Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби се прилага вече 20 години, като през този немалък период от време са установени някои несъвършенства в нормативната уредба, най-съществените от които са следните:1. Според изричната разпоредба на чл. 6, т. 1 от нея на задължително измерване подлежат само търговските морски кораби, които подлежат на вписване в регистъра за корабите, плаващи под българско знаме. Не е регламентирана възможността да бъде извършвано задължително измерване на плаващите под българско знаме кораби за спорт, туризъм и развлечение, които също подлежат на вписване в регистъра на корабите. Цитираната норма (чл. 6, т. 1 от наредбата) възпроизвежда текста на чл. 64, буква „а“ от КТК, но не е съобразена с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от КТК, според която правилата на Кодекса за търговските кораби, с изключение на тези за превоз на пътници и товари и за обща авария, се прилагат съответно и за т.нар. „специални видове кораби“ (корабите, използвани за научни, учебни, културни и спортни цели, за пилотаж, за упражняване на контрол и надзор, за противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за разбиване на ледове, за спасяване на човешки живот и имущество).Отсъствието на правила относно измерването на морските кораби, които се експлоатират с нетърговска цел, води до колизии между правилата на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби и други подзаконови нормативни актове, приети за прилагане на КТК. Така например: 1) според чл. 13, ал. 4, т. 6, буква „в“ от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г., изм., бр. 109 от 2004 г., бр. 73 от 2005 г., бр. 9, 30 и 49 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г. и бр. 11 от 2011 г., изм. и доп., бр. 39 от 2013 г., бр. 7 от 2015 г., бр. 52, 62 и 85 от 2017 г., бр. 88 от 2018 г. бр. 65 от 2021 г.) в свидетелството за регистрация на кораб, вписан в регистровите книги на малките кораби, задължително трябва да бъдат вписани бруто и нето тонажа на плавателния съд. Член 22, ал. 3 от същата наредба предвижда на корабите, плаващи под българско знаме, които са с дължина по-малка от 24 m, да бъде издавано мерително свидетелство. Тези две изисквания няма как да бъдат изпълнени без наличието на ясни правила за определяне на бруто и нето тонажа на тази група кораби; 2) според предвиденото в Наредба № 6 от 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България (обн., ДВ, бр. 54 от 2021 г., изм. и доп., бр. 6 от 2022 г.), правоспособностите на морските лица и длъжностите, които могат да заемат, са в пряка зависимост от тонажа на корабите, на борда на които осъществяват (или имат право да осъществяват) своите функции (правоспособност „водач на кораб до 40 БТ“).В тази връзка следва да се отбележи, че в края на 2023 г. бяха приети промени в Закона за местните данъци и такси, съгласно които от 1 януари 2025 г. данъкът върху превозните средства по отношение на кораби ще се изчислява въз основа на данните от регистъра на корабите, плаващи под българско знаме. За всички морски кораби, с изключение на влекачите и тласкачите, този данък ще бъде изчисляван на база вписания в регистъра на корабите бруто тонаж на плавателния съд.2. Проблем представлява и създадената с действащата наредба организация на дейността по измерване на морските кораби. Предвидено е дейностите по измерване да се извършват от служители на териториалната дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в района на действие на която се намира пристанището на вписване на съответния кораб. Подобна организация вероятно е имала своето добро обяснение към момента, когато е бил издаден подзаконовият нормативен акт, но към днешна дата е причина за нерационално използване на наличния човешки и времеви ресурс на агенцията.Според предвиденото в действащата наредба измерването следва да се извършва от работещ в съответната териториална дирекция на агенцията „експерт – мерител“ с квалификация „инженер-корабостроител“. От една страна, в Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 2012 г. (обн,. ДВ, бр. 49 от 2012 г., доп., бр. 80 от 2012 г., изм. и доп., бр. 25 от 2014 г., изм., бр. 44 от 2014 г., доп., бр. 64 от 2015г., бр. 32, 36 и 54 от 2016г., изм. и доп., бр. 76 от 2016 г., доп., бр. 86 от 2016 г., бр. 9, 44, 86 и 94 от 2017 г., бр. 24 и 72 от 2018 г., изм., бр. 1 от 2019 г., изм. и доп., бр. 2 и 93 от 2019 г., доп., бр. 93 от 2020 г., изм. и доп., бр. 99 от 2020 г., изм., бр. 101 от 2020 г., изм. и доп., бр. 105 от 2020 г. и бр. 21 от 2021 г., изм., бр. 67 от 2021 г., доп., бр. 21 от 2022 г., изм., бр. 60 от 2022 г., изм. и доп., бр. 62 от 2022 г., изм., бр. 70 от 2022 г., бр. 95 и 106 от 2023 г.) не съществува длъжност „експерт – мерител“. От друга, към настоящия момент възможността за наемане в агенцията на кадри с професионална квалификация „инженер-корабостроител“ е сведена до минимум, тъй като липсват достатъчен брой кадри и/или интерес на тези кадри за работа в агенцията.Предлаганият проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби има за основна цел да даде решение на описаните по-горе два важни проблема, като:За отстраняване на установената нормативна празнота по отношение на измерването на морските кораби, които се експлоатират с нетърговска цел, са създадени разпоредбите на: § 3, т. 1 относно изменение на чл. 6, т. 1 от Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби (по-нататък за краткост „наредбата“); § 8 относно изменение и допълнение на чл. 11 от наредбата; § 9, т. 2 относно изменение на чл. 12, ал. 2 от наредбата; § 17 относно изменение на чл. 23, ал. 1 от наредбата; § 20, т. 3 относно допълване на § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата с т. 10а; § 21 относно създаване на Приложение № 1а към чл. 11, ал. 1 от наредбата; § 23 относно отменяне на Приложение № 3 към чл. 12, ал. 2 от наредбата и заключителната разпоредба § 25 относно изменение на чл. 22 от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г., изм., бр. 109 от 2004 г., бр. 73 от 2005 г., бр. 9, 30 и 49 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г. и бр. 11 от 2011 г., изм. и доп., бр. 39 от 2013 г., бр. 7 от 2015 г., бр. 52, 62 и 85 от 2017 г., бр. 88 от 2018 г. бр. 65 от 2021 г.). Предлага се система от норми, според които на задължително измерване подлежат всички морски кораби, които следва да бъдат вписани в регистъра на корабите, плаващи под българско знаме, независимо с какви цели се експлоатират. За измерването на корабите с дължина 24 m или повече се съставя акт за измерване на тонажа, а за тези с дължина по-малка от 24 m – протокол за измерване на тонажа, като се установява и образец на протокола. Въвежда се изискването, вместо да се издава отделен корабен документ, наречен „Мерително свидетелство“, брутният и нетният тонаж на корабите с дължина под 24 m да бъдат вписвани в свидетелството за регистрация на кораба. По този начин не само се постига синхрон между разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от наредбата и текста на чл. 13, ал. 3, т. 4, букви „г“ и „д“ от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи, но и се извършва намаляване на административната тежест чрез премахване на един от изискуемите за тази група кораби корабни документи. За целите на изчисляването на тонажа на корабите с дължина под 24 m се въвежда правното понятие „дължина на корпус (L)”, съдържанието на което е посочено в § 1, т. 10а от Допълнителните разпоредби на наредбата. Описаното до тук налага съществуващото в наредбата Приложение № 3 към чл. 12, ал. 2 от същата, съдържащо образец на мерително свидетелство за кораби с дължина по-малка от 24 m, да бъде отменено, а разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи – да бъде съответно изменена, така че да се избегне колизия между двата нормативни акта.Вторият описан проблем се предлага да бъде разрешен с текстовете на: § 1 относно изменение на чл. 4 от наредбата; § 2 относно изменение и допълнение на чл. 5 от наредбата и § 7 относно изменение на чл. 10, ал. 3, т. 1 от наредбата. Предлага се измерванията на морски кораби да бъдат извършвани от комисии, в които са включени служители на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, съгласно заповед на изпълнителния директор на агенцията. Предвидена е възможност в случаите, когато трябва да бъде извършено измерване на тонажа на морски кораби, за които не се изисква да притежават клас, в комисиите да бъдат включени и лица по чл. 73, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), т.е. български или чуждестранни физически лица, притежаващи професионална квалификация „инженер-корабостроител“, които Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е оправомощила да извършват технически надзор при проектирането, строежа, експлоатацията и ремонта на кораби (съответно служители с такава професионална квалификация на оправомощени в съответствие с чл. 73, ал. 3 от КТК юридически лица).Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби съдържа и предложения за изменения и допълнения, чрез които:Ø текстовете на подзаконовия нормативен акт се привеждат в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от КТК – § 9, т. 1, буква „б“ и т. 3 съответно относно изменение на чл. 12, ал. 1, изречение второ и ал. 3 от наредбата; § 22 за отмяна на Приложения № 2а и № 2б към чл. 12, ал. 1 и § 24 за отмяна на Приложение № 4 към чл. 12, ал. 3 от наредбата;Ø отстранява се допусната при издаване на действащата наредба неточност, свързана с определянето на групите кораби, предвид тяхната дължина, по отношение на които са прилагат и съответно – не се прилагат, изискванията на Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г., съставена в Лондон на 23 юни 1969 т., ратифицирана с указ – ДВ, бр. 70 от 1982 г., в сила за Република България от 14 януари 1983 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 2003 г., изм., бр. 90 от 2018 г.). Проблемът се състои в следното: според член 4 „Изключения“, параграф 1, буква „б“ конвенцията не се прилага по отношение на „кораби с дължина, по-малка от 24 m (79 фута)“. В Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби се съдържат правила относно морски кораби с дължина по-голяма от 24 m, както и за такива с дължина по-малка от 24 m, но остават неуредени случаите, в които дължината на кораба е точно 24 m. Предвид цитирания текст от Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г., по отношение на приложимия правен режим те следва да бъдат причислени към първата група (т.е. към корабите с дължина над 24 m). С оглед на описаното са предложени разпоредбите на § 3, т. 2 относно изменение на чл. 6, т. 2 от наредбата; § 9, т. 1 относно изменение на чл. 11, ал. 1 от наредбата; § 9, т. 1, буква „а“ и т. 3 съответно относно изменение на чл. 12, ал. 1, изречение първо и ал. 3 от наредбата;Ø разпоредбите на наредбата се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 2, т. 