Проект на Последваща оценка и окончателен доклад за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г.

2024 333 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 42 Агенция СТРАТЕГМА ООД ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. стр. i от 88 Последващата оценка за изпълнението на Н АЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ за периода 2012-2022 г., е изготвена от екип на Агенция СТРАТЕГМА ООД в изпълнение на договор № РД-02-29-33/11.03.2024 г. за изпълнение на поръчка с предмет: "Извършване на последваща оценка и изготвяне на окончателен доклад за изпълнението на Н АЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ за периода 2012-2022 г.", с възложител Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Заключенията и тълкуванията, които се съдържат в настоящия документ, представляват експертното мнение на експертите на Агенция СТРАТЕГМА ООД и по никакъв начин не следва да се приемат като становище или официална позиция на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. стр. ii от 88 Извършване на последваща оценка и изготвяне на Наименование на окончателен доклад за изпълнението на договор: Н АЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ за периода 2012-2022 г. Идентификационен № РД-02-29-33/11.03.2024 г. номер: България Страна: Възложител: Изпълнител: МИНИСТЕРСТВО НА Агенция СТРАТЕГМА ООД РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО гр. София, София 1000 ул. "Св. Св. Кирил и ул. "Г.С. Раковски" № 18 Адреси: Методий" 17-19 +359 2 940 53 25 +359 2 981 47 38 Тел./факс: +359 2 940 53 20 agency@strategma.bg e-mail: Станка Делчева – Лица за контакти: Ръководител на екипа Последваща оценка за изпълнението на Националната Заглавие на стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г., документа: стр. 88 Период на май 2024 г. изпълнение: ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. стр. iii от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. СЪДЪРЖАНИЕ I. ВЪВЕДЕНИЕ ............................................................................................................................. 9 1. Общи положения .............................................................................................................. 9 2. Изпълнение и актуалност на препоръките от предишни оценки ............................... 12 3. Методика за оценка напредъка на изпълнението на НСРР ........................................ 14 II. ПЪРВОНАЧАЛНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НСРР........................... 18 1. Рамка за изпълнение на целите и приоритетите за регионално развитие в НСРР ... 18 2. Ключови промени в политиката за интегрирано устойчиво развитие на национално ниво и на ниво ЕС и съответствието на НСРР с тях.................................................... 23 3. Резултати от изпълнението на НСРР по физически и финансови индикатори ........ 31 4. Степен на постигане на целите на НСРР...................................................................... 38 5. Оценка на общото въздействие от изпълнението на НСРР 2012-2022 г. към края на периода на действие въз основа на сравнителен анализ на общата социално- икономическа ситуация.................................................................................................. 43 6. Ефективност и ефикасност на финансовите инструменти и използваните ресурси за изпълнение на НСРР....................................................................................................... 72 III. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ..................................................................................................... 74 1. Обобщена оценка за изпълнението на НСРР ............................................................... 74 2. Препоръки за подготовка за следващия национален стратегически документ в областта на регионалното развитие .............................................................................. 82 стр. iv от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. СПИСЪК НА ГРАФИКИТЕ И ТАБЛИЦИТЕ графика 1. Взаимовръзки между целите и приоритетите на НСРР ............................................................................. 18 графика 2. Договорени и изплатените средства (ОП и ПРСР) общо и по райони от ниво2 и сравнение с предвижданията на НСРР, млн. лв., май 2024 г. ......................................................................................... 36 графика 3. Концентрация на ресурси на национално ниво по източници на финансиране, млн. лв., май 2024 г. .. 36 графика 4. Население в България и по райони от ниво 2 за периода 2008-2022 г. и прогнозни данни за 2025, 2030, 2035 и 2040 г., брой ....................................................................................................................................... 44 графика 5. Динамика на растежа на БВП за периода 2005-202023 г. и прогнозни данни за 2024-2024 г. (ЕС27)... 46 графика 6. Ръст на БВП за периода 2007-2022 г. на национално ниво, (млн. лв.) и принос на районите от ниво 2, % ......................................................................................................................................................................... 46 графика 7. Ръст на БВП за периода 2011-2022 г. на национално и регионално ниво, (млн. лв.) .............................. 47 графика 8. БВП на глава от населението за СЗР, България и ЕС 27, 2010-2022 г., лв. .............................................. 48 графика 9. БВП на глава от населението за СЦР, България и ЕС 27, 2010-2022 г., лв............................................... 48 графика 10. БВП на глава от населението за СИР, България и ЕС 27, 2010-2022 г., лв............................................... 49 графика 11. БВП на глава от населението за ЮИР, България и ЕС 27, 2010-2022 г., лв. ............................................ 49 графика 12. БВП на глава от населението за ЮЗР, България и ЕС 27, 2010-2022 г., лв. ............................................. 49 графика 13. БВП на глава от населението за ЮЦР, България и ЕС 27, 2010-2022 г., лв. ............................................ 49 графика 14. Дял на БВП на човек от населението от средната стойност на ЕС 27, % ................................................. 53 графика 15. Коефициенти на заетост (15-64 навършени години) по райони и общо за страната ............................... 54 графика 16. Коефициенти на безработица (15-64 навършени години) по райони и общо за страната....................... 56 графика 17. Средна брутна заплата (годишна) на наетите лица по трудово и служебно правоотношение, по райони и общо за страната, лв. .................................................................................................................................. 57 графика 18. Дял на безработните между 15 и 24 г. на ниво NUTS 2 (%), 2011-2023 г................................................. 59 графика 19. Приходи от дейността на МСП на национално ниво и по региони, млн. лв. ........................................... 60 графика 20. Относителен дял на заетите лица в МСП в регионите спрямо общия брой заети в МСП в страната (%) ......................................................................................................................................................................... 60 графика 21. Приходи от нощувки в места за настаняване - общо (млн. лв.)................................................................ 61 графика 22.Разходи за НИРД на национално и регионално ниво като дял от БВП ......................................................... 66 графика 23. Персонал, зает с НИРД на национално и регионално ниво, брой ................................................................. 66 графика 24. Коефициент на заетост на населението на възраст 20-64 г., %.................................................................. 67 графика 25. Коефициент на заетост на населението на възраст 55-64 г., %.................................................................. 67 графика 26. Инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, % от БВП .................................................... 68 графика 27. Дял на преждевременно напусналите образователната система (на възраст 18-24 г.), %....................... 68 графика 28. Дял на 30-34 годишните със завършено висше образование, % ............................................................... 68 графика 29. Население в риск от бедност или социално изключване, хил. души ........................................................ 68 таблица 1. Степен на постигане на заложеното изменение на основните индикатори и степен на изпълнение на приоритети (СИП), въз основа на постигнатото изменение на основните индикатори .......................... 16 таблица 2. Степен на постигане на целите (СПЦ), въз основа на степента на изпълнение на приоритетите .......... 17 таблица 3. Степен на постигане на целите на ключовите индикатори, съответно принос към националните цели на Стратегията на ЕС "ЕВРОПА 2020" ............................................................................................................ 17 стр. v от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. таблица 4. Степен на постигане на заложеното изменение на основните индикатори по приоритетите на Стратегическа цел 1 ...................................................................................................................................... 31 таблица 5. Степен на постигане на заложеното изменение на специфичните индикатори по приоритетите на Стратегическа цел 2 ...................................................................................................................................... 33 таблица 6. Степен на постигане на заложеното изменение на специфичните индикатори по приоритетите на Стратегическа цел 3 ...................................................................................................................................... 34 таблица 7. Степен на постигане на заложеното изменение на специфичните индикатори по приоритетите на Стратегическа цел 4 ...................................................................................................................................... 34 таблица 8. Степен на изпълнение на Стратегическа цел 1 и приоритетите ѝ, въз основа на постигнатото изменение на специфичните индикатори....................................................................................................................... 39 таблица 9. Степен на изпълнение на Стратегическа цел 2 и приоритетите ѝ, въз основа на постигнатото изменение на специфичните индикатори....................................................................................................................... 40 таблица 10. Степен на изпълнение на Стратегическа цел 3 и приоритетите ѝ, въз основа на постигнатото изменение на специфичните индикатори....................................................................................................................... 41 таблица 11. Степен на изпълнение на Стратегическа цел 4 и приоритетите ѝ, въз основа на постигнатото изменение на специфичните индикатори....................................................................................................................... 42 таблица 12. Степен на постигане на целите на ключовите индикатори по райони от ниво 2 (цели 2020 по РПР) ... 51 таблица 13. Принос на НСРР към постигането на националните цели на Стратегията на ЕС "ЕВРОПА 2020" ...... 68 таблица 14. Ефекти от изпълнението на Споразумението за партньорство ................................................................. 73 таблица 15. Степен на напредък в постигане на целите на НСРР към 2018 г. ............................................................. 77 стр. vi от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ БВП Брутен вътрешен продукт БДС Брутна добавена стойност ЕК Европейска комисия ЕЗФРСР Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони ЕСФ Европейски социален фонд ЕС Европейски съюз ИСУН 2020 Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 ЕСИФ Европейски структурни и инвестиционни фондове – Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейски социален фонд (ЕСФ), Кохезионен фонд (КФ), Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) ЕФР Европейски фонд за рибарство ЕФРР Европейския фонд за регионално развитие ЗРР Закон за регионалното развитие, приет 2008 г., последни изменения и допълнения, ДВ. бр.13 от 2017 г. КФ Кохезионен фонд НСРР Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. ОСР Областна стратегия за развитие ОПР Общински план за развитие ОПДУ ОП "Добро управление" 2014-2020 г. ОПИК ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. ОПОС ОП "Околна среда" 2014-2020 г. ОПРЧР ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. ОПРР ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г. ОПТТИ ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. ПРСР Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. ПМДР Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г. РПР Регионален план за развитие стр. vii от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. РСР Регионален съвет за развитие СЦР Северен централен район от ниво 2 СЗР Северозападен район от ниво 2 СИР Североизточен район от ниво 2 СР Съвет за развитие при Министерския съвет ЮЗР Югозападен район от ниво 2 ЮИР Югоизточен район от ниво 2 ЮЦР Южен централен район от ниво 2 стр. viii от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. I. ВЪВЕДЕНИЕ 1. Общи положения НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ за периода 2012-2022 г. [НСРР] е приета с Решение № 696 на Министерския съвет от 24.08.2012 г. Териториалният обхват на НСРР включва територията на цялата страна. В периода след приемане на НСРР 2012-2022 г. в Закона за регионално развитие са извършени редица промени. Съгласно действащите към момента на изготвяне на оцен- ката разпоредби, наблюдението и оценката на НСРР за периода 2012 - 2022 г., се довър- 1 шват по реда, по който са започнали . Съгласно редакцията на ЗРР към момента на приемане на НСРР 2012-2022 г., пос- ледващата оценка за изпълнението й е изготвена във връзка с разпоредбата на чл. 34, 2 ал. 1 от Закона за регионалното развитие [ЗРР]. Съгласно ал. 2 на чл. 34 от ЗРР послед- ващата оценка на НСРР включва: → оценка на степента на постигане целите и устойчивостта на резултатите; → оценка на общото въздействие; → оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси; → изводи и препоръки относно провеждането на политиката за регионално и местно развитие. ЗРР определя системата за "планирането, програмирането, управлението, ресурс- ното осигуряване, наблюдението, контролът и оценката по изпълнението на страте- гиите, плановете и програмите за провеждане на държавната политика за регионал- 3 4 ното развитие" . Законът дефинира държавната политика за регионално развитие , като създаваща условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на районите и общините и обхващаща система от нормативно регламентирани документи, ресурси и действия на компетентните органи, насочени към: 1 § 37 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за регионалното развитие, изм. и доп. ДВ. бр.21 от 13 март 2020 г. 2 обн., ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 31.08.2008 г., последни изм. и доп., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г. 3 чл. 1, ал.1 от ЗРР 4 чл. 2, ал. 2 от ЗРР стр. 9 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. → намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в степента на икономическото, социалното и териториалното развитие; → осигуряване на условия за ускорен икономически растеж и високо ниво на заетост; → развитие на териториалното сътрудничество. Държавната политика за регионално развитие се основава на следните прин- 5 ципи : → единен подход на планиране; → концентрация на ресурсите; → допълване на финансирането от национални публични източници при съв- местно финансиране с ресурси от фондове на Европейския съюз, частни из- точници и от международни финансови институции; → междуведомствена координация на дейността на компетентните органи в процеса на планирането, програмирането, ресурсното осигуряване, реализа- цията, наблюдението и оценката; → съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на международно, национално, регионално и местно равнище; → партньорство, публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на планирането, програмирането, финансирането, наблюдението и оцен- ката. Стратегическото планиране на регионалното развитие обхваща разработването и актуализацията на система от документи за постигане на устойчиво интегрирано ре- гионално и местно развитие, включително развитие на трансграничното, трансна- ционалното и междурегионалното сътрудничество. Към момента на изработването и приемането на НСРР 2012-2022 законът определя два типа документи за политиката за регионално развитие: → Стратегически документи, включващи: 5 чл. 3 от ЗРР стр. 10 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. - Национална стратегия за регионално развитие [НСРР]; - Областни стратегии за развитие [ОСР]. → Планови и програмни документи, включващи: - Регионални планове за развитие [РПР]; - Общински планове за развитие [ОПР]; - Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие [ИПГВР]. НСРР представлява дългосрочен рамков документ, определящ целите и приори- тетите на държавната политика за регионално развитие на страната, както и съот- ветствието ѝ с другите структуроопределящи политики и в съответствие с предвиж- данията на Националната концепция за пространствено развитие. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗРР (2012), НСРР съдържат: → социално-икономически анализ на районите; → целите и приоритетите за регионално развитие, които трябва да бъдат пос- тигнати за определен период; → обща оценка на необходимите ресурси за постигане целите на стратегията; → критериите за оценка на изпълнението на стратегията; → стратегически насоки за разработване или актуализация на регионалните планове за развитие за определен период или периоди; → насоки за подпомагане на градовете от йерархизираната система от градове- центрове на национално и регионално равнище в съответствие със Страте- 6 гията за пространствено развитие на страната ; → описание на необходимите действия за прилагане принципа на партньорс- тво и осигуряване на информация и публичност. 7 В началото на 2016 г. с промени в ЗРР , съдържанието на НСРР е допълнено с нов елемент, а именно насоки за подпомагане на градовете от йерархизираната система от градове-центрове на национално и регионално равнище в съответствие със Стра- 6 нова – ДВ, бр. 15 от 2016 г. 7 Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.2016 г. стр. 11 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. тегията за пространствено развитие на страната. Естеството на тази промяна пред- полага актуализация на НСРР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие (ППЗРР). В периода до 2023 г. такава актуализация не е извършвана. НСРР се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на регио- 8 налното развитие и благоустройството , който организира изработването, съгласуването 9 и актуализирането на НСРР . Наблюдението на изпълнението на НСРР се извършва на основата на резултатите 10 от наблюдението и оценката на изпълнението Регионалните планове за развитие . Изпълнението на НСРР се отчита чрез междинен и окончателни доклади11 за из- пълнението на НСРР, които се изготвят, като се отчитат резултатите от междинната и последващата оценка на изпълнението й, както и резултатите от наблюдението и оцен- ката на изпълнението на регионалните планове за развитие. Изготвянето на докладите се организира от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В периода на изпълнение на НСРР 2012-2022 г. са изготвени седем годишни док- лада за наблюдението на изпълнението на РПР, съответно за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г. 2. Изпълнение и актуалност на препоръките от предишни оценки Действащата към момента на разработване на НСРР за периода 2012-2022 г., както и към момента на изготвяне на настоящата оценка, нормативна уредба нe изисква изгот- вяне на предварителна (ex-ante) оценка. През 2016 г. е изготвена Последваща оценка за изпълнението на Националната 12 стратегия за регионално развитие 2005-2015 г. Сред направените препоръки са вклю- чени и такива, отнасящи се до нуждата от осигуряване на обективна основа за оценка на постигането на целите на НСРР чрез предвиждане на индикатори за количествено прос- ледяване на напредъка по отделните приоритети на стратегията, както и синхронизира- нето на индикаторите на НСРР и приоритетите на РПР. Посочена е необходимостта от 8 чл.10, ал.4 от ЗРР 9 чл.7, ал.1 от ППЗРР 10 Чл. 31, ал.1 от ЗРР 11 чл.9, ал.1 от ППЗРР 12 "ГЕОГРАФИКА" ООД, София, 2016, https://www.mrrb.bg/bg/posledvasta-ocenka-za-izpulnenieto-na-nacionalnata-strategiya-za- regionalno-razvitie-2005-2015-g/ стр. 12 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. разработване на междуведомствен механизъм за набиране на информация, необходима за наблюдението и оценката на стратегическите документи – необходими данни, перио- дичност на събиране на данните, източници на информация и канали за осигуряване, който да бъде съвместно разработен със заинтересованите страни и с включени съот- ветни ангажименти. В края на 2018 г. е извършена Междинна оценка на изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022. Оценката посочва, че е налице необходи- мост от актуализация на НСРР, вкл. и като част от предпоставките, определени в чл. 11, ал. 1 от ППЗРР за актуализация на НСРР. Тази необходимост е аргументирана с настъ- пили промени в свързаното законодателство, като са посочени основните елементи, ко- ито следва да се отразят в актуализирания документ, а именно: → насоки за подпомагане на градовете от йерархизираната система от гра- дове-центрове на национално и регионално равнище в съответствие със Стра- тегията за пространствено развитие на страната; → актуализиране на целевите стойности на специфичните индикатори, поради постигнатите актуални стойности и установената динамика на развитие на ра- йоните от ниво 2. → промяна в обхвата на районите от нива 2 (NUTS 2) предвид прогнозите за намаляване на населението в СЗР и СЦР под под долната граница за обсобяване на район от ниво 2 според Регламент (ЕО) № 1059/2003 г. и предвид срока за докладване на такава промяна в Евростат – 1 февруари 2019 г. В същото време междинната оценка посочва, че актуализацията на НСРР не е при- оритетна, тъй като част от посочения нов елемент, който следва да бъде включен, при- съства под една или друга форма в стратегията. В периода 2018-2019 г. са разработени варианти и са проведени консултации за 13 промяна в обхвата на районите от ниво 2 (NUTS 2) , вкл. и е подготвен и публикуван за 14 консултации проект на ЗИД на ЗРР . Предвидените промени са аргументирани с необ- ходимостта от по-устойчив във времето териториален обхват на районите от ниво 2 по 13 http://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=3264 14 http://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=3793 стр. 13 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. отношение на броя на населението в тях и осигуряването на съответствие с нормативната рамка на ЕС - Регламент (ЕО) 1059/2003 за установяване на обща класификация на тери- ториалните единици за статистически цели (NUTS). 15 След дискусия на национално ниво по изготвените предложения за промени в об- хвата на районите от ниво 2 в Република България в контекста на Общата класификация на териториалните единици за статистически цели в Европейския съюз, съгласно Регламент (ЕО) № 1059/2003 г. е взето решение за запазването на обхвата на шестте района от ниво 2 и за периода 2021-2027 г., което осигурява съпоставимост на съответ- ната статистическа информация за динамиката на индикаторите за социално-икономи- ческото развитие, като база наблюдение и оценка на планираните мерки. Междинната оценка препоръчва в краткосрочен план да бъдат планирани и извър- шени тематични оценки на ниво райони от ниво 2,включващи събиране и анализ/и на конкретни емпирични данни за локализация на установените проблеми в обхвата райо- ните и идентифицирани в изготвените междинни оценки на РПР. Като цел на препоръ- чаните тематични оценки е идентифицирането на подходящи мерки за подкрепа, които осигуряват възможност за ефективна реализация на наличния потенциал за преодоляване на негативните тенденции във вътрешнорегионалното и междурегионалното развитие. Такива тематични оценки не са планирани, съответно не са извършени в периода до края на 2023 г. През 2021 г. са изготвени последващи оценки последващи оценки за изпълнението на Регионалните планове за развитие за периода 2014-2020 г. за шестте региона за пла- ниране. Последващите оценки включват обобщена оценка за изпълнението на всеки от шестте РПР, както и препоръки за подготовка за следващия програмен период след 2020 г., относими към всички региони за планиране, съответно и към изпълнението на поли- тиката за регионално развитие на национално ниво. 3. Методика за оценка напредъка на изпълнението на НСРР Европейските методически инструменти за оценка на социално-икономическото развитие определят последващата оценка като важен инструмент за осигуряване на об- ратна връзка към управляващите и заинтересованите страни по изпълнение на плановете 15 изготвени от Работна група, създадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството стр. 14 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. и програмите, за да продължат тяхното изпълнение и ако е необходимо да се предприе- мат мерки за преориентиране и по-добро адресиране на проблемите. 