РЕАКТИВЕН ДВИГАТЕЛ ЗА 80 ММ НЕУПРАВЛЯЕМА АВИАЦИОННА РАКЕТА

РЕШЕНИЕ № РС-142-[1]/14.08.2026 На основание Заповед № 3-606-[1]/11.08.2026г. на председателя на Патентното ведомство състав по спорове разгледа искане с вх. № 70148552/13.07.2020г., подадено от „АРСЕНАЛ“ АД, за обявяване на недействителност на патент за изобретение рег.№ BG 67048В1, с наименование „РЕАКТИВЕН ДВИГАТЕЛ ЗА 80 ММ НЕУПРАВЛЯЕМА АВИАЦИОННА РАКЕТА”. СЪЩНОСТ И ПРОЦЕДУРА ПО ИСКАНЕ ВХ. № 70148552 от 13.07.2020Г. Искането с вх. № 70148552/13.07.2020 г. за обявяване на недействителност на патент BG 67048 B1 е подадено от „Арсенал“ АД на основание чл. 55, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ. В него се твърди, че изобретението не отговаря на изискванията за новост и изобретателска стъпка по чл. 8 и чл. 9 от ЗПРПМ. В подкрепа на искането са представени доказателства Д1–Д4 и е извършен съпоставителен анализ между признаците на независимата патентна претенция и известните технически решения. Искателят поддържа, че предметът на патента е бил известен и използван преди датата на заявяване, включително че производството му е било усвоено от „Арсенал“ АД. На 12.08.2020 г. искателят представя допълнително становище и доказателства ДД5–ДД7, с които развива твърденията си за липса на новост и изобретателска стъпка. Посочено е, че разделното изпълнение на корпуса на горивната камера и сопловия блок, както и различните начини за тяхното съединяване, са известни от общодостъпна научно-техническа литература. Направен е допълнителен сравнителен анализ между признаците на независимата претенция и известните решения от състоянието на техниката. На патентопритежателя „Бул-ЕрИнтернешънъл“ ЕООД са изпратени копия от искането и допълнително входираните доказателства , като му е предоставена възможност за възражение. С възражение от 12.05.2021 г. патентопритежателят оспорва основателността на искането, като поддържа, че представените доказателства не разкриват пряко и недвусмислено конструкцията на процесното изобретение и се отнасят до различни по предназначение и устройство реактивни двигатели. Според него претендираната конструкция представлява специфично техническо решение, което не може да бъде изведено по обичаен начин от известното състояние на техниката. В отговор на възражението, на 17.06.2021 г. искателят представя ново становище и доказателства ДД8–ДД23, включително сравнителни таблици по отношение на новостта и изобретателската стъпка. Допълнителни доказателства, включващи фактури, вътрешни заповеди и кореспонденция с „Дунарит“ АД, са представени на 14.09.2022 г. Патентопритежателят оспорва тяхната относимост и общодостъпност, както и 1/47 възможността от тях да бъде установена конструкцията на продадените или произвежданите изделия. На 21.03.2023 г. е проведено заседание на специализирания състав по спорове, в което страните излагат становищата си относно правните основания, техническата същност на патента и представените доказателства. За заседанието е изготвен протокол, изпратен на страните. След заседанието искателят представя допълнително становище и доказателства ДД24–ДД28, а патентопритежателят депозира възражения срещу тях. Последващите становища са разменени между страните, с което процедурата по събиране и обсъждане на представените доказателства е приключила. РЕШЕНИЕ № РС-228-[1]ОТ 12.11.2024 Г. ПО ИСКАНЕ ВХ. № 70148552 ОТ 13.07.2020Г. След приключване на процедурата по размяна на кореспонденция между страните и обсъждане на представените доказателства и становища специализираният състав по спорове постановява Решение № РС-228-[1]от 12.11.2024 г., което е утвърдено от председателя на Патентното ведомство. С решението, на основание чл. 58, ал. 5, т. 1 от ЗПРПМ, е отхвърлено като неоснователно искането на „Арсенал“ АД за обявяване на недействителност на патент BG 67048 B1 с наименование „Реактивен двигател за 80 мм неуправляема авиационна ракета“, с притежател „Бул-ЕрИнтернешънъл“ ЕООД. За да достигне до този извод, специализираният състав е извършил преценка на представените доказателства с оглед тяхната общодостъпност и относимост към състоянието на техниката към датата на подаване на заявката – 23.05.2014 г. Част от доказателствата са изключени от анализа, тъй като не съдържат данни за датата на публикуването им, представляват вътрешноведомствени документи или не позволяват да се установи конструкцията на описаните в тях изделия. При преценката за новост е прието, че нито един от противопоставените документи не разкрива пряко и недвусмислено всички технически признаци на независимата претенция 1 в тяхната съвкупност и взаимовръзка. По-специално е счетено, че в предшестващото състояние на техниката не са разкрити комбинацията от отделно изработени корпус на горивната камера и тяло на сопловия блок, специфичното съединяване между тях, разположението на вложката в сопловия отвор и самостоятелните предпазители на контактите. Поради това е направен извод, че предметът на независимата претенция 1 е нов по смисъла на чл. 8 от ЗПРПМ. При анализа на изобретателската стъпка като най-близко известно техническо решение е определен ракетният двигател, разкрит в патент RU 2168648 C1 – Д1. Прието е, че установените различия между прототипа и процесното изобретение не следват явно и логично от Д1, нито от комбинирането му с останалите релевантни доказателства, поради което специалистът в областта не би достигнал по очевиден начин до претендираното конструктивно решение. Въз основа на това е направен извод, че процесното изобретение притежава изобретателска стъпка по смисъла на чл. 9 от ЗПРПМ. 2/47 В заключение специализираният състав е приел, че процесното изобретение е ново и притежава изобретателска стъпка, поради което отговаря на изискванията за патентоспособност по чл. 6, ал. 1 от ЗПРПМ. ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕ № 228-[1]ОТ 12.11.2024 Г. НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИЯ СЪСТАВ ПО СПОРОВЕ, УТВЪРДЕНО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАТЕНТНО ВЕДОМСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Срещу Решение № РС-228-[1]от 12.11.2024 г. е подадена жалба от „Арсенал“ АД, по която пред Административен съд София-град(АССГ) е образувано адм. дело № 2087/2025 г. по описа на съда, Второ отделение, 41 състав. В хода на съдебното производство е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. Въз основа на заключението на вещото лице и извършения самостоятелен анализ съдът е приел, че предметът на процесния патент отговаря на изискванията за новост по чл. 8от ЗПРПМ, тъй като нито едно от противопоставените доказателства не разкрива всички технически признаци на независимата претенция директно и недвусмислено. По отношение на изобретателската стъпка съдът е приел, че техническият ефект, произтичащ от разликите между процесното изобретение и най-близкото техническо решение, не е очевиден за специалиста в областта, поради което изобретението отговаря и на изискването по чл. 9 от ЗПРПМ. Независимо от това, с Решение № 20404 от 13.06.2025 г. на АССГ отменя Решение № РС-228-[1]от 12.11.2024 г. на специализация състав по спорове и връща преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдът приема, че патентоспособността по чл. 6, ал. 1 от ЗПРПМ предполага кумулативното наличие на новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост, докато в оспореното административно решение липсва самостоятелна преценка дали изобретението отговаря на изискването за промишлена приложимост по чл. 10 от ЗПРПМ. Поради това съдът е счел, че административният орган не е извършил пълна преценка на патентоспособността на процесното изобретение. В мотивите си съдът посочва, че при преценката за промишлена приложимост следва да се установи дали предметът на изобретението може обективно да бъде произвеждан или многократно използван в промишлеността, като всеки път се получава един и същ резултат. Съдът дава указания при новото произнасяне административният орган да извърши изричен анализ по този критерий въз основа на доказателствата по преписката, като при тази преценка бъде взето предвид и писмото на „ВМЗ“ ЕАД, посочено от съда като писмо от 15.06.2018 г. (с изх. № 003710 от 14.06.2018 г.), съдържащо сведения относно използвани в миналото конструкции на реактивни двигатели. Решение № 20404 от 13.06.2025 г. е обжалвано с касационни жалби от председателя на Патентното ведомство и от патентопритежателя „Бул-ЕрИнтернешънъл“ ЕООД. По жалбите е образувано адм. дело № 7960/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Седмо отделение. С Решение № 1071 от 30.01.2026 г. ВАС приема касационните жалби за неоснователни и оставя в сила решението на АССГ. Върховният съд посочва, че основанието, с което е сезиран административният орган, е непатентоспособност на изобретението по чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ. Обстоятелството, че искателят е развил конкретни мотиви предимно 3/47 относно новостта и изобретателската стъпка, не освобождава административния орган от задължението да провери и третия кумулативен критерий – промишлената приложимост. ВАС потвърждава, че липсата на анализ по чл. 10 от ЗПРПМ прави извода за патентоспособност непълен, поради което преписката правилно е върната за ново произнасяне. С постановяването на Решение № 1071 от 30.01.2026 г. Решение № 20404 от 13.06.2025 г. на АССГ е оставено в сила и е влязло в сила. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ СЛЕД ВРЪЩАНЕ НА ПРЕПИСКАТА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ С писмо с вх. № 564/04.02.2026 г. на Административен съд София-градпреписката по искане с вх. № 70148552/13.07.2020 г. за обявяване на недействителност на патент за изобретение рег. № BG 67048 B1 с наименование „Реактивен двигател за 80 мм неуправляема авиационна ракета“ е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на Решение № 20404/13.06.2025 г., оставено в сила с Решение № 1071/30.01.2026 г. на Върховния административен съд. С оглед изпълнение на съдебните указания производството е възобновено, като е извършена допълнителна размяна на кореспонденция между страните. С уведомление на Патентното ведомство (ПВ) от 17.02.2026 г. на искателя „Арсенал“ АД, чрез неговия пълномощник, е предоставен едномесечен срок да изложи писмени мотиви и при наличие да представи доказателства относно това дали предметът на изобретението така,както е определен в патентните претенции, отговаря на изискването за промишлена приложимост по чл. 10 от ЗПРПМ. В уведомлението е посочено, че преценката следва да обхване възможността предметът на изобретението да бъде обективно осъществен, произвеждан или многократно използван, без да противоречи на установените природни закони, като при всяко осъществяване се получава предвидим и повтаряем резултат. Искателят е уведомен, че при непредставяне на мотиви в предоставения срок преценката по чл. 10 от ЗПРПМ ще бъде извършена въз основа на доказателствата по административната преписка. С отделно уведомление на ПВ от 17.02.2026 г. патентопритежателят „Бул-Ер Интернешънъл“ ЕООД, чрез неговия представител по индустриална собственост, е уведомен, че в съдебното производство по адм. дело № 2087/2025 г. са представени нови доказателства, а именно извадка от изданието „Бойни ракети“ от 1977 г. и патент US 7,467,762B1,публикуван на 23.12.2008 г., които следва да бъдат приобщени и обсъдени при повторното административно произнасяне. На патентопритежателя е предоставен едномесечен срок да заяви дали поддържа становището си от 30.05.2025 г., представено в съдебното производство относно относимостта и доказателствената стойност на тези документи, или желае да го допълни или уточни във връзка с настоящото производство. Със становище с вх. № BG/P/2014/111766-[63]от 26.02.2026 г. представителят на патентопритежателя заявява, че изцяло поддържа становището, представено на 22.04.2025 г. в производството пред АССГ, и прилага копие от него. В становището се оспорват относимостта и доказателствената стойност на допълнително представените от искателя доказателства – извадката от изданието „Бойни ракети“ от 1977 г. и патент US 7467762B1, 4/47 публикуван на 23.12.2008 г. Патентопритежателят твърди, че посочените документи не разкриват конструкцията на реактивен двигател за 80 мм неуправляема авиационна ракета, съответстваща на предмета на процесния патент. Според него изданието „Бойни ракети“ разглежда различни по предназначение и конструкция ракетни системи, а американският патент се отнася до система с безпилотни летателни апарати и не съдържа техническите признаци на претендирания реактивен двигател. Поради това е направен извод, че доказателствата не опорочават новостта и изобретателската стъпка на патент BG 67048 B1, като се поддържа искането жалбата на „Арсенал“ АД да бъде отхвърлена като неоснователна. С уведомление на Патентното ведомство от 09.03.2026 г. копие от становището на патентопритежателя с вх. № BG/P/2014/111766-[63]от 26.02.2026 г., заедно с приложените към него документи, е изпратено на искателя. На 19.03.2026 г. е постъпило становище от пълномощника на искателя с вх. № BG/P/2014/111766-[65].В него са изложени възражения относно извършените промени в специализирания състав, възможността новоназначените членове да се запознаят в пълнота с обемната преписка и необходимостта от гарантиране на безпристрастно и компетентно произнасяне. Наред с процесуалните възражения са развити и доводи по съществото на спора, включително относно промишлената приложимост, новостта и изобретателската стъпка на процесното изобретение, като се поддържа искането патентът да бъде обявен за недействителен. С уведомление на Патентното ведомство от 28.04.2026 г. патентопритежателят, чрез неговия представител по индустриална собственост, е уведомен за постъпилото становище на искателя с вх. № BG/P/2014/111766-[65]от 19.03.2026 г., представено в отговор на уведомлението от 17.02.2026 г. относно промишлената приложимост на процесното изобретение по чл. 10 от ЗПРПМ. Посочено е, че становището съдържа и възражения относно настъпилите промени в специализирания състав по спорове, като с оглед избягване на съмнения относно безпристрастното и компетентно произнасяне председателят на състава е заменен. На патентопритежателя са изпратени копие от становището на искателя и отговорът на Патентното ведомство с изх. № BG/P/2014/111766-[67]от 09.04.2026 г., като му е предоставен едномесечен срок за представяне на становище. На 28.04.2026 г. с вх. № BG/P/2014/111766-[68]е постъпило допълнително становище от пълномощника на искателя „Арсенал“ АД, представена като продължение на становището му с вх. № BG/P/2014/111766-[65]от 19.03.2026 г. Искателят поддържа, че при новото произнасяне по основанието по чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ следва да бъдат обсъдени в цялост доказателствата, представени от него на 14.09.2022 г. и след заседанието на специализирания състав от 21.03.2023 г., за които твърди, че не са били предмет на анализ в отмененото Решение № РС-228-[1]от 12.11.2024 г. Към становището са представени следните доказателства: 1. Писмо на изпълнителния директор на „Дунарит“ АД с изх. № 1179/07.08.2020 г. до изпълнителния директор на „Арсенал“ АД и приложенията към него. В писмото се посочва, че разработването в „Дунарит“ АД на ракета модел С-8,при която ракетната част се състои от два самостоятелни елемента – корпус и сопло, е започнало през 2010 г. от определен екип специалисти, а изделието се произвежда серийно от 2013 г. Посочва се също, че преди март 2014 г. са били изготвени и разпространявани рекламни материали за изделието. Към 5/47 писмото са приложени: -заповед № ИН-572/11.10.2010 г. за разработване и внедряване в производство на 80 мм неуправляема авиационна ракета, аналог на С-8КОМ, сертифициране на изделието и изработване и изпитване на пробна серия от 200 броя; -списък на екипа за разработване и внедряване на изделието С-8,съдържащ разпределение на задачите между специалистите и на средствата за разработката; -рекламни материали на български и английски език за неуправляема авиационна ракета С-8КОМ, съдържащи изображения и технически характеристики на изделието; -снимков материал на произведени изделия; -информационен лист на английски език с технически данни за ракетата; -последващо писмо на изпълнителния директор на „Дунарит“ АД, с което се удостоверява, че дружеството е разработило и усвоило в производство изделието НАР С- 8КОМБ през периода 2010–2012 г., и към което е приложена фактура № 0000006550 от 03.04.2014 г.; -фактура № 0000006550 от 03.04.2014 г., издадена от „Дунарит“ АД, в която е отразена продажба на 120 броя изделия „АР С-8КОМ“. Според придружителното писмо фактурата удостоверява реализирана продажба през април 2014 г. на 120 броя изделия НАР С-8КОМБ. 2. Писмо на изпълнителния директор на „Дунарит“ АД с изх. № 878/15.06.2021 г. до изпълнителния директор на „Арсенал“ АД и приложенията към него. В писмото се заявява, че разработката на аналог на НАР С-8КОМ е извършена в „Дунарит“ АД през периода 2010– 2012 г., с участието на служители на дружеството, като финансирането на разработката е осъществено изцяло от „Дунарит“ АД. Към писмото са приложени: -заповед № ИН-572/11.10.2010 г.; -списък на екипа за разработване и внедряване на изделието; -протокол № 24/20.10.2010 г., отразяващ разпределянето между членовете на работния екип на оригиналите на чертежите за изработване на конструктивната документация на отделните детайли; -протокол № 18/23.12.2011 г. за изпитване на 76 опитни образци на ракетни двигатели за изделие НАР С-8КОМ след темпериране при температура +60°С, в който е направен извод, че е възможно производството на ракетен двигател с цилиндрична част на камерата и соплов блок от материал EN AW 7075, съединени чрез резба; -конструктивен чертеж № 0550.04.09 на детайл „Камера на ракетната част“, като от представеното копие не може да бъде установена по несъмнен начин датата на неговото изготвяне; -конструктивен чертеж № 0550.08.16 на детайл „Тяло“, с отбелязана дата на изменение 11.04.2012 г.; -сборен чертеж № 0550.01.00 „Ракетна част с взаимствани детайли“, изготвен през август 2011 г., представящ общата конструкция на ракетната част и означените в нея взаимствани и новоразработени елементи; -сборен чертеж № 0550.01.00 ЧС „Ракетна част на С-8КОМ – чертеж на общия вид“, за който в становището на искателя е посочено, че е окончателно утвърден на 11.03.2014 г., и който представя разположението и взаимното свързване на съставните елементи на ракетната част. 6/47 3. Становище на „Арсенал“ АД, представено след заседанието на специализирания състав по спорове от 21.03.2023 г., заедно с приложените към него чертежи. В становището е извършен съпоставителен анализ между конструкцията на изделието С-8КОМ, разработено от „Дунарит“ АД, признаците на независимата претенция на патент BG 67048 B1 и техническото решение по патент RU 2168648 C1. Искателят се позовава на: -сборен чертеж на ракетната част на НАР, произведена от „Дунарит“ АД, в който са означени използваните и новоразработените детайли; -сборен чертеж на реактивния двигател, представен като окончателно утвърден на 11.03.2014 г.; -чертежи на отделни конструктивни елементи на изделието. Въз основа на съпоставката искателят поддържа, че корпусът на горивната камера и тялото на сопловия блок като отделни, свързани помежду си детайли, както и останалите признаци на претендирания реактивен двигател, са били известни преди датата на подаване на заявката за процесния патент. С представените доказателства искателят цели да докаже, че преди релевантната дата е било разработено, изпитано, внедрено в производство и предлагано изделие, което според него е аналогично на предмета на патент BG 67048 B1. Поради това настоява доказателствата да бъдат обсъдени при цялостната преценка на патентоспособността на изобретението, включително относно възможността му да бъде произвеждано и използвано в промишлеността. С уведомление на Патентното ведомство от 30.04.2026 г. патентопритежателят, чрез неговия представител по индустриална собственост, е уведомен за постъпилата на 28.04.2026 г. кореспонденция от пълномощника на искателя с вх. № BG/P/2014/111766-[68]. На 11.05.2026 г. с вх. № BG/P/2014/111766-[70] е постъпило становище от представителя на патентопритежателя, с което се оспорват мотивите, изложени от искателя в становището му от 19.03.2026 г. Патентопритежателят поддържа, че възраженията относно промените в специализирания състав са неоснователни и неотносими към предмета на повторното произнасяне. По съществото на спора се посочва, че искателят не е изложил конкретни мотиви, от които да следва липса на промишлена приложимост на процесното изобретение. Според патентопритежателя значителна част от направените възражения се отнасят до новостта и изобретателската стъпка и повтарят твърдения и доказателства, които вече са били обсъждани в предходното административно и съдебно производство. Оспорва се и твърдението, че продаденото през 2014 г. изделие НАР С-8КОМ е идентично с реактивния двигател, предмет на патент BG 67048 B1, като се поддържа, че представената фактура и последващата кореспонденция не доказват конструкцията на продаденото изделие, а част от документите не са били публично достъпни преди приоритетната дата. В заключение патентопритежателят приема, че изискването за промишлена приложимост е изпълнено, доколкото самият искател твърди, че спорният патент е бил произвеждан, което според него потвърждава възможността предметът му да бъде произведен и използван в промишлеността. С уведомление на Патентното ведомство от 13.05.2026 г. копие от становището на патентопритежателя с вх. № BG/P/2014/111766-[70]от 11.05.2026 г. е изпратено на искателя 7/47 „Арсенал“ АД за сведение. На 28.05.2026 г. с вх. № BG/P/2014/111766-[74] е постъпило становище от пълномощника на искателя. С него се оспорват доводите на патентопритежателя, изложени в становището от 11.05.2026 г., и се поддържа, че преди датата на подаване на заявката е било произведено и продадено изделие НАР С-8КОМ, като се позовава на представените по спора фактура, техническа документация и кореспонденция. В подкрепа на твърденията относно осъществената продажба към становището е приложен Договор за продажба № ПС-ДУН-АПО-008.14 от 28.01.2014 г., сключен между „Дунарит“ АД, в качеството на продавач, и „Аполо инженеринг“ ООД, в качеството на купувач. Съгласно договора продавачът се задължава да достави, а купувачът да заплати и получи стоката при условията, определени в договора и приложение № 1 към него. В приложението предметът на доставката е обозначен като „кумулативно-осколочна неуправляема авиационна ракета С-8КОМ“, с посочена година на производство 2014 г., срок за доставка до три месеца от авансовото плащане и получаването на необходимите разрешения и условие на доставка EXW „Дунарит“ АД – гр. Русе. Договорът урежда още цената и начина на плащане, изискванията за качество, реда за предаване и приемане, гаранционните условия и отговорността на страните. Искателят представя договора като допълнение към фактурата по преписката и като доказателство за наличие на договорни отношения и за продажба на изделието преди датата на подаване на заявката за процесния патент. С уведомление на Патентното ведомство от 29.05.2026 г. копие от становището на искателя с вх. № BG/P/2014/111766-[74]от 28.05.2026 г., ведно с приложения към него договор за продажба, е изпратено на патентопритежателя за сведение. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА 1. Идентификация на страните 1.1.Искател по искане за обявяване недействителност с вх. № 70148552/13.07.2020г. на патент за изобретение BG 67048В1, с наименование “РЕАКТИВЕН ДВИГАТЕЛ ЗА 80 ММ НЕУПРАВЛЯЕМА АВИАЦИОННА РАКЕТА” е „Арсенал” АД,с адрес: гр. Казанлък, ул. „Розова долина“ № 100 – податели по искане с вх. № 70148552/13.07.2020 г., представляван от адвокат [ИМЕ],упълномощен в хода на производството. 1.2.Притежател на патент за изобретение с рег. № 67048 В1 „РЕАКТИВЕН ДВИГАТЕЛ ЗА 80 ММ НЕУПРАВЛЯЕМА АВИАЦИОННА РАКЕТА е „БУЛ-ЕР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, с адрес: [СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС],представляван от представител по индустриална собственост [ИМЕ]. 2. Установени факти 2.1. Патент BG 67048В1, обект на искането за обявяване на недействителност Патентът за изобретение BG67048В1, с наименование „РЕАКТИВЕН ДВИГАТЕЛ ЗА 80 ММ НЕУПРАВЛЯЕМА АВИАЦИОННА РАКЕТА“ е издаден въз основа на заявка за патент със заявителски № 111766, подадена на 23.05.2014г. и не ползва приоритет от предходна заявка. На 15.04.2020г., в бр. 4.1/2020 на Официалния бюлетин на Патентното ведомство, е направена публикация за издадения патент, с притежател "БУЛ-ЕР 8/47 ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, гр. София и изобретатели: [ИМЕ],[ИМЕ],[ИМЕ],[ИМЕ]. С коментирания патент е предоставена правна закрила на обект, чийто обхват, по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗПРПМ, е дефиниран чрез дванадесет претенции от категорията продукт: 1. Реактивен двигател за 80 мм неуправляема авиационна ракета с един соплови отвор, състоящ се от горивна камера, имаща цилиндричен корпус, затворен в предната си част от съединител посредством резбово съединение и завършващ в задната си част със соплови блок, по чиято ос е пробит соплови отвор, за който соплови блок са закачени посредством шарнирни съединения (16) стабилизатори (15), с поместени в корпуса на горивната камера инициатор с преобразуватели на електрическа енергия в пламък (7), твърдо балиститно гориво, диафрагма и вложка, с надянат върху стабилизаторите (15) съосно със сопловия блок тръбен носач (17) с разположени по периферията му електроизолационни подложки (20) и контакти (19), защитени по външната им повърхност с предпазител, свързани електрически с инициатора чрез кабели (22), които са захванати за контактите (19) с болтови съединения (21), характеризиращ се с това, че корпусът (2) на горивната камера и тялото (3) на сопловия блок са отделни детайли, свързани помежду си чрез съединение така, че корпусът (2), оформящ стената на горивната камера и представляващ тръба, e затворен в задната си част от тялото (3) на сопловия блок чрез съединение, като корпусът (2) на горивната камера е paзположен съосно с тялото (3) на сопловия блок, в чийто соплови отвор, откъм зоната на входящия му конус, е поставена вложката (12), а в предната си част корпусът (2) на горивната камера, който съдържа във вътрешността си съосни на него инициатор (4), фиксиращ кръг (11), твърдо балиститно гориво (14) и диафрагма (13), при което инициаторът (4) е захванат за поставения между него и твърдото балиститно гориво (14) фиксиращ кръг (11), се затваря от съединителя (1) така, че инициаторът (4) и фиксиращият кръг (11) e застопорен към корпуса (2) на горивната камера, както и че предпазителите (18) покриват повърхността на контактите (19) така, че всеки контакт (19) е със самостоятелен предпазител (18). 2. Реактивен двигател, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съединението между корпуса (2) и тялото (3) е резбово или заваръчно, или байонетно, или комбинация от някои от тях. 3. Реактивен двигател, съгласно претенция 1 или 2, характеризиращ се с това, че тялото (3) на сопловия блок е направено от алуминий. 4. Реактивен двигател, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че пробитият по оста на тялото (3) отвор, оформящ изходящата зона на сопловия отвор в задната част на тялото (3) е полуелипсоид с насочена навън широка част. 5. Реактивен двигател, съгласно претенции 1 и 3, и/или 4, характеризиращ се с това, че вложката (12), оформяща зоните на входящия конус и критичното сечение в предната част на пробития по оста на тялото (3) отвор, е поставена върху конусната и цилиндричната му повърхнина така, че е застопорена към тялото (3) при съединяването му с корпуса (2) на горивната камера. 6. Реактивен двигател, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че между инициатора (4) и твърдото гориво (14) е поставен фиксиращ кръг (11), лягащ в стъпка от вътрешната страна на предната част на корпуса (2) на горивната камера, представляващ диск с отвори, като един от отворите служи за захващане на инициатора (4) към фиксиращия 9/47 кръг (11). 7. Реактивен двигател, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че структурата на метала по вътрешната повърхнина на корпуса (2) е уякчена чрез механична обработка. 8. Реактивен двигател, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че предпазителите (18) са два отделни и еднакви детайла. 9. Реактивен двигател, съгласно претенция 1 и/или 8, характеризиращ се с това, че предпазителите (18) са в сигнално червен цвят. 10. Реактивен двигател, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че формата на напречното сечение на твърдото гориво (14) е с външен контур, наподобяващ окръжност, по която са разположени на ъгъл 120° една от друга три вдлъбнатини, получени чрез плавен преход от формата на окръжността, като най-вътрешните им части образуват ръбове, и с вътрешен контур, получен от окръжност, концентрична на външната окръжност, като по нея са оформени на ъгъл 120° един от друг три ясно изразени издължени купола с насочени към центъра на сечението и недопиращи се заоблени върхове. 11. Реактивен двигател, съгласно, претенция 1, характеризиращ се с това, че инициаторът (4) се състои от кутия (5), която има утанявания във формата на дъгообразни канали по задната си стена и има външен издатък на нея, чрез който се закрепва за фиксиращия кръг (11) и обемът на кутията (5) е разделен на две части, като в едната част са разположени електрическите съединения на кабелите (22) с изводите (8) на инициатора (4), а в другата част са разположени преобразуватели на електрическа енергия в пламък (7) и усилващ пламъка елемент (6). 12. Реактивен двигател, съгласно претенции 1 и/или 10, характеризиращ се с това, че кутията (5) на инициатора (4) е от пластмаса. 2.2. Доказателства, представени от искателя 2.2.1. Доказателства, приложени към искането: Д1 – патент за изобретение -RU2168648C1,публикуван на 10.06.2001г. (прил.1); Д2 – извадка от „Основи на проектирането на ракети с твърдо гориво“, военно издателство на министерството на отбраната на СССР, Москва – 1968 г., Шапиро Я. М., Мазинг Г. Ю., Прудников Н. Е. – стр.38, (прил. 2); Д3 – Оръжието на Русия, каталог – 1996-1997г. – 4 стр., (прил. 3); Д4 – Съпоставимост между патент за изобретение RU2168648C1и патент за изобретение с рег. № 67048В1, (прил. 4); 2.2.2. Допълнителни доказателства, представени от искателя на 12.08.2020г. ДД5 – част от учебно помагало „Реактивни двигатели с твърдо гориво“, Москва, „Машиностроене“ – 1973, А.М. Виницкии – стр.16 и 17, (прил. 1); ДД6 – част от учебно помагало „Реактивни двигатели с твърдо гориво“, Москва, „Машиностроене“ – 1973, А.М. Виницкии – стр. 12 – 15, (прил. 2); ДД7 – извадка от „Газодинамика на барутните ракетни двигатели“, Москва, издателство „Машиностроене“ – 1968, А.А. Шишков, (прил. 3); 2.2.3. Допълнителни доказателства, представени от искателя на 17.06.2021г. ДД8 -https://lbg.wikipedia.org/wikil%DO%9C%DO%B8%DO%93-23-описва МиГ-23 с блокове за С-8на въоръжение в България от ноември 1978 г. -извадка от Wikipedia, (прил. 1); 10/47 ДД9 -https://www.facebook.com/MiGPilota/posts/781379835279159/-извадка от Интернет – не е ясна датата на публикация, (прил. 2); ДД10 -http://grafportal.org/?q=node/45-описва, че С-8е бомбово въоръжение с неуправляеми ракети на МиГ-29Българската армия -структура, въоръжение, екипировка, изд. Военна академия ”Г.С. Раковски", 2014, стр. 60 на боен вертолет Ми-24-извадка от Интернет, фигурира в списъка с приложените доказателства, но не е приложено, (прил. 3); ДД11 -Заповед № РД 09 1797/09.02.2013г. на Министъра на образованието, отбелязано от искателя като „Приложение 4“; ДД12 -„Теория и разчет на ракетни двигатели с твърдо гориво“ – Д. И. Абугов, В. М. Бобилев., 1987г., (прил. 5); ДД13 -„Теория на ракетните двигатели“, В. Е. Алемасов, А. Ф. Дрегалин, А. П. Тишин, 1980г., (прил. 6); ДД14 -„Теория ракетного двигателя на твердом топливе“, Я. М. Шапиро, Г.