(1) Когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция.
(2) Мястото за разположение се уговаря между работника или служителя и работодателя.
(3) Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време и се заплаща съгласно Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г.).
(4) Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд.
(5) При полагане на извънреден труд по ал. 4 на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка.