| 5 | 22.10.2024 | Закрито заседание | | О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търг. дело № 1803 по описа за 2024 година, взе предвид следното.
Производството е по реда чл. 625 ТЗ.
Образувано е по молба на „КСБ ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК 207326972, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, поради настъпила неплатежоспособност.
Молителят твърди, че е активно процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй като по силата на договор за търговска продажба доставил стоки на ответника, за цената на които била издадена фактура № 0000000008/29.09.2023 г. на стойност 234094,44 лева, от която не била заплатена част в размер на 95837 лева. Вземането произтичало от търговска сделка, съответно неизпълнението му сочело, че ответното дружество е неплатежоспособно.
На ответника „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, не следва да се предоставя срок за отговор на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими.
УКАЗВА на молителя, че носи тежестта да докаже пълно и главно: 1/. че е носител на изискуемо вземане за цена на доставени стоки и 2/. че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608, ал. 1 ТЗ вземания.
УКАЗВА на ответника „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, че носи тежестта да докаже следните факти и обстоятелства: 1/. че затрудненията му са временни или 2/. че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
С оглед установяване на евентуалното състояние на неплатежоспособност и действителната дата на това състояние, ако то е налице, съдът намира, че следва да се изследва финансово-икономическото състояние на ответния търговец за един по-дълъг период на база на структурата на активите и пасивите и показателите за ликвидност и задлъжнялост, за което следва да бъде допусната СФИЕ със задачи, поставени от молителя, както и определени от съда, в изпълнение на служебните му задължения в производството по несъстоятелност.
За изследването на горните обстоятелства трябва да се задължи ответника да представи годишните си финансови отчети за 5 годишен период, считано от 2024 г. назад, тъй като данните в тях служат за основа за определяне на горните показатели, като ответникът следва да бъде задължен да представи и инвентаризационните описи и сравнителната ведомост за 2019 г. – 2024 г., които е длъжен да изготвя съгласно ЗСч, за установяване на имуществото на длъжника с оглед преценката по чл. 629б и чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Предвид разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ следва да бъдат събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на ответното дружество и неговото имущество от НАП, АВ-ИР и СДВР „Пътна полиция”.
С оглед процесуално необходимото време за съобщаване на молителя на определението във връзка с допуснатото изслушване на експертно заключение, внасянето на депозита за същото, изискване и постъпване на справките от НАП, АВ, СДВР, изготвянето на експертизата и представянето й едноседмичен срок преди съдебното заседание, съдът намира, че разглеждането на молбата по чл. 625 ТЗ не може обективно да се осъществи в 20-дневния срок по чл. 629, ал. 2 ТЗ, който обективно не позволява изготвяне и депозиране на заключение на СФИЕ, поради което съдът следва да определи такава дата, при която да се даде реална възможност на вещото лице да изготви и своевременното представи в едноседмичен срок преди първото открито съдебно заседание заключението си по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 вр. чл. 146, чл. 156, чл. 195, ал. 1, чл. 190 и чл.186 ГПК вр. чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, Софийски градски съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от молителя писмени доказателства.
ДОПУСКА, на основание чл. 195, ал. 1 ГПК и чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, изслушването на съдебно финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/, която след проверка на счетоводните записвания при ответника, да даде отговор на следните въпроси: за периода от 2019 г. до момента каква е структурата на активите и пасивите на ответното дружество, показателите за ликвидност и задлъжнялост/автономност, съотношението между имуществото на дружеството и паричните му задължения за всяка година от посочения период от 2019 г. до момента и въз основа на това да направи обоснован икономико-финансов анализ на състоянието на дружеството-ответник за всяка от посочените години, като посочи и дали за тези години ответникът е имал неизплатени изискуеми задължения, произтичащи от търговска сделка, публични задължения, свързани с търговската му дейност или частно държавно вземане и в какъв размер са, ако са налице.
В случай, че вземанията на молителя към ответника, не са намерили съответното отражение при счетоводното отчитане на ответника за съответната година, вещото лице да даде алтернативен вариант на заключението, отчитащ тези вземания при отговора на поставените му задачи за съответната година. Вещото лице въз основа на инвентаризационните описи и сравнителната ведомост за периода да посочи налично ли е имущество на ответника по счетоводния му годишен баланс за 2019 г. до момента, съответно налично ли е имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 800 лева, вносим от молителя, в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок се представи и вносния документ по делото, след което се призове вещото лице.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Георги Горанов.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице съдебно удостоверение, което да му послужи пред НАП, за осигуряване на достъп до находящата се в НАП документация относно ответника и издаване на преписи от нея за периода от 2019 г. до момента, като в удостоверението се впишат всички данни на ответника „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210.
