Държавна такса по чл. 410 ГПК: размери, довнасяне, кой плаща

Таксите в заповедното производство са прости като формула и коварни в преходите — при възражение, при отказ и при преминаване към исков процес. Ето механиката, с актуалните размери в евро и левовите им съответствия по фиксирания курс (1 евро = 1,95583 лв.).

Таксата за заявлението: 2%, минимум 12,78 евро

По заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист се събира такса 2% върху интереса, но не по-малко от 12,78 евро (25 лв.) — чл. 12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Същият размер важи и за заявлението по чл. 417 със заповед за незабавно изпълнение: искането за незабавно изпълнение не оскъпява производството.

Интересът е общият размер на претендираното — главница плюс претендираните до подаването лихви и неустойки, всяко посочено отделно в образеца. Документът за внесената такса е сред задължителните приложения (чл. 128, т. 2 вр. чл. 410, ал. 2 ГПК); нередовната такса носи указания и тридневен срок по чл. 411, ал. 2, т. 1.

От 1 януари 2026 г. таксите се събират в евро; съдилищата публикуват двойно обозначени размери. Числата тук са по официалната извадка на СРС — преди внасяне проверете актуалната тарифа и сметката на съответния съд.

Довнасянето при преход към исков процес

Подаде ли длъжникът възражение, съдът указва на заявителя да предяви иск в едномесечен срок, „като довнесе дължимата държавна такса“ (чл. 415, ал. 4 ГПК). Таксата за исковата молба е 4% върху цената на иска, минимум 25,56 евро (50 лв.) — чл. 1 от Тарифата. Довнася се разликата: платените в заповедното производство 2% се зачитат, защото установителният иск по чл. 422, ал. 1 се смята предявен от момента на подаването на заявлението. При частично възражение искът — и довнасянето — се отнасят до оспорената част.

Същата логика важи при отказ да се издаде заповед (чл. 415, ал. 1, т. 3): осъдителният иск в едномесечния срок също минава с довнасяне, а не с нова пълна такса.

Сметката за решение „чл. 410 или направо иск“ изглежда така: при вземане от 10 000 евро заповедното производство струва 200 евро такса; ако длъжникът не възрази (масовият случай), дотук приключва. Възрази ли — довнасяте още 200 евро за иска. Директният осъдителен иск започва от 400 евро. Заповедният път струва повече само време, не и пари — затова е подразбиращият се първи ход за безспорни на пръв поглед вземания.

Кой понася таксите накрая

Заповедта влиза в сила без възражение: разноските — такса и възнаграждение — са присъдени в самата заповед (чл. 412, т. 6 ГПК) и се събират с изпълнителния лист. Икономическата тежест пада върху длъжника.

След възражение и уважен иск: ответникът дължи разноски съразмерно с уважената част (чл. 78, ал. 1). По ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по иска се произнася и по разноските, направени в заповедното производство — те не се губят, претендирайте ги в исковия процес със списъка по чл. 80.

Отхвърлен иск: разноските остават за заявителя, а при незабавно изпълнение по чл. 417 събраното подлежи на връщане (чл. 422, ал. 3).

Обезсилена заповед поради непредявен иск (чл. 415, ал. 5): таксата остава за сметка на заявителя.

Плащане в срока за доброволно изпълнение: длъжник, който с поведението си не е дал повод за заявлението, може да възрази по чл. 414а, ал. 3, че не дължи разноските.

Юрисконсултското възнаграждение

Когато заявителят е юридическо лице или едноличен търговец, защитаван от юрисконсулт, съдът присъжда възнаграждение в размер, който сам определя, но не над максимума по чл. 37 от Закона за правната помощ (чл. 78, ал. 8 ГПК). Препратката води към Наредбата за заплащането на правната помощ, където от 1 октомври 2025 г. (ДВ, бр. 53 от 2025 г.) относимите граници са две: за защита по заповедно производство — от 80 до 230 лв. (чл. 26), а за производство по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист — от 60 до 150 лв. (чл. 27, ал. 1). Съдилищата се позовават и на двете разпоредби; определящото е, че размерът е по преценка на съда в тези рамки, а не колкото е вписан в заявлението. Сумите в наредбата са в левове — прилагат се в евроравностойност по фиксирания курс.

За адвокатските възнаграждения важи общият режим на чл. 78, ал. 5 ГПК (изм. ДВ, бр. 17 от 2026 г.): при възражение за прекомерност съдът преценява по критериите на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, но не слиза под платеното на адвоката на насрещната страна.

Практически бележки: претендирайте разноските още в поле 6 на образеца — заповедният съд присъжда само заявеното; пазете платежните документи за исковата фаза; и не закръгляйте таксата „щедро“ — надвнесеното не се присъжда срещу длъжника.