(1) Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност възниква, когато подлежащият на възстановяване данък стане изискуем и се упражнява самостоятелно или чрез упълномощен от лицето агент, който действа от името и за сметка на лицето. За да бъде упражнено правото на възстановяване на данъка, пред компетентния орган по приходите се представят следните документи:
- 1. искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по образец;
- 2. декларация, че са изпълнени условията по чл. 2, ал. 1;
- 3. оригинално удостоверение по образец, издадено от компетентния данъчен орган на държавата членка, където лицето е установено, и легализиран превод на това удостоверение на български език, доказващо, че лицето извършва икономическа дейност през календарната година, за която е възникнало правото на възстановяване; когато компетентният орган по приходите разполага с удостоверение за статута на лицето, издадено и представено във връзка с подадено вече искане по т. 1 преди не повече от дванадесет месеца преди датата на последващо искане, лицето не е длъжно да представя отново такова удостоверение;
- 4. оригинали на данъчните документи за получените доставки или документи за осъществен внос, за които се иска възстановяване на данък върху добавената стойност;
- 5. писмено пълномощно по чл. 5 в случаите, когато лицето упражнява правото си на възстановяване чрез агент.
(2) Лицето може да упражни правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност по тази наредба най-късно до 30 юни на годината, следваща календарната година, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.
(3) Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се погасява, когато искането по ал. 1 не е представено пред компетентния орган по приходите в срока по ал. 2.
(4) Искането за възстановяване може да се отнася за период , по-малък от една календарна година, но не по-малък от три месеца. В този случай възстановяване на данък на лицето се допуска при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 400 лв.
(5) Независимо от ал. 4 искането за възстановяване на данък върху добавената стойност може да се отнася за период, по-малък от три месеца, само тогава, когато този период е остатък от календарната година.
(6) Когато искането за възстановяване се отнася за период от една календарна година или за остатъка от същата, възстановяване на данък на лицето се допуска при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 50 лв.