| 4 | 18.06.2015 | Открито заседание | 15 Производството е образувано по молба на „П. и. б.”, АД за откриване производство по несъстоятелност или свръхзадълженост на „Ю. Л.”, О., с начална дата на неплатежоспособност - дата на подаване на молбата за несъстоятелност- 31.1.2015 г.
Ответната страна сочи, че няма правен субект срещу когото да се води настоящото съдебно производство, тъй като срещу дружеството, което не е пререгистрирано, съобразно ЗТР е образувано през 2009 г. изпълнително дело и е следвало да съобразят съответните норми от ЗТР, а именно § 5в за пререгистраниця на дружеството. В хипотезака като настоящата според закона на взискателя се издава удостоверение за запоналото изпълнени и му се указва от съдебния изпълнител да подаде заявление за ликвидация. Ако ликвидация в срок до два месеца не бъде вписана, изп. производство се спира и се възобновява след вписване й. Твърди, че не е налице търговска сделка по см. на ТЗ, тъй като банката е цедирала вземаното на „У.”, АД и след завеждане на иска по чл. 422 ГПКса уведомени за развалянето на цесията. Или заключават, че за периода от 2005 до 2009 г. ищецът не е кредитор на ответника. Сочат, че липсва и правен интерес от воденето му, тъй като вземането е обезпечено с ипотеки, стойността на имуществото, върху който са наложени надвишават стойността на отпуснатия кредит. Затова счита, че предявената молба е недопустима. По отношение на поддържаната неоснователност сочат, че е вземането е погасено по давност през 2014 г., считано от образуване на изпълнителното дело, през януари 2009 г. Сочи още, че обратната цесия, с което квалифицира развалената цесия между „П., АД и „У.”, АД , не е търговска сделка.
Въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка с доводите на страните съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Сключен е договор № №№РО-АА-0471/19.7.2004 г. за овърдрафат по разпращателна сметка между „П. и. б.”, АД и „Ю. л.”, О., с който банката е приела да извършва разплащания при условията на овърдрафт по откритата на кредитополучателя разплащателна сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо от 6 500 000 лв., необходими за обортни средства. Крайния срок за ползване на овърдрафта според чл. 6 е до 31.7.2006 г., в който срок е уговорено в чл. 13 да погаси всички свои задължения по ползвания овръдрафт.
РС- София издава заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 28305/2008 г. и изпълнителен лист за заплащане от „Ю. л.”, О. в полза на П., АД на сумата от 5 901 544.09 лв., законната лихва, от 16.9.2008 г. до погасяването на главницата и за разноските. С влязло в сила решение на 5.5.2012 г. по гр.д. № 83/2009 г. по повод предявен от банката установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, поради подадено от длъжника възражение, е признато за установено по отношение на „Ю. Л.”, О., че дължи на [фирма] сумата от 5 901 544,09 лв., представляваща главница по договор за овръдрафт по разплащателна сметка № РО-АА-0471/19.7.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 16.9.2008 г. до пълното погасяване на главницата. Последното с.з. е проведено на 21.4.2010 г. Именно наличието на влязло в сила решение, между страните за искането за главница по договора за овърдрафт, води до неоснователност и недопустимост на възраженията на ответника за несъществуване на вземането му по отношение на банката, тъй като е извършена цесия и е прехвърлено вземането му на друг кредитор, като разваляне на цесията не води до отново възникване на задължението му спрямо банката-първоначален кредитор. Всички тези факти, на които се позовава ответника се сочат за осъществени преди 21.4.2010 г., когато е приключило съдебното производство за установяване съществуването на вземането. Следователно за тяхното навеждане в отношенията помежду им, за същото това вземане по основание и размер по арг. от чл. 294, ал. 1 във вр. с чл. 235 от ГПК е налице влязло в сила съдебно решение за съществуването му и не може по арг. от чл. 299, ал. 1 от ГПК да се пререшава в отношенията между същите страни с осъществили се факти до 21.4.2010 г.
Направеното възражение за погасяване на вземането по давност, конкретизирано в с.з., че главницата е погасена по давност през 2015 г., считано от датата на образуване на изпълнително дело през 2009 г. е несъстоятелно, тъй като е налице влязло в сила на 5.5.2012 г. решение за установяване на дължимостта на главницата и предвид чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, според който ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, означава, че от 2012 г. до 30.1.2015 г., когато е постъпило молбата за несъстоятелност в съда не е изтекъл 5-годишен период, за да е погасено по давност. Предявения иск за установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от когато прекъсва течението на погасителната давност –вж. Определение № 473 от 21.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3121/2013 г., II т. о., ТК; определение № 290/1.4.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 244/2010 г. След като давността е прекъсната, то не може да се прекъсва с предприемане на действия за незабавно изпълнение т.е. да се прекъсва преди да е започнала да тече отново /или да се прекъсва прекъсната давност/ .Затова в хипотеза като настоящата е неприложима т. 10 от ТР 2/2013 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК, постановяваща, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Вещото лице, поради непредставяне и липса на документи, имащи отношение към изпълнение на експертизата, не може да отговори за икономическото състояние на дружеството. Липсват годишни финансови отчети и няма счетоводно-отчетни данни. Пълномощникът на ответното дружество в с.з. заявява, че след разговор с „финансистката на дружеството”, категорично му е заявила, че няма никакви документи, тъй като документацията следва да се пази в 5-годишен срок и „ако е имало нещо, то е изхвърлено”.
Въз основа на така установените факти съдът намира молбата за допустима.
Процесуалната легитимация за подаване на молбата се основава на правните твърдения и заявеното право от ищеца, че е кредитор на изискуемо парично вземане по търговска сделка, което длъжникът не е в състояние да изпълни, а на въпроса за материалноправната легитимация, тъй като е за основателността на иска се отговоря с решението. Ето защо възраженията на ответника, че П., АД не е негов кредитор, нито е налице задължение по търговска сделка имат отношение не към допустимостта, а към основателността на молбата.
По отношение на факта за непререгистрирания ответник „Ю. л.”, О.: Не може да се сподели възражението на ответника, че липсва правен субект, тъй като е следвало да спази § 5а от ПЗР на ЗТР и в съответствие с който банката като взискател по изп. дело срещу нерегистрираното дружество е следвало да впише обстоятелства по ликвидацията му, след като се снабди с удостоверение от съдебния изпълнител за образуваното изпълнително производство. Съдът счита, че това е една възможност в закона, при неизползването на която няма пречки да се открие производство по несъстоятелност, което изрично е предвидено в § 5в, ал. 3 от ПЗР на ЗТР - за непререгистриран търговец, чиято дейност е прекратена въз основа на закона на 1.1.2012 г. В изр. 2 на §5в,ал. 3 е предвидено съдът да извърши служебна пререгистрация, въз основа на която норма съдът постановява извършането на такава спрямо ответника. В § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР изрично се изброява ограничената от закона правоспособност на непререгистрираните търговци, но не се отнема процесуалната им дееспособност на ответник по спорове без значение дали те са образувани преди или след 1.1. 2012 г. – определение № 34/21.1.2013 г. на ВКС по ч.т.д № 34/13 г.; определение № 726/30.7.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 512/2012 г. Ето защо неоснователно се възразява, че липсва правен субект, който да е ответник в производство по несътоятелност
Молбата е и основателна.
За откриване производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативните материалноправни предпоставки: подадена до компетентният по смисъла на чл. 613 ТЗ съд молба от лицата, изрично изброени в чл. 625 ТЗ, съответно лицата по чл. 742 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; наличие на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, евентуално свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ ако е корпоративно търговско дружество/ и затрудненията на длъжника да не са временни, като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно по арг.чл. 631 ТЗ.
Тези предпоставки са налице. Подадена е до компетентния окръжен съд молба, която изхожда от кредитор на ответника „”П.”,АД, който е търговец. За ответника съществува задължение към ищеца произтичащо от договор за овърдрафт, което задължение е установен с влязло в сила съдебно решение.
При преценка за наличие на неплатежоспособността на длъжника, съдът съобрази, че тя се определя от закона и от съдебната практика като фактическо състояние, което не зависи от волята на търговеца, поради което не е достатъчно длъжникът да не плаща паричните си задължения, а то да е израз на липса на налични парични, което следва да бъде установено след проследяване на цялостното обективно икономическо състояние на търговеца към момента на постановяване на съдебното решение. Затова и не е достатъчно съдът само да се позове на презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ, според която спирането на плащанията сочи на неплатежоспособност, а е необходимо с помощта на съдебно-икономическа експертиза да се установи какви са коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които съставляват показатели за общото икономическо състояние на длъжника и отразяват тенденцията за бъдещата му търговска дейност. В зависимост от това, дали показателите са положителни или отрицателни и дали тенденцията е към подобряване или към влошаване на резултатите от търговската дейност, съдът следва да се произнесе дали длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608 ТЗ и дали е налице основанието на чл. 607а ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него. В процесния казус – предвид липсата на счетоводна документация и прекратяване на дейността на непререгистрираното дружество, както и неупражняване на дейност след 2005 г. съдът счита, че датата на неплатежоспособност следва да е от момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 16.10.2005 г. Неплащането на задължението по кредита сочи на неплатежоспособност. Посочената дата от ищеца за такава- датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоялност не се обосновава с факти имащи отношение към нейното определяне, поради което съдът не я счита за дата на изпадане на ответника в неплатежоспособност.
За временен синдик съдът назначава В. А., вписан в съответния списък и насрочва първо събрание на кредиторите на 17.9.2015 г. от 15:15 ч.
Искането ищеца за присъждане на разноски от 206 665,30 лв. следва да се остави без уважение, тъй като такова искане не е направено до приключване на последното съдебно заседание, а едва с писмената защита, с която е представен и списък на същите, поради което съдът счита, че искането е направено несвоевременно. От чл. 80 ГПК, където е визирано да се представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното засевание в съответната инстанация, от страната която е поискала присъждане на разноски, следва, че и самото искане следва да е направено в този срок. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос по който се произнася, само след като бъде валидно сезиран, каквото валидно сезиране, поради несвоевременността му липсва. Ето защо искането за разноски следва да се остави без уважение.
По изложените съображения на основание чл. 608, ал. 1 и чл. 630, ал. 1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ю. л.”, О., с номер по БУЛСТАТ[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Ц. Б. ІІІ”, 14 с начална дата на неплатежоспособността 16.10.2005 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Ю. л.”, О., с номер по БУЛСТАТ[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Ц. Б. ІІІ”, 14 ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството.
Допуска обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството.
НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН С. В. П. А., с месечно възнаграждение в размер на 500 лв., който да пристъпи към изпълнение на задълженията си считано от деня на вписване на решението в търговския регистър, като представи декларации по чл. 666 във вр. с чл. 655 и чл. 656 ТЗ .
Свиква Първо събрание на кредиторите на 17.09.2015 г. от 15:15 ч. в една от съдебните зали на Окръжен съд-Благоевград.
Разпорежда на основание §5в, ал. 3 от ПЗР на ЗТР да се извърши пререгистрация на „Ю. лизинг”, О., с номер по БУЛСТАТ[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Цар Борис ІІІ”, 14.
Оставя без уважение искането на "Първа инвестиционна банка", АД за присъждане на разноски по делото в размер на 206 665,30 лв.
Постановява препис решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за обявяването му в търговския регистър
Решението може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър пред САС.
Председател: |