Определение · дело 14/2026

определение София, 23 юли 2026 г. Конституционният съд в състав: Председател: Павлина Панова Членове: Надежда Джелепова Десислава Атанасова Атанас Семов Галина Тонева Красимир Влахов Сашо Пенов Янаки Стоилов Невин Фети Соня Янкулова Орлин Колев Борислав Белазелков при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 23.07.2026 г. конституционно дело №14/2026 г., докладвано от съдия Янаки Стоилов. Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията във фазата на произнасяне по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС). Делото е образувано на 17 .0 7 .2026 г. по искане на 49 народни представители от 52-рото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Указ №170 от 29 май 2026 г. на президента на Република България в частта по т. 3.1., 3.2., 3.3. и Приложение №1 към т. 3.2. от Правилата за провеждане на публични консултации и процедура за назначаване на състав на Централната избирателна комисия ( Правилата ). Оспореният указ е публикуван на интернет страницата на президента. В искането са изложени твърдения за противоречие на оспорените правила с чл. 4, ал. 1, чл. 6, чл. 8, чл. 10 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията. Вносителят не оспорва правомощието на президента да организира консултации и да назначи състав на Централната избирателна комисия ( ЦИК ), но твърди, че той по недопустим начин е създал допълнителни правила с оглед на приложението на принципа на най-големия остатък ( метод на Хеър-Ниимайер ). Твърди също, че Приложение №1 към Правилата „съдържа самостоятелна методика за разпределение, при която първо се извършва разпределение на всички 15 места, а едва след това се прилага ограничението представителите на една партия или коалиция да не формират мнозинство в ЦИК“. Това на практика означава изискването да не се допуска мнозинство на една партия или коалиция да се приложи след приключване на изчисленията по метода на най-големия остатък. Вносителят оспорва създаването от президента на „правило с първично нормативно съдържание“, което излиза извън президентските правомощия и нарушава принципа на правовата държава ( чл. 4, ал. 1 от Конституцията ). Посочва също , че държавният глава е „въвел собствен алгоритъм“ за прилагането на чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК) и „фактически е изменил действието“ му. Това е определено като „конституционно нетърпимо навлизане в компетентността на законодателната власт“, което е съпроводено с позовавания на решения на конституционната юрисдикция. За да обоснове и твърдение за нарушаване на принципа на всеобщо, пряко и равно избирателно право с тайно гласуване ( чл. 10 от Конституцията ), вносителят се позовава на практика на Конституционния съд. Изтъква, че прозрачността и предвидимостта на изборния процес зависят от безпристрастността и независимостта на изборната администрация. Неточното според него разпределение на местата в ЦИК компрометира правилото, че квотното представителство трябва да отговаря на броя на мандатите, получени от партиите/коалициите в националната представителна институция, което води до противоречие с принципа на политическия плурализъм (чл. 11 от Конституцията). Според вносителя гарантирането на този конституционен принцип се постига чрез ограничаване на броя на местата в ЦИК на политическата партия/коалиция с абсолютно мнозинство в парламента, което налага тези места да се извадят от общия брой ( 15 ) членове на ЦИК, преди да се извърши разпределянето на останалите места между следващите политически субекти. Обратното според него „изкривява методиката на изчисление“ и противоречи на принципа на съразмерност на политическото представителство. Твърди, че ограничението на чл. 46, ал. 8, изречение трето ИК, според което никоя партия или коалиция не може да има мнозинство в ЦИК, не е отчетено, защото „ [ т ] ова ограничение следва да бъде приложено преди окончателното разпределение на останалите места, а не след него“. Изтъква, че неправилното прилагане на методиката е нарушило принципа на равнопоставеност на политическите партии. Тези твърдения са илюстрирани с примерни конкретни изчисления, направени чрез приетия от президента алгоритъм. В резултат от тези изчисления вносителят прави извод, че извън предложената от него, „всяка друга последователност на изчисленията може да доведе до невъзможност всички места в ЦИК да бъдат разпределени“. Вносителят твърди също, че методът на най-големия остатък трябва да се прилага еднозначно както при провеждане и отчитане на резултатите от изборите, така и при определяне на разпределението на квотите в районните, общинските и секционните избирателни комисии. Посочва, че в последните две десетилетия разпределянето на мандатите в ЦИК не е било осъществявано при наличие на абсолютно мнозинство на една партия/коалиция в Народното събрание. С оглед на еднообразното и устойчиво приложение на метода на Хеър-Ниимайер цитира Решение №4844-МИ/05.05.2026 г. на ЦИК, в приложение към което е регламентирана методиката за определяне на съставите на секционните избирателни комисии и местата в ръководствата им на територията на общините. Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното: Искането е от субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от Конституцията – 49 народни представители. Искането е съобразено с изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити. Искането е относно акт, подлежащ на конституционен контрол на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията – установяване на противоконституционност на указ на президента. Конституционният съд не се е произнасял с решение или с определение за недопустимост по искане със същия предмет, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС. По изложените съображения Конституционният съд приема, че искането следва да бъде допуснато до разглеждане по същество. На основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС Съдът приема, че с оглед на предмета на искането следва да конституира като заинтересувани институции, които да представят становища по делото: Народното събрание, президента, Министерския съвет и ЦИК. Като заинтересувани страни по делото следва да бъдат конституирани парламентарно представените партии и коалиции, както са участвали в изборите за 52-рото Народно събрание: Коалиция „Прогресивна България“, Коалиция „ГЕРБ-СДС“, Коалиция „Продължаваме промяната-Демократична България“, ПП „Движение за права и свободи“ и ПП „Възраждане“. На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС Съдът смята, че следва да бъдат поканени да дадат писмено мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.н. Камен Иванов, проф. д.н. Надя Златева, проф . д-р Емилия Друмева, проф. д-р Мария Нишева-Павлова, проф. д-р Пламен Киров, доц. д-р Маргарита Златарева, д-р Александър Андреев, Ивилина Алексиева-Робинсън, Румен Ненков, Светла Димитрова и Стефка Стоева, на които да се изпратят преписи от искането и от определението. По изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до разглеждане по същество искането на 4 9 народни представители от 52-рото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Указ №170 от 29 май 2026 г. на президента на Република България в частта по т. 3.1., 3.2., 3.3. и Приложение №1 към т. 3.2. от Правилата за провеждане на публични консултации и процедура за назначаване на състав на Централната избирателна комисия . Конституира като заинтересувани институции по делото: Народното събрание, президента, Министерския съвет и Централната избирателна комисия, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като в 30-дневен срок от уведомяването могат да представят писмени становища по предмета на делото. Конституира като заинтересувани страни по делото парламентарно представените партии и коалиции, както са участвали в изборите за 52-рото Народно събрание: Коалиция „Прогресивна България“, Коалиция „ГЕРБ-СДС“, Коалиция „Продължаваме промяната-Демократична България“, ПП „Движение за права и свободи“ и ПП „Възраждане“, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като в 30-дневен срок от уведомяването могат да представят писмени становища по предмета на делото. Отправя покана в 30-дневен срок от уведомяването да дадат писмено мнение по предмета на делото до: проф. д.н. Камен Иванов, проф. д.н. Надя Златева, проф . д-р Емилия Друмева, проф. д-р Мария Нишева-Павлова, проф. д-р Пламен Киров, доц. д-р Маргарита Златарева, д-р Александър Андреев, Ивилина Алексиева-Робинсън, Румен Ненков, Светла Димитрова и Стефка Стоева, на които да се изпратят преписи от искането и от определението. Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, който в 30-дневен срок може да представи допълнителни съображения. Председател: Павлина Панова