Ю. Мазинг, Н. Е. Прудников, 1966г. – липсва превод, (прил. 7); ДД15 -„Авиационни средства за поразяване“, Ф. П. Мирополъский, 1995г., (прил. 8); ДД16 -Експлоатационната документация -”Неуправляемая авиационная ракета С- 8КОМ Техническо описание и инструкция за експлоатация”– няма дата на публикация на документа, (прил. 9); ДД17 -Патент UА47З45С2 – дата на публикация 15.12.2004г., (прил. 10); ДД18 -полезен модел JPS48108002U – дата на публикация 18.03.1972г. – превод, (прил. 11); ДД19 -Патент RU2103656C1– дата на публикуване 27.01.1998г., (прил. 12); ДД20 -Патент US5390487A – дата на патентоване 21.02.1995г., (прил. 13); ДД21 – кореспонденция между изп. директор на „Дунарид“ АД – Русе и изп. директор на „Арсенал“ АД – Казанлък с приложени документи, издадени от „Дунарит“ АД, относно разработка на аналог на НАР С8 КОМ – 2010г., 2011г. (прил. 14); ДД22 -Извадка от Интернет публикация http://bastion-karpenko.ru/rocket-s-8kom/-не е ясна датата на публикация (прил. 15); ДД23 -„Авиационни средства за поразяване“, Ф. П. Мирополъский, 1995г. – аналогично с доказателство ДД15, (прил. 16); ДД24 -Патентна спецификация – дата на публикуване 25.03.1964г. – GB953080A– приложено, но неописано доказателство в становището от 17/06/2021г., (прил. 17); 2.2.4. Допълнителни доказателства, представени от искателя на 14.09.2022 г. ДД25 – Фактура № 0000006550/03.04.2014г. с издател „Дунарит“ АД-Русе, за продажба на 120бр. ракети НАР С-8КОМ и съпроводително писмо от инж. [ИМЕ]– изпълнителен директор „Дунарит“ АД – изх. №1400/01.09.2022г. (прил. 1); ДД26 – Заповед № ИН-572 от 11.10.2010 относно разработване и внедряване на производство на 8мм НАР, аналог на С-8КОМ в „Дунарит“ АД и писмо с изх. №1179/07.08.2020г. от инж. [ИМЕ]–Изпълнителен директор „Дунарит“ АД до изп. директор на „Арсенал“ АД, (прил. 2); 2.2.5. Допълнителни доказателства, представени от искателя на 06.04.2023г. ДД27 – Сборен чертеж № 0550.01.00 „Ракетна част с взаимствани детайли“ на ракетна част НАР, и сборен чертеж № 0550.01.00 ЧС „Ракетна част на С-8КОМ – чертеж на общия вид“, изготвени в „Дунарит“ АД – Русе – 11.03.2014г.; 11/47 ДД28 – Възражение на „Арсенал“ АД, подадено на 17.12.2015г. до Патентно ведомство, с което е оспорена новостта и изобретателската стъпка на процесния патент; 2.2.6. Доказателства, представени в съдебното производство и приобщени при новото произнасяне ДД29 – извадка от изданието „Бойни ракети“, 1977 г.; ДД30 – патент US 7467762 B1, публикуван 2008 г. 2.2.7. Доказателства, представени от искателя на 28.04.2026 г. ДД31 – Заповед № ИН-572 от 11.10.2010 относно разработване и внедряване на производство на 8мм НАР, аналог на С-8КОМ в „Дунарит“ АД и писмо с изх. №1179/07.08.2020г. от инж[ИМЕ]–Изпълнителен директор „Дунарит“ АД до изп. директор на „Арсенал“ АД, (прил. 2)-повтарящо се доказателство, идентично с ДД26 Чертеж № 0550.04.09 „Камера на ракетната част“ Чертеж № 0550.04.00 „Ракетна част неснарядена“ Чертеж № 0550.08.16 „Тяло“ Чертеж № 0550.13.00 „Обтюратор“ 2.2.8. Доказателства, представени от искателя на 28.05.2026 г. ДД32 – договор за продажба от 28.01.2014 г. с приложение 1 към него. ПРАВНИ ИЗВОДИ 1.По допустимостта При извършената проверка за допустимост и формална редовност на искането, съгласно чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от НРСЗПРПМ, е установено, че същото е процесуално допустимо. Искането е подадено чрез упълномощени представители по индустриална собственост от лице, което има правен интерес, и в срока на действие на патента с рег. № 67389. Същото е придружено с доказателства, съдържа посочени правни основания и обосновани мотиви, както и документ за платена държавна такса съгласно чл. 1, ал. 3, т. 12,б. „б“ от действащата към момента на подаването му Тарифа за таксите, събирани от Патентното ведомство. С оглед на изложеното искането следва да бъде разгледано по същество. 2. По основателността Искането за обявяване на недействителност на патент за изобретение BG 67048 B1 е ОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните: Искането за обявяване на пълна недействителност на патента е подадено на основание чл. 55, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ патентът се обявява за недействителен, когато изобретението е непатентоспособно. Преценката за патентоспособността на процесното изобретение следва да бъде извършена към датата на подаване на заявката за патент – 23.05.2014 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПРПМ патентоспособно е изобретението, което е ново, има изобретателска стъпка и е промишлено приложимо. Посочените изисквания са кумулативни, поради което изобретението е непатентоспособно, когато не отговаря на поне едно от изискванията по чл. 8, чл. 9 и чл. 10от ЗПРПМ, съответно когато не е ново, не притежава изобретателска стъпка или не е промишлено приложимо. С Решение № 20404 от 13.06.2025 г. по адм. дело № 2087/2025 г. 12/47 Административен съд София-граде отменил Решение № РС-228-[1]от 12.11.2024 г. на председателя на Патентното ведомство и е върнал административната преписка за ново произнасяне. Съдът е приел, че в отмененото решение са изложени съображения относно новостта и изобретателската стъпка на процесното изобретение. В съдебното производство е приета съдебно-техническа експертиза, чието заключение е обсъдено от съда при формиране на изводите му по тези два критерия за патентоспособност. Съдът обаче е установил, че в Решение № РС-228-[1]от 12.11.2024 г. липсва самостоятелен анализ относно изпълнението на изискването за промишлена приложимост по чл. 10 от ЗПРПМ. Прието е, че новостта, изобретателската стъпка и промишлената приложимост представляват кумулативни изисквания за патентоспособност и че без преценка по всеки един от тях не може да бъде формиран пълен извод дали изобретението е патентоспособно по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗПРПМ. Поради липсата на мотиви по критерия за промишлена приложимост съдът е приел, че патентоспособността на процесното изобретение не е била преценена в нейната цялост. Решение № 20404 от 13.06.2025 г. на АССГ е оставено в сила с Решение № 1071 от 30.01.2026 г. по адм. дело № 7960/2025 г. на Върховния административен съд. Върховният административен съд е отхвърлил възраженията, че с разглеждането на промишлената приложимост първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на спора. В тази връзка ВАС е разграничил самостоятелните основания за обявяване на патента за недействителен, предвидени в чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ, от отделните изисквания, формиращи понятието „патентоспособност“. Според ВАС трите критерия по чл. 6, ал. 1 от ЗПРПМ са кумулативни и следва да бъдат изследвани при преценката за патентоспособност, независимо кой от тях е конкретно оспорен или подробно аргументиран от страните. Обстоятелството, че искателят е изложил доводи основно относно липсата на новост и изобретателска стъпка, не освобождава административния орган от задължението да се произнесе по цялото заявено основание за непатентоспособност. В противен случай изводът относно наличието или липсата на патентоспособност би бил непълен. ВАС е приел още, че разпоредбите на чл. 20, ал. 5 и ал. 8 от Наредбата за разглеждане на спорове по ЗПРПМ ограничават служебното произнасяне по други, непосочени в искането основания за недействителност, но това ограничение не освобождава административния орган от задължението да разгледа в пълен обем надлежно заявеното основание по чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ. В съдебното решение е посочено също, че промишлената приложимост не може да се приеме за установена единствено поради обстоятелството, че в производството по издаване на патента е извършена преценка за новост и изобретателска стъпка. Предвидената последователност на експертизата, при която промишлената приложимост се преценява преди новостта и изобретателската стъпка, не замества необходимостта от изрични мотиви относно изпълнението на изискването по чл. 10 от ЗПРПМ. Поради това ВАС е потвърдил извода, че Решение № РС-228-[1]от 12.11.2024 г. не съдържа произнасяне по цялото основание, с което административният орган е бил сезиран, поради което правилно е било отменено изцяло, а преписката – върната за ново произнасяне. 13/47 Съдебните решения са задължителни за административния орган при повторното разглеждане на преписката. Дадените с тях указания не предопределят конкретния резултат от преценката по чл. 10 от ЗПРПМ, а задължават специализирания състав да извърши изричен, самостоятелен и мотивиран анализ дали предметът на патент BG67048B1 може да бъде произвеждан или многократно използван в промишлеността. При извършването на тази преценка АССГ изрично е указал да бъде взето предвид и съдържащото се в административната преписка писмо на „ВМЗ“ ЕАД, посочено в съдебното решение като писмо от 15.06.2018 г. Следва да се коментира, че соченото писмо е представено в процедурното производство по издаване на процесния патент и не е част от преписката по спорното производство. Съгласно съдържанието на документа – писмо с изх. № 003710 от 14.06.2018 г. – в него са изложени данни относно използвани в миналото конструкции на реактивни двигатели, при които сопловият блок е свързан с камерата посредством резбово съединение, както и относно разработена впоследствие конструкция, при която камерата и соплото са изпълнени като едно монолитно тяло. В тази връзка съдът е указал при новото произнасяне да бъде преценено значението на изложените в писмото обстоятелства за възможността процесното техническо решение да бъде използвано в промишлеността. В изпълнение на дадените задължителни указания при настоящото произнасяне следва да бъде извършена цялостна преценка на патентоспособността на процесното изобретение по кумулативните изисквания на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от ЗПРПМ, въз основа на патентните претенции, описанието и чертежите на патента, както и на всички относими доказателства и становища, приобщени към административната преписка. ПРЕЦЕНКА НА ПРОМИШЛЕНАТА ПРИЛОЖИМОСТ Съгласно чл. 10 от ЗПРПМ промишлено приложими са изобретенията, чийто предмет може да бъде произвеждан или многократно използван в който и да е отрасъл на промишлеността или селското стопанство. Редът за проверка на промишлената приложимост на заявка за патенте изрично уреден в Наредба за оформяне, подаване и разглеждане на заявки за патенти за изобретения и полезни модели (НОПРЗПИПМ).Съгласно чл. 57, ал. 2 от НОПРЗПИПМ при преценката на промишлената приложимост се установява дали изобретението може да бъде произвеждано или многократно използвано и дали не противоречи на природни закони и общоприети научни познания. Съгласно чл. 57, ал. 3 от НОПРЗПИПМ, когато изобретението не може да бъде произвеждано или многократно използвано поради недостатъчно разкритие в описанието, което не позволява на специалист в областта да го осъществи, не се повдига възражение за липса на промишлена приложимост. От тази разпоредба следва, че евентуална недостатъчност на разкриването не се отъждествява с липса на промишлена приложимост. За да се извърши преценка дали при оспорвания патент липсва промишлена приложимост, следва най-напред да бъдат анализирани претенциите, които съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗПРПМ дефинират и определят обхвата на закрилата. След това следва да 14/47 бъде анализирано описанието, за да се прецени дали патентът е разкрит в достатъчна степен, така че специалистът в съответната техническа област да може да го осъществи. Доколкото описанието служи за тълкуване на претенциите, именно от него следва да се установи по какъв начин процесния патент може да бъде произведен и/или използван. В допълнение към настоящата преценка следва да се изпълни и изричното указание, дадено с Решение № 20404 от 13.06.2025 г. на АССГ, където при преценката да бъде взето предвид и писмото на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД с изх. № 003710 от 14.06.2018 г., посочено в съдебното решение като писмо от 15.06.2018 г. Анализ на промишлената приложимост Предметът на патент BG 67048 B1 е продукт – реактивен двигател за 80 мм неуправляема авиационна ракета. Независимата претенция 1 определя двигателя чрез съвкупност от конструктивни елементи и връзки между тях, включващи горивна камера с корпус, соплов блок, инициатор, фиксиращ кръг, твърдо балиститно гориво, диафрагма, вложка, стабилизатори, контактен блок и електропровод. Съществено за заявеното решение е, че корпусът на горивната камера и тялото на сопловия блок представляват отделни детайли, свързани помежду си, като зависима претенция 2 конкретизира възможните начини на свързване – резбово, заваръчно, байонетно или комбинация от тях. Останалите зависими претенции определят допълнителни конструктивни особености на отделни елементи на двигателя. От така определения предмет не се установява наличие на технически признак или функционална зависимост, които по естеството си да правят конструкцията обективно неосъществима. Напротив, претендираният обект представлява съвкупност от механични, електрически и пиротехнически елементи, чието предназначение и взаимодействие са определени в претенциите и допълнително разяснени в описанието на патента. В описанието е изложен конкретен начин за конструктивното изграждане на двигателя. Корпусът на горивната камера е определен като тънкостенна тръба, на която могат да бъдат извършвани механична и химична обработка и в двата края на която са изработени резби. Описани са конструкцията и закрепването на съединителя, фиксиращия кръг, инициатора, диафрагмата, твърдото гориво и сопловия блок, както и възможни варианти за свързването на тялото на сопловия блок с корпуса – чрез резбово, заваръчно или байонетно съединение. Посочени са и материали за изработване на отделни детайли, включително алуминий, стомана, топлоустойчива стомана и пластмаса. Описанието съдържа и конкретен пример за изпълнение на изобретението, в който са определени материалите, конструктивното оформление, взаимното разположение и начинът на свързване на съставните елементи. Така например корпусът е описан като тънкостенна алуминиева тръба със специална резба, съединителят – като детайл от алуминиева сплав, фиксиращият кръг – от стомана, диафрагмата – от топлоустойчива стомана, а тялото на сопловия блок – като алуминиев детайл, свързан с корпуса чрез специална резба. Описани са също контактният блок, електропроводът и начинът на подаване на електрическия стартов сигнал към инициатора. 15/47 Наред с конструктивното изпълнение в патента е описан и начинът на действие на двигателя. При подаване на стартов електрически сигнал той се предава до инициатора, където електрическата енергия се преобразува в топлинна енергия и пламък, който запалва твърдото балиститно гориво. Получените газообразни продукти от горенето създават налягане в горивната камера и се извеждат през сопловия отвор, в резултат на което се създава реактивна тяга. След напускане на направляващата тръба стабилизаторите се разтварят и осигуряват стабилизирането на ракетата по време на полета. По този начин описанието установява не само възможността за конструктивно реализиране на обекта, но и причинно-функционалната връзка между отделните му елементи и получаването на предвидения технически резултат. От значение за преценката по чл. 10 от ЗПРПМ е и разделът „Приложение (използване) на изобретението“. В него изрично е посочено, че изобретението е предназначено за комплектоване на съществуващи и перспективни неуправляеми авиационни ракети с калибър 80 mm от фамилията С-8и че детайлите са проектирани за едросерийно и масово производство. Посочено е още, че конструкцията не изисква използване на скъпоструващи и рядко достъпни съоръжения, като при производството могат да се използват известни производствени методи, включително щанцоване, шприцоване, запояване и автоматична металообработка. Тези данни позволяват да се направи извод, че предметът на процесното изобретение е технически възпроизводим чрез използване на известни и приложими в промишлеността производствени операции. За изпълнението на критерия по чл. 10 от ЗПРПМ при продукт от разглеждания вид не е необходимо един и същ конкретен реактивен двигател да бъде използван многократно. Достатъчно е техническото решение да позволява повторяемото производство на изделия със заявените конструктивни и функционални характеристики, което в случая е налице. Не се установява и противоречие с природни закони или с общоприети научни и технически познания. Принципът на действие се основава на запалване на твърдо гориво, образуване на газообразни продукти от горенето и тяхното ускорено отвеждане през соплов отвор с получаване на реактивна тяга, т.е. на известни физични и технически принципи. Конструктивните признаци, с които е конкретизирано заявеното решение, не променят този извод. В изпълнение на указанията, дадени с Решение № 20404 от 13.06.2025 г. на Административен съд София-град, при преценката на промишлената приложимост на процесното изобретение следва да бъде взето предвид и съдържащото се в административната преписка писмо на „Вазовски машиностроителни заводи (ВМЗ)“ ЕАД с изх. № 003710 от 14.06.2018 г., посочено в съдебното решение като писмо от 15.06.2018 г., адресирано до Патентното ведомство във връзка със заявка № 111766 от 23.05.2014 г. Писмото на „ВМЗ“ ЕАД посочва, че дружеството е дългогодишен производител на неуправляеми реактивни снаряди и че значителна част от техническата документация, по която същите са разработени, е получена от бившия СССР. Посочено е, че при редица по-стари конструкции сопловият блок се е свързвал с камерата на реактивния двигател посредством резбово съединение, като примери са посочени изделия от типовете С5М, С5К, С5КО, С5КП, С8КО и други. Според изложеното в писмото подобен принцип на 16/47 свързване е налице и при заявеното с процесния патент техническо решение. Наред с това „ВМЗ“ ЕАД посочва, че в края на 80-тегодини на ХХ век в бившия СССР е разработена друга конструкция на ракета С8, при която камерата и соплото са изпълнени като едно монолитно тяло. Като предимства на това изпълнение в писмото са посочени възможността двата елемента да бъдат изработени от един и същ материал, по- висока производителност, по-ниска себестойност и по-голяма надеждност. Същевременно е заявено, че постигането на такава монолитна конструкция е технологично трудно в условията на предприятията от българския военно-промишлен комплекс. В писмото е посочено още, че през 2010 г. във „ВМЗ“ ЕАД е разработена „ракетна част“ за неуправляема авиационна ракета UAR-80VMZ. Въз основа на изложеното дружеството сочи, че заявка № 111766 представлява връщане към по-стари конструктивни решения и не следва да получи патентна закрила. Тези твърдения обаче следва да бъдат разграничени от въпроса, който е предмет на настоящата преценка – дали заявеното техническо решение може да бъде произвеждано или многократно използвано в промишлеността по смисъла на чл. 10 от ЗПРПМ. На първо място, изложеното в писмото относно използването в миналото на конструкции, при които камерата и сопловият блок са отделни детайли и се свързват посредством резбово съединение, не сочи техническа неосъществимост на този конструктивен принцип. Напротив, твърдението, че подобни конструкции са били използвани при реални изделия, е съвместимо с извода, че такова техническо решение може практически да бъде изработено и използвано. На второ място, посочването на по-късно разработена монолитна конструкция, притежаваща според „ВМЗ“ ЕАД предимства по отношение на производителността, себестойността и надеждността, не води само по себе си до извод за липса на промишлена приложимост на процесното изобретение. Критерият по чл. 10 от ЗПРПМ не изисква заявеното решение да бъде най-производителното, най-евтиното или най- надеждното измежду известните алтернативи. От значение е дали неговият предмет е технически осъществим и може да бъде произвеждан или използван в промишлеността. Следователно наличието на друго, евентуално технологично или икономически по-ефективно конструктивно решение, не изключва промишлената приложимост на по- различна конструкция, стига последната да може обективно да бъде произведена и да изпълнява предвидената техническа функция. Към писмото на „ВМЗ“ ЕАД е приложен патент RU 2174455 C2 с наименование „Способ изготовления тонкостенных деталей переменного сечения и штамп для его осуществления“ от 10.04.1986 г. Патентният документ се отнася до технологичен способ за изработване на тънкостенни детайли с променливо сечение и до щампа за осъществяването на този способ. В описанието е посочена възможността технологията да бъде използвана при изработване на монолитни камери за ракети. Следователно приложеният патент има отношение към изложеното в писмото относно технологичната възможност за получаване на монолитни ракетни камери. Той обаче не се отнася до конструкцията на реактивен двигател, идентична с предмета на патент BG 67048 B1, и не установява, че конструкция с отделни корпус на горивната 17/47 камера и тяло на сопловия блок не може да бъде произведена или използвана. RU 2174455 C2 разкрива алтернативен производствен подход за получаване на монолитен детайл. Съществуването на такъв подход не изключва техническата осъществимост на различен конструктивен вариант, при който отделните елементи се произвеждат самостоятелно и впоследствие се свързват. В процесния патент изрично е предвидено корпусът на горивната камера и тялото на сопловия блок да представляват отделни детайли, като са посочени възможни начини за тяхното свързване, а в описанието са дадени конкретни материали и производствени операции за изработването на отделните компоненти. Посочено е също, че детайлите са пригодени за едросерийно и масово производство чрез известни производствени методи. От съвместния анализ на писмото на „ВМЗ“ ЕАД и приложения към него патент RU 2174455 C2 не се установяват обстоятелства, които да обосновават извод, че предметът на патент BG 67048 B1 не може да бъде произвеждан или използван в промишлеността. С оглед на горното специализираният състав по спорове приема, че към датата на подаване на заявката предметът на патента, така както е дефиниран в претенциите и тълкуван с оглед описанието, е промишлено приложим, съгласно чл. 10 от ЗПРПМ. ПРЕЦЕНКА ЗА НОВОСТ По смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗПРПМ изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗПРПМ състоянието на техниката включва всичко, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин, където и да е по света, преди датата на подаване, съответно приоритетната дата, на заявката за патент. В състоянието на техниката се включва и съдържанието на националните заявки за патент, европейските и международните заявки за патент, за които Република България е посочена страна и които имат дата на подаване, съответно приоритетна дата, предхождаща тази на процесната заявка, ако впоследствие са публикувани по съответния ред. В съответствие с чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от НОПРЗПИПМ при преценката за новост писменият документ се разглежда като общодостъпен, ако към датата на подаване или приоритетната дата е било възможно членове на обществото да се запознаят със съдържанието на документа, без да са налице пречки от поверителен характер, ограничаващи използването или разпространяването му. Писменият документ се приема за общодостъпен от датата на публикуването му. Ако датата на публикуване е непълна, за дата на общодостъпност се приема съответно последният ден от посочения месец или последният ден от посочената година. Публикации в интернет, за които има данни кога са качени в уебсайтове с неограничен достъп, се считат за общодостъпни от тази дата. Преди да се установи дали процесното изобретение отговаря на изискването за новост, е необходимо най-напред да се определи предметът на закрилата, след което да бъдат анализирани доказателствата, на които искателят основава твърденията си за липса на новост, с оглед тяхната относимост към спора и принадлежността им към състоянието на техниката по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗПРПМ. След това следва да се извърши съпоставка между предмета на закрилата и установеното релевантно състояние на 18/47 техниката. При настоящото повторно произнасяне преценката следва да обхване както доказателствата, представени и обсъдени в първоначалното административно производство, така и допълнително представените и приобщени към административната преписка доказателства, включително тези, представени в хода на съдебното производство и след връщането на преписката за ново произнасяне. По отношение на всеки от тези документи следва самостоятелно да бъде установено дали е бил общодостъпен преди релевантната дата – 23.05.2014 г., както и какво техническо съдържание разкрива по отношение на процесното изобретение. В конкретния случай патент BG 67048 B1 съдържа една независима претенция – претенция 1, и единадесет зависими претенции – претенции 2–12, всички от категорията продукт. Предметът на патентната закрила е реактивен двигател за 80 mm неуправляема авиационна ракета. От описанието се установява, че изобретението се отнася до енергетичния възел на неуправляеми авиационни ракети от фамилията С-8.Поставената техническа задача е да бъде създаден реактивен двигател с твърдо гориво, който да притежава необходимите габаритни, тягови и балистични характеристики и да бъде пригоден за комплектоване на съществуващи и перспективни неуправляеми авиационни ракети, като същевременно конструкцията бъде с по-висока технологичност и пригодност за масово производство. Независима претенция 1 определя реактивния двигател чрез съвкупност от конструктивни и функционални признаци. Двигателят включва горивна камера с цилиндричен корпус, съединител, соплов блок с един соплов отвор, стабилизатори, инициатор, твърдо балиститно гориво, диафрагма, вложка, контактен блок и електропровод. Съществено за заявеното решение е, че корпусът на горивната камера и тялото на сопловия блок са отделни детайли, свързани помежду си, като корпусът е разположен съосно с тялото на сопловия блок. Претенцията определя още разположението на вложката в сопловия отвор, разполагането на инициатора, фиксиращия кръг, твърдото гориво и диафрагмата в корпуса на горивната камера, начина на застопоряване на инициатора и фиксиращия кръг, както и изпълнението на контактите със самостоятелни предпазители. Именно тази съвкупност от технически признаци и връзките между тях определят предмета на закрилата по независимата претенция 1 и следва да бъде съпоставена с релевантното състояние на техниката. Зависима претенция 2 конкретизира начина на свързване между корпуса на горивната камера и тялото на сопловия блок, като предвижда съединението да бъде резбово, заваръчно, байонетно или комбинация от някои от тях. Зависима претенция 3 определя тялото на сопловия блок като изработено от алуминий, а зависимите претенции 4 и 5 конкретизират геометричното изпълнение на сопловия отвор и разположението и закрепването на вложката. Зависима претенция 6 се отнася до конструкцията и разположението на фиксиращия кръг, а зависима претенция 7 – до уякчаването на структурата на метала по вътрешната повърхност на корпуса чрез механична обработка. Зависимите претенции 8 и 9 конкретизират изпълнението на предпазителите на контактите, зависима претенция 10 – формата на напречното сечение на твърдото гориво, зависима претенция 11 – конструкцията на инициатора, а зависимата претенция 12 определя кутията на инициатора като изработена от пластмаса. 19/47 За да бъде опорочена новостта на предмета на независимата претенция 1, следва един документ или едно доказано предходно общодостъпно използване да разкрива пряко и недвусмислено всички включени в претенцията технически признаци в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Не е достатъчно отделни признаци на претенцията да могат да бъдат установени в различни документи или от различни източници на информация. В настоящото производство искателят се позовава както на патентни документи и техническа литература, така и на документи, свързани с разработването, производството и реализацията на изделия НАР С-8КОМ, включително техническа документация, чертежи, кореспонденция, фактура и договор за продажба. При повторното разглеждане към доказателствения материал са приобщени и допълнително представени документи, които също следва да бъдат преценени с оглед изискванията на чл. 8 от ЗПРПМ. Преди да бъде извършен същинският сравнителен анализ за новост, следва да бъдат анализирани представените доказателства поотделно с оглед тяхната дата на общодостъпност, относимостта им към предмета на спора и техническото съдържание на разкриването. Едва по отношение на доказателствата, за които се установи, че са част от състоянието на техниката към 23.05.2014 г., следва да бъде извършена съпоставка с техническите признаци на независима претенция 1. Анализ на доказателствата представени от искателя При повторното разглеждане следва да се извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, представени в административното производство, както и на допълнително представените в съдебното производство и приобщени към административната преписка, съгласно реда и описа им, дефиниран в раздел „Фактическа обстановка“ т. 2. Установени факти, подт. 2.2. „Доказателства представени от искателя“. При анализа следва да се прецени, от една страна, дали съответният доказателствен материал е бил общодостъпен преди датата на подаване на процесната заявка – 23.05.2014 г., а от друга – какво е техническото съдържание на разкриването и дали то е относимо към конструктивните признаци на реактивния двигател, определени в патентните претенции на процесния патент. От анализа на доказателствата е видно, че Д2, ДД5, ДД6, ДД7, ДД12, ДД13, ДД14 и ДД29 представляват техническа и учебна литература в областта на ракетната техника и по-специално на ракетните двигатели с твърдо гориво, публикувана преди датата на подаване на заявката за процесния патент – 23.05.2014 г. Анализа на така дефинираните доказателства, показва следното: Д2 – „Основи на проектирането на ракети с твърдо гориво“ разкрива конкретна конструктивна схема на ракетен двигател с твърдо гориво. На фиг. 1.35 са представени ракетна камера (1), преден капак (2), заряд от твърдо гориво (4) и сопло (12), наред с останалите конструктивни елементи на двигателя. В придружаващия текст е посочено, че конструктивните възли могат да бъдат свързвани чрез застъпване (телескопично съединение), посредством болтове и анкерни гайки, както и чрез заваряване и резба. Следователно документът разкрива известността на разделното изпълнение и съединяването на конструктивни възли на твърдогоривен ракетен двигател чрез различни видове съединения. 20/47 От Д2 обаче не се установява пряко и недвусмислено конкретното изпълнение на независима претенция 1, при което тръбният корпус на горивната камера и тялото на сопловия блок представляват именно двата отделни детайла, свързани по претендирания начин, нито останалата специфична конфигурация на вложката, инициатора, фиксиращия кръг, диафрагмата и контактите със самостоятелни предпазители. Поради това Д2 може да бъде взето предвид като източник на общи технически знания относно устройството на твърдогоривен ракетен двигател чрез различни видове съединения. ДД5 и ДД6 – извадки от учебното помагало „Реактивни двигатели с твърдо гориво“ – разглеждат конструкции и общи принципи на устройство и действие на ракетни двигатели с твърдо гориво. Анализът на ДД5 – извадка от учебното помагало „Ракетни двигатели с твърдо гориво“, А. М. Виницкий, Москва, „Машиностроение“, 1973 г., сочи разкритие на конкретна конструктивна схема на ракетен двигател с твърдо гориво. Съгласно текста към фиг. 1.13 двигателят включва корпус, представляващ цилиндрична тръба (7), соплово дъно (9), предно дъно (4), заряд от твърдо гориво, възпламенително устройство (3), въртящо се сопло (12) с тяло (11) и вложка на соплото (13), като цилиндричната тръба е херметично свързана със сопловото и предното дъно и заедно с тях образува горивната камера. По този начин ДД5 съдържа конкретно техническо разкриване на отделно изпълнени и свързани елементи на горивната камера и сопловата конструкция, както и на соплова вложка, възпламенително устройство и твърдогоривен заряд. Поради наличието на технически признаци, непосредствено относими към независима претенция 1, ДД5 следва да бъде подложено на същинска съпоставка при преценката за новост и да бъде взето предвид при анализа за изобретателска стъпка. ДД6 – извадка от учебното помагало „Ракетни двигатели с твърдо гориво“ на А. М. Виницкий представя историческото развитие и конструктивни схеми на ранни реактивни снаряди, включително М8, М13 и М31. От фиг. 1.10 и 1.11 се установяват като отделно обозначени основни възли горивна камера и сопло, наред с бойна част и стабилизатор. Представените схеми обаче са на общото устройство на реактивните снаряди и не съдържат подробно техническо разкриване на конструктивното изпълнение и начина на свързване на корпуса на горивната камера със сопловия блок, нито на останалата съвкупност от признаци на независима претенция 1. Поради това ДД6 може да бъде взето предвид като източник на общи технически знания относно устройството на твърдогоривните реактивни снаряди, но не съдържа 21/47 достатъчно конкретно техническо разкриване, което да налага самостоятелна подробна съпоставка при преценката за новост. ДД7 – „Газодинамика на барутните ракетни двигатели“ разглежда газодинамичните процеси и общите физико-технически принципи, свързани с функционирането на ракетните двигатели с твърдо гориво. Документът има значение за общите знания на специалиста в областта, но не разкрива конкретното конструктивно изпълнение и взаимно свързване на елементите по претенция 1. ДД12 – „Теория и разчет на ракетни двигатели с твърдо гориво“, ДД13 – „Теория на ракетните двигатели“, както и ДД14 – „Теория ракетного двигателя на твердом топливе“ съдържат теоретични положения относно устройството, принципа на действие, изчисляването и функционирането на ракетни двигатели. Те разкриват общите научни и технически знания в съответната област към релевантната дата, но не съдържат пряко и недвусмислено разкриване на конкретната конструктивна комбинация, определена в независима претенция 1. По-специално не се установява едновременно разкриване на заявеното изпълнение на корпуса на горивната камера и тялото на сопловия блок като отделни детайли, конкретното им взаимно разположение и свързване, както и заявената конфигурация на останалите елементи, включително контактите със самостоятелни предпазители. ДД29 – извадка от изданието „Бойни ракети“, 1977 г., представена в хода на съдебното производство и приобщена към административната преписка при повторното произнасяне, също представлява техническа литература в областта на ракетната техника, публикувана преди датата на подаване на процесната заявка. Документът съдържа обща техническа информация относно бойни ракети, техните основни елементи, устройство и принципи на действие. От представената извадка обаче не се установява пряко и недвусмислено разкриване на специфичната конструкция на реактивен двигател за 80 mm неуправляема авиационна ракета, определена в независима претенция 1 на процесния патент, нито на конкретното взаимно разположение и свързване на включените в нея елементи. Поради това ДД29 може да бъде взето предвид като част от общото състояние на техниката и при определяне на знанията на специалиста в областта, но само по себе си не разкрива съвкупността от технически признаци на независима претенция 1. В обобщение, посочените доказателства представляват обща техническа и учебна литература относно теорията, конструктивните принципи и принципа на действие на ракетните двигатели с твърдо гориво. От тях могат да бъдат установени отделни известни конструктивни елементи, технически принципи и способи, които формират общите знания на специалиста в областта към датата на подаване на процесната заявка. Следователно Д2, ДД5, ДД6, ДД7, ДД12, ДД13, ДД14 и ДД29 следва да бъдат включени в състоянието на техниката и взети предвид при преценката за патентоспособност, на процесния патент. От анализа на доказателства Д3, ДД8 и ДД15/ДД23 е видно, че същите представляват каталожни и информационни материали, съдържащи сведения относно неуправляеми авиационни ракети от фамилията С-8,тяхното предназначение, използване и основни тактико-технически характеристики. Така например: 22/47 Д3 – каталог „Оръжието на Русия“, 1996–1997 г. представя неуправляеми авиационни ракети С-8КОи С-8КОМ чрез изображения и основни тактико-технически характеристики. От документа се установяват съществуването на съответните изделия, общото им предназначение и видимият им външен вид. Представените изображения и технически данни обаче не разкриват вътрешната конструкция на реактивния двигател и не позволяват да се установят взаимното разположение и връзките между неговите конструктивни елементи. Поради това от Д3 не може пряко и недвусмислено да бъде установено наличието на съвкупността от признаци, включени в независима претенция 1 на процесния патент. ДД8 – извадка от Wikipedia относно МиГ-23съдържа информация за използването на самолети МиГ-23и за наличието на блокове за ракети С-8,включително сведения за използването им на въоръжение в България. Документът има значение за установяване на общо известното използване на ракети от фамилията С-8,но не съдържа технически данни за устройството на техния реактивен двигател. От него не могат да бъдат установени конструкцията и взаимното свързване на корпуса на горивната камера и сопловия блок, както и останалите технически признаци, определящи независима претенция 1. ДД15 и идентичното с него ДД23 – „Авиационни средства за поразяване“, Ф. П. Мирополъский, 1995 г. съдържат информация относно авиационни средства за поразяване, включително изделия от фамилията С-8.Представени са общи сведения и видими характеристики на съответните ракети, но не е разкрита в необходимата степен вътрешната конструкция на реактивния двигател. По-специално от тези материали не могат да бъдат установени конкретното изпълнение и взаимно свързване на корпуса на горивната камера и тялото на сопловия блок, разположението на вложката, инициатора и фиксиращия кръг, както и изпълнението на контактите със самостоятелни предпазители. В обобщение, Д3, ДД8 и ДД15/ДД23 съдържат сведения, които потвърждават, че преди датата на подаване на процесната заявка са били известни и използвани неуправляеми авиационни ракети от фамилията С-8,както и техните общо предназначение, външен вид и отделни тактико-технически характеристики. От нито един от тези документи обаче не се установява пряко и недвусмислено вътрешното конструктивно изпълнение на реактивния двигател в съвкупността от признаци, определена в независима претенция 1 на BG 67048 B1. Следователно Д3, ДД8 и ДД15/ДД23 могат да бъдат взети предвид като част от общото състояние на техниката и като източници, характеризиращи известното към релевантната дата предназначение и използване на ракети от фамилията С-8. По отношение на доказателства ДД9, ДД16, ДД22 и ДД28 от материалите по преписката не могат да бъдат установени по несъмнен начин датите, на които съдържащата се в тях информация е станала общодостъпна. ДД9 представлява извадка от интернет публикация във Facebook. Независимо от съдържащата се в нея информация, от материалите в досието се установява, че липсват надеждни данни за датата, на която публикацията е била качена и достъпна за неограничен кръг лица. Поради това не може да се установи, че съдържанието ѝ е било общодостъпно преди датата на подаване на процесната заявка – 23.05.2014 г. 23/47 ДД16 – „Неуправляемая авиационная ракета С-8КОМ. Техническо описание и инструкция за експлоатация“ по предмет е относимо към неуправляемата авиационна ракета С-8КОМ и съдържа техническа и експлоатационна информация за изделието. В представения документ обаче липсват данни, позволяващи да се установи кога той е бил публикуван, разпространен или по друг начин станал общодостъпен. Следователно, независимо от техническата му относимост, не е доказано, че съдържащата се в него информация е принадлежала към състоянието на техниката преди 23.05.2014 г. ДД22 представлява извадка от интернет публикация от сайта bastion-karpenko.ru, отнасяща се до ракета С-8КОМ. За представената публикация също не е установена дата, от която информацията е била достъпна в интернет. Поради това не може да се приеме, че техническото ѝ съдържание е било част от състоянието на техниката към релевантната дата. ДД28 – възражение на „Арсенал“ АД от 17.12.2015 г. представлява процесуален документ на страната, изготвен и подаден след датата на подаване на процесната заявка – 23.05.2014 г. В него са изложени доводи относно новостта и изобретателската стъпка на процесния патент и са приложени снимкови материали и сравнителни данни. Самото възражение, доколкото съдържа аргументи и анализ на страната, не представлява самостоятелен източник на състоянието на техниката. По отношение на приложените снимкови материали по преписката не са установени достатъчно надеждни данни за датата и начина, по който същите или отразената чрез тях техническа информация са станали общодостъпни преди 23.05.2014 г. Наличието на означение за година върху маркировката на изобразено изделие може да сочи на година на производство или означаване на съответното изделие, но само по себе си не установява кога и при какви обстоятелства конструктивните му особености са станали достъпни за неопределен кръг лица. Поради това ДД28 следва да бъде разглеждано като изложение на доводите на искателя, но не и като самостоятелно доказателство, установяващо общодостъпно техническо разкриване преди релевантната дата, и няма да бъде използвано като документ от състоянието на техниката при същинската преценка за новост и изобретателска стъпка. Следователно ДД9, ДД16, ДД22 и ДД28 не следва да бъдат използвани при същинската преценка за новост и изобретателска стъпка, тъй като не е доказано, че съдържащата се в тях информация е била общодостъпна преди датата на подаване на процесния патент. Отделно от горното, доказателство Д4 – „Съпоставимост между патент RU 2168648 и патент BG 67048 B1“, имат характер на техническите твърдения и доводи на искателя, които и следва да бъдат преценявани във връзка с действителното разкриване на първичния източник Д1. Следователно Д4 не представлява самостоятелен източник от състоянието на техниката и няма да бъде използван като отделен документ при съпоставката за новост и изобретателска стъпка. Във връзка с доказателство ДД10 е посочено от искателя в становището му от 17.06.2021 г., но самият документ не е приложен към административната преписка. Поради липсата на представен доказателствен материал неговото съдържание не може да бъде проверено и анализирано, поради което ДД10 няма да бъде взето предвид при 24/47 преценката за новост и изобретателска стъпка. По отношение на доказателство ДД11 – Заповед № РД 09-1797/09.02.2013 г. на министъра на образованието свързана с провеждането на изпит за придобиване на степен на професионална квалификация по специалност „Експлоатация и ремонт на авиационна и навигационна техника“. Документът не съдържа техническо разкриване относно конструкцията на реактивен двигател за 80 mm неуправляема авиационна ракета и не е относим към техническото решение, определено в патентните претенции на процесния патент. Поради това ДД11 няма да бъде използвано при преценката по същество на спора. От анализа на представените доказателства е видно, че Д1, ДД17, ДД18, ДД19, ДД20, ДД24 и ДД30 представляват патентни документи, публикувани преди датата на подаване на заявката за процесния патент – 23.05.2014 г., поради което съдържащата се в тях техническа информация е част от състоянието на техниката по смисъла на чл. 8, ал. 2от ЗПРПМ. Д1 – патент RU 2168648 C1, публикуван на 10.06.2001 г., се отнася до ракетен двигател с твърдо балиститно гориво и е в областта на ракетната техника, по-специално на проектирането, разработването и производството на ракетни двигатели с твърдо гориво. В описанието е посочено, че техническото решение е насочено към осигуряване на необходимите вътрешнобалистични характеристики на двигателя при висока механична надеждност на горивния заряд и работоспособност в широк температурен диапазон. Допълнително, от описанието и фиг. 3 се установява конструкция на ракетен двигател, включваща корпус (1), заряд от твърдо гориво (2), възпламенител (3), опорна решетка (4) и сопло (5). Горивният заряд е свободно вложен в корпуса и е изпълнен от балиститно твърдо гориво във формата на цилиндрична шашка с централен звездообразен канал по цялата ѝ дължина. В документа са определени и параметри, свързани с механичните свойства на горивния заряд и концентрацията на напрежения във върховете на лъчите на звездообразния канал, с оглед осигуряване на надеждна работа на двигателя при температури от минус 50°С до плюс 60°С. Разкритието на Д1 е насочено преимуществено към конструкцията и механичната надеждност на твърдогоривния заряд, неговата форма, условията на горене и 25/47 поведението му при температурни натоварвания. Описано е, че при горенето на заряда образуваните газове се отвеждат през соплото, в резултат на което се създава тягата на двигателя. Следователно Д1 представлява релевантно състояние на техниката и следва да бъде взето предвид както при преценката за новост, така и за преценката за изобретателска стъпка. ДД17 – патент UA 47345 C2, публикуван на 15.12.2004 г., се отнася до унифицирана неуправляема авиационна ракета. Техническото решение, разкрито в патента е насочено към осигуряване на лесно разглобяемо и взаимозаменяемо свързване между бойната част, ракетния двигател и опашната част на ракетата. От описанието и фиг. 1–5 се установява, че ракетата включва бойна част, снабдена с подемен механизъм, ракетен двигател и сменяем стакан с контакти и аеродинамични пера, разположен в сопловата част на двигателя. Бойната част е механично свързана с предното дъно на ракетния двигател посредством разглобяеми крепежни елементи, като е предвидена възможност за нейното свободно преместване и последващо фиксиране по гладка цилиндрична повърхност. Сменяемият стакан с контактите, от своя страна, е закрепен в сопловата част на двигателя посредством опори и разрезен пръстен и е изпълнен така, че да може да се премества в надлъжна посока при демонтаж. Следователно техническото разкриване на ДД17 е насочено към модулното устройство на неуправляемата авиационна ракета и разглобяемото свързване на нейните основни възли, а не към вътрешната конструкция на самия реактивен двигател. Документът не разкрива техническо решение относно взаимното конструктивно изпълнение на корпуса на горивната камера и тялото на сопловия блок, нито конкретното разположение и свързване на елементите във вътрешността на горивната камера, които определят предмета на независима претенция 1 на процесния патент. Поради това ДД17, макар да принадлежи към близката област на неуправляемите авиационни ракети и да представлява част от състоянието на техниката, не разкрива техническо решение, относимо към конструкцията на реактивния двигател, която е предмет на процесния патент. Поради липсата на съпоставимо техническо разкриване ДД17 не следва да бъде подлаган на последваща детайлна съпоставка с признаците на независима претенция 1 при преценката за новост. ДД18 – полезен модел JPS48108002U, публикуван на 18.03.1972 г., и разкрива разглобяема конструкция за присъединяване на сопло към ракетна камера. Съгласно разкритието ракетната камера (1) и соплото (2) са изпълнени като отделни конструктивни елементи и са свързани посредством резбово съединение (8), позволяващо тяхното сглобяване и разглобяване. В камерата е разположен заряд от твърдо гориво (3), а в областта на съединението са предвидени еластичен диск (6)и уплътняващи и топлоустойчиви материали (7).