(1) Признаването на сортовете се основава на резултатите от официалните изпитвания, по-специално на опитите по сортоизпитване, обхващащи достатъчен брой признаци за описвания сорт. При определяне на признаците се използват точни и надеждни метода. За да се установи различимост, опитите по сортоизпитване включват най-малко съществуващите сравними сортове, които са известни в държавите - членки на ЕС, по смисъла на чл. 5, ал. 1. За целите на прилагането на чл. 9 се включват и други сравними сортове.
(2) В съответствие с актовете на Европейската комисия, като се вземат под внимание съществуващите научни и технически познания, се определят:
- 1. минималният брой признаци, които трябва да се изследват при сортоизпитването на различните растителни видове;
- 2. минималните изисквания за провеждане на сортоизпитването;
- 3. необходимата организация за извеждане на опити по сортоизпитване с оглед оценка на БСК за сорта по методики, утвърдени от изпълнителния директор на ИАСАС съгласно чл. 19, ал. 1 ЗППМ.
(3) Когато е необходимо да се извършва изпитване на родителски генеалогични (родословни) компоненти, за да се проучат хибридите и синтетичните сортове, ИАСАС приема резултатите от изпитването и описанието на генеалогичните (родителските) компоненти да са поверителни, ако селекционерът пожелае това.
(4) При генетично модифициран сорт по чл. 4, ал. 4 се извършва оценка на риска на околната среда съгласно изискванията на Директива 2001/18/ЕС, въведена в Закона за генетично модифицираните организми.
(5) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол признава сортове, които ще бъдат използвани за храни и фуражи, в съответствие с изискванията на Закона за храните.