16 В пълно съответствие с този подход, съгласно ЗРР последващата оценка включва: → оценка на степента на постигане целите и устойчивостта на резултатите; → оценка на общото въздействие; → оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси; → изводи и препоръки относно провеждането на политиката за регионално и местно развитие. Оценката на НСРР е изготвена според изискванията на ЗРР, Насоките на ЕК за програмния период 2014-2020 г., Ръководството за оценка на социално-икономическото 17 развитие EVALSED , Техническата спецификация за изпълнение на поръчката, както и натрупания до момента опит при изготвяне на подобни оценки на стратегически и пла- нови документи на областно, регионално и национално ниво. За целите на оценката е използвана методика, използвана и при изготвянето на меж- динната оценка на НСРР 2012-2022 г. както и при последващите оценки за изпълнението на РПР за периода 2014-2020 г. По този начин е осигурена сравнимост при оценката на постигане на ключовите показатели за изпълнение целите и приоритетите на НСРР 2012- 2022 г. Използваната методика определя методите и съответните източници на информа- ция, както и критериите за оценка на изпълнението на НСРР. Използвана е петстепенна оценъчна скала за оценка на степента на: → постигане на ключовите показатели на макро ниво и на степента на пости- гане на показателите по цели на Стратегията Европа 2020 на национално и регионално ниво и приноса на регионите на ниво 2 за постигане на нацио- налните цели, вкл. оценка на реалистичността на заложените целеви стой- ности; 16 чл.34,ал.2 17 http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/evaluation/guide/guide_evalsed.pdf стр. 15 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. → постигане на заложените целеви стойности на индикаторите за изпълнение (основни индикатори), вкл. оценка на реалистичността на заложените це- леви стойности; → постигане на глобалните екологични цели в края на периода – оценка на ре- алистичността на заложените целеви стойности. Конструирани са индекси на постигане на приоритетите и целите на НСРР: → Индекс на постигане по приоритети – отразява степента на постигане на за- ложеното изменение на основните индикатори за изминалото време; → Индекс на постигане на целите – отразява степента на постигане на заложе- ното изменение на стойностите на ключови индикатори и цели на нацио- нално и регионално ниво по Стратегията Европа 2020 за оценявания пе- риод. За целите на оценката на ефикасността е бъде използван конструирания индекс на ефикасност – използван финансов ресурс към степен на постигане на целевите стойности (процент на постигане на заложеното изменение) по приоритети и на общо ниво на клю- чови индикатори (макропакет) и цели по Стратегията Европа 2020. Индексите също се групират в петстепенни оценъчни скали. За целите на оценката са използвани следните оценъчни скали и категории: таблица 1. Степен на постигане на заложеното изменение на основните индикатори и степен на изпълнение на приоритети (СИП), въз основа на постигнатото изменение на основните индикатори Скала Дефиниция Степен на изпълнение на приоритети Напредък, значително над планирания по 5  Постигната цел на индикатор над 80% изпълнение на приоритета/целта Постигната цел на индикатор между 60 и Напредък над планирания по изпълнение 4  80% на приоритета/целта Постигната цел на индикатор между 40 и Постигнат планиран напредък по 3 ( 60% изпълнение на приоритета/целта Постигната цел на индикатор между 20 и Задоволителен напредък по изпълнение на 2  0% приоритета/целта Постигната цел на индикатор между 1 и Ограничен напредък по изпълнение на 1  20% приоритета/целта Постигната цел на индикатор под 1% или Без напредък по изпълнение на 0 ( негативна тенденция приоритета/целта стр. 16 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. таблица 2. Степен на постигане на целите (СПЦ), въз основа на степента на изпълнение на приоритетите 5  Напредък, значително над планираното по целта 4  Напредък над планираното по целта 3 ( Постигнат планиран напредък по целта 2  Задоволителен напредък по постигането на целта 1  Ограничен напредък по постигането на целта 0 ( Без напредък по постигането на целта таблица 3. Степен на постигане на целите на ключовите индикатори, съответно принос към националните цели на Стратегията на ЕС "ЕВРОПА 2020" 5  Постигнат планиран принос, значително над планирания 4  Постигнат планиран принос над планирания 3 ( Постигнат планиран принос 2  Задоволителен принос 1  Ограничен принос 0 ( Без принос При изготвянето на последващата оценка са използвани последните актуални данни за основните индикатори на национално и регионално ниво към края на 2022 и 2023 г. Последните налични данни за ключовите индикатори по целите на Стратегията на ЕС "Европа 2020" също са за 2022 и 2023 г. стр. 17 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. II. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НСРР 1. Рамка за изпълнение на целите и приоритетите за регионално развитие в НСРР 1.1. Цели и приоритети за регионално развитие на НСРР Визията за регионално развитие, определена в НСРР е "Българските райони – прив- лекателни за живеене, ефективно използващи своя потенциал за постигане на устойчив растеж, създаване на нови работни места, бизнес и туризъм, със съхранено природно и културно наследство." НСРР поставя целевата "триада" – икономическо, социално и териториално сбли- жаване на европейско, национално и регионално ниво във фокуса на политиката за реги- онално развитие за периода 2014-2020 година. Определената в НСРР главна стратегическа цел е: "Постигане на устойчиво интег- рирано регионално развитие, базирано на използване на местния потенциал и сближа- ване на районите в икономически, социален и териториален аспект." НСРР определя четири стратегически цели за развитието на страната, конкретизи- рани чрез единадесет приоритета. графика 1. Взаимовръзки между целите и приоритетите на НСРР стр. 18 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Оценката на напредъка по изпълнението на НСРР, степента на постигане на целите, както и ефективността на използваните ресурси е изготвена въз основа на анализ на ин- формация от официални статистически източници (НСИ, ЕВРОСТАТ), Годишните док- лади за изпълнение на наблюдение на изпълнението на РПР на район на ниво 2 (2014- 2020) за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г., данни от Информационната сис- 18 тема за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН 2020) 19 и Система за електронни услуги на ДФЗ (СЕУ) , както и данни, публикувани на интер- 20 нет страниците на Програмите за териториално сътрудничество 2014-2020 г. В НСРР са определени индикативните финансови ресурси за постигане целите на стратегията за периода 2012-2022 г. в размер на 17 797.5 млн. лв. от структурните инст- рументи на ЕС, е предвиден принос от ЕФРР в размер на 7 507 млн. лв., от други фон- дове на ЕС – 5 636 млн. лв., от национално публично финансиране – 3 712.5 млн. лв., от които 312.5 млн. лв. от местни бюджети и от други финансови инструменти – 942 млн. лв. За мерките, реализирани със средства от държавния бюджет и бюджетите на общи- ните, свързани с политиката за регионално развитие, в периода 2012-2022 г. липсва сис- тематизирана информация, която да позволява тяхното обвързване с целите и приорите- тите на НСРР. Частично, такава информация е събрана чрез Годишните доклади за наб- людение на изпълнението на РПР на районите от ниво 2, като тя е отразена при оценката на напредъка по изпълнение на отделните приоритети чрез съответните специфични ин- дикатори в последващите оценки на РПР. За оценка на степента на напредъка по изпълнението на част от основните индика- тори по приоритетите на НСРР е използвана информация от Годишните доклади за наб- людение на изпълнението за 2014, 2015, 2016, 2017, 2019 и 2020 г. Предвид това, че за множество от специфичните индикатори, Годишните доклади представят информация за проекти и мерки, осъществявани през периода до 2016 г. с финансов ресурс на прог- рамите 2007-2013 г., за целите на оценката е извършвана верификация на данните за ин- 18 http://2020.eufunds.bg/ 19 https://seu.dfz.bg/seu/f?p=727:8000:::NO::: 20 https://www.mrrb.bg/bg/infrastruktura-i-programi/programi-za-teritorialno-sutrudnichestvo-2014-2020/ стр. 19 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. дикаторите по приоритети с цел отразяване на проектите, финансирани в рамките на оце- нявания период, както от ЕС фондове, така и от национален и местни бюджети (при на- лични данни в годишните доклади за изпълнение). 1.2. Прилагане принципа на партньорство По отношение на НСРР, партньорството се разбира като активно участие на всички дефинирани целеви групи в процеса на планиране, програмиране, финансово осигуря- ване, наблюдение и оценка на НСРР, както и съвместно вземане на решения и споделена отговорност в създаването на политики и постигането на нейните цели. Прилагането на принципа на партньорство включва информиране за НСРР на всички заинтересовани страни, осигуряване на възможност за изразяване на мнения и представяне на предложения чрез формални и неформални работни срещи, осъществя- ване на широко консултиране чрез организиране на публични дискусии, в т.ч. и чрез ин- тернет, участие във формални структури за планиране и мониторинг със състав, основан на принципа на партньорството – власти на различните равнища, социални и икономи- чески партньори, гражданско общество. Основна отговорност за прилагане на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност за НСРР има Министерството на регионалното развитие и благо-устройството. В процеса на подготовка, финансиране, мониторинг, оценка и при- лагане на НСРР участват и се разпределят отговорности между всички групи партньори: административни структури (централни, териториални) на изпълнителната власт, иконо- мически и социални партньори, НПО, граждански сдружения, широка общественост, като в зависимост от етапа, нивото на съучастие ще бъде в различна степен. Прилагат се и трите форми на взаимодействие между целевите групи: информиране, консултиране и съгласуваност, ангажираност и активно участие. Ключов момент в прилагане на принципа на партньорство са ясно дефинираните целеви групи и конкретните им задължения и задачи. Те са както следва: → Централната администрация на изпълнителната власт. Действията ѝ са насочени главно към постигане на хоризонтална координация на админист- ративните структури: министерства, държавно-обществени консултативни комисии, съвети, агенции (държавни, изпълнителни) и др. ведомства, които имат роля при изпълнението на целите и приоритетите на НСРР; стр. 20 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. → Териториална администрация на изпълнителната власт. Областните и общинските администрации и териториалните звена на централната изпъл- нителна власт са ключови участници в процеса на формиране и прилагане на регионалната политика. Техните функции в управлението, наблюдени- ето, оценката и контрола на регионалното развитие са определени със ЗРР. Те подпомагат провеждането на регионалната политика, като разработват стратегически планови документи за съответните нива и участват в разра- ботването на ОПРР. Участват в състава на органите, създадени със ЗРР за целите на управлението и наблюдението на регионалното развитие – регио- нални съвети за развитие и областни съвети за развитие. → Социално-икономически партньори са национално представените орга- низации на работодателите и национално представените организации на ра- ботниците и служителите (НСОРБ, синдикални организации, браншови ка- мари и организации) и са основен партньор на централната и териториал- ната администрация на изпълнителната власт в процеса на формиране и при- лагане на регионалната политика. → Неправителствени организации, широка общественост, гражданство. Информираността и участието им е фактор за успешната реализация на НСРР, тъй като имат функция-та на полезен коректив по отношение на под- готовката и приложението на регионалната политика. Могат да участват в реализирането на партньорства на местно и регионално ниво и да подпома- гат с информационни, образователни и квалификационни, посреднически и други средства реализацията на НСРР. В процеса на изпълнение на НСРР основните инструменти за осигуряване на ин- формация и публичност са междинният и окончателният доклади. Изготвянето им се ор- ганизира от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Те се обсъждат и съгласуват в Съвета по регионална политика и се одобряват от Министерския съвет. Междинният доклад и окончателният доклад за изпълнението на НСРР се изготвят, като се отчитат резултатите от междинната и последващата оценка на изпълнението ѝ. Докладите заедно с резултатите от съответните оценки се публикуват на страницата на МРРБ в интернет, както и на Портала за обществени консултации strategy.bg стр. 21 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 1.3. Наблюдение и оценка на изпълнението на НСРР За целите на наблюдението на изпълнението на НСРР и на изпълнението на прио- ритетите и стратегическите цели е подготвен набор от индикатори, част от стратегията. Системата за наблюдение следва да гарантира събирането на необходимата информация, чрез което се извършва наблюдението и оценка на НСРР. Степента на изпълнението на приоритетите и стратегическите цели се следи чрез информация, събирана и анализирана от регионалните отдели на Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие", въз основа на която се изготвят Годишни доклади за наблюдение на изпълнението на РПР. В съответствие с предвижданията на НСРР системата от индикатори за наблюдение и оценка се състои от две основни групи индикатори – предварително установени в на- ционални и европейски стратегически документи (Стратегия "Европа 2020", макроико- номическите критерии към НСРР, глобалните цели за опазване и възстановяване на окол- ната среда) и основни индикатори за наблюдение на отделните приоритети на стратеги- ята. Системата от индикатори за наблюдение и оценка, в частта относно индикаторите на макрониво и Стратегия "Европа 2020", е добре разработена и има стабилна методи- ческа основа. Посочените индикатори са свързани с националните и европейските стра- тегически цели, като също така отразяват регионалното ниво на планиране. Част от ос- новните индикатори са дефинирани нееднозначно и/или за тяхното изпълнение е трудно да бъде събрана достоверна информация без да бъдат извършвани прекомерни разходи. Част от индикаторите не са прецизирани, както не е изяснен прилаганият под- ход за определяне на базова и целеви стойности за някои от тях. Анализът на определените крайни цели на ключовите индикатори за изпълнение на НСРР показва, че е прилаган консервативен подход при определяне на целевите стой- ности на основните индикатори, което се отразява и на степента на изпълнение на заложените цели. За нуждите на Главна дирекция "Стратегическо планиране на регионалното раз- витие и административно-териториално устройство", МРРБ е разработен "Индекс за 21 регионална климатична сигурност" , чието предназначение е измерване и представяне 21 Като част от проект "Региони за устойчива промяна", по програма INTERREG IVC на ЕС стр. 22 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. на регионалното състояние, силните и слабите страни на регионите при интегрирането на въпросите, свързани с климатичните промени в процеса на планиране. В системата за наблюдение на НСРР и РПР в България, не е налична информация за адаптиране и ин- тегриране на Индексът на регионална климатична сигурност. Към момента, НСИ не проследява на ниво NUTS2 целите 20/20/20 по отношение на климата и енергийното потребление, част от показателите за принос към Стратегията "Европа 2020". От тази гледна точка, на ниво район от ниво 2 в РПР не са определени източници на информация за проследяването им, като съответно напредъка по тяхното изпълнение не е регистриран в Годишни доклади за наблюдение на изпълнението на РПР. За част от индикаторите Евростат предоставя данни на национално ниво. 2. Ключови промени в политиката за интегрирано устойчиво развитие на национално ниво и на ниво ЕС и съответствието на НСРР с тях След приемането на НСРР, в политиката за интегрирано устойчиво развитие на национално ниво и на ниво ЕС са направени следните ключови промени: → в Закона за регионалното развитие са направени 10 изменения и допълне- 22 ния , две от които са съществени и имат отражение върху процеса на пла- ниране и изпълнение на документите за стратегическо планиране на регио- налното развитие в периода на действие на НСРР; → актуализирана е подзаконовата нормативна уредба – Правилника за прила- 23 гане на Закона за регионалното развитие (ППЗРР), приета е Наредба за условията, реда и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуали- зиране и изпълнение на Националната концепция за пространствено разви- тие, регионалните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 2 и регионалните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 24 3 (области) ; → приет е нов Устройствен правилник на Министерството на регионалното 25 развитие и благоустройството , с който е променена институционалната 22 бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., доп., бр. 22 от 11.03.2014 г., в сила от 11.03.2014 г., изм., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 9 от 3.02.2015 г., в сила от 3.02.2015 г., доп., бр. 14 от 20.02.2015 г., изм. и доп., бр. 15 от 23.02.2016 г., доп., бр. 13 от 7.02.2017 г., изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., доп., бр. 28 от 29.03.2018 г., изм. и доп., бр. 21 от 13.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 51 от 1.07.2022 г., в сила от 1.07.2022 г. 23 Приет с ПМС № 216 от 2.09.2008 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2008 г., в сила от 31.08.2008 г., изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., бр. 5 от 2010 г., бр. 97 от 2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., изм. и доп., бр. 50 от 2016 г. 24 приета с ПМС № 278 от 1.11.2016 г., обн., ДВ, бр. 88 от 2016 г., сила от 8.11.2016 г. 25 обн., ДВ, бр. 68 от 2017 г., в сила от 22.08.2017 г. стр. 23 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. структура за управление на регионалното развитие, създадена е Главна ди- рекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие"; → на ниво ЕС няма значими промени в действащата правна и стратегическа рамка на политиката за сближаване; → началото на процеса на обсъждане на перспективите на политиката за сбли- жаване за периода след 2020 г., в контекста на Бялата книга за бъдещето на Европа и изготвените документи за размисъл, които посочват, че ЕС с 27 държави членки (след оттеглянето на Обединеното кралство) ще се сблъска с множество предизвикателства в периода до 2025 г. и след това. 26 Основните промени в ЗРР, направени през 2016 г. са свързани със системата за планиране на пространственото развитие, като променят и част от изискванията, свър- зани със съдържанието на РПР, както и със системата за наблюдение на изпълнението на политиката за регионално развитие. С промените от 2016 г. в ЗРР, обхватът на системата за планиране на пространст- 27 веното развитие е ограничен до национално и регионално равнище . Държавната поли- тика за регионално развитие и структуроопределящите политики се провеждат съгласу- вано и във взаимодействие с Националната концепция за пространствено развитие и регионалните схеми за пространствено развитие (чл. 3, ал. 2 от ЗРР). Промени са извършени в условията за определяне на райони за целенасочена подк- 28 репа от държавата (РЦП), които се дефинират в областните стратегии за развитие . Обособените РЦП са териториална основа за концентрация на ресурси за намаля- ване на вътрешнорегионалните различия в степента на развитие на отделните общини и за постигане на целите на държавната политика за регионално развитие. Измененията предвиждат териториалният обхват на РЦП да се определя, като се отчитат категориите на общините по реда на Закона за административно-териториал- ното устройство на Република България и техните географски характеристики по данни на Българската академия на науките. В териториалния обхват на район за целенасочена подкрепа се включват: 26 ДВ, бр. 15 от 2016 г. 27 чл. 1, ал. 2 28 чл. 5, 6 и 7 от ЗРР стр. 24 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. → общините от четвърта и пета категория; → общините от втора и трета категория при наличието на някоя от следните географски характеристики: - най-малко 50 на сто от територията на общината е в планински район; - най-малко 50 на сто от територията на общината е в полупланински ра- йон; - територията на общината е в пограничен район. Тези промени предполагат актуализация на областните стратегии за развитие. Промените в системата за планиране на пространственото развитие са свързани с разработването и актуализацията на система от документи за пространствено развитие на национално и регионално ниво, определящи стратегия за интегрирано пространствено развитие при отчитане на териториалния потенциал и принципите за балансирано устой- 29 чиво развитие . Системата от документи за планиране на пространственото развитие об- хваща: → Националната концепция за пространствено развитие; → Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 2; → Регионалната схема за пространствено развитие на област. От системата от документи е отпаднала Концепцията за пространствено развитие на община. С допълнения в ЗРР през 2018 г. в системата от документи за планиране на прост- ранственото развитие е включен и Морския пространствен план на Република България, който планира пространственото развитие и интегрираното управление на дейностите по използване на морските пространства на страната за постигане на устойчиво развитие на Черноморския район, устойчив растеж на морската икономика и устойчиво използване 29 Глава Втора "а" от ЗРР стр. 25 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 30 на природните ресурси . Предвидено е секторните стратегически документи на нацио- нално и регионално равнище да бъдат разработвани и в съответствие с Морския прост- 31 ранствен план . Посочените документи се намират в йерархична съподчиненост и се разработват за срок до 15 години с изключение на елементите на техническата инфраструктура в тях, които се планират за период до 30 години. Секторните стратегически документи на на- ционално и регионално равнище се разработват в съответствие с действащите документи от системата за планиране на пространственото развитие. Условията, редът и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на концепцията и схе- мите за пространствено развитие по се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. С 32 приетата Наредба не са указани срокове, в които следва да бъдат изготвени Регионал- ните схеми за пространствено развитие на район от ниво 2, в съответствие с които следва да бъдат разработени (приведени в съответствие) РПР.. От системата документи за пространствено развитие, дефинирани в ЗРР е разрабо- тена и приета само Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013- 33 2025 . Към момента на приемането на НСРР и РПР, както и към момента на изготвяне на междинната оценка, не са разработени и приети с Регионалните схеми за пространс- твено развитие на районите от ниво 2. В обхвата на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното 34 развитие са добавени интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Интегрираният план за градско възстановяване и развитие осигурява пространствена, времева и фактическа координация и интеграция на различни политики и планови ре- сурси за постигане на дефинираните цели за трайно подобряване на икономическото, 35 социалното и екологичното състояние на дадена градска територия. Същевременно не 30 Чл. 7а, ал.4 от ЗРР 31 Чл. 7а, ал.5 от ЗРР 32 Наредба за условията, реда и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на Националната кон- цепция за пространствено развитие, регионалните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 2 и регионалните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 3 (области), приета с ПМС № 278 от 1.11.2016 г., обн., ДВ, бр. 88 от 2016 г., сила от 8.11.2016 г. 33 приета с Протокол № 47.61 на Министерския съвет от 19.12.2012 г. 34 Глава трета "Стратегическо планиране на регионалното развитие" от ЗРР 35 чл. 13а, ал. 1 от ЗРР, нов стр. 26 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. са определени условията, редът и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуа- лизиране и изпълнение на интегрираните планове за градско възстановяване и разви- тие. Съдържанието на НСРР е допълнено с един нов компонент: насоки за подпомагане на градовете от йерархизираната система от градове-центрове на национално и регио- нално равнище в съответствие със Стратегията за пространствено развитие на стра- ната. Съдържанието на РПР е допълнено с три нови компонента: → списък на големи проекти с регионално значение; → мерки за градско възстановяване и развитие, които ще се прилагат по отно- шение на големите, средните и малките градове и крайградските зони; → мерки и дейности за адаптиране на района към промените в климата. С два нови компонента е допълнено и съдържанието на областната стратегия за развитие: → мерките и средствата за реализация на дейности в районите за целенасочена подкрепа; → насоки и мерки за развитие на териториалното сътрудничество Условията, редът и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на НСРР се определят с ППЗРР. При актуализацията на ППЗРР от 2016 г. е отпаднало изискването междинния и окончателния доклад за изпълнението на НСРР да се обсъждат и съгласуват в Националния експертен съвет по устройство на тери- торията и регионална политика. Ограничени са и предпоставките, при които се пред- вижда актуализация на НСРР – отпаднала е възможността за актуализация "на основата на резултатите от междинната или последващата оценка". стр. 27 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. С промените в ЗРР е отпадало регламентираното изграждане на Единна информа- ционна система за управление на регионалното развитие и пространственото плани- 36 ране . Не е предвиден алтернативен модел за информационно осигуряване на полити- ката за регионално развитие и пространствено планиране. 37 С промените в ЗРР от 2017 г. е предвижда основните документи за регионално развитие и пространствено планиране (НСРР, НКПР и Регионалните схеми за простран- ствено развитие на районите от ниво 2) да се изработват от специализирано търговско дружество със сто процента държавно участие в капитала, в което правата на държа- 38 вата се упражняват от министъра на регионалното развитие и благоустройството . С промените в ЗРР от 2018 г. това предвиждане е направено и за Морския пространствен 39 план на Република България . Промените в институционалната рамка за управление на регионалното развитие са свързани с интегриране на функциите, свързани с управлението на регионалното раз- витие на досегашната Главна дирекция "Стратегическо планиране на регионалното раз- витие и административно-териториално устройство", които са прехвърлени към но- восъздадената Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие", която е Управляващ орган на ОП "Региони в растеж". Този подход осигурява възможност по-ефективно планиране, финансово осигуряване и изпълнение на полити- ката за регионално развитие. Същевременно е необходимо запазване и развитие на изг- радения административен капацитет на териториалните отдели за ефективно наблюде- ние на изпълнението на РПР, съответно на НСРР. С промени от 13 март 2020 г. са направени промени във всички глави на ЗРР, като са изцяло са отменени Глава втора "а" Планиране на пространственото развитие и Глава седма Наблюдение на пространственото развитие. Промените обхващат на практика всички области в обхвата на предмета на за- кона: планиране на пространственото развитие на територията; териториална основа на регионалното развитие; система от документи за планиране на регионалното развитие; система за управление на регионалното развитие; ресурсно осигуряване на регионалното развитие; наблюдение и оценка на регионалното развитие. 36 чл. 25 от ЗРР, отм. 37 ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г. 38 "Национален център за териториално развитие" – ЕАД, гр. София, § 1 от допълнителната разпоредба, т. 14. 39 Чл.7д, ал.3 от ЗРР стр. 28 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 40 Приет е нов Правилник за прилагане на ЗРР , който отразява цялостните промени в системата от документи за планиране и системата за управление на регионалното раз- витие. Предметът на ЗРР е изменен като е отпадало предвиденото с измененията от 2012 г. планирането на пространственото развитие на територията на национално, регио- 41 нално, областно и общинско ниво . Така, през 2020 г. ЗРР урежда общо планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението, контролът и оценката по изпълнението на системата от документи за стратегическо планиране на ре- гионалното и пространственото развитие. Предефинирани са целите на системата от нормативно регламентирани документи, ресурси и действия на компетентните органи по отношение на създаването на условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на районите и общините. През 2020 г. е направена последната значима промяна по отношение системата от документи за пространствено развитие, като е отменена Глава втора „а“ „Планиране на пространственото развитие“. Предвидено е обхватът и съдържанието на Морския прос- транствен план на Република България и условията и редът за неговото изготвяне, прие- мане, прилагане и изменение се определят със Закона за морските пространства, вътреш- ните водни пътища и пристанищата на Република България. С промените се въвеждат нов тип документи, обединяващи стратегическото и пространствено планиране на регионалното развитие - Национална концепция за ре- гионално и пространствено развитие, интегрирана териториална стратегия за разви- тие на статистически район от ниво 2 и план за интегрирано развитие на община. Посочено e, че документите се намират в йерархична съподчиненост, като националният документ има характер на дългосрочен документ, а документите на регионално и общин- ско ниво се разработват за период от 7 години и определят средносрочните цели, прио- ритети и перспективи. Изведените в ЗРР цели на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие се фокусират върху дефинирането на проб- леми и решения на всички нива, които да се отчитат при разработването на финансови 40 Приет с ПМС № 183 от 4.08.2020 г., обн., ДВ, бр. 70 от 7.08.2020 г., изм. и доп., бр. 45 от 23.05.2023 г. 41 Планирането на областно и общинско нива отпадат с промените през 2016 г. стр. 29 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. инструменти от различни типове, вкл. и тези, съфинансирани от ЕС, а също и върху оп- ределянето на мерки, които допринасят за постигане на националните цели за регио- нално развитие. Предвидени са съответни промени в обхвата и съдържанието на трите типа документи. От системата документи отпадат областната стратегия за развитие, както и интег- рирания план за градско възстановяване и развитие. Също така, целенасочените райони за подкрепа или начина за тяхното определяне вече не са дефинирани в закона, като не се предвижда и изричното им определяне. След опита подхода за интегрирано градско планиране в България (ИПГВР), прилаган 2014-2020, за плановия период 2021-2027 е предвидено прилагането на интегрирани териториални стратегии за развитие на ниво регион. С промените от 2020 г. е предвидено засилено включване на регионалното ниво в изпълнението на политиките - съгласно промените, преструктурираните РСР представ- ляват териториалните власти, отговорни за изпълнението на интегрирани териториални инвестиции и за подбора на операции, които да бъдат финансирани от различни финан- сови източници, включително ЕСИФ. Направените през 2020 г. и след това промени в ЗРР нямат пряко въздействие върху изпълнението на НСРР 2012-2022. Тяхното разглеждане осигурява изясняване на контекста на политиката за регионално развитие след 2021 г., в който следва да бъдат изготвени препоръки в рамките на последващата оценка за развитие. Следва да бъдат отчетени и Актуализираната Национална концепция за простран- ствено развитие за периода 2013-2025, както и изготвените и приети стратегически до- кументи на регионално и местно ниво и оперативни програми. На ниво ЕС не са извършвани значими промени в действащата правна и стратеги- ческа рамка на политиката за сближаване за периода 2014-2020 г. През 2017 г. стартира процеса на обсъждане на перспективите на политиката за сближаване за периода след 2020 г. Дискусиите на този етап са фокусирани в рамката, определена от Бялата книга за бъдещето на Европа и изготвените документи за раз- мисъл. Политиката за сближаване е основна тема за обсъждане в тези документи. В началото на м. октомври 2017 г. е ЕК публикува "Моят регион, моята Европа, нашето бъдеще – седми доклад за икономическото, социалното и териториалното стр. 30 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 42 сближаване" , които посочват, че ЕС с 27 държави членки (след оттеглянето на Обеди- неното кралство) ще се сблъска с множество предизвикателства в периода до 2025 г. и след това. В процес на обсъждане са предложените от ЕК мерки за модернизиране на 43 политиката на сближаване за периода 2021-2027 г., включително 80 мерки за нейното опростяване. 3. Резултати от изпълнението на НСРР по физически и финансови индикатори Резултатите от изпълнението на НСРР по физически и финансови индикатори са оценени въз основа на последни налични данни (основно за периода 2020 за физическите и към май 2024 г. за финансовите индикатори). 3.1. Специфични/физически индикатори Оценката на постигнатите резултати е изготвена с помощта на индекс, отразяващ степента на постигане на заложеното изменение на специфичните индикатори за изми- налото време за всеки от приоритетите на НСРР. Индексът на изпълнение се групира около петстепенна оценъчна скала. Процентното изпълнение за съставяне на оценките по скала се изчислява спрямо постигнатите основни резултати за специфичните индика- тори, отчитащи физически величини за 2019 или 2020 г., в зависимост от конкретния индикатор. За основните индикатори, за които е налична статистическа информация, из- пълнението се оценява спрямо постигнатите резултати за 2020 и 2021 или 2022/2023 г. в случаите, в които данните към 2020 г. са силно повлияни от пандемията с Covid-19. Като показател за изпълнение на приоритет по скала е използвана средноаритме- тичната, закръглена стойност на постигнатото изменение на основните индикаторите за изпълнение по избрания приоритет и посочената скала (при равни тегла на основните индикатори). таблица 4. Степен на постигане на заложеното изменение на основните индикатори по приоритетите на Стратегическа цел 1 42 http://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/cohesion-report/ 43 http://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-4184_bg.htm стр. 31 от 88 Стратегическа цел 1: Икономическо собствения потенциал на районите и опазване сближаване в на околната европейски, среда национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на Приоритет 1.1. Активизиране на специфичния повишаване конкурентоспособността на малкия и потенциал средния на бизнес регионалните и местните икономики чрез подкрепа за Основен индикатор СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Оценка по скала Напредък ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 44 Регионално разпределение на заетите в МСП 45 Индикаторът не може да бъде оценен, предвид промените в нормативната уредба стр. 32 от 88 Стратегическа цел 1: Икономическо собствения потенциал на районите и опазване сближаване в на околната европейски, среда национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на Приходи от дейността на МСП, млн. лв. 1  3 ( 2  1  5  5  4  надхвърлена цел 2020 Относителен дял на заетите лица в МСП 44 спрямо общия им брой в страната, % (регионално разпределение) 0 ( 0 ( 0 ( 5  0 ( 0 ( 0 ( без напредък Нарастване на преките чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия, % 2  3 ( 1  3 ( 1  5  2  ограничен напредък 45 Общини за целенасочена подкрепа (брой) n/a n/a n/a n/a n/a n/a n/a ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Източник: НСИ, ИСУН2020, Годишни доклади за наблюдение на изпълнението на РПР, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г. таблица 5. Степен на постигане на заложеното изменение на специфичните индикатори по приоритетите на Стратегическа цел 2 стр. 33 от 88 Стратегическа цел 1: Икономическо собствения потенциал на районите и опазване сближаване в на околната европейски, среда национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на Приоритет 1.2. Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творческите индустрии в районите Основен индикатор Оценка по скала Напредък СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Реализирани приходи от нощувки в средствата за подслон и местата за настаняване, млн. лв. 5  0 ( 5  5  5  5  5  надхвърлена цел 2020 Брой туристически атракции създадени/подобрени, (брой) 5  5  5  5  5  5  5  надхвърлена цел 2020 Създадени и популяризирани туристически дестинации на база културно-историческо наследство, (брой) 5  n/a n/a 5  3 ( 5  5  надхвърлена цел 2020 Приоритет 1.3. Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда Основен индикатор Оценка по скала Напредък СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Количество продадена електроенергия от ВЕИ, GWh n/a n/a n/a n/a n/a n/a 5  надхвърлена цел 2020 Относителен дял на населението, обслужвано от СПСОВ, % 2  0 ( 5  3 ( 5  5  3 ( планиран напредък Разширена и реконструирана ВиК мрежа, км 5  5  5  4  n/a n/a 3 ( планиран напредък Изградени системи за ранно предупреждение за възникващи опасности от наводнения, пожари, активиране на свлачищни райони, брой 5  5  n/a 5  5  5  5  надхвърлена цел 2020 Стратегическа цел 2: Социално сближаване на условия за развитие на човешкия капитал и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване Приоритет 2.1. Подобряване на качеството услуги и развитие на спортната инфраструктура и в осигуряване районите на достъп до образователни, здравни, социални и културни Основен индикатор СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Оценка по скала Напредък Изградени и реконстуирани училища по изкуства и култура, брой 1  0 ( 3 ( 2  0 ( 0 ( 0 ( без напредък Изградени и реконстуирани сгради и обекти на културата, брой 5  0 ( 5  5  5  5  5  надхвърлена цел 2020 Изградени и реконстуирани обекти и инфраструктура за професионален спорт и спорт в свободното време, брой 5  5  5  5  5  5  5  надхвърлена цел 2020 Приоритет 2.2. Подкрепа на трудовата географска мобилност в районите Основен индикатор Оценка по скала Напредък СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Нарастване на броя на ежедневните трудови мигранти, отчетени при преброяване на населението (2011) 5  2  3 ( 2  2  4  3 ( 3 ( Приоритет 2.3. Развитие на капацитета подобряване на управлението на регионалното на националните, развитие регионалните и местните власти за стратегическо планиране и индикатор Оценка по скала Напредък Основен СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Проведени семинари, обучения и информационни кампании по проблемите на регионалното развитие, брой 5  5  5  5  5  5  5  надхвърлена цел 2020 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Източник: НСИ, ИСУН2020, Годишни доклади за наблюдение на изпълнението на РПР, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г таблица 6. Степен на постигане на заложеното изменение на специфичните индикатори по приоритетите на Стратегическа цел 3 Източник: НСИ, ИСУН2020, Годишни доклади за наблюдение на изпълнението на РПР, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г таблица 7. Степен на постигане на заложеното изменение на специфичните индикатори по приоритетите на Стратегическа цел 4 стр. 34 от 88 Стратегическа цел 2: Социално сближаване на условия за развитие на човешкия капитал и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване Служители, преминали обучения за развитие на уменията за управление на проекти, финансов контрол и прилагане на интегрирани системи за развитие, брой 2  2  3 ( 2  2  4  2  ограничен напредък Стратегическа цел 3: Териториално сътрудничество сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното Приоритет 3.1. Развитие на трансграничното територии сътрудничество и мобилизиране на потенциала на периферните гранични Основен индикатор СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Оценка по скала Напредък Проекти/инициативи за трансгранично сътрудничество, брой 5  5  5  0 ( 0 ( 5  5  надхвърлена цел 2020 Интегрирани стратегически планови документи за управление и развитие на граничните територии, брой 0 ( 5  0 ( 0 ( 0 ( 3 ( 5  надхвърлена цел 2020 Приоритет 3.2. Развитие на междурегионално приоритети на макрорегионално ниво и транснационално сътрудничество, вкл. за постигане на стратегическите Основен индикатор Оценка по скала Напредък СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Проекти за разширяване на сътрудничеството и насърчаване на икономическия, социалния и културния обмен между регионите на България и Европа, брой 2  0 ( 0 ( 5  0 ( 3 ( 2  ограничен напредък Стратегическа цел 4: Балансирано териториално свързаността в районите и качеството на средата в развитие чрез населените укрепване места на мрежата от градове-центрове, подобряване Приоритет 4.1. Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване на полицентричната врежа от градове Основен индикатор СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Оценка по скала Напредък Население, живеещо на територия с реализирани планове за Интегрирано градско развитие, брой 3 ( 3 ( 4  3 ( 3 ( 5  4  надхвърлена цел 2020 Създадени/обновени градски зелени площи, % от зелените площи n/a n/a n/a n/a n/a n/a n/a Проекти за подобряване качеството на средата и живота в селските райони, брой 5  3 ( 2  2  5  4  4  значителен напредък Приоритет 4.2. Подобряване на свързаността големите градски центрове в съседните на страни районите в национален и международен план и свързаността, вкл. с Основен индикатор Оценка по скала Напредък СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Дължина на АМ и РПМ І клас в км, нарастване в % 1  0 ( 1  3 ( 1  2  1  ограничен напредък Население с подобрен транспортен достъп, % n/a 2  2  5  2  n/a 2  ограничен напредък Рехабилитирана/реконструирана пътна мрежа, в км 5  5  5  5  2  3 ( 5  надхвърлена цел 2020 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Източник: НСИ, ИСУН2020, Годишни доклади за наблюдение на изпълнението на РПР, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г Целеви стойности за 2020 г. за малко по-малко от половината от основните инди- катори са постигнати значително над планираното. Изцяло, значително над планираното, са постигнати целите на специфичните индикатори по Приоритет 1.2 и Приоритет 1.3 на Специфична цел 1, Приоритет 2.2 и Приоритет 2.3 на Специфична цел 2 и Приори- тет 3.1 на Приоритет 3.2 на Специфична цел 3 и Приоритет 4.1 на Специфична цел 4. В случаите, в които няма данни за постигнатия напредък по изпълнението (n/a), като основна причина може да бъде посочено, че част от основните индикатори са дефи- нирани нееднозначно и/или за тяхното изпълнение е трудно да бъде събрана достоверна информация без да бъдат извършвани прекомерни разходи ("Създадени/обновени град- ски зелени площи, % от зелените площи" и " Население с подобрен транспортен достъп, %"). По отношение на индикатора "Общини за целенасочена подкрепа, брой" ограниче- нието на възможностите за измерване произтичат от нормативни промени в критериите, 46 по които се определят районите за целенасочена подкрепа , както и големият брой не- актуализирани областни стратегии за развитие, в които се определят тези райони. Напредъкът по постигането на напредъка на "Количество продадена електроенер- гия от ВЕИ, GWh" по Приоритет 1.3 на Специфична цел 1 не е оценен на ниво от район 2, тъй като са налични данни само на национално ниво. 46 чл. 5, 6 и 7 от ЗРР стр. 35 от 88 Стратегическа цел 4: Балансирано териториално свързаността в районите и качеството на средата в развитие чрез населените укрепване места на мрежата от градове-центрове, подобряване Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет, вкл. и широколентова връзка от общото за страната, % 3 ( 4  3 ( 3 ( 3 ( 3 ( 4  надхвърлена цел 2020 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 3.2. Финансови индикатори Оценено е съответствието на договорените средства по програмите, финансирани от фондовете на ЕС с планираните необходими финансови ресурси за изпълнението на НСРР. графика 2. Договорени и изплатените средства (ОП и ПРСР) общо и по райони от ниво2 и сравнение с предвижданията на НСРР, млн. лв., май 2024 г. 16000 14000 12000 10000 8000 6000 4000 2000 0 СЗР СИР СЦР ЮЗР ЮИР ЮЦР планирани договорени изплатени Източник: ИСУН2020 графика 3. Концентрация на ресурси на национално ниво по източници на финансиране, млн. лв., май 2024 г. 7000,00 6000,00 5000,00 4000,00 3000,00 2000,00 1000,00 0,00 ОПДУ ОПИК ОПНОИР ОПОС ОПРР ОПРЧР ОПТТИ ОПХ ПМДР ПРСР договорени изплатени Източник: ИСУН2020 Към средата на май 2024 г. договорените средства по програми, финансирани от фондовете на ЕС надхвърлят с над 72% от планираните индикативни финансови ресурси стр. 36 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. за осъществяване на целите на НСРР 2012-2020 г. Предвид изследваните източници на финансиране и невъзможността за консистентно отчитане на използвания национален и местен финансов ресурс, следва да се отчете и значителния принос на средства от репуб- ликанския и местните бюджети към постигането на напредъка по приоритетите и целите на НСРР. Усвоени са над 64% от договорените от фондовете на ЕС средства. Това пред- поставя възможността за постигане на допълнителен принос от реализация на изпълня- вани проекти за постигане на поставените цели. Обемът на договорени средства съответства в голяма степен на планираните в НСРР за СЗР и СИР. Договорените средства за ЮЦР са 78% от планираните, а за СЦР – 82% от планираните. Почти два пъти повече от планираните средства (92% повече) са договорени за ЮИР, а договорените за ЮЗР средства са близо 4 пъти над планираните. Делът на договорените средства по райони от ниво 2 е разпределен по следния на- чин: ЮЗР – 53.9%, ЮИР – 13.4%, ЮЦР – 11,2%, СЗР – 8.3%, СЦР – 6.9%, СИР – 6.2%. Разпределението на дела на средствата, които са изплатени (от общата сума на догово- рените средства) е съответно: ЮЗР – 71.6%, СЗР – 60.2%, ЮЦР – 59.9%, СИР – 59.2%, СЦР – 58.4%, ЮИР – 46.5%. Високият дял на ЮЗР в договорените и изплатени средства се дължи на отчитането на националните проекти, които нямат териториално разпреде- ление – основно големи инфраструктурни проекти, както и проектите, насочени към раз- витие на електронното управление и подкрепа на съдебната система и др. Основен дял във финансирането на мерките за изпълнение на НСРР към момента на последващата оценка (изплатени) имат ОПТТИ (18.0%), ОПИК (17.9%), ОПОС (16.4%), ОПРР (15.8%), ОПРЧР (14%). стр. 37 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 4. Степен на постигане на целите на НСРР Напредъкът по изпълнение на отделните приоритети на НСРР е оценен въз основа на постигане целите на съответните основни индикатори. Степента на постигане на стра- тегическите цели е оценена въз основа на напредъка по техните приоритети. В допълне- ние е оценен и приноса на изпълнението на плана към постигане на показателите по Ев- ропа 2020. 4.1. Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда Изпълнението на Стратегическа цел 1 е фокусирана в генериране на допълнителна енергия и развитие чрез активизиране на собствените ресурси и съхраняване на собстве- ната регионална специфика. Планирано е прилагане на мерки за повишаване конкурен- тоспособността и постигане на ускорен растеж на икономиката на страната чрез опол- зотворяване на природните ресурси и културното наследство, както и традиционните икономически дейности. Предлага се подкрепа за МСП, които дават основния принос за развитието на регионалните икономики, чрез подобряване на достъпа до производстве- ните зони инфраструктурата им, както и за развитие на нови бизнес модели и иновации. Стратегическа цел 1 се реализира чрез мерки по: → Приоритет 1.1: Активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местните икономики чрез подкрепа за повишаване конкурентоспособността на малкия и средния бизнес; → Приоритет 1.2: Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творчески индустрии в районите; → Приоритет 1.3: Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда. Прегледът на мерките, реализирани по приоритетите на Стратегическа цел 1 по- казва, че е налице значително постигане на целите на приоритетите. стр. 38 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. таблица 8. Степен на изпълнение на Стратегическа цел 1 и приоритетите ѝ, въз основа на постигнатото изменение на специфичните индикатори стр. 39 от 88 Средно за приоритет Средно за приоритет – скала Средно за цел Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда 4  Приоритет 1.1. Активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местните икономики чрез подкрепа за повишаване на конкурентоспособността на малкия и средния бизнес 3.7 4  Приоритет 1.2. Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творчески индустрии в районите 5 5  Приоритет 1.3. Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда 3 3 ( - Постигнат е напредък, значително приоритетите, чрез който се реализира и значителен напредък по нея. Основен тети 1.2 и 1.3, съответно чрез развитие и творчески индустрии в районите и околната среда. Ограничен принос МСП, които нарастват в абсолютна ограниченото нарастване на преките Повишаване на конкурентоспособността над планирания Стратегическа принос за на устойчиви развитие на за напредъка степен във чуждестранни на по реализацията цел 1, чрез това има напредъка форми на туризъм инфраструктурата имат приходите всички райони от инвестиции. икономика след на два от което е постигнат по Приори- и културни за опазване на от дейността на ниво 2, както и 2020 г. е значи- телно. Необходимо е усилията през следващите периоди да продължат фокуса си върху продължаваща подкрепа за както и стимулиране на партньорства частния сектор в регионите и на инфраструктурата между научните национално и за икономическите институции, транснационално субекти, публичния и нива. ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 4.2. Стратегическа цел 2: Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие на човешкия капитал Стратегическа цел 2 предвижда развитие на човешкия капитал и пазара на труда. Стратегическа цел 2 се реализира чрез мерки по: → Приоритет 2.1. Подобряване на качеството и осигуряване на достъп до об- разователни, здравни, социални и културни услуги и развитие на спортната инфраструктура в районите; → Приоритет 2.2. Подкрепа на трудовата географска мобилност в районите; → Приоритет 2.3. Развитие на капацитета на националните, регионалните и местните власти за стратегическо планиране и подобряване на управлението на регионалното развитие. Прегледът на мерките, реализирани по приоритетите на Стратегическа цел 2 по- казва, че е налице напредък по изпълнението на мерките и по двата приоритета. таблица 9. Степен на изпълнение на Стратегическа цел 2 и приоритетите ѝ, въз основа на постигнатото изменение на специфичните индикатори По Приоритет 2.1 е постигната планираната цел чрез реализираните проекти за изграждане и реконструиране на сгради и обекти на културата и обекти и инф- раструктура за професионален спорт и спорт в свободното време. Въпреки, че не са включени като основни индикатори за наблюдение на приоритета, следва да се от- бележи и напредъка по изграждане и рехабилитация на социални и здравни обекти стр. 40 от 88 Средно за приоритет Средно за приоритет – скала Средно за цел Стратегическа цел 2: Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие на човешкия капитал 3 ( Приоритет 2.1. Подобряване на качеството и осигуряване на достъп до образователни, здравни, социални и културни услуги и развитие на спортната инфраструктура в районите 3.7 4  Приоритет 2.2. Подкрепа на трудовата географска мобилност в районите 3 3 ( Приоритет 2.2. Развитие на капацитета на националните, регионалните и местните власти за стратегическо планиране и подобряване на управлението на регионалното развитие 1 1  ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. в страната, финансирани чрез ОПРР 2014-2020. Поради спецификата на предвиде- ния индикатор за проследяване, изпълнението на зелите по Приоритет 2.2 е оценен въз основа на актуални данни от националното преброяване на населението през 2021 г. като заложените цели са изпълнени. По Приоритет 2.3 е постигнат ограни- чен напредък при провеждане на обучения и информационни кампании за развитие на капацитета на националните, регионалните и местните власти за стратегическо планиране и подобряване управлението на регионалното развитие. Постигнат е напредък в съответствие с планираното по Стратегическа цел 2. 4.3. Стратегическа цел 3: Териториално сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество Реализирането на Стратегическа цел 3 е свързано с развитие на градските цент- рове и базисната техническа инфраструктура. Стратегическа цел 3 се реализира чрез мерки по: → Приоритет 3.1. Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизи- ране на потенциала на периферните гранични територии; → Приоритет 3.2. Развитие на междурегионално и транснационално сътруд- ничество, вкл. за постигане на стратегическите приоритети на макрорегио- нално ниво; Прегледът на мерките, реализирани по приоритетите на Стратегическа цел 3 по- казва, че е налице напредък по изпълнението на мерките и по двата приоритета. таблица 10. Степен на изпълнение на Стратегическа цел 3 и приоритетите ѝ, въз основа на постигнатото изменение на специфичните индикатори стр. 41 от 88 Средно за приоритет Средно за приоритет – скала Средно за цел Стратегическа цел 3: Териториално сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество 4  Приоритет 3.1. Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизиране на потенциала на периферните гранични територии 5 5  Приоритет 3.2. Развитие на междурегионално и транснационално сътрудничество, вкл. за постигане на стратегическите приоритети на макрорегионално ниво 2 2  ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 4.4. Стратегическа цел 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места Реализирането на Стратегическа цел 4 е свързано с осъществяването на мерки за подобряване качеството на околната среда и ликвидиране или намаляване на различните видове замърсявания, ограничаване на природните рискове, в два приоритета: → Приоритет 4.1. Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване на полицентричната врежа от градове; → Приоритет 4.2. Подобряване на свързаността на районите в национален и международен план и свързаността, вкл. с големите градски центрове в съ- седните страни. Прегледът на мерките, реализирани по приоритетите на Стратегическа цел 4 по- казва, че напредъкът по отделните приоритети е значителен. таблица 11. Степен на изпълнение на Стратегическа цел 4 и приоритетите ѝ, въз основа на постигнатото изменение на специфичните индикатори стр. 42 от 88 Изпълнението на мерките по отделните разнопосочно. Целите на Приоритет 3.1 са постигнати зация на проекти/инициативи за трансгранично документи за управление и развитие на граничните тет 3.2 са постигнати в ограничена степен. Това обуславя постигането целите на приоритети на над сътрудничество територии. Стратегическа цел Стратегическа планираното както Целите 3 над цел 3 е чрез реали- и планови на Приори- планираното. Средно за приоритет Средно за приоритет – скала Средно за цел Стратегическа цел 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места 3 ( Приоритет 4.1. Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване на полицентричната врежа от градове 4 4  Приоритет 4.2. Подобряване на свързаността на районите в национален и международен план и свързаността, вкл. с големите градски центрове в съседните страни 3 3 ( ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 5. Оценка на общото въздействие от изпълнението на НСРР 2012-2022 г. към края на периода на действие въз основа на сравнителен анализ на общата социално-икономическа ситуация 5.1. Сравнителен анализ на общата социално-икономическа ситуация в България в периода 2012-2022 и оценка на общото въздействие от изпълнението на НСРР 2012-2022 5.1.1. Общи характеристики на социално-икономическото развитие Измененията в демографския профил на страната показват устойчива тенденция на намаляване на населението – в периода 2008-2022 г. намалението е с 15.23%. Към края на 2022 г. населението на България е 6 838 937 души. В периода са извършени две национални проброявания на населението – през 2011 и 2021 г., като намалението на населението между двете преброявания е само със 6,66%. Прави впечатление бързото намаление на населението в относително по-кратките периоди 2008-2011 – с 3,72% и 2021-2022 с 5,72%. Намалението на населението на страната в периода на действие на НСРР е с 12%, като особено изразен е спадът през последната година и около 40% от него се дължи на областите в СЦР и СИР. стр. 43 от 88 Изпълнението на мерките по Приоритет 4.1 на Стратегическа цел 4 е над планираното. Наблюдава изразен напредък в изпълнението на мерки, свързани с повишаване дела на населението, живеещо на територия с реализирани планове за интегрирано градско развитие. Значителна част от реализацията на мерките по ОПРР 2014-2020 г. са насочени към рехабилитация на публични пространства, вкл. и градски зелени площи. Напредъкът по изпълнението на Приоритет 4.2 се фор- мира от напредъка, изграждането на нови пътища (АМ и РПМ І клас) и нарасналия дял на домакинствата с достъп до интернет. Стратегическа цел 4 е постигната в рамките на програмния период до 2020 г. ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Населението на всички райони от ниво 2 намалява, като за периода 2011 – 2022 най- значително е намалението за в трите региона на Северна България - СЗР – 19,7%, СЦР – 19.6% и СИР – 14,4%. Намалението на населението в ЮЗР за периода е 5.4%, следван от ЮИР и ЮЦР съответно с 11,56 и 11.6%. Тази картина се различава значително от състоянието, представено в Междинната оценка за изпълнението на НСРР, когато намалението на населението за десетгодишния период 2008-2017 е било съответно за СИР – 5.8%, ЮИР - 7.3% и ЮЦР - 7.8%. Налице е ускоряваща се тенденция на намаление на населението във всичски региони на страната. графика 4. Население в България и по райони от ниво 2 за периода 2008-2022 г. и прогнозни данни за 2025, 2030, 2035 и 2040 г., брой 8 000 000 7 000 000 6 000 000 5 000 000 4 000 000 3 000 000 2 000 000 1 000 000 0 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2025*2030*2035*2040* Общо за страната СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР Източник: НСИ Четири от областите в СЗР – Видин, Враца, Ловеч и Монтана, три от областите в СЦР – Габрово, Разград и Силистра, три области в СИР – Добрич, Търговище и Шумен, две области в ЮЦР – Кърджали и Смолян, една област в ЮИР – Ямбол, както и две от областите в ЮЗР – Кюстендил и Перник, не отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1059/2003 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), според който населението в административните единици от ниво 3, следва да бъде най-малко 150 000 души. стр. 44 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Към момента СЗР и СЦР не отговарят, а към 2030 г. и СИР няма да отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1059/2003 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) за административните единици от ниво 2. Съгласно прогнозите на НСИ към 2030 г. и Район „Северна и Югоизточна България”, включващ Северозападния район, Северния централен район, Североизточния район и Югоизточния район няма да отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1059/2003 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) за административните единици от ниво 1. 47 Прогнозите на НСИ потвърждават устойчивостта на тенденцията – през 2030 г. се очаква населението на България да намалее до 6 007 657 души, а през 2040 г. до 5 637 361 души. Социалното и икономическото развитие на България през периода 2012-2022 г. се характеризира с положителна промяна на ключовите макроикономически индикатори. Това се дължи основно на общата динамика на развитието на страната след 2012 г., из- разяваща се в нарастване на БВП с темпове по-бързи от средните за ЕС, които, макар и частично, възстановяват в известна степен растежа от преди 2009 г. Данните потвържда- ват очакваните прогнози за по-бърз растеж на БВП на страната от средния за ЕС 27. Здравната криза с Covid-19, разразила се в световен мащаб през 2020 г. прекъсна този период на растеж както на национално, така и на световно ниво. Данните обаче по- казват, че икономиките на страната и на ЕС се възстановяват и въпреки сравнително нис- ките показатели за 2023 г. в следващите години се очаква растеж на показателя, като темпът на нарастване на БВП на страната ще остане по-висок от средния за ЕС 27. 47 НСИ, прогноза I вариант (при хипотеза за конвергентност) стр. 45 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. графика 5. Динамика на растежа на БВП за периода 2005-202023 г. и прогнозни данни за 2024-2024 г. (ЕС27) 10,0% 7,70% 7,2% 8,0% 6,4% 6,8% 6,6% 6,0% 6,1% 3,4% 4,0% 6,00% 3,9% 4,0% 3,0% 2,7% 2,7% 2,9% 2,4% 3,0% 1,8% 1,9% 2,0% 2,5% 2,1% 3,3% 0,6% 1,8%2,2% 0,7%-0,1% 0,9%1,6% 2,3% 2,0% 2,8% 2,1% 1,8% 3,5% 1,6% 0,0% 1,0% 0,5% -0,7% -… 0,4% -2,0% -4,0% -4,3% -4,0% -3,4% -6,0% -5,6% -8,0% България ЕС 27 Източници: НСИ, ЕВРОСТАТ, ЕК Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" графика 6. Ръст на БВП за периода 2007-2022 г. на национално ниво, (млн. лв.) и принос на районите от ниво 2, % 60,0% 180 000 170 000 160 000 50,0% 150 000 140 000 130 000 40,0% 120 000 110 000 100 000 30,0% 90 000 80 000 70 000 20,0% 60 000 50 000 40 000 10,0% 30 000 20 000 10 000 0,0% 0 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 България СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР Източник: НСИ, ЕВРОСТАТ Ръстът на БВП на национално ниво е сравнително равномерен със слаб растеж в периода 2014-2019 г. След здравните и икономически ограничения през 2020 г. нараст- ването на показателя е значително за годините 2021 и 2022. СЗР устойчиво изостава, като приносът му в националното ниво спада до 6,7% през 2022 г. при максимална стойност от 7,2% през 2011 и минимална от 6,4% през 2019 г. Сходна тенденция се наблюдава за СЦР и СИР. В СЦР стойностите се движат между 8 и 8,3% в периода 2012-2014 г., след което устойчиво намаляват до 7,2% през 2022 г. В стр. 46 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. СИР приносът остава сравнително постоянен, с по-малки флуктуации – максимален 11,1% през 2014 г. и минимален от 9,9% през 2022 г. Като негативна може да се разг- лежда тенденцията в ЮИР, където приносът в националния БВП е сравнително устой- чив в периода 2011-2017 г., след което намалява. Изключение прави 2022 г., за която стойността е 13,2% - най-високата за разглеждания период. Следва да се отчита, че ос- новна причина за този рязък скок (от 11,6% през 2021 г.) може да се търси в рязкото поскъпване на електроенергията и суровините за нейното производство – икономически дейности с висок дял в икономиката на ЮИР. Останалите два района ЮЗР и ЮЦР са с устойчива тенденция за принос в БВП на страната през целия период. На практика, ЮЗР формира около половината от БВП на национално ниво. графика 7. Ръст на БВП за периода 2011-2022 г. на национално и регионално ниво, (млн. лв.) 180000 160000 140000 120000 100000 80000 60000 40000 20000 0 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 България СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР Източник: НСИ, ЕВРОСТАТ В периода 2011-2020 г. БВП на човек от населението в страната нараства с над 57%, като най-значимо е нарастването отново в СЗР и ЮЦР – съответно с 62,9 и 62,8%, следвани от ЮЗР и СЦР – с 59 и 57%, СИР – 46,2% и ЮИР – 36%. Сравнението с данните от междинната оценка (за 2015/2016 г.) показват значителен ръст и разместване на тенденциите между регионите. ЮИР запазва относителния си темп на растеж, докато за останалите региони растежът за 2020 спрямо 2011 г. е значителен. За периода 2011- 2020 г. БВП на човек от населението в ЮЦР нараства с 2.4% спрямо средното за страната, стр. 47 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. в СЗР нарастването е с 2,2%, а в ЮЗР – с 1.7% спрямо средното за страната. В СЦР тен- денцията е минимално негативна със спад от 0,2 процентни пункта, докато намалението в ЮИР и СИР е значително – съответно с 11 и 5,8% спрямо средното за страната. През 2020 стойностите на индикатора БВП на човек от населението в пет от шестте райони от ниво 2 надхвърлят определените целевите стойности за 2020 г., заложени в Регионалните планове за развитие. Изключение прави ЮИР, като постигнатата стойност е с 10% по-ниска от заложената. Изводите от междинните и последващите оценки на РПР 2014-2020 показват, че в голяма степен този напредък по отношение на постигане на це- левите стойности се дължи на твърде подценено планиране при тяхното определяне. Данните за периода 2011-2020 г. показват, че растежът на БВП на глава от населе- нието на регионите спрямо средното за страната също е с променени тенденции – най- значителен ръст е регистриран в ЮИР – 8,4% (с голяма степен на вероятност дължащ се на рекордно високите цени на електроенергията през 2022 г.). СЗР също регистрира ма- кар и минимален растеж спрямо средното за страната – с 0,7% за 10 годишният период. Няма изменение в ЮЦР и СЦР, докато ЮЗР и СИР отбелязват намаление на БВП на глава от населението спрямо средното за страната – съответно с 9,5 и 3,8%. графика 8. БВП на глава от населението за СЗР, графика 9. БВП на глава от населението за СЦР, България и ЕС 27, 2010-2022 г., лв. България и ЕС 27, 2010-2022 г., лв. 30000 80000 30000 80000 70000 70000 25000 25000 60000 60000 20000 50000 20000 50000 15000 40000 15000 40000 30000 10000 30000 20000 10000 5000 20000 10000 5000 0 0 10000 0 0 СЗР България СЦР България ЕС27 Linear (СЗР) ЕС27 Linear (СЦР) стр. 48 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. графика 10. БВП на глава от населението за СИР, графика 11. БВП на глава от населението за България и ЕС 27, 2010-2022 г., лв. ЮИР, България и ЕС 27, 2010-2022 г., лв. 30000 80000 30000 80000 70000 70000 25000 25000 60000 60000 20000 20000 50000 50000 15000 40000 15000 40000 30000 30000 10000 10000 20000 20000 5000 5000 10000 10000 0 0 0 0 СИР България ЮИР България ЕС27 Linear (СИР) ЕС27 Linear (ЮИР) графика 12. БВП на глава от населението за ЮЗР, графика 13. БВП на глава от населението за България и ЕС 27, 2010-2022 г., лв. ЮЦР, България и ЕС 27, 2010-2022 г., лв. 45000 80000 30000 80000 40000 70000 70000 25000 35000 60000 60000 30000 20000 50000 50000 25000 40000 15000 40000 20000 30000 30000 15000 10000 10000 20000 20000 5000 5000 10000 10000 0 0 0 0 ЮЗР България ЮЦР България ЕС27 Linear (ЮЗР) ЕС27 Linear (ЮЦР) Източници: НСИ, ЕВРОСТАТ Коефициентът на икономическа активност на национално ниво достига до 55,5 пункта през 2020 г., като стойността е повлияна от пандемията от Covid-19. За 2019 г. достигнатата стойност е 56,6 или с 1,1 процентни пункта по-висока. Въпреки по-висо- ките стойности на показателя на регионално ниво за 2019 г., те също не достигат зало- жените за 2020 г. целеви стойности. Изключение прави единствено СЦР, в който коефи- циентът на икономическа активност през 2019 г. е 55,1, а през 2020 г. – 54,4 п. при целева стойност за 2020 г. от 54 п. Целевите стойности от 2020 г. остават непостигнати и през следващите три години – 2021-2023, като за 2023 г. най-голяма е разликата в ЮЗР и ЮЦР, а най-ниска в СИР. През 2023 г. коефициентът на икономическа активност остава стр. 49 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. по-нисък от средното за страна в четири от регионите, като е по-висок само в ЮЗР и СИР. След чувствително нарастване през 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15+) във всички региони остава на приблизително едно и също ниво за периода до 2023 г. Коефициентът на безработица намалява съществено след 2014 г. и през 2019 г. достига 4.2% на национално ниво. Под средното за страната са стойностите за ЮЗР, ЮЦР и ЮИР (2.3, 3 и 4%). Над два пъти и половина двойно по-висока от средната за страната е стойността за СЗР за 2019 г. През 2020 г. стойностите нарастват в резултат от кризата с Covid-19, но в петте от регионите стойностите на цели 2020 са постигнати въп- реки това. Изключение прави СЗР, в който през целия период след 2011 г. коефици- ентът на безработица остава по-висок от цел 2020 г. Проследяването на данните обаче показва, че след 2022 г. и в СЗР безработицата продължава да намалява и постига целта за 2020 г. с над 25%. Общият доход на лице от домакинство нараства съществено в периода 2010- 2017 г., като стойността за 2017 г. от 5 861 лв. Стойностите за 2017 г. за всички райони от ниво 2 надхвърлят междинните целеви стойности и целеви стойности 2020. Изключе- ние по отношение на целева стойност 2020 прави единствено СЗР, но дори и за него пос- тигната стойност от 5104 лева значително се доближава до цел 2020 (5 300 лв.). Тази тенденция се запазва и в следващите години, като през 2020 г. всички региони надхвър- лят цели 2020, вкл. и СЗР. Нарастването на общия доход на домакинство за периода 2011- 2020 г. на национално ниво е с 85 п.п., като най-значимо е то в СИР и СЦР – 95,2 и 93,4 п.п., следвани от ЮЗР и СЗР с 84 и 79,7 п.п. В периода 2021-2023 г. нарастването на показателя във всички региони продължава със значително ускорени темпове, като в ЮЗР достига стойности от близо 13 000 лева, а в СИР и СЗР над 10 000 лева. Средната стойност за страната през 2023 г. е 10 846 лева. стр. 50 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. таблица 12. Степен на постигане на целите на ключовите индикатори по райони от ниво 2 (цели 2020 по РПР) Легенда: Степен на постигане на Принос към постигане на целите на ключовите индикатори заложеното изменение. 5  Постигнат планиран принос, значително над планирания 4  Постигнат принос над планирания 3 ( Задоволителен принос 2  Ограничен принос 1  Ограничен принос 0 ( Без принос стр. 51 от 88 Степен на постигане на заложеното изменение Ключови индикатори СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР 2020/РПР 2020/РПР 2020/РПР 2020/РПР 2020/РПР 2020/РПР БВП към 2020 5  5  5  2  5  5  на човек от населението, лв. към 2022 5  5  5  5  5  5  Дял на БВП на човек от населението към 2020 3 ( 2  2  0 ( 4  4  от средната стойност на ЕС 28, % към 2022 5  5  5  2  5  5  Коефициент на безработица на към 2020 0 ( 5  5  3 ( 5  5  населението на 15 и повече навършени години, % към 2022 5  5  5  4  5  5  Коефициент на икономическа към 2020 2  3 ( 2  2  2  2  активност на населението на 15 и повече навършени години, % към 2022 2  2  2  2  2  1  Общ доход на лице от домакинство, към 2020 5  5  5  5  5  5  лв. към 2022 5  5  5  5  5  5  ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Оценката на междурегионалните различия е изготвена въз основа на анализ на индикатори на ниво район (ниво 2). Ключовите индикатори позволяват да бъде анализи- рано развитието на районите от ниво 2 в контекста на общото развитие на страната. Дан- ните за всички индикатори са с надеждно качество, тъй като са базирани на официални статистически данни от НСИ, съответно от ЕВРОСТАТ. Отбелязани са тенденции на развитие и в някои от областите (ниво 3) в отделните райони: → БВП на човек от населението, лв.; → Коефициент на заетост (15-64 навършени години); → Коефициент на безработица (15-64 навършени години); → Средна годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотно- шение. Потвърждават се предвижданията на междинната оценка на НСРР за периода 2007- 2013 г. за възстановяване на относително ниските нива на растеж след средата на 2011 г. Въпреки, че в НСРР 2012-2022 за ключовите показатели не са определени целеви стойности 2020 на национално ниво, данните потвърждават предвижданията на меж- динната оценка на НСРР 2012-2022, за постигане на над 50% дял на БВП на човек от населението от средната стойност на ЕС през 2020 г. Постигнатата стойност на нацио- нално ниво е 55% от средната стойност на ЕС 27 през 2020 г. Към 2020 г. пет от шестте района от ниво 2 – СЗР, СЦР, ЮИР, ЮЦР и СИР, продължават да са сред десетте района в ЕС с най-ниски стойности на БВП на човек от населението спрямо средната стойност на ЕС, като сред тях само СИР достига 41 пункта. От петте района два достигат заложените целеви стойности за 2020 г. – СЗР и ЮЦР. СЦР изостава с 1 пункт от заложената целева стойност, СИР с 4 пункта, а ЮИР с 26 пункта от заложената целева стойност за 2020 г. ЮЗР надхвърля целевата стойност 2020 (90) 2 пункта и достига до 92 % от средната стойност на БВП на човек от населени- ето на ЕС 27. Следва да се отчете, че стойностите за 2020 г. са постигнати в условия на световна здравна и икономическа криза поради пандемията от Covid-19. Данните показват съществена положителна промяна на индикатора за 2022 г. на всички нива. Пет от шестте региона през 2022 г. надхвърлят целевите стойности стр. 52 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. за 2020 г. Изключение прави ЮИР, чиято цел 2020 е окачествена като твърде амбици- озна. На национално ниво е постигната стойност на БВП на глава от населението 62 пун- кта от средното за ЕС 27 (и 64 за 2023 г.). На регионално ниво за периода 2020-2022 г. най-голямо е нарастването в ЮИР (поради свръх цени в енергийния сектор) с 18 пункта, следван от СИР – 7 пункта, ЮЗР и СЦР с 5 пункта, СЗР с 4 пункта и ЮЦР с 3 пункта. Тенденцията показва значително ускорение на нарастването на показателя в сравне- ние с периода 2010-2016 г. когато промяната в нивата на индикатора за ЮЦР и СЗР е съответно с 2 и 1 пункта. графика 14. Дял на БВП на човек от населението от средната стойност на ЕС 27, % 120 100 92 97 95 90 80 80 74 64 60 56 45 44 48 40 41 40 39 39 43 4342 30363631 36 3738 3638 3738 40 28 20 0 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 цел 2021 2022 2023 2020* България ЕС 27 ЮЦР ЮЗР СИР СЦР СЗР ЮИР Източник: НСИ, ЕВРОСТАТ Коефициентът на заетост нараства значително през 2017 спрямо 2016 г., като на национално ниво нараства с 3.5 пункта и достига до 66.9. Периодът на значим растеж на национално ниво продължава до 2019 г., достигайки до 75,6 пункта, когато е прекъснат от кризата с Covid-19 и през 2020 г. достига до 73,8 пункта. В последващия три годишен период отново се наблюдава нарастване с постигнат максимум от 75,9 пункта през 2022 г. и стойност от 74,6 пункта през 2023 г. В периода 2008-2023 г. се наблюдава сближаване със средното ниво на заетост за страната в СЦР и СИР. Тенденциите в ЮЦР и ЮИР следват тази на национално ниво. Темповете на растеж на