(1) При командировка в приемащата държава извън населеното място, където е установено задграничното представителство, служителят има право на пътни, квартирни и допълнителни дневни пари за съответната държава съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 80 и 86 от 2004 г., бр. 36 и 96 от 2005 г., бр. 2 от 2006 г., бр. 23 и 98 от 2007 г. и бр. 64 от 2008 г.). Командироването се извършва от ръководителя на задграничното представителство, а за служителите в службите по търговско-икономическите въпроси - от изпращащата администрация. Служителите по чл. 65, ал. 3 от Закона за дипломатическата служба се командироват след съгласието на изпращащата администрация.
(2) При еднодневни командировки в приемащата държава не се полагат дневни и квартирни пари.
(3)(Доп. - ДВ, бр. 49 от 2019 г.) При командировка в трета държава служителят има право на пътни, квартирни и допълнителни дневни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за съответната държава, в която се командирова. Командироването се извършва от ръководителя на изпращащата администрация или оправомощено от него лице.
(4) На ръководителя на задграничното представителство квартирни пари се изплащат по фактически размери срещу представени разходооправдателни документи.
(5) При служебно пътуване до Република България за период до 14 дни на служителите се изплащат командировъчни пари по чл. 6, а в случаите, когато командировката е до населено място извън столицата - и пътни и квартирни пари съгласно Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г., бр. 40 от 1999 г. и бр. 2 от 2008 г.).