Проект на Постановление на Министерския съвет за отмяна на нормативни актове на Министерския съвет

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ М И Н ИСТ Е Р СТ ВО Н А Ф И Н АН СИ Т Е Изх. № .............................. София, ....................2024 г. ПРОЕКТ! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД ОТ ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за отмяна на нормативни актове на Министерския съвет УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за отмяна на следните подзаконови нормативни актове: ✓ Наредба за реда за използване на държавните дългосрочни облигации, емитирани по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., за погасяване на задълженията към държавата, възникнали по реда на същия закон, приета с Постановление № 22 на Министерския съвет от 1995 г. (ДВ, бр. 12 от 1995 г.); ✓ Наредба за реда за участие в приватизацията на притежателите на държавни дългосрочни облигации, емитирани по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., и на Постановление № 244 на Министерския съвет от 1991 г. за реда и условията за преоформяне в държавен дълг на несъбираемите задължения към банките на държавни фирми и на еднолични търговски дружества с държавно имущество към 31 декември 1991 г. (ДВ, бр. 3 от 1992 г.), Постановление № 186 на Министерския съвет от 1993 г. за реда и условията за преоформяне в държавен дълг на несъбираемите задължения към банките на еднолични търговски дружества с държавно имущество и държавни фирми към 31 декември 1990 г. (ДВ, бр. 85 от 1993 г.) и Постановление № 3 на Министерския съвет от 1994 г. за поемане като държавен дълг на крайните задължения, които са просрочени кредити до 31 декември 1992 г., от организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 9 от 1994 г.), приета с Постановление № 221 на Министерския съвет от 1995 г. (ДВ, бр. 105 от 1995 г.); ✓ Наредба за условията и реда за участие в приватизацията чрез държавни облигации по външния дълг на Република България, приета с Постановление № 502 на Министерския съвет от 1997 г. (ДВ, бр. 6 от 1998 г.); ✓ Постановление № 244 на Министерския съвет от 1991 г. за реда и условията за преоформяне в държавен дълг на несъбираемите задължения към банките на държавни фирми София - 1040 тел. централа: 9859 1 minfin@minfin.bg ул. ”Г.С.Раковски” № 102 факс: 980 68 63 www.minfin.bg и на еднолични търговски дружества с държавно имущество към 31 декември 1990 г., (обн., ДВ, бр. 3 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 7 от 1996 г.); ✓ Постановление № 186 на Министерския съвет от 1993 г. за реда и условията за преоформяне в държавен дълг на несъбираемите задължения към банките на еднолични търговски дружества с държавно имущество и държавни фирми към 31 декември 1990 г., (ДВ, бр. 85 от 1993 г.); Причините, които налагат приемането на предложения нормативен акт Обект в предложените за отмяна подзаконови нормативни актове са редът за използване на държавните дългосрочни облигации (ДДО), емитирани по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК), договорени до 31 декември 1990 г., за погасяване на задълженията към държавата, възникнали по реда на същия закон, както и регламентираните ред и условия за участие в приватизацията от притежателите на ДДО, емитирани за уреждане на необслужваните кредити на държавни предприятия към банки в периода 1991 – 1994 г. в резултат от осъществената операция по преоформяне на заварените от периода преди започването на стопанските реформи необслужвани кредити на предприятията в правителствен дълг. Предприятията, чиито кредити са преоформени, остават длъжници на държавата при нови схеми на разсрочено погасяване на заемите и при облекчени лихвени условия. С тази операция на смяна на кредиторите са изчистени портфейлите на търговските банки от т.