(1) По исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа.
(2) В зависимост от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат:
- 1. трудов договор;
- 2. уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор;
- 3. допълнителни споразумения;
- 4. заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит;
- 5. трудови книжки;
- 6. осигурителни книжки;
- 7. решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение;
- 8. договори за възлагане на управление и контрол;
- 9.(нова - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.) единният електронен трудов запис;
- 10.(предишна т. 9 - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.) други подобни документи.
(3) Когато с една искова молба се иска установяването на трудов/осигурителен стаж за отделни периоди от време, за да се допуснат свидетели, е необходимо писмено доказателство, относимо за всеки период от време.
(4) За свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.