(1) Вземане на органи, тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, когато:
- 1. лицето е с установена самоличност;
- 2. смъртта е установена съгласно Наредба № 14 от 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт (ДВ, бр. 39 от 2004 г.);
- 3. в здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт, в случаите, когато има издадена такава;
- 4.(изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) името на лицето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция "Медицински надзор" по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки;
- 5. задължително е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и липсва представен писмен отказ в разумно кратък срок от негови: а) съпруг или родител; б) дете; в) брат или сестра.
(2) Когато трупът е на лице под 18 години или на лице, което е било поставено под запрещение, съгласието за вземане на органи, тъкани или клетки се удостоверява писмено от неговите родители, настойник или попечител чрез попълване на декларация по образец съгласно приложение № 1.
(3) Когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза, възможността за вземане на органи, тъкани и клетки се удостоверява с разрешение от съдебномедицински експерт по образец съгласно приложение № 2.