Искане · дело 12/2026

КОНОтр Ох. т AM.-JJ Дата Ж:.Л. С:.5...1. , ' Ц Ж съд АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД 'Б>ългарияъл! СИЛИСТРА Изх.№ Н Е •ж. (у^тХдминис]Административен съд - Силистра, Ш-ти състав ч л ал о т о н с т и т ц и я т а " ^ ^ у УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИ(?ЙЙЖЬДИИ9 С настоящото искане Ви сезирам да установите несъответствие между закон, приложим по административно дело № 24 / 2026 г. по описа на Административен съд - Силистра, и Конституцията, изхождайки от изложените по-долу съображе- ния. I. Фактите по делото С акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3256319 / 07.01.2026 г., съставен от старши полицай от РУ - Тутракан при ОДМВР - Силист- ра, е констатирано следното: жалбоподателят постоянен адрес: на 07.01.2026 г., около 21,05 ч., в гр. Тутракан, по ул. „Трансмариска", до пло- щад „21 -ви", е управлявал собствения си лек автомобил марка който е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП от 28.10.2025 г. Приемайки за осъществени фактите, отразени в гореописания акт за установя- ване на административно нарушение, ответникът (началник на група „Охранителна полиция" към РУ - Тутракан при ОДМВР - Силистра) е издал заповед № 26-0362- 000004 / 07.01.2026 г., с която е приложил спрямо жалбоподателя принудителна ад- министративна мярка по чл. 171, т. 1,6. „з", подб. „гг" ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Жалбоподателят е оспорил по съдебен ред заповедта за прилагане на принуди- телна административна мярка, по повод на което е образувано административно дело № 24 / 2026 г. по описа на Административен съд - Силистра. В съдебно заседание повереникът на жалбоподателя изрично оспори факта, че жалбоподателят е получил уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 КЗ. Ответникът от своя страна заяви, че администрацията на МВР не е уведомява- ла жалбоподателя за прекратяването на регистрацията на процесния автомобил, тъй като от 07.09.2025 г. задължението за уведомяване е отпаднало вследствие на изменение в ЗДвП; задължен е да изпраща уведомления единствено Гаранционният фонд. Ответникът признава също така, че информационната система на МВР, в ко- ято се отбелязва прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство, не е = 1 / 6 = достъпна за справки от граждани. Съдът изиска от Гаранционния фонд изпратеното до жалбоподателя уведомле- ние по чл. 574, ал. 10 КЗ ведно с доказателства за връчването на уведомлението. В отговор постъпи писмо вх.№ 673 / 08.04.2026 г., с което изпълнителният ди- ректор на Гаранционния фонд заявява, че Гаранционният фонд няма задължение да изпраща уведомленията като препоръчана пощенска пратка и че процедурата по уведомяване на собствениците на незастрахованите моторни превозни средства не е обвързана с получаването на уведомлението. II. Правната страна на делото 1. Приложим закон Правното основание на процесната принудителна административна мярка е разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з", подб. „гг" ЗДвП, която фиксира - като една от възможните предпоставки за прилагането на мярката - извършването на админист- ративно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, а именно: управление на моторно пре- возно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В конкретния случай се касае за управление на моторно превозно средство, ко- ето е било надлежно регистрирано, но регистрацията му е била прекратена служеб- но на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Това означава, че материалната законосъоб- разност на оспорения административен акт зависи от това дали е осъществен фак- тическият състав на прекратяване на регистрацията на процесното моторно превоз- но средство по чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Въпросният фактически състав изисква адми- нистрацията на МВР да е получила уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ (на практика прекратяването на регистрацията настъпва без човешка на- меса с постъпването на електронното уведомление в информационната система на МВР). Това уведомление обаче е обусловено от изпращането на уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ и безрезултатното изтичане на определен в същата разпоредба срок. С други думи, ако не са удовлетворени изискванията на чл. 574, ал. 10 КЗ, правоп- рекратяващото действие на уведомлението по чл. 574, ал. 11 КЗ няма да настъпи и отбелязването в Националния регистър на пътните превозни средства, извършено на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, ще се окаже незаконосъобразно. От гореизложеното става ясно, че ако чл. 574, ал. 10 КЗ и/или чл. 143, ал. 10 ЗДвП бъдат обявени за противоконституционни, прекратяването на регистрацията на процесното моторно превозно средство няма да се счита за настъпило, което от своя страна ще доведе до отмяната на обжалваната заповед. 2. Нормативното зараждане на проблема С влизането в сила на КЗ (обн., ДВ, бр. 102 / 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) част от позитивното право стана следната разпоредба: „Информационният цен- тър уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилисти- те или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказа- телства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застра- 1 ховка" (чл. 574, ал. 10 КЗ) . 1 Цитираната редакция на разпоредбата е претърпяла едно терминологично изменение, което няма отношение към разглеждания проблем, а именно: с § 85, т. 5 от ЗИД на КЗ (обн. ДВ, бр. 63 / 01.08.2025 г.) е заличена думата „моторни". Критичният пункт от тази разпоредба се свежда до това, че правнозначимо е изпращането на уведомлението, т.е. законодателят ирелевира въпросите кога адре- сатът е получил уведомлението и дали изобщо го е получил, защото 14-дневният срок започва да тече от изпращането. Целта на коментираната нормативна форму- лировка е очевидна - облекчаване дейността на администрацията. Но това все още не пораждаше съществени проблеми в правоприлагането, тъй като с § 38 от ПЗР на КЗ в чл. 143 ЗДвП е създадена следната ал. 10: „Служебно се прекратява регистра- цията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранцион- ния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собствени- кът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на соб- ственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите". Казано с други думи, чл. 574, ал. 10 КЗ предвиждаше само „опит" за уведомяване, но чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП имаше своеобразна „санира- ща" функция - макар и едва след прекратяването на регистрацията на съответното превозно средство - с изискването за едно вече реално уведомяване. Гореспоменатото изискване за уведомяване бе утвърдено с тълкувателно поста- новление № 2 / 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС по тьлк.д. № 3 / 2022 г., I и II коле- гия на ВАС. Някои от основните тези, застъпени посредством тълкувателното пос- тановление, се свеждат до следното: а/ законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратява- не на регистрацията на моторно превозно средство; б/ уведомяването на собствени- ка на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е еле- мент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията; в/ прекратяване- то на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказа- телства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговор- ност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд; г/ знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставо- мерност на деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП; д/ не може да се търси отговорност въз основа на предположение за знание относно факта на прекратяването на регистра- цията; е/ едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистра- цията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на мо- торното превозно средство и с породените от нея правни последици. Позицията на тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС по тьлк.д. № 3 / 2022 г., I и II колегия на ВАС би могла да се счита за преодо- ляна посредством § 43, т. 6 от ЗИД на ЗДвП (обн., ДВ, бр. 64 / 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), който заличи от чл. 143, ал. 10, изр. 1 думите „и се уведомява соб- ственикът на пътното превозно средство". С тази частична отмяна законодателят изрази своята воля да разтовари администрацията от задължението да уведоми соб- ственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство, навярно приемайки, че уведомяването по чл. 574, ал. 10 КЗ е достатъчно. 3. Несъответствие между приложимия по делото закон и Конституцията Обвързването на 14-дневния срок с изпращането на уведомлението по чл. 574, ал. 10 КЗ, а не с получаването му, както и премахването на фразата „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство" от текста на чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП, противоречи на посочените в следващите редове конституционни положе- ния. 3.1. Право на защита (чл. 56 от Конституцията) Според решение № 9 / 1998 г. на КС по к.