(Обявен за нищожен с Решение № 10187 от 26.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11057/2017 г. - ДВ, бр. 31 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2019 г.)
(1) Таксите по чл. 2, ал. 1 се заплащат в непълен размер от лицата, които получават:
- 1. добавка по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване;
- 2. еднократно изплащани допълнителни суми към пенсиите по решение на Министерския съвет;
- 3. еднократни компенсации към пенсиите или извънредните пенсии;
- 4. добавки към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации;
- 5. допълнителна месечна компенсация към пенсиите на навършилите 75- или 80-годишна възраст;
- 6. добавка към пенсиите по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
- 7. помощи и средства, получавани по Закона за хората с увреждания;
- 8. стипендии, получавани по реда на Постановление № 328 на Министерския съвет от 2017 г. за условията и реда за получаване на стипендии от учениците след завършено основно образование (обн., ДВ, бр. 103 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2019 г.), и финансови средства за джобни разходи, получавани по реда на § 1а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;
- 9. помощи, отпуснати на основание чл. 6, 7, 8, 8д и 10а от Закона за семейни помощи за деца.
(2) Непълният размер на таксите се определя, като не се включват като доход средствата по ал. 1.
(3) Такса в размер на 50 на сто от дохода си заплащат лицата, навършили 18-годишна възраст, с изключение на тези, които учат, до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, когато продължават да ползват социални услуги в домовете за деца.