Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите

С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (ЗИД на ЗЗП) се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО и се създават условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета.Целта на Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите е да допринесе за функционирането на вътрешния пазар и постигането на високо равнище на защита на потребителите, като осигури наличието на ефективен и ефикасен процесуален механизъм за предявяване на представителни искове за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и за предявяване на представителни искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите.Предлаганият законопроект регламентира изискванията към представителните искове за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, към представителните искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите и изискванията към квалифицираните организации, имащи право да предявяват представителни искове.С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите се създават също условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 относно общата безопасност на продуктите. Целта на Регламент (ЕС) 2023/988 е гарантиране на здравето и безопасността на потребителите и функционирането на вътрешния пазар по отношение на продуктите, предназначени за потребителите.С Регламент (ЕС) 2023/988 се установяват общи правила за безопасност на продуктите, рисковете за безопасност на потребителите, включително и тези, свързани с новите технологии (продукти, свързани с интернет, продукти с цифрово съдържание или цифрови услуги, които са вградени в продуктите или са взаимосвързани с тях). Засилват се задълженията за икономическите оператори относно безопасността на продуктите (разширява се задължението за всички продукти от нехармонизираното законодателство на ЕС да се обезпечи наличието на икономически оператор, установен в ЕС, който отговаря за безопасността на продукта) и се предоставят нови правомощия на органите за надзор на пазара по отношение на онлайн местата за търговия (разпореждане изтеглянето на опасен продукт от онлайн мястото за търговия и блокиране на достъпа до опасен продукт).С приемането на РМС за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите ще се осигури пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и ще се създадат условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 относно общата безопасност на продуктите.Законопроектът е разработен в изпълнение на мярка № 149 от Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС за 2024 г. и мярка № 117 от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г. Законопроектът изпълнява и мярка от Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС за 2023 г. Мярката е прехвърлена като мярка № 148 в Плана за действие за 2024 г., със срок за изпълнение 31.01.2024 г.На заинтересованите лица се предоставя 30-дневен срок за предложения и становища по проекта, като същите следва да се изпращат на електронен адрес: e-docs@mi.government.bg

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г., изм. и доп., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г.; бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г.; бр. 36 и 102 от 2008 г.; бр. 23, 42 и 82 от 2009 г.; бр. 15, 18 и 97 от 2010 г.; бр. 18 от 2011 г.; бр. 38 и 56 от 2012 г.; бр. 15, 27 и 30 от 2013 г.; бр. 61 от 2014 г.; бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г.; бр. 59 и 74 от 2016 г.; бр. 8, 58 и 103 от 2017 г.; бр. 7, 20 и 37 от 2018 г.; бр. 17, 45 и 100 от 2019 г.; бр. 13 и 52 от 2020 г.; бр. 20 и 23 от 2021 г.; бр. 20 от 2022 г.; бр. 84 и 102 от 2023 г.) § 1. В чл. 12 т. 2 се отменя. § 2. В чл. 65 ал. 3 и 4 се изменят така: „(3) Алинея 2 не се прилага за стоки, чието качество подлежи на бързо влошаване, или които имат кратък срок на годност. (4) За стоки, които се предлагат на пазара за период по кратък от 30 дни, срокът по ал. 2 е не по кратък от 7 дни преди датата на намалението.“ § 3. В чл. 68м се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 – 4 думите „Върховния административен съд“ се заменят със „съда“. 2. Създава се ал. 5: „(5) В случаите извън ал.1, потребителят има право на намаляване на цената или разваляне на договора с търговеца, сключен в резултат на използвана нелоялна търговска практика, и на обезщетение за претърпени вреди по общия ред.“ § 4. Наименованието на глава пета се изменя така: „Глава пета. Безопасност на продуктите. Доставка на стоки. Съответствие на услугите“. § 5. В глава пета, раздел І се правят следните изменения: 1. Наименованието на раздел І се изменя така: „Раздел I. Обща безопасност на продуктите“. 2. Чл. 69 - 103 се изменят, както следва: „Чл. 69. Този раздел урежда мерките по прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (OB, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по- нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“. Чл. 70. (1) Продуктите се пускат на пазара само, ако отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988. (2) Разпоредбите на глава I, глава III, раздел II, глава IV, глава VI, глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988 относно задълженията на икономическите оператори и доставчиците на онлайн местата за търговия се прилагат и по отношение на продукти в обхвата на секторното законодателство на Европейския съюз, включено в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на 1 Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ, L 169/1 от 25 юни 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент 2019/1020”. (3) Изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 се прилагат и за продуктите по ал. 2 само за аспектите и рисковете или категориите рискове, които не са обхванати от секторното законодателство за безопасност. Чл. 71. Икономическите оператори пускат или предоставят на пазара само безопасни продукти. Чл. 72. Производителите, упълномощените представители на производителите, вносителите, дистрибуторите, доставчиците на услуги за обработка на поръчки и доставчиците на онлайн местата за търговия изпълняват задълженията по Регламент (ЕС) 2023/988. Чл. 73. При оценяване безопасността на продуктите се вземат предвид всички елементи, посочени в чл. 6 - 8 от Регламент (ЕС) 2023/988. Чл. 74. (1) Производителите изпълняват задълженията по чл. 9 от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) В изпълнение на задълженията по чл. 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2023/988, производителите предоставят при поискване, информацията по чл. 9, параграф 2 от регламента на органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1. (3) В изпълнение на задълженията по чл. 9, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2023/988, производителите предоставят на пазара продукти, които са придружени с ясни указания и информация за безопасност на продукта, с изключение на случаите, когато продуктът може да бъде използван безопасно и по предвидения от производителя начин без такива указания и информация за безопасност. (4) Информацията по ал. 2 и 3 се предоставя на български език. (5) В случаите по чл. 9, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2023/988, производителят незабавно: 1. предприема необходимите коригиращи мерки за привеждане на продукта в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988, включително чрез изтегляне или изземване на продукта. Когато не са предприети такива мерки, вносителят ги предприема незабавно; 2. информира потребителите за предприетите коригиращи мерки по т.1, в съответствие с чл. 35 и/или 36 от Регламент (ЕС) 2023/988 ; 3. информира органите за надзор на пазара на държавите-членки на Европейския съюз чрез уеб портала „Safety Business Gateway“, подържан от Европейската комисия. (6) За целите на ал. 5, т. 2 и 3, производителят предоставя подробна информация за риска за здравето и безопасността на потребителите и за всички предприети коригиращи мерки, и, ако има такива, за количеството по държави-членки на Европейския съюз от продукти, които все още са в обращение на пазара. (7) В изпълнение на задълженията по чл. 9, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2023/988, производителите гарантират, че другите икономически оператори, отговорните лица и доставчиците на онлайн местата за търговия в съответната верига за доставки са информирани своевременно за всеки проблем свързан с безопасността на продукта, който са установили. (8) В изпълнение на задълженията по чл. 9, параграф 11 от Регламент (ЕС) 2023/988, производителите предоставят публично данни за контакт с тях като телефонен номер, електронен адрес или специален раздел на своя уебсайт, като вземат предвид необходимостта от достъпност за лицата с увреждания, което позволява на 2 потребителите да подават жалби и да информират производителите за всеки инцидент или проблем, който са имали, свързан с безопасността на продукта. (9) В изпълнение на задълженията по чл. 9, параграф 12 от Регламент (ЕС) 2023/988, производителите разследват получените жалби и информацията получена във връзка с инциденти, засягащи безопасността на продукти, които са предоставили на пазара, за които жалбоподател твърди, че са опасни. (10) В изпълнение на задълженията по чл. 9, параграф 12 от Регламент (ЕС) 2023/988, производителите поддържат регистър на жалби, съдържащ информация за: 1. инциденти относно безопасността на продукти, за които се твърди че са опасни; 2. изземвания на продукти; 3. предприетите коригиращи мерки за привеждане на продукта в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988. (11) Производителите спазват изискванията на чл. 9, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно съхраняване на личните данни, получени при разследване на жалби, свързани с безопасността на продукт, който са предоставили на пазара. Чл. 75. (1) Производителят може да определи писмено свой упълномощен представител при спазване на изискванията на чл. 10 от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) Упълномощеният представител изпълнява задачите, определени в пълномощното, предоставено от производителя. Чл. 76. (1) Вносителите изпълняват задълженията по чл. 11 от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) В случаите по чл. 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988, вносителите не пускат продукта на пазара, докато продуктът не бъде приведен в съответствие с изискванията на чл. 5 и чл. 9, параграфи 2, 5 и 6 от регламента. Когато продуктът е опасен, вносителят информира незабавно производителя и органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 чрез уеб портала „Safety Business Gateway“. (3) В изпълнение на задълженията по чл. 11, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988, вносителите пускат на пазара продукти, които са придружени от ясни указания и информация за безопасност, с изключение на случаите, когато продуктът може да бъде използван безопасно и по предвидения от производителя начин без такива указания и информация за безопасност. (4) В случаите по чл. 11, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2023/988, вносителят предоставя при поискване, информацията по чл. 9, параграф 2 от регламента на органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1. (5) Информацията по ал. 3 и 4 се предоставя на български език. (6) В изпълнение на чл. 11, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2023/988, вносителите сътрудничат на органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 и на производителя, за да се гарантира, че даден продукт е безопасен. (7) В случаите по чл. 11, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2023/988, вносителят незабавно: 1. информира производителя, че има основание да счита, че даден продукт, който е пуснал на пазара е опасен; и 2. гарантира, че са предприети необходимите коригиращи мерки за привеждане по ефективен начин на продукта в съответствие, включително чрез изтегляне или изземване. Когато не са предприети такива мерки, вносителят ги предприема незабавно; 3 3. гарантира, че потребителите са информирани незабавно за предприетите коригиращи мерки по т. 2, в съответствие с чл. 35 и/или 36 от Регламент (ЕС) 2023/988; и 4. информира органите за надзор на пазара на държавите-членки на Европейския съюз, в които продуктът е бил предоставен на пазара чрез уеб портала „Safety Business Gateway“. (8) За целите на ал. 7, т. 3 и 4, вносителят предоставя подробни данни за риска за здравето и безопасността на потребителите и за всички предприети коригиращи мерки, както и, ако има такива, за количеството по държави-членки от продукти, които все още са в обращение на пазара. (9) Вносителите спазват изискванията на чл. 11, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2023/988, като: 1. разследват получените жалби и информация за инциденти, засягащи безопасността на продуктите, които са предоставили на пазара и за които жалбоподателя твърди, че са опасни; 2. поддържат регистър за жалби за опасни продукти, за изземването на продукти и за предприетите коригиращи мерки; 3. вписват жалбите за опасни продукти, за изземване на продукти и за предприетите коригиращи мерки в регистъра по чл. 9, параграф 12 от Регламент (ЕС) 2023/988 или във водения от тях регистър; 4. информират своевременно производителя, дистрибуторите, и когато е приложимо, доставчиците на услуги за обработка на поръчки и доставчиците на онлайн местата за търговия за провежданото разследване и за резултатите от него. (10) Вносителите спазват изискванията на чл. 11, параграф 11 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно съхраняване на личните данни, получени при разследване на жалби относно предполагаем опасен продукт. Чл. 77. (1) Дистрибуторите изпълняват задълженията по чл. 12 от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) В съответствие с изискванията на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/988, дистрибуторът проверява дали производителят, и когато е приложимо, вносителят, са спазили изискванията, посочени в чл. 9, параграфи 5-7 и чл.11, параграфи 3 и 4 от регламента. (3) В случаите по чл.12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2023/988, дистрибуторът не предоставя продукта на пазара, освен ако той не бъде приведен в съответствие. (4) В случаите по чл. 12, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988, когато дистрибутор счита или въз основа на информацията, с която разполага има основание да счита, че даден продукт, който е предоставил на пазара, е опасен или не отговаря на изискванията на чл. 9, параграфи 5-7 и на чл. 11, параграфи 3 и 4 от регламента дистрибуторът: 1. незабавно информира производителя или вносителя за това; 2. гарантира, че са предприети необходимите коригиращи мерки за привеждане по ефективен начин на продукта в съответствие, включително чрез изтегляне или изземване; 3. гарантира, че органите за надзор на пазара на държавите-членки на Европейския съюз, в които продуктът е бил предоставен на пазара, са незабавно информирани чрез уеб портала „Safety Business Gateway“. (5) За целите на ал. 4, т. 2 и 3, дистрибуторът предоставя подходяща информация, с която разполага за: 4 1. риска за здравето и безопасността на потребителите; 2. броя на включените продукти; 3. всички предприети коригиращи мерки. Чл. 78. (1) Всяко физическо или юридическо лице, което пуска на пазара продукт със свое собствено име или търговска марка се счита за производител по смисъла на чл. 3, т. 8 от Регламент (ЕС) 2023/988 и изпълнява задълженията по чл. 9 от регламента. (2) Всяко физическо или юридическо лице, различно от производителя, което изменя съществено продукта се счита за производител по смисъла на чл. 3, т. 8 от Регламент (ЕС) 2023/988 и изпълнява задълженията по чл. 9 от регламента, за частта от продукта, засегната от изменението, или за целия продукт, ако същественото изменение оказва въздействие върху неговата безопасност. Чл. 79. Икономическите оператори изпълняват задълженията по чл. 14 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно наличието на вътрешни процедури за безопасност на продуктите. Чл. 80. Икономическите оператори сътрудничат на органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 и изпълняват задълженията по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2023/988. Чл. 81. (1) Продукт, който не отговаря на изискванията на чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/988 за наличието на икономически оператор, установен в Европейския съюз, който да изпълнява задачите, посочени в чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1020, не се пуска на пазара. (2) В изпълнение на задълженията по чл. 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988, икономическият оператор по ал. 1 проверява дали продуктът, за който отговаря: 1. съответства на техническата документация по чл. 9, параграф 2 от регламента; 2. отговаря на изискванията, предвидени в чл. 9, параграфи 5-7 от регламента. (3) Икономическият оператор по ал. 1 предоставя, по искане на органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1, писмени доказателства за извършените проверки. (4) За целите на административно и/или административнонаказателно производство, икономическият оператор по ал. 1 предоставя информацията по ал. 3 на български език в определен от органа за надзор на пазара срок. Чл. 82. Икономическите оператори изпълняват задълженията по чл. 18 от Регламент (ЕС) 2023/988 за проследимост на определени продукти, категории или групи продукти, които е възможно да съставляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите. Чл. 83. Икономическите оператори, които предоставят продукти на пазара онлайн или чрез други средства за продажба от разстояние, изпълняват задълженията по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/988. Чл. 84. (1) Икономическите оператори изпълняват задълженията по чл. 20 от Регламент (ЕС) 2023/988 в случаи на инциденти, причинени от продукт, който са пуснали или предоставили на пазара. (2) В случаите по ал. 1, производителят чрез уеб портала „Safety Business Gate“, уведомява без необосновано забавяне, органите за надзор на пазара на държавата- членка на Европейския съюз за инцидент, причинен от продукт, който е пуснал на пазара или предоставил на пазара в държавата-членка, в която е настъпил инцидентът. (3) В изпълнение на задълженията по чл. 20, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988, производителят уведомява органите за надзор на пазара на държавата-членка на Европейския съюз за случаи, свързани с употребата на продукт, които са довели до 5 смърт на дадено лице или до сериозни неблагоприятни последици за здравето и неговата безопасност, постоянни или временни, включително наранявания, други увреждания на тялото, заболявания и хронични последици за здравето. (4) В изпълнение на задълженията по чл. 20, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2023/988, вносителите и дистрибуторите, които са узнали за инцидент, причинен от продукт, който са пуснали или предоставили на пазара, информират производителя за това без необосновано забавяне. Производителят извършва уведомяването, в съответствие с aл. 2 или инструктира вносителя или един от дистрибуторите да извърши уведомяването. (5) В случаите по чл. 20, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988, отговорното лице, по смисъла на чл.16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/988, което знае за инцидент, гарантира че уведомяването на органите за надзор на пазара по ал. 2 и 3 е направено. Чл. 85. (1) В допълнение към задължението за предоставяне на информация по чл. 9, параграфи 5-7, чл. 11, параграф 3 и чл. 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2023/988, икономическите оператори могат да предоставят на разположение в цифров формат посредством електронни технически решения, информацията придружаваща продукта по чл. 21 от регламента, посочена в тези разпоредби. (2) Информацията по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2023/988 се поставя върху продукта, или когато това е невъзможно върху неговата опаковка или в документ, придружаващ продукта. (3) Информацията по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2023/988 се предоставя на български език и в достъпен формат за хората с увреждания. Чл. 86. (1) Доставчиците на онлайн местата за търговия изпълняват задълженията по чл. 22 от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) Доставчиците на онлайн местата за търговия, изпълняват задълженията по чл. 11 и 12, чл. 23 и чл. 30 - 31 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги), (OB, L 277/1 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“. (3) В изпълнение на задълженията по чл. 22, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2023/988, доставчиците на онлайн места за търговия се регистрират в портала „Safety Gate“ и определят единна точка за контакт, която да предостави възможност: 1. на потребителите да комуникират пряко и бързо с тях във връзка с въпроси, свързани с безопасността на продуктите; 2. за пряка комуникация по електронен път с органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 във връзка с въпроси, свързани с безопасността на продуктите, както и с цел нотифициране на издадени заповеди по ал. 6. (4) Доставчиците на онлайн места за търговия изпълняват задълженията по чл. 22, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно наличието на вътрешни процедури за безопасност на продуктите и предприемането на мерки за получаване и изпълнение на заповедите, издадени от органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1, съгласно ал. 6. (5) В изпълнение на задълженията по чл. 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 по отношение безопасността на продуктите, доставчиците на онлайн местата за търговия използват най-малко портала „Safety Gate“. (6) В случаите по чл. 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988, когато бъде установено конкретно съдържание, отнасящо се до предлагане на опасен продукт на 6 онлайн интерфейс, органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 разпореждат със заповед на доставчиците на онлайн места за търговия да: 1. премахнат от своя онлайн интерфейс всяко идентично съдържание, отнасящо се до опасния продукт; 2. блокират достъпа до това съдържание или 3. поставят изрично предупреждение, при условие че търсенето на съответното съдържание е ограничено до информацията, посочена в заповедта, и не изисква от доставчика на онлайн мястото за търговия да извършва независима оценка на това съдържание, както и че търсенето и премахването на това съдържание могат да бъдат извършени по пропорционален начин от надеждни автоматизирани инструменти. (7) Заповедта по ал. 6 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването на заповедта не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго. (8) Доставчиците на онлайн местата за търговия предприемат мерки по ал. 6, като в рамките на два работни дни, считано от получаване на заповедта, информират по електронен път органа за надзор на пазара, издал заповедта за предприетите действия, като използват данните му за връзка, публикувани в портала „Safety Gate“. (9) Доставчиците на онлайн места за търговия, изпълняват задълженията по чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно прилагането на доброволни мерки, имащи за цел откриване, идентифициране, премахване или блокиране на достъпа на незаконно съдържание, отнасящо се до оферти за опасни продукти на онлайн мястото за търговия. (10) Доставчиците на онлайн места за търговия, изпълняват задълженията по чл. 22, параграфи 8 - 12 от Регламент (ЕС) 2023/988. Чл. 87. Надзорът на пазара за обща безопасност на продуктите се организира и извършва съгласно Регламент (ЕС) 2023/988. Чл. 88. Надзорът за спазване на изискването за обща безопасност на продуктите се осъществява от органите за надзор на пазара, посочени в чл. 89, ал. 1 съгласно Регламент (ЕС) 2023/988, доколкото в Регламент (ЕС) 2019/1020 не съществуват специални разпоредби със същата цел, които уреждат конкретни аспекти на надзора на пазара за продуктите, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020. Чл. 89. (1) Органи за надзор на пазара по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988 са: 1. Комисията за защита на потребителите; 2. контролните органи, определени като органи за надзор на пазара за прилагане на Регламент (EС) 2019/1020 за продуктите, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 - за прилагане на глава I, глава III, раздел II, глава IV, глава VI, глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) Комисията за защита на потребителите координира дейността на органите за надзор на пазара по ал. 1, т. 2 във връзка с безопасността на продуктите, включени в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988. (3) Органите за надзор на пазара по ал. 1 предоставят на своята интернет страница връзка към портала „Safety Gate“ при спазване изискванията на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2023/988. Чл. 90. (1) Комисията за защита на потребителите е единно национално звено за контакт на Република България в системата за бързо предупреждение за обмен на 7 информация за коригиращи мерки за опасни продукти „Safety Gate“ по смисъла на чл. 25, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) Органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 подават нотификации в системата за бързо предупреждение “Safety Gate” за предприетите от тях или от икономическите оператори коригиращи мерки съгласно чл. 26 Регламент (ЕС) 2023/988, както и за всяка актуализация, изменение или оттегляне на предприетите коригиращи мерки. (3) В случаите по чл. 26, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2023/988, органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 извършват подходящи проверки и ако приемат коригиращи мерки, ги нотифицират в портала „Safety Gate“. Чл. 91. В случаите по чл. 28 от Регламент (ЕС) 2023/988, органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 предприемат, в рамките на своята компетентност, всички подходящи мерки за прилагане, необходими за гарантиране ефективното изпълнение на решението на Европейската комисия, изискващо от държавите-членки да предприемат мерки за забрана, спиране или ограничаване пускането или предоставянето на пазара на продукти, представляващи сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите и информират Европейската комисия за предприетите мерки за прилагане. Чл. 92. Комисията за защита на потребителите изпълнява задълженията по чл. 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988 за предоставяне на информация на икономическите оператори, при поискване от тяхна страна за прилагане на регламента. Чл. 93. (1) Органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 извършват своите дейности в съответствие с чл. 11, параграфи 1 – 7 от Регламент (ЕС) 2019/1020. (2) При извършване на надзор на пазара за обща безопасност на продуктите, органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 упражняват своите правомощия независимо, безпристрастно и непредубедено и извършват следните дейности: 1. предприемат подходящи проверки в достатъчен мащаб на характеристиките на продуктите, предоставяни онлайн и офлайн чрез извършване на контрол по документи, и когато е необходимо, чрез извършване на физически контрол на продуктите, и чрез изпитвания в лаборатории на подходящи проби от продуктите; 2. инициират, предприемане от страна на икономическите оператори на подходящи и пропорционални коригиращи мерки; 3. предприемат подходящи и пропорционални мерки, когато икономическият оператор не предприеме необходимите коригиращи мерки. Чл. 94. (1) При осъществяване на надзор на пазара за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988, органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 имат право да: 1. извършват планови или внезапни проверки на място и физически проверки на продукти; 2. получават достъп до всички помещения, терени или превозни средства, които икономическите оператори използват за целите на своята търговска дейност, занаят или професия с цел установяване на несъответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 и събиране на доказателства; 3. изискват от икономическите оператори да представят съответните документи, технически спецификации, данни или информация относно съответствието и техническите аспекти на продукта с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988, включително достъп до вградения софтуер, доколкото този достъп е необходим, с цел да се оцени съответствието на продукта с изискванията на приложимото законодателство на Европейския съюз за хармонизация, в каквато и да е форма или 8 формат, независимо от техния носител за съхранение или мястото, където се съхраняват такива документи, технически спецификации, данни или информация, и да правят или получават копия от тази информация; 4. изискват от икономическите оператори да предоставят информация относно веригата на доставка, дистрибуторската мрежа, относно количествата от продукти на пазара и относно други модели на продукти, които имат същите технически характеристики като въпросния продукт, когато това е от значение за съответствието с изискванията на приложимото законодателство на Европейския съюз за хармонизация; 5. вземат проби от продукти, включително под прикрита самоличност, с цел извършване на проверки и лабораторни изпитвания за откриване на несъответствия и получаване на доказателства; 6. изискват от икономическите оператори да предоставят информация, необходима за установяване на собствеността върху уебсайтове, когато въпросната информация е свързана с предмета на проверката; 7. започват проверки по собствена инициатива, с цел установяване на несъответствия с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 и преустановяването им; 8. изискват от икономическите оператори да предприемат подходящи действия за преустановяване на случай на несъответствие или отстраняване на риска; 9. предприемат подходящи мерки, когато даден икономически оператор не предприеме подходящи коригиращи мерки, или когато несъответствието или рискът продължава да съществува, включително да забраняват или ограничават предоставянето на даден продукт на пазара, или да разпоредят изтеглянето или изземването на продукта; 10. съставят актове за установяване на административни нарушения; 11. искат съдействие от други компетентни органи. (2) Когато няма други налични ефективни средства за отстраняване на сериозен риск, органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 със съдействието на други компетентни органи могат: a) да изискват от доставчиците на онлайн местата за търговия премахването на съдържание от онлайн интерфейс, което се отнася до свързаните с този риск продукти или да изискват изрично показването на предупреждение до потребителите при достъпа им до онлайн интерфейса; б) когато не е изпълнено изискването по буква „а“, да изискват от доставчиците на онлайн местата за търговия да ограничат достъпа до онлайн интерфейса, включително да изискат от съответна трета страна да приложи такива мерки. (3) Когато при определени условия продуктът може да съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите, органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 могат да: a) разпоредят на икономическите оператори да направят предупреждение за рисковете, които продуктът може да съдържа; б) обвържат пускането на продукта на пазара с предварителни условия, чието изпълнение ще го направи безопасен; в) изискат от икономическите оператори да маркират продукта с ясно формулирани и лесно разбираеми предупредителни текстове на български език за възможните рискове, свързани с неговата употреба. Чл. 95. (1) Когато в резултат на проверката за безопасност на продукт се установи, че той е безопасен, разходите за проверка и оценка на безопасността на продукта са за сметка на органа за надзор на пазара. 9 (2) Когато в резултат на проверката за безопасност на продукт се установи, че той е опасен, разходите за проверка и оценка на безопасността на продукта са за сметка на икономическия оператор. (3) Разходите за проверка и оценка на безопасността на продукта по ал. 1 и 2 включват разходите за извършване на изпитвания, разходите за предприемане на мерки, съгласно чл. 28, параграф 1 и 2 от Регламент (EС) 2019/1020, разходите за съхранение и разходите за дейности във връзка с продукти, за които е установено, че не съответстват на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 и подлежат на коригиращи мерки, преди допускането им за свободно обращение или пускането им на пазара. Чл. 96. Когато даден продукт е вероятно да застраши здравето и безопасността на потребителите или не съответства на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988, органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 предприемат подходящи мерки съгласно чл. 16 от Регламент (EС) 2019/1020. Чл. 97. (1) Мерките по чл. 96 се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 или от оправомощени от тях длъжностни лица, като издаването, оспорването и изпълнението на административните актове се урежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) При предприемане на мерките по ал. 1, органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 изпълняват задълженията по чл. 18 от Регламент (EС) 2019/1020. Чл. 98. (1) В случаите на сериозен риск и когато няма други налични ефективни средства за отстраняване на сериозния риск, органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 предприемат мерките по чл. 19 от Регламент (EС) 2019/1020 и спазват неговите изисквания. (2) В случаите по ал. 1, ръководителят на съответния орган за надзор на пазара със заповед разпорежда изтегляне, изземване или забранява предоставянето на пазара на съответния продукт и незабавно уведомява Европейската комисия за това, в съответствие с чл. 20 от Регламент (EС) 2019/1020. Чл. 99. Извършването на изпитвания за безопасност на продуктите се осъществява в съответствие с чл. 21 от Регламент (EС) 2019/1020. Чл. 100. Органите за надзор на пазара по чл. 89, ал. 1 изпълняват задълженията по чл. 22-24 от Регламент (EС) 2019/1020 относно осъществяването на трансгранична взаимна помощ между органите за надзор на пазара на държавите-членки на Европейския съюз, искания на мерки за правоприлагане и процедурата за искания за взаимна помощ. Чл. 101. (1) Комисията за защита на потребителите приема и разглежда жалби на потребители и други заинтересовани страни, съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно: 1. общата безопасност на продукти извън обхвата на секторното законодателство на Европейския съюз за хармонизация и дейностите за контрол и надзор на пазара; 2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) Комисията за защита на потребителите уведомява писмено жалбоподателя за предприетите действия по жалбата, включително и за последващите действия. Чл. 102. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от Комисията за защита на потребителите, 10 потребителите имат право на средства за правна защита, съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988. Чл. 103. (1) Икономическите оператори и доставчиците на онлайн местата за търговия изпълняват задълженията по чл. 35 и 36 от Регламент (ЕС) 2023/988 за предоставяне на информация на потребителите в случаите на изземване във връзка с безопасността на продукт или за отправяне на предупреждение за безопасното ползване на даден продукт. (2) Информацията за изземване на продукт, съгласно чл. 36 от Регламент (ЕС) 2023/988 се предоставя на български език.” § 6. В чл. 147, ал. 3 думите „исковете по чл. 186 и 186а“ се заменят с „представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите по глава девета, раздел IV.“ § 7. В чл. 148а думите „глава двадесет и пета“ се заменят с „глава тридесет и трета и глава тридесет и трета „а“ “. § 8. В чл. 164 се правят следните изменения: а) в ал. 1 т. 7 се изменя така: „7. признава квалифицираните организации в Република България имащи право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.“ б) алинеи 2 и 3 се отменят. § 9. В чл. 165, ал. 3, т. 5 думите „стоките и услугите“ се заменят с „продуктите“. § 10. В чл. 181р, ал. 1, т. 2 знаците „( )“ и думите „удостоверение за регистрация, актуално състояние или други документи“ се заличават. § 11. В глава девета, раздел IV се правят следните изменения и допълнения: 1. Наименованието на раздел IV се изменя така: „Раздел IV. Средства за колективна защита. Представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите“ 2. Чл. 186 – 186а се изменят, както следва: „Чл. 186. (1) Този раздел урежда: 1. представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите за: а) преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите; б) обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите; в) обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите. 2. изискванията към квалифицираните организации, имащи право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите. (2) Разпоредбите на този раздел се прилагат за национални и трансгранични нарушения по чл. 186в, ал. 1, които увреждат или могат да увредят колективните интереси на потребителите, включително и когато нарушението е било преустановено преди предявяване на представителния иск или преди приключване на производството по представителния иск. (3) Разпоредбата на ал. 2 не възпрепятства правата на потребителите, предоставени от правото на Европейския съюз или от националното законодателство относно договорни и извъндоговорни начини за обезщетяване при нарушения по чл. 186в, ал. 1. (4) Разпоредбите на този раздел не възпрепятства прилагането на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно 11 приложимото право към договорни задължения (Рим I) (OB, L 177/04.07.2008 г.), Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (OB, L 199/31.07.2007 г.) и Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OB, L 351/20.12.2012 г.). Чл. 186a. (1) Представителен иск за защита на колективните интереси на потребителите може да предяви: 1. квалифицирана организация, включена в списъка по чл. 186д, ал. 1; 2. Комисията за защита на потребителите; 3. квалифицирана организация, определена от държава - членка на Европейския съюз, за предявяване на трансгранични представителни искове, на територията на която са настъпили последиците от нарушението на колективните интереси на потребителите, извършено на територията на Република България, при условие че: а) нарушението накърнява интереси, които са обект на защита от тази квалифицирана организация, и б) организацията е включена в списъка на квалифицираните организации, изготвен от Европейската комисия и публикуван в „Официален вестник” на Европейския съюз; 4. квалифицирана организация, определена от държава - членка на Европейския съюз, която представлява интересите на потребители от повече от една държава - членка на Европейския съюз; когато нарушението на колективните интереси на потребителите уврежда или е възможно да увреди потребителите в различни държави - членки на Европейския съюз, представителният иск за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, и/или за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите може да бъде предявен от няколко квалифицирани организации, определени от тези държави; в този случай в исковата молба се посочват изрично засегнатите държави - членки на Европейския съюз. (2) Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета „а” „Производство за защита на колективните интереси на потребителите“ от Гражданския процесуален кодекс.“ 3. Създават се чл. 186в – 186к: „Чл. 186в. (1) Нарушение на колективните интереси на потребителите е всяка практика, която уврежда или е възможно да увреди колективните интереси на потребителите и противоречи на разпоредбите на: 1. Закона за защита на потребителите; 2. Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки; 3. Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние; 4. Закона за потребителския кредит; 5. Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители; 6. глава седма, раздел II "Договори за туристически пакети и свързани туристически услуги" и раздел III „Отговорност на туроператорите и търговците, които улесняват предоставянето на свързани туристически услуги при неплатежоспособност и несъстоятелност“ от Закона за туризма; 7. чл. 32 - 34 от Закона за защита на конкуренцията; 8. чл. 24 и чл. 29 а, ал. 1 и 2 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги; 12 9. Закона за електронните съобщения; 10. чл. 4б, чл. 19д и глава четвърта "Търговски съобщения" от Закона за радиото и телевизията; 11. глава единадесета "Реклама на лекарствените продукти" от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина; 12. чл. 4 - 6 и глава трета „Задължения на доставчиците при сключване на договори чрез електронни средства“ от Закона за електронната търговия; 13. чл. 26д от Закона за техническите изисквания към продуктите; 14. чл. 66 - 67 от Закона за енергийната ефективност; 15. чл. 21, ал. 1, т. 4, 5, 20 и 33-35, чл. 22, ал. 1- 4, чл. 30, ал. 1, т. 9-11, чл. 31, т.2, 3 и 5, чл. 35, ал. 6, чл. 38а - 38к, чл. 69 - 71, чл. 89, чл. 91 - 92, чл. 94а - чл. 95а, чл. 111, ал. 3, чл. 120, ал. 1 и 7, чл. 120а, чл. 135, чл. 139, чл. 139б, чл. 140 - 141, чл. 143 - 146, чл. 149б, чл. 150, чл. 155, ал. 2 и 3, чл. 156, ал. 1, чл. 180 и чл. 187, чл.195, ал.7, §1, т. 66б и т. 66в от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и § 191 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката; 16. глава първа „Общи положения“, глава втора „Платежни институции и доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка“, глава трета „Електронни пари“, глава четвърта „Изисквания към информацията при предоставяне на платежни услуги“, глава пета „Права и задължения при предоставянето и използването на платежни услуги“, глава шеста „Прозрачност и съпоставимост на таксите. Прехвърляне на платежни сметки. Достъп до платежни сметки за основни операции“, чл. 122, чл. 125 - 126, чл. 154, чл. 156 - 158, чл. 160 - 163, чл. 167 - 170, глава десета „Алтернативно разрешаване на спорове“ от Закона за платежните услуги и платежните системи; 17. чл. 146, чл. 288 - 288а, чл. 299, чл. 301, глава тридесет и трета „Предоставяне на информация“, чл. 333, чл. 340 - 342 и чл. 447 от Кодекса за застраховането; 18. Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране; 19. глава трета „Обвързани агенти“, глава седма, чл. 70-75 и чл. 76, раздел II „Оценка за уместност и целесъобразност. Представяне информация на клиенти“ и раздел III „Договор. Изпълнение на нареждания“ от Закона за пазарите на финансови инструменти; 20. Наредбата за допълнителните мерки, свързани с прилагането на регламенти, приети съгласно чл. 15 от Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продуктите, свързани с енергопотреблението (обн., ДВ, бр. 14 от 2015г.); 21. Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие (обн., ДВ, бр. 23 от 2016 г.); 22. Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението (обн., ДВ, бр. 23 от 2016 г.); 23. Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 г. относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и на техния багаж (ОВ L 285, 17.10.1997 г.).; 24. Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството 13 в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г.); 25. Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 17.2.2004 г.); 26. Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (ОВ L 204, 26.7.2006 г.); 27. Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ L 315, 3.12.2007 г.); 28. чл. 23 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 31.10.2008 г.); 29. чл. 1 - 35 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО, и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г.); 30. Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (ОВ L 131, 28.5.2009 г.); 31. Регламент (ЕС) 2021/1230 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 година относно презграничните плащания в рамките на Съюза (кодифициран текст, ОВ L 274, 30.07.2021 г.); 32. чл. 4 - 6 от Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (ОВ L 342, 22.12.2009 г.); 33. чл. 3 - 8 и чл. 19 - 21 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г.; 34. чл. 9 - 10 от Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ L 27, 30.1.2010 г.) 35. Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 334, 17.12.2010 г.); 36. Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 55, 28.2.2011 г.); 37. Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г.); 14 38. Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ L 94, 30.3.2012 г.); 39. Регламент (ЕС) № 2022/612 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ L 115, 13.4.2022 г.); 40. чл. 14 от Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ L 165, 18.6.2013 г.); 41. Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (ОВ L 352, 9.12.2014 г.); 42. Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (ОВ L 123, 19.5.2015 г.); 43. Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и цените на дребно за регулирани комуникации в рамките на ЕС и за изменение на Директива 2002/22/ЕО и на Регламент (ЕС) № 531/2012 (ОВ L 310, 26.11.2015 г.); 44. Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г.); 45. глава втора от Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за медицинските изделия, за изменение на Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 1223/2009 и за отмяна на директиви 90/385/ЕИО и 93/42/ЕИО на Съвета (ОВ L 117, 5.5.2017 г.); 46. глава втора от Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за медицинските изделия за инвитро диагностика и за отмяна на Директива 98/79/ЕО и Решение 2010/227/ЕС на Комисията (ОВ L 117, 5.5.2017 г.); 47. Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар (ОВ L 168, 30.6.2017 г.); 48. Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 30.6.2017 г.); 49. Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно фондовете на паричния пазар (ОВ L 169, 30.6.2017 г.); 50. чл. 3 - 6 от Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 28.7.2017 г.); 51. чл. 3 - 5 от Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, 15 местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 60I, 2.3.2018 г.); 52. Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB L 277/1, 27.10.2022 г.); 53. Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменения на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ L 135/1, 23.05.2023 г.); 54. актовете на Европейския съюз, посочени в приложение I на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (OB, L 409/1, 4.12.2020 г.), така както са въведени в националното законодателство на държавите-членки на ЕС. (2) Практика по смисъла на този раздел е всяко действие или бездействие на търговец, в т.ч. и използване на неравноправни клаузи в договор с общи условия, сключен с потребители, както и в договор, чиито клаузи са били изготвени предварително и не са били предмет на индивидуално договаряне. Чл. 186г. Министърът на икономиката и индустрията е компетентен орган за признаване на квалифицираните организации за предявяване на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите, отговарящи на изискванията на този раздел и включването им в списъка по чл. 186д, ал. 1. Чл. 186д. (1) Министърът на икономиката и индустрията одобрява със заповед списък на квалифицираните организации в Република България, имащи право да предявяват представителни искове за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите и искове за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите. (2) Министърът на икономиката и индустрията публикува на интернет страницата на министерството списъка по ал. 1 и го предоставя на Европейската комисия заедно с наименованието, предмета на дейност, единния идентификационен номер и правноорганизационната форма на включените в него квалифицирани организации. (3) При настъпване на промени министърът на икономиката и индустрията актуализира списъка на квалифицираните организации и го предоставя на Европейската комисия заедно с актуалната информация. Чл. 186е. (1) Право да бъде включена в списъка на квалифицираните организации по чл. 186д, ал. 1 има организация, която: 1. има за цел защита на колективните интереси на потребителите; 2. е вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, като сдружение за осъществяване на общественополезна дейност; 3. поддържа актуална интернет страница на организацията; 16 4. е извършвала дейност за защита на потребителите през последната една година преди подаване на заявлението, включваща най-малко съдействие за решаване на потребителски спорове; 5. има функционираща приемна за предоставяне на съвети и информация на потребителите; 6. не е обект на производство по несъстоятелност и не е обявена в несъстоятелност; 7. е независима и не се влияе от лица, различни от потребители, по специално от търговци, които имат икономически интерес от предявяване на представителен иск, включително в случай на финансиране от трето лице и за тази цел е установила процедури за предотвратяване на такова влияние, както и на конфликт на интереси, между организацията, лицата, които ѝ предоставят финансиране, и интересите на потребителите; 8. оповестява публично на ясен и разбираем език чрез подходящи средства, в т.ч. и на своята интернет страница, информация, доказваща че организацията отговаря на критериите по т. 1 - 7, и информация за източниците на финансиране на организацията, нейната организационна, управленска и членска структура, нейния предмет на дейност и извършваните дейности. (2) Организация, която отговаря на изискванията на ал. 1 и желае да бъде включена в списъка по чл. 186д, ал. 1, подава до министъра на икономиката и индустрията писмено заявление, което включва наименование и единен иденификационен код на организацията, към което се прилагат: 1. годишен доклад за дейността на организацията за защита интересите на потребителите през последната една година; 2. информация за електронния адрес на интернет страницата на организацията; 3. информация по ал. 1, т. 5 за функционираща приемна за предоставяне на съвети и информация на потребителите с посочени адрес, работно време, телефон за контакт и име на лицето, отговарящо за приемната; 4. декларация за наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 6 и 7, която се подписва от лицата, които представляват организацията. (3) Когато се установят нередовности в представените документи, министърът на икономиката и индустрията или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им в 30-дневен срок. (4) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, заявлението се оставя без разглеждане. Чл. 186ж. (1) Министърът на икономиката и индустрията със заповед признава за квалифицирана организация, организация, която отговаря на изискванията на чл. 186е, ал. 1 и я включва в списъка по чл. 186д, ал. 1 или отказва да я признае, когато не отговаря на изискванията и не я включва в списъка. (2) Заповедта по ал. 1 се издава в двумесечен срок от постъпване на документите по чл. 186е, ал. 2 в Министерството на икономиката и индустрията. В случаите, когато се изисква допълнителна информация от организацията, срокът спира да тече. Чл. 186з. При промяна на обстоятелствата по чл. 186е, ал. 1, квалифицираната организация, включена в списъка по чл. 186д, ал. 1, уведомява незабавно министъра на икономиката и индустрията за настъпилите промени. Чл. 186и. (1) Министърът на икономиката и индустрията може по всяко време да изиска от организация, включена в списъка на квалифицираните организации по 17 чл. 186д, ал. 1, да предостави актуална информация относно спазване на изискванията по чл. 186е, ал. 1. (2) Когато държава-членка на ЕС или Европейската комисия изрази опасения по отношение на конкретна квалифицирана организация, включена в списъка по чл. 186д, ал. 1, че не отговаря на изискванията към квалифицираните организации, посочени в чл. 186е, ал. 1, министърът на икономиката и индустрията разпорежда извършването на проверка, която да установи, дали тази организация продължава да отговаря на изискванията. (3) Когато министърът на икономиката и индустрията установи, че квалифицирана организация, включена в списъка по чл. 186д, ал. 1 не отговаря на изискванията на чл. 186е, ал. 1, издава заповед за заличаване на организацията от списъка. Чл. 186к. Министърът на икономиката и индустрията извършва проверка най- малко на всеки пет години, дали квалифицираните организации, включени в списъка по чл. 186д, ал. 1, продължават да отговарят на изискванията на чл.186е, ал. 1.“ 4. Чл. 187 – 190 се изменят, както следва: „Чл. 187. Министърът на икономиката и индустрията или определени от него длъжностни лица са контактна точка по смисъла на чл. 5 на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите. Министърът на икономиката и индустрията предоставя данните за връзка на тези лица на Европейската комисия. Чл. 188. (1) Квалифицираните организации, включени в списъка по чл. 186д, ал. 1, са длъжни да спазват принципа на прозрачност, като публикуват на своята интернет страница информация относно: 1. представителните искове за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и представителните искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите, които са решили да предявят пред съда; 2. актуалното състояние на представителните искове за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, и представителните искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите, които са предявили пред съда; 3. резултатите от представителните искове, в т.ч. и влезлите в сила определения на съда за недопускане или отхвърляне на представителни искове по т. 1 и 2. (2) Квалифицираните организации, включени в списъка по чл. 186д, ал. 1, предоставят на Комисията за защита на потребителите ежегодно, считано от 26 юни 2027 г., следната информация: 1. броя и вида на предявените от тях представителни искове, които са приключени от съдилищата; 2. вида на нарушенията по чл. 186в, ал. 1 и страните по съответните представителни искове; 3. резултатите от представителните искове по т. 1. Чл. 189. (1) Комисията за защита на потребителите оказва съдействие и улеснява сътрудничеството между квалифицираните организации за осъществяване на обмен на информация, правен анализ и на техните най-добри практики и опит във връзка със случаи на национални и трансгранични нарушения по чл. 186в, ал. 1. 18 (2) При оказване на съдействие и улесняване на сътрудничеството и обмена на информация по ал. 1, Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, които отговарят за прилагане на законодателството за защита на потребителите, спазват изискванията за защита на личните данни. (3) Комисията за защита на потребителите, другите държавни органи, които отговарят за прилагане на законодателството за защита на потребителите и квалифицираните организации спазват изискванията за опазване на служебната, производствената или търговската тайна, както и не разгласяват други сведения, станали им известни при или по повод изпълнение на техните задължения. Чл. 190. Председателят на Комисията за защита на потребителите предоставя на Европейската комисия ежегодно, считано от 26 юни 2027 г., следната информация: 1. броя и вида на предявените от тях представителни искове, които са приключени от съдилищата; 2. вида на нарушенията по чл. 186в, ал. 1 и страните по съответните представителни искове; 3. резултатите от представителните искове по т. 1. § 12. В чл. 191, ал. 2 думите „стоките и услугите“ се заменят с „продуктите“, а думите „чл. 82“ се заменят с „чл. 89, ал. 1“. § 13. Чл. 211 - 219 се изменят, както следва: “Чл. 211. Който пуска или предоставя на пазара продукти, в нарушение на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 5 000 до 40 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 8 000 до 50 000 лв. Чл. 212. Който пуска или предоставя на пазара продукт, без да е оценено и удостоверено съответствието му с нормативно установените изисквания за безопасност по чл. 6 - 8 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 8 000 до 20 000 лв. Чл. 213. (1) Който пуска на пазара продукт, за който не е извършен вътрешен анализ на риска и не е изготвена техническа документация, съгласно изискванията на чл. 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988 и който не изпълни задълженията си по чл. 74, ал. 2 и 4, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 1 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лв. (2) Който пуска на пазара продукт, който не е придружен от указания и информация на български език, съгласно изискванията на чл. 74, ал. 3 и 4 и чл. 76, ал. 3 и 5, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 1 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лв. Чл. 214. Който пуска на пазара продукт в нарушение на изискванията на чл. 76, ал. 2 и който не изпълни свое задължение по чл. 76, ал. 4 се наказва с глоба в размер от 1 000 до 1 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лв. Чл. 215. Икономически оператор, който не изпълни свое задължение по Регламент (ЕС) 2023/988 или по чл. 77 – 85 и чл. 103 от този закон, се наказва с глоба в размер от 2 000 до 7 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 5 000 до 15 000 лв. Чл. 216. Доставчик на онлайн място за търговия, който не изпълни свое задължение по Регламент (ЕС) 2023/988 или по чл. 86 и чл. 103 от този закон се наказва 19 с глоба в размер от 2 000 до 10 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 5 000 до 20 000 лв. Чл. 217. За нарушение на разпоредбата на чл. 28, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 на виновните лица се налага глоба в размер от 1 000 до 4 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 2 000 до 10 000 лв. Чл. 218. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на Комисията за защита на потребителите за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 30 000 лв. Чл. 219. Който откаже достъп до производствени или търговски помещения или складове или по какъвто и да е начин възпрепятства орган за надзор на пазара да изпълнява служебните си задължения по чл. 94, се наказва с глоба в размер от 1 500 до 2 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лв.“ § 14. Чл. 220 се отменя. § 15. Чл. 226 се изменя така: „Чл. 226. Който не изпълни влязло в сила определение на съда за предприемане на мерки за защита на увредения интерес или за преустановяване на определени практики, или който въпреки влязло в сила решение на съда, продължава да прилага незаконна практика, съставляваща нарушение по чл. 186в, ал. 1, или да прилага клауза, включена в договор с общи условия с потребители, която е обявена за неравноправна, се наказва с глоба в размер от 5 000 до 20 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 70 000 лв.“ § 16. Създават се чл. 226а - 226г: „Чл. 226а. Който не представи доказателства в производството по представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите, когато има такова разпореждане от съд, се наказва с глоба в размер от 2 000 до 20 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 70 000 лв. Чл. 226б. Който не изпълни разпореждане на съда за огласяване на съдебно решение, се наказва с глоба в размер от 3 000 до 10 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 20 000 лв. Чл. 226в. Който не изпълни разпореждане на съда по влязло в сила съдебно решение за преустановяване или забрана на практика, съставляваща нарушение по чл. 186в, ал. 1 или влязло в сила споразумение между квалифицираната организация и търговеца, се наказва с глоба в размер от 2 000 до 20 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 50 000 лв. Чл. 226г. Глобите и имуществените санкции по чл. 226 – 226в се налагат по реда на чл. 405 от Закона за съдебната власт.“ § 17. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Параграф 2 се изменя така: „§ 2. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат за всички продукти, включени в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988, независимо от начина на продажба, включително при продажба от разстояние и чрез онлайн местата за търговия.“ 20 2. В § 3 думата „стоки“ се заменя с „продукти“, а думите „стоките могат да създадат рискове“ се заменят с „продуктите могат да представляват риск“. 3. Параграфи 4 - 6 се изменят така: „§ 4. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат и за продукти втора употреба или за продукти, които са ремонтирани, обновени или рециклирани, и които се въвеждат отново във веригата на доставки в рамките на търговската дейност, с изключение на продуктите, за които потребителят не може основателно да очаква, че отговарят на най-новите изисквания за безопасност, съдържащи се в стандартите, като например продукти, които се представят изрично, че трябва да бъдат ремонтирани или обновени, или които се предлагат на пазара като произведения на изкуството или като колекционерски изделия с историческо значение. § 5. Когато в актове на Европейския съюз се съдържат специални изисквания за безопасност за продукти, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020, разпоредбите на глава пета, раздел първи се прилагат само за аспектите и рисковете или категориите рискове, които не са обхванати от тези изисквания. § 6. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат и по отношение на продукти, които се доставят или предоставят на потребителите при предоставяне на услуги, включително и за продукти, на които потребителите са изложени пряко при предоставяне на услуги.“ 4. Параграфи 7 и 8 се отменят. 5. В § 13 се правят следните изменения и допълнения: a) досегашният текст става ал. 1 и в нея: аа) точка 6 се отменя. бб) точки 15 - 17 се отменят. вв) точка 22 се изменя така: „22. „Квалифицирана организация“ е всяка организация или публичен орган, която представлява интересите на потребителите и е призната от министъра на икономиката и индустрията или от държава-членка на Европейския съюз, че има право да предявява представителни искове за защита на колективите интереси на потребителите във връзка с нарушение на разпоредбите на правото на Европейския съюз или националното законодателство, посочени в чл. 186в, ал. 1.“ гг) създават се т. 22а – 22з: „22а. „Колективни интереси на потребителите“ е общият интерес на потребителите, а за целите за налагане на мерки за обезщетение е общият интерес на група потребители. 22б. „Група потребители“ са всички потребители, които са увредени индивидуално от нарушение на колективните интереси на потребителите, което противоречи на разпоредбите на чл. 186в, ал. 1. 22в. „Представителен иск“ е иск за защита на колективните интереси на потребителите, предявен от квалифицирана организация от името на потребители, имащ за цел преустановяване или забрана на практика или обезщетение за вреди или/и двете. 22г. „Национален представителен иск“ е представителен иск, предявен от квалифицирана организация, включена в списъка на квалифицираните организации в Република България, които имат правен интерес да предявяват искове за преустановяване или забрана или за обезщетение за вреди или и двете срещу търговец, независимо от това дали търговецът е установен на територията на страната или в друга държава-членка на Европейския съюз. 21 22д. „Трансграничен представителен иск“ е представителен иск, предявен от квалифицирана организация в държава-членка на ЕС, различна от тази, в която е призната квалифицираната организация. 22е. „Обезщетяване“ е мярка, която задължава търговец да предостави на засегнатите потребители конкретно средство за правна защита, в зависимост от случая и съгласно предвиденото в правото на Европейския съюз или националното законодателство, като: обезщетение, ремонт, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена. 22ж. „Обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите“ е мярка, която задължава търговец, да предостави обезщетение на квалифицирана организация или на Комисията за защита на потребителите по начин, определен от съда по справедливост. 22з. „Трето лице в представителен иск“ е лице, различно от квалифицираната организация, предявила представителния иск и от ответника по този иск;“ дд) създава се т. 54: „54. "Приемна на потребителите" е специално обособено помещение за предоставяне на съвети и информация, обозначено по подходящ начин, на видно място в непосредствена близост до входа на сградата, с табела, на която е посочено наименованието на организацията, работно време, през което се предоставят съвети и информация на потребителите.“ б) създава се ал. 2: „(2) По отношение на общата безопасност на продуктите се прилагат определенията по чл. 3 и чл. 4 от Регламент (ЕС) 2023/988.“ 6. В § 13а се правят следните изменения и допълнения: a) досегашния текст става ал. 1 и в нея: аа) точка 6 се отменя. бб) точка 11 се изменя така: „11. Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 409/1 от 4 декември 2020 г. ).“ б) създава се ал. 2: „(2) Този закон осигурява прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета.“ Преходни и заключителни разпоредби § 18. В Закона за техническите изисквания към продуктите (oбн., ДВ, бр. 86 от 1999 г., изм. доп., бр. 63 и 93 от 2002 г.; бр. 18 и 107 от 2003 г.; бр. 45, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г.; бр. 30, 62 и 76 от 2006 г.; бр. 41 и 86 от 2007 г.; бр. 74 от 2009 г.; бр. 80 от 2010 г.; бр. 38 от 2011 г.; бр. 38, 53, 77 и 84 от 2012 г.; бр. 66 и 68 от 2013 г.; бр. 98 от 2014 г.; бр. 14 и 101 от 2015 г.; бр. 12 и 77 от 2018 г.; бр. 1 от 2019 г.; бр. 54 и 105 от 2020 г. и бр. 41 от 2024 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 1 се създава т. 9: 22 „9. мерките за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135, 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“. 2. Създава се глава четвърта "а" с чл. 30к – 30л: „Глава четвърта "а" Мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 Чл. 30к. (1) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор приема и разглежда жалби на потребители и други заинтересовани страни, съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно: 1. безопасността на потребителските продукти, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020, които са от нейната компетентност и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тези продукти; 2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор уведомява писмено жалбоподателя за предприетите действия по жалбата, включително и за последващите действия. Чл. 30л. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, потребителите имат право на средства за правна защита, съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988. 3. Създават се чл. 52ж – 52к: „Чл. 52ж. Икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 19 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. Чл. 52з. Икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 20 и чл. 35 - 37 от регламента, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Чл. 52и. Доставчик на онлайн място за търговия по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 22, чл. 35 и чл. 36 от регламента, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Чл. 52к. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или на оправомощени от него длъжностни лица за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 30 000 лв.” 23 4. В чл. 54, ал. 1 думите „52а - 52е“ се заменят с „52а – 52к“. 5. В §1 от Допълнителните разпоредби се създава ал. 4: „(4) За целите на глава четвърта „а“ се прилагат определенията по Регламент (ЕС) 2023/988.“ § 19. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г.; бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 81, 95 и 102 от 2006 г.; бр. 31, 41, 46, 59, 82 и 95 от 2007 г.; изм., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г.; бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г.; бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г.; бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г.; бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г.; бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г.; бр. 1, 98 и 107 от 2014 г.; бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г.; бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г.; бр. 58, 85 и 102 от 2017 г.; бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г.; бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г.; бр. 23, 28, 34, 44, 67, 103, 105 и 110 от 2020 г.; бр. 21 от 2021 г.; бр. 8, 17, 18, 32, 41, 58, 62, 94, 102 и 104 от 2022 г.; бр. 8, 66, 80, 86, 96 и 102 от 2023 г.; бр. 35 и 39 от 2024 г.) се правят следните допълнения: 1. В глава втора, раздел „III” се създават чл. 52а и 52б: „Чл. 52а. (1) Регионалните здравни инспекции приемат и разглеждат жалби на потребители и други заинтересовани страни, съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135, 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“ относно: 1. безопасността на козметичните продукти и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тези продукти; 2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на козметичен продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) Регионалните здравни инспекции уведомяват писмено жалбоподателя за предприетите действия по жалбата, включително и за последващите действия. Чл. 52б. При изземване на опасни козметични продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, потребителите имат право на средства за правна защита, съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988. 2. Създават се чл. 213в – 213е: „Чл. 213в. Икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 19 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. Чл. 213г. Икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 20 и чл. 35 - 37 от регламента, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Чл. 213д. Доставчик на онлайн място за търговия по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 22, чл. 35 и чл. 36 от регламента, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. 24 Чл. 213е. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на козметичните продукти, съгласно Регламент (ЕС) 2023/988 се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 30 000 лв.“ 3. В допълнителните разпоредби се създават § 1г и § 1д: „§1г. С този закон се осигурява прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135, 23 май 2023 г.). §1д. За целите на чл. 52а и 52б се прилагат определенията по Регламент (ЕС) 2023/988.“ § 20. В Закона за медицинските изделия (обн., ДВ, бр. 46 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 110 от 2008 г.; бр. 41 и 82 от 2009 г.; бр. 98 от 2010 г.; бр. 39 и 60 от 2011 г.; бр. 54 и 84 от 2012 г.; бр. 14 и 38 от 2015 г.; бр. 14 и 43 от 2016 г.; бр. 84, 102 и 105 от 2018 г.; бр. 17 от 2019 г.; бр. 67 от 2020 г и бр. 41 от 2024 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 1, ал. 2 се създава т. 3: 3. да осигури прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135, 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“. 2. Създава се глава шеста "а" с чл. 102а – 102б: „Глава шеста "а" Мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 Чл. 102а. (1) Изпълнителната агенция по лекарствата приема и разглежда жалби на потребители и други заинтересовани страни, съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно: 1. безопасността на продукти, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020, които са от нейната компетентност и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тези продукти; 2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) Изпълнителната агенция по лекарствата уведомява писмено жалбоподателя за предприетите действия по жалбата, включително и за последващите действия. Чл. 102б. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от изпълнителния директор на ИАЛ, 25 потребителите имат право на средства за правна защита, съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.“ 3. Създават се чл. 150а – 150г: „Чл. 150а. Икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“, който не изпълни задълженията си по чл. 19 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. Чл. 150б. Икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 20 и чл. 35 - 37 от регламента, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Чл. 150в. Доставчик на онлайн място за търговия по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 22, чл. 35 и чл. 36 от регламента (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Чл.150г. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на изпълнителния директор на ИАЛ или на оправомощени от него длъжностни лица за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 30 000 лв.” 4. В чл. 151, ал. 1 думите „чл. 119 - 150“ се заменят с „чл. 119 – 150г“. 5. В допълнителните разпоредби се създава § 1а: „§1а. За целите на глава шеста "а" се прилагат определенията по Регламент (ЕС) 2023/988.“ § 21. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм. и доп. бр. 19 от 1994 г.; бр. 110 от 1996 г.; бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г.; бр. 33 и 102 от 2000 г.; бр. 110 от 2001 г.; бр. 20 от 2003 г.; бр. 57 и 70 от 2004 г.; бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г.; бр. 18, 30, 34, 70, 80 и 108 от 2006 г.; бр. 53 и 109 от 2007 г.; бр. 36, 67 и 110 от 2008 г.; бр. 12, 82 и 95 от 2009 г.; бр. 19 от 2011 г.; бр. 50 от 2012 г.; бр. 12 и 14 от 2015 г.; бр. 19, 28, 31 и 101 от 2016 г.; бр. 58, 64, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г.; бр. 17, 98 и 106 от 2018 г.; бр. 7, 17 и 83 от 2019 г.; бр. 102 от 2022 г.; бр. 52, 100, 102 и 106 от 2023 г.) се правят следните допълнения: 1. Създава се глава тринадесета "а" с чл. 43л – 43м: „Глава тринадесета "а" Мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета 26 Чл. 43л. (1) Комисията за защита на потребителите приема и разглежда жалби на потребители и други заинтересовани страни, съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно: 1. безопасността на тютюневите и свързаните с тях изделия и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тях; 2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) Комисията за защита на потребителите уведомява писмено жалбоподателя за предприетите действия по жалбата, включително и за последващите действия. Чл. 43м. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от председателя на Комисията за защита на потребителите, потребителите имат право на средства за правна защита, съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.“ 2. Създават се чл. 51е – 51ж: „Чл. 51е. Икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си чл. 20 и чл. 35 - 37 от регламента, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Чл. 51ж. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на председателя на Комисията за защита на потребителите или на оправомощени от него длъжностни лица за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 30 000 лв.“ 3. В чл. 52, ал. 1, т. 5 след думите „чл. 43в - 43и“ се добавя „ и по чл. 51е – 51ж“. 4. В допълнителните разпоредби се създават §1б и §1в: „§1б. С този закон се осигурява прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135, 23 май 2023 г.). § 1в. За целите на глава тринадесета "а" се прилагат определенията по Регламент (ЕС) 2023/988.“ § 22. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 91 от 2002 г.; бр. 86 и 114 от 2003 г.; бр. 100 и 101 от 2005 г.; бр. 30, 34 и 95 от 2006 г.; бр. 82 от 2007 г.; бр. 110 от 2008 г.; бр. 63 и 98 от 2010 г.; бр. 84 от 2012 г.; бр. 61 от 2014 г.; бр. 102 от 2015 г.; бр. 12 и 58 от 2017 г.; бр. 53 и 98 от 2018 г.; бр. 17 от 2019 г.; бр. 19 от 2021 г.; бр. 102 от 2022 г.; бр. 102 от 2023 г. и бр. 23 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1, т. 3 се създава буква „л“: „л) Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО 27 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135, 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“. 2. Създава се глава шеста "б" с чл. 24в – 24г: „Глава шеста "б" Мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 Чл. 24в. (1) Контролните органи по чл. 27, ал. 1, 2, 6 и 7 приемат и разглеждат жалби на потребители и други заинтересовани страни, съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно: 1. безопасността на продукти, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 от тяхната компетентност и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тези продукти; 2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) Контролните органи по чл. 27, ал. 1, 2, 6 и 7 уведомяват писмено жалбоподателя за предприетите от тях действия по жалбата, включително и за последващите действия. Чл. 24г. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от органите по чл. 27, ал. 1, 2, 6 и 7, потребителите имат право на средства за правна защита, съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.“ 3. В чл. 25, ал. 1 се създават т. 34 и 35: „34. икономическите оператори съгласно чл. 19, 20 и 35 – 37 от Регламент (ЕС) 2023/988; 35. доставчиците на онлайн места за търговия съгласно чл. 22, чл. 35 и чл. 36 от Регламент (ЕС) 2023/988.“ 4. В чл. 27: а) в ал. 1 числото „31“ се поставя запетая, а думите „и 33“ се заменят с „33 - 35“; б) в ал. 2 след числото „26“ се поставя запетая, а думите „и 33“ се заменят с „33 - 35“; в) в ал. 6 след числото „23“ се поставя запетая и се добавя „34 и 35“; г) в ал. 7 след числото „24“ се поставя запетая и се добавя „34 и 35“. 5. В чл. 28, ал. 4 се изменя така: „(4) Органите по чл. 27 са длъжни да: 1. не разгласяват информацията, която представлява производствена или търговска тайна; 2. опазват получената от тях информация, която е обект на професионална тайна в съответствие с правото на Европейския съюз и националното право.“ 6. Създава се чл. 33а: „Чл. 33а. (1) При установено конкретно съдържание на онлайн интерфейс, отнасящо се до предлагане на опасен продукт, несъответстващ на този закон и/или на актовете, посочени в чл. 1, т. 3, органите по чл. 27, ал. 1, 2, 6 и 7 могат да разпоредят на доставчиците на онлайн места за търговия/доставчиците на услуга на информационното общество да премахнат това съдържание от своите онлайн интерфейси, да блокират достъпа до него, или да направят изрично предупреждение. (2) Прилагането на принудителната административна мярка се извършва с мотивирана заповед. 28 (3) Заповедта по ал. 2 се връчва на заинтересованото лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.“ 7. В чл. 35: а) в ал. 1 се създават т. 49 - 51: „49. не изпълни задълженията по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/988; 50. не изпълни задълженията по чл. 20, 22 и чл. 35 - 37 от Регламент (ЕС) 2023/988; 51. не изпълни разпореждане или задължително предписание на контролните органи по чл. 27, ал. 1, 2, 6 и 7 за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988.“ б) в ал. 3 се създават т. 4 - 6: „4. по т. 49 глоба в размер от 500 до 2 000 лв., а за едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция от 1 000 до 5 000 лв.; 5. по т. 50 глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., а за едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция от 3 000 до 10 000 лв.; 6. по т. 51 глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., а за едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция от 3 000 до 10 000 лв.“ в) в ал. 4 след числото „3“ се поставя запетая и се добавя „т. 1 - 3“ 8. В чл. 36: а) в ал. 1 след думите „т. 1 – 38, 40, 41“ се поставя запетая и думите „и 43 – 47“ се заменят с „43 – 47 и 49 -51; б) в ал. 3 след думите „чл. 35, ал. 1, т. 39“ се поставя запетая, а думите „и 48“ се заменят с „и 48 – 51.“. 9. В § 1а от Допълнителните разпоредби се създава ал. 3: „(3) За целите на глави шеста „б“, седма и осма се прилагат определенията по Регламент (ЕС) 2023/988.“ § 23. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 61 от 2014 г.; изм. и доп, бр. 12 от 2015 г.; бр. 44 от 2016 г.; бр. 58 от 2017 г.; бр. 17 от 2018 г.; изм., бр. 17 от 2019 г.; бр. 51 и 65 от 2020 г.; бр. 102 от 2022 г.; бр. 102 от 2023 г. и бр. 21 от 2024 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 1 се създава т. 13: „13. мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135, 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“. 2. Създава се глава седма "а" с чл. 143о – 143п: „Глава седма "а" Мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 Чл. 143о. (1) Българската агенция по безопасност на храните приема и разглежда жалби на потребители и други заинтересовани страни, съгласно чл. 33, 29 параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно безопасността на продукти, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020, които са от нейната компетентност и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тези продукти; (2) Комисията за защита на потребителите приема и разглежда жалби на потребители и други заинтересовани страни съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988. (3) Българската агенция по безопасност на храните и/или Комисията за защита на потребителите уведомяват писмено жалбоподателя за предприетите действия по жалбата, включително и за последващите действия. Чл. 143п. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, потребителите имат право на средства за правна защита, съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.“ 3. Създават се чл. 169и – 169м: „Чл. 169и. Икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 19 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. Чл. 169к. Икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 20 и чл. 35 - 37 от регламента, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Чл. 169л. Доставчик на онлайн място за търговия по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 22, чл. 35 и чл. 36 от регламента, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Чл.169м. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощени от него длъжностни лица за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 30 000 лв.“ 4. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава ал. 3: „(3) За целите на глава седма "а" се прилагат определенията по Регламент (ЕС) 2023/988.“ § 24. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г.; бр. 43 и 76 от 2002 г.; бр. 16 и 22 от 2003 г.; бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г.; бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г.; бр. 30, 34, 61, 64, 82, 85 и 102 от 2006 г.; бр. 22, 51, 97 и 109 от 2007 г.; бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г.; бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 54 от 18.07.2010 г.; изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 14.12.2010 г.; бр. 100 от 2010 г.; бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; бр. 20, 47, 53. 54, 60 и 75 от 2012 г.; бр. 15 и 68 от 2013 г.; бр. 53 и 107 от 2014 г.; бр. 14, 19, 37, 79, 92, 95, 101 и 102 от 2015 г.; бр. 13, 50, 81, 86, 98 и 101 от 2016 г.; бр. 9, 11, 54, 58, 77 и 97 от 2017 г.; бр. 2, 7, 17, 30 55, 59, 62, 77, 86 и 105 от 2018 г.; бр. 13, 17 и 60 от 2019 г.; бр. 51, 60, 69, 71, 104 и 109 от 2020 г.; бр. 18, 23, 26, 80 и 84 от 2021 г.; бр. 14, 59, 65, 66, 67, 84 и 102 от 2023 г.; бр. 13 и 41 от 2024 г.) се правят следните допълнения: 1. Създава се глава пета "а" с чл. 170г – 170д: „Глава пета "а" Мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета Чл. 170г. (1) Комисията за защита на потребителите приема и разглежда жалби на потребители и други заинтересовани страни, съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно: 1. безопасността на продукти, обхванати от актовете на Европейския съюз, посочени в т. 2, 18, 20, 23, 26, 27, 30, 31, 44, 60 и 69 от приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ, L169/1 от 25 юни 2019 г.) и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тези продукти; 2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988. (2) Комисията за защита на потребителите уведомява писмено жалбоподателя за предприетите действия по жалбата, включително и за последващите действия. Чл. 170д. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от председателя на Комисията за защита на потребителите, потребителите имат право на средства за правна защита, съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.“ 2. Създават чл. 188а – 188г: „Чл. 188а. Икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 19 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. Чл. 188б. Икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 20 и чл. 35 - 37 от регламента, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Чл. 188в. Доставчик на онлайн място за търговия по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/988, който не изпълни задълженията си по чл. 22, чл. 35 и чл. 36 от регламента, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Чл.188г. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на председателя на Комисията за защита на потребителите за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с 31 глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 30 000 лв.“ 3. В допълнителните разпоредби се създават §6д и §6е: „§6д. Осигурява мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135, 23 май 2023 г.). §6е. За целите на глава пета "а" се прилагат определенията по Регламент (ЕС) 2023/988.“ § 25. В Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (обн., ДВ, бр. 23 от 2021 г., изм., бр. 41 от 2024 г.), чл. 56 се изменя така: „Чл. 56. Комисията за защита на потребителите и квалифицираните организации по чл. 186а, ал. 1 от Закона за защита на потребителите могат да предявяват представителни искове за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и искове за обезщетение при условията и по реда на глава девета, раздел IV от Закона за защита на потребителите.“ § 26. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 58 от 2010 г.; бр. 91 от 2012 г.; бр. 35 и 61 от 2014 г.; бр. 14 и 57 от 2015 г.; бр. 59 от 2016 г.; бр. 20 и 51 от 2018 г.; бр. 17 от 2019 г.; бр. 104 от 2020 г. и бр. 41 от 2024 г.), чл. 38 се изменя така: „Чл. 38. Комисията за защита на потребителите и квалифицираните организации по чл. 186а, ал. 1 от Закона за защита на потребителите могат да предявяват представителни искове за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и искове за обезщетение при условията и по реда на глава девета, раздел IV от Закона за защита на потребителите.“ § 27. В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (oбн., ДВ, бр. 59 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2016 г.; бр. 103 от 2017 г.; бр. 20 и 51 от 2018 г.; бр. 17 от 2019 г., бр. 65 и 85 от 2023 г. и бр. 41 от 2024 г.) в чл. 62 ал. 3 се изменя така: „(3) Комисията за защита на потребителите и квалифицираните организации по чл. 186а, ал. 1 от Закона за защита на потребителите могат да предявяват представителни искове за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и искове за обезщетение при условията и по реда на глава девета, раздел IV от Закона за защита на потребителите.“ § 28. В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (oбн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 23 и 89 от 2009 г.; бр. 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г.; бр. 20 от 2018 г. и бр. 41 от 2024 г.), чл. 20 се изменя така: „Чл. 20. Комисията за защита на потребителите и квалифицираните организации по чл. 186а, ал. 1 от Закона за защита на потребителите могат да предявяват представителни искове за преустановяване или забрана на практики, които са в 32 нарушение на колективните интереси на потребителите и искове за обезщетение при условията и по реда на глава девета, раздел IV от Закона за защита на потребителите.“ § 29. В Закона за електронната търговия (oбн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм. и доп. бр. 105 от 2006 г.; бр. 41 от 2007 г.; бр. 82 от 2009 г.; бр. 77 и 105 от 2011 г.; бр. 57 от 2015 г.; бр. 94 от 2018 г.; бр. 17 от 2019 г.; бр. 96 от 2020 г.; бр. 15 от 2022 г. и бр. 53 от 2022 г.), чл. 22 се изменя така: „Чл. 22. Комисията за защита на потребителите и квалифицираните организации по чл. 186а, ал. 1 от Закона за защита на потребителите могат да предявяват представителни искове за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и искове за обезщетение при условията и по реда на глава девета, раздел IV от Закона за защита на потребителите.“ § 30. В Гражданския процесуален кодекс (oбн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 50, 63 и 69 от 2008 г.; бр. 12, 19, 42, 47 и 82 от 2009 г.; бр. 13 и 100 от 2010 г.; бр. 5 от 2011 г.; бр. 49 и 99 от 2012 г.; бр. 15 и 66 от 2013 г.; бр. 53 и 98 от 2014 г.; бр. 50 от 2015 г.; бр. 15 и 43 от 2016 г.; бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г.; бр. 42 и 65 от 2018 г.; бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г.; бр. 68, 98 и 110 от 2020 г.; бр. 9 и 15 от 2021 г.; бр. 15, 62 и 102 от 2022 г.; бр. 11, 66, 80, 85 и 102 от 2023 г. и бр. 39 от 2024 г.) се правят следните допълнения: 1. Създава се глава тридесет и трета “а” с чл. 388a - 388ц: „Глава тридесет и трета „а” Производство по представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите Представителни искове Чл. 388a. По реда на тази глава се разглеждат исковете по чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Материален обхват на представителните искове за защита на колективните интерес и на потребителите Чл. 388б. (1) Иск по чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите може да се предяви срещу търговец за нарушение на разпоредбите на националното право и правото на Европейския съюз, посочени в чл. 186в, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, което уврежда или може да увреди колективните интереси на потребителите, включително когато нарушението е преустановено преди предявяване на представителния иск или преди приключване на производството по представителния иск. (2) Национален представителен иск в рамките на образувано производство не може да се изменя в трансграничен представителен иск дори ако е предявен срещу търговец със седалище или местоживеене в друга държава - членка на Европейския съюз, както и ако с него са представлявани потребители от няколко държави - членки на Европейския съюз. Персонален обхват на представителните искове за защита на колективните 33 интереси на потребителите Чл. 388в. (1) Представителен иск за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, и/или за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите имат право да предявят организациите по чл. 186а, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. (2) При трансгранични представителни искове съдът може да провери дали предметът на дейност на квалифицираната организация по чл. 186а, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за защита на потребителите ѝ дава право да предяви конкретния иск за защита на колективните интереси на потребителите. Предявяване на иска Чл. 388г. (1) Представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите се разглеждат от окръжния съд по мястото на извършване на нарушението или по седалището на ответника. (2) В исковата молба се представят и доказателства, че ищецът е квалифицирана организация по чл. 186а, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. (3) Към исковата молба се представя информация за определяне на групата потребители, заинтересовани от представителния иск. (4) С цел избягване на конфликт на интереси към исковата молба по представителен иск за обезщетение се представят декларация за липса на конфликт на интереси и източниците на финансиране на иска, като договор за финансиране, дарение и др., когато е предоставено такова финансиране. Условия за допустимост на представителния иск за защита на колективните интереси на потребителите Чл. 388д. Представителният иск за защита на колективните интереси на потребителите е допустим, когато са изпълнени следните условия: 1. искът е срещу търговец и се основава на нарушение по чл. 186в, ал. 1 на Закона за защита на потребителите, включително когато нарушението е преустановено преди предявяване на иска; 2. искът е предявен от ищец по чл. 186а, ал. 1 от Закона за защита на потребителите; 3. искът има за цел защита на колективните интереси на потребителите. Проверка на условията за предявяване на представителен иск за защита на колективните интереси на потребителите Чл. 388e. (1) Когато представителен иск за обезщетение се финансира от трета страна, съдът служебно проверява за наличието на конфликт на интереси и дали финансирането от трета страна, която има икономически интерес от предявяването или от резултата от представителния иск, не отклонява иска от защитата на колективните интереси на потребителите. При съмнение за конфликт на интереси, по искане на съда квалифицираната организация предоставя допълнителна информация относно използваните финансови средства. (2) В случаите по ал. 1 съдът проверява дали страната, предоставила финансирането: 1. не оказва влияние върху решенията на квалифицираната организация, в т.ч. върху решенията за сключване на споразумение, което би увредило колективните интереси на заинтересованите потребители; 34 2. не финансира представителен иск, в който ответникът е конкурент на страната, предоставила финансиране, или срещу ответник, от когото страната, предоставила финансиране, е зависима. (3) При основателни съмнения за конфликт на интереси съдът може да разпореди на квалифицираната организация, предявила иска, да откаже или да промени финансирането от третата страна. Чл. 388ж. (1) След проверка на допустимостта на представителния иск и редовността на исковата молба съдът може да изслуша квалифицираната организация, предявила иска, в открито заседание. (2) Съдът не допуска разглеждане на делото, ако квалифицираната организация, предявила иска не отговаря на изискванията по чл. 388e и не е включена в списъка по чл. 186д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Когато съдът определи, че квалифицираната организация не отговаря на изискванията за предявяване на представителния иск, това не възпрепятства правата на потребителите, заинтересовани от същия представителен иск. (3) Определението на съда, с което не се допуска разглеждането на делото, подлежи на обжалване с частна жалба. (4) В определението на съда, с което не се допуска разглеждане на делото, съдът посочва подходящи мерки и срок, в който квалифицираната организация, предявила иска, да информира заинтересованите потребители от представителния иск за влязлото в сила съдебно определение, с което не се допуска разглеждане на делото. Представяне на доказателства Чл. 388з. (1) Съдът разпорежда представянето на доказателства при спазване на принципите за поверителност и пропорционалност. (2) Съдът преценява пропорционалността на доказателственото искане, отчитайки законните интереси на всички засегнати страни и трети лица, като взема предвид: 1. степента, в която претенцията на ищеца или защитата на ответника се подкрепят от фактите и доказателствата, които обосновават искането за представяне на доказателства; 2. обхвата на доказателствата, особено за третите лица, като не допуска неконкретизирани искания за представяне на доказателства, които не са от значение за страните по делото; 3. дали доказателствата, чието представяне се иска, съдържат поверителна информация, особено такава, която се отнася до трети лица, и съществуващия режим за защита на тази поверителна информация. (3) Съдът разпорежда представянето на доказателства, съдържащи поверителна информация, в случаите, в които счита, че те са от значение за иска. Съдът предприема ефективни мерки за защита на доказателствата, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна. (4) Недопустим е отказ за предоставяне на доказателства поради възможността същите да бъдат използвани срещу лицето, от което са поискани, при искове за обезщетение за вреди вследствие на нарушение по чл. 186в, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Представителен иск за преустановяване или забрана на практики, които са в 35 нарушение на колективните интереси на потребителите Чл. 388и. (1) Когато представителният иск за защита на колективните интереси на потребителите има за цел преустановяване или забрана на нарушение по чл. 186в, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, което уврежда или е възможно да увреди колективните интереси на потребителите, съдът може: 1. да определи подходящи привременни мерки за защита на увредения интерес, включително да разпореди на търговеца да преустанови или, когато е необходимо, да забрани определена практика за определен срок, когато има достатъчно основание да счита, че тази практика е възможно да съставлява нарушение на чл. 186в, ал. 1 от Закона за защита на потребителите; определението може да бъде изменяно или отменяно от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск; 2. да разпореди на ответника да преустанови или, когато е необходимо, да забрани определена практика, когато установи, че тази практика съставлява нарушение по чл. 186в, ал. 1 от Закона за защита на потребителите; 3. да установи, че клауза, включена в договор с потребител, е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, и да обяви, че тази клауза е нищожна. (2) Съдът с решение: 1. отхвърля иска; 2. установява, че практиката съставлява нарушение по чл. 186в, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и 3. задължава търговеца да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него във форма, която съдът счита за подходяща, и/или да направи публично коригиращо изявление с оглед отстраняване на ефекта от нарушението. (3) Решението на съда по ал. 2 подлежи на въззивно и касационно обжалване независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1. (4) При постановяване на решението по ал. 2 съдът не е обвързан от посочените от ищеца мерки за защита. С оглед особеностите на случая и след като вземе предвид становището на ответника, съдът може да постанови други мерки, които осигуряват подходяща защита на увредения интерес. (5) При предявяване на иск за преустановяване или забрана на практика, която е в нарушение на колективните интереси на потребителите, квалифицираната организация не трябва да доказва: 1.съгласието на индивидуалните потребители да бъдат представлявани от нея: 2. действителните загуби или вреди за индивидуалните потребители, увредени от нарушението; 3. наличието на умисъл или небрежност от страна на търговеца. Чл. 388к. Съдът определя подходящи мерки и срок, в който търговецът е длъжен да информира заинтересованите потребители за всяко влязло в сила съдебно решение за преустановяване или забрана на практика, съставляваща нарушение по чл. 186в, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, включително, когато е необходимо, да информира индивидуално всички заинтересовани потребители. Представителен иск за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите Чл. 388л. (1) Когато представителният иск има за цел обезщетение за претърпени вреди, съдът определя отговорността на търговеца за извършеното 36 нарушение по чл. 186в, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и групата потребители, по отношение на които търговецът отговаря (кръга на увредените лица). (2) Съдът определя видовете вреди, за които е възможно да бъде предоставено обезщетение за всеки потребител или за всяка от категориите потребители, съставляващи групата потребители, пред която търговецът отговаря. (3) Потребителите, които са част от групата потребители и са изразили изрично съгласието си да бъдат представлявани в представителния иск за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите, не могат да бъдат представлявани по други представителни искове за обезщетение на същото основание и срещу същия търговец. Те не могат да получат обезщетение и по индивидуален иск на същото основание и срещу същия търговец. (4) Обезщетението на потребителите, което се претендира в рамките на представителния иск за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите, не възпрепятства използването на всяко друго допълнително средство за обезщетение, предвидено в националното законодателство и в законодателството на Европейския съюз, което не е било предмет на представителния иск. (5) Когато представителният иск за обезщетение за вреди засяга потребители, които нямат обичайно пребиваване в Република България, за да бъдат обвързани от резултатите от представителния иск, индивидуалните потребители трябва да изразят съгласието си за присъединяване към иска. Определяне на мерки за информиране на потребителите за представителния иск за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите Чл. 388м. (1) Когато представителният иск за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите е допустим, съдът определя подходящи мерки за информиране на потребителите, които е възможно да принадлежат към групата потребители. Освен тези, посочени в определението на съда за допустимост на представителния иск, мерките за информиране на потребителите съдържат най-малко следната информация: 1. описание на вредите, включени в предмета на иска; 2. причината за вредите на колективните интереси на потребителите; 3. описание на групата потребители с възможно най-точна оценка за броя на увредените потребители; 4. подходящ срок след разгласяването, в който увредените потребители могат да заявят, че ще участват в представителния иск, в т. ч. в евентуално споразумение за доброволно уреждане на спора по представителния иск за обезщетение; 5. посочване, че в случай на присъединяване към представителния иск засегнатият потребител няма да може да предяви индивидуален иск за обезщетение за вреди срещу същия търговец за същото нарушение, което е предмет на обезщетение в рамките на предявения представителен иск за обезщетение, но може да претендира за други вреди, които не са обхванати от представителния иск; 6. форма, съдържание и срок, в който искането за присъединяване трябва да бъде изпратено до съда; 7. данните за контакт на квалифицираната организация, която трябва да бъде уведомена за желанието за присъединяване към представителния иск на всеки потребител; 8. посочване, че заинтересованият потребител трябва да представи всички документи в подкрепа на своето искане. 37 (2) В случаите по ал. 1 съдът определя начина за информиране на групата потребители, по отношение на които търговецът отговаря: колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени. Чл. 388н. (1) Предприемането на мерки за уведомяване на засегнатите потребители за решението на съда за обезщетение за вреди е за сметка на търговеца и се извършва след влизането на решението в сила. (2) Когато с влязло в сила съдебно решение е постановено, че търговецът не е извършил нарушение на колективните интереси на потребителите, съдебното решение, с което се отхвърля искът за обезщетение, определя мерките за информиране на потребителите, които принадлежат към групата потребители. Решението на съда определя срок, в който квалифицираната организация трябва да предприеме подходящи мерки за уведомяване на потребителите. Разходите за уведомяване на потребителите са за сметка на квалифицираната организация. Определяне на срок за присъединяване към представителния иск за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите Чл. 388о. (1) Съдът определя срок, в който засегнатите потребители могат да се присъединят към представителния иск, за да получат обезщетение за вредите, причинени от нарушение по чл. 186в, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. (2) В закрито заседание съдът с определение приема за участие в процеса други увредени потребители, които в определения срок са заявили желание за участие в процеса. (3) Определението, с което се отказва включване на нови участници, подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му. (4) Потребител, който е заявил участие в представителния иск за обезщетение, може да се откаже от участие в представителния иск във всяко положение на делото. В този случай потребителят информира писмено квалифицираната организация и съда за своето решение. Споразумение за доброволно уреждане на спора Чл. 388п. (1) Когато представителният иск за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите е допустим, в открито заседание с призоваване на страните съдът уведомява квалифицираната организация и търговеца, че могат да сключат споразумение за доброволно уреждане на спора по представителния иск. (2) В двуседмичен срок от уведомяването по ал. 1 квалифицираната организация и търговецът уведомяват писмено съда дали ще потърсят доброволно уреждане на спора по представителния иск за обезщетение на потребителите или ще продължат решаването на спора по съдебен път. При липсата на отговор от страните по спора в рамките на посочения срок, съдът продължава производството по представителния иск за обезщетение. (3) Когато страните уведомят, че ще потърсят доброволно уреждане на спора по представителния иск за обезщетение на потребителите, съдът определя срок, в който страните да сключат споразумение за доброволно уреждане на спора. (4) Всяка от страните и заинтересованите индивидуални потребители могат да се откажат от постигнатото споразумение преди неговото одобряване от съда. (5) Споразумението за доброволно уреждане на спора по представителния иск за обезщетение между квалифицираната организация и търговеца се сключва в писмена форма. 38 (6) Съдът одобрява постигнатото споразумение между квалифицираната организация и търговеца за уреждане на спора по представителния иск, ако то не противоречи на закона и добрите нрави или не съдържа условия, които не могат да бъдат изпълнени, отчитайки правата и интересите на всички страни и в частност - на засегнатите потребители, и ако чрез включените в него мерки може да бъде защитен в достатъчна степен увреденият интерес. (7) Одобреното от съда споразумение е задължително за квалифицираната организация, за търговеца и за заинтересованите индивидуални потребители, които са заявили участие в представителния иск за обезщетение. (8) Обезщетение на потребителите, получено в резултат на одобрено споразумение между квалифицирана организация и търговец, не възпрепятства използването на всички други допълнителни средства за обезщетение на потребителите, които не са включени в предмета на споразумението. (9) Съдът не одобрява постигнато споразумение по представителен иск за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите, което: 1. противоречи на закона и добрите нрави; 2. съдържа условия, които не могат да бъдат изпълнени, отчитайки правата и интересите на страните и особено тези на засегнатите потребители; 3. е несправедливо. (10) В случаите по ал. 9 съдът продължава производството по представителния иск за обезщетение за вреди. Решение по представителния иск за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите Чл. 388р. (1) В решението на съда се определя срок, в който трябва да бъде извършено обезщетение на потребителите, които принадлежат към групата потребители. (2) Решението на съда има действие за нарушителя, квалифицираната организация, предявила иска, потребителите, от името на които е предявен искът, които са увредени от установеното в представителния иск нарушение и които са изразили желание да участват в представителния иск, както и по отношение на потребителите, които са част от групата потребители и не са заявили, че желаят да осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. (3) Към решението на съда се прилага списък на лицата, които принадлежат към групата потребители, заявили желанието си да участват в представителния иск. (4) Решението подлежи на въззивно и касационно обжалване независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1. (5) Решението по представителния иск не може да бъде отменено по чл. 304. (6) Съдът определя подходящи мерки и срок, в който търговецът информира заинтересованите потребители за всяко влязло в сила съдебно решение, предвиждащо обезщетяване на потребителите, както и за всяко одобрено от съда, включително, когато е необходимо, информира индивидуално всички заинтересовани потребители. Чл. 388с. (1) Индивидуалните потребители, които принадлежат към групата потребители, не дължат разноски за производството по представителния иск за обезщетение за вреди. (2) В изключителни случаи съдът може да осъди индивидуален потребител, който принадлежи към групата потребители, да заплати разноските за производството по представителния иск за обезщетение за вреди, когато те са причинени в резултат на 39 негово умишлено или небрежно поведение. (3) Разноските за уведомяване на засегнатите потребители за предявения представителен иск за обезщетение за вреди и за възможността да се присъединят към него са за сметка на загубилата делото страна. (4) За производствата по представителни искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите не се дължи държавна такса. Чл. 388т. (1) Съдът определя начина за обезщетяване на засегнатите потребители и условията за неговото изпълнение от търговеца. (2) Съдът може да постанови обезщетението за нанесените индивидуални вреди да бъде: 1. направено директно от търговеца на всеки потребител, който е част от групата потребители; 2. внесено по сметка на квалифицираната организация, предявила иска, или 3. внесено по специална сметка на общо разпореждане на засегнатите потребители. (3) В случаите по ал. 2, т. 2 след постановяване на решението съдът може да задължи квалифицираната организация, предявила иска, да прехвърли обезщетението по специална сметка на общо разпореждане на групата потребители, като вземе подходящи мерки за обезпечаване изпълнението на това задължение. (4) В случаите по ал. 2, т. 3 първоинстанционният съд може да свика общо събрание на групата потребители, като разгласи поканата по начина, по който е разгласено предявяването на представителния иск. Общото събрание на групата потребители се ръководи от съда и може да приеме решения, ако на него присъстват поне 1/3 от групата потребители. (5) Общото събрание на групата потребители избира комитет, който да се разпорежда със средствата по специалната сметка и може да взема решение за действията, които възлага на комитета да извърши. Представителен иск за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите Чл. 388у. (1) Квалифицираните организации, включени в списъка по чл. 186д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и Комисията за защита на потребителите могат да предявят иск за обезщетение за вреди, причинени на колективния интерес на потребителите за нарушение на разпоредбите за защита на потребителите по чл. 186в, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, независимо дали кръгът на увредените лица може да бъде установен, или не, и независимо дали вредите са реално претърпени или интересите на потребителите са поставени в опасност. (2) Колективният интерес на потребителите е интересът на всички потребители, различен от сбора от техните индивидуални интереси, за спазване разпоредбите за защита на потребителите по чл. 186в, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. (3) Съдът присъжда обезщетение на квалифицираната организация/Комисията за защита на потребителите, предявило/предявила иска, като определя размера му по справедливост. (4) Когато искането за обезщетение е предявено от повече от една квалифицирана организация и от Комисията за защита на потребителите, обезщетението се присъжда на всички ищци за общо разпореждане. (5) Полученото обезщетение може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите. 40 Действие на решенията по представителни искове за защита на ко лективните интереси на потребителите. Давностни срокове Чл. 388ф. (1) Влязло в сила съдебно решение, с което се установява нарушение на колективните интереси на потребителите по чл. 186в, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, може да се използва от всички страни като доказателство във всеки иск за обезщетение за вреди срещу същия търговец за използване на същата практика. (2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на влязло в сила решение на съдебен или административен орган на държава - членка на ЕС, с което се установява нарушение на колективните интереси на потребителите. Чл. 388х. (1) Давностният срок за предявяване на представителен иск за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите или за предявяване на индивидуален иск за обезщетение спира да тече по отношение на заинтересованите потребители от момента на предявяване на представителен иск за преустановяване или за забрана на практика до влизане в сила на окончателното решение на съда по предявения представителен иск за преустановяване или за забрана на практиката. (2) Давностният срок за предявяване на индивидуален иск за обезщетение за вреди, произтичащи от нарушение на колективните интереси на потребителите, спира да тече за заинтересованите потребители от момента на предявяване на представителен иск за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите до влизане в сила на окончателно решение на съда по представителния иск или на одобрено от съда споразумение. Чл. 388ц. Доколкото няма особени правила в тази глава, се прилагат общите правила за производството пред първата инстанция.“ 2. В допълнителните разпоредби се създава §2: „§2. Този кодекс въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 409/1 от 4 декември 2020 г. ).“ § 31. Висящите съдебни производства по дела, образувани преди 13 декември 2024 г. по реда на глава пета, раздел I „Обща безопасност на стоките и услугите“ на Закона за защита на потребителите, се довършват по досегашния ред. § 32. Организациите, включени в списъка на квалифицираните организации в Република България, които имат правен интерес да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, изготвен на основание чл. 164, ал. 1, т. 7, които желаят да бъдат признати за квалифицирани организации по смисъла на този закон подават заявление до министъра на икономиката и индустрията за включване в списъка по чл. 186д, ал. 1. § 33. Висящите съдебни производства по дела, образувани преди влизане в сила на този закон по реда на глава девета, раздел IV „Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите“, се довършват по досегашния ред. 41 § 34. Устройственият правилник на Комисията за защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на закона в едномесечен срок от влизането му в сила. § 35. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: §1, 4, 5, 9, 12 - 14, §17, т. 1 – 4, §17, т. 5, буква „а“, подбукви „аа“ и „бб“ и буква „б“, §17, т. 6, буква „б“ и §18 – 24, които влизат в сила от 13 декември 2024 г. и §2, който влиза в сила 1 година след обнародването на закона в „Държавен вестник“. Законът е приет от 50-то Народно събрание на ....................... 2024 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. 42

МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (ЗИД на ЗЗП) се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (OB, L 409/1, 4.12.2020 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2020/1828“. Също така, с предложения законопроект се създават условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (OB, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“. С предложения законопроект се урежда също надзора на пазара за обща безопасност на продуктите, в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/988. I. Предвидените в законопроекта мерки могат да бъдат обособени в три основни групи, както следва: 1. Своевременно въвеждане в българското законодателство на разпоредбите Директива (ЕС) 2020/1828. Изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 трябваше да бъдат въведени в българското законодателство в срок до 25 декември 2022г. Предвид на това, че внесеният от Министерски съвет през 2022 г. законопроект за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите не бе приет от 48-то НС, а впоследствие и от 49-то Народно събрание, Европейската комисия откри процедура за нарушение № 2023/0004 по чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС за нарушение спрямо Република България във връзка с неспазването на срока (до 25 декември 2022 г.) за транспониране на Директива (ЕС) 2020/1828. Съгласно §35 от преходните и заключителни разпоредби на проекта, законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите, които имат за цел създаване на условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988, които влизат в сила от 13 декември 2024 г. Последното е предвидено както предвид необходимостта от своевременно адаптиране на българското законодателство към изискванията на директивата, така и за да не се допусне внасяне на иск в Съда на Европейския съюз от Европейската комисия за неизпълнение на задължението за въвеждане на европейско законодателство. Директива (ЕС) 2020/1828 изисква от държавите-членки на ЕС да имат поне един механизъм за колективна защита на потребителите, съответстващ на механизма за предявяване на представителни искове предвиден в директивата, с цел да се гарантира както на европейско ниво, така и на национално, че потребителите във всички държави- членки на ЕС разполагат с поне един ефективен и ефикасен процесуален механизъм за предявяване на представителни искове за преустановяване или забрана и на мерки за обезщетение. Действащото национално законодателство съдържа уредба за колективните искове. Разпоредбите на Закона за защита на потребителите регламентират средствата за 1 колективна защита на потребителите. Съгласно закона, сдруженията за защита на потребителите, които отговарят на определени критерии и Комисията за защита на потребителите имат право да предявяват искове за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и противоречат на разпоредбите на нормативни актове за защита на потребителите, изрично посочени в закона. Законът за защита на потребителите предоставя възможност и за предявяване на искове за обезщетяване за вреди на колективните интереси на потребителите. За разлика от исковете за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, тези искове, съгласно сега действащия закон, могат да се предявяват само от сдружения на потребителите. Производствата по исковете за преустановяване или забрана на действия или търговски практики и по исковете за обезщетение на потребителите се разглеждат по реда на глава тридесет и трета от ГПК „Производство по колективни искове. Механизмът за колективна защита на потребителите установен в Закона за защита на потребителите и в Гражданския процесуален кодекс обаче, не съответства на механизма за предявяване на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите, предвиден в Директива (ЕС) 2020/1828. Въпреки, че националното законодателство съдържа уредба, която предоставя средства за колективна защита на потребителите са установени редица недостатъци, които оказват влияние върху ефективността и ефикасността на исковете за преустановяване и забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и на исковете за обезщетение. Основните идентифицирани проблеми на европейско и национално ниво, които налагат предприемането на законодателни промени по отношение на средствата за колективна защита на потребителите са: по отношение на исковете за преустановяване и забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите: ограничен обхват на приложение на исковете за преустановяване и забрана; продължителност на процедурата; ограничено действие на решенията за преустановяване и забрана на практики; нисък размер на санкциите за неспазване на съдебните решения, и не на последно място давностните срокове за предявяване на искове за обезщетение не спират да текат при започнато производство по исковете за преустановяване и забрана на нарушения. Тези недостатъци са още по-сериозни при исковете за преустановяване и забрана на нарушения с трансгранично измерение, поради което възможността да се търси преустановяване или забрана на нарушения в друга държава-членка на ЕС не се използва от квалифицираните организации. по отношение на исковете за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите: продължителността на производството по исковете за преустановяване и забрана на нарушения обикновено е по-голяма от давностните срокове за предявяване на искове за обезщетение. В резултат на това, потребителите губят правото на обезщетение, докато печалбата, получена от незаконното нарушение остава за търговеца. Това, съчетано с факта, че съществуващите санкции за неспазване решенията на съда за преустановяване или забрана не изглеждат достатъчно възпиращи, не обезкуражава търговеца да продължи нарушението и не предотвратява в достатъчна степен възможни бъдещи нарушения. Предложеният законопроект има за цел да преодолее установените недостатъци в механизма за колективна защита на потребителите като създаде специален режим за 2 предявяване на искове за преустановяване и забрана на действия или практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и на искове за обезщетение за вреди. С предложения законопроект се създава специална уредба за предявяване на представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите, която съответства изцяло на разпоредбите, принципите и целите на Директива (ЕС) 2020/1828. Директива (ЕС) 2020/1828 съдържа специфични изисквания и задължения по отношение на: 1. исковете за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите; 2. искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите и 3. квалифицираните организации, имащи право да предявяват представителни искове. Материалните разпоредби на Директива (ЕС) 2020/1828 се въвеждат в глава девета, раздел IV „Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите“ от ЗЗП. Предложените изменения на Закона за защита на потребителите касаят главно: материалния обхват на представителните искове, изискванията към квалифицираните организации, имащи право да предявяват представителни искове, критерии за признаване на квалифицираните организации. Законопроектът разширява значително материалния обхват на представителните искове - материалния обхват Директива (ЕС) 2020/1828 обхваща 66 европейски акта. В обхвата на законопроекта са включени нови области като защита на данните, финансовите услуги, пътуване и туризъм, енергетика, телекомуникации и други области от значение за потребителите. Предвид на това, че потребителите действат в рамките на разширен и все по-цифров пазар, постигането на високо равнище на защита на потребителите налага разширяване обхвата на исковете за преустановяване и забрана на нарушения и на исковете за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите. С предложения законопроект се разширява кръгът на квалифицираните организации, имащи право да предявяват представителни искове за обезщетение за вреди - съгласно законопроекта, представителен иск за обезщетение за вреди ще могат да предявяват не само сдруженията на потребителите, както е до момента, но и Комисията за защита на потребителите и квалифицирани организации, определени от държавите-членки на Европейския съюз за предявяване на трансгранични представителни искове. Предвиждат се единни критерии за признаване на квалифицираните организации за предявяване на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите както на национално ниво, така и за трансгранични искове. С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага допълнение на Гражданския процесуален кодекс, чрез създаване на нова глава тридесет и три „а“ “Производство по представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите“. Предявяването на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите по Директива (ЕС) 2020/1828, с които се регламентират производствата по искове за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и по искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите, се въвеждат в Гражданския процесуален кодекс, в посочената по-горе глава тридесет и три „а“. В съответствие с изискванията на чл. 12 (2) на Директива (ЕС) 2020/1828, законопроектът предвижда, че индивидуалните потребители, които принадлежат към групата потребители, не дължат разноски за производството по представителен иск за обезщетение за вреди. Предвижда се, също спиране на давностните срокове за предявяване на представителен иск за обезщетение (давностните срокове ще спират да текат по отношение на заинтересованите потребители от момента на предявяване на представителен иск за преустановяване или забрана на практика до влизане в сила на окончателното решение на съда по предявения представителен иск за преустановяване или забрана на 3 практиката). Предложените допълнения в ГПК, глава тридесет и три „а“ “Производство по представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите“ предвиждат извършването на контрол от съда за наличие на конфликт на интереси при предявяване на представителен иск за обезщетение. В случаите, когато представителен иск за обезщетение за вреди се финансира от трета страна, съдът ще проверява за наличието на конфликт на интереси и дали финансирането от третата страна не отклонява иска от защитата на колективните интереси на потребителите. По отношение на действието на решенията по представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите: в съответствие с чл. 15 на Директива (ЕС) 2020/1828, предложената нова глава тридесет и три „а“ “Производство по представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите“ в ГПК предвижда влязло в сила съдебно решение, с което се установява нарушение на колективните интереси на потребителите да може да се използва от всички страни като доказателство във всеки иск за обезщетение за вреди срещу същия търговец за използване на същата практика. Това ще се прилага и по отношение на влязло в сила решение на съдебен или административен орган на държава-членка на ЕС, с което се установява нарушение на колективните интереси на потребителите. Съгласно действащото законодателство, решението на съда има действие само между страните в производството. С предложения законопроект се предвиждат видовете мерки за обезщетяване, които търговецът, нарушил разпоредби на законодателството за защита на потребителите, да предостави на засегнатите потребители - ремонт, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената сума. С предложения законопроект, с който се правят съществени изменения в ЗЗП, глава девета, раздел IV „Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите“ и в ГПК се създава нова глава тридесет и три „а“ “Производство по представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите“ се въвеждат следните нови моменти в националното законодателство: ✓ разширява се значително материалния обхват на представителните искове; ✓ разширява се кръгът на квалифицираните организации, имащи право да предявяват представителни искове за обезщетение за вреди; ✓ предвиждат се единни критерии за признаване на квалифицираните организации; ✓ въвежда се възможност съдът да извършва контрол за конфликт на интереси при предявяване на представителен иск за обезщетение; ✓ предвижда се задължение за търговеца, за информиране на заинтересованите от представителния иск за обезщетение; ✓ уреждат се производствата по искове за преустановяване или забрана на практики и по искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите; ✓ действие на съдебните решенията по представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите; ✓ предвижда се спиране на давностните срокове за предявяване на представителен иск за обезщетение; ✓ увеличава се размерът на санкциите за неспазване на съдебни актове. 2. Създаване на условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988. Регламент (ЕС) 2023/988 установява общи правила за безопасност на продукти, рисковете за безопасност на потребителите, включително и тези, свързани с новите 4 технологии (продукти, свързани с интернет, продукти с цифрово съдържание или цифрови услуги, които са вградени в продуктите или са взаимосвързани с тях). Регламентът включва нови моменти при оценяване безопасността на продуктите, като свързаността на продуктите с интернет. Засилват се задълженията за икономическите оператори относно безопасността на продуктите: разширява се задължението за всички продукти от нехармонизираното законодателство на ЕС да се обезпечи наличието на икономически оператор, установен в ЕС, който отговаря за безопасността на продукта. Регламент (ЕС) 2023/988 предоставя следните правомощия на органите за надзор на пазара по отношение на онлайн местата за търговия: да разпоредят изтегляне на опасен продукт от онлайн мястото за търговия и да блокират достъпа до опасния продукт. С Регламент (ЕС) 2023/988 се уреждат правила за надзор на пазара за продуктите и съгласуваност на правилата за безопасност на продуктите и се разширява приложното поле на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/20111 (ОВ, L 169/1 от 25 юни 2019г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1020“ и по отношение на продуктите за които няма хармонизирано европейско законодателство за безопасност. Регламент (ЕС) 2023/988 въвежда единен режим за надзор на пазара за хармонизираните продукти и за продуктите за които няма хармонизирано европейско законодателство за безопасност. Регламент (ЕС) 2023/988 предвижда някои разпоредби от Регламент (ЕС) 2019/1020 относно надзора на пазара да се прилагат и по отношение на продуктите, влизащи в обхвата на регламента за обща безопасност на продуктите. От друга страна, някои разпоредби на Регламент (ЕС) 2023/988 ще се прилагат както за продукти, за които няма хармонизирано европейско законодателство за безопасност, така и за хармонизираните продукти. Касае се разпоредбите на глава I, глава III, раздел II, глава IV, глава VI, глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988 относно: - продажба на продукти онлайн; - онлайн местата за търговия; - система за бързо предупреждение “Safety Gate” и уеб портала “Safety Business Gate”; - изземване на опасни стоки и правни средства за защита на потребителите. С Регламент (ЕС) 2023/988 се разширява обхвата на надзора на пазара за обща безопасност на хармонизираните и нехармонизираните продукти, продавани онлайн или чрез онлайн местата за търговия. Регламент (ЕС) 2023/988 определя специфични изисквания за безопасност на продуктите, продавани чрез онлайн местата за търговия и съдържа конкретни изисквания за доставчиците на онлайн местата за търговия. Законът за защита на потребителите съдържа изисквания за обща безопасност на стоките, критерии за оценка съответствието на стоките с изискването за обща безопасност, както и конкретни задължения за производителите и дистрибуторите по отношение изискването за обща безопасност на стоките и предоставя правомощия на контролните органи за прилагане на изискването за обща безопасност на стоките. Законът регламентира безопасността на потребителските продукти и се прилага по отношение на нехранителни продукти и по отношение на продукти за които няма специално законодателство, съдържащо изисквания за безопасност. Независимо от това, на пазара се срещат много продукти, които не отговарят на изискванията за обща безопасност, което не само застрашава безопасността на потребителите, но води до значителни разходи за потребителите и за обществото, напр. разходи за здравеопазване поради злополуки, причинени от опасни продукти. Действащото европейско и 5 национално законодателство за обща безопасност на стоките не може да отговори на следните предизвикателства: навлизането на новите технологии и продажбите онлайн и чрез онлайн местата за търговия. Също така, сложните правила за надзор на пазара не са ефективни и често пъти не са съвместими с изискванията за безопасност на продуктите в хармонизираната област. Действащото национално законодателство съдържа изисквания за изтегляне от пазара и за изземване на опасни стоки, както и за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки. Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, приета с ПМС 130 от 2.06.2006г., посл. изм. ДВ, бр.53 от 08.07.2022г. урежда реда за изтегляне от пазара и за изземване на опасни стоки от потребителите. Разпоредбите на Наредбата обаче, се прилагат само за нехармонизираните продукти и не се прилагат за изземване на опасни продукти от потребителите, за които има хармонизирано законодателство за безопасност. Освен това, разпоредбите на Наредбата не отговарят напълно на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 относно изземването на опасни продукти и съдържанието на съобщенията за изземване. Също така, разпоредбите на Наредбата не предоставят правни средства за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на продукти, които са обхванати от хармонизираното законодателство за безопасност. Вследствие на това, действащата нормативна уредба не е в съответствие с новоприетото европейско законодателство за обща безопасност на продуктите, тъй като: по отношение на хармонизираните продукти няма изисквания за безопасност на продуктите относно онлайн продажбите и при продажбите чрез онлайн местата за търговия, изземването на опасни продукти от потребителите и предоставянето на правни средства за обезщетяване на потребителите, в случаите на изземване на опасни продукти. по отношение на нехармонизираните продукти: няма изисквания за безопасност на продуктите относно онлайн продажбите и при продажбите чрез онлайн местата за търговия; изземването на опасни продукти от потребителите не е ефективно. Освен това, Законът за защита на потребителите не предоставя правни средства за обезщетяване на потребителите, в случаите на изземване на опасни продукти (хармонизирани и нехармонизирани). Действащата нормативна уредба не е в съответствие с новоприетото европейско законодателство за обща безопасност по отношение на: ✓ обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988 за надзор на пазара; ✓ органите за надзор на пазара, предвид на това, че новият регламент разширява обхвата на част от неговите разпоредби, и по отношение на хармонизираните продукти, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент 2019/1020 (продажба от разстояние, продажба чрез онлайн местата за търговия, система за бързо предупреждение „Safety Gate“ и уеб портала “Safety Business Gate”, изземване на опасни продукти); ✓ изискванията за безопасност на продуктите, продавани онлайн и чрез онлайн местата за търговия; ✓ изземването на опасни продукти за които няма специални изисквания за безопасност; ✓ липсва правна уредба за изземване на опасни продукти в хармонизираната област; ✓ липсват правни средства за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни продукти (в хармонизираната и нехармонизираната област). 6 Предложеният законопроект създава условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988, с което се постига съответствие с новите европейски изисквания за обща безопасност на продуктите. С проекта на закон се осигуряват мерките за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988, включително посочване на задълженията на икономическите оператори, в т.ч. и на доставчиците на онлайн местата за търговия и санкции за нарушаване изискванията на регламента. Определят се специфични изисквания към доставчиците на онлайн местата за търговия за безопасност на продуктите. Законопроектът определя следните органи за надзор на пазара за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988: - Комисията за защита на потребителите; - контролните органи, определени като органи за надзор на пазара за прилагане на Регламент (EС) 2019/1020 за продуктите, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент 2019/1020 - за прилагане на глава трета, раздел II, глава четвърта, глава шеста и глава осма от Регламент (ЕС) 2023/988. Законопроектът определя Комисията за защита на потребителите като единно национално звено за контакт на Република България в системата за бързо предупреждение за обмен на информация за коригиращите мерки за опасни продукти „Safety Gate“, съгласно Регламент (ЕС) 2023/988. С проекта на акт се осигуряват мерките за прилагане на глава I, глава III, раздел II, глава IV, глава VI, глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988, включително посочване на задълженията на доставчиците на онлайн местата за търговия и по отношение на продуктите, които са обхванати от хармонизираното европейско законодателство за безопасност. С предложения законопроект се установяват задължителни изисквания за изземване на опасни продукти от потребителите и предоставяне на информация на потребителите, в случаите на изземване на опасни продукти. Предоставят се правни средства за защита на потребителите в случаи на изземване на опасни продукти: предоставя се право на потребителите на ефективно средство за правна защита (ремонт, замяна, възстановяване на платените средства). 3. прецизиране на разпоредбата на чл. 65, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗП относно съобщенията за намаляване на цените. Разпоредбите на чл.65, ал.3 и ал. 4 от ЗЗП въвеждат изискванията на чл.6а от Директива 98/6/ЕО за обозначаване цените на стоките. Директивата въвежда общо правило, съгласно което при обявяване на намаление на цената, търговецът е длъжен да посочи предишната цена, прилагана за период от време не по-кратък от 30 дни преди датата на намалението на цената. Директивата предоставя право на държавите-членки да предвидят различни правила за стоки, чието качество подлежи на бързо влошаване или които имат кратък срок на годност. Тази дерогация се прилага за бързоразвалящи се стоки, които включват някои храни, но не включват автоматично всички храни. Това налага разпоредбата на чл.65, ал.3 от ЗЗП да се приведе в съответствие с изискванията на чл. 6а, параграф 1, т.3 от Директива 98/6/ЕО за обозначаване цените на стоките. Също така, съгласно чл. 6а, параграф 1, т.4 от Директива 98/6/ЕО, държавите-членки могат да предвидят по кратък срок от референтния срок от 30 дни за прилагане на старата цена по отношение на новопостъпили стоки, т.е. за стоки, които се предлагат на пазара за период по кратък от 30 дни. Предвид на това, че България използва дерогацията, предвидена в чл. 6а, параграф 1, т. 4 от Директива 98/6/ЕО е необходимо да се измени чл. 65, ал. 4 от ЗЗП, с който да се предвиди по-кратък срок за прилагане на референта цена преди намалението. Поради това е предложен максимално кратък срок от 7 дни за практикуване на старата цена. 7 II. Цели, които се поставят с приемането на законопроекта: С приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите се цели привеждане на действащата нормативна уредба в съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/1828 и създаване на условия за прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2023/988. Законопроектът си поставя следните основни цели: 1. постигане на пълно съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/1828 ; 2. създаване на условия за прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2023/988. Наред с тези общи цели законопроектът си поставя постигането на следните специфични цели: 1. По цел 1: постигане на пълно съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/1828 : ✓ подобряване ефективността на съществуващия механизъм за предявяване на искове за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите; ✓ Подобряване ефективността на съществуващия механизъм за предявяване на искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите. ✓ отстраняване на последиците от нарушенията на законодателството за защита на потребителите, които засягат колективните интереси на потребителите чрез предоставяне на обезщетение. 2. По цел 2: създаване на условия за прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2023/988: ✓ обезпечаване безопасността на всички продукти и рискове, влизащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988, в т.ч. и за продукти и рискове, свързани с новите технологии, и за продуктите, свързани с интернет; ✓ обезпечаване безопасността на продуктите, влизащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988, продавани онлайн и чрез онлайн местата за търговия и подобряване на механизма за изземване на опасни продукти от потребителите; ✓ определяне на органи за надзора на пазара за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 и по-добро съгласуване на изискванията за безопасност на хармонизираните и нехармонизираните потребителски продукти; ✓ повишаване ефективността на изземванията на опасни продукти от потребителите; ✓ обезпечаване на ефективен мониторинг на действията на икономическите оператори по изземване на опасни продукти от потребителите; ✓ подобряване на възможностите за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни продукти. С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения в други закони. Предвидено е допълнение на Гражданския процесуален кодекс, чрез създаване на нова глава тридесет и три „а“ “Производство по представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите“, с което ще се въведат процесуалните норми на Директива (ЕС) 2020/1828 за производства 8 по искове за преустановяване и забрана на практики и по искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите. Предлагат се също така и съответни изменения и допълнения в Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, Закона за потребителския кредит, Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронната търговия. Целта на промените е да се приведат тези закони в съответствие с разпоредбите на предложения законопроект по отношение въвеждането на Директива (ЕС) 2020/1828, като в тези закони се уточнява, че Комисията за защита на потребителите и квалифицираните организации по смисъла на Закона за защита на потребителите могат да предявяват искове за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и искове за обезщетение при условията и по реда на глава девета, раздел IV „Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите“ от Закона за защита на потребителите. Със законопроекта са предложени изменения и допълнения в Закона за техническите изисквания към продуктите, Закона за здравето, Закона за медицинските изделия, Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, Закона за защита на растенията, Закона за движението по пътищата. Промените в тези закони предвиждат мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 и по точно разписване на задължения на икономическите оператори и на доставчиците на онлайн местата за търговия по отношение на продажбите от разстояние, продажбите чрез онлайн местата за търговия, изземването на опасни продукти от потребителите и предоставянето на средства за правна защита на потребителите, в случаите на изземване на опасни продукти. III. Финансови средства, необходими за прилагането на новата уредба: Не са необходими финансови средства за прилагане на новата уредба с предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Предложените промени със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите не водят до въздействие върху държавния бюджет на Република България. IV. Очаквани резултати от прилагането на новата уредба: Очакваният резултат от прилагане на законопроекта е постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез установяване на ефективен механизъм за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите. Установяването на ефективен механизъм за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и за обезщетение за вреди на потребителите ще допринесе за намаляване на вредите за потребителите чрез преустановяване на нарушенията. Създаването на възможност за използване на решенията по искове за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на законодателството за защита на потребителите като доказателство за извършени нарушения ще улесни потребителите по-лесно да предприемат последващи действия за получаване на обезщетение. 9 С въвеждането на общи изискванията за безопасност на хармонизираните и нехармонизираните продукти по отношение продажбите онлайн и чрез онлайн местата за търговия, изземването на опасни продукти и предоставянето на правни средства за защита на потребителите в случаите на изземване на опасни продукти ще бъде запълнена съществуващата в националното законодателство празнота по отношение на важен кръг обществени отношения със значително социално-икономическо въздействие. Предвиждането на ясни правила и изисквания за безопасност на продуктите при онлайн продажбите и продажбите чрез онлайн местата за търговия, идентични на тези при търговията офлайн ще осигури еднакви права за защита на здравето и безопасността на потребителите онлайн и офлайн. Това ще доведе до повишаване доверието на потребителите в пазара и в цифровия преход. Същевременно уеднаквяването на правомощията на органите на надзор на пазара на хармонизираните и нехармонизираните продукти ще доведе до подобряване на взаимодействието между органите за надзор на пазара. Очаква се да се подобри надзора на пазара за безопасност на потребителски продукти и за повишаване нивото на защита на потребителите. V. Съответствие с правото на Европейския съюз Проектът е пряко свързан с въвеждане на изисквания на Директива (ЕС) 2020/1828, поради което е изготвен анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Законопроектът е включен като мярка №149 от Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС за 2024г. Законопроектът изпълнява и мярка от Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС за 2023. Мярката е прехвърлена като мярка №148 в Плана за действие за 2024 г., със срок за изпълнение 31.01.2024 г. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ Министър-председател 10

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на икономиката и индустрията Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите Предстои да бъде включен в законодателната програма МС за второ полугодие на 2024г. на Лице за контакт: Емил Алексиев, директор на „Политика за потребителите“. дирекция Телефон и ел. поща: е мейл: e.alexiev@mi.government.bg тел. 02.940.75.71 - Проблем/проблеми за решаване: Изработването на проект на Закон за потребителите (ЗИД на ЗЗП) е във връзка като държава-членка на Европейския 2023/988 на Европейския парламент и продуктите, за изменение на Регламент на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския 2001/95/ЕО на Европейския парламент и май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент за общата безопасност на продуктите, действащата Директива 2001/95/ЕС за относно продукти, чиито външен вид здравето или безопасността на потребителите. обща безопасност на продуктите да бъде законодателство в тази област. Също така, е необходимо в националното Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския относно представителни искове за защита на Директива 2009/22/ЕО (OB, L 409/1 от (ЕС) 2020/1828“. Същата е в сила от 24 законодателство на държавите-членки на от Министерски съвет през 2022 г. колективните интереси на потребителите Народно събрание, Европейската комисия от Договора за функциониране на ЕС транспониране на Директива (ЕС) изискванията на директивата преди внасяте санкции на страната. с съюз да на (ЕС) на Съвета (ЕС) в общата се различава приведена на 4 декември ЕС до 25 законопроект не бе откри за 2020/1828. на изменение и допълнение на Закона за защита на изпълнение на ангажиментите на Република България, създаде условия за прилагане на Регламент (ЕС) Съвета от 10 май относно общата безопасност на 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета, и парламент и на Съвета и за отмяна на Директива и на Директива 87/357/ЕИО (OB, L 135/1 от 23 2023/988“, както и да се уреди надзора на пазара съответствие с новия Регламент, който заменя безопасност на продуктите и Директива 87/357/ЕИО от съдържанието им, и които застрашават Необходимо е действащата нормативна уредба за в съответствие с новоприетото европейско законодателство да бъдат въведени изискванията на парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година колективните интереси на потребителите и за отмяна декември 2020 г.), наричана по-нататък „Директива 2020г. и следваше да се въведе в националното декември 2022г. Предвид на това, че внесеният за представителните искове за защита на приет от 48-то НС, а впоследствие и от 49-то процедура за нарушение № 2023/0004 по чл. 258 неуведомяване в срок на Комисията за мерките за Поради това е необходимо да бъдат въведени иск в Съда на ЕС и недопускане налагането на 2 Проблем 1 Липса на правна рамка за безопасност на продуктите, продавани онлайн и чрез онлайн местата за търговия и за надзор на пазара за обща безопасност на продуктите, в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/988. 1.1 .Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Въвеждане на мерки, гарантиращи прилагането на пряко приложимо право на ЕС, а именно: Прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988. Регламентът е публикуван в официален вестник на ЕС на 23 май 2023 г. и ще се прилага от 13 декември 2024 г. Законът за защита на потребителите съдържа изисквания за обща безопасност на стоките, критерии за оценка съответствието на стоките с изискването за обща безопасност, както и конкретни задължения за производителите и дистрибуторите по отношение изискването на обща безопасност на стоките, и предоставя правомощия на контролните органи за прилагане на изискването за обща безопасност на стоките. Законът въвежда коректно изискванията на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (OB, L 11/4 от 15 януари, 2002 г.), наричана по-нататък „Директива 2001/95/ЕО“, която обезпечава безопасността на потребителските продукти. Директива 2001/95/ЕО се прилага по отношение на нехранителни продукти. Тя се прилага и за продукти за които няма специално законодателство, съдържащо изисквания за безопасност. Независимо от прилагането на Директива 2001/95/ЕО, на пазара в ЕС се срещат много продукти, които не отговарят на изискванията за безопасност, което не само застрашава безопасността на потребителите, но води до значителни разходи за потребителите и за обществото, напр. разходи за здравеопазване поради злополуки, причинени от опасни продукти. Действащото европейско и национално законодателство за обща безопасност на продуктите, обаче не може да отговори на следните предизвикателства: - навлизането на новите технологии и продажбите онлайн; - сложните правила за надзор на пазара не са ефективни и често пъти не са съвместими с изискванията за безопасност на продуктите в хармонизираната област; - изискванията за безопасност на продуктите, имитиращи храни не се прилагат еднакво в рамките на ЕС. На ниво Европейски съюз беше приет Регламент (ЕС) 2023/988 относно общата безопасност на продуктите. С него се предвиждат общи правила за безопасност на потребителски продукти, рискове за безопасността на продуктите, включително тези, свързани с новите технологии (продукти, свързани с интернет, продукти с цифрово съдържание или цифрови услуги, които са вградени в продуктите или са взаимосвързани с тях) и нови рискове, свързани с новите технологии. Регламентът включва нови моменти при оценяване безопасността на потребителските продукти, като свързаността на продуктите с интернет. Засилват се задълженията за икономическите оператори относно безопасността на продуктите: разширява се задължението за всички продукти от нехармонизираното законодателство на ЕС да се обезпечи наличието на икономически оператор, установен в ЕС, който отговаря за безопасността на продукта. Новият регламент за обща безопасност на продуктите съдържа специфични изисквания за предоставяне на информация за продуктите, предоставяни на пазара онлайн и чрез онлайн местата за търговия. Регламентът предоставя следните правомощия на органите за надзор на пазара по отношение на онлайн местата за търговия: - да разпоредят изтегляне на опасен продукт от онлайн платформата; - да блокират достъпа до опасния продукт. С новия регламент се уреждат правила за надзор на пазара за продуктите и съгласуваност на правилата за безопасност на продуктите и се разширява приложното поле на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) 3 № 765/2008 и (ЕС) № 305/20111 (ОВ, L 169/1 от 25 юни 2019г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1020“ и по отношение на продуктите за които няма хармонизирано европейско законодателство за безопасност. Регламент (ЕС) 2023/988 въвежда единен режим за надзор на пазара за хармонизираните продукти и за продуктите за които няма хармонизирано европейско законодателство за безопасност. Регламент (ЕС) 2023/988 предвижда редица разпоредби от Регламент (ЕС) 2019/1020 относно надзора на пазара да се прилагат и по отношение на продуктите, влизащи в обхвата на регламента за общата безопасност на продуктите. Регламент (ЕС) 2023/988 изисква надзора на пазара за обща безопасност на продуктите да се уреди в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020, доколкото в Регламент (ЕС) 2023/988 не съществуват специални разпоредби със същата цел, които уреждат по специален начин конкретни аспекти на надзора на пазара за обща безопасност на продуктите, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент 2019/1020. От друга страна, някои разпоредби на Регламент (ЕС) 2023/988 ще се прилагат както за продукти, за които няма хармонизирано европейско законодателство за безопасност, така и за хармонизираните продукти. Касае се разпоредбите на глава I, глава III, раздел II, глава IV, глава VI, глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988 относно: - продажба на продукти онлайн; - онлайн местата за търговия; - система за бързо предупреждение “Safety Gate” и уеб портала “Safety Business Gate”; - изземване на опасни стоки и правни средства за защита на потребителите. С Регламент (ЕС) 2023/988 се отменя Директива 2001/95/ЕО и се разширява обхвата на надзора на пазара за обща безопасност на хармонизираните и нехармонизираните продукти, продавани онлайн или чрез онлайн местата за търговия. Регламент (ЕС) 2023/988 определя специфични изисквания за безопасност на продуктите, продавани чрез онлайн местата за търговия и съдържа конкретни изисквания за доставчиците на онлайн местата за търговия. Регламент (ЕС) 2023/988 отменя Директива 85/357/ЕИО относно продукти, чиито външен вид се различава от съдържанието им, и които застрашават здравето или безопасността на потребителите, (OB, L 192/49 от 11 юли, 1987 г.), наричана по-нататък „Директива 85/357/ЕИО“, и въвежда аспекти, свързани с тези продукти при оценката за безопасност на продуктите. Действащата нормативна уредба не е в съответствие с новоприетото европейско законодателство за обща безопасност по отношение на: - обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988 за надзор на пазара; - органите за надзор на пазара, предвид на това, че новият регламент разширява обхвата на част от неговите разпоредби, и по отношение на хармонизираните продукти, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент 2019/1020 (продажба от разстояние, продажба чрез онлайн местата за търговия, система за бързо предупреждение „Safety Gate“ и уеб портала “Safety Business Gate”). Контролните органи, отговарящи за спазване на изискването за обща безопасност в Закона за защита на потребителите не съответстват на органите, които трябва да осъществяват надзор на пазара по Регламент (ЕС) 2023/988. 1.1. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство без промяна на нормативната уредба. В тази връзка е необходимо да бъдат предприети действия за приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите с който да бъдат отстранени несъответствията. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 4 Действащата нормативна уредба не позволява разрешаване на посочения проблем, доколкото към настоящия момент правилата, предвидени в новото европейско законодателство за общата безопасност на продуктите по отношение на продажбите от разстояние и чрез онлайн местата за търговия не са регламентирани. Освен това, тези правила ще се прилагат не само за продуктите за които няма хармонизирано европейско законодателство за безопасност, но и за хармонизираните продукти, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент 2019/1020. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове или от правото на ЕС. Законопроектът е включен като мярка №149 от Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС за 2024г. Предложените промени са в резултат от предприетите мерки за осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988. Регламентът за общата безопасност на продуктите е една от мерките, включени в стратегическия документ на Европейската комисия, „Нова програма за защита на потребителите“. Регламентът има за цел да гарантира устойчиво потребление и, че на пазара ще се пускат и предоставят само безопасни продукти, независимо от страната на произход на продукта, и независимо от това дали продукта се продава офлайн или чрез онлайн местата за търговия. Новият регламент има за цел да предостави защита на потребителите срещу рискове, които не са обхванати от специалното законодателство за безопасност на продуктите. При предвидените изменения на Закона за защита на потребителите е необходимо да се посочат: - увеличените задължения на различните икономически оператори по отношение безопасността на продуктите: производители, вносители, дистрибутори, доставчици на услуги за обработка на поръчки, упълномощени представители, доставчици на онлайн местата за търговия, в зависимост от тяхната роля при пускане или предоставяне на пазара; - определяне на органите за надзор на пазара за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988; - включване на езикови изисквания за предоставяне на информация от страна на икономическите оператори ; и - разписване на санкции за нарушаване на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988. Необходимо е да се предвидят специфични изисквания за безопасност на продуктите, продавани чрез онлайн местата за търговия. Необходимо е да се предвидят следните задължения за доставчиците на онлайн местата за търговия: - изискване за регистрация в портала уеб „Safety Gate“. Доставчиците на онлайн места за търговия ще трябва да се регистрират в портала “Safety Gate” и да посочват в портала Safety Gate информация, отнасяща се до тяхната единна точка за контакт, с цел улесняване на съобщаването на информация за проблеми, свързани с безопасността на продуктите. Европейската комисия, която отговаря за изграждане на портала, има задължение да гарантира, че регистрацията в портала „Safety Gate“ е лесна за ползване. Доставчиците на онлайн места за търговия ще бъдат длъжни да определят единна точка за контакт за потребителите. Тази единна точка за контакт следва да служи като обслужване на едно гише за съобщения на потребителите по въпроси, свързани с безопасността на продуктите. - задължение за проследяване на продадените продукти и на отзивите на потребителите; - изисквания относно интерфейса на онлайн мястото за търговия. Онлайн търговците и онлайн платформите трябва да осигурят, че предоставят задължителната информация относно безопасността на продуктите онлайн, така както я предоставят и офлайн. Касае се за ограничени разходи за онлайн търговците и за онлайн платформите, тъй като те, така или иначе разполагат с тази информация и не се налага да я събират допълнително; - задължение за сътрудничество с органите за надзор на пазара. Икономическите оператори няма да имат допълнителни разходи за изпитване на продуктите и за предоставяне на информация на потребителите, тъй като и в момента имат тези задължения. Законопроектът ще предвиди санкции за икономическите оператори и за доставчиците на онлайн 5 местата за търговия за нарушаване на конкретни разпоредби на Регламент 2023/988 като техния размер ще варира, в зависимост от нарушението от 2 000лв. до 30 000 лв. 1.5.Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката по отношение безопасността на потребителските продукти. Проблем 2: Липса на правна рамка за изземване на опасни продукти от потребителите и на правни средства за защита на потребителите в случаите на изземване опасни продукти в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/988. Наличие на административна тежест в процедурата по чл.181р от Закона за защита на потребителите. 1.1.Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Регламент (ЕС) 2023/988 съдържа изисквания за проследимост на продуктите, и специфични изисквания за проследимост на продукти, които е вероятно да съставляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите. Регламентът модернизира системата за бърз обмен на информация за опасни продукти (Safety Gate) и предоставя право на обезщетение на потребителите в случаите на изземване на опасни продукти. Европейската комисия и държавите-членки на ЕС трябва да предоставят информация на потребителите за рисковете, които съдържат продуктите за здравето и безопасността на потребителите. Държавите-членки на ЕС трябва да изградят механизъм за разглеждане на жалби на потребители в случаите на изземване на опасни продукти. Регламент (ЕС) 2023/988 засилва механизма за изземване на опасни продукти и за информиране на потребителите в случаите на изземване (информиране на потребителите, съобщения за изземване на опасни продукти). Следните разпоредби на Регламент (ЕС) 2023/988 ще се прилагат, както за продукти, за които няма хармонизирано европейско законодателство, така и за хармонизираните продукти: - система за бързо предупреждение „Safety Gate“ и уеб портала „Safety Business Gate“; - предоставянето на информация на потребителите, в случаите на изземване на опасни продукти; - съобщения за изземване на опасни продукти ; и - обезщетяване на потребителите, в случаи на изземване от потребителите. С Регламент (ЕС) 2023/988 се разширява обхвата на надзор на пазара за обща безопасност на хармонизираните и нехармонизираните продукти по отношение на изземването на опасни продукти от потребителите, информиране на потребителите за изземване на опасни продукти, съобщенията за изземване на опасни продукти и обезщетяване на потребителите, в случаите на изземване на опасни продукти. Действащото национално законодателство съдържа изисквания за изтегляне от пазара и за изземване от потребителите на опасни стоки, както и за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки. Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, приета с ПМС 130 от 2.06.2006г., посл. изм. ДВ, бр.53 от 08.07.2022г. урежда реда за изтегляне от пазара и за изземване на опасни стоки от потребителите. Разпоредбите на Наредбата обаче се прилагат само за нехармонизираните продукти и не се прилагат за изземване на опасни продукти от потребителите, за които има хармонизирано законодателство за безопасност. Освен това, разпоредбите на Наредбата не отговарят напълно на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 относно изземването на опасни продукти и съдържанието на съобщенията за изземване. Също така, разпоредбите на Наредбата не предоставят правни средства за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на продукти, които са обхванати от хармонизираното законодателство за безопасност. Вследствие на това, действащата 6 нормативна уредба не е в съответствие с новоприетото европейско законодателство за обща безопасност на продуктите, тъй като: по отношение на хармонизираните продукти – няма изисквания за: - изземване на опасни продукти от потребителите; - отправяне на съобщения за изземване на опасни продукти ; и - предоставяне на правни средства за обезщетяване на потребителите, в случаите на изземване на опасни продукти. по отношение на нехармонизираните продукти: действащата правна рамка не отговаря напълно на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) 2023/988. Действащото национално законодателство за обща безопасност на стоките не може да отговори на следните предизвикателства: - изземването на опасни продукти от потребителите не е ефективно; - не съдържа правни средства за обезщетяване на потребителите, в случаите на изземване на опасни продукти (хармонизирани и нехармонизирани). По отношение на процедурата на чл.181р от Закона за защита на потребителите е прието, че тя съставлява административна тежест за организациите, желаещи да бъдат признати за орган за алтернативно решаване на спорове. Съгласно разпоредбата на чл.181р от ЗЗП от тези лица се изисква да предоставят следната информация, която може да бъде установена по служебен път: „удостоверение за регистрация, актуално състояние или други документи“. 1.2 Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Действащата нормативна уредба не е в съответствие с новоприетото европейско законодателство за общата безопасност на продуктите по отношение на: - органите за надзор на пазара, предвид на това, че новият регламент разширява обхвата на част от неговите разпоредби, и по отношение на хармонизираните продукти, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент 2019/1020 (система за бързо предупреждение „Safety Gate“ и уеб портала „Safety Business Gate“; - изземване на опасни продукти и обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на продукти, за които няма специални изисквания за безопасност; - липсва правна уредба за изземване на опасни продукти в хармонизираната област; - липсват правни средства за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на хармонизирани продукти. Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство без промяна на нормативната уредба. В тази връзка е необходимо да бъдат предприети действия за приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (ЗИД на ЗЗП), с който да бъдат отстранени несъответствията. Последното е валидно и по отношение на процедурата на чл.181р от Закона за защита на потребителите, в която е необходимо да бъдат направени съответните изменения. 1.3.Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява разрешаване на посочения проблем, доколкото към настоящия момент правилата, предвидени в новото европейско законодателство за общата безопасност относно изземването на опасни продукти от потребителите, съобщенията за изземване на опасни продукти и за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни продукти, не са регламентирани по отношение на хармонизираните продукти. Новото законодателство ще се прилагат не само за продуктите за които няма хармонизирано европейско законодателство за безопасност, но и за хармонизираните продукти, обхванати от актовете на 7 Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент 2019/1020. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на ЕС. Законопроектът е включен като мярка №149 от Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС за 2024г. Предложените промени в Закона за защита на потребителите са в резултат на предприетите мерки за осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988. Необходимо е да се обезпечи прилагане на разпоредбите на регламента относно изземване на опасни продукти от потребителите, съобщенията за опасни продукти и да се предоставят правни средства за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни продукти. Жалбите на потребители в случаите на изземване на опасни стоки ще се разглеждат по реда на Закона за защита на потребителите. Не е възможно да се предвидят бъдещите разходи на икономическите оператори, свързани с изземването на опасни стоки, тъй като не може да се предвидят количествените стойности на опасните стоки, които ще бъдат пуснати на пазара и свързаните с това разходи. Много често, изземването на опасни стоки е инициирано от самите икономически оператори, които изтеглят от пазара, предлаганите от тях опасни стоки. Предвид на това, че разпоредбите на Регламент (ЕС) 2023/988 за изземване на опасни продукти от потребителите и за предоставяне на правни средства за защита на потребителите в случаите на изземване ще се прилагат и за хармонизираните продукти е необходимо да се направят съответни изменения в следните закони, които съдържат изисквания за безопасност на хармонизирани продукти, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент 2019/1020: - Закон за здравето; - Закон за техническите изисквания към продуктите; - Закон за медицинските изделия; - Закон за защита на растенията; - Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси; - Закон за тютюневите изделия; - Закон за движение по пътищата. Предвидените изменения следва да обезпечат, че разпоредбите на глава I, глава III, раздел II, глава IV, глава VI, глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988 се прилагат и по отношение на изискванията за безопасност към продуктите, обхванати в тези закони. Законопроектът е включен като мярка 117 „Служебно събиране на информацията в процедурата по чл.181р от ЗЗП“ от Плана за намаляване на административната тежест (приет с РМС №223 от 29 март 2024г.). 1.5.Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката по отношение прилагане на Закона за защита на потребителите в частта обща безопасност на стоките и на Наредбата за условията и реда за изтегляне, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите, в случаите на изземване на опасни стоки. Проблем 3: Неефективен механизъм за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на законодателството за защита на потребителите и за обезщетяване на потребителите в ситуации на масово увреждане. 1.1.Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Инициативата на Европейската комисия за ново европейско законодателство за колективните 1 Проверката за пригодност обхваща Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в договорите, Директива 1999/44/EО относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции , Директива 98/6/EО относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите, Директива 2005/29/EО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и Директива 2009/22/EО относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите . Вж. за резултати SWD (2017) 208 final и SWD (2017) 209 final от 23.5.2017 г., достъпни на: http://ec.europa.eu/newsroom/just/item-detail.cfm?item_id=59332. 2 Докладът относно изпълнението на Препоръка на Комисията е достъпен на: https://ec.europa.eu/transparency/documents-register/detail?ref=COM(2018)40&lang=en 8 искове е последващо действие на Проверката за пригодност „REFIT“ на правото за защита на 1 потребителите и маркетинговото право ( „Проверката за пригодност“) , публикувана на 23 май 2017 г., която обхваща преглед на разпоредбите на Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите („Директива 2009/22/ЕО относно исковете за преустановяване на нарушения“) и на Доклада на Комисията относно изпълнението на Препоръка на Комисията от 11 юни 2013 г. за общи принципи на механизмите за колективна защита относно исковете за преустановяване и забрана, свързани с нарушения на права и исковете за обезщетение в държавите-членки, предоставени, съгласно правото на Европейския съюз 2 (2013/396/ЕС) („Доклад относно изпълнението на Препоръка на Комисията“) . Тези оценки показваха, че рискът от нарушения на законодателството на ЕС, който засяга колективните интереси на потребителите се увеличава поради икономическата глобализация и цифровизацията. Търговците, които нарушават законодателството на ЕС могат да засегнат хиляди или дори милиони потребители с една и съща подвеждаща реклама или едни и същи стандартни неравноправни договорни условия в различни икономически сектори. В тази връзка, от изключително значение е ефективното прилагане на правилата на ЕС, поради което е необходима стабилна, ефикасна и ефективна система на прилагане, която да гарантира, че държавите-членки напълно прилагат, въвеждат и упражняват законодателството на ЕС и осигуряват адекватна защита на гражданите с цел елиминиране на последиците от нарушенията на правото на ЕС. Директива 2009/22/ЕО относно исковете за преустановяване на нарушения е важен инструмент, който улеснява прилагането на законодателството за защита на потребителите. Основната цел на тази директива бе подобряване прилагането на законодателството за защита на потребителите в Европейския съюз (спиране на вътрешните и трансгранични нарушения на законодателството), с оглед по-доброто функциониране на Вътрешния пазар. За постигане на тази цел, директивата предоставя възможност на квалифицирани организации, определени от държавите-членки на ЕС, като организации за защита на потребителите или независимите държавни органи, да завеждат искове за защитата на колективните интереси на потребителите с цел преустановяване на нарушения на правото на ЕС. Другата важна цел на Директива 2009/22/ЕО относно исковете за преустановяване на нарушения бе да улесни използването на исковете за преустановяване на нарушения на законодателството за защита на потребителите в трансграничен контекст. Посочената директива, обаче не отговори в достатъчна степен на предизвикателствата, свързани с прилагането на потребителското право. Докладите относно нейното прилагане, изготвени от Европейската комисия през 2008 г. и 2012 г. и „Проверката за пригодност“ от 2017 г., в рамките на която бе осъществен преглед на директивата, потвърждават нейната важност и показаха, че въвеждането, благодарение на директивата, във всички държавите-членки на ЕС на процедурата за преустановяване и забрана на нарушения на законодателството за защита на потребителите е донесло значителни ползи за европейските потребители. Разпоредбите на директивата се оказаха успешен инструмент за контрол на пазарите, особено за осигуряване на справедливи договорни условия. Процедурата за преустановяване и забрана на нарушения на законодателството за защита 9 на потребителите е била използвана до голяма степен за национални нарушения, и е имала ограничено въздействие по-отношение на трансграничните нарушения. Въпреки това, „Проверката за пригодност“ заключи, че Директива 2009/22/ЕО относно исковете за преустановяване на нарушения има значителни недостатъци, на които ако не бъде обърнато внимание, биха продължили да нарушават нейната ефективност и да доведат до нейното неоптимално използване. Констатациите от „Проверката за пригодност“ показаха, че дори в държави-членки на ЕС, в които исковете за преустановяване на нарушения се считат за ефективни и са широко използвани, потенциалът на директивата не е напълно разгърнат поради определени елементи, които не са уредени напълно. Основните идентифицирани недостатъци както в България, така и в останалите държави-членки на ЕС, които оказват влияние върху ефективността и ефикасността на исковете за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на законодателството за защита на потребителите са: ограниченият обхват на приложение на механизмите за преустановяване и забрана, продължителността на процедурата, ограниченото въздействие на решенията за преустановяване и забрана на практики (решенията имат ефект само между страните), ниският размер на санкциите за неспазване на решенията и наличието на давностни срокове за предявяване на искове за обезщетение, докато е висяща процедурата за преустановяване и забрана. Тези недостатъци са още по-сериозни при исковете за преустановяване и забрана на нарушения с трансгранично измерение, поради което възможността да се търси преустановяване или забрана на нарушения в друга държава-членка почти не се използва от квалифицираните организации. В същото време, „Докладът относно изпълнението на Препоръка на Комисията“ показа, че в държавите-членки където съществува механизъм за колективно обезщетение, той се използва рядко и е твърде неефективен, поради редица фактори като сложност на процедурата и наличието на давностни срокове за предявяване на искове за обезщетение, докато е висяща процедурата за преустановяване и забрана. „Проверката за пригодност“ установи, че в повечето държави-членки на ЕС сложността на процедурата произтича от факта, че е необходимо първо да бъде предявен иск за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на законодателството за защита на потребителите и едва след това да бъде предявен иск за обезщетяване на потребителите. Това се явява сериозна пречка пред ефективното използване на исковете за обезщетяване на потребителите. На следващо място, „Докладът относно изпълнението на Препоръка на Комисията“ показа, че в повечето правни системи на държавите-членки давностните срокове за предявяване на искове за обезщетение са по- кратки от продължителността на процедурата за преустановяване или забрана на нарушения, включително възможните обжалвания. В резултат на това потребителите губят правото на обезщетение, докато печалбата, получена от незаконната практика остава за търговеца. Това, съчетано с факта, че съществуващите санкции за неспазване на решенията за преустановяване или забрана в държавите-членки не изглеждат достатъчно възпиращи, не обезкуражава търговеца да продължи нарушението и не предотвратява в достатъчна степен възможни бъдещи нарушения. Поради това е необходимо да се гарантира, че висящ представителен иск за преустановяване или забрана води до спиране или прекъсване на приложимите давностни срокове по отношение на потребителите, заинтересовани от представителния иск, така че тези потребители, независимо дали действат индивидуално или са представлявани от квалифицирана организация, не са възпрепятствани впоследствие да предявят иск за обезщетение във връзка с предполагаемото нарушение поради изтичане на давностните срокове в хода на представителния иск за мерки за преустановяване или забрана. Идентифицираните недостатъци по отношение на механизма за обезщетяване на потребителите в ситуации на масово увреждане, ако не бъдат разрешени, ще продължат да оказват неблагоприятно влияние върху неговата ефективност, дори се очаква да се задълбочават с времето с нарастване на 10 потребителските сделки в резултат на глобализацията и цифровизацията. 1.2 Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). В България, колективната защита на потребителите е уредена в глава девета, раздел IV “Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите“ от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а производството по тези искове е уредено в глава XXXIII "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 2 на ЗЗП, всяко действие на търговец, което уврежда колективни интереси на потребителите и противоречи на разпоредбите на изброените в нея български закони и закони на държавите-членки на Европейския съюз, които въвеждат изрично посочени европейски директиви, съставлява нарушение на колективните интереси на потребителите. Нарушенията на колективни интереси на потребителите се санкционират чрез предявяване пред съдилищата на искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите от страна на Комисията за защита на потребителите и на сдруженията за защита на потребителите. Исковете за преустановяване на нарушения имат сериозен превантивен ефект, тъй като могат да бъдат предявени във всеки един момент от началото на нарушението, без да е необходимо да се изчаква настъпването на евентуален вредоносен резултат. Въпреки това, съществуват редица проблеми в практиката, които оказват влияние върху ефективността на исковете за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на законодателството за защита на потребителите. Основните идентифицирани проблеми, които оказват влияние са, както следва: продължителност на съдебните процедури, ограниченото въздействие на решенията за преустановяване и забрана на практики (решението има ефект само между страните, т.е. за същото нарушение, извършено от друг търговец е необходимо предявяване на друг съдебен иск) и ниският размер на санкциите за неспазване решенията на съда. Както е посочено и по-горе, продължителността на съдебните процедури е ключова пречка, намаляваща ефективността на исковете за преустановяване и забрана на нарушения, тъй като същата може да варира от няколко месеца до години, видно от данните, предоставени в годишните доклади за дейността на Комисията за защита на потребителите за 2021 и 2022 година. Ограниченото действие на решенията за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на законодателството за защита на потребителите, съставлява съществен проблем при прилагане на законодателството относно колективните искове. Проблемът се състои в това, че съдебните решения имат ефект само между страните в съдебните производства, което означава, че решението поражда ефект само по отношение на търговеца, срещу който е предявен иска за преустановяване или забрана, но не и по отношение на други търговци, които използват същата незаконна практика или същите неравноправни условия в предлаганите от тях договори. В резултат на това, Комисията за защита на потребителите и сдруженията за защита на потребителите трябва да предявят отделни колективни искове срещу всеки търговец, който използва същата незаконна практика или същите неравноправни условия. Това от своя страна надхвърля техните човешки и финансови ресурси и не на последно място, е допълнителна тежест за съд ебната система. Законът за защита на потребителите предвижда също и предявяване на искове за обезщетяване за вреди на колективните интереси на потребителите. Съгласно закона, само сдружения за защита на потребителите имат право да предявят такива искове. Законът за защита на потребителите предвижда възможност за предявяване на следните колективни искове за обезщетение: - иск по чл. 188, ал. 1 от ЗЗП за защита на колективните интереси на всички потребители. При този вид иск, сдруженията на потребителите имат право да предявят иск за обезщетяване на 11 вредите, причинени на колективните интереси на потребителите. Полученото обезщетение може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите ; и - иск по чл.189, ал.1 от ЗЗП, когато са причинени вреди на двама или повече потребители. При него сдруженията на потребителите могат да предявят единствено от името на потребителите иск пред съда за обезщетение на претърпените от тях вреди. Основните идентифицирани проблеми при прилагане на исковете за обезщетение, които оказват влияние върху тяхната ефективност са сложността на производствата и наличието на давностни срокове за предявяване на искове за обезщетение, докато е висяща процедурата за преустановяване и забрана. За да бъде предявен някой от тези два иска за обезщетение (по чл. 188, ал. 1 или по чл. 189, ал. 1 от ЗЗП) е необходимо първо да е установено нарушение на законодателството за защита на потребителите, чрез заведен иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Това обикновено отнема доста дълъг период от време, през който в много случаи изтича давностния срок за предявяване на иск за обезщетение. Поради това, за съжаление броят на заведените искове за обезщетение на вреди от приемането на Закона за защита на потребителите до този момент е изключително малък. Към настоящия момент, идентифицирания проблем не може да се реши в рамките на съществуващото национално законодателство и възниква въпросът, дали съществуващият режим за предявяване на колективни искове по Закона за защита на потребителите и ГПК не се нуждае от промяна в светлината на икономическата глобализация и цифровизация, и във връзка с повишения риск от нарушения на законодателството на ЕС, които засягат колективните интереси на потребителите и в светлината на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите. 1.3.Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Идентифицираните проблеми не могат да се решат в рамките на съществуващото законодателство, тъй като е необходимо да бъдат въведени редица нови за Закона за защита на потребителите и за Гражданския процесуален кодекс норми и положения. Необходимо е да се извършан промени в националното законодателство относно: - разширяване на материалния обхват на исковете за преустановяване на нарушенията и за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите; уеднаквяване на критериите за признаване на квалифицираните организации, предвидени в националното законодателство с тези, предвидени в Директива (ЕС) 2020/1828; - предвиждане на изисквания относно финансиране на исковете за обезщетение за защита на колективните интереси на потребителите; - предоставяне на информация на потребителите от страна на квалифицираните организации за исковете за защита на колективните интереси на потребителите; - установяването на система от санкции, приложими както при неизпълнение или неспазване на мерки за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, така и при неизпълнение от страна на търговец на мерки във връзка с предоставяне на информация, относно всяко окончателно решение или споразумение, и също при не предоставяне на доказателства, разпоредени от съда. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на ЕС. Законопроектът изпълнява и мярка от Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС за 2023. Мярката е прехвърлена в Плана за действие за 2024 г., със срок за изпълнение 31.01.2024 г. Предложените промени са в резултат на задължението за въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828. Необходимо е също така, да се въведат мерките, посочени в т.1.3. 12 С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта ще са направи допълнение на Гражданския процесуален кодекс, чрез създаване на нова глава тридесет и три „а“. “Производство за защита на колективните интереси на потребителите“ . Предявяването на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите по Директива (ЕС) 2020/1828, с които се регламентират производствата по искове за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и по искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите, ще се уреди в Гражданския процесуален кодекс, в посочената по-горе глава тридесет и три „а“. В съответствие с изискванията на чл. 12 (2) на Директива (ЕС) 2020/1828, индивидуалните потребители, които принадлежат към групата потребители, няма да дължат разноски за производството по представителен иск за обезщетение за вреди. Ще се предвиди спиране на давностните срокове за предявяване на представителен иск за обезщетение (давностните срокове ще спират да текат по отношение на заинтересованите потребители от момента на предявяване на представителен иск за преустановяване или забрана на практика до влизане в сила на окончателното решение на съда по предявения представителен иск за преустановяване или забрана на практиката). По отношение на действието на решенията по представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите: в съответствие с чл. 15 на Директива (ЕС) 2020/1828, глава тридесет и три „а“ “Производство за защита на колективните интереси на потребителите“ от ГПК ще предвиди, че влязло в сила съдебно решение, с което се установява нарушение на колективните интереси на потребителите ще може да се ползва от всички страни като доказателство във всеки иск за обезщетение за вреди срещу същия търговец за използване на същата практика. Законопроектът ще въведе следните нови моменти в националното законодателство по отношение на исковете за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и на исковете за вреди на колективните интереси на потребителите: ✓ ще се разшири значително материалния обхват на представителните искове; ✓ ще се разшири кръгът на квалифицираните организации, имащи право да предявяват представителни искове за обезщетение за вреди; ✓ ще се предвидят се единни критерии за признаване на квалифицираните организации; ✓ ще се предвиди задължение за търговеца за информиране на заинтересованите потребители от представителния иск за обезщетение; ✓ ще се уредят производствата по искове за преустановяване или забрана на практики и по искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите. Съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828, всяка организация, която желае да бъде призната за квалифицирана организация да предявя искове за преустановяване и забрана на практики и на искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите ще трябва да отговарят на следните изисквания: ✓ да е юридическо лице и да може да докаже 12 месеца реална обществена дейност за защита на интересите на потребителите преди подаването на заявлението за признаване; ✓ в съответствие с предмета на своята дейност, да има законен интерес да защитава интересите на потребителите; ✓ да е с нестопанска цел; ✓ да е независима и да не се влияе от лица, различни от потребителите, по специално от търговци, които имат икономически интерес от предявяване на представителен иск, включително в случай на финансиране от трети страни, и за тази цел, да е установила процедури за предотвратяване на такова влияние, както и за предотвратяване на конфликти на интереси между нея, лицата, които ѝ предоставят финансиране и интересите на потребителите; ✓ да оповестява публично на ясен и разбираем език чрез подходящи средства, по-специално на 13 своята интернет страница, информация, която доказва, че организацията отговаря на посочените по-горе критерии, и информация относно източниците на своето финансиране като цяло, своята организационна, управленска и членска структура, своя предмет на дейност и своите дейности. 1.5.Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на глава девета, раздел IV,“Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите“ от Закона за защита на потребителите и на глава Тридесет и трета от ГПК „Производство по колективни искове“. 2. Цели: Обща цел: Изготвеният проект на ЗИД на Закона за защита на потребителите има следните общи цели: - да създаде условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988, да гарантира непротиворечиво тълкуване на разпоредбите на регламента от страна на икономическите оператори и от органите за надзор на пазара и да обезпечи, че потребителите са защитени от опасни продукти. - да въведе в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828. Наред с посочените общи цели, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите има и следните специфични цели: За Проблем 1: Липса на правна рамка за безопасност на продуктите, продавани онлайн и чрез онлайн местата за търговия и за надзор на пазара за обща безопасност на продуктите в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/988. Цел 1: Обезпечаване безопасността на всички продукти и рискове, влизащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988, в т.ч. и за продукти и рискове, свързани с новите технологии, продуктите, свързани с интернет. Цел 2: Обезпечаване безопасност на продуктите, влизащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988, продавани онлайн и чрез онлайн местата за търговия. Цел 3 : Определяне на органи за надзора на пазара за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988, и по-добро съгласуване на изискванията за безопасност на хармонизираните и нехармонизираните потребителски продукти. За Проблем 2: Липса на правна рамка за изземване на опасни продукти от потребителите и на правни средства за защита на потребителите в случаите на изземване опасни продукти в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/988. Наличие на административна тежест в процедурата по чл.181р от Закона за защита на потребителите. Цел 1 : Повишаване ефективността на изземванията на опасни продукти от потребителите . Цел 2 : Обезпечаване на ефективен мониторинг на действията на икономическите оператори за изземване на опасни продукти от потребителите. Цел 3: Подобряване на възможностите за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни продукти. Цел 4: Намаляване на административната тежест в процедурата по чл.181р от ЗЗП. За проблем 3: Неефективен механизъм за преустановяване и забрана на практики, които са в 14 нарушение на законодателството за защита на потребителите и за обезщетяване на потребителите в ситуации на масово увреждане. Цел 1: Подобряване ефективността на съществуващия механизъм за предявяване на искове за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Цел 2 : Подобряване ефективността на съществуващия механизъм за предявяване на искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите. Цел 3: Отстраняване на последиците от нарушенията на законодателството за защита на потребителите, които засягат колективните интереси на потребителите. 3. Заинтересовани страни: За проблем 1: Липса на правна рамка за безопасност на продуктите, продавани онлайн и чрез онлайн местата за търговия и за надзор на пазара за обща безопасност на продуктите в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/988. Пряко заинтересовани страни: 1. Всички икономически оператори - производители, упълномощени представители, вносители, дистрибутори, доставчици на онлайн места за търговия, доставчици на услуги за обработка на поръчки, които пускат или предоставят на българския пазар продукти, предназначени за потребителите, които влизат в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988. Всички икономически оператори ще имат задължения относно пускането и предоставянето на пазара на безопасни продукти, в зависимост от тяхната роля на пазара, независимо дали продуктите се предлагат от разстояние (онлайн или чрез онлайн местата за търговия) или на място във физически обекти. Икономическите оператори ще имат следните задължения: ✓ проследимост на продуктите - за производители и вносители; ✓ проследимост на продуктите – за онлайн търговците (онлайн търговци на дребно, дистрибутори или доставчици на онлайн местата за търговия) задължение за проследимост на продуктите и предоставяне на друга информация относно безопасността на продуктите; ✓ проследимост на продукти, които е вероятно да представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите - отнася се за всички икономически оператори, които пускат или предоставят на пазара такива продукти. По информация от Публичния списък на електронните магазини, поддържан от Национална агенция по приходите, броят на онлайн магазините нараства всяка година и към момента възлиза на 27 643 електронни магазина. По данни на Националния статистически институт, общият брой на търговските обекти за продажба на нехранителни стоки на дребно към 31.12.2021 г. е 70 123 магазина. Не са налице официални данни по отношение броя на вносителите и дистрибуторите на български пазар. Следва да се има предвид, че през последните месеци в Комисията за защита на потребителите се получават митнически уведомления за внос на стоки, които попадат в областта на общата безопасност на продуктите и от страна на физически лица. Броят на действащите производители, упълномощени представители, вносители, дистрибутори, доставчици на онлайн места за търговия, доставчици на услуги за обработка на поръчки на националния пазар, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988 е динамична величина, поради което е трудно да бъдат посочени конкретни количествени данни за заинтересованите икономически оператори. 15 2. Органи за надзор на пазара: ➢ Комисията за защита на потребителите за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988; ➢ Контролните органи, определени като органи за надзор на пазара за прилагане на Регламент (EС) 2019/1020 за продуктите, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент 2019/1020 - за прилагане на глава I, глава III, раздел II, глава IV, глава VI, глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988. Предоставят се нови правомощия на Комисията за защита на потребителите за надзор на пазара, в съответствие с предвидените правомощия в Регламент (EС) 2019/1020 за надзор на пазара. Уеднаквяват се правомощията на органите на надзор на пазара на хармонизираните и нехармонизираните продукти, което ще има за резултат подобряване на взаимодействието между органите за надзор на пазара и използване на съществуващите структури и ресурси. 3. Потребители - всички потребители, съгласно дефиницията на Закона за защита на потребителите, които сключват договори за продажба на стоки от разстояние и/или на място във физически обекти. Прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988 ще доведе до по-големи ползи за защита здравето и безопасността на потребителите, особено по отношение намаляване на рисковете, породени от новите технологии. Съгласно оценката на въздействие, изготвена от Европейската комисия, Регламент (ЕС) 2023/988 ще доведе до „значителни“ ползи за потребителите в т. ч. намаляване появата на опасни продукти, намаляване случаите на наранявания, причинени от тях, както и последващо повишаване на доверието на потребителите. 4. Сдружения за защита на потребителите: Регламент (ЕС) 2023/988 предвижда, посредством създадения и поддържан от Европейската Комисия уеб портал „Safety Gate“, сдруженията на потребителите да имат възможност да подават информация за продукти, които може да породят риск за здравето и безопасността на потребителите. Две представителни сдружения на потребителите в България и едно сдружение, работещо на национално ниво. 5. Министерство на икономиката и индустрията - провежда и координира държавната политика за защита на потребителите и предприема мерки за нейното интегриране при провеждане на другите секторни и хоризонтални политики. За Проблем 2: Липса на правна рамка за изземване на опасни продукти от потребителите и на правни средства за защита на потребителите в случаите на изземване опасни продукти в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/988. Наличие на административна тежест в процедурата по чл.181р от Закона за защита на потребителите. Пряко заинтересовани страни: 1. Всички икономически оператори, посочени и за проблем 1: производители, упълномощени представители, вносители, дистрибутори, доставчици на онлайн места за търговия, доставчици на услуги за обработка на поръчки, които пускат или предоставят на българския пазар хармонизирани продукти, предназначени за потребителите, които влизат в обхвата на в Регламент (ЕС) 2023/988. Всички икономически оператори, независимо дали продават онлайн или офлайн ще имат задължения относно пускането и предоставянето на пазара на безопасни продукти, в зависимост от тяхната роля на пазара, за изземване на опасни продукти от потребителите и за предоставяне на информация на потребителите, свързана с изземването и за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни продукти. Поради широкия обхват на Регламент (ЕС) 2023/988, чиито разпоредби ще се прилагат изцяло за нехармонизираните продукти, а част от неговите разпоредби ще се прилагат и за хармонизираните 16 продукти, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 е изключително трудно да се установи точния брой на икономическите оператори на националния пазар, които следва да се съобразят с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988. 2. Органи за надзор на пазара: ➢ Комисията за защита на потребителите за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988; ➢ Контролните органи, определени като органи за надзор на пазара за прилагане на Регламент (EС) 2019/1020 за продуктите, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент 2019/1020 - за прилагане на глава I, глава III, раздел II, глава IV, глава VI, глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988. Предоставят се нови правомощия на органите за надзор на пазара по отношение изземването на опасни продукти. Органите за надзор на пазара по Регламент 2019/1020 ще имат нови задължения за надзор по отношение изземването на опасни продукти от потребителите. 3. Потребители - всички потребители, съгласно дефиницията на Закона за защита на потребителите, които сключват договори за продажба на стоки от разстояние и/или на място във физически обекти. Прилагането на регламента ще има положителен ефект върху доверието на потребителите, което от своя страна ще увеличи търсенето на потребителски стоки, предлагани от разстояние и чрез различни онлайн канали. Прилагането на регламента ще намали наличието на опасни продукти на пазара, което от своя страна ще ограничи вредите за потребителите, породени от неефективни изземвания на опасни продукти. 4. Сдружения за защита на потребителите: Регламент (ЕС) 2023/988 предвижда, посредством създадения и поддържан от Европейската Комисия уеб портал „Safety Gate“, сдруженията на потребителите да имат възможност да подават информация за продукти, които може да породят риск за здравето и безопасността на потребителите. Две представителни сдружения на потребителите в България и едно сдружение, работещо на национално ниво. Всички организации, отговарящи на изискванията, желаещи да бъдат признати за органи за алтернативно решаване на спорове. 5. Министерство на икономиката и индустрията - провежда и координира държавната политика за защита на потребителите и предприема мерки за нейното интегриране при провеждане на другите секторни и хоризонтални политики . За проблем 3: Неефективен механизъм за преустановяване и забрана на практики, които са в нарушение на законодателството за защита на потребителите и за обезщетяване на потребителите в ситуации на масово увреждане. Пряко заинтересовани страни: Потребители: всички потребители, съгласно дефиницията на Закона за защита на потребителите, чиито права могат да бъдат засегнати или вече са засегнати в резултат на неспазване на разпоредбите на законодателството за защита на потребителите; Търговци: всички икономически оператори, които не спазват разпоредбите на законодателството за защита на потребителите и с това нарушават интересите на голям брой потребители; Квалифицирани организации: организации, имащи право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите, които са признати от министъра на икономиката и индустрията и са включени в списъка на квалифицираните организации в Република България, имащи право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите; 17 Комисията за защита на потребителите, като квалифицирана организация в Република България, имаща право да предявява представителни искове за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите; Квалифицирани организации определени от държави-членки на ЕС за предявяване на трансгранични представителни искове. Министърът на икономиката и индустрията като компетентен орган за признаване на квалифицираните организации за предявяване на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите; Съдилищата в Република България: като органи на съдебната власт, които разглеждат и се произнасят по предявени представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите; Европейския потребителски център в България: като орган предлагащ безплатна и индивидуална информация, съвети и съдействие на потребители, които имат проблеми с покупки зад граница в ЕС, Исландия, Норвегия или Обединеното кралство. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариантите на действие са: Вариант 1 „Без действие“ се използва като основа за сравнение на възможните опции, като това помага да бъде идентифицирано въздействието на разглежданите варианти. Този вариант проектира развитие на настоящата ситуация без промени в националната нормативна уредба и регулаторна намеса. Вариант 2: „Приемане на мерки за въвеждане и/или прилагане в националното законодателство на изискванията на акт на органите на Европейския съюз“ предвижда да бъдат извършени изменения и допълнения в Закона за защита на потребителите, за да се осигури прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988 и въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителните искове - Приемане на проекта на ЗИД на Закона за защита на потребителите. 4.1. По проблем 1: Липса на правна рамка за безопасност на продуктите, продавани онлайн и чрез онлайн местата за търговия и за надзор на пазара за обща безопасност на продуктите в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/988. Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант нормативната уредба не се изменя и не се осигурява прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988. Ще продължи да се прилага действащото законодателство, с което не се решава Проблем 1. Действащият Закон за защита на потребителите не регламентира безопасността на продуктите, влизащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988, продавани онлайн или чрез онлайн местата за търговия и относно рисковете, свързани с новите технологии, продуктите, свързани с интернет. Няма да се определят органи за надзор на пазара за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988. Няма да се уеднаквят правилата за безопасност на хармонизираните и нехармонизираните продукти. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант (неприемане на проекта на ЗИД на ЗЗП) не се очакват положителни въздействия върху заинтересованите страни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че не се приеме предложената промяна и не се осигури прилагането на Регламент (ЕС) 18 2023/988: • ще е налице несъответствие между националното законодателство и законодателството на ЕС за общата безопасност на продуктите, което може да доведе до стартиране на процедура за нарушение срещу България за неприлагане на европейските разпоредби; • в резултат на несъответствията и на възможно противоречиво тълкуване между разпоредбите на регламента и тези на Закона за защита на потребителите може да бъде нарушено нормалното функциониране на пазара на продукти в България. Това би поставило икономическите оператори в неравностойно положение по отношение на участието им в единния европейски пазар; • дефиницията на термина „стока“ в Закона за защита на потребителите няма да бъде променено, така че рисковете за безопасността, произтичащи от софтуера ще бъдат обхванати, само ако софтуерът е вграден в даден продукт, към момента на пускането му на пазара. Няма да има специални изисквания по отношение актуализация на софтуера; • производителите, установени извън ЕС няма да имат лице, установено в ЕС, което да отговаря за нехармонизираните продукти в ЕС, което да отговаря за всички въпроси, свързани с безопасността на продуктите (отговорен представител); • органите за надзор на пазара на хармонизираните продукти няма да имат правомощия за безопасност на продуктите, продавани онлайн и чрез онлайн местата за търговия. Не се очакват макроикономически ефекти със значително въздействие от прилагането на Вариант 1. Разликите в прилагането на законодателството за обща безопасност на продуктите в държавите- членки на ЕС ще останат, поради различната оценка на риска от органите за надзор на пазара в различните държави-членки. Не се очаква въздействие върху конкуренцията и иновациите. Ще се запази правната несигурност по отношение прилагане на изискванията за обща безопасност в частта софтуер на продуктите. Дефиницията на термина „продукт“ няма да включва софтуер. Въздействия върху икономическите оператори: Не се очакват въздействия на равнището на предприятията поради прилагането на Вариант 1 за конкретни видове икономически оператори, в т.ч. и за онлайн търговци и за доставчиците на онлайн местата за търговия. Този вариант няма да доведе до увеличаване на свързаните с безопасността на продуктите разходи за икономическите оператори, поради което не се очаква той да окаже въздействие върху цените на потребителските продукти на националния пазар. Въздействия върху потребителите: При този вариант няма да има ползи за потребителите. Вариант 1 няма да допринесе за намаляване на опасните продукти на националния пазар, както и за намаляване броя на злополуките и нараняванията, причинени от опасни продукти. Няма да бъдат намалени рисковете за безопасността на потребителите, дължащи се на продукти, продавани онлайн или чрез онлайн местата за търговия. Тъй като надзорът на онлайн местата за търговия няма да бъде подобрен, потребителите ще продължат да бъдат изложени на рискове по отношение безопасността на продуктите. С нарастващата роля на онлайн платформите в сектора на търговия на дребно, разходите за обществото, породени от опасни продукти, предоставени чрез онлайн местата за търговия от трети държави е възможно да се увеличат. Поради това не се очаква Вариант 1 да повиши нивото на защита на потребителите, включително и на уязвимите групи потребители, като например децата и възрастните хора. Този вариант няма да допринесе за повишаване доверието на потребителите. Въздействия върху органите за надзор на пазара: Вариант 1 няма да има ползи за органите за надзор на пазара. При този вариант няма да се приведе в съответствие рамката за надзор на пазара за хармонизираните и нехармонизираните потребителски продукти. Няма да има единни общи изисквания за предприятията и отговорности и правомощия на органите за надзор на пазара. Ще остане риска от извършване на различаващи се оценки на риска от органите за надзор на пазара. Отговорностите и правомощията на органите за надзор на пазара ще останат различни по отношение на хармонизираните и нехармонизираните 19 потребителски продукти. Този вариант не е свързан с допълнителни разходи за органите за надзор на пазара. Социални въздействия, въздействия върху околната среда: Не се очаква Вариант 1 да има социално или екологично въздействие. Този вариант няма да доведе до намаляване броя на опасните продукти, пуснати или предоставени на националния пазар. Няма да доведе до намаляване на случаите на наранявания, причинени от потребителски продукти и респективно до намаляване на разходите за здравеопазване за лечения на наранявания, свързани с продукта. Вариант 1 няма да допринесе за постигане на по-високо равнище на защита на потребителите и по-високо равнище на защита на околната среда. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант 1 „Без действие“ има пряко или косвено действие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: При Вариант 1 „Без действие“ няма промяна по отношение на административната тежест. Няма да се намали регулаторната сложност и тежест за предприятията. 1. 1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране , такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Създаване на условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 по отношение продажбите онлайн и чрез онлайн местата за търговия“: Описание: Вариант 2 предвижда приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Осигурява се прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988 и се изпълняват поставените в него цели, с което се постига съответствие с новите европейски изисквания за обща безопасност на продуктите и извършването на надзор на пазара за обща безопасност на продуктите. Осигурява се прилагане на съответните разпоредби за надзор на пазара от Регламент (EС) 2019/1020 по отношение на продуктите, влизащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988. По конкретно, с проекта на акт се регламентира следното: • осигуряват се мерките за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988, включително посочване на задълженията на икономическите оператори, в т.ч. и на доставчиците на онлайн местата за търговия; включване на езиковите изисквания за предоставяне на информация от страна на икономическите оператори и разписване на санкции за нарушаване на изискванията на Регламента; • въвежда се задължение за всички продукти от нехармонизираното законодателство на ЕС, да се обезпечи наличието на икономически оператор, установен в ЕС, който отговаря за безопасността на продукта; • осигуряват се мерките за прилагане на съответните разпоредби за надзор на пазара от Регламент (EС) 2019/1020 по отношение на продуктите, влизащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988 ; • осигуряват се мерките за прилагане на задълженията на доставчиците на онлайн местата за търговия от Регламент (ЕС) 2022/2065 по отношение безопасността на продуктите; • определят се специфични изисквания към доставчиците на онлайн местата за търговия за безопасност на продуктите, търгувани чрез онлайн местата за търговия; • определят се органите за надзор на пазара за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988, както следва: - Комисията за защита на потребителите; 20 - контролните органи, определени като органи за надзор на пазара за прилагане на Регламент (EС) 2019/1020 за продуктите, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент 2019/1020 - за прилагане на глава I, глава III, раздел II, глава IV, глава VI, глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988; • определят се правомощията на органите за надзор на пазара, в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020; • предоставят се нови правомощия на органите за надзор на пазара по отношение на онлайн местата за търговия; • определя Комисията за защита на потребителите да координира дейността на органите за надзор на пазара във връзка с безопасността на продуктите, влизащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988; • определя Комисията за защита на потребителите като единно национално звено за контакт на Република България в системата за бързо предупреждение за обмен на информация за корективите мерки за опасни продукти „Safety Gate“, съгласно Регламент (ЕС) 2023/988 ; • въвеждат се аспекти, свързани с продуктите, имитиращи храни при оценката за безопасност на продуктите. Предвид на това, че разпоредбите на Регламент (ЕС) 2023/988 за обща безопасност на продуктите ще се прилагат частично и за продуктите, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 - за прилагане на глава I, глава III, раздел II, глава IV, глава VI, глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988 ще се извършат промени в следните закони, съдържащи изисквания за безопасност за определени продукти: - Закона за техническите изисквания към продуктите; - Закона за здравето; - Закона за медицинските изделия; - Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия; - Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси; - Закона за защита на растенията; - Закона за движението по пътищата. Промените в посочените закони ще предвидят мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 и по точно задължения на икономическите оператори и на доставчиците на онлайн местата за търговия за безопасност на продуктите при продажбите от разстояние, продажбите чрез онлайн платформите, както и санкции за не спазване на изискванията. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Вариант 2 предвижда привеждане в съответствие на правилата за надзор на пазара, които ще се прилагат за хармонизираните и нехармонизираните продукти. По ясната правна рамка за безопасност на продуктите ще намали разходите за привеждане в съответствие и административната тежест на предприятията. Това ще осигури еднакви условия на конкуренция за предприятията. Очаква се, че въвеждането на новите правила за обща безопасност на продуктите ще допринесе за преодоляване на пречките за продажба на стоки, произтичащи от различията в националното право на държавите-членки на ЕС и за преодоляване фрагментирането на пазара. Сближаването на правилата за обща безопасност на продуктите и за надзор на пазара на хармонизираните и нехармонизираните продукти в целия ЕС в дългосрочен план ще насърчи икономическия растеж. Вариант 2 ще допринесе за повишаване на конкуренцията и конкурентоспособността. Регламентирането на изискванията за обща безопасност относно пускането и предоставянето на продукти на пазара ще повиши конкуренцията в рамките на единния вътрешен пазар на ЕС и на националния пазар, ще допринесе за по-голям избор на безопасни стоки на по-конкурентни цени за потребителите, ще повиши тяхната информираност. Положителното въздействие върху конкурентоспособността на икономиката на ЕС в най-общ 21 смисъл ще доведе до нови възможности за търговия. Това означава преки ползи и за местните предприятия. Вариант 2 ще окаже положително въздействие върху макроикономическата среда, тъй като ще осигури възможности за повишаване на конкурентоспособността, а в тази връзка и на икономическия растеж и заетостта. Ще се подобри функционирането на единния пазар на ЕС и по-добрата равнопоставеност между предприятията, отчасти чрез възпиращия ефект върху недобросъвестните търговци. При този вариант ще се осигури пълно съответствие на националното законодателство с европейското по отношение на изискването за обща безопасност на продуктите. Ще се увеличат възможностите на икономическите оператори да участват ефективно в единния пазар на ЕС при продажба на стоки офлайн и онлайн, като те ще получат достъп до повече от една национална територия. Привеждането в съответствие на правилата за надзор на пазара за хармонизираните и нехармонизираните продукти ще създаде равнопоставени условия на конкуренция. Въздействия върху икономическите оператори: Чрез дадените правомощия на Комисията за защита на потребителите и на другите органи за надзор на пазара ще се осигури възможност за ефективен надзор на пазара за продуктите, влизащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988. Вариант 2 ще окаже въздействие върху разходите на предприятията за адаптиране на дейността им към новата хармонизирана регулаторна рамка, като те ще извършат еднократни разходи, които обаче ще бъдат значително по-ниски от разходите за адаптиране към националното законодателство на всяка отделна държава-членка на ЕС. Основните разходи, свързани със спазване на регламента от икономическите оператори са както следва: - разходи за привеждане в съответствие на икономическите оператори: създаване на вътрешни процедури за безопасност на продуктите, изпитване на продуктите, изземване на опасни продукти; - разходи за спазване на задълженията за предоставяне на информация за безопасността на продуктите, при поискване от органите за надзор на пазара. Въздействия върху потребителите: Вариант 2 ще се има положително въздействие върху потребителите поради по-широкия обхват и по-голямата ефективност при защита на потребителите от опасни продукти, по специално по отношение намаляване на рисковете от новите технологии и при продажбата на продукти онлайн и чрез онлайн местата за търговия. Този вариант ще повиши безопасността на потребителите в онлайн среда и ще окаже положително въздействие върху доверието на потребителите. Този вариант ще допринесе за намаляване броя на опасните продукти на националния пазар и за намаляване броя на причинените от тях наранявания. Вариант 2 ще повиши нивото на защита на потребителите, включително защитата на уязвимите потребители, тъй като прилагането на новото законодателство ще съдейства за недопускане на опасни продукти на националния пазар. Ще се създадат условия за пускане и предоставяне на пазара на продукти, за които е гарантирано, че са безопасни. Въздействия върху органите за надзор на пазара: В оценката на въздействието на регламента за общата безопасност на продуктите, Европейската комисия посочва, че привеждането в съответствие на разпоредбите за надзор на пазара на хармонизирани и нехармонизирани продукти ще доведе до подобряване ефективността на надзора на пазара и ще доведе до икономии на разходи, оценени на 0,7 милиона евро годишно в целия ЕС. Като цяло, ефективността на надзора на пазара ще се увеличи, главно в резултат на по-голям възпиращ ефект на санкциите и предвидения в регламента арбитражен механизъм за оценка на риска между органите за надзор на пазара в различните държави-членки на ЕС. Що се отнася до разходите, Европейската комисия оценява, че прилагането на регламента от органите за надзор на пазара на държавите-членки би довело до относително умерени еднократни 22 разходи за адаптиране и изпълнение. Органите за надзор на пазара ще имат следните разходи: прилагане на регламента, координация между органите за надзор на пазара, както на национално ниво, така и в рамките на ЕС чрез уеб портала „Safety Gate“. Същевременно, се очаква намаляване на административната тежест за органите за надзор на пазара чрез хармонизиране на правилата за надзор на пазара на хармонизираните и нехармонизираните продукти, интегриране на правилата за безопасност на продуктите, имитиращи храни, с правилата за безопасност на нехармонизираните продукти. Социални въздействия Очаква се Вариант 2 да има положително социално въздействие по отношение на системата на здравеопазване и социалната система. Очаква се, че в резултат на новите изисквания за обща безопасност на продуктите и увеличените правомощия на органите за надзор на пазара за прилагане на законодателството, ще се намалят разходите за здравни грижи за причинени от продуктите наранявания. Въздействия върху околната среда: Очаква се Вариант 2 да подобри безопасността на потребителите, като същевременно намали рисковете за околната среда. Този вариант ще има положително въздействие и ще гарантира по- високо равнище на живот на потребителите, както и опазване на околната среда. Това положително въздействие ще се засили чрез по-добро правоприлагане на законодателството за безопасност на продуктите. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 2 ще възникнат разходи за икономическите оператори, тъй като те ще трябва да изпълнят или гарантират изпълнението на съответните изисквания за обща безопасност на продуктите, предвидени в Регламент (ЕС) 2023/988. Това се отнася в най-голяма степен за производителите, които ще трябва да изготвят вътрешни процедури за безопасност на техните продукти, да извършват изпитване на продуктите преди тяхното пускане или предоставяне на пазара. Ще възникнат допълнителни разходи за икономическите оператори, които пускат или предоставят на пазара хармонизирани продукти, тъй като за тях ще възникнат нови задължения по отношение безопасността на продуктите, продавани онлайн и чрез онлайн местата за търговия. Ще възникнат допълнителни разходи за онлайн търговците и за доставчиците на онлайн местата за търговия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че този вариант ще има пряко или косвено отрицателно въздействие върху малките и средни предприятия. Въздействията върху малките и средни предприятия не се различават по същество от въздействията върху останалите икономически оператори. Административна тежест: При Вариант 2 изискванията за обща безопасност на продуктите на предприятията и отговорностите и правомощията на органите за надзор на пазара ще бъдат до голяма степен еднакви за хармонизираните и нехармонизираните потребителски продукти. Също така, разликите в прилагане на новото законодателство за обща безопасност на продуктите в различните държави- членки на ЕС ще бъдат намалени, което вероятно ще допринесе за намаляване на регулаторната сложност и по този начин за намаляване на административната тежест за предприятията. Съществува потенциал за намаляване на регулаторната тежест за предприятията, благодарение на предвидения в Регламент (ЕС) 2023/988 арбитражен механизъм за оценка на риска между органите 23 за надзор на пазара в различните държави-членки на ЕС. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значит елни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за 4.2. По проблем 2: Липса на правна рамка за изземване на опасни продукти от потребителите и на правни средства за защита на потребителите в случаите на изземване на опасни продукти в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/988. Наличие на административна тежест в процедурата по чл.181р от Закона за защита на потребителите. Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант нормативната уредба не се изменя и не се осигурява прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988. Ще продължи да се прилага действащото законодателство, с което не се решава Проблем 2. Няма да има промяна в механизма за изземване на опасните продукти от потребителите, предвиден в ЗЗП и в Наредбата за реда и условията за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите, в случаите на изземване на опасни стоки. Този ред обаче, се прилага само за нехармонизираните продукти и не съответства напълно на изискванията на регламента за изземване на опасни продукти и за предоставяне на правни средства за обезщетяване на потребителите. Освен това, действащото законодателство не съдържа изисквания за изземване на опасни продукти от потребителите в хармонизираната област. Няма да се намали административната тежест за организациите, отговарящи на изискванията и желаещи да бъдат признати за орган за алтернативно решаване на спорове. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант (неприемане на проекта на ЗИД на ЗЗП) не се очакват положителни въздействия върху заинтересованите страни, в т.ч. и върху организациите, отговарящи на изискванията и желаещи да бъдат признати за орган за алтернативно решаване на спорове. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че не се приемат предложените изменения и допълнение на ЗЗП и на съответните закони, които съдържат мерки за прилагане на хармонизирани продукти, обхванати от актовете на Европейския съюз, включени в Приложение I на Регламент 2019/1020, посочени в т. 1.4 по отношение на Проблем 2 и не се осигури прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988: • потребителите няма да се ползват от подобрения механизъм за изземване на опасни продукти по отношение на нехармонизираните продукти; • потребителите няма да се ползват от механизъм за изземване на опасни хармонизираните продукти; • потребителите няма да имат средства за правна защита в случаите на изземване на опасни продукти, предвидени в Регламент (ЕС) 2023/988. Няма да се намали административната тежест за организациите, отговарящи на изискванията и желаещи да бъдат признати за орган за алтернативно решаване на спорове. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Въздействия върху икономическите оператори: Не се очакват въздействия на равнището на предприятията поради прилагането на Вариант 1 за конкретни икономически оператори, в т.ч. и за онлайн търговците и за доставчиците на онлайн местата за търговия. Този вариант няма да доведе до увеличаване на свързаните с безопасността на продуктите разходи за икономическите оператори, поради което не се очаква той да окаже въздействие върху цените на потребителските продукти на националния пазар. Не се очакват 24 въздействия върху организациите, отговарящи на изискванията и желаещи да бъдат признати за орган за алтернативно решаване на спорове. Въздействия върху потребителите: При този вариант няма да има ползи за потребителите . Вариант 1 няма да допринесе за намаляване на опасните продукти на националния пазар, както и за намаляване броя на злополуките и нараняванията, причинени от опасни продукти. Потребителите няма да имат средства за правна защита за обезщетяване в случаите на изземване на опасни продукти в хармонизираната област. Въздействия върху органите за надзор на пазара: Вариант 1 няма да има ползи за органите за надзор на пазара. Органите за надзор на пазара няма да могат да разпоредят изземване от потребителите на опасни продукти от хармонизираната област. Социални въздействия, въздействия върху околната среда: Не се очаква Вариант 1 да има социално или екологично въздействие. Този вариант няма да доведе до намаляване броя на опасните продукти, пуснати или предоставени на националния пазар. Няма да доведе до намаляване на случаите на наранявания, причинени от потребителски продукти и респективно до намаляване на разходите за здравеопазване за лечения на наранявания, свързани с продукта. Вариант 1 не предвижда предоставянето на ефективни и безплатни средства за правна защита на потребителите, закупили опасен продукт, който е бил иззет от органите за надзор на пазара, или чието изземване е било инициирано от икономически оператор. Вариант 1 няма да допринесе за постигане на по-високо равнище на