Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения

Проектът е приет с Решение № 132 от 09.05.2024 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията).Съгласно чл. 147, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), размерът на таксите по закона, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, разработена от КРС и приета от Министерския съвет.С Решение № 47 от 29.02.2024 г., Комисията прие резултатите от проведените обществени консултации, открити с Решение № 325 от 09.11.2023 г. във връзка с извършен Анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (Тарифата), в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ЗЕС.Въз основа на получените становища и извършения детайлен сравнителен анализ на таксите се предлагат следните изменения и допълнения в Тарифата:1. Годишни такси за временно ползване на радиочестотен спектърВ чл. 6, ал. 9 се предлага уточнение, че таксата за временно ползване на радиочестотен спектър в определения в действащата разпоредба размер, се отнася както за експериментално използване, така и за краткосрочни събития. Размерът не се променя. В същия член се създава ал. 10, която урежда хипотезата на краткосрочен проект и препраща към годишната такса по чл. 6 и чл. 7 за съответния вид електронна съобщителна мрежа, пропорционално на времето, за което се издава разрешението. Предвиден е минимум от 100 лв.Предложеното изменение е с цел постигане на равнопоставеност между предприятията и съответствие на годишните такси за ползване на радиочестотен спектър въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти с таксите за ползване на радиочестотен спектър въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Очаква се предложените изменения от една страна да насърчат използването на радиочестотен спектър за краткосрочни проекти и от друга да осигурят условия за развитие и въвеждане на нови технологии в България.2. Увеличаване на административната годишна такса за контролРазмерът на годишната такса за контрол по чл. 5, ал. 2 от Тарифата се променя от 0,2 на сто на 0,291 на сто.Увеличаването на административната годишна такса за контрол от 0,2% на 0,291% позволява разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС, да се финансират от приходите от такси съгласно изискванията на същата разпоредба от закона. За постигането на съответствие между размера на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС, и на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им, е необходимо изменение на административната годишна такса за контрол в съответствие с чл. 53, ал. 1 от ЗЕС. По този начин ще се постигне съответствие между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията. 3. Прецизиране на текстове и редакционни промениНаправено е прецизиране на текстовете в чл. 2, ал. 1, 6 и 7, чл. 3, ал. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 2 от Тарифата, като отпада уточнението, че таксата по тези разпоредби е административна. Мотивът за това е, че текстовете са относно такси за издаване и/или изменение на разрешение, които не попадат в определението за административни такси по чл. 139, ал. 2 от ЗЕС. Отразени са и редакционни промени в чл. 2, ал. 2, т. 1 с оглед прецизиране на препратките към чл. 2, ал. 1, предвид последното изменение и допълнение на Тарифата от 4 април 2023 г.Разпоредбите на чл. 7, ал. 1, ред 3 и ред 3.5, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 1, ред 10 от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал.Промените в чл. 8, ал. 1 и ал. 3 са с цел внасяна на яснота в текстовете по отношение на номерационните ресурси.Настоящата процедура на обществено обсъждане се провежда на основание разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗЕС. В рамките на 30- дневен срок всички заинтересовани страни могат да подадат до Министерството на транспорта и съобщенията и КРС своите предложения и бележки по проекта.Проектът е публикуван в електронен вид на страницата на Министерство на транспорта и съобщенията, както и на страницата на КРС. Лице за контакт: Яна Грозева Главен експерт Дирекция "Съобщения" Министерство на транспорта и съобщенията Тел.: 02/9409228 ygrozeva@mtitc.government.bg

ТАБЛИЦА с постъпилите становища и резултатите от проведеното от Комисия за регулиране на съобщенията и Министерство на транспорта и съобщенията обществено обсъждане по проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения Заинтересовани лица Предложения Статус Мотиви Общи бележки Iliya Hristozov Кое обществено обсъждане е легитимно? В момента тук на сайта strategy.bg е публикуван едновременно за обществено обсъждане на две места един и същ проект на нормативен акт, а именно „Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения“ от две различни ведомства – за КРС, тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment и за МТС, тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8349 И двете ведомства изискват становищата за общественото обсъждане да се изпращат на техните си имейл адреси, но и двете ведомства имат текст в своите обяви, че: „всички заинтересовани страни могат да подадат до Министерството на транспорта и съобщенията и КРС своите предложения и бележки по проекта“. Ясно е, че това е нелогично, а освен това е и незаконосъобразно. В нормативните документи ясно е регламентирано, кой трябва да подлага на обществено обсъждане съответен нормативен акт. Следователно въпросът е, кое от двете обществени обсъждания е легитимно? Считам, че в случая е легитимна общественото обсъждане на МТС, защото именно министерството ще внесе проекта на ПМС в МС за разглеждане и приемане. Освен това КРС вече е направила и дори е приключила обществена консултация по реда на чл. 37 от ЗЕС по същия предмет (промените в Тарифата), а и двата предложени проекта на ПМС не се различават по нещо. Следователно, в случая е приложим чл. 18, ал. 1 от ЗЕС, а не чл. 36, ал. 1 от ЗЕС. На основание гореизложеното, предлагам на сайта strategy.bg да останат само материалите за общественото обсъждане от МТС и да са легитимни само неговите резултати. Необходимо е да се отбележи, че една от причините за допускане на гореизложената ситуация са някои слабости в законовата уредба на ЗЕС. На първо място трябва да се обърне внимание, че с оглед на факта, че всяка промяна на Тарифата за таксите по чл. 147 от ЗЕС задължително се подлага на обществено обсъждане преди внасянето й в Министерския съвет, не е необходима предварително още една обществена консултация относно анализа на необходимостта от преразглеждане на тарифата за таксите, защото се получават две последователни обществени консултации по една и съща тема. Заинтересуваните страни ще имат възможност да изразят становище в общественото обсъждане на проекта на Тарифата при внасянето й в Министерския съвет. Освен това е лишено от всякакъв смисъл, анализът на независим регулаторен орган, какъвто е КРС, да се подлага на обществена консултация. Това е нонсенс. Нонсенс е и фактът, че на обществена консултация се подлага не самия анализ, а „проект на Анализ за…“, както това е записано на интернет страницата на КРС. Каква е независимостта на КРС, след като неин анализ (дори не самия анализ, както е регламентирано изрично в чл. 53 от ЗЕС, а проекта на анализа) може да се промени в резултат на обществена консултация, както например това се случи през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси. Последният анализ на КРС също беше променен в посока на намаляване на някои такси. Законовото изискване за този анализ е в чл. 53, ал. 2 от ЗЕС: „Чл. 53. (2 ) Комисията ежегодно извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 и провежда обществени консултации по реда на чл. 37.“ Тази разпоредба предлагам при следващо изменение на ЗЕС да се измени във вида: „Чл. 53. (2) Комисията по своя инициатива може да извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147.“ Важно е да се отбележи, че настоящата редакция на чл. 53, ал. 2 е в резултат на ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.) с който трябваше да бъде транспониран в своята цялост Европейския кодекс за електронни съобщения, (Кодекса), установен с Директива (EC) 2018/1972 на ЕП и на Съвета от 11 декември 2018 г. (Директивата), но в самата Директива липсва изискване за обществени консултации на анализите на регулаторните органи. Следователно е неясна и спорна причината за това изменение на чл. 53. Предишната редакция на чл. 53 от ЗЕС (до 2021 г.) беше: „Чл. 53. (1) В случай че очакваните приходи за съответната година не покриват разходите на комисията, разликата се осигурява чрез промени в размера на административната такса за контрол. (2) Комисията ежегодно до 30 септември на текущата година предлага на Министерския съвет да приеме изменение на тарифата за таксите, които се събират от комисията. Таксите се събират от 1 януари следващата година.“ и тази предишна редакция на чл. 53 е имала значително по-висока практическа стойност и ефект, от сегашната му редакция, която в последните две години е една от причините за проблеми и спорове при заплащането на някои такси. Основният мотив за така предложеното по-горе изменение на чл. 53, ал. 2 от ЗЕС са именно изискванията на Директивата, а вече и на Акта за цифровите услуги. Разпоредбите им изрично изискват всяка държава членка да гарантира независимостта на националния регулаторен орган, който за конкретния случай е КРС. Съображение 37 от Директивата е: „37) Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен. Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на наДоионален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка.” В чл. 8 на Директивата се регламентира, че: „…националните регулаторни органи действат независимо и обективно, включително при разработването на вътрешните процедури и организацията на персонала, функционират в условия на прозрачност и отчетност в съответствие с правото на Съюза и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Съюза. Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“ Тези и някои други разпоредби от Директивата, които са пряко свързани с осигуряването на независимостта на КРС не са транспонирани в ЗЕС и това спомага за наличието на такива разпоредби като чл. 53, ал. 2, които уронват независимостта на КРС. Но на практика, понеже Директива 2018/1972 отдавна е влязла в сила, следователно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, в частта й „и провежда обществени консултации по реда на чл. 37“ е „мъртъв“ текст, защото противоречи на Директивата. Освен това, според чл. 37 ал. 1 от ЗЕС обществени консултации се провеждат „преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения“. Видно е, че законодателят е наблегнал, че въпросите трябва да са „важни“ и че трябва да са от „обществена значимост“. Считам, че промяната на таксите може да е важен въпрос за самите предприятия, но едва ли е важен въпрос от обществена значимост за гражданите, защото самите такси са незначителен процент от всичките разходи на предприятията на годишна база, така че едва ли тяхната промяна с няколко процента ще окаже влияние на цената на услугата. Следователно не е налице дори правно основание за провеждането на такива консултации. Консултациите би следвало да се провеждат само при наистина важни въпроси, защото в противен случай техният принос девалвира. Освен това е ясно, че провеждането на консултации по въпроси свързани с размер на такси е на практика безсмислено (освен по отношението за прозрачност и предварителна информираност), защото практически трудно може да се намери компромис между двете страни в такива случаи. Не случайно подобни въпроси са изключени със закон от възможните въпроси, които могат да се поставят на референдуми. Не се приема Съгласно чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕС, КРС ежегодно следва да извърши анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 и да проведе обществени консултации по реда на чл. 37. Комисията, в зависимост от резултатите от анализа, може да предложи на Министерския съвет да приеме изменение или допълнение на тарифата по чл. 147. Съгласно чл. 147 от ЗЕС, размерът на таксите, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, които се събират от комисията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията. Предвид горното, считаме, че на основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, КРС правилно и в съответствие със законовото изискване, е провела обществени консултации относно проекта на Анализ по чл. 53, ал. 2 от Закона за електронните съобщения. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗЕС предвижда, че анализът относно необходимостта от преразглеждане на тарифата подлежи на обществена консултация. В тази връзка обществените консултации са законово предвидени и е спазен правно регламентираният ред. Обществената консултация цели създаване на условия за насърчаване на инвестициите, развитие на технологиите и създаване на конкурентна среда, като крайната цел е потреблението – осигуряване предоставянето на съвременни и качествени електронни съобщителни услуги. КРС е спазила предвидения в чл. 37, ал. 2 от ЗЕС, ред. Конкретната процедура за обществени консултации е стартирала с публикуване на съобщение за предстоящите обществени консултации на страницата на комисията в интернет, като е предоставен срок от 30 дни, в който могат да се представят писмени становища. Предвид факта, че Тарифата е подзаконов нормативен акт, който се изготвя по предложение на КРС, считаме, че за Комисията е относим чл. 36 от ЗЕС и в тази връзка следва да бъде спазена регламентираната процедура. Не считаме, че твърденията за това че КРС не следва да прилага тази процедура са правно обосновани. От друга страна, съгласно разпоредбите на чл. 18 от ЗЕС, министърът на транспорта и съобщенията преди издаване или внасяне в Министерския съвет на подзаконовите актове, предвидени в този закон, публикува съобщение за изготвения проект, текста на проекта, мотивите и предварителната оценка на въздействието на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) в интернет и на Портала за обществени консултации. Законът описва подробно срока и начина на провеждане на общественото обсъждане. Доколкото Тарифата е акт на Министерския съвет и вносител се явява министърът на транспорта и съобщенията, за МТС възниква задължение да проведе също процедура по този нормативен акт. С оглед процесуална икономия и максимално удобство за всички заинтересовани страни, КРС и МТС провеждат законовите процедури по обществено обсъждане паралелно и подготвят обща таблица по отношение на постъпилите предложения и бележки. Предвид всичко изложено и двете процедури на обществено обсъждане отговорят на нормативните изисквания и не е налице нито нелогичност, нито незаконосъобразност. Добрата координация прави възможно да бъдат обсъдени всички постъпили предложения, независимо в кое от двете ведомства. Публикуването на повече от едно съобщения напълно съответства на целта на закона, заложена в обществените консултации, а именно – публичност, участие на обществеността и прозрачност на работата на администрацията. Потенциалните заинтересовани лица разполагат с повече възможности да узнаят за проекта и изразят становище, а това няма как да бъде квалифицирано като незаконосъобразност. Не можем да се съгласим с тезата, че администрацията следва да има дискреция по въпроса дали промените са обществено значими за гражданите. Законодателят е извършил тази преценка по отношение на всички нормативни актове – те по дефиниция са обществено значими и по проектите следва винаги да се провеждат консултации. „Виваком България” ЕАД Практиката от последните години, свързана с измененията в Тарифата за таксите, които се събират от КРС по Закона за електронните съобщения (Тарифата) индикира за наличието на основен проблем по прилагането на тези промени. Причина затова са предвидените в рамките на Тарифата различни възможности за заплащане на таксите. Годишните такси могат да бъдат заплатени до 31 март с отстъпка или на равни тримесечни вноски през годината. В същото време такса контрол се заплаща на по-късен етап – до 15-ти юли на следващата година. Влизането в сила на изменения в Тарифата след началото на календарната година без изрично да се уреди въпроса със заварените правоотношения, свързани със заплащането на дължимите такси за текущата година е предпоставка за прилагането на нормативната уредба в нарушение на принципите по чл. 5 от Закона за електронните съобщения и по-конкретно за предвидимост, прозрачност и равнопоставеност. В тази връзка приветстваме включването на изрична разпоредба като част от Преходните и заключителни разпоредби на Проекта, която да регламентира начина и сроковете за заплащане на дължими такси за текущата година, в рамките на която има влязло в сила изменение на Тарифата. Приема се по принцип С цел яснота и във връзка с повдигнатия от предприятието въпрос, в проекта са включени изрични преходни разпоредби. Считаме, че този подход за изясняване прилагането на дадено изменение е достатъчно коректен и ясен и приложим към последващи промени в акта. Министерство на финансите - МФ В становището от МФ се посочва, че са получили писмо от СЕК и считат, че преразглеждането на таксите регламентирани Тарифата за таксите, които се събират от Комисия за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, следва да се извърши от Комисията за регулиране на съобщенията, с оглед на това, че е компетентният орган в тази област и е свързано с преките функции на регулатора. Нормативната уредба регламентираща политиката за държавните такси е Закона за държавните такси и Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им (Методиката). Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за държавните такси, държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за държавните такси, простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставянето на услугата. В тази връзка възстановяването на разходите по предоставяне на услугата следва да бъде водещият принцип при въвеждането и определянето на размера на държавните такси. Задължителното прилагане на принципа за разходоориентираност на таксите предполага недопускането на формиране на скрита печалба и/или ефект на „скрито данъчно облагане”. От друга страна обаче размерът на държавните такси може да надхвърля размера на разходите за предоставяне на услугата, единствено в случаите, в които закон предвижда използването на държавните такси като инструмент за провеждане на конкретна политика. Във връзка с посоченото в писмото на СЕК, относно увеличение на разходите по бюджета на КРС, МФ обръщат внимание, че увеличените разходи са били целеви и еднократни през 2023 г. и същите са увеличени във връзка с разширяване и оптимизиране на функционалните и технологичните възможности на Националната система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди. Също така МФ посочва, че приходите реализирани от КРС за 2022 г. са били в размер на 51,1 млн. лв. при разходи 18,6 млн. лв., за 2020 г. приходи 70,5 млн. лв. при разходи 14,7 млн. лв., а през 2023 г. приходите са били 182,3 млн. лв. при разходи 29,6 млн. лв., от което е видно, че разходите на комисията са в по-малък размер от приходите, поради което не биха се съгласили с посочените твърдения в писмото, а именно, че същите се увеличават с оглед осигуряване на определен размер на разходите. Допълнително МФ отбелязва, че съгласно чл. 19 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за приходите от такси, глоби и имуществени санкции по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията се предвижда трансфер за подпомагане на дейности и проекти на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на електронното управление, като трансферът се предвижда до размер на превишението на приходите на предвидените разходи по бюджета на КРС и конкретният му размер се определя със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. В тази връзка МФ отбелязва, че съгласно чл. 17 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) постъпленията не са целеви и служат за покриване на плащанията, поради което не би следвало да се търси връзка между увеличението на постъпленията/приходите и размера на разходите по съответния бюджет на даден първостепенен разпоредител с бюджет. Определянето на разходите по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се подчинява на разпоредбите на Закона за публичните финанси, както и съгласно указанията на министъра на финансите за разработване на бюджетните прогнози на разпоредителите с бюджет за съответната година. Приема се по принцип КРС като независим регулаторен орган спазва изискванията за определяне на таксите, заложени в националното законодателство. Такси за ползване на честотен ресурс за електронни съобщителни мрежи от спътникови радиослужби на предавателен канал до 18.4 GHz „Виваком България” ЕАД Както вече имахме възможност да вземем отношение, в рамките на проведените от КРС обществени консултации на проект на Анализ по чл. 53, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), считаме, че таксите за ползването на честотен ресурс за електронни съобщителни мрежи от спътниковите радиослужби на предавателен канал до 18.4GHz следва да бъдат определени на нивата на същите, приложими спрямо сателитните оператори (по чл. 6, ал. 1 т.7 и т.10) от Тарифата. Това е необходимо, тъй като анализите към днешна дата показват, че намалението на таксите от 2021 г. е изчерпало своя потенциал и за националните предприятия, предоставящи мрежи от спътниковите радиослужби става все по-трудно да предложат конкурентни ценови условия за реализирането на проекти в тази област. Развитието на HTS и NGSO системите/услугите в световен мащаб е една от причините затова. По данни на Euroconsult за периода 2016-2021 г. цената на сателитния капацитет отчита спад от 60%, като тази тенденция ще се запази и занапред предвид засиленото предлагане на HTS и NGSO услуги и агресивното им ценообразуване. Вече са налице индикации затова и на национално ниво. Във Виваком постъпват запитвания от големи спътникови компании, свързани с мащабни проекти за разполагане на земни станции на територията на България. Изчисленията за разходите обаче показват изключително висока регулаторна тежест, която практически обезсмисля реализацията им, поради което голяма част от тези проекти биват реализирани с участието на оператори в Румъния и Гърция. Подкрепяме положените от страна КРС усилия в последните две години по преразглеждането на тарифната политика и формирането на такава, базирана на обективни критерии в съответствие с принципите по чл. 4 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). В резултат на предприетите от КРС навременни действия за ревизиране на таксите за честотния ресурс, ползван от електронните съобщителни мрежи от спътникови радиослужби на предавателен канал (Земя-Космос), за кратък период бяха реализирани няколко проекта в двата обхвата (до/над 18.4 GHz). Намаляването на таксите за този спектър бе от определящо значение, тъй като създаде предпоставки за преодоляване на статуквото при предоставяне на сателитни услуги – пазар, исторически доминиран водещи в световен мащаб сателитни доставчици. Считаме, че такъв подход следва да бъде приложен и по отношение таксите за спътниковите радиослужби на предавателен канал (Земя-Космос) до 18.4GHz, което е предпоставка за стимулиране на инвестициите и ускоряване на процеса по разгръщане на мрежи. Не споделяме мотивите на КРС в приключилите обществени консултации по Анализа, според които е направено остойностяване на радиочестотния спектър от гледна точка на неговите характеристики, като вследствие на това, КРС е определила за по-високите обхвати „над 18.4 GHz“ (съгласно Тарифата), по-ниски такси. Считаме, че е налице дисбаланс по отношение на дължимите такси за честотен ресурс на предавателен канал (Земя-Космос), в зависимост от това дали спектърът се използва от електронна съобщителна мрежа от спътниковите радиослужби (по т.7, ал.1, т.1) или от сателитни оператори с позиции от геостационарната (чл. 6, ал.1, т. 10)/негеостационарната (чл.6, ал. 1, т.7) орбита. Услугите, които се предоставят посредством използването на този спектър са напълно идентични, прилагането на диференцирани такси в полза на сателитните оператори, поставя в неблагоприятна позиция всички останали оператори, които предоставят същите услуги, но посредством електронни съобщителни мрежи от сателитните радиослужби. От гледна точка на изискването за технологична неутралност по чл. 5 от ЗЕС, считаме описаното за проблем, който изисква намесата на КРС. С оглед гореизложеното считаме, че таксите за ползването на честотен ресурс за електронни съобщителни мрежи от спътниковите радиослужби на предавателен канал (Земя-Космос) до 18.4GHz следва да бъдат определени на нивата на същите, приложими спрямо сателитните оператори (по чл. 6, ал. 1 т.7 и т.10), което да бъде отчетено в проекта на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата. Не се приема На 1 януари 2021 г. влязоха в сила намаленията на таксите по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Тарифата, които бяха определени след сравнителен анализ на годишните таксите в България и таксите в съседните държави, направен през 2019 г., след консултации с бизнеса като се взе предвид и необходимостта от стимулиране на използването на по-голямо количество честотен ресурс от по-високите честотни обхвати. Предприетият от КРС подход за определяне на таксите за ползване на радиочестотен спектър да бъде на база количество предоставен ресурс (на 1 MHz) е ясен, прозрачен и удобен при планиране въвеждането в експлоатация на нови мрежи от този вид. В този смисъл е направено остойностяване на радиочестотния спектър от гледна точка на неговите характеристики. Начинът на определяне на таксите в различните държави е различен – има държави, в които таксата е на база брой използвани наземни станции или транспондери, има и такива, в които таксата зависи от количеството използван честотен ресурс, какъвто е методът за изчисляване на таксата в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Тарифата. Важно е също да се отбележи, че в държави, в които таксата е на брой земни станции, се дължи такса и за приемането, за S-PCS, за крайни устройства, каквито такси КРС не налага, както и за земни станции, които в България са на свободен режим. В процеса на изготвянето на анализа за 2023 г., КРС извърши допълнително проучване на таксите в различните държави, което потвърждава данните и информацията, събрана и анализирана през 2019 г. Таксите за земни станции в Румъния се дължат на брой станции, като за разлика от България там се дължат такси и за S-PCS, за крайни устройства, каквито такси КРС не налага, както и за земни станции, които в България са на свободен режим. От отговорите на Гърция, получени в КРС е видно, че таксите за ползване на радиочестотен спектър в ленти 5725-7075 MHz и 27.5-30 GHz в България са много по-ниски от същите в Гърция. След влизане в сила на Тарифата на 01.01.2021 г. има издадени 14 разрешения и 41 изменения и допълнения на разрешения, с които е разрешено използване на радиочестотен спектър за свързване с 61 нови спътникови системи. Увеличило се е и количеството предоставен ресурс. Това показва, че намалението на таксите през 2021 г. насърчава предприятията да ползват радиочестотен спектър за връзка на земни станции със негеостационарни спътникови системи на чужди спътникови предприятия. Няма постъпвали заявки за ползване на ресурс за връзка с геостационарни спътникови системи на български спътников оператор, въпреки че таксата за ползване на ресурс от обхвати под 18.4 GHz е намалена. Във връзка с непрекъснатото увеличаване на броя потребители, по-голямото търсене на иновативни услуги с по-високо качество и преодоляване на цифровото разделение се очаква нарастване на ползването на радиочестотен спектър в обхватите над 18 GHz както в света, така и в България. Отчитайки тези особености, КРС е определила за по-високите обхвати „над 18.4 GHz“ (съгласно Тарифата), по-ниски такси които към момента са - по чл. 6, ал. 1, т. 7 и т. 10 - 30 лв.; по чл. 7, ал. 1, т. 1 – 10 лв. По § 1 проекта Iliya Hristozov За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС  В резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 се измени така, че наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни (регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1.6) се изключи от облекчения режим за таксите в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата и на негово място беше включено наземното цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz (регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1.4). Това имаше своята логика и основание, защото в България вече няма работеща радиостанция от наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни, а от друга страна въвеждането в България на наземното цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz предстои след премахването на необоснованата и ненужна правна пречка в чл. 116е, ал. 9 от Закона за радиото и телевизията. По тази причина, нелогична е разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС, с която се изключва наземното цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz от облекчения режим за таксите в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата и отново се включва в този облекчен режим наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни. Това изменение не е обосновано ясно и подробно, а в ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено сегашното предложение за изменение на чл. 2, ал. 2, т. 1), който е публикуван на интернет адрес: https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes е налична само неясната формулировка: „При извършване на настоящия анализ се отчете, че е необходимо актуализиране на препратките към чл. 2, ал. 1, посочени в чл. 2, ал. 2 от Тарифата“ и че „е необходимо да бъде направена техническа корекция в чл. 2, ал. 2“. Предложеното изменение не може да се приеме само за „направена техническа корекция в чл. 2, ал. 2“ (както е посочено в Анализа), а на практика представлява изкарване от облекчения режим на наземното цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в обхват 174-230 MHz, а на негово място се вкарва отново наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни. Този факт се явява още една пречка пред въвеждането на наземното цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в обхват 174-230 MHz, наред с другите процедурни и административни пречки, които са се натрупали през годините и чакат своето разрешаване. Освен това липсва и обосновка, защо в този облекчен режим се вкарва отново наземното цифрово радиоразпръскване в обхватите на дълги, средни и къси вълни при положение, че вече няма такива работещи радиостанции в България, а няма и перспектива да има такива в бъдеще. Не считам, че е достатъчно и даденото впоследствие допълнително обяснение от КРС, че в единия случай става въпрос за отделни станции, а в другия – за едночестотни мрежи. Необходимо е да се отбележи, че тази разлика (че в единия случай става въпрос за отделни станции, а в другия – за едночестотни мрежи) е съществувала и миналата година, когато с ДВ, бр. 30 от 2023 г. е направено изменението в Тарифата. Как тогава е можело, а сега не може? Освен това, тази разлика може да се преодолее и отрази в Тарифата, например с подходящо допълнително уточняване за едночестотните мрежи в пограничните райони/области и до морския бряг. В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 1, т. 2 е записана също само неясната обосновка „Отразени са и редакционни промени в чл. 2, ал. 2, т. 1 с оглед прецизиране на препратките към чл. 2, ал. 1, предвид последното изменение и допълнение на Тарифата от 4 април 2023 г.“, в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 2, ал. 2, т. 1. На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 1, т. 2 от предложения проект на ПМС да отпадне и съответно чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата да не се променя и да остане в настоящия си вид. При необходимост (във връзка с разликата, че в единия случай става въпрос за отделни станции, а в другия – за едночестотни мрежи), може да се прецизира с подходящо допълнително уточняване за едночестотните мрежи в пограничните райони/области и до морския бряг. Не се приема Предложената промяна в чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата е редакционна и е с оглед отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка от последното изменение и допълнение на Тарифата от 04 април 2023 г., при което отпадна намалението за мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни. Вместо това се определи намаление за мрежи за T-DAB в обхват 174-230 MHz,  което не е приложимо. В мотивите за изменението на Тарифата през 2023 г. е посочено, че промяната на тази точка е свързана само с изменението на ЗИД на ЗЕС и Правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи от радиослужба радиоразпръскване по отношение на терминология. Изменението през 2023 г. не е имало за цел намаление на таксите за DVB-T и T-DAB. Следва да се има предвид, че от обнародването на Тарифата през 2011 г. досега за цифровите мрежи – DVB-T и T-DAB не се е прилагало намаление на таксите в пограничните райони, тъй като това е неприложимо. Принципът на определяне на таксите в чл. 2, ал. 1, т. 1 от Тарифата е различен – за всяка едночестотна мрежа или за всяка станция, поради тази причина до последното изменение и допълнение на Тарифата от 04 април 2023 г. (когато е допусната грешката) само мрежите, чиито такси се събират на принципа „за всяка станция“ са ползвали посоченото в чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата намаление. По-долу е дадено разяснение, защо е неприложимо събирането на еднократната такса за издаване на разрешение за DVB-T или T-DAB с намаление: С издаването на разрешения за цифрови мрежи - DVB-T или T-DAB, на предприятието се предоставя само ресурс/канал за едночестотна мрежа (без да са посочени предавателни станции), както е посочено на фиг. 1. Фигура 1 – При издаване на разрешение за наземно цифрово радиоразпръскване на радиосигнали (T-DAB+) за зона София. Съгласно Тарифата, таксата по чл. 2, ал. 1 се заплаща при получаване на издаденото разрешение, но към този момент в него не фигурират предавателни станции. В разрешението са определени условия за покритие, за въвеждане в експлоатация на мрежата и др. Предприятията самѝ определят необходимия брой станции за постигане на заложеното покритие за съответната зона и имат задължение да предоставят техническите параметри на мрежата. След като се приеме изменение на разрешението, в него вече са посочени съответните точки на излъчване (фиг. 2), мощности, данни за антенната система и др., които се добавят към разрешението (изменение на разрешение). Фигура 2 - След изменение на разрешението за наземно цифрово радиоразпръскване на радиосигнали (T-DAB+) за зона София. За измененията на разрешения за DVB-T или T-DAB, при които се одобряват параметрите на предавателните станции се заплаща такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 в размер на 100 лв. – без ново честотно планиране независимо от броя на станциите, които са одобрени. В случай, че се приеме направеното предложение „При необходимост (във връзка с разликата, че в единия случай става въпрос за отделни станции, а в другия – за едночестотни мрежи), може да се прецизира с подходящо допълнително уточняване за едночестотните мрежи в пограничните райони/области и до морския бряг.“, следва да се има предвид, че почти цялата територия на страната ще попадне в рамките на 25-километровата зона навътре от държавната граница, както и в 25-километровата зона навътре от морския бряг. Само две едночестотни мрежи (София-град и Пловдив) за DVB-T или T-DAB няма да попаднат в посочената гранична зона. Бл-д В-н П-н Русе Ш-н В-а В-град Б-с Странджа Ст. З. П-в С-я С-град С-н Кър-и Бл-д В-н П-н Русе Ш-н В-а В-град Б-с Странджа Ст. З. П-в С-я С-град С-н Кър-и Към настоящия момент КРС е издала едно разрешение за наземно аналогово и цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в обхвата на къси вълни. По § 2 от проекта „ЦЕТИН България“ ЕАД Заличаването на думата „административна“ в чл. 2, ал. 1, 6 и 7 и в чл. 3, ал. 1 от Тарифата не следва да бъде прието. Мотиви: Считаме че предвидените изменения са излишни, тъй като посочените разпоредби са прилагани до момента без проблеми в практиката. Допълнително посочваме, че разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и 2, във връзка с чл. 139, ал. 1 и 2 от ЗЕС относно еднократните такси, вкл. административните такива, са пределно ясни, поради което не са необходими допълнителни изменения в самата Тарифа. Не се приема С промяната се цели прецизиране на текстовете в чл. 2, ал. 1, 6 и 7, чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 139, ал. 2 от ЗЕС. По § 3 от проекта „НЕТЕРА“ ЕООД Липса на прозрачност Считаме, че предложението за увеличаването на годишната административна такса за контрол е направено без пълния необходим анализ като сумата на относимите разходи е установена при липса прозрачност. Не е представен анализ на относимостта на разходите към дейностите по ЗЕС за определяне на разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС (Вътрешните правила), а единствено е цитирана абсолютната стойност, на база на която са извършени последващите изчисление. Съгласно чл. 6. ал.1 от Вътрешните правила разходите, свързани с обезпечаване на дейностите по чл. 2, ал. 2, в т.ч. разходите за възнаграждения и осигурителните плащания, разходите за материали, разходите за външни услуги, обучение и наеми, разходите за командировки и застраховки, и други приложими разходи за предходната календарна година се калкулират на базата на общите разходи, извършени от Комисията през предходната година, които съответстват на разходите в раздел Б, група I на Отчета за касовото изпълнение на бюджета на КРС към 31 декември на предходната календарна година, включително и разходите от националното съфинансиране по оперативните програми на ЕС, като се изключат разходите за платените административни санкции от КРС. За целта се изготвя детайлен анализ на относимостта на отчетените по параграфи разходи, представени в Обяснителната записка към отчета за касовото изпълнение на бюджета на Комисията, към дейностите и функциите на Комисията по международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. Подобен анализ не е представен, а в частичната предварителна оценка на въздействието в рамките на текущата процедура по обществено обсъждане е цитирана само сумата на общия размер на разходите, на база на които се калкулират разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС - именно 8 543 081 лв., при установени разходите в раздел Б, група I на Отчета за касовото изпълнение на бюджета на КРС 10 510 00 лв. Не става ясно кои дейности и съответно размерът на разходите за тях участват при установяване наличието на нормативно основание за коригиране на административната такса за контрол на КРС, съгласно чл. 139 от ЗЕС съответно не е еднозначно установена нормативната предпоставка за увеличение на годишната административна такса контрол. Липса на обоснованост Считаме, че освен липса на прозрачност при увеличение на размера на годишната административна такса за контрол на КРС липсва и обоснованост на намерението. Следва да се има предвид увеличението от 44%1 на нетния размер на приходите на КРС от административни такси и еднократни административни услуги през 2022 спрямо 2021, а именно 3 517,3 хил. лв. за 2022 г. спрямо 2 442 хил. лв. за 2021 г.2. На този фон Разходите в раздел Б, група I на Отчета за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС за последните 3 години (съответно 2020, 2021 и 2022), преди направени корекции за съотносимост, показват увеличение от 18% за 2021 и 4% за 2022г.3 При подобни трендове на увеличение на приходи и съответно разходите, относими към годишната такса за контрол, считаме, увеличението й е самоцелно и единствено на формално основание, а не отразява реалните нужди на Комисията за покриване на съответните законоустановени разходи. Прави впечатление, че за 2022 година е отчетено изпълнение на приходите по бюджета на Комисията в размер на 117.39% спрямо плана за годината, тоест налице е преизпълнение на бюджета. При планираните разходите е отчетено изпълнение на 97.13%4. В този смисъл може да се заключи, че Комисията работи ефективно при зададените бюджетни параметри и искането за увеличаване на административната тежест върху сектора, в това чисто малки и средни предприятия, с цел допълнително финансиране на КРС е икономически необосновано. Отново подчертаваме , че не следва да се използва формалното изискване на закона за съотносимост на конкретни приходи и разходи (чл. 139 от ЗЕС) като единствено основание за повишаване на административната тежест върху надзорните предприятия, а следва да се установи дали наистина дейностите, осъществявани от КРС налагат подобно увеличение. 1 Съгласно данните в Годишен доклад на КРС за 2021г. 2 Данни за съотношението на приходите от административни такси за 2021г. спрямо 2020г. не може да бъде представено поради липса на съотносими данни в Годишния доклад на КРС за 2020г. 3 Съгласно Отчет за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2022 и Отчет за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2021. 4 Съгласно Обяснителната записка за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2022 г. Не се приема Спазена е процедурата по ЗЕС и не е налице непрозрачност. Както е посочено в т. 20 на Приложение към Решение № 47 от 29.02.2024 г., с което са приети резултатите от проведените обществени консултации на Анализ на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 53, ал. 2 (Анализа) от Закона за електронните съобщения, открити с Решение № 325 от 09.11.2023 г. в Анализа с оглед определяне на разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. Вътрешните правила за определяне размера на административната годишна такса (Вътрешните правила), приети от КРС на 10.08.2023 г. след обществени консултации, въз основа на информацията в Обяснителната записка е изготвен анализ на относимостта на разходите към дейностите по ЗЕС, като се отчитат всички правомощия на КРС, в т.ч. дейностите по другите нормативни актове. Представени са и ползваните източници на данни, които са публикувани на страницата на КРС. Наред с това следва да се отбележи, че в рамките на общественото обсъждане на Анализа, в становището на „Нетера“ ЕООД не се съдържат предложения, забележки и коментари по отношение на размера на административната годишна такса за контрол, в т.