ЗАДЪЛЖАВА страните да предоставят на вещото лице по СФИЕ цялата необходима документация за изготвяне на заключението под страх от санкция по чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, на основание чл. 190 ГПК вр. чл. 629, ал. 5 вр. чл. 628, ал. 1 ТЗ, да представи по делото в първото съдебно заседание:
1. препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет заедно с одиторския доклад и баланс към датата на подаване на молбата – 03.09.2024 г., ако законът предвижда съставянето им;
2. опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;
3. списъци на неговите кредитори и на длъжниците му с посочване на адресите, вида, размера, падежа и обезпеченията на вземанията, като при неизпълнение съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА НАП, на основание чл. 186 ГПК вр. чл. 621а, ал.1, т.2 ТЗ, в 1-седмичен срок от съобщението, да предостави всички съставени на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210 ревизионни актове, ако има такива и доказателства за влизането им в сила. При неизпълнение на изпълнителния директор на НАП ще бъде наложена глоба, съгласно ЗСВ.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ в 3-дневен срок служебна справка от посочените в Заповед № РД-08-4603/22.07.2019 г. лица в ИИСКИР ИКАР относно недвижимите имоти, вписани на името на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210.
ЗАДЪЛЖАВА СДВР, отдел „Пътна полиция”, на основание чл. 186 ГПК вр. чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да изпрати по делото служебна справка относно ППС, регистрирани на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210. В случай, че не са налице регистрирани пътни транспортни средства на посоченото лице, изрично да уведоми съда. При неполучаване на отговор в указания от съда срок, ще бъде наложена глоба на представляващия СДВР.
ЗАДЪЛЖАВА НАП, на основание чл. 186 ГПК вр. чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, в 1-седмичен срок от съобщението да предостави справка за наложени върху имуществото на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, обезпечителни мерки по реда на ДОПК или за започнало принудително изпълнение от публичен изпълнител. При неизпълнение ще бъде наложена глоба по реда на ЗСВ.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в съдебно заседание на 26.118.2024 г. от 14,00 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, както и вещото лице. На претендирания длъжник „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210да се връчи препис от молбата и приложените към същата доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ, на основание чл. 632, ал. 5 вр. чл. 629б ТЗ, на всяко заинтересовано лице в 14-дневен срок от обявяване на настоящото определение в търговския регистър да представи доказателства, че „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, има налично имущество, което да обезпечи началните разноски, за да бъде открито производство по несъстоятелност или да привнесе разноски по сметка на Софийски градски съд в размер на 10000 лева, като указва, че в противен случай производството по делото ще бъде спряно на основание чл. 632 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: |
| 13 | 28.01.2025 | Открито заседание след първо при закрити врата | | Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Йорданка Петрова, разгледа търг. дело № 1803 по описа за 2024 година и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на „КСБ ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК 207326972, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, поради настъпила неплатежоспособност.
Молителят твърди, че е активно процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй като по силата на договор за търговска продажба доставил стоки на ответника, за цената на които била издадена фактура № 0000000008/29.09.2023 г. на стойност 234094,44 лева, от която не била заплатена част в размер на 95837 лева. Вземането произтичало от търговска сделка, съответно неизпълнението му сочело, че ответното дружество е неплатежоспособно.
На ответника „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, със седалище гр. София, не е предоставен срок за отговор на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими. В съдебно заседание ответникът не упражнява правото на участие в производството и не изразява становище по депозираната молба.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-ответник по молбата - „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с капитал 50 лева, внесен изцяло и с широк основен предмет на дейност.
Видно от представените поръчка, приемо-предавателен протокол и данъчна фактура, молителят „КСБ ИМПОРТ“ ЕООД е доставило на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210 стоки по опис, за цената на които е издадена фактура № 0000000008/29.09.2023 г. на стойност 234094,44 лева, която е подписана от получателя на стоките, съответно доставчикът твърди, че част от задължението е изпълнено чрез плащане, което сочи на признание на правопораждащия задължението фактически състав.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от получателя, а в случая е така. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за плащане, основанието е извършването на материалната престация, а фактурата само удостоверява този факт.
Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която макар по действащата уредба да няма задължителен характер, но се съобразява от настоящия състав, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Предвид обстоятелството, че фактурата е включена в дневника за покупките за м. 09.2023 г. на ответника, същата е и осчетоводена, то следва да се приеме за доказано възникналото в тежест на ответника задължение за заплащане цената на доставените стоки, което задължение не се установява да е погасено в неговата цялост.
