Чл. 5

(1) Даден сорт се счита за различим, когато независимо какъв е произходът (изкуствен или естествен) на изходния материал, в резултат на който е получен, той да бъде ясно различим по един или повече съществени признаци от който и да е друг сорт, известен в страните - членки на ЕС. Признаците на даден сорт трябва да могат точно да се разпознават и ясно да се дефинират.

(2) Известен в ЕС е всеки сорт, който към момента на надлежно подадена заявка за признаване на сорта, който ще бъде оценяван, е: 1. вписан в Общия каталог на сортовете от земеделски култури или в общия каталог на видовете зеленчукови култури; или 2. без да бъде вписан в нито един от тези два каталога, е признат или представен за признаване в РБългария или друга държава - членка на ЕС, за сертификация и търговия, или за сертификация за други страни, освен когато признаването е отказано, преди да се вземе решение по заявката.

(3) Даден сорт е стабилен, ако след последователно размножаване или преразмножаване или в края на всеки цикъл (когато селекционерът е определил специален цикъл за размножаване или преразмножаване) той съответства на описанието на неговите основни признаци.

(4) Даден сорт е достатъчно хомогенен (с изключение на малък брой отклонения), ако растенията, от които е съставен (като се вземат предвид и отличителните характеристики на репродуктивните системи на растенията), са подобни или генетически идентични по отношение на признаците, взети като цяло, обследвани за тази цел.

(5) Оценката на даден сорт за биологични и стопански качества се счита за положителна за сорта, ако сравнен с други сортове, вписани в официалната сортова листа, неговите качества най-малкото в един район са явно по-добри както при отглеждане, така и по отношение на ползите, които могат да се извлекат от сорта или от продуктите, произхождащи от него. Когато сортът има други по-добри признаци, отделни незначителни признаци могат да бъдат пренебрегнати.