Становища На Заинтересувани Страни И Правни Мнения · дело 11/2026

КОНСТИТУЦИОНЕН с ъ д БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ ф . София, e-mail: bgjudges@abv.bg ДО КОНСТИТУЦИОННИЯ с ъ д НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С Т А Н О В И Щ Е От БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ По к.д. № 11/2026 г. на Конституционния съд на Република България. УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ, Относно к.д. № 11 ОТ 2026 г. на Конституционния съд на Република България, образувано по искане на PC Плевен за установяване противоконстшуционност на чл. 53, ал. 1 , 6 . "а" от Наказателния кодекс, изразяваме следното становище: Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. "а" от Наказателния кодекс предвижда че при умишлено престъпление вещите, ползвани от извършителя, се отнемат задължително в полза на държавата, като разпоредбата е разписана императивно. В конкретния случай основният въпрос се свежда до приложението на принципа за пропорционалност. Той не е записан изрично в Конституцията като отделно правило, но се извежда от различни основни разпоредби - от принципите на правовата държава (чл. 4), върховенството на К о н с т и т у ц и я т а (чл. 5), р а в е н с т в о т о п р е д з а к о н а (чл. 6), к а к т о и от чл. 57 - който гарантира, че основните права са неотменими и не могат да се злоупотребяват с тях. Относими са и правото на съдебна защита по чл. 56 и чл. 120. Принципът на пропорционалност изисква всяка намеса на държавата да е законова, да служи на някаква легитимна цел, да е съразмерна и да подлежи на съдебен контрол. По отношение на наказателното право, той се извежда директно от чл. 31, ал. 4 от Конституцията - ограниченията на обвиняемия не могат да са повече от необходимото за постигане на целите на правосъдието. В Наказателния кодекс пропорционалността е застъпена в много разпоредби - чл. 35, ал. 3 предвижда, че наказанието трябва да отговаря на престъплението, чл. 36 очертава целите и забранява унижението на човешкото достойнство, а чл. 54-57 уреждат индивидуализацията му. Дори чл. 55 позволява на съда да коригира несъразмерно тежки законови минимуми. Всичко това, обаче, се отнася за наказанието, а отнемането по чл. 53, ал. 1 , 6 . "а" не е наказание. То е различно от конфискацията по чл. 37 и чл. 44 НК, която е наказание и представлява принудително, безвъзмездно отнемане на имущество на виновния. Отнемането по чл. 53 се налага "независимо от наказателната отговорност" и е насочено само към вещите, които имат функционална връзка с престъплението - било то средство, предмет, облага или са послужили за извършването. И точно защото това не е наказание, правилата за индивидуализация по чл. 5 4 - 5 7 не важат пряко. Съдът проверява дали са изпълнени законовите предпоставки за приложението на мярката. Искането се базира на виждането, че при приложението на нормата въпросът с пропорционалността не се решава със свободна съдийска преценка, а със стриктно тълкуване на предпоставките. Според нас, тази норма не е изключена от проверката за пропорционалност на държавната намеса. Нормата казва "отнема се", но това не означава автоматизъм. За да се приложи, трябва да са налице няколко предпоставки: престъплението да е умишлено; вещта да е собственост на виновния; да има реална връзка между нея и престъплението - тя да е послужила или да е била предназначена за извършването му, като на отнемане подлежат само вещи, при които е налице сочената пряка връзка. Тези предпоставки касаят основанието за прилагане на нормата, които сами по себе си са проверка за съразмерност, но не върху размера, а върху основанието. Несъмнено мярката засяга правото на собственост по чл. 17 от Конституцията. Считаме, че тази намеса е законова и има легитимна цел - да извади от ръцете на виновния вещите, които са били използвани или предназначени за извършване на престъпление. Мярката изпълнява превантивна роля - пречи същото имущество да се използва отново за извършване на престъпление, което е свързано с осъществяване както на специалната, така и на генералната превенция. Според нас това не означава, че при прилагането й не следва да се преценява пропорционалстта й. Гаранция за съразмерното/пропорционалното прилагане на мярката е нормата на чл. 31, ал. 4 от Конституцията - отнемането не може да се превръща в допълнителна репресия, извън собствената си цел. Ако преценката на конкретния случай води до извод, че прилагането на мярката ще я превърне в средство за наказание, съдът не следва да я приложи, като аргументира това. В практиката защитата срещу прекомерност се проявява във всеки конкретен случай. Не е достатъчно вещта да е била налична или да е на виновния - трябва действително да е използвана за конкретното престъпление и да има пряка връзка между нея и деянието. Ако се твърди, че е била "предназначена" за целта - тогава следва да се установи такава целева връзка. Абстрактната възможност за престъпна употреба не е достатъчна. Проверява се също, дали престъпната функция обхваща цялата вещ или само отделима част, както и кой е собственикът. Същата логика важи и когато вещта липсва или е отчуждена и се присъжда равностойност - тя трябва да отговаря на конкретното имущество, без двойно засягане и без да излиза извън хипотезата. И ако преценката на конкретните обстоятелства води до извод, че прилагането на мярката би довело д о нарушаване на принципа за съразмерност и в превръщането й в допълнително наказание, съдът мотивирано следва да я отхвърли. Аргументи за това, че принципът за пропорционалност се съобразява и по отношение на мерките с превантивен характер се извличат и от практиката на СЕС. (Определение на СЕС по съединени дела С-335/18 и С- 336/18). УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ, По изложените съображения намираме, че нормата на чл. 53, ал. 1 , 6 . "а" не противоречи на Конституцията. Разпоредбата дава възможност за отнемане на имущество, но изисква стриктно доказване и тясно тълкуване на предпоставките за прилагането й. Равностойността на вещта не е изключена от проверката за съразмерност, дължима от съда във всеки конкретен случай, поради което и ако прилагането на мярката ще доведе до несъразмерност на държавната намеса, следва да отхвърли прилагането й. Така характера на нормата, конституционната защит^ на собствеността, правото на защита и забраната наказателноправната реакция да надхвърля необходимото, може да се съвмести с правилното прилагане на закона от съда. Гр. София С уважение: 27.08.2026г. Дациола Попова Председател на УС