(1) В случаите по чл. 2, ал. 1, т. 1 ръководителят на звеното в НАП, отговорно за управление на имуществата по чл. 1, т. 1 и 2, изготвя доклад до директора на териториалната дирекция на НАП, в чийто териториален обхват се намират вещите, съдържащ предложение за унищожаването им.
(2) В доклада по ал. 1 се описват вещите, подлежащи на унищожаване, с посочване на мотиви за тяхната негодност, както и възможните начини на унищожаване според тяхното естество. Към доклада се прилагат всички относими документи за вещите и за основанието за тяхното унищожаване.
(3) Доклад със съдържанието по ал. 2 с предложение за унищожаване на негодни вещи може да се изготви и след извършване на инвентаризация в складовете на НАП от комисия, назначена от директора на териториалната дирекция на НАП.
(4) Вещите са негодни, когато:
- 1. са в лошо състояние, водещо до невъзможност за употреба;
- 2. са с изтекъл срок на годност;
- 3. са със загубени потребителски качества;
- 4. не съответстват на изисквания на нормативен акт за употреба или регистрация;
- 5. са налице други недостатъци, които водят до невъзможност за продажба.
(5) Негодността по ал. 4 може да бъде установена чрез експертизи, становища, протоколи от огледи, документи за настъпили форсмажорни обстоятелства, писма и актове на компетентни органи, както и чрез други документи, удостоверяващи невъзможността за разпореждане по друг начин с вещите, освен чрез унищожаване.