| 3 | 17.12.2014 | Закрито/разпоредително заседание | взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.638, ал.3 от ТЗ. Окръжен съд Благоевград е сезиран с молба от кредитора Първа инвестиционна банка АД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район И, [улица], представлявано от изпълнителните директори Д. К. К. и В. Х. Х., подадена чрез юрисконсулт К. Л.-С., с която се иска разрешение за продължаване на индивидуалното принудително изпълнение по изпълнително дело № 645/2013 г. на ЧСИ № 795 В. Т., по реализация на даденото обезпечение с имот на длъжника от масата на несъстоятелността, за вземане на банката. В молбата се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи за вземания, произтичащи от кредитния договор, въз основа на които е започнало индивидуално принудително изпълнение по изпълнително дело № 645/2013 г. на ЧСИ № 795 В. Т.. Сочи се, че за обезпечение на вземанията на банката е учредена договорна ипотека върху имот на длъжника и принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело е насочено именно срещу този ипотекиран имот. Иска се от съда да разреши продължаването на индивидуалното принудително изпълнение за събиране на вземането на банката, насочено върху ипотекирания имот на длъжника, въпреки откритото производство по несъстоятелност, защото съществувала опасност от увреждане интересите на кредитора. Излагат се съображения в тази насока. Прилагат се писмени доказателства.
Временният синдик на длъжника е депозирал становище, според което молбата трябва да се уважи.
Молбата е процесуално допустима. Тя е депозирана от кредитор с обезпечено вземане.
Като разгледа молбата и съобрази представените с нея доказателства, Окръжен съд Благоевград я намира за основателна.
В глава четиридесета на ТЗ е уредено действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В чл.638, ал.1 от ТЗ е посочено, че се спират всички изпълнителни производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. Чл.638, ал.3 от ТЗ гласи, че съдът може да разреши производството по изпълнителното дело да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора. Необходима предпоставка е да е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението.
В казуса вземането на Първа инвестиционна банка АД е обезпечено с ипотека върху недвижим имот, собственост на длъжника, за който имот са били насрочени публични продани преди делото да бъде спряно. Следва да се отчете обстоятелството, че вземанията на банката са в голям размер /222379.78 лв./. Опасността за интересите на обезпечения кредитор се състои в отлагане на удовлетворяването му, увеличаване на размера на обезпеченото с ипотека вземане с изтеклите лихви, което намалява масата на несъстоятелността, нови разходи за масата на несъстоятелността и проточване във времето. Липсата на действия по осребряване на имуществото както в изпълнителното производство, така и в производството по несъстоятелност би довела до натрупване на лихви за забава. Това от своя страна води до увеличаване на дълга спрямо Първа инвестиционна банка АД, а оттам - и до намаляване на онази част от масата по несъстоятелността, от която биха се удовлетворили други кредитори след удовлетворяване на обезпеченото вземане. Безспорно е, че всяко ново отлагане на реализацията на имотите при напредналия стадий на изпълнителното производство уврежда взискателя, доколкото цената на възбранения, описан и изнесен на публична продан недвижим имот намалява. Последното, освен, че уврежда интересите на кредитора-взискател, уврежда и масата на несъстоятелността, защото всяка получена над обезпечената сума цена попълва масата. Следва да се вземе предвид и характерът на дейност на кредитора Първа инвестиционна банка АД - финансова институция, която защитава интересите на голям брой вложители. Спряното изпълнително производство е причина да не се погаси дългът към банката, а вместо това да продължава да се начислява законната лихва върху цялата дължима главница по спряното изпълнително дело, което прави дълга към банката трудно погасим. Налице са всички предпоставки, посочени в чл.638, ал.3 от ТЗ - открито производство по несъстоятелност против длъжника; имуществото, против което е насочено принудителното изпълнение, е включено в масата на несъстоятелността; спряно изпълнително производство; предприето изпълнително действие в полза на обезпечен кредитор; съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора; искане на кредитора изпълнителното производство да продължи.
С определението по чл.638, ал.3 от ТЗ съдът по несъстоятелност разрешава или отказва да разреши продължаване на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. Независимо от произнасянето в определението, произтичащите от него правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство и не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, респективно - не въздействат преграждащо върху развитието му. Поради това, че не носи белезите на акт, преграждащ развитието на производството по несъстоятелност, определението не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. В закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл.638, ал.3 от ТЗ, което изключва и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. След като не отговаря на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, определението по чл.638, ал.3 от ТЗ не може да бъде предмет на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 от ГПК /така и определение № 831 от 12.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3063/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т. К., определение № 682 от 02.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2346/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е. М., определение № 412 от 25.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1026/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В./.
По гореизложените съображения Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, Единадесети състав
ОПРЕДЕЛИ:
РАЗРЕШАВА производството по изпълнително дело № 645/2013 г. на ЧСИ № 795 В. Т., спряно поради откриването на производството по несъстоятелност на длъжника С.-П Е., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представляван от временния синдик С. Т., да продължи.
