(1) При признаването на приета пазарна практика комисията отчита най-малко следните фактори:
- 1. нивото на прозрачност на съответната пазарна практика спрямо целия пазар;
- 2. необходимостта да се защити ефективното функциониране на пазарните механизми и правилното взаимодействие на търсенето и предлагането;
- 3. степента, до която съответната пазарна практика въздейства върху пазарната ликвидност и ефективност;
- 4. степента, до която съответната пазарна практика отчита механизмите за търговия на съответния пазар и позволява на участниците на пазара да реагират правилно и своевременно на новата пазарна ситуация, създадена с тази практика;
- 5. присъщия за пазарната практика риск, пряк или непряк, за интегритета на съответните пазари в Република България или другите държави членки, където финансовите инструменти са допуснати за търговия, независимо дали са регулирани пазари или не;
- 6. резултата от проучването на комисията или други компетентни органи от държави членки относно пазарната практика и по-специално дали съответната пазарна практика нарушава разпоредби, предвидени за предотвратяване на пазарните злоупотреби на съответния пазар, или на други, пряко или непряко свързани пазари в държавите членки;
- 7. структурни характеристики на съответния пазар, включително дали е регулиран пазар или не, видовете финансови инструменти, които се търгуват на него, и видовете пазарни участници, включително степента на участие на непрофесионални инвеститори на съответния пазар.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 комисията анализира влиянието на съответната пазарна практика върху основните пазарни параметри, като специфичните условия на пазара преди установяването на пазарната практика, средната претеглена цена в рамките на една търговска сесия или цената на затваряне.