(1) Съгласието или несъгласието по чл. 2, ал. 1 след смъртта на лицето се установява чрез проверка във:
- 1. здравноосигурителната му книжка;
- 2. служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация.
(2) Проверката по ал. 1 се извършва от координатора по донорство, определен от ръководителя на лечебното заведение, осъществяващо дейност по трансплантация на органи, тъкани и клетки. Резултатите от проверката се отразяват във формуляр по образец съгласно приложението.
(3) В случай че се установи липса на изразена воля от покойния приживе, координаторът по донорство информира някой от близките на покойния по реда на чл. 4 за възможностите за вземане на органи, тъкани и клетки с цел присаждане, както и за други лечебни, диагностични, научномедицински, учебни и преподавателски цели.