(1) Лицата, които извършват дейности, свързани с употреба на азбест, осигуряват спазването на нормата за допустими емисии на азбест в атмосферния въздух съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации на отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ, бр. 51 от 1998 г.) и изискванията на най- добрите налични техники.
(2) Измерванията на прахови емисии за определяне спазването на нормата за допустими емисии по ал. 1 се извършва по реда на Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (ДВ, бр. 31 от 1999 г.).
(3) Определянето на азбеста в праховата емисия се извършва съгласно приложение № 1. Когато данните, получени при използването на други методи или процедури, са еквивалентни на тези, получени чрез методите по приложение № 1, компетентният орган допуска използването им.
(4) В срок две години от датата на започване на дейности по чл. 2 емисиите на азбест в атмосферния въздух от отделните източници се определят не по-малко от един път на всеки 6 месеца. Когато измерените концентрации на азбест не варират, след изтичане на двугодишния период честотата на измерванията може да бъде редуцирана.
(5) В случаите, когато емисиите на общ прах не превишават нормата за допустими емисии на азбест по ал. 1, определянето на азбеста в емисията не е задължително.