д. № 6 / 1998 г.? правото на защита на гражданите „[...] предполага задължение за държавата чрез законодателството и прилагането на законите да обезпечи ефективна възможност за гражданите да за- щитят нарушените си или застрашените си права пред съдебни органи или адми- нистрацията". Тази възможност се превръща от ефективна в имагинерна от чл. 574, ал. 10 КЗ, щом заинтересованото лице обективно може и да не узнае за уведомле- нието преди изтичането на срока. Още по-драстични са нещата в чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП, където гаранцията за узнаване на прекратяването на едно субективно право е премахната с отмяната на фразата „и се уведомява собственикът на пътно- то превозно средство". Това е непонятно, при положение че информационната сис- тема, в която се осъществява прекратяващото регистрацията отбелязване, не е дос- тъпна за гражданите. Вероятно законодателят е изходил от принципа ignorantia 2 juris поп excusat. Тук обаче става дума не за ignorantia juris , а за ignorantia facti. И докато всеки е длъжен да знае закона, никой не е длъжен да знае, че на една конк- ф ретна дата Гаранционният фонд ще изпрати уведомление, което ще задейства в ин- формационните системи на МВР въвеждането на отбелязване, прекратяващо регис- трацията на дадено превозно средство. Изглежда в основата на текста мълчаливо е заложена презумпция за знание на факт. Законовите презумпции обаче се въвеждат с изрични текстове, а не мълчаливо. Отделен е въпросът, че дори въпросната пре- зумпция да беше установена с правилна нормотворческа техника, тя би противоре- чала на презумпцията за невинност, която е от значение за въпроса дали е осъщест- вен съставът на чл. 175, ал. 3 ЗДвП (последният е предпоставка за прилагането на процесната принудителна административна мярка). 3.2. Правова държава и правна сигурност (чл. 4 от Конституцията) Принципът на правовата държава изисква правните последици да настъпват при реална възможност за адресата да се съобрази с тях. Фикцията на уведомяване чрез изпращане по чл. 574, ал. 10 КЗ (без гаранция за получаване) нарушава нача- лото на правната сигурност. В още по-голяма степен това важи за разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП, в която е премахнато изцяло задължението на админис- ф трацията да уведоми засегнатото лице за прекратяването на регистрацията на съот- ветното превозно средство. 3.3. Принцип на пропорционалността (чл. 4 от Конституцията) Изискването за пропорционалност е конституционен принцип, макар той да не 3 е прогласен с изричен текст . Приема се, че въпросното изискване е необходим ориентир за съразмерност при балансирането на правната уредба, класически ком- понент на правовата държава и част от разбирането за справедливост (материално- 4 то измерение на правовата държава) . Ето защо за нормативна опора на принципа отново трябва да послужи текстът на чл. 4 от Конституцията. Преценката за пропорционалност е свързана с поставянето на два въпроса: а/ 2 Както вече бе отбелязано по-горе, според тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС по тълк.д. № 3 / 2022 г., I и II колегия на ВАС, прекратяването на регистрацията в случая не настъпва по силата на закона (ех lege). 3 Вж. решение № 15 / 2020 г. на КС по к.д. № 4 / 2020 г. 4 Вж. решение № 3 / 2022 г. на КС по к.д. № 16 / 2021 г. = 4 / 6 = легитимна ли е от гледна точка на Конституцията целта, обусловила приемането на оспорените разпоредби; б/ предвидените в оспорените разпоредби средства за пос- тигане на законовата цел наложителни и подходящи ли са или тази цел може да се постигне с алтернативни мерки, засягащи в по-малка степен правата на своите ад- 5 ресати? Текстовете на чл. 574, ал. 10 КЗ и на чл. 143, ал. 10 ЗДвП имат съвсем ясна цел: да се създаде правен механизъм, който да подсигури движението по пътищата само на превозни средства, относно които е сключен договор за задължителна застра- ховка „Гражданска отговорност", като същевременно се облекчи максимално рабо- тата на администрацията. Критичните разсъждения, които могат да се направят в контекста на така фор- мулираната цел, са изложени по-долу На първо място, работата на част от администрацията не само не се облекчава, но и се увеличава. Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ ирелевира получаването на уведомлението, напомнящо на собственика да сключи застрахователен договор (за- що тогава изобщо се изпраща това уведомление?), а чл. 143, ал. 10 ЗДвП премахва задължението на органите, контролиращи движението по пътищата, да съобщят на съответното лице, че е прекратено едно негово субективно право. Гаранционният фонд безспорно се разтоварва от затрудненията да издирва адресатите на уведом- ленията по чл. 574, ал. 10 КЗ, но администрацията на МВР се натоварва допълни- телно със съставянето на повече актове за установяване на административни нару- шения, повече наказателни постановления, повече заповеди за принудителни адмй- нистративни мерки и повече сигнали за образуване на наказателни производства по чл. 345, ал. 2 НК. Защото в голям брой от случаите липсата на договор за задължи- телна застраховка „Гражданска отговорност" се дължи на неволен пропуск (собст- веникът на превозното средство забравя, че предходният му договор е с изтекъл срок). С други думи, оспорваните разпоредби не преминават дори проверката за годност на средството за постигане на целта (вместо да се облекчи администрация- та на МВР, тя се натоварва допълнително), а не само проверката за съразмерност. На второ място, КС многократно е подчертавал в своите решения, че всяко ог- раничаване на конституционни права на гражданите, целящо да компенсира неспо- собността на администрацията да изпълнява задълженията си, е несъвместимо с 6 идеята за правова държава . Следователно евентуалната субективна невъзможност на Гаранционния фонд и на МВР да извършват надлежно удостоверени уведомява- ния не може да аргументира разтоварването им от това задължение. На трето място, именно надлежното уведомяване на собствениците на превоз- ни средства в хипотезите на чл. 574, ал. 10 КЗ и чл. 143, ал. 10 ЗДвП е онази щадя- ща мярка, която би редуцирала случаите на управление на превозно средство без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Въпрос- ната мярка е не просто по-щадяща мярка, но и по-ефективна, защото голяма част от собствениците, които са уведомени навреме, ще сключат застраховка и регист- рацията няма да бъде прекратена (а ако бъде прекратена, няма да управляват пре- возните средства), което е идеалният резултат от гледна точка на обществения ин- терес (защита на жертвите на ПТП). Обратно - при липса на уведомяване лицето 5 В сходен смисъл: решение № 6 / 2023 г. на КС по к.д. № 7 / 2023 г.; вж. също решение № 3 / 23.03.2021 г. на КС по к.д. № 11 / 2020 г. и цитираната в него юриспруденция. 6 Вж. решение № 3 / 2022 г. на КС по к.д. № 16 / 2021 г. и цитираната в него практика на КС. продължава да управлява нерегистрирано МПС, без да знае за това, което увелича- ва, а не намалява правонарушенията. В момента визираната по-горе цел се преследва с много по-интензивни мерки на държавна принуда, които биха се оказали ненужни в много от случаите, при ко- ито собственикът на превозно средство би бил уведомен, че срокът на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" е изтекъл и/или че регистра- цията на превозното средство е прекратена. Действащата редакция на чл. 143, ал. 10 ЗДвП би могла дори да постави въпроса дали преследваната легална цел не е увеличаването на фискалните приходи (подобна цел би била несъвместима с прин- ципа за правовата държава, тъй като би превърнала юридическата санкция от сред- ство за защита на обществения интерес в самоцел). 4. Искане Строго погледнато, противоконституционна се явява разпоредбата на § 43, т. 6 от ЗИД на ЗДвП (обн., ДВ, бр. 64 / 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), която зали- чи от чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП думите „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство". Безпредметно би било обаче да се оспорва конституционосъ- образността на тази разпоредба, тъй като, съгласно решение № 3 / 2020 г. на КС по к.д. № 5 / 2 0 1 9 г., обявяването на отменителна разпоредба за противоконституцион- на не възстановява действието на отменения нормативен текст. С оглед на това, по- прагматично е да се приеме, че частичната отмяна, произтичаща от § 43, т. 6 от ЗИД на ЗДвП (обн., ДВ, бр. 64 / 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), е довела до противоконституционност на цялото изречение 1 в ал. 10 на чл. 143 ЗДвП. Относно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ - би следвало обявяването на фраза- та „от датата на изпращане на уведомлението" за противоконституционна да е дос- татъчно, за да се съобрази за в бъдеще принципният момент, който слага началото на повечето срокове в правото, а именно - датата на получаването на съответния документ. Уважаеми Конституционни Съдии, с оглед на всичко гореизложено моля да обявите за противоконституционни разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодек- са за застраховането в частта относно фразата „от датата на изпращане на уведомлението" и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от Закон за движе- нието по пътищата. Приложения: заверен препис от определение, постановено на 18.05.2026 г. по административно дело № 24 / 2026 г. по описа на Административен съд - Силист- ра, ведно със заверени преписи от относимите към предмета на искането материа- ли по делото, описани в определението. гр. Силистра / Щ ^ С ъ д и я : 18.05.2026 г. (ВалериРадйков) 1 г -) 4 = 6 / 6 =