(1) Ваксинация се извършва само като допълнение към предприетите мерки за ограничаване и ликвидиране на възникнала болест в съответствие със следните изисквания:
- 1. решението за извършване или провеждане на ваксинация да е взето от ЕК и държавите членки след обосновано искане от БАБХ;
- 2. решението по т. 1 да се основава на следните критерии: а) концентрация на животните от възприемчивите видове в заразената зона; б) характеристика и състав на всяка използвана ваксина; в) процедури за контролиране на разпространението, съхранението и използването на ваксините; г) видове и възраст на животните, които може или трябва да бъдат ваксинирани; д) териториите или зоните, където ваксинацията може или трябва да бъде извършена; е) продължителността на периода, през който ще се извърши ваксинацията.
(2) В случаите по ал. 1 се забранява:
- 1. ваксинацията или реваксинацията на животни от възприемчивите видове в животновъдните обекти по чл. 3;
- 2. инжектирането на хиперимунен серум.
(3) В случай на извършване на ваксинация се спазват следните изисквания:
- 1. всички ваксинирани животни се идентифицират с ясен и четлив знак съгласно одобрен от ЕК метод;
- 2. всички ваксинирани животни се оставят в зоната на ваксинацията, освен ако не бъдат изпратени в кланица за неотложно клане, определена от БАБХ;
- 3. в случаите по т. 2 движението на животните се разрешава само след като официалният ветеринарен лекар е извършил преглед на всички възприемчиви животни от животновъдния обект и е потвърдил, че за нито едно животно няма съмнение за заразяване.
(4) След приключване на ваксинацията движението на животни от възприемчивите видове извън зоната на ваксинация се разрешава от ЕК.
(5) Българската агенция по безопасност на храните уведомява редовно ЕК за развитието на процеса по ваксиниране на животните.