коефициентът на заетост в СЗР изостават и ножицата между стр. 53 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. средното за страната и региона се увеличава от 4,9 на 9 пункта за периода 2010-2023 г., като разликата през 2020 г. е 9,8 пункта. През 2020 г. почти всички области успяват да постигнат заетост по-висока от стойностите през 2008, с изключение на Монтана, Ловеч и Враца в СЗР, Габрово и Си- листра в СЦР и Ямбол в ЮИР. За периода 2008-2020 няколко от областите в различните райони регистрират значително нарастване на заетостта над 10 пункта – Велико Тър- ново, Разград и Русе в СЦР, Шумен в СИР, София в ЮЗР. За сравнение, показателите за периода 2008-2023 нарастват съществено на на- ционално и регионално ниво, като намаление в коефициента на заетост (15-64 навър- шени години) се наблюдава само в три от областите в СЗР – Ловеч, Монтана и Враца. Тенденцията за намаляване на заетостта в Монтана и Враца е ограничена в сравнение с 2020 г., но в Ловеч се задълбочава. Значително нарастване (10 и над 10 пункта) през 2023 спрямо 2020 г. се наблюдава в областите Русе в СЦР, където Габрово и Си- листра също преодоляват негативната тенденция, Варна, Търговище и Шумен в СИР, Кърджали в ЮЦР. Съществена положителна промяна за този период се наблюдава във Видин и Плевен в СЗР, Бургас и Ямбол в ЮИР, Кюстендил в ЮЗР, Смолян в ЮЦР. Зна- чимите положителни тенденции в периода 2020-2023 г. се наблюдават в 13 от 28 об- ласти. графика 15. Коефициенти на заетост (15-64 навършени години) по райони и общо за страната 80,0 73,8 75,6 73,8 73,7 75,9 74,6 70,0 68,5 71,0 70,4 66,7 65,0 65,1 65,0 66,1 68,0 68,7 72,1 60,0 50,0 40,0 30,0 20,0 10,0 0,0 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 България СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР Linear (България) Linear (СЗР) Източник: НСИ стр. 54 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Въпреки общата положителна тенденция във всички райони след 2013 г., между- регионалните различия по отношение на безработицата остават значителни. Разли- ката между най-високия и най-ниския коефициент на безработица на регионално ниво през 2022 г. е 3 пункта при 8.1 пункта през 2017 г. и 6.3 пункта през 2010 г. Ограничени- ята, произтичащи от пандемията с Covid-19 през 2020 г. се отразяват значително в СЗР, където нарастването в СЗР за 2020 спрямо 2019 г. е с 2,2 пункта. В СЦР, ЮЦР и ЮИР нивата на безработица през 2021 г. са по-високи от тези през 2020 г. Единствено в СИР коефициента на безработица демонстрира трайно намаляване през целия период след 2013 г. На регионално ниво безработицата в СЗР, СЦР и СИР остава над средното за страната през целия период след 2012 г., а ЮИР успява да се придържа близо до средното за страната в периода след 2018 г. Трайно под средното за страната за целият период е показателят в ЮЗР и в ЮЦР след 2015 г. На областно ниво най-неблагоприятно е изменението (2008-2020 г.) в областите Мон- тана, Плевен, Враца и Видин в СЗР и в Благоевград в ЮЗР. Най-значимо е нарастването на безработицата в област Монтана, където показателя за 2020 г. е с 15,6 пункта по-висок от 2008 г., но нарастването започва от предходните три години като коефициентът през 2019 е с 11,9 пункта от стойността през 2008 г. Въпреки влиянието на Covid-19 най- високи изменения на безработицата в положителна посока се наблюдават във Русе, Велико Търново и Разград в СЦР, Сливен в ЮИР, Шумен в СИР и Кюстендил в ЮЗР. Сравнението на коефициента на безработица за 2022 г. спрямо 2008 г. показват зна- чително подобрение спрямо данните от 2020 г., като негативна промяна с над 1 пункт в показателя спрямо 2008 се наблюдава само в пет области Перник (5,9 пункта), Габрово (5,7 пункта), Благоевград (3,6 пункта), Бургас (1,5 пункта), Монтана (1,3 пункта). Най- положителни в периода 2008-2022 са измененията в Благоевград (ЮЗР), Хасково и Смо- лян в ЮЦР, Русе, Велико Търново и Разград в СЦР, Сливен в ЮИР и Шумен в СИР. Положителна тенденция се наблюдава две от петте области на СЗР – Видин и Ловеч, а в област Плевен нивото на безработицата за периода остава непроменено. В периода 2008-2022 г. в пет от шестте региона коефициента на безработица намалява. Единствено в ЮЗР се наблюдава повишение от 0,2 пункта, дължащо се на областите Перник и Благоевград. стр. 55 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. графика 16. Коефициенти на безработица (15-64 навършени години) по райони и общо за страната 20,0 18,0 16,0 14,0 12,0 10,0 8,0 6,0 4,0 2,0 0,0 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 България СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР Linear (България) Linear (СЗР) Източник: НСИ За периода 2008-2017 г. не се наблюдава съществена промяна в наличните меж- дурегионални различия в нивата на заплащане. От 2018 г. известно ускорение в ръста на заплащане се наблюдава в СИР, като това нарастване е спрямо останалите четири ре- гиона (без ЮЗР). На практика средната брутна годишна заплата в СЗР, СЦР и ЮЦР на- раства с еднакъв темп и остава най-ниска. За периода 2008-2020 промени в негативен план се наблюдават в пет от шестте ре- гиона, като в четири от тях намалението е съществено - в СЗР (спад от 84% на 79% от средното за страната), СИР (от 91% на 86% от средното за страната) и ЮИР (92% на 83% от средното за страната). Средната брутна работна заплата в ЮЗР остава с 24% над средното за страната през целия период 2008-2020 г., като през 2022 г. достига до 26% над средното за страната. За периода 2008-2020 г. най-висок темп на нарастване на заплащането се наб- людава в областите Търговище (2,7 пъти), Разград (2,7 пъти), Пловдив (2,6 пъти) и Ямбол (2,6 пъти), следвани от група области с нарастване около 2,5 пъти – Кърджали, Велико Търново, Русе, Сливен, Габрово, Пазарджик. На-малко е нарастването в областите Бур- гас, Благоевград, Стара Загора, Смолян (2,2 пъти). В периода 2020-2022 г. средната брутна годишна заплата нараства значително, като най-значимо е това увеличение в областите Плевен (83%), Търговище (81%), София стр. 56 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. (столица) (75%) и Пловдив (70%). Най-значимото нарастване на показателя за периода 2008-2022 г. се наблюдава в областите Търговище, Пловдив, Разград, София (столица) и Ямбол, а най-малко нарастване – в областите Бургас, Перник, Добрич и Враца. графика 17. Средна брутна заплата (годишна) на наетите лица по трудово и служебно правоотношение, по райони и общо за страната, лв. 30000 25000 20000 15000 10000 5000 0 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 България СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР Linear (България) Linear (СЗР) Linear (ЮЗР) Източник: НСИ Последващите оценки на РПР 2014-2020 показват липса на напредък и по отноше- ние на степента на преодоляването на вътрешнорегионалните различия в отделните райони от ниво 2. Единствено в ЮЗР се наблюдава ограничен напредък през целия пе- риод на изпълнение на регионалните планове за развитие за периода 2014-2020 г. стр. 57 от 88 Район от ниво 2 Степен на преодоляването на чия вътрешнорегионалните разли- Междинна оценка Последваща оценка СЗР не се наблюдава напредък не се наблюдава напредък СЦР силно ограничен напредък не се наблюдава напредък ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 5.1.2. Секторно въздействие от изпълнението на НСРР 2012-2022 г. → пазар на труда Постигнатите резултати от изпълнението на НСРР в областта на пазара на труда в общия случай определят и сравнително ефективното въздействие в тази сфера на осъ- ществените мерки от стратегията. Ниските нива на безработица на регионално ниво обаче не кореспондират с тенденциите в част от областите в различните региони, където през 2020 г. коефициентът на безработица (15-64) остава между 2 и 4 пъти по-висок от средното за страната. С най-високи стойности към 2020 г. са областите Монтана и Видин (съответно 24,1 и 19,3 пункта), Силистра (15,6 пункта), Смолян и Шумен и Перник (съответно 11,9 и 11,3 пункта). Влиянието на Covid-19 е преодоляно частично през 2023 г., но отново областите Видин, Враца и Силистра са с около 3 пъти по-висока безрабо- тица от средното за страната. Към тази група се присъединяват и областите Перник и Търговище (2,5 пъти по-висок показател от средното за страната). Младежката безработица продължава да е един от най-съществените негативни яв- ления на пазара на труда в страната. Различните възрастови интервали, в които се разг- лежда младежката безработица, както и налични методически ограничения по отноше- ние набиране на данни, правят статистическата информация ограничена по отношение наблюдението на показателя на регионално ниво. Въпреки това, анализът на дела на без- работните лица във възрастовата група 15-24 години идентифицира наличния проблем в СЗР, който продължава и към 2020 г. въпреки намалението на показателя на национално ниво да 2019 г. Темпът на намаление на младежката безработица на национално ниво е значим до 2019 г. вкл. като разликата спрямо 2011 г. е 16,1 процентни пункта. След на- стр. 58 от 88 Район от ниво 2 Степен на преодоляването на чия вътрешнорегионалните разли- СИР силно ограничен напредък не се наблюдава напредък ЮИР ограничен напредък силно ограничен напредък ЮЗР не се наблюдава напредък не се наблюдава напредък ЮЦР ограничен напредък ограничен напредък ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. растването по време на пандемията от Covid-19 през 2023 г. показателя постига стой- ности от 12,1 пункта или по-ниски от тези през 2018 г. Делът на безработните младежи на национално ниво спада през 2015 под средното за ЕС, като тенденцията показва устойчивост до 2023 г. На регионално ниво не са налични данни след 2018 г. с изклю- чение на СЗР до 2020 и ЮЗР до 2023 г. Динамиката в регионалните стойности в периода 2011-2018 и в националните в периода до 2023 г. дава основание да се счита, че висок дял на безработните между 15 и 24 г. след 2019 г. вероятно се наблюдава в СЗР и СЦР. графика 18. Дял на безработните между 15 и 24 г. на ниво NUTS 2 (%), 2011-2023 г. 40,0 35,0 30,0 25,0 20,0 15,0 10,0 5,0 0,0 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 ЕС-27 България СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР → малки и средни предприятия Развитието на малките и средни предприятия илюстрира устойчив, но нисък ико- номически растеж в периода до 2020 г. На национално ниво известно ускоряване се ре- гистрира в периода 2017-2019 г., но съществено нарастване на индикатора „Приходи от дейността на МСП“ се наблюдава от 2021 г. В периода 2010-2020 нарастването на наци- онално ниво е с 67%, колкото е и нарастването за периода 2020-2022 г. За периода 2010- 2020 на регионално ниво е най-съществено нарастването в СЦР (84%), ЮЦР (78%) и ЮЗР, а най-малко е в ЮИР (36%). Делът на приходите от дейността на МСП на отдел- ните региони от общото за страната намалява в четири от регионите, като нарастване се наблюдава само в ЮЗР и СЦР. стр. 59 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. графика 19. Приходи от дейността на МСП на национално ниво и по региони, млн. лв. 450 000 400 000 350 000 300 000 250 000 200 000 150 000 100 000 50 000 - Базова 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 стойност (2010) България СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР графика 20. Относителен дял на заетите лица в МСП в регионите спрямо общия брой заети в МСП в страната (%) 45,0% 40,0% 35,0% 30,0% 25,0% 20,0% 15,0% 10,0% 5,0% 0,0% Базова 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 стойност (2010) СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР Слабото нарастване на приходите от дейността на МСП в регионите до 2020 г. е съпроводено и от спад на дела на заетите лица в тези предприятия в трите региона без ЮЦР, СИР и ЮЗР. В тези четири региона спадът продължава и до 2022 г. В ЮЗР се стр. 60 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. наблюдава ръст в периода от 2016 до 2021 г., последван от незначителни положителни изменения за ЮЦР. Броят МСП, разкривани/работещи регионите на страната нараства с 12% за периода 2010-2020. Най-значим е ръстът в ЮЗР (22%), следван от ЮЦР (11%) и ЮИР (8%). За този десетгодишен период увеличението на МСП в СЗР е с 62 броя, като той е формиран от ръст на микропредприятията и намаляване на малките и средни фирми, съ- ответно с 169 и 50 броя. За периода 2020-2022 се наблюдава ръст на броя МСП като за СЗР той е 10%, а 29% в ЮЗР и 25% в ЮЦР. За периода 2010-2020 г. нарастване на дела на МСП в средното за страната се регистрира само в ЮЗР и ЮЦР. Най-голямо е намале- нието в СЦР. → туризъм графика 21. Приходи от нощувки в места за настаняване - общо (млн. лв.) 2500,0 2000,0 1500,0 1000,0 500,0 0,0 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 България СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР Приходите от нощувки нарастват значително в периода 2012-2019 г., като основен принос за този ръст има туристическия сектор в ЮИР, СИР и ЮЗР. Останалите три ре- гиона приходите от нощувки намаляват още през 2019 спрямо 2012 г. На национално ниво възстановяването на приходите в сектора от Covid-19 се регистрира още през 2022 г., като през 2023 г. приходите достигат ръст от 40% спрямо максимума от 2019 г. Нарас- тване на дела на регионите в средното за страната през 2023 спрямо 2012 г. обаче е отче- тен само в ЮЦР и ЮЗР, докато делът бележи най-значим спад за десетгодишния период в СИР. Съществен спад има в СЦР. На практика, приносът в средното за страната в СЗР стр. 61 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. остава непроменен в целия периода от 2012 до 2023 г., като достига своя връз през 2020 г. Подобен пик отчитат и приходите от нощувки през 2020 в СЦР, като е вероятно в го- дината на най-сериозни ограничения, свързани с Covid-19 двата региона да привличат туристи поради наличието на значим брой къщи за гости. За периода 2012-2019 г. с 34% нараства и броя на реализираните нощувки. Делът на регионите в средното за страната варира между 55% в ЮЗР и 52% в ЮЦР и 17% в СЗР. Туристическите морски региони ЮИР и СИР са съответно с дялове от 36 и 19%. Данните показват наличие на потенциал за устойчиво развитие на туризма след преодо- ляване на последствията от кризата с Covid-19. Ръстът на броя реализирани нощувки на национално нива в периода 2020-2023 г. е над 2,2 пъти, като в ЮИР ръстът е над 2,6 пъти, а в СИР близо 2,2 пъти. Данните разкриват потенциал за растеж в СЗР чрез подкрепа на специфична туристическа инфраструктура в региона, но също и сравнително забавяне и намаляване на броя реализирани нощувки в СИР. → транспорт 48 Към 2020 г. дължина на пътната мрежа в страна е общо 19 917 км, като спрямо 2011 г. се е увеличила с общо 405 км, от които 348 км магистрали и 155 км третокласни пътища. Намаление е регистрирано в първокласните – с 87 км, и във второкласните пъ- тища – с 11 км. Увеличението в дължината на автомагистралите е формирано на терито- рията на пет от шестте региона – ЮЗР, ЮИР, ЮЦР съответно със 140, 136 и 51 км и СИР и СЗР съответно с 11 и 10 км. На територията на СЦР все още няма изградени и пуснати в експлоатация автомагистрални пътища. Видна е концентрацията на този вид инфраст- руктура в южните региони на страната. В периода до 2022 г. общата дължина на пъти- щата в страна е нараснала с 25 км, от които 16 км автомагистрали в СИР и 3 км в ЮЗР. Съгласно данните от Годишните доклади за наблюдение на РПР общата дължина на рехабилитирана/ реконструирана пътна мрежа в страната в периода 2014-2020 г. е 8 461 км. Следва да се има предвид, че това включва не само пътищата от републиканската пътна мрежа, но и общинските пътища. 48 Автомагистрали, пътища първи, втори и трети клас, по данни от НСИ стр. 62 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Въпреки направените инвестиции, през 2022 г. делът на пътната настилка в добро 49 състояние в страната е 41% . В добро състояние са близо 48% от пътищата в ЮЗР и ЮЦР, както и в СИР – близо 46%. С най-малък дял на пътна настилка в добро състояние е СЗР – 36%. На областно ниво най-високи стойности на показателя са отчетени в Сливен и Благоевград – 68 и 63,9%, а най-ниски в Монтана и Разград – съответно 23 и 26,2%. В периода 2014-2020 г. са в процес на реализация няколко значими за националната транспортна инфраструктура проекта - изграждане на транспортен тунел под вр. Шипка и свързаната с него довеждаща пътна мрежа и инфраструктура, изграждане на лотове от Автомагистрала „Хемус“, изграждане на лотове от Автомагистрала „Струма“, проекти- ране и подготовка на АМ ,,Русе - Велико Търново“, изграждане на високоскоростен път Ботевград – Видин, изграждане на лотове от Автомагистрала „Европа“. Към края на 2023 г. в експлоатация са въведени Лот 3.1, Лот 3.3 и тунел Железница на Автомагистрала „Струма“, части от Автомагистрала „Европа“, ограничени части от Автомагистрала „Хе- мус“ до пътен възел Боаза. В процес на проектиране е транспортен тунел под вр. Шипка, а реализацията на проекта е определена като приоритетна за периода 2021-2027 г. В края на 2023 г. стартира изграждането на АМ ,,Русе - Велико Търново“. → дейности в областта на околната среда Основен принос към постигане целите за опазване на околната среда имат мерките, свързани с рехабилитацията и разширяването на ВиК мрежата в страната. Въздействието на постигнатите резултати от осъществените дейности във ВиК сектора може да бъде оценено чрез показателите за дела от населението с достъп до водни услуги, проследя- вани от НСИ. Към 2020 г. 99,4% от населението на страната има достъп до обществено водоснабдяване, което представлява нарастване спрямо дела от 99,1% през 2010 г. Най-нисък остава този показател в ЮЦР – 98,2%, дължащ се на по-ниските нива на свър- заност в областите Кърджали и Смолян. Под 99% процента свързаност се отчита и об- ластите София, Габрово, Монтана. Загубите на вода при общественото водоснабдяване намаляват в периода 2010-2020 с 14%, а в периода 2010-2020 с 15,1%. Положителна е тенденцията по отношение на дела на населението, свързано със селищни пречиства- телни станции за отпадъчни води – нарастването за периода 2010-2020 г. е с 19% или с 49 Регионални профили, ИПИ, https://www.regionalprofiles.bg/bg/ стр. 63 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. близо 1/5 от населението на страната. На регионално ниво най-значимо е това нарастване в СЦР – над 32%, ЮИР и ЮЦР с около 27%. На областно ниво най-голяма е положител- ната промяна в областите Русе, Ямбол, Стара Загора, Силистра, Кърджали и Търговище, където нарастването се движи между 68% в Русе и 32% в Търговище. Съществено нама- лява и дела на населението на режим на водоснабдяване, като през 2020 г. този дял е 3,9%, а през 2022 г. – 2,8%. Остава относително висок дела в СЦР, СИР и ЮЗР. Инвестициите в инфраструктурата за управление на отпадъци оказват поло- жително въздействие върху процесите във всички региони. За периода 2010-2020 г. 99,8% от населението в страната е обхванато от системи за събиране на отпадъци при начална стойност на индикатора от 98,2. През 2022 г. стойността достига до 99,0%. Изк- лючение от пълното обхващане на населението са регистрирани в СЦР – области Габрово и Велико Търново, и ЮЦР – Кърджали, Хасково и Смолян. 50 През 2022 г. образуваните битови отпадъци са намалели с над 22% спрямо 2010 г., като най-значимо е намалението в ЮЦР и СЗР. В ЮЗР, ЮИР и СИР обаче е регистри- рано увеличение. Количеството на директно депонираните битови отпадъци е нама- ляло на национално ниво в изключителна степен с над 73% в периода 2010-2020 и с над 75,6% към 2022г. Най-съществено е това намаление в СИР и ЮЗР, но във всички останали региони намалението е между 2/3 и ¼ от депонирания през 2010 г. битов отпа- дък. Разходите за ДМА с екологично предназначение на национално ниво се увеличават с около 30% за периода 2010-2021 г. ДМА с екологично предназначение са разпределени в различна степен по регионите – най-значима е концентрацията им в ЮЗР, ЮИР и ЮЦР, а най-ниска в СИР. → енергетика Актуализацията на Националната концепция за пространствено развитие за пери- 51 ода 2013 - 2025 г. посочва, че националният фокус в областта на енергетиката е прео- 50 Данните са разгледани към 2022 г. предвид ограничената активност през 2020 г., свързана с Covid-19 51 приета с Решение № 306 на Министерския съвет от 07 май 2020 г. (обн. ДВ. Бр.42 от 12 май) стр. 64 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. доляването на основните проблеми – висока енергийна интензивност на БВП, висока за- висимост от внос на енергийни ресурси и необходимост от екологосъобразно развитие на енергетиката. Националната електроенергийната мрежа е добре развита и всички на- селени места са електроснабдени. Посочена е необходимостта от доразвиване на газоп- реносната мрежа и осигуряването на връзките й със съседните държави. Делът на ВЕИ в крайното енергийно потребление нараства с близа 10% в периода 2010-2020 г. Намалението на енергийната интензивност на икономиката в периода 2010- 2022 г. е с 16%. Този показател обаче остава все още над 3,5 пъти по неблагоприятен от средното за ЕС27. Индексът на Първична енергийна интензивност (ПЕИ) в периода 2008- 52 2021 намалява над 21 п.п., като основното намаление е в период 2014-2021 г . → иновации и въвеждане на нови технологии Разходите за НИРД нарастват в периода след 2014 г., като ръстът за 2015 г. е пиков за СЗР, СЦР и ЮЦР, като в последващият период този тип инвестиции намаляват в СЦР и в по-малка степен в СЗР и ЮЦР. Сравнително увеличение на разходите за НИРД спрямо изходните нива от 2010 г. се наблюдава в ЮЦР и СИР, като нарастването е около 2 пъти. Ръстът на показателя в периода 2015-2016 г. се свързва с инвестиции в НИРД и новостартиращи фирми, финансирани в рамките на ОПИК 2014-2020, приоритетно на- сочени към СЗР и СЦР. Въпреки последващи оценки, подчертаващи, че прилагането на подобен подход не е изцяло ефективно поради ниската преживяемост на новосъздаде- ните предприятия по принцип, както и необходимостта от капацитет и изградена инф- раструктура за обслужване на НИРД, осъществяването на тези мерки оказва положи- телно въздействие като акселератор на инвестициите в НИРД в повечето региони, като се регистрират между 70 и 100% увеличаване на този тип разходи. Изключение правят само ЮИР и ЮЗР. Инвестициите в НИРД оказват положително влияние и върху броя на персонала зает в НИРД. Общата тенденция е положителна и за периода 2010-2020 нарастването на национално ниво е близо 70%, а в два от регионите достигнатото съотношение е 2,6 пъти за СЗР и 2,3 пъти за ЮЦР. Тенденцията продължава и към 2022 г., когато персоналът зает с НИРД в СЗР нараства 2,7 пъти спрямо 2010 г. 52 Анализ на състоянието на енергийната ефективност в страната и на годишния напредък по изпълнението на политиката и мер- ките за повишаване на енергийната ефективност през 2022 г. в България, март 2023 г., Агенция за устойчиво енергийно развитие стр. 65 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. графика 22.Разходи за НИРД на национално и регионално ниво като дял от БВП 1,60% 1,40% 1,20% 1,00% 0,80% 0,60% 0,40% 0,20% 0,00% 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 България СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР графика 23. Персонал, зает с НИРД на национално и регионално ниво, брой 40000 35000 30000 25000 20000 15000 10000 5000 0 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 България СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР Значителното повишаване на двата показателя обаче оказва ограничено положи- телно въздействие върху основните икономически резултати на регионите. → култура и социални дейности стр. 66 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. В рамките на Регионалните планове за развитие във всички региони са изпълнени проекти за модернизирани и реконструирани са сгради и обекти на културата, както и са рехабилитирани социални заведения. Развитието на социалните услуги следва планира- ните мерки на национално и местно ниво, като се отчитат спецификите на съответния регион предвид намаляването и застаряването на населението. 5.2. Принос към постигане целите на Стратегия "Европа 2020" Изпълнението на НСРР следва да допринася изпълнението на поетите от България национални ангажименти по отношение постигане целите на Стратегията "Европа 2020”. Дефинираните индикатори обективно измерват напредъка при реализацията на най-важ- ния стратегически документ на ниво ЕС и до голяма степен отразяват и постигането на стратегическите цели на НСРР. За тяхното проследяване НСРР определя целеви стойности и на регионално ниво. графика 24. Коефициент на заетост на населението графика 25. Коефициент на заетост на на възраст 20-64 г., % населението на възраст 55-64 г., % 90 80 80 70 70 60 60 50 50 40 40 30 30 20 20 10 10 0 0 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 цел 2021 2022 2023 2020* ЕС 27 България ЮИР ЮЦР ЕС 28 България ЮИР ЮЦР ЮЗР СИР СЦР СЗР ЮЗР СИР СЦР СЗР стр. 67 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. графика 26. Инвестиции в научноизследователска графика 27. Дял на преждевременно напусналите и развойна дейност, % от БВП образователната система (на възраст 18-24 г.), % 3,5 30 3 25 2,5 20 2 15 1,5 10 1 5 0,5 0 0 ЕС 28 България ЮИР ЮЦР ЕС 28 България ЮИР ЮЦР ЮЗР СИР СЦР СЗР ЮЗР СИР СЦР СЗР графика 28. Дял на 30-34 годишните със завършено графика 29. Население в риск от бедност или висше образование, % социално изключване, хил. души 60 4 000,0 3 500,0 50 3 000,0 40 2 500,0 30 2 000,0 1 500,0 20 1 000,0 10 500,0 0 0,0 ЕС 28 България ЮИР ЮЦР България ЮИР ЮЦР ЮЗР ЮЗР СИР СЦР СЗР СИР СЦР СЗР Източник: НСИ, ЕВРОСТАТ таблица 13. Принос на НСРР към постигането на националните цели на Стратегията на ЕС "ЕВРОПА 2020" стр. 68 от 88 Индикатори "Европа 2020" Степен на постигане на заложеното изменение Принос на РПР към постигането на националните цели СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Коефициент на заетост на населението на 2020 1  4  5  3 ( 5  2  2  Ограничен възраст 20-64 навършени години (%) 2022 1  4  5  3 ( 5  2  2  принос Коефициент на заетост 2020 5  5  5  5  5  5  5  Постигнат на населението на възраст 55-64 г.