ч. по отношение на прозрачността и обосноваността ѝ. Предвид изложеното поддържаме позицията си за спазване на изискванията на националното законодателство по отношение определяне на размера на таксите. „ЦЕТИН България“ ЕАД Увеличението на административната годишна такса за контрол по чл. 5, ал. 2 от Тарифата от 0,2 на сто на 0,291 на сто не следва да бъде прието или ако все пак се предвиди увеличение, то трябва да е значително по-малко от посочено в Проекта. Мотиви: Считаме че посоченото увеличение е еднократно, драстично и необосновано както в мотивите на самия Проект на нова Тарифа, така и в предхождащия го анализ на Комисията по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС (Решения №№ 325/09.11.2023 г. и 47/29.02.2024 г. на КРС). Евентуалното приемане на планираното увеличение на такса за контрол по чл. 141,ал. 1 от ЗЕС ще има за резултат това, че Република България ще се нареди сред челните места по размер на такса контрол сред държавите в Европейския съюз. Видно от най-актуалното проучване на Cullen International “Administrative fees and taxes” от преди по-малко от месец (28.05.2024 г.) средното ниво на такса контрол (market surveillance fee), събирана от националните регулаторни органи, е около 0,229 % от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги и то само заради драстично по-високите такси в само 3 отделни държави (Малта, Люксембург и Хърватска). С други думи, в значителен брой държави годишната такса контрол е дори под 0,2 %. Не се приема Една от главните цели на разработването и приемането от КРС на 10.08.2023 г. на Вътрешните правила е осигуряване на прозрачност, проследимост, регулаторна предвидимост и единен подход през годините, които да гарантират обосноваността на предлаганите промени. В чл. 6 от Вътрешни правила е посочено, че общите административни разходи на КРС се калкулират на базата на общите разходи, извършени от КРС през предходната календарна година, които съответстват на разходите в раздел Б, група I на Отчета за касовото изпълнение на бюджета на КРС към 31 декември на предходната календарна година. Калкулирането на разходите се извършва след детайлен анализ на относимостта на отчетените по параграфи разходи, представени в Обяснителната записка към отчета за касовото изпълнение на бюджета на Комисията. Капиталовите разходи също се калкулират на базата на общите разходи за амортизации, отчетени от КРС за предходната година, които съответстват на разходите в отчетна група "Бюджет" на раздел Б, група I, т. 3 на Отчета за приходите и разходите на КРС към 31 декември на предходната календарна година. Отчетът за касовото изпълнение на бюджета на КРС, Обяснителната записка към него и Отчетът за приходите и разходите на КРС са публично достъпни, поради което твърдението, че увеличението е необосновано е неоснователно. По отношение на бележката на „ЦЕТИН България“ ЕАД, че евентуалното приемане на планираното увеличение на такса за контрол по чл. 141,ал. 1 от ЗЕС ще има за резултат това, че Република България ще се нареди сред челните места по размер на такса контрол сред държавите в Европейския съюз и представените като доказателство данни от Cullen International “Administrative fees and taxes” от преди по-малко от месец (28.05.2024 г.) обръщаме внимание, че данните са за 17 държави, включително България и Великобритания, като: 1. изключени са държавите, в които таксата не се определя като процент от приходите; 2. изключени са държавите, в които процентът на таксата е различен в зависимост от определени граници на приходите (например Белгия и Гърция); 3. В Португалия операторите с годишни приходи под 250 000 евро не плащат такса, а ако приходите са ≥ 250 000 евро и <1 500 000 евро плащат фиксирана такса 2 500 евро на година; 4. В Румъния операторите с годишни приходи < 100 000 евро не плащат такса. В тази връзка е важно да се отбележи, че както в Румъния, така и в България съгласно чл. 5 ал. 3 от Тарифата за таксите, изм. и доп. ДВ. бр.30 от 4 април 2023 г. за предприятия с годишни брутни приходи под 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, годишната такса по ал. 1 е в размер 0 на сто. Предвид изложеното представената информация от Cullen International в становището на „ЦЕТИН България“ ЕАД не е релевантна с направените заключения от предприятието. Сдружение за електронни комуникации Нашето основно внимание е насочено към предвиденото изменение в „§ 3. В чл. 5, ал. 2 думите: „0,2 на сто“ се заменят с: „0,291 на сто‘“‘, което представлява увеличение на „годишната такса контрол“ събирана от КРС по ЗЕС с 45.5%. Увеличението на таксата се мотивира с прилагане на Анализ по чл. 53, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС. С Решение № 47 от 29.02.2024 г. Комисията за регулиране на съобщенията прие резултатите от проведените обществени консултации на Анализ на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 53, ал. 2 от Закона за електронните съобщения, открити с Решение № 325 от 09.11.2023 г., като в таблицата за отразяване на становищата не е отбелязано, по изразеното от СЕК становище и посочени аргументи, дали се приема или не съответния аргумент, но в крайна сметка нищо не се променя от първоначално определения процент. Процентът е изчислен на база приети от КРС на 10.08.2023г.,вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения“, които са публикувани на интернет страницата на Комисията, както и на данни, с които само КРС разполага, разпределя и обработва. За да не се повтаряме, към това писмо ще приложим изпратеното вече писмо с аргументите ни против увеличаване на размера на годишната такса за контрол в процедурата по обществени консултации на Анализ на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 53, ал. 2 от Закона за електронните съобщения, открити с Решение № 325 от 09.11.2023 г. Само пак ще отбележим, че смятаме, че не е редно бюджетно финансирано предприятие да прехвърля всички разходи за персонал, издръжка, както и капиталови такива за изчисляване на административна такса контрол. Разходите за заплати, осигуровки и издръжка на КРС според нас трябва да бъдат покрити от държавния бюджет, както на всички други организации и институции в държавата. КРС иска да увеличи таксата контрол с 45,5%, защото са се увеличили разходите и за заплати и издръжка, без да отчете, че това в крайна сметка ще доведе до увеличаване на крайните цени на потребителите. Много обезпокоително за бранша е и постоянното завишаване на разходите на КРС, гласувано в държавните бюджети през последните години, което ще рефлектира директно върху повишаването на такса контрол по ЗЕС. Особено впечатление прави стремглавото увеличение на разходите на КРС от 18 577,9 хиляди лв. за 2022г. при 12 769 хил. лв. за 2020 г. и 17 810 хил. лв. за 2021 г.. За 2023 г. в бюджета са предвидени даже 29 591,4 хил. лв., което е повече от 2,3 пъти увеличение за 3 години. Явно КРС е мотивирала това увеличение, но при предложените правила това означава, че следващата година, при увеличени разходи с повече от 11 млн. лв., таксата контрол може да се увеличи с повече от 200 %. Изразяваме категорично несъгласие с тази допълнителна утежнителна такса контрол, изчислена на база вътрешни документи и правила ва КРС. Всички административни такси от Тарифата на КРС трябва да бъдат разходоориентирани и да са част от процедура по утвърждаване на Тарифата в цялост. Тарифата се съгласува с всички министерства и се одобрява от Министерски съвет, което означава, че трябва и начина на определяне на административната такса контрол да бъде част от тази процедура и да е съгласувана с бюджетната процедура на Република България. Категорично възразяваме разходите за заплати, осигуровки и издръжка на КРС, да бъдат прехвърляни в тежест на операторите и покривани от тях. Капиталовите разходи следва да бъдат детайлно мотивирани за дейностите по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС и директно описани съобразно тяхното предназначение, за да има прозрачност при определяне на тези разходи и прехвърлянето им в тежест на операторите. В капиталовите разходи на КРС се включват закупуването на служебни автомобили, климатици, ремонтни дейности по сгради Държавна собственост, а в последната година даже се финансира строеж на сграда с лични на КРС средства. КРС има отпуснати средства от Държавния бюджет за тези си дейности. Ако има дейност свързана пряко с дейностите по чл.139, то тя трябва да се отдели, да се посочи и аргументира отделно, за да бъдат прозрачни и безспорни съответните разходи. Смятаме, че капиталовите разходи на КРС следва да се финансират директно от Държавния бюджет, а не от административна такса контрол. Все пак КРС отчислява множество средства в Държавния бюджет, събрани именно от предприятията в сектора чрез първоначални или ежегодни такси, различни от административната такса контрол. В заключение бихме искали да посочим, че телекомуникационният бизнес се задъхва от административните бюрократични пречки и от фискални тежести. Финансовите тежести върху бизнеса обаче са твърде големи и те идват най-често по пътя на определените административни такси, които се превръщат в скрит данък. Именно такъв е случаят с административната такса контрол от Тарифата на КРС, която се определя като процент от годишните приходи на предприятията. Нито една друга държавна структура не покрива директно разходите си от контрол върху сектора си. Още повече, че предприятията в сферата на електронните съобщения не са освободени или с намалени данъци. Те внасят своя приход в Държавния бюджет, както всяко едно друго предприятие и фирма в страната. И както всички знаем - накрая всичко се заплаща от потребителите на телекомуникационни услуги т.е. всички ние. Категорично сме против изменението на параграф 3 от Проекта и смятаме, че КРС не е мотивирала прозрачно и аргументирано повишаването на административната такса контрол с 45.5%. Не се приема По отношение на промяната на „годишната такса контрол“ са относими мотивите, посочени по становището на „ЦЕТИН България“ ЕАД по-горе. По отношение на бележките в частта финансиране, поддържаме позицията, подробно изложена в Приложението към Решение № 47 от 29.02.2024 г. на КРС. УС „Клуб 2000“ Изразяваме несъгласие по отношение на: „Размерът на годишната такса за контрол по чл. 5, ал. 2 от Тарифата се променя от 0,2 на сто на 0,291 на сто“. Мотивите за несъгласието ни са: Предлаганото увеличение е близо 50% Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответства на административните разходи на комисията. Чл. 5, ал. 2 определя за предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, годишната такса по ал. 1 е в размер 0,2 на сто. Ситуацията на пазара на съобщителни услуги показва трайно намаляване на приходите на малките и средни предприятия от бранша за сметка драстично увеличаване на тези приходи за големите и доминиращи предприятия. Това означава, че увеличаването на административната годишна такса за контрол от 0,2% на 0,291% ще натовари с допълнителен данък малкия и среден бизнес, като допълнително утежни финансовото им състояние. Нека уточним: границата от 100 000 лв. приходи се генерира от около 500 абоната при нормално определяне цените на услугите, каквито предприятия са твърде малко на пазара към този момент. Големите предприятия, предоставящи телекомуникационни услуги имат повече от 100 000 абоната и се предполага, че генерират повече от 10 млн. приходи. 2. В публикуваната оценка за въздействието се споменава, че има установена разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, като съгласно закона размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на същия закон, трябва да съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на паза1ра, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. Бихме искали да уточним, че относно контрола върху дейността на предприятията не са се установили нови задължения на комисията, които да наложат увеличен процент на приходите на комисията по точно този показател. Ако се налага оптимизация на разходите, то не считаме, че трябва да е за сметка на увеличена такса за контрол. Поради гореказаното предлагаме: Вариант 1. “Размерът на годишната такса за контрол по чл. 5, ал. 2 от Тарифата за предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 ле. но под 10 000 000 от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, остава в размер 0,2 на сто, а за предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 10 000 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, става в размер 0,291 на сто.” Вариант 2 „Размерът на годишната такса за контрол по чл. 5, ал. 2 от Тарифата за предприятия, които са увеличили приходите си спрямо предходната година става в размер 0,291 на сто от годишни брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС“ Не се приема Относно бележките по увеличението е относима изложената вече позиция по становищата на „ЦЕТИН България“ ЕАД и Сдружението за електронни комуникации. По отношение на предложенията за изменения на текстовете – „Вариант 1“ и „Вариант 2“ от становището, обръщаме внимание, че при проведеното обществено обсъждане на Анализа не са представени подобни предложения, които да бъдат разгледани и съответно поставени на обществено обсъждане с настоящия проект. В тази връзка, направените предложения могат да бъдат отчетени и оценени в рамките на следващия анализ по чл. 53 ал. 2 от ЗЕС в случай, че сдружението поддържа позицията си. По § 4 от проекта Iliya Hristozov За отпадане на разпоредбата на § 4 от проекта на ПМС С разпоредбата на § 4 от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Тарифата се изменя и се допълва с нова ал. 10 и се изменя от: „(9) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв.” на „(9) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за експериментално използване и краткосрочни събития е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв. (10) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за краткосрочен проект е според вида на електронната съобщителна мрежа и е в размер на годишната такса за ползване на радиочестотен спектър по чл. 6 и чл. 7, но не по-малко от 100 лв. Таксата е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.“ В мотивите към проекта на ПМС е посочено, че: „При настоящия подход за определяне на таксите за временно ползване на радиочестотен спектър, предприятията дължат несъразмерно високи такси за ползване на радиочестотен спектър от високите честотни обхвати в сравнение с постоянните разрешения. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЕС Комисията издава временни разрешения за ползване на радиочестотен спектър за експериментално използване, за краткосрочни проекти, или за краткосрочни събития. Съгласно чл. 6, ал. 9 от Тарифата таксата за временно ползване на радиочестотен спектър е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв. Член 6, ал. 9 не прави разлика между видовете разрешения за временно ползване, посочени в чл. 109, ал. 1 на ЗЕС. Предложеното изменение на чл. 6, ал. 9 и добавянето на ал. 10 в същия член е с цел постигане съответствие и равнопоставеност на годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти с таксите за ползване на честотен ресурс въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Очаква се предложените изменения от една страна да насърчат използването на радиочестотен спектър за краткосрочни проекти и от друга да осигурят условия за развитие и въвеждане на нови технологии в нашата страна.“ В предварителната частична оценка на въздействието е добавено, че: „За изпълнение на целта е необходимо годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти, да бъдат съотносими с годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Така ще се постигне равнопоставеност и насърчаване навлизането на българския пазар на нови мрежи и технологии, което от своя страна ще бъде предпоставка за осигуряване на качествени услуги на потребителите.“ Считам, че горепосочените мотиви и обосновки са несъстоятелни, защото се създава неоправдана неравнопоставеност в заплащането между различните хипотези за временно ползване на радиочестотен спектър и ще се намалят приходите от съответните такси. Именно принципът на равнопоставеност изисква равенство на таксите за различните видове разрешения за временно ползване, посочени в чл. 109, ал. 1 на ЗЕС. Не намирам някаква разумна логика да се изравняват таксите за временно и постоянно ползване на РЧС, защото това създава предпоставки за изкривяване на пазара и противоречи на пазарната логика. Пълното изравняване на таксите за временните и за постоянните решения е лишено от всякакъв смисъл и е крайно неизгодно за бюджета. Важно е да се отбележи, че в последния ежегоден Анализ на КРС, който е публикуван на интернет адрес: https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes изобщо не е разглеждана възможността за намаляване на таксите за временни разрешения и дори е направен изводът, че: „КРС счита, че размерът на таксите за използване на радиочестотен спектър от наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, следва да се запази“. Следователно това предложение не е минало на обществената консултация и затова предлагам то да отпадне от проекта на ПМС и евентуално да бъде разгледано в следващия годишен анализ на КРС и да бъде прието евентуално някакво компромисно решение, но не и абсолютно изравняване на таксите за временните и за постоянните решения. Предложенията за изравняване на таксите за временните разрешения само за краткосрочните проекти е направено от заинтересовани предприятия в процеса на обществената консултация за Анализа на КРС, в който няма и намек за подобно намаление. Това отново повдига въпросът – каква е независимостта на КРС, след като неин анализ може да се промени в резултат на обществена консултация. Факт е, подобни изменения на анализите на КРС са се случвали и преди и то винаги в посока на намаляване на дължимите такси. Такова нещо се случи, например и през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси. На основание на гореизложеното, предлагам разпоредбата на § 4, от проекта на ПМС да отпадне и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Тарифата да остане в настоящия си вид. Да се разгледа отново този въпрос в следващия анализ на КРС и евентуално да се намери някакво компромисно решение за временните разрешения над определена честота, в което да има равнопоставеност за отделните причини за временни разрешения и да не противоречи на икономическата логика. Може да се прецени и дали вече не е необходимо да се повиши минималната такса за временни разрешения, която от много години е 100 лв. Предлагам един примерен вид на подобна разпоредба: „Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за честоти над 35 GHz е според вида на електронната съобщителна мрежа и е в размер на утроената годишна такса за ползване на радиочестотен спектър по чл. 6 и чл. 7, но не по-малко от 300 лв. Таксата е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.“ Не се приема Поддържаме мотивите в проекта на ПМС за приемане на изменение и допълнение на Тарифата, че предложението за изменението на чл. 6, ал. 9 и добавянето на ал. 10 е с цел постигане на съответствие на годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на временно разрешение с годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи мрежи. Това ще насърчи въвеждането в експлоатация на нови мрежи и/или технологии и ще осигури възможност за тестване на техническата съвместимост на мрежови съоръжения, целостта и сигурността на мрежите и качеството на предоставяните услуги, както и изпълнение на проекти за научни цели (краткосрочен проект). Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЕС Комисията издава временни разрешения за ползване на радиочестотен спектър в следните случаи: 1. за експериментално използване; 2. за краткосрочни проекти, или 3. за краткосрочни събития. Съгласно чл. 6, ал. 9 от Тарифата таксата за временно ползване на радиочестотен спектър е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв. Съгласно § 1 от ДР на ЗЕС: т. 9б. "Експериментално използване" е използване на радиочестотния спектър за изпробване на нови радиосъоръжения в условията на експлоатация с цел насърчаване на техническите иновации. т. 28а. "Краткосрочен проект" е проект, при който се ползва радиочестотен спектър за тестване на мрежови съоръжения с цел въвеждане в експлоатация на нови мрежи и/или технологии; по осигуряване на техническата съвместимост на мрежови съоръжения, целостта и сигурността на мрежите и качеството на предоставяните услуги, както и за научни цели. 28б. "Краткосрочно събитие" е събитие, свързано с провеждане на срещи, конференции, културни и образователни дейности, търговски панаири, развлечения (фестивали, концерти, театри, въздушни демонстрации и други), спортни състезания, създаване на филми и реклами, корпоративни видеовръзки, религиозни и други публични или частни събития. Краткосрочното събитие може да е свързано с производство на програми за пряко предаване на новини и информация от мястото на събитието. 34б. "Ново радиосъоръжение" е радиосъоръжение, предназначено за изпитване на нови технологии, което не отговаря на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и актовете по прилагането му и чиито технически характеристики не отговарят на тези, определени в правилата по чл. 66а, ал. 3. Видно от изложеното се касае за различни случаи на ползване на радиочестотен спектър, чрез временно разрешение. Настоящият текст на член 6, ал. 9 от Тарифата не прави разлика между видовете разрешения за временно ползване, посочени в чл. 109, ал. 1 на ЗЕС. С цел постигане съответствие с дължимите такси за ползване на честотен ресурс с постоянно разрешение, в проекта на постановление са предложени промени в чл. 6, ал. 9. Същевременно се спазва изискването на чл. 147, ал. 4 от ЗЕС, съгласно който лицата, получили индивидуално право за ползване на един и същ ограничен ресурс, да заплащат едни и същи годишни такси. С предложената промяна не се създава неоправдана неравнопоставеност в заплащането между различните хипотези за временно ползване на радиочестотен спектър, а напротив създават се предпоставки за разграничаване на различните случаи за временно ползване на радиочестотен спектър и постигане на съответствие на годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на временно разрешение с годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи мрежи. Към становището не са приложени мотиви за използването на квалификацията „изкривяване на пазара“. По отношение на твърдението, че в Анализа на КРС по чл. 53 няма и намек за подобно намаление и се повдига въпросът за независимостта на КРС, следва да се отбележи, че Анализът се поставя на обществени консултации с цел осигуряване на прозрачност и консултативност при взимането на окончателното решение. В тази връзка приемането на становище на заинтересована страна не нарушава независимостта на КРС. След получаване на становищата на предприятията КРС прави анализ и приема тези становища само в случай, че счита, че те са обосновани, какъвто е настоящият случай. Ако се приеме подход да не се анализират и съответно да не се приемат становищата на предприятията, получени по време на обществените консултации на Анализа (или на каквото и да е друго решение на КРС), то провеждането на обществени консултации е лишено от смисъл. Както бе посочено, промените в чл. 6, ал. 9 от Тарифата са разработени вследствие на проучването на становищата от консултациите на Анализа по чл. 53 и са представени за обществени консултации с проекта на ПМС за изменение и допълнение на Тарифата. Във връзка с отправеното предложение за нова примерна разпоредба следва да се отбележи, че не са представени мотиви, които да го обосновават. По § 5 от проекта Iliya Hristozov За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС   С разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 (ред 3 в таблицата към ал. 1) от Тарифата се изменя от: Чл. 7. (1) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва: 3. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ – за 1 км, за честота:   на Чл. 7. (1) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва: 3. Електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида "точка към точка" - за 1 км, за брой използвани носещи честоти в обхвати: В ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено това предложение за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3), който е публикуван на интернет адрес: https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes е публикувана следната неясна обосновка за това изменение: „С оглед прозрачност и постигане на по-голяма яснота при изчисление на еднократната и годишната такса за ползване на радиочестотен спектър за мрежите от неподвижна радиослужба от вида "точка към точка", предлагаме редакционни промени на …. чл. 7, ал. 1, т. 3.“ Както ще се посочи по-долу, това не са редакционни промени, а са съществени промени, които освен това са и неудачни и създават предпоставки за неясноти, различно тълкуване и намаляване на приходите от тези такси. В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 5, т. 1 е записана също само неясната обосновка „Разпоредбите на чл. 7, ал. 1, ред 3 … от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал.“, в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3 и изобщо липсва обосновка с какво пречи използването на технологията, „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“ на сегашния начин на определяне на таксата. Видно е, че е липсва каквато и да е обосновка и е неясно как и защо ще се отчита този „брой използвани носещи честоти“ и каква е ролята на технологията „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“. Това създава неяснота и възможност за различно тълкуване при прилагането на тази разпоредба. В крайна сметка, дължимата такса и в така предложената редакция пак ще е (както е било и досега) според „заеманата честотна лента“, както е регламентирано в основния текст на чл. 7, ал. 1, така че няма никакво значение броят „използвани носещи честоти“. С това изменение се създават реални предпоставки за неправилно тълкуване. При сегашната разпоредба на  чл. 7, ал. 1, т. 3 е пределно ясно, че таксата се дължи за всеки отделен участък от мрежата и нейният размер зависи от дължината на съответния участък и параметрите на използваната честотна лента (място на честотната ос и големина). С предложената редакция се получава известна неопределеност, изменя се смисълът на разпоредбата и може да се тълкува, че се имат предвид използваните честотни ленти (брой използвани носещи честоти в обхвати) в цялата страна, за всички участъци от мрежата и това значително ще намали приходите от тази такса. Необходимо е да се отбележи, че посочените радиочестотни ленти в точки/редове от 3.1 до 3.5 не са общоприети и установени радиочестотни обхвати, такива, каквито са например обхватите посочени в точки/редове от 2.1 до 2.7 и т. 5 на същата таблица, а това са произволно избрани радиочестотни ленти, чиито граници са определени „от… до…“ с посочените гранични честоти. Затова е и неподходяща думата „обхвати“ в предложеното изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3, а трябва да си остане сегашната дума „честота“. Прави впечатление и наличието на думата „използвани“ в новата редакция на чл. 7, ал. 1, т. 3 при положение, че тази дума липсва в новата редакция на чл. 7, ал. 4. Факт е, че в мотивите и двете изменения се обосновават „с цел уеднаквяване на техническа терминология“, а е видно, че уеднаквяване липсва. Моето становище е, че думата „използвани“ е излишна и в двата случая. На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС да отпадне и съответно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Тарифата да не се изменя и да остане в настоящия си вид. Не се приема Направеното предложение за промяна в чл. 7, ал. 1, т. 3 от Тарифата не води до промяна в размера на годишната такса, а единствено прецизира съществуващия текст, като уточнява, че таксата е в зависимост от брой носещи честоти в даден участък. Таксата в Тарифата е за 1 MHz, за 1 км в лева и се определя от броя използвани носещи честоти, какъвто подход е прилаган и до момента. Съответно таксата за участък с една честота (еднопосочен) е 1хА=А лв., а за участък с две честоти (двупосочен), което е масовият случай е 2хА=2А лв. В Тарифата са определени такси именно за използване на ограничен ресурс, като с предложената редакция на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 се прецизира текстът, указващ заплащането на такса за използване на радиочестотен спектър за всяка използвана носеща честота в участък, в съответния обхват. Конкретните радиочестотни ленти от съответните обхвати (700 MHz, 800 MHz, 900 MHz, 1800 MHz, 2600 MHz, 3600 MHz, 10 GHz, 24 GHz, 26 GHz 27 GHz, 35 GHz и т.н.) са определени в правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи, приети на основание на чл. 66а, ал. 3 от Закона за електронните съобщения и не е необходимо да бъдат определяни излишно и в Тарифата. Освен това някои честотни обхвати се използват съвместно от различни по вид мрежи (спътникови, неподвижни и др.) и не е целесъобразно в Тарифата да се посочват конкретните честотни ленти. Илия Христозов За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 2 от проекта на ПМС С § 5, т. 2 от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Тарифата се изменя от: „(4) Годишната такса за ползване на радиочестотен спектър за участък, вписан в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за електронните съобщения, е в размер 9 лв. за 100 MHz. Таксата се изчислява пропорционално според заеманата честотна лента.“ на „(4) Годишната такса за ползване на радиочестотен спектър за брой носещи честоти в участък, вписан в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за електронните съобщения, е в размер на 9 лв. за 100 MHz. Таксата се изчислява пропорционално според заеманата честотна лента.“ В ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено това предложение за изменение на чл. 7, ал. 4), който е публикуван на интернет адрес: https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes е публикувана следната неясна обосновка: „Във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел постигане на по-голяма яснота при изчисление на годишната такса на вписани участъци, предлагаме чл. 7, ал. 4 … да се измени“. Както ще се посочи по-долу, с предложеното изменение няма да се извърши „постигане на по-голяма яснота“, а напротив, създават се предпоставки за неясноти и различно тълкуване. В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 5, т. 1 е записана също само неясната обосновка „Разпоредбите на … чл. 7, ал. 4 ... от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал.“ в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 7, ал. 4 и изобщо липсва обосновка с какво пречи използването на технологията, „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“ на сегашния начин на определяне на таксата. Видно е, че е липсва каквато и да е обосновка и изобщо е неясно как и защо ще се отчита този „брой носещи честоти“ и каква е ролята на технологията „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“. Това създава неяснота и възможност за различно тълкуване при прилагането на тази разпоредба. В крайна сметка, дължимата такса и в така предложената редакция пак ще е (както е било и досега) според „заеманата честотна лента“, както е регламентирано в непромененото изречение второ на тази алинея, така че нямат никакво значение броят „носещи честоти“. Считам, че предложената промяна не е обоснована и ще доведе до допълнително намаляване на постъпващите такси от ползването на РЧС след регистрация (над 57 GHz). Трябва да се отбележи, че на основание годишен анализ на КРС за 2021 г., с ДВ, бр. 30 от 2023 г. беше добавена нова разпоредба в чл. 7, ал. 4, с която за пръв път беше определена такса за ползване на радиочестотен спектър (РЧС) подлежащ на регистрация (над 57 GHz), като годишната такса за ползване на РЧС за участък, вписан в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС е в размер на 9 стотинки за честотна лента от 1 MHz (9 лв. за 100 MHz), което си е на практика една символична такса. Неясни са мотивите за определянето на тази изключително ниска такса, която е повече от 3 пъти по-ниска от таксата за ползване на РЧС след разрешение в обхвата над 57 GHz, която е определена с § 5, т. 1, буква „б“ от проекта на това ПМС, в размер на 30 стотинки за честотна лента от 1 MHz, за участък от 1 км. Освен това при определяне на таксата за ползване на РЧС, подлежащ на регистрация (над 57 GHz) не се отчита дължината на участъците, което допълнително намалява значително приходите от тези такси. Прави впечатление и липсата на думата „използвани“ в новата редакция на чл. 7, ал. 4, при положение, че тази дума е вмъкната в новата редакция на чл. 7, ал. 1, т. 3. Факт е, че в мотивите и двете изменения се обосновават „с цел уеднаквяване на техническа терминология“, а е видно, че уеднаквяване липсва. Моето становище е, че думата „използвани“ е излишна и в двата случая. С това изменение се създават реални предпоставки за неправилно тълкуване. При сегашната разпоредба на  чл. 7, ал. 4 е пределно ясно, че таксата се дължи за всеки отделен участък от мрежата и нейният размер зависи само от големината на заеманата честотна лента. С предложената редакция се изменя коренно смисълът на разпоредбата и може да се тълкува, че се имат предвид заеманите честотни ленти (брой носещи честоти) в цялата страна, за всички участъци от мрежата и това значително ще намали приходите от тази такса. На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 5, т. 2 от проекта на ПМС да отпадне и съответно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Тарифата да не се изменя и да остане в настоящия си вид. Не се приема Направеното предложение за промяна в чл. 7, ал. 4 от Тарифата не води до промяна в годишната такса, а единствено прецизира съществуващия текст, като уточнява, че таксата е в зависимост от броя носещи честоти в даден участък. Таксата в Тарифата е за 1 MHz, за 1 км в лева и се определя от броя използвани носещи честоти, какъвто подход е прилаган и до момента. Съответно таксата за участък с една носеща честота (еднопосочен) е 1хА=А лв., а за участък с две носещи честоти (двупосочен), което е масовият случай е 2хА=2А лв. Предвид изложеното предложените промени са с цел прецизиране на съществуващия текст в Тарифата. Iliya Hristozov За допусната нормативна празнота и за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 В резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата се измениха, а т. 5 си остана в предишния вид, както следва: Чл. 7. (1) (Изм. бр. 30 от 2023 г.) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва: № по ред Вид мрежа Такса за 1 MHz (в лв.) 3. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ – за 1 км, за честота:   3.2. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) от 10 GHz до 24 GHz 1,80 3.3. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) от 27 GHz до 35 GHz 1,50 5. (Нова – ДВ, бр. 70 от 2018 г., в сила от 24.08.2018 г., изм., бр. 30 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Електронни съобщителни мрежи в обхват 26 GHz 425 Съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz има строго определени граници и те са в рамките на радиочестотната лента 24,25-27,5 GHz. Следователно, внимателният анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 от таблицата разкрива, че радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези разпоредби и за нейното ползване няма определена такса, което е нормативна празнота и води до липсата на приходи от такси от тази лента, защото е пропуснато да се регламентират тези такси в Тарифата. А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси (различни и по размер и по начин на определяне), което води до неяснота и необходимост от тълкуване, когато тази радиочестотна лента се ползва от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“. Освен това, съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz (24.25 – 27.5 GHz) е определен за ползване от наземни системи, позволяващи предоставянето на безжични широколентови електронни съобщителни услуги. Според горецитираните европейски документи, работата на електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ в обхват 26 GHz се допуска временно, по изключение, и при спазване на строги изисквания и ограничения. Факт е, че някои мобилни оператори все още имат в обхват 26 GHz разположени съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ и това води до предпоставки за намаляване на приходите от таксите и до липса на мотивация за пренасянето на работата на тези мрежи (от вида „точка към точка“) в други честотни обхвати, каквито са изискванията на европейските документи. От гореизложеното е видно, че в резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., е допусната вероятно техническа грешка в разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата, която следва да бъде поправена. За преодоляване на горепосочените проблеми и нормативни празноти, предлагам с нови разпоредби към § 5, т. 1 от проекта на ПМС, разпоредбите на точки 3.2, 3.3 и 5 от таблицата към чл. 7, ал. 1 да се изменят в един от двата варианта: Вариант 1: № по ред Вид мрежа Такса за 1 MHz (в лв.) 3. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ – за 1 км, за честота:   3.2.  от 10 GHz до 24,25 GHz 1,80 3.3.  от 27,5 GHz до 35 GHz 1,50 5. (Нова – ДВ, бр. 70 от 2018 г., в сила от 24.08.2018 г., изм., бр. 30 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Електронни съобщителни мрежи в обхват 26 GHz 425 При Вариант 1 ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ ще се заплаща с таксата по т. 5. или Вариант 2 № по ред Вид мрежа Такса за 1 MHz (в лв.) 3. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ – за 1 км, за честота:   3.2.  от 10 GHz до 27 GHz 1,80 3.3. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) от 27 GHz до 35 GHz 1,50 5. Наземни електронни съобщителни мрежи за предоставяне на безжични широколентови електронни съобщителни услуги в обхват 26 GHz 425 При Вариант 2 ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ ще се заплаща с таксата по т. 3.2 или 3.3. Един от критериите за избора на един от двата варианта може да бъде анализът, при кой от тях приходът от таксите ще бъде по-голям и да се предпочете именно този вариант. Необходимо е да се отбележи, че след време, когато в обхват 26 GHz няма да има електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“, разпоредбите на точки 3.2 и 3.3 трябва бъдат във вида от Вариант 1, а разпоредбата на т. 5 ще е във вида от Вариант 2. Гореизложеното предложение за изменение на разпоредбите на точки 3.2, 3.3 и 5 от таблицата към чл. 7, ал. 1 няма нужда да бъде подлагано на нова обществена консултация, защото е ясно, че е допусната техническа грешка и е налице законова празнота, която трябва да бъде отстранена. Не се приема Не е допусната нормативна празнота нито техническа грешка при изменението на Тарифата през 2023 г. Конкретните радиочестотни ленти от съответните обхвати (700 MHz, 800 MHz, 900 MHz, 1800 MHz, 2600 MHz, 3600 MHz, 10 GHz, 24 GHz, 26 GHz 27 GHz, 35 GHz и т.н.) са определени в правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи, приети на основание на чл. 66а, ал. 3 от Закона за електронните съобщения и не е необходимо да бъдат определяни излишно и в Тарифата. Освен това някои честотни обхвати се използват съвместно от различни по вид мрежи (спътникови, неподвижни и др.) и не е целесъобразно в Тарифата да се посочват конкретните честотни ленти. Към настоящия момент обхват 26 GHz или радиочестотна лента 24,25-27,5 GHz в България може да се използва както за мобилни, така и за неподвижни мрежи. „ЦЕТИН България“ ЕАД 1. Относно т. 1, б. „а“ на § 5: Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Тарифата не следва да бъде изменяна. Мотиви: Разпоредбата е ясна и недвусмислена, предвид което до момента не е имало проблеми с практическото ѝ приложение, независимо дали се е отнасяло до еднопосочни или двупосочни радиорелейни линии, използване на различни поляризации и др. Наред с това, годишната такса за ползване на радиочестотен спектър от мрежи от вида „точка към точка“ е функция на заеманата честотна лента от всеки предавател на радиорелеен участък при съответна носеща честота на километър разстояние, като участъци с XPIC-технология с двойна/ортогонална поляризация (CCDP) ползват една и съща честота с една и съща заемана честотна лента. 2. Относно т. 1, б. „б“ на § 5: Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3.5 от Тарифата не следва да бъде изменяна. Мотиви: В допълнение към мотивите ни по предходната точка, считаме че изменението на чл. 7, ал. 1, т. 3.5 внася несигурност по отношение на ползването на честотни обхвати над 57 GHz. Планираното изменение съдържа потенциална опасност за увеличаване на административната тежест – прилагане на такса по т.3.5 за обхватите над 57 GHz, които се ползват въз основа на регистрационен режим, както и потенциално ограничаване на навлизането на нови обхвати (до 170 GHz). В случай на определяне на обхватите над 57 GHz в Правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи от неподвижна радиослужба след издаване на разрешение de facto автоматично ще приравни таксата и за тях и така ще се блокира ползването им поради необосновано високите такси за ползване. Без да бъдат отчетени използваните честотни разпределения и честотни ленти, ограниченото разпространение на сигналите, както и възможността за многократно ползване на честотите. Предложената промяна е и в противоречие с мотивите за изготвянето на Проекта на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата, приети с Решение № 428/14.12.2022 г. на КРС: „предложението за промяна на честотните обхвати и съответната такса за 1 MHz е изготвено, като са взети предвид натовареността на обхватите, разпространението на радиовълните, миграцията на радиорелейните линии от един обхват в друг и въвеждането на регистрационен режим над 57 GHz“ (стр. 3 от мотивите). Допълнително посочваме, в предхождащия Проекта на нова Тарифа анализ на Комисията по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС (Решения №№ 325/09.11.2023 г. и 47/29.02.2024 г. на КРС) не беше предвидено, респ. нямаше никакви мотиви, за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3.5 от Тарифата. По този начин чисто формално не се изпълнява целта на самия закон, по-специално на чл. 53, ал. 3 от ЗЕС – Комисията да предлага на Министерския съвет изменения или допълнения на Тарифата по чл. 147 от ЗЕС в зависимост от резултатите от анализа, т.е. само по отношение на разпоредби на Тарифата, за които КРС е направила мотивирано заключение в анализа по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, че е необходимо да бъдат изменени или допълнени. Алтернативно, в случай че така направеното ни предложение не бъде прието, и в случай че целта на § 5, т. 1, б. „б“ от Проекта е чисто уеднаквяване на чл. 2, ал. 1, т. 4.2 и чл. 7, ал. 1, т. 3.5 от Тарифата, считаме че следва да се използва редакцията на действащия чл. 7, ал. 1, т. 3.5, а именно „от 50 GHz до 57 GHz“. Възпроизвеждането на редакцията на чл. 2, ал. 1, т. 4.2 в чл. 7, ал. 1, т. 3.5 от Тарифата ще внесе неяснота при определянето на таксите за ползване на радиочестотен спектър над 57 GHz, дължими по регистрационния режим. 3. Относно т. 2 на § 5: Разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Тарифата не следва да бъде изменяна. Мотиви: Предложението не кореспондира с мотивите на КРС за приемането му – „уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“ (стр. 2 от мотивите към Проекта). Това произтича от обстоятелството, че участъците с XPIC-технология с двойна/ортогонална поляризация (CCDP) ползват една и съща честота с една и съща заемана честотна лента. Последното всъщност е посочено във второто изречение на същата ал. 4 на чл. 7 от Тарифата, където е ясно и конкретно регламентирано, че таксата се изчислява пропорционално според заеманата честотна лента, id est, и че размерът на годишната такса за ползване на радиочестотен спектър се определя според заеманата честотна лента. Следователно, използваният радиочестотен спектър и брой честоти е еднозначно определен в зависимост от режима на работа – FDD или TDD, което е част от техническите параметри. Предвид гореизложеното, допълнението на чл. 7, ал. 4 от Тарифата на практика излишно, като потенциално би могло да създаде проблеми при практическото прилагане на посочената разпоредба, каквито до момента не е имало. Не се приема Съгласно мотивите, посочени по становището на г-н Илия Христозов, по-горе. По § 7 от проекта Iliya Hristozov За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС С § 7 от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 (ред 10 в таблицата към чл. 9, ал. 1) от Тарифата се изменя от: 10 (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) За разглеждане на заявление за вписване, добавяне или изменение на техническите параметри за всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС 20 на 10 За разглеждане на заявление за вписване, добавяне на нов участък - за всеки предавател или изменение на техническите параметри - за всеки предавател на участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС. 10 В ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено това предложение за изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10), който е публикуван на интернет адрес: https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes е публикувана следната неясна обосновка за това изменение: „Във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел постигане на по-голяма яснота при изчисление на годишната такса на вписани участъци, предлагаме ... чл. 9, ал. 1, т. 10 да се измени“, но на практика с новата редакция на чл. 9, ал. 1, т. 10 се постига всъщност по-голяма неяснота и възможност за различно тълкуване. В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 7 е записана също само неясната обосновка: „Разпоредбите на … чл. 9, ал. 1, ред 10 от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал.“, в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10 и изобщо липсва обосновка с какво пречи технологията, „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“ на досегашния начин на определяне на таксата. Освен това, както ще се посочи по-долу, и мотивът „с цел уеднаквяване на техническа терминология“ е абсолютно несъстоятелен. Още при първия прочит на новата редакция на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 прави впечатление, че тя е нелогично построена и е неясна. В нея два пъти се повтаря след тире изразът „за всеки предавател“, като в единия случай към този израз са добавени думите „на участък“, което значително допринася за голямата неяснота относно смисъла, който е вложен от вносителите на тази разпоредба. Сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 е пределно ясна и практична и може да осигури безпроблемно действие и при отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал. Важно е да се отбележи, че тази разпоредба се отнася за определяне на таксата за извършена административна услуга от КРС и следователно размерът на тази такса трябва да зависи само от цената на вложения труд за нейното извършване плюс цената на използваните материали и други активи (например софтуер). Факт е, че времето и разходите за разглеждане на заявленията са приблизително едни и същи, независимо дали се разглежда заявление „за вписване, добавяне или изменение на техническите параметри за “произволен участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС. Ясно е, и че цената на тази административна услуга по никакъв начин не зависи от броя на предавателите в участъка или от някои от многобройните други параметри и характеристики на този участък. Следователно, сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 е напълно приложима без никакви проблеми към всякакъв вид участъци, без значение колко предавателя има в тези участъци и каква технология използват тези предаватели. Затова, абсолютно нелогично и безсмислено е обвързването на цената на тази административна услуга с броя на предавателите в участъка, каквато е и същността на предложеното изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10. Това обвързване е и грубо нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ЗЕС: „Чл. 142. (1) Еднократната такса за административни услуги включва разходите за труд и материали.“, която регламентира какво се взема предвид при определянето на тези такси. Това обвързване е нарушение и принципа на разходоориентираност и на начина за определяне размера на таксите, които са заложени в  Методиката, която е приета на основание чл. 7а, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Важно е да се отбележи, че първоначалното предложение за изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10, (в резултат на извършения анализ от КРС), предложено за обществена консултация е било: 10 За разглеждане на заявление за вписване, добавяне или изменение на техническите параметри за всеки предавател за заявен за регистрация участък 10 Този първоначално предложен вариант от КРС, макар че също е погрешен и е в несъответствие с изискванията на ЗЕС, но поне е по-опростен и ясен и от него може да се разбере каква е била идеята и целта на това предложено изменение от КРС. Внимателният анализ на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 в този първоначално предложен вариант разкрива, че е променен значително смисълът й и значително е стеснен обхватът на случаите, в които се дължи такса. В сегашния й вид, по разпоредбата се дължи такса при вписване, добавяне или изменение на кой да е от техническите параметри на съответния участък, а при предложената редакция ще се дължи такса само при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри само за предавателите. Известно е обаче, че всеки участък има редица параметри не само за предавателите, а и за приемниците, АФС и много други. По този начин вписването, добавянето или изменението на всички останали технически параметри, освен за предавателите, ще се извършват от КРС без да се дължи такса, което е нарушение на принципа на разходоориентираност на таксите. В Анализа не са посочени и аргументирани причини за това стеснение на обхвата на случаите, в които се дължи такса, което нарушава принципа на откритост. Освен това, без аргументация и представен разчет в Анализа, се намалява дължимата такса от 20 на 10 лв., което също е нарушение на принципа на разходоориентираност на таксите. Прави впечатление, че в предложението, което е изложено на настоящата обществена консултация, идеята да се дължи такса само при изменение на параметрите на предавателите си остава на практика непроменена, но тази идея е завоалирана чрез усложнения вид и строеж на разпоредбата. Следователно така предложената разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 ще намали приходите от тази такса. В Частичната предварителна оценка на въздействието е направен опит за обосновка на изменението на чл. 9, ал. 1, т. 10 със следния текст: „Предложението за промяна в чл. 9, ал. 1, ред 10 от Тарифата е редакционно и не води до промяна в размера на таксата. Предложението е направено във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел уеднаквяване на терминологията с еднократната такса за издаване на разрешение за мрежи от вида „точка към точка“ в чл. 2, ал. 1, т. 4 от Тарифата, която е за всеки предавател. Таксата, която се дължи се запазва - 2х10 лв. = 20 лв. при участък, обслужван от два предавателя, а при участък, използващ двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), който се обслужва от четири предавателя, таксата ще бъде 4х10 лв. = 40 лв.“ Последният абзац, с който се обосновава защо таксата се намалява на 10 лв. за предавател показва, че е налице едно изкуствено нагаждане на числата, което няма нищо общо с принципа на разходоориентираност и крайният резултат от това нагаждане е да се намали дължимата такса (от 80 лв. на 40 лв. за участък, използващ двойна поляризация на радиочестотен канал), което не е в интерес на държавния бюджет. Освен това, теоретически  е възможно един участък да има и само един предавател (ако е еднопосочен участък) и тогава ще има реално двойно намаляване на дължимата такса. По мое мнение, сега действащият размер (20 лв.) на таксата по чл. 9, ал. 1, т. 10 е значително занижен и едва ли ще издържи една задълбочена проверка по отношение на нейната разходоориентираност и това може да бъде тема на следващия Анализ на КРС. Обосновката в мотивите и в частична предварителна оценка на въздействието, че изменението се прави „с цел уеднаквяване на терминологията с еднократната такса за издаване на разрешение за мрежи от вида „точка към точка“ в чл. 2, ал. 1, т. 4 от Тарифата, която е за всеки предавател“ е крайно несъстоятелна и незаконосъобразна, защото в чл. 2, ал. 1, т. 4 от Тарифата става въпрос за еднократна такса за ползване на радиочестотен спектър (РЧС), а РЧС се ползва активно именно от предавателите, а в чл. 9, ал. 1, т. 10  става въпрос за еднократна административна такса за разглеждане на заявление, която според изискванията на чл. 142, ал. 1 от ЗЕС може да зависи и да включва само „разходите за труд и материали“. Важно е да се отбележи, че при сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 ясно е регламентирано и се разбира, че таксата се дължи за всякакво изменение на всеки отделен участък, а при новата редакция това остава неясно и има предпоставки за тълкуване, че с едно заявление може да се правят промени в произволен брой участъци, но ще се дължи такса само ако изменението е за предаватели и дължимата такса ще е 10 лв. Един внимателен анализ на измененията в Тарифата през последните три години разкрива, че някои такси за ползване на РЧС са намалени повече от ри пъти, което е намалило приходите в държавния бюджет с десетки милиони лева. Затова тенденцията за намаляване на таксите би трябвало да спре и дори да се прецени за увеличаване на някои такси в Тарифата. Важно е да се отбележи, че с така направената обосновка за предложеното изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10 се нарушава основният принцип на „технологична неутралност“, който е заложен в ЗЕС, като се осигуряват финансови стимули за използването на технологията „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“, като това намалява двойно дължимите такси в такива случаи и се намалят приходите в държавния бюджет. Като обобщение на гореизложеното може да се направи изводът, че липсва логична причина да се прави предложеното в проекта на ПМС изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10, както и измененията на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 4 от Тарифата. По-горе беше доказано, че сега действащите разпоредби осигуряват безпроблемно действие и при отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал. Единственият резултат от направените предложения за изменения ще бъдат неясни разпоредби, които ще допускат различни тълкувания и ще създадат реални предпоставки за плащане на по-ниски такси от предприятията, което едва ли е била целта на вносителите на тези изменения. На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС да отпадне и съответно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 (ред 10 в таблицата към чл. 9, ал. 1) от Тарифата да не се изменя и да остане в настоящия си вид. Не се приема За един участък, при който се използва двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP) се използват две носещи честоти. Предложението за промяна в чл. 9, ал. 1, т. 10 от Тарифата, е редакционно и не води до промяна в размера на събираните такси. Предложението е направено във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел уеднаквяване на терминологията с еднократната такса за издаване на разрешение за мрежи от вида „точка към точка“ в чл. 2, ал. 1 т. 4 от Тарифата, която е за всеки предавател. На практика таксата, която се дължи се запазва - 2х10 лв. = 20 лв. при участък, обслужван от два предавателя, а при участък, използващ двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), който се обслужва от четири предавателя, таксата се запазва - 4х10 лв. = 40 лв. „ЦЕТИН България“ ЕАД Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 от Тарифата не следва да бъде изменяна. Мотиви: Разпоредбата в действащата Тарифа еднозначно определя вида дейност, за която е относима еднократната такса. Предложеното с Проекта изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10 от Тарифата не кореспондира с описанието на вида такси по чл. 7, ал. 4, а и по самия чл. 9 ал. 1. Не се приема Съгласно мотивите, посочени по становището на г-н Илия Христозов по-горе. По § 8 от проекта „ЦЕТИН България“ ЕАД Заличаването на думата „административна“ в чл. 10, ал. 2, т. 2 от Тарифата не следва да бъде прието. Мотиви: Реферираме изцяло към аргументите ни по т. 1 от настоящото становище относно аналогичните изменения в чл. 2, ал. 1, 6 и 7 и в чл. 3, ал. 1 от Тарифата. Не се приема По мотивите, посочени по идентична бележка по чл. 2, ал. 1, 6 и 7, чл. 3, ал. 1 от Тарифата. По § 9 от проекта Iliya Hristozov За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС На първо място е много важно да се обърне внимание и ще го обоснова по-долу, че в случая няма повишаване на размера на административната годишна такса за контрол (АГТК), а таксата се привежда към законосъобразния й размер, който трябва да заплащат предприятията според изискванията на ЗЕС. Факт е, че много години (над 10) предприятията са заплащали по-ниски такси от законоустановения им размер, защото отговорното ведомство не е изпълнявало законовите изисквания на чл. 53, ал. 1 от ЗЕС, във връзка с чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. По този начин приходът в държавния бюджет е бил намален с милиони левове. Затова не е верен изводът, който се прави в Частичната предварителна оценка на въздействието, че ще се увеличи административната тежест върху предприятията, защото едва сега се прави първата плаха стъпка за определяне на реалния законоустановен размер на АГТК, който досега е бил значително по-нисък. Специално внимание трябва да се обърне на § 9 от представения проект на ПМС: „§ 9. (1) Постановлението влиза в сила 3 дни след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2025 г. (2) Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения е в размер на 0,2 на сто.“ С тази разпоредба, която е предложена от МТС и одобрена от мнозинството в КРС, се осигурява едно незаконосъобразно отлагане с 2 години (първото заплащане по новия размер на таксата ще е едва след 01.01.2026 г.) на плащането на новия размер на АГТК, което ще ощети държавния бюджет с милиони левове. Това двегодишно отлагане е по-голямо дори от отлагането, което се опитваха да обосноват мобилните оператори по време на обществената консултация за Анализа. Още на първи прочит е видно, че разпоредбата на § 9 е вътрешно противоречива, защото смисълът на алинея първа противоречи на смисъла на алинея втора. Това е така, защото щом според ал. 1, § 3 „влиза в сила от 1 януари 2025 г.“, то следователно догодина (до 15 юли 2025 г.), когато ще се заплаща таксата за 2024 г., вече ще е сила новия размер на таксата от 0,291 на сто, което е в явно противоречие с изискванията на ал. 2, че „Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата … е в размер на 0,2 на сто“. Фактът, че проектът на ПМС наистина предвижда новият размер на АГТК да се заплаща след 01.01.2026 г. ясно проличава и от следния текст в Частичната предварителна оценка на въздействието: „В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно увеличение на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2026 г. Проекта на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2025 г.“, като дори и в този текст е видно противоречието в годините. Внимание трябва да се обърне и на опитите на мобилните оператори да направят обосновка, „че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението“. Някои предприятия дори цитират решения на КС в защита на своята обосновка, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус. Считам, че подобни твърдения нямат някаква логика или подкрепа от действащата нормативна база. Законодателят ясно е определил в ЗЕС кога трябва да се заплаща административната годишна такса за контрол (АГТК) и как трябва да се изчислява. Един внимателен анализ на разпоредбите на ЗЕС разкрива, че няма никакво закононарушение, ако годишната такса за контрол се заплаща в годината, в която е определен новият й размер и дори нещо повече, точно това е смисълът, който е вложил законодателят в законовите разпоредби в ЗЕС и в Тарифата. От законовите норми в ЗЕС става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие, от едната страна, на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и от другата страна, на общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година (която се изчислява на базата техните приходи (ясно дефинирани в чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) през предходната календарна година). Следователно, ако се приеме становището на мобилните предприятия, че „считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението“, то това ще е сериозно нарушение на изискванията на ЗЕС. По тази причина не могат да се приемат аргументите на мобилните оператори, че планираното увеличение на АГТК, трябва да бъде приложимо най-рано за календарната година, следваща публикуването на постановлението на Министерски съвет за изменение на Тарифата. Считам, че съгласно изискванията на ЗЕС, новият дължим размер на АГТК за предходната календарна година трябва да се заплати от предприятията през настоящата календарна година до 15 юли (на базата на данните от предходната календарна година) и това трябва да се регламентира ясно в Постановлението на МС относно промяната на Тарифата, за да няма неясноти и необходимост от тълкуване. В този смисъл е пределно ясна и разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ЗЕС: „(2) Таксата по ал. 1 се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите по ал. 1, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40.“ Отлагането на прилагането на новия размер на годишната такса за контрол чак за 2026 г. ще намали приходите в бюджета с още милиони левове, а трябва да се отчита и фактът, че вече трета година не се актуализира размера на АГТК съгласно новите изисквания на ЗЕС от март 2021 г., което също е намалило значително приходите от тази такса в бюджета. В тази връзка, незаконосъобразна е разпоредбата на § 9 от проекта на ПМС, с която се регламентира, че разпоредбата на § 3 (която се отнася за промяната на размера на административната годишна такса за контрол от 0,2 на сто на 0,291 на сто) ще влезе в сила на практика след 01.01.2026 г., което е едно необосновано и незаконосъобразно 2-годишно забавяне, което е в интерес на предприятията, но ще е в ущърб на държавния бюджет. С цел, да не се допуска по нататъшно допълнително намаляване на приходите в бюджета с още милиони левове, предлагам § 9 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС да отпадне. Ясно е обаче (поради значително забавяне на процедурата по различни причини), че до 15 юли 2024 г. няма да има техническа възможност да се завърши целия процес по приемането на това ПМС и публикуването му в Държавен вестник. Следователно е ясно, че тази година АГТК ще се заплаща отново в досегашния й размер от 0,2 на сто. След като влезе в сила това ПМС (което ще е след 15 юли 2024 г.) вече ще е в сила новия размер на таксата, който ще се прилага през 2025 г. при плащането на таксата до 15 юли 2025 г. В случай, че се прецени, че гореобоснованото отпадане на § 9 може да доведе до неясноти, може § 9 да се промени във вида: „§ 9. Параграф 3 влиза в сила от 01.01.2025 г.“, като трябва ясно да се поясни, че това означава, че догодина до 15 юли 2025 г. ще се заплаща дължимата АГТК за 2024 г. по новия й размер. Ще обоснова чрез разпоредбите на ЗЕС защо това трябва да е по този начин. Размерът на административната годишна такса за контрол (АГТК) е определен в закона (ЗЕС) в чл. 141, ал. 1 и е „до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги…“. Видно е, че законодателят не е определил конкретен размер, а е указал само максималната му граница. Следователно тази законова норма не се нарушава, дори не се и приближава до максималната позволена стойност. Но в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС: „Чл. 139. (1) Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им.“ законодателят ясно е посочил какъв трябва да е общият размер на административните такси (АГТК плюс еднократните такси за административни услуги според чл. 139, ал. 2) и този размер трябва да съответства на „на административните разходи на комисията, необходими за…“. Следователно е пределно ясно, че трябва да е приключила финансовата година и едва тогава може да се изчислят колко са били административните такси, дължими от предприятията и колко са били „административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им“(които на практика са всички дейности по ЗЕС) и съответно да се направи сравнение спрямо тях. А в чл. 53, ал. 1 от ЗЕС: „Чл. 53. (1) В случай на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол.“ ясно е посочено какво се прави при констатирана разлика между „събраните административни такси и административните разходи на комисията“, а именно да се предложи на МС да измени тарифата по чл. 147, ал. 1 с новия размер на АГТК, който разбира се, трябва предварително да се определи. Следователно от горепосочените законови норми става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година. Горният извод се потвърждава и от текста в Частичната предварителна оценка на въздействието: „Таксата се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40 от ЗЕС.“, но буквално със следващия абзац на този текст: „В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно увеличение на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2026 г. Проекта на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2025 г.“ се въвежда пълно противоречие с по-горния абзац, а и с изискванията на ЗЕС. По-горе посочих, че някои предприятия дори цитират решения на Конституционния съд в защита на своята обосновка, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус. Тук ще обоснова защо тези решения на КС нямат връзка със заплащането на АГТК. Ще цитирам едно от становищата на мобилно предприятие (което се подкрепя и от експертите и от мнозинството в КРС), което бе представено по време на обществената консултация: „Предвид изложеното, считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението. Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред. Такава е категоричната практика на Конституционния съд на Република България, която трябва да бъде взета предвид в настоящия случай. Особено важно за това е Решение № 9 от 20 юни 1996 г. по к.д. № 9/96 г., в което категорично се заявява: „Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната, пред които всички граждани са равни - чл.4, ал.1 и чл.6, ал.2, изр.1 от Конституцията. Проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма. Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа занапред, от  влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година данъците и техния размер, които те ще плащат.“. Мобилните предприятия и КРС правилно са посочили общото правило, че „Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред“, но явно не са отчели, че и това правило е спазено, защото законодателят е посочил ясно, че задължението за дължимите административни такси трябва да съответства на административните разходи на комисията, т.е. размерът на задължението (таксата) е принципно точно определен, а в законът е определен само максималният размер на тази такса (1,2 на сто, който размер дори не е близко до сегашната стойност), за да се премахне възможността за произволно повишаване на размера на таксата и да са защитени предприятията. Не трябва да се забравя и че има голяма принципна разлика за причините за дължимите данъци и за дължимите такси. Таксите, за разлика от данъците, се дължат за някаква извършена услуга (контролът е вид такава услуга) и следователно размерът на разходите за някои услуги, които не са еднократни, а са извършвани в някакъв период от време, може да бъде точно определен само след приключване на съответния период, а в конкретния случай този период е приключил в края на предходната календарна година и следователно таксата е дължима до 30 юли на настоящата година. Следователно няма никакво нарушение на ЗЕС или други закони, а всичко си е законосъобразно и е съгласно разпоредбите на ЗЕС. Спазена е и разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията: „Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.“, защото е изпълнено изискването размерът на таксата да е установена със закон (до 1,2 на сто от годишните приходи, съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) и това изискване не е нарушено с новия размер на таксата, който е значително по-малък от максимално разрешения по закон). За да се изпълни обаче изискването, че таксата да е според доходите/приходите е ясно, е трябва да е изминала календарната година, за която се отнася таксата и тогава да се определи нейният размер, каквото е всъщност и моето становище. Важно е да се обърне внимание и на определения нов размер на АГТК. Според мен, този нов размер е по-малък от реалния размер на таксата и е определен неправилно и непрозрачно. Подробна обосновка за това съм представил като становище в процеса на обществената консултация за Анализа, което може да се види в Таблицата за постъпилите становища тук: https://crc.bg/bg/statii/2564/komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-krs-prie-rezultatite-ot-provedenite-obshtestveni-konsultacii-vav-vrazka-s-izvarshen-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zes В това свое становище подробно обосновавам, че реалният размер на АГТК трябва да е около 0,404 на сто. Въпреки голямото разминаване няма да оспорвам тук определения нов размер от 0,291 на сто, защото все пак това е една първа плаха стъпка в правилната посока на увеличаване на размера на АГТК. Освен това, тази календарна година също предстои извършване на Анализ от КРС за 2023 г. и се надявам, че при този анализ ще се подходи методически правилно и съответно правилно и прозрачно ще се определи стойността на много важния параметър КАСАЗЕС (чиято стойност сега изобщо не е ясно как е определена) и правилно ще се определят стойностите за ОР1 и ОР2, като се вземат данните за 2023 г. Това ще помогне да се изчисли реалната стойност на АГТК. Надявам се, че тазгодишният Анализ на КРС ще приключи в разумен срок, който ще позволи до края на календарната 2024 г. да се приеме и съответното ПМС за измененията в Тарифата. Дори и в Частичната предварителна оценка на въздействието е записано, че: „Предвид задължението на КРС по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, ежегодно ще бъде извършван анализ за наличието на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията. Поради което всяка година ще се оценява какъв ще бъде размера на годишната такса за контрол през следващите години, съответно какъв ще бъде размера на приходите, постъпващи от тази такса.“ Факт е, че в последните две години поради различни причини, КРС значително забави приемането на своите анализи, което не позволи да се приемат съответните ПМС в рамките на календарните години, което доведе до реални проблеми и неясноти при плащането на някои такси. В резултат на гореизложеното, предлагам § 9 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС да отпадне. В случай, че се прецени, че отпадането на § 9 може да доведе до неясноти, може § 9 да се промени във вида: „§ 9. Параграф 3 влиза в сила от 01.01.2025 г.“, като трябва ясно да се поясни, че това означава, че догодина до 15 юли 2025 г. ще се заплаща дължимата АГТК за 2024 г. по новия й размер. Не се приема Тарифата, е подзаконов нормативен акт, издаден на основание на чл. 75, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и по делегация от чл. 147, ал. 1 от ЗЕС. Считаме, че не е налице противоречие в разпоредбата на § 9 и смисълът на алинея първа не противоречи на смисъла на алинея втора. Според ал. 1, § 3, изискването относно заплащането на административна годишна такса за контрол (АГТК) „влиза в сила от 1 януари 2025 г.“. В допълнение е разписано, че „Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата … е в размер на 0,2 на сто“. Това означава, че до 15 юли 2025 г., когато ще се заплаща таксата за 2024 г., няма да е в сила новия размер на таксата от 0,291 на сто. Това е така, тъй като в този случай следва да се спазва общия правен принцип – всеки платец следва да знае предварително и ясно каква тежест ще понесе. В случая като „предварително“ знание следва да се разбира заплащането на таксата за 2024 г., което ще се направи до 15 юли 2025 г. и заплащането на таксата за следващите години. В подкрепа на горното е и Решение № 9 от 9 юли 1996 г. на Конституционния съд, обн. ДВ, бр. 58 от 1996 г., в което е посочено, че гражданите следва да заплащат такси, установени със закон, като следва да бъдат определени, преди времето за което се отнасят. С оглед правна сигурност и спазване на посочените принципи е и разписването на разпоредбата, че „Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата … е в размер на 0,2 на сто“. По този начин е избегнато негативното въздействие върху правната сигурност с въвеждането на новия размер на административната такса контрол. По отношение на определения нов размер на АГТК, КРС поддържа позицията подробно изложена Приложението към Решение № 47 от 29.02.2024 г. „ЦЕТИН България“ ЕАД Предлагаме § 9 да бъде допълнен по следния начин: „§ 9. (1) Постановлението влиза в сила 3-дни след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2025 г., и се прилага за административната годишна такса за контрол, считано от 2025 г. (2) Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, която се заплаща до 15 юли 2025 г., е в размер на 0,2 на сто.“ Мотиви: Реферираме изцяло към аргументите ни по т. 2 от настоящото становище, че предвиденото в § 3 от Проекта увеличение на административната годишна такса за контрол по чл. 5, ал. 2 от Тарифата от 0,2 на сто на 0,291 на сто не следва да бъде прието. Алтернативно, в случай че така направеното ни предложение не бъде прието, предлагаме § 9 да бъде допълнен по предложения по-горе начин с цел яснота и безпротиворечиво определяне на началния момент, от който се прилага увеличението, респ. се дължи заплащането на увеличената такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС и чл. 5 от Тарифата. Независимо от това, че ал. 2 на § 9 от Проекта пояснява ал. 1, считаме че и в самата ал. 1 следва да бъде изрично конкретизирано, че § 3 не само влиза в сила от 1 януари 2025 г., но и се прилага за административната годишна такса за контрол, считано от 2025 г., т.е. за 2025 г. и следващите години, но не и за 2024 г. Приема се.

К О М И С И Я З А Р Е Г У Л И Р А Н Е Н А С Ъ О Б Щ Е Н И Я Т А РЕШЕНИЕ № 132 от 9 май 2024 г. На основание чл. 36, ал. 1 и 2 и чл. 53, ал. 3 от Закона за електронните съобщения, във връзка с Решение № 76/21.03.2024 г. и Писмо с вх. № 02-00-19-1/03.04.2024г. от дирекция „Модернизация на администрацията" на Министерски съвет КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА РЕШИ: 1. Одобрява преработената в съответствие с постъпилите препоръки на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерски съвет частична предварителна оценка на въздействието относно проект на Постановление на Министерския съвет (ПМС) за приемане на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, ведно с приложените материали, съгласно приложението към настоящото решение 2. Открива процедура по обществено обсъждане на проекта на ПМС по т. 1 по реда на чл. 36 от ЗЕС. Материалите да бъдат изпратени в Министерство на транспорта и съобщенията, за провеждане на процедура по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 3. Определя 30-дневен срок, считано от датата на публикуване на съобщението за откриване на процедурата за обществено обсъждане, в който заинтересованите лица могат да представят писмени становища по изготвения проект. 4. Съобщение за изготвения проект, мотивите за изготвянето му, проектът по т. 1 и изготвената частична предварителна оценка на въздействието, да бъдат публикувани на Интернет страницата на КРС и на Портала за обществени консултации. Мотиви: С Решение № 325/09.11.2023 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) откри процедура за обществени консултации на проект на Анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифа за таксите, които се събират от КРС по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за 2021 г. в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ЗЕС. В рамките на определения 30-дневен срок от датата на публикуване на съобщението за откриване на процедурата, в който заинтересованите лица трябва да представят писмени становища, в КРС постъпиха становища от „Виваком България“ ЕАД, „А1 България“ EАД (А1), „Цетин България“ ЕАД и „Йеттел България“ ЕАД (Йеттел), „Ендуросат“ АД, „Нетера“ ЕООД, Сдружение за електронни комуникации (СЕК) и г-н Илия Христозов – член на КРС. На база резултатите от този анализ, са извършени следните изменения в Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС: 1. Определяне на нов размер на годишна такса за контрол; 2. Редакционни изменения. Прилагането на Тарифата не изисква допълнителни финансови средства. Проектът не противоречи на правото на Европейския съюз. С Писмо с вх. № 02-00-19-1/03.04.2024 г. в КРС постъпи становището на дирекция „Модернизация на администрацията” относно съгласуването на частичната предварителна оценка на въздействието на проект на ПМС за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Частичната предварителна оценка на въздействието на проекта на ПМС е съгласувана с препоръки. Съгласно чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА), след съгласуването на частичната предварителна оценка на въздействието, вносителят се съобразява с препоръките. Препоръките на дирекция „Модернизация на администрацията” са отразени в частична предварителна оценка на въздействието относно проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. В тази връзка, КРС открива процедура по обществено обсъждане по реда на чл. 36 от ЗЕС на проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Иван Димитров) ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: (Станислава Йорданова) ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Директор на дирекция „Правна“: (Мария Бончева)

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Постановление на Министерския съвет за изменение и таксите, които допълнение на Тарифата за се събират от Комисията за Становище по ред: Единствено съгласуване регулиране на съобщенията по Закона за Номер и дата: X електронните съобщения (Тарифа) В отговор на №: 02-00-19/27.03.2024 г. Институция: Комисия за регулиране на съобщенията Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 1 съвет Устройствения правилник и на неговата на Министерския администрация I. Относно Относно раздел 1 „Проблем/проблеми Проблем 3 за решаване“: Предлагаме доклад на административните разликата между разходи на II. Относно Следва включително и цялата дейност изясни дали III. Относно Относно в раздела да се включи Комисията (може да се посочи и разходи и общия размер общата сума на събраните Комисията. раздел 3 „Заинтересовани да бъде посочен приблизителен за „предприятията с годишни по предоставянето на попадат в обхвата на МСП. раздел 4 „Варианти на Проблем 2 релевантна информация линк към него) във връзка на събраните такси, административни страни“: брой на посочените брутни приходи, равни електронни съобщителни действие. Анализ на от публикувания годишен с извършения преглед на така че да се установи такси и административните заинтересовани страни, на или над 100 000 лв. от мрежи и/или услуги“ и да се въздействията“: При въпросите: - Кои - Защо - В описанието на предлаганите такси от Тарифата са се предлага заличаване на Тарифата включени ли са услуги промени във Вариант 2 административни такси? „административна“ само от административния следва да бъдат изяснени за чл. 2, ал. 1? регистър, за извършването на която КРС събира такси? гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 - В какво се състои предложението за промяна в чл. 9, ал. 1, т. 10 - предлага ли се намаляване на таксата? Относно Проблем 3 Предлагаме във Вариант 2 да се изясни как е определен новият размер на годишната такса за контрол (по чл. 5). Напомняме, че в оценката трябва да се представи как е изчислен размерът на дадена такса, за да може да се представи и промяната в административната тежест за засегнатите предприятия и да се вземе информирано решение за необходимостта от увеличаване на административната тежест. Относно Анализа на въздействията за Проблем 3: В контекста на препоръките по раздел 3 и 4 следва да се ревизира информацията по отношение на въздействията върху МСП, административната тежест и специфичните въздействия. Напомняме, че при извършването на предварителна оценка на въздействието се вземат предвид и се анализират специфичните аспекти на икономическите, социални, екологични и други, наричани още специфични въздействия. Те са важни, тъй като поставят акцент върху определени ефекти от политиките или части от тях, които в една или друга форма се считат за водещи при извършването на оценка на въздействието. Това са: 1. въздействия върху малките и средните предприятия 2. въздействие върху административните разходи на физ. и юридическите лица 3. въздействия върху държавния бюджет 4. въздействия върху конкуренцията в страната 5. въздействия върху потребителите 6. въздействията върху основните права 7. специфични социални въздействия (демографско развитие) 8. въздействия на регионално и местно ниво С оглед на горното следва въздействията да се представят спрямо текущото им състояние в качествено, количествено или парично изражение, когато това е възможно. Ако количествената оценка е невъзможна или неефективна следва да се поясни защо. IV. Относно подраздел 6.1 „Промяна в административната тежест …….:“ Относно Проблем 3 Необходимо е да се ревизира твърдението, че няма ефект върху административната тежест, предвид увеличения размер на таксата за контрол, което несъмнено води до увеличаване на административната тежест за бизнеса. В тази връзка е необходимо в този раздел да се отчете увеличаването на административната тежест и с помощта на Калкулатор на административна тежест да се посочат разходите, наложени върху бизнеса. V. Относно подраздел 6.4 „По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 В случай че посочените в раздел 3 предприятия попадат в обхвата на МСП следва в този раздел да се даде информация относно очакваните ефекти върху тях по отношение на произлизащи от това финансови задължения. VI. Относно раздел 11 „Информационни източници“: Предлагаме в раздела да бъдат посочени чрез заглавие и електронни връзки всички достъпни в интернет относими нормативни актове, аналитични документи, източници на статистически данни и анализи. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: X ИСКРЕН ИВАНОВ

Приложение към Решение № 132/09.05.2024 г. Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Комисия за регулиране на съобщенията Нормативен акт: Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения ……………………………………………… Лице за контакт: Искра Паунчева – директор на дирекция ФАД Телефон и ел. поща: Тел. 02 9492709; email: ipauncheva@crc.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: Липса на равнопоставеност между годишните такси за ползване на радиочестотен спектър въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти и годишните такси за ползване на радиочестотен спектър въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Съгласно чл. 6, ал. 9 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (Тарифата), таксата за временно ползване на радиочестотен спектър е пропорционална на времето, за което се издава разрешението и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв. Член 6, ал. 9 от Тарифата не прави разлика между видовете разрешения за временно ползване, посочени в чл. 109, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). При настоящия подход за определяне на таксите за временно ползване на радиочестотен спектър, предприятията дължат по-високи такси за ползване на радиочестотен спектър от високите честотни обхвати в сравнение с таксите при постоянните разрешения за ползване на радиочестотен спектър. Предложеното изменение на ал. 9 и създаването на ал. 10 в член 6 от Тарифата, е с цел постигане съответствие и равнопоставеност на годишните такси за ползване на радиочестотен спектър въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти с таксите за ползване на радиочестотен спектър въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Очаква се предложените изменения от една страна да насърчат използването на радиочестотен спектър за краткосрочни проекти и от друга - да осигурят условия за развитието и въвеждането на нови технологии. Проблем 2: Прецизиране на текстове и редакционни промени. Разпоредбите на чл. 7, ал. 1, ред 3 и ред 3.5, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 1, ред 10 от Тарифата, следва да се прецизират с цел уеднаквяване на терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал. Промените в чл. 8, ал. 1 и ал. 3, са с цел прецизиране на текстовете. Проблем 3: Разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията Съгласно чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на същия закон, трябва да съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. През 2023 г., въз основа на данните от 2022 г., на основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, е извършен ежегоден анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Установено е, че административните разходи на КРС, посочени в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, надвишават размера на административните такси, събрани от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС. Анализът е публикуван за обществени консултации на интернет страницата на КРС на адрес: https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes. От КРС са приети резултатите от обществените консултации. Анализът е извършен съгласно реда и начина, разписан в приети от КРС на 10.08.2022 г. Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения (Вътрешни/те правила). При извършване на анализа са взети предвид данните, посочени в Отчета за приходи и разходи на КРС за 2022 г. (ОПР), Отчета за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2022 г. (ОКИБ) и Обяснителната записка за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2022 г. (Обяснителната записка), публикувани на интернет страницата на Комисията. Съгласно Вътрешните правила, за целите на определяне на административните разходи на КРС за осъществяване на дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС, е определен коефициент на средна ангажираност на целия личен състав на КРС по ЗЕС (КАЗЕС) в размер на 61%. . Общият размер на разходите (ОР1), на база на които се калкулират разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила (ОАР1), e 8 543 081 лв. За определяне на разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила (ОАР1), е извършен анализ на относимостта на разходите към дейностите по ЗЕС, като са отчетени правомощията на КРС по други нормативни актове. Изключени са разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 2 167 990 лв. Изключени са разходите във връзка с налагане на санкции в размер на 3 553 лв. Въз основа на стойността на ОР1, след прилагане на КАЗЕС, е калкулиран размера на разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила (ОАР1), като са включени разходите на КРС за членски внос и за командировки по ЗЕС. Изчислената стойност на ОАР1 е 5 324 213 лв. Стойността на капиталовите разходи, свързани с обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила, е определен въз основа на амортизационните отчисления за предходната календарна година (ОАР2). Те се калкулират на базата на общите разходи за амортизации (ОР2), отчетени от КРС за предходната година, които съответстват на разходите в отчетна група "Бюджет" на раздел Б, група I, т. 3 на ОПР към 31.12.2022 г. От посочената от ОПР стойност са приспаднати разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 385 865 лв. Получената стойност на ОР2 е 2 419 808 лв. За определяне на стойността на ОАР2, към изчислените ОР2, е приложен КАЗЕС и получената сума е 1 482 282 лв. Сумата от ОАР1 и ОАР2 представлява размера на общите административни разходи на КРС за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила, като за 2022 г. тя е в размер на 6 806 496 лв. Видно от публикувания на интернет страницата на КРС Годишен доклад за 2022 г.: https://www.crc.bg/bg/rubriki/731/godishen-doklad-na-komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-za-2022-g , събраните приходи от АГТК за 2022 г. са в размер на 3 490 800 лв. Приходите на КРС от такси за административни услуги за 2022 г. са в размер на 26 500 лв. Сумата на приходите от административни такси е в размер общо на 3 517 300 лв. Сумата на приходите от административни такси не съответства на административните разходи на КРС по чл. 139 от ЗЕС. Въз основа на декларираните в КРС данни е изчислена общата сума от годишните брутни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Вътрешните правила, предоставени с годишните въпросници за дейността от всички задължени предприятия за 2022 г. Със стойност 0 лв. са включени приходите, които след корекциите по реда на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС, са с отрицателна стойност. Получената сума е в размер на 2 334 841 424 лв. С оглед отразяване влиянието на разпоредбите на чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и чл. 5, ал. 3 от Тарифата, които определят случаите на освобождаване от АГТК на предприятия, чийто годишни брутни приходи са под определен праг, е определен коригиращ коефициент в размер на 1,006. Сумата от годишните брутни приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността от всички предприятия за 2022 г. е отнесена към изчислената обща сума на годишните некоригирани по реда на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността на всички предприятия, задължени да заплащат АГТК за 2022 г. За да се определи конкретен размер на АГТК, чрез който да се постигне съответствие между административните разходи на КРС за дейностите по чл. 139 от ЗЕС и приходите от административни такси, от стойността на общите административни разходи в размер на 6 806 496 лв., са приспаднати приходите от еднократните такси за административни услуги в размер на 26 500 лв. Получената стойност е отнесена към общата сума от годишните брутни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Вътрешните правила на всички задължени предприятия за 2022 г., умножени с коригиращия коефициент. Полученият резултат се умножава по 100 с оглед определяне на размера на процента за АГТК от брутните приходи, коригирани по реда на чл. 141 от ЗЕС, чрез който се постига съответствие между административните приходи и административните разходи на КРС за осъществяване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС. Въз основа на представените данни е определен процента на АГТК в размер на 0,291%. Заключение: Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗЕС в случай, че се установи разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 от ЗЕС относно размера на административната такса за контрол. В тази връзка, с оглед спазване на изискванията на ЗЕС, е налице необходимост от изменение на размера на административната годишна такса за контрол от 0,2% на 0,291%. По този начин разходите на КРС за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС, ще съответстват на приходите от такси съгласно изискванията на същата разпоредба от ЗЕС. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемите не могат да се решат в рамките на съществуващата нормативна уредба чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Промените на таксите за временно ползване на радиочестотен спектър за краткосрочни проекти и на административната годишна такса за контрол не могат да бъдат регламентирани в друг акт, освен чрез изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Няма задължителни действия, произтичащи от актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са изготвяни последващи оценки на въздействието на проекта на акт. 2. Цел: Цел 1 „Създаване на благоприятни условия за изпълнение на краткосрочни проекти при които се ползва радиочестотен спектър, за тестване на мрежови съоръжения с цел въвеждане в експлоатация на нови мрежи и/или технологии и развитие на нови технологии“. За изпълнение на целта е необходимо годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти, да бъдат съотносими с годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Така ще се постигне равнопоставеност и насърчаване навлизането на българския пазар на нови мрежи и технологии, което от своя страна ще бъде предпоставка за осигуряване на качествени услуги на потребителите. Цел 2 „Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС“ Редакционните промени и прецизирането на текстовете са с цел уеднаквяване на терминологията и внасяне на по-голяма яснота. Цел 3 „Постигане на съответствие между размера на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС, и на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им“ За изпълнение на целта е необходимо изменение в размера на административната годишна такса за контрол в съответствие с чл. 53, ал. 1 от ЗЕС. С това ще се постигне съответствие между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 3.1. Предприятия, ползващи и имащи намерение да ползват радиочестотен спектър – средно от 5 до 10 предприятия - издадени средно годишно от КРС по подадени заявления от 5 до 10 броя временни разрешения. 3.2. Производители, вносители и дистрибутори на оборудване – неограничен брой. 3.3. Всички предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС – по данни на предприятията, представени с годишните им отчети за дейността за 2022 г.: 337 предприятия са реализирали брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС. От тях 328 предприятия отговарят на критериите по чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия, като се отчитат реализираните към 2024 г. придобивания от страна на „Виваком България“ ЕАД, и могат да се категоризират като малки и средни предприятия. 3.4. Държавни органи в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на електронното управление, и Комисията за регулиране на съобщенията – 3 бр. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: При запазване начина на определяне на годишните такси за ползване на радиочестотен спектър въз основа на временно разрешение, няма да се осигури равнопоставеност между годишните такси за ползване на радиочестотен спектър въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти и таксите за ползване на радиочестотен спектър въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни (икономически, социални или екологични) въздействия следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3 заинтересовани страни - предприятия, ползващи и имащи намерение да ползват радиочестотен спектър и производители, вносители и дистрибутори на оборудване, необходимо за изграждането на новата инфраструктура. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Очакват се отрицателни въздействия за заинтересованите страни, посочени в т. 3 както следва: Предприятия, ползващи или имащи намерение да ползват радиочестотен спектър - няма да проявят интерес към временно ползване на радиочестотен спектър за краткосрочни проекти. Съответно няма да се създадат условия за тестване на мрежови съоръжения с цел въвеждане в експлоатация на нови мрежи и/или технологии и развитие на нови технологии. Производители, вносители и дистрибутори на оборудване - няма да реализират приходи от продажби на мрежови съоръжения с цел въвеждане в експлоатация на нови мрежи и/или технологии. Ще се създадат пречки за развитието и въвеждането на нови технологии. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма пряко въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Изменение на начина за определяне на годишните такси за временно ползване на радиочестотен спектър за краткосрочни проекти“: Описание: Съгласно чл. 6, ал. 9 от Тарифата, таксата за временно ползване на радиочестотен спектър е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв. Член 6, ал. 9 не прави разлика между видовете разрешения за временно ползване на радиочестотен спектър, посочени в чл. 109, ал. 1 на ЗЕС. Предложения за изменение на чл. 6: 1. Алинея 9 се изменя така: „(9) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за експериментално използване и краткосрочни събития е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв.“. 2. Създава се ал. 10: „(10) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за краткосрочен проект е според вида на електронната съобщителна мрежа и е в размер на годишната такса за ползване на радиочестотен спектър по чл. 6 и чл. 7, но не по-малко от 100 лв. Таксата е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.“. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Очакват се положителни въздействия върху заинтересованите страни, както следва: Създават се условия за предприятията, ползващи или имащи намерение да ползват радиочестотен спектър да изпълняват краткосрочни проекти и да тестват мрежови съоръжения с цел въвеждане в експлоатация на нови мрежи и/или технологии и развитие на нови технологии. Осигурява се равнопоставеност между предприятията и съответствие на годишните такси за ползване на радиочестотен спектър въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти с таксите за ползване на честотен ресурс въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Насърчава се използването на радиочестотен спектър за краткосрочни проекти и развитието и въвеждането на нови технологии. Производители, вносители и дистрибутори на оборудване ще реализират приходи от продажби на мрежови съоръжения с цел въвеждане в експлоатация на нови мрежи и/или технологии. Отпадат пречките за развитието и въвеждането на нови технологии. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни въздействия върху основните групи заинтересовани страни, включително върху икономическата, социалната и екологичната сфера. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма пряко въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Административната тежест не се променя. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС. Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай, че не се прецизират предложените текстове в Тарифата, няма да се внесе яснота и няма да се уеднакви терминологията. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни (икономически, социални или екологични) въздействия следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3 заинтересовани страни - предприятия, ползващи или имащи намерение да ползват радиочестотен спектър и производители, вносители и дистрибутори на оборудване, необходимо за изграждането на новата инфраструктура. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че терминологията не бъде уеднаквена, се създават предпоставки за неотчитане на участъците, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал. Не са идентифицирани екологични въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма пряко въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Няма ефект върху административната тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС“ Описание: Текстовете на чл. 7, ал. 1, ред 3 и ред 3.5, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 1, ред 10 от Тарифата, се прецизират с цел уеднаквяване на терминологията и отчитане броя на участъците, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал. Предложението за промяна в чл. 9, ал. 1, ред 10 от Тарифата е редакционно и не води до промяна в размера на таксата. Предложението е направено във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел уеднаквяване на терминологията с еднократната такса за издаване на разрешение за мрежи от вида „точка към точка“ в чл. 2, ал. 1, т. 4 от Тарифата, която е за всеки предавател. Таксата, която се дължи се запазва - 2х10 лв. = 20 лв. при участък, обслужван от два предавателя, а при участък, използващ двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), който се обслужва от четири предавателя, таксата ще бъде 4х10 лв. = 40 лв. Съгласно чл. 139, ал.  2 от ЗЕС (изм., ДВ, бр. 20 от 2021 г.), административни такси са: годишна такса за контрол и еднократна такса за административни услуги. Таксите за услуги, включени в Административния регистър, са посочени в чл. 9 от Тарифата. В тази връзка е необходима редакционна промяна в текстовете на чл. 2, ал. 1, ал. 6 и 7 (вкл. във формулата), чл. 3, ал. 1, чл. 10, ал. 2, т. 2 от Тарифата, като се заличи думата „административна“, тъй като текстовете са относно такси за издаване и/или изменение на разрешение, които не попадат в определението на чл. 139, ал. 2 от ЗЕС за административни такси. Промените в чл. 2, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 и ал. 3 са с цел внасяне на прецизност и яснота. Предложения за изменение: 1. В чл. 2: а) в ал. 1 думата „административна“ се заличава. б) в ал. 2, т. 1 думите „т. 1.3, 1.4 и 1.5“ се заменят с „т. 1.3, 1.5 и 1.6“. в) в ал. 6 и ал. 7 навсякъде думата „административна“ се заличава. 2. В чл. 3, ал. 1 думата „административна“ се заличава. 3. В чл. 7: а) в таблицата към ал. 1: - в ред 3 думите „за честота“ се заменят със „за брой използвани носещи честоти в обхвати“. - в ред 3.5 думите „от 50 GHz до 57 GHz“ се заменят с „над 50 GHz“. б) в ал. 4 думите „спектър за участък“ се заменят със „спектър за брой носещи честоти в участък“. 4. В чл. 8: 1. В таблицата към ал. 1: а) в ред 2 думите „За номер от предоставен блок от 10 000 000 национално значими номера“ се заменят със „За национално значим номер“ б) ред 3 се заличава. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) За номерата от неизползваните милионни групи от предоставен блок от 10 000 000 национално значими номера с 9-цифрена дължина, таксата по ал. 1, т. 2 се намалява с 50 на сто.“. 5. В чл. 9, в таблицата към ал. 1, ред 10 се изменя така: „ 10 За разглеждане на заявление за вписване, добавяне на нов участък - за всеки предавател или изменение на техническите параметри - за всеки предавател на участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС. 10 „ 6. В чл. 10, ал. 2, т. 2 думата „административна“ се заличава. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Очакват се положителни въздействия върху заинтересованите страни по т. 3. Не се очакват положителни екологични въздействия за групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия върху групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани специфични въздействия Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани очаквани въздействия. Административна тежест: Няма ефект върху административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.3. По проблем 3: Разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията. Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай, че не се измени размера на административната годишна такса за контрол от 0,2% на 0,291%, разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС няма да съответстват на размера на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще има положително икономическо въздействие следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3.3 заинтересовани страни - всички предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС. Те заплащат административната годишна такса за контрол, която към момента е 0,2% от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. В брутните приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги се включват и всички приходи, произтичащи от ползването на ограничения ресурс. Не са идентифицирани очаквани положителни социални или екологични въздействия следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3 заинтересовани страни (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни икономически/социални/екологични въздействия върху нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: В случай, че размера на административната годишна такса за контрол се запази, ще е налице противоречие с изискването на чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма пряко въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Няма ефект върху административната тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Изменение на размера на административната годишна такса за контрол“ Описание: Текстът на чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите се изменя с оглед спазване на изискванията на ЗЕС и необходимост от изменение на размера на административната годишна такса за контрол от 0,2% на 0,291%. По този начин разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС ще съответстват на приходите от такси съгласно изискванията на същата разпоредба от ЗЕС. Предложение за изменение: В чл. 5, ал. 2 думите: „0,2 на сто“ се заменят с: „0,291 на сто“. Съгласно чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на същия закон, трябва да съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. През 2023 г., въз основа на данните от 2022 г., на основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, е извършен ежегоден анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Установено е, че административните разходи на КРС, посочени в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, надвишават размера на административните такси, събрани от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС. Анализът е публикуван за обществени консултации на интернет страницата на КРС на адрес: https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes. От КРС са приети резултатите от обществените консултации. Анализът е извършен съгласно реда и начина, разписан в приети от КРС на 10.08.2022 г. Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения (Вътрешни/те правила). При извършване на анализа са взети предвид данните, посочени в Отчета за приходи и разходи на КРС за 2022 г. (ОПР), Отчета за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2022 г. (ОКИБ) и Обяснителната записка за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2022 г. (Обяснителната записка), публикувани на интернет страницата на Комисията. Съгласно Вътрешните правила, за целите на определяне на административните разходи на КРС за осъществяване на дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС, е определен коефициент на средна ангажираност на целия личен състав на КРС по ЗЕС (КАЗЕС) в размер на 61%. . Общият размер на разходите (ОР1), на база на които се калкулират разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила (ОАР1), e 8 543 081 лв. За определяне на разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила (ОАР1), е извършен анализ на относимостта на разходите към дейностите по ЗЕС, като са отчетени правомощията на КРС по други нормативни актове. Изключени са разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 2 167 990 лв. Изключени са разходите във връзка с налагане на санкции в размер на 3 553 лв. Въз основа на стойността на ОР1, след прилагане на КАЗЕС, е калкулиран размера на разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила (ОАР1), като са включени разходите на КРС за членски внос и за командировки по ЗЕС. Изчислената стойност на ОАР1 е 5 324 213 лв. Стойността на капиталовите разходи, свързани с обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила, е определен въз основа на амортизационните отчисления за предходната календарна година (ОАР2). Те се калкулират на базата на общите разходи за амортизации (ОР2), отчетени от КРС за предходната година, които съответстват на разходите в отчетна група "Бюджет" на раздел Б, група I, т. 3 на ОПР към 31.12.2022 г. От посочената от ОПР стойност са приспаднати разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 385 865 лв. Получената стойност на ОР2 е 2 419 808 лв. За определяне на стойността на ОАР2, към изчислените ОР2, е приложен КАЗЕС и получената сума е 1 482 282 лв. Сумата от ОАР1 и ОАР2 представлява размера на общите административни разходи на КРС за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила, като за 2022 г. тя е в размер на 6 806 496 лв. Видно от публикувания на интернет страницата на КРС Годишен доклад за 2022 г.: https://www.crc.bg/bg/rubriki/731/godishen-doklad-na-komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-za-2022-g, събраните приходи от АГТК за 2022 г. са в размер на 3 490 800 лв. Приходите на КРС от такси за административни услуги за 2022 г. са в размер на 26 500 лв. Сумата на приходите от административни такси е в размер общо на 3 517 300 лв. Сумата на приходите от административни такси не съответства на административните разходи на КРС по чл. 139 от ЗЕС. Въз основа на декларираните в КРС данни е изчислена общата сума от годишните брутни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Вътрешните правила, предоставени с годишните въпросници за дейността от всички задължени предприятия за 2022 г. Със стойност 0 лв. са включени приходите, които след корекциите по реда на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС, са с отрицателна стойност. Получената сума е в размер на 2 334 841 424 лв. С оглед отразяване влиянието на разпоредбите на чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и чл. 5, ал. 3 от Тарифата, които определят случаите на освобождаване от АГТК на предприятия, чийто годишни брутни приходи са под определен праг, е определен коригиращ коефициент в размер на 1,006. Сумата от годишните брутни приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността от всички предприятия за 2022 г. е отнесена към изчислената обща сума на годишните некоригирани по реда на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността на всички предприятия, задължени да заплащат АГТК за 2022 г. За да се определи конкретен размер на АГТК, чрез който да се постигне съответствие между административните разходи на КРС за дейностите по чл. 139 от ЗЕС и приходите от административни такси, от стойността на общите административни разходи в размер на 6 806 496 лв., са приспаднати приходите от еднократните такси за административни услуги в размер на 26 500 лв. Получената стойност е отнесена към общата сума от годишните брутни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Вътрешните правила на всички задължени предприятия за 2022 г., умножени с коригиращия коефициент. Полученият резултат се умножава по 100 с оглед определяне на размера на процента за АГТК от брутните приходи, коригирани по реда на чл. 141 от ЗЕС, чрез който се постига съответствие между административните приходи и административните разходи на КРС за осъществяване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС. Въз основа на представените данни е определен процента на АГТК в размер на 0,291%. Заключение: Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗЕС в случай, че се установи разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 от ЗЕС относно размера на административната такса за контрол. В тази връзка, с оглед спазване на изискванията на ЗЕС, е налице необходимост от изменение на размера на административната годишна такса за контрол от 0,2% на 0,291%. По този начин разходите на КРС за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС, ще съответстват на приходите от такси съгласно изискванията на същата разпоредба от ЗЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Съгласно чл. 141, ал. 1 и 2 от ЗЕС, размерът на административната годишна такса за контрол е до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. В брутните приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги се включват и всички приходи, произтичащи от ползването на ограничения ресурс. Таксата се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40 от ЗЕС. В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно увеличение на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2026 г. Проекта на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2025 г. Предвид задължението на КРС по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, ежегодно ще бъде извършван анализ за наличието на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията. Поради което всяка година ще се оценява какъв ще бъде размера на годишната такса за контрол през следващите години, съответно какъв ще бъде размера на приходите, постъпващи от тази такса. Очакваното финансово въздействие върху бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет за 2026 г., е: - за КРС - промяна в приходите от такси, администрирани от КРС; - за МТС - промяна в размера на трансферите, постъпващи в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Закона за електронните съобщения; - за МЕУ - промяна в размера на трансферите, постъпващи в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Закона за електронните съобщения. Очакваните допълнителни приходи от АГТК през 2026 г., на база условно направени изчисления на усреднения приход от таксата за периода 2021 г. - 2022 г. (данните за 2023 г. не са окончателни) показват (в случай, че приходите на предприятията се запазят), че в резултат на увеличението в размера на таксата, биха постъпили еднократно в държавния бюджет допълнителни приходи от 2 078 хил. лв. Посочените приходи ще окажат влияние върху предоставения трансфер към Министерството на електронното управление и Министерството на транспорта и съобщенията. Не са идентифицирани положителни въздействия върху заинтересованите страни по т.3 . Не се очакват положителни екологични въздействия за нито една от групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Очаква се незначително отрицателно въздействие следствие на прилагането на този вариант върху посочените в т. 3.3 заинтересовани страни, както следва - Всички предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС. Те заплащат административната годишна такса за контрол, която от 0,2% ще се измени на 0,291% от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. В брутните приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги се включват и всички приходи, произтичащи от ползването на ограничения ресурс. Не се очакват отрицателни социални/екологични въздействия за нито една от групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Ще бъде спазено изискването на чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. Въздействия върху малките и средните предприятия: Промяната има пряко въздействие върху малките и средните предприятия, когато годишните им брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, са равни на или над 100 000 лв. и надвишават трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми, които се приспадат. За сумата, с която посочените приходи надвишават посочените трансфери, тези предприятия ще дължат административна такса за контрол в размер на 0,291%. Административна тежест: Административната тежест се увеличава с размера на изменението на административната годишна такса за контрол. Съгласно данните, анализирани за 2022 г. около 11 % от очакваното увеличение на приходите от АГТК ще бъде за сметка на 328 бр. малки и средни предприятия или около 220 хил. лв. Следователно средното увеличение на таксата е около 670 лв. по данни за 2022 г. . (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане изменението на Тарифата“ Ефективност Цел 1: Създаване на благоприятни условия за изпълнение на краткосрочни проекти при които се ползва радиочестотен спектър, за тестване на мрежови съоръжения с цел въвеждане в експлоатация на нови мрежи и/или технологии и развитие на нови технологии. 3 1 Цел 2: Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС. 3 1 Цел 3: Постигане на съответствие между размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС, и на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им 3 1 Ефикасност Цел 1: Създаване на благоприятни условия за изпълнение на краткосрочни проекти при които се ползва радиочестотен спектър, за тестване на мрежови съоръжения с цел въвеждане в експлоатация на нови мрежи и/или технологии и развитие на нови технологии. 3 1 Цел 2: Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС. 3 1 Цел 3: Постигане на съответствие между размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС, и на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им 3 1 Съгласуваност Цел 1: Създаване на благоприятни условия за изпълнение на краткосрочни проекти при които се ползва радиочестотен спектър, за тестване на мрежови съоръжения с цел въвеждане в експлоатация на нови мрежи и/или технологии и развитие на нови технологии. 3 1 Цел 2: Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС. 3 1 Цел 3: Постигане на съответствие между размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС, и на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им 3 1 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Изменение на начина на определяне на годишните такси за временно ползване на радиочестотен спектър за краткосрочни проекти“. По проблем 2: Вариант 2 „Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС“ По проблем 3: Вариант 2 „Изменение на размера на административната годишна такса за контрол“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По проблем 3: При този вариант административната тежест ще се увеличи чрез увеличаване на финансовите разходи само за предприятията, на които годишните им брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, са равни на или над 100 000 лв. и надвишават трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми, които се приспадат. За останалите предприятия няма ефект. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Актът засяга пряко МСП при избор на препоръчителния вариант по Проблем 3, както е посочено в специфичните въздействия, доколкото повишава административната тежест от гледна точка на финансовите разходи. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се очаква възникването на съдебни спорове от предлаганата промяна. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЕС, преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитието на електронните съобщения, КРС провежда обществени консултации. В тази връзка и с оглед спазване на принципите на прозрачност, публичност и консултативност, залегнали в разпоредбите на ЗЕС, с Решение № 325 от 09.11.2023 г., КРС откри процедура за обществени консултации на изготвения Анализ на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС. С Решение № 47 от 29.02.2024 г. КРС прие резултатите от проведените обществени консултации, които са публикувани на страницата на КРС в интернет на адрес https://www.crc.bg/bg/rubriki/759/obshtestveno-obsajdane-po-proekti-na-administrativni-aktove-po-zes-zpu-zedeuu-i-zesmfi-za-2024-godina Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът за изменение и допълнение на Тарифата ще бъде публикуван за обществено обсъждане за 30 дни на интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията в рубриката „Обществено обсъждане и консултации“. В рамките на процедурата ще се даде възможност на заинтересованите страни да представят своите предложения и становища относно приложения подход за определяне на таксите, както и очакванията им за развитие на сектора следствие на предложените изменения. Справката за отразяването на постъпилите предложения и становища ще бъде публикувана на интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията. Проектът на Тарифата ще се съгласува в съответствие с чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация с всички министерства, предвид значението му за изпълнението на целите, заложени в стратегическите документи, посочени в т. 6 Положителни въздействия от настоящия документ. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Годишен доклад на КРС за 2022 г. https://www.crc.bg/bg/rubriki/731/godishen-doklad-na-komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-za-2022-g 2. Анализ на КРС по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes. 3. Годишен финансов отчет на КРС за 2022 г. https://www.crc.bg/bg/rubriki/734/godishen-finansov-otchet-na-komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-v-izpalnenie-na-dds-08-22-12-2022-g 4. Закон за електронните съобщения https://crc.bg/files/zakoni/ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.pdf 5. Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС https://www.crc.bg/bg/rubriki/130/regulatorni-politiki-principi-pravila Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Искра Паунчева – директор на дирекция ФАД Дата: … Подпис: …

М О Т И В И Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изготви анализ в съответствие с чл. 53, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) относно необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (Тарифа/та). Въз основа на получените становища бе извършен детайлен анализ, в резултат на който предлагаме да се направят следните изменения: I. Годишни такси за временно ползване на радиочестотен спектър В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 9 се изменя така: „(9) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за експериментално използване и краткосрочни събития е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв.“. 2. Създава се ал. 10 със следния текст: „(10) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за краткосрочен проект е според вида на електронната съобщителна мрежа и е в размер на годишната такса за ползване на радиочестотен спектър по чл. 6 и чл. 7, но не по-малко от 100 лв. Таксата е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.“. Мотиви: При настоящия подход за определяне на таксите за временно ползване на радиочестотен спектър, предприятията дължат несъразмерно високи такси за ползване на радиочестотен спектър от високите честотни обхвати в сравнение с постоянните разрешения. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЕС Комисията издава временни разрешения за ползване на радиочестотен спектър за експериментално използване, за краткосрочни проекти, или за краткосрочни събития. Съгласно чл. 6, ал. 9 от Тарифата таксата за временно ползване на радиочестотен спектър е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв. Член 6, ал. 9 не прави разлика между видовете разрешения за временно ползване, посочени в чл. 109, ал. 1 на ЗЕС. Предложеното изменение на чл. 6, ал. 9 и добавянето на ал. 10 в същия член е с цел постигане съответствие и равнопоставеност на годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти с таксите за ползване на честотен ресурс въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Очаква се предложените изменения от една страна да насърчат използването на радиочестотен спектър за краткосрочни проекти и от друга да осигурят условия за развитие и въвеждане на нови технологии в нашата страна. II. Прецизиране на текстове и редакционни промени В чл. 2 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „административна“ се заличава. 2. В ал. 2, т. 1 думите „т. 1.3, 1.4 и 1.5“ се заменят с „т. 1.3, 1.5 и 1.6“. 3. В ал. 6 и ал. 7 навсякъде думата „административна“ се заличава. В чл. 3, ал. 1 думата „административна“ се заличава. В чл. 7 се правят следните изменения: 1. В таблицата към ал. 1: а) в ред 3 думите „за честота“ се заменят със „за брой използвани носещи честоти в обхвати“. б) в ред 3.5 думите „от 50 GHz до 57 GHz“ се заменят с „над 50 GHz“. 2. В ал. 4 думите „спектър за участък“ се заменят със „спектър за брой носещи честоти в участък“. В чл. 8, се правят следните изменения: 1. В таблицата към ал. 1: а) в ред 2 думите „За номер от предоставен блок от 10 000 000 национално значими номера“ се заменят със „За национално значим номер“; б) ред 3 се заличава. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) За номерата от неизползваните милионни групи от предоставен блок от 10 000 000 национално значими номера с 9-цифрена дължина, таксата по ал. 1, т. 2 се намалява с 50 на сто.“. В чл. 9, в таблицата към ал. 1, ред 10 се изменя така: „ 10 За разглеждане на заявление за вписване, добавяне на нов участък - за всеки предавател или изменение на техническите параметри - за всеки предавател на участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС. 10 „ В чл. 10, ал. 2, т. 2 думата „административна“ се заличава. Мотиви: Направено е прецизиране на текстовете в чл. 2, ал. 1, 6 и 7, чл. 3, ал. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 2, като отпада уточнението, че таксата по тези разпоредби е административна. Мотивът за това е, че текстовете са относно такси за издаване и/или изменение на разрешение, които не попадат в определението за административни такси по чл. 139, ал. 2 от ЗЕС. Отразени са и редакционни промени в чл. 2, ал. 2, т. 1 с оглед прецизиране на препратките към чл. 2, ал. 1, предвид последното изменение и допълнение на Тарифата от 4 април 2023 г. Разпоредбите на чл. 7, ал. 1, ред 3 и ред 3.5, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 1, ред 10 от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал. Промените в чл. 8, ал. 1 и ал. 3 са с цел внасяна на яснота в текстовете по отношение на номерационните ресурси. III. Изменение на размера на административната годишна такса за контрол Предложение за изменение: В чл. 5, ал. 2 думите: „0,2 на сто“ се заменят с: „0,291 на сто“. Мотиви: Изменението на административната годишна такса за контрол от 0,2% на 0,291% позволява разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС, да се финансират от приходите от такси съгласно изискванията на същата разпоредба от ЗЕС. За постигането на съответствие между размера на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС, и на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им, е необходимо изменение на административната годишна такса за контрол в съответствие с чл. 53, ал. 1 от ЗЕС. По този начин ще се постигне съответствие между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т ___________________________________________________________________ П О С Т А Н О В Л Е Н И Е №... от ............................................ 2024 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, приета с Постановление № 374 на Министерския съвет от 2011 г. (oбн. ДВ, бр. 107 от 2011 г., изм. и доп. бр. 103 от 2012 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 27 от 2015 г., бр. 7 от 2016 г., бр. 3 от 2017 г., бр. 70 от 2018 г., бр. 30 от 2020 г. и бр. 30 от 2023 г.) М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И: § 1. В чл. 2: 1. В ал. 1 думата „административна“ се заличава. 2. В ал. 2, т. 1 думите „т. 1.3, 1.4 и 1.5“ се заменят с „т. 1.3, 1.5 и 1.6“. 3. В ал. 6 и ал. 7 навсякъде думата „административна“ се заличава. § 2. В чл. 3, ал. 1 думата „административна“ се заличава. § 3. В чл. 5, ал. 2 думите: „0,2 на сто“ се заменят с: „0,291 на сто“. § 4 . В чл. 6: 1. Алинея 9 се изменя така: „(9) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за експериментално използване и краткосрочни събития е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв.“. 2. Създава се ал. 10: „(10) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за краткосрочен проект е според вида на електронната съобщителна мрежа и е в размер на годишната такса за ползване на радиочестотен спектър по чл. 6 и чл. 7, но не по-малко от 100 лв. Таксата е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.“. § 5. В чл. 7: 1. В таблицата към ал. 1: а) в ред 3 думите „за честота“ се заменят със „за брой използвани носещи честоти в обхвати“. б) в ред 3.5 думите „от 50 GHz до 57 GHz“ се заменят с „над 50 GHz“. 2. В ал. 4 думите „спектър за участък“ се заменят със „спектър за брой носещи честоти в участък“. § 6. В чл. 8: 1. В таблицата към ал. 1: а) в ред 2 думите „За номер от предоставен блок от 10 000 000 национално значими номера“ се заменят със „За национално значим номер“; б) ред 3 се заличава. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) За номерата от неизползваните милионни групи от предоставен блок от 10 000 000 национално значими номера с 9-цифрена дължина, таксата по ал. 1, т. 2 се намалява с 50 на сто.“. § 7. В чл. 9, в таблицата към ал. 1, ред 10 се изменя така: 10 За разглеждане на заявление за вписване, добавяне на нов участък - за всеки предавател или изменение на техническите параметри - за всеки предавател на участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС. 10 § 8. В чл. 10, ал. 2, т. 2 думата „административна“ се заличава. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 9. (1) Постановлението влиза в сила 3-дни след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2025 г. (2) Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения е в размер на 0,2 на сто. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………………. ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: …………………………. Главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията: (…………………..) Директор на дирекция „Правна“ на Министерството на транспорта и съобщенията: (………………………..)