Заявление по чл. 410 ГПК: образецът, полетата, честите грешки

Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК се иска със заявление по утвърден образец — приложение № 1 към чл. 3 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. на министъра на правосъдието (изм. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.07.2025 г., съобразно електронното производство). Образецът не е пожелателен: наредбата се издава по делегацията на чл. 425, ал. 1 ГПК, а ако заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен, съдът дава указания и прилага правилния (чл. 425, ал. 2). Това струва време — при централизираното разпределение делото вече е при съдия някъде в страната и всяка размяна на указания минава през връчване.

Какво изисква законът

Чл. 410, ал. 2 ГПК препраща към изискванията за искова молба: чл. 127, ал. 1 и 3 (страни, адреси, ЕГН на заявителя, обстоятелства, искане, подпис) и чл. 128, т. 1 и 2 (пълномощно, документ за внесена такса). Отделно самото заявление трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и посочена банкова сметка или друг начин за плащане. При вземане от договор с потребител се прилагат договорът с всички приложения и изменения и приложимите общи условия (чл. 410, ал. 3).

От 1 юли 2025 г. заявлението се подава през електронния формуляр в ЕПЕП или на хартия в който и да е районен съд (чл. 410, ал. 4 и 6); търговците, държавните учреждения, общините, нотариусите, ЧСИ и лицата, представлявани от адвокат, подават само електронно (ал. 5).

Полетата на образеца, едно по едно

Формулярът следва логиката на европейската заповед за плащане и е разделен на номерирани раздели:

• 1.1–1.2 Заявител и представител — имена/наименование, ЕГН/ЛНЧ/ЕИК/БУЛСТАТ, пълен адрес или седалище. По указанията към образеца телефон, електронна поща и гражданство са по избор. Име на съд не се попълва — разпределението е централизирано.
• 2.1–2.2 Длъжници — до трима във формуляра (следващите се описват в раздел 5), плюс законен представител, ако има.
• 3.1 Описание на вземането — за всяко вземане отделен ред: вид (главница/лихва/такса/неустойка/друго), размер, валута, дата или период, кратка обяснителна част. При периодични вземания се посочва период с начална и крайна дата.
• 3.2 Обстоятелства, от които произтича вземането — отметка (продажба, наем, услуги, комунални услуги, застраховка, заем/кредит, неоснователно обогатяване, деликт, друго) плюс поле за уточнения, включително дали вземането е цедирано.
• 3.3 Отговорност при няколко длъжници — солидарна или разделна; при разделна се посочва делът на всеки по всяко вземане.
• 4. Указания за доброволно плащане — банкова сметка (титуляр, банка/BIC, IBAN, валута) или друг начин на плащане.
• 6. Разноски — държавна такса, адвокатско или юрисконсултско възнаграждение, други.
• 7. Приложени документи — пълномощно, документи относно вземането, потребителският договор с общите условия, документ за внесена такса.

Завършва с искането (заповед + изпълнителен лист), декларация за вярност на информацията, дата и подпис.

Какво проверява съдът

Съдът се произнася в закрито заседание в тридневен срок (чл. 411, ал. 2). Проверката не е по същество — доказателства за вземането по чл. 410 не се изискват и не се обсъждат. Съдът отказва, когато:

1. искането не отговаря на чл. 410 и нередовностите не са отстранени в тридневен срок от съобщението (т. 1);
2. искането противоречи на закона или на добрите нрави (т. 2);
3. искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност за това (т. 3) — затова договорът и общите условия се прилагат задължително;
4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище в България (т. 4) или няма обичайно местопребиваване или място на дейност тук (т. 5).

Отхвърлянето — изцяло или отчасти — се обжалва с частна жалба, от която не се представя препис (чл. 413, ал. 2). Алтернативата е направо осъдителен иск (чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3).

Честите формални грешки

Изведени от изискванията на образеца и основанията за отказ:

• Липсваща или чужда банкова сметка. Полето е задължително по чл. 410, ал. 2, изр. 2 — не е екстра.
• Лихва без параметри. „Ведно със законната лихва“ върху коя главница, от коя дата? Договорна лихва — размер и период. Всяко вземане е отделен ред с отделна дата/период.
• Периодични вземания без начална и крайна дата — наеми, такси, месечни вноски.
• Сборна сума без разбивка — главница, лихви и неустойки, събрани в едно число, са класическа причина за указания.
• Пропуснат потребителски договор или общите условия — при кредити, телекоми и комунални услуги това е директен риск от отказ по чл. 411, ал. 2, т. 3.
• Нередовност на таксата — 2% върху интереса, минимум 12,78 евро (25 лв.); документът се прилага.
• Неотбелязана цесия — образецът пита изрично; разминаването между титуляр по документите и заявител прави впечатление на съда.
• Стар образец или свободен текст — води до указания по чл. 425, ал. 2 и губи седмици.

Три дни за отстраняване на нередовности (чл. 411, ал. 2, т. 1) са малко, особено когато съобщението пътува — попълвайте така, че указания да не се налагат.