Съединения на арилурея в комбинация с други цитостатични или цитотоксични средства за лечение на рак при хората

РЕШЕНИЕ XРС-132-[1]/05.08.2026 г. Но м ер На основание Заповед З-403-[1]/05.06.2026г.,състав по спорове разгледа искания с вх. № BG/T/2002/10183659-[5]от 16.02.2022 г., вх. № BG/T/2002/10183659-[18]от 30.09.2022 г. и вх. № BG/T/2002/10183659-[21] от 07.11.2022 г. за обявяване на частична недействителност, както и искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[43]от 02.12.2022 г. за обявяване на пълна недействителност на европейски патент с рег. № EP 2305255 T3 и наименование „Съединения на арилурея в комбинация с други цитостатични или цитотоксични средства за лечение на рак при хората“, обединени в общо административно производство, съгласно Решение № 38-[1]от 31.03.2026 г. на председателя на Патентно ведомство. ПРОЦЕДУРА И СЪЩНОСТ ПО ВХ.№ BG/T/2002/10183659-[5]ОТ 16.02.2022Г. ПОДАДЕНО ОТ „ЗЕНТИВА ФАРМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД И „ЗЕНТИВА“ К.С. ЧЕХИЯ. Искане с вх.№ BG/T/2002/10183659-[5]от 16.02.2022г. е подадено от „Зентива Фарма България“ ЕООД и „Зентива“ к.с. Чехия, чрез представител по индустриална собственост и адв. [име, фамилия] и адв. [име, фамилия](допълнително упълномощен в хода на производството).Искането е за частична недействителност на патент № EP 2305255, -та която се отнася до недействителността на 12 претенция. Правните основания на искането за частична недействителност са както следва: -чл. 26, ал. 3, т. 4 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ):претенцията излиза извън първоначалното съдържание на заявката, така както е подадена. -чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ:закрилата на претенцията се отнася за изобретение, което не е ново, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПРПМ и страда от липса на изобретателска стъпка, по смисъла на чл. 9 от ЗПРПМ.Във връзка с това основание са представени и доказателства (20бр. приложения). В искането се твърди, че претенция 12 излиза извън първоначалното съдържание на заявката, тъй като първоначалното разкритие е насочено към комбинации на арилуреево съединение с други цитостатични или цитотоксични средства, а не към самостоятелна защита на тозилатната сол на сорафениб. Посочва се, че претенция 12 е въведена на по-късен етап в производството пред ЕПВ и не се съдържа в първоначално подадените претенции. 1/66 По отношение на новостта искателите се позовават основно на WO 00/42012 A1, като поддържат, че този документ разкрива арилурееви съединения, фармацевтично приемливи соли, включително тозилатни соли, както и приложението им за лечение на рак. По отношение на изобретателската стъпка като най-близко състояние на техниката е посочена публикацията Lyons et al., 2001, разкриваща BAY 43-9006, известен като сорафениб. В комбинация с общите знания относно солевото формиране във фармацевтиката, отразени в Aulton и Bastin, искателите поддържат, че изборът на тозилатна сол е резултат от рутинна практика, и не надвишава знанията и уменията на специалистта в областта. След двукратно продължаване на срока за възражение, на 13.03.2023 г. е постъпило възражение от притежателя на патента. С него искането се оспорва изцяло. Притежателят поддържа, че претенция 12 има опора в първоначалното разкритие, че WO 00/42012 A1 не разкрива пряко и недвусмислено тозилатната сол на сорафениб и че изборът на тази сол не е бил очевиден за специалиста в областта към приоритетната дата. Със същото възражение е направено и искане за ограничаване на претенция 12 чрез включване на характеристиката „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“. На 18.04.2023 г. искателите са депозирали становище, с което поддържат направените в първоначалното искане мотиви. Те оспорват допустимостта на предложеното ограничение и отново поддържат, че първоначалната заявка не разкрива самостоятелно приложение на тозилатната сол на сорафениб. По отношение на изобретателската стъпка се поддържа, че изборът на тозилатна сол се вписва в обичайната практика на солев скрининг. На 23.05.2023 г. притежателят е представил становище с допълнителни доказателства, включително експертни становища. В него се поддържа, че изборът на подходяща сол е сложен и непредвидим процес, при който не може автоматично да се приеме, че специалистът би избрал именно р-толуенсулфоновата киселина за получаване на тозилатната сол на сорафениб. Притежателят отново поддържа, че претенция 12 е нова и притежава изобретателска стъпка. На 03.07.2023 г. искателите са депозирали ново становище и допълнителни доказателства. В него се акцентира върху хронологията на претенциите в производството пред ЕПВ и се твърди, че претенция 12 възстановява предмет, който вече е бил отстранен в хода на производството. По изобретателската стъпка се развиват допълнителни аргументи, основани на стойностите на pKa и на критериите за избор на фармацевтично приемлива сол. На 11.09.2023 г. притежателят е представил становище в отговор. В него се поддържа, че предложеното ограничение отговаря на изискването изменението да се извежда пряко и недвусмислено от първоначалното разкритие. Притежателят твърди, че конкретното съединение, таблетната форма и приложението за лечение на рак имат опора в заявката. По отношение на изобретателската стъпка се поддържа, че стойностите на pKa не водят специалиста еднозначно до избор на тозилатната сол. На 30.10.2023 г. искателите са депозирали становище, с което отново оспорват самостоятелното разкриване на сорафениб тозилат в първоначалната заявка. Те поддържат, че в заявката не е формулиран технически проблем, свързан с бионаличност, и че този 2/66 проблем е въведен от притежателя едва впоследствие. Представени са и допълнителни доказателства относно разтворимостта и разтварянето на форми на сорафениб. На 15.12.2023 г. притежателят е представил ново становище и две алтернативни искания за изменение на претенция 12. С първото се предлага претенцията да бъде ограничена до съединението „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“, а с второто — до съединението „в лекарствена форма за орално приложение“. Притежателят поддържа, че и двете изменения са ограничителни и имат опора в първоначалното разкритие. На 22.01.2024 г. притежателят е представил допълнително становище, с което развива аргументи в подкрепа на допустимостта на исканите изменения и на наличието на изобретателска стъпка. Поддържа се, че тозилатната сол е индивидуализирана като предпочитано изпълнение и че изборът ѝ е довел до подобрена бионаличност спрямо свободната основа. На 15.03.2024 г. искателите са депозирали последващо становище, с което оспорват допустимостта на двете предложени изменения. Поддържа се, че и двете редакции на претенция 12 продължават да излизат извън първоначалното съдържание на заявката, тъй като според искателите заявката разкрива приложение на съединението само в комбинация с други цитостатични или цитотоксични средства. Алтернативно се поддържа, че дори при допускане на изменение претенция 12 следва да бъде обявена за недействителна поради липса на изобретателска стъпка. ПРОЦЕДУРА И СЪЩНОСТ ПО ИСКАНЕ ВХ.№ BG/T/2002/10183659-[18]ОТ 30.09.2022Г. ПОДАДЕНО ОТ „МАЙЛАН“ ЕООД И MYLAN IRELAND LIMITED Искане с вх.№ BG/T/2002/10183659-[18]от 30.09.2022г. е подадено от „Майлан“ ЕООД и MylanIrelandLimited,чрез представител по индустриална собственост [име, фамилия].Правните основания на искането за частична недействителност на патента са -та насочени към недействителността на 12претенция, както следва: -чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗПРПМ:претенцията излиза извън първоначалното съдържание на заявката, така както е подадена. -чл. 26, ал. 3, т. 2 ЗПРПМ:издаденият патент в частта на претенцията не разкрива достатъчно ясно и пълно същността на изобретението. -чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ:закрилата с претенцията се отнася за изобретение, което не е ново, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПРПМ и страда от липса на изобретателска стъпка, по смисъла на чл. 9 от ЗПРПМ.Във връзка с това основание са представени и доказателства (7 бр. приложения). В искането се твърди, че претенция 12 излиза извън съдържанието на заявката, както е подадена, тъй като първоначалното разкритие се отнася до комбинация на арилуреево съединение, обозначено като съединение А, с друг терапевтичен агент, например 5- флуороурацил, но не и до арилуреята самостоятелно като лекарствен продукт. Според 3/66 искателя претенция 12 обхваща тозилатната сол на сорафениб без комбиниращо се активно вещество, което не е ясно и недвусмислено разкрито в първоначалната заявка. По отношение на основанието за недостатъчно ясно и пълно разкриване искателят поддържа, че описанието на патента разкрива лекарствени комбинации, но не съдържа достатъчна информация или пример за самостоятелно приложение на арилуреята или нейните соли като терапевтичен агент. Посочва се, че липсват данни, тестове или характеристики, които да позволят на специалиста в областта да реализира изобретението в обхвата, заявен с претенция 12. По отношение на новостта искателят се позовава основно на международните патентни заявки WO 00/42012 и WO 00/41698. Поддържа се, че тези документи разкриват арилурея съединения, включително сорафениб, неговата свободна база и фармацевтично приемливи соли, сред които и тозилатна сол. Според искателя това е достатъчно, за да се приеме, че предметът на претенция 12 е бил вече част от състоянието на техниката. По отношение на изобретателската стъпка като най-близко състояние на техниката е посочена международната патентна заявка WO 00/42012, която според искателя разкрива арилурея съединения, включително свободната база на сорафениб и фармацевтично приемливи соли, като raf-киназни инхибитори за лечение на тумори. В комбинация с общите знания относно избора и оптимизацията на соли, отразени в научната статия на R. J. Bastin et al., както и с публикацията на Kumar et al. относно лекарствени вещества, насочени срещу протеин кинази, искателят поддържа, че изборът на тозилатна сол на сорафениб е резултат от рутинна фармацевтична практика и не изисква допълнителна изобретателска дейност. След двукратно продължаване на срока за депозиране на възражение и след направени възражения от притежателя във връзка с липсата на преводи на доказателствата, на 08.12.2023 г. е постъпило възражение от притежателя на патента. С него искането се оспорва изцяло. Притежателят най-напред възразява срещу допустимостта и доказателствената стойност на представените от искателя документи, като посочва, че същите са представени като електронни копия на компакт диск, без заверка за съответствие с оригинала и без превод на български език. Според притежателя при липса на допустими доказателства твърденията на искателя не могат да бъдат разгледани по същество. Със същото възражение притежателят прави две алтернативни искания за изменение на претенция 12 на основание чл. 42, ал. 1 ЗПРПМ. С първото се предлага претенцията да бъде ограничена до съединението „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“, а с второто — до съединението „в лекарствена форма за орално приложение“. Притежателят поддържа, че и двете изменения са ограничителни, не разширяват обхвата на закрилата и имат опора в първоначалното разкритие. По същество притежателят оспорва твърдението за излизане извън съдържанието на заявката. Поддържа се, че патентът произлиза от международната заявка WO 03/047579, подадена на 03.12.2002 г., с приоритет от заявка на САЩ от 03.12.2001 г., като в първоначалното разкритие тозилатната сол на сорафениб е индивидуализирана като предпочитано изпълнение. Според притежателя примерите в описанието показват самостоятелно приложение на съединението в предклинични модели на човешки тумори, 4/66 поради което специалистът би извел директно и недвусмислено предмета на претенция 12 от първоначалната заявка. По отношение на недостатъчното разкритие притежателят поддържа, че описанието съдържа достатъчна информация за прилагане на тозилатната сол на сорафениб, включително под формата на таблетка и за лечение на рак. Твърди се, че данните за формулировка, приложение и ефективност позволяват на специалиста да реализира изобретението без ненужно усилие. По отношение на новостта притежателят оспорва твърдението, че международните патентни заявки WO 00/42012 и WO 00/41698 разкриват пряко и недвусмислено всички признаци на претенция 12. Според него тези документи съдържат общи описания на арилурея съединения и възможни фармацевтично приемливи соли, но не индивидуализират конкретно тозилатната сол на сорафениб като самостоятелен обект. По отношение на изобретателската стъпка притежателят поддържа, че изборът на тозилатната сол не е бил очевиден за специалиста в областта. Посочва се, че свободната база на сорафениб е имала проблеми с разтворимостта, а тозилатната сол е довела до неочаквано подобрена бионаличност. В подкрепа са представени клетвена декларация на проф. Бернд Ридл, експертно становище на проф. [име, презиме, фамилия], както и съдебни актове от България, Германия, Австрия, Швейцария, Дания и Швеция. Притежателят поддържа, че доказателствата, на които се позовава искателят, не съдържат мотивация специалистът да избере именно тозилатната сол на сорафениб и че мотивите за очевидност се основават на ретроспективен анализ. На 15.01.2024 г. е постъпило становище от искателя по възражението на притежателя. В него искателят оспорва направеното искане за изменение на претенция 12, като поддържа, че то не е подадено по надлежния ред и не преодолява възраженията за недействителност. Според искателя и при предложените редакции претенцията продължава да обхваща тозилатната сол на сорафениб като самостоятелен обект за лечение на рак. В същото становище искателят поддържа, че представените от него доказателства са допустими, тъй като релевантните части от тях са възпроизведени и преведени в самото искане. По същество искателят потвърждава първоначалните си мотиви, че заявката не разкрива тозилатната сол на сорафениб като самостоятелно активно вещество, че патентът не съдържа достатъчно данни за самостоятелното приложение на съединението, че предметът на претенция 12 не е нов спрямо WO 00/42012 и WO 00/41698 и че изборът на тозилатна сол попада в рамките на рутинната дейност на специалиста в областта. ПРОЦЕДУРА И СЪЩНОСТ ПО ИСКАНЕ ВХ. № BG/T/2002/10183659-[21]ОТ 07.11.2022Г., ПОДАДЕНО ОТ „ТЕВА ФАРМА“ ЕАД И TEVA B.V. Искане вх. № BG/T/2002/10183659-[21] от 07.11.2022г. е за частична недействителност на патента и е подадено от „Тева Фарма" ЕАД и TevaB.V.,чрез представител по индустриална собственост и адв. [име,фамилия] и адв. [име, фамилия]. 5/66 та Правното основание на искането за недействителност, насочено към 12-претенция, е както следва: -чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ:закрилата на претенцията се отнася за изобретение, което не е ново, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПРПМ и страда от липса на изобретателска стъпка, по смисъла на чл. 9 от ЗПРПМ. Във връзка с основанието са представени и доказателства (9 бр. приложения). В искането се твърди, че претенция 12, която се отнася до тозилатната сол на сорафениб, не е нова спрямо международната заявка WO 00/42012. Според искателите в този документ е разкрит сорафениб, както и възможността описаните съединения да бъдат предоставени под формата на фармацевтично приемливи соли, включително соли с p- толуенсулфонова киселина, т.е. тозилатни соли. На тази основа се поддържа, че сорафениб тозилат е пряко и недвусмислено разкрит в предходното състояние на техниката. По отношение на изобретателската стъпка искателите поддържат, че към приоритетната дата изборът на тозилатна сол е бил рутинен за специалиста в областта. В тази връзка се позовават на публикацията Lyons et al., 2001, в която се описва BAY 43-9006, известен като сорафениб, като перорален инхибитор на Raf киназа, както и на публикациите Aulton, Bastin и Kumar, отнасящи се до фармацевтичното формулиране, избора на соли и лекарствени вещества, насочени срещу протеин кинази. Искателите сочат още, че стойността на pKa на тозиловата киселина я поставя в подходящ диапазон спрямо pKa на сорафениб, поради което изборът на тозилатна сол е бил логичен и предвидим за специалиста. Допълнително са представени съдебни решения от други юрисдикции, включително от Обединеното кралство, Германия и Чехия. След двукратно продължаване на срока за депозиране на възражение, на 13.03.2023 г. е постъпило възражение от притежателя на патента. С него искането се оспорва изцяло. В началото на възражението притежателят посочва, че срещу EP 2305255 не е било подадено възражение пред Европейското патентно ведомство, включително от страна на искателя, а искането за частична недействителност е подадено в края на срока на действие на патента. Според притежателя това показва, че искането е свързано с предприети от него действия за защита срещу твърдяно нарушение на патента в България. Със същото възражение притежателят прави две алтернативни искания за изменение на претенция 12. С първото се предлага претенцията да бъде ограничена до съединението „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“, а с второто — до съединението „в лекарствена форма за орално приложение“. Притежателят поддържа, че и двете изменения имат ограничителен характер, не разширяват обхвата на закрилата и имат опора в първоначалното разкритие. По отношение на новостта притежателят оспорва твърдението, че международната заявка WO 00/42012 разкрива пряко и недвусмислено тозилатната сол на сорафениб. Според него този документ съдържа общо разкриване на арилурееви съединения и възможни фармацевтично приемливи соли, но не индивидуализира конкретно комбинацията между сорафениб и p-толуенсулфонова киселина. Поддържа се, че в документа липсват данни за 6/66 получаване на тозилатната сол на сорафениб, както и експериментални примери, които да свързват конкретно сорафениб с тази сол. По отношение на изобретателската стъпка притежателят поддържа, че специалистът в областта към приоритетната дата не би имал основание да се насочи към тозилатната сол на сорафениб. Според него публикацията Lyons не поставя под съмнение пероралното приложение на свободната база и не съдържа данни за проблем, който да мотивира специалиста да извърши солеви скрининг. Дори при провеждане на такъв скрининг резултатите за тозилатната сол биха били обезкуражаващи поради ниската ѝ разтворимост. В подкрепа са представени клетвена декларация на проф. [име, фамилия] и експертно становище на проф. [име, презиме, фамилия]. На 29.01.2024 г. искателите са депозирали становище по възражението на притежателя. В него се прави разграничение между патента, както е издаден, и патента, както притежателят иска да бъде изменен. Искателите поддържат, че претенция 12 в издадения ѝ вид обхваща сорафениб тозилат per se, без ограничение за конкретна употреба или лекарствена форма, поради което преценката за новост и изобретателска стъпка следва да се извърши именно спрямо този обект. В същото становище искателите оспорват допустимостта и доказателствената стойност на представените от притежателя експертни становища и клетвени декларации, като поддържат, че те представляват частни експертизи, които не са назначени от компетентния орган. Оспорва се и относимостта на представените съдебни актове по производства за обезпечителни мерки. По същество искателите поддържат, че изборът на тозилатна сол е бил предвидим и се вписва в обичайната практика за солев скрининг. Към становището от 29.01.2024 г. са представени допълнителни доказателства, включително публикациите Gould, „Salt selection for basic drugs“, Engel et al., „Salt selection and characterization of LY333531 mesylate monohydrate“, Berge et al., „Pharmaceutical Salts“, решение на португалския съд по интелектуална собственост в Лисабон, доказателство за влязло в сила решение на английския съд, както и експертни доклади на проф. [име, фамилия] и проф. [име, фамилия]. На 28.03.2024 г. притежателят е представил становище в отговор, към което са приложени заявка WO 03/047579 с превод, решение с мотиви от 28.11.2023 г. на Федералния върховен съд на Германия и решение от 26.02.2024 г. на Общинския съд в Прага. В становището притежателят поддържа, че искането за изменение на претенция 12 може да бъде разгледано в рамките на производството за недействителност и че съставът следва да извърши преценка както относно допустимостта на изменението, така и относно неговата основателност. Притежателят оспорва твърдението, че исканите изменения водят до недопустимо разширяване на предмета на закрила. Позовава се на първоначалното разкритие в WO 03/047579, като поддържа, че тозилатната сол на сорафениб е посочена като предпочитано изпълнение, описан е синтезът ѝ, налични са данни за самостоятелното ѝ приложение, както и разкритие на таблетни форми. По отношение на изобретателската стъпка притежателят отново поддържа, че публикацията Lyons не би мотивирала специалиста да търси 7/66 фармацевтично приемлива сол на сорафениб, още по-малко именно тозилатната сол, и че неочакваното подобрение в бионаличността обосновава наличие на изобретателска стъпка. На 27.05.2024 г. искателите са представили ново становище и допълнителни доказателства, включително публикациите Shah et al., „In Vitro Dissolution Profile of Water- InsolubleDrugDosageFormsin the Presence of Surfactants“, Shah et al., „In vitro dissolution of sparinglywater-soluble drug dosage forms“, FIP Guidelines for Dissolution Testing of Solid Oral Products и Jinno et al., „Dissolution of Ionizable Water-InsolubleDrugs:TheCombinedEffectof pH and Surfactant“. Искателите поддържат, че тези документи доказват, че към приоритетната дата специалистът е разполагал с рутинни методи за изследване на скоростта на разтваряне на слаборазтворими вещества, включително чрез използване на повърхностноактивни вещества и подходящи тестови среди. В становището си искателите отново оспорват допустимостта на експертния доклад на проф. Фрийлинк и клетвената декларация на проф. [фамилия]. Оспорват и релевантността на представените от притежателя чуждестранни решения, както и точността на някои от преводите. По същество се поддържа, че исканите от притежателя изменения на претенция 12 не могат да преодолеят липсата на изобретателска стъпка, тъй като признаците „под формата на таблетка“, „за използване при лечение на рак“ и „в лекарствена форма за орално приложение“ вече произтичат от известното ниво на техниката. На 12.07.2024 г. притежателят е депозирал второ становище, към което са приложени декларация на проф. [име, презиме, фамилия] от 11.05.2022 г. с приложения, решение от 15.04.2024 г. на Федералния патентен съд на Швейцария и декларация на проф. [име, фамилия], представена в производство пред Федералния патентен съд на Германия. В становището притежателят поддържа, че декларациите на проф. [фамилия] и проф. [фамилия] са допустими писмени доказателства в административното производство. По същество отново се развиват доводи, че специалистът не би имал мотивация да търси фармацевтично приемлива сол на сорафениб, доколкото свободната база вече е показвала достатъчна бионаличност. Притежателят твърди, че дори при включване на p- толуенсулфонова киселина в солев скрининг, ниската разтворимост на тозилатната сол би обезкуражила специалиста да я избере. Оспорва се и тезата, че използването на повърхностноактивни вещества или поточни клетки е било рутинна практика при солев скрининг към приоритетната дата. На 10.10.2024 г. искателите са депозирали трето становище и нови допълнителни доказателства, а именно публикация на Lowinger et al., „Design and Discovery ofSmall MoleculesTargetingRaf-1Kinase“, публикация на Viegas et al., „Measurement of Intrinsic Drug Dissolution Rates Using Two Types of Apparatus“, както и решение на Търговския съд на Барселона от 10.10.2024 г. В становището искателите поддържат, че публикацията Viegas потвърждава рутинния характер на измерването на присъща скорост на разтваряне, а публикацията Lowinger потвърждава, че BAY 43-9006е бил формулиран като тозилатна сол и е бил в клинично развитие. Решението на Търговския съд на Барселона е представено като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за липса на изобретателска стъпка. 8/66 На 06.12.2024 г. притежателят е депозирал трето становище, с което отново защитава допустимостта на представените клетвени декларации и експертни становища. По същество се поддържа, че искателите не представят нови самостоятелни мотиви за липса на изобретателска стъпка, а основно се позовават на чуждестранни решения, постановени при различна фактическа и правна рамка. Притежателят подчертава, че искателите не доказват защо специалистът не само би могъл, но и би имал причина да извърши конкретните тестове, водещи до избора на тозилатната сол. Оспорва се и приложимостта на повърхностноактивни вещества при солев скрининг. Към становището е приложено решение от 02.10.2024 г. на Службата за индустриална собственост на Чешката република, с което според притежателя се признава патентоспособността на претенция 12 в изменена форма. На 03.02.2025 г. искателите са депозирали четвърто становище. В него отново оспорват допустимостта на представените от притежателя декларации и експертни становища, като поддържат, че въпросите във фармацевтичната и научната област изискват специализирани знания и не могат да бъдат установявани чрез частни писмени изявления. По отношение на изобретателската стъпка искателите поддържат, че за специалиста е било очевидно да извърши солев скрининг, да включи тозилатната сол и да използва познати методи за измерване на скоростта на разтваряне, включително с повърхностноактивни вещества и поточни клетки. Към становището са приложени отговори на притежателя пред Европейското патентно ведомство (ЕПВ) във връзка с оспорването на EP1450799, както и решение на Лисабонския апелативен съд от 27.11.2024 г. На 25.03.2025 г. притежателят е депозирал четвърто становище. В него отново поддържа, че представените декларации са допустими писмени доказателства по АПК и ЗПРПМ. По същество притежателят посочва, че искателите не са представили нови факти, а само са обобщили вече изложените твърдения. Поддържа се, че стандартните тестове за присъща скорост на разтваряне не биха позволили на специалиста да открои тозилатната сол спрямо други соли на сорафениб, както и че използването на повърхностноактивни вещества или поточни клетки не е било рутинна стъпка във фазата на предварително проучване. На 20.05.2025 г. искателите са представили като допълнително доказателство решение на Върховния съд в Португалия. Доказателството е изпратено на притежателя за сведение. На 18.06.2025 г. притежателят е представил становище по решението на Върховния съд в Португалия. Поддържа се, че съгласно португалското процесуално право Върховният съд има ограничена компетентност и не преразглежда факти, а само правни въпроси. Според притежателя решението не съдържа разглеждане по същество на въпросите, релевантни за настоящото производство. На 27.08.2025 г., след насрочване на заседанието на специализирания състав, искателите са депозирали ново становище, съдържащо решения по три дела на Първоинстанционния съд във Франция. В становището се посочва, че Френският съд е обявил претенция 12 за недействителна поради излизане извън съдържанието на по-ранната заявка WO 03/047579. Искателите отново поддържат, че в първоначалната заявка липсва 9/66 разкриване на самостоятелно приложение на сорафениб тозилат за лечение на рак, както и на орално приложение на съединението като монотерапия. ПРОЦЕДУРА И СЪЩНОСТ ПО ИСКАНЕ С ВХ.№ BG/T/2002/10183659-[43]ОТ 02.12.2022Г., ПОДАДЕНО ОТ PHARMASCIENCE INTERNATIONAL LIMITED Искане с вх.№ BG/T/2002/10183659-[43]от 02.12.2022г. е за обявяване на пълна недействителност и е подадено от страна на PharmascienceInternationalLimited,чрез представител по индустриална собственост-[име,фамилия]. Искането е мотивирано на три правни основания, съгласно разпоредбите на ЗПРПМ: -чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗПРПМ: предметът на независими претенции 1 и 12 излизат извън съдържанието на заявката, както е подадена. -чл. 26, ал. 3, т. 2 ЗПРПМ: издаденият патент в частта на независима претенция 12 не разкрива достатъчно ясно и пълно същността на изобретението; -чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ: обектът, защитен с независими претенции 1 и 12 не отговаря на изискванията за патентоспособност, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПРПМ. Твърди се, че изобретението не е ново, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПРПМ и страда от липса на изобретателска стъпка, по смисъла на чл. 9 от ЗПРПМ. В искането са изложени мотиви относно заложените правни основания, включително и за твърдяната непатентоспособност на изобретението, предмет на претенции 1 и 12. В подкрепа на искането са представени доказателства, сред които приоритетният документ US60/334609 и родителските документи EP1450799 и EP1769795, описанието и претенциите на заявка EP10183659.1, така както са подадени, международната патентна заявка WO 00/42012 „ω-carboxyarylsubstituteddiphenyl ureas as raf kinase inhibitors“, международната патентна заявка WO 00/41698 „ω-carboxyarylsubstituteddiphenylureasas p38 kinase inhibitors“, научната статия на R. J. Bastin et al., публикувана в Organic Process Research & Development, 2000, както и публикацията на Kumar et al. в Expert Opinion on EmergingDrugs. По отношение на претенция 1 искателят поддържа, че същата излиза извън съдържанието на приоритетния документ и по-ранните заявки, тъй като в тях не е разкрита конкретна комбинация от арилуреидно съединение, по-специално сорафениб, с 5- флуороурацил. Според искателя 5-флуороурацил е посочен само в общ списък от възможни съединения, без конкретно разкритие на лекарствен препарат, съдържащ комбинацията от съединение А и 5-флуороурацил. По отношение на претенция 12 искателят твърди, че тя излиза извън съдържанието на по-ранните заявки, тъй като първоначалното разкритие е насочено към комбинации от арилуреидни съединения с цитотоксични или цитостатични средства, но не и към самостоятелно приложение на тозилатната сол на сорафениб като монокомпонентен медикамент. Според искателя в заявката липсва ясно и недвусмислено разкритие на сорафениб тозилат като самостоятелно активно вещество. 10/66 По основанието за недостатъчно ясно и пълно разкриване искателят поддържа, че описанието на патента не предоставя достатъчна информация за самостоятелното приложение на сорафениб тозилат. Посочва се, че описанието разглежда лекарствени комбинации, но не съдържа данни, примери или тестове, които да позволят на специалиста в областта да реализира изобретението в обхвата на претенция 12 като самостоятелна терапевтична употреба на съединението. По отношение на новостта искателят се позовава основно на международните патентни заявки WO 00/42012 и WO 00/41698. Поддържа се, че тези документи разкриват уреинови съединения, включително сорафениб, неговата свободна база и фармацевтично приемливи соли, включително тозилатна сол. Според искателя това е достатъчно, за да се приеме, че предметът на претенция 12 е бил вече част от състоянието на техниката. По отношение на изобретателската стъпка искателят излага доводи както спрямо претенция 1, така и спрямо претенция 12. За претенция 1 се поддържа, че комбинирането на сорафениб тозилат с 5-флуороурацил не води до доказан нов технически ефект, включително синергия, подобрена ефективност или безопасност. Според искателя комбинираната терапия с цитотоксични средства е била известна практика в онкологията, поради което специалистът би достигнал очевидно до заявената комбинация. По отношение на претенция 12 искателят поддържа, че изборът на тозилатна сол на сорафениб представлява стандартна фармацевтична мярка за подобряване на разтворимостта, стабилността и бионаличността на активно вещество. В тази връзка се сочи, че международната заявка WO 00/42012 разкрива съответните арилуреидни съединения и фармацевтично приемливи соли, а научната статия на R. J. Bastin et al. съдържа общи насоки относно избора и оптимизацията на соли. Според искателя получаването на тозилатна сол е рутинно действие, което не води до неочакван технически ефект. На 08.12.2023 г., след двукратно продължаване на срока за отговор и след направени възражения от притежателя във връзка с липсата на преводи на доказателствата, е депозирано възражение по същество от притежателя на патента. Към него са приложени клетвена декларация на проф. [име, фамилия], експертно становище на проф. [име, презиме, фамилия], протокол от открито заседание на Федералния върховен съд на Германия, както и съдебни актове от Австрия, Швейцария, Дания и Швеция. Във възражението си притежателят най-напред оспорва допустимостта и доказателствената стойност на представените от искателя документи, като посочва, че същите са представени като електронни копия на компакт диск, без заверка за съответствие с оригинала и без превод на български език. Според притежателя при липса на надлежно представени доказателства твърденията на искателя не могат да бъдат разгледани по същество. Притежателят оспорва и наличието на правен интерес от поддържане на искането в частта относно претенция 1. Посочва се, че предявените от него съдебни искове срещу Pharmascience са били свързани само с претенция 12, а не с претенция 1, поради което обявяването на претенция 1 за недействителна не би довело до правни последици за искателя. 11/66 Със същото възражение притежателят прави две алтернативни искания за изменение на претенция 12 на основание чл. 42, ал. 1 ЗПРПМ. С първото се предлага претенцията да бъде ограничена до съединението „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“, а с второто — до съединението „в лекарствена форма за орално приложение“. Притежателят поддържа, че и двете изменения имат ограничителен характер, не разширяват обхвата на закрилата и намират опора в първоначалното разкритие. По основанието за излизане извън съдържанието на заявката притежателят поддържа, че патентът произлиза от международната заявка WO 03/047579, подадена на 03.12.2002 г., с приоритет от заявка на САЩ от 03.12.2001 г., като в първоначалното разкритие тозилатната сол на сорафениб е индивидуализирана като предпочитано изпълнение. Според притежателя примерите в описанието показват самостоятелно приложение на съединението в предклинични модели на човешки тумори, поради което специалистът би извел директно и недвусмислено предмета на претенция 12 от първоначалната заявка. По отношение на недостатъчното разкриване притежателят поддържа, че описанието съдържа достатъчна информация за получаване и прилагане на тозилатната сол на сорафениб, включително под формата на таблетка и за лечение на рак. Твърди се, че данните за формулировка, приложение и ефективност позволяват на специалиста в областта да реализира изобретението без допълнителна информация. По отношение на новостта притежателят оспорва твърдението, че международните патентни заявки WO 00/42012 и WO 00/41698 разкриват пряко и недвусмислено всички признаци на претенция 12. Според него тези документи съдържат общи описания на уреинови съединения и възможни фармацевтично приемливи соли, но не индивидуализират конкретно тозилатната сол на сорафениб като самостоятелен обект. По отношение на изобретателската стъпка притежателят поддържа, че изборът на тозилатната сол не е бил очевиден за специалиста в областта. Посочва се, че свободната база на сорафениб е имала проблеми с разтворимостта, а тозилатната сол е довела до неочаквано подобрена бионаличност. В подкрепа се сочат клетвената декларация на проф. [име, фамилия] и експертното становище на проф. [име, презиме, фамилия]. Притежателят поддържа, че доказателствата, на които се позовава искателят, не съдържат мотивация специалистът да избере именно тозилатната сол на сорафениб и че доводите за очевидност се основават на ретроспективен анализ. На 15.01.2024 г. е постъпило становище от искателя по възражението на притежателя. В него искателят поддържа, че представените от него доказателства са допустими, тъй като релевантните части от документите са възпроизведени и преведени в самото искане. Според искателя не е необходимо представяне на пълен официален превод, доколкото страната се позовава само на конкретно посочени части. По отношение на претенция 1 искателят поддържа, че правен интерес може да съществува и без висящ съдебен спор по тази претенция, ако е налице потенциална правна несигурност или заплаха. Искателят оспорва и предложените изменения на претенция 12, като поддържа, че и след тях претенцията продължава да обхваща тозилатната сол на 12/66 сорафениб като самостоятелен обект за лечение на рак, поради което всички възражения за недействителност остават относими. По същество искателят поддържа първоначалните си доводи. Той отново твърди, че първоначалната заявка не разкрива тозилатната сол на сорафениб като самостоятелно активно вещество, а само в контекста на комбинация с други терапевтични агенти. Поддържа се още, че патентът не съдържа достатъчно данни за самостоятелното приложение на съединението, че предметът на претенция 12 не е нов спрямо международните патентни заявки WO 00/42012 и WO 00/41698 и че изборът на тозилатна сол попада в рамките на рутинната дейност на специалиста. С влязло в сила Решение № РС-12-[1]от 06.02.2026 г. на председателя на Патентното ведомство производството по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[43]от 02.12.2022 г. е прекратено в частта, с която се иска обявяване на недействителност на патентни претенции 1–11на европейски патент с рег. № EP 2305255 T3, поради липса на правен интерес след прекратяване действието на патента. След влизане в сила на Решение № РС-12-[1]от 06.02.2026 г. производството по посоченото искане е останало висящо единствено по отношение на патентна претенция 12. ЗАСЕДАНИЕ НА СЪСТАВА На 24.09.2025 г. и на 25.09.2025 г., на основание чл. 20, ал. 6 от Наредбата за разглеждане на спорове по Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (НРСЗПРПМ), се проведоха заседания на специализирания състав по спорове на дирекция „Спорове и административнонаказателна дейност“ за разглеждане на постъпилите искания за обявяване на пълна и частична недействителност на европейски патент с рег. № EP 2305255T3. 1.Заседание по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[5]от 16.02.2022 г. На 25.09.2025 г., се проведе заседание на специализирания състав за разглеждане на искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[5]от 16.02.2022 г. за обявяване на частична недействителност на европейски патент с рег. № EP 2305255 T3. Страните по спора бяха редовно уведомени за датата, часа и мястото на заседанието. От страна на искателя се явиха адв. [име, фамилия]– представител по индустриална собственост, и г-н[име, фамилия]– представител на „Зентива Фарма България“ ЕООД. От страна на притежателя на патента се явиха адв. [име, фамилия], адв. [име, фамилия], г-жа [име, фамилия], упълномощена за деня на заседанието, г-н[име, фамилия], адв. [име, фамилия], адвокат на притежателя на правото, и г-н[име, фамилия], представител на притежателя за България. В началото на заседанието искателят заяви, че поддържа искането и правните основания, изложени в него, както и депозираните по преписката становища. От страна на искателя се представиха заверени доказателства на хартиен носител, отнасящи се до първоначалното искане, като копие беше предоставено и за насрещната страна. 13/66 От страна на притежателя на патента се заяви, че искането за обявяване на частична недействителност се оспорва. Във връзка с направените в хода на производството искания за промяна на претенция 12, притежателят изрично потвърди, че поддържа искането за промяна по вариант 1, а именно ограничаване на претенция 12 чрез добавяне на характеристиката „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“. От страна на притежателя се представиха и две решения — решение на Службата по индустриална собственост на Чешката република и решение на Федералния патентен съд на Швейцария, като копия бяха предоставени и на искателя. В хода на заседанието се обсъдиха направените от притежателя искания за промяна на претенция 12, като се уточни, че исканата промяна не може да бъде под условие и следва да бъде ясно посочено кой от предложените варианти се поддържа. След направеното уточнение от страна на притежателя, съставът прие, че предмет на обсъждане е искането за промяна № 1. Искателят поддържа становището си, че предложеното изменение излиза извън първоначалното разкритие и не преодолява основанията за недействителност на претенция 12. В тази връзка се обсъдиха части от описанието на патента, включително пример 5, както и други части от описанието, в които се споменава самостоятелно приложение на съединение А. Искателят заяви, че не отрича възможността съединението да е посочено във връзка с монотерапия, но поддържа, че това е направено само със сравнителна цел и не представлява разкриване на самостоятелно изобретение, предмет на претенция 12. В хода на заседанието се обсъди и въпросът за най-близкото състояние на техниката при преценката на изобретателската стъпка. Искателят уточни, че като основен прототип следва да се приеме международната патентна публикация WO 00/42012, като същевременно поддържа, че този документ следва да се разглежда във връзка с публикацията Lyons. Страните изложиха становища и по въпроса дали изборът на тозилатната сол на сорафениб е бил очевиден за специалиста в областта. Искателят поддържа, че изборът на тозилатна сол е бил логичен кандидат при рутинен солев скрининг, включително с оглед стойностите на pKa и общите знания относно фармацевтично приемливите соли. Притежателят оспори тази позиция, като поддържа, че дори при провеждане на солев скрининг специалистът не би бил мотивиран да избере именно тозилатната сол, доколкото тя е рядко използвана и показва ниска разтворимост. Обсъди се и въпросът за обективния технически проблем. Искателят поддържа, че патентът е насочен към комбинирано приложение на сорафениб тозилат с други терапевтични агенти и че в първоначалното разкритие не е формулиран проблем, свързан с подобряване на бионаличността на сорафениб. Притежателят поддържа, че техническият проблем е свързан с осигуряване на подходяща лекарствена форма и подобряване на бионаличността и фармакокинетичните характеристики на сорафениб. От страна на притежателя се изложиха допълнителни аргументи относно подхода „could-would“, като се поддържа, че не е достатъчно специалистът теоретично да може да извърши солев скрининг, а следва да е налице конкретна мотивация да избере именно 14/66 тозилатната сол на сорафениб. Посочено беше още, че ниската разтворимост и невъзможността да се получат насочващи резултати от тестове за присъща скорост на разтваряне биха обезкуражили специалиста да продължи в тази посока. От проведеното заседание е изготвен подробен протокол, който е приложен към административната преписка. 2.Заседание по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[18]от 30.09.2022 г. На 24.09.2025 г., се проведе заседание на специализирания състав за разглеждане на искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[18]от 30.09.2022 г. за обявяване на частична недействителност на европейски патент с рег. № EP 2305255T3. Страните по спора бяха редовно уведомени за датата, часа и мястото на заседанието. От страна на искателя се явиха г-жа[име, фамилия]– представител по индустриална собственост, г-жа[име, фамилия]– представител по индустриална собственост, вписана в регистъра на представителите по индустриална собственост при Европейското патентно ведомство с ID 9310010, упълномощена в деня на заседанието, и г-жа[име, фамилия]. От страна на притежателя на патента се явиха адв. [име, фамилия], адв. [име, фамилия], г-жа [име, фамилия], упълномощена за деня на заседанието, г-н[име, фамилия], адв. [име, фамилия], адвокат на притежателя на правото, и г-н[име, фамилия], представител на притежателя за България. В началото на заседанието искателят заяви, че поддържа изцяло искането и всички посочени в него правни основания. От страна на искателя се представиха преводи на доказателствата, посочени като Д0–Д4, със заверени преводи на електронен носител, в два екземпляра — за притежателя на патента и за Патентното ведомство. От страна на притежателя на патента се оспори искането, включително във връзка с допустимостта и доказателствената стойност на представените от искателя доказателства. Притежателят поддържа направените в хода на производството възражения, че искането следва да бъде прието за недопустимо или неоснователно поради непредставяне на надлежни преводи и поради представяне на доказателства в електронна форма. В хода на заседанието притежателят представи решения, които счита за положителни за патентопритежателя, включително решение на Федералния върховен съд на Германия, решение на Чешкото патентно ведомство и решение на Швейцарското патентно ведомство. Във връзка с представените преводи и доказателства съставът разясни, че направените в първоначалното искане препратки и изложени релевантни части са достатъчни за извършване на анализ по същество, а представените на заседанието преводи ще бъдат използвани при решаването на спора. Съставът посочи още, че след като производството е продължило с размяна на становища по същество, спорът следва да приключи с произнасяне по същество. В хода на заседанието се обсъдиха направените от притежателя искания за промяна на претенция 12. Съставът уточни, че исканите промени в патента не могат да бъдат направени под условие и следва изрично да бъде посочено кой от предложените варианти се поддържа. От страна на притежателя се заяви, че се поддържа първият вариант на 15/66 искането за промяна, а именно ограничаване на претенция 12 чрез добавяне на характеристиката „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“. След проверка на представените електронни носители и доказателства съставът указа същите да бъдат официално връчени на страните. На страните се предостави едномесечен срок от датата на заседанието за представяне на становища по новите доказателствени материали, като на притежателя беше дадена възможност да вземе отношение по представените от искателя преводи, а на искателя — по доказателствата, представени от притежателя в заседанието. Искателят изрази становище, че исканата от притежателя промяна на претенция 12 не променя нейния обхват по същество. Според искателя първоначалното разкритие на патента е насочено към комбинация на арилуреево съединение с цитостатични или цитотоксични съединения, а не към самостоятелно приложение на тозилатната сол на арилуреята. В тази връзка искателят заяви, че формулировка на претенция 12 би била приемлива единствено ако бъде ограничена до таблетка за лечение на рак съвместно с цитостатични и цитотоксични съединения. В хода на заседанието се обсъдиха части от описанието на патента, включително примерните изпълнения, в които се споменава поносимост на съединение А при монотерапия. Искателят поддържа, че тези текстове следва да се четат в контекста на комбинираната терапия, като според него данните за самостоятелно приложение имат сравнителен характер и не разкриват сорафениб тозилат като самостоятелен предмет на изобретението. Притежателят оспори тази позиция и поддържа, че от описанието се извежда както приложение в комбинация, така и самостоятелно приложение на съединение А. Обсъди се и въпросът за най-близкото състояние на техниката и за преценката на изобретателската стъпка. Искателят потвърди, че като прототип сочи международната патентна заявка WO 00/42012. Съставът постави въпроси относно това по какъв начин от посочения документ се извежда конкретно сорафениб тозилат, доколкото в него са разкрити множество съединения и голям списък от възможни фармацевтично приемливи киселини. Искателят поддържа, че сорафениб е разкрит като съединение 42, а p-толуенсулфоновата киселина е сред киселините, които специалистът би разгледал при солеобразуване, включително с оглед общите знания относно солевия скрининг. В заседанието се обсъди и въпросът за обективния технически проблем. Искателят поддържа, че проблемът на патента е фармакологичен и е свързан с предоставяне на комбинация от две съединения с активност при лечение на рак, а не с решаване на фармацевтичен проблем, свързан с разтворимост или бионаличност на сорафениб. Притежателят оспори това становище и поддържа, че обективният технически проблем следва да се формулира като създаване на подобрена форма на сорафениб, като подобрението се свързва с тозилатната форма и данните за бионаличност. От страна на притежателя се постави въпросът за значението на статията Lyons като най-близко състояние на техниката. Съставът отбеляза, че този документ не е част от доказателствения материал в настоящото производство към момента на заседанието. В тази 16/66 връзка беше предоставен едномесечен срок на притежателя да представи статията Lyons, по възможност с кратко придружително изложение. От проведеното заседание е изготвен подробен протокол, който е приложен към административната преписка. 