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г., доп. бр. 7 от 1978 г. бр. 57 от 1980 г., изм., бр. 46 от 2007 г.) относно начина, по който следва в нормативен акт да се прави препращане към международен договор, като едновременно с това се съобразява и наименованието на международния договор на български език, с което той е ратифициран по установения ред и обнародван в „Държавен вестник“ – § 2, т. 2 относно изменение на чл. 6, т. 2 от наредбата; § 4 относно изменение на чл. 7, ал. 2 от наредбата; § 5 относно изменение на чл. 8, ал. 2, т. 1 от наредбата; § 6 относно изменение на чл. 9, т. 2 от наредбата; § 10 относно изменение на чл. 14, ал. 2 от наредбата; § 11 относно изменение на заглавието на Раздел IV от наредбата; § 15, т. 2 относно изменение и допълнение на чл. 20, ал. 2, т. 5 букви „а“ и „б“ от наредбата; § 16 относно изменение на заглавието на Раздел V от наредбата и § 20, т. 1 и т. 2 за допълване съответно на § 1, т. 6 и т. 7 от Допълнителните разпоредби на наредбата;Ø разпоредбите на наредбата се привеждат в съответствие с изискванията на Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, приета с ПМС № 275 от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 115 от 2002 г., изм., бр. 40 от 2006 г. и бр. 8 от 2010 г., изм. и доп., бр. 46 от 2020 г.) и по-специално на чл. 26 от нея – § 12 относно изменение на чл. 15, ал. 3, т. 2 от наредбата; § 13 относно изменение на чл. 17; § 14 относно изменение на чл. 19 от наредбата; § 15, т. 1 и т. 3 относно изменение съответно на чл. 20, ал. 2, т. 1 и на т. 5, буква „г“ от наредбата; § 17 относно изменение на чл. 23, ал. 1 от наредбата; § 18 относно изменение на чл. 24 от наредбата и § 19 относно изменение на чл. 25 от наредбата.Лицe за контакт: Павлинка Ковачева Главен експерт Отдел "Международни регулации и сътрудничество" Дирекция "Международни и национални регулации на корабоплаването" ИА „Морска администрация“ Тел.: 070010145 E-mail: pavlinka.kovacheva@marad.bg

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби (обн., ДВ, бр. 44 от 2004 г.) § 1. Член 4 се изменя така: „Чл. 4. Измерването на тонажа на морските кораби, осъществяването на контрола по измерванията и издаването на документи, свързани с измерването, на български и чужди кораби, се извършва от Изпълнителна агенция „Морска администрация“. § 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Измерването на тонажа на морските кораби се извършва от комисии от служители на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, определени със заповед на изпълнителния директор на агенцията.“ 2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание: „(2) Когато комисиите по ал. 1 извършват измерване на тонажа на морски кораби, за които не се изисква да притежават клас, в състава им може да бъдат включени и лица по чл. 73а, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) с професионална квалификация „инженер-корабостроител“. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Задължителното и доброволното измерване“ се заменят с „Измерване на морски кораби“, а думите „от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК)“ се заменят с „КТК“. § 3. В чл. 6 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думата „търговски“ се заличава, а думите „регистъра за корабите в Република България“ се заменят с „регистъра за корабите, плаващи под българско знаме“. 2. Точка 2 се изменя така: „2. чуждите морски търговски кораби с дължина 24 m или повече, които посещават за първи път българско пристанище и: а) плават под знамето на държава, която не е страна по Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г., съставена в Лондон на 23 юни 1969 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 2003 г., изм., бр. 90 от 2018 г.), ратифицирана с указ (обн., ДВ, бр. 70 от 1982 г.); б) плават под знамето на държава, с която Република България няма споразумение за взаимно признаване на мерителните свидетелства; в) не притежават мерително свидетелство, издадено от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК.“ § 4. В чл. 7, ал. 2 думите „Международната конвенция за измерване тонажа на кораби от 1969 г.“ се заменят с „Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г.“ § 5. В чл. 8, ал. 2, т. 1 думите „Международната конвенция за измерване тонажа на корабите от 1969 г.“ се заменят с „Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г.“ § 6. В чл. 9, т. 2 думите „Международната конвенция за измерване тонажа на кораби от 1969 г.“ се заменят с „Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г.“ § 7. В чл. 10, ал. 3, т. 1 запетаята след думите „корпусната част“ се заменя с точка и запетая, а текстът до края се заличава. § 8. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) След измерването на кораб с дължина 24 m или повече се съставя акт за измерване на тонажа (приложение № 1), а на кораб с дължина по-малка от 24 m – протокол за измерване на тонажа (приложение № 1а).“ 2. В ал. 2 след думата „Актът“ се поставя запетая, добавя се „съответно протоколът“ и се поставя запетая. § 9. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в изречение първо думите „Дирекциите“ се заменят с „Директорите на териториалните дирекции“, а думите „над 24 м“ се заменят с „24 m или повече“; б) в изречение второ думите „(приложения № 2а и 2б)“ се заменят с „във формата, предвидена в приложение 3 на Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Изчисленият бруто тонаж на кораб с дължина по-малка от 24 m се вписва в свидетелството за регистрация на кораба.“ 3. В ал. 3, изречение първо думите „дължина, по-голяма от 24 м“ се заменят с „дължина 24 m или повече“, а думите „(приложение № 4)“ се заменят с „по образец, утвърден по реда на чл. 86, ал. 2 от КТК“. § 10. В чл. 14, ал. 2, думите „Международната конвенция за измерване тонажа на кораби от 1969 г.