* 2022 5  5  5  5  5  5  5  планиран принос, значително над планирания ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. * Индикаторът "Коефициент на заетост на населението на възраст 55-64 г." не е включен в системата за наблюдение на НСРР, но присъства в системите за наблюдение на всички РПР. Представената оценка на напредъка е изготвена въз основа на целевите стойности, определени в РПР за всеки от районите от ниво 2. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, като процент от БВП, се увеличават в периода от 2011 г., като по-значителен е техния ръст през 2015 и 2016 г. Значителният ръст през 2015 г. в СЗР и СЦР се дължи на приоритетното финансиране от ОПИК на проекти, насочени към иновации на територията на двата района. През 2016 г. стойностите на показателя и в двата района намаляват, но все още остават значително по-високи от тези преди 2015 г. През 2016 г. значително нарастване е регистрирано в СИР. В периода 2017-2020 г. показателят нараства в ЮЗР, ЮЦР и ЮИЗ, докато в север- ните райони тенденцията е към относително задържане в СЦР, нарастване с рязък спад през 2020 за СИР и намаляване в СЗР. Инвестициите в НИРД във всички региони не постигат определените цели 2020 и имат ограничен принос за постигане на Стратеги- ческа цел 1 на НСРР. През 2021 г. се затвърждава тенденцията за намаляване на стойнос- тите на показателя, като то е по-значимо в трите южни региона, отколкото в трите се- верни. Стойността на национално ниво също намалява през 2021 – до 0.77% от БВП (колкото през 2017 г.), което определя постигането на целевата стойност на индикатора на национално ниво за 2020 г. като ограничено. Въпреки това, на национално ниво пос- тигната стойност за 2020 г. е с над 88% над базовата стойност през 2008 г. На регионално стр. 69 от 88 Индикатори "Европа 2020" Степен на постигане на заложеното изменение Принос на РПР към постигането на националните цели СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Инвестиции в научноизследователска 2020 2  1  0 ( 0 ( 1  1  1  Ограничен и развойна дейност (% от БВП) 2021 2  1  0 ( 0 ( 1  1  1  принос Дял на преждевременно напусналите 2020 2  2  5  0 ( 0 ( 1  1  образователната система (на възраст 18- 24 г.) (%) 2022 2  5  5  0 ( 0 ( 4  1  Ограничен принос Дял на 30-34 годишните 2020 0 ( 2  2  0 ( 2  2  2  Ограничен със завършено висше образование (%) 2022 0 ( 2  2  0 ( 2  2  2  принос Население в риск от бедност или социално 2020 5  5  5  5  3 ( 4  5  Постигнат планиран изключване (хил. души) 2022 5  5  5  5  3 ( 4  5  принос, значително над планирания ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. ниво това нарастване е над 4 пъти за СЗР и 2 пъти за ЮИР. В останалите райони нараст- ването за периода 2008-2020 г. е между 57 и 80%. Коефициентът на заетост на населението на възраст 20-64 навършени години 53 нараства след 2012 г., като през 2017 г.(71.3 ) успява да надхвърли стойностите, постиг- нати през 2008 г. Развитието в положителна посока през следващите години водят до постигане на цели 2020 на регионално ниво още през 2019 г. за три от регионите – ЮЗР, СИР и СЦР, а ЮИР е близо до постигане на цел 2020. Пандемията от Covid-19 възпира положителния ръст, но въпреки това тези четири региона постигат (ЮИР) и зна- чително надхвърлят цели 2020 и през тази година. Ограничен принос в постигането на целите имат СЗР и ЮЦР. В периода 2021-2023 г. се наблюдава значим ръст на заетостта във всички региони, като единствено ЮЦР и СЗР все още са под определените цели 2020, но растежът е устойчив. Коефициентът на заетост на населението на възраст 55-64 г. нараства след 2011 г., като ръстът е по-значителен през 2014 и 2015 г. и се запазва и през 2016 г. с изключе- 54 ние на СЗР. Целевата стойност на индикатора за 2020 г. е надхвърлена значително за всички райони от ниво 2 и тази тенденция остава валидна и през 2020 г. В периода 2021- 2023 г. показателят нараства съществено във всички региони, като разликата за 2023 г. спрямо изходната 2008 г. достига от 20 (за ЮЗР) до над 27 пункта (за ЮЦР). След 2015 г. показателят остава значително по-висок от средното за ЕС. Промените в дела на преждевременно напусналите образователната система (на възраст 18-24 г.) са разнопосочни на годишна база през целия период, като през 2019 г. отново нарастват във всички региони. Единствено СИР постига заложената цел 2020. Тенденциите към 2023 г. са положителни с изключение на ЮЗР и ЮИР, където се наб- людава лек ръст на показателя. Като цяло динамиката на показателя е неустойчива на годишна база, вкл. и на национално ниво, което е в противовес на тенденцията на плавно намаление на ниво ЕС27 и осигурява ограничен принос към постигането на съответната стратегическа цел. Въпреки това, делът на преждевременно напусналите образовател- ната система на възраст 18-24 г. на национално ниво за целия период остава по-нисък от стойността през 2008 г. 53 Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/web/europe-2020-indicators/europe-2020-strategy/headline-indicators-scoreboard 54 Целевите стойности са определени в РПР на всеки от районите от ниво 2 стр. 70 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Нарастването на дела на 30-34 годишните със завършено висше образование също е неустойчиво. До 2012 г. показателят нараства в петте региона с изключение на СЗР, където на практика липсва напредък по изпълнението на целите. До 2020 г. този растеж се запазва само в ЮЗР. Четири от шестте региона не постигат поставените цели 2020 както през 2020, така и през 2022 г. Изключение правят ЮЗР и СЦР през 2020 г. На на- ционално ниво постигнатия принос в изпълнение на цел 2020 също е ограничен. Из- мененията в стойностите на показателя за 2022 спрямо 2008 г. са положителни с изклю- чение на СЗР, където намалението е с 2,3 пункта и ЮИР, в който е отчетен ръст от 0,6 пункта. На национално ниво положителната промяна за периода 2008-2022 г. е 6,2 пункта при 11,1 пункта на ниво ЕС. Делът на населението в риск от бедност или социално изключване намалява след 2010 г. Заложената национална цел за 2020 г., както и тези на регионално ниво са пос- 55 тигнати. Тенденцията се запазва и към 2023 г . Постигнатият напредък по последните пет индикатора (по данни за 2020 и 2022 г.) потвърждават оценката за напредък в изпълнението на по Стратегическа цел 2 на НСРР. Към момента, НСИ не проследява на ниво NUTS2 промените на индикаторите по целите 20/20/20 по отношение на климата и енергийното потребление. На национално ниво следва да се отбележи значителното надхвърляне на поставените за 2020 г. цели по дял на ВЕИ в брутното крайното енергийно потребление. НСРР не определя изходни и целеви стойности по отношение на индикатора „Сък- ращаване на емисиите на СО2“ нито на национално, нито на регионално ниво. НСИ пре- доставя данни на национално ниво, съгласно които в периода 2011-2022 г. количествата на отделяния в атмосферата въглероден диоксид са намалели с 11,7%. За периода 2011-2020 г. това намаление е 20%, като данните за 2020 г. са усреднени на база 2019 и 2021 г. предвид въздействието на Covid-19 върху работата на предприятията през 2020 г. Наблюдава се известно съкращаване на емисиите на СО2 за периода на изпълнение на НСРР, но неговата степен не може да бъде оценена предвид отсъствието на целеви стойности, които да бъдат постигнати в периода на изпълнение на стратегическия доку- мент. 55 След 2020 г. е валидна нова дефиниция за формирането на показателя по данни на Евростат стр. 71 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 6. Ефективност и ефикасност на финансовите инструменти и използваните ресурси за изпълнение на НСРР Определените в НСРР икономически и финансови механизми за реализацията на плана, по източници, включват: → Национално публично финансиране (републиканския бюджет, общински бюджети, както и финансови ресурси от други източници – публични фон- дове, предприятия); → Европейски средства (от фондове на ЕС); → Международни финансови институции. Предвидено е основната маса от финансови средства да се формира от първите два основни източника – национално публично финансиране и средства от фондовете на ЕС. Средствата от международни финансови институции, имащи предимно характер на за- емни средства, и частните финансови средства, се представят като допълващи на първите два източника. Приносът на оперативните програми, финансирани от ЕФРР, ЕСФ, КФ и ЕЗФРСР за изпълнението на приоритетите на НСРР е оценен въз основа на информацията за на договорените и изплатените финансови ресурси по източници спрямо целите на страте- гията. За мерките, свързани с изпълнението на НСРР в периода 2012-2020 г., реализирани със средства от държавния бюджет, от бюджетите на общините, от международни фи- нансови институции, както и за частни инвестиции (извън съфинансирането по ОП), липсва систематизирана информация, която да позволява тяхното обвързване с це- лите и приоритетите на стратегията. Въпреки, че периодът на действие на НСРР е 2012 -2022 г., стратегията определя финансовия ресурс, необходим за постигането на целите й, за периода 2014 – 2020 г., т.е. в съответствие с плановия период на програмите, фи- нансирани от фондовете на ЕС. Обемът на договорените средства по оперативните програми и ПРСР (ЕС и нацио- нално съфинансиране) – 28 248 млн. лв., показва, че планираният общ размер на средст- вата за реализация на НСРР за периода до 2020 г. е надхвърлен. Към средата на май 2024 г. на национално ниво са договорени 92% над планираните средства по оперативни програми и ПРСР. 64.3% от договорените средства са сертифи- цирани и изплатени. стр. 72 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. При оценката на степента на напредъка на постигане на всички типове инди- катори за наблюдение на НСРР следва да се разглежда ефекта от провежданата в предходния период политика за регионално развитие и съответно от мерките, осъ- ществявани след края на периода 2007-2013 г. Към май 2024 г. е налице концентрация на финансовите ресурси за изпълнение на мерки и дейности, свързани със Стратегически цели 1 и 4 на НСРР, в чийто обхват по- падат основните инфраструктурни проекти, градското развитие, като и тези свързани с развитието на насърчаване на икономика на иновациите. През втория за страната програмен период (2014–2020 г.) е получен достъп до сред- ства по линия на ЕСИФ в размер на 9.9 млрд. евро, предназначени за съфинансиране на 10 програми. През 2020 г. е получен достъп до допълнителни средства от ЕС с индика- тивен размер от 656 млн. евро2 за преодоляване на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19 (REACT-EU). Оценката на очакваното въздействие на евро- пейските фондове върху основни макроикономически показатели за периода от 2014 до средата на 2022 г. е разработена с модела СИБИЛА, версия 2.0. от Министерството на 56 финансите . таблица 14. Ефекти от изпълнението на Споразумението за партньорство Източник: МФ, СИБИЛА 2.0 56 https://www.minfin.bg/bg/1168 57 Общ ефект с натрупване от 2014 г. до края на съответната година стр. 73 от 88 Макроикономически показатели 57 Ефект към 2022 г. БВП 10.6% Износ на стоки и услуги 0.9% Внос на стоки и услуги 8.0% Текуща сметка (% от БВП) - 2.05 п.п. Частно потребление 12.9% Частни инвестиции 22.3% Заетост (15-64 г.) 16.6% Коефициент на безработица (15-64 г.) -7.15 п.п. Средна работна заплата 16.3% Инфлация по ХИПЦ 4.5% Бюджетен баланс (% от БВП) 1.50 п.п. ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. III. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ 1. Обобщена оценка за изпълнението на НСРР Визията и главната стратегическа цел, определени в НСРР остават актуални до края на периода на изпълнение. Рамката на стратегическите цели и определените при- оритети, като цяло съответстват на проблемите и нуждите на страната. Не е установено съответствие на стратегическата рамка за развитие на България с тематичните области на интервенции по ОП за 2014-2020 г., както и не е определен механизъм за обвързване с целите и приоритетите на стратегията с мерките, реализирани със средства от държав- ния бюджет и от бюджетите на общините. Изготвеният през 2015 г. проект на Целенасо- чена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Ро- допите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити 58 райони не е приет и съответно програмата, която притежава характеристики на стратегическа рамка за подкрепа на районите за целенасочено въздействие не е осъ- ществена. Обобщението на анализа на показателите за изпълнението на стратегическите цели на НСРР показва, че: → ЮЗР е единствения район от ниво 2, в който броят на населението остава сравнително устойчив, като за периода 2008-2020 се наблюдава намаление на населението под 1,5%. Това се дължи на нарастването на населението на област София (столица). Прогнозите на НСИ потвърждават устойчивостта на тенденцията като се очаква до 2025 г. населението на ЮЗР да бъде под 2 000 59 00 души → СЗР е районът с най-силно изразени негативни демографски процеси, нама- ляването на населението има устойчива тенденция – в периода 2008-2020 г. намалението е с 26,4%. Към края на 2020 г. населението на СЗР е 720 172 60 души. Според прогнозите на НСИ към 2025 г. се очаква наслението на СЗР да бъде 634 909 души, а през 2030 г. – да намалее до 583 658души. → Към 2020 г. СЗР и СЦР не отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1059/2003 г. и са под долната граница за обсобяване на район от ниво 2, а през 58 https://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1899 59 НСИ, прогноза I вариант (при хипотеза за конвергентност) 60 НСИ, прогноза I вариант (при хипотеза за конвергентност) стр. 74 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 2030 г. се очаква и населението на СИР да е под долната граница за обсобя- ване на район от ниво 2 според Регламент (ЕО) № 1059/2003 г. → Устойчива тенденция за намаляване на населението има в демографския про- фил на ЮИР и ЮЦР. Според прогнозите до 2045 г. броят на тяхното населе- ние ще съотвества на изискванията за обсобяване на район от ниво 2 според Регламент (ЕО) № 1059/2003 г. → Към 2022 г. 15 от 28 области в страната, включени в шестте региона, не отго- варят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1059/2003 г., според който населението в административните единици от ниво 3, следва да бъде най- малко 150 000 души. Това са 4 области в СЗР, 3 области с СЦР, 3 области в СИР, 1 област в ЮИР, 2 области в ЮЗР и 1 област в ЮЦР. → Социалното и икономическото развитие на България през периода 2012-2020 г. се характеризира с положителна промяна на ключовите макроикономи- чески индикатори. Данните потвърждават очакваните прогнози за по-бърз растеж на БВП на страната от средния за ЕС 27. Ръстът на БВП на национално ниво е сравнително равномерен със слаб растеж в периода 2014-2019 г. След здравните и икономически ограничения през 2020 г. нарастването на показа- теля е значително за годините 2021 и 2022. → В периода 2011-2022 г. продължава да е валидна устойчива тенденция за на- маляване на приноса на СЗР в общия БВП. Сходна тенденция се наблюдава за СЦР и СИР, като намалението в СИР е в по-слаба степен. Намаление в пе- риода 2011-2017 г. се отчита и в ЮИР. На практика, ЮЗР формира около по- ловината от БВП на национално ниво. → За периода 2010-2020 г. се наблюдава ограничен напредък в преодоляването на междурегионалните различия в страната. Въпреки общата положителна тенденция във всички райони към 2020 г. пет от шестте района от ниво 2 – СЗР, СЦР, ЮИР, ЮЦР и СИР, продължават да са сред десетте района в ЕС с най-ниски стойности на БВП на човек от населението спрямо средната стой- ност на ЕС. В периода след 2020 г. е налице тенденция за значително ускоре- ние на нарастването на показателя в сравнение с периода 2010-2016 г. Разли- чията по отношение на заетостта намаляват слабо в СЦР и СИР, но ножи- стр. 75 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. цата между заетостта в СЗР и средните стойности за страната продъл- жава да нараства. Въпреки общата положителна тенденция във всички ра- йони след 2013 г., междурегионалните различия по отношение на безрабо- тицата остават значителни, като показателят за трите региона в Северна България остава над средното за страната през целия период след 2012 г. Раз- личията по отношение на размера на средна годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение остават сходни, като разликата между СЗР и средното за страната продължава да се увеличава в негативна посока, а тази в ЮЗР в положителна. → Сред шестте района от ниво 2, на двата полюса на развитието продължават да са ЮЗР – на първо място по всички показатели, и СЗР – на последно. → СИР и СЦР се нареждат след ЮЗР с положителни резултати и тенденции по отношение на заетостта. СИР е втори и по отношение на БВП на човек от населението и икономическа активност, както и по броя на завършилите висше образование (30-34 години), където разменя място си със СЦР в годи- ните 2020 и 2022 г. → Въпреки втората си позиция до 2016/2017 г. към 2020/2022 ЮЦР трайно се настанява след трето място сред регионите, класирани по изследваните пока- затели. Изключение се наблюдава по отношение на дела на разходите за на- учни изследвания, развойна дейност и иновации, където остава втори след ЮЗР, както и по отношение на безработицата, като за 2022 г. е на първо място с най-ниска стойност на коефициента на безработица. → През 2016 г. ЮИР бележи съществено нарастване на приноса в националния БВП, което, въпреки и на голямо разстояние, го нарежда на второ място след ЮЗР. През 2022 г. обаче регионът е изместен от второто място от СИР. По отношение на останалите показатели ЮИР се подрежда на трето или четвърто място сред шестте региона. → Изоставането на СЗР от останалите региони продължава да нараства, което потвърждава направените в Актуализацията на НКПР изводи, че възможнос- тите на региона за самовъзстановяване са изчерпани и е необходима същест- вена подкрепа за запазването на целостта на икономическите и социалните му структури. стр. 76 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. таблица 15. Степен на напредък в постигане на целите на НСРР към 2018 г. Постигнат е напредък над планирания по реализацията на два от приоритетите, чрез които се реализира Стратегическа цел 1, чрез което и по нея е постигнат напредък над планирания. Основен принос за това има напредъка по Приоритети 1.2 и 1.3, съот- ветно чрез развитие на устойчиви форми на туризъм и културни и творчески индустрии в районите и развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда. Ограничен принос за напредъка имат приходите от дейността на МСП, които нарастват в абсолютна степен във всички райони от ниво 2, но по-бавно от планираното, както и ограниченото нарастване на преките чуждестранни инвестиции. Постигнат е планирания напредък по Стратегическа цел 2 чрез реализираните проекти за изграждане и реконструиране на сгради и обекти на културата и обекти и инфраструктура за професионален спорт и спорт в свободното време. Проведеното през 2021 г. национално преброяване на населението осигурява възможност за оценка на по- казателя, свързан с насърчаването на ежедневната трудовата мобилност на населението. Целевата стойност на национално ниво е постигната, а тези в СЗР и ЮЦР са надхвърлени. Осъществяването на подходящи мерки, насочени към нарастване на ежедневните тру- дови мигранти осигурява достъп до работни места извън мястото на живеене и забавяне на процесите на миграция от селата и малките градски центрове. Подобни мерки са изк- лючително подходящи както за СЗР, така и за планински или периферни и отдалечени части на останалите региони. Постигането на тази цел изисква прилагане на интегриран стр. 77 от 88 Цели на НСРР Индекс на постигане на целите Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда 4  Стратегическа цел 2: Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие на човешкия капитал 3 ( Стратегическа цел 3: Териториално сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество 4  Стратегическа цел 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места 3 ( ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. подход, включващ както развита транспортна инфраструктура, така и подходящи пуб- лични услуги. Постигнат е напредък над планирания по изпълнение на Стратегическа цел 3 чрез изпълнение на проекти/инициативи за трансгранично сътрудничество. Въпреки това, постигането на целите на ниво регион разкрива необходимост и потенциал за по- вишаване на капацитета и възможностите за интегрирани интервенции особено за разви- тието на граничните територии, както и за разширяване на сътрудничеството и насърча- ване на икономическия, социалния и културния обмен между регионите на България и Европа. Постигнат е планирания резултат по изпълнението на Стратегическа цел 4 в рам- ките на програмния период до 2020 г. Постигнати са заложените цели в изпълнението на мерки, свързани с повишаване дела на населението, живеещо на територия с реализирани планове за интегрирано градско развитие, както и осъществяването на проекти за подоб- ряване качеството на средата и живота в селските райони, рехабилитация и реконструк- ция на пътната врежа и нарасналия дял на домакинствата с достъп до интернет. Ограни- чено е постигането на целите по отношение на проектите, свързани с изграждането на нови пътища (АМ и РПМ І клас). Обемът на договорените средства по оперативните програми и ПРСР (ЕС и нацио- нално съфинансиране) – 28 248 млн. лв., показва, че планираният общ размер на средст- вата за реализация на НСРР за периода до 2020 г. е надхвърлен. Към средата на май 2024 г. на национално ниво са договорени 92% над планираните средства по оперативни програми и ПРСР. 64.3% от договорените средства са сертифи- цирани и изплатени. Системата за наблюдение и оценка на НСРР за периода 2012-2022 г. е съществено подобрена и значително по-ефективна, спрямо тази от предходния планов период. Оста- ват валидни обаче изводите от изготвената междинна оценка, че наличието на система от индикатори би осигурила възможност за ефективно измерване на напредъка и оценка на реализацията на целите, само ако са определени базови и целеви стойности на всички индикатори. Целеви стойности за края на периода не са определени за ключовите инди- катори, а за всички индикатори не са определени междинни целеви стойности, което следва да бъдат постигнати към средата на периода на изпълнение. Предвид това, че це- лите на НСРР се постигат чрез изпълнението на приоритетите и мерките на РПР, следва стр. 78 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. целевите стойности на общите индикатори на стратегическия национален документ и документите на регионално ниво. Необходимо е да бъде разработен и прилаган стан- дарт за определяне на целевите стойности, като по този начин ще бъдат преодолени предизвикателствата пред сравнимостта на постиженията на отделните региони. Прило- женият при изготвянето на НСРР 2012-2020 консервативен подход при определяне на индикаторите предопределя високи оценки на постигнатото, което обаче не се потвърж- дава от общата оценка на темпа на развитие на страната и състоянието на междурегио- налните и вътрешнорегионалните различия. Необходимо е да бъде направен преглед и избрани подходящи алтернативи за го- ляма част от основните индикатори, чрез които се проследява напредъка по изпълнени- ето на приоритетите на стратегията. Част от включените индикатори не осигуряват адек- ватна връзка с приоритетите, а за други не са налични ясни и надеждни източни на ин- формация. Изграденият капацитет за изготвяне на годишните доклади за наблюдението на из- пълнението на РПР, следва да бъде запазен и надграден чрез коригиращи действия по отношение на дефинирането на източниците на информация и разнообразяване на под- ходите и методите за нейното представяне и анализ. Към момента на изготвяне на НСРР 2012-2022 Законът за регионално развитие предвижда обособяване на райони за целенасочена подкрепа, които са териториална ос- нова за концентрация на ресурси за намаляване на вътрешнорегионалните различия в степента на развитие на отделните общини и за постигане на целите на държавната по- 61 литика за регионално развитие . Законът предвижда ежегодно планиране на средствата за реализация на дейности в районите за целенасочена подкрепа в рамките на бюджет- ната процедура, като средствата се осигуряват в рамките на закона за държавния бюджет за съответната година. С цел осигуряване на стратегическа рамка за ефективно плани- ране и осъществяване на мерки в районите за целенасочено въздействие със средства от националния бюджет през 2015 г. на НЦТР ЕАД е възложено изработването на Целена- сочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, граничните, планинските и полупланинските слабо развити райони. Проведените в рамките на настоящата оценка консултации, както и изводите от 61 Чл.5 от ЗРР, 2012 г. стр. 79 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 62 изготвени анализи в периода 2019-2020 г. показват, че проектът на програмата се оце- нява като добър пример за прилагането на подхода „отдолу-нагоре“ при определянето на проектни предложения/идеи и търсене на интегриращи елементи между проектите, вместо насърчаване на фрагментирани инвестиции. Въпреки положителните аспекти в процеса на разработване и широката подкрепа от страна на заинтересованите страни Це- ленасочената инвестиционна програма не е одобрена и съответно не е реализирана. През 2016 г. критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие са променени, а с промените в ЗРР през 2020 г. тяхното определяне като част от териториална основа за прилагане на политиката за регионално развитие е отменено. Изготвеният през 2019 г. Социално-икономически анализ на районите в Република 63 България подчертава, че подкрепата на по-слаборазвитите райони изискват системна и интегрирана насоченост чрез създаване на подходящи схеми и инструменти в демог- рафската, образователната, икономическата, иновационната политика, политиката в об- ластта на цифровите технологии, социалната политика. Въпреки това, към момента на настоящата оценка не са създадени подобни инструменти, чрез които да бъдат осигу- рени интервенции в тези райони, базирани на стратегически подход. Постигането на част от стратегическите цели на НСРР 2012-2020 (Стратегическа цел 4) е предвидено чрез изпълнението на инвестиционните програми на разработените Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие за териториите на градовете от 1-во, 2-ро и 3-то йерархично ниво съгласно НКПР 2013-2025 г. Осигуряването на ин- тегрирани интервенции върху икономическото, материалното, социалното и екологич- ното състояние на градските центрове има за цел както да подкрепи тяхното развитие, така и да осигури подкрепа за развитието на градските ареали и периферии в обхвата на влияние на градските центрове. Анализът на данните за социално-икономическото раз- витие на ниво област и регион не осигурява доказателства за наличието на такова същес- твено влияние в резултат на осъществените проекти на обща стойност от 1 480 млн. лв. 62 Докладът за стратегическите консултации, изготвен през 2019 г. от Световната банка; Споразумението за възмездни консултант- ски услуги за Подобряване на процеса на регионално развитие в България и подпомагане на Министерството на регионалното раз- витие и благоустройството в процеса на програмиране за периода 2021 – 2027 г., подписано между Министерството на регионал- ното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие на 8 април 2019 г. 63 Изготвен от НЦТР ЕАД по Договор № РД-02-37-76/30.07.2018Г., сключен с Министерство на регионалното развитие и благоуст- ройството (МРРБ) стр. 80 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. в рамките на ИПГВР на градските центрове. Подобен извод се потвърждава и от мнени- ята на заинтересованите страни, които считат, че направените инвестиции са повлияли в 64 ограничена степен развитието на близките малки градски и селски центрове. По отношение на постигането на Стратегическите цели на НСРР мнението на заин- тересованите страни разглежда изпълнението отделните приоритети по-скоро като не- достатъчно удовлетворително. Въпреки постигнатите и надхвърлени стойности на зна- чима част от индикаторите за наблюдение и оценка и съответно постигането на страте- гическите цели, мнението на представители на местните власти, директно въвлечени в процесите по осъществяване на мерките, реализиращи целите на стратегията, формира по-умерен поглед върху постигнатите резултати, като разглежда изпълнението отделните приоритети по-скоро като недостатъчно удовлетворително. Най-положително са оце- нени приоритетите, свързани с подобряване достъпа до образователни и социални ус- луги, както и достъпа до спортна инфраструктура в регионите; териториално сближа- ване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътруд- ничество; повишаване на знанията и уменията на хората; развитие на инфраструкту- рата за опазване на околната среда. Като по-скоро незадоволителни са определени при- оритетите, свързани с подкрепата за намаляване на регионалните диспропорции в соци- алната сфера чрез създаване на условия за развитие и реализация на човешкия капитал; укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в регионите и ка- чеството на средата в населените места; повишаване конкурентоспособността на малкия и среден бизнес, подобряване на достъпа до здравни услуги. Най-негативно са оценени постигнатите резултати по отношение на подкрепата на трудовата географска мобилност, мобилизиране потенциала на периферните гранични територии и подобряване свърза- ността на районите в национален и международен план – шосейна и жп инфраструк- тура. Негативна е оценката на постигнатите цели на политиката за регионално разви- тие по отношение на икономическото сближаване със средното ниво на развитие на ре- гионите в ЕС и икономическото сближаване между регионите в страната и във вътреш- норегионален план. В заключение, анализът на изпълнението на НСРР показва, че определената в нея рамка на политиката за регионално развитие на страната като цяло се изпълнява чрез 64 Отговори „донякъде“ и „в малка степен“, съответно 41 и 26% стр. 81 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. инструментите на политиката за сближаване и съответното национално съфинансиране. Същевременно е ясна необходимостта от по-конкретно адресиране на териториал- ните проекции на целите на националната политика за развитие за преодоляване на специфичните икономически и социални проблеми на регионите, но също и за осигуря- ване на ефективно използване на съществуващите потенциали както по отношение на местните ресурси – природни, демографски, инфраструктурни, така и по отношение раз- витието на механизми за координация и съвместна работа на публичните институции и гражданите за ускоряване темповете на развитие на българските региони. 2. Препоръки за подготовка за следващия национален стратегически документ в областта на регионалното развитие В началото на 2020 г. с промени в ЗРР в системата от документи за стратегическо 65 планиране на регионалното и пространственото развитие , са извършени промени за пе- риода след 2021 г., като е предвидено изготвяне на Национална концепция за регионално и пространствено развитие; интегрирани териториални стратегии за развитие на регио- ните за планиране от ниво 2; и планове за интегрирано развитие на община. В програм- ния период до 2027 г. е възприето националните цели за регионално и пространствено развитие да бъдат определени с действащата Актуализация на Националната концепция 66 за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 . Към момента на изготвяне на нас- тоящата оценка са разработени и действат Интегрирани териториални стратегии за раз- витие на шестте региона за планиране от ниво 2 и плановете за интегрирано развитие на общините. Публикуваният през март 2024 г. Девети доклад за икономическото, социалното 67 и териториалното сближаване в ЕС потвърждава намаляването на вътрешните за Съ- юза неравенства като валидна цел на икономическата и социална кохезия. Наред с пос- тиженията на политиката на сближаване, документът посочва и предизвикателствата, ко- ито все още стоят пред държавите-членки по отношение на преодоляване на икономи- ческите и социални неравенства. Отбелязани са негативните демографски тенденции в ЕС, които създават съществени рискове пред развитието на част от регионите, включи- телно и пред пет от българските региони, които са изправени пред възможността от ог- 65 Чл.8 от ЗРР, обн. ДВ бр. 21 от 2020 г. 66 Решение на МС № 306 от 7 Май 2020 г. 67 https://ec.europa.eu/regional_policy/information-sources/cohesion-report_en стр. 82 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. раничаване на икономическото развитие поради свиване на дела на населението в рабо- тоспособна възраст и намаляващ дял на хората с висше образование. Делът на неактив- ните младежи (NEETs rate) също е все още висок и въпреки намалението му спрямо 2013 г. са необходими допълнителни мерки в подкрепа на тази активност. Миграцията на млади хора и хора с умения и квалификации поставят изоставащите региони в допълни- телен риск по отношение на възможностите за преодоляване на неравенствата. Докладът изтъква връзките между тези тенденции и необходимостта от наличие не само на квали- фицирани работни места, но и от повишаване качеството на живот в тези региони, вкл. чрез осигуряване на качествени и ефективни услуги в областта на образованието, здра- веопазването, културата и др. Териториалната поляризация е посочена като потенциа- лен източник на нарастване на вътрешните неравенства – в много от по-слабо държавите- членки, присъединили се към ЕС след 2004 г. все още столичните региони и главните агломерации са тези, които задвижват и развитие на конкурентоспособността. Особено внимание и обърнато на това, че различните териториални неравенства предпоставят си- туация, в който някои от изоставащите региони биха задълбочили тази тенденция, по- падайки в т.н. „капан на развитието“. Причините за тези капани варират в различните региони, което изисква съставянето на индивидуални диагнози чрез изследване на вът- решносвързани фактори като недостатъчна специализация, недостатъчно добро пуб- лично управление, недостатъчно зрели иновативни екосистеми и сериозни разминавания между нуждите на икономиката и наличните умения на трудовата сила. Като рискови фактори пред политиката за сближаване са разгледани и климатичните промени, изоста- ването в дигиталната трансформация, недостатъчния капацитет в публичното управле- ние и качеството на институциите, вкл. върховенството на закона и административния капацитет. Сред темите, ключови за бъдещото развитие на политиката на сближаване са изве- дени: → Необходимостта от по-детайлен поглед върху картината на вътрешнонаци- онални различия и фокусиране върху подкрепата за процеса на конверген- ция на национално ниво между столичните и изоставащите региони; → Разширяване на подкрепата, програмирана спрямо спецификите на всеки конкретен регион и неговите нужди за развитие с фокус не само върху це- лите на ЕС, но и върху националните цели за развитие; стр. 83 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. → Адресиране на зелената, дигиталната, но и на демографската трансформа- ция, които оказват влияние върху регионалните икономики; → Промотиране на по-балансирано териториално развитие чрез продължава- щата подкрепа на полицентричния модел на развитие – укрепване на мал- ките и средни градове и осигуряване на достъпност на публичните услуги в отдалечените от големите градски центрове райони; → Подобряване на координацията и съгласуваността на политиката на сбли- жаване с националните политики, вкл. интегриране на териториалните из- мерения при формулирането на политиката чрез отчитането на специфич- ните регионални нужди и хоризонталните (Европейски и национални) поли- тики. В периода след 2027 г. няма да бъде възможно прилагането на териториалната основа на регионалното развитие на ниво NUTS2, използвана към момента. При подго- товката на стратегическите и програмните документи по политиката за регионално развитие за периода след 2027 г. следва да бъдат обсъдени и направени подходящите промени, а именно промени в обхвата на районите от нива 2 и 3 (в зависимост от това, могат да се наложат и промени в районите от ниво 1) в Република България в контекста на Общата класификация на териториалните единици за статистически цели в Евро- пейския съюз, съгласно Регламент (ЕО) № 1059/2003 г. Промените в ЗРР предвиждат изготвяне на нов тип документ за стратегическо пла- ниране на регионалното и пространственото развитие – Национална концепция, която определя дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за на- маляване на дисбаланса в развитието на националната територия и съответствието й с другите секторни и хоризонтални политики. В процеса на неговата подготовка следва да бъдат търсени и отразени възможности за насърчаване бързия темп на развитие на бъл- гарските региони, преодоляване на структурни проблеми и нужди, които могат да пре- дизвикат ограничения в растежа в средно и дългосрочен план, както и използване в мак- симална степен на потенциала на всеки от регионите: → Фокусиране върху териториалните измерения на националните цели за развитие, изведени в Националната програма за развитие след 2030 г. и по- стр. 84 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. вишаване кооридинацията на секторните политики с политиката за регио- нално развитие при отчитане на специфичните нужди на регионите и хо- ризонталните Европейски политики и цели на политиката на сближа- ване; → Реализиране на промяна в обхвата на районите от ниво 2 (NUTS 2) при от- читане необходимостта от осигуряване на възможност за съпоставимост на данните за социално-икономическото развитие на районите и проследяване на ключовите процеси на развитие назад във времето; Моделиране и оценка на ключовите индикатори за социалното и икономическото състояние на об- ластите от ЮЗР при хипотеза за обособяване на област София (столица) като самостоятелен район; → Отчитане на рисковете пред развитието на регионите, свързани с негатив- ните демографски процеси и обвързаността им с нивото на предоставяни публични услуги, вкл. в областите на инфраструктурна свързаност и развитие на човешките ресурси; → Продължаваща подкрепа за полицентричния модел на териториално разви- тие с фокус върху потенциала на вътрешнорегионалните връзки между градските и пространствени структури (spillover effect на вътрешнорегио- нално ниво); → Оценка и продължаваща подкрепа за планиране и прилагане на интегриран подход за въздействие чрез координация на инициативи и проекти на реги- онално ниво; → Създаване на механизъм за стратегическа планиране на мерките в подкрепа на слаборазвитите гранични и вътрешни периферии, отчитайки вкл. нуж- дите на политиките в областта на миграцията и отбраната; → Прилагане на подход за консистентно определяне на индикаторите за наб- людение и оценка на изпълнението на политиката за регионално развитие на национално и регионално ниво и разработване и прилагане на стандарт за определяне на целевите стойности, като по този начин ще бъдат преодо- лени предизвикателствата пред сравнимостта на постиженията на отделните региони; стр. 85 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Реализацията на действия в тази посока ще осигурят възможност за използване в максимална степен на потенциалите на националната територия и регионите за ускоря- ване на растежа и процеса на сближаване на вътрешнорегионално и регионално ниво и на ниво ЕС и преодоляване на рисковете в средно и дългосрочен план, свързани с демог- рафските процеси, геополитическата обстановка и необходимостта и възможностите за изграждане на ефективна верига на доставки на стоки и услуги в рамките на ЕС€ стр. 86 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. ИЗТОЧНИЦИ И РЕФЕРЕНТНИ ДОКУМЕНТИ Регионален план за развитие на Северозападен район от ниво 2, приет с Решение № 459 на Министерския съвет от 01.08.2013 г. Регионален план за развитие на Северен централен район от ниво 2, приет с Решение № 461 на Министерския съвет от 01.08.2013 г. Регионален план за развитие на Североизточен район от ниво 2, приет с Решение № 460 на Министерския съвет от 01.08.2013 г. Регионален план за развитие на Югозападен район от ниво 2, приет с Решение № 457 на Министерския съвет от 01.08.2013 г. Регионален план за развитие на Южен централен район от ниво 2, приет с Решение № 462 на Министерския съвет от 01.08.2013 г. Регионален план за развитие на Югоизточен район от ниво 2, приет с Решение № 458 на Министерския съвет от 01.08.2013 г. Предварителни оценки на РПР на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г. Междинни оценки на РПР на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г. Годишни доклади за изпълнение на РПР на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г. за 2014, 2015, 2016 и 2017 г. Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012- 2022 г., приета с Решение № 696 на Министерския съвет от 24.08.2012 г. Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2020, приета Решение № 1057 на Министерския съвет от 20.12.2012 г. Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025 г., приета с решение на Министерския съвет по Протокол № 47.61 от 19.12.2012 г. Национална програма за реформи на Република България в изпълнение на стратегията "Европа 2020", актуализация 2017 г., приета с Решение № 280 на Министерския съвет от 18.05.2017 г. Междинна оценка на Националната стратегия за регионално развитие на Република България 2005-2015 г., приета с Протокол № 22.1 на Министерския съвет от 08 юни 2011 г. Междинни оценки за изпълнението на Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2007-2010 г., приети с решение на Министерския съвет по Протокол №28.3 (ЮЗР) от 20.07.2011 г. и решения 29.46 (ЮИР), 29.47 (СЗР), 29.48 (СИР), 29.49 (СЦР) и 29.50 (ЮЦР) по протокол от 27.07.2011 г. Европа 2020. Стратегия за устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж. Брюксел, 3.3.2010 г. COM(2010) 2020 Оперативна програма "Добро управление" 2014-2020 г. Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г. Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. стр. 87 от 88 ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г. Регламент (ЕО) № 1059/2003 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), Официален вестник на ЕС, L 154 от 21.6.2003 г., последни промени Официален вестник на ЕС L 322, 29.11.2016 г. Закон за регионалното развитие, обн., ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 31.08.2008 г., последни изменения и допълнения, ДВ. бр.13 от 2017 г. Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие, приет с ПМС № 216 от 2.09.2008 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2008 г., в сила от 31.08.2008 г., последни изм. и доп., бр. 50 от 2016 г. Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, обн., ДВ, бр. 101 от 2015 г., последни изм. и доп., бр. 85 от 2017 г. Методически указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие 2012-2020 г., Регионални планове за развитие, Областни стратегии и Общински планове за развитие за периода 2014-2020 г., Заповед №РД-02-1402 от 22.11.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството Анализ на състоянието и тенденциите за промени в обхвата на районите от нива 1, 2 и 3 в Република България в контекста на общата класификация на териториалните единици за статистически цели в Европейския съюз, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, ФРМС Консулт ЕООД, София, ноември 2013 г. Моят регион, моята Европа, нашето бъдеще – седми доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване, Европейска комисия, 2017 г. Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България – ИСУН, http://umispublic.minfin.bg/ Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България – ИСУН2020, http://2020.eufunds.bg/ Национален статистически институт – http://www.nsi.bg/ Евростат – http://eurostat.ec.europa.eu Портал за обществени консултации – http://www.strategy.bg стр. 88 от 88

2024 333 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 42 Агенция СТРАТЕГМА ООД ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. стр. i от 58 Последващата оценка за изпълнението на Н АЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ за периода 2012-2022 г., е изготвена от екип на Агенция СТРАТЕГМА ООД в изпълнение на договор № РД-02-29-33/11.03.2024 г. за изпълнение на поръчка с предмет: "Извършване на последваща оценка и изготвяне на окончателен доклад за изпълнението на Н АЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ за периода 2012-2022 г.", с възложител Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Заключенията и тълкуванията, които се съдържат в настоящия документ, представляват експертното мнение на експертите на Агенция СТРАТЕГМА ООД и по никакъв начин не следва да се приемат като становище или официална позиция на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. стр. ii от 58 Извършване на последваща оценка и изготвяне на Наименование на окончателен доклад за изпълнението на договор: Н АЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ за периода 2012-2022 г. Идентификационен № РД-02-29-33/11.03.2024 г. номер: България Страна: Възложител: Изпълнител: МИНИСТЕРСТВО НА Агенция СТРАТЕГМА ООД РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО гр. София, София 1000 ул. "Св. Св. Кирил и ул. "Г.С. Раковски" № 18 Адреси: Методий" 17-19 +359 2 940 53 25 +359 2 981 47 38 Тел./факс: +359 2 940 53 20 agency@strategma.bg e-mail: Станка Делчева – Лица за контакти: Ръководител на екипа Окончателен доклад за изпълнението на Националната Заглавие на стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г., документа: стр. 58 Период на май 2024 г. изпълнение: ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. стр. iii от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. СЪДЪРЖАНИЕ I. ВЪВЕДЕНИЕ ............................................................................................................................. 8 1. Общи положения .............................................................................................................. 8 2. Методика за оценка напредъка на изпълнението на НСРР .......................................... 9 II. ПОСТИГНАТИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НСРР................................. 13 1. Рамка за изпълнение на целите и приоритетите за регионално развитие в НСРР ... 13 2. Степен на постигане на целите на НСРР...................................................................... 17 3. Устойчивост на постигнатите резултати от изпълнението на НСРР 2012-2020 г. от гледна точка на избрани икономически, социални и екологични показатели.......... 18 4. Оценка на общото въздействие от изпълнението на НСРР 2012-2022 г. към края на периода на действие въз основа на сравнителен анализ на общата социално- икономическа ситуация.................................................................................................. 24 5. Принос към постигане целите на Стратегия "Европа 2020"....................................... 32 6. Резултати от последващата оценка на изпълнението на регионалните планове за развитие ........................................................................................................................... 37 7. Ефективност и ефикасност на финансовите инструменти и използваните ресурси за изпълнение на НСРР....................................................................................................... 41 III. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ..................................................................................................... 44 1. Обобщена оценка за изпълнението на НСРР ............................................................... 44 2. Препоръки за подготовка за следващия национален стратегически документ в областта на регионалното развитие .............................................................................. 52 стр. iv от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. СПИСЪК НА ГРАФИКИТЕ И ТАБЛИЦИТЕ графика 1. Взаимовръзки между целите и приоритетите на НСРР ............................................................................. 13 графика 2. Дял на БВП на човек от населението от средната стойност на ЕС 27, % ................................................. 19 графика 3. Население в България и по райони от ниво 2 за периода 2008-2022 г. и прогнозни данни за 2025, 2030, 2035 и 2040 г., брой ....................................................................................................................................... 25 графика 4. Динамика на растежа на БВП за периода 2005-202023 г. и прогнозни данни за 2024-2024 г. (ЕС27)... 26 графика 5. Ръст на БВП за периода 2007-2022 г. на национално ниво, (млн. лв.) и принос на районите от ниво 2, % ......................................................................................................................................................................... 26 графика 6. Ръст на БВП за периода 2011-2022 г. на национално и регионално ниво, (млн. лв.) .............................. 27 графика 7. Коефициент на заетост на населението на възраст 20-64 г., %.................................................................. 32 графика 8. Коефициент на заетост на населението на възраст 55-64 г., %.................................................................. 32 графика 9. Инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, % от БВП .................................................... 33 графика 10. Дял на преждевременно напусналите образователната система (на възраст 18-24 г.), %....................... 33 графика 11. Дял на 30-34 годишните със завършено висше образование, % ............................................................... 