УКАЗВА на ЧСИ № 795 В. Т. да внесе получената над размера на обезпечението сума в масата на несъстоятелността.
На кредитора Първа инвестиционна банка АД /чрез юрисконсулт К. Л.-С./ и временния синдик на длъжника - С. Т., да се връчат копия от настоящото определение, което не подлежи на обжалване, за сведение.
На ЧСИ № 795 В. Т. да се връчи заверено копие от настоящото определение, за сведение и изпълнение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |
| 7 | 11.06.2015 | Закрито/разпоредително заседание | взе предвид следното:
Производството е по чл.692 от Търговския закон /ТЗ/.
На 29.05.2015 г. в Търговския регистър са обявени съставените от синдика С. Т. допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите на длъжника С.-П Е., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], предявени в срока по чл.688, ал.3 от ТЗ, и коригиран списък на служебно вписаните вземания по чл.687 от ТЗ.
Задължението на съда да се произнесе по одобряването на списъците е поставено в зависимост от едно-единствено условие - наличието на постъпили в срок възражения.
В случая е постъпило възражение от НАП, в което се твърди, че в списъците има допуснати от синдика технически грешки при изписването на размерите на приетите и вписани вземания.
Възражението е редовно и допустимо. То е подадено от надлежна страна - кредитор в производството по несъстоятелност, имаща правен интерес и в дадения от закона срок, поради което следва да бъде разгледано по същество. Съдът преценява, че е удачно да направи това в закрито заседание, защото характерът на възражението не предпоставя насрочването на открито заседание, което би довело до излишни разноски за страните и до загуба на ценно процесуално време.
Синдикът е представил писмено становище, в което не възразява срещу корекциите, поискани от НАП.
При произнасянето по възражението е необходимо да се съобрази следното:
Евентуалните промени в списъка следват естеството на уваженото възражение. Те биха могли да се изразят в посочване на коректните идентификационни данни на кредитора, коректен размер на приетото вземане, във включване или изключване на вземания или отделни техни компоненти, в признаване или отричане съществуването на привилегии или обезпечения.
Съдът по несъстоятелността е длъжен да постанови отделни определения за одобряване на обявените в Търговския регистър списъци на приетите и на служебно приетите вземания, като това задължение важи както за основните, така и за допълнително съставените списъци. Липсва пречка, например - поради забавяне в разглеждането на възраженията, основните и допълнителните списъци да бъдат одобрени с общо определение. Списъците на неприетите вземания не подлежат на одобряване от съда, тъй като същите са ирелевантни за производството.
При одобряване на списъците съдът следва да се произнесе по всяка една от корекциите с отделен диспозитив, тъй като определението по чл.692, ал.4 от ТЗ не подлежи на обжалване /аргумент от чл.692, ал.6 от ТЗ/.
Законът свързва с обявяването на определението в Търговския регистър единствено оповестително действие, както и начало на броене на срока за предприемане на множество други процесуални действия в производството, но не и с възможността същото да бъде подложено на инстанционен контрол. От датата на обявяване в Търговския регистър на определението за одобряване на списъка на приетите вземания започват да текат сроковете за: предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл.694, ал.1 от ТЗ, срокът за предлагане на оздравителен план от легитимираните лица по чл.698 от ТЗ, срокът за свикване на събрание на кредиторите по чл.674, ал.2 от ТЗ, което има задължителен дневен ред за определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода, условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.
Възможността за служебно коригиране на списъците по почин на съда при липса на депозирани в срок възражения от заинтересованите лица не е уредена изрично в закона. Н., симетрична с нормата на чл.729, ал.1 от ТЗ, предвиждаща правото на съда да коригира сметката за разпределение и при служебно констатирана незаконосъобразност, липсва в глава 43 на ТЗ "Предявяване на вземанията". Този въпрос е бил поставян и при разглеждането на конкретни казуси, като в определение № 751 от 30.11.2009 г. на Върховния касационен съд /ВКС/ по т. д. № 629/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В., е прието изрично, че съдът по несъстоятелността, одобрявайки списъка на приетите вземания, проверява размера на вземането и вида на валутата, и е допустимо да уточни вида на паричната единица, ако синдикът не го е посочил. В други решения на ВКС е прието изрично, че нито синдикът при изготвяне на сметката за разпределение, нито съдът във фазата по одобряване на сметката за разпределение, могат да внасят промени в списъка на приетите вземания /решение № 15 от 01.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 535/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Л. И./, от което следва да се формира извод, че извършването на корекции по почин на съда във фазата по одобряване на списъка, при липса на уважено възражение, е недопустимо. Липсата на възражение стабилизира допуснатите от синдика явни фактически грешки и непълноти в списъка. Следователно, съдът следва служебно, по свой почин да поправи допуснатите технически грешки и несъответствия - имена, адрес на кредиторите, валута на вземането, или служебно да преизчисли в левове вземане, прието в чужда валута. На корекция подлежат единствено грешки от техническо естество, но не и такива, които водят до съществена промяна в характера, вида и размера на вземането - например посочване на ново основание за произход, промяна в поредността на удовлетворяване или приемане на вземането като обезпечено. Обратното лишава кредиторите от правото да възразят срещу служебно променените вземания, тъй като определението за одобряване на списъците не подлежи на обжалване, а предпоставка за допустимост на иска по чл.694 от ТЗ е наличието на валидно проведено производство по възражение срещу списъците.