3.Заседание по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[21]от 07.11.2022 г. На 25.09.2025 г., се проведе заседание на специализирания състав за разглеждане на искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[21]от 07.11.2022 г. за обявяване на частична недействителност на европейски патент с рег. № EP 2305255 T3. Страните по спора бяха редовно уведомени за датата, часа и мястото на заседанието. От страна на искателя се явиха адв. [име, фамилия] – представител по индустриална собственост, и адв. [име, фамилия]. От страна на притежателя на патента се явиха адв. [име, фамилия], адв. [име, фамилия], г-жа[име, фамилия], упълномощена за деня на заседанието, г-н[име, фамилия], адв. [име, фамилия], адвокат на притежателя на правото, и г-н[име, фамилия], представител на притежателя за България. В началото на заседанието се обсъди исканата от притежателя промяна на претенция 12, направена с възражението от 13.03.2023 г. Съставът уточни, че исканите промени в патента не могат да бъдат направени под условие и следва изрично да бъде посочено кой от двата предложени варианта се поддържа. От страна на притежателя се заяви, че се поддържа искане за промяна № 1, а именно ограничаване на претенция 12 чрез добавяне на характеристиката „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“. В тази връзка се уточни, че съгласно искане за промяна № 1 претенция 12 придобива следната редакция: „Съединение на арилурея, което е тозилатна сол на N-(4-хлоро-3- (трифтлуорометил)фенил)-N’-(4-(2-(N-метилкарбамоил)-4-пиридилокси)фенил)урея, под формата на таблетка за използване при лечение на рак.“ От страна на искателя се заяви, че искането за обявяване на частична недействителност се поддържа и с оглед така уточненото изменение. В хода на заседанието се обсъди последното становище на искателя, депозирано през август 2025 г., с което са представени решения по три дела на административни съдилища във Франция. Съставът уточни, че първоначалното искане е основано на липса на новост и липса на изобретателска стъпка, поради което ново самостоятелно основание за недействителност не може да бъде въвеждано на този етап от производството. От страна на искателя се заяви, че изложените в това становище доводи са свързани с проверката на поисканите от притежателя изменения на претенция 12, а не с въвеждане на ново основание за недействителност. На притежателя беше предоставена възможност да изрази становище по посоченото допълнително становище на искателя. От страна на притежателя се заяви, че целта на поисканата промяна на претенция 12 е ограничаване и конкретизиране на предмета ѝ чрез въвеждане на лекарствената форма и терапевтичното приложение. Притежателят поддържа, че характеристиките „таблетка“ и „за използване при лечение на рак“ имат опора в описанието на патента, в заявката и в документите по патентното досие. 17/66 Искателят оспори тази позиция, като поддържа, че първоначалната заявка WO 03/047579 разкрива комбинация между арилуреиново съединение и цитотоксичен агент, а не самостоятелно приложение на сорафениб тозилат. Според искателя предложеното изменение, макар формално да изглежда като ограничение, не се основава на първоначалното разкритие и следва да бъде проверено служебно от Патентното ведомство. В следваща част на заседанието се обсъди доказателственият спор относно учебника на Aulton и различните негови издания. Искателят поддържа, че въпросът е дали второто издание на учебника може да се счита за част от състоянието на техниката към приоритетната дата, като според него тази преценка следва да се извърши съобразно нормативните правила, действащи към 2001 г. Притежателят оспори това становище и посочи, че е представено потвърждение от издателството за публикуване на второто издание преди приоритетната дата. От страна на притежателя се заяви още, че второто издание е представено и поради това, че проф. Фрийлинк се е позовал на него при изготвяне на своята декларация, както и че в таблица 13.4 от това издание липсва тозилатната сол, което според притежателя е съществено за спора. В хода на заседанието се обсъдиха и декларациите и експертните становища, представени от притежателя. Съставът уточни, че тези материали не представляват експертизи, възложени от административния орган, нито официални заключения на специалисти от научните среди, а се разглеждат като доказателствени материали, представени от страна на притежателя с цел установяване на твърдян неочакван ефект. Искателят поддържа, че тези декларации и становища представляват частни твърдения, които не могат да се ползват с доказателствена сила на официална експертиза, докато притежателят поддържа, че те са допустими писмени доказателства и следва да бъдат ценени заедно с останалите материали по преписката. След това страните изложиха становища относно най-близкото състояние на техниката и преценката на изобретателската стъпка. Искателят посочи, че публикацията Lyons е най-близкото предходно състояние на техниката за претенция 12, като поддържа, че претенцията в издадения ѝ вид се отнася до сорафениб тозилат като съединение per se, без ограничение до конкретна употреба или лекарствена форма. В тази връзка искателят заяви, че обективният технически проблем се свежда до осигуряване на сорафениб тозилат като сол, а не до подобряване на разтворимост или бионаличност. Искателят поддържа още, че специалистът в областта би извършил рутинен солев скрининг, като би включил ограничен набор от потенциални киселини, избрани въз основа на общите знания, pKa стойности и публикациите Aulton и Bastin. Според искателя p- толуенсулфоновата киселина е била сред логичните кандидати за солеобразуване, поради което получаването на сорафениб тозилат не предполага изобретателска дейност. От страна на искателя се посочи и че доказателствата относно повърхностноактивни вещества и тестове за разтваряне имат значение основно във връзка с поисканото, но неподдържано от притежателя изменение относно лекарствена форма за орално приложение. От страна на притежателя се изложиха насрещни доводи, че публикацията Lyons може да се приеме като най-близко предходно състояние на техниката, но техническият 18/66 проблем следва да се формулира като предоставяне на подобрена форма на сорафениб за орално приложение. Притежателят поддържа, че специалистът не би бил мотивиран по рутинен път да избере именно тозилатната сол, а дори при включването ѝ в солев скрининг резултатите относно разтворимостта и стабилността не биха го насочили към процесното решение. Беше посочено още, че данните за бионаличност и скорост на разтваряне подкрепят наличие на неочакван технически ефект. В края на заседанието страните отново уточниха, че притежателят поддържа искане за промяна № 1, а именно редакцията на претенция 12 с добавяне на характеристиката „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“. След изясняване на поставените въпроси заседанието беше закрито. За проведеното заседание е изготвен подробен протокол, който е приложен към административната преписка. 4.Заседание по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[43]от 02.12.2022 г. На 24.09.2025 г., се проведе заседание на специализирания състав за разглеждане на искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[43] от 02.12.2022 г. за обявяване на пълна недействителност на европейски патент с рег. № EP 2305255 T3. Страните по спора бяха редовно уведомени за датата, часа и мястото на заседанието. От страна на искателя се явиха г-жа[име, фамилия]– представител по индустриална собственост, г-жа[име, фамилия]– представител по индустриална собственост, вписана в регистъра на представителите по индустриална собственост при Европейското патентно ведомство с ID 9310010, упълномощена в деня на заседанието, и г-жа[име, фамилия]. От страна на притежателя на патента се явиха адв. [име, фамилия], адв. [име, фамилия], г-жа [име, фамилия], упълномощена за деня на заседанието, г-н[име, фамилия], адв. [име, фамилия], адвокат на притежателя на правото, и г-н[име, фамилия], представител на притежателя за България. В началото на заседанието искателят заяви, че поддържа изцяло искането и всички посочени в него правни основания. От страна на искателя се представиха преводи на доказателства Д0–Д4 със заверени преводи на електронен носител, в два екземпляра — за притежателя на патента и за Патентното ведомство. От страна на притежателя на патента се оспори подаденото искане, включително с оглед допустимостта и доказателствената стойност на представените от искателя доказателства. Притежателят поддържа направените в хода на производството възражения, че искането следва да бъде прието за недопустимо или неоснователно поради непредставяне на надлежни преводи и поради представяне на доказателства в електронна форма. В хода на заседанието притежателят представи решения, които счита за положителни за патентопритежателя, включително решение на Германския федерален върховен съд, решение на Чешкото патентно ведомство и решение на Швейцарското патентно ведомство. Във връзка с представените преводи и доказателства съставът разясни, че направените в първоначалното искане препратки и изложените релевантни части са достатъчни за извършване на анализ по същество, а представените на заседанието преводи 19/66 ще бъдат взети предвид при решаването на спора. Съставът посочи още, че след като производството е продължило с размяна на становища по същество, спорът следва да приключи с произнасяне по същество. В хода на заседанието се обсъдиха направените от притежателя искания за промяна на претенция 12. Съставът уточни, че исканите промени в патента не могат да бъдат направени под условие и следва изрично да бъде посочено кой от предложените варианти се поддържа. От страна на притежателя се заяви, че се поддържа първият вариант на искането за промяна, а именно ограничаване на претенция 12 чрез добавяне на характеристиката „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“. След проверка на представените електронни носители и доказателства съставът указа същите да бъдат официално връчени на страните. На страните се предостави едномесечен срок от датата на заседанието за представяне на становища по новите доказателствени материали, като на притежателя беше дадена възможност да вземе отношение по представените от искателя преводи, а на искателя — по доказателствата, представени от притежателя в заседанието. В хода на заседанието съставът постави въпрос към искателя относно обхвата на искането за пълна недействителност, доколкото в първоначалното искане липсва изчерпателен анализ по отношение на зависимите претенции 2–11. Беше разяснено, че при искане за пълна недействителност и при твърдения за липса на новост и изобретателска стъпка анализът следва да обхване не само независимите претенции, но и зависимите претенции в комбинация с независимата претенция, когато се поддържа, че независимата претенция не е нова или не притежава изобретателска стъпка. От страна на искателя беше заявено, че ще бъде представен допълнен анализ по отношение на независимите и зависимите претенции. От страна на притежателя се поддържа, че искателят няма правен интерес да иска обявяване на недействителност на претенция 1, тъй като заведеното дело пред Софийски градски съд е основано на претенция 12, която е самостоятелна спрямо претенция 1. Искателят оспори това становище, като поддържа, че претенция 12 е част от целия патент и че правният интерес от оспорване на патента не се изчерпва само с претенцията, на която се основава висящото съдебно производство. След уточняване на искането за промяна на претенция 12 искателят заяви, че не приема предложената нова формулировка. В тази връзка се обсъдиха части от описанието на патента, включително примерните изпълнения, в които се съдържат данни за поносимост на съединение А при монотерапия. Искателят поддържа, че тези текстове следва да се тълкуват в контекста на комбинираната терапия и че патентът е насочен към комбинирано приложение на съединение А с цитотоксични или цитостатични средства, а не към самостоятелно приложение на сорафениб тозилат. Притежателят оспори това становище, като поддържа, че в описанието и във фигурите са налице данни както за приложение на съединение А в комбинация, така и за неговото самостоятелно приложение. От страна на притежателя се посочи, че графиките и примерите съдържат данни за самостоятелния ефект на съединение А, различен от 20/66 контролните данни и от данните за комбинираната терапия. Искателят от своя страна поддържа, че представените данни за отделно приложение имат сравнителен характер и не могат да се разглеждат извън контекста на комбинираната схема на лечение. Обсъден беше и въпросът за фигурите към приоритетния документ и към заявката, така както е подадена. От страна на искателя се заяви, че в представеното описание, изтеглено от Европейския патентен регистър, фигури не фигурират, докато притежателят посочи, че графики са налични в приоритетния документ и имат значение за преценката на разкриването. В тази връзка страните изложиха различни становища относно това дали фигурите показват самостоятелно действие на съединение А или следва да се разглеждат единствено в рамките на комбинираната терапия. В хода на заседанието се обсъди и изобретателската стъпка по отношение на независима претенция 1 и претенция 12. Съставът постави въпрос какъв технически проблем е стоял пред специалиста в областта, изхождайки от обхвата на претенция 1 и от посочения от искателя документ D1 като прототип. Искателят поддържа, че проблемът следва да се формулира като предоставяне на алтернативни комбинации, включващи арилуреево съединение, каквото е сорафениб тозилат, и поне едно друго химиотерапевтично средство, каквото е 5-флуороурацил, с активност при лечение на рак. Искателят посочи, че в D1 е разкрит сорафениб като база, както и възможност за образуване на соли, включително чрез p-толуенсулфонова киселина, а в комбинация с D3 и D4 специалистът би достигнал до решението по претенция 1. От страна на искателя се поддържа, че ефектът от комбинираната терапия може да бъде определен като сумарен, но не и като доказано синергичен. От страна на притежателя се изложи позиция, че по отношение на претенция 12 не може да се говори за комбинирано приложение, тъй като нейният предмет е самото съединение сорафениб тозилат. Притежателят поддържа, че обективният технически проблем е свързан с постигане на по-висока бионаличност, като според него тозилатната сол на сорафениб показва значително по-висока бионаличност спрямо свободната база, което е подкрепено с данни от фармакокинетично изследване, представено чрез декларацията на проф. Ридл. В края на заседанието на искателя беше предоставен едномесечен срок за представяне на конкретен и допълнен анализ по отношение на независимите и зависимите претенции. За проведеното заседание е изготвен подробен протокол, който е приложен към административната преписка. ДОПЪЛНИТЕЛНО ПОСТЪПИЛА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ СЛЕД ПРОВЕДЕНИТЕ ЗАСЕДАНИЯ НА СЪСТАВА В изпълнение на указанията, дадени на проведените на 24.09.2025 г. и 25.09.2025г. заседания на специализирания състав, по исканията е постъпила допълнителна кореспонденция от страните, а именно: 21/66 1. Допълнителна кореспондения по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[5]от 16.02.2022 г. На 27.10.2025 г. искателят депозира становище, с което представя като ново доказателство Документ № 30 — решение на Съдебния трибунал в Париж от 11.07.2025 г., 3-такамара, 2-рисъстав, по дело № RG 21/09961, № Portalis 352J-W-B7F-CU4HR, придружено с машинен превод на български език. В становището искателят посочва, че решението се представя във връзка с обсъдените в заседанието чуждестранни съдебни и административни актове относно валидността на претенция 12 на EP 2305255, като поддържа, че мотивите на френския съд подкрепят тезата му относно липсата на разкритие за самостоятелно приложение на сорафениб тозилат и относно това, че проблем с бионаличността не е идентифициран в патента. На 20.11.2025 г. притежателят на патента депозира становище във връзка с исканията за промяна на претенция 12. В становището се поддържа, че българската правна уредба не забранява предявяване на повече от едно искане за промяна на патента при условия на евентуалност и че административният орган следва да разгледа исканията в посочената от притежателя последователност. Към становището са представени решения на Европейското патентно ведомство — решение от 26.01.2011 г. по дело R 14/10 на Разширения апелативен състав, решение от 25.06.2015 г. по дело T 1125/13 и решение от 04.04.2019 г. по дело T 52/15 на Технически апелативен състав. Притежателят поддържа искането си за промяна на претенция 12 първо с ограничението „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“, а при неоснователност — с ограничението „в лекарствена форма за орално приложение“. На 18.12.2025 г. искателят депозира становище по подаденото от притежателя становище относно исканията за промяна на претенция 12. В него искателят посочва, че са налице неясноти, след като в заседанието от 25.09.2025 г. е заявил, че поддържа вариант 1. Искателят поддържа още, че ако се разглеждат искания при условия на евентуалност, следва ясно да бъде посочена тяхната последователност и връзката им с главното искане за запазване на претенцията в непроменен вид. В същото становище искателят поддържа и предходно изложената си позиция, че предложените изменения на претенция 12 продължават да излизат извън първоначалното разкритие на заявката и са в нарушение на чл. 42, ал. 3 ЗПРПМ. Според искателя първоначалното разкритие се отнася до комбинация от тозилатна сол на сорафениб и 5- флуороурацил или други цитостатични/цитотоксични средства, поради което претенция 12, насочена към самостоятелна закрила на сорафениб тозилат, включително под формата на таблетка за лечение на рак, не намира основа в първоначално подадените заявки. 2. Допълнителна кореспондения по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[18]от 30.09.2022 г. На 23.10.2025 г. искателят депозира становище по въпросите и доказателствата, обсъдени в заседанието, включително по представените от притежателя решения на Германския федерален върховен съд, Чешкото патентно ведомство и Швейцарското патентно ведомство. В становището се поддържа, че тези решения не са обвързващи за 22/66 Патентното ведомство на Република България и не следва да бъдат приемани като релевантни доказателства по спора, както и че искателят има правен интерес да иска обявяване на недействителност на патента, включително по отношение на претенция 1, независимо че висящото съдебно производство е свързано с претенция 12. На 20.11.2025 г. притежателят на патента депозира становище във връзка с исканията за промяна на претенция 12. В становището се поддържа, че българската правна уредба не забранява предявяване на повече от едно искане за промяна на патента при условия на евентуалност и че административният орган следва да разгледа исканията в посочената от притежателя последователност. Към становището са представени решения на Европейското патентно ведомство — решение от 26.01.2011 г. по дело R 14/10 на Разширения апелативен състав, решение от 25.06.2015 г. по дело T 1125/13 и решение от 04.04.2019 г. по дело T 52/15 на Технически апелативен състав. Притежателят поддържа искането си за промяна на претенция 12 първо с ограничението „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“, а при неоснователност — с ограничението „в лекарствена форма за орално приложение“. На 03.12.2025 г. искателят депозира становище по допуснатото за представяне от притежателя ново доказателство — статията на J. F. Lyons et al., “Discovery of a novel Raf kinase inhibitor”, Endocrine-RelatedCancer,2001,8,219–225. В становището искателят посочва, че доказателството е представено без конкретни мотиви относно връзката му със спорния обект, като извършва анализ на документа в контекста на твърдението, че той представлява най-близко състояние на техниката за претенция 12. Искателят поддържа, че статията Lyons не може самостоятелно да бъде приета за прототип на претенция 12, тъй като в нея BAY 43-9006е посочено като активно вещество с антитуморна активност, но без химично наименование или структура, а връзката със сорафениб база може да се направи само чрез друг документ, какъвто притежателят не е посочил. В заключение искателят поддържа, че допълнителното доказателство не променя изложената му аргументация за липса на новост, липса на изобретателска стъпка, излизане извън първоначалното разкритие и недостатъчно ясно и пълно разкриване на претенция 12. 3. Допълнителна кореспондения по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[21]от 07.11.2022г. На 24.10.2025 г. притежателят на патента депозира становище в отговор на становището на искателя от 27.08.2025 г., като оспорва твърденията, че предложените изменения на претенция 12 излизат извън първоначалното разкритие на заявката WO’579. В становището притежателят поддържа, че в първоначалната заявка са разкрити сорафениб тозилат сам по себе си, оралното му приложение, таблетната форма и приложението му при лечение на рак, както и че примерите и фигурите демонстрират самостоятелна антитуморна активност и поносимост на съединение А. Притежателят посочва още, че представените от искателя френски първоинстанционни съдебни решения не са окончателни и не следва да бъдат възприемани като определящи за спора, като се позовава на противни изводи в решения на други юрисдикции, включително Германия, Швейцария и Чехия. С оглед изложеното 23/66 притежателят моли искането за обявяване на недействителност на претенция 12 на EP 2305255 да бъде отхвърлено. На 20.11.2025 г. притежателят на патента депозира становище във връзка с исканията за промяна на претенция 12. В становището се поддържа, че българската правна уредба не забранява предявяване на повече от едно искане за промяна на патента при условия на евентуалност и че административният орган следва да разгледа исканията в посочената от притежателя последователност. Към становището са представени решения на Европейското патентно ведомство — решение от 26.01.2011 г. по дело R 14/10 на Разширения апелативен състав, решение от 25.06.2015 г. по дело T 1125/13 и решение от 04.04.2019 г. по дело T 52/15 на Технически апелативен състав. Притежателят поддържа искането си за промяна на претенция 12 първо с ограничението „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“, а при неоснователност — с ограничението „в лекарствена форма за орално приложение“. На 29.12.2025 г. искателят депозира отговор на становището на притежателя от 20.11.2025 г. В него се поддържа, че становището на притежателя е неоснователно, като искателят оспорва възможността след проведеното заседание притежателят отново да поддържа две искания за промяна на претенция 12 при условия на евентуалност, след като в заседанието изрично е заявил, че поддържа вариант 1. Искателят поддържа, че исканията за промяна представляват едностранни процесуални изявления на притежателя, поради което административният орган не може да избира вместо него кой вариант да бъде разгледан. Посочва се още, че уважаването на становището на притежателя би довело до съществено процесуално нарушение, тъй като искателят не е имал възможност да обсъди варианта, от който според него притежателят вече се е отказал. В становището се оспорва и приложимостта на цитираната от притежателя практика на ЕПВ и българска съдебна практика към конкретния случай. Искателят поддържа, че в настоящото производство притежателят е бил представляван от професионални представители, на два пъти е бил поканен да уточни поддържаното искане за промяна и е избрал вариант 1 — „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“. В заключение искателят поддържа, че искането за промяна следва да се разглежда само в този уточнен вариант, а становището на притежателя от 20.11.2025 г. следва да бъде оставено без уважение. На 02.04.2026 г. искателят депозира становище, с което представя за сведение Решение на Апелативния съд във Виена от 05.03.2026 г., постановено след проведеното заседание на състава, както и частичен превод/извлечение от решението на Австрийското Патентно ведомство. 