(1) Считат се за разрушени и не се дължи обезщетение за конфискуваните или отнетите сгради, които са премахнати:
- 1. когато поради естествена износеност или други обстоятелства след влизане в сила на присъдата са станали негодни за по-нататъшно използване, застрашени са били от самосрутване или са били вредни в санитарно-хигиенно отношение и не са могли да се поправят, заздравят и хигиенизират;
- 2. като значително остарели, паянтови и полумасивни сгради, които с вида си са загрозявали градове, промишлени центрове, курортни места и курортни части от населени места, населени места с историческо, етнографско и архитектурно значение, улици и площади в централни части на селата, републикански пътища, железопътни линии, гари, летища, места за отдих и обекти на туризма или са затруднявали безопасното движение;
- 3. като незаконни строежи, както и тези, за които при отчуждаване не се дължи обезщетение.
(2) В случаите, посочени в ал. 1, се дължи обезщетение само за правото на собственост върху мястото или за правото на строеж.