(1) Животновъдните стопанства в планинските и другите необлагодетелствани райони се подпомагат от национални, европейски и други фондове за компенсиране на допълнителните разходи по извършване на дейността при неблагоприятни условия и с цел стимулиране поддържането и съхранението на планинските агроекосистеми, съхраняване на местните традиции, бит, култура и ландшафт, местни породи животни съгласно общите условия и ред на определените схеми за финансиране.
(2) Финансово подпомагане се предоставя на промишлени и фамилни ферми, отговарящи на изискванията на чл. 3, отглеждащи животни от традиционни за региона местни автохтонни и млечни породи или месодайни породи, с продължителност на пасищния период не по малко от 90 дни в годината.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Списъкът на породите по ал. 2 се изготвя от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и се утвърждава от министъра на земеделието, храните и горите.
(4) Породната принадлежност на животните по ал. 2 се удостоверява: за племенните животни - със сертификат от развъдните организации, заверен от ИАСРЖ; за стоковите животни - с удостоверение, издадено от ИАСРЖ.
(5) С цел стимулиране на сдружаването на фермерите и извършване на дейности по съхраняване на традиционните за регионите породи племенните животни се подпомагат допълнително в размер от 50 до 100 % от помощта, предоставяна за стоковите животни.
(6) Автохтонните породи се подпомагат при условие, че не получават друго подпомагане за съхраняване на генофонда.