4. Допълнителна кореспондения по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[43]от 02.12.2022 г. На 23.10.2025 г. искателят депозира становище по въпросите и доказателствата, представени и обсъдени в заседанието на състава, проведено на 24.09.2025 г. В становището се поддържа, че представените от притежателя решения на Германския федерален върховен 24/66 съд, Чешкото патентно ведомство и Швейцарското патентно ведомство не са обвързващи за Патентното ведомство на Република България и не следва да се приемат като релевантни доказателства по спора. Искателят поддържа още, че има правен интерес от искането за обявяване на недействителност на патента в неговата цялост, включително по отношение на претенция 1, независимо че висящото съдебно производство е свързано с претенция 12. В изпълнение на указанията, дадени в заседанието, искателят представя и допълнителни мотиви относно патентоспособността на зависимите претенции 2–11. Поддържа се, че претенция 1 не притежава изобретателска стъпка въз основа на съчетаване на разкритията в Д4 и Д1, а зависимите претенции 2–11 не съдържат допълнителни технически признаци, които да водят до самостоятелен технически ефект или да обосновават наличие на изобретателска стъпка. На 24.10.2025 г. притежателят на патента депозира молба, с която в изпълнение на предоставената в заседанието от 24.09.2025 г. възможност представя като допълнително доказателство статията на J. F. Lyons et al., “Discovery of a novel Raf kinase inhibitor”, Endocrine-RelatedCancer,2001,8,219–225. Сочи се, че документът се представя във връзка с обсъждането на предшестващото състояние на техниката и релевантността му към преценката на изобретателската стъпка, доколкото статията разглежда Raf киназен инхибитор BAY 43-9006, свързван от страните с активното вещество сорафениб. На 20.11.2025 г. притежателят на патента депозира становище във връзка с исканията за промяна на претенция 12. В становището се поддържа, че българската правна уредба не забранява предявяване на повече от едно искане за промяна на патента при условия на евентуалност и че административният орган следва да разгледа исканията в посочената от притежателя последователност. Към становището са представени решения на Европейското патентно ведомство — решение от 26.01.2011 г. по дело R 14/10 на Разширения апелативен състав, решение от 25.06.2015 г. по дело T 1125/13 и решение от 04.04.2019 г. по дело T 52/15 на Технически апелативен състав. Притежателят поддържа искането си за промяна на претенция 12 първо с ограничението „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“, а при неоснователност — с ограничението „в лекарствена форма за орално приложение“. На 03.12.2025 г. искателят депозира становище по представеното от притежателя ново доказателство — статията на J. F. Lyons et al., “Discovery of a novel Raf kinase inhibitor”, Endocrine-RelatedCancer,2001,8,219–225. В становището се посочва, че доказателството е представено без мотиви относно връзката му със спорния обект, поради което искателят го анализира в контекста на твърдението, че може да бъде разглеждано като най-близко състояние на техниката за претенция 12. Искателят поддържа, че статията Lyons е част от състоянието на техниката, но не може самостоятелно да бъде приета за прототип на претенция 12, тъй като в нея BAY 43- 9006 е посочен като активно вещество с антитуморна активност, без да са разкрити химичното му наименование или структура. Според искателя, дори във връзка с Д4, 25/66 документът разкрива най-много биологично-активното действие на сорафениб база, но не и тозилатната сол на сорафениб като физико-химична солева форма per se, поради което най- близкото състояние на техниката за претенция 12 остава Д1. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА 1. Идентификация на страните 1.1. Искателят по искане вх.№ BG/T/2002/10183659-[5]от 16.02.2022г. е „Зентива Фарма България“ ЕООД, със седалище и адрес: гр. София ж.к. „Манастирски ливади“, бул. „България“ 86, ет. 1, и „Зентива“ к.с., със седалище и адрес: UKabelovny130,Dolní Měcholupy, 102 37 Prague 10, Czech Republic/Чехия, представляван от представител по индустриална собственост и адв[име, фамилия] и адв. [име, фамилия] (допълнително упълномощен в хода на производството), с адрес: [адрес]. 1.2. Искателят по искане вх.№ BG/T/2002/10183659-[18] от 30.09.2022г. е „Майлан“ ЕООД, със седалище и адрес:гр. София, бул. „Ситняково“ № 48, офис сграда Сердика, ет.7, и Mylan Ireland Limited със седалище и адрес: Unit35/36,GrangeParade, BaldoyleIndustrialEstate,Dublin13,Ireland,представляван от представител по индустриална собственост [име, фамилия], с адрес: [адрес] 1.3.Искателят по искане вх. № BG/T/2002/10183659-[21]от 07.11.2022г. е „Тева Фарма" ЕАД, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Люба Величкова“ № 9 , и Teva B.V. със седалище и адрес: Swensweg5,2031Haarlem,Netherlands/NL,представляван от представител по индустриална собственост и адв. [име, фамилия] и адв. [име, фамилия], с адрес:[адрес], 1.4.Искателят по искане с вх.№ BG/T/2002/10183659-[43]от 02.12.2022г. е за Pharmascience International Limited, със седалище и адрес: 1 Lampousas Street, 1095 Nicosia, Cyprus / CY, представляван от представител по индустриална собственост [име, фамилия], с адрес: [адрес]. 1.5.Притежател на патент с рег.№ ЕР 2305255 Т3 е:BAYERHEALTHCARELLC, със седалище и адрес: 100BayerBoulevard,Whippany,NewJersey07981,UnitedStates/US, който за извършване на действия пред Патентно ведомство е упълномощил представител по индустриална собственост и адвокат [име, фамилия],с адрес:[адрес]. 2. Установени факти 2.1. Искания 2.2. Доказателства представени от искателите С оглед обстоятелството, че по отделните искания за обявяване на недействителност на EP 2305255 T3 са представени доказателства с различна номерация, като част от тях се повтарят или са идентични по съдържание, се приема следната обща подредба на доказателствения материал. Д1. EP 2305255 A1 — публикация на заявката. -Представен от Зентива като документ Д1.1. 26/66 Д2. EP 2305255 B1 — издаденият европейски патент. Представен от Зентива като документ Д1.2 и от Тева като доказателство № 1. Д3. WO 03/047579 A1 — международната заявка, свързана с процесния патент. Представена от Зентива като документ Д6. Д4. Приоритетен документ US60/334609 и родителски документи EP1450799/ EP1769795-Представени от Майлан като Д0 и от Pharmascience като Д0. Д5. Описание на заявка 10183659.1, както е подадена. Представено от Майлан като Д0а и от Pharmascience като Д0а. Д6. Претенции на заявка 10183659.1, както са подадени. Представени от Майлан като Д0б и от Pharmascience като Д0б. Д7. WO 00/42012 A1 — международна патентна заявка „ω-carboxyarylsubstituted diphenyl ureas as raf kinase inhibitors“. Представено е от Зентива като документ Д4, от Майлан като Д1, от Тева като доказателство № 2 и от Pharmascience като Д1. Д8. WO 00/41698 A1 — международна патентна заявка „ω-carboxyarylsubstituted diphenyl ureas as p38 kinase inhibitors“. Представена от Майлан като Д2 и от Pharmascience като Д2. Д9. J. F. Lyons et al., “Discovery of a novel Raf kinase inhibitor”, Endocrine-Related Cancer,2001,8,219–225. Представено е от Зентива като документ Д2 и от Тева като доказателство № 3. Същият документ е представен и допълнително от притежателя след заседанията по част от производствата, като по него са депозирани становища от искателите. Д10. C. Chancira Kumar / C. Chandra Kumar et al., “Drugs targeted against protein kinases”, Expert Opinion on Emerging Drugs, 2001, 6(2), 303–315. Представено е от Зентива като документ Д3, от Майлан като Д4, от Тева като доказателство № 6 и от Pharmascience като Д4. Д11. M. E. Aulton, “Pharmaceutics: The Science of Dosage Form Design”, Churchill Livingstone. Представено от Зентива като документ Д5 и от Тева като доказателство № 4. Д12. R. J. Bastin et al., “Salt SelectionandOptimisationProceduresforPharmaceutical New Chemical Entities”, Organic Process Research & Development, 2000, 4, 427–435. Представено е от Зентива като документ Д11, от Майлан като Д3, от Тева като доказателство № 5 и от Pharmascience като Д3. Д13. Phillip L. Gould, “Salt selection for basic drugs”, International Journal of Pharmaceutics,33,1986,201–217.Представено от Тева като доказателство № 10. Д14. L. Engel et al., “Salt selection and characterization of LY333531 mesylate monohydrate”, InternationalJournalofPharmaceutics,198,2000,239–247. Представено от Тева като доказателство № 11. Д15. Stephen M. Berge et al., “Pharmaceutical Salts”, Journal of Pharmaceutical Sciences, 1977, Vol. 66, № 1. Представено от Тева като доказателство № 12. Д16. Remington: The Science and Practice of Pharmacy, 20th edition, 2000. Представено от Зентива като документ № 25. 27/66 Д17. Lowinger et al., “Design and Discovery of Small Molecules Targeting Raf-1Kinase”, CurrentPharmaceuticalDesign,2002,8,2269–2278.Представено от Зентива като документ Д9 и от Тева като доказателство № 21. Д18. S. J. Hotte et al., “BAY 43-9006:Earlyclinicaldatainpatientswithadvancedsolid malignancies”, Current Pharmaceutical Design, 2002, 8, 2249–2253. Представено от Зентива като документ Д10. Д19. WO 2006/034797. Представено от Зентива като документ Д13. Д20. Европейска заявка EP1140840— „Omega-carboxyarylsubstituteddiphenylureas as raf kinase inhibitors“. Представено от Зентива като документ Д7. Д21. Сертификат за допълнителна закрила, свързан с европейска заявка EP1140840. Представен от Зентива като документ Д8. Д22. Първоначални претенции от 30.09.2010 г. Представени от Зентива като документ Д18. Д23. Изменени претенции от 23.03.2011 г. Представени от Зентива като документ Д19. Д24. Изменени претенции от 29.07.2011 г. Представени от Зентива като документ Д20. Д25. Разпечатка на юридическите събития за EP 2305255. Представена от Зентива като документ № 22. Д26. Viegas et al., “Measurement of Intrinsic Drug DissolutionRatesUsingTwoTypesof Apparatus”, 2001. Представено от Тева като доказателство № 22. Д27. Shah et al., “In Vitro Dissolution Profile of Water-InsolubleDrugDosageFormsin the Presence of Surfactants”, Pharmaceutical Research, 1989. Представено от Тева като доказателство № 17. Д28. Shah et al., “In vitro dissolution of sparingly water-soluble drug dosage forms”, International Journal of Pharmaceutics, 1995. Представено от Тева като доказателство № 18. Д29. FIP Guidelines for Dissolution Testing of SolidOralProducts,Dissolution Technology, 1997. Представено от Тева като доказателство № 19. Д30. Jinno et al., “Dissolution of Ionizable Water-InsolubleDrugs:TheCombinedEffect of pH and Surfactant”, Journal of Pharmaceutical Sciences, 2000. Представено от Тева като доказателство № 20. Д31. „Intrinsic Dissolution Rate of Sorafenib Forms“ — проф. Petr Zámostný. Представено от Зентива като документ № 26. Д32. Декларация на проф. [фамилия] от 18.02.2022 г. — „Изследване на разтворимостта и разтварянето на сорафениб“. Представена от Зентива като документ № 27. Д33. Автобиографии на проф. [фамилия] и д-р[фамилия]. Представени от Зентива като документи № 28 и № 29. Д34. Експертен доклад на проф. [име, фамилия]. Представен от Тева като доказателство № 15. Д35. Експертен доклад на проф. [име, фамилия]. Представен от Тева като доказателство № 16. 28/66 Д36. Решение на Районен съд Букурещ, IV гражданско отделение, гражданска присъда № 1020 от 12.07.2021 г. Представено от Зентива като документ Д12. Д37. Решение на Френския съд от 29.09.2021 г., Tribunal Judiciaire de Paris. Представено от Зентива като документ Д15. Д38. Решение на Федералния съд по патентни дела на Германия от 29.09.2021 г. Представено е от Зентива като документ Д16 и от Тева като доказателство № 8. Д39. Решение на High Court of Justice, Chancery Division, Patents Court, от 08.10.2021 г. Представено е от Зентива като документ Д17 и от Тева като доказателство № 7. Д40. Доказателство за влизане в сила/необжалване на решението на английския съд. Представено от Тева като доказателство № 14. Д41. Решение на Court of Appeal of Paris от 25.05.2022 г. Представено от Зентива като документ № 23. Д42. Решение на Чешката служба за индустриална собственост от 22.04.2022 г. Представено от Тева като доказателство № 9. Д43. Решение от 27.03.2023 г. на председателя на Чешкото ведомство за интелектуална собственост относно CZ/EP 2305255. Представено от Зентива като документ № 24. Д44. Решение на Съда по интелектуална собственост в Лисабон от 12.10.2023 г. Представено от Тева като доказателство № 13. Д45. Решение на Лисабонския апелативен съд от 27.11.2024 г. Представено от Тева като доказателство № 26. Д46. Решение на Върховния съд в Португалия. Представено от Тева като доказателство № 27. Д47. Решение на Търговския съд на Барселона № 1, Испания, от 10.10.2024 г. Представено от Тева като доказателство № 23. Д48. Решения по три дела на първоинстанционния съд във Франция. Представени от Тева като доказателство № 28. Д49. Решение на Съдебния трибунал в Париж от 11.07.2025 г., 3-такамара, 2-ри състав, по дело № RG 21/09961. Представено от Зентива като документ № 30 след проведеното заседание. Д50. Решение на Апелативния съд във Виена от 05.03.2026 г. Представено от Тева като доказателство № 29, заедно с данни относно решението на австрийското Патентно ведомство. Д51. Отговор на Bayer пред ЕПВ във връзка с оспорването на EP1450799 — документ D22. Представен от Тева като доказателство № 24. Д52. Отговор на Bayer пред ЕПВ във връзка с оспорването на EP1450799 — документ D25. Представен от Тева като доказателство № 25. Д53. Доказателства относно висящо съдебно производство между Bayer и Mylan. Включват съобщение за връчване на искова молба, искова молба, отговори, определение за спиране на производството, съдебно удостоверение, справка от регистъра на 29/66 НСЦРЛП и обезпечителни документи. Представени са от Майлан като доказателства № 1– 5. Д54. Доказателства относно висящо съдебно производство между Bayer и Pharmascience. Включват съобщение за връчване, искова молба, отговор по делото, съдебно удостоверение и други документи, свързани с правния интерес. Представени са от Pharmascience като доказателства № 1–3. Д55. Справка от регистъра на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Представена от Майлан като доказателство № 4 и от Pharmascience като доказателство № 4. Документите са еднотипни по характер, но следва да се провери дали се отнасят до един и същ лекарствен продукт или до различни продукти на съответните искатели. 2.3.Доказателства представени от притежателя на правото С оглед обстоятелството, че притежателят на патента Bayer Healthcare LLC е представил доказателства по четирите производства, образувани по исканията, а значителна част от тях съвпадат по съдържание и са представени под различна номерация по отделните административни преписки, се приема следната обща подредба на доказателствата, представени от притежателя: П1. Определение от 26.10.2021 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-6въззивен състав, с което е допуснато обезпечение по искане на Bayer срещу Zentiva. Представено по искането на Зентива, вх. № BG/T/2002/10183659-[5],като приложение № 1. П2. Определение № 2438/21.03.2022 г. на Софийски градски съд и определение от 15.06.2022 г. на Софийски апелативен съд относно обезпечителни мерки. Представено по искането на Майлан, вх. № BG/T/2002/10183659-[18],като приложение № 1. П3. Определение № 947/08.04.2022 г. на Софийски апелативен съд и определение № 354/10.08.2022 г. на Върховен касационен съд. Представено по искането на Тева, вх. № BG/T/2002/10183659-[21],като приложение № 1. П4. Решение от 12.04.2022 г. на Търговския съд във Виена, с което са допуснати привременни мерки срещу G.L. Pharma GmbH. Повтарящо се доказателство, представено по всички 4 искания. П5. Решение от 25.05.2022 г. на Търговския съд във Виена, с което са допуснати привременни мерки срещу ratiopharm Arzneimittel Vertriebs-GmbH.Повтарящо се доказателство, представено по всички 4 искания. П6. Решение от 25.05.2022 г. на Търговския съд във Виена, с което са допуснати привременни мерки срещу ratiopharm Sandoz GmbH. Повтарящо се доказателство, представено по всички 4 искания. П7. Решение от 26.04.2022 г. на Федералния патентен съд на Швейцария, с което са допуснати привременни мерки срещу Helvepharm AG. Повтарящо се доказателство, представено по всички 4 искания. 30/66 П8. Решение от 04.10.2022 г. на Върховния съд по морско и търговско право на Дания, с което са допуснати привременни мерки срещу Viatris ApS. Повтарящо се доказателство, представено по исканията на Зентива, Майлан, Тева и Pharmascience. П9. Решение от 28.11.2022 г. на Окръжния съд в Стокхолм, Швеция, с което са допуснати привременни мерки срещу Mylan AB. Повтарящо се доказателство, представено по исканията на Зентива, Майлан, Тева и Pharmascience. П10. Решение от 17.01.2023 г. на Апелативния съд в Стокхолм, Швеция, с което са потвърдени допуснати привременни мерки срещу Mylan AB. Представено по исканията на Майлан, Тева и Pharmascience. П11. Клетвена декларация от 28.07.2020 г. на проф. Бернд Ридл. Повтарящо се доказателство, представено по всички 4 искания. П12. Експертно становище на проф. [име, презиме, фамилия] от 15.08.2021 г. Повтарящо се доказателство, представено по всички 4 искания. П13. Откъс от E. Aulton, „Фармацевтика: Науката за дизайна на фармацевтичните форми“, второ издание, 2002 г., публикувано през 2001 г., стр. 113–138. Представено по исканията на Зентива и Тева. П14. Имейл от 02.06.2020 г. от Gerald Fabefranca / Tabefranca от издателство Elsevier Publishing House относно датата на публикуване на второто издание на Aulton. Представено по исканията на Зентива и Тева. П15. Експертно становище на проф. [име, презиме, фамилия] от 27.02.2022 г. Представено по исканията на Зентива и Тева. П16. Препис от жалба, подадена пред Районен съд в Прага срещу решение от 27.03.2023 г. на председателя на Чешкото ведомство за интелектуална собственост относно CZ/EP 2305255. Представено по искането на Зентива. П17. Hörter & Dressman, 2001, “Influence of physicochemical properties on dissolution of drugsinthegastrointestinal tract”. Представено по искането на Зентива. П18. Протокол от откритото заседание от 28.11.2023 г. на Федералния върховен съд на Германия. Повтарящо се доказателство, представено по всички 4 искания. П19. Решение с мотиви от 28.11.2023 г. на Федералния върховен съд на Германия. Представено по искането на Тева, както и обсъждано от притежателя по останалите производства като решение, подкрепящо валидността на претенция 12. П20. Международна заявка WO 03/047579 с превод. Представена от притежателя по искането на Тева. П21. Решение от 26.02.2024 г. на Общинския съд в Прага, Чехия. Представено по искането на Тева. П22. Декларация на проф. [име, презиме, фамилия] от 11.05.2022 г. с четири анекса. Представена по искането на Тева. П23. Решение от 15.04.2024 г. на Федералния патентен съд на Швейцария. Представено по искането на Тева. 31/66 П24. Първа и последна страница от декларация от 22.04.2022 г. на проф. [име, фамилия], представена в производство пред Федералния патентен съд на Германия. Представено по искането на Тева. П25. Решения, представени от притежателя в заседанието на състава, включително решение на Федералния върховен съд на Германия, решение на Чешкото патентно ведомство и решение на Швейцарското патентно ведомство. Представени в хода на заседанието по искането на Майлан. П26. J. F. Lyons et al., “Discovery of a novel Raf kinase inhibitor”, Endocrine-Related Cancer,2001,8,219–225.Представено допълнително от притежателя след заседанията по исканията на Майлан и Pharmascience във връзка с обсъждането на предшестващото състояние на техниката и изобретателската стъпка. П27. Решение от 26.01.2011 г. по дело R 14/10 на Разширения апелативен състав на Европейското патентно ведомство. Представено от притежателя със становищата от 20.11.2025 г. във връзка с възможността за разглеждане на повече от едно искане за промяна при условия на евентуалност. П28. Решение от 25.06.2015 г. по дело T 1125/13 на Технически апелативен състав на Европейското патентно ведомство. Представено от притежателя със становищата от 20.11.2025 г. във връзка с възможността за разглеждане на повече от едно искане за промяна при условия на евентуалност. П29. Решение от 04.04.2019 г. по дело T 52/15 на Технически апелативен състав на Европейското патентно ведомство. Представено от притежателя със становищата от 20.11.2025 г. във връзка с възможността за разглеждане на повече от едно искане за промяна при условия на евентуалност. 2.4. Европейски патент Европейският патент, предмет на настоящото производство по искания за обявяване на частична недействителност, е EP 2305255 T3 с наименование „Съединения на арилурея в комбинация с други цитостатични или цитотоксични средства за лечение на рак при хората“. Патентът е издаден по реда на Европейската патентна конвенция въз основа на европейска патентна заявка № EP 10183659.1, с дата на подаване 03.12.2002 г. и с претендиран приоритет от американска патентна заявка US 334609 от 03.12.2001 г. Съгласно чл. 72б от ЗПРПМ, европейската патентна заявка, за която е издаден европейски патент, се счита за еквивалентна на редовно подадена национална заявка в Патентното ведомство на Република България. Европейският патент има действие на територията на Република България, считано от 22.08.2012 г., когато е публикувано съобщението за издаването му в Европейския патентен бюлетин № 2012/34. Действието на патента на територията на Република България е признато въз основа на представен в законоустановения срок превод на описанието и претенциите на български език и заплатена съответна такса за публикация. 32/66 Обхватът на правна закрила на EP 2305255 T3 е определен с 12 патентни претенции. Претенция 1 е независима и е насочена към арилурея съединение в комбинация с цитотоксично или цитостатично средство за лечение на рак при хората. Претенции 2–11 са зависими от претенция 1 и конкретизират отделни варианти на съединенията, приложението, лекарствените форми, дозировката и начина на прилагане. Независима претенция 12 е процесната претенция, предмет на настоящото производство по обявяване на частична недействителност на патента. Тя е формулирана по следния начин: 12. Съединението на арилурея, което е тозилатна сол на N-(4-хлоро-3- (трифлуорометил)фенил)-N’-(4-(2-(N-метилкарбамоил)-4-пиридилокси)фенил)урея. От дефинираното в обхвата на претенция 12 следва, че тя е насочена към конкретна солева форма на арилурея съединение, а именно тозилатна сол на посоченото химично съединение, известно в производството като сорафениб тозилат. ПРАВНИ ИЗВОДИ 1.