Наредба за изменение на Наредба № 22 от 11.10.2018 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища

Проектът на Наредба № 22 е изготвен в изпълнение на чл. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2477 на Комисията от 30 август 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на вътрешните водни пътища на Съюза и минималните технически изисквания, приложими към плавателните средства (ОВ, L 2023/2477 от 7 ноември 2023 г.) (Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2477). Делегираният Регламент изменя Приложение I и Приложение II на Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища, за изменение на Директива 2009/100/ЕО и за отмяна на Директива 2006/87/ЕО (ОВ, L 252 от 16 септември 2016 г.) (Директива (ЕС) 2016/1629).Приложение I на Директива (ЕС) 2016/1629 съдържа списък на вътрешните водни пътища на Европейския съюз, разпределени в три географски зони: 1, 2 и 3. Промененото Приложение I от Директива (ЕС) 2016/1629 се прилага от 27 ноември 2023 г.В приложение II на Директива (ЕС) 2016/1629 е посочено, че техническите изисквания, приложими към плавателните съдове по вътрешните водни пътища от зони 1, 2, 3 и 4, са изискванията, предвидени в стандарт ES-TRIN. Стандартът ES-TRIN определя единните технически изисквания, които гарантират безопасността на плавателните съдове по вътрешните водни пътища. Последното изменение на Стандарта ES-TRIN (ES-TRIN 2023/1) е прието на проведеното през месец октомври 2022 г. заседание на Европейския комитет за изготвяне на стандарти за корабоплаване по вътрешните водни пътища („CESNI“). Новият стандарт включва разпоредби относно корабостроенето, съоръжаването и оборудването за плавателни съдове за вътрешните водни пътища, специални разпоредби за специфични категории плавателни съдове, като пътнически плавателни съдове, тласкани състави и контейнеровози, разпоредби относно оборудването за автоматичната идентификационна система, разпоредби относно идентификацията на плавателните съдове, образци на свидетелствата и регистър, преходни разпоредби, както и инструкции за прилагането на техническия стандарт. В изпълнение на чл. 31 от Директива (ЕС) 2016/1629 Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2477 цели да бъде осъвременен Стандарт ES-TRIN в неговата последна версия - ES-TRIN 2023/1 приложима от 1 януари 2024 г.Във връзка с гореизложеното проектът на Наредба за изменение на Наредба № 22 от 11.10.2018 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, предвижда:1. промяна на чл. 4, т. 1, букви „а“ и „б“ – предложението цели съобразяването с промененото Приложение I от Директива (ЕС) 2016/1629;2. отмяна на Приложение № 1 към чл. 4 – предложението е съобразено с промяната на чл. 4, т. 1, букви „а“ и „б“, и3. промяна на Приложение № 2 – предложението цели съобразяването му с промененото Приложение II от Директива (ЕС) 2016/1629.Проектът на наредба е съгласуван в рамките на Работна група № 9 „Транспортна политика” към Съвета по европейските въпроси, тъй като с предложението за изменение на подзаконовия нормативен акт се осигуряват мерки на национално ниво за изпълнение на Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2477 и е включен като мярка № 90 от Плана за действие за 2024 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 30 от 22 януари 2024 г. на Министерския съвет на Република България. С проекта на наредба не се въвеждат директиви на Европейския съюз, поради което не е изготвена и не се прилага таблица за съответствие с правото на Европейския съюз.Лице за контакт: Силвина Бакърджиева, Главен експерт Дирекция „Пристанища и пристанищни услуги“ Изпълнителна агенция „Морска администрация“ Тел.: 070010145 E-mail: Silvina.Bakardzhieva@marad.bg

Европейски стандарт за определяне на технически изисквания за плавателните съдове от вътрешно корабоплаване (ES-TRIN) СЪДЪРЖАНИЕ ЧАСТ I ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ………………………………………………………………………. 1 Глава 1 Общи положения 1 Член 1.01 Oпределения 1 Член 1.02 Инструкции за прилагането на настоящия стандарт 10 Глава 2 Процедура 11 ЧАСТ II РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО КОРАБНАТА КОНСТРУКЦИЯ, СЪОРЪЖЕНИЯТА И ОБОРУДВАНЕТО 12 Глава 3 Изисквания към корабната конструкция 12 Член 3.01 Основни правила …………12 Член 3.02 Якост и устойчивост 12 Член 3.03 Корпус 13 Член 3.04 Машинни и котелни отделения, бункери 14 ГЛАВА 4 ЗА БЕЗОПАСНО РАЗСТОЯНИЕ, СВОБОДЕН БОРД И ТОВАРНИ МАРКИ……..............................................................................................................................………..16 Член 4.01 Безопасно разстояние..…………………………………………………………...………...….16 Член 4.02 Надводен борд.………………………………………………………………….………………..16 Член 4.03 Товарни марки……………………………………………………………………….……………18 Член 4.04 Скали на газене…………………………………………………………………………..………20 Член 4.05 Специфични изисквания, приложими за плавателни съдове, плаващи в зона 4 водни пътища………………………………………………………………………………………………………...21 Глава 5 Маневреност 22 Член 5.01 Общи положения …...22 Член 5.02 Ходови изпитвания 22 Член 5.03 Изпитвателен полигон 22 Член 5.04 Степен на натоварване на плавателни съдове и състави от плавателни съдове при ходовите изпитвания 22 Член 5.05 Използване на бордови съоръжения при ходовите изпитвания 22 Член 5.06 Предписана скорост (напред) 22 Член 5.07 Способност за спиране 23 Член 5.08 Способност за движение на заден ход 23 Член 5.09 Способност за отклоняване 23 Член 5.10 Способност за извършване на поворот 23 Глава 6 Рулева система 24 Член 6.01 Общи изисквания 24 Член 6.02 Задвижващо звено на рулевия апарат 24 Член 6.03 Хидравлично задвижващо звено на рулевия апарат 25 Член 6.04 Източник на енергия 25 Член 6.05 Ръчно задвижване 25 Член 6.06 Системи с винто-рулеви колони, водометни, крилчати движители и носови подрулващи устройства 26 Член 6.07 Индикатори и устройства за следене 26 Член 6.08 Регулатори на ъгловата скорост на поворот 26 Член 6.09 Изпитване 27 Глава 7 Рулева рубка 29 Член 7.01 Общи положения 29 Член 7.02 Безпрепятствена видимост 29 Член 7.03 Общи изисквания към оборудването за управление, индикация и следене 30 Член 7.04 Специфични изисквания към оборудването за управление, индикация и следене на главните двигатели и рулевата система 30 Член 7.05 Навигационни светлини, светлинни и звукови сигнали………………………… 32 Член 7.06 Навигационни и информационни устройства 32 Член 7.07 Радиотелефонни системи за плавателни съдове с рулеви рубки, проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице 33 Член 7.08 Съоръжения за вътрешнокорабна комуникация на борда 33 Член 7.09 Алармена система 34 Член 7.10 Отопление и вентилация 34 Член 7.11 Оборудване за работа с кърмови котви 34 Член 7.12 Издигащи се рулеви рубки 34 Член 7.13 Вписване в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване за плавателни съдове с рулеви рубки, проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице 35 Член 7.14 Прибиращи се рулеви рубки……………………………..……………………………………..36 Глава 8 Конструкция на двигателя 37 Член 8.01 Общи положения 37 Член 8.02 Оборудване за безопасност 37 Член 8.03 Задвижващи системи 38 Член 8.04 Изпускателна система на двигателя 38 Член 8.05 Резервоари за гориво, тръби и принадлежности 39 Член 8.06 Съхраняване на смазочно масло, тръби и принадлежности 40 Член 8.07 Съхранение на масла, използвани в силови трансмисии, системи за управление и задействане и системи за отопление, тръбопроводи и принадлежности 41 Член 8.08 Системи за изпомпване и осушаване на трюма 42 Член 8.09 Съхранение на замърсена с нефтопродукти вода и отработени масла 43 Член 8.10 Шум от плавателните съдове 44 Глава 9 Емисии на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене 45 Член 9.00 Определения 45 Член 9.01 Общи разпоредби 45 Член 9.02 Вписване в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване 46 Член 9.03 Разпоредби за монтирането на двигатели с вътрешно горене 46 Член 9.04 Инструкции на производителя на двигателя 46 Член 9.05 Изпитвания на двигатели с вътрешно горене 46 Член 9.06 Изпитвания на монтажа 47 Член 9.07 Междинни изпитвания 47 Член 9.08 Специални изпитвания 48 Член 9.09 Специфични изисквания относно системи за последваща обработка на отработилите газове 48 Член 9.10 Ремонт на двигатели в експлоатация………………………………………………….….49 Глава 10 Електрическо оборудване и електрически инсталации 51 Член 10.01 Общи положения 51 Член 10.02 Електроснабдителни системи 51 Член 10.03 Защита срещу достъп до опасни части, срещу чужди твърди тела и проникване на вода 52 Член 10.04 Защита от експлозия 53 Член 10.05 Заземяване 54 Член 10.06 Максимално допустимо напрежение 55 Член 10.07 Разпределителни системи 56 Член 10.08 Връзка с брега или други външни мрежи 57 Член 10.09 Електрозахранване за друго плавателно средство 58 Член 10.10 Генератори, двигатели и трансформатори 58 Член 10.11 Батерии, акумулатори и техните зарядни устройства 58 Член 10.12 Комутационна и пусковорегулираща апаратура 61 Член 10.13 Аварийни прекъсвачи 63 Член 10.14 Арматура за инсталации 63 Член 10.15 Кабели, изолирани кабели и кабелни системи 63 Член 10.16 Осветителни инсталации 65 Член 10.17 Навигационни светлини 65 Член 10.18 Силова електроника 65 Член 10.19 Алармени системи и системи за безопасност за механични инсталации 66 Член 10.20 Условия на изпитване на електронни съоръжения 67 Член 10.21 Електромагнитна съвместимост 68 Глава 11 Специални разпоредби приложими към електрически задвижващи системи 69 Член 11.00 Определения.....................................................................................................................69 Член 11.01 Общи разпоредби за електрическо задвижване на плавателния съд .......................69 Член 11.02 Генератори, трансформатори и разпределителни табла за електрическо задвижване на плавателни съдове ..................................................................................................70 Член 11.03 Електрически двигатели за електрическо задвижване на плавателни съдове....71 Член 11.04 Силова електроника за електрическо задвижване на плавателни съдове..............71 Член 11.05 Оборудване за мониторинг ...........................................................................................71 Член 11.06 Контрол, регулиране и автоматично ограничаване на мощността ......................72 Член 11.07 Защита на електрическото задвижване на плавателен съд ...................................72 Член 11.08 Изпитване на електрическото задвижване на плавателен съд.............................. 73 Член 11.09 Спомагателно електрическо задвижване със силова електроника........................ 73 Глава 12 Електронно оборудване и системи 75 Глава 13 Оборудване 76 Член 13.01 Котвено оборудване 76 Член 13.02 Друго оборудване 78 Член 13.03 Преносими пожарогасители 80 Член 13.04 Постоянно монтирани противопожарни системи за защита на жилищни помещения, рулеви рубки и помещения за пътници 81 Член 13.05 Постоянно монтирани противопожарни системи за защита на машинните, котелните и помпените отделения 82 Член 13.06 Постоянно монтирани противопожарни системи за защита на предмети 90 Член 13.07 Корабни лодки 91 Член 13.08 Спасителни кръгове и спасителни жилетки 92 Глава 14 Безопасност на работното място 93 Член 14.01 Общи положения 93 Член 14.02 Защита срещу падане 93 Член 14.03 Размери на работното място 94 Член 14.04 Палубни проходи 94 Член 14.05 Достъп до работните места 94 Член 14.06 Изходи и аварийни изходи 95 Член 14.07 Подвижни стълби, стъпала и подобни приспособления 95 Член 14.08 Вътрешни помещения 95 Член 14.09 Защита против шум и вибрации 96 Член 14.10 Капаци на люковете 96 Член 14.11 Лебедки 96 Член 14.12 Кранове 97 Член 14.13 Съхранение на запалими течности 98 Глава 15 Жилищни помещения 99 Член 15.01 Общи положения 99 Член 15.02 Специални изисквания към проектирането на жилищни помещения 99 Член 15.03 Санитарни съоръжения 100 Член 15.04 Камбузи 101 Член 15.05 Инсталации за питейна вода 101 Член 15.06 Отопление и вентилация 102 Член 15.07 Други съоръжения в жилищните помещения 102 Глава 16 Оборудване за отопление, работещо с гориво, приготвяне на храна и охлаждане 103 Член 16.01 Общи положения 103 Член 16.02 Използване на течни горива и оборудване, работещо с мазут 103 Член 16.03 Печки с изпарителни мазутни горелки и отоплителни устройства с разпрашаващи нафтови горелки 103 Член 16.04 Печки с изпарителни мазутни горелки 104 Член 16.05 Отоплителни устройства с разпрашаващи нафтови горелки……………....……104 Член 16.06 Вентилаторни отоплителни устройства 105 Член 16.07 Отопление с твърдо гориво 105 Глава 17 Битови уредби, работещи с втечнен газ 106 Член 17.01 Общи положения 106 Член 17.02 Инсталации 106 Член 17.03 Бутилки 106 Член 17.04 Местоположение и разположение на захранващите секции 106 Член 17.05 Резервни и празни бутилки 107 Член 17.06 Регулатори на налягането 107 Член 17.07 Налягане 107 Член 17.08 Тръбопроводи и гъвкави тръби 108 Член 17.09 Разпределителна система 108 Член 17.10 Консумиращи газ уреди и тяхното монтиране 108 Член 17.11 Вентилация и отвеждане на отработените газове 109 Член 17.12 Инструкции за експлоатация 109 Член 17.13 Приемно изпитване 109 Член 17.14 Условия на изпитване 110 Член 17.15 Атестация 111 Глава 18 Бордови станции за пречистване на отпадъчни води 112 Член 18.00 Определения 112 Член 18.01 Общи разпоредби 113 Член 18.02 Заявление за одобрение на типа 114 Член 18.03 Процедура за одобряване на типа 115 Член 18.04 Изменение на одобренията на типа 115 Член 18.05 Съответствие на одобрението на типа 117 Член 18.06 Проверка на серийните номера 117 Член 18.07 Съответствие на производството 118 Член 18.08 Несъответствие с одобрения тип бордова станция за пречистване на отпадъчни води 118 Член 18.09 Измерване на случайна проба/специално изпитване 119 Член 18.10 Компетентни органи и технически служби 120 ЧАСТ III СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ 121 Глава 19 Специални разпоредби, приложими за пътническите плавателни съдове 121 Член 19.01 Общи разпоредби 121 Член 19.02 Корпус 122 Член 19.03 Устойчивост 124 Член 19.04 Разстояние на безопасност и надводен борд 131 Член 19.05 Максимално допустим брой пътници 131 Член 19.06 Помещения и пространства за пътници 131 Член 19.07 Задвижваща система 137 Член 19.08 Устройства и оборудване за безопасност 137 Член 19.09 Спасително оборудване 138 Член 19.10 Електрическо оборудване 140 Член 19.11 Противопожарна защита 142 Член 19.12 Гасене на пожари 149 Член 19.13 Организация на безопасността 150 Член 19.14 Съоръжения за събиране и изхвърляне на отпадъчни води 152 Член 19.15 Изключения за определени пътнически плавателни съдове…………………………153 Глава 20 Специални разпоредби, приложими за пътническите ветроходни плавателни съдове, които не плават по река Рейн (зона R) 156 Член 20.01 Прилагане на части II и III 156 Член 20.02 Изключения за някои пътнически ветроходни плавателни съдове 156 Член 20.03 Изисквания за устойчивостта на ветроходни плавателни съдове 156 Член 20.04 Изисквания относно корабната конструкция и механика 157 Член 20.05 Такелаж в общия случай 157 Член 20.06 Мачти и рангоут в общия случай 157 Член 20.07 Специални разпоредби за мачтите 151 Член 20.08 Специални разпоредби за стенгите 158 Член 20.09 Специални разпоредби за бушпритите 159 Член 20.10 Специални разпоредби относно утлегарите 160 Член 20.11 Специални разпоредби относно грот-гиковете 161 Член 20.12 Специални разпоредби за гафелите 161 Член 20.13 Общи разпоредби относно неподвижния и подвижния такелаж 161 Член 20.14 Специални разпоредби относно неподвижния такелаж 162 Член 20.15 Специални разпоредби относно подвижния такелаж 163 Член 20.16 Арматура и части на такелажа 165 Член 20.17 Платна 165 Член 20.18 Оборудване 165 Член 20.19 Изпитване 165 Глава 21 Специални разпоредби, приложими за плавателни средства, предназначени да бъдат част от тласкан или влачен състав от плавателни средства или бордово свързана група 167 Член 21.01 Плавателни средства, пригодни да тласкат 167 Член 21.02 Плавателни средства, пригодни да бъдат тласкани 167 Член 21.03 Плавателни средства, пригодни да задвижват бордово свързани групи 168 Член 21.04 Плавателни средства, пригодени да бъдат задвижвани като част от състави от плавателни средства 168 Член 21.05 Плавателни средства, пригодни да бъдат теглени 168 Член 21.06 Ходови изпитвания на състави от плавателни средства 168 Член 21.07 Вписвания в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване 169 Глава 22 Специални разпоредби, приложими за плаващи съоръжения 170 Член 22.01 Общи положения 170 Член 22.02 Изключения 170 Член 22.03 Допълнителни изисквания 170 Член 22.04 Остатъчно разстояние на безопасност 171 Член 22.05 Остатъчен надводен борд 171 Член 22.06 Изпитване за накреняване 172 Член 22.07 Потвърждаване на устойчивостта 172 Член 22.08 Потвърждаване на устойчивостта при намален остатъчен надводен борд 174 Член 22.09 Марки и скали на газене 175 Член 22.10 Плаващи съоръжения без потвърждение за устойчивост 175 Глава 23 Специални разпоредби, приложими за плавателни работни средства 176 Член 23.01 Условия за експлоатация 176 Член 23.02 Прилагане на част II 176 Член 23.03 Изключения 176 Член 23.04 Разстояние на безопасност и надводен борд 176 Член 23.05 Корабни лодки 177 Глава 24 Специални разпоредби, приложими за традиционни плавателни средства 178 Член 24.01 Прилагане на части II и III 178 Член 24.02 Признаване и вписване в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване 178 Член 24.03 Други разпоредби и изисквания 180 Глава 25 Специални разпоредби, приложими към морски плавателни съдове 181 Член 25.01 Разпоредби за река Рейн (зона R) 181 Глава 26 Специални разпоредби, приложими към плавателни средства за отдих 183 Член 26.01 Прилагане на част II 183 Глава 27 Специални разпоредби, приложими за плавателни съдове, превозващи контейнери 185 Член 27.01 Общи положения 185 Член 27.02 Ограничителни условия и метод на изчисляване на потвърждението за устойчивост за транспорта на незакрепени контейнери 185 Член 27.03 Ограничителни условия и метод на изчисляване на потвърждението за устойчивост за транспорта на закрепени контейнери 187 Член 27.04 Процедура за оценка на устойчивостта на борда 189 Глава 28 Специални разпоредби по отношение на плавателни средства с дължина над 110 m 190 Член 28.01 Прилагане на част II 190 Член 28.02 Якост 190 Член 28.03 Плавателност и устойчивост 190 Член 28.04 Допълнителни изисквания 193 Глава 29 Специални разпоредби, приложими към високоскоростни плавателни съдове 195 Член 29.01 Общи положения 195 Член 29.02 Прилагане на части II и III 195 Член 29.03 Седалки и предпазни колани 196 Член 29.04 Надводен борд 196 Член 29.05 Плавателност, устойчивост и делене на отсеци 196 Член 29.06 Рулева рубка 196 Член 29.07 Допълнително оборудване 197 Член 29.08 Затворени зони 197 Член 29.09 Изходи и маршрути за евакуация 198 Член 29.10 Противопожарна защита и гасене на пожари 198 Глава 30 Специални разпоредби, приложими за плавателни средства, оборудвани със системи за задвижване или спомагателни системи, работещи с горива с температура на възпламеняване, по-ниска или равна на 55°C 199 Член 30.00 Определение………………………………………………………..………………………….199 Член 30.01 Приложно поле 199 Член 30.02 Общи положения 199 Член 30.03 Задачи на контролния орган и техническата служба, документация 199 Член 30.04 Оценка на риска 200 Член 30.05 Организация на безопасността 202 Член 30.06 Маркиране 203 Член 30.07 Независимо задвижване 204 Член 30.08 Пожарна безопасност………………………………………………………….……………204 Член 30.09 Електрически инсталации………………………………………………………………….204 Член 30.10 Системи за контрол, наблюдение и безопасност………………………....………….204 Член 30.11 Тестване………………………………………………………………………..………………205 Глава 31 Специални разпоредби, приложими за плавателни съдове, които плават с минимален екипаж 206 Член 31.01 Оборудване на плавателния съд 206 Член 31.03 Стандарт S2 207 ЧАСТ IV ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ 208 Глава 32 Преходни разпоредби за плавателни средства плаващи по река Рейн (зона R) 208 Член 32.01 Приложимост на преходни разпоредби към плавателни средства, които са вече в експлоатация………………………………………………………………………………………………..208 Член 32.02 Преходни разпоредби за плавателни средства, които вече са в употреба ….…208 Член 32.03 Допълнителни преходни разпоредби за плавателни средства, които са заложени за строеж на или преди 1 април 1976 г. 243 Член 32.04 Други преходни разпоредби 248 Член 32.05 Преходни разпоредби за плавателни средства, които не попадат в обхвата на член 32.01 249 Член 32.06 Корабни лодки, които са били на борда на плавателното средство преди 1.10.2003 г. 280 Глава 33 Преходни разпоредби по отношение на плавателни средства, плаващи изключително по водните пътища извън Рейн (зона R) 282 Член 33.01 Приложимост на преходните разпоредби към плавателни средства, които са вече в експлоатация 282 Член 33.02 Преходни разпоредби за плавателни средства, които са вече в експлоатация 282 Член 33.03 Допълнителни преходни разпоредби относно плавателните средства, които са заложени за строеж преди 1 януари 1985 г. 308 Член 33.04 Корабни лодки, които са били на борда на плавателното средство преди 1.1.2009 г. .........................................................................................................................................................312 Член 33.05 Други преходни разпоредби………………………………………………….....................313 Приложения към Европейския стандарт 314 ЧАСТ I ИДЕНТИФИКАЦИЯ на плавателния съд И РЕГИСТЪР 315 Приложение 1 Образец на уникалния Европейски идентификационен номер на кораба (УЕИН) 315 Приложение 2 Данни за идентифицирането на плавателния съд 317 Приложение 3 ОБРАЗЦИ НА КОРАБНИ УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ВЪТРЕШНО КОРАБОПЛАВАНЕ И ОБРАЗЕЦ НА РЕГИСТЪРА НА КОРАБНИТЕ УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ВЪТРЕШНО КОРАБОПЛАВАНЕ 319 Раздел I Образец на Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване 319 Раздел II Образец на временно Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване 340 Раздел III Образец на допълнително Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване на Съюза 343 Раздел IV Образец на Сертификат за морски плавателни съдове, плаващи на Рейн 346 Раздел V Образец на приложение „Традиционно плавателно средство“ към Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване съгласно Глава 24 348 Раздел VI Образец на регистър на Корабни удостоверения за вътрешно плаване на плавателни съдове…………………………………………………………………………………………352 ЧАСТ II ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СПЕЦИФИЧНО ОБОРУДВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНО НА БОРДА 357 Приложение 4 Знаци за безопасност 357 Приложение 5 Навигационни и информационни устройства 361 Раздел I Минимални изисквания и условия на изпитване на навигационното радиолокационно оборудване, използвано за вътрешно корабоплаване 363 Раздел II Минимални изисквания и условия на изпитване на индикаторите на ъгловата скорост на поворот, използвани за вътрешно корабоплаване 363 Раздел III Изисквания по отношение на монтажа и изпитванията на показателите на навигационното радиолокационно оборудване и индикаторите на ъгловата скорост на поворот, използвани за вътрешно корабоплаване 381 Раздел IV Минимални изисквания, изисквания по отношение на монтажа и изпитванията на показателите на оборудване за AIS за вътрешно корабоплаване 385 Раздел V Минимални изисквания, изисквания по отношение на монтажа и изпитванията на показателите на тахографи за вътрешно корабоплаване 387 Раздел VI Удостоверение за монтажа и показателите за навигационно радиолокационно оборудване, индикатори на ъгловата скорост на поворот, оборудване за AIS за вътрешно корабоплаване 390 Приложение 6 Протокол за параметрите на двигателя 392 Приложение 7 Бордови станции за пречистване на отпадъчни води 398 Раздел I Допълнителни разпоредби 399 Раздел II Информационен документ №... във връзка с одобрението на типа на бордовите станции за пречистване на отпадъчни води, предназначени за инсталиране на плавателните съдове по вътрешните водни пътища 403 Раздел II Удостоверение за одобрение на типа 407 Раздел IV Система за номериране на одобренията на типа 415 Раздел V Обобщение на одобренията на типа за типовете бордови станции за пречистване на отпадъчни води 417 Раздел VI Обобщение на произведените бордови станции за пречистване на отпадъчни води 419 Раздел VII Спецификация за бордови станции за пречистване на отпадъчни води с одобрение на типа 420 Раздел VIII Протокол за параметри на бордовата станция за пречистване на отпадъчни води за специално изпитване 421 Раздел IX Процедура на изпитване …………………………………………………………..………… 428 Приложение 8 Допълнителни разпоредби, приложими за експлоатацията на плавателни средства ОБОРУДВАНИ СЪС ЗАДВИЖВАНЕ ИЛИ СПОМАГАТЕЛНИ СИСТЕМИ, РАБОТЕЩИ с горива с температура на възпламеняване по-ниска или равна на 55 °C 441 Раздел I Дефиниции ……………………………………… …………….441 Раздел II Съхранение на гориво………………………………………………………………..…………443 Раздел III Преобразуватели на енергия………………………...……………………….……………..453 Инструкции за прилагането на техническия стандарт 463 ЧАСТ I ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 464 ESI-I-1 Попълване на Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване 478 ESI-I-2 Експерти и компетентни лица 470 ЧАСТ II РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО КОРАБНАТА КОНСТРУКЦИЯ, СЪОРЪЖЕНИЯТА И ОБОРУДВАНЕТО 473 ESI-II-1 Минимална дебелина на корпуса на баржите 473 ESI-II-2 Монтиране на листове от допълнителна корабна обшивка на корпуса 474 ESI-II-3 Минимална предписана скорост на движение напред, способност за спиране и способност за движение на заден ход 477 ESI-II-4 Способност за отклоняване и извършване на поворот 499 ESI-II-5 Измервания на шума 505 ESI-II-6 Подходящи спомагателни средства за наблюдаване на мъртвата зона 517 ESI-II-7 Съоръжения за събиране на използвани масла 523 ESI-II-8 (оставено непопълнено) 524 ESI-II-9 ОДОБРЕНИЕ И ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ НА специални котви с намалена маса 525 ESI-II-10 Автоматични спринклерни системи за вода под налягане 529 ESI-II-11 Управляемост на плавателния съд на собствен ход 531 ESI-II-12 Подходяща пожароизвестителна система 532 ESI-II-13 Образец на ограничен общ план на електрическа инсталация за плавателни средства, които са заложени на или преди 1 април 1976 г. 537 ЧАСТ III СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ 539 ESI-III-1 Прилагане на изискванията на глава 19 539 ESI-III-2 Специфични нужди на лица с намалена подвижност по отношение на безопасността 541 ESI-III-3 Здравина на водонепроницаеми прозорци 545 ESI-III-4 Система от указатели за безопасност 546 ESI-III-5 Подходящо оборудване за сигнализиране за наличието на газ 550 ESI-III-6 Свързващи системи и устройства за плавателни средства, годни да задвижват или да бъдат задвижвани в твърдо свързана съвкупност 554 ESI-III-7 Горивни резервоари на плаващи съоръжения 557 ESI-III-8 Плавателни средства за отдих 558 ESI-III-9 Доказателство за плавателност, диферент и устойчивост на разделените части на плавателен съд 559 ESI-III-10 Оборудване за плавателни съдове, които ще бъдат експлоатирани съгласно стандарти S1 или S2 560 ESI-III-11 материали съответстващи на еквивалентни правила вместо Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания 563 ЧАСТ IV ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ 567 ESI-IV-1 Прилагане на преходни разпоредби 567 ЧАСТ I ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Глава 1 Общи положения Член 1.01 Определения За целите на настоящия стандарт се прилагат следните определения: 1. Видове плавателни средства 1.1 „Плаващо (плавателно) средство “ е кораб (плавателен съд) или плаващо съоръжение; 1.2 „Кораб (плавателен съд)“ е кораб (плавателен съд), плаващ по вътрешните водни пътища или морски кораб; 1.3 „Плавателен съд, плаващ по вътрешните водни пътища“ е плавателен съд, предназначен единствено или главно за вътрешно корабоплаване; 1.4 „Морски кораб“ е плавателен съд одобрен и предназначен предимно за морско или крайбрежно корабоплаване; 1.5 „Моторен танкер“ е плавателен съд предназначен за превоз на товари в стационарни танкове и построен да плава независимо със собствена механична уредба; 1.6 „Моторен товарен плавателен съд“ е плавателен съд, различен от моторен танкер, предназначен за превоз на товари и построен да плава със собствена механична уредба; 1.7 „Канална баржа“ е плавателен съд за вътрешно корабоплаване с дължина не по-голяма от 38,5 m и широчина не по-голяма от 5,05 m; 1.8 „Влекач“ е плавателен съд, построен специално за провеждане на операции по влачене; 1.9 „Тласкач“ е плавателен съд, построен специално за придвижване на тласкан състав; 1.10 „Баржа“ е несамоходна товарна баржа или несамоходна танк-баржа; 1.11 „Танк-баржа“ е плавателен съд, предназначен за превоз на товари в стационарни танкове и построен да бъде влачен, нямащ собствена механична уредба за придвижване или имащ такава само за ограничени маневри; 1.12 „Несамоходна товарна баржа“ е плавателен съд, различен от танк-баржа, предназначен за превоз на товари и построен да бъде влачен, нямащ собствена механична уредба за придвижване или имащ такава само за ограничени маневри; 1.13 „Лихтер“ е танк-лихтер, товарен лихтер или лихтер за морски превоз; 1.14 „Танк-лихтер“ е плавателен съд, предназначен за превоз на товари в стационарни танкове, построен или специално модифициран да бъде тласкан, нямащ собствена механична уредба или имащ такава само за ограничени маневри, когато не е част от тласкан състав; 1.15 „Товарен лихтер“ е плавателен съд, различен от танк-лихтер, построен или специално модифициран да бъде тласкан, нямащ собствена механична уредба или имащ такава само за ограничени маневри, когато не е част от тласкан състав; 1.16 „Лихтер за морски превоз“ е лихтер, построен да бъде превозван на борда на морски кораб и за вътрешно корабоплаване; 1.17 „Пътнически плавателен съд“ е плавателен съд за дневно пътуване или с кабини, построен и екипиран да превозва повече от 12 пътника; 1.18 „Пътническо ветроходно плавателно средство“ е пътническо плавателно средство, построено и екипирано да може да бъде задвижвано и с платна; 1.19 „Плавателен съд за дневно пътуване“ е пътнически плавателен съд без кабини за нощуване на пътниците; 1.20 „Плавателн съд с кабини“ е пътнически плавателен съд с кабини за нощуване на пътниците; 1.21 „Високоскоростен плавателен съд“ е плавателно средство способно да развива скорост над 40 km/h спрямо водата; 1.22 „Плаващо съоръжение“ е плаваща инсталация, носеща механично оборудване, например кранове, драги, екскаватори или елеватори; 1.23 „Плаващо работно средство“ е плавателен съд, построен и екипиран за ползване на работни участъци, като баржа за мелиоративни дейности, саморазтоварващи се или понтонни баржи, понтони или плавателни съдове за струпване на камъни; 1.24 „Плавателно средство за отдих“ е плавателен съд, който не е пътнически плавателен съд и е предназначен за спорт или развлечение; 1.25 „Корабна лодка“ е лодка предназначена за превоз, спасяване на хора и имущество и за цели свързани с експлоатацията; 1.26 „Плаващо устройство“ е плаваща конструкция, която обикновено не е предназначена за местене, като плаващ басейн, док, пристан или лодкостоянка; 1.27 „Плаващ обект“ е сал или друга конструкция, обект или съкупност от обекти способна да плава, която не е плавателен съд или плаващо съоръжение или плаващо устройство; 1.28 „Традиционно плавателно средство“ е плавателно средство, което поради възрастта, техническото му състояние или постройка, неговата рядкост, значението му за запазване на традиционни принципи или способи на вътрешно корабоплаване или значението му за продължителен срок от историческа гледна точка, заслужава да бъде съхранен и да се използва с демонстрационна цел в частност, или е реплика на такъв; 1.29 „Реплика на традиционно плавателно средство“ е плавателно средство, което в голяма степен е изградено от оригинални материали, с помощта на подходящ метод на строителство, съгласно планове или шаблони за традиционно плавателно средство. 2. Съвкупности от плавателни средства 2.1 „Състав“ е твърдо свързан или влачен състав от плавателни средства; 2.2 „Формирование“е начинът, по който е образуван съставът от плавателни средства; 2.3 „Твърдо свързан състав“е тласкан състав или бордово свързана група; 2.4 „Тласкан състав“ е съвкупност от твърдо свързани плавателни средства, най-малко едно от които е разположено пред плавателното средство, обезпечаващо придвижването на състава, наричано „тласкач“; състав, състоящ се от тласкач и тласкани плавателни средства, при съединяването на които се допуска подвижност във връзката, също се разглежда като твърдо свързан състав; 2.5 „Бордово свързана група“ е съвкупност от плавателни средства, твърдо свързани борд към борд, нито едно от които не е разположено пред плавателното средство, задвижващо съвкупността; 2.6 „Влачен състав“ е съвкупност от едно или повече плавателни средства, плаващи устройства или плаващи обекти, влачени от едно или повече самоходни плавателни средства, явяващи се част от състава. 3. Особени зони на борда 3.1 „Главно машинно отделение“ е помещение, в което са монтирани двигателите за задвижването; 3.2 „Машинно отделение“ е помещение, в което са монтирани двигатели с вътрешно горене; 3.3 „Котелно отделение“ е помещение с работещи с гориво установки, предназначени за производство на пара или подгряване на течен топлоносител; 3.4 „Електрическо сервизно помещение“ означава помещение, в което са разположени компоненти от електрическа задвижваща система като контролни табла или електрически двигатели и което не е главно машинно отделение или машинно отделение; 3.5 „Закрита надстройка“е водонепроницаема, твърда, непрекъсната конструкция с твърди стени, съединени с палубата по стабилен и водонепроницаем начин; 3.6 „Рулева рубка“ е помещението, в което са инсталирани всички прибори за управление и наблюдение, необходими за маневриране на плавателния съд; 3.7 „Жилищно помещение“ е пространство, предназначено за използване от лицата, които обикновено живеят на борда; такива помещения са камбузи, тоалетни и хигиенни помещения, перални съоръжения, проходи, но не и рулевата рубка; 3.8 „Помещения за пътници“ са помещения на борда, предвидени за пътниците, и затворени места като салони, офиси, магазини, фризьорски салони, сушилни, перални, сауни, тоалетни, хигиенни помещения, свързващи коридори и стълбища, които не са оградени със стени; 3.9 „Център за управление“ е рулева рубка, място, което съдържа авариен електрически захранващ агрегат или части от него или място с център, с постоянно присъствие на обслужващия персонал или членове на екипажа, например за оборудване на система за противопожарна сигнализация, дистанционно управление на врати или противопожарни клапани; 3.10 „Стълбищна шахта“ е клетката на вътрешно стълбище или на асансьор; 3.11 „Салон“ е жилищно помещение или помещение за пътници. На борда на пътническите плавателни съдове камбузът не се разглежда като салон; 3.12 „Камбуз“ е помещение с печка или друг подобен уред за готвене; 3.13 „Складово помещение“ е помещение за съхранение на запалими течности или помещение с площ над 4 m2 за съхранение на провизии; 3.14 „Трюм“ е част от плавателния съд, ограничена от носови и кърмови прегради, открита или закрита посредством капаци на люкове, предназначена за превоз на стоки, които са опаковани или насипни, или за поместване на резервоари, непредставляващи част от корпуса; 3.15 „Неподвижно закрепен резервоар“ е резервоар, съединен с плавателния съд, стените на който са образувани от самия корпус или са отделени от корпуса; 3.16 „Работно място“е мястото, където членовете на екипажа изпълняват своите задължения, включително траповете, крановете и корабните лодки; 3.17 „Проход“е място, предназначено за нормално придвижване на лица и товари; 3.18 „Безопасна зона“е зоната, ограничена отвън от вертикална повърхност, преминаваща на разстояние 1/5 успоредно на контура на корпуса в равнината на максималното газене; 3.19 „Сборни пунктове“ са части на плавателния съд, които са специално защитени и в които хората се събират в случай на опасност; 3.20 „Пунктове за евакуация“: места на плавателния съд, откъдето може да се осъществява евакуация на пътниците; 3.21 „Експлозивна атмосфера“: смес с въздуха, при атмосферни условия, на запалими вещества под формата на газ, изпарения, прах, влакна или летящи частици, която, след като веднъж бъде запалена, позволява самостоятелно разпространение на пламъка; 3.22 „Опасна зона“ е зона, в която е налице или може да се очаква да е налице атмосфера, съдържаща експлозивни газове в количества, изискващи специални предпазни мерки относно конструкцията, инсталирането и използването на оборудването; 3.23 „Зони“ е класификация на опасните зони въз основа на честотата на възникване и времетраенето до разсейване на експлозивна атмосфера; „Зона 0“: зони, в които експлозивна атмосфера съществува непрекъснато, или за дълги периоди, или често; „Зона 1“: зони, в които при нормални условия на работа понякога е вероятно да възникне експлозивна атмосфера; „Зона 2“: зони, в които при нормални условия на работа не е вероятно да възникне експлозивна атмосфера, но дори и да възникне, ще се задържи само за кратък период. Тези зони включват зоните непосредствено граничещи със зона 1, които не са отделени една от друга по газонепроницаем начин; 3.24 „Сертифициран обезопасен вид електрическо оборудване“ е електрическо оборудване, което е било изпитано и одобрено от компетентния орган по отношение на безопасността на експлоатация в експлозивна атмосфера. 4. Морски инженерни термини 4.1 „Равнина на максималното газене“ е водна равнина, съответстваща на максималното газене, при което плавателното средство се допуска да плава; 4.2 „Разстояние на безопасност“ е разстоянието между равнината на максималното газене и успоредната равнина, преминаваща през най-ниската точка, над която плавателното средство не се счита за водонепроницаемо; 4.3 „Остатъчно разстояние на безопасност“ е вертикалното оставащо разстояние, в случай че плавателният съд се накрени на една страна, между равнището на водата и най-ниската точка на потопената страна, под което плавателният съд не се счита за водонепроницаем; 4.4 „Надводен борд“ или „“ е разстоянието между равнината на максималното газене и успоредната равнина, преминаваща през най-ниската точка на фалшборда или, при липса на фалшборд, през най-ниската точка от горния ръб на страната на кораба; 4.5 „Остатъчен надводен борд“ е вертикалното оставащо разстояние, в случай че плавателният съд се накрени на една страна, между равнището на водата и горната повърхност на палубата в най-ниската точка на потопената страна или, при липса на палуба, в най-ниската точка на горния край на стоящата страна на кораба; 4.6 „Пределна линия“ е въображаема линия върху бордовата обшивка, минаваща на не по-малко от 10 cm под палубата на преградите и не по-малко от 10 cm под най-ниската точка на страничната обшивка, която не е водонепроницаема. При липса на палуба на преградите се използва линия, минаваща на не по-малко от 10 cm под най-ниската линия, до която външната обшивка е водонепроницаема; 4.7 „Обемно водоизместване“ или „“ е обемът на изместената от плавателния съд вода в кубически метри; 4.8 „Теглово водоизместване“ или „“ е общото тегло на плавателния съд, включително товара, в тонове; 4.9 „Коефициент на обща пълнота“ или „“ е съотношението между обемното водоизместване и произведението от дължината , ширината и газенето ; 4.10 „Надводна диаметрална равнина“ или „“ е диаметралната равнина на плавателния съд над водолинията в m2; 4.11 „Палуба на преградите“ е палубата, до която достигат изискваните водонепроницаеми прегради и от която се измерва надводният борд; 4.12 „Преграда“ е стена с определена височина, обикновено вертикална, разделяща плавателния съд и свързана с долната част на същия, обшивката или други прегради; 4.13 „Напречна преграда“ е преграда, простираща се от единия до другия борд на плавателния съд; 4.14 „Стена“ е разделителна повърхност, в повечето случаи вертикална; 4.15 „Разделителна стена“ е стена, която не е водонепроницаема; 4.16 „Дължина“ или „“ е максималната дължина на корпуса в метри, като се изключат руля и бушпритa; 4.17 „Обща дължина“или „“ е максималната дължина на плавателното средство в метри, включително цялото закрепено оборудване като части от рулевата система или захранващия агрегат, механични или други подобни приспособления; 4.18 „Дължина на водолинията“ или „“ е дължината на корпуса в метри, измерена при максималното газене; 4.19 „Ширина“ или „“ е максималната ширина на корпуса в метри, измерена по външния край на обшивката на корпуса (като се изключат гребни колела, протектори и др. подобни); 4.20 „Обща ширина“ или „“ е максималната ширина на плавателното средство в метри, включително гребни колела, протектори, механични устройства или подобни; 4.21 „Ширина на водолинията“ или „“ е ширина на корпуса в метри, измерена от външния край на обшивката на корпуса в линията на максималното газене; 4.22 „Височина“ или „“ е най-късото вертикално разстояние в метри между най-ниската точка на корпуса или кила и най-ниската точка на палубата отстрани на плавателния съд; 4.23 „Газене“ или „“ е вертикалното разстояние в метри между най-ниската точка на корпуса, като не се взимат предвид кила или други прикрепени приспособления и линията на максимално газене; 4.24 „Общо газене или „“ е вертикалното разстояние в метри между най-ниската точка на корпуса, включително килът или други прикрепени приспособления и линията на максимално газене; 4.25 „Носови перпендикуляр“: вертикалната линия в предната точка на пресичане на корпуса с линията на максимално газене; 4.26 „Габаритна ширина на палубния проход“ е разстоянието между вертикалната линия, преминаваща през най-изпъкналата част от люковия комингс върху бордовата част на палубата и вертикалната линия, преминаваща през вътрешния ръб на ограждението (фалшборд, парапет на ниво на ходилата) от външната страна на бордовата част на палубата. 5. Рулева система 5.1 „Рулева система“ е цялото оборудване, необходимо за управление на плавателния съд, за осигуряване на маневреността, посочена в Глава 5; 5.2 „Рул“ е рул или рулове с балери, включително секторните румпели и компонентите, свързващи се с рулевия апарат; 5.3 „Рулеви апарат“ е част от рулевата система, която осигурява движението на руля; 5.4 „Задвижващо звено“ е задвижване на рулевия апарат, разположено между източника на енергия и рулевия апарат; 5.5 (оставено непопълнено); 5.6 „Уредба за управление на руля“: съставните части и електрическите вериги за работа на силово задвижвана уредба за управление на руля; 5.7 „Задвижващо звено на рулевия апарат“: уредът за управление на рулевия апарат, неговото задвижващо звено и източник на енергия; 5.8 „Ръчно задвижване“: система, посредством която ръчното управление на щурвала задвижва руля чрез механична трансмисия, без какъвто и да е допълнителен източник на енергия; 5.9 „Ръчно управляемо хидравлично задвижване“ е ръчно управление, което задейства хидравлична предавка; 5.10 „Регулатор на ъгловата скорост на поворот“ е оборудване, което автоматично достига и поддържа дадена ъглова скорост на извършване на поворот на плавателния съд в съответствие с предварително избрани стойности; 5.11 „Рулева рубка, проектирана за управление с радиолокационни средства от едно лице“ е рулева рубка, оборудвана по такъв начин, че при плаване с радиолокатор плавателният съд да може да бъде управляван от едно лице; 5.12 „Прибираща се рулева рубка“: рулева рубка, чиято височина се регулира единствено чрез спускане на горната подвижна част, докато пода на рулевата рубка остава на място, или по друг свързан начин; 5.13 „Повдигаща се рулева рубка“: рулева рубка, чиято височина се регулира от движението на цялата рулева рубка. Този тип рулева рубка може допълнително да има прибираща се горна част. 6. Свойства на конструктивните елементи и материали 6.1 „Водонепроницаем“: конструктивен елемент или устройство, монтирани, така че да не допускат проникване на вода; 6.2 „Защитен от пръски и атмосферни въздействия“: конструктивен елемент или устройство, монтирани, така че при нормални условия да пропускат само незначително количество вода; 6.2a „Незащитен отвор“ (или „отворен“ тип отвор): Отвори, които не могат да бъдат затворени с поне устойчиви на атмосферни влияния средства за затваряне трябва да се считат за незащитени отвори и, следователно, като точки за наводняване. Включва и вентилационни отвори, които трябва да останат отворени за подаване на въздух към машинното отделение или помещението за аварийния генератор за експлоатация на плавателния съд; 6.3 „Газонепроницаем“: конструктивен елемент или устройство, монтирани, така че да предотвратяват проникването на газ или пара; 6.4 „Негорим“ вещество, което нито гори, нито отделя запалими пари в такива количества, че те да са способни да се възпламенят спонтанно при достигане на температура около 750 С; 6.5 „Забавящ горенето“ е материал, който не се запалва лесно или чиято повърхност най-малкото ограничава разпространяването на пламъци съгласно процедурата на изпитване, посочена в член 19.11, точка 1, буква “в”; 6.6 „Самогасящ“ характеристика на горящо вещество, която обуславя неговото изгасване в рамките на кратък период от време, след като източникът на запалване бъде отстранен, т.е. то престава да гори; 6.7 „Огнеустойчивост“ е свойството на конструктивните елементи или устройства, както е удостоверено от процедурата на изпитване, посочена в член 19.11, точка 1, буква “г”; 6.8 „Кодекс на процедурите за противопожарни изпитвания“: Международният кодекс за прилагане на процедури за пожарни изпитания (Кодекс FTP), приет с Резолюция MSC.307 (88) от Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (ИМО). 7. Сигнални светлини, навигационното и информационното оборудване 7.1 „Сигнални светлини“: светлина от навигационни светлини за обозначаване на плавателни съдове; 7.2 „Светлинни сигнали“: светлина, използвана в допълнение на оптични или звукови сигнали; 7.3 „Навигационно радиолокационно оборудване“ е електронно навигационно помощно средство за откриване и показване на заобикалящите обекти и трафика; 7.4 (остава празно); 7.5 „ECDIS оборудване за вътрешно корабоплаване“ оборудване, монтирано на борда на плавателен съд и използвано в рамките на значението на настоящия стандарт ECDIS за вътрешно корабоплаване. Може да се управлява в два различни режима: информационен режим и навигационен режим; 7.6 „Информационен режим“ е използване на ECDIS оборудване за вътрешно корабоплаване само за информационни цели, без засичане с радиолокатор; 7.7 „Навигационен режим“ е използване на ECDIS оборудване за вътрешно корабоплаване със засичане с радиолокатор за навигация на плавателно средство ; „Оборудване за AIS за вътрешно корабоплаване“ е оборудване, монтирано на борда на плавателен съд и използвано по смисъла на настоящия стандарт VTT; „Стандарт VTT“ е стандартът на ЦККР, наречен „Стандарт за проследяване и локализиране на плавателните съдове за вътрешно корабоплаване“, в съответствие с техническите спецификации, определени в част II на Европейския стандарт за речни информационни услуги ES-RIS 2023/1; „Стандарт ECDIS за вътрешно корабоплаване“ е стандартът на ЦККР „Система за изобразяване на електронни карти и информация за корабоплаването по вътрешните водни пътища“, в съответствие с техническите спецификации, определени в част I на Европейския стандарт за речни информационни услуги ES-RIS 2023/1; „Стандарт за изпитване на автоматична система за идентификация (AIS) за вътрешно корабоплаване“: „Тестов стандарт за AIS за вътрешно корабоплаване“ в съответствие с техническите спецификации, определени в част III на Европейския Стандарт за речни информационни услуги ES-RIS 2023/1; 7.12 „Тестов стандарт ECDIS за вътрешно корабоплаване“: „Тестов стандарт ECDIS за вътрешно корабоплаване“ в съответствие с техническите спецификации, определени в част V от Европейския стандарт за речни информационни услуги ES-RIS 2023/1;”. 8. Двигатели (оставено непопълнено). 9. Бордови станции за пречистване на отпадъчни води (оставено непопълнено). 10. Класификационни организации, експерти и компетентни лица 10.1. „Призната класификационна организация“: класификационна организация, която е призната в съответствие с процедурите на ЦККР или Европейския съюз (ЕС); 10.2 „Най-висок клас“: най-висок клас се присвоява на даден плавателен съд, когато: - корпусът, включително рулевият апарат и апаратът за маневриране, както и котвите и котвените вериги, отговарят на правилата, установени от призната класификационна организация, и са изградени и изпитани под нейн надзор; - задвижващият механизъм и спомагателните двигатели, механичното и електрическото оборудване, изисквани за корабни услуги, са били произведени и изпитани в съответствие с правилата на класификационната организация и инсталирани под нейн надзор; устройството като цяло е преминало успешно изпитвания след инсталацията. 10.3 „Експерт“: лице, признато от компетентния орган или от упълномощена институция, със специализирани познания в съответната област въз основа на професионалната си подготовка и опит, напълно запознато със съответните правила и регламенти и общоприетите технически правила (напр. стандартите EN, съответното законодателство, техническите правила) и способно да провери съответните системи и оборудване и да даде експертна оценка за тях; 10.4 „Компетентно лице“: лице, което е придобило достатъчни познания в съответната област въз основа на професионалната си подготовка и опит и е достатъчно запознато със съответните правила и регламенти и общоприетите технически правила (напр. стандартите EN, съответното законодателство, техническите правила), за да може да направи оценка на оперативната безопасност на съответните системи и оборудване. 11. Електрическо оборудване, инсталации и електрически системи за задвижване 11.1 „Източник на енергия“: енергиен носител или преобразувател на енергия, използван за производство на полезна енергия. За системите за задвижване на руля — подаването на електрическо захранване към рулевото задвижващо звено и рулевия апарат (обичайно произведено от бордовата мрежа или батерия, алтернативно акумулатор или двигател с вътрешно горене); 11.2 „Източник на електроенергия“ енергиен източник, от който се получава електрическа енергия (обикновено двигател с вътрешно горене с енергиен преобразувател, например генератор или батерия, или алтернативно акумулатор); 11.3 „Акумулатор“ е устройството с възможност за зареждане, за съхранение на електрическа енергия на електрохимичен принцип; 11.4 „Батерия“ е устройството без възможност за зареждане, за съхранение на електрическа енергия на електрохимичен принцип; 11.5 „Силова електроника“ инсталация, уред, модул или устройство за преобразуване на електрическа енергия с превключващи електронни устройства или система, която се състои от такива елементи. 12. Други термини 12.1 „Обслужващ персонал“: всички служители на борда на пътнически плавателен съд, които не са членове на екипажа; 12.2 „Лица с намалена подвижност“: лица с определени проблеми при ползването на обществен транспорт, като възрастни хора, хора с недъзи или със сетивни увреждания, в инвалидни колички, бременни жени и лица, които придружават малки деца; 12.3 „ADN“ (Европейско споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища). Правилата, приложени към Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN) в неговата настояща версия; 12.4 „Удостоверение на плавателния съд за вътрешно корабоплаване“: удостоверение за вътрешно корабоплаване на Съюза или удостоверение съгласно Рейнските правила за инспекция на корабите, издадено от компетентния орган и потвърждаващо съответствието с техническите изисквания. Член 1.02 Инструкции за прилагането на настоящия стандарт Указанията, приложени към настоящия стандарт, имат за цел да улеснят и стандартизират прилагането му. Глава 2 Процедура (оставено непопълнено) ЧАСТ II РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО КОРАБНАТА КОНСТРУКЦИЯ, СЪОРЪЖЕНИЯТА И ОБОРУДВАНЕТО Глава 3 Изисквания към Корабната конструкция Член 3.01 Основни правила Плавателните съдове се строят в съответствие с добрата корабостроителна практика. Член 3.02 Якост и устойчивост 1. Корпусът трябва да бъде достатъчно здрав, за да издържи на натоварването, на което обикновено е подложен. a) В случай на новопостроени плавателни съдове или такива със значителни преустройства, които влияят на якостта на корпуса, достатъчната якост следва да се демонстрира с представяне на доказателства за проектни изчисления. Тези доказателства не се изискват, когато е представено свидетелство за клас или атестация от призната класификационна организация; б) В случай на периодична проверка, минималната дебелина на листите от обшивката на дъното, скула и бордовете на плавателни съдове от стомана следва да бъде не по-малка от по-голямата от стойностите, получени по следните формули: за плавателни съдове с дължина над 40 m: за плавателни съдове с дължина не повече от 40 m: но не по-малко от 3,00 mm. където: = разстоянието между дънните ребра на плавателния съд (mm); = коефициент, зависещ от разстоянието между дънните ребра на корпуса за за = коефициент за обшивката на дъно, бордове или скул за дънна и бордова обшивка; за скулови листове. може да се приеме за разстоянието между дънните ребра на плавателния съд, когато се пресмята минималната дебелина на бордовата обшивка. Обаче минималната дебелина на скуловия пояс не може да бъде по-малка от дебелината на обшивката на дъното или борда. = коефициент, зависещ от типа на конструкцията: за плавателни съдове с двойно дъно и двойни отсеци с граница на трюма, когато преградата между кухия отсек и трюма е на една линия по вертикалата с комингса; за всички други типове конструкции. в) В плавателните съдове с надлъжни прегради, имащи двойно дъно и двойни отсеци, минималната стойност, изчислена за дебелината на обшивката съгласно формулите в буква “б”, може да бъде намалена до изчислена стойност, удостоверена от призната класификационна организация като достатъчна якост на корпуса (надлъжна, напречна и местна якост).Обшивката се подменя, ако дебелината на листите на обшивката на дъното, скула и бордовете се окаже под допустимите стойности, определени по този начин. Минималните стойности, изчислени в съответствие с метода, са пределни стойности, като се взема предвид нормално и еднакво ниво на изхабяване и при условие, че се използва корабостроителна стомана и вътрешните конструктивни части, като например рами, дънен шпангоут, основните надлъжни и напречни конструктивни елементи са в добро състояние и че корпусът не показва признаци за никакво претоварване на надлъжната якост. Ако тези стойности не могат да бъдат постигани, въпросните листове се ремонтират или заменят. Все пак се допускат по-малки дебелини (с разлика не повече от 10 % от изчислените стойности) за отделни места за малки области. 2. Когато се използва материал, различен от стомана, за построяването на корпуса, чрез изчисления се доказва, че якостта на корпуса (надлъжна, напречна и местна) е най-малко равна на якостта, която би била постигната при използване на стомана при допускане на минимална дебелина в съответствие с точка 1. Ако са представени свидетелство за клас или декларация, издадени от призната класификационна организация, доказването с изчисления може да бъде пропуснато. 3. Устойчивостта на плавателните съдове трябва да съответства на предвидената им употреба. Член 3.03 Корпус 1. Прегради, издигащи се до палубата, а ако няма палуба — до планшира, трябва да бъдат монтирани в следните точки: a) Първата носова непроницаема преграда се разполага на подходящо разстояние от носа на плавателния съд, така че да се осигури плавателността на натоварен плавателен съд при остатъчно разстояние на безопасност от 100 mm при навлизане на вода във водонепроницаемия отсек пред първата носова непроницаема преграда. В общия случай изискването, посочено в първа алинея, се счита за изпълнено, когато първата носова непроницаема преграда е поставена на разстояние между и , измерено от носовия перпендикуляр в равнината на максималното газене. Ако това разстояние надвишава , изискването, посочено в първа алинея, следва да се докаже с изчисления. Разстоянието може да бъде намалено до . В такъв случай спазването на изискването, посочено в първа алинея, се доказва с изчисления, като се допуска, че отсекът пред първата носова непроницаема преграда и прилежащите отсеци са пълни с вода; б) Ахтерпиковата преграда се разполага на подходящо разстояние от кърмата, когато дължината на плавателния съд надвишава 25 m по такъв начин, че да се осигури плавателността на натоварен плавателен съд при остатъчно разстояние на безопасност от 100 mm при влизане на вода във водонепроницаемия отсек над равнището на ахтерпиковата преграда. В общия случай изискването, посочено в първа алинея, се счита за изпълнено, ако ахтерпиковата преграда е поставена на разстояние между 1,4 m и измерени от задната точка на пресичане на корпуса с линията на максималното газене. Ако това разстояние е по-голямо от , изискването, посочено в първата алинея, се доказва чрез изчисления. Това разстояние може да се намали до 1 m. В такъв случай спазването на изискването, посочено в първа алинея, се доказва с изчисление, като се допуска, че отсекът зад ахтерпиковата преграда и непосредствено прилежащите отсеци са пълни с вода. 2. Никакви помещения или инсталации, необходими за безопасността на плавателния съд и неговата експлоатация, не могат да се намират пред равнината на първата носова непроницаема преграда или зад ахтерпиковата преграда. Това изискване не се прилага за котвеното устройство. Освен това, това изискване не се прилага за а) рулеви апарат; б) рулеви, водоструйни и циклоидно-витлови установки; или в) задвижващи инсталации, сравними с буква “б” разположени отзад на преградата на кърмовия отсек. Това включва и електрически задвижвания на тези инсталации. 3. Жилищните помещения, машинните и котелните отделения и всички работни пространства, които са част от тях, трябва да бъдат разделени от трюмовете с водонепроницаеми напречни прегради, стигащи до палубата. 4. Жилищните помещения трябва да бъдат отделни от машинните и котелните отделения и трюмовете чрез газонепроницаеми прегради и да бъдат достъпни директно откъм палубата. Там, където няма такъв достъп, трябва да има авариен изход, водещ директно към палубата. 5. Преградите, посочени в точки 1 и 3, и отделителните прегради на областите, посочени в точка 4, не трябва да имат отвори. Все пак, врати в ахтерпиковата преграда и проходи, по-специално за валове и тръбопроводи са разрешени, при условие че са проектирани, така че да не увреждат ефикасността на преградата и на отделянето на зоните. Врати в кърмовата преграда са разрешени само ако може да се определя чрез дистанционно следене от рулевата рубка дали те са отворени или затворени и ако носят следното указание и от двете страни: „Вратата да се затваря веднага след ползване“. 6. Водоприемните и водоотвеждащите устройства и свързаните с тях водопроводи трябва да са такива, че да не е възможно непреднамерено попадане на вода в плавателния съд. 7. Предните части на плавателните съдове трябва да са построени, така че котвите да не стърчат навън нито изцяло, нито частично извън страничната обшивка. Член 3.04 Машинни и котелни отделения, бункери 1. Машинните и котелните отделения се организират по такъв начин, че оборудването там да може да се използва, обслужва и поддържа лесно и безопасно. 2. Складовете за течно гориво или смазочен материал, помещения за пътници и жилищните помещения не могат да имат общи стени, които да са под статичното налягане на течността, когато са в нормална експлоатация. 3. Стените, таваните и вратите на машинните и котелните отделения и бункерите се изработват от стомана или друг еквивалентен негорим материал. Изолационният материал, използван в машинните отделения, трябва да бъде защитен срещу проникване на гориво и горивни пари. Всички отвори в стените, таваните и вратите на машинните отделения, котелните отделения и бункерите са такива, че да могат да се затварят от външната страна на помещението. Заключващите устройства трябва да са изработени от стомана или друг еквивалентен негорим материал. 4. Машинните и котелните отделения и другите пространства, от които могат бъдат изпуснати запалими или отровни газове, трябва да бъдат с подходяща вентилация. 5. Вътрешните трапове на стълбите и подвижните стълби, осигуряващи достъп до машинните и котелните отделения и бункерите, трябва да са здраво закрепени и да са направени от стомана или друг еквивалентен удароустойчив и негорим материал. 6. Машинните и котелните отделения трябва да имат два изхода, един от които може да бъде авариен изход. Може да не е необходим втори изход, в случай че: a) общата подова площ (средната дължина × средната ширина на равнището на подовата настилка) на машинното или котелното отделение не надхвърля 35 m2; и б) разстоянието между всяка точка, където се осъществяват дейностите по обслужване или поддръжка и изхода или основата на вътрешния трап близо до изхода, осигуряващ достъп навън, не е повече от 5 m; и в) пожарогасителят е разположен в точката за обслужване, която е най-далеч от вратата на изхода и освен това, посредством дерогация от член 13.03, точка 1, буква “д”, където инсталираната мощност на двигателите не надхвърля 100 kW. 7. Допустимото ниво на звуковото налягане в машинните отделения не трябва да надвишава 110 dB(A). Точките на измерване се избират като функция на необходимата дейност за поддръжка при обичайна експлоатация на агрегата, монтиран вътре. ГЛАВА 4 БЕЗОПАСНО РАЗСТОЯНИЕ, НАДВОДЕН БОРД И СКАЛИ НА ГАЗЕНЕТО Член 4.01 Безопасно разстояние 1. Безопасното разстояние трябва да бъде най-малко 300 mm. 2. Безопасното разстояние в случай на плавателни съдове, чиито отвори не могат да бъдат затворени с устойчиви на пръски и атмосферни влияния закрития, и за плавателни съдове, плаващи с непокрити трюмове, се увеличава по такъв начин, че всеки от тези отвори да бъде най-малко 500 mm от равнината на максималното газене. 3. Въпреки това, от съображения за безопасност, контролният орган може да определи по-голяма стойност за безопасното разстояние. Член 4.02 Надводен борд 1. Надводният борд на плавателни съдове с непрекъсната палуба, без отвес и надстройки, трябва да бъде 150 mm. 2. Надводният борд на плавателни съдове с отвес и надстройки се изчислява по следната формула: където: 𝛼 е корекционен коефициент, който отчита всички включени надстройки; 𝛽𝑣 е коефициент за коригиране на ефекта от предния отвес в резултат на наличието на надстройки в предната четвърт на дължината 𝐿 на плавателния съд; 𝛽𝑎 е коефициент, коригиращ ефекта от наклона на задната част в резултат на наличието на надстройки в задната четвърт на дължината 𝐿 на плавателния съд; 𝑆𝑒𝑣 е ефективният отвес напред в mm; 𝑆𝑒𝑎 е ефективният заден отвес в mm. 3. Коефициентът 𝛼 се изчислява по следната формула: където: 𝑙𝑒𝑚 е ефективната дължина, в m, на надстройка, разположена в средната част, съответстваща на половината от дължината 𝐿 на плавателния съд; 𝑙𝑒𝑣 е ефективната дължина, в m, на надстройка в предната четвърт на дължината на плавателния съд 𝐿; 𝑙𝑒𝑎 е ефективната дължина в m на надстройка в задната четвърт на дължината на плавателния съд 𝐿. Ефективната дължина на надстройката се изчислява по следните формули: където: 𝑙 е ефективната дължина, в m, на съответната надстройка; 𝑏 е ширината, в m, на включената надстройка; 𝐵1 е ширината на плавателния съд, в m, измерена от външната страна на вертикалните странични плочи на нивото на палубата по средата на съответната надстройка; ℎ е височината в m на съответната надстройка. Въпреки това, в случай на люкове, ℎ се получава чрез намаляване на височината на комингсите с половината от безопасното разстояние съгласно член 4.01. В никакъв случай няма да се приема стойност, превишаваща 0,36 m за ℎ. Ако или е по-малко от 0,6, действителната дължина на надстройката е нула. 4. Коефициентите и се изчисляват, като се използват следните формули: 5. Ефективното издигане на кърмата/носа / се изчислява по следните формули: където: 𝑆𝑣 е действителният отвес напред, в mm; обаче 𝑆𝑣 не се приема за повече от 1000 mm; 𝑆𝑎 е действителният отвес на задната част, в mm; обаче 𝑆𝑎 не може да се приеме за повече от 500 mm; 𝑝 е коефициент, изчислен по следната формула: е абсцисата, измерена от най-външната точка, в която наклонът е 0,25 или 0,25 (виж фигура 1). Фигура 1 Коефициентът обаче не може да се приема за по-голям от 1. 6. Ако е по-голямо от , за стойност на се приема . 7. С оглед на намаленията, посочени в точки 2-6, надводният борд трябва да бъде не по-малък от 0 mm. 8. Въпреки това, от съображения за безопасност, контролният орган може да определи по-голяма стойност за надводния борд. 9. За плавателни съдове, предназначени да работят в зони 1 и 2, инспекционният орган може да вземе предвид солеността при изчисляване на надводния борд. Член 4.03 Товарни марки Зона R е еквивалентна на зона 3. Равнината на максималното газене за всяка разрешена зона се определя по такъв начин, че всички спецификации относно надводния борд, безопасното разстояние и максималното проектно газене на плавателния съд да са спазени. Равнината на максимално газене се обозначава чрез силно видими, незаличими товарни марки. Товарните марки трябва да бъдат проектирани, както следва: а) Товарните марки са в посока към кърмата с дължина 300 mm и 30 mm височина, разполага се хоризонтално и долната й линия указва максимално разрешеното газене. Ако товарната марка е за зона 3, се прави с височина 40 mm; б) Допълнителните товарни марки се ориентират към носа и отговарят на следното: аа) товарните марки за зона 3 са с размери 300 mm дължина и 40 mm височина; бб) товарните марки за зони 1 и 2 са с размери 150 mm на 30 mm. Основата е хоризонтална и се счита за максимално допустимото газене. c) Ако товарната марка за зони 3 и 4, която следва да бъде добавена отговаря на най-горните товарни марки, последната може да бъде заменена. 5. Номерът за зоната е с размери 60 mm височина и 40 mm дебелина и се слага веднага след товарната марка от страна на носа. За зона 4 номерът може да се пропусне. 6. Товарните марки спрямо точки 4 и 5 и тяхната ориентация са посочени във фигура 2. Фигура 2 7. Плавателните съдове трябва да имат най-малко три двойки товарни марки, от които едната да е на 1/2 от дължината 𝐿, а другите две да са разположени съответно на разстояние от носа и кърмата, равно на 1/6 от дължината 𝐿. 8. Маркировките или индикациите, които престават да са валидни след по-нататъшна проверка, се изтриват или маркират като вече невалидни под надзора на контролния орган. Нечетливите товарни марки могат да се заменят само под надзора на контролен орган. 9. Когато плавателен съд е бил измерен в изпълнение на Конвенцията от 1966 г. за измерване на плавателни съдове за вътрешно корабоплаване и измерената марка е на същата височина като най-горните товарни маркипредписани в точка 4, тази марка се счита за товарна марка за тази зона; това трябва да бъде посочено в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. 10. Чрез дерогация от точка 7 а) когато плавателният съд е с дължина по-малка от 40 m 𝐿 ще е достатъчно да се поставят две двойки товарни марки на разстояние съответно от носа и кърмата, което е равно на приблизително една четвърт от дължината 𝐿; б) когато плавателните съдове не са предназначени за превоз на товари, ще са достатъчни двойка товарни марки, разположени приблизително по средата на плавателния съд. 11. Ако равнината на максимално газене на плавателен съд за една или повече зони е определена, като се приеме, че трюмовете могат да бъдат затворени по такъв начин, че да ги направят устойчиви на пръскане и атмосферни влияния, и ако разстоянието между равнината на максимално газене и горният ръб на комингсите е по-малък от допустимото безопасно разстояние за въпросната зона, то тогава се определя максималното газене за плаване с непокрити трюмове. Следното изявление се вписва в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване: „Когато люковете на трюма са напълно или частично непокрити, плавателният съд може да бъде натоварен само до ... mm под товарната марка за зона….“ 12. В случай на плавателни съдове с отворени трюмове, в допълнение към разпоредбите на точка 7 товарните марки за съответните зони трябва да бъдат допълнени от правоъгълник с дължина 75 mm и височина 30 mm, сочещ на кърмата, чиято основа е хоризонтална и съвпадащ с нивото на максимално допустимото газене за плаване във въпросната зона с открити трюмове. 13. Товарните марки съгласно точка 12 и тяхната ориентация трябва да са в съответствие с фигура 3. Фигура 3 Член 4.04 Скали за газене 1. Плавателните съдове, чието газене може да надвишава 1 m, трябва да имат скала за газене от всяка от страните си към кърмата; те могат да имат допълнителни скали на газене. 2. Нулевите точки на всяка скала на газене се вземат вертикално спрямо нея в равнината, минаваща успоредно на равнината на максималното газене, минаваща през най-ниската точка на корпуса или на кила, където има такава. Вертикалното разстояние над нулевата точка се градуира в дециметри. Това градуиране се разполага на всяка скала от ненатоварената водна линия до 100 mm над максималното газене посредством перфорирани или издълбани знаци и се боядисва под формата на добре видима лента в два редуващи се цвята. Това градуиране се идентифицира с цифри на разстояние от всеки пет дециметра, отбелязани до скалата, както и в горната част на скалата. 3. Двете скали за измерване на кърмата, прикрепени съгласно Конвенцията от 1966 г. за измерване на плавателни съдове за вътрешно корабоплаване, могат да заменят скалите за газене, при условие че включват градуировка, която отговаря на изискванията, плюс, когато е подходящо, цифри, показващи газенето. Член 4.05 Специфични изисквания, приложими за плавателни съдове, плаващи по водни пътища на зона 4 Чрез дерогация от член 4.01 безопасното разстояние на вратите и отворите, различни от люкове за трюм, за плавателни съдове, плаващи по водни пътища на зона 4, се намалява, както следва: а) за отвори, които могат да бъдат затворени, устойчиви на пръски и атмосферни влияния, до 150 mm; б) за отвори, които не могат да бъдат затворени, устойчиви на пръски и атмосферни влияния, до 200 mm. 2. Чрез дерогация от член 4.02, надводният борд на плавателните съдове, плаващи по водни пътища на зона 4 не може да бъде по-малко от 0 mm, ако се спазва безопасното разстояние съгласно точка 1. Глава 5 Маневреност Член 5.01 Общи положения 1. Плавателните съдове и съставите от плавателни съдове трябва да притежават съответна мореходност и маневреност. 2. Плавателните съдове без собствено задвижване, предназначени да бъдат влачени, трябва да отговарят на конкретните изисквания, определени от контролния орган. 3. Плавателните съдове със собствено задвижване и съставите от плавателни съдове трябва да отговарят на изискванията, посочени в членове 5.02—5.10. Член 5.02 Ходови изпитвания 1. Мореходността и маневреността се проверяват чрез ходови изпитвания. По-специално трябва да се проверява спазването на изискванията на членове 5.06—5.10. 2. Контролният орган има право да отмени всички или част от изпитванията, когато съответствието с изискванията за мореходност и маневреност е доказано по друг начин. Член 5.03 Изпитвателен полигон 1. Ходовите изпитвания, посочени в член 5.02, се провеждат на полигони от вътрешно корабоплаване, които са определени от компетентните органи. 2. Тези изпитвателни полигони се разполагат по протежение на течаща или тиха вода, по възможност в прав участък, с дължина поне 2 km и достатъчна широчина, и се обозначават с добре различими знаци за определяне на положението на плавателния съд. 3. Трябва да бъде възможно контролният орган да определя хидроложките данни като дълбочина на водата, широчина на фарватера и средна скорост на течението в навигационния участък като функция на различни водни нива. Член 5.04 Степен на натоварване на плавателни съдове и състави от плавателни съдове при ходовите изпитвания По време на ходовите изпитвания плавателните съдове и съставите от плавателни съдове, предвидени да превозват стоки, се натоварват до не по-малко от 70 % от пълната им товароподемност, като натоварването се разпределя, така че да гарантира движението на плавателния съд на равен кил, доколкото е възможно. Ако изпитванията се провеждат с по-малък товар, разрешението за плаване по течението се ограничава до това количество товар. Член 5.05 Използване на бордови съоръжения при ходовите изпитвания 1. По време на ходовото изпитване може да се използва цялото оборудване, посочено в точки 34 и 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване, което може да се задейства от рулевата рубка, с изключение на котвите. 2. Все пак, при изпитването, включващо поворот срещу течението, посочено в член 5.10, могат да се използват кърмови котви. Член 5.06 Предписана скорост (напред) 1. Плавателните съдове и съставите от плавателни съдове трябва да достигнат скорост спрямо водата от най-малко 13 km/h. Това изискване не е задължително, когато тласкачите работят самостоятелно. 2. Контролният орган може да разреши изключения за плавателните съдове и съставите от плавателни съдове, които плават само в устия и пристанища. 3. Контролният орган проверява способността на ненатоварения плавателен съд да развива скорост, по-голяма от 40 km/h спрямо водата. Ако това може да бъде потвърдено, в точка 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване се записва: „Плавателният съд е способен да развива скорост, по-голяма от 40 km/h спрямо водата.“ Член 5.07 Способност за спиране 1. Плавателните съдове и съставите от плавателни съдове трябва да могат да спират своевременно в посока по течението, като остават достатъчно маневрени. 2. При плавателни съдове и състави с дължина 𝐿 не повече от 86 m и широчина 𝐵 не повече от 22,90 m, способността за спиране, спомената по-горе, може да бъде заменена с възможност за завиване. 3. Способността за спиране се доказва чрез маневри за спиране, изпълнени на изпитвателен полигон, както е посочено в член 5.03, а способността за извършване на поворот — чрез маневри по извършване на поворот съгласно член 5.10. Член 5.08 Способност за движение на заден ход Когато маневрата за спиране, изисквана съгласно член 5.07, се изпълнява в тихи води, след нея се прави ходово изпитване при движение на заден ход. Член 5.09 Способност за отклоняване Плавателните съдове и съставите от плавателни съдове трябва да могат своевременно да предприемат действия за отклоняване. Способността за отклоняване се доказва чрез маневри за отклоняване, извършени на изпитвателен полигон, както е посочено в член 5.03. Член 5.10 Способност за извършване на поворот Плавателните съдове и съставите от плавателни съдове с дължина не по-голяма от 86 m или с ширина не по-голяма от 22,90 m трябва да могат да извършват поворот своевременно. Способността за извършване на поворот може да бъде заместена от способността за спиране, упомената в член 5.07. Способността за извършване на поворот се доказва с маневри по извършване на поворот срещу течението. Глава 6 Рулева система Член 6.01 Общи изисквания 1. Плавателните съдове трябва да бъдат оборудвани с надеждна рулева система за осигуряване като минимум на маневреността, изисквана съгласно Глава 5. 2. Рулевите системи с усилвател трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че кормилото да не може да променя положението си без команда. 3. Рулевата система като цяло трябва да е проектирана за постоянен крен до 15° и температура на околната среда от — 20 °С до + 50 °С. 4. Съставните части на рулевата система трябва да са достатъчно здрави, за да могат винаги да издържат на натоварванията, на които могат да бъдат подложени при нормална експлоатация. Никакви външни сили, приложени към руля, не трябва да нарушават работоспособността на рулевия апарат и неговото задвижващо звено. 5. Рулевата система включва задвижващо звено с усилвател, ако това се изисква с оглед на силата, необходима за задействане на руля. 6. Рулевият апарат със задвижващо звено с усилвател се предпазва от претоварвания посредством система, която ограничава въртящия момент, създаван от задвижващото звено. 7. Отворите на руля са проектирани, така че да предотвратяват изпускането на замърсяващи водата масла. Член 6.02 Задвижващо звено на рулевия апарат 1. Ако рулевият апарат е със задвижващо звено с усилвател, трябва да има второ независимо задвижващо звено или допълнително ръчно задвижване. В случай на повреда или авария на задвижващото звено на системата за рулево управление, второто независимо задвижващо звено или ръчното задвижване трябва да бъде пуснато в действие в рамките на 5 секунди. 2. Ако второто задвижващо звено или ръчното задвижване не заработят автоматично, трябва да има възможност това да се направи незабавно с едно единствено действие на рулевия, което да е едновременно просто и бързо. 3. Второто задвижващо звено или ръчното задвижване също осигуряват маневреността, изисквана съгласно Глава 5. Член 6.03 Хидравлично задвижващо звено на рулевия апарат 1. Към хидравличното задвижващо звено на рулевия апарат не могат да бъдат свързвани други консуматори на мощност. 2. Хидравличните резервоари трябва да бъдат снабдени с предупредителна система, която следи за спадане на нивото на маслото под минималното ниво, необходимо за безопасна работа. 3. Размерите, планът и подредбата на тръбопроводите следва доколкото е възможно да изключват механични повреди или повреди от пожар. 4. Хидравличните маркучи: a) трябва да се разрешават, само ако поглъщането на вибрациите или свободата на движение на компонентите прави използването им неизбежно; б) трябва да бъдат предназначени поне за максималното работно налягане; в) трябва да се подменят най-малко на всеки осем години. 5. Хидравличните цилиндри, хидравличните помпи и хидравличните двигатели, както и електродвигателите се проверяват най-малко на всеки осем години от специализирана фирма и, ако е необходимо, се ремонтират. Член 6.04 Източник на енергия 1. Рулевите системи, оборудвани с две задвижващи звена с усилвател, трябва да имат най-малко два източника на електрическа енергия. 2. Когато резервният източник на енергия на рулевия апарат с усилвател не е достъпен непрекъснато по време на движение на плавателния съд, той се заменя с буферно устройство с достатъчен капацитет за привеждане в действие на системата. 3. Когато става въпрос за източници на електроенергия, не се допуска включване на други потребители към източника, захранващ рулевата система. Член 6.05 Ръчно задвижване 1. Колелото на ръчното задвижване не трябва да се задвижва от задвижващо звено с усилвател. 2. Независимо от положението на руля при автоматично включване на ръчното задвижване не трябва да се допуска обратен удар на колелото. Член 6.06 Системи с винто-рулеви колони, водометни и крилчати движители и носови подрулващи устройства 1. Когато посоката на упора на винто-рулевите колони, на водометния или на крилчатия движител или на носовото подрулващо устройство се управлява дистанционно, с помощта на електрически, хидравлични или пневматични средства, се осигуряват две независими уредби за управление на руля между рулевата рубка и винто-рулевата колона или носовото подрулващо устройство, които отговарят mutatis mutandis на изискванията на членове 6.01-6.05. Тези системи не са предмет на настоящата точка, ако не са необходими за постигане на маневреността, изисквана от Глава 5, или, ако са необходими само при изпитванията за спиране. 2. При наличие на две или повече независими винто-рулеви колони, водометни или крилчати движители не е необходима резервна система за управление, в случай че плавателният съд запазва маневреността си, изисквана от Глава 5, при повреда на едно от тези устройства. Член 6.07 Индикатори и устройства за следене 1. Положението на руля трябва да бъде ясно показано на поста за управление. В случай, че индикаторът на положението на руля е електрически, той трябва да има собствено захранване. 2. В поста за управление трябва да има оптична и звукова сигнализация за сигнализиране на: a) ниво на маслото в хидравличните резервоари под нивото за минимално съдържание съгласно член 6.03, точка 2 и спадане на работното налягане в хидравличната система; б) повреда на електрическото захранване на уредбата за управление на руля; в) повреда на електрическото захранване на задвижващите звена; г) повреда на регулатора на ъгловата скорост на поворот; д) повреда на изискваните буферни устройства. Член 6.08 Регулатори на ъгловата скорост на поворот 1. Регулаторите на ъгловата скорост на поворот и техните съставни части отговарят на изискванията, определени в член 10.20. 2. Правилното функциониране на регулатора на ъгловата скорост на поворот се показва на поста за управление чрез зелена индикаторна светлина. Следи се за липса или недопустими колебания в подаваното напрежение и за недопустими спадове в скоростта на въртене на жироскопа. 3. Когато освен регулатора на ъгловата скорост на поворот има и други системи за управление, трябва да бъде възможно на поста за управление да се направи ясно разграничение коя от системите е била активирана. Трябва да има възможност за незабавно преминаване от една система към друга. Регулаторът на ъгловата скорост на поворот не трябва да влияе на рулевите системи. 4. Електрозахранването на регулатора на ъгловата скорост на поворот трябва да e независимо от други консуматори на мощност. 5. Жироскопите, датчиците и индикаторите на ъгловата скорост на поворот, използвани в регулаторите на ъгловата скорост на поворот, трябва да отговарят на минималните изисквания от минималните спецификации и условията на изпитване по отношение на мониторите за указване на промяната на курса за вътрешните водни пътища, както е посочено в раздел II от Приложение 5. Член 6.09 Изпитване 1. Правилното монтиране на рулевата система се проверява от контролен орган. За тази цел контролният орган може да изисква следните документи: a) описание на рулевата система; б) чертежи и информация за задвижващите звена на рулевия апарат и уредбата за управление на руля; в) информация относно рулевия апарат; г) електрическа схема на свързване; д) описание на регулатора на ъгловата скорост на поворот; е) инструкции за експлоатация и поддръжка на рулевата система. 2. Функционирането на цялата рулева система се проверява чрез ходово изпитване. Ако е монтиран регулатор на ъгловата скорост на поворот, се проверява дали могат да бъдат осигурени надеждно поддържане на предварително определен курс и безопасно преодоляване на завои. 3. Силово задвижваните рулеви системи трябва да бъдат проверявани от компетентно лице: a) преди пускането им в експлоатация; б) след повреда; в) след всяка промяна или ремонт; г) редовно, поне веднъж на три години. 4. Проверката трябва да обхване поне: a) проверка на съответствието с утвърдените чертежи и при периодични проверки, дали са внасяни изменения в системата за рулево управление; б) функционално изпитване на системата за рулево управление за всички експлоатационни възможности; в) визуална проверка и проверка за херметичност на хидравличните елементи, по-специално вентили, тръбопроводи, хидравлични маркучи, хидравлични цилиндри, хидравлични помпи и хидравлични филтри; г) визуална проверка на електрическите елементи, по-специално релета, електродвигатели и предпазни средства; д) проверка на оптичните и звукови контролни прибори. 5. Издава се удостоверение за проверката, подписано от компетентното лице и посочващо датата ѝ. Глава 7 Рулева рубка Член 7.01 Общи положения 1. Рулевите рубки се разполагат по такъв начин, че рулевият да може във всеки момент да изпълнява задълженията си, докато плавателният съд е в движение. 2. При нормални условия на експлоатация звуковото налягане, създавано от плавателния съд и измервано на равнището на главата на рулевия на поста за управление, трябва да не превишава 70 dB(A). 3. Когато рулева рубка е била проектирана за управление с радиолокационни средства от едно лице, рулевият трябва да може да изпълнява задачата си в седнало положение и всички прибори за показване и следене и уреди за управление, необходими за експлоатацията на плавателния съд, се разполагат по такъв начин, че рулевият да може да ги използва удобно по време на движение на плавателния съд, без да напуска своята позиция или да изпуска от поглед екрана на радиолокатора. Член 7.02 Безпрепятствена видимост 1. Трябва да има съответна безпрепятствена видимост във всички посоки от поста за управление. 2. Мъртвата зона за рулевия пред плавателния съд в състояние без товар и с половината от припасите, но без баласт, не трябва да превишава 250 m. За допълнително намаляване на мъртвата зона трябва да се използват само подходящи помощни средства. Помощните средства за намаляване на мъртвата зона могат да не бъдат взети под внимание при проверката. 3. Полето на безпрепятствена видимост за рулевия при неговото обичайно положение трябва да бъде поне на 240°от хоризонта. Полето на безпрепятствено виждане трябва да бъде поне 140° в полукръг пред плавателния съд. Никакви рамки на прозорци, постове или надстройки не могат да бъдат разположени по обичайната ос на наблюдение на рулевия. Дори в случай, когато е осигурено поле на безпрепятствена видимост от поне 240° от хоризонта, контролният орган има право да изиска други мерки и в частност монтиране на подходящи помощни средства, ако не е осигурена достатъчна безпрепятствена видимост назад. Долният край на страничните прозорци трябва да бъде разположен колкото е възможно по-ниско, а горният край на страничните и задните прозорци трябва да бъде разположен колкото може по-високо. При определяне дали изискванията на настоящия член относно видимостта от рулевата рубка са изпълнени, се приема, че рулевият има височината на нивото на очите от 1,65 m над пода в рулевата рубка на поста за управление. 4. Горният край на гледащите напред прозорци на рулевата рубка трябва да бъде достатъчно висок, за да позволи безпрепятствен поглед напред на лице, намиращо се на поста за управление. Това изискване се счита за изпълнено, когато лице на поста за управление с височина на нивото на очите 1,80 m има безпрепятствен поглед напред при ъгъл поне 10 градуса над хоризонталата на равнището на височината на очите. 5. При всякакви атмосферни условия трябва да има подходящи средства за осигуряване на ясна видимост на предните стъкла. 6. Остъкляването в рулевите рубки трябва да е от безопасно стъкло и да е с пропускане на светлината не по-малко от 75 %. За избягване на отражения, предните стъкла на рулевата рубка трябва да са незаслепяващи или монтирани, така че ефективно да не позволяват отражения. Изискването на второто изречение се счита за изпълнено, когато прозорците сa под наклон спрямо вертикалната равнина на ъгъл не по-малък от 10° и не по-голям от 25°. Член 7.03 Общи изисквания към оборудването за управление, индикация и следене 1. Оборудването за управление, необходимо за експлоатацията на плавателния съд, трябва да се привежда лесно в работно положение. Това положение трябва да е недвусмислено ясно. 2. Инструментите за следене трябва да бъдат лесни за разчитане. Трябва да има възможност тяхното осветяване да бъде намалявано до край. Източниците на светлина трябва да не са натрапчиви, нито да затрудняват разчитането на инструментите за следене. 3. Трябва да има система за изпробване на предупредителните и индикаторните светлини. 4. Трябва да бъде възможно ясно да се установява дали дадена система работи. Ако нейната работа се сигнализира с индикаторна светлина, светлината е зелена. 5. Всяка неизправност или повреда на системите, които се следят, се обозначава с червени алармени светлини. 6. Звуково предупреждение трябва да се задейства с червената предупредителна светлина. Звуковите предупреждения могат да се дават с единичен, общ сигнал. Нивото на звуковото налягане на този сигнал трябва да е по-високо от максималното ниво на звуковото налягане на околния шум в поста за управление с поне 3 dB (A). 7. Звуковото предупреждение трябва да може да бъде изключвано, след като неизправността или повредата е потвърдена. Това изключване не трябва да пречи аларменият сигнал да бъде задействан от друга неизправност. Червените алармени светлини се изключват само когато неизправността бъде отстранена. 8. Устройствата за индикация и следене трябва да бъдат превключвани автоматично към друг захранващ източник, ако техният източник на енергия откаже. Член 7.04 Специфични изисквания към оборудването за управление, индикация и следене на главните двигатели и рулевата система 1. Трябва да има възможност за управление и следене на главните двигатели и рулевите системи от поста за управление. Главните двигатели, оборудвани със съединител, който може да се задейства от поста за управление, или задвижващи гребни винтове, които могат да бъдат управлявани от поста за управление, трябва само да могат да бъдат пускани и спирани от машинното отделение. 2. Уредът за управление на всеки главен двигател трябва да е под формата на отделна ръкохватка, движеща се по дъга във вертикална равнина, приблизително успоредна на надлъжната ос на плавателния съд. Преместването на тази ръкохватка по посока към носа на плавателния съд трябва да води до движение напред, а преместването на ръкохватката към кърмата трябва да води до движение на плавателния съд назад. Включването на съединителя и обръщането на посоката на движение трябва да стават около неутралното положение на ръкохватката. Ръкохватката трябва да може да се поставя в неутрално положение. 3. Посоката на задвижващата тяга, действаща на плавателния съд, както и скоростта на въртене на гребния винт или главните двигатели трябва да бъдат показвани. 4. Уредите за индикация и следене, изисквани съгласно член 6.07, точка 2, член 8.03, точка 2 и член 8.05, точка 13, се разполагат на поста за управление. 5. Плавателни съдове с рулеви рубки, проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице, се управляват с помощта на ръкохватка. Тази ръкохватка трябва да може лесно да се придвижва с ръка. Положението на ръкохватката по отношение на надлъжната ос на плавателния съд трябва точно да съответства на положението на перата на руля. Има възможност ръкохватката да бъде оставяна в произволно положение, без това да изменя положението на перата на руля. Неутралното положение на ръкохватката трябва да е ясно означено. 6. Когато плавателният съд е снабден с носови рул или специален рул, особено за движение назад, те се командват от рулеви рубки, които са проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице, със специални ръкохватки, съответстващи mutatis mutandis на изискванията, изложени в точка 5. Това изискване важи също и когато при състави от плавателни средства се използва рулева система, монтирана на плавателно средство, различно от задвижващото състава плавателно средство. 7. Когато се използват регулатори на ъгловата скорост на поворот, трябва да е възможно органът за управление на ъгловата скорост на поворот да бъде освободен във всяко едно положение, без да се променя избраната скорост. Уредът за управление се движи по достатъчно широка дъга, с което да се гарантира управление със съответната прецизност. Неутралното положение трябва да бъде ясно разграничено от другите положения. Трябва да има възможност за увеличаване или намаляване на нивото на осветеност. 8. Инсталациите за дистанционно управление за цялата рулева система се инсталират трайно и се разполагат, така че избраният курс да бъде ясно видим. Ако оборудването за дистанционно управление може да бъде изключено, то е оборудвано с индикаторно устройство, показващо съответните работни състояния „работи“ или „не работи“. Разположението и боравенето с уредите за управление е функционално. За системите, които са помощни към рулевата система, като работещо носово подрулващо устройство, оборудване за дистанционно управление, което не е монтирано трайно, се смята за допустимо, при условие че такава помощна инсталация може по всяко време да бъде активирана с команда от рулевата рубка. 9. При системите с винто-рулеви колони, водометни и крилчати движители и носови подрулващи устройства като оборудване за управление, индикация и следене могат да бъдат приети и еквивалентни устройства. Изискванията, изложени в точки 1 - 8, се прилагат mutatis mutandis предвид специфичните характеристики и разположение, избрани за горепосочените активни звена за управление и задвижване. По аналогия с точка 2 всяко звено се управлява посредством ръкохватка, движеща се по дъга във вертикална равнина, приблизително успоредна на посоката на бутане на звеното. От положението на ръкохватката трябва да е ясна посоката на бутане, упражнена върху плавателния съд. Ако винто-рулевата колона или крилчатият движител не се управляват с ръкохватки, контролният орган може да позволи дерогации от точка 2. Тези дерогации се вписват в точка 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. Член 7.05 Навигационни светлини, светлинни и звукови сигнали 1. Навигационните светлини, техните осветители и принадлежности носят маркировка за одобрение, предписана от Директива 2014/90/ЕС, с измененията. 2. Текущите индикаторни светлини или други еквивалентни устройства, като например сигнални светлини за следене на навигационните светлини, се монтират в рулевата рубка, освен ако следенето може да се осъществява пряко от рулевата рубка. 3. В рулевите рубки, проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице, на пулта за управление се монтират сигнални светлини с цел следене на навигационните светлини и светлинните сигнали. Ключовете на навигационните светлини трябва да са интегрирани в сигналните светлини или да са в съседство с тях и принадлежността им към тях трябва да е означена ясно. Разположението и цветът на сигналните светлини за навигационните светлини и светлинните сигнали трябва да съответстват на действителното положение и цвят на тези светлини и сигнали. Повредата на навигационна светлина или светлинен сигнал води до изгасване на съответната сигнална светлина или до подаване на сигнал по друг начин. 4. В рулевите рубки, проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице, трябва да може звуковите сигнали да бъдат задействани с прекъсвач, задействан с крак. Това изискване не се прилага за сигнала „не се приближавай“ в съответствие с приложимите разпоредби на навигационните служби на държавите членки. Член 7.06 Навигационни и информационни устройства 1. Навигационното радиолокационно оборудване и индикаторите на ъгловата скорост на поворот трябва да отговарят на изискванията, посочени в Приложение 5. Спазването на изискванията трябва да се определя от одобрението на типа, издадено от компетентния орган. 2. ECDIS оборудване за вътрешно корабоплаване, което може да се използва в навигационен режим, се третира като навигационно радиолокационно оборудване. То трябва да отговаря на изискванията на стандарта ECDIS за вътрешно корабоплаване и тестовия стандарт ECDIS за вътрешно корабоплаване. Трябва да са спазени изискванията по Приложение 5. 3. Оборудването за AIS за вътрешно корабоплаване трябва да отговаря на изискванията на настоящия стандарт за изпитване за AIS за вътрешно корабоплаване. Трябва да са спазени изискванията по Приложение 5. 4. Индикаторът на ъгловата скорост на поворот се разполага пред рулевия и в неговото полезрение. 5. В рулеви рубки, проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице: a) екранът на радиолокатора не трябва да е изместен значително извън оста на полезрението на рулевия при нормалното му положение; б) радиолокационното изображение трябва да продължава да се вижда идеално без маска или екран, каквито и да са условията на осветлението извън рулевата рубка; в) индикаторът на ъгловата скорост на поворот трябва да е монтиран точно над радиолокационното изображение или под него или да е вграден в него. Член 7.07 Радиотелефонни системи за плавателни съдове с рулеви рубки, проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице 1. Когато рулевите рубки на плавателен съд са проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице, приемането на информация от мрежите на плавателния съд и мрежата за навигационна информация трябва да се осъществява чрез високоговорител, а изпращането на информация — чрез фиксиран микрофон. Режимите на изпращане/приемане се избират с натискане на бутон. Не трябва да е възможно да се използват микрофоните на тези мрежи за публични съобщителни мрежи. 2. Когато рулевите рубки на плавателни съдове, проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице, са оборудвани с радиотелефонна система за публична съобщителна мрежа, приемането трябва да е възможно от мястото на рулевия. Член 7.08 Съоръжения за вътрешнокорабна комуникация на борда Трябва да са осигурени съоръжения за вътрешнокорабна комуникация на борда на плавателните съдове с рулеви рубки, проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице. Трябва да е възможно да се установят комуникационни връзки от поста за управление: a) с носа на плавателния съд или състава от плавателни съдове; б) с кърмата на плавателния съд или състава от плавателни съдове, ако пряка връзка не е възможна от поста за управление; в) с жилищните помещения на екипажа; г) с каютата на капитана. Приемането на всички места на тези вътрешни комуникационни връзки става чрез високоговорител, а предаването — чрез фиксиран микрофон. Връзката с носа и кърмата на плавателния съд или състава от плавателни съдове може да бъде от радиотелефонен тип. Член 7.09 Алармена система 1. Трябва да има самостоятелна алармена система, която позволява да бъдат достигнати жилищните помещения, машинните отделения и, където е приложимо, отделните помпени отделения, да бъдат достигнати. 2. В обсега на рулевия трябва да има прекъсвач за включване и изключване на алармения сигнал; прекъсвачи, които автоматично се връщат в положение изключено, след като бъдат освободени, не се допускат. 3. Нивото на силата на звука на алармения сигнал е не по-малко от 75 dB (A) в жилищните помещения. В машинните отделения и помпените отделения аларменият сигнал трябва да е под формата на мигаща светлина, видима от всички страни и ясно забележима от всяка точка. Член 7.10 Отопление и вентилация Рулевите рубки са оборудвани с ефикасни отоплителни и вентилационни системи, които могат да бъдат регулирани. Член 7.11 Оборудване за работа с кърмови котви На борда на плавателни съдове и състави с рулеви рубки, оборудвани за управление с радиолокационни средства от едно лице, с дължина над 86 m или ширина над 22,90 m трябва да е възможно рулевият да спуска кърмовите котви от своя пост. Член 7.12 Издигащи се рулеви рубки 1. Механично задвижваната рулева рубка с подемен механизъм и нейното оборудване трябва да са проектирани по такъв начин, че безопасността на лицата на борда да не е застрашена. 2. Рулевата рубка с подемен механизъм не трябва да застрашава устойчивостта на плавателния съд. 3. Операциите, извършвани от рулевата рубка, не трябва да бъдат възпрепятствани при вдигане и сваляне. Трябва да е възможно да се влиза и излиза безопасно от рулевата рубка, независимо от положението ѝ. 4. Трябва да е възможно да се работи с подемния механизъм от вътрешността на рулевата рубка. Следните указания трябва да са разположени на поста за управление: a) налично напрежение; б) рулева рубка в най-ниско положение; в) рулева рубка в най-високо положение; г) рулевата рубка е заключена във фиксирана позиция (ако е приложимо). 5. Повдигащият механизъм трябва да позволява рулевата рубка да спира във всички позиции. Ако съществува възможност за заключване на рулевата рубка в определена позиция, механизмът за повдигане автоматично се деактивира при заключване. Освобождаване на заключването трябва да е възможно при всички работни условия. 6. Повдигащият механизъм трябва да бъде проектиран по такъв начин, че излизането извън крайните позиции да не е възможно. 7. Трябва да бъдат осигурени мерки за избягване на неконтролирано спускане на рулевата рубка. Трябва да бъдат инсталирани подходящи защитни елементи за предотвратяване на риска от нараняване, който може да произтече от спускането. Всички операции по спускане трябва автоматично да задействат оптичен и ясно различим звуков предупредителен сигнал. 8. Издигащите се рулеви рубки трябва да са оборудвани със система за аварийно спускане, която е независима от нормалния механизъм за повдигане и може да се използва дори и в случай на прекъсване на електрическото захранване. Тази аварийна система се управлява от рулевата рубка. При използване на аварийната система, скоростта на спускане трябва да бъде не по-ниска от скоростта на спускане при нормални условия. 9. (оставено непопълнено) 10. Хидравличните маркучи: a) трябва да се разрешават, само ако поглъщането на вибрациите или свободата на движение на компонентите прави използването им неизбежно; б) трябва да бъдат предназначени поне за максималното работно налягане; в) трябва да се подменят най-малко на всеки осем години. 11. Издигащите се рулеви рубки и техните уреди се проверяват редовно, но поне веднъж на всеки дванадесет месеца от компетентно лице. Безопасността на инсталацията се установява посредством визуална проверка и проверка за задоволителното функциониране. 12. Издигащите се рулеви рубки и техните уреди се проверяват от експерт: a) преди първоначално пускане в експлоатация; б) преди повторно пускане в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт; и в) редовно, най-малко на всеки пет години. При тези проверки доказателства за достатъчна якост и устойчивост се предоставят чрез изчисления. Издава се удостоверение за проверката, подписано от експерта и посочващо датата на проверката. Член 7.13 Вписване в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване за плавателни съдове с рулеви рубки, проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице В случай, че даден плавателен съд отговаря на специалните разпоредби относно рулевите рубки, проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице, както е определено в член 7.01, точка 3, член 7.04, точки 5 и 6, член 7.05, точки 3 и 4, член 7.06, точка 2 и членове 7.07, 7.08 и 7.11, в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване се вписва следното: „Плавателният съд е оборудван с рулева рубка, проектирана за управление с радиолокационни средства от едно лице“. Член 7.14 Прибиращи се рулеви рубки 1. Този член не се прилага за: а) демонтируеми рулеви рубки; и б) рулеви рубки, които не използват механизъм (напр. вериги, ролки, кабели, и т.н.), независимо дали се движат от човешка, електрическа, хидравлична или пневматична сила. 2. Прибиращата се рулева рубка и нейните уреди са проектирани по такъв начин, че безопасността на хората на борда не е застрашена. 3. Операциите, извършвани от рулевата рубка, не трябва да бъдат възпрепятствани по време на повдигане и понижаване. Трябва да има възможност за безопасно влизане и излизане от рулевата рубка, каквато и да е позицията. Аварийният изход може да бъде отвор в покрива, при условие че отговаря на изискванията за размерите посочени в член 14.06, точка 2. 4. Повдигащият механизъм трябва да позволява на рулевата рубка да спира във всички позиции. Ако възможността съществува за заключване на рулевата рубка в определено положение, повдигащият механизъм трябва да се деактивира автоматично при заключване. Освобождаването на ключалките трябва да е възможно при всякакви работни условия. 5. Механизмът за повдигане трябва да бъде проектиран по такъв начин, че да не е възможно да превишава крайните позиции. 6. Осигуряват се мерки за избягване на неконтролирано спускане на прибиращото се устройство на рулева рубка. Трябва да се инсталират подходящи защитни елементи, за да се предотврати рискът от нараняване, което може да е резултат от понижаване. Когато счете за необходимо, контролният орган може да изиска задействането на оптичен или звуков предупредителен сигнал по време на операции по спускане. 7. Хидравличните маркучи са: а) допустими само ако поглъщането на вибрациите или свободата на движение на компонентите прави използването им неизбежно; б) да са проектирани поне за максималното работно налягане; в) да се подменят най-късно на всеки осем години. 8. Прибиращите се рулеви рубки и техните уреди се проверяват редовно, но поне веднъж на дванадесет месеца от компетентно лице. Безопасността на инсталацията трябва да бъде установена чрез визуална проверка и проверка за задоволителна работа. Глава 8 Конструкция на двигателя Член 8.01 Общи положения 1. Двигателите и тяхното спомагателно оборудване трябва да са проектирани, построени и монтирани в съответствие с най-добрата практика. 2. Плавателните съдове под налягане, предназначени за експлоатация на борда на плавателния съд, се проверяват от експерт с цел да се удостовери, че са безопасни за експлоатация: a) преди първоначално пускане в експлоатация; б) преди повторно пускане в експлоатация след всяко изменение или ремонт; и в) редовно, най-малко на всеки пет години. Проверката включва вътрешна и външна проверка. Плавателни съдове за сгъстен въздух, чиято вътрешност не може да бъде надлежно проверена или чието състояние не може да бъде ясно установено по време на вътрешния контрол, подлежат на допълнително безразрушително изпитване или на изпитване на хидравличното налягане. Издава се удостоверение за проверката, подписано от експерта и посочващо датата на проверката. Други съоръжения, които изискват редовна проверка, в частност парните котли, другите плавателни съдове под налягане и техните принадлежности, както и асансьорите, трябва да съответстват на разпоредбите, валидни в една от държавите членки. 3. Могат да бъдат монтирани само двигатели с вътрешно горене, работещи с гориво с пламна температура над 55 °С. 4. Чрез дерогация от точка 3, плавателното средство може да бъде оборудвано със задвижващи или спомагателни системи, работещи с горива с точка на възпламеняване, равна на или по-ниска от 55 °C, ако отговарят на изискванията на Глава 30 и Приложение 8 или са извън обхвата на приложение на Глава 30. Член 8.02 Оборудване за безопасност 1. Двигателите се монтират и оборудват, така че да бъдат достъпни за работа и поддържане и да не застрашават обслужващия персонал, отговарящ за тези дейности. Те трябва да могат да бъдат обезопасени срещу случайно пускане. 2. Главните двигатели, спомагателното оборудване, парните котли, плавателните съдове под налягане и техните принадлежности трябва да бъдат оборудвани с обезопасяващи устройства. 3. В случай на извънредна ситуация трябва също така да е възможно да се изключат двигателите, задвижващи нагнетателните и смукателните вентилатори от място извън помещението, където те са монтирани, и от място извън машинното отделение. 4. При необходимост съединителите на тръби, които пренасят мазут, смазочни масла и масла, използвани в силови трансмисии, в системи за управление и задействане и в системи за отопление, се екранират или предпазват по друг подходящ начин, за да се избегне пръскането или изтичането на масло върху горещи повърхности, в смукателното устройство на двигателя или други източници на запалване. Броят на съединенията по тези тръбопроводни системи се свежда до минимум. 5. Външни тръби за пренасяне на гориво под високо налягане за дизелови двигатели между помпите за гориво под високо налягане и горивните дюзи се обезопасяват посредством тръбопроводи с кожух, способни да задържат горивото в случай на повреда на тръба под високо налягане. Тръбопроводната система с кожух включва устройства за събиране на течове и трябва да е предвидена алармена сигнализация, която се задейства при повреда в горивната тръба, като алармена сигнализация не се изисква при двигатели с не повече от два цилиндъра. Тръбопроводни системи с кожух не са необходими при двигатели на открити палуби, задвижващи брашпили и шпилове. 6. Изолацията на частите на двигателите трябва да съответства на изискванията на член 3.04, точка 3, параграф 2. Член 8.03 Задвижващи системи 1. Трябва да е възможно да бъде пускано, спирано и реверсирано задвижването на кораба по надежден и бърз начин. 2. Следните области се следят с подходящи устройства, които задействат алармена система, след като бъде достигната критична стойност: a) температурата на охлаждащата вода на главните двигатели; б) налягането на смазочното масло за главните двигатели и трансмисии, в) налягането на маслото и въздуха на звената за заден ход на главните двигатели, реверсивните механизми или гребните винтове. 3. Когато плавателните съдове имат само един задвижващ двигател, не трябва да е възможно той да се изключва автоматично, освен за защита срещу прекалено висока честота на въртене. 4. Когато плавателните съдове имат само един задвижващ двигател, този двигател може да бъде оборудван с автоматично устройство за намаляване на честотата на въртене само ако автоматичното намаляване на честотата на въртене се обозначава оптично и звуково в рулевата рубка и устройството за намаляване на оборотите на двигателя може да бъде изключено от рулевия пост. 5. Отворите за валовете трябва да са проектирани по такъв начин, че да се предотвратява изпускането на масла, замърсяващи водата. Член 8.04 Изпускателна система на двигателя 1. Отработилите газове трябва да се отвеждат напълно извън плавателния съд. 2. Предприемат се всички подходящи мерки, за да се предотврати навлизането на отработени газове в различните отделения. В рамките на тези мерки, изходящите тръби, които преминават през жилищно помещение или рулевата рубка, трябва да са покрити в този отрязък със защитна газонепроницаема обвивка. Хлабината между изходящата тръба и тази обвивка трябва да е отворена към въздуха на открито. 3. Изпускателните тръби трябва да се монтират и обезопасяват по такъв начин, че да не могат да причинят пожар. 4. Изпускателните тръби трябва да се изолират или охлаждат в машинните отделения по подходящ начин. Извън машинните отделения защитата от физически контакт може да се приеме за достатъчна мярка. Член 8.05 Резервоари за гориво, тръби и принадлежности 1. Течните горива се съхраняват в стоманени резервоари, които са неразделна част от корпуса или са здраво прикрепени към корпуса. Ако се изисква от конструкцията на плавателния съд, може да се използва равностоен по отношение на огнеустойчивостта материал. Тези изисквания не важат за резервоари с вместимост не повече от 12 литра, които са фабрично вградени в спомагателно оборудване. Резервоарите за гориво нямат общи повърхности с резервоарите за питейна вода. 2. Резервоарите за гориво и техните тръбопроводи и други принадлежности трябва да са оформени и разположени по такъв начин, че нито гориво, нито газове от него да могат случайно да попаднат във вътрешността на плавателния съд. Клапаните на резервоара, предназначени за вземане на проби от горивото или източване на вода, се затварят автоматично. 3. Резервоарите за гориво не могат да се разполагат пред първата носова непроницаема преграда или зад ахтерпиковата преграда. 4. Резервоарите за гориво и техните принадлежности не могат да се разполагат точно над двигателите или изпускателните тръби. 5. Отворите за зареждане на резервоарите за гориво трябва да са маркирани ясно. 6. Отворът на пълнещата тръба на резервоарите за течни горива e на палубата, с изключение на резервоари за дневен разход. Пълнещата тръба трябва да е снабдена със съединител в съответствие с европейски стандарт EN 12827:1999. Тези резервоари трябва да са оборудвани с тръбен отдушник, завършващ на открито над палубата и да са монтирани по такъв начин, че да не е възможно проникването на вода. Напречното сечение на отвеждащата тръба е поне 1,25 пъти по-голямо от напречното сечение на пълнещата тръба. Ако резервоарите са свързани, напречното сечение на свързващата тръба е поне 1,25 пъти по-голямо от напречното сечение на пълнещата тръба. 7. Непосредствено на изходите на резервоарите тръбопроводите за разпределяне на течно гориво трябва да са оборудвани с бързозатварящ се клапан, който може да бъде задействан от палубата, дори когато въпросните помещения са затворени. Ако устройството за задействане е защитено с капак, той не трябва да може да се заключва. Устройството за задействане следва да бъде маркирано в червено. Ако устройството е скрито, то се отбелязва със символ за „бързозатварящ се клапан на резервоар“ в съответствие с фигура 9 от Приложение 4, с дължина на страната минимум 10 cm. Първата алинея не се отнася за резервоари за гориво, директно монтирани на двигателя. 8. Тръбите за гориво, техните съединения, уплътнения и фитинги се правят от материали, годни да издържат на механичните, химичните и топлинните натоварвания, на които е вероятно да бъдат подложени. Тръбите за гориво не трябва да се излагат на неблагоприятното влияние на топлина и трябва да има възможност да бъдат проверявани по цялата им дължина. 9. Резервоарите за гориво трябва да са оборудвани с подходящо устройство за измерване на вместимостта. Устройствата за измерване на вместимостта трябва да могат да се отчитат до равнището на максимално напълване. Водомерните стъкла трябва да са ефикасно защитени срещу повреда от удар, снабдени с автоматично затварящо устройство в основата си, а горните им краища да са свързани с резервоарите над равнището им на максимално напълване. Материалът, използван за водомерните стъкла, не трябва да се деформира при нормални температури на средата. Измервателните тръби не трябва да завършват в жилищните пространства. Измервателните тръби, които завършват в машинно или котелно отделение, трябва да са оборудвани с подходящи затварящи устройства. 10. a) Горивните резервоари се обезопасяват срещу разлив на гориво при зареждане посредством подходящи бордови технически устройства, които се записват в точка 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване; б) Ако горивото се зарежда от станции за зареждане, които имат собствени технически устройства против разлив на гориво на борда по време на зареждане, изискванията към оборудването, посочени в буква “а” и точка 11, не се прилагат. 11. Ако резервоарите за гориво са снабдени с автоматично спирателно устройство, датчиците спират зареждането с гориво, когато резервоарът е 97 % пълен; това оборудване трябва да съответства на изискванията за „безотказност“. Ако датчикът задейства електрически контакт, който може да прекъсне веригата, предоставена от станцията за зареждане с гориво чрез двоичен сигнал, трябва да има възможност за предаване на сигнала до станцията за зареждане с гориво чрез водонепроницаем електрически съединител, който отговаря на изискванията на международен стандарт IEC 603091:2012 за 40—50 V DC, с корпус с бял цвят и положение на заземителния контакт десет часа. 12. Резервоарите за гориво трябва да са снабдени с отвори, които имат противотечови запушалки, позволяващи почистване и проверка. 13. Резервоарите за гориво, пряко захранващи задвижващите двигатели и двигателите, необходими за корабоплаването, трябва да бъдат оборудвани с устройство, което генерира светлинен и звуков сигнал в рулевата рубка, когато нивото на горивото не е достатъчно за по-нататъшно нормално функциониране. Член 8.06 Съхраняване на смазочно масло, тръби и принадлежности 1. Смазочното масло се съхранява в стоманени резервоари, които са неразделна част от корпуса или са здраво прикрепени към корпуса. Ако се изисква от конструкцията на плавателния съд, може да се използва равностоен по отношение на огнеустойчивостта материал. Тези изисквания не важат за резервоари с вместимост не повече от 25 литра. Резервоарите за смазочно масло нямат общи повърхности с резервоарите за питейна вода. 2. Резервоарите за смазочни масла, техните тръбопроводи и други принадлежности се оформят и разполагат по такъв начин, че нито смазочно масло, нито изпаренията от него да могат случайно да попаднат във вътрешността на плавателния съд. 3. Резервоарите за смазочно масло не могат да се намират пред първата носова непроницаема преграда. 4. Резервоарите за смазочно масло и техните принадлежности не могат да се разполагат точно над двигателите или изпускателните тръби. 5. Отворите за зареждане на резервоарите за смазочни масла трябва да са маркирани ясно. 6. Тръбите за смазочно масло, техните съединения, уплътнения и фитинги се правят от материали, годни да издържат на механичните, химичните и топлинните натоварвания, на които е вероятно да бъдат подложени. Тръбите не трябва да се излагат на неблагоприятното влияние на топлина и трябва да бъде възможно да бъдат проверявани по цялата им дължина. 7. Резервоарите за смазочно масло трябва да са оборудвани с подходящо устройство за измерване на вместимостта. Устройствата за измерване на вместимостта трябва да могат да се отчитат до равнището на максимално напълване. Водомерните стъкла трябва да са ефикасно защитени срещу повреда от удар, снабдени с автоматично затварящо устройство в основата си, а горните им краища да са свързани с резервоарите над равнището им на максимално напълване. Материалът, използван за водомерните стъкла, не трябва да се деформира при нормални температури на средата. Измервателните тръби не трябва да завършват в жилищните пространства. Измервателните тръби, които завършват в машинно или котелно отделение, трябва да са оборудвани с подходящи затварящи устройства. Член 8.07 Съхранение на масла, използвани в силови трансмисии, системи за управление и задействане и системи за отопление, тръбопроводи и принадлежности 1. Масла, използвани в силови трансмисии, системи за управление и задействане и системи за отопление, се съхраняват в стоманени резервоари, които са неразделна част от корпуса или са здраво прикрепени към корпуса. Ако се изисква от конструкцията на плавателния съд, може да се използва равностоен по отношение на огнеустойчивостта материал. Тези изисквания не важат за резервоари с вместимост не повече от 25 литра. Резервоарите за масло, посочени в първото изречение, не трябва да имат общи повърхности с резервоарите за питейна вода. 2. Резервоарите за масло съобразно точка 1 и техните тръбопроводи и други принадлежности трябва да са оформени и разположени по такъв начин, че нито такова масло, нито изпарения от него да могат случайно да попаднат във вътрешността на плавателния съд. 3. Резервоарите за масло, посочени в точка 1, не могат да се намират пред първата носова непроницаема преграда. 4. Резервоарите за масло, посочени в точка 1, и техните принадлежности не могат да се разполагат точно над двигателите или изпускателните тръби. 5. Отворите за зареждане на резервоарите за масло, посочени в точка 1, трябва да са маркирани ясно. 6. Тръбите за масло по точка 1, техните съединения, уплътнения и фитинги се правят от материали, годни да издържат на механичните, химичните и топлинните натоварвания, на които е вероятно да бъдат подложени. Тръбите не трябва да се излагат на неблагоприятното влияние на топлина и трябва да бъде възможно да бъдат проверявани по цялата им дължина. 7. Резервоарите за масло, посочени в точка 1, трябва да са оборудвани с подходящо устройство за измерване на вместимостта. Устройствата за измерване на вместимостта трябва да могат да се отчитат до равнището на максимално напълване. Водомерните стъкла трябва да са ефикасно защитени срещу повреда от удар, снабдени с автоматично затварящо устройство в основата си, а горните им краища да са свързани с резервоарите над равнището им на максимално напълване. Материалът, използван за водомерните стъкла, не трябва да се деформира при нормални температури на средата. Измервателните тръби не трябва да завършват в жилищните пространства. Измервателните тръби, които завършват в машинно или котелно отделение, трябва да са оборудвани с подходящи затварящи устройства. Член 8.08 Системи за изпомпване и осушаване на трюма 1. Трябва да бъде възможно изпомпването на всеки водонепроницаем отсек поотделно. Това изискване обаче не се отнася за водонепроницаемите отсеци, които обикновено са запечатани херметично при експлоатация. 2. Плавателни съдове, които изискват екипаж, трябва да са оборудвани с две отделни осушителни помпи, които не са монтирани на едно и също място. Поне една от тях трябва да се задвижва с мотор. Все пак, при плавателни съдове с мощност до 225 kW или пълна товароподемност под 350 t или когато плавателни съдове, които не са предназначени за превоз на стоки, имат водоизместване по-малко от 250 m3, една помпа е достатъчна, независимо дали е с ръчно задвижване или с двигател. Всяка от помпите трябва да може да се използва на всеки водонепроницаем отсек. 3. Минималният капацитет на изпомпване на първата осушителна помпа се пресмята по следната формула: се пресмята по формулата: Минималният капацитет на изпомпване на втората осушителна помпа се пресмята по следната формула: се пресмята по формулата: Все пак, стойността не трябва да надвишава стойността . За пресмятането на представлява дължината на най-дългия водонепроницаем отсек. В тези формули: е дължината на въпросния водонепроницаем отсек в [m]; е изчисленият вътрешен диаметър на главната тръба в [mm]; е изчисленият вътрешен диаметър на отводната тръба в [mm]. 4. Когато осушителните помпи са свързани със система за осушаване, осушителните тръби трябва да са с вътрешен диаметър най-малко , в mm, а отводните тръби с вътрешен диаметър най-малко , в mm. Когато дължината на плавателните съдове е по-малко от 25 m, стойностите и могат да бъдат намалени до 35 mm. 5. Разрешени са единствено самозасмукващи осушителни помпи. 6. Трябва да има поне по една всмукателна цедилка от дясната и лявата страна на всички отцеждащи се отсеци с плоско дъно, които са по-широки от 5 m. 7. Трябва да е възможно отводняване на ахтерпика през главното машинно отделение чрез лесно достъпно, автоматично затварящо приспособление. 8. Отклонителните тръби от отделни отсеци трябва да са свързани с главната осушителна тръба посредством заключващи се обратни клапани. Отсеци или други пространства, оборудвани за приемане на баласт, се свързват с осушителна система само чрез обикновено затварящо устройство. Това изискване не се прилага за трюмовете, които могат да приемат баласт. Такива трюмове се запълват с баластна вода чрез баластни тръбопроводи, които са монтирани постоянно и отделно от осушителни тръби или чрез отводни тръби, които могат да се свържат с главната осушителна тръба чрез гъвкави тръби или гъвкави преходници. Клапаните за приемане на вода, намиращи се в дъното на трюма, не могат да се използват за тази цел. 9. Дъната на трюмовете се оборудват с измервателни устройства. 10. Когато осушителна система включва постоянно монтирани тръбопроводи, осушителните тръби на дъното на трюма, предназначени за изпомпване на нефтосъдържащи води, са оборудвани с пробки, които са пломбирани на място от контролния орган. Броят и разположението на тези пробки се посочват Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. 11. Заключването на пробките в положение се разглежда като еквивалентно на пломбиране съгласно точка 10. Ключът или ключовете за заключване на пробките се означават съответно и се съхраняват на маркирано и лесно достъпно място в машинното отделение. Член 8.09 Съхранение на замърсена с нефтопродукти вода и отработени масла 1. Трябва да е възможно да се съхранява на борда водата, замърсена с нефтопродукти и натрупана при експлоатацията. Трюмът на машинното отделение се разглежда като място за съхранение за тази цел. 2. За съхранение на отработени масла в машинното отделение трябва да има един или няколко определени съда, чиято вместимост е не по-малка от 1,5 пъти количеството на отработени масла от картерите на всички монтирани двигатели с вътрешно горене и трансмисии, заедно с хидравличните течности от резервоарите с хидравлична течност. Съединенията, използвани за опразване на съдовете, посочени по-горе, трябва да съответстват на европейски стандарт EN 1305:2018. 3. При плавателни съдове използвани само за кратки курсове, контролният орган може да разрешава изключения от изискванията на точка 2. Член 8.10 Шум от плавателните съдове 1. Шумът, произвеждан от плавателния съд в движение, и по-специално шумовете от всмукване на въздух и изпускането на отработени газове на двигателя, трябва да бъдат заглушавани с използване на подходящи средства. 2. Нивото на звуково налягане на шума, създаван от плавателния съд в движение, не трябва да надвишава 70 dB(A), измерен на 25 m встрани от борда. 