Електронно заповедно производство 2025: какво се промени с ЦЕЗП

От 1 юли 2025 г. заповедното производство работи по нови правила. Реформата беше приета още със ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 11 от 2023 г.), влизането ѝ в сила беше отложено с ДВ, бр. 67 от 2024 г., а непосредствено около старта беше донастроена с ДВ, бр. 55 от 2025 г. Резултатът е т.нар. централизирано електронно заповедно производство (ЦЕЗП). Ето какво реално се промени в ежедневната работа и какво остана по старому.

Новият принцип: електронна форма по подразбиране

Новият чл. 409а, ал. 1 ГПК обръща презумпцията: всички процесуални действия в заповедното производство се извършват в електронна форма и всички актове на съда — включително заповедта за изпълнение и изпълнителният лист — се издават в електронна форма, освен когато главата изрично предвижда друго. За страните остава резервна възможност да действат на хартиен носител (чл. 409а, ал. 2), но тя е стеснена от специалните правила по-долу.

Как се подава заявлението

Заявлението и приложенията се подават или писмено на хартиен носител, или по електронен път чрез електронния формуляр в Единния портал за електронно правосъдие — ЕПЕП (чл. 410, ал. 4 ГПК). Изборът има последици: подадете ли по електронен път, всички последващи действия на заявителя са само в електронна форма, с изключение на обжалването на актове по главата и производствата по чл. 422–424 ГПК.

За голяма група заявители изборът изобщо не съществува. По чл. 410, ал. 5 ГПК търговците, държавата и държавните учреждения, общините, нотариусите и частните съдебни изпълнители, както и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления само по електронен път. За представляваните от адвокат задължението влезе в сила два месеца след обнародването на ДВ, бр. 55 от 2025 г. — от 10 септември 2025 г. На практика: ако сте адвокат и подавате заявление за клиент, пътят е само през ЕПЕП.

Останалите заявители (основно граждани без процесуален представител) могат да подадат и на хартия — при това в който и да е районен съд, независимо от адреса на длъжника (чл. 410, ал. 6). Изключението са заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 (нотариални актове и договори с нотариална заверка, залози и ипотечни актове, записи на заповед и менителници) — те се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес — по постоянния. Там съдът служебно проверява местната подсъдност. Логиката е, че по тези заявления съдът трябва да види оригинала на документа.

Кой гледа заявлението: краят на местната подсъдност

Най-дълбоката промяна е в чл. 411, ал. 1 ГПК. Заявлението се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт — тоест чрез централизирано електронно разпределение на случаен принцип между съдиите от районните съдилища в цялата страна. Няма значение къде е подадено заявлението и къде е адресът на длъжника: делото може да се падне на съдия в Хасково, Монтана или Царево. Разпределението обхваща около 660 съдии в 113-те районни съдилища. Заповедта се издава по частното гражданско дело на съда, в който заседава определеният съдия — той се посочва в самата заповед (чл. 412, т. 3).

Изключение отново са заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 — те се разглеждат от съдия от районния съд по адреса/седалището на заявителя. А когато заявителят няма адрес или седалище в България, важи адресът или седалището на длъжника.

Срокът за произнасяне не е променен: съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед в тридневен срок (чл. 411, ал. 2). Разликата е, че натоварването вече се изравнява. Първият месец на реформата даде мярка за ефекта: по данни на „Информационно обслужване“, цитирани от lex.bg, през юли 2025 г. са подадени 9012 заявления (81% през ЕПЕП), издадени са 5880 заповеди — 28% от тях до три дни — и 8485 електронни изпълнителни листа. За сравнение: през 2024 г. районните съдилища са издали около 190 000 заповеди, от които близо 46 000 само в СРС.

Електронен изпълнителен лист и електронна партида

Изпълнителният лист се издава в електронна форма и се подписва от съдия; хартиен лист се издава само когато електронният не е възможен (чл. 408, ал. 1). Съдебните изпълнители получават достъп до заповедта и документа по чл. 417 през ЕПЕП (чл. 418, ал. 4), а образуването на изпълнително дело се отбелязва по електронната партида — докато отбелязването стои, второ изпълнително дело по същия лист не може да се образува (чл. 426, ал. 5). Ново е и правилото на чл. 416, ал. 2: при уважен установителен иск изпълнителният лист се издава от исковия съд, а не от заповедния.

Какво остава по старому

Материалните предпоставки не са пипани: чл. 410 важи за парични вземания и заместими вещи при иск, подсъден на районния съд, а чл. 417 — независимо от цената, при документ от списъка. Таксата остава 2% върху интереса. Възражението на длъжника е същото — едномесечен срок от връчването, без мотиви — и може да се подаде на хартия в който и да е районен съд или през ЕПЕП (чл. 414, ал. 3): за длъжника електронната форма не е задължителна. Производствата по чл. 415 и чл. 422 (искът след възражение) следват общите правила за подсъдност. И преходното правило е ясно: по дела, образувани до 1 юли 2025 г., се прилагат досегашните правила (§ 24 от ПЗР на ЗИД, ДВ, бр. 11 от 2023 г.).

Практическият извод за кантората: подаването е унифицирано и денонощно, местната подсъдност при чл. 410 вече не е фактор, а качеството на самото заявление става още по-важно — то отива при съдия, който вижда само формуляра и приложенията.