По допустимостта на исканията В хода на извършената проверка за допустимост и формална редовност на постъпилите искания не са установени нередовности, поради което са образувани административни производства за разглеждането им по същество. На 03.12.2022 г. действието на европейски патент с рег. № EP 2305255 T3 е прекратено поради изтичане на двадесетгодишния срок на закрила, което обстоятелство е публикувано на 15.12.2022 г. в бр. 12.1/2022 г. на Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Тъй като действието на патента е една от кумулативните предпоставки за допустимост на исканията за обявяване на недействителност, искателите са поканени да обосноват и докажат правния си интерес от продължаване на производствата след прекратяване действието на патента. От представените данни е установено, че искателите са ответници по иск за нарушение на правата върху патента, възникнали от обхвата на закрила на патентна претенция 12. Поради това е прието, че за същите е налице правен интерес от разглеждане на исканията в частта им относно претенция 12, тъй като за тях съществува интерес закрилата на патента в тази част да отпадне от момента на възникването ѝ. От предмета на исканията е видно, че същите са насочени срещу един и същ европейски патент с рег. № EP 2305255 T3. С три от исканията се иска обявяване на частична недействителност, ограничена до патентна претенция 12. По искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[43]от 02.12.2022 г., макар първоначално да е било поискано обявяване на пълна недействителност на патента, след влизане в сила на Решение № РС-12- [1] от 06.02.2026 г. предметът на производството е ограничен единствено до патентна претенция 12. 33/66 Следователно към настоящия момент и четирите производства имат общ предмет – спорът относно валидността на патентна претенция 12, поради което същите са обединени за разглеждане в общо административно производство с Решение № 38-[1]от 31.03.2026 г. на председателя на Патентно ведомство. 2. По основателността Исканията са основателни в частта им относно патентна претенция 12 на европейски патент EP 2305255 T3. Мотивите за това са следните: Основания на така обединеното производство за обявяване на недействителност на патента в частта относно претенция 12 са основанията по чл. 55, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗПРПМ. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ патентът подлежи на обявяване за недействителен, когато изобретението не е патентоспособно. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗПРПМ,патентът подлежи на обявяване за недействителен, когато същността на изобретението не е разкрита достатъчно ясно и пълно. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗПРПМ патентът подлежи на обявяване за недействителен, когато предметът на патента излиза извън съдържанието на заявката, както е подадена. В настоящия случай спорът между страните е съсредоточен върху валидността на независима претенция 12, която е насочена към съединение на арилурея, представляващо тозилатна сол на N-(4-хлоро-3-(трифлуорометил)фенил)-N’-(4-(2-(N-метилкарбамоил)-4- пиридилокси)фенил)урея, известно като сорафениб тозилат. Доколкото обхватът на правната закрила се определя от патентните претенции, преди да се извърши преценка на основанията за обявяване на частична недействителност на патента, следва да бъдат разгледани депозираните в хода на производството искания на притежателя за промяна на патентна претенция 12. В хода на производствата притежателят на патента е направил искания за ограничаване на претенция 12, като е поддържал два варианта на изменение. Първият вариант предвижда претенция 12 да бъде ограничена чрез добавяне на характеристиката „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“. Вторият вариант предвижда претенция 12 да бъде ограничена чрез добавяне на характеристиката „в лекарствена форма за орално приложение“. Съгласно искане за промяна № 1 претенция 12 следва да бъде изменена в следната редакция: „12. Съединение на арилурея, което е тозилатна сол на N-(4-хлоро-3- (трифлуорометил)фенил)-N’-(4-(2-(N-метилкарбамоил)-4-пиридилокси)фенил)урея под формата на таблетка за използване при лечение на рак.“ Съгласно искане за промяна № 2 претенция 12 следва да бъде изменена в следната редакция: „12. Съединение на арилурея, което е тозилатна сол на N-(4-хлоро-3- (трифлуорометил)фенил)-N’-(4-(2-(N-метилкарбамоил)-4-пиридилокси)фенил)урея в лекарствена форма за орално приложение.“ 34/66 След проведените заседания притежателят на патента е уточнил, че поддържа двете искания за промяна при условия на евентуалност, като първо следва да бъде разгледан вариантът с ограничението „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“, а при неоснователност — вариантът с ограничението „в лекарствена форма за орално приложение“. По този въпрос страните са изразили становища, като искателите са оспорили допустимостта и основателността на исканите изменения. Съгласно чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от ЗПРПМ промени в обхвата на закрила могат да се правят в производство по спор, но не могат да бъдат внасяни промени, които излизат извън съдържанието на заявката, както е подадена, или водят до разширяване на обхвата на закрила. Законът не предвижда преклузивен срок, в който притежателят да може да поиска промяна в обхвата на закрила в рамките на висящо производство по обявяване на недействителност, като на насрещната страна следва да бъде осигурена възможност да вземе становище по поисканите промени. Обстоятелството, че в заседанията притежателят е уточнил, че поддържа първия вариант на изменение, а впоследствие отново е заявил двата варианта при условия на евентуалност, не представлява самостоятелно основание исканията да не бъдат обсъдени. В производството следва да бъде извършена преценка дали предложените редакции ограничават обхвата на издадената претенция 12 и дали добавените признаци намират опора в описанието и претенциите на заявка EP10183659.1 (Д5 и Д6), както са подадени. По отношение на искане за промяна № 1 съставът приема, че добавянето на признака „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“ води до ограничаване на обхвата на издадената претенция 12, тъй като претенцията се свежда до конкретна лекарствена форма и до конкретно терапевтично предназначение. От описанието на Д5, стр. 1 е видно, че заявката е с наименование „Арил уреа съединения в комбинация с други цитостатични или цитотоксични агенти за лечение на рак при хора“, като в раздел „Област на изобретението“ е посочено, че изобретението се отнася до арилурея съединения в комбинация с цитотоксични или цитостатични агенти и тяхното приложение при лечение на заболявания като рак. В Д5, стр. 7 е разкрито, че изобретението се отнася до фармацевтичен състав, включващ арилурея съединение и най-малко един друг цитотоксичен или цитостатичен агент, както и до метод за лечение на рак чрез прилагане на арилурея съединение заедно с най-малко един цитотоксичен или цитостатичен агент. Д5, стр. 9 е посочено, че съставът може да бъде прилаган под формата на таблетка, както и чрез орално, интравенозно, интрамускулно, подкожно или парентерално приложение. В Д5, стр. 10 е разкрит предпочитан вариант, съгласно който арилурея съединението е тозилатна сол на N-(4-хлоро-3-(трифлуорометил)фенил)-N’-(4-(2-(N-метилкарбамоил)-4- пиридилокси)фенил)урея. В Д5, стр. 13 е посочено, че арилурея съединенията могат да бъдат прилагани орално, както и че състави за орално приложение могат да бъдат получени по известни за специалиста методи, включително под формата на таблетки. Опора за добавените признаци се съдържа и в претенции Д6. В Д6, стр. 1, претенция 1 е разкрита употреба на арилурея съединение и 5-флуороурацил или негова фармацевтично приемлива сол за приготвяне на медикамент за лечение на рак, като арилурея съединението 35/66 е определено като тозилатна сол на посоченото химично съединение. В Д6, стр. 1, претенция 6 е разкрито приложение чрез орален път, а в Д6, стр. 1, претенция 7 е разкрито приложение във форма на таблетка. С оглед на това съставът приема, че признакът „под формата на таблетка за използване при лечение на рак“ има опора в Д5, стр. 1, 7, 9, 10 и 13, както и в Д6, стр. 1, претенции 1, 6 и 7. Следователно искане за промяна № 1 може да бъде допуснато като ограничение на обхвата на издадената претенция 12. По отношение на искане за промяна № 2 съставът приема, че добавянето на признака „в лекарствена форма за орално приложение“ също води до ограничаване на обхвата на издадената претенция 12, тъй като претенцията вече не обхваща съединението във всякаква форма, а го ограничава до лекарствена форма, предназначена за орално приложение. Този признак намира опора в Д5, стр. 9, където е посочено, че съставът може да бъде прилаган чрез орален път, както и на стр. 13, където е посочено, че арилурея съединенията могат да бъдат прилагани орално и че съставите за орално приложение могат да бъдат приготвени по известни за специалиста методи. Същият признак намира опора и в Д6, стр. 1, претенция 6, където е разкрито приложение чрез орален път. Поради това съставът приема, че искане за промяна № 2 също може да бъде допуснато като ограничение на обхвата на издадената претенция 12. та На база на горния анализ, анализът на патентоспособността на процесната 12- патентна претенция ще бъде извършен на база на двете допустими искания за промяна, а именно: „12. Съединение на арилурея, което е тозилатна сол на N-(4-хлоро-3- (трифлуорометил)фенил)-N’-(4-(2-(N-метилкарбамоил)-4-пиридилокси)фенил)урея под формата на таблетка за използване при лечение на рак.“ И „12. Съединение на арилурея, което е тозилатна сол на N-(4-хлоро-3- (трифлуорометил)фенил)-N’-(4-(2-(N-метилкарбамоил)-4-пиридилокси)фенил)урея в лекарствена форма за орално приложение.“. Изобретението се счита за непатентоспособно, когато не отговаря на условията, установени в чл. 6, ал. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), във връзка с чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от същия закон, а именно — когато не притежава новост, изобретателска стъпка или промишлена приложимост. Преценката за това дали изобретението отговаря на изискванията за патентоспособност следва да се извършва въз основа на данните, относими към приоритетната дата на заявката – 03.12.2001 г. Допълнително, съгласно чл. 54 от Наредбата за оформяне, подаване и разглеждане на заявки за патенти за изобретения и полезни модели (НОПРЗПИПМ), преценката относно новост и изобретателска стъпка се извършва въз основа на сравнителен анализ с най-близкото релевантно решение от състоянието на техниката. При подадено искане за обявяване на недействителност на патент, този анализ се базира на приложените от искателя доказателствени материали, като се изследва дали 36/66 защитеното изобретение е отговаряло на кумулативните изисквания за новост, изобретателска стъпка към приоритетната дата -03.12.2001 г. Анализ на разкритието на процесната 12-та патентна претенция, съгласно чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗПРПМ. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗПРПМ патентът подлежи на обявяване за недействителен, когато същността на изобретението не е разкрита достатъчно ясно и пълно. Посоченото основание е въведено като самостоятелно основание за недействителност по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[18],подадено от Mylan Ireland Limited, и по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[43], подадено от Pharmascience InternationalLimited. В исканията и последващите становища, искателите поддържат, че същността на изобретението по претенция 12 не е разкрита достатъчно ясно и пълно. Според тях патентът описва само комбинации от Съединение А, представляващо арилурея съединение, с други активни вещества, например 5-флуороурацил, като част от комплексни лекарствени състави. Поддържа се, че в патента не е представена информация или пример, който да разкрива самостоятелно приложение на арилурея съединението или неговите соли като самостоятелен терапевтичен агент. Искателите допълнително твърдят, че в патента не се съдържа определение, тест или характеристика, които да позволяват на специалиста с обичайни знания да разпознае арилурея съединението като raf-киназен инхибитор или като лекарство per se. В тази връзка се поддържа, че претенция 12 създава несигурност относно обхвата на закрилата и не позволява на специалиста да възпроизведе претендираното изобретение в целия му обхват. Като доказателствена основа на тези доводи искателите се позовават преди всичко на съдържанието на патентното описание и претенциите на EP 2305255, както и на описанието и претенциите на заявка EP10183659.1, както са подадени, представени съответно като Д5 и Д6. За да се прецени основателността на тези твърдения, следва да се установи дали описанието на патента съдържа достатъчно информация, която позволява на специалиста в областта да идентифицира претендираното съединение, да разбере неговото предназначение и да го приложи без прекомерни усилия. Преценката следва да се извърши въз основа на описанието, претенциите, примерите, приложените фигури, преценката следва да бъде извършена, на база на патента както е издаден и както е бил подаден. В настоящия случай претенция 12 е насочена към конкретно определено химично съединение, а именно тозилатна сол на N-(4-хлоро-3-(трифлуорометил)фенил)-N’-(4-(2-(N- метилкарбамоил)-4-пиридилокси)фенил)урея. Химичната идентичност на съединението е ясно определена в претенцията и описанието под дефиницията-Съединение А. В описанието е посочено съответното арилурея съединение, както и неговата тозилатна сол. Разкрити са също възможни фармацевтични състави, лекарствени форми, пътища на приложение и приложение в контекста на лечение на рак. 37/66 Наред с това, от примерите в описанието и от приложените към патента фигури и графики се установява, че са описани проведени in vivo проучвания върху туморни ксенографти, при които Съединение А е включено както в комбинация с други противотуморни средства, така и като самостоятелно приложено активно вещество. В параграфи [0061]–[0072] са посочени експерименталните условия, използваните животински модели, туморни линии, начинът на изчисляване на туморната маса и критериите за оценка на антитуморната ефикасност, включително процент на потискане на туморния растеж TGS. В Пример 1 е описано изследване върху DLD-1човешки колон туморни ксенографти, при което Camptosar® е прилаган като самостоятелен агент, Съединение А е прилагано самостоятелно, както и в комбинация с Camptosar®. Изрично е посочено, че Съединение А, приложено самостоятелно, се понася добре, без значителна загуба на тегло и без леталност, като води до 100% TGS. Същото е илюстрирано и на фиг. 1, където са представени отделни криви за контролна група, носител, Съединение А самостоятелно, Camptosar® самостоятелно и комбинацията на Съединение А с Camptosar®. В Пример 2, отнасящ се до Mia-PaCa-2човешки панкреатични туморни ксенографти, отново са представени данни както за Gemzar® самостоятелно, така и за Съединение А самостоятелно и за тяхната комбинация. Посочено е, че Съединение А се понася добре като самостоятелен агент, без значителна загуба на тегло и без леталност, като показва антитуморен ефект. Това е отразено и на фиг. 2, в която самостоятелното приложение на Съединение А е представено като отделна експериментална крива. В Пример 3, свързан с NCI-H460 човешки недребноклетъчен белодробен туморен модел, е посочено, че Съединение А, приложено самостоятелно, се понася добре, без значителна загуба на тегло, и води до TGS 104%. Фиг. 3 също съдържа отделна крива за Съединение А самостоятелно, наред с кривите за Navelbine® самостоятелно, комбинацията и контролните групи. В Пример 4, отнасящ се до MX-1мамарни туморни ксенографти, Съединение А е разгледано самостоятелно и в комбинация с DOX. В описанието е посочено, че Съединение А като самостоятелно приложен агент е добре поносимо и води до TGS 46%. Фиг. 4 представя отделни резултати за DOX самостоятелно, Съединение А самостоятелно и комбинацията между тях. В Пример 5, свързан с A549 човешки недребноклетъчен белодробен туморен модел, Съединение А също е оценено като самостоятелен агент. Посочено е, че то се понася добре, без загуба на тегло и без леталност, като води до TGS 218% и до регресии на тумора. Това е илюстрирано и на фиг. 5, в която са представени отделни криви за Съединение А самостоятелно, Gefinitib самостоятелно, комбинацията и контролните групи. На база на горния анализ на описанието, примерните изпълнения и приложените фигури, специализираният състав по спорове намира, че изобретението, дефинирано в процесната независима претенции 12, е достатъчно ясно и пълно разкрито по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗПРПМ. Следователно, специалист в областта би могъл да изпълни изобретението, без да се сблъсква с непреодолими затруднения, а твърдението за липса на 38/66 ясно и пълно разкритие на основание чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗПРПМ се отхвърля като неоснователно. Анализ на предмета на патентна претенция 12 за излизане извън съдържанието на заявката, както е подадена, съгласно чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗПРПМ Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗПРПМ патентът подлежи на обявяване за недействителен, когато предметът на патента излиза извън съдържанието на заявката, както е подадена. Посоченото основание е въведено като самостоятелно основание за обявяване на частична недействителност по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[5],подадено от Zentiva k.s., по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[18],подадено от Mylan Ireland Limited, както и по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[43],подадено от Pharmascience International Limited. По исканията с вх. № BG/T/2002/10183659-[18]и вх. № BG/T/2002/10183659-[43] искателите поддържат, че предметът на претенция 12 излиза извън съдържанието на заявката, както е подадена, тъй като според тях в заявката и в приоритетните документи е разкрита само комбинация от арилурея съединение, означено като Съединение А, с друг терапевтичен агент, например 5-флуороурацил, но не и арилурея съединението самостоятелно като лекарствен продукт. В подкрепа на това се сочи, че в описанието не е разкрит пример за самостоятелно приложение на арилурея съединението, което да решава поставения в заявката технически проблем. Според искателите претенция 12 обхваща самостоятелна тозилатна сол на арилурея съединението, без комбиниращо се активно вещество, което не е ясно и недвусмислено разкрито в заявката, както е подадена. Поради това се твърди, че претенция 12 представлява неправомерно изведен самостоятелен предмет от разкритие, насочено към комбинирана терапия. По тези искания искателите се позовават основно на съдържанието на заявка EP10183659.1, както е подадена, включително на описанието и претенциите, представени в общата номерация съответно като Д5 и Д6. Позовават се и на съдържанието на по-ранната международна заявка WO 03/047579 A1, представена като Д3, както и на документите относно произхода на заявката и приоритета, включени в общата номерация като Д4. За съпоставка с издадения патент са относими и публикациите EP 2305255 A1 и EP 2305255 B1, представени съответно като Д1 и Д2. По искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[5]искателят също поддържа, че претенция 12 на EP 2305255 излиза извън съдържанието на заявката, както е подадена. Изложени са доводи, че процесният патент е издаден въз основа на европейска заявка EP10183659.1, подадена на 30.09.2010 г. като разделена заявка от по-ранна европейска заявка, произтичаща от международната заявка PCT/US02/38439, публикувана като WO 03/047579 A1. Според искателя нито международната заявка, нито A1 публикацията, нито материалите по разделената заявка от 2010 г. съдържат ясно и недвусмислено основание за претенция 12 в издадения ѝ вид. Твърди се, че първоначално подадените претенции са били 39/66 насочени към употреби и комбинации на арилурея съединение с 5-флуороурацил или с други цитостатични или цитотоксични средства, но не и към самостоятелна претенция за тозилатната сол на конкретното арилурея съединение. Искателят посочва, че претенция 12 не е присъствала в първоначалния комплект претенции и се е появила на по-късен етап от производството пред ЕПВ. В тази връзка се сочи, че с писмо на притежателя от 23.03.2011 г. е представен изменен комплект претенции, в който процесният предмет е въведен първоначално като претенция 16, а впоследствие, с писмо от 29.07.2011 г., претенциите са преномерирани и този предмет е включен като претенция 12. Според искателя това показва, че процесната претенция не произтича от заявката, както е подадена, а представлява недопустимо добавен предмет. В подкрепа на тези доводи по искане с вх. № BG/T/2002/10183659-[5]се сочат WO 03/047579 A1, представена в общата номерация като Д3, първоначалният комплект претенции, подаден на 30.09.2010 г., представен като Д22, измененият комплект претенции от 23.03.2011 г., представен като Д23, както и измененият и преномериран комплект претенции от 29.07.2011 г., представен като Д24. За съпоставка с публикациите на процесния патент се сочат също EP 2305255 A1 и EP 2305255 B1, представени съответно като Д1 и Д2. Като краен извод на база на горните мотиви на искателите по основанието по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗПРПМ е, че претенция 12 представлява недопустимо отделяне на конкретната тозилатна сол на Съединение А от разкритие, което според тях е насочено към комбинирана терапия. Поддържа се, че заявката, както е подадена, не разкрива ясно и недвусмислено самостоятелна закрила на сорафениб тозилат като отделен лекарствен продукт, поради което предметът на претенция 12 надхвърля съдържанието на заявката, както е подадена. При преценката на това основание следва да се съобрази, че съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗПРПМ промени в заявката или в патента могат да се правят съответно в производство по заявката до вземане на решение или в производство по искане за обявяване на недействителност на патента. Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗПРПМ тези промени не могат да излизат извън първоначалното разкритие в заявката, а в производството по обявяване на недействителност в претенциите на патента не могат да бъдат внасяни промени, които водят до разширяване на обхвата на закрила. В съответствие с чл. 28, ал. 2 от НОПРЗПИПМ, в първоначалното разкритие се включват патентните претенции и чертежите, ако те са били част от заявката на датата на подаването ѝ, описанието на изобретението, включително техническият проблем, предимствата на изобретението или недостатъците на описаното предшестващо състояние на техниката, когато от тях могат директно да се извлекат предимствата, както и директното позоваване на други източници при разкриване на изобретението. В първоначалното разкритие не се включва предшестващото състояние на техниката. Съгласно чл. 28, ал. 3 от НОПРЗПИПМ се счита, че промените излизат извън първоначалното разкритие, ако специалистът в областта не може да извлече директно и недвусмислено информацията, съдържаща се в промените, от първоначално заявените описание, претенции и чертежи. 40/66 Следователно обстоятелството дали дадена претенция е била включена в първоначалния комплект претенции не е единствено определящо. Претенция, въведена в хода на експертизното производство, не излиза извън съдържанието на заявката, както е подадена, ако предметът ѝ се извежда директно и недвусмислено от първоначално заявените описание, претенции и чертежи, разгледани като цяло. В случая международната заявка WO 03/047579 A1 съдържа разкритие, че изобретението се отнася до арилурея съединения в комбинация с цитотоксични или цитостатични средства за лечение на рак, но също така съдържа и самостоятелно разкритие на арилурея съединенията per se. В частта „Пояснение на приложениоте фигури“ е посочено, че фигури 1–5 показват отговора на различни туморни ксенографти към Съединение А и съответния цитостатичен или цитотоксичен агент „alone and in combination“, т.е. самостоятелно и в комбинация. Това показва, че още в по-ранната заявка Съединение А не е представено единствено като част от комбиниран състав, а е разглеждано и като самостоятелно приложен агент. Освен това в WO 03/047579 A1 е посочено, че изобретението се отнася и до съединения per se с формула I, както и до фармацевтични състави, включващи арилурея съединение. В предпочитан вариант е разкрито, че арилурея съединението е именно тозилатна сол на N-(4-хлоро-3-(трифлуорометил)фенил)-N’-(4-(2-(N-метилкарбамоил)-4- пиридилокси)фенил)урея. Следователно конкретната тозилатна сол, предмет на претенция 12, е индивидуализирана в описанието. Същото се потвърждава и от съдържанието на заявка EP10183659.1, както е подадена. В първоначално подадените претенции претенция 1 е насочена към употреба на арилурея съединение и 5-флуороурацил или негова фармацевтично приемлива сол за приготвяне на медикамент за лечение на рак, като арилурея съединението е определено именно като тозилатна сол на посоченото химично съединение. Макар тази претенция да е формулирана в контекста на комбинирана терапия, тя съдържа ясно и конкретно индивидуализиране на самата тозилатна сол. В претенции 6 и 7 са разкрити съответно орално приложение и приложение под формата на таблетка. Действително, самостоятелната претенция към арилурея съединението като такова е въведена на по-късен етап от производството пред ЕПВ. Представеният изменен комплект претенции показва, че предметът е бил включен като претенция 16, формулирана като „Aryl ureacompound,whichisatosylatesaltofN-(4-chloro-3-(trifluoromethyl)phenyl-N’-(4-(2-(N- methylcarbamoyl)-4-pyridyloxy)phenyl)urea.“ Впоследствие този предмет е включен в издадения патент като претенция 12. Самото обстоятелство, че претенцията е въведена чрез изменение и преномериране, не води автоматично до извод за добавен предмет. Релевантният въпрос е дали въведеният предмет е разкрит пряко и недвусмислено в заявката, както е подадена. От изложеното по- горе следва, че конкретната тозилатна сол е изрично посочена в описанието, а арилурея съединенията са разкрити и като съединения per se. Допълнително фигурите и описанието на фигурите разграничават резултати за Съединение А самостоятелно и в комбинация. 41/66 В издадения патент претенция 12 е формулирана именно като „Aryl urea compound, whichisatosylatesaltofN-(4-chloro-3-(trifluoromethyl)phenyl-N’-(4-(2-(N-methylcarbamoyl)- 4-pyridyloxy)phenyl)urea.“ Описанието на издадения патент също съдържа конкретизация, че Съединение А е тозилатна сол на същото химично съединение, както и данни от примерите, в които Съединение А е оценявано самостоятелно и в комбинация с други противотуморни средства. С оглед на изложеното съставът приема, че претенция 12 не въвежда технически признаци,които не се съдържат в заявката, както е подадена. Макар общата насоченост на изобретението да е към комбинирана терапия, конкретното арилурея съединение — тозилатната сол на N-(4-хлоро-3-(трифлуорометил)фенил)-N’-(4-(2-(N-метилкарбамоил)-4- пиридилокси)фенил)урея — е индивидуализирано в описанието, а разкритието не се ограничава единствено до комбинираното му приложение. Поради това мотивите, че претенция 12 представлява недопустимо добавен предмет единствено защото не е присъствала като самостоятелна претенция в първоначалния комплект претенции, е неоснователен. Въведеният предмет се извежда от съдържанието на заявката, разгледана като цяло, включително от описанието, претенциите и фигурите. С оглед на горното основанието по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗПРПМ, се отхвърля като неоснователно. Анализ на доказателствата представени от искателите Преди да се пристъпи към преценка на новостта и изобретателската стъпка на патентна претенция 12, следва да се определи относимостта на представените от искателите доказателства, съгласно реда и описа им, дефиниран в раздел „Фактическа обстановка“ т. 2. Установени факти, подт. 2.2.„Доказателства представени от искателите“. В следния ред са анализирани неотносимите доказателства за анализа по същество на спора: Част от доказателствата се отнасят до самия процесен патент EP 2305255, до заявката, въз основа на която е издаден, до по-ранните заявки от същото патентно семейство и до хода на експертизното производство пред ЕПВ. Това са Д1, Д2, Д3, Д4, Д5, Д6, Д22, Д23, Д24 и Д25. Посочените документи са съобразени при анализа по чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗПРПМ, тъй като имат значение за установяване на първоначалното разкритие, произхода на претенция 12 и начина, по който същата е въведена в хода на производството пред Европейското патентно ведомство (ЕПВ). Същевременно тези документи са част от досието и патентното семейство на самия процесен патент и не съдържат независимо техническо учение, което да бъде противопоставено на претенция 12 при анализа на новост и изобретателска стъпка. Поради горното Д1, Д2, Д3, Д4, Д5, Д6, Д22, Д23, Д24 и Д25 се приемат за неотносими към преценката за новост и изобретателска стъпка и няма да бъдат обсъждани като противопоставими документи от предшестващото състояние на техниката. Доказателства Д17 и Д18 представляват научни публикации от 2002 г., а именно: 42/66 Д17 представлява публикацията Lowinger et al., „Design and Discovery of Small MoleculesTargetingRaf-1Kinase“, Current Pharmaceutical Design, 2002, 8, стр. 2269–2278, представена от Зентива като документ Д9 и от Тева като доказателство № 21. Д18 представлява публикацията S. J. Hotte et al., „BAY 43-9006:Earlyclinicaldatain patients with advanced solid malignancies“, Current Pharmaceutical Design, 2002, 8, стр. 2249– 2253, представена от Зентива като документ Д10. Видно е, че доказателствата са станали публично достъпни след релевантната приоритетна дата-03.12.2001 г., поради това същите не са част от предшестващото състояние на техниката и не могат да бъдат противопоставяни при анализа на новостта и изобретателската стъпка на претенция 12. Следователно Д17 и Д18 се приемат за неотносими към анализа по чл. 8 и чл. 9 от ЗПРПМ. Доказателства Д31–Д35 представляват външни експертни заключения, последващи експериментални изследвания и документи относно професионалната квалификация на лицата, изготвили съответните становища. Тези документи са съставени след приоритетната дата на процесния патент и не представляват част от предшестващото състояние на техниката. Д31 представлява експертен материал на проф. Petr Zámostný-„Intrinsic Dissolution Rate of Sorafenib Forms“, представен от Зентива като документ № 26. Д32 представлява декларация на проф. [фамилия] от 18.02.2022 г.-„Изследване на разтворимостта и разтварянето на сорафениб“, представена от Зентива като документ № 27. Д33 съдържа автобиографични данни относно квалификацията на експертите. Макар тези документи да отразяват становища на специалисти, те не съдържат самостоятелно техническо разкритие, достъпно към релевантната дата, което да може да бъде противопоставено на патентна претенция 12. Поради това Д31–Д35 няма да се вземат предвид като доказателства от предшестващото състояние на техниката при последващия анализ на новостта и изобретателската стъпка. Същите могат да имат значение единствено като израз на позицията на страните или като помощно обяснение на технически въпроси, но не и като самостоятелно основание за извод по чл. 8 и чл. 9 от ЗПРПМ. Доказателства Д36–Д50 представляват решения на чуждестранни съдилища, патентни ведомства и административни органи, постановени в производства, свързани с EP 2305255 или с националните му части в други държави. Тези решения са постановени при прилагане на националното право, процесуалните правила и практиката на съответната държава. Поради това те нямат задължителна сила в рамките на настоящото производство и не представляват самостоятелни доказателства от предшестващото състояние на техниката. Посочените документи могат да бъдат съобразени единствено като информация за развитието на паралелни производства относно процесния европейски патент, но не са относими към самостоятелната преценка на състава по чл. 8 и чл. 9 от ЗПРПМ. Следователно Д36–Д50 не следва да бъдат обсъждани като противопоставими документи при анализа на новостта и изобретателската стъпка. 43/66 Доказателства Д51 и Д52 представляват отговори на Bayer, депозирани пред ЕПВ във връзка с производства, отнасящи се до EP1450799. Тези документи съдържат процесуални позиции и аргументи на страна в друго производство. Поради това те също не са относими към анализа на новостта и изобретателската стъпка на претенция 12. Доказателства Д53 и Д54 са представени с оглед установяване на правния интерес на Mylan Ireland Limited и Pharmascience International Limited от водене на настоящото производство, като включват документи относно висящи съдебни производства между страните. Д55 представлява справка от регистъра на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Тези доказателства са относими единствено към допустимостта на исканията и наличието на правен интерес, но не съдържат техническа информация, релевантна към преценката за новост или изобретателска стъпка. С оглед на изложеното Д36–Д55 се приемат за неотносими към анализа по чл. 8 и чл. 9 от ЗПРПМ и няма да бъдат обсъждани като доказателства, противопоставими на патентна претенция 12 при преценката на новостта и изобретателската стъпка. В последващия анализ са анализирани допустимите доказателства за анализа по чл. 8 и чл. 9 на процесната 12-тапатента претенция: Д7 представлява международна патентна публикация WO 00/42012 A1, публикувана на 20.07.2000 г., с наименование „ω-CarboxyarylsubstituteddiphenylureasasRafkinase inhibitors“. Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент, поради което представлява част от предшестващото състояние на техниката. От библиографските данни се установява, че същата международна заявка е навлязла в европейска фаза и е публикувана като EP 1140840 A1, впоследствие издадена като EP 1140840 B1, представена по административната преписка и като Д20. Следователно Д7 и Д20 се отнасят до едно и също патентно семейство и разкриват едно и също техническо учение, поради това Д20, няма да бъде разглеждан самостоятелно. Представеният Д21 е свързан със сертификат за допълнителна закрила въз основа на EP 1140840 В1 и има значение за установяване на правната връзка между това патентно семейство и лекарствения продукт, но не добавя самостоятелно техническо разкритие извън съдържанието на Д7/Д20. При анализа на Д7 се установява, че документът се отнася до група арилурея съединения, приложими при лечение на заболявания, медиирани от Raf-киназа, както и до фармацевтични състави за такава терапия. На стр. 1, редове 15–16 от английската версия е посочено, че изобретението се отнася до приложение на група арилуреи при лечение на Raf- медиирани заболявания и до фармацевтични състави за такава терапия. На стр. 2, редове 2–10 е разкрито, че изобретението предоставя съединения, които са инхибитори на ензима Raf-киназа. Посочено е, че тези съединения са подходящи при лечение на тумори и Raf-киназа медииран растеж на ракови клетки, включително при рак на белия дроб, панкреаса, щитовидната жлеза, пикочния мехур и дебелото черво, както и при миелоидни заболявания. В същата част е посочено, че изобретението предоставя съединения, описани като арилуреи, включително арилови и хетероарилови аналози, които инхибират Raf-киназния път. 44/66 От Д7 се установява още, че изобретението не се ограничава само до общо терапевтично приложение, а разкрива и самите съединения. На стр. 6 е посочено, че изобретението се отнася и до съединения per se с формула I, както и до техните фармацевтично приемливи соли. На същата страница са изброени примерни киселини за образуване на фармацевтично приемливи соли, като сред тях е посочена и p- толуенсулфоновата киселина, т.е. киселината, която образува тозилатна сол. Съгласно Таблица 4 на стр. 80 от английската версия е описано съединение 42, което се идентифицира като сорафениб база. Съединението е предмет и на претенция 61, а химичната му формула е разкрита в съответните редове на описанието. В този смисъл Д7 разкрива конкретното арилурея съединение, съответстващо на сорафениб база, като част от по-широката група Raf-киназни инхибитори. Отделно от това, Д7 разкрива възможността съединенията от формула I да бъдат под формата на фармацевтично приемливи соли, включително соли с органични киселини. Посочването на p-толуенсулфоновата киселина в списъка на възможните киселини, което означава, че тозилатната сол е включена сред възможните солеви форми на съединенията от този клас. Следователно Д7/Д20 разкриват: клас арилурея съединения като Raf-киназни инхибитори; конкретно съединение, идентифицирано като сорафениб база; трето, възможност тези съединения да бъдат получени под формата на фармацевтично приемливи соли; и четвърто, p-толуенсулфоновата киселина като една от множеството възможни киселини за образуване на такава сол. На база на горното Д7/Д20 се приема като допустимо релевантно доказателство и ще бъде взето предвид при анализа по същество за новост и изобретателска стъпка. Д8 представлява международна патентна публикация WO 00/41698 A1, публикувана на 20.07.2000 г., с наименование „ω-Carboxyarylsubstituteddiphenylureasasp38kinase inhibitors“. Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент и представлява част от предшестващото състояние на техниката. При анализа на Д8 се установява, че документът се отнася до група арилурея съединения, по-специално ω-карбоксиарил заместени дифенилуреи, предназначени като инхибитори на p38 киназа. На стр. 1 е посочено, че изобретението се отнася до приложение на група арилуреи при лечение на p38-медиирани заболявания и заболявания, медиирани от протеолитични ензими, както и до фармацевтични състави за такава терапия. От документа е видно, че изобретението обхваща съединения с формула I, както и техни фармацевтично приемливи соли. На стр. 12–13 от описанието е разкрит списък на фармацевтично приемливи соли, включително соли с органични киселини, като сред изрично посочените киселини е и p-толуенсулфоновата киселина, т.е. киселината, образуваща тозилатната сол. Разкрито е конкретно арилурея съединение 42 на стр. 101 от английската версия и същото е предмет на претенция 12, което е съответстващо на свободната база на сорафениб. Освен това Д8 разкрива, че съединенията с формула I могат да бъдат включени във фармацевтични състави заедно с нетоксични фармацевтично приемливи носители, а при 45/66 необходимост и с други активни съставки. В описанието са посочени различни дозирани форми и начини на приложение, включително перорални форми, таблетки и капсули. На база на горното Д8 се приема като допустимо релевантно доказателство и ще бъде взето предвид при анализа по същество за новост и изобретателска стъпка. Д9 представлява статията „Discovery of a novel Raf kinase inhibitor“ с автор Lyons и колектив, публикувана в Endocrine-Related Cancer през 2001 г. Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент и разглежда научната основа за насочване към Ras/Raf сигналния път при ракови заболявания и представя BAY 43-9006 като специфичен Raf-киназен инхибитор, избран като кандидат за клинична разработка. В статията е посочено, че водещата серия съединения по проекта за Raf-киназни инхибитори може общо да бъде определена като bis-arylureas, както и че след проведен скрининг BAY 43-9006е избран като кандидат за клинично разработване. В Д9 е посочено още, че BAY 43-9006 проявява перорална in vivo активност в човешки туморни ксенографтни модели, включително HCT116, MiaPaca-2и H460, както и че клинично изпитване с перорални таблетки BAY 43-9006 при пациенти с ракови заболявания е започнало през юли 2000 г. Документът съобщава добра поносимост, относително дълъг терминален полуживот при хората и окуражаващи предварителни клинични данни. В заключението BAY43-9006 е определен като перорално приложим мощен Raf-киназен инхибитор със значителна активност при различни човешки туморни типове. Самият Д9 обаче идентифицира активното вещество чрез кодовото означение BAY 43-9006и не съдържа пълното химично наименование или структурата на съединението. Връзката между BAY 43-9006и сорафениб се извежда при съпоставка с Д10 — Kumar, където в Таблица 2, стр. 310, е посочено съединението на BayerAG-BAY-43-9006, дадена е неговата химична структура, посочена е мишена RAF, статус Phase I, както и активност като Raf-1инхибитор. От тази структура се установява, че BAY 43-9006 съответства на сорафениб база, а не на тозилатната сол. Следователно Д9, разгледан с Д10, доказва, че към релевантната дата сорафениб база -BAY43-9006е бил известен като перорално приложим противотуморен Raf-киназен инхибитор с клиничен потенциал. На база на горното Д9 се приема като допустимо релевантно доказателство за анализа по изобретателска стъпка. Д10 представлява обзорната публикация „Drugs targeted against protein kinases“ с автори C. Kumar и V. Madison, публикувана в Expert Opinion on Emerging Drugs, 2001 г., том 6, № 2, стр. 303–315.Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент и разглежда лекарствени вещества, насочени срещу протеин кинази, като част от развиващото се направление за таргетна противотуморна терапия. В публикацията са обсъдени различни сигнални пътища, свързани с туморния растеж и клетъчната пролиферация, включително Ras/Raf/MEK/ERK пътят. В схемата на фиг. 1 BAY-43-9006е позициониран в областта на Raf-киназната сигнализация, като инхибитор, 46/66 насочен към Raf. По този начин документът потвърждава, че към релевантната дата BAY- 43-9006е бил известен като представител на групата на Raf-киназните инхибитори. Особено значение има таблица 2 от Д10, в която в раздела за конкурентната среда е посочено съединението на BayerAGBAY-43-9006. За него е представена химична структура, посочена е мишена RAF, статус Phase I, индикация neoplasm, както и данни, че съединението инхибира Raf-1и потиска туморен растеж в животински модели. От представената структура може да се направи връзка между кодовото означение BAY-43- 9006 и съединението, известно като сорафениб база. Следователно Д10 е релевантен в две насоки. От една страна, той потвърждава, че към приоритетната дата съединението BAY-43-9006е било известно в областта като Raf- киназен инхибитор с противотуморна активност. От друга страна, за разлика от Д9, който обозначава съединението само чрез кодовото му наименование BAY-43-9006, Д10 съдържа химична структура, която позволява съединението да бъде идентифицирано като сорафениб база. На база на горното Д10 се приема като допустимо релевантно доказателство за анализа по изобретателска стъпка. Д11 представлява откъс от учебника Pharmaceutics: The Science of Dosage Form Design, редактиран от Michael E. Aulton, публикуван през 1988 г., по-конкретно раздел „Предварително формулиране“ с автори J. I. Wells и M. E. Aulton. Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент и отразява общи знания на специалиста в областта на фармацевтичното формулиране. При анализа на Д11 се установява, че документът разглежда предварителното формулиране като етап от разработването на лекарствен продукт, при който се определят основните физични и химични свойства на лекарствената молекула, необходими за последващото разработване на подходяща лекарствена форма. В съдържанието на раздела изрично са включени разтворимост, pKa, соли, разтваряне, собствена скорост на разтваряне, стабилност, полиморфизъм, течливост, компресионни свойства и съвместимост с ексципиенти. От Д11 е видно, че при стартиране на програма за предварително формулиране количеството налично вещество може да бъде ограничено, поради което изследователите следва да определят най-съществените свойства, които са от непосредствено значение за разработването на лекарствената форма. В тази връзка документът посочва, че собствената разтворимост и pKa са двете стойности, които трябва да се определят, тъй като от тях зависи бъдещата работа по формулиране. Д11 разкрива още, че разтворимостта и pKa позволяват да се прецени необходимостта и възможността за получаване на по-разтворими соли на лекарството, с цел преодоляване на неблагоприятни свойства, свързани с ниска бионаличност при твърди дозирани форми. В този смисъл документът потвърждава, че изборът на подходяща сол е част от обичайния подход при фармацевтичното разработване на лекарствени вещества. Особено значение има частта от Д11, в която е посочено, че значително подобрение на разтворимостта може да се постигне чрез избор на подходящи соли. В документа са 47/66 изброени потенциални фармацевтични соли, като в Таблица 13.4 сред солите на основни лекарства е посочен и тозилат. Следователно Д11 доказва, че към релевантната дата тозилатът е бил известен като възможна фармацевтично приемлива солева форма за основни лекарствени вещества. Същевременно Д11 не разкрива сорафениб, BAY 43-9006 или тозилатната сол на сорафениб. Документът не се отнася до Raf-киназни инхибитори, арилурея съединения или конкретно до процесното съединение. Поради това Д11 не може да бъде противопоставен самостоятелно срещу претенция 12 при анализа на новостта. Значението на Д11 е ограничено до това, че установява общите знания на специалиста относно предформулирането и обичайните подходи за оценка на активни вещества, включително изследване на разтворимост, разтваряне, соли и полиморфизъм. Следователно документът може да бъде съобразен при анализа на изобретателската стъпка само като доказателство за общия технически подход, който специалистът би приложил при разработване на подходяща фармацевтична форма на известно активно вещество, но не и като документ, който сам по себе си насочва конкретно към сорафениб тозилат. Д12 представлява публикацията „Salt Selection andOptimisationProceduresfor Pharmaceutical New Chemical Entities“ с автор R. J. Bastin и колектив, публикувана в Organic Process Research and Development, 2000, том 4, стр. 427–435.Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент и разглежда процедури за избор и оптимизация на соли на нови фармацевтични вещества. Публикацията е изготвена от автори от Aventis Pharma и съдържа преглед на процеса по избор на сол, последван от сравнителен анализ на резултатите, получени при соли на три различни лекарствени вещества, както и данни от последващи предклинични изпитвания. В изложението е посочено, че част от целта на публикацията е да се насочи вниманието към ранен високопроизводителен скринингов метод, разработен в Aventis Pharma. Д12 има значение за установяване на общите знания на специалиста към релевантната дата относно това, че изборът на подходяща солева форма е обичайна част от фармацевтичното разработване на ново активно вещество. Документът показва, че при избора на сол се извършва сравнителна оценка на различни соли, като се вземат предвид свойства като физикохимична стабилност, разтворимост, технологичност, кристалност, хигроскопичност и пригодност за последващо фармацевтично разработване. Същевременно Д12 не разкрива конкретното съединение сорафениб, не разглежда неговата свободна база и не съдържа конкретни експериментални данни относно тозилатната сол на сорафениб. Документът не посочва p-толуенсулфоновата киселина като задължителен или единствено предпочитан избор за всички активни вещества, а разглежда солевия скрининг като сравнителна и до голяма степен експериментална процедура. Поради това Д12 може да бъде съобразен като доказателство за това, че към приоритетната дата специалистът е познавал подходи за избор и оптимизация на соли и е можел да проведе солеви скрининг. Д13 представлява публикацията „Salt selection for basic drugs“ с автор P. L. Gould, публикувана в International Journal of Pharmaceutics, том 33, 1986 г., стр. 201–217. 48/66 Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент и разглежда избора на соли при основни лекарствени вещества и е посочен като част от общите знания на специалиста в областта към релевантната дата. В публикацията Gould идентифицира редица фактори, които следва да бъдат съобразени при избора на подходяща солева форма, включително точка на топене, разтворимост на лекарственото вещество, хидрофобност на солта и пригодност на получената форма за фармацевтично приложение. Авторът подчертава, че при избора на сол е необходимо да се търси баланс между различни свойства, като подходящата солева форма не може да бъде определена единствено въз основа на един отделен критерий. Д13 има значение за установяване на общите знания на специалиста, че към релевантната дата изборът на сол на лекарствено вещество е бил познат подход във фармацевтичната разработка. Документът показва, че специалистът е разполагал с общи насоки за оценка на различни соли и за групиране на конюгирани киселини според конкретни технологични и фармацевтични проблеми. Същевременно в Д13 е отчетено, че дори при наличието на известни насоки изборът на подходяща солева форма остава практически и до голяма степен емпиричен процес. Публикацията не разкрива сорафениб, не разглежда свободната база на сорафениб, нито съдържа данни относно тозилатната сол на процесното арилурея съединение. Документът също не дава конкретно указание, че при съединение със структурата на сорафениб специалистът би избрал именно p-толуенсулфоновата киселина за получаване на тозилатна сол. Поради това Д13 може да бъде съобразен като доказателство за общата практика при избора на соли на основни лекарствени вещества и за факторите, които специалистът би взел предвид при солеви скрининг. Д15 представлява публикацията „Pharmaceutical Salts“ с автори S. M. Berge, L.D. Bighley и D. C. Monkhouse, публикувана в Journal of Pharmaceutical Sciences, том 66, № 1, януари 1977 г. Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент и разглежда фармацевтичните соли и представлява ранен опит за систематизиране на общите практически подходи при избора на соли на лекарствени вещества. В публикацията е посочено, че получаването на подходяща солева форма е свързано с постигане на желана комбинация от свойства, като изборът на сол често има труден и полуемпиричен характер. В документа е представен анализ на соли, включени в лекарства, одобрени от FDA до 1974 г., като съответната таблица е възпроизведена и в последващата публикация на Gould. Следователно Д15 има значение за установяване на общите знания на специалиста в областта относно това, че към релевантната дата изборът на фармацевтично приемлива сол е бил познат подход при разработването на лекарствени вещества. Д15 не разкрива конкретното съединение сорафениб, не разглежда неговата свободна база, нито посочва тозилатната сол на сорафениб като предпочитан или конкретно мотивиран избор. Поради това документът може да бъде съобразен като доказателство за общия характер на солевия скрининг и за познатите фармацевтични соли. 49/66 Д16 представлява откъс/позоваване на Remington:TheScienceandPracticeof Pharmacy,20-тоиздание, 2000 г. Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент и по естеството си представлява общ фармацевтичен справочник. От представеното в Д16 е видно, че документът съдържа таблица относно потенциални фармацевтични соли на основни лекарствени вещества. В таблицата са посочени различни аниони, съответните им стойности на pKa, както и данни за честота на приложение при лекарствени продукти. В частта за соли на основни лекарства таблицата включва, наред с други, хидрохлорид, сулфат, тозилат, мезилат, напсилат, безилат, малеат, фосфат, салицилат, тартарат, лактат, цитрат, бензоат, сукцинат и ацетат. В таблицата тозилатът е изрично посочен като потенциална фармацевтична сол, със стойност на pKa -1,34. Следователно Д16 разкрива, че към релевантната дата тозилатът е бил известен като една от възможните фармацевтично приемливи соли за основни лекарствени вещества. Таблицата обаче не се отнася до сорафениб, BAY 43-9006 или арилурея Raf-киназни инхибитори, нито индивидуализира тозилата като предпочетена солева форма за процесното съединение. Поради това Д16 има значение само като доказателство за общите знания на специалиста относно възможни солеви форми и критериите за първоначален солеви скрининг. Д26 представлява публикацията Viegas et al., „Measurement of Intrinsic Drug Dissolution Rates Using Two Types of Apparatus“, публикувана през юни 2001 г. Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент и се отнася до методи за измерване на присъщата скорост на разтваряне на лекарствени вещества. При анализа на Д26 се установява, че документът разглежда определянето на присъщата скорост на разтваряне като подход за характеризиране на скоростта на разтваряне на лекарствено вещество и за преценка на химическата еквивалентност на партиди. В публикацията са обсъдени два апарата за измерване, като е посочено, че те са лесни за работа и позволяват получаване на съпоставими резултати. Видно е, че при слаборазтворими или практически неразтворими във вода съединения измерванията могат да се провеждат в среди за разтваряне, съдържащи повърхностноактивни вещества и съразтворители. Посочено е също, че такива процедури могат да бъдат излишни за съединения, които преминават в разтвор почти веднага, например някои солеви форми на слаби киселини и основи. Следователно Д26 потвърждава общото знание, че към релевантната дата присъщата скорост на разтваряне е била познат параметър при фармацевтичното характеризиране на лекарствени вещества и че за практически неразтворими във вода съединения специалистът е можел да провежда изпитвания в среди с повърхностноактивни вещества или съразтворители. Същевременно Д26 не разкрива сорафениб, BAY 43-9006 или тозилатната сол на сорафениб. Документът не се отнася до Raf-киназни инхибитори, арилурея съединения, 50/66 избор на фармацевтично приемлива сол или p-толуенсулфонова киселина като солеобразуващ агент. Поради това Д26 не е относим към анализа на новостта на претенция 12. Значението му при анализа на изобретателската стъпка е ограничено до това, че доказва общи знания относно методите за измерване на присъща скорост на разтваряне и възможността такива измервания да се извършват при модифицирани среди за разтваряне. Д27 представлява научната статия Shah et al., „In VitroDissolutionProfileofWater- Insoluble Drug Dosage Forms in the Presence of Surfactants“, публикувана в Pharmaceutical Research през 1989 г. Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент и отразява общи знания относно определяне на профила на разтваряне на трудноразтворими лекарствени форми. При анализа на Д27 се установява, че статията разглежда проблем, свързан с нарастващия брой неразтворими във вода твърди лекарствени форми и необходимостта от подходящи среди за изпитване на тяхното in vitro разтваряне. Документът посочва, че за водонеразтворими лекарствени продукти средата за разтваряне следва да бъде съобразена със специфичните им свойства, като вместо органични разтворители се препоръчва прилагането на повърхностноактивни вещества. В Д27 е разгледано влиянието на натриев лаурилсулфат SLS върху профила на разтваряне на водонеразтворими лекарствени продукти. Посочено е, че в повечето случаи скоростта и степента на разтваряне се увеличават с повишаване на концентрацията на повърхностноактивното вещество във водната среда. Като пример са посочени водонеразтворими лекарствени продукти като гризеофулвин, карбамазепин, клофибрат, медроксипрогестерон и кортизон ацетат. Документът също така отбелязва, че присъствието на повърхностноактивни вещества в средата за разтваряне може да има физиологично значение, тъй като в стомашно-чревния тракт присъстват естествени повърхностноактивни вещества, жлъчни киселини, жлъчни соли и лецитин. В този смисъл изпитванията със SLS могат до известна степен да имитират процеси, протичащи in vivo. Същевременно Д27 не разкрива сорафениб, BAY 43-9006 или тозилатната сол на сорафениб. Документът не разглежда Raf-киназни инхибитори, арилурея съединения, избор на фармацевтично приемливи соли или p-толуенсулфонова киселина като солеобразуващ агент. Той се отнася до методология за определяне на профила на разтваряне на трудноразтворими лекарствени форми в присъствие на повърхностноактивни вещества, а не до избор на конкретна солева форма на активно вещество. Следователно Д27 не е релевантен към анализа на новостта на претенция 12. Значението му при анализа на изобретателската стъпка е ограничено до това, че потвърждава общото знание, че при трудноразтворими лекарствени продукти специалистът би разглеждал разтварянето като важен параметър и би познавал подходи за изпитване на разтварянето чрез среди, съдържащи повърхностноактивни вещества. Д28 представлява научната статия Shah et al., „In vitro dissolution of sparingly water- soluble drug dosage forms“, публикувана в International Journal of Pharmaceutics, 1995 г. 51/66 Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент и се отнася до in vitro разтваряне на слаборазтворими във вода лекарствени форми. При анализа на Д28 се установява, че документът разглежда разработване и изпитване на in vitro процедура за оценка на профилите на разтваряне на слаборазтворими във вода лекарствени продукти. В статията е посочено, че са изследвани различни водни среди, включително такива, които съдържат повърхностноактивно вещество като натриев лаурилсулфат SLS. Видно е, че Д28 потвърждава вече известен към релевантната дата подход, съгласно който добавянето на ниски нива на повърхностноактивни вещества към средата за разтваряне улеснява характеризирането in vitro на слаборазтворими във вода лекарствени продукти. В документа е посочено още, че синтетични повърхностноактивни вещества като SLS могат да бъдат взаимозаменяеми in vitro с естествени повърхностноактивни вещества, каквито са натриев холат и натриев таурохолат. Д28 прави препратка и към по-ранната публикация Shah et al. 1989, като посочва, че методологията за разтваряне на слаборазтворими във вода лекарствени продукти с прилагане на SLS е разработена по-рано. В тази връзка документът допълнително потвърждава, че към приоритетната дата специалистът е познавал прилагането на повърхностноактивни вещества в среди за разтваряне като обичаен подход при изпитване на трудноразтворими лекарствени форми. Същевременно Д28 не разкрива сорафениб, BAY 43-9006 или тозилатната сол на сорафениб. Документът не се отнася до Raf-киназни инхибитори, арилурея съединения, фармацевтично приемливи соли или избор на p-толуенсулфонова киселина като солеобразуващ агент. Следователно Д28 не е относим към анализа на новостта на претенция 12. Значението му при анализа на изобретателската стъпка е ограничено до това, че доказва общи знания относно изпитването на разтварянето на слаборазтворими лекарствени продукти, включително чрез среди, съдържащи SLS. Д29 представлява FIP Guidelines for Dissolution Testing ofSolidOralProducts, публикувани в Dissolution Technology през 1997 г. Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент и представлява официални насоки на Международната фармацевтична федерация относно изпитване на разтварянето на твърди перорални лекарствени продукти. При анализа на Д29 се установява, че документът разглежда методологични насоки за провеждане на изпитвания за разтваряне на твърди перорални лекарствени форми. Видно е, че в Д29 се разглеждат среди за разтваряне, които могат да отразяват условията в стомаха и тънките черва. В Таблица 6 е посочен натриев лаурилсулфат SLS като компонент на среда за разтваряне, симулираща стомашна течност. Посочени са и други среди, включително такива, които имитират чревни условия на гладно и след хранене. Следователно Д29 потвърждава, че към релевантната дата при изпитване на разтварянето на твърди перорални продукти специалистът е познавал прилагането на среди, 52/66 съдържащи повърхностноактивни вещества, включително SLS, с цел по-подходящо моделиране на физиологични условия. Същевременно Д29 не разкрива сорафениб(BAY43-9006)или тозилатната сол на сорафениб. Документът не се отнася до Raf-киназни инхибитори, арилурея съединения, избор на фармацевтично приемливи соли или p-толуенсулфонова киселина като солеобразуващ агент. Поради това Д29 не е относим към анализа на новостта на претенция 12. Значението му при анализа на изобретателската стъпка е ограничено до това, че доказва общи знания относно изпитването на разтварянето на твърди перорални лекарствени продукти и прилагането на SLS като среда за разтваряне. Д30 представлява научната статия Jinno et al., „Dissolution of Ionizable Water-Insoluble Drugs: The Combined Effect of pH and Surfactant“, публикувана в Journal of Pharmaceutical Sciences през 2000 г. Документът е публикуван преди приоритетната дата на процесния патент и се отнася до разтварянето на йонизиращи се, неразтворими във вода лекарствени вещества при комбинирано влияние на pH и повърхностноактивно вещество. При анализа на Д30 се установява, че документът разглежда измерването на присъщата скорост на разтваряне на йонизиращо се водонеразтворимо лекарствено вещество в присъствие на натриев лаурилсулфат SLS като повърхностноактивно вещество. В статията е изследван комбинираният ефект на различни стойности на pH и различни концентрации на SLS върху разтварянето на пироксикам. Видно е, че изследването е проведено при различни стойности на pH и при концентрации на SLS 0%, 0,5% и 2,0%, като присъщата скорост на разтваряне е измервана чрез апарат с въртящ се диск. В таблица II са представени данни за присъщата скорост на разтваряне при различни комбинации от pH и концентрация на SLS, което показва, че този параметър може да бъде измерван и сравняван при променени външни условия на теста. Д30 потвърждава общото знание, че при слаборазтворими и йонизиращи се лекарствени вещества разтварянето зависи както от pH на средата, така и от наличието и концентрацията на повърхностноактивно вещество. Документът е относим към общата методология за оценка на разтваряне и присъща скорост на разтваряне, включително в среди, съдържащи SLS. Същевременно Д30 не разкрива сорафениб, BAY 43-9006 или тозилатната сол на сорафениб. Документът не се отнася до Raf-киназни инхибитори, арилурея съединения или избор на фармацевтично приемлива солева форма. Поради това Д30 не е относим към анализа на новостта на претенция 12. Значението му при анализа на изобретателската стъпка е ограничено до това, че доказва общи знания относно оценката на разтварянето на слаборазтворими вещества и възможността за измерване на присъща скорост на разтваряне при различни условия на pH и SLS. С оглед извършения анализ на доказателствения материал съставът приема, че към преценката за новост са относими Д7 и Д8, доколкото именно тези документи се сочат като разкриващи сорафениб база и обща възможност за образуване на фармацевтично приемливи соли, включително тозилат. Д20 не следва да се разглежда 53/66 отделно от Д7, доколкото представлява европейският член на същото патентно семейство, а Д21 има значение само за правната връзка със сертификата за допълнителна закрила, но не добавя самостоятелно техническо разкритие. Останалите документи, които са публикувани преди релевантната дата 03.12.2001 г., а именно Д9, Д10, Д11, Д12, Д13, Д15, Д16, Д26-Д30, не разкриват самостоятелно предмета на претенция 12, но могат да бъдат съобразени при анализа на изобретателската стъпка — Д9 и Д10 във връзка с известността на BAY 43-9006/сорафениб база и неговата противотуморна активност, а Д11, Д12, Д13, Д15, Д16 и Д26–Д30 като доказателства за общите знания на специалиста относно предформулиране, избор на фармацевтично приемливи соли, pKa, разтворимост, присъща скорост на разтваряне и среди за изпитване на трудноразтворими лекарствени вещества. Останалите доказателства не представляват относими самостоятелни документи от предшестващото състояние на техниката и няма да бъдат обсъждани при последващия анализ на новостта и изобретателската стъпка. Анализ на доказателствата, представени от притежателя на правото Представените от притежателя на правото доказателства са обсъдени съгласно реда и описа им, дефиниран в раздел „Фактическа обстановка“, т. 2 „Установени факти“, подт. 2.3 „Доказателства, представени от притежателя на правото“. От анализа им се установява, че с тях притежателят изгражда защитата си в няколко насоки: наличие на паралелни производства и постановени актове в други държави в подкрепа на валидността на претенция 12; експертни становища относно трудностите при избора на тозилатната сол; научни публикации относно разтворимостта и пероралното приложение; както и доказателства и практка на ЕПВ, свързана с процесуалната допустимост на направените искания за промяна. Доказателства П1–П3 представляват определения на Софийски градски съд, постановени в обезпечителни производства между притежателя на правото и съответните искатели. П1-П3представят факти и обстоятелства относно процесуалния контекст и правния интерес, но не и като доказателства от предшестващото състояние на техниката, затова не се приемат за относими към спора по новост и изобретателста стъпка. Доказателства П4–П10, П16, П19, П21, П23, П25 представляват решения на чуждестранни съдилища, патентни ведомства и административни органи, постановени в производства, свързани с EP 2305255 или с националните му части в други държави. Тези решения са постановени при прилагане на националното право, процесуалните правила и практиката на съответната държава. Поради това те нямат задължителна сила в рамките на настоящото производство и не представляват самостоятелни доказателства от предшестващото състояние на техниката. Посочените документи могат да бъдат съобразени единствено като информация за развитието на паралелни производства относно процесния европейски патент, но не са относими към самостоятелната преценка на състава по чл. 8 и чл. 9 от ЗПРПМ. 54/66 Доказателства П13 и П14 са свързани с второто издание на Aulton и датата на неговото публикуване. П13 представлява откъс от E. Aulton, „Фармацевтика: Науката за дизайна на фармацевтичните форми“, второ издание, 2002 г., публикувано през 2001 г., стр. 113–138. Документът е представен от притежателя във връзка със спора между страните относно съдържанието и значението на учебника на Aulton като източник на общи знания на специалиста към релевантната дата. Установява се, че целта на представяне на второто издание е свързана, от една страна, с обстоятелството, че проф. [фамилия] при изготвяне на своето експертно становище се е позовал именно на това издание на учебника. От друга страна, притежателят поддържа, че съдържанието на първото и второто издание е по същество идентично, но в таблица 13.4 от второто издание, в която са изброени различни фармацевтични соли, не е посочена тозилатната сол. Това обстоятелство се сочи от притежателя като съществено за анализа, доколкото спорът между страните е съсредоточен върху въпроса дали изборът на тозилатната сол на сорафениб е бил очевиден за специалиста към приоритетната дата. Доказателства П11, П12, П15, П22 и П24 представляват декларации и експертни становища, с които притежателят цели да обоснове, че изборът на сорафениб тозилат не е бил очевиден и че разработването на подходяща солева форма е било свързано с технически трудности. По-конкретно: П11 представлява клетвена декларация от 28.07.2020 г. на проф. [име, фамилия], който е посочен като един от изобретателите в WO 00/42012 и в EP 2305255. Декларацията е представена от притежателя с цел да обоснове фактическата история на разработването на сорафениб и избора на тозилатната сол. В нея проф. [фамилия] посочва, че съединението BAY43-9006 съответства на сорафениб като свободна база, че поради хидрофобната структура на молекулата създаването на перорална форма е било свързано с технически трудности, както и че е проведен солеви скрининг, включващ хлоридна, сулфатна, тозилатна и мезилатна сол. Посочено е още, че тозилатната сол не е показала значимо подобрение в разтворимостта, но при фармакокинетични изпитвания при кучета е проявила най-висока бионаличност — 24,2%, т.е. значително по-висока от свободната база и от останалите соли. С това доказателство притежателят цели да подкрепи тезата си за неочакван технически ефект и липса на очевидност при избора на тозилатната сол. П12 представлява експертно становище на проф. [име, презиме, фамилия] от 15.08.2021 г., представено с цел да подкрепи позицията на притежателя относно начина, по който специалистът би подходил при солеви скрининг на сорафениб. Според изложеното в становището, макар образуването на соли да е познат подход за подобряване на разтворимостта, специалистът не би бил пряко насочен към тозилатната сол, а по-скоро би разгледал по-често прилагани противойони като хидрохлорид, сулфат, фосфат или мезилат. Становището е представено и във връзка с тезата на притежателя, че общите знания от Aulton(Д11) и Bastin (Д12) не водят автоматично до избор именно на тозилатна сол на сорафениб. П15 представлява експертно становище/декларация на проф. [име, презиме, фамилия] от 27.01.2022 г. относно експерименти за разтваряне и присъща скорост на 55/66 разтваряне на свободната база на сорафениб и на неговите соли. В документа проф. Фрийлинк посочва, че към приоритетната дата наситената разтворимост е била един от основните параметри при предварителното формулиране, докато тестовете за скорост на разтваряне обичайно се провеждат на по-късен етап. В становището се твърди, че при толкова ниска разтворимост специалистът не би продължил с допълнителни тестове на солите, включително на сорафениб тозилат, а проведените експерименти не позволяват определяне на присъща скорост на разтваряне, тъй като концентрациите остават под границата на количествено определяне. П22 представлява последваща декларация на проф. [фамилия] от 11.05.2022 г., с която той коментира техническите аспекти на декларацията на проф. [фамилия] и допълнително развива тезата относно разтворимостта, присъщата скорост на разтваряне — IDR(IntrinsicDissolutionRate),проточната клетка и повърхностноактивните вещества. П24 представлява първа и последна страница от декларация на проф. [име, фамилия] от 22.04.2022 г., представена в германско производство, като от наличната част е видно, че тя се отнася до въпроси за pKa и избора на соли. С оглед на горния анализ П11, П12, П15, П22 и П24 и като краен извод се извежда, че доказателствата, съдържат технически обяснения относно разработването на сорафениб тозилат, солевия скрининг, разтворимостта и присъщата скорост на разтваряне, същите представляват декларации и експертни становища, изготвени след приоритетната дата и във връзка с водени спорове относно процесния патент. С оглед на това П11, П12, П15, П22 и П24 няма да се вземат предвид като доказателства от предшестващото състояние на техниката при последващия анализ по същество на спора. П17 представлява публикацията Hörter & Dressman, 2001, „Influence of physicochemicalpropertiesondissolutionofdrugsinthegastrointestinal tract“, представена от притежателя във връзка с доводите относно разтворимостта и значението ѝ за пероралното приложение. Документът е представен с цел да подкрепи тезата на притежателя, че поведението на лекарственото вещество при перорално приложение не се определя единствено от водната разтворимост или от избора на солева форма, а зависи от съвкупност от физикохимични и физиологични фактори. От съдържанието на П17 се установява, че статията разглежда разтварянето като често ограничаващ скоростта на абсорбция етап при лекарствата, прилагани през стомашно- чревния тракт. Посочено е, че върху разтварянето влияят разтворимостта във вода, кристалната форма, липофилността, pKa и pH профилът в стомашно-чревния тракт, наличието на жлъчни соли и повърхностноактивни вещества, съвместният прием с храна, размерът на частиците, омокрянето, дифузията, вискозитетът и хидродинамичните условия. В заключителната част на документа се подчертава, че стандартните in vitro среди за разтваряне не винаги отразяват напълно физиологичните условия в горната част на стомашно-чревния тракт. В този смисъл П17 може да бъде съобразен единствено като източник на общи знания към релевантната дата относно факторите, които влияят върху разтварянето и абсорбцията на перорално прилагани лекарствени вещества. 