От чертежа се установява и разполагането на камерата и соплото по обща надлъжна ос. 26/47 Поради това ДД18 е технически относимо релевантно доказателство към предмета на независима претенция 1 и следва да бъде подложен на същинска съпоставка при преценката за новост, както и да бъде взето предвид при последващия анализ за изобретателска стъпка. ДД19 – патент RU 2103656 C1, публикуван на 27.01.1998 г., се отнася до снаряд с реактивен двигател и е насочен основно към повишаване безопасността при съхранение на реактивни и активно-реактивни боеприпаси. От описанието и фиг. 1 се установява, че снарядът включва реактивен двигател с корпус (2), предно дъно (3) и соплово дъно (4), заряд от твърдо гориво (5), соплова тапа (6), възпламенител (7) и пирозабавител (8). В сопловото дъно е оформен сопловият канал и е разположено устройство за задържане на сопловата тапа. Съществено за разглежданото техническо решение е, че корпусът на реактивния двигател и сопловото дъно са изпълнени като отделни конструктивни елементи, свързани помежду си, като съединението между тях е преднамерено изпълнено с понижена якост. При достигане на определено вътрешно налягане съединението се разрушава, вследствие на което корпусът и сопловото дъно се разделят. В този смисъл ДД19 разкрива корпус на реактивния двигател и отделен заден елемент със соплов канал, свързани помежду си чрез съединение, което представлява техническо разкриване, относимо към част от признаците на независима претенция 1. Поради това ДД19 е технически относимо релевантно доказателство към предмета на независима претенция 1 и следва да бъде подложен на същинска съпоставка при преценката за новост, както и да бъде взето предвид при последващия анализ за 27/47 изобретателска стъпка. ДД20 – патент US 5,390,487 A, публикуван на 21.02.1995 г., разкрива техническо решение, отнасящо се до устройство за безопасност на запалването на ракетен двигател, предназначено да предотврати преждевременното или случайно задействане на възпламенителя и да позволи запалването на двигателя след привеждане на устройството в бойно положение. Самото устройство за безопасност (20) е монтирано към соплото на ракетния двигател. Съгласно подробното описание и фиг. 1, соплото (22) включва тяло на соплото (24), което представлява задната част на ракетния двигател. В тялото (24) е оформен надлъжен соплов отвор (26). В него е разположена топлоустойчива вложка/облицовка (28), в която е оформена входяща част (32), преминаваща през стеснение (34) в разширяваща се изходяща част (36), която продължава в изходяща част (38) до задния край (40) на тялото на соплото. Във входящата част (32) на сопловия отвор е разположен възпламенител (42), предназначен да запали горивния заряд в горивната камера на двигателя. Възпламенителят е свързан посредством средство за предаване на взривен импулс (44) с електрически задействаем детонатор (46), който е част от устройството за безопасност (20). Самото устройство за безопасност е разположено в областта на задния край на тялото на соплото. В описанието допълнително са разкрити контактна лента (56), разположена върху електроизолационен пръстен (58) по външната страна на тялото на соплото, както и електрическа превключваща система. Последната включва неподвижен електрически контакт (124) и подвижни контакти (126, 128), свързани с детонатора, като в безопасно положение системата шунтира детонатора, а при преминаване в бойно положение установява електрическа връзка, позволяваща неговото задействане. Следователно ДД20 разкрива няколко технически признака, които са относими към отделни части от независима претенция 1 на процесния патент, а именно тяло на сопло със соплов отвор, вложка в сопловия отвор, възпламенителен елемент и електрически контактни елементи, свързани със система за безопасност на запалването. Същевременно ДД20 не разкрива конструкцията на процесния двигател като цяло. Не се установява корпусът на горивната камера и тялото на сопловия блок да са отделни детайли, свързани чрез съединение по начина на процесната претенция. Не се 28/47 разкрива и заявеното разположение в предната част на корпуса на съосни инициатор, фиксиращ кръг, твърдо балиститно гориво и диафрагма, нито захващането на инициатора към фиксиращия кръг и застопоряването им посредством съединителя. Също така електрическата система в ДД20 е конструктивно различна от признака на процесната претенция, съгласно който всеки контакт е със самостоятелен предпазител. Следователно ДД20 може да бъде взето предвид при преценката за изобретателска стъпка. ДД24 – патент GB 953080 A, публикуван на 25.03.1964 г., разкрива техническо решение, отнасящо се до неуправляема реактивна ракета, насочено към постигане на по- голяма точност чрез ограничаване на прекомерното нарастване на скоростта и съответно на скоростта на въртене на стабилизираната чрез въртене ракета. За тази цел е предвидено използването на основен и допълнителен твърдогоривен заряд, разположени в конструкцията на ракетата. Съгласно описанието и фиг. 1 ракетата включва външен тръбен корпус (1), към предната част на който е разположена бойната част (2), а в задната част корпусът е удебелен и снабден с вътрешна резба. В тази резба е завинтена втулка (7), която от своя страна има вътрешно резбово изпълнение в задния си край. В корпуса е разположен тръбен допълнителен твърдогоривен заряд (9), а съосно с него е разположен втори твърдогоривен заряд (18), намиращ се във втори тръбен корпус (14). Задната част на втори корпус (14) завършва с чашкообразен елемент (15), който е резбово свързан с втулката (7). Към задната страна е разположена плоча (16), която също е свързана посредством резба. В централния отвор на плочата е завинтено сопло (21), предназначено за отвеждане на газовете от втория горивен заряд (18), а в периферни отвори на същата плоча са завинтени допълнителни сопла (23), през които се отвеждат газовете от допълнителния заряд (9). От фиг. 1 и фиг. 2 ясно се установява, че задната част на ракетата е изградена от няколко самостоятелно изработени и резбово свързани конструктивни елемента, а не като един монолитен детайл. Следователно ДД24 съдържа техническо разкриване, относимо към част от конструктивния обхват на процесната независима претенция 1– използване на отделно изработени елементи в задната част на горивната камера и тяхното свързване посредством резбови съединения. Същевременно конструкцията по ДД24 съществено се различава от тази по процесния патент. В ДД24 не е разкрито тяло на соплов блок с един соплов отвор, което като единен отделен детайл затваря задната част на тръбния корпус на горивната камера 29/47 по начина, дефиниран в процесната независима претенция 1. С оглед наличието на технически близки конструктивни признаци документът може да бъде взет под внимание при преценката за изобретателска стъпка, но самостоятелно не разкрива пряко и недвусмислено цялата съвкупност от признаци на независима претенция 1. ДД30 – патент US 7467762 B1, който е публикуван преди датата на подаване на процесната заявка и е представен в хода на съдебното производство и приобщена към административната преписка при повторното произнасяне. Техническото решение по документа обаче се отнася до система за безпилотно летателно средство (UAV). От независима претенция 1 е разкрита система, включваща ракета със стабилизиращи елементи, отделящ се полезен товар, парафойл, средства за управление на парафойла, пускова тръба и запалителна система. Зависимите претенции въвеждат допълнителни характеристики, свързани с размерите на пусковата тръба, варианти на запалителната система и възможност за включване на видеокамера и предавател в полезния товар. Горния анализ показва, че ДД30 не е насочен към конструктивното изпълнение на реактивния двигател като самостоятелен технически обект и не разкрива специфичните конструктивни отношения между корпуса на горивната камера и тялото на сопловия блок, нито заявеното взаимно разположение на инициатора, фиксиращия кръг, твърдото балиститно гориво и диафрагмата, конструкцията на вложката или изпълнението на контактите със самостоятелни предпазители. Поради тази причина ДД30 не следва да бъде включвано в същинския анализ за новост и изобретателска стъпка. Относно доказателства ДД21, ДД25–ДД27,ДД31 и ДД32 Посочените доказателства следва да бъдат обсъдени съвместно и във взаимната им връзка, тъй като искателят не основава твърдението си за предходно използване на процесното техническо решение на съдържанието на който и да е от тях самостоятелно. Поддържаната теза се изгражда от съвкупността им – техническата документация, протоколите и чертежите се представят като доказателства за конструкцията на разработеното в „Дунарит“ АД изделие НАР С-8КОМ, а договорът и фактурата – като доказателства, че преди датата на подаване на процесната заявка изделие със същото обозначение е било предмет на търговска сделка. Писмата на „Дунарит“ АД се сочат като свързващо звено между извършената разработка, производството и последващата реализация на изделието. От документите, включени в ДД21, ДД26 и ДД27, се установява, че през периода 2010–2012 г. в „Дунарит“ АД е извършвана разработка на аналог на НАР С-8КОМ. Заповед № ИН-572/11.10.2010 г., списъкът на екипа, протоколите и конструктивните чертежи се отнасят до процеса по разработване, конструиране и изпитване на изделието. В Протокол № 18/23.12.2011 г. е направен извод за възможност за производство на ракетен двигател с цилиндрична част на камерата и соплов блок от материал EN AW 7075, съединени чрез резба. Допълнително, в хода на производството след връщане на преписката за ново произнасяне, искателят повторно представя документите, включени в ДД26 – Заповед № ИН-572/11.10.2010 г. и писмо изх. № 1179/07.08.2020 г., като към тях са приложени и 30/47 детайлни конструктивни чертежи, обособени като ДД31, а именно: чертеж № 0550.04.09 „Камера на ракетната част“, чертеж № 0550.04.00 „Ракетна част неснарядена“, чертеж № 0550.08.16 „Тяло“ и чертеж № 0550.13.00 „Обтюратор“. Посочените детайлни чертежи следва да бъдат разглеждани във връзка със сборните чертежи, представени като ДД27 – № 0550.01.00 „Ракетна част с взаимствани детайли“ и № 0550.01.00 ЧС „Ракетна част на С-8КОМ – чертеж на общия вид“. Сборните чертежи разкриват общата конструктивна схема на ракетната част и взаимното разположение на отделните възли, докато детайлните чертежи по ДД31 конкретизират конструкцията и изпълнението на отделни елементи, включени в същото изделие. За онагледяване на техническото съдържание на ДД27 и ДД31 по-долу са представени относимите части от сборните и детайлните чертежи на изделието С-8КОМ. По конкретно: Чертеж № 0550.04.09 „Камера на ракетната част“ и чертеж № 0550.04.00 „Ракетна част неснарядена“ представляват производствен чертежи на детайл, изпълнен като цилиндрична тръба, както следва: Чертеж № 0550.04.00 „Ракетна част неснарядена“ Чертеж № 0550.04.09 „Камера на ракетната част“: 31/47 В основния изглед е показано надлъжното сечение на камерата с дължина 840 mm и цилиндрична вътрешна кухина. В спецификацията на материала е посочена тръба 80×5 от алуминиева сплав EN AW-7075T6. В двата края на детайла са оформени участъци за резбово съединяване, обозначени с резба S74×3, като в техническите изисквания към чертежа изрично е предвидено резбите да бъдат нарязани след нанасяне на покритието. Следователно се установява, че камерата на ракетната част е изпълнена като самостоятелно изработен тръбен цилиндричен детайл, който е конструктивно подготвен за свързване с други отделно изработени детайли в предния и задния си край чрез резбови съединения. Чертеж № 0550.08.16 „Тяло“ разкрива конструкцията на отделно изработено тяло, представляващо основен детайл на сопловия блок, както следва: 32/47 Детайлът е изработен от алуминиева сплав EN AW 7075 T6 и има цилиндрична външна форма, като в единия му край е оформен външен резбови участък с означение S74×3. По оста на тялото е оформен проходен профилиран отвор със стесняваща се и разширяваща се част, формиращи сопловия тракт. От надлъжното сечение се установява, че вътрешната повърхност на този отвор е специално профилирана, а от перспективното изображение и напречното сечение се виждат допълнителни конструктивни елементи по външната повърхност на тялото. Резбовото изпълнение на тялото следва да бъде разглеждано във връзка с чертеж № 0550.04.09 „Камера на ракетната част“, в който в съответния краен участък на тръбния корпус също е предвидена резба S74×3. Съвкупното разглеждане на двата чертежа показва предназначението на тези детайли за взаимно резбово съединяване, при което отделно изработеното тяло на сопловия блок се присъединява към тръбния корпус на камерата. Чертеж № 0550.13.00 „Обтюратор“ представя отделен детайл, разположен във вътрешността на ракетната част, както следва: 33/47 Обтюраторът е изпълнен като осево симетричен детайл с цилиндрична централна част и разширена периферна част, в която са оформени три отвора. От надлъжното сечение се установява профилираното му изпълнение и предназначението му за разполагане съосно във вътрешността на камерата. Самостоятелният чертеж определя геометрията на обтюратора, докато мястото и функционалното му отношение към останалите елементи се установяват по-пълно от сборните чертежи. Сборен чертеж № 0550.01.00 „Ракетна част с взаимствани детайли“ и сборен чертеж № 0550.01.00 ЧС „Ракетна част на С-8КОМ – чертеж на общия вид“ разкрива конструкцията на сглобената ракетна част и взаимното положение на отделните възли, както следва: Чертеж № 0550.01.00 „Ракетна част с взаимствани детайли“: 34/47 Чертеж № 0550.01.00 ЧС „Ракетна част на С-8КОМ – чертеж на общия вид“: В надлъжното сечение ясно се вижда продълговатата камера на ракетната част № 0550.04.09, към единия край на която е присъединено тялото № 0550.08.16. В тази зона 35/47 са разположени също мембрана № 0550.10.00 и обтюратор № 0550.13.00. Показани са още контактна чаша, перо, щифт, диафрагма и разсекател. В противоположната част на камерата е разположен възпламенителен възел, означен като „Възпламенител (сборка)“, както и свързваща втулка. Особено съществено е, че от този сборен чертеж се установява реалното конструктивно съчетаване на отделната тръбна камера № 0550.04.09 и отделното тяло № 0550.08.16 в един ракетен възел. Тялото е разположено по общата надлъжна ос на камерата и посредством съединението си с нея оформя задната част на ракетния двигател. В същата зона са разположени елементи на сопловия тракт и диафрагмата, а в срещуположната част – възпламенителният възел. Следователно от представените чертежи се установява техническо решение, което по предназначение, обща конструктивна схема, съставни елементи и тяхното взаимно разположение е непосредствено съпоставимо с реактивния двигател, определен в независимата претенция 1 на процесния патент. Наред с горното,от допълнително представения доказателствен материал в ДД32 – договор за продажба № ПС-ДУН-АПО-008.14 от 28.01.2014 г., с приложение 1 към него,се установява договорно правоотношение за доставка на кумулативно-осколочна неуправляема авиационна ракета, идентифицирана изрично като С-8КОМ с посочена година на производство 2014 г., като е предвидено качеството на доставяното изделие да съответства на техническата документация. ДД25 – фактура № 0000006550/03.04.2014 г., установява последваща продажба на 120 броя ракети, описани като НАР С-8КОМ преди датата на подаване на процесната заявка. Разгледани съвместно, посочените доказателства установяват последователност между разработваното в „Дунарит“ АД изделие, посочено като С-8КОМ, създаването на неговата конструкторска документация, внедряването му в производство и последващата му реализация чрез продажба на „Аполо инженеринг“ ООД. Предвид връзката на техническата документация с разработката и производството на конкретно индивидуализиран продукт С-8КОМ, както и изричното обвързване на качеството на доставяното по договора изделие с техническата документация, се стига до обосновано заключение, че продадените преди 23.05.2014 г. изделия,назовавани „НАР С-8КОМ“ (НАР – неуправляема авиационна ракета) или само „С-8КОМ“, са изделията с конструктивното изпълнение, установимо от разгледаните технически и сборни чертежи на ракета С-8КОМ, отбелязана като название на изделието, за което се отнасят чертежите. В тази връзка следва да се отчете, разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от НОПРЗПИПМ, където се сочи, че използването на изобретението съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПРПМ се включва в състоянието на техниката, ако същността на обекта може да бъде разбрана, включително чрез неговото разглобяване, разрушаване или анализиране. В случая техническите признаци, определящи конструкцията на продаденото изделие С-8КОМ, представляват конструктивни особености на материално реализирания продукт, които могат да бъдат установени при неговото техническо изследване, включително чрез разглобяване. От доказателствата се установява, че преди датата на заявяване на патента в производствено предприятие, различно от това на патентопритежателя, е конструирана ракета „С-8КОМ“ с ясно идентифицируеми елементи и връзки между тях. Конкретни 36/47 бройки от конструираното изделие са били продадени на трето лице, което от своя страна е имало възможността да ги използва или препродаде. От това следва, че технологичната разработка е била предоставена на членове на обществото, извън производственото предприятие, които са могли да изпробват, анализират и разглобяват изделието. Съществуването на такава възможност за неограничен кръг лица е достатъчно, за да се приеме, че е налице разкриване на техническата същност на продукта. Поради това продажбата, удостоверена с ДД32и ДД25, следва да бъде приета като предходно използване на изделието С-8КОМ преди датата на подаване на процесната заявка. Техническото съдържание на това предходно използване се определя от конструкцията на материално реализираното и предоставено чрез продажбата изделие. Следователно техническото решение, материализирано в продадения НАР С-8КОМ и установимо от свързаната с неговото разработване и производство техническа документация, е част от състоянието на техниката по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗПРПМ и следва да бъде взето предвид при преценката за новост и изобретателска стъпка на предмета на процесния патент. Анализ по новост Предвид извършения по-горе анализ на представените доказателства, при същинската преценка за новост на предмета на независимата претенция 1 следва да бъдат подробно съпоставени техническите разкрития на Д1, ДД5, ДД18 и ДД19 и ДД21, ДД25– ДД27 и ДД31-ДД32. Анализ по новост спрямо Д1-RU2168648, публикуван на 10.06.2001г. Както беше анализирано по-горе, Д1 разкрива ракетен двигател с твърдо балиститно гориво, включващ корпус (1), заряд от твърдо гориво (2), възпламенител (3), опорна решетка (4) и сопло (5). Техническото решение е насочено преимуществено към конструкцията и механичната надеждност на горивния заряд, неговата форма и поведението му при температурни и механични натоварвания. От фиг. 3 на Д1 се установява взаимното разположение на посочените основни елементи на двигателя. Независима претенция 1 определя конкретно конструктивно изпълнение, при което корпусът на горивната камера и тялото на сопловия блок са отделни детайли, свързани помежду си така, че тръбният корпус на горивната камера е затворен в задната си част от тялото на сопловия блок, като двата елемента са разположени съосно. В сопловия отвор, откъм зоната на входящия му конус, е поставена вложка, а в предната част на корпуса са разположени съосно инициатор, фиксиращ кръг, твърдо балиститно гориво и диафрагма. Инициаторът е захванат към фиксиращия кръг, разположен между него и горивото, а инициаторът и фиксиращият кръг са застопорени към корпуса посредством съединителя. Претенцията допълнително определя контактите така, че всеки контакт е със самостоятелен предпазител. При съпоставяне наД1 с предмета на независимата претенция 1 на процесния патент се установява, че между двете технически решения са налице общи признаци, свързани с принадлежността им към твърдогоривни ракетни двигатели, включително наличието на корпус, твърдо балиститно гориво, възпламенител и сопло. Доколкото в областта на ракетната техника възпламенителят изпълнява функция по иницииране на горенето, за целите на съпоставката може да се приеме функционално съответствие 37/47 между възпламенителя по Д1 и инициатора по процесната претенция. Обаче в Д1 не се разкрива пряко и недвусмислено корпусът на горивната камера и тялото на сопловия блок да представляват два отделни конструктивни детайла, свързани помежду си по претендирания в претенция 1 начин. Д1 не разкрива и вложка, поставена в сопловия отвор откъм зоната на входящия му конус, нито специфичната конфигурация в предната част на горивната камера, включваща инициатор, фиксиращ кръг, твърдо балиститно гориво и диафрагма в заявеното им взаимно разположение. Не е разкрито инициаторът да бъде захванат към фиксиращ кръг, разположен между инициатора и твърдото гориво, нито инициаторът и фиксиращият кръг да бъдат застопорени към корпуса посредством предния съединител. Също така в Д1 липсват заявените контакти и изпълнението, при което повърхността на всеки контакт е покрита със самостоятелен предпазител. Поради това Д1 не опорочава новостта на предмета на независима претенция 1 на процесния BG67048B1. Анализ по новост спрямо ДД5 – „Ракетни двигатели с твърдо гориво“, А. М. Виницкий, Москва, „Машиностроение“, 1973 г. Както беше установено при анализа на доказателствата, ДД5 представлява извадка от учебното помагало „Ракетни двигатели с твърдо гориво“ на А. М. Виницкий, издадено през 1973 г., като на стр. 16–17 и фиг. 1.13 е представена конкретна конструктивна схема на ракетен двигател с твърдо гориво. Съгласно описанието към фиг. 1.13 двигателят включва корпус, представляващ цилиндрична тръба (7), предно дъно (4), соплово дъно (9), заряд от твърдо гориво, възпламенително устройство (3), въртящо се сопло (12) с тяло (11) и вложка на соплото (13), както и други конструктивни елементи, свързани с управлението и функционирането на двигателя. Изрично е посочено, че цилиндричната тръба е херметично свързана със сопловото и предното дъно, като тези елементи образуват горивната камера. При съпоставяне с независимата претенция 1 на процесния патент се установява, че ДД5 разкрива редица конструктивни признаци, съответстващи или технически близки до отделни признаци на заявения реактивен двигател. И в двете решения е налице корпус на горивната камера, изпълнен като цилиндрична тръба, която е свързана със самостоятелен заден конструктивен елемент в областта на соплото. Разкрити са още заряд от твърдо гориво, възпламенително устройство, тяло на соплото и вложка на соплото. Същевременно конструкцията по ДД5 не съответства в цялост на конкретната съвкупност от признаци, определена в независима претенция 1. На първо място, сопловата конструкция по ДД5 включва соплово дъно (9), тяло на въртящото се сопло (11) и самото въртящо се сопло (12). От това разкриване не може пряко и недвусмислено да се изведе заявеното изпълнение, при което тялото на сопловия блок представлява отделен детайл, който чрез съединението си с тръбния корпус затваря задната част на горивната камера, именно в конструктивното отношение, определено в процесната претенция. Съществено различие е налице и по отношение на предната част на горивната камера. Макар ДД5 да съдържа възпламенително устройство (3) и заряд от твърдо 38/47 гориво, от него не се установява заявената конфигурация от съосно разположени инициатор, фиксиращ кръг, твърдо балиститно гориво и диафрагма, при която инициаторът е захванат към поставения между него и горивото фиксиращ кръг, а инициаторът и фиксиращият кръг са застопорени към корпуса посредством предния съединител. Не се разкриват също конструкцията на тръбния носач с електроизолационните подложки и контактите в заявеното им взаимно разположение, както и същественият признак, съгласно който всеки контакт е със самостоятелен предпазител. Следователно ДД5 не опорочава новостта на предмета на независима претенция 1 на процесния BG 67048 B1. Анализ по новост спрямо ДД18 – полезен модел JPS48108002U Както беше анализирано по-горе, ДД18 – полезен модел JPS48108002U, публикуван на 18.03.1972 г., разкрива техническо решение за разглобяемо присъединяване на сопло към ракетна камера. Ракетната камера (1) и соплото (2) са изпълнени като отделни конструктивни елементи, свързани посредством резбово съединение (8), което позволява тяхното сглобяване и разглобяване. В камерата е разположен заряд от твърдо гориво (3), а в областта на съединението са предвидени елементи с уплътняваща и топлоустойчива функция. От чертежа се установява и разполагането на камерата и соплото по обща надлъжна ос. При съпоставяне на това разкриване с независима претенция 1 на процесния патент се установява, че ДД18 разкрива част от конструктивните признаци, съдържащи се в нея. По-конкретно, и при двете технически решения е налице ракетна камера с разположен в нея твърдогоривен заряд и отделно изпълнен заден соплов елемент, като камерата и соплото са разположени по обща надлъжна ос и са свързани посредством съединение. При ДД18 това съединение е изрично изпълнено като резбово. Независимата претенция 1 обаче не се изчерпва с разделното изпълнение и съединяването на корпуса и сопловия елемент. Тя определя конкретна конструктивна съвкупност, при която тръбният корпус на горивната камера е затворен отзад от тялото на сопловия блок, в чийто соплов отвор, откъм зоната на входящия му конус, е поставена вложка, а в предната част на корпуса са разположени съосно инициатор, фиксиращ кръг, твърдо балиститно гориво и диафрагма. Инициаторът е захванат към фиксиращия кръг, разположен между него и твърдото гориво, като инициаторът и фиксиращият кръг са застопорени към корпуса посредством съединителя. Претенцията определя и изпълнение, при което всеки контакт е със самостоятелен предпазител. ДД18 не разкрива тези останали конструктивни признаци. По-конкретно, от документа не се установява вложка, разположена в сопловия отвор откъм зоната на входящия конус по начина на процесната претенция. Предвидените в ДД18 уплътняващи и топлоустойчиви елементи в областта на съединението не разкриват пряко и недвусмислено заявеното конструктивно изпълнение на вложката. Не се разкрива също предната конструкция на горивната камера, включваща съосно разположени инициатор, фиксиращ кръг, твърдо балиститно гориво и диафрагма, нито конкретното захващане на инициатора към фиксиращия кръг и застопоряването на двата елемента към корпуса посредством предния съединител. В ДД18 не са разкрити и тръбният носач, електроизолационните подложки и контактите от процесната 39/47 претенция, както и изпълнението, при което всеки контакт е защитен със самостоятелен предпазител. Следователно ДД18 не опорочава новостта на предмета на независима претенция 1 на BG 67048 B1. Анализ по новост спрямо ДД19 – патент RU 2103656 C1, публикуван на 27.01.1998 г. Както беше анализирано по-горе, ДД19 – патент RU 2103656 C1, публикуван на 27.01.1998 г., се отнася до снаряд с реактивен двигател и е насочен основно към повишаване на безопасността при съхранение на реактивни и активно-реактивни боеприпаси. Съгласно описанието и фиг. 1 реактивният двигател включва корпус (2), предно дъно (3), соплово дъно (4), заряд от твърдо гориво (5), соплова тапа (6), възпламенител (7) и пирозабавител (8). В сопловото дъно е оформен соплов канал. Съществено за техническото решение по ДД19 е, че корпусът на реактивния двигател (2) и сопловото дъно (4) са отделни конструктивни елементи, свързани помежду си. Съединението между тях е преднамерено изпълнено с понижена якост, така че при достигане на определено вътрешно налягане да се разруши и да позволи разделяне на корпуса и сопловото дъно с цел повишаване безопасността при аварийни условия. При съпоставяне с независимата претенция 1 на процесния патент следва да се приеме, че ДД19 разкрива отделни признаци– корпус на реактивен двигател, отделен заден елемент, в който е оформен соплов канал, съединение между тези два елемента, заряд от твърдо гориво и възпламенител. Същевременно сопловото дъно (4) по ДД19 не следва автоматично да се приравнява на „тялото на сопловия блок“ по процесната претенция, тъй като при преценката за новост значение има конкретното конструктивно изпълнение и взаимното отношение между всички заявени елементи. В процесната претенция корпусът, представляващ тръба, е затворен в задната си част от отделното тяло на сопловия блок, двата детайла са разположени съосно, а в сопловия отвор откъм зоната на входящия му конус е поставена вложка. Сопловата тапа (6), предвидена в сопловия канал на ДД19, има функция да затваря соплото до определен момент от работата на двигателя и не представлява разкриване на вложка, разположена в зоната на входящия конус по смисъла на независимата претенция 1. Съществено различие е налице и в предната част на двигателя. Макар ДД19 да разкрива възпламенител (7) и заряд от твърдо гориво (5), документът не разкрива заявената конструктивна конфигурация от съосно разположени инициатор, фиксиращ кръг, твърдо балиститно гориво и диафрагма. Не е разкрит фиксиращ кръг, поставен между инициатора и твърдото гориво, към който инициаторът да е захванат, нито застопоряването на инициатора и фиксиращия кръг към корпуса посредством предния съединител. В ДД19 не са разкрити и заявените контактни елементи и тяхната защита, по- специално конструкцията, при която повърхността на всеки контакт е покрита със самостоятелен предпазител. Тези признаци са част от съвкупността, определяща предмета на независима претенция 1. С оглед на гореизложеното се налага изводът, че ДД19 не опорочава новостта на предмета на независимата претенция 1 на BG 67048 B1. 40/47 Анализ по новост между независима претенция 1 и предходно използваното изделие НАР С-8КОМ,доказано от ДД21, ДД25–ДД27 и ДД31 -ДД32 При съпоставяне на техническото решение, определено в независима претенция 1 на процесния патент, с конструкцията на НАР С-8КОМ, установена от ДД21, ДД25– ДД27 и ДД31 -ДД32, следва да бъдат отчетени отделните елементи в двете конструкции, тяхното действително конструктивно изпълнение, взаимно разположение и функцията в им сглобеното изделие. Независима претенция 1 се отнася до реактивен двигател за 80 mm неуправляема авиационна ракета с един соплов отвор и включва горивна камера с цилиндричен корпус, съединител, соплов блок, стабилизатори, инициатор, твърдо балиститно гориво, диафрагма и вложка, както и контактна система с електроизолационни подложки, контакти, кабели и защитни елементи. Характеризиращата част допълнително определя конкретното конструктивно отношение между корпуса на горивната камера и тялото на сопловия блок, положението на вложката, конфигурацията на инициатора и фиксиращия кръг и начина на тяхното застопоряване, както и самостоятелната защита на контактите. Представените индивидуални и сборни чертежи на С-8КОМ разкриват ракетна част на неуправляема авиационна ракета, включваща тръбна горивна камера, твърдогоривен заряд, соплов блок с един централен соплов тракт, стабилизиращи пера, възпламенителен възел и контактна система. Следователно по отношение на предназначението и общата конструктивна схема двете технически решения са непосредствено съпоставими. По отношение на горивната камера независима претенция 1 определя цилиндричен корпус, представляващ тръба. Чертеж № 0550.04.09 „Камера на ракетната част“ също разкрива самостоятелно изработен продълговат цилиндричен тръбен детайл, образуващ стената на камерата, в чиито крайни участъци са оформени средства за присъединяване към останалите конструктивни възли. Съответно признаците относно цилиндричното и тръбно изпълнение на корпуса на горивната камера намират пряко съответствие в конструкцията на С-8КОМ. Независима претенция 1 определя още, че корпусът на горивната камера и тялото на сопловия блок са отделни детайли, свързани помежду си чрез съединение, при което тялото на сопловия блок затваря задната част на тръбния корпус, а двата детайла са разположени съосно. Същият конструктивен принцип се установява от чертеж № 0550.04.09, чертеж № 0550.08.16 „Тяло“ и сборните чертежи № 0550.01.00 и № 0550.01.00 ЧС. Камерата и тялото са изпълнени като самостоятелни детайли, като тялото № 0550.08.16 е снабдено с външна резба S74×3 и се присъединява към съответно оформения край на тръбната камера. В сглобеното изделие тялото затваря задната част на камерата и е разположено по общата ѝ надлъжна ос. Следователно в конструкцията на С-8КОМ е реализирано както разделното изпълнение на корпуса на горивната камера и тялото на сопловия блок, така и тяхното съединяване по начин, при който отделното соплово тяло затваря единия край на тръбната камера. По отношение на сопловата конструкция независима претенция 1 определя един соплов отвор, в който откъм зоната на входящия му конус е поставена вложка. В тялото № 0550.08.16 по неговата надлъжна ос е оформен един централен профилиран соплов 41/47 тракт, а в сборен чертеж № 0550.01.00 ЧС в областта на неговата входяща част е означена вложка № 0550.13.21. Разположението ѝ спрямо сопловия тракт съответства на заявеното положение на вложката в зоната на входящия конус. Съответствие е налице и по отношение на основните вътрешни елементи на горивната камера. В конструкцията на С-8КОМ във вътрешността на тръбната камера е разположен барутен заряд № 0550.01.01, представляващ твърдогоривния заряд на двигателя, както и инициатор № 0550.05.00 и диафрагма. Между инициатора и твърдогоривния заряд е показан отделен конструктивен елемент № 0550.01.02, означен в конструкторската документация като „разсекател“. По своето пространствено положение разсекателят се намира в зоната, в която независима претенция 1 предвижда фиксиращия кръг. Самото съвпадение в местоположението обаче не позволява елементът, означен като „разсекател“, автоматично да бъде приравнен на фиксиращия кръг по процесния патент. В независима претенция 1 фиксиращият кръг е определен не само чрез своето положение между инициатора и твърдото гориво, но и чрез конкретното му конструктивно отношение към инициатора – инициаторът е захванат за фиксиращия кръг, а при затваряне на предната част на корпуса със съединителя инициаторът и фиксиращият кръг се застопоряват към корпуса. В предния край на ракетната част С-8КОМ е разположена свързваща втулка № 0550.01.08, която затваря тръбния корпус. От сборния чертеж се установява пространственото положение на инициатора, разсекателя и свързващата втулка, но не може пряко и недвусмислено да се установи, че инициаторът е механично захванат именно за разсекателя, нито че инициаторът и разсекателят образуват общ възел, който се застопорява към корпуса посредством свързващата втулка по начина, определен в независима претенция 1. По отношение на стабилизиращата част независима претенция 1 предвижда стабилизатори, свързани със сопловия блок посредством шарнирни съединения. В сборните чертежи на С-8КОМ са показани пера № 0550.04.10, разположени около сопловия блок и свързани към него посредством щифтови възли, позволяващи подвижното им разполагане спрямо сопловия възел. В същата част на С-8КОМ е разположена контактна конструкция, обхващаща стабилизиращите пера. Чертеж № 0550.04.00 съдържа два изолатора и два пружинни контакта, а сборен чертеж № 0550.01.00 ЧС показва пружинни контакти № 0550.01.06, електрически свързани чрез кабели № 0550.11.19 и № 0550.11.20. Показани са и болтови, гайкови и шайбови елементи, посредством които се осъществява механичното присъединяване на проводниците към контактната част, което съответства на признаците на независима претенция 1 за контактни елементи, електрически свързани с инициатора чрез кабели, захванати към контактите с болтови съединения. По отношение на защитата на контактите независима претенция 1 определя, че повърхността на контактите е покрита с предпазители така, че всеки контакт е със самостоятелен предпазител. В техническата документация на С-8КОМ са разкрити отделно разположени пружинни контакти № 0550.01.06 и защитни скоби № 0550.01.04, разположени в контактната зона. По конструктивното им положение защитните скоби изпълняват функция по защита на съответните контактни повърхности. 42/47 От извършената цялостна съпоставка следва, че предходно използваното изделие, чрез продажба-НАР С-8КОМ разкрива техническите признаци и конструктивни отношения на независима претенция 1, като съпоставителният анализ показва, че в двете технически решения са налице цилиндричен тръбен корпус на горивната камера; отделно тяло на сопловия блок, присъединено към корпуса и разположено съосно с него; резбово съединяване; един централен соплов отвор с вложка в неговата входяща зона; твърдогоривен заряд; инициатор; диафрагма; конструктивен елемент между инициатора и заряда; стабилизиращи елементи; контактна и изолационна конструкция; електрически кабели с болтово закрепване и защитни елементи на контактите. Разликата между независима претенция 1 и установимата от представената техническа документация конструкция на С-8КОМ се състои в конкретното механично изпълнение на възела за закрепване на инициатора. От чертежите на С- 8КОМ не може пряко и недвусмислено да бъде установено, че инициаторът е захванат за разположения между него и твърдогоривния заряд конструктивен елемент № 0550.01.02 и че при затварянето на корпуса със свързващата втулка инициаторът и този елемент се застопоряват заедно към корпуса по начина, определен в независима претенция 1. Поради наличието на посоченото различие не може да се приеме, че предходното използване на НАР С-8КОМ разкрива пряко и недвусмислено цялата съвкупност от технически признаци на независима претенция 1 в заявеното им взаимно конструктивно отношение. Поради това предметът на независима претенция 1 е нов спрямо предходното използване, установено с ДД21, ДД25–ДД27 и ДД31-ДД32, по смисъла на чл. 8 от ЗПРПМ. ПРЕЦЕНКА НА ИЗОБРЕТАТЕЛСКАТА СТЪПКА Поради това,че извършеният анализ за новост установи, че предметът на независимата претенция 1 на процесния патент е нов спрямо представеното състояние на техниката, следва да се извърши преценка за наличие на изобретателска стъпка в съответствие с чл. 9 от ЗПРПМ и чл. 52 от НОПРЗПИПМ. По смисъла на чл. 9 от ЗПРПМ изобретението има изобретателска стъпка, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗПРПМ за специалиста в областта към датата на подаване на заявката. Съгласно чл. 52, ал. 3 и 4 от НОПРЗПИПМ терминът „очевиден начин“ означава, че изобретението следва явно или логично от състоянието на техниката, т.е. не изисква познания, надвишаващи познанията, присъщи за специалиста в областта. При преценката за изобретателска стъпка следва да се определи най-близкото техническо решение – прототипът по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на НОПРЗПИПМ. Съгласно тази разпоредба прототип е най-близкото до изобретението техническо решение, което има същото предназначение и съвпада с максимален брой признаци. След определянето на прототипа се установяват различията между него и заявения предмет, техническият ефект, произтичащ от тези различия, и техническият проблем, който се решава с тях. В настоящия случай релевантният специалист в областта е специалист по конструиране и производство на твърдогоривни ракетни двигатели и авиационни 43/47 ракетни системи, притежаващ общи знания относно конструкцията на горивните камери, сопловите устройства, възпламенителните системи, твърдогоривните заряди, начините за съединяване и сглобяване на конструктивните елементи и електрическите контактни възли на такива изделия. При анализа следва да се изхожда от състоянието на техниката към датата на подаване на процесната заявка – 23.05.2014 г. Оспорваният патент не ползва приоритет от по-ранна заявка. С оглед на извършения по-гореанализ при преценката за изобретателска стъпка следва да бъдат съобразени Д1, Д2, ДД5, ДД18, ДД19, ДД20 и ДД24 и установеното предходно използване, чрез продажба от доказано от ДД21, ДД25–ДД27 и ДД31 -ДД32. Анализ на изобретателската стъпка От допустимите за спора доказателства специализираният състав приема, че като прототип следва да бъде определено предходно използваното изделие НАР С-8КОМ, техническото изпълнение на което се установява от ДД21, ДД25–ДД27 и ДД31 – ДД32. От анализа за новост бе установено, че НАР С-8КОМ има същото предназначение като процесното изобретение и съвпада с преобладаващата част от техническите признаци и конструктивните отношения на независима претенция 1. По-конкретно, анализът по новост показа, че изделието С-8КОМ разкрива цилиндричен тръбен корпус на горивната камера, отделно тяло на сопловия блок, резбово свързано с корпуса и разположено съосно с него, централен соплов тракт с вложка, твърдогоривен заряд, инициатор, диафрагма, конструктивен елемент, разположен между инициатора и горивния заряд, стабилизиращи и контактни елементи, електрическо свързване посредством кабели и защитни елементи на контактите. От техническата документация е установено и конкретно производствено изпълнение с цилиндрична камера и соплов блок, съединени посредством резба. Разликата между предмета на независима претенция 1 и прототипа се свежда до конкретния начин на механично закрепване на инициатора в предната част на корпуса. Независима претенция 1 изисква инициаторът да е захванат към разположения между него и твърдото балиститно гориво фиксиращ кръг, като при затваряне на корпуса със съединителя инициаторът и фиксиращият кръг се застопоряват към корпуса. В конструкцията на С-8КОМ между инициатора и твърдогоривния заряд също е разположен отделен конструктивен елемент – разсекател № 0550.01.02, а в края на корпуса е разположена свързваща втулка № 0550.01.08, но от представените чертежи не може пряко и недвусмислено да бъде установено именно заявеното механично захващане на инициатора към междинния елемент и застопоряването на така оформения възел посредством свързващата втулка. От това различие произтича технически ефект, изразяващ се в осигуряване на определено осово положение и механично задържане на инициатора спрямо корпуса и твърдогоривния заряд, с което се ограничава относителното му преместване и се запазва зададеното взаимно положение на елементите. С оглед на този ефект техническият проблем може да бъде определен като осигуряване на стабилно и възпроизводимо позициониране на инициатора спрямо твърдогоривния заряд при сглобяването и експлоатацията на реактивния двигател. 44/47 Ако специалист в областта на конструирането и производството на твърдогоривни ракетни двигатели и авиационни ракетни системи се занимава с така определения проблем, то, изхождайки от разкритото чрез предходната продажба изделие НАР С-8КОМ, той би разполагал с конструкция, в която инициаторът, междинният елемент – разсекател, твърдогоривният заряд и крайният съединител вече са разположени последователно в предната част на корпуса. При необходимост да ограничи осовото преместване на инициатора и да осигури определеното му положение спрямо твърдогоривния заряд, специалистът непосредствено би се насочил към конструктивното взаимодействие на тези вече налични и пространствено съседни елементи. За специалиста би било явно и логично разположеният между инициатора и твърдогоривния заряд конструктивен елемент да бъде използван като опора за инициатора, а задържането на така оформения възел да бъде осигурено спрямо корпуса посредством крайния съединител. Такова изпълнение представлява обичайно конструктивно средство за ограничаване на осовото преместване и за определяне положението на съседно разположени елементи и не изисква знания или умения, надвишаващи присъщите на специалиста в областта. Следователно използването на междинния елемент като опорен и фиксиращ елемент за инициатора не води до нов или неочакван технически ефект, а представлява предвидимо конструктивно развитие на вече разкритото в прототипа взаимно разположение на елементите. Поради това заявеното различие следва явно и логично за специалиста в областта от предходно използваното изделие НАР С-8КОМ. По отношение на зависимите претенции 2–12, се отчита, че допълнителните признаци по зависими претенции 2 и 3 – резбово съединение между корпуса и тялото на сопловия блок и изпълнение на тялото от алуминий – са непосредствено реализирани в конструкцията на С-8КОМ. Зависими претенции 4 и 5 конкретизират геометричното изпълнение на вече наличния в прототипа соплов тракт и разположената в него вложка и представляват конструктивно оформяне на известния соплов възел. Зависима претенция 6 изпълнява частен случай на коментирания при независимата претенция 1 начин за позициониране и механично задържане на инициатора, като определя фиксиращия елемент като диск с отвори, лягащ в стъпка на корпуса, което реализира същия технически ефект – ограничаване на осовото преместване и определяне положението на инициатора. Признаците по зависими претенции 7–9 се отнасят съответно до механично уякчване на вътрешната повърхност на корпуса и до конкретното изпълнение и сигналното оцветяване на предпазителите, а зависими претенции 11 и 12 – до конструктивното оформяне и материала на кутията на инициатора. По отношение на зависимата претенция 10, която сочи частно изпълнение по отношение на геометрията на напречното сечение на твърдогоривния заряд, следва, че и прототипът С-8КОМ съдържа профилиран твърдогоривен заряд, поради което определянето на конкретната му геометрия представлява допълнително конструктивно оптимизиране на известен елемент на двигателя, без да променя принципа на действие на техническото решение като цяло. Анализът показва, че коментираните частни признаци са конкретни 45/47 конструктивни и технологични решения при оформянето на вече известните от прототипа възли и не е установено в съчетание с останалите признаци да пораждат допълнителен или непредвидим технически ефект. Въз основа на горепосоченото, специализираният състав по спорове, счита, че процесният патент, разгледан като цяло, съгласно дефинирания обхват на закрила, следва явно и логично от състоянието на техниката като по този начин е лишен от изобретателска стъпка, съгласно чл. 9 от ЗПРПМ. Изложеното по-гореобосновава следния извод: Искането за обявяване на пълна недействителност на патент с рег. № 67048 В1 „РЕАКТИВЕН ДВИГАТЕЛ ЗА 80 ММ НЕУПРАВЛЯЕМА АВИАЦИОННА РАКЕТА” подадено от „Арсенал” АД е основателно съгласно чл. 55, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ. Констатирано е наличието на обстоятелства по чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ, тъй като изобретението, както е дефинирано в патентните претенции, не е патентоспособно по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗПРПМ, тъй като не изпълнява изискванията на чл. 9 от ЗПРПМ за наличие на изобретателска стъпка. Така мотивиран и в съответствие с чл. 57, ал. 2 от ЗПРПМ, специализираният състав: РЕШИ: На основание чл. 58, ал. 5, т. 2 от ЗПРПМ се обявява ПЪЛНА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на издадения патент рег.№ BG 67048 B1 „РЕАКТИВЕН ДВИГАТЕЛ ЗА 80 ММ НЕУПРАВЛЯЕМА АВИАЦИОННА РАКЕТА” с притежател „БУЛ-ЕРИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД На основание чл. 59, ал. 1 от ЗПРПМ решението може да се обжалва пред Административния съд – град София в тримесечен срок от съобщаването му. Състав по спорове: Държавен експерт: X [име, фамилия] [име, фамилия] Държавен експерт: X [име, фамилия] [име, фамилия] Държавен експерт: [име, фамилия] X [име, фамилия] 46/47 Юрист: [име, фамилия] X [име, фамилия] Юрист: X [име, фамилия] [име, фамилия] Утвърдил, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАТЕНТНО ВЕДОМСТВО: X Оля Димитрова Председател/14.08.2026 47/47