3. Освен дейностите по претоварване, нивото на звуково налягане на шума, създаван от плавателен съд на място, не трябва да надвишава 60 dB(A), измерен на 25 m встрани от борда. Глава 9 Емисии на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене Член 9.00 Определения За целите на настоящата глава се прилагат следните определения: 1. „двигател с вътрешно горене“: преобразувател на енергия, различен от газова турбина, проектиран да преобразува химичната енергия (входяща) в механична енергия (изходяща) чрез процес на вътрешно горене; той включва, ако такива са монтирани, система за контрол на емисиите и комуникационен интерфейс (апаратна част и съобщения) между блока(овете) за електронно управление на системата на двигателя и всеки друг контролен блок; 2. „одобряване на типа“: процедурата, чрез която компетентният орган удостоверява, че даден тип двигател или фамилия двигатели отговаря на съответните административни разпоредби и технически изисквания по отношение на равнищата на емисиите от газообразни замърсители и частици, изпускани от двигателя (двигателите); 3. „фамилия двигатели“: група от двигатели, обособена от производител на двигатели, които поради своята конструкция притежават сходни характеристики относно емисиите на отработили газове и отговарят на приложимите изисквания за пределните стойности на емисиите; 4. „еталонна мощност“: полезната мощност, която се използва за определяне на приложимите пределни стойности на емисиите за двигателя; 5. „производител на двигател“: всяко физическо или юридическо лице, което отговаря пред органа по одобряването за всички аспекти на процеса на одобряване на типа или разрешаване на двигателя и за гарантиране на съответствие на производството на двигатели и което отговаря също за теми, свързани с надзора на пазара за произведените двигатели, независимо дали то участва пряко във всички етапи на проектирането и изработването на двигателя, който е предмет на процеса на одобряване на типа; 6. „протокол за параметрите на двигателя“: документ съгласно Приложение 6, в който са надлежно регистрирани всички параметри, заедно с промените, включително съставните елементи и настройките на двигателя, които засягат нивото на емисиите на газообразни и прахови замърсяващи вещества от двигателя. Член 9.01 Общи разпоредби 1. Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за всички двигатели с вътрешно горене с еталонна мощност, по-голяма или равна на 19 kW, монтирани на борда на плавателното средство. 2. Двигателите с вътрешно горене отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1628. Само двигатели с вътрешно горене от категориите: a) IWP; б) IWA; в) NRE с еталонна мощност под 560 kW; или г) двигатели, признати за еквивалентни съгласно Регламент (ЕС) 2016/1628 трябва да бъдат монтирани. Това съответствие се установява посредством удостоверение за одобрение на типа. 3. Копия от удостоверението за одобрение на типа, инструкциите на производителя на двигателя и протокола за параметрите на двигателя се съхраняват на борда. 4. Mонтирането на резервни двигатели, както са определени в Регламент (ЕС) 2016/1628, е забранено. Ремонтът на съществуващ двигател обаче е разрешен при тези обстоятелства посочени в член 9.10. 5. За целите на изпълнението на задачите съгласно настоящата глава, контролният орган може да наеме техническа служба. За целите на настоящия стандарт се признават само техническите служби, нотифицирани съгласно Регламент (ЕС) 2016/1628. Член 9.02 Вписване в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване Идентификационният номер и когато е приложимо, номерът на одобрението на типа на всички двигатели с вътрешно горене на борда на плавателно средство се вписват в точка 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. Член 9.03 Разпоредби за монтирането на двигатели с вътрешно горене Монтажът на двигателите в плавателните средства трябва да съответства на ограниченията, определени в приложното поле на одобрението на типа. Член 9.04 Инструкции на производителя на двигателя 1. В инструкциите, които производителят на двигателя трябва да изготви, се посочват съответните компоненти на отработилите газове, както и реглажите и параметрите, чрез които може да бъде постигнато непрекъснато съответствие с пределните нива на емисиите на отработили газове. 2. Инструкциите трябва да съдържат най-малко следните данни: a) тип на двигателя и когато е уместно, фамилията двигатели с посочване на еталонна мощност и честотата на въртене; б) списък на съставните елементи и параметрите на двигателя от значение за отделянето на отработили газове; в) точни характеристики за идентифициране на позволените съставни елементи, които са от значение за отделянето на отработили газове (например серийните номера върху съставните елементи); г) параметрите на двигателя, имащи отношение към отделянето на отработили газове, като например регулировъчните диапазони за момента на впръскване, допустимата температура на водата за охлаждане, максималното обратно налягане на отработилите газове. Член 9.05 Изпитвания на двигатели с вътрешно горене 1. По време на изпитването на монтажа и в случай на междинни и специални изпитвания, контролният орган проверява текущото състояние на двигателя по отношение на съставните елементи, реглажите и параметрите, посочени в инструкциите на производителя на двигателя и протокола за параметрите на двигателя. 2. Резултатите от изпитванията съгласно точка 1 се регистрират в протокола за параметрите на двигателя в съответствие с Приложение 6. 3. Ако монтажът, междинните и специалните изпитвания покажат, че по отношение на своите параметри, съставни елементи и настройки, двигателите с вътрешно горене, монтирани на борда, отговарят на спецификациите, посочени в документите, обхванати от член 9.01, точка 3, може да се приеме, че емисиите на отработили газове и частици от двигателите с вътрешно горене са съобразени с пределно допустимите стойности. Ако контролният орган установи, че двигател с вътрешно горене не отговаря на изискванията, посочени в документите, обхванати от член 9.01, точка 3, той изисква да се предприемат стъпки за възстановяване на съответствието на двигателя с вътрешно горене. 4. В случай на двигатели с вътрешно горене със системи за обработка на отработилите газове се извършват проверки за установяване дали тези системи работят правилно в контекста на монтажа, междинното или специалното изпитване. Член 9.06 Изпитвания на монтажа 1. След монтирането на двигател с вътрешно горене на борда, но преди да започне използването му се провежда изпитване на монтажа. Това изпитване, което е част от първоначалната проверка на плавателното средство или от специална проверка по повод на монтирането на съответния двигател с вътрешно горене, довежда или до регистрация на двигателя в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване, което следва да бъде издадено за първи път, или до изменение на съществуващото Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване. 2. По време на изпитването на монтажа проверката на контролния орган трябва да гарантира, че даден двигател, монтиран на борда, все още отговаря на техническите изисквания относно нивото на емисиите на газообразни замърсители и прахови частици, дори след като е претърпял изменения или адаптации след издаването на одобрението на типа. 3. Контролният орган може да не извърши изпитване на монтажа съгласно точка 1, ако двигател с вътрешно горене с еталонна мощност по-малка от 130 kW е заменен с двигател с вътрешно горене, попадащ в обхвата на същото одобрение на типа съгласно член 9.01, точка 2. Като предпоставка за това се съобщава на контролния орган за замяната на двигателя и му се предоставя копие на документа за одобрение на типа и данни за идентификационния номер на монтирания на ново двигател. Контролният орган извършва съответните изменения в точка 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. Член 9.07 Междинни изпитвания 1. В случай на междинни изпитвания проверката на контролния орган трябва да гарантира, че монтиран на борда двигател все още отговаря на техническите изисквания относно нивото на емисиите на газообразни замърсители и прахови частици, дори след като е претърпял изменения или адаптации след изпитването на монтажа. 2. Междинните изпитвания на двигател с вътрешно горене се извършват в контекста на периодична проверка на плавателното средство. Член 9.08 Специални изпитвания 1. В случай на специални изпитвания, проверката на контролния орган трябва да гарантира, че монтиран на борда двигател все още отговаря на техническите изисквания относно нивото на емисиите на газообразни замърсители и прахови частици след всяка значителна промяна. 2. След всяка значителна промяна по двигателя, която може потенциално да повлияе на емисиите на газообразни и прахови замърсители от двигателя с вътрешно горене, трябва винаги да се провежда специално изпитване. Член 9.09 Специфични изисквания относно системи за последваща обработка на отработилите газове 1. Системите за последваща обработка на отработилите газовене трябва да нарушават безопасната експлоатация на плавателното средство, включително на задвижващата система и електрозахранването, нито да блокират изпускателната уредба. 2. Когато система за последваща обработка на отработилите газове на двигателите с вътрешно горене, които осигуряват главното задвижване на плавателното средство, е оборудвана с устройство, позволяващо нейното заобикаляне, то трябва да отговаря на следните условия: a) В случай на отказ на системата за последваща обработка на отработилите газове, активирането на устройството за заобикалянето ѝ трябва да позволява на плавателното средство да остане управляемо на собствен ход; б) В случай на задействане на устройството за заобикаляне на системата за последваща обработка системата за управление на това устройство подава звуков и светлинен алармен сигнал в рулевата рубка; в) Системата за управление на устройството за заобикаляне на системата за последваща обработка записва в постоянна компютърна памет всички инциденти във връзка с работата на двигателя с използването на това устройство. Информацията трябва да бъде лесно достъпна за компетентните органи. 3. Когато в съответствие с член 25, точка 3, буква “е” от Регламент (ЕС) 2016/1628 е инсталирана диагностична система за контрол, изискваните алармени системи трябва да задействат звуков и оптичен алармен сигнал в рулевата рубка в случай на неизправности. 4. Ако система за последваща обработка на отработили газове разчита на използването на реагент за намаляване на емисиите, изискваните алармени системи трябва да сигнализират на екипажа за нуждата от напълване на резервоара за реагент преди той да се изпразни, или за необходимостта от подмяна на реагента, ако той не отговаря на спецификациите за концентрация. Когато диагностичната система за контрол, инсталирана в съответствие с член 25, точка 3, буква “е” от Регламент (ЕС) 2016/1628, може да активира намаление на мощността на двигателя с вътрешно горене, трябва да са изпълнени следните изисквания: a) Задействането на намалението на мощността трябва да позволява на плавателното средство да остане управляемо на собствен ход; б) В случай на задействане на намаление на мощността, системата за контрол трябва да подава звуков и светлинен алармен сигнал в рулевата рубка; 5. Изискването по точка 1 се счита за изпълнено, когато плавателният съд е оборудван с: a) втора независима система за задвижване (дори ако тази втора система също включва система за следобработка на отработилите газове), която позволява на плавателното средство да остане управляемо на собствен ход; или б) система за последваща обработка с устройство за нейното заобикаляне съгласно точка 2; или в) алармена система позволяваща предупреждение за неизправност на системата за последваща обработка, когато плавателният съд е само с едномоторна пропулсивна система, комбинирана с възможност за отмяна на автоматичното изключване на двигателя, за да продължи операция за най-малко 30 минути, за да достигне безопасно котвена стоянка. Член 9.10 Ремонт на двигатели в експлоатация 1. Ремонтът на двигатели е разрешен при условие, че: а) те са в съответствие с типовото одобрение и съществуващия протокол за параметрите на двигателя;б) идентичността на този ремонтиран двигател може да бъде проследена, така че оригиналният двигател, който е бил пуснат на пазара и инсталиран на плавателния съд може да бъдат идентифициран. Ако ремонтът доведе до подмяна на целия двигател, изискванията на член 9.01, точка 2 се прилагат. По-специално, ако на двигателя е присвоен различен идентификационен номер, той тогава се счита за новомонтиран двигател. 2. При извършване на профилактика или ремонт на двигател с вътрешно горене с подмяна на компоненти, лицето или фирмата, извършили такава поддръжка или ремонтът трябва да предоставят доклад, който включва: а) дата на поддръжка или ремонт; б) описание на извършената поддръжка или ремонт, включително състоянието на двигателя преди този ремонт и причина за ремонта; в) списък на компонентите, които са били заменени или използвани на двигателя, със спецификациите от тези монтирани компоненти, които показват, че двигателят все още отговаря на типовото одобрение; г) потвърждение за съответствие с инструкциите на производителя на двигателя и протокола за параметрите на двигателя, посочен в член 9.05, точка 1, след поддръжка или ремонт; д) когато е подходящо, информацията се нанася на идентификационната табела на двигателя преди ремонт и след ремонт; е) когато е подходящо, подкрепящи снимки. Глава 10 Електрическо оборудване и електрически инсталации Член 10.01 Общи положения 1. Когато няма специални изисквания за определени части от електрическата инсталация или електрическото оборудване, равнището на безопасност се смята за задоволително, ако тези части са монтирани в съответствие с одобрен европейски стандарт или според изискванията на призната класификационна организация. Съответните документи трябва да бъдат представени на контролния орган. 2. Следните документи, носещи печата на контролния орган, трябва да са налични на борда: a) общи планове на цялата електрическа инсталация; б) планове на главни разпределителни табла, аварийни разпределителни табла, разпределителни табла, които показват най-важните технически данни като големината на номиналния ток на предпазителите и превключващите устройства; в) указания за изискванията за мощност на електрическото работно оборудване; г) видовете кабели, посочващи напречните сечения на проводниците; д) за системите за електрическо задвижване на плавателния съд, планове на разпределителното табло, както и документация за електрическия задвижващ двигател; е) планове на системите за електронно управление на руля, регулиране, сигнализация и безопасност; ж) планове на управляващи вериги. За плавателни средства без екипаж, тези документи не трябва да бъдат на борда, но трябва да са винаги на разположение при собственика. 3. Оборудването и инсталациите трябва да бъдат проектирани за постоянен крен на плавателното средство до 15°, както и вътрешна температура от 0°C до + 40°C и температура на палубата от - 20°С до + 40°С. Те трябва да бъдат изцяло функционални до тези граници. 4. Електрическото оборудване и съоръженията трябва да бъдат лесно достъпни и лесни за поддръжка. 5. Електрическото оборудване и електрическите инсталации трябва да бъдат проектирани и монтирани, така че вибрациите, които възникват при нормална експлоатация на борда, да не причиняват неизправности или повреда. Член 10.02 Електроснабдителни системи 1. Когато плавателното средство е оборудвано с електрическа система, тази инсталация трябва да има поне два източника на енергия, така че при повреда на единия източник на енергия другият да може да захранва потребителското оборудване, необходимо за безопасната експлоатация в продължение на най-малко 30 минути. 2. Подходящото оразмеряване на електрическото захранване се доказва посредством изчисляване на потреблението. Съответен коефициент на използване може да бъде взет предвид. 3. Независимо от точка 1 по горе, член 6.04 се прилага за източници на енергия за рулеви системи. Член 10.03 Защита срещу достъп до опасни части, срещу чужди твърди тела и проникване на вода Видовете минимална защита за части на трайна електрическа инсталация са изложени в следната таблица: Вид минимална защита в съответствие с европейски стандарт EN 60529:2014 Местоположение Генератори Двигатели Трансформатори Разпределителни табла Разпределение Превключватели Арматура за инсталации(4) Осветителни уреди/пожар-ни датчици и ръчни пожароизвестители Сервизни помещения, машинни отделения и помещения на рулевия апарат IP 22 IP 22 IP 22(2) IP 22(1) (2) IP 44 IP 22 Трюмове IP 55 IP 55 IP 55 IP 55 Помещения за акумулатори и шкафове за бои IP 44 и (Ex)(3) Открити палуби и открити постове за управление IP 55 IP 55 IP 55 IP 55 IP 55 Затворена рулева рубка IP 55 IP 22 IP 22 IP 22 IP 22 IP 22 Жилищни помещения с изключение на санитарни и мокри помещения IP 22 IP 20 IP 20 Санитарни и мокри помещения IP 44 IP 44 IP 44 IP 55 IP 44 Забележки: (1) Когато оборудването отделя големи количества топлина: IP 12. (2) Когато видът защита не е осигурен от самото оборудване, местоположението на оборудването трябва да отговаря на условията, посочени в таблицата. (3) Сертифициран обезопасен вид електрическо оборудване, например инсталации: a) разрешено съгласно европейските стандарти серия EN 60079 във версията им в сила на 6 юли 2017 г., б) по-нисък минимален вид защита, в зависимост от проекта, например някои видове пожарни датчици. Ако устройствата за осветяване, пожарни датчици или ръчни пожароизвестители се използват в шкафове за акумулатор и бои, двете условия трябва да бъдат спазени. (4) За арматура за инсталации за ток от 125 A и по-голям: IP 66 (EN 60529:2014). Член 10.04 Защита от експлозия 1. Само взривообезопасено електрическо оборудване (удостоверена безопасност) може да се монтира в помещенията или зоните, където е вероятно да се натрупва експлозивна атмосфера. Това оборудване трябва да бъде изпитано и одобрено по отношение на неговата оперативна безопасност в експлозивна атмосфера от изпитваща институция, призната въз основа на национални разпоредби на една от държавите членки. Монтажът в тези помещения или зони на превключващи устройства за осветителни тела и други електрически съоръжения трябва да се избягва доколкото е възможно. При установяването на взривобезопасността трябва да се вземат предвид характеристиките на атмосферата, която е вероятно да възникне (група на взривен потенциал, температурен клас) и на изискванията на съответната зона. Информацията и ограниченията в удостоверенията за одобрение на оборудването трябва да бъдат спазвани. Класифицирането и оценяването на области с риск от експлозия трябва да се извършват и документират в съответствие с международни стандарти EN 60079-10-1:2020 и EN 60079-10-2:2015. 2. Приложими правила за опасни зони: a) В зона 0 са разрешени само конструктивно безопасни вериги (клас на защита Ex ia) в съответствие с международен стандарт IEC 60079-11:2012; б) В зона 1 е разрешено само защитено от експлозии електрическо оборудване (удостоверена безопасност); в) В зона 2 е необходимо да бъдат предприети мерки за защита на електрическите съоръжения, които са подходящи за вида и предназначението на работното оборудване. Одобрението в тези области е ограничено до: aa) защитено от експлозии електрическо оборудване (удостоверена безопасност); или бб) работно оборудване, което при нормална експлоатация не произвежда искри и чиито повърхности могат да влязат в контакт с външен въздух, и което не достига до недопустими температури; или вв) работно оборудване, което е защитено чрез херметизиране или което е капсулирано по устойчив на пари начин (минимален клас защита IP 55) и чиито повърхности не достигат недопустими температури. 3. За защита от експлозии на прах, се прилагат изискванията в съответствие с европейски стандарт EN 60079-10-2:2015. Член 10.05 Заземяване 1. Заземяване се изисква за електрически инсталации с напрежение над 50 V. 2. Изложени метални части, които при нормални работни условия не са под напрежение, като фундаменти и кожуси на електрическата система на електрически инсталации и немобилни електрически съоръжения, се заземяват отделно, ако не са инсталирани по такъв начин, че да са в пряк контакт с корпуса на плавателното средство . 3. Обвивките на подвижните електрически съоръжения трябва да бъдат заземени чрез допълнителен проводник, по който обикновено не тече ток и който е интегриран в захранващия кабел. Това изискване не се прилага, когато се използва трансформатор за изолация или когато оборудването има защитна изолация (двойна изолация). 4. Напречното сечение на проводниците за заземяване трябва да е най-малко равно на стойностите, получени от следната таблица: Напречно сечение на външни проводници (S) [mm2] Минимално сечение на заземяващи проводници в изолирани кабели [mm2] монтирани отделно [mm2] 0,5 ≤ S ≤ 4 същото напречно сечение като за
външния проводник 4 4 < S ≤ 16 същото напречно сечение като за външния проводник 16 < S ≤ 35 16 35 < S ≤ 120 половината от напречно сечение на външния проводник S > 120 70 Член 10.06 Максимално допустимо напрежение Следните напрежения не трябва да се превишават: Вид оборудване или инсталация Максимално допустимо напрежение Постоянен ток Еднофазен променлив ток Трифазен променлив ток Захранващи и отоплителни инсталации, включително съединителните муфи за общо ползване 250 V 250 V 690 V б) Инсталации за осветление, предаване на заповеди и информация, включително гнезда за общо ползване 250 V 250 V - в) Съединителни муфи за електрозахранване на подвижните електрически съоръжения, използвани на открити палуби или в ограничени или влажни, изградени от метал помещения, различни от котли и резервоари 1. Общи положения 50 V(1) 50 V(1) - 2. В случай, че се използва трансформатор за изолация, обслужващ едно използвано оборудване - 250 V2) - 3. В случай, че се използва оборудване, снабдено със защитна изолация (двойна изолация) 250 V 250 V - 4. В случай, че се използва използване на прекъсвач на остатъчен ток ≤ 30 mA - 250 V 690 V г) Мобилно електрическо оборудване (например електрически устройства за контейнери, двигатели, вентилатори и помпи), които обичайно не се коригират по време на работа, чиито открити тоководещи части са заземени с помощта на защитен проводник, интегриран в свързващия кабел, и които са свързани с корпуса, не само от този защитен проводник, а от тяхното местоположение или от друг проводник 250 V 250 V 690 V д) Съединителни муфи за електрозахранване на мобилно електрическо оборудване, използвано в котли и резервоари 50 V1) 50 V(1) - Забележки: (1) Когато това напрежение идва от мрежи с по-високо напрежение, трябва да се използва галванична изолация (трансформатор за изолация). (2) Вторичната електрическа верига трябва да бъде изолирана от шасито за всички полярности. 2. Ако необходимите защитни мерки са спазени, по-високо напрежение е допустимо: a) за захранващи инсталации, чиято мощност налага това; б) за специални инсталации на борда, като радиоинсталации и запалителни устройства. 3. Контролният орган може да разреши други изключения в обосновани случаи, ако изискваните защитни мерки са спазени. Член 10.07 Разпределителни системи 1. Следните разпределителни системи са допустими за прав ток и еднофазен променлив ток: a) 2-проводникови системи, от които една е заземена (L1/N/PE); б) еднопроводникови системи, използващи корпуса като обратен проводник, само за местни инсталации (например стартерни устройства за двигатели с вътрешно горене) (L1/PEN); в) 2-проводникови системи, изолирани от корпуса (L1/L2/PE). 2. Следните разпределителни системи са допустими за трифазен променлив ток: a) 4-проводникови системи със заземяване на неутралната точка, неизползващи корпуса като обратен проводник (L1/L2/L3/N/PE) = мрежа (TN-S) или мрежа (ТТ); б) 3-проводникова система, изолирана от корпуса (L1/L2/L3/PE) = мрежа (IT); в) 3-проводникова система със заземяване на неутралната точка, използваща корпуса като обратен проводник, освен при крайни контури (L1/L2/L3/PEN). 3. Контролният орган има право да допусне използването на други разпределителни системи. Член 10.08 Връзка с брега или други външни мрежи Захранващото устройство, което представлява цялото бордово оборудване за пренос на електрическа енергия към плавателното средство, трябва да бъде проектирано, както следва: а) Прехвърляне от крайбрежните електрозахранващи системи: aa) За токове до 125 A трябва да се спазват изискванията на европейските стандарти EN 158691:2019 и EN 15869-3:2019; бб) За токове по-големи от 250 A трябва да се спазват изискванията на европейските стандарти EN 16840:2017. б) Във всички останали случаи се прилагат изискванията на точки 2-9. Посочените изисквания се считат за спазени, ако стандартите, посочени в буква “а”, се спазват за въпросната употреба. 2. Входящите захранващи линии от брегови мрежи или други външни мрежи към бордовата електрическа уредба трябва да имат постоянна връзка на борда под формата на фиксирани терминали или фиксирани съединителни муфи. Кабели от оптични връзки не подлежат на натоварване на опън. 3. Когато напрежението на връзката превиши 50 V, корпусът трябва да бъде заземен. Връзката за заземяване трябва да бъде маркирана по специален начин. 4. Защитните устройства на връзките трябва да могат да се заключват по такъв начин, че да не допускат едновременна работа на генераторите на бордовата мрежа и брегова мрежа или друга външна мрежа. Кратък период на едновременна работа се разрешава при преминаване от една система към друга без прекъсване на напрежението. 5. Връзката трябва да бъде защитена срещу къси съединения и претоварване. 6. Основното електрическо разпределително табло има индикатор, който показва дали връзката е под напрежение. 7. Трябва да бъдат инсталирани индикаторни устройства, за да да може да се сравнява полярността при постоянен ток и последователността на фазите при променлив ток между връзката и бордовата мрежа. 8. Табло върху връзката трябва да посочва: a) мерките, необходими за осъществяване на връзката; б) вида на тока и номиналното напрежение, а при променлив ток — честотата. 9. Ако се използват гнезда, разчетени за сила на тока над 16 A, трябва да се предприемат стъпки за гарантиране, че включването и изключването могат да стават само, когато линията не е под напрежение. Член 10.09 Електрозахранване за друго плавателно средство 1. Когато електроенергия се подава към друго плавателно средство, трябва да съществува отделна връзка. 2. Член 10.08, точка 2 и точки 4 - 9 се прилага mutatis mutandis. Член 10.10 Генератори, двигатели и трансформатори 1. Генератори, задвижвани от главния двигател, от вала на гребен винт или от спомагателни устройства, предназначени за друга функция, следва да бъдат проектирани като функция от диапазона на честотите на въртене, които могат да възникнат по време на експлоатация. 2. Трансформаторите трябва да бъдат монтирани на проветриви места или в добре проветрени помещения. 3. Първичните и вторични намотки на трансформатори се изпълняват по електрически изолиран начин. Автотрансформаторите са изключени от настоящия документ. 4. Трябва да са налице съответни изводи от номиналното напрежение за установяване на вторичното напрежение на трансформаторите. Автотрансформаторите са изключени от настоящия документ. 5. Двигатели, генератори и трансформатори се предоставят от производителя с табела, която освен наименованието на дружеството, серийния номер на машината и номиналната мощност трябва да съдържа основните данни за мощността. Член 10.11 Батерии, акумулатори и техните зарядни устройства 1. Акумулаторите са достъпни и поставени, така че да не се изместват от движението на плавателното средство. Те не се поставят на места, където са изложени на прекомерна топлина, силен студ, пръски, пара или изпарения. 2. Акумулаторите не трябва да бъдат поставяни в рулевата рубка, жилищните помещения и трюмовете, а в случай на пътнически плавателни съдове, в каюти, помещения за пътници и камбузи. Първото изречение не се прилага за акумулатори: a) в мобилните устройства; или б) с мощност за зареждане, по-малка от 0,2 kW. 3. Акумулатори, изискващи мощност за зареждане над 2,0 kW, се монтират в специално предвидено за тях помещение. Ако са разположени на палубата, те могат също така да бъдат поставени в шкаф. Ако е възможно акумулаторите да отделят газ, това помещение или този шкаф трябва да имат механична вентилация към откритата палуба (подаван и отвеждан въздух). 4. Мощността за зареждане се изчислява въз основа на максималния заряден ток и номиналното напрежение на акумулатора, като отчита характерните криви на зареждане на зарядното устройство. 5. Акумулаторите, изискващи мощност за зареждане над 2,0 kW, могат също да бъдат инсталирани под палубите в шкаф или кутия. Те могат също така да бъдат монтирани без кутия в машинно отделение, електрическо сервизно помещение или на всяко друго добре проветриво място, при условие че са обезопасени срещу падащи предмети и капеща вода. 6. Вътрешните повърхности на всички помещения, шкафове или сандъци, както и рафтове или други компоненти, предвидени за акумулатори, трябва да бъдат защитени срещу агресивното действие на електролита. 7. Трябва да бъде осигурена ефективна вентилация, когато акумулаторите са монтирани в затворено помещение, шкаф или сандък. Механична вентилация трябва да бъде осигурена за мощност на зареждане над a) 2,0 kW за никел-кадмиеви акумулатори; б) 3,0 kW за оловни акумулатори. Въздухът трябва да влиза откъм пода и да се изпуска през тавана, така че да се осигури пълното изхвърляне на газовете. Вентилационните тръби не трябва да съдържат устройства, които възпрепятстват въздушния поток като спирачни вентили. 8. Необходимият дебит на въздуха () се изчислява по следната формула: . където = 0,11 за акумулатори с течни електролити; = 0,03 за акумулатори със затворени клетки (електролит блокиран в гел, нетъкани влакнести материали); = ¼ от максималния ток на зарядното устройство в А; = брой клетки в серийна верига. При буферните акумулатори на бордовата мрежа, други методи на изчисление, които отчитат характерната крива на зареждане на зарядните устройства, могат да бъдат приети от контролния орган, при условие че тези методи се основават на разпоредбите на признати класификационни организации или на съответните стандарти. 9. При естествено проветряване напречното сечение на въздуховодите трябва да е достатъчно за необходимия дебит на въздуха въз основа на скорост на въздушния поток от 0,5 m/s. Напречното сечение обаче трябва да има минимална стойност: a) 80 cm2 за оловни акумулатори; б) 120 cm2 за никел-кадмиеви акумулатори. 10. При механично проветряване, трябва да бъде осигурен вентилатор, за предпочитане с изпускащо устройство; неговият мотор трябва да е извън газовия поток и въздушния поток. Вентилаторите трябва да бъдат с конструкция, която да изключва произвеждането на искри поради допир между лопатката и обшивката на вентилатора и да не допускат електростатични заряди. 11. На вратите или на капаците на помещенията, шкафовете или кутиите с акумулатори се поставя символ за „Забранено паленето на огън и пушенето“ съгласно фигура 2 от Приложение 4, с диаметър от най-малко 10 cm. 12. Зарядните устройства трябва по принцип да бъдат проектирани, така че разредените акумулатори да могат да бъдат заредени в рамките на максимум 15 часа на 80 % от техния номинален капацитет, без да се превишава токът на максималната допустима скорост на зареждане. 13. Трябва да се използват само автоматични зарядни устройства, които съответстват на характеристиките на зареждане на вида акумулатор. 14. Когато едновременно със зареждането се захранва потребителско оборудване, при избора на зарядно устройство трябва да бъдат взети под внимание изискванията за мощност на потребителското оборудване. Трябва да бъде поддържано напрежение на зареждане с максимална стойност до 120 % от номиналното напрежение, независимо от настоящите изисквания към мощността. Цифрата се увеличава до 125 % за тяговите акумулатори. 15. Изискванията на европейски стандарт EN 62619:2017 и EN 62620:2015 трябва се прилага за литиево-йонни акумулатори. 16. Трябва да се използват системи за управление на акумулатори с цел следене на акумулаторите, ако това е възможно. Литиево-йонните акумулатори трябва да бъдат оборудвани с такива системи. Тези системи включват като минимум следните функционални възможности: защита на клетки (късо съединение, външна, вътрешна, ток на претоварване, дълбоко изпускане и др.); б) контрол на зареждането, при условие че това не става с помощта на зарядното устройство; в) управление на товара; г) определяне на нивото на зареждане; д) балансиране на клетките; е) контрол на температурата; В зависимост от използването, ако е възможно, те трябва да включват още следните функционални възможности: ж) определяне на остаряването, остатъчния капацитет, вътрешно съпротивление и т.н.; з) комуникация (напр. с инвертори и контролни прибори); и) проверка на автентичността и идентификация; й) история. 17. Помещенията, в които се съхраняват литиево-йонни акумулатори, трябва да отговарят на следните изисквания: а) Тези помещения трябва да бъдат защитени срещу пожар на един или няколко литиево-йонни акумулатора въз основа на концепция за противопожарна защита, разработена от експерт: аа) като се има предвид другото оборудване, разположено в същото помещение; бб) като се вземат предвид инструкциите на производителя на литиево-йонните акумулатори; вв) включително разпоредби за алармени системи. Концепцията за противопожарна защита може да отпадне, ако литиево-йонните акумулатори са съхранени в огнеупорен корпус, който е оборудван; гг) с най-малко едно устройство за наблюдение (пожарен и термичен сензор); и дд) чрез дерогация от член 13.06, с една подходяща неподвижна пожарогасителна инсталация за защита на обекта в съответствие с член 13.06. б) В случая, посочен в буква “а” първо изречение, тези помещения трябва да бъдат екранирани с прегради A60; в) Тези помещения или литиево-йонните акумулатори, поставени в огнеупорен корпус, трябва да бъдат механично вентилирани до откритата палуба. Изпускателният отвор на вентилацията се разполага по такъв начин, че да не се застрашава безопасността на хората на борда. Тези изисквания не се прилагат, ако кумулативният капацитет на литиево-йонния акумулаторите в помещението е под 20 kWh. 18. Изискванията на точки 16 и 17 не се прилагат за акумулатори с мощност на зареждане по-малка от 0,2 kW 19. За батерии, точки 1 - 12 и точка 16 се прилагат mutatis mutandis. Член 10.12 Комутационна и пусковорегулиращата апаратура 1. Разпределителни табла a) Оборудването, ключовете, предпазителите и инструментите на таблата трябва да бъдат подредени на видно място и достъпни за поддръжка и ремонт. Терминалите за напрежение до 50 V и за напрежения над 50 V трябва да са разделени и съответно означени; б) Табели с маркировка, указващи веригата, трябва да бъдат прикрепени към разпределителните табла за всички прекъсвачи и уреди. Номиналният ток и веригата трябва да бъдат посочени за предпазителите; в) Когато оборудване с работно напрежение над 50 V се монтира зад врати, тоководещите елементи на това оборудване трябва да са обезопасени против случаен допир, когато вратите са отворени; г) Материалите, от които са направени разпределителните табла, трябва да са с достатъчна механична якост и трайност, да са забавящи горенето, самогасящи се и да не са хигроскопични; д) При ниско напрежение: предпазители с висок капацитет за предпазване от разрушаване са монтирани в разпределителни табла, a принадлежности и оборудване за физическа защита са на разположение за монтаж и изваждане на подобни патрони. 2. Прекъсвачи, предпазители a) Веригите на генератора и потребителско оборудване трябва да са защитени срещу къси съединения и ток на претоварване по всички незаземени проводници. За тази цел могат да бъдат използвани превключващи устройства, задействани при късо съединение и претоварване, или предпазители (с патрони). Веригите, захранващи рулевата система съгласно член 6.04, и техните управляващи вериги трябва да са защитени само срещу късо съединение. Когато прекъсвачът е топлинен, той се неутрализира или се настройва за не по-малко от двойния размер на номиналния ток; б) Изводите за потребителско оборудване от главното разпределително табло включват прекъсвач за натоварване или прекъсвач за номинален ток над 16 А; в) Потребителското оборудване, необходимо за задвижване на плавателния съд, за рулеви системи съгласно Глава 6, за индикатори за положението на руля, за системи за навигация или безопасност, както и потребителско оборудване с номинален ток над 16 А трябва да се захранват от отделни вериги; г) Веригите на потребителското оборудване, необходими за задвижване и маневриране на плавателния съд, се захранват направо от главното разпределително табло; д) Превключващите устройства се избират на база на номиналния ток, топлинната или динамичната издръжливост и изключвателната способност. Прекъсвачите едновременно изключват всички проводници под напрежение. Мястото на прекъсване трябва да бъде лесно за идентифициране; е) Патроните трябва да бъдат закрити и стопяеми и следва да бъдат изработени от порцелан или еквивалентен материал. Трябва да е възможна замяната им без никаква опасност от контакт. 3. Измерващи и следящи устройства a) Веригите на генератора, акумулатора и разпределението трябва да бъдат оборудвани с уреди за измерване и следене, необходими за безопасна експлоатация на инсталацията; б) Незаземени мрежи, където напрежението е над 50 V трябва да включват устройство за следене на изолацията, снабдено със светлинна и звукова сигнализация. В помощните инсталации, като управляващите вериги, устройството за следене на изолацията може да бъде пропуснато. 4. Поставяне на разпределителни табла: a) Разпределителните табла се разполагат в достъпни и добре проветриви помещения, за да бъдат обезопасени срещу вода и механична повреда. Тръбите и въздуховодите се разполагат, така че при течове комутационната апаратура и пусковорегулиращата апаратура да не могат да бъдат повредени. Ако тръбите трябва задължително да бъдат монтирани близо до разпределителни табла, те не трябва да имат разглобяеми връзки в близост; б) Шкафовете и нишите в стените, където са монтирани незащитени прекъсвачи, следва да са от забавящ горенето материал или защитени с метална или друга незапалима обвивка; в) Когато напрежението е над 50 V, пред главното разпределително табло, където седи операторът, се поставят скари или изолиращи подложки. Член 10.13 Аварийни прекъсвачи За маслени горелки, маслени помпи и помпи за гориво, сепаратори на масло и гориво и вентилатори на машинното отделение, аварийните прекъсвачи се монтират на централно място извън помещенията на оборудването. Член 10.14 Арматура за инсталации 1. Кабелните кутии се оразмеряват в зависимост от свързваните кабели и трябва да съответстват на използваните видове кабели. 2. Трябва да е невъзможно да бъдат объркани съединителните муфи за разпределителните вериги с различни напрежения или честоти. 3. Прекъсвачите трябва да изключват едновременно всички незаземени проводници във веригата. Все пак за незаземени вериги се допускат еднополюсни прекъсвачи при веригите за осветление на жилищни помещения, с изключение на пералните, хигиенните, миялните и други помещения с мокри съоръжения. 4. Когато токът превишава 16 А, трябва да има възможност да се блокират съединителните муфи с помощта на ключ по такъв начин, че съединителите да могат да се съединяват и разединяват само при изключено захранване. Член 10.15 Кабели, изолирани кабели и кабелни системи 1. Кабелите трябва да бъдат забавящи горенето, самогасящи, водо- и маслоустойчиви. В жилищните помещения контролният орган може да разреши използването на други видове кабели, при условие, че те са ефективно защитени, забавящи горенето или самогасящи се. За да се констатира, че електрическите кабели са забавящи горенето, а) разпоредбите на европейските стандарти серии EN 60332:2020; б) равностойни регламенти на една от държавите членки. трябва да бъдат спазени. 2. Проводниците на кабели, използвани за силови и осветителни вериги, трябва да са с напречно сечение минимум 1,5 mm2 на проводник. 3. Металната армировка, оплетка или броня на кабелите при нормални работни условия не трябва да се използва като проводник или за заземяване. 4. Металната оплетка и броня на кабелите в силови и осветителни инсталации се заземява поне в единия край. 5. Напречното сечение на кабелите трябва да съответства на крайната допустима максимална температура на кабелите (максимално допустим ток) и допустимия спад в напрежението. Такъв спад между главното разпределително табло и най-малко благоприятната точка на инсталацията не трябва да е повече от 5 % от номиналното напрежение за осветлението и повече от 7 % за силовите или отоплителните инсталации. 6. Кабелите трябва да са защитени срещу механични повреди. 7. Кабелните връзки трябва да са защитени срещу механичен товар и натоварване на опън. 8. Когато кабелите преминават през прегради или палуби, механичната якост, водонепропускливостта и необходимите противопожарни свойства (например негорими, забавящи горенето, огнеустойчиви свойства) на въпросните прегради или палуби не трябва да се засягат от пробивите на тези кабели. 9. Краищата и връзките на всички проводници трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че първоначалните електрични, механични, противопожарни свойства (например негорими, забавящи горенето, огнеустойчиви свойства) на кабела да бъдат запазени. Това изискване се счита за изпълнено, ако краищата и връзките отговарят на: a) международен стандарт IEC 60092-352:2005 номер 3.28 във връзка с Приложение Г към стандарта; или б) еквивалентен регламент или стандарт, признат от една от държавите членки. Броят на кабелните връзки трябва да бъде сведен до минимум. За поправката или замяната на кабели, изречение 1 се счита за изпълнено, ако кабелните връзки отговарят на международен стандарт IEC 60092-352: 2005 номер 3.28 във връзка с Приложение Г към стандарта или правила, признати от държава членка като равностойни. 10. Кабелите, свързани с издигащи се рулеви рубки, трябва да са достатъчно гъвкави и да са оборудвани с изолация с достатъчна гъвкавост при температури до — 20 °С, както и да са устойчиви на водна пара и други изпарения, ултравиолетови лъчи и озон. 11. При изработването на отворите за преминаването на кабелния сноп противопожарните свойства на преградата не трябва да бъдат накърнявани. Това следва да се счита за изпълнено, ако кабелите отговарят на разпоредбите на европейския стандарт EN 60332:2020., или на някое от правилата, признати като равностойни от държава членка. Ако случаят не е такъв, противопожарно оборудване трябва да бъде осигурено в отворите за дълги кабелни снопове (над 6 m вертикално и 14 m хоризонтално), ако кабелите не са напълно затворени от кабелни проводи. 12. Кабелите от авариен източник на електроенергия до потребителско оборудване трябва да бъдат положени, доколкото е възможно, в безопасната зона. 13. Преминаването на кабели в зони с високи температури на околната среда следва да се избягва. Ако това не е възможно: a) температурата на околната среда трябва да бъде взета предвид при определяне на максимално допустимия ток; или б) кабелът трябва да бъде защитен от повреди от топлина и огън. 14. Основните и аварийните захранващи кабели не трябва да преминават през едно и също помещение. Контролният орган може да отмени това изискване, ако: a) основните и аварийните захранващи кабели са положени максимално раздалечени едни от други; или б) кабелите за аварийно електрозахранване са огнеустойчиви. Това изискване се счита за изпълнено, ако те отговарят на изискванията на международни стандарти серии IEC 60331 във версията им в сила от 6 юли 2017 г. Член 10.16 Осветителни инсталации 1. Осветителните уреди се монтират, така че отделяната от тях топлина да не може да запали намиращите се в близост запалими предмети или части. 2. Осветителните уреди на откритите палуби се монтират, така че да не затрудняват разпознаването на сигналните светлини. 3. Когато два или повече осветителни уреда са монтирани в машинно или котелно отделение, те трябва да бъдат разпределени между поне две вериги. Това изискване се прилага и за помещения, в които са монтирани охладително оборудване, хидравлично оборудване или електрически двигатели. Член 10.17 Навигационни светлини 1. Разпределителните табла за навигационните светлини се монтират в рулевата рубка. Те се захранват от отделен кабел от главното разпределително табло или от две независими вторични разпределителни мрежи. 2. Навигационните светлини се захранват, обезопасяват и контролират поотделно от разпределителното табло за навигационни светлини. 3. Повреда на устройството съгласно член 7.05, точка 2 не трябва да влошава работата на навигационните светлини, които то контролира. 4. Няколко сигнални светлини, образуващи функционална група и монтирани заедно на едно място, могат да бъдат захранвани, контролирани и следени съвместно. Устройството за следене трябва да е в състояние да установява повреда във всяка от тези светлини. Не трябва да бъде възможно двата светлинни източника да се използват едновременно като двойна светлина (две светлини, монтирани една над друга в една кутия). Член 10.18 Силова електроника 1. Отделно устройство за изключване от електрическата мрежа трябва да бъде предоставено за всяка силова електронна система. Комбинацията бушон – превключвател следва да може да се използва за потребителско оборудване до номинален ток от 315 A. Във всички други случаи от страна на мрежата трябва да е осигурен прекъсвач на веригата. 2. Силовата електроника следва да бъде лесно достъпна за ремонт и измервания. Трябва да са осигурени подходящи устройства за проверка на функциите и откриване на неизправности. 3. Електрониката за управление и сигнализация трябва да бъде галванично разделена от енергийните мрежи. 4. Преобразуващи системи трябва да осигуряват безопасното функциониране, дори с най-големите допустими колебания в напрежението и честотата. При недопустимо високи колебания на честотата и/или напрежението на захранването, системата трябва да се изключва сама или да остава в безопасно експлоатационно състояние. 5. Електрическите заряди в модулите следва да бъдат намалени до напрежение под 50 V за по-малко от 5 секунди след изключване от мрежата. Ако е необходимо повече време за разреждане, върху изделието трябва да бъде поставен предупредителен знак. 6. Отказът на сигналите за външен контрол не трябва да води до опасно състояние. 7. Силовата електроника трябва да е проектирана и монтирана по такъв начин, че отказ на контролното напрежение да не води до опасности или повреда на системата или устройството, където силовата електроника е инсталирана, или на цялата система. 8. В инсталация, необходима за задвижването и маневреността, както и за безопасността на екипажа, плавателното средство или товара, трябва да бъдат за компоненти за следене на отделни захранващи електронни модули и подсистеми за улесняване на откриването на грешки при поява на неизправност и предотвратяване на наличието на неразкрити грешки. 9. Следенето на силовата електроника трябва надеждно да открива грешки и да не позволява те да остават неразкрити. 10. С изключение на компоненти, само устройства на силова електроника, преминали проверка на типа, могат да бъдат използвани. Ако силовата електроника има защитни устройства и устройства за следене, прегледът трябва да включва също доказателство за праговете за реагиране и координирано взаимодействие на цялото защитно оборудване и оборудване за следене. Протоколът за проверка на типа трябва да се включи в документацията на системата. Член 10.19 Алармени системи и системи за безопасност за механични инсталации Алармените системи и системите за безопасност, използвани за следене и защита на механичното оборудване, трябва да отговарят на следните изисквания: 1. Алармени системи: Алармените системи трябва да бъдат конструирани, така че евентуална повреда в алармена системата да не може да доведе до повреда на оборудването или инсталацията, които се наблюдават. Двоичните предаващи устройства се проектират на принципа на тока на покой или принципа на проследяване на работното напрежение. Оптичните предупредителни сигнали трябва да останат видими, докато неизправността не бъде отстранена; алармената сигнализация с потвърждение трябва да е различима от алармена сигнализация без потвърждение. Всяка алармена сигнализация трябва да включва също звуков сигнал. Трябва да има възможност за изключване на звуковата алармена сигнализация. Изключването на един алармен сигнал не трябва да пречи на друг сигнал да се задейства по друга причина. Изключения са разрешени от контролния орган при алармени системи, които включват по-малко от пет точки на измерване. 2. Системи за безопасност: Системите за безопасност се проектират, така че да спрат или забавят работата на засегнатото съоръжение или да подадат сигнал до станция с постоянен персонал да направи това преди да се е стигнало до критична ситуация. Двоичните предаващи устройства се проектират съгласно принципа на работния ток. Ако системите за безопасност не са проектирани да бъдат самоследящи се, тяхното функциониране трябва да може да бъде проверявано. Системите за безопасност трябва да са независими от други системи. Член 10.20 Условия на изпитване на електронни съоръжения 1. Общи положения Условията за изпитване, описани в точка 2, се прилагат само за електронно оборудване, необходимо за рулевата система и задвижващия механизъм на плавателните средства, включително спомагателните им устройства. 2. Условия на изпитване a) Натоварванията, произтичащи от следните изпитвания, не трябва да причиняват повреда или неизправност на електронното оборудване. Изпитванията съгласно съответните международни стандарти, като например IEC 60092—504: 2016, освен изпитването на студоустойчивост, се извършват с включено оборудване. Тези изпитвания включват проверка на правилната работа; б) Промени в напрежението и честотата Параметри Промени продължителни краткотрайни Обща Честота напрежение 5 % 10 % 10 % 5 s 20 % 1,5 s Работа на батерията напрежение + 30 %/- 25 % - в) Изпитване на топлоустойчивост Екземплярът се загрява до температура от 55 °С в рамките на половин час. След като температурата бъде достигната, тя се поддържа 16 часа. След това се провежда работно изпитване; г) Изпитване на студоустойчивост Екземплярът се изключва и охлажда до -25 °С и се държи при тази температура два часа. След това температурата се повишава до 0 °С и се провежда работно изпитване; д) Изпитване на вибрации Изпитването на вибрации се извършва по трите оси при резонансната честота на оборудването или на компонентите за период от 90 минути във всеки отделен случай. Ако не се появи ясен резонанс, изпитването на вибрации се извършва при 30 Hz. Изпитването на вибрации се извършва при синусоидални колебания в следните граници: Общи положения: = 2,0 до 13,2 Hz; = ± 1 mm (амплитудата = 1/2 широчина на вибрацията) = 13,2 Hz до 100 Hz: ускорение ± 0,7 g. Работното оборудване, предназначено за монтиране на двигатели с вътрешно горене или рулевия апарат се изпитва, както следва: = 2,0 до 25 Hz; = ± 1,6 mm (амплитудата = 1/2 широчина на вибрацията) = 25 Hz до 100 Hz; ускорение ± 4 g. Датчиците, предназначени за монтиране в изпускателните тръби на двигатели с вътрешно горене, могат да бъдат изложени на значително по-големи натоварвания. Това следва да се вземе под внимание по време на изпитванията. 3. Изпитването за електромагнитна съвместимост се провежда въз основа на европейски стандарти EN 61000-4-2:2009, EN 61000-4-3:2020, EN 61000-4-4:2012, при номер на степен на изпитване 3. 4. Доказателство, че електронното оборудване е подходящо за тези условия на изпитване, се предоставя от неговия производител. Удостоверение от призната класификационна организация също се смята за доказателство. Член 10.21 Електромагнитна съвместимост Функционирането на електрическите и електронните съоръжения не трябва да се влияе от електромагнитни смущения. Общите мерки, които са с еднаква важност, обхващат: прекъсване на пътищата за разпространяване на смущенията между източника и засегнатото оборудване; б) намаляване на причините за смущения при източника им; в) намаляване на чувствителността на съответните устройства към смущения. Глава 11 специални разпоредби приложими за електрическите задвижващи системи Член 11.00 Определения За целите на настоящата глава се прилагат следните определения: 1. „задвижваща инсталация“: единица, включваща източник на електрическа енергия, включително силова електроника, задвижващ електрически двигател, скоростна кутия, вал, витло и др., използвани за генериране на движение на плавателното средство; 2. „електрическо задвижване на плавателния съд“: или чисто електрическа или дизелово-електрическа или бензино-електрическа задвижваща инсталация на плавателното средство, която се управлява или от собствено захранване, или от бордовата мрежа и включващо поне един електрически задвижващ двигател. В случай на дизелово-електрическа или бензино-електрическа задвижваща инсталация, този термин се отнася единствено до електрическите компоненти на въпросната задвижваща инсталация; 3. „електрическо основно задвижване“: електрическо задвижване на плавателния съд, което се прилага за постигане на маневреност, предвидена в Глава 5; 4. „електрическо спомагателно задвижване“: допълнително електрическо задвижване на плавателно средство, което не е основното електрическо задвижване; 5. „електрически задвижващ двигател": електродвигател за задвижване на витловия вал или на вала на подобни задвижващи инсталации като устройства за задвижване с водна струя. Член 11.01 Общи разпоредби за електрическо задвижване на плавателния съд 1. Основно електрическото задвижване на плавателното средство, трябва да се състои най-малко от: а) два източника на електроенергия, независимо от броя на основното задвижване; б) разпределително устройство; в) електрически задвижващ двигател; г) позиции за управление; д) в зависимост от дизайна на основното електрическо задвижване, съответна силова електроника. 2. Ако електрическото основно задвижване е оборудвано само с един задвижващ двигател и ако плавателното средство няма допълнително задвижване, което осигурява достатъчна задвижваща мощност, електрическото главно задвижване трябва да бъде проектирано по такъв начин, че плавателното средство да е все още способен да направи поворот със собствената си мощност, като запазва необходимата маневреност в следните случаи: а) при повреда в силовата електроника; или б) отказ в регулирането и контрола на задвижващата инсталация. 3. Общите планове за цялата електрическа инсталация съгласно член 10.01, точка 2, буква “а” включва също местоположението на основните компоненти и помещенията за обслужване на електрически съоръжения на електрическо задвижване на плавателния съд. 4. Ако задвижващите електрически двигатели се захранват от батерии или акумулатори, техният капацитет трябва да се следи и да е указан. Трябва да е гарантирано, капацитетът на батериите или акумулаторите да позволява безопасното достигане на кейове под собствената мощност на плавателното средство по всяко време и при всякакви условия. В случай на спад на капацитета на батериите или акумулаторите до минималния остатъчен капацитет, необходим съгласно второто изречение, трябва да се задейства оптична и звукова аларма и да се указва в рубката. 5. Ако електрическото задвижване на плавателния съд е бензиноелектрическо или дизелово електрическо, електрическите компоненти не трябва да влияят негативно на бензиновите или дизеловите двигатели. 6. Неизправността на електрическото задвижване на плавателния съд не трябва да възпрепятства работата на плавателното средство, така че да бъдат засегнати аварийните системи, предвидени в съответствие с настоящия стандарт, по-специално стълбището под собствено захранване или аварийното електрическо захранване. 7. Две електрически задвижвания на плавателния съд могат да се считат за независими само ако веригите на захранване на задвижващия електрически двигател са напълно отделени една от друга или ако проучване за безопасност по стандарт „Режим на отказ и анализ на ефектите“ (FMEA-S) показва, че нито един отказ на едното електрическо задвижване не нарушава работата на другото. 8. Трябва да има възможност да се изключи или деактивира ръчно, електрическото задвижване при спешни случаи. Член 11.02 Генератори, трансформатори и разпределителни табла за електрическо задвижване на плавателни съдове 1. Генераторите, трансформаторите и разпределителните уреди трябва да бъдат проектирани за: а) временни претоварвания; и б) ефектите на маневрирането според тяхното приложение и условия на работа. Дизеловите или бензиновите регулатори на дизелови или газови двигатели за електрически задвижващи системи трябва да осигуряват безопасна работа за целия диапазон на скоростта и за всички условия на плаване и маневриране при единична и паралелна работа. Ако комплекта с източници на електрическа енергия не успее да захрани в съответствие с член 11.01, точка 1, буква “а”, трябва да има автоматично намаляване на мощността, така че главното електрическо задвижване да продължи с намалена мощност и плавателното средство да е в състояние да направи поворот със собствената си мощност. Източниците на електрическа енергия в съответствие с член 11.01, точка 1, буква “а” от генераторите трябва да бъдат проектирани, така че да могат да записват обратната мощност, възникваща по време на маневри на заден ход, когато се разглежда концепцията за задвижване. Генераторите трябва да могат да се включват и изключват без прекъсване на основното електрическо задвижване. Член 11.03 Електрически двигатели за електрическо задвижване на плавателни съдове 1. Съгласно тяхното приложение и условия на работа, електрическите задвижващи двигатели за електрическо задвижване на плавателни съдове трябва да бъдат проектирани за: а) временни претоварвания; б) ефектите на маневрирането. 2. Електрическите задвижващи двигатели трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че хармониците на токове и напрежения да не нарушават тяхната безопасна работа. 3. Изолацията на намотките трябва да бъде проектирана за пренапрежения, които могат да се дължат на маневрирането и операциите на превключване. 4. Задвижващите двигатели на основните задвижващи системи, както електрически, така и с външно охлаждане, трябва да бъдат оразмерени, така че ако външното охлаждане не успее, те все още могат да работят с намалена мощност, така че плавателното средство да е поне способно да направи поворот със собствената си тяга. 5. Задвижващите електрически двигатели трябва да издържат на късо съединение на техните клеми и в задвижващата инсталация без повреди при номинални работни условия, докато защитното устройство се задейства. Член 11.04 Силова електроника за електрическо задвижване на плавателни съдове 1. Изискванията за силова електроника съгласно членове 10.18 и 10.20 се прилагат със следните разпоредби. 2. Силовата електроника трябва да бъде проектирана за очакваните натоварвания, включително претоварване и късо съединение, при всякакви експлоатационни и маневрени условия. 3. Ако силовите електроники са с принудително охлаждане, ако охладителната им система се повреди, те трябва да могат да продължат да работят с намалена мощност, като същевременно е гарантирано, като минимум, в случай на електрическо основно задвижване, че плавателното средство е в състояние да направи поворот със собствената си тяга. В случай на повреда на охладителната система трябва да се задейства аларма и да се визуализира в рулевата рубка. 4. Възбудителните вериги, чиято повреда може да застраши безопасната работа, могат да бъдат защитени само от късо съединение. Член 11.05 Оборудване за мониторинг 1. Работното състояние на електрическото задвижване на плавателния съд и неговите основни компоненти трябва да се визуализират в рулевата рубка и в задвижващата инсталация. 2. Ако системата за управление в рулевата рубка се повреди, мониторингът и работата на електрическoто основно задвижване трябва да са възможни на място. Екипажът трябва да може да превключва в разумно кратки срокове, без да се налага промяна в задвижващата инсталация и скоростта и посоката на витлото. Трябва да се осигури система за гласова комуникация към рулевата рубка. 3. Условията на работа и работата на електрическото задвижване на плавателния съд, включително реакцията на защитното устройство, трябва да бъдат документирани в енергонезависима компютърна памет, така че повредата да бъде лесно анализирана по проверим начин. Член 11.06 Контрол, регулиране и автоматично ограничаване на мощността 1. (оставено непопълнено) 2. За да се предпази бордовата мрежа от претоварване, трябва да се предвидят следните разпоредби: а) автоматично изключване на електрическото оборудване, което не е свързано с личната безопасност или безопасна навигация; и б) когато е необходимо, допълнително автоматично ограничаване на мощността на електрическите задвижващи двигатели. 3. Разпоредбите на член 8.03, точка 4 се прилагат mutatis mutandis. 4. В случай на изключване на отделни задвижващи агрегати в резултат на автоматично ограничаване на мощността, асиметрията на задвижването трябва да бъде сведена до минимум. Член 11.07 Защита на електрическото задвижване на плавателния съд 1. Автоматичното изключване на електрическото задвижване на плавателния съд, което би повлияло на маневреността на плавателното средство, трябва да бъде ограничено от неизправности, които биха довели до значителни щети в рамките на задвижващата инсталация. 2. Защитните устройства трябва да бъдат настроени, така че да не се задействат в случай на ситуации, посочени в членове 11.02, точка 1 и член 11.03, точка 1. 3. Ако измерената или референтната стойност е загубена или в случай на отказ на електрозахранването на системата за управление или регулиране в съответствие с член 11.06: а) скоростта на витлото не трябва да се увеличава до недопустими нива; б) задвижващата система не трябва да реверсира от само себе си; в) не трябва да възникват други опасни експлоатационни условия. 4. Ако електрическото задвижването на плавателен съд може механично да се заключи неконтролируемо, то трябва да бъде оборудвано с устройство за наблюдение, което трябва да предпазва електрическото задвижването на плавателния съд от повреди. 5. Всеки електрически задвижващ двигател трябва да бъде оборудван с: а) мониторинг на заземяването; б) диференциална защита или еквивалентно защитно устройство; в) система за наблюдение на температурата на бубината с алармен спусък при високи температури. 6. Трябва да се осигурят следните допълнителни защитни устройства: а) защита от превишена скорост; б) защита срещу претоварване и късо съединение; в) защита срещу опасни натоварващи токове в лагерите на електрически задвижващия двигател от рязка промяна на напрежението. Трябва да се гарантира, когато се задействат защитни устройства, че: а) мощността е намалена или неизправните подсистеми селективно се изключват; б) електрическото задвижване на плавателния съд се изключва контролирано; в) енергията, съхранявана в компонентите и във веригата, не може да окаже вредно влияние, когато са изключени. 8. Задействането на защитни, редуциращи и алармени устройства трябва да бъде показано оптически и звуково в рулевата рубка и в подходящо положение на плавателното средство. Дисплеят трябва да бъде нулиран само след потвърждение. Състоянието на алармата трябва да остане видимо дори след изключването. Член 11.08 Изпитване на електрическото задвижване на плавателен съд 1. Концепцията за изпитване, предвидена от производителя на корабно електрическо задвижване, трябва да бъде представена на контролния орган, преди да бъде пусната в експлоатация за първи път. Последните могат да изискват допълнителни тестове и доказателства, потвърждаващи безопасната работа на корабното електрическо задвижване и неговите функции. Това се отнася по-специално за онези случаи, в които плавателното средство трябва да е способно да направи поворот със собствената си тяга в случай на неизправност. Концепцията за изпитване, приета от контролния орган, се счита за инструкция на производителя съгласно точка 2. 2. Изпитването на корабното електрическо задвижване трябва да се извършва от експерт в съответствие с инструкциите на производителя: а) преди пускането в експлоатация за първи път; б) преди да бъдат пуснати обратно в експлоатация след някаква основна модификация или ремонт; в) при всяка периодична проверка. Издава се удостоверение за изпитването, подписва се от експерта и се посочва датата на проверката. Удостоверението за изпитването трябва постоянно да се съхранява на борда. Член 11.09 Спомагателно електрическо задвижване със силова електроника 1. Електрическото спомагателно задвижване със силова електроника за управление на скоростта, трябва да се състои най-малко от разпределително устройство, електрически задвижващ двигател и съответната силова електроника. 2. В допълнение към разпоредбите съгласно член 10.18, силовата електроника на електрическото спомагателно задвижване трябва да отговаря на следните изисквания: а) Компонентите на силовата електроника трябва да бъдат защитени от превишаване на техните граници на сила на ток и напрежение; б) Полупроводниковите предпазители трябва да се наблюдават. В случай на повреда на силовата електроника, електрическото спомагателно задвижване трябва да се изключи при необходимост, за да се избегнат последващи повреди по отношение на безопасната експлоатация на плавателното средство; в) Когато се задействат защитните устройства на силовата електроника, разпоредбите на член 11.07, точка 7 се прилагат mutatis mutandis; г) Задействането на защитните устройства трябва да бъде индикирано с алармен сигнал в рулевата рубка и на защитните устройства. Глава 12 Електронно оборудване и системи (оставено непопълнено) Глава 13 Оборудване Член 13.01 Котвено оборудване 1. Плавателните съдове, предназначени за превоз на товари, с изключение на корабните бордови лихтери, чиято дължина не превишава 40 m, трябва да бъдат оборудвани с носови котви, чиято обща маса се изчислява по следната формула: където е коефициент, който отчита връзката между дължината , широчината и вида на плавателния съд: за лихтери обаче се приема ; е емпиричен коефициент, даден в следната таблица: Пълна товароподемност [t] Коефициент до 50 включително 20 от 50 до 100 включително 25 от 100 до 200 включително 30 от 200 до 400 включително 45 от 400 до 650 включително 55 от 650 до 1000 включително 65 над 1000 70 2. a) Пътническите плавателни съдове и плавателните съдове, които не са предназначени за превоз на товари, с изключение на тласкачите, се оборудват с носови котви, чиято обща маса се изчислява по следната формула: ; б) Чрез дерогация от буква “а” и предвид приложимите разпоредби на навигационните служби за някои области на корабоплаването в държавите членки, за пътнически плавателни съдове, за чиито носови котви общата маса е била получена чрез следната формула, в точка 52 на Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване се вписва, че общата маса на носовите котви отговаря на изискванията, установени в член 13.01, точка 2, буква “б”: където: е коефициентът, отговарящ на точка 1, при което обаче за определяне на стойността на емпиричния коефициент вместо пълната товароподемност се използва обемното водоизместване в m3, записано в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. е челната площ на проекцията на повърхността, изложена на вятъра в m2. 3. Плавателните съдове, посочени в точка 1, чиято дължина не надвишава 86 m, трябва да бъдат оборудвани с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 25 % от масата . Плавателните съдове, чиято дължина е по-голяма от 86 m, трябва да бъдат оборудвани с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 50 % от масата , изчислена в съответствие с точка 1 или точка 2. Кърмови котви не се изискват за: плавателни съдове, при които масата на кърмовата котва е по-малка от 150 kg; при плавателните съдове, посочени в точка 1, последна алинея, намалената маса на носовите котви трябва да бъде взета предвид; б) лихтери. 4. Плавателни съдове, предназначени за задвижване на твърдо свързани състави, чиято дължина не превишава 86 m, се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 25 % от максималната маса , изчислена в съответствие с точка 1 за формированията (които се приемат за навигационна единица), одобрени и записани в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. Плавателните съдове, предназначени за задвижване надолу по течението на твърдо свързани състави, чиято дължина превишава 86 m, се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 50 % от максималната маса , изчислена в съответствие с точка 1 за формированията (които се приемат за навигационна единица), одобрени и записани в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. 5. Масите на котвите, определени в съответствие с точки 1 — 4, могат да бъдат намалявани за някои специални котви. 6. Общата маса , определена за носовите котви, може да се разпределя между една или две котви. Тя може да се намали с до 15 %, ако плавателният съд е оборудван само с една носова котва и клюзовата тръба е разположена в диаметралната равнина. Общата маса, изисквана за кърмовите котви за тласкачи и плавателни съдове, чиято максимална дължина превишава 86 m, може да бъде разпределена между една или две котви. Масата на най-леката котва не може да бъде по-малко от 45 % от тази обща маса. 7. Чугунени котви не са разрешени. 8. На котвите се посочва тяхната маса с цифри, които изпъкват релефно и са трайни. 9. Котви с маса над 50 kg трябва да бъдат оборудвани с брашпили. 10. Всяка носова котвена верига има минимална дължина от: a) 40 m за плавателни съдове, чиято дължина не превишава 40 m; б) най-малко 10 m повече от дължината на плавателния съд, ако той е с дължина между 30 и 50 метра; в) 60 m за плавателни съдове, чиято дължина превишава 50 m. Всяка от веригите на кърмовите котви е с минимална дължина от 40 m. Когато обаче плавателните съдове трябва да спират с носа по течението, те трябва да бъдат оборудвани с вериги на кърмовите котви с минимална дължина от 60 m. 11. Минималното натоварване на скъсване на котвените вериги се изчислява по следните формули: a) за котви с маса до 500 kg: ; б) за котви с маса над 500 kg, но не повече от 2000 kg: ; в) за котви с маса над 2000 kg: където е теоретичната маса на всяка котва, определена в съответствие с точки 1 - 4 и 6. Натоварването на скъсване на котвените вериги се посочва съгласно стандарт, който е в сила в една от държавите членки. 12. Когато котви имат по-голяма маса, отколкото изискваната по точки 1 — 6, натоварването на скъсване на котвената верига се определя като функция от действителната маса на котвата. В случаите, когато по-тежки котви със съответно по-здрави котвени вериги са на борда, само минималните стойности на масата и минималното изисквано натоварване на скъсване съгласно точки 1 - 6 и 11 се вписват в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. 13. Съединителите (шарнирните съединения) между котвата и веригата трябва да издържат на разкъсващо усилие с 20 % по-високо от натоварването на скъсване на съответната верига. 14. Допуска се използването на телени въжета вместо котвени вериги. Въжетата трябва да имат същото натоварване на скъсване, както изискваното за веригите, но трябва да са с 20 % по-дълги. Член 13.02 Друго оборудване 1. Най-малко следното оборудване в съответствие с приложимите разпоредби на навигационната служба, които са в сила в една от държавите членки, трябва да е осигурено на борда: a) радиотелефонно оборудване; б) прибори и устройства за излъчване на светлинни и звукови сигнали и за сигнализация на плавателния съд; в) самостоятелни резервни светлини за предписаните швартови светлини. 2. Трябва да бъдат налични и следните съдове: a) маркиран съд за битови отпадъци; б) отделни, маркирани съдове, с херметично затварящи се капаци, изработени от стомана или друг устойчив, незапалим материал, с подходящи размери и вместимост най-малко 10 l, за събиране на: aa) замърсени с масло парцали; бб) опасни или замърсяващи твърди отпадъци; вв) опасни или замърсяващи течни отпадъци; и, доколкото те могат да възникнат, за събиране на: гг) нефтосъдържащи води; дд) други отпадъци, съдържащи масла или грес. 3. В допълнение оборудването включва като минимум: a) швартови въжета; Плавателните съдове са оборудвани с три швартови стоманени въжета. Минималните им дължини са най-малко следните: първо въже: но не повече от 100 m, второ въже: 2/3 от първото въже, трето въже: 1/3 от първото въже. Най-късото въже не се изисква на борда на плавателни съдове, чиято е по-малка от 20 m. Въжетата трябва да имат натоварване на скъсване което се изчислява чрез използването на следната формула; за до 1000 m3: за над 1000 m3: За изискваните въжета на борда трябва да е налично удостоверение в съответствие с Европейски стандарт EN 10204:2004, под № 3.1. Тези въжета могат да бъдат заместени с въжета със същата дължина и натоварване на скъсване. Минималното натоварване на скъсване на тези въжета се посочва в удостоверението; б) буксирни въжета; Влекачите се оборудват с определен брой въжета, които са подходящи за експлоатацията им. Основното въже обаче е с дължина поне 100 m и има натоварване на скъсване в kN, не по-малко от една трета от общата мощност на главния(те) двигател(и) в kW. Моторни товарни плавателни съдове, моторни танкери и тласкачи, които могат да теглят, трябва да бъдат оборудвани с теглещо стоманено въже, което е най-малко 100 m дълго и чието разрушаващо натоварване в kN е не по-малко от една четвърт от общата мощност в kW, на главния(ите) двигател(и); в) хвъргало; г) бордови трап с ширина най-малко 0,40 m и дължина 4 m, чиито странични краища са обозначени с ярко оцветена ивица; този трап е оборудван с леери. Контролният орган може да разреши по-къси трапове за малки плавателни съдове; д) канджа; е) подходящ комплект за първа помощ със съдържание, което съответства на стандарта на държава членка. Комплектът за първа помощ се държи в каюта или в рулевата рубка и се съхранява, така че да бъде лесно и безопасно достъпен при необходимост. Ако комплектите за първа помощ се съхраняват под капак, същият се маркира със символа за комплект за първа помощ съгласно фигура 8 от Приложение 4, с дължина на страната не по-малко от 10 cm; ж) бинокъл 7 × 50 или с по-голям диаметър на лещите; з) табела с инструкции за спасяване и оказване на първа помощ на давещи се; и) прожектор, който може да се управлява от рулевата рубка. 4. Трябва да е налице стълба или подвижна стълба за качване на плавателните съдове, чиято странична височина над водолинията в ненатоварено състояние надвишава 1,50 m. Член 13.03 Преносими пожарогасители 1. Трябва да е осигурен най-малко един преносим пожарогасител в съответствие с европейски стандарти EN 3-7: 2007 и EN 3-8 : 2021 на всяко от следните места: a) в рулевата рубка; б) близо до всеки вход към жилищните помещения от палубата; в) близо до всеки вход към обслужващите пространства, до които няма достъп от жилищните помещения и в които се помещават отоплителни, кухненски или хладилни устройства на твърдо или течно гориво, или втечнен газ; г) на всеки вход към машинните и котелните отделения; д) на подходящи места под нивото на палубата в машинните и котелните отделения, така че всяка точка в помещението да е на не повече от 10 m извървяно разстояние от пожарогасител. 2. За преносимите пожарогасители, изисквани съгласно точка 1, могат да се използват само прахови пожарогасители със съдържание най-малко 6 kg или други преносими пожарогасители със същия пожарогасителен капацитет. Те трябва да са подходящи за пожари от клас A, B и C. Чрез дерогация за плавателни съдове без инсталации за втечнен газ, пожарогасителите с пяна, използващи водна филмообразуваща пяна (AFFF), устойчиви на замръзване до -20 °C, са допустими, дори ако не са подходящи за пожари от клас C. Тези пожарогасители трябва да имат минимален капацитет от 9 литра. В помещения, където има вероятност да възникнат пожари, включващи растителни или животински масла и мазнини контролният орган може да изисква един или повече преносими пожарогасители, подходящи за гасене на пожари от клас F. Такива преносими пожарогасители се вписват в точка 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. Всички пожарогасители трябва да са подходящи за гасене на пожари в електрически системи до 1000 V. В допълнение могат да се използват пожарогасители с прах, вода или пяна, които са подходящи поне за класа на пожар, който е най-вероятно да възникне в помещението, за което са предназначени. Преносимите пожарогасители с CO2 като гасителен агент могат да се използват само за гасене на пожари в камбузи и електрически инсталации. Съдържанието на тези пожарогасители трябва да бъде не повече от 1 kg на 15 m3 от помещението, в което са предоставени за употреба. 5. Преносимите пожарогасители се проверяват най-малкото веднъж на две години от компетентно лице. Етикет от проверката, подписан от компетентното лице и съдържащ датата на проверката, се поставя върху пожарогасителя. 6. Ако преносимите пожарогасители са монтирани по такъв начин, че да не се виждат панелът, който ги закрива, се маркира със символа за пожарогасител съгласно фигура 3 от Приложение 4, с дължина на страната не по-малко от 10 сm. Член 13.04 Постоянно монтирани противопожарни системи за защита на жилищни помещения, рулеви рубки и помещения за пътници 1. За защитата на жилищните пространства, рулевите рубки и помещенията за пътници като неподвижно монтирани противопожарни системи се приемат само подходящи автоматични спринклерни системи за вода под налягане. 2. Монтирането или преустрояването на системите се извършва само от специализирани фирми. 3. Системите се изработват от стомана или равностойни негорими материали. 4. Системите трябва да могат да разпръскват вода с дебит най-малко от 5 l/m2 в минута върху площта на най-голямото помещение, подлежащо на защита. 5. Системи, разпръскващи по-малки количества вода, трябва да имат одобрение на типа съгласно Резолюция А.800 (19) на ИМО или друг стандарт, признат от една от държавите членки. Одобряването на типа се извърша от призната класификационна организация или акредитирана институция за изпитвания. Акредитираната институция за изпитвания спазва европейски стандарт EN ISO/IEC 17025:2017. 6. Системите трябва да се проверяват от експерт: a) преди първоначално пускане в експлоатация; б) преди повторно пускане в експлоатация, след като са били задействани; в) преди повторно пускане в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт; и г) редовно, най-малко на всеки две години. Проверките, посочени в буква “г”, могат да бъдат извършвани от компетентно лице от компетентна фирма, специализирана в пожарогасителни системи. 7. При извършване на проверката в съответствие с точка 6, експертът или компетентното лице проверява дали системите отговарят на изискванията на настоящия член. Проверката включва като минимум: a) външен оглед на цялата система; б) функционално изпитване на системите за безопасност и дюзите; в) функционално изпитване на резервоарите под налягане и помпената система. 8. Издава се удостоверение за проверката, подписано от експерта или компетентното лице и посочващо датата на проверката. 9. Броят на монтираните системи се записва в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. Член 13.05 Постоянно монтирани противопожарни системи за защита на машинните, котелните и помпените отделения 1. Пожарогасителни агенти За защита на машинни отделения, котелни отделения и помпени отделения могат да се използват следните пожарогасителни агенти в неподвижно монтирани противопожарни системи: a) CO2 (въглероден диоксид); б) HFC 227 еа (хептафлуорпропан); в) IG-541 (52 % азот, 40 % аргон, 8 % въглероден двуокис); г) FK-5-1-12 (додекафлуоро-2-метилпентан-3-он); д) H2O (вода); е) K2CO3 (калиев карбонат). 2. Вентилация, засмукване на въздух: a) Въздухът за горене за задвижващите двигатели не трябва да се взема от помещения, които трябва да бъдат защитени с неподвижно монтирани противопожарни системи. Това не важи, когато са налице две отделни независими и херметично отделени главни машинни отделения или ако освен главното машинно отделение има отделно машинно отделение за носовото подрулващо устройство, което да осигурява способност на плавателния съд да остане управляем на собствен ход в случай на пожар в главното машинно отделение; б) Принудителната вентилация в защитеното помещение се изключва автоматично, ако противопожарната система се задейства; в) Трябва да има налице устройства, чрез които всички отвори, откъдето може да проникне въздух или да се изпусне газ от защитеното помещение, да могат да бъдат бързо затваряни. Трябва да може ясно да се установява дали те са отворени или затворени; г) Въздухът, който излиза от предпазните изпускателни клапани на съдовете за сгъстен въздух, монтирани в машинните отделения, трябва да се извежда навън в атмосферата; д) Свръхналягането или разреждането, възникващи от притока на пожарогасителни агенти, не трябва да разрушават елементите на околните прегради в защитеното помещение. Трябва да е възможно налягането да се изравнява безопасно; е) Защитените помещения трябва да разполагат със средства за отвеждане на пожарогасителния агент и газовете от пожара. Трябва да е възможно тези средства да бъдат управлявани от места извън защитените помещения и които не биха станали недостъпни вследствие пожар вътре в тези пространства. Ако са налице неподвижно монтирани аспирационни чадъри, трябва да е невъзможно те да бъдат задействани, докато се гаси пожар. 3. Пожароизвестителна система Защитеното помещение се наблюдава с подходяща пожароизвестителна система. Пожарният алармен сигнал трябва да се чува в рулевата рубка, жилищните помещения и защитеното помещение. 4. Тръбопроводна система: a) Пожарогасителният агент се пренася до защитеното помещение и разпръсква в него чрез фиксирана тръбопроводна система. В защитеното помещение тръбите и съответните им фитинги трябва да са изработени от стомана. Тръбите, свързващи резервоарите и удължителните елементи се изключват, при условие че използваните материали имат равностойни свойства в случай на пожар. Тръбите трябва да са защитени срещу корозия отвън и отвътре; б) Изпускателните струйници се оразмеряват и оборудват по такъв начин, че пожарогасителният агент да се разпределя равномерно. По-специално, пожарогасителният агент трябва да бъде ефективен и под плочите на настилката. 5. Задействащо устройство: a) Противопожарни системи с автоматично задействане не се допускат; б) Трябва да бъде възможно противопожарната система да се задейства от подходящо място извън защитеното помещение; в) Задействащите устройства се инсталират по такъв начин, че да могат да бъдат използвани дори и в случай на пожар, и необходимото количество пожарогасителен агент да може все още да бъде подадено дори при повреда от пожар или експлозия в защитеното помещение. Немеханичните задействащи устройства трябва да се захранват от два различни и независими един от друг източника на енергия. Тези източници на енергия се намират извън защитеното помещение. Линиите за управление в защитеното помещение се проектират, така че да останат функционални в течение поне на 30 минути в случай на пожар. Това изискване се смята за изпълнено по отношение на електрическата инсталация, ако тя е в съответствие с международен стандарт IEC 6033121:1999. Ако задействащите устройства се монтират по такъв начин, че да не се виждат, панелът, който ги закрива, трябва да е маркиран със символа „Противопожарна инсталация“ съгласно фигура 6 от Приложение 4, с дължина на страната от поне 10 сm и следния текст с червени букви на бял фон: „Feuerlöscheinrichtung Installation d'extinction Brandblusinstallatie Fire-fighting installation“. г) Ако противопожарната система е предназначена за защитата на няколко помещения, задействащите устройства за всяко помещение трябва да бъдат отделни и ясно указани; д) До всяко задействащо устройство ясно и неизличимо трябва да са изложени, на един от езиците на държавите членки, инструкции за действие. Те трябва да съдържат, в частност, инструкции относно: aa) задействането на противопожарната система; бб) необходимостта от проверка за гарантиране, че всички хора са излезли от защитеното помещение; вв) действие, предприемано от екипажа, когато ппротивопожарната система се задейства, и при достъп до защитеното помещение след задействане или заливане, по-специално по отношение на евентуално наличие на опасни вещества; гг) мерките, които трябва да предприема екипажът в случай на повреда на противопожарната система. е) Инструкциите за експлоатация трябва да посочват, че преди задействането на противопожарната система двигателите с вътрешно горене, засмукващи въздух от защитеното помещение, се изключват. 6. Предупредителна система: a) Постоянно монтираните противопожарни системи трябва да са оборудвани със звукови и оптични предупредителни системи; б) Предупредителната система се задейства автоматично веднага след първото задействане на противопожарната система. Предупредителният сигнал звучи в рамките на съответен период преди изпускането на пожарогасителния агент без да бъде възможно той да бъде изключен; в) Предупредителните сигнали трябва да са ясно видими в защитените помещения и в подстъпите към тях и да се чуват ясно, дори и при експлоатационни условия с най-висок присъщ шум. Те трябва да се отличават явно от всички други звукови и оптични сигнали в защитеното помещение; г) Звуковите предупредителни сигнали трябва да се чуват ясно и в прилежащите помещения, дори и когато свързващите врати са затворени и при експлоатационни условия с най-висок присъщ шум; д) В случай, че предупредителната система не е самоследяща се по отношение на късите съединения, прекъсването на кабели и спадовете в напрежението, трябва да е възможно да се проверява дали тя работи правилно; е) При всеки вход към помещение, в което може да се подаде пожарогасителен агент, се поставя ясно видимо съобщение със следния текст с червени букви на бял фон: „Vorsicht, Feuerlöscheinrichtung! Bei Ertönen des Warnsignals (Beschreibung des Signals) den Raum sofort verlassen! Attention, installation d'extinction d'incendie ! Quitter immédiatement ce local au signal (description du signal) ! Let op, brandblusinstallatie! Bij het in werking treden van het alarmsignaal (omschrijving van het signaal) deze ruimte onmiddellijk verlaten! Warning, fire-fighting installation! Leave the room as soon as the warning signal sounds (description of signal)!“. 7. Резервоари под налягане, арматура и тръби под налягане: a) Резервоарите под налягане, арматурата и тръбите под налягане трябва да съответстват на действащите разпоредби в една от държавите членки или ако няма такива, на изискванията на призната класификационна организация; б) Резервоарите под налягане трябва да са монтирани в съответствие с инструкциите на производителя; в) Резервоарите под налягане, арматурата и тръбите под налягане не трябва да се монтират в жилищните помещения; г) Температурата в шкафовете и пространствата за монтаж, в които има резервоари под налягане, не трябва да превишава 50 °С; д) Шкафовете или пространствата за монтаж на палубата се укрепват неподвижно на мястото си и се оборудват с отдушници, които се подреждат по такъв начин, че в случай на изпускане от резервоар под налягане, газ да не може да проникне във вътрешността на плавателния съд. Преки връзки с други помещения не се допускат. 8. Количество на пожарогасителния агент Ако количеството на пожарогасителния агент е предвидено за използване в повече от едно помещение, общото налично количество пожарогасителен агент не е необходимо да бъде по-голямо от количеството, необходимо за най-голямото защитено помещение. 9. Монтаж, проверка и документиране: a) Монтажът или преустройството на системата се осъществяват само от фирма, специализирана в противопожарни системи. Изискванията, определени от производителя на пожарогасителния агент и на системата (спецификация на продукта, спецификация, свързани с безопасността), трябва да са спазени. Поддръжка, по-специално на състоянието на разпръскващите дюзи, се извършва редовно в съответствие с инструкциите на производителя на системата или производителя на пожарогасителния агент (спецификация); б) Системата трябва да се проверява от експерт: aa) преди първоначално пускане в експлоатация; бб) преди повторно пускане в експлоатация, след като е била задействана; вв) преди повторно пускане в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт; и гг) редовно, най-малко на всеки две години. Проверките, посочени в буква “гг”, могат да бъдат извършвани от компетентно лице от компетентна фирма, специализирана в пожарогасителни системи. в) При проверката експертът или компетентното лице проверява дали системата отговаря на изискванията на настоящия член; г) Проверката обхваща най-малко следното: aa) външен оглед на цялата инсталация; бб) проверка на непроницаемостта на тръбите; вв) проверка на работата на системите за контрол и задействане; гг) проверка на налягането и съдържанието на резервоара; дд) проверка на херметичността и механизмите за заключване на защитеното помещение; ее) проверка на пожароизвестителната система; жж) проверка на предупредителната система. д) Издава се удостоверение за проверката, подписано от експерта и посочващо датата на проверката; е) Броят на неподвижно монтираните противопожарни системи се записва в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. 10. Противопожарни системи с CO2 Противопожарните системи с използване на CO2 като пожарогасителен агент следва да са съобразени с изброените по-долу разпоредби в допълнение към изискванията по точки 1 - 9: a) контейнерите за CO2 се разполагат извън защитеното помещение на място или в шкаф, херметично отделени от останалите помещения. Вратите на тези пространства на съоръженията и шкафовете се отварят навън, могат да се заключват и върху тях от външната страна се поставя символът „Предупреждение за обща опасност“ в съответствие с фигура 4 от Приложение 4, с височина поне 5 cm заедно с маркировката „СО2“ със същите цвят и височина; б) Местата за монтиране на контейнерите за CO2 под палубите са достъпни само от откритата палуба. Тези места имат собствена подходяща система за изкуствена вентилация с отвеждащи въздуховоди, изцяло отделена от другите вентилационни системи на борда; в) Контейнерите за СО2 не се пълнят повече от 0,75 kg/l. Относителният обем на газа CO2, който не е под налягане, се приема за 0,56 m3/kg; г) Обемът СО2 за защитеното помещение е поне 40 % от брутния му обем. Трябва да е възможно този обем да бъде подаден за 120 s и да се провери дали подаването е приключило; д) Отварянето на вентилите на контейнера и използването на вентила за подаване се извършват посредством отделни действия за управление; е) Подходящото време, посочено в точка 6, буква “б”, трябва да бъде най-малко 20 секунди. Трябва да има надеждно устройство за осигуряване на закъснението преди подаването на газа СО2. 11. Противопожарни системи с HFC-227ea Противопожарните системи, използващи HFC-227ea като пожарогасителен агент, трябва да са съобразени с изброените по-долу разпоредби в допълнение към изискванията по точки 1 - 9: a) Ако са налице няколко защитени помещения, всяко с различен брутен обем, всяко помещение се оборудва с отделна противопожарна система; б) Всеки контейнер с HFC-227ea, който се монтира в защитеното помещение, трябва да е оборудван с предпазен изпускателен клапан. Същият трябва да изпуска безопасно съдържанието на контейнера в защитеното помещение, ако контейнерът е изложен на въздействията на пожар, а противопожарната система не е задействана; в) Всеки контейнер е оборудван с устройство за проверка на налягането на газа; г) Контейнерите не се пълнят повече от 1,15 kg/l. Относителният обем на HFC-227ea, който не е под налягане, се приема за 0,1374 m3/kg; д) Обемът HFC-227ea за защитеното помещение е поне 8 % от брутния обем на помещението. Този обем се подава за 10 секунди; е) Контейнерите за HFC-227ea се оборудват с датчик за налягане, който задейства звуков и оптичен алармен сигнал в рулевата рубка в случай на недопустима загуба на пропелент. Ако няма рулева рубка, този алармен сигнал се подава извън защитеното помещение; ж) След заливане концентрацията в защитеното помещение не трябва да надвишава 10,5 %; з) Противопожарната система не трябва да съдържа части, изработени от алуминий. 12. Противопожарни системи с IG-541 Противопожарните системи, използващи IG-541 като пожарогасителен агент, трябва да са съобразени с изброените по-долу разпоредби в допълнение към изискванията по точки 1 - 9: Ако са налице няколко защитени помещения, всяко с различен брутен обем, всяко помещение се оборудва с отделна противопожарна система; б) Всеки контейнер с IG-541, който се монтира в защитеното помещение, трябва да е оборудван с предпазен изпускателен клапан. Същият трябва да изпуска безопасно съдържанието на контейнера в защитеното помещение, ако бъде изложен на въздействията на пожар, а противопожарната система не е задействана; в) Всеки контейнер трябва да е оборудван с устройство за проверка на съдържанието; г) Налягането при запълване на контейнера не трябва да превишава 200 bar при + 15 °С; д) Обемът IG-541 за защитеното помещение трябва да е поне 44 % и не повече от 50 % от брутния обем на помещението. Този обем трябва да се подава за 120 секунди. 