нар. „лоши кредити“, като същевременно са създадени възможности за развитие на реалния сектор. Визираните държавни ценни книжа могат да се използват по номинал като платежно средство в приватизационните сделки или за погасяване на задължения към държавата, възникнали по реда на ЗУНК, което рефлектира в редуциране на държавния дълг. С Наредбата за реда за използване на ДДО, емитирани по ЗУНК, договорени до 31 декември 1990 г., за погасяване на задълженията към държавата, възникнали по реда на същия закон (приета с Постановление № 22 на Министерския съвет от 1995 г.) се предоставя възможност на дружествата, които по реда на ЗУНК имат задължения към държавата да ги погасяват с ДДО, които са емитирани на основание чл. 4 и чл. 5 от същия закон. При погасяване на посочените задължения с облигации, деноминирани в щатски долари, същите се приемат по номинал, а с облигации в левове на база 80% от номинала им. С Наредбата за условията и реда за участие в приватизацията на притежателите на ДДО, емитирани по реда на ЗУНК, по реда на Постановление № 244 на Министерския съвет от 1991 г., Постановление № 186 на Министерския съвет от 1993 г. и Постановление № 3 на Министерския съвет от 1994 г., приета с приета с Постановление № 221 на Министерския съвет от 1995 г. се предоставя възможност ДДО да могат да се използват по номинал като платежно средство в приватизационни сделки. С Наредбата за условията и реда за участие в приватизацията чрез държавни облигации по външния дълг на Република България, приета с Постановление № 502 на Министерския съвет от 1997 г., се предоставя възможност да бъдат използвани и издадените брейди облигации по външния дълг с първоначално намалени лихви (FLIRBs - Front Loaded Interest Reduction Bonds) и брейди облигации с отстъпка (DISCs - Collateralised DISCount Bonds), които Република България емитира за покриване на задълженията към Лондонския клуб като платежно средство в приватизационни сделки. Постановление № 244 на Министерския съвет от 1991 г. за реда и условията за преоформяне в държавен дълг на несъбираемите задължения към банките на държавни фирми и на еднолични търговски дружества с държавно имущество към 31 декември 1990 г. и Постановление № 186 на Министерския съвет от 1993 г. за реда и условията за преоформяне в държавен дълг на несъбираемите задължения към банките на еднолични търговски дружества с държавно имущество и държавни фирми към 31 декември 1990 г. са с приключило 2/3 действие, предвид факта, че несъбираемите задължения към банките на държавни фирми и на еднолични търговски дружества с държавно имущество са преоформени в държавен дълг чрез издаване на държавни ценни книжа (Емисия № 95/1992 г. по Постановление № 244 на Министерския съвет от 1991 г. с падеж 1.01.2011 г. и Емисия № 99/1993 г. по Постановление № 186 на Министерския съвет от 1993 г. с падеж 1.01.2017 г.), които са падежирали и държавният дълг по тях е погасен. През периода 1991 – 1994 г. са емитирани следните ДДО по реда на ЗУНК и по реда и на визираните по-горе постановления, които могат да бъдат използвани в приватизацията или за погасяване на държавни задължения: ✓ Емисия № 98/1993 г., издадена по реда на ЗУНК, дата на емисията 01.10.1993 г., с матуритет 25 години и дата на падеж 01.10.2018 г., деноминирана в лева; ✓ Емисия № 97/1994 г., издадена по реда на ЗУНК, дата на емисията 01.10.1994 г., с матуритет 25 години и дата на падеж 01.01.2019 г., деноминирана в щатски долари; ✓ Емисия № 400/1999 г., деноминирана в евро, дата на емисията 01.07.1999 г., издадена въз основа на подписки за замяна на ДДО, деноминирани в щатски долари с ДДО, деноминирани в евро, с дата на падеж 01.01.2019 г.; ✓ Емисия № 95/1992 г. издадена съгласно ПМС № 244/1991 г, дата на емисията 1.01.1992 г. и дата на падеж 01.01.2011 г., деноминирана в лева; ✓ Емисия № 99/1993 г. издадена съгласно ПМС № 186/1992 г., дата на емисията 1.07.1993 г. и дата на падеж 01.01.2017 г., деноминирана в лева; ✓ Емисия № 96/1993 г. издадена съгласно ПМС № 3/18.01.1994 г. дата на емисията 1.12.1993 г. и дата на падеж 01.12.2018 г., деноминирана в лева. Във връзка с гореизложеното, следва да бъде отчетен фактът, че към 1 януари 2019 г. са падежирали всички емитирани вътрешни ДДО, издадени за структурната реформа по реда на ЗУНК или съгласно визираните по-горе подзаконови нормативни актове, включително и емитираните държавни облигации по външния дълг на Република България (брейди облигации) или респективно държавният дълг, поет чрез издадените облигации е погасен изцяло и съответно посочените по –горе нормативни документи, съдържащи действията, редът и процедурите за използването на съответните облигации, са с изчерпано приложно поле на действие. По отношение на държавните облигации по външния дълг на Република България, емитирани съгласно Споразумението с частните кредитори от Лондонския клуб от 1994 г., по- конкретно двете емисии брейди облигации: с отстъпка (DISCs) и с първоначално намалени лихви (FLIRBs), следва да се има предвид, че в периода март 2002 г. – септември 2003 г. са извършени две частични замени на преструктуриран в брейди инструменти дълг срещу две нови, глобални стандартизирани облигации, деноминирани в евро и щатски долари, с дати на падеж съответно 15.01.2013 г. и 15.01.2015 г.. Също така, в съответствие с приетата през 2003 г. Стратегия за управление на държавния дълг, на 28 юли 2004 г. правителството упражни правото си на погасяване преди падежа на брейди облигациите на Република България от емисия DISCs, а на 28 юли 2005 г. - от емисия FLIRBs, с което изцяло са погасени външните задължения на държавата в брейди инструменти и отпадна възможността за използването им като платежно средство в приватизацията, респективно приетата с Постановление № 502 на Министерския съвет от 1997 г. Наредба става с отпаднала необходимост. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове, нормативните актове следва да отговарят наред с друго, на принципите за необходимост и обоснованост при уреждането на обществените отношения. Поради тази причина и с оглед отпадането на необходимостта от посочената по-горе нормативна уредба, се обосновава 3/3 приемането на предложения проект на Постановление за отмяна на всички гореизброени подзаконови нормативни актове, издадени от Министерския съвет. В подкрепа на горното следва да бъде отчетен и фактът, че съгласно разпоредбите на чл. 110 и чл. 111, буква „в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), давностните срокове за изплащане на главници по парични вземания и вземания за лихви се погасяват както следва – 5 (пет) години за изплащане на главници по парични вземания от датата на падежа и 3 (три) години за изплащане на лихви от датата на лихвеното плащане, като считано от 1 януари 2024 г. давностният срок за изплащане на вземанията по главниците на ДДО, издадени по реда на ЗУНК отдавна е изтекъл. Целите, които се поставят Приемането на предложения акт цели да бъде прецизирана нормативната уредба, чрез отмяна на подзаконови нормативни документи, които вече нямат практическо приложение, респективно отпада необходимостта от уредба на съответните обществени отношения. Очаквани резултати от прилагането Резултатите, които се очакват от прилагането на проекта на акт е отмяна на подзаконови нормативни актове с приключило действие. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С приемането на проекта на акт не се въвеждат норми на европейското право, не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което към материалите не се налага да бъде изготвяна справка за съответствие с европейското право. Финансовите и други средства, необходими за прилагането Предложеният проект на акт не води до необходимост от допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които се предлага да бъдат одобрени по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет или по сметка за средства от Европейския съюз, за сметка на бюджети по държавния бюджет и няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет на Република България, поради което е приложена финансова обосновка, съгласно Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация . Проведени обществени консултации и резултатите от тях Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове по проекта на акт са проведени обществени консултации като проектът на постановление на Министерския съвет за отмяна на нормативни актове на Министерския съвет, проектът на доклад (мотиви) към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения, становища и възражения заедно с неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. Проектът на Постановление на Министерския съвет е съгласуван по реда на чл. 32, ал. 1 и 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Получените в установения срок становища са отразени съгласно приложената таблица. 