(1) Дейностите по здравно консултиране включват консултиране:
- 1. по въпросите на поведенческия здравен риск;
- 2. по въпросите на психичното здраве и личностното развитие;
- 3. по въпросите на сексуалното и репродуктивното здраве;
- 4. по въпросите на денталното здраве;
- 5. за повишаване на културата по отношение на здравната система и поведението при заболявания.
(2) Здравното консултиране по въпросите на поведенческия здравен риск се отнасят до:
- 1. принципите за водене на здравословен начин на живот и възможностите за целенасочено и активно влияние на фактори, действащи благоприятно върху здравето;
- 2. режима на учене/труд и почивка;
- 3. личната хигиена;
- 4. рационалното хранене;
- 5. тютюнопушенето;
- 6. консумацията на алкохол;
- 7. употребата на наркотични вещества;
- 8. двигателната активност и спорта;
- 9. превенцията на злополуки, травми, отравяния и изгаряния;
- 10. оказването на първа долекарска помощ.
(3) Здравното консултиране по въпросите на психичното здраве и личностното развитие се отнасят до:
- 1. емоционално здраве и справяне със стрес;
- 2. превенция на депресивност, тревожност и суициден риск;
- 3. себевъзприемане и самооценка;
- 4. интелектуално развитие;
- 5. въпроси, свързани с човешките взаимоотношения.
(4) Здравното консултиране по въпросите на сексуалното и репродуктивното здраве се отнасят до:
- 1. физическото развитие и половото съзряване в юношеството;
- 2. семейното планиране;
- 3. нежеланата бременност и възможностите за контрацепция;
- 4. сексуално предаваните инфекции и ХИВ/СПИН;
- 5. личната хигиена.
(5) Здравното консултиране по въпросите на денталното здраве се отнасят до:
- 1. оралната хигиена;
- 2. поведенческите фактори с влияние върху денталното здраве;
- 3. денталната естетика.
(6) Здравното консултиране за повишаване на културата по отношение на здравната система и поведението при заболявания се отнася до:
- 1. запознаването с правата и задълженията на пациента;
- 2. запознаването със структурата, организацията и работния график на лечебното заведение и квалификацията на медицинските специалисти;
- 3. инфекциозните заболявания и паразитози, както и ваксинопрофилактиката;
- 4. хроничните неинфекциозни заболявания;
- 5. използването на медицинска информация в интернет пространството.