Становища на заинтересувани страни и правни мнения · дело 14/2026
Акт
- Вид
- становища на заинтересувани страни и правни мнения
- Дело № ?
- 14/2026
Попитайте асистента за този запис
Текст от файла на акта
КОНСТИТУЦИОНЕН с ъ д Д а т а ДО КОНСТИТУЦИОННИЯ съд НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ М Н Е Н И Е от: проф. дн Надя Златева относно: конституционно дело № 14/2026 г. УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ, С определение от 23 юли 2026 г. по к.д. № 14/2026 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на 49 народни представители от 52- рото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Указ № 170 от 29 май 2026 г. на президента на Република България в частта по т. З.1., 3.2., 3.3. и Приложение №1 към т. 3.2. от Правилата за провеждане на публични консултации и процедура за назначаване на състав на Централната избирателна комисия. В след- ствие на предоставената ми в определението възможност, давам следното мнение по делото. Предметът на делото има математическа и политико-правна страна. Въпреки че не съм специалист по математически методи в изборното законодателство, ще дам мнение относно математическата страна и ще се въздържа, доколкото е възможно, от засягане на политико-правните аспекти. Методът на Хеър-Ниймаер е квотен метод за разпределяне на мандати, наричан още метод на най-големия остатък. Той се прилага по следния начин: Изчислява се общата квота Q = V/M като общият брой действителни гласове V за партиите, преминали избирателната бариера, се разделя на общия брой мандати за разпределяне М. Определят се идеалните дялове (квоти) на партиите като за всяка партия г с получени гласове v{ се изчислява нейната квота q{ = Vi/Q. Всяка квота q{ е дробно число, което има цяла част и остатък тг = qt ~ [ g j . Първо се разпределят основните мандати - по целите части - като всяка партия г получава брой мандати, равен на • След това оставащите (допълнителни) мандати се разпределят по остатъците по правилото на най-големия остатък: партиите се подреждат в низходящ ред според 1 големината на техните остатъци т\ и по реда на подреждането си получават по един допълнителен мандат до изчерпване на мандатите. Определя се правило, което при равни остатъци на две или повече партии с право да получат последния допълнителен мандат се решава коя партия да го получи - или партията с най-малко гласове, или с теглене на жребий, или друго. При така полученото разпределение на мандатите се спазва т.нар. квотно пра- вило (Quota Rule): всяка партия г получава толкова мандати, колкото е долната й квота [ ( к о г а т о не получава допълнителен мандат за остатъка си) или колкото е горната й квота [ftj + 1 (когато получава такъв). Тъй като всяка партия получава брой мандати, който съвпада или с долната, или с горната й квота, се казва, че партиите остават в рамките на определените им (от Q) квоти. От математическа гледна точка, методът на Хеър-Ниймаер (Х-Н) е метод за решаване на следната оптимизационна задача: да се намери такова разпределение на мандатите а = ( а ь . . . , ап), което отговаря на условията: (1) всички cii са цели числа, (2) сумата на щ е равна на броя М на мандатите и се намира най-близо (в евклидовата метрика) до идеалното квотно съотношение 2 О = (дь ..., qn), което означава сумата (а* - qi) да бъде възможно най-малка. г Тази задача винаги има решение, като е възможно да има и повече от едно реше- ние. Методът на Х-Н намира решенията на задачата по един лесен за обясняване и разбиране начин като в случая на повече от едно решение вграденото в него правило 1 трябва еднозначно да определя кое от тях ще бъде предпочетено и реализирано. Когато се прилага за определяне на състава на Централната избирателна ко- мисия (ЦИК), вместо брой мандати се разпределя броят на местата в комисията М = 15, V е общият брой на местата на парламентарно представените партии и коалиции в Народното събрание (НС), a Vi е съответният им брой места в него. 2 Метод на Хеър-Ниймаер с допълнително условие за липса на мнозинство Когато при разпределянето на М мандата/места се постави допълнителното условие нито една партия да няма мнозинство, това означава, че се търси такова разпределение а = ( а ь . . . , ап), което освен на условията (1) и (2) да отговаря и на условието (3) всички di са по-малки или равни на [М/2_|. 1 Правилото „ п а р т и и т е и коалициите с равни остатъци попълват незаетите места, като се започне от най-малката парламентарно представена партия или коалиция" обаче няма д а свърши работа, ако се окаже, че има две или повече еднакво парламентарно представени партии с равни остатъци, които могат да получат последния мандат. 2 Ако освен условието за липса на мнозинство се постави и условието всяка парламентарно представена партия/коалиция да получи поне едно място, това вече е друга задача, която тук не разглеждам, т.к. в чл. 46 на Изборния кодекс за определяне на състава на Ц И К няма изрично формулирано такова условие. 2 Въвеждането на това условие променя задачата. Възможно е тя да няма ре- шение, тъй като може да не съществува разпределение, което да удовлетворява 3 условията (1), (2) и (З). Ако съществуват разпределения, които да удовлетворяват и трите условия, то тогава сред тях винаги има такива, които са на минимално разстояние до идеалното за всички партии квотно съотношение О (тъй като се минимизира непрекъсната функция върху компакт), т.е. в този случай разглежданата задача има решение. Намирането му по лесен за разбиране и обяснение начин обаче е трудно. Затова се прилага някаква модификация на метода на Хеър-Ниймаер. Най-често се използват следните два варианта: Вариант I (pragmatic modification) при който, ако при прилагането на Х-Н има партия г, на която са й разпределени повече от максимално възможните [М/2J мандата, на нея й се дават точно [М/2 J мандата, а тези, които са й разпределени в повече, се разпределят по правилото на най-големия остатък между останалите партии. Вариант II (principled modification) при който, ако при прилагането на Х-Н има партия г, чиято квота q{ е по-голяма от [М/2\, на нея й се дават точно [М/2J мандата, а останалите мандати се разпределят по Х-Н между останалите партии по следния начин: изчислява се нова (по-малка) обща квота Q като общият брой действителни гласове на останалите партии се разделя на общия брой на останалите за разпределяне мандати М - [М/2J и с нея се пресмятат техните нови квоти Qi = Vi/Q. 4 Цитатът е показателен за ситуацията: „За съжаление, първата, прагматична модификация, и втората, прин- ципна модификация, могат да доведат до две различни решения. Вследс- твие на това въпросът как да се включат ограничения в квотния метод 5 не допуска ясен и еднозначен отговор. " Добре известно е, че квотните методи, какъвто е и методът на Хеър-Ниймаер, по принцип не работят добре когато се налагат ограничения за максимален и/или минимален брой мандати. 3 Например ако конфигурацията на НС е от две партии, не съществува разпределение на 15-те места в ЦИК, при което се спазва условието нито една от двете д а няма мнозинство в комисията. 4 Friedrich Pukelsheim, Proportional Representation. Apportionment Methods and Their Applications, Springer International Publishing, Switzerland, 2014, pages 157-158. 5 M Unfortunately the first, pragmatic modification, and the second, principled modification, may produce two solutions that are distinct As a consequence the question of how to incorporate restrictions into a quota method admits no clear and unique answer 3 В случаите, когато няма партия с мнозинство и двата варианта съвпадат със стандартния метод на Хеър-Ниймаер и намират решение, което удовлетворява усло- вията и се намира максимално близо до идеалното за всички партии квотно съот- ношение О = . . . , qn). Ако има партия с мнозинство и вариант I намира решение, то също удовлет- ворява условията и се намира максимално близо до идеалното за всички партии квотно съотношение О = ( g i , . . . , qn). Обаче вариант I не винаги намира решението: условието за липса на мнозинство (3) може да доведе до това мандатите, които се разпределят по остатъците, да бъдат повече от самите остатъци и накрая да останат неразпределени мандати. Ако има партия с мнозинство, вариант II винаги намира решение, удовлетворя- ващо условията. Обаче полученото решение е максимално близо не до идеалното за всички партии квотно съотношение О, а до ново съотношение О = (|_М/2_|, q 2 , . . . ,gn) (ако приемем, че партията с мнозинство е първата), което е идеалното относно новата квота квотно съотношение за всички останали партии и е различно от О. В случаите, когато има партия с мнозинство и вариант I намира решение, наме- реното решение е най-близо до идеалното за всички партии квотно съотношение О, а полученото с вариант II решение е на по-голямо или равно разстояние до О от решението, намерено с вариант I. В Правилата към Указ № 170 на президента за определяне на състава на ЦИК, функция на състава на 52-рото НС, в което партия ПБ има мнозинство, се използва вариант I, а в искането на народните представители до Конституционния съд се предлага да се използва вариант II. Таблица 1: Конфигурацията на 52-рото НС, при която е определен състав на ЦИК с използване на вариант I на метода на Х-Н Партия/ Мандати Квота Q Квоти Оси. ме- Оста- Доп. Места в Коалиция в НС =240/15 Яг ста [q,\ тъци Ti места ЦИК щ ПБ 131 16 8.1875 7 7 ГЕРБ-СДС 39 16 2.4375 2 0.4375 1 3 ПП-ДБ 37 16 2.3125 2 0.3125 2 ДПС 21 16 1.3125 1 0.3125 1 2 ВЪЗРАЖДАНЕ 12 16 0.7500 0.7500 1 1 От Таблица 1 се вижда, че при прилагане на вариант I кандидатите за последния мандат са ПП-ДБ и ДПС, които са с равни остатъци, т.е. има две разпределения а' = (7,3,2,2,1) и а" = (7,3,3,1,1), които отговарят на условията и са възможно най-близо до идеалното за всички партии квотно съотношение О = (8.1875,2.4375,2.3125,1.3125,0.7500). Предпочетено е разпределението а! за- 4 ради правилото в чл. 46, ал. 8 на Изборния кодекс, че последното допълнително място трябва да бъде за по-малката партия. Таблица 2: Конфигурацията на 52-рото НС, при която е определен състав на ЦИК с използване на вариант II на метода Х-Н Партия/ Мандати Квота Q Квоти Осн. ме- Оста- Дои. Места в Коалиция в НС =109/8 Qi ста [дг\ тъци гг места ЦИК а» ПБ 131 7 7 ГЕРБ-СДС 39 13.625 2.8624 2 0.8624 1 3 ПП-ДБ 37 13.625 2.7156 2 0.7156 1 3 Дпс 21 13.625 1.5413 1 0.5413 1 ВЪЗРАЖДАНЕ 12 13.625 0.8807 0.8807 1 1 От Таблица 2 се вижда, че при прилагане на вариант II се получава разпределе- нието а" = (7,3,3,1,1). То отговаря на условията и е максимално близо до идеалното за останалите партии квотно съотношение О = (7,2.8624,2.7156,1.5413,0.8807). При него партиите, различни от ПБ, остават в рамките на първоначално определените им (от Q = 16) квоти (вж. q{ в Таблица 1) и това е едно от двете решения, до които се достига и при вариант I. Изборен кодекс Извадката от Изборния кодекс (ИК), действащ от 2014 г., привеждам за по- голяма яснота: Чл. 46. (1) Създава се Централна избирателна комисия за произвеждане на всички видове избори, която е независим държавен орган. (3) Комисията се състои от 15 членове, ... (4) Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента на ре- публиката след публични консултации и процедура, определени от президента, въз основа на предложение на парламентарно представените партии и коалиции. ... (8) При назначаването на членовете на Централната избирателна комисия се за- пазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции като се използва методът на най-големия остатък. Партиите и коа- лициите с равни остатъци попълват незаетите места, като се започне от най- малката парламентарно представена партия или коалиция. Представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в комисията. Изискването представителите на една партия или коалиция да нямат мнозинство в комисията е условието (3). 5 В Изборния кодекс ясно е посочено при разпределяне на местата в ЦИК да се използва методът на Х-Н (чрез който се удовлетворяват условията (1) и (2)), но не е посочено или разписано в приложение към чл. 46 как следва да се процедира, за да се спази и условието (3). Ако при липса на партия с мнозинство в НС отправната точка е ясна и това е идеалното за всички партии квотно съотношение О, дали наличието на партия с мнозинство в НС само по себе си е основание за преместване на отправната точка от О в О? Ако се приеме, че това е така, то за всяка конфигурация на НС, в която има партия с мнозинство ще трябва да се прилага вариант II, т.е. веднага общата квота ще се преизчислява. Същевременно, съществуват конфигурации на НС, в които има партия с мно- зинство, при които решението се получава със стандартния метод на Х-Н, т.е. с вариант I. Да разгледаме следния пример на конфигурация на НС, при която една партия (партия А) има мнозинство и полученият със стандартен метод на Х-Н състав на комисията удовлетворява условието за липса на мнозинство: Партия/ Мандати Квота Квоти Основни Остатъци Доп. Места в Коалиция в НС Q = 240/15 места п места ЦИК a i А 121 16 7.5625 7 0.5625 7 В 43 16 2.6875 2 0.6875 1 3 с 40 16 2.5000 2 0.5000 2 д 26 16 1.6250 1 0.6250 1 2 Е 10 16 0.6250 0.6250 1 1 Ако се приложи вариант II за същата конфигурация, се получава друг състав на комисията: Партия/ Мандати Квота Квоти Основни Остатъци Доп. Места в Коалиция в НС Q = 119/8 Яг места Гг места ЦИК щ А 121 7 7 В 43 14.875 2.890756 2 0.890756 1 3 С 40 14.875 2.689076 2 0.689076 1 3 д 26 14.875 1.747899 1 0.747899 1 2 Е 10 14.875 0.672269 0.672269 0 Примерът показва, че е по-логично преизчисляването на квотата да не бъде пряко следствие от наличието на партия с мнозинство в НС, а да се прави тогава, когато не може да се получи решение при работа с първоначалната квота Q, т.е. когато не може да се приложи вариант I. 6 Конфигурациите на НС, за които може да се определи състав на ЦИК, отгова- рящ на изискванията на чл. 46 от ИК (защото видяхме, че може да има и конфи- гурации, за които това не е възможно), могат да се разделят на два типа: • Ki са конфигурациите, при които вариант I на метода на Х-Н намира реше- ние. Полученото решение отговаря на всички условия и е възможно най-близо до идеалното за всички партии и коалиции квотно съотношение О, получено с пър- воначалната квота Q. В него всички партии/коалиции, които нямат мнозинство, остават в определените си от Q квоти; • КЦ са конфигурациите, при които вариант I не може да намери решение. За тях може да се приложи вариант II и да се намери решение. Полученото решение отговаря на условията и е възможно най-близо до идеалното за останалите партии квотно съотношение О, получено с по-малката квота Q. В него ще има поне една партия/коалиция, която няма мнозинство и получава повече мандати от определе- ната й от Q горна квота. Вариант II може да се приложи и при конфигурации от тип К / , но няма да даде решение, което да е по-близо до О от решението, намерено с вариант I. Съотношението м е ж д у парламентарно представените партии и коали- ции се изразява от идеалното за всички партии квотно съотношение О. Запазване на това идеално съотношение О, освен в изключително редки слу- чаи, е практически невъзможно. Вариант I на метода на Х-Н за конфигурации K j намира максимално близо до О разпределение, което отговаря на условията. Що се отнася до конфигурации КП, вариант I е неприложим. При тях може да се из- ползва вариант II, който намира решение, което е максимално близо до идеалното за останалите партии квотно съотношение О, но това решение може да не бъде от най-близките до О. При конфигурациите K j са приложими и двата варианта. Тъй като решението, получено с вариант I, отговаря на условията и е възможно най-близо до идеалното за всички партии квотно съотношение О, а решението, получено с вариант II, винаги е на същото или на по-голямо разстояние от О, може да се счита за целесъобразно за конфигурации от тип K j за намиране на решението да бъде предпочетен вариант I. Конфигурацията на 52-рото Народно събрание е от тип K j и за нея при прила- гане на вариант I се получава разпределението, дадено в Таблица 1. С уважение, Надя Златева 7
Други данни
- В регистъра от
- 14.08.2026
- Последно в регистъра
- 27.10.2026
История на промените 1
- 5 октомври 2026 г.Променен записПреди промяната: Становища на заинтересувани страни и правни мнения · дело 14/2026 Вид: становища на заинтересувани страни и правни мнения Дело №: 14/2026