Това налага извод, че в полза на „КСБ ИМПОРТ“ ЕООД е налице вземане, с правопораждащ го факт търговска сделка (продажба), което не се установява да е било погасено чрез плащане или по друг способ.
От служебна справка в ИИСКИР ИКАР, се установява, че „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210 не е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 29.10.2024 г. не са налице данни „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210 да е регистрирано като собственик на пътни превозни средства.
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа експертиза, което съдът кредитира, като съответно на събраните в производството доказателства и въз основа на което формира следните изводи.
Анализът вещото лице е изготвило на база на обявените в търговския регистър финансови отчети на дружеството за периода 2019 - 2023 г., като за 2024 г. дружеството не извършва дейност, тъй като всички трудови договори, с изключение на един, са прекратени през м. 10 и м. 11.2023 г..
През всички анализирани години основен дял в структурата на активите заемат краткотрайните активи, които обаче са представени в обобщен вид, без диференциране на вида им. Стойността им бележи нарастване до 2022 г., след което е отбелязан известен спад до 1086000 лева.
Аналогично задълженията на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210 нарастват до 2021 г., след което бележат леко намаление, за да достигнат към 31.12.2023 г. до 907000 лева, като към 06.11.2024 г. са налице необслужени публични задължения в размер на 117212,24 лева, възникнали след 27.05.2019 г..
За целия изследван период активите на ответното дружество превишават счетоводно отразените му задължения, а собственият му капитал нараства до 179000 лева към 31.12.2023 г., включително за периода „М Станция“ ЕООД реализира положителен нетен финансов резултат (печалба), който обаче достига най-висок размер през 2022 г. – 92000 лева, след което през 2023 г. намалява до 24000 лева. Обемът на търговска дейност на дружеството рязко намалява след м. 09.2023 г. – до този момент средния приход на месечна база е 520219,54 лева, а за м. 10.2023 г. – 16066,75 лева, което е съчетано и с освобождаване на заетия в дружеството персонал - прекратени са 34 трудови договори, действащ е останал само един. За периода м. 02.2024 г. – м. 09.2024 г. дружеството не отчита приходи в подаваните месечни справки-декларации.
Основните показатели, които характеризират фирменото състояние в краткосрочна перспектива са показателите за ликвидност, като водещо място заема коефициентът за обща ликвидност. Показателят за обща ликвидност се разглежда като показател за покриваемост на текущите задължения с краткотрайни активи и характеризира оперативните възможности на предприятието. Когато коефициентът за обща ликвидност е над 1.5 - 2, е прието да се счита, че търговецът е високо платежоспособен, коефициент от единица се счита за оптимален. За целия изследван период показателят за обща ликвидност е над 1, включително към 31.12.2023 г. показателят бележи най-високата си стойност от 1,1963. Като цяло може да се направи извод, че показателите за ликвидност не индикират проблемност относно възможността на дружеството да погасява краткосрочните си задължения.
Свързани с показателите за ликвидност са и показателите за финансова автономност. Те характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите, т.е. степента на използване на привлечения капитал. Съгласно НАРЕДБА за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток (приета с ПМС № 85/ 17.04.2006 г.) коефициентът на финансова автономност следва да бъде със стойност не по-малка от 0,5, което условие е изпълнено за целия период 2019 – 2023 г..
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.
По отношение на молбата с правна квалификация чл. 625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжника по търговска сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „КСБ ИМПОРТ“ ЕООД разполага с активна процесуална легитимация.
В производството „КСБ ИМПОРТ“ ЕООД е ангажирало подписана от „М Станция“ ЕООД данъчна фактура, която е счетоводно отразена, въз основа на която съдът прие, че е носител на вземания от претендирания длъжник, произтичащи от договор за търговска продажба на стоки, които не са удовлетворени в цялост, което е достатъчно за установяване на активната процесуална легитимация на молителя.
Следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на неплатежоспособност на ответника и началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, молбата на „КСБ ИМПОРТ“ ЕООД, с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице – кредитор с изискуеми и неудовлетворени вземания, произтичащи от търговска сделка. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период.