4/3 Проектът на Постановление на Министерския съвет за отмяна на нормативни актове се внася в Министерския съвет в съответствие с Оперативната програма на Министерския съвет за периода януари 2024 г. – юни 2024 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед на гореизложеното и на основание на чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, чл.11, ал. 3 от Закона за нормативните актове и чл. 79 от Административнопроцесуалния кодекс, предлагам Министерският съвет да приеме приложения проект на Постановление за отмяна на нормативни актове на Министерския съвет. Приложения: 1. Проект на Постановление Министерския съвет за отмяна на нормативни актове на Министерския съвет; 2. Финансова обосновка; 3. Частична предварителна оценка на въздействието; 4. Съобщение за средствата за масово осведомяване; 5. Становище на дирекция „Модернизация на администрацията“, Администрация на Министерския съвет; 6. Справка за получените становища по чл. 32 и чл. 35, ал.1, т. 3 от УПМСНА; 7. Справка за проведената обществена консултация. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА 5/3

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Постановление за отмяна на нормативни актове на Министерския съвет периода 1 януари – 30 юни 2024 г. Лице за контакт: Петя Кузева - началник на отдел „Обслужване на дълга“, дирекция „Държавен дълг“, Телефон и ел. поща: 02/98592472; 02/9859 2452 p.kuzeva@minfin.bg; g.kolarova@minfin.bg Министерство на финансите; Галина Коларова - главен експерт, „Обслужване на дълга“, дирекция дълг“, Министерство на финансите; отдел „Държавен 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Наличие на подзаконови приключило действие “ Обект в предложените за отмяна на държавните дългосрочни облигации необслужваните кредити (ЗУНК), задълженията към държавата, възникнали и условия за участие в приватизацията необслужваните кредити на държавни от осъществената операция по преоформяне стопанските реформи необслужвани Предприятията, чиито кредити са преоформени, на разсрочено погасяване на заемите и при на кредиторите са изчистени портфейлите същевременно са създадени възможности ценни книжа могат да се използват по сделки или за погасяване на задължения рефлектира в редуциране на държавния С Наредбата за реда за използване декември 1990 г., за погасяване на закон, приета с Постановление № 22 на на дружествата, които по реда на ЗУНК които са емитирани на основание чл. 4 и подзаконови (ДДО), договорени по реда от предприятия на кредити облекчени на за номинал към дълг. на задълженията Министерския имат чл. 5 нормативни актове на Министерския съвет с нормативни актове са редът за използване емитирани по Закона за уреждане на до 31 декември 1990 г., за погасяване на на същия закон, както и регламентираните ред притежателите на ДДО, емитирани за уреждане на към банки в периода 1991 – 1994 г. в резултат заварените от периода преди започването на на предприятията в правителствен дълг. остават длъжници на държавата при нови схеми лихвени условия. С тази операция на смяна търговските банки от т.нар. лоши кредити, като развитие на реалния сектор. Визираните държавни като платежно средство в приватизационните държавата, възникнали по реда на ЗУНК, което ДДО, емитирани по ЗУНК, договорени до 31 към държавата, възникнали по реда на същия съвет от 1995 г. се предоставя възможност задължения към държавата да ги погасяват с ДДО, от същия закон. При погасяване на посочените 2 задължения с облигации, деноминирани в щатски долари, същите се приемат по номинал, а с облигации в левове на база 80% от номинала им. С Наредбата за условията и реда за участие в приватизацията на притежателите на ДДО, емитирани по реда на ЗУНК, по реда на Постановление № 244 на Министерския съвет от 1991 г., Постановление № 186 на Министерския съвет от 1993 г. и Постановление № 3 на Министерския съвет от 1994 г., приета с приета с Постановление № 221 на Министерския съвет от 1995 г. се предоставя възможност ДДО да могат да се използват по номинал като платежно средство в приватизационни сделки. С Наредбата за условията и реда за участие в приватизацията чрез държавни облигации по външния дълг на Република България, приета с Постановление № 502 на Министерския съвет от 1997 г., се предоставя възможност да бъдат използвани и издадените брейди облигации по външния дълг с първоначално намалени лихви (FLIRBs - Front Loaded Interest Reduction Bonds) и брейди облигации с отстъпка (DISCs - Collateralised DISCount Bonds), които Република България емитира за покриване на задълженията към Лондонския клуб като платежно средство в приватизационни сделки. Постановление № 244 на Министерския съвет от 1991 г. за реда и условията за преоформяне в държавен дълг на несъбираемите задължения към банките на държавни фирми и на еднолични търговски дружества с държавно имущество към 31 декември 1990 г. и Постановление № 186 на Министерския съвет от 1993 г. за реда и условията за преоформяне в държавен дълг на несъбираемите задължения към банките на еднолични търговски дружества с държавно имущество и държавни фирми към 31 декември 1990 г. са с приключило действие, предвид факта, че несъбираемите задължения към банките на държавни фирми и на еднолични търговски дружества с държавно имущество са преоформени в държавен дълг чрез издаване на държавни ценни книжа (Емисия № 95/1992 г. по Постановление № 244 на Министерския съвет от 1991 г. с падеж 1.01.2011 г. и Емисия № 99/1993 г. по Постановление № 186 на Министерския съвет от 1993 г. с падеж 1.01.2017 г.), които са падежирали и държавният дълг по тях е погасен. През периода 1991 – 1994 г. са емитирани следните ДДО по реда на ЗУНК и по реда и на визираните по-горе Постановления, които могат да бъдат използвани в приватизацията или за погасяване на държавни задължения: • Емисия № 98/1993 г., издадена по реда на ЗУНК, дата на емисията 01.10.1993 г., с матуритет 25 години и дата на падеж 01.10.2018 г., деноминирана в лева; • Емисия № 97/1994 г., издадена по реда на ЗУНК, дата на емисията 01.10.1994 г., с матуритет 25 години и дата на падеж 01.01.2019 г., деноминирана в щатски долари; • Емисия № 400/1999 г., деноминирана в евро, дата на емисията 01.07.1999 г., издадена въз основа на подписки за замяна на ДДО, деноминирани в щатски долари с ДДО, деноминирани в евро, с дата на падеж 01.01.2019 г.; • Емисия № 95/1992 г. издадена съгласно ПМС № 244/1991 г, дата на емисията 1.01.1992 г. и дата на падеж 01.01.2011 г., деноминирана в лева; • Емисия № 99/1993 г. издадена съгласно ПМС № 186/1992 г., дата на емисията 1.07.1993 г. и дата на падеж 01.01.2017 г., деноминирана в лева; • Емисия № 96/1993 г. издадена съгласно ПМС № 3/18.01.1994 г. дата на емисията 1.12.1993 г. и дата на падеж 01.12.2018 г., деноминирана в лева. По отношение на държавните облигации по външния дълг на Република България, емитирани съгласно Споразумението с частните кредитори от Лондонския клуб от 1994 г., по- конкретно двете емисии брейди облигации: с отстъпка (DISCs) и с първоначално намалени лихви (FLIRBs), следва да се има предвид, че в периода март 2002 г. – септември 2003 г. са извършени две частични замени на реструктуриран в брейди инструменти дълг срещу две нови, глобални стандартизирани облигации, деноминирани в евро и щатски долари, с дати на падеж съответно 15.01.2013 г. и 15.01.2015 г., а в съответствие с приетата през 2003 г. Стратегия за управление на 3 държавния дълг на 28 юли 2004 г. правителството упражнява правото си на погасяване преди падежа на брейди облигациите на Република България от емисия DISCs, а на 28 юли 2005 г. - от емисия FLIRBs, с което изцяло са погасени външните задължения на държавата в брейди инструменти и отпада възможността за използването им като платежно средство в приватизацията, респективно приетата с Постановление № 502 на Министерския съвет от 1997 г. Наредба става неприложима. Имайки предвид гореизложеното, следва да бъде отчетен фактът, че към 1 януари 2019 г. са падежирали всички емитирани вътрешни ДДО, издадени за структурната реформа по реда на ЗУНК или съгласно визираните по-горе подзаконови нормативни актове, включително и емитираните държавни облигации по външния дълг на Република България (брейди облигации) или респективно държавният дълг, поет чрез издадените облигации е погасен изцяло и съответно визираните по–горе нормативни документи, съдържащи действията, редът и процедурите за използването на съответните облигации, нямат приложно поле на действие. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Действащите към настоящият момент подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, регламентиращи действията, редът и процедурите за използването на визираните по-горе държавни облигации по вътрешния и външния държавен дълг (брейди облигациите) като платежно средство в приватизационни сделки или за погасяване на държавни задължения, са падежирали, не са в обращение и съответно предложените за отмяна нормативни актове на Министерския съвет са с приключило действие, т.е. нямат практическо приложение и съответно отпада необходимостта от съществуването им. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Посоченият проблем не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Разрешаването му изисква за отмяна на горепосочените подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите, тъй като съдържа използването на държавни ценни книжа като платежно средство, но същите вече не са в обращение поради настъпил падеж и изцяло е погасен държавният дълг, поет чрез тях. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Няма задължителни действия, които да произтичат пряко от нормативен акт от по-висока степен или от актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на предложените за отмяна нормативни актове на Министерския съвет с приключило действие по смисъла на чл. 22 от Закона за нормативните актове. 2. Цели: Цел 1 „Прецизиране на нормативната уредба чрез отмяна на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет с приключило действие“ 4 Приемането на предложения акт цели да бъде прецизирана нормативната уредба чрез отмяна на подзаконовите нормативни актове, които вече нямат практическо приложение и съответно отпада необходимостта от съществуването им. 3. Заинтересовани страни: 1. Държавни предприятия, фирми и търговски дружества, които са притежавали ДДО, издадени за структурната реформа по реда на ЗУНК и са погасявали задължения към държавата с преоформени задължения по реда на същия закон чрез използването на ДДО като платежно средство; 2. Държавни предприятия, фирми, търговски дружества, физически и юридически лица, които са притежавали ДДО, издадени за структурната реформа по реда на ЗУНК или съгласно гореописаните подзаконови нормативни актове, включително и чрез емитираните държавни облигации по външния дълг на Република България (брейди облигациите с първоначално намалени лихви и с отстъпка) са участвали в приватизационни сделки като купувачи на акции, дялове и цели предприятия - държавна собственост чрез използването на държавните облигации като платежно средство; 3. Национална агенция за приходите; 4. Българска народна банка; 5. Агенция за публичните предприятия и контрол. 6. Министерствата, осъществили приватизационни сделки срещу визираните по-горе държавни дългосрочни облигации по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия: • Министерство на енергетиката; • Министерство на здравеопазването; • Министерство на земеделието и храните; • Министерство на икономиката и индустрията; • Министерство на културата; • Министерство на регионалното развитие и благоустройството; • Министерство на транспорта и съобщенията; • Министерство на туризма. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 0 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъдат предприети действия за отмяна на горепосочените подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не се наблюдават положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отсъствието на предприемането на отмяна на нормативни актове на Министерския съвет с приключило действие създава ситуация на правна несигурност за заинтересованите страни. Няма данни, че Вариант 0 „Без действие“ ще има пряко или косвено отрицателно въздействие върху екологията. 5 ще тежест. Вариант действие поради с на действие“ Проблем Специфични Въздействия окаже Административна Министерския Описание: подзаконови Положителни Отрицателни „Предприемане приключило Специфични Въздействия действия 1. Административна нормативни административната въздействия: върху малките и пряко въздействие тежест: 1 „Предприемане на съвет с приключило При този вариант нормативни актове ще бъде прецизирана отмяната на актове, които на действия за действие“ ще има въздействия: върху малките и за отмяна на ще окаже пряко тежест: актове на тежест. средните върху малките и Вариант 0 „Без действия за действие“: ще бъдат на Министерския (икономически/социални/екологични) нормативната нямат практическо (икономически/социални/екологични) отмяна на пряко или средните подзаконови нормативни въздействие върху Вариант 1 Министерския съвет предприятия: Няма средните предприятия, действие“ няма отмяна на предприети действия съвет. уредба и ще приложение подзаконови нормативни косвено отрицателно предприятия: Няма актове на малките и „Предприемане на с приключило данни, че вариант 0 „Без действие“ засегнати от Проблем 1. ефект върху административната подзаконови нормативни актове на за отмяна на горепосочените въздействия: При този вариант на бъде постигната правна сигурност и съответно следва да отпаднат. въздействия: Няма данни, че Вариант 1 актове на Министерския съвет въздействие върху екологията. данни, че вариант 1 „Предприемане Министерския съвет с приключило средните предприятия, засегнати от действия за отмяна на подзаконови действие“ няма ефект върху 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 1 Предприемане на действия за отмяна на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет с приключило действие т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Прецизиране на нормативната уредба чрез отмяна на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет с приключило действие. ниска висока о н с а т к с и ф Е Цел 1: Прецизиране на нормативната уредба чрез отмяна на подзаконови нормативни актове на ниска висока 6 Министерския съвет с приключило действие т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Прецизиране на нормативната уредба чрез отмяна на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет с приключило действие ниска висока 6. Изборът при При Вариант По актове При и може пълно Избор на на Ефективност: Ефикасност: дадено Съгласуваност: документи. сравняване идентифицирана проблем на сравняване съгласуваност да се препоръчителен препоръчителен степента, до която степента, до която равнище на финансови степента, до на двата варианта на действие 1, при ефективност 1: Вариант 1 Министерския съвет на двата Варианта се постига чрез установи, че по-голяма постигане на заложената Посочете вариант: вариант се извършва вариантът е целите могат ресурси, или която вариантите на действие който ще при предприемане „Предприемане на с приключило на действие Вариант на съгласуваност цел. препоръчителните варианти въз основа на вероятно да да бъдат постигнати при по-ниски съответстват може да се установи, бъде постигната на Вариант на действия за действие “ се установи, че действие 1. При има Вариант за решаване на поставения следните основни критерии: постигне целите. чрез даден вариант на действие разходи. на действащите стратегически че по-голяма ефективност има напълно поставената цел. Няма действие 0. отмяна на подзаконови нормативни по-голяма ефективност, ефикасност сравняване на Вариантите на действие на действие 1, при който се постига проблем/проблеми. 6.1. По Промяна прилагането отношение в административната на препоръчителния на Проблем 1: тежест за вариант Няма промяна физическите и (включително по в административната юридическите лица от отделните проблеми): тежест. 6.2. По режими Създават прилагането Проблем и ли се нови/засягат на препоръчителния 1: С проекта на акт услуги. ли се вариант не се създават съществуващи (включително по нови, нито се регулаторни режими и услуги от отделните проблеми)? засягат съществуващи регулаторни 6.3. Създават (включително ли се нови регистри по отделните от прилагането проблеми)? на препоръчителния вариант 7 По Проблем 1: Не се създават нови регистри. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? По Проблем 1: Не се очаква да има ефект спрямо МСП. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се очакват потенциални рискове от приемането на предложения проект на Постановление на Министерския съвет за отмяна на нормативни актове. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ще бъде проведено обществено обсъждане, като целесъобразните бележки и предложения ще бъдат взети под внимание. Проектът на Постановление на Министерския съвет ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации – www.strategy.bg, като чрез същия ще бъде проведено и съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Индикативен график – очаква се нормативният акт да бъде изпратен за съгласуване с останалите министерства и други компетентни ведомства през месец май 2024 г. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Приемането на проекта на Постановление на Министерския съвет не произтича от необходимостта да бъдат осигурени условия за прилагането на правото на Европейския съюз. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 8 10. Приложения: Без приложения. 11. Информационни източници: Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Милена Бойкова, директор на дирекция „Държавен дълг“, Министерство на финансите Дата: 10.04.2024 г. Подпис: