(1) Когато официалният ветеринарен лекар открие или счита на основание потвърдена информация, че болестта е възможно да е пренесена в животновъдния обект по чл. 3 от други животновъдни обекти, или е пренесена от животновъдния обект по чл. 3 в други животновъдни обекти в резултат на движение на хора, животни, превозни средства или по какъвто и да е друг начин, тези животновъдни обекти се поставят под официален надзор и в тях се прилагат мерките по чл. 3. Мерките се прилагат, докато съмнението за болестта в другите животновъдни обекти не бъде официално отхвърлено.
(2) Когато официалният ветеринарен лекар открие или счита на основание потвърдена информация, че болестта би могла да е пренесена в животновъдния обект по чл. 4 от други животновъдни обекти, или е пренесена от животновъдния обект по чл. 4 в други животновъдни обекти в резултат на движение на хора, животни, превозни средства или по какъвто и да е друг начин, тези животновъдни обекти се поставят под официален надзор и в тях се прилагат мерките по чл. 3. Мерките се прилагат, докато съмнението за болестта в другите животновъдни обекти не бъде официално отхвърлено.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните прилага мерките по чл. 3 в животновъдния обект по ал. 1 най-малко за срока на инкубационния период за всяка болест, считано от вероятното време на възникване на болестта, установено от епизоотичното проучване по чл. 7.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато условията позволяват, БАБХ може да ограничи мерките по ал. 1 и 2 само до животните от възприемчивите видове или до част от животновъдния обект и намиращите се в него животни, ако обектът отговаря на условията по чл. 6, ал. 1.