“ се заменят с „Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г.“ § 11. В заглавието на Раздел IV думите „Международната конвенция за измерване тонажа на корабите (1969)“ се заменят с „Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г.“ § 12. В чл. 15, ал. 3, т. 2 думите „1 куб.см“ се заменят с „1 cm3“. § 13. В чл. 17 се правят следните изменения: 1. В т. 1, буква „а“ думите „25 мм“ се заменят с „25 mm“; 2. В т. 2 думите „0,75 м“ се заменят с „0,75 m“; 3. В т. 3 думите „0,75 м“ се заменят с „0,75 m“. § 14. В чл. 19 думите думите „в куб.м“ се заменят с „в кубични метри“. § 15. В чл. 20, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1: а) в основния текст думите думите „в куб.м“ се заменят с „в кубични метри“; б) в буква „б“ думите „100 мм“ се заменят със „100 mm“; 2. В т. 5: а) в буква „а“ след думата „водолинии“ се поставя тире и думите „от 1966 г.“ се заменят с „1966 г., подписана в Лондон на 5 април 1966 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2003 г., изм., бр. 96 от 2004 г. и бр. 96 от 2018 г.), ратифицирана с указ (обн., ДВ, бр. 94 от 1968 г.)“; б) в буква „б“ след думите „от 1974 г.“ се поставя запетая и се добавя „както е изменена с Протокола от 1988 г., съставена в Лондон на 1 ноември 1974 г., (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г.; изм., бр. 16, 17, 19, 20, 22 и 23 от 2017 г., изм. и доп., бр. 24 от 2017 г. и бр. 93 от 2018 г., изм., бр. 40 от 2019 г. и бр. 82 от 2020 г.), ратифицирана с указ (обн., ДВ, бр. 61 от 1983 г.)“; в) в буква „г“ думите „24 м“ се заменят с „24 m“. § 16. В заглавието на Раздел V думите „Международната конвенция за измерване на тонажа на кораби (1969)“ се заменят с „Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г.“. § 17. В чл. 23, ал. 1 се изменя така: „(1) Брутният тонаж (GT) на кораби, за които не се прилага Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г., както и на кораби, които изпълняват специална държавна служба и за които не е задължително издаването на мерително свидетелство, се изчислява по формулата: GT = (V1 + V2) х K1, където: V1 = L х B х D х C, където: V1 е обемът на корпуса до горна палуба в кубични метри съгласно чл. 22; L е дължината, определена съгласно § 1, т. 10а; В е широчината, определена съгласно § 1, т. 12; D е теоретичната височина на борда, определена в метри съгласно § 1, т. 15 или разстоянието при средното ребро от горната част на кила до горната част на планшира, но не повече от 45 на сто от широчината на кораба за безпалубни кораби; C = 0,42 – за кораби с дължина до 12 m; C = 0,44 – за кораби с дължина до 15 m; C = 0,48 – за кораби с дължина до 24 m; V2 е общият обем на всички закрити пространства над горна палуба съгласно чл. 17 и 18 в кубични метри; К1 е постоянен коефициент, равен на 0,25.“ § 18. В чл. 24 думите „15 м“ се заменят с „15 m.“. § 19. В чл. 25 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Брутният тонаж на нов риболовен кораб с максимална дължина по-малка от 15 m се определя по формулата: GT = K1 х V, където: К1 = 0,2 + 0,02 х log10 V, V = a1 х (Loa х B1 х D1), където: B1 е широчината в метри съгласно § 1, т. 12; D1 е височината на борда в метри съгласно § 1, т. 15; a1 е функция от Loa; a1 = 0,5194 + 0,0145 Loa, но не по-малко от 0,60; Loa е дължината, определена съгласно § 1, т. 11, буква „а“.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Брутният тонаж на съществуващ риболовен кораб с максимална дължина по-малка от 15 m се определя по формулата: GT = K1 х V, където: К1 = 0,2 + 0,02 х log10 V, V= a2 х (Loa х B1 х D1), където: B1 е широчината в метри съгласно § 1, т. 12; D1 е височината на борда в метри съгласно § 1, т. 15; a2 е функция от Loa; a2 = 0,4974 + 0,0255 Loa, но не по-малко от 0,60; Loa е дължината, определена съгласно § 1, т. 11, буква „а“.“ § 20. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните допълнения: 1. В т. 6 след думите „от кораби“ се поставя запетая и се добавя „1973, изменена с Протокол от 1978 г.“, а след думите „(MARPOL 73/78)“ се добавя „и с Протокол от 1997 г., съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г., (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г., изм., бр. 96 от 2018г., бр. 86, 87, 90, 91, 94 и 95 от 2019 г., бр. 30, 32, 33, 34, 35, 37, 79, 81, 85 и 86 от 2021 г. и бр. 73 от 2022 г.), ратифицирана със закон (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г., )“; 2. В т. 7 след думите „от кораби“ се поставя запетая и се добавя „1973, изменена с Протокол от 1978 г, а след думите „(MARPOL 73/78)“ се добавя „и с Протокол от 1997 г.“ 3. Създава се т. 10а със следното съдържание: „10а. „дължина на корпус (L)” е дължината на кораба, определена в съответствие с правило 5.2.3 от БДС EN ISO 8666:2020;“ 4. В т. 11, буква „в“ думите „Конвенцията за тонажно измерване на корабите, Осло 1974 г.“ се заменят с „Конвенцията за приемане на единна система за измерване на корабите, подписана в Осло на 10 юни 1947 г.“ и се поставя запетая. § 21. Създава се Приложение № 1а към чл. 11, ал. 1: „Приложение № 1а към чл. 11, ал. 1 ПРОТОКОЛ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ТОНАЖА НА ПЛАВАТЕЛЕН СЪД С ДЪЛЖИНА ДО 24 m Днес, ........................ г., комисия от служители в Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в състав: 1. ……………............................................................................................................................... 