(1) Изпускане във воден обект на отпадъци от производството на титанов диоксид, различни от посочените в чл. 4, т. 2, се допуска при спазване на следните изисквания:
- 1. при производството на титанов диоксид чрез сулфатен метод - съдържанието на общи сулфати в слабокиселинните и неутрализираните отпадъци, изпускани във всички води от промишлените инсталации, да не превишава 800 kg/t произведен титанов диоксид;
- 2. при производството на титанов диоксид чрез хлорен метод - съдържанието на общ хлор в слабокиселинните отпадъци, неутрализираните отпадъци и отпадъците от третирането, изпускани във всички води от промишлените инсталации, да не превишава следните стойности за един тон произведен титанов диоксид: а) 130 kg при използване на неутрален рутил; б) 228 kg при използване на синтетичен рутил; в) 450 kg при използване на шлаки, съдържащи титанов диоксид.
(2) За инсталациите по ал. 1, т. 2, използващи повече от един тип суровина, стойностите на допустимите емисии се прилагат пропорционално на използваните количества суровини.
(3) Индивидуалните емисионни ограничения за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества извън посочените в ал. 1, съдържащи се в отпадъците, изпускани във водни обекти, се определят в съответствие с Наредба № 10 от 2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (ДВ, бр. 66 от 2001 г.).