56/66 П20 представлява международната заявка WO 03/047579 и е относимо към съдържанието на първоначалното разкритие на процесния патент. То е съобразено при анализа по чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗПРПМ. П26 — Lyonsetal.,2001,представено и описано под доказателство Д9. Доказателства П27–П29 представляват решения на апелативни състави на ЕПВ, представени във връзка с процесуалния въпрос за разглеждане на повече от едно искане за промяна при условия на евентуалност. Същите могат да бъдат съобразени само като помощна практика по процесуален въпрос, но не са относими към новостта и изобретателската стъпка. ПРЕЦЕНКА И АНАЛИЗ НА ПРОМИШЛЕНАТА ПРИЛОЖИМОСТ НА ПРОЦЕСНАТА 12-ТА ПАТЕНТНА ПРЕТЕНЦИЯ Във връзка с постановено Решение № 1071 от 30.01.2026 г. по адм. дело № 7960/2025 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 20404 от 13.06.2025 г. на Административен съд – София-градпо адм. дело № 2087/2025 г., следва да се съобрази, че при преценката на материалноправните предпоставки за закрила административният орган следва да извърши пълна и самостоятелна проверка на всички кумулативно установени в ЗПРПМ изисквания за патентоспособност. Поради това, независимо че в настоящото производство спорът е съсредоточен основно върху новостта и изобретателската стъпка на претенция 12, съставът следва да извърши и самостоятелна преценка относно изискването за промишлена приложимост по чл. 10 от ЗПРПМ. Съгласно чл. 10 от ЗПРПМ промишлено приложимо е изобретение, чийто предмет може да бъде произвеждан или многократно прилаган в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство. В настоящия случай предметът на претенция 12, съгласно двете допуснати изменения, се отнася до тозилатната сол на сорафениб, съответно под формата на таблетка за лечение на рак и в лекарствена форма за орално приложение. Обхватът на закрила по естеството си представлява фармацевтичен продукт или по-конкретно лекарствена форма, която може да бъде произведена в условията на фармацевтичната промишленост. Допълнително, от материалите по преписката се установява, че сорафениб тозилат е бил предмет на клинични изпитвания, включен е в лекарствен продукт, достигнал до пазара, и за лекарствен продукт, съдържащ сорафениб тозилат, е издадено разрешение за употреба. Тези обстоятелства потвърждават възможността предметът на претенция 12 да бъде произведен и приложен многократно в областта на фармацевтичната промишленост. С оглед на изложеното съставът приема, че предметът на претенция 12, както съгласно първото, така и съгласно второто допуснато изменение, отговаря на изискването за промишлена приложимост по чл. 10 от ЗПРПМ. Следователно не са налице основания за недействителност на претенция 12 поради липса на промишлена приложимост. 57/66 ПРЕЦЕНКА ЗА НОВОСТ По смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗПРПМ изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗПРПМ състоянието на техниката включва всичко, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин, където и да е по света, преди датата на подаване, съответно приоритетната дата, на заявката за патент. В състоянието на техниката се включва и съдържанието на националните заявки за патент, европейските и международните заявки за патент, за които Република България е посочена страна и които имат дата на подаване, съответно приоритетна дата, предхождаща тази на процесната заявка, ако впоследствие са публикувани по съответния ред. При преценката за новост следва първо да се определи предметът на претенцията, спрямо който се извършва сравнението с предшестващото състояние на техниката. В настоящия случай производството е ограничено до патентна претенция 12 на EP 2305255, като притежателят е направил две искания за ограничаване на нейния обхват. Поради това преценката за новост следва да бъде извършена спрямо двете допуснати ограничения на процесната претенция 12, а именно: първо, претенция 12, ограничена до тозилатната сол на сорафениб под формата на таблетка за използване при лечение на рак, и второ, претенция 12, ограничена до тозилатната сол на сорафениб в лекарствена форма за орално приложение. Както беше посочено по-горе,процесният патент EP 2305255 претендира приоритет от 03.12.2001 г. Следователно при анализа на новостта и изобретателската стъпка следва да бъдат съобразени само онези документи, които са станали общодостъпни преди тази дата и които съдържат техническо разкритие, относимо към предмета на претенция 12. Извършеният по-гореанализ на доказателствата установи, че към преценката за новост са относими Д7 и Д8, доколкото именно тези документи сочат като разкриващи арилурея съединения, съответстващи на сорафениб свободна база, както и възможност за получаване на фармацевтично приемливи соли, включително тозилат. При анализа следва да се прецени дали всеки от тези документи, разгледан самостоятелно, разкрива директно и недвусмислено всички признаци на съответното ограничение на претенция 12. Анализ по новост Анализ за новост на независима претенция 12 спрямо Доказателство 7-WO00/42012 A1. Д7 представлява международна патентна публикация WO 00/42012 A1, публикувана на 20.07.2000 г., т.е. преди приоритетната дата на процесния патент — 03.12.2001 г. Документът е част от предшестващото състояние на техниката по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗПРПМ. Д7 се отнася до ω-карбоксиарил заместени дифенилуреи като Raf-киназни инхибитори, фармацевтични състави, съдържащи такива съединения, и приложението им при лечение на Raf-медиирани заболявания, включително ракови заболявания. Същият документ е публикуван и като европейска заявка/патент EP 1140840, представен като Д20, 58/66 поради което Д20 не следва да се разглежда отделно от Д7, а само като европейски член на същото патентно семейство. При анализа на Д7 се установява, че конкретното съединение, съответстващо на сорафениб свободна база, е разкрито в документа като едно от множество възможни изпълнения, включително като съединение 42 в Таблица 4 на стр. 80, както и в претенция 61 на стр. 110. Освен това Д7 съдържа общо разкритие, че съединенията с формула I могат да бъдат под формата на фармацевтично приемливи соли, като в списъка на възможните киселини е посочена и p-толуенсулфоновата киселина, съответно тозилатна сол. Документът съдържа и общи разкрития относно фармацевтични състави, орално приложение и таблетни форми. Въпреки това Д7 не разкрива директно и недвусмислено конкретната комбинация от признаци на процесната претенция 12. За да се достигне до сорафениб тозилат, специалистът трябва най-напред да избере конкретното съединение, съответстващо на сорафениб свободна база, от множество арилурея съединения, след това да избере възможността то да бъде под формата на сол, и накрая да избере именно тозилатната сол от списъка на фармацевтично приемливите соли. Това представлява избор от повече от един списък, без в Д7 да е налице изрично или имплицитно указание, че точно съединение 42 следва да бъде комбинирано именно с p-толуенсулфоновата киселина. Същият извод се отнася и до двете допуснати ограничения на претенция 12. При първото искане за промяна предметът е ограничен до сорафениб тозилат под формата на таблетка за използване при лечение на рак. При второто искане за промяна предметът е ограничен до сорафениб тозилат в лекарствена форма за орално приложение. Макар Д7 общо да разкрива лечение на ракови заболявания, чрез орално приложение и таблетни форми, документът не разкрива конкретно и индивидуализирано тозилатната сол на сорафениб в такава таблетна или орална лекарствена форма. Следователно Д7 не съдържа пряко и недвусмислено разкритие на всички признаци на претенция 12 съгласно нито една от двете допуснати редакции. Поради това предметът на претенция 12, както е ограничен с първото и второто искане за промяна, е нов спрямо Д7. Анализ за новост на независима претенция 12 спрямо Доказателство 8 WO 00/41698 A1. Д8 представлява международна патентна публикация WO 00/41698 A1, публикувана на 20.07.2000 г., т.е. преди приоритетната дата на процесния патент — 03.12.2001 г. Документът е част от предшестващото състояние на техниката по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗПРПМ. Д8 се отнася до ω-карбоксиарил заместени дифенилуреи като p38 киназни инхибитори, фармацевтични състави, съдържащи такива съединения, и приложението им при лечение на p38-медиирани заболявания. При анализа на Д8 се установява, че документът разкрива клас арилурея съединения, както и възможност тези съединения да бъдат под формата на фармацевтично приемливи соли. В мотивите на искателите се поддържа, че Д8 разкрива и конкретно съединение, съответстващо на сорафениб свободна база, посочено като съединение 42, както и че в 59/66 документа е включен списък на фармацевтично приемливи соли, сред които и тозилат. Посочват се още претенции, отнасящи се до фармацевтично приемливи соли и фармацевтичен състав, съдържащ съответното съединение. Въпреки това Д8 не разкрива директно и недвусмислено конкретната комбинация от признаци на процесната претенция 12. За да се достигне до сорафениб тозилат, специалистът трябва първо да избере конкретното арилурея съединение, идентифицирано от искателите като сорафениб свободна база, от по-широкото множество разкрити съединения, след това да избере възможността това съединение да бъде под формата на сол, и накрая да избере именно тозилатната сол от общия списък на фармацевтично приемливите соли. В Д8 не се съдържа изрично или имплицитно указание, че точно това конкретно съединение следва да бъде комбинирано именно с p-толуенсулфонова киселина. Същият извод се отнася и до двете допуснати редакции на претенция 12. При първото искане за промяна предметът е ограничен до сорафениб тозилат под формата на таблетка за използване при лечение на рак, а при второто — до сорафениб тозилат в лекарствена форма за орално приложение. Макар Д8 да съдържа общи разкрития за фармацевтични състави и възможни лекарствени форми, документът не разкрива конкретно и индивидуализирано тозилатната сол на сорафениб в таблетна форма за лечение на рак, нито в лекарствена форма за орално приложение. Следователно Д8 не съдържа пряко и недвусмислено разкритие на всички признаци на претенция 12 съгласно нито една от двете допуснати редакции. Поради това предметът на претенция 12, както е ограничен с първото и второто искане за промяна, е нов спрямо Д8. ПРЕЦЕНКА НА ИЗОБРЕТАТЕЛСКАТА СТЪПКА След като анализът за новост установи, че предметът на процесната претенция 12, съгласно двете допуснати ограничения, е нов спрямо Д7 и Д8, следва да се извърши преценка за наличие на изобретателска стъпка в съответствие с чл. 9 от ЗПРПМ и чл. 56, ал. 1 от НОПРЗПИПМ. По смисъла на чл. 9 от ЗПРПМ изобретението има изобретателска стъпка, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗПРПМ за специалиста в областта към датата на подаване, съответно към приоритетната дата на заявката. Съгласно чл. 52, ал. 3 и ал. 4 от НОПРЗПИПМ терминът „очевиден начин“ означава, че изобретението следва явно или логично от състоянието на техниката, т.е. не изисква познания, надвишаващи познанията, присъщи за специалиста в областта. „Специалист в областта“ е лице, което познава общото състояние на техниката в съответната и в съседни области, притежава общи технически познания и квалификация в релевантната технологична област, както и умения за обичайно развитие и усъвършенстване в тази област. При преценката на изобретателската стъпка следва да се определи най-близкото техническо решение, т.е. прототипът по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби 60/66 на НОПРЗПИПМ. Съгласно тази разпоредба „прототип“ е най-близкото до изобретението техническо решение, което има същото предназначение и съвпада с максимален брой признаци и/или по най-важния признак с изобретението. След определяне на прототипа се установяват различията между него и заявения предмет, техническият ефект, произтичащ от тези различия, и обективният технически проблем, който се решава с тях. В настоящия случай предметът на процесната претенция 12, съгласно първото допуснато изменение, се отнася до тозилатната сол на сорафениб под формата на таблетка за използване при лечение на рак, а съгласно второто допуснато изменение — до тозилатната сол на сорафениб в лекарствена форма за орално приложение. Поради това преценката за изобретателска стъпка следва да се извърши и по двете допуснати ограничения на претенцията. Релевантният специалист в областта е специалист в областта на фармацевтичната технология и разработването на лекарствени форми, включително твърди перорални лекарствени форми, който е запознат с общите принципи на предформулиране, избор на фармацевтично приемливи соли, оценка на pKa, разтворимост, присъща скорост на разтваряне, бионаличност и стандартни подходи при разработване на лекарствени вещества с ниска водна разтворимост. При необходимост този специалист би могъл да работи в екип със специалист по медицинска химия или фармакология, доколкото процесният предмет се отнася до активна съставка от групата на арилурея съединенията с противотуморно приложение. При анализа следва да се изхожда от състоянието на техниката към приоритетната дата 03.12.2001 г., без последващо знание за търговския успех на продукта, разрешението за употреба или утвърждаването на сорафениб тозилат като активна съставка в лекарствен продукт. С оглед на извършения по-горе анализ на доказателствата, при преценката за изобретателска стъпка следва да бъдат съобразени Д7 и Д8 като документи, разкриващи арилурея съединения, съответстващи на сорафениб свободна база, както и обща възможност за получаване на фармацевтично приемливи соли. Останалите релевантни документи от предшестващото състояние на техниката, включително Д9, Д10, Д11, Д12, Д13, Д15, Д16 и Д26–Д30, следва да бъдат разгледани във връзка с общите знания на специалиста относно BAY43-9006/сорафениб база, солевия скрининг, предформулирането, разтворимостта и разработването на твърди перорални лекарствени форми. Съответно в следващата част следва да се определи прототипът и да се прецени дали за специалиста към приоритетната дата, изхождайки от най-близкото техническо решение и общите си знания, е било очевидно да достигне до тозилатната сол на сорафениб в претендираната таблетна форма за лечение на рак, съответно орална лекарствена форма. Анализ на изобретателската стъпка От допустимите за спора доказателства специализираният състав приема, че Д7 — WO 00/42012 A1 представлява най-близкото техническо решение от предшестващото 61/66 състояние на техниката и следва да бъде определен като прототип при преценката на изобретателската стъпка на процесната претенция 12. та Д7 се отнася до същата техническа област като процесния патент и дефинираната 12 независима претенция, а именно арилурея съединения като Raf-киназни инхибитори, приложими при лечение на туморни заболявания. Документът разкрива конкретно съединение, съответстващо на сорафениб свободна база (съединение 42), както и обща възможност съединението да бъде предоставено под формата на фармацевтично приемлива сол. В Д7 сред подходящите киселини за образуване на такива соли е посочена и p- толуенсулфоновата киселина, съответно тозилатна сол. Документът разкрива също фармацевтични състави, орално приложение и таблетни форми, както и приложение при лечение на ракови заболявания. Съпоставителният анализ между претенция 12 и прототипа Д7 установява, че разликата се състои в конкретното индивидуализиране на тозилатната сол на сорафениб, както и в ограничаването ѝ съгласно двете допуснати формулировки на претенцията, а именно: тозилатната сол на сорафениб под формата на таблетка за използване при лечение на рак и тозилатната сол на сорафениб в лекарствена форма за орално приложение. На база на тази разлика специализираният състав приема, че техническият проблем, който може да бъде приписан на процесната претенция 12, не може да е предложения от притежателя обективен технически проблем като предоставяне на солева форма на сорафениб с неочаквано подобрена бионаличност. За да бъде отчетен такъв технически ефект при формулиране на обективния технически проблем, той следва да произтича от разликата между претендирания предмет и прототипа и да бъде подкрепен от техническото разкритие на патента, съответно да е правдоподобно изведен от заявката към релевантната дата. В процесния патент обаче не са представени сравнителни данни между сорафениб свободна база и тозилатната сол, нито между тозилатната сол и други солеви форми, които да установяват подобрена бионаличност, подобрена разтворимост или друг специфичен технически ефект, свързан именно с избора на тозилат. Описанието разкрива тозилатната сол като конкретна форма на арилурея съединението, но не съдържа експериментална обосновка, от която да следва, че тази сол решава технически проблем, различен от предоставяне на конкретна фармацевтично приемлива форма на известното активно съединение. Представените от притежателя декларации и експертни становища съдържат твърдения относно вътрешни изследвания, солеви скрининг и неочаквана бионаличност на сорафениб тозилат. Тези документи могат да бъдат съобразени като част от защитната позиция на притежателя и като помощно обяснение на технически въпроси, но не могат сами по себе си да заместят техническото разкритие на патента при формулиране на обективния технически проблем. В противен случай техническият проблем би бил формулиран въз основа на последващо въведен ефект, който не е обективно изведен от патента към приоритетната дата. Следователно обективният технически проблем следва да бъде формулиран като предоставяне на конкретна фармацевтично приемлива солева форма на известното активно 62/66 съединение сорафениб, подходяща за фармацевтично приложение, съответно за включване в орална лекарствена форма или таблетка за лечение на рак. Специализираният състав отчита, че ако специалист в областта — фармацевтичен технолог с познания в разработването на лекарствени форми, включително солеви форми и твърди перорални лекарствени форми, познава известното от Д7, а именно сорафениб свободна база като арилурея Raf-инхибитор с противотуморно приложение и възможност за получаване на фармацевтично приемливи соли, то той без да прилага знания и умения, надхвърлящи рутинната му квалификация, би достигнал до проверка на фармацевтично приемливи соли на това съединение. В тази връзка следва да се поясни, че солта представлява химично съединение, образувано от положително заредени катиони и отрицателно заредени аниони, при което полученият продукт е електронеутрален. В областта на фармацевтичното разработване образуването на соли е стандартен подход при работа с активни вещества, по-специално когато се търси подобряване или оптимизиране на физикохимични свойства, които имат значение за последващото фармацевтично приложение, като разтворимост, стабилност, технологичност и пригодност за включване в лекарствена форма. Този извод се подкрепя от общите знания на специалиста, отразени по-специално в Д12 — Bastin et al. 2000, „Salt Selection and Optimisation Procedures for Pharmaceutical New Chemical Entities“, както и в Д11 — Aulton 1988. От тези документи се установява, че изборът на солева форма на активна съставка представлява обичайна част от предформулирането. За да намери подходяща солева форма, специалистът би получил няколко соли на активното вещество и би определил техните параметри, свързани с възможността за фармацевтично приложение и с очакваното поведение на веществото в лекарствена форма. Такива параметри са разтворимостта, киселинната константа, точката на топене, хигроскопичността, стабилността и присъщата скорост на разтваряне. Киселинната константа, означавана като pKa, е характеристика на веществото, която дава информация за степента на дисоциация и за силата на съответната киселина. Колкото по-ниска е стойността на pKa, толкова по-силна е киселината. Този параметър е релевантен при избора на противойон за образуване на сол с основно лекарствено вещество, тъй като специалистът преценява дали съответната киселина е подходяща за получаване на стабилна фармацевтично приемлива сол. Следователно, изхождайки от Д7, специалистът би разполагал с конкретното активно съединение сорафениб свободна база и с изрична насока, че арилурея съединенията могат да бъдат под формата на фармацевтично приемливи соли. Тъй като Д7 посочва p- толуенсулфоновата киселина сред подходящите киселини за образуване на соли, а тозилатът е известна фармацевтично приемлива солева форма, специалистът би имал основание да включи тозилатната сол в обичайния набор от соли, които се подлагат на сравнителна проверка при солеви скрининг. Обстоятелството, че процесният патент се отнася до конкретната тозилатна сол, не променя този извод. Изборът на няколко фармацевтично приемливи противойона, получаването на съответните соли и сравнението им по стандартни параметри 63/66 представляват рутинна дейност на специалиста при предформулиране на активна съставка. В този смисъл достигането до сорафениб тозилат не изисква допълнителна експериментална работа, надвишаваща обийчайната за областта, и следва явно и логично от Д7 в комбинация с общите знания, отразени в Bastin et al. и Aulton. По отношение на двете допуснати ограничения на претенция 12 специализираният състав приема, че същите ограничават обхвата на претенцията, но не променят извода относно липсата на изобретателска стъпка. С първото искане за промяна претенция 12 е ограничена до тозилатната сол на сорафениб под формата на таблетка за използване при лечение на рак. Ограничението не преодолява липсата на изобретателска стъпка, тъй като Д7 вече разкрива насоката за противотуморното приложение на съединенията, а таблетната форма представлява обичайна твърда перорална лекарствена форма и изборът ѝ не изисква знания и умения, надхвърлящи рутинната квалификация на фармацевтичния технолог. С второто искане за промяна претенция 12 е ограничена до тозилатната сол на сорафениб в лекарствена форма за орално приложение. И това ограничение не преодолява липсата на изобретателска стъпка, тъй като оралното приложение е предвидима и стандартна посока за разработване на лекарствена форма на съединение, за което към релевантната дата вече е била известна перорална приложимост. Следователно формулирането на сорафениб тозилат в орална лекарствена форма не води до допълнителен технически ефект, който да отличи претендирания предмет от очевидната работа по предформулиране и разработване на лекарствена форма. На база на горепосоченото специализираният състав приема, че процесната претенция 12, както съгласно първото, така и съгласно второто допуснато изменение, не отговаря на изискването на чл. 9 от ЗПРПМ. От направения анализ се установи, че е изпълнен фактическият състав на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ за обявяване на частична недействителност, защото изобретението, определено от процесната претенция 12, както съгласно първото, така и съгласно второто допуснато изменение, към приоритетната дата 03.12.2001г., е лишена от изобретателска стъпка. Така мотивиран и в съответствие с чл. 57, ал. 2 от ЗПРПМ, специализираният състав взе следното: РЕШЕНИЕ На основание чл. 58, ал. 5, т. 2 от ЗПРПМ, обявява ЧАСТИЧНА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на територията на Република България на европейски патент с рег. № ЕР 2305255 и наименование „Съединения на арилурея в комбинация с други цитостатични или цитотоксични средства за лечение на рак при хората“, с притежател BAYERHEALTHCARELLC,изразяваща се в недействителност на 12-таПАТЕНТНА ПРЕТЕНЦИЯ. 64/66 Настоящото решение може да бъде обжалвано на основание чл. 59, ал. 1 от ЗПРПМ пред Административния съд – град София в тримесечен срок от съобщаването му по реда предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Специализиран състав по спорове: Държавен експерт: [име, фамилия] X [име, фамилия] Държавен експерт Държавен експерт: [име, фамилия] X [име, фамилия] Държавен експерт Държавен експерт: [име, фамилия] X [име, фамилия] Държавен експерт Юрист: [име, фамилия] X [име, фамилия] Юрист Юрист: [име, фамилия] X [име, фамилия] Юрист 65/66 Утвърдил, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАТЕНТНО ВЕДОМСТВО: X ОЛЯ ДИМИТРОВА 05.08.2026 г. 66/66