След одобряване на списъците на приетите и служебно приетите вземания, същите не подлежат на промяна, освен в две хипотези - в случай на допълване /вписване или изключване на вземане/ вследствие на уважен иск с правно основание чл.694 от ТЗ, и в случай на промяна на кредитора. Последното се осъществява при представяне на доказателства за валидно прехвърляне на вземането след одобряване на списъка. В този случай съдът е длъжен служебно да заличи като кредитор цедента и да впише на негово място цесионера, и то за същото вземане, тъй като вземането се придобива заедно с всички негови привилегии и обезпечения. В този смисъл е решение № 69 от 18.02.2005 г. на ВКС по гр. д. № 286/2004 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Л. И., в което е прието, че съгласно чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ, вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване производството по несъстоятелност, са привилегировани в подреждането по редове. Тази привилегия е придобита от цесионера, тъй като цедираните вземания преминават върху новите кредитори с привилегиите им /чл.99, ал.2 от Закона за задълженията и договорите/. Преди да пристъпи към одобряване на списъците, съдът е длъжен да провери служебно дали синдикът се е произнесъл по всички предявени вземания, които са своевременно заведени в канцеларията /така решение № 112 от 22.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 191/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т. К./. В случай, че констатира неизпълнение на задължението за произнасяне по всички молби за предявяване на вземания, независимо дали същите са своевременно депозирани, съдът следва да укаже на синдика да изпълни точно своите задължения, като му определи срок за това. Неизпълнението може да е налице и по отношение съставянето на списъка на служебно приетите вземания, но за съда в тази хипотеза е трудно да констатира неизпълнението, защото тези вземания не подлежат на предявяване. С оглед на това в практиката най-често защитата срещу неизпълнение задължението на синдика за служебно приемане на вземанията е осъществявана чрез активното поведение на заинтересованото лице. В тази хипотеза за кредитора е налице правен интерес да сезира съда с искане за даване указания на синдика да изпълни надлежно задълженията си, както и с искане за ангажиране на отговорността му по чл.663, ал.1 от ТЗ - налагане на глоба в определен от съда размер. Последното, обаче, не лишава кредитора и от възможността да предяви вземането си пред съда по несъстоятелността, като предявяването е допустим от закона способ за преодоляване бездействието на синдика. В този случай синдикът ще бъде задължен да се произнесе по предявеното вземане, което поставя началото на евентуално производство по чл.692 и следв. от ТЗ. Тежестта на нарушението и продължителността на забавата на синдика биха могли да обусловят и налагането на най-тежката санкция - освобождаването му по реда на чл.657, ал.2 от ТЗ.
Възражението на кредитора НАП в случая се явява основателно. Действително се касае за допусната от синдика техническа грешка при изписването на размера на вземането на Фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите - 1061.64 лв. вместо правилните 1601.64 лв. Това автоматично се отразява и на вземането на работника С. П. Б., погрешно пресметнато от синдика, което от 6553.56 лв. трябва да стане 6017.66 лв. Списъците следва да се одобрят с тези корекции /поправки/.
С оглед на изложеното Окръжен съд Благоевград, ГО, XI състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОМЕНЯ, на основание чл.692 от Търговския закон, обявения на 29.05.2015 г. в Търговския регистър допълнителен списък на приетите от синдика С. И. Т. вземания на кредиторите на длъжника С.-П Е., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], по чл.688, ал.3 от Търговския закон, като КОРИГИРА размера на вземането на Фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите, предявено от НАП, от 1061.64 лв. /хиляда шестдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/ на 1601.64 лв. /хиляда шестстотин и един лева и шестдесет и четири стотинки/, и ОДОБРЯВА списъка в този му променен вид.
ПРОМЕНЯ, на основание чл.692 от Търговския закон, обявения на 29.05.2015 г. в Търговския регистър коригиран списък на служебно вписаните от синдика С. И. Т. вземания на кредиторите на длъжника С.-П Е., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], по чл.687 от Търговския закон, като ПОПРАВЯ размера на вземането на работника С. П. Б. от 6553.56 лв. /шест хиляди петстотин петдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/ на 6017.66 лв. /шест хиляди и седемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, и ОДОБРЯВА списъка в този му променен вид.
Определението да се впише в книгата по чл.634в, ал.1 от Търговския закон.
Определението да се обяви в Търговския регистър.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |