(1) Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от лицата по чл. 2 чрез подаване на искане за възстановяване до компетентния орган по приходите на Националната агенция за приходите, посредством електронен портал, създаден в държавата членка по установяване на лицето.
(2) Получаването на искането от Националната агенция за приходите се удостоверява чрез изпращане на електронно потвърждение до държавата членка по установяването на лицето.
(3) Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално поисканата допълнителна информация се предоставя от лицето по чл. 2 на български или английски език.
(4) В искането за възстановяване лицето по чл. 2 трябва да посочи описание на икономическата си дейност чрез хармонизираните кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност въз основа на класификацията NACE, утвърдена съгласно Регламент (ЕО) № 1893/2006, с който е изменен Регламент (ЕО) 3037/90 (Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета).
(5) В искането за възстановяване лицето по чл. 2 следва да посочи естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете от приложение № 2. Когато лицето използва код 10, посочва и естеството на доставените стоки и услуги.
(6) Към искането за възстановяване не се представят копия от фактурите и документите за внос.