В конкретния случай, задължението към молителя „КСБ ИМПОРТ“ ЕООД е краткосрочно и изискуемо. Действително, не се установи страните да са изразили воля в кой момент задължението за плащане на цената на доставените стоки става изискуемо, но при липса на уговорка намира приложение разпоредбата на чл. 327, ал. 3 ТЗ, която препраща към общите правила на глава ХХІ (чл. 303а, ал. 3 ТЗ) – цената е следвало да се заплати в 14-дневен срок от получаване на фактурата или до 13.10.2023 г.. Това означава, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение за заплащане на цената за доставени му от ищеца стоки (захарни изделия), което задължение е с настъпила изискуемост и по отношение на което задължение „М Станция“ ЕООД, е изпаднало в забава на 14.10.2023 г., т.е. от тази дата е спряло плащанията по отношение на молителя.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние не е релевирано.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно продължителен период назад. В случая обаче „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, е възникнало като правен субект през 2019 г. и затова анализът обхваща периода след 2019 г..
Преценката за способността на предприятието да погаси краткосрочните си задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) и краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
В случая обаче единствено възможно е изчисляването на коефициента за обща ликвидност, тъй като в обявените годишни финансови отчети се съдържа само обобщена информация за притежаваните краткотрайни активи (отразени като стойност), без да е установен техният конкретен вид, съответно липсват доказателства за реалната им ликвидност.
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, например поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Този базов коефициент от учредяване на дружеството до 31.12.2023 г. е в допустимите стойности (над 1) и сам по себе си не сочи на настъпила неплатежоспособност.
От друга страна, задължението към молителя „КСБ ИМПОРТ“ ЕООД е изискуемо, считано от 13.10.2023 г. и до приключване на устните състезания, ответникът не е ангажирал доказателства да е погасил същото. Налице са и необслужени публични задължения, но издадените ревизионни актове за установяването им са отменени. Това означава, че въпреки добрите показатели за ликвидност, „М Станция“ ЕООД от настъпване на изискуемостта на задължението по фактура № 0000000008/29.09.2023 г., което не оспорва, не е предприело действия за погасяването му в неговата цялост.
Това сочи да е налице фактическо състояние на спиране на плащанията, което чл. 608, ал. 3 ТЗ въздига в презумпионна предпоставка на оборимата презумпция, че е настъпила последицата неплатежоспособност, която възлага в доказателствена тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните си задължения. Тази доказателствена тежест обаче е останала неизпълнена.
В случая, анализът на обективното икономическо състояние на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, установява, че към 14.10.2023 г., е налице спиране на плащането по фактура № 0000000008/29.09.2023 г., която обективира задължение по търговска сделка, макар по счетоводни данни показателят за обща ликвидност да е в приемливи граници. Тази презумирана невъзможност за посрещане на краткосрочните задължения е трайна, тъй като дружеството е прекратило трудовите договори и фактически е преустановило извършването на търговска дейност след м. 11. 2023 г., без да е прекратено състоянието на спиране на плащанията.
Предвид осъществяването на състава на чл. 630, ал. 1 ТЗ и липсата на пречки по чл. 631 ТЗ, молбата на „КСБ ИМПОРТ“ ЕООД, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, включително и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
В случая, спиране на плащанията е налице към 14.10.2023 г. – денят, приет за начална дата на забавата да бъде обслужено задължението към молителя. Затова съдът приема, че още към 14.10.2023 г. е настъпила невъзможност за обслужване на задълженията към кредиторите. Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 14.10.2023 г., като най-ранен момент, в който всички предпоставки по чл. 608 ТЗ са били налице и не може да се приеме, че влошеното финансово състояние е имало временен характер и е било възможно да бъде преодоляно при преустановена търговска дейност.
Предвид липсата на данни за наличие на имущество на молителя, което да е достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и при неизпълнено задължение от молителя, респ. от други кредитори за внасяне на сумата 10000 лева, указано им с определение № 4042 от 22.10.2024 г., обявено в търговския регистър с вписване № 20241022162447, са налице всички предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание на кредиторите.
При този изход на спора, право на разноските за производството се поражда за молителя „КСБ ИМПОРТ“ ЕООД, което обаче не прави искане за присъждането им.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Илиянци № 33, представлявано от управителя Славейко Боянов Славейков и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 14.10.2023 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по отношение на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Илиянци № 33, представлявано от управителя Славейко Боянов Славейков.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Илиянци № 33, представлявано от управителя Славейко Боянов Славейков.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Илиянци № 33, представлявано от управителя Славейко Боянов Славейков.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и вземания и ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Илиянци № 33, представлявано от управителя Славейко Боянов Славейков.
СПИРА производството по търг. дело № 1803/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Илиянци № 33, представлявано от управителя Славейко Боянов Славейков, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а именно: BG39BNBG96613300173403, BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 10000 (десет хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от търговския регистър на „М Станция“ ЕООД, ЕИК 205525210, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Илиянци № 33, представлявано от управителя Славейко Боянов Славейков.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: |