Становища На Заинтересувани Страни И Правни Мнения · дело 15/2026

К О Н С Т И Т У Ц И О Н Е Н с ъ д Вх. № ..hMsJLU Дата • АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ тънее т avsnec п® пшншшт Изх. № 194/24.08.2026 г. до КОНСТИТУЦИОННИЯ с ъ д НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Ho KOHCI итуциоиио дело № 15/2026 г. във връзка с присъединеното конституционно дело № 18/2026 г. СТАНОВИЩЕ от Асоциацията на индустриалния капитал в България относно искането па Омбудсмаиа на Република България за установявано на противо KOI 1сгиту цио! и гост на § 1 I, т. 1 4 и § 46 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ, С писмо на Конституционния съд от 6 август 2026 г. Асоциацията на индустриалния капи гал в България е поканена да представи становище по искането па омбудсмаиа на Република България за установяване на нротивоконетитуционност на § 1 1 , т. 1 4 и § 46 от Преходните и 'заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. С определение от същата да!а Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество и е присъединил к.д. № 18/2026 г. към к.д. № 15/2026 г. за общо разглеждане. След запознаване е искането, с изложените в него основания и с относимата конститу ционна, международна и европейска правна уредба, както и като отчита последователно застъпваните от АИКБ позиции по въпросите па трудовия стаж. минималната работна заплата и социалния диалог. Асоциацията счита, че искането за обявяване на § II. т. 1-4 и § 46 or I HP на ЗДБРБ за 2026 г. за противоконституционни е допустимо, но неоснователно. В основата на искането според нас стои принципно смесване на различни правни категории; конституционно гарантираното право, от една страна, и конкретния законодателен механизъм, чрез който в определен исторически момент държавата е избрала да организира неговото осъществяване, ог друга. Конституцията защитава iруда, правото на минимално трудово възнаграждение, правото на заплащане, сьответсчвашо на извьршената работа, както и правото на почивка и отпуск. Тя обаче не определя математически алгоритъм за изчисляване на трудовия стаж. конкретна статистическа величина, формула за определяне на минималната работна заплата или неизменността на веднъж избран нормативен модел. Обратното разбиране би означавано действащото към определен момент обикновено законодателство постепенно да придобива качеството на своеобразен вторичен конституционен стандарт и би ограничило законодателя в самата му конституционна функция да адаптира правната уредба към изменящите се икономически, социаши и трудови отношения. Именно през това разграничение според АИКБ следва да бъде извършена конституционната преценка на оспорените разпоредби. Член 1? ал. 1 от Конституцията определя България като република с парламентарно управление. Това конституционно положение не е само формално определение на държавното устройство, a lo установява принципното отношение между политическото представителство, законодателната власт и изпълнителната власт и поставя парламента в центъра на демократичното формиране на държавната политика. Конституционният съд също последователно изхожда or разбирането, че парламентът като общонационално представително учреждение не само приема закони, но чрез законодателната си дейност определя основни насоки на общественото развитие, докато Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика в съответствие с Конституцията и законите. Оттук следва принципно важен извод за настоящото производство. В области като пазара на труда, политиката по доходите, заетостта, образованието, социатното осигуряване и икономическата политика съществуват множество възможни регулаторни решения. Изборът между тях поначато принадлежи на политически отговорното парламентарно мнозинство и на правителството, което се ползва с неговото доверие. Този избор несъмнено е ограничен от Конституцията, но не е заменен от нея. Конституционният контрол следователно не е кон iрол за политическа, икономическа или социална целесъобразност. Конституционният съд не е призван да избере вместо законодателя кой от няколко възможни модела на трудова или доходна политика е оптимален. Iкчоватазадача е да установи дати избраният от законодателя модел преминава границата, поставена от Основния закон. Затова същественият въпрос в настоящото производство не е дали старият или новият модел за изчисляване на трудовия стаж е по-подходящ, нито дати автоматичната формула по чл. 244. ai. 2 КТ е икономически по-ефективна от механизъм, който предстои да бъде разработен. Въпросът е дати Народното събрание разполага с конституционна компетентност да промени съответната уредба, без с топа да отнеме или обезсмисли същността на гарантирано от Конституцията право. Според АИКЬ такава компетентност несъмнено съществува. Член 16 от Конституцията постановява, че трудът се гарантира и защитава от закона. Член 48 признава правото па труд и изрично прогласява правото на минимално трудово възнаграждение, на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск. Но именно Конституцията предоставя на закона да уреди условията и реда за осъществяване на тези права. Това нормативно препращане към законодателя не може да бъде обезсилено чрез гьлкуване. при което всяка веднъж установена законова техника започва да се третира като част от коне ти туционпо защитено право. Пе е конституционно защитена неизменността на конкретния способ, избран в определен момент за неговото осъществяване. Т а к а чпавото па минимално ТРУДОВО в ь и ш п а ж л е и н с е конституционно право, по формулата по чл. 244. ал. 2 КТ не е. По съшия начин трудът и свързаните с него основни права са обект па конституционна закрила, но конкретната счетоводна еди пипа и алгоритъмът. чрез които законодателят изчислява трудовия стаж. пе са част от Конституцията. Тъкмо това разграничение е решаващо и за двете оспорени разпоредби. занапред сс натрупва етажът, така че неговата продължителност да отразява по-пряко продължителността на действително предоставената трудова преетация. Подобно решение не противоречи на самата логика на чл. 48. ал. 5 от Конститу цията, който поставя в центъра на трудовата закрила и връзката между положения труд и правните последици, произтичащи от него. Конституционният съд също е подчертавал принципното значение на съответствие то между извършената работа и дължимото възнаграждение. Макар трудовият стаж и трудовото възншраждеиие да са различни институти, конституционната идея. че обемът на реално положения труд представлява легитимен критерий за диференциация, е несъмнена. Затова промяната не следва да бъде характеризирана като „наказание" за работата на непълно работно време. Тя представлява нормативно възстановявано на пропорционалността. Същият извод се подкрепя и от правото на Европейския съюз. Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81/ЕО. от една страна забранява необоснованото по-неблаюнриншо третиране на работещите на непълно работно време, но от друга изрично допуска прилагането на принципа pro rata lempuris, когато тона е подходящо. Това нормативно съчетание с показателно. Европейският правен ред не противопоставя равнопоставеността на пропорционалността. Напротив, в определени отношения именно пропорционалното третиране е способът, чрез който се постига материално равенство между различни по обем трудови престации. О-ггук следва, че самото пропорционално изчисляване на трудовия стаж не може да бъде квалифицирано като противоконституционно само защото резултатът е различен при различна продължителност на работното време. При оценката на § 11 не следва да бъде пренебрегван и неговият ефект върху недекзарираиата заетост. Позната практика па пазара на труда е формалното сключване на договор за непълно работно време при фактическо полагане на труд в по-голяма продължителност. В тези случаи документално декларираното трудово правоотношение не съответства на действителната трудова преетация. което води до недсклариране на част от труда и до свързани с това нарушения на трудовото, осигурителното и данъчното законодателство. Досегашният*режим на трудовия стаж не създава съществен личен стимул за работника да настоява формално декларираната продължителност на труда да съответства на действителната, доколкото и при договор за половината oi нормалното работно време той може да натрупва същия трудов стаж. Новата уредба променя именно тази система от стимули. Когато признатият трудов стаж е свързан с действително декларираната продължителност на труда, работникът придобива собствен правен интерес договорът му да отразява реалното работно време. Ако фактически работи ири пълна продължителност, но е деклариран па непълна, разминаването вече има непосредствено значение и за неговата собствена правна сфера. Така законът не се ограничава до санкциониране на вече установени нарушения, а отстранява един от стимулите за участие в модел на недеклариран труд. Това представлява легитимен превантивен подход на законодателя в рамките па политиката за изсветляванс на пазара на труда. Ограничаването на недекларираната заетост има значение и за работодателите, които спазват закона. Предприятие, което коректно декларира реалното работно време, начислява дължимите възнаграждения и изпълнява публичноправните си задължения, не следва да бъде поставяно в по-неблагоприятна конкурентна позиция спрямо предприятие, косго формира ценово предимство чрез недеклариран труд. Член 19. ал. 2 от Конституцията изисква законът да създава и гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност, а Конституционният съд свързва този принцип със свободната стопанска инициатива и е предотвратяването на нелоялната конкуренция. Следователно § I] изпълнява едновременно социална и икономическа функция: възстановява пропорционалност в трудовите отношения и ограничава регулаторен стимул за практики, които увреждат както работниците и публичните системи, така и коректните работодатели. В крайна сметка спорът по § 1] е спор между два нормативни модела. Р,диният свързва трудовия стаж преимуществено е календарното съществуване на трудовото правоотношение, а другият го свързва в по-голяма степен с количеството действително положен труд. Мито чл. 16, нито чл, 48, пито друга конституционна разпоредба задължава законодателя да избере първия модел. Политическото мнозинство е възприело втория модел. Този избор е мотивиран с принципа на пропорционалност, с материалното равенство между различни по обем трудови прсстации, с необходимостта от ограничаване на стимулите за недеклариран труд и с интереса от равнопоставена конкурентна среда. Конституционният съд може и следва да провери дали избраният способ засяга някое конституционно право, но не следва да замества преценката на парламента относно това кой от два конституционно допустими модела за отчитане на трудовия стаж е по-нодходящ за съвременния пазар на т руда. По изложените съображения АИКЬ счита, че § 11, т. 1-4 се намира в рамките на конституционно допустимата законодателна преценка и не противоречи на посочените в искането конституционни нринцини. II. По § 46 от ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. По отношение на § 46 позицията на АИКЬ е категорична. Конституционни основания за обявяване на разпоредбата за противоконституционна не са налице. Централният въпрос може да бъде формулиран ясно: гарантира ли чл. 48, ал. 5 от Конституцията правото на минимално трудово възнаграждение или гарантира конкретната математическа формула, уст ановена в чл. 244, ал. 2 КТ? Член 48, ал. 5 от Конституцията прогласява правото на минимално трудово възнаграждение. Гой не установява негов конкретен размер, не определя съотношение спрямо средна работна заплата, не съдържа математическа формула и не установява задължение за ежегодно автоматично увеличение. Следователно чл. 244. ал. 2 КТ представлява един от възможните законодателни способи за осъществяване на конституционното задължение, но не е част от съдържанието на самата Конституция. Ако се приеме обратното, всеки веднъж създаден законов механизъм за осъществяване на социално право би придобил своеобразна конституционна неприкосновеност. Веднъж въведена формула за пенсии, обезщетения, социални плащания или трудови възнаграждения би могла да бъде променена единствено в посока, която възпроизвежда или увеличава резултата oi предходната уредба. Конституционният съд последователно защитава самото право на минимално възнаграждение и неговата реалност, но or гази защита не следва конституционализиране на конкретна методика за определянето му. Нто защо според АИКЬ конституционния! контрол слсдва да защити правото, без да превръща конкретния действащ алгоритъм в конституционна норма. Правният ефект на § 46 следва да бъде оценяван според това, което иормага действително нрави, а не според квалификацията, която й се придава. Т„ не премахва института на минималната работна заплата, не освобождава работодателите or задължението да спазват установения минимум и не отнема възнаграждение за вече положен труд. Минимална работна заплата продължава да съществува като задължителна правна величина, а временно се преустановява прилагането на конкретния механизъм за определяне на бъдещия й размер. Оттук произтича и отговорът на възраженията, основани на правната сигурност и придобитите права. Към момента на законодателната промяна конкретният размер на минималната работна заплата за следващата година не представлява вече възникнало субективно право на конкретен работник. Съществува законов механизъм, който би бил приложен, ако законът остане непроменен. Но очакването законода телство то да запази досегашната си редакция не може да бъде приравнено на придобито право. Правната сигурност защитава вече възникналите нрава и завършените правни последици. Тя нс означава нормативна неподвижност. Също то се отнася и до твърдяното обра тно действие. Релевантният материален резултат от прилагането на чл. 244. ад. 2 през 2026 г. е определянето на бъдещ размер на МРЗ. Не се отнема вече дължимо възнаграждение, нс се засягат изплатени суми и нс се намалява вече възникнало вземане. Затова не може да се говори за сьшииско ретроактивио отнемане па придобито имуществено право. Още по-малко от Конституцията може да бъде изведено самостоятелно право минималната работна заплата да се увеличава автоматично всяка календарна година. Конституционната гаранция е за наличие па минимално трудово възнаграждение, не за ежегоден процент на неговия номинален ръст. Последователна е позицията на ДИКБ относно механизмът за определяне на размера на МРЗ. От 2024 голина Асоциацията настоява за отмяна на формулата „основна МРЗ = 1/2 от брутната СРЗ" и предлага реално договаряне на размер на МРЗ между социалните партньори. АИКК защитава тази позиция и по съдебен ред. През 2024 г. Асоциацията оспорва пред Върховния административен съд ПМС № 359/2024 г. за определяне на минималната работна заплата за 2025 г.. като развива аргументи относно автоматизма на механизма, използването на един доминиращ статистически показател, икономическите последици и ограничената съдържателна роля на социалните партньори. Следователно § 46 не дава повод АИКЬ да промени позицията си. I lanpo тив това е реформа, за която Асоциацията настоява категорично преди настоящото конституционно производство. Конвенция № 131 на Международната организация па труда относно определянето на минималната работна заплата има особено значение за настоящия спор. Тя не противопоставя социалната функция на минималното възнаграждение на икономическите условия за неговата устойчивост. Член 3 предвижда при определяне на равнището на минималните възнаграждения да се отчитат, доколкото е възможно и подходящо спрямо националните условия, както потребностите на работниците и техните семейства, общото равните на възнагражденията и разходите за живот, така и икономическите фактори. включително икономическото развитие, производител нос,та и стремежа към поддържане на високо равнище на заетост. Член 4 поставя акцент върху механизма за определяне и коригиране на минималните заплати и върху консултациите с представителните организации на работодателите и работниците. Философията на Конвенцията е в гьрсенето на баланс между социалната адекватност и икономическата устойчивост при участие на социалните партньори. ' Именно поради това ЛИКБ още в производството срещу 1IMC № 359/2024 г. се позовава на Конвенция № 131 не с цел да постави йод въпрос инсгигу га на минималната рабогна заплата, а за да обоснове необходимостта от по-балансиран механизъм. Преоценката на чл. 244. ал. 2 КТ следователно пе представлява отстъпление от Конвенцията. I я може да бъде именно средство за изграждане на модел, който по-нълно отчита социалните и икономическите елементи, залегнали в пея. Също така правото на Европейския съюз не установява конституционно или падзаконово изискване за българската формула Този извод е подкрепен от Решението на Големия състав на Съда на Европейския съюз от 11 ноември 2025 г. но дело С-! 9/23. Kingdom of Denmark v European Parliament and Council, ECLI:EU:C:2025:865. Съдът частично отменя Директива (EC) 2022/2041, включително чл. 5. параграф о и съответните части от параграфи 1 и 3. приемайки, че тези разпоредби водят до пряка намеса на правото на Съюза при определянето на заплащането материя, за която Договорът изключва съответната законодателна компетентност на F.C. За настоящия спор този извод има особено значение. Ако самият законодател на Съюза не може да предписва по този начин съставните елементи, които пряко определят националното равнище на заплащане, още по-малко може от правото на ЕС да бъде извеждана геза, че конкретнага българска формула по чл. 244, ал. 2 КТ е придобила някакъв надзаконов статут, който препятства нейното изменение от националния законодател. ^ Правото на ЕС не изисква основната минимална работна заплата в България да бъде равна на 50% от средната брутна работна заплата, напротив. Директива (ЕС) 2022/2041 поставя акцент върху насърчаването на колективното договаряне и ефективното участие на социалните партньори в процесите по определяне и актуализиране иа работните заплати. 11аред с това следва да се прави ясно разграничение между референтна стойност за оценка на адекватността и формула, която автоматично определя размера. Използването като ориентир при преценката на адекватността на съотношения като 50% спрямо средната или 60% спрямо медиалната заплата не означава нормативно изискване една от тези стойности да бъде превърната в ежегоден математически алгоритъм. Тези две функции са различни. Референтната стойност оповаря на въпроса дали вече определеният размер е адекватен. Формулата отговаря на въпроса какьв да бъде самият размер. Смесването им ис произтича от европейското право, а представлява национален законодателен избор. А национален законодателен избор може да бъде преоценен от същия национален законодател. Позицията на ЛИКБ относно действащата формула има и институционално измерение. Социалният диалог не се изчерпва с формално провеждане на заседание, размяна па становища и констатация, че предварително заложеният математически алгоритъм води до определена стойност. Съдържателният социален диалог предполага възможност сграните да влияят върху резултата чрез аргументи, компромис и съобразяване на различните социални и икономически фактори. При автоматичен механизъм, при който след публикуването на статистическите данни конкретната стойност с практически предопределена, пространството за такъв диалог е съществено ограничено. Затова би било противоречиво именно е аргумент за зашита на социалния диалог да се стигне до възстановяване на механизъм, който в значителна степен свежда социални.е партньори до коментатори на предварително известен математически резултат. Към датата на настоящото становище процесът по разработване на нов механизъм реално е започнал с участието на Министерството на финансите. Министерството на труда и социалната политика. Националния статистически институт и социалните партньори. Окончателно съгласие по показа, ели ге и алгоритъма не е постигнато. Този факт сам по себе си не е основание за консштчииопосъобразиостта на § 46, но опровергава разбирането, че законодателят е преустановил стария механизъм, без да предприеме действия за неговата замяна. " Минималната работна заплата изпълнява несъмнена социална функция. Но тя има и непосредствено икономическо въздействие. Минималната работна заплата не съществува извън икономическата среда, в която трябва та бъзе произведена добавената стойност, необходима за нейното заплащане. Затова производителността, икономическото развитие и заетостта не представляват външни или нелегитимни съображения. Те са част и от международноправната рамка на Конвенция Хе 131. Следователно Народното събрание има легитимно основание да прецени, че механизъм, който опростява определянето на МРЗ до динамиката на една статистическа величина, следва да бъде преосмислен. Конституционния, въпрос е дали законодателят има право да замени съществуващия механизъм за определяне на размера на МРЗ и според АИКБ това право е безспорно. Ш. Принципът на социалната държава не предопределя конкретен модел на социална политика Искането поставя значителен акцент върху принципа на социалната държава. АИКБ изцяло споделя неговото фундаментално значение, но счита, че от него не могат да оъдат изведени последиците, които му се приписва, в настоящия спор. Социалната държава с принцип за дейността на публичната власт и задължение за реална защита на основните социални права. Тя не представлява конституционно предписание за конкретна икономическа формула и не означава, че всяка веднъж достигната форма на законова закрила е необратима. Социалната политика по необходимост търси устойчив оаланс между защитата на доходите, заетостта, производителността, икономическото развитие и сносооноспа на стопанството и публичните системи да финансират поетите задължения. Именно поради това международния, стандарт по Конвенция № 131 съчетава в една и съща нормативна конструкция потребностите на работниците е икономическите фактори. Да се приеме, че принципът на социалната държава забранява временното запазване па опречетен размер или промяната на способа за неговото определяне, би означавало да се създаде непознаГтанакьвКпорниснтциитупцОиястнаовпнрииянтцзиапконан енеднсоъпдоъсрожчна.а нормативна необратимост. IV. По законодателната процедура и социалния диалог АИКБ последователно по.гтьржа. че съществените промени в трудовото законодателство следва да бъдат предмет на реален и своевременен социален диалог. Това е институционална УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ, Според АИКБ тази граница следва да бъде съхранена ясно. Конституцията гарантира труда и свързаните с него основни права. Тя обаче не превръща всски действаш към определен момент текст на Кодекса на труда в конституционно невменяемо положение. Законодателя! може да прецени, че трудовият стаж следва по-точно да отразява действително положения труд. Може да приеме, че еднаквото признаване на стаж при съществено различен обем на трудовата престация създава неоправдана неравнопоставеност. Може да въведе пропорционален принцип и чрез него едновременно да възстанови връзката между положения труд и признатия стаж и да ограничи стимулите за недекларирана заетост. " Това са легитимни цели на политиката на пазара на труда, които Основният закон не забранява. По същия начин законодателят може да прецени, че съществуващата автоматична формула за определяне на минималната работна заплата не осигурява достатъчен баланс между социалната адекватност, производителност! а. заетостта, икономическото развитие и реалното участие на социалните партньори. Конституцията гарантира минимално трудово възнаграждение, но не гарантира формула за определяне на размера и „50% от средната брутна работна заплата". Конвенция № 131 на МОТ и правото на Европейския съюз не установява подобна формула. Да се приеме обратното би означавало конституционната зашита па едно основно право постепенно да се трансформира в конституционна защита на конкретния законов механизъм, чрез който то е било реализирано към даден момент. Поради изложеното Асоциацията на индустриалния капитал в България счита, чс § 11, т. 1-4 и § 46 or Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет па Република България за 2026 г. ис противоречат на посочените в искането разпоредби и принципи па Конституцията. Молим Конституционния съд да отхвърли исканото в тази му част като неоснователно. Подобно разрешение ще съхрани необходимото ралраиичснис между конституционната защита на основните трудови и социални нрава и свободата на законодателя, в рамките на Конституцията, да избира, оценява и променя конкретните нормативни механизми за тяхното ефективно и устойчиво осъществяване. '.о- С УВАЖЕНИЕ, V k \ V ^ Р У М Е Н P M H f c - НРЕДС:КДАТ^»МИУС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