13. Противопожарни системи с FK-5-1-12 Противопожарните системи, използващи FK-5-1-12 като пожарогасителен агент, трябва да са съобразени с изброените по-долу разпоредби в допълнение към изискванията по точки 1 - 9: a) Ако трябва да бъдат защитени няколко помещения, всяко с различен брутен обем, всяко помещение трябва да е оборудвано с отделна ппротивопожарна система; б) Всеки контейнер с FK-5-1-12, монтиран в защитеното помещение, трябва да е оборудван с предпазен изпускателен клапан. Предпазният изпускателен клапан трябва да изпуска безопасно съдържанието на контейнера в защитеното помещение, ако контейнерът е изложен на въздействията на пожар, а противопожарната система не е задействана; в) Всеки контейнер трябва да е оборудван с устройство за проверка на налягането на газа; г) Контейнерите не се пълнят повече от 1,00 kg/l. Относителният обем на FK-5-1-12, който не е под налягане, се приема за 0,0719 m3/kg; д) Обемът FK-5-1-12 за защитеното помещение е поне 5,5 % от брутния обем на помещението. Този обем се подава за 10 секунди; е) Контейнери с FK-5-1-12 се оборудват с датчик за налягане, който задейства звуков и оптичен алармен сигнал в рулевата рубка в случай на недопустима загуба на пропелент. Ако няма рулева рубка, този алармен сигнал се подава извън защитеното помещение; ж) След заливане концентрацията в защитеното помещение не трябва да надвишава 10,0 %. 14. Противопожарни системи, използващи вода като пожарогасителен агент Противопожарните системи с използване на вода като пожарогасителен агент могат да подават този агент в защитеното помещение само под формата на водна мъгла. Размерът на капчиците трябва да бъде между 5 и 300 микрона. В допълнение към изискванията, установени от точки 1 — 7 и 9, и тези от точка 8, прилагани mutatis mutandis, тези противопожарни системи трябва да са в съответствие със следните разпоредби: а) Противопожарната система трябва да има одобрение на типа в съответствие с MSC/Circ. 1165 или друг стандарт, признат от една от държавите членки. Одобряването на типа се извърша от призната класификационна организация или акредитирана институция за изпитвания. Акредитираната институция за изпитвания трябва да отговаря на европейския стандарт за общи изисквания за компетентността на лаборатории за изпитване и калибриране (EN ISO/IEC 17025:2017); б) Противопожарната система трябва да бъде оразмерена според най-голямото от защитените помещения и трябва да бъде в състояние да разпръсква вода непрекъснато в помещението за период не по-кратък от 30 минути; в) Помпите, техните механизми за превключване и клапани, които са необходими за работата на системата, трябва да бъдат монтирани в помещение извън защитените помещения. Помещението, в което са монтирани, трябва да бъде отделено от съседните с разделителни стени най-малко от тип A30; г) Противопожарната система трябва да бъде изцяло пълна с вода по всяко време, поне що се отнася до бързодействащите клапани, и следва да бъде под необходимото първоначално работно налягане. Помпите за водоснабдяване трябва да се задействат автоматично с пускането на системата. Системата трябва да е с непрекъснато работещо водоснабдяване. Трябва да бъдат взети мерки, за да се гарантира, че наличието на примеси не оказва влияние върху работата на системата; д) Капацитетът и конструкцията на тръбопроводната мрежа на системата трябва да се основават на хидравлично изчисление; е) Броят и разположението на дюзите трябва да гарантират достатъчно разпределение на водата в помещенията, които трябва да бъдат защитени. Разпръскващите дюзи трябва да бъдат разположени, така че да се гарантира, че водната мъгла се разпространява из цялото защитено помещение, особено в районите, където има по-голям риск от пожар, включително зад приспособления и под пода; ж) Електрическите компоненти на противопожарната системата в защитеното помещение трябва като минимум да отговарят на клас на защита IP54. Системата трябва да съдържа два независими източника на енергия с автоматично превключване. Един от източниците на енергия трябва да се намира извън защитеното помещение. Всеки източник на енергия сам по себе си трябва да може да гарантира функционирането на системата; з) Противопожарната система трябва да има резервни помпи; и) Противопожарната система трябва да бъде оборудвана с устройство за следене, което задейства алармен сигнал в рулевата рубка в следните случаи: - спад в нивото на водата в резервоара (ако има такъв); - прекъсване на електрическото захранване; - загуба на налягане в тръбопровода на системата с ниско налягане; - загубата на налягане в кръга за високо налягане; - когато системата е активирана. й) Документите, необходими за инсталирането, функционалните изпитвания и документиране на инсталацията, посочени в точка 9, трябва да включват най-малкото: - схема на системата, показваща участъци на тръбите и видовете разпръскващи дюзи; - хидравличното изчисление, посочено в буква “г”; - техническата документация на производителя, която обхваща всички аспекти на инсталацията; - ръководството за техническа поддръжка. 15. K2CO3 - противопожарни системи В допълнение към изискванията, установени в точки 1 - 7 и 9, противопожарните системи, използващи K2CO3 като средство за гасене, трябва да отговарят на следните разпоредби: а) Противопожарната система трябва да има одобрение на типа съгласно MSC/Circ. 1270 или друг стандарт, признат от една от държавите членки. Одобрението на типа се извършва от призната класификационна организация или акредитирана изпитвателна институция. Акредитираната институция за изпитване трябва да отговаря на Европейския стандарт EN ISO/IEC 17025:2017; б) Всяко помещение трябва да бъде снабдено със собствена противопожарна система; в) Пожарогасителният агент трябва да се съхранява в специално осигурени резервоари, които не са под налягане в защитено помещение. Тези резервоари трябва да бъдат монтирани по такъв начин, че пожарогасителният агент да се разпределя равномерно в помещението. По-специално, пожарогасителното средство трябва да работи и под обшивката на палубата; г) Всеки резервоар е отделно свързан със задействащото устройство; д) Количеството пожарогасителен агент спрямо помещението, което трябва да бъде защитено, е най-малко 120 g/m3 от нетния обем на това помещение. Този нетен обем се изчислява според MSC/Circ. 1270, т. 11.2 - 11.4. Пожарогасителният агент трябва да бъде доставен в рамките на 120 секунди. Член 13.06 Постоянно монтирани противопожарни системи за защита на предмети 1. За защита могат да се използват постоянно монтирани противопожарни системи за защита на обекти, системи и оборудване. Освен това стаите могат да бъдат защитени и с противопожарна система в съответствие с този член, освен ако тези стаи не са предмет на членове 13.04 или 13.05 или са защитени с противопожарни системи в съответствие с членове 13.04 или 13.05. Въздействието на противопожарните системи трябва да бъде насочено директно към обектите, които трябва да бъдат защитени. Работната зона на противопожарните системи може да бъде ограничена чрез конструктивни мерки. Противопожарните системи за защита на обекти могат вече да бъдат структурно интегрирани с въпросния обект. По отношение на доставката им на пожарогасителен агент, стационарно монтираните противопожарни системи за защита на обекти са независими от системите, посочени в членове 13.04 и 13.05, както и точка 5 от този член. Следните изисквания на член 13.05 се прилагат за постоянно монтирани противопожарни системи за защита на обекти: a) точка 2 ако използваният пожарогасителен агент се нуждае от ограничаване на работната зона от структурни мерки; б) точки 3 и 4; в) точка 5, букви “в” и “б”, в допълнение към разпоредбите на точка 3 от този член; г) точка 6 букви “а-д” и на всеки вход на стая или в близост до затворен обект, трябва да се постави ясно видима подходяща бележка върху пожарогасителната система за обекти д) точкаи 7-13; е) точка 14 букви “б-ж”, когато един източник на енергия е достатъчен, и букви “и” и “й”; ж) точка 15 букви “б““д”. Противопожарните системи за защита на обекти трябва да използват само гасителни средства, които са подходящи за гасене на пожар на или в обекта, който трябва да бъде защитен, и които са изброени в член 13.05, точка 1. Контролният орган може да разреши дерогации по отношение на пожарогасителния агент за постоянно монтирани противопожарни системи за защита на обекти, които се основават на пожарна концепция за защита. Стационарно монтираните противопожарни системи за защита на обекти трябва да имат възможност за ръчно задействане. Трябва да е възможно ръчно задействане в непосредствена близост до защитавания обект. Те могат да се задействат автоматично, ако сигналът за задействане бъде пуснат от два пожарни детектора с различни методи за откриване. Задействането трябва да се извърши незабавно. Ако противопожарната система е предназначена за защита на няколко обекта, задействащите устройства за всеки обект трябва да бъдат отделени и ясно идентифицирани. Задействането на пожарогасителната система трябва да бъде указано в рулевата рубка и на входа на помещението, в което се намира защитеният обект. В случай, че имаме затворени предмети, индикацията на входа на помещението може да бъде пропусната, ако индикаторът е прикрепен към самия обект. За ръчно задействане се прилагат инструкции за работа в съответствие с член 13.05, точка 5, буква “д” поставени до всяко задействащо устройство, като се има предвид местоположението и естеството на обекта. Видът и разположението на стационарно монтираните противопожарни системи за защита на обекти се вписва в позиция 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. Разпоредбите на този член не се прилагат за системите за пръскане с вода в съответствие с раздели 9.3.1.28, 9.3.2.28 и 9.3.3.28 от ADN. Член 13.07 Корабни лодки 1. Изброените плавателни средства трябва да носят на борда си Корабни лодки в съответствие с европейски стандарт EN 1914:2016: a) моторни товарни плавателни съдове, моторни танкери и баржи с товароподемност над 150 t; б) влекачи и тласкачи с обемно водоизместване над 150 m3; в) плаващи съоръжения; г) пътнически плавателни съдове. 2. Трябва да е възможно Корабните лодки да се спускат безопасно на вода от едно лице в рамките на пет минути от първото необходимо ръчно действие. Когато се използва силово спускателно устройство, то е от такъв вид, че безопасното и бързо спускане да не бъде затруднено, ако има повреда в захранването. 3. Надуваемите Корабни лодки се проверяват съгласно указанията на производителя. Член 13.08 Спасителни кръгове и спасителни жилетки 1. На борда на плавателното средство трябва да има най-малко три спасителни кръга: - в съответствие с европейски стандарт EN 14144:2003; или - в съответствие с разпоредбите на Международната конвенцията за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (Конвенция SOLAS от 1974 г.), Глава III, правило 7.1 и Международния кодекс за спасителните средства, точка 2.1. Те трябва да са в състояние на готовност за употреба и да са закрепени на палубата на съответните места, но без да са неподвижно закрепени към стойката си. Поне един спасителен кръг се разполага в непосредствена близост до рулевата рубка и е оборудван с автоматично включваща се светлина на батерия, която не загасва във водата. 2. Индивидуално означена, автоматично надуваема спасителна жилетка трябва да е достъпна за всяко лице, което е редовно на борда на плавателно средство. Тези спасителни жилетки трябва да съответстват на: а) Европейски стандарт ЕС 2016/425 както е изменен; или б) Международната конвенцията за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (Конвенция SOLAS от 1974 г.), Глава III, правило 7.2 и Международния кодекс за спасителните средства, точка 2.2. Изискванията на буква “а” по-горе се считат за изпълнени, когато спасителната жилетка отговаря на Европейските стандарти EN ISO 12402-2:2020, EN ISO 12402-3:2020, EN ISO 12402-4:2020 г Ненадуваеми спасителни жилетки, които отговарят на букви “а” и “б”, трябва да бъдат допустими също и за деца. 3. Спасителните жилетки се проверяват в съответствие с инструкциите на производителя. Глава 14 Безопасност на работното място Член 14.01 Общи положения 1. Плавателните съдове трябва да бъдат конструирани, организирани и оборудвани по такъв начин, че да позволят на лицата да работят и да се придвижват безопасно в техните проходи. 2. Неподвижно монтирани съоръжения, които са необходими за работа на борда, се разполагат, подреждат и обезопасяват по такъв начин, че да позволят безопасна и лесна експлоатация, ползване и поддръжка. При необходимост преносимите или силно нагряващи се компоненти трябва да бъдат снабдени с предпазни устройства. Член 14.02 Защита срещу падане 1. Палубите и палубните проходи трябва да са равни и в нито една точка да не създават опасност от препъване; не трябва да e възможно образуването на локви. 2. Палубите, палубните проходи, подове на машинното отделение, площадките, стълбищата и горните части на кнехтовете на палубния проход трябва да имат покрития, предпазващи от подхлъзване. 3. Горните части на кнехтовете на палубните проходи и всякакви препятствия в проходите, като например краищата на стъпалата, трябва да са маркирани с цвят, контрастен на околната палуба. 4. Външните краища на палубите и палубните проходи, както и работните места, на които лицата биха могли да паднат от повече от 1 m, се оборудват с фалшборд или комингс с височина най-малко 0,90 m или с непрекъснато предпазно заграждение съгласно европейски стандарт EN 711:2016. Когато бордови защитни ограждения са прибиращи се, a) към комингса на височина от 0,7 до 1,1 m допълнително се закрепва непрекъснат леер с диаметър от 0,02 до 0,04 m; и б) знаци в съответствие с приложение 4, фигура 10, най-малко 15 cm в диаметър, се поставят на ясно видими места в точката, в която започва палубният проход. 5. Чрез дерогация от точка 4, при лихтери и баржи без жилищни помещения, фалшборд и предпазни заграждения не се изискват, когато: a) на външните краища на палубите и палубните проходи са монтирани парапети на ниво на ходилата; б) в съответствие с точка 4, буква “a” към комингса са закрепени леери; и в) знаци в съответствие с Приложение 4, фигура 10, най-малко 15 cm в диаметър, са нанесени на ясно видими места на палубата. 6. Чрез дерогация от точка 4, при равнопалубни плавателни съдове и плавателни съдове със сандъкоподобна палубна надстройка не се изисква предпазните заграждения да се монтират директно по външните краища на палубите или на палубните проходи, когато: a) проходите минават през тези палуби; б) проходите и работните места на тези палуби са оградени с неподвижни предпазни заграждения в съответствие с EN 711:2016; и в) знаци в съответствие с Приложение 4, фигура 10, най-малко 15 cm в диаметър, са нанесени на ясно видими места на преходите към зони, незащитени с предпазни заграждения. 7. На работните места, където съществува опасност лицата да паднат от повече от 1 m, контролният орган може да изиска подходящи приспособления и оборудване за осигуряване на безопасност на работата. Член 14.03 Размери на работното място Работните места трябва да са достатъчно големи за осигуряване на достатъчно свобода за движение на всяко работещо там лице. Член 14.04 Палубни проходи 1. Чистата широчина на палубния проход е най-малко 0,60 m. Това изискване се прилага до височина 2,00 m над страничната палуба. Чрез дерогация от първото изречение, чистата широчина на палубните проходи може да бъде намалена до: а) 0,50 m в определени точки, необходими за експлоатацията на плавателния съд, като клапани за миене на палубата; б) 0,40 m при кнехтове и пилери. 2. Чрез дерогация от точка 1, чистата широчина на палубните проходи може да бъде намалена до 0,54 m, до височина 0,90 m над страничната палуба, при условие че чистата широчина отгоре между външният ръб на корпуса и вътрешният ръб на трюма е не по-малка от 0,65 m. 3. Чрез дерогация от точка 1, чистата широчина на палубните проходи може да бъде намалена до 0,50 m, при условие че външният ръб на палубия проход е снабден с предпазна релса в съответствие с европейския стандарт EN 711:2016 за предотвратяване на падане. Член 14.05 Достъп до работните места 1. Входовете и проходите за придвижване на лица и предмети трябва да са с достатъчни размери и да са разположени, така че: a) пред входовете да има достатъчно място, за да не задържа придвижването; б) габаритната ширина на прохода да е в съответствие с предназначението на работното място и да не е по-малка от 0,60 m, с изключение на плавателни средства с широчина по-малка от 8 m, при които широчината на прохода може да се намали до 0,50 m; в) габаритната височина на проходите, включително прага, да е не по-малка от 1,90 m. 2. Вратите трябва да са разположени, така че да е възможно да се отварят и затварят безопасно от всяка страна. Те трябва да са защитени срещу случайно отваряне или затваряне. 3. Подходящи стълбища, подвижни стълби или стъпала трябва да бъдат монтирани във входове, изходи и проходи, където има повече от 0,50 m разлика в равнището на пода. 4. Работни места, където постоянно работят хора, се оборудват със стълбища, ако има разлика в нивата на пода от повече от 1,00 m. Това изискване не се отнася за аварийните изходи. 5. Плавателните съдове с трюмове трябва да имат поне едно неподвижно монтирано средство за достъп във всеки край на всеки трюм. Чрез дерогация от първото изречение неподвижно монтираното средство за достъп може да не се изисква, ако се осигурят поне две подвижни стълби, които излизат поне с 3 стъпала над водозащитния борд на люка при ъгъл на наклон от 60°. Член 14.06 Изходи и аварийни изходи 1. Броят, разположението и размерите на изходите, включително аварийните изходи, трябва да съответстват на предназначението и размерите на съответното помещение. В случай, че един от изходите е авариен, той ясно се обозначава като такъв. 2. Аварийните изходи, прозорците или капаците на светлиците, използвани като аварийни изходи, трябва да са със светло сечение на отвора не по-малко от 0,36 m2 и най-малкият размер трябва да е не по-малък от 0,50 m. Член 14.07 Подвижни стълби, стъпала и подобни приспособления 1. Стълбищата и подвижните стълби трябва да бъдат сигурно закрепени. Стълбищата трябва да са широки не по-малко от 0,60 m и габаритната ширина между леерите трябва да е не по-малко от 0,60 m; дълбочината на стъпалото трябва да е не по-малко от 0,15 m; стъпалата трябва да са с повърхности против подхлъзване, а стълбища с повече от три стъпала — с леери. 2. Подвижните стълби и отделно монтираните стъпала имат габаритна ширина не по-малко от 0,30 m; стъпалата трябва да са не повече от 0,30 m едно от друго, а разстоянието между стъпала и конструкциите да е не по-малко от 0,15 m. 3. Подвижните стълби и отделно монтираните стъпала трябва да са ясно разпознаваеми отгоре и да са оборудвани с ръкохватки за безопасност над отворите за изход. 4. Подвижните стълби трябва да бъдат поне 0,40 m широки и с ширина поне 0,50 m в основата си; трябва да е възможно те да се подсигуряват, така че да не се преобръщат или подхлъзват; стъпалата трябва да бъдат надеждно прикрепени към подпорите. Член 14.08 Вътрешни помещения 1. Размерите, разположението и оформлението на вътрешните работни места трябва да съответстват на работата, която се извършва и да отговарят на изискванията за опазване здравето и безопасността. Те трябва да са оборудвани с достатъчно незаслепяващо осветление и вентилационни устройства. При необходимост те се оборудват с отоплителни уреди, които могат да поддържат подходяща температура. 2. Подовете на вътрешните работни пространства трябва да са стабилни и издръжливи и да са проектирани, така че да не причиняват препъване или подхлъзване. В отворено положение отворите в палубите и подовете трябва да бъдат обезопасени против падане. Прозорците и светлиците трябва да са разположени, така че с тях да се борави и да се почистват безопасно. Член 14.09 Защита против шум и вибрации 1. Работните помещения трябва да са така разположени, оборудвани и проектирани, че работниците да не са изложени на вредни вибрации. 2. Освен това, постоянните работни помещения трябва да бъдат така конструирани и обезшумени, че здравето и безопасността на служителите да не са засегнати от шума. 3. За лица, които е вероятно да бъдат изложени на шум с ниво надвишава 80 dB (A) всеки ден, се осигуряват лични средства за защита. В работните помещения, където равнището на шум може да превиши 85 dB (A), се обозначава, че носенето на средства за защита от шум е задължително посредством символа: „Носете средство за защита от шум“ с диаметър не по-малко от 10 cm в съответствие с фигура 7 от Приложение 4. Член 14.10 Капаци на люковете 1. Капаците на люковете трябва да бъдат лесни за достъп и боравене. Съставните части на капаците, тежащи над 40 kg, се проектират, така че да се плъзгат или се оборудват с механични устройства за отваряне. Капаците на люковете, движени от подемници, са оборудвани със съответни и леснодостъпни устройства за закрепване. Капаците на люковете, които не са взаимозаменяеми, и горните прагове се маркират ясно, за да се означат люковете, към които те принадлежат и правилното им разполагане върху тези люкове. 2. Капаците на люковете трябва да бъдат обезопасени против накланяне от вятъра или от оборудването за товарене. Плъзгащите се капаци са снабдени със стопори, непозволяващи случайно хоризонтално изместване от повече от 0,40 m; те могат да се фиксират в крайното си положение. За застопоряване на подредени един върху друг капаци на люкове се осигуряват съответни устройства. 3. Подаването на енергия за механично задвижваните капаци на люкове трябва да прекъсва автоматично, когато ключът за управление се освободи. 4. Капаците на люковете трябва да издържат натоварванията, на които е вероятно да бъдат подложени: Капаците на люковете, проектирани за ходене по тях, трябва да могат да издържат концентрирани натоварвания от най-малко 75 kg. Капаците на люковете, които не са проектирани за ходене по тях, трябва да са обозначени като такива. Върху капаците на люковете, проектирани да носят товар на палубата, трябва да е отбелязан допустимият товар в t/m2. Когато се изискват подпори за постигане на максимално допустимия товар, това трябва да е отбелязано на подходящото място; в такъв случай необходимите скици се съхраняват на борда. Член 14.11 Лебедки 1. Лебедките трябва да са проектирани по такъв начин, че да позволяват работата да се извършва безопасно. Те трябва да бъдат оборудвани с устройства, които предотвратяват самоволното пускане на товара. Лебедките, които не се заключват автоматично, се оборудват със спирачка, която е способна да устои на теглителната им сила. 2. Ръчните лебедки трябва да са оборудвани с устройства против обратен удар при въртене на манивелата. Лебедките с ръчен и механичен привод се проектират, така че механичният привод да не привежда в действие ръчното управление. Член 14.12 Кранове 1. Крановете се проектират в съответствие с най-добрата практика. Силите, възникващи по време на работата с тях, трябва да бъдат предавани безопасно на конструкцията на плавателния съд; те не трябва да влошават неговата устойчивост. 2. Върху крановете се поставя табелка на производителя, съдържаща следната информация: a) име и адрес на производителя; б) маркировката „CE“, заедно с годината на производство; в) серия или тип; г) сериен номер, ако има такъв. 3. Максималната разрешена товароподемност трябва да е незаличимо нанесена върху крановете ясно и четливо. Когато безопасната товароподемност на крана не превишава 2000 kg, достатъчно е върху крана да се маркира ясно и четливо безопасната товароподемност при максималния обсег. 4. Наличието на устройства за предпазване от рисковете от премазване или отрязване е задължително. Външните части на крана трябва да имат минимално разстояние на безопасност от 0,50 m спрямо определена надстройката на работните места и в проходите. 5. Трябва да е възможно да бъдат защитени силово задвижваните кранове от непозволено използване. Те трябва да могат да бъдат задвижвани само от мястото за управление на крана. Уредът за управление трябва да е с автоматично възвръщане (бутони без самозадържане); техните посоки на движение трябва да са недвусмислено определени. Ако движещата сила откаже, трябва да е невъзможно товарът да падне безконтролно. Не се допускат непреднамерени движения на крана. Всяко движение нагоре на повдигащото устройство и всяко надвишаване на безопасния работен товар трябва да се ограничават от подходящо устройство. Всяко движение надолу на повдигащото устройство се ограничава, ако при предвидени проектни експлоатационни условия в момента на прикрепване на куката върху барабана, може да останат по-малко от две кабелни намотки. Съответното обратно движение трябва да е все още възможно след задействането на автоматичните ограничаващи устройства. Натоварването на скъсване на кабелите за боравене с такелажа трябва да е равно на петкратния размер на допустимия товар на кабелите. Структурата на кабелите трябва да е без дефекти и конструкцията им е подходяща за използване с кранове. 6. Крановете се проверяват от експерт: a) преди първоначално пускане в експлоатация; б) преди повторно пускане в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт; и в) редовно, най-малко на всеки десет години. При проверката доказателства за достатъчна якост и устойчивост се предоставят чрез изчисления и изпитване на натоварването на борда. Когато безопасната товароподемност на крана не превишава 2000 kg, експертът има право да прецени, че доказването чрез изчисления може да бъде заместено изцяло или частично с изпитване с товар 1,25 пъти по-голям от безопасната товароподемност, което да се проведе за целия обхват на експлоатация. Издава се удостоверение за проверката, подписано от експерта и посочващо датата на проверката. 7. Крановете се проверяват редовно и във всеки случай поне веднъж годишно от компетентно лице. При проверката безопасното експлоатационно състояние на крана се определя с визуален оглед и оперативна проверка. Издава се удостоверение за проверката, подписано от компетентното лице и посочващо датата на проверката. 8. Крановете с безопасна товароподемност над 2000 kg, или тези, използвани за претоварване, или които са монтирани върху подемни крикове, понтони и друго плаващо съоръжение или плавателно работно средство, трябва освен това да отговарят на изискванията на една от държавите членки. 9. Инструкциите за работа на производителя на крана се съхраняват на борда. Те съдържат най-малко следната информация: a) работен обхват и функция на уредите за управление; б) максимално допустима безопасна товароподемност като функция от обсега; в) максимално допустим наклон на крана; г) инструкции за сглобяване и поддръжка; д) общи технически данни. Член 14.13 Съхранение на запалими течности За съхранението на запалими течности с точка на възпламеняване под 55 C на палубата трябва да има шкаф с вентилация, изработен от негорими материали. Отвън върху него трябва да има знак „Паленето на огън и пушенето забранени“ с диаметър от поне 10 cm в съответствие с фигура 2 от Приложение 4. Глава 15 Жилищни помещения Член 15.01 Общи положения 1. Плавателните съдове трябва да имат жилищни помещения за лицата, които обичайно са настанени на борда и поне за минималния състав на екипажа. 2. Жилищните помещения трябва да бъдат проектирани, разположени и оборудвани, така че да отговарят на изискванията за опазването на здравето, безопасността и комфорта на хората на борда. Те трябва да са безопасно и лесно достъпни и подходящо изолирани срещу топлина и студ. 3. Контролният орган може да разреши изключения от разпоредбите на настоящата глава, ако здравето и безопасността на лицата на борда са осигурени посредством други мерки. 4. Контролният орган вписва в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване евентуалните ограничения по отношение на дневните експлоатационни периоди на плавателния съд и неговия режим на работа, произтичащи от изключенията съгласно точка 3. Член 15.02 Специални изисквания към проектирането на жилищни помещения 1. Трябва да има възможност жилищните помещения да се проветряват в достатъчна степен, дори когато вратите са затворени; освен това жилищните помещения за общо ползване трябва да получават достатъчно дневна светлина и по възможност са с изглед навън. 2. Когато няма проход от равнището на палубата към жилищните помещения и разликата в равнището е 0,30 m или повече, достъпът до жилищните помещения трябва да се осигурява със стълбища. 3. В носовите части на плавателния съд нито един от подовете не трябва да бъде повече от 1,20 m под равнината на максимално газене. 4. Жилищните помещения за общо ползване и спалните каюти трябва да имат поне два изхода, максимално раздалечени един от друг и служещи като маршрути за евакуация. Единият изход може да бъде определен за авариен. Това не важи за помещения с изход, водещ направо на палубата или към коридор, който служи като маршрут за евакуация, при условие че коридорът има два изхода, раздалечени един от друг, водещи към левия и към десния борд. Аварийните изходи, които могат да включват светлици и прозорци, трябва да имат светло сечение от най-малко 0,36 m2 и дължина на най-късата страна, не по-малка от 0,50 m, и да позволяват бърза евакуация в аварийни ситуации. Изолацията и покритията на маршрутите за евакуация се изработват от забавящи горенето материали и използваемостта на маршрутите за евакуация във всеки момент се гарантира с подходящи средства като подвижни стълби или отделно монтирани стъпала. 5. Жилищните помещения трябва да са защитени срещу недопустим шум и вибрации. Приемливите равнища на шума не трябва да превишават: a) 70 dB(A) в жилищните помещения за общо ползване; б) 60 dB(А) в спалните каюти. Тази разпоредба не се прилага за плавателни съдове, които работят изключително извън периодите за почивка на екипажа, както са определени от националното законодателство на държавите членки. Ограничението на режима на работа, посочен в буква “б”, се вписва в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. 6. Височината на жилищните помещения трябва да е не по-малко от 2,00 m. 7. Като правило плавателните съдове трябва да имат поне едно жилищно помещение за общо ползване, отделено от спалните каюти. 8. Свободната разгъната площ на жилищните помещения за общо ползване трябва да е не по-малко от 2 m2 на човек и във всеки случай не по-малко от 8 m2 общо (без да се броят мебелите, с изключение на масите и столовете). 9. Кубатурата на индивидуалните жилищни помещения и спалните каюти трябва да е не по-малко от 7 m3 за всяко помещение. 10. Обемът въздух на човек трябва да е поне 3,5 m3 в индивидуалните жилищни помещения. В спалните каюти той трябва да бъде поне 5 m3 за първия обитател и поне 3 m3 за всеки допълнителен обитател (без да се смята обемът на мебелите). Спалните каюти, доколкото е възможно, са предназначени за не повече от двама човека. Койките се поставят на не по-малко от 0,30 m над пода. Когато една койка е поставена над друга, височината над всяка от тях