2. ……………............................................................................................................................... извърши измерване на плавателен съд ...................................................................................... в присъствието на: ...................................................................................................................... (собственик на плавателния съд/представител) 1. Модел ........................................ Година и място на постройка .......................................... 2. Проектна категория ............................ Максимален брой лица на борда …...................... 3. Корпус № ........................................................ Материал ..................................................... 4. Двигател (стационарен/извънбордов), марка ....................................................................., година ....................... 5. Модел ............................................................... № ................................................., мощност ................./................. к.с./kW 6. Вид гориво .................................... Вместимост на горивните резервоари ....................... l. При извършения преглед са получени следните резултати: L = …….…… m; B = .......................... m; D = ................. m; dmax = .......................... m; fmin = ................. mm. L – „дължина на корпус (L)” на кораба е дължината, определена като разстояние в права линия между най-предната точка на носа на кораба и най-задната точка на кърмата, която: а) включва всички структурни и интегрални части на плавателния съд, които не могат да бъдат отделени без да бъде разрушено плавателното средство и без да се засегне неговата структурна цялост (стълби, платформи, пропулсивни и рулеви приводи и устройства, фалшборд и връзки корпус/палуба и др.); б) не включва подвижните части, които могат да бъдат отделени без да бъде разрушено плавателното средство и без да се засегне неговата структурна цялост (бушприти, буртици и гумени отбивачи в двата края на плавателния съд, фитинги, кормила, изходни задвижвания, извънбордови двигатели и техните монтажни скоби и плочи, платформи за гмуркане, платформи за качване, бордови балони, ако те не действат като хидростатична опора, когато плавателният съд е в покой или в ход, и др.). При многокорпусни плавателни съдове дължината на всеки корпус се измерва поотделно, като за дължина на корпуса (L) се приема най-голямата измерена дължина. B – „широчина на кораба” е максималната широчина, измерена в средата на кораба до външната линия на реброто (вътрешната повърхност на обшивката) – при кораб с метален корпус, съответно до външната повърхност на корпуса – при кораб с обшивка от какъвто и да е друг материал. D – „височина на борда” е разстоянието в метри, измерено в средата на кораба, като: а) на кораби, построени от метал, височината на борда е вертикалното разстояние, измерено от горния ръб на кила до долната страна на горната палуба при борда; б) на дървени и със смесена конструкция кораби височината на борда се измерва от долния ръб на изреза, в който обшивката влиза в кила. Когато формата на долната част на средното сечение на кораба е вдлъбната или когато обшивката е от дебели дъски, височината на борда се измерва от точката, в която линията на хоризонталната равнина на дъното на кораба, продължена към диаметралната равнина на корпуса, пресича страната на кила; в) на кораби без палуба за височина на борда се взема разстоянието при средното ребро от горната част на кила до горната част на планшира. dmax – максималното газене на кораба от водолинията до най-ниската издадена част на корпуса или неподвижно закрепен към него елемент/движител, което се вписва в свидетелството за регистрация и свидетелството за годност (Z-колона, винт, крило). fmin – „минимален надводен борд“ е разстоянието от водолинията при максимално газене до горния край на палубната обшивка при борда в средата на кораба, при безпалубни плавателни съдове – до горния край на планшира. На основание извършеното измерване тонажът на плавателния съд се определя по формулата: GT = V x K1, където: V = V1 + V2; V1 е обемът на корпуса до горна палуба в кубични метри, като V1 = L х B х D х C; C = 0,42 – за кораби с дължина до 12 m; C = 0,44 – за кораби с дължина до 15 m; C = 0,48 – за кораби с дължина до 24 m; V2 е общият обем на всички закрити пространства над горна палуба; К1 = 0,25. Нетния тонаж (NT) се определя по формулата: NT = 0,30 GT. Бруто и нето тонажът на плавателните съдове с дължина до 24 m се измерва в тонове и се изчислява и записва в корабните свидетелства с точност до тон. Бруто тонаж GT = ................................ Нето тонаж NT = ......................... Комисия: 1. .............................. Собственик/Представител: ................................... (подпис) (подпис) 2. ................................. Име и фамилия: ...................................................... (подпис) ЗАБЕЛЕЖКА: Ако плавателният съд има надстройка/и над палубата, се прилага допълнителна скица с точното й/им разположение и размери. ОБЕМ НА ВСИЧКИ ЗАКРИТИ ПРОСТРАНСТВА НАД ГОРНА ПАЛУБА: ……………………………………………..“. § 22. Приложения № 2а и № 2б към чл. 12, ал. 1 се отменят. § 23. Приложение № 3 към чл. 12, ал. 2 се отменя. § 24. Приложение № 4 към чл. 12, ал. 3 се отменя. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 25. В Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г., изм., бр. 109 от 2004 г., бр. 73 от 2005 г., бр. 9, 30 и 49 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г. и бр. 11 от 2011 г., изм. и доп., бр. 39 от 2013 г., бр. 7 от 2015 г., бр. 52, 62 и 85 от 2017 г., бр. 88 от 2018 г. бр. 65 от 2021 г.), в чл. 22 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „дължина, по-голяма от 24 m“ се заменят с „дължина с дължина 24 m или повече“; 2. Алинея 3 се отменя. 3. Навсякъде в текста думите „по ал. 1, 2 и 3“ се заменят с „по ал. 1 и 2“; 4. Алинея 5 се изменя така: „(5) Свидетелствата по ал. 1 и 2 безсрочни. Свидетелството по ал. 1 се издава на английски език, а свидетелството по ал. 2 – на български език.“ 5. Алинея 8 се отменя.

ОДОБРЯВАМ: ДО Г-Н ГЕОРГИ ГВОЗДЕЙКОВ МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА ДОКЛАД от Анна Михнева-Натова – заместник-министър на транспорта и съобщенията Относно: проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби (обн., ДВ, бр. 44 от 2004 г.) УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГВОЗДЕЙКОВ, Представям Ви проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби (обн., ДВ, бр. 44 от 2004 г.). Действащият подзаконов нормативен акт е издаден от министъра на транспорта и съобщенията през 2004 г. в изпълнение на законовата делегация по чл. 71 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК). Наредбата се прилага вече 20 години, като през този немалък период от време са установени някои несъвършенства в нормативната уредба, най-съществените от които са следните: 1. Според изричната разпоредба на чл. 6, т. 1 от нея на задължително измерване подлежат само търговските морски кораби, които подлежат на вписване в регистъра за корабите, плаващи под българско знаме. Не е регламентирана възможността да бъде извършвано задължително измерване на плаващите под българско знаме кораби за спорт, туризъм и развлечение, които също подлежат на вписване в регистъра на корабите. Цитираната норма (чл. 6, т. 1 от наредбата) възпроизвежда текста на чл. 64, буква „а“ от КТК, но не е съобразена с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от КТК, според която правилата на Кодекса за търговските кораби, с изключение на тези за превоз на пътници и товари и за обща авария, се прилагат съответно и за т.нар. „специални видове кораби“ (корабите, използвани за научни, учебни, културни и спортни цели, за пилотаж, за упражняване на контрол и надзор, за противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за разбиване на ледове, за спасяване на човешки живот и имущество). Отсъствието на правила относно измерването на морските кораби, които се експлоатират с нетърговска цел, води до колизии между правилата на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби и други подзаконови нормативни актове, приети за прилагане на КТК. Така например: 1) според чл. 13, ал. 4, т. 6, буква „в“ от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г., изм., бр. 109 от 2004 г., бр. 73 от 2005 г., бр. 9, 30 и 49 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г. и бр. 11 от 2011 г., изм. и доп., бр. 39 от 2013 г., бр. 7 от 2015 г., бр. 52, 62 и 85 от 2017 г., бр. 88 от 2018 г. бр. 65 от 2021 г.) в свидетелството за регистрация на кораб, вписан в регистровите книги на малките кораби, задължително трябва да бъдат вписани бруто и нето тонажа на плавателния съд. Член 22, ал. 3 от същата наредба предвижда на корабите, плаващи под българско знаме, които са с дължина по-малка от 24 m, да бъде издавано мерително свидетелство. Тези две изисквания няма как да бъдат изпълнени без наличието на ясни правила за определяне на бруто и нето тонажа на тази група кораби; 2) според предвиденото в Наредба № 6 от 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България (обн., ДВ, бр. 54 от 2021 г., изм. и доп., бр. 6 от 2022 г.), правоспособностите на морските лица и длъжностите, които могат да заемат, са в пряка зависимост от тонажа на корабите, на борда на които осъществяват (или имат право да осъществяват) своите функции (правоспособност „водач на кораб до 40 БТ“). В тази връзка следва да се отбележи, че в края на 2023 г. бяха приети промени в Закона за местните данъци и такси, съгласно които от 1 януари 2025 г. данъкът върху превозните средства по отношение на кораби ще се изчислява въз основа на данните от регистъра на корабите, плаващи под българско знаме. За всички морски кораби, с изключение на влекачите и тласкачите, този данък ще бъде изчисляван на база вписания в регистъра на корабите бруто тонаж на плавателния съд. 2. Проблем представлява и създадената с действащата наредба организация на дейността по измерване на морските кораби. Предвидено е дейностите по измерване да се извършват от служители на териториалната дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в района на действие на която се намира пристанището на вписване на съответния кораб. Подобна организация вероятно е имала своето добро обяснение към момента, когато е бил издаден подзаконовият нормативен акт, но към днешна дата е причина за нерационално използване на наличния човешки и времеви ресурс на агенцията. Според предвиденото в действащата наредба измерването следва да се извършва от работещ в съответната териториална дирекция на агенцията „експерт – мерител“ с квалификация „инженер-корабостроител“. От една страна, в Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 2012 г. (обн,. ДВ, бр. 49 от 2012 г., доп., бр. 80 от 2012 г., изм. и доп., бр. 25 от 2014 г., изм., бр. 44 от 2014 г., доп., бр. 64 от 2015г., бр. 32, 36 и 54 от 2016г., изм. и доп., бр. 76 от 2016 г., доп., бр. 86 от 2016 г., бр. 9, 44, 86 и 94 от 2017 г., бр. 24 и 72 от 2018 г., изм., бр. 1 от 2019 г., изм. и доп., бр. 2 и 93 от 2019 г., доп., бр. 93 от 2020 г., изм. и доп., бр. 99 от 2020 г., изм., бр. 101 от 2020 г., изм. и доп., бр. 105 от 2020 г. и бр. 21 от 2021 г., изм., бр. 67 от 2021 г., доп., бр. 21 от 2022 г., изм., бр. 60 от 2022 г., изм. и доп., бр. 62 от 2022 г., изм., бр. 70 от 2022 г., бр. 95 и 106 от 2023 г.) не съществува длъжност „експерт – мерител“. От друга, към настоящия момент възможността за наемане в агенцията на кадри с професионална квалификация „инженер-корабостроител“ е сведена до минимум, тъй като липсват достатъчен брой кадри и/или интерес на тези кадри за работа в агенцията. Предлаганият проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби има за основна цел да даде решение на описаните по-горе два важни проблема, като: За отстраняване на установената нормативна празнота по отношение на измерването на морските кораби, които се експлоатират с нетърговска цел, са създадени разпоредбите на: § 3, т. 1 относно изменение на чл. 6, т. 1 от Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби (по-нататък за краткост „наредбата“); § 8 относно изменение и допълнение на чл. 11 от наредбата; § 9, т. 2 относно изменение на чл. 12, ал. 2 от наредбата; § 17 относно изменение на чл. 23, ал. 1 от наредбата; § 20, т. 3 относно допълване на § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата с т. 10а; § 21 относно създаване на Приложение № 1а към чл. 11, ал. 1 от наредбата; § 23 относно отменяне на Приложение № 3 към чл. 12, ал. 2 от наредбата и заключителната разпоредба § 25 относно изменение на чл. 22 от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г., изм., бр. 109 от 2004 г., бр. 73 от 2005 г., бр. 9, 30 и 49 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г. и бр. 11 от 2011 г., изм. и доп., бр. 39 от 2013 г., бр. 7 от 2015 г., бр. 52, 62 и 85 от 2017 г., бр. 88 от 2018 г. бр. 65 от 2021 г.). Предлага се система от норми, според които на задължително измерване подлежат всички морски кораби, които следва да бъдат вписани в регистъра на корабите, плаващи под българско знаме, независимо с какви цели се експлоатират. За измерването на корабите с дължина 24 m или повече се съставя акт за измерване на тонажа, а за тези с дължина по-малка от 24 m – протокол за измерване на тонажа, като се установява и образец на протокола. Въвежда се изискването, вместо да се издава отделен корабен документ, наречен „Мерително свидетелство“, брутният и нетният тонаж на корабите с дължина под 24 m да бъдат вписвани в свидетелството за регистрация на кораба. По този начин не само се постига синхрон между разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от наредбата и текста на чл. 13, ал. 3, т. 4, букви „г“ и „д“ от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи, но и се извършва намаляване на административната тежест чрез премахване на един от изискуемите за тази група кораби корабни документи. За целите на изчисляването на тонажа на корабите с дължина под 24 m се въвежда правното понятие „дължина на корпус (L)”, съдържанието на което е посочено в § 1, т. 10а от Допълнителните разпоредби на наредбата. Описаното до тук налага съществуващото в наредбата Приложение № 3 към чл. 12, ал. 2 от същата, съдържащо образец на мерително свидетелство за кораби с дължина по-малка от 24 m, да бъде отменено, а разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи – да бъде съответно изменена, така че да се избегне колизия между двата нормативни акта. Вторият описан проблем се предлага да бъде разрешен с текстовете на: § 1 относно изменение на чл. 4 от наредбата; § 2 относно изменение и допълнение на чл. 5 от наредбата и § 7 относно изменение на чл. 10, ал. 3, т. 1 от наредбата. Предлага се измерванията на морски кораби да бъдат извършвани от комисии, в които са включени служители на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, съгласно заповед на изпълнителния директор на агенцията. Предвидена е възможност в случаите, когато трябва да бъде извършено измерване на тонажа на морски кораби, за които не се изисква да притежават клас, в комисиите да бъдат включени и лица по чл. 73, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), т.е. български или чуждестранни физически лица, притежаващи професионална квалификация „инженер-корабостроител“, които Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е оправомощила да извършват технически надзор при проектирането, строежа, експлоатацията и ремонта на кораби (съответно служители с такава професионална квалификация на оправомощени в съответствие с чл. 73, ал. 3 от КТК юридически лица). Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби съдържа и предложения за изменения и допълнения, чрез които: текстовете на подзаконовия нормативен акт се привеждат в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от КТК – § 9, т. 1, буква „б“ и т. 3 съответно относно изменение на чл. 12, ал. 1, изречение второ и ал. 3 от наредбата; § 22 за отмяна на Приложения № 2а и № 2б към чл. 12, ал. 1 и § 24 за отмяна на Приложение № 4 към чл. 12, ал. 3 от наредбата; отстранява се допусната при издаване на действащата наредба неточност, свързана с определянето на групите кораби, предвид тяхната дължина, по отношение на които са прилагат и съответно – не се прилагат, изискванията на Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г., съставена в Лондон на 23 юни 1969 т., ратифицирана с указ – ДВ, бр. 70 от 1982 г., в сила за Република България от 14 януари 1983 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 2003 г., изм., бр. 90 от 2018 г.). Проблемът се състои в следното: според член 4 „Изключения“, параграф 1, буква „б“ конвенцията не се прилага по отношение на „кораби с дължина, по-малка от 24 m (79 фута)“. В Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби се съдържат правила относно морски кораби с дължина по-голяма от 24 m, както и за такива с дължина по-малка от 24 m, но остават неуредени случаите, в които дължината на кораба е точно 24 m. Предвид цитирания текст от Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г., по отношение на приложимия правен режим те следва да бъдат причислени към първата група (т.