(1) Когато официалният ветеринарен лекар открие или счита на основание потвърдена информация, че болестта е възможно да е пренесена в животновъдния обект по чл. 2 от други животновъдни обекти или е пренесена от животновъдния обект по чл. 2 в други животновъдни обекти в резултат на движение на хора, животни, превозни средства или по какъвто и да е друг начин, тези животновъдни обекти се поставят под официален надзор и в тях се прилагат мерките по чл. 2. Мерките се прилагат, докато съмнението за болестта в другите животновъдни обекти не бъде надлежно отхвърлено.
(2) Когато официалният ветеринарен лекар открие или счита на основание потвърдена информация, че болестта би могла да е пренесена в животновъдния обект по чл. 3 от други животновъдни обекти или е пренесена от животновъдния обект по чл. 3 в други животновъдни обекти в резултат на движение на хора, животни, превозни средства или по какъвто и да е друг начин, тези животновъдни обекти се поставят под официален надзор и в тях се прилагат мерките по чл. 3. Мерките се прилагат, докато съмнението за болестта в другите животновъдни обекти не бъде надлежно отхвърлено.
(3) Българската агенция по безопасност на храните прилага мерките по чл. 2 в животновъдния обект по ал. 1 най-малко за срока на инкубационния период за всяка болест, считано от вероятното време на възникване на болестта, установено от епизоотичното проучване по чл. 6.
(4) Когато условията позволяват, БАБХ може да ограничи мерките по ал. 1 и 2 само до животните от възприемчивите видове или до част от животновъдния обект и намиращите се в него животни, ако обектът отговаря на условията по чл. 5, ал. 1.