(1) С договора за финансово обезпечение едно лице, наречено “обезпечител”, прехвърля правото на собственост или учредява залог върху финансово обезпечение на друго лице, наречено “обезпечено лице”, с цел да обезпечи финансово задължение.
(2) Договорът за финансово обезпечение може да бъде договор за финансово обезпечение с прехвърляне право на собственост, наричан по-нататък “прехвърлителен договор”, или договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог, наричан по-нататък “договор за залог”, независимо дали те са сключени самостоятелно, представляват част от пораждащия основното задължение договор, част са от рамков договор или от договор при общи условия. Договорът за финансово обезпечение трябва да посочва финансовото задължение и финансовото обезпечение.
(3) Чрез прехвърлителния договор, включително споразуменията с уговорка за обратно изкупуване (репо-сделки), обезпечителят изцяло прехвърля правото на собственост върху финансовото обезпечение на обезпеченото лице, за да обезпечи изпълнението на финансовото задължение. С прехвърлителния договор страните могат да уговорят задължение на обезпеченото лице да осигури равностойно финансово обезпечение.
(4) Чрез договора за залог обезпечителят учредява залог в полза на обезпеченото лице, като при учредяване на залога запазва правото на собственост върху финансовото обезпечение.
(5) Предмет на договор за финансово обезпечение е предоставеното финансово обезпечение.
(6) Договорът за финансово обезпечение влиза в сила съобразно предвидените в него условия, независимо от започването или продължаването на прекратителни процедури или оздравителни мерки по отношение на обезпечителя или обезпеченото лице.