(1)(Изм. - ДВ, бр. 48 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от лицата по чл. 13 чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис, до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяване, посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно приложение № 1.
(2) Искането се подава от лицето или от упълномощено от него лице.
(3) Искането се смята за подадено само ако съдържа цялата информация по чл. 15.
(4) Искането не се препраща до държавата членка по възстановяването, ако за периода, за който се иска възстановяване, лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност или извършва само дейности или доставки на стоки или услуги, които са без право на приспадане на данъчен кредит.
(5) Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално допълнително поискана информация от държавата членка по възстановяване чрез Националната агенция за приходите трябва да бъде предоставена от лицето по чл. 13 на български език и на един от езиците, посочени от държавата членка по възстановяване.
(6) В искането за възстановяване лицето по чл. 13 посочва описание на икономическата си дейност чрез хармонизираните кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета.
(7) Лицето по чл. 13 се уведомява по електронен път за препращането или непрепращането на искането за възстановяване в държавата членка по възстановяване. В случай че държавата членка по възстановяването уведоми Националната агенция за приходите за датата на получаване на искането, Националната агенция за приходите уведомява за това лицето с електронно съобщение.