| 1 | 15.05.2024 | Закрито заседание | ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молба вх. № 4717/14.05.2024 год. по описа на СОС, подадена от НИК СТЕФАНОВ ТАНЕВ с ЕГН 9107046744, въз основа на която е образувано т.д.н. № 119/2024год. на СОС – за откриване на производство по несъстоятелност на „ОРХАНИЕ МИЙТ“ ЕООД, с ЕИК 202252475, като
УКАЗВА на кредитора в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с един препис:
1. да приведе молбата в съответствие с разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.621 от ТЗ, като изложи подробно обстоятелствата, на които основава своето искане и посочи:
- кога точно е спрял длъжника плащанията по договора за наем, като се посочи конкретна дата;
- защо счита, че длъжникът има трайни финансови затруднения;
- да изложи обстоятелствена част на молбата си във връзка с вметването в молбата, че длъжника е свръхзадължено дружество и съответно да изложи петитум съответстващ на това твърдение;
- по направеното искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки да изложи обстоятелствена част на молбата в тази връзка, както и да уточни претендираните обезпечителни мерки /запор на какви сметки на длъжника претендира – ако са банкови да индивидуализира същите, възбрана върху кои имоти на длъжника претендира и т.н./. Разпоредбата на чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ дава възможност на съда да допусне обезпечителни мерки като запор, възбрана или други подходящи такива, а обща възбрана и запор се налагат едва с решението по чл. 710 ТЗ, вр. чл. 711 ТЗ, като в последното решение вече обезпечителните мерки - обща възбрана и запор, са задължителен реквизит. Налагането на подобна обезпечителна мярка е законна последица едва на решението за обявяване в несъстоятелност по чл. 711 ТЗ, с което се десезира длъжника и същият се лишава напълно от правото да се разпорежда с цялото му имущество. Тази обезпечителна мярка по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ не може да се налага, още по малко като предварителна обезпечителна мярка, тъй като би довела до недопустимо предварително изпълнение на все още непостановеното решение по чл. 711 ТЗ. Мярката е свързана и с друга последица на решението по чл. 711 ТЗ – тази по т. 1 за прекратяване на дейността на предприятието на длъжника. Налагането на общ запор и възбрана само по себе си води до пълно преустановяване на цялата търговска дейност на длъжника, тъй като го лишава напълно от правото да оперира с активите си. Подобна мярка не може да се налага с решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ. По този ред, както и по реда на чл.629а от ТЗ са допустими единствено обезпечителни мерки върху конкретно посочени активи на длъжника /чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ/ - Решение № 702 от 16.11.2021 г. на САС по в. т. д. № 307/2021 г.
- молителят кредитор да обоснове и обезпечителната нужда от налагането на конкретните обезпечителни мерки.
Указва на кредитора, че от обстоятелствената част на молбата му не е видно да са изложени твърдения за тези обстоятелства.
2. на осн. чл.24, ал.1, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да внесе по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса в размер на 250 лева, като в същия срок представи в съда копие от вносния документ;
УКАЗВА на молителя, че при неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите на молбата в горния срок същата, ведно с приложенията към нея, ще бъде върната. |