е. към корабите с дължина над 24 m). С оглед на описаното са предложени разпоредбите на § 3, т. 2 относно изменение на чл. 6, т. 2 от наредбата; § 9, т. 1 относно изменение на чл. 11, ал. 1 от наредбата; § 9, т. 1, буква „а“ и т. 3 съответно относно изменение на чл. 12, ал. 1, изречение първо и ал. 3 от наредбата; разпоредбите на наредбата се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 2, т. 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г., доп. бр. 7 от 1978 г. бр. 57 от 1980 г., изм., бр. 46 от 2007 г.) относно начина, по който следва в нормативен акт да се прави препращане към международен договор, като едновременно с това се съобразява и наименованието на международния договор на български език, с което той е ратифициран по установения ред и обнародван в „Държавен вестник“ – § 2, т. 2 относно изменение на чл. 6, т. 2 от наредбата; § 4 относно изменение на чл. 7, ал. 2 от наредбата; § 5 относно изменение на чл. 8, ал. 2, т. 1 от наредбата; § 6 относно изменение на чл. 9, т. 2 от наредбата; § 10 относно изменение на чл. 14, ал. 2 от наредбата; § 11 относно изменение на заглавието на Раздел IV от наредбата; § 15, т. 2 относно изменение и допълнение на чл. 20, ал. 2, т. 5 букви „а“ и „б“ от наредбата; § 16 относно изменение на заглавието на Раздел V от наредбата и § 20, т. 1 и т. 2 за допълване съответно на § 1, т. 6 и т. 7 от Допълнителните разпоредби на наредбата; разпоредбите на наредбата се привеждат в съответствие с изискванията на Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, приета с ПМС № 275 от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 115 от 2002 г., изм., бр. 40 от 2006 г. и бр. 8 от 2010 г., изм. и доп., бр. 46 от 2020 г.) и по-специално на чл. 26 от нея – § 12 относно изменение на чл. 15, ал. 3, т. 2 от наредбата; § 13 относно изменение на чл. 17; § 14 относно изменение на чл. 19 от наредбата; § 15, т. 1 и т. 3 относно изменение съответно на чл. 20, ал. 2, т. 1 и на т. 5, буква „г“ от наредбата; § 17 относно изменение на чл. 23, ал. 1 от наредбата; § 18 относно изменение на чл. 24 от наредбата и § 19 относно изменение на чл. 25 от наредбата. Предлаганият проект на наредба не е свързан с въвеждане на изисквания на актове на вторичното право на Европейския съюз, поради което не е изготвяна и към този доклад не се прилага таблица за съответствието с европейското право. В изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове проектът на наредба е публикуван на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Резултатите от проведеното обществено обсъждане са представени в приложената към този доклад справка. Приемането на предложения проект на наредба няма да окаже въздействие върху държавния бюджет поради следните причини: проектът на наредба не предвижда извършване на нови, неуредени до този момент дейности на администрацията, в това число и нови административни услуги, поради което не се налагат промени в утвърдения бюджет на агенцията за настоящата бюджетна година, нито промяна в утвърдената щатна численост на администрацията; предвидените в чл. 15 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта и съобщенията, приета с ПМС № 81 от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2000 г., попр., бр. 54 от 2000 г., изм., бр. 97 от 2000 г., бр. 18, 47 и 62 от 2001 г., доп., бр. 104 от 2001 г., изм., бр. 49, 68 и 71 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 101 и 105 от 2005 г., бр. 77 и 105 от 2006 г., бр. 38 от 2007 г., бр. 64, 78 и 79 от 2008 г., бр. 100 от 2009 г., бр. 64 от 2010 г., бр. 96 от 2011 г. и бр. 67 от 2012 г., изм. и доп., бр. 45 от 2014 г., доп., бр. 59 от 2016 г., изм., бр. 36 от 2022 г., доп., бр. 53 от 2022 г.) такси се дължат за извършване на административната услуга „измерване“, а не за издаване на корабния документ, в който се отразяват резултатите от това измерване. В този смисъл въвеждането на изискването брутният и нетният тонаж на кораби с дължина под 24 m да се отразява в свидетелството за регистрация на кораба, а не в отделен корабен документ, наречен „Мерително свидетелство“ няма да има отражение върху приходите от държавни такси, събирани за услугата. Очакваните резултати от приемането на предложения проект на наредба може да бъдат обобщени по следния начин: отстраняване на установената нормативна празнота относно измерването на морските кораби, които се експлоатират с нетърговска цел и едновременно с това – преодоляване на съществуващите колизии между правилата на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби и други подзаконови нормативни актове, приети за прилагане на КТК; улесняване прилагането на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси относно начина на изчисляване на данъка върху превозните средства по отношение на корабите; създаване на необходимите нормативни условия за рационално и ефективно използване на наличния човешки и времеви ресурс на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ при извършване на измерване на морски кораби. ПРИЛОЖЕНИЕ: съгласно текста. С уважение, АННА МИХНЕВА-НАТОВА Заместник-министър на транспорта и съобщенията