(1) Данъчно задължените лица заплащат годишния данък върху таксиметров превоз на пътници за 2023 г., определен в съответната наредба на общинския съвет, намален с разликата между размера на определения от общинския съвет годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за 2022 г. и минималния годишен размер на данъка по чл. 61ф от Закона за местните данъци и такси от 300 лв., но не по-малко от 300 лв. Издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози се получава след заплащането на данъка.
(2) Общините получават компенсация от държавния бюджет за намалението в приходите от данък върху таксиметров превоз на пътници в размер, определен въз основа на броя на автомобилите, за които е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници през 2023 г., умножен по разликата между размера на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници за 2022 г., определен в съответната наредба на общинския съвет, и минималния годишен размер на данъка по чл. 61ф от Закона за местните данъци и такси от 300 лв., като се отчита чл. 61ч от същия закон.
(3) Общините обявяват на интернет страниците си годишния размер на дължимия от данъчно задължените лица данък върху таксиметров превоз на пътници за 2023 г. съгласно ал. 1.
(4) Средствата по ал. 2 се осигуряват от Министерския съвет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.
(5) Надвнесените от данъчно задължените лица суми за данъка върху таксиметров превоз на пътници за 2023 г. подлежат на прихващане или възстановяване от общините по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.