(1) Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план, в който са отразени изискванията на наредбата, получават диплома за висше образование на образователно-квалификационната степен "магистър" и професионална квалификация "ветеринарен лекар".
(2) Лицата, получили диплома за висше образование по специалността "Ветеринарна медицина" и професионална квалификация "ветеринарен лекар", могат да упражняват ветеринарномедицинска професия при условията и по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(3) Прилагането на наредбата гарантира, че завършилият специалист придобива необходимите знания, умения и компетентности по Националната квалификационна рамка и по Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ, L 55, 30.09.2005 г.) и Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар ("Регламент за ИСВП") (ОВ, L 354, 28.12.2013 г.).
(4) Чрез обучението по "Ветеринарна медицина" се добиват:
- 1. знания за: а) анатомия и физиология на здрави животни, тяхното отглеждане, възпроизводство и хигиена; б) хранене и технологии, свързани с производство на храни за нуждите на животните; в) поведение и физиологични нужди на животните; г) обща и специална патология на животните;
- 2. умения за: а) установяване причините, характера, развитието, диагностиката и лечението на болестите по животните, включително и безболезнена смърт; б) диференциране на болестите при животните; в) оценка на риска относно възможности за предаване на болести от животни на човек;
- 3. компетентности за: а) превантивна медицина, свързана с проучвания, анализ и сертифициране; б) хигиена, технологии и контрол на добиване, производство, съхраняване и реализация на храни от животински произход за човешка консумация, включително способности за разбиране и разясняване на добрите практики в това отношение; в) отговорно и разумно използване на ветеринарни лекарствени продукти с цел лечение на животни и гарантиране безопасността на хранителната верига и опазване на околната среда.