(1) Когато липсата на съответната професионална квалификация застрашава безопасността на пациентите и може да доведе до сериозно увреждане на здравето им, министърът на здравеопазването може да извършва проверка на документите по чл. 4 на гражданите на държави - членки на Европейския съюз, и другите държави от Европейското икономическо пространство, които имат право да упражняват:
- 1. професиите “зъботехник”, “масажист (с увредено зрение)”, “медицински лаборант”, “ортопедичен техник”, “помощник-фармацевт”, “рентгенов лаборант”, “рехабилитатор”, “санитарен инспектор” и “фелдшер”;
- 2. медицинска професия, извън посочените в т. 1 и в Наредбата за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и за специализация в областта на здравеопазването, приета с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2005 г. (ДВ, бр. 100 от 2005 г.).
(2) В едномесечен срок от получаване на документите по чл. 4 министърът на здравеопазването уведомява лицето за решението си да не проверява професионалната му квалификация или за резултата от извършената проверка.
(3) В случай че проверката по ал. 1 създава сериозни затруднения, които могат да доведат до неспазване на срока по ал. 2, министърът на здравеопазването уведомява лицето в едномесечен срок относно причините за забавянето и срока за вземане на решение. В този случай срокът на проверката е два месеца от получаването на пълната документация.
(4) Когато се установи съществено несъответствие между придобитата професионална квалификация и обучението, провеждано в Република България, което застрашава безопасността на пациентите и може да доведе до сериозно увреждане на здравето им, министърът на здравеопазването насочва медицинския специалист към висше училище за придобиване на липсващите му знания, умения и компетентности. Висшето училище организира полагането на изпит в едномесечен срок от изтичането на сроковете по ал. 2 или 3.
(5) Медицинският специалист по ал. 1 може да започне временно упражняване на медицински дейности в Република България, ако в сроковете по предходните алинеи не бъде уведомен от министъра на здравеопазването.