33 графика 12. Население в риск от бедност или социално изключване, хил. души ........................................................ 33 графика 13. Договорени и изплатените средства (ОП и ПРСР) общо и по райони от ниво2 и сравнение с предвижданията на НСРР, млн. лв., май 2024 г. ......................................................................................... 42 графика 14. Концентрация на ресурси на национално ниво по източници на финансиране, млн. лв., май 2024 г. .. 42 таблица 1. Степен на постигане на заложеното изменение на основните индикатори и степен на изпълнение на приоритети (СИП), въз основа на постигнатото изменение на основните индикатори .......................... 11 таблица 2. Степен на постигане на целите (СПЦ), въз основа на степента на изпълнение на приоритетите .......... 11 таблица 3. Степен на постигане на целите на ключовите индикатори, съответно принос към националните цели на Стратегията на ЕС "ЕВРОПА 2020" ............................................................................................................ 11 таблица 4. Степен на изпълнение на Стратегическите цели и техните приоритети, въз основа на постигнатото изменение на специфичните индикатори .................................................................................................... 17 таблица 5. Степен на постигане на целите на ключовите индикатори по райони от ниво 2 (цели 2020 по РПР) ... 23 таблица 6. Принос на НСРР към постигането на националните цели на Стратегията на ЕС "ЕВРОПА 2020" ...... 33 таблица 7. Степен на напредък в постигане на целите на НСРР към 2018 г. ............................................................. 47 стр. v от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ БВП Брутен вътрешен продукт БДС Брутна добавена стойност ЕК Европейска комисия ЕЗФРСР Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони ЕСФ Европейски социален фонд ЕС Европейски съюз ИСУН 2020 Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 ЕСИФ Европейски структурни и инвестиционни фондове – Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейски социален фонд (ЕСФ), Кохезионен фонд (КФ), Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) ЕФР Европейски фонд за рибарство ЕФРР Европейския фонд за регионално развитие ЗРР Закон за регионалното развитие, приет 2008 г., последни изменения и допълнения, ДВ. бр.13 от 2017 г. КФ Кохезионен фонд НСРР Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. ОСР Областна стратегия за развитие ОПР Общински план за развитие ОПДУ ОП "Добро управление" 2014-2020 г. ОПИК ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. ОПОС ОП "Околна среда" 2014-2020 г. ОПРЧР ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. ОПРР ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г. ОПТТИ ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. ПРСР Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. ПМДР Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г. РПР Регионален план за развитие стр. vi от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. РСР Регионален съвет за развитие СЦР Северен централен район от ниво 2 СЗР Северозападен район от ниво 2 СИР Североизточен район от ниво 2 СР Съвет за развитие при Министерския съвет ЮЗР Югозападен район от ниво 2 ЮИР Югоизточен район от ниво 2 ЮЦР Южен централен район от ниво 2 стр. vii от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. I. ВЪВЕДЕНИЕ 1. Общи положения НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ за периода 2012-2022 г. [НСРР] е приета с Решение № 696 на Министерския съвет от 24.08.2012 г. Териториал- ният обхват на НСРР включва територията на цялата страна. В периода след приемане на НСРР 2012-2022 г. в Закона за регионално развитие са извършени редица промени. Съгласно действащите към момента на изготвяне на оцен- ката разпоредби, наблюдението и оценката на НСРР за периода 2012 - 2022 г., се довър- 1 шват по реда, по който са започнали . Съгласно редакцията на ЗРР към момента на приемане на НСРР 2012-2022 г., пос- ледващата оценка за изпълнението й е изготвена във връзка с разпоредбата на чл. 34, 2 ал. 1 от Закона за регионалното развитие [ЗРР]. Съгласно ал. 2 на чл. 34 от ЗРР послед- ващата оценка на НСРР включва: → оценка на степента на постигане целите и устойчивостта на резултатите; → оценка на общото въздействие; → оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси; → изводи и препоръки относно провеждането на политиката за регионално и местно развитие. ЗРР определя системата за "планирането, програмирането, управлението, ресурс- ното осигуряване, наблюдението, контролът и оценката по изпълнението на страте- гиите, плановете и програмите за провеждане на държавната политика за регионал- 3 4 ното развитие" . Законът дефинира държавната политика за регионално развитие , като създаваща условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на районите и общините и обхващаща система от нормативно регламентирани документи, ресурси и действия на компетентните органи, насочени към: 1 § 37 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за регионалното развитие, изм. и доп. ДВ. бр.21 от 13 март 2020 г. 2 обн., ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 31.08.2008 г., последни изм. и доп., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г. 3 чл. 1, ал.1 от ЗРР 4 чл. 2, ал. 2 от ЗРР стр. 8 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. → намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в степента на икономическото, социалното и териториалното развитие; → осигуряване на условия за ускорен икономически растеж и високо ниво на заетост; → развитие на териториалното сътрудничество. НСРР представлява дългосрочен рамков документ, определящ целите и приори- тетите на държавната политика за регионално развитие на страната, както и съот- ветствието ѝ с другите структуроопределящи политики и в съответствие с предвиж- данията на Националната концепция за пространствено развитие. Наблюдението на изпълнението на НСРР се извършва на основата на резултатите 5 от наблюдението и оценката на изпълнението Регионалните планове за развитие . В периода на изпълнение на НСРР 2012-2022 г. са изготвени седем годишни док- лада за наблюдението на изпълнението на РПР, съответно за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г. 2. Методика за оценка напредъка на изпълнението на НСРР Европейските методически инструменти за оценка на социално-икономическото развитие определят последващата оценка като важен инструмент за осигуряване на об- ратна връзка към управляващите и заинтересованите страни по изпълнение на плановете и програмите, за да продължат тяхното изпълнение и ако е необходимо да се предприе- мат мерки за преориентиране и по-добро адресиране на проблемите. 6 В пълно съответствие с този подход, съгласно ЗРР последващата оценка включва: → оценка на степента на постигане целите и устойчивостта на резултатите; → оценка на общото въздействие; → оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси; → изводи и препоръки относно провеждането на политиката за регионално и местно развитие. 5 Чл. 31, ал.1 от ЗРР 6 чл.34,ал.2 стр. 9 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Оценката на НСРР е изготвена според изискванията на ЗРР, Насоките на ЕК за програмния период 2014-2020 г., Ръководството за оценка на социално-икономическото 7 развитие EVALSED , Техническата спецификация за изпълнение на поръчката, както и натрупания до момента опит при изготвяне на подобни оценки на стратегически и пла- нови документи на областно, регионално и национално ниво. За целите на оценката е използвана методика, използвана и при изготвянето на меж- динната оценка на НСРР 2012-2022 г. както и при последващите оценки за изпълнението на РПР за периода 2014-2020 г. По този начин е осигурена сравнимост при оценката на постигане на ключовите показатели за изпълнение целите и приоритетите на НСРР 2012- 2022 г. Използваната методика определя методите и съответните източници на информа- ция, както и критериите за оценка на изпълнението на НСРР. Използвана е петстепенна оценъчна скала за оценка на степента на: → постигане на ключовите показатели на макро ниво и на степента на пости- гане на показателите по цели на Стратегията Европа 2020 на национално и регионално ниво и приноса на регионите на ниво 2 за постигане на нацио- налните цели, вкл. оценка на реалистичността на заложените целеви стой- ности; → постигане на заложените целеви стойности на индикаторите за изпълнение (основни индикатори), вкл. оценка на реалистичността на заложените це- леви стойности; → постигане на глобалните екологични цели в края на периода – оценка на ре- алистичността на заложените целеви стойности. Конструирани са индекси на постигане на приоритетите и целите на НСРР: → Индекс на постигане по приоритети – отразява степента на постигане на за- ложеното изменение на основните индикатори за изминалото време; → Индекс на постигане на целите – отразява степента на постигане на заложе- ното изменение на стойностите на ключови индикатори и цели на нацио- нално и регионално ниво по Стратегията Европа 2020 за оценявания пе- риод. 7 http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/evaluation/guide/guide_evalsed.pdf стр. 10 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. За целите на оценката на ефикасността е бъде използван конструирания индекс на ефикасност – използван финансов ресурс към степен на постигане на целевите стойности (процент на постигане на заложеното изменение) по приоритети и на общо ниво на клю- чови индикатори (макропакет) и цели по Стратегията Европа 2020. Индексите също се групират в петстепенни оценъчни скали. За целите на оценката са използвани следните оценъчни скали и категории: таблица 1. Степен на постигане на заложеното изменение на основните индикатори и степен на изпълнение на приоритети (СИП), въз основа на постигнатото изменение на основните индикатори Скала Дефиниция Степен на изпълнение на приоритети Напредък, значително над планирания по 5  Постигната цел на индикатор над 80% изпълнение на приоритета/целта Постигната цел на индикатор между 60 и Напредък над планирания по изпълнение 4  80% на приоритета/целта Постигната цел на индикатор между 40 и Постигнат планиран напредък по 3 ( 60% изпълнение на приоритета/целта Постигната цел на индикатор между 20 и Задоволителен напредък по изпълнение на 2  0% приоритета/целта Постигната цел на индикатор между 1 и Ограничен напредък по изпълнение на 1  20% приоритета/целта Постигната цел на индикатор под 1% или Без напредък по изпълнение на 0 ( негативна тенденция приоритета/целта таблица 2. Степен на постигане на целите (СПЦ), въз основа на степента на изпълнение на приоритетите 5  Напредък, значително над планираното по целта 4  Напредък над планираното по целта 3 ( Постигнат планиран напредък по целта 2  Задоволителен напредък по постигането на целта 1  Ограничен напредък по постигането на целта 0 ( Без напредък по постигането на целта таблица 3. Степен на постигане на целите на ключовите индикатори, съответно принос към националните цели на Стратегията на ЕС "ЕВРОПА 2020" 5  Постигнат планиран принос, значително над планирания 4  Постигнат планиран принос над планирания 3 ( Постигнат планиран принос 2  Задоволителен принос 1  Ограничен принос 0 ( Без принос стр. 11 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. При изготвянето на последващата оценка са използвани последните актуални данни за основните индикатори на национално и регионално ниво към края на 2022 и 2023 г. Последните налични данни за ключовите индикатори по целите на Стратегията на ЕС "Европа 2020" също са за 2022 и 2023 г. стр. 12 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. II. ПОСТИГНАТИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НСРР 1. Рамка за изпълнение на целите и приоритетите за регионално развитие в НСРР 1.1. Цели и приоритети за регионално развитие на НСРР Визията за регионално развитие, определена в НСРР е "Българските райони – прив- лекателни за живеене, ефективно използващи своя потенциал за постигане на устойчив растеж, създаване на нови работни места, бизнес и туризъм, със съхранено природно и културно наследство." НСРР поставя целевата "триада" – икономическо, социално и териториално сбли- жаване на европейско, национално и регионално ниво във фокуса на политиката за реги- онално развитие за периода 2014-2020 година. НСРР определя четири стратегически цели за развитието на страната, конкретизи- рани чрез единадесет приоритета. графика 1. Взаимовръзки между целите и приоритетите на НСРР Оценката на напредъка по изпълнението на НСРР, степента на постигане на целите, както и ефективността на използваните ресурси е изготвена въз основа на анализ на ин- стр. 13 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. формация от официални статистически източници (НСИ, ЕВРОСТАТ), Годишните док- лади за изпълнение на наблюдение на изпълнението на РПР на район на ниво 2 (2014- 2020) за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г., данни от Информационната сис- 8 тема за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН 2020) 9 и Система за електронни услуги на ДФЗ (СЕУ) , както и данни, публикувани на интернет 10 страниците на Програмите за териториално сътрудничество 2014-2020 г. В НСРР са определени индикативните финансови ресурси за постигане целите на стратегията за периода 2012-2022 г. в размер на 17 797.5 млн. лв. от структурните инст- рументи на ЕС, е предвиден принос от ЕФРР в размер на 7 507 млн. лв., от други фон- дове на ЕС – 5 636 млн. лв., от национално публично финансиране – 3 712.5 млн. лв., от които 312.5 млн. лв. от местни бюджети и от други финансови инструменти – 942 млн. лв. За мерките, реализирани със средства от държавния бюджет и бюджетите на общи- ните, свързани с политиката за регионално развитие, в периода 2012-2022 г. липсва сис- тематизирана информация, която да позволява тяхното обвързване с целите и приорите- тите на НСРР. Частично, такава информация е събрана чрез Годишните доклади за наб- людение на изпълнението на РПР на районите от ниво 2, като тя е отразена при оценката на напредъка по изпълнение на отделните приоритети чрез съответните специфични ин- дикатори в последващите оценки на РПР. 1.2. Прилагане принципа на партньорство По отношение на НСРР, партньорството се разбира като активно участие на всички дефинирани целеви групи в процеса на планиране, програмиране, финансово осигуря- ване, наблюдение и оценка на НСРР, както и съвместно вземане на решения и споделена отговорност в създаването на политики и постигането на нейните цели. 8 http://2020.eufunds.bg/ 9 https://seu.dfz.bg/seu/f?p=727:8000:::NO::: 10 https://www.mrrb.bg/bg/infrastruktura-i-programi/programi-za-teritorialno-sutrudnichestvo-2014-2020/ стр. 14 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Прилагането на принципа на партньорство включва информиране за НСРР на всички заинтересовани страни, осигуряване на възможност за изразяване на мнения и представяне на предложения чрез формални и неформални работни срещи, осъществя- ване на широко консултиране чрез организиране на публични дискусии, в т.ч. и чрез ин- тернет, участие във формални структури за планиране и мониторинг със състав, основан на принципа на партньорството – власти на различните равнища, социални и икономи- чески партньори, гражданско общество. Основна отговорност за прилагане на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност за НСРР има Министерството на регионалното развитие и благо-устройството. В процеса на подготовка, финансиране, мониторинг, оценка и при- лагане на НСРР участват и се разпределят отговорности между всички групи партньори: административни структури (централни, териториални) на изпълнителната власт, иконо- мически и социални партньори, НПО, граждански сдружения, широка общественост, като в зависимост от етапа, нивото на съучастие ще бъде в различна степен. Прилагат се и трите форми на взаимодействие между целевите групи: информиране, консултиране и съгласуваност, ангажираност и активно участие. В процеса на изпълнение на НСРР основните инструменти за осигуряване на ин- формация и публичност са междинният и окончателният доклади. Изготвянето им се ор- ганизира от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Те се обсъждат и съгласуват в Съвета по регионална политика и се одобряват от Министерския съвет. Междинният доклад и окончателният доклад за изпълнението на НСРР се изготвят, като се отчитат резултатите от междинната и последващата оценка на изпълнението ѝ. Докладите заедно с резултатите от съответните оценки се публикуват на страницата на МРРБ в интернет, както и на Портала за обществени консултации strategy.bg 1.3. Наблюдение и оценка на изпълнението на НСРР За целите на наблюдението на изпълнението на НСРР и на изпълнението на прио- ритетите и стратегическите цели е подготвен набор от индикатори, част от стратегията. Системата за наблюдение следва да гарантира събирането на необходимата информация, чрез което се извършва наблюдението и оценка на НСРР. Степента на изпълнението на приоритетите и стратегическите цели се следи чрез информация, събирана и анализирана от регионалните отдели на Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за стр. 15 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. регионално развитие", въз основа на която се изготвят Годишни доклади за наблюдение на изпълнението на РПР. В съответствие с предвижданията на НСРР системата от индикатори за наблюдение и оценка се състои от две основни групи индикатори – предварително установени в на- ционални и европейски стратегически документи (Стратегия "Европа 2020", макроико- номическите критерии към НСРР, глобалните цели за опазване и възстановяване на окол- ната среда) и основни индикатори за наблюдение на отделните приоритети на стратеги- ята. Системата от индикатори за наблюдение и оценка, в частта относно индикаторите на макрониво и Стратегия "Европа 2020", е добре разработена и има стабилна методи- ческа основа. Посочените индикатори са свързани с националните и европейските стра- тегически цели, като също така отразяват регионалното ниво на планиране. Част от ос- новните индикатори са дефинирани нееднозначно и/или за тяхното изпълнение е трудно да бъде събрана достоверна информация без да бъдат извършвани прекомерни разходи. Част от индикаторите не са прецизирани, както не е изяснен прилаганият под- ход за определяне на базова и целеви стойности за някои от тях. Анализът на определените крайни цели на ключовите индикатори за изпълнение на НСРР показва, че е прилаган консервативен подход при определяне на целевите стой- ности на основните индикатори, което се отразява и на степента на изпълнение на заложените цели. стр. 16 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 2. Степен на постигане на целите на НСРР Напредъкът по изпълнение на отделните приоритети на НСРР е оценен въз основа на постигане целите на съответните основни индикатори. Степента на постигане на стра- тегическите цели е оценена въз основа на напредъка по техните приоритети. В допълне- ние е оценен и приноса на изпълнението на плана към постигане на показателите по Ев- ропа 2020. таблица 4. Степен на изпълнение на Стратегическите цели и техните приоритети, въз основа на постигнатото изменение на специфичните индикатори стр. 17 от 58 Цели и приоритети Средно за приоритет – скала Средно за цел Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда 4  Приоритет 1.1. Активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местните икономики чрез подкрепа за повишаване на конкурентоспособността на малкия и средния бизнес 4  Приоритет 1.2. Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творчески индустрии в районите 5  Приоритет 1.3. Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда 3 ( - Стратегическа цел 2: Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие на човешкия капитал 3 ( Приоритет 2.1. Подобряване на качеството и осигуряване на достъп до образователни, здравни, социални и културни услуги и развитие на спортната инфраструктура в районите 4  Приоритет 2.2. Подкрепа на трудовата географска мобилност в районите 3 ( Приоритет 2.2. Развитие на капацитета на националните, регионалните и местните власти за стратегическо планиране и подобряване на управлението на регионалното развитие 1  Стратегическа цел 3: Териториално сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество 4  Приоритет 3.1. Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизиране на потенциала на периферните гранични територии 5  Приоритет 3.2. Развитие на междурегионално и транснационално сътрудничество, вкл. за постигане на стратегическите приоритети на макрорегионално ниво 2  Стратегическа цел 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места 3 ( Приоритет 4.1. Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване на полицентричната врежа от градове 4  ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 3. Устойчивост на постигнатите резултати от изпълнението на НСРР 2012- 2020 г. от гледна точка на избрани икономически, социални и екологични показатели Динамиката в развитието на стойностите на ключовите национални показатели е в основата на оценката на устойчивостта на постигнатите резултати от изпълнението на НСРР 2012-2022 г. Разглеждането на постигнатото в периода в сравнителен план – между районите от ниво 2 и средните стойности за страната - представя тенденциите в общото развитие на страната и в каква степен постигнатите резултати могат да бъдат устойчиви в периода след 2020 г. Към 2020 г. пет от шестте района от ниво 2 – СЗР, СЦР, ЮИР, ЮЦР и СИР, продължават да са сред десетте района в ЕС с най-ниски стойности на БВП на човек от населението спрямо средната стойност на ЕС, като сред тях само СИР достига 41 пункта. От петте района два достигат заложените целеви стойности за 2020 г. – СЗР и ЮЦР. СЦР изостава с 1 пункт от заложената целева стойност, СИР с 4 пункта, а ЮИР с 26 пункта от заложената целева стойност за 2020 г. ЮЗР надхвърля целевата стойност 2020 (90) 2 пункта и достига до 92 % от средната стойност на БВП на човек от населени- ето на ЕС 27. Следва да се отчете, че стойностите за 2020 г. са постигнати в условия на световна здравна и икономическа криза поради пандемията от Covid-19. Данните показват съществена положителна промяна на индикатора за 2022 г. на всички нива. Пет от шестте региона през 2022 г. надхвърлят целевите стойности за 2020 г. Изключение прави ЮИР, чиято цел 2020 е окачествена като твърде амбици- озна. На национално ниво е постигната стойност на БВП на глава от населението 62 пун- кта от средното за ЕС 27 (и 64 за 2023 г.). На регионално ниво за периода 2020-2022 г. най-голямо е нарастването в ЮИР (поради свръх цени в енергийния сектор) с 18 пункта, следван от СИР – 7 пункта, ЮЗР и СЦР с 5 пункта, СЗР с 4 пункта и ЮЦР с 3 пункта. Тенденцията показва значително ускорение на нарастването на показателя в сравне- ние с периода 2010-2016 г. когато промяната в нивата на индикатора за ЮЦР и СЗР е съответно с 2 и 1 пункта. стр. 18 от 58 Цели и приоритети Средно за приоритет – скала Средно за цел Приоритет 4.2. Подобряване на свързаността на районите в национален и международен план и свързаността, вкл. с големите градски центрове в съседните страни 3 ( ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. графика 2. Дял на БВП на човек от населението от средната стойност на ЕС 27, % 120 100 92 97 95 90 80 80 74 64 60 56 40 30363631 4136 403738 45393638 3944374338 48404342 28 20 0 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 цел 2021 2022 2023 2020* България ЕС 27 ЮЦР ЮЗР СИР СЦР СЗР ЮИР Източник: НСИ, ЕВРОСТАТ Коефициентът на икономическа активност на национално ниво достига до 55,5 пункта през 2020 г., като стойността е повлияна от пандемията от Covid-19. За 2019 г. достигнатата стойност е 56,6 или с 1,1 процентни пункта по-висока. Въпреки по-висо- ките стойности на показателя на регионално ниво за 2019 г., те също не достигат зало- жените за 2020 г. целеви стойности. Изключение прави единствено СЦР, в който коефи- циентът на икономическа активност през 2019 г. е 55,1, а през 2020 г. – 54,4 п. при целева стойност за 2020 г. от 54 п. Целевите стойности от 2020 г. остават непостигнати и през следващите три години – 2021-2023, като за 2023 г. най-голяма е разликата в ЮЗР и ЮЦР, а най-ниска в СИР. През 2023 г. коефициентът на икономическа активност остава по-нисък от средното за страна в четири от регионите, като е по-висок само в ЮЗР и СИР. След чувствително нарастване през 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15+) във всички региони остава на приблизително едно и също ниво за периода до 2023 г. Делът на чуждестранни преки инвестиции в регионите спрямо ЧПИ в страната са положителни след 2019 г. В периода 2011-2020 г. най-съществено е нарастването в ЮЦР и СЦР – съответно над 60 и над 40%, като ЮИР, СЗР и ЮЗР са с дял от 23 до 27%, а нарастването в СИР е само 10,9%. През 2020 г. най-висок дял на ЧПИ спрямо средното стр. 19 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. за страната регистрира ЮЦР – 75%, следван от СЦР и СЗР. Тенденцията в концентраци- ята на ЧПИ се засилва, като през 2022 г. нарастването спрямо 2020 г. е над 1 път в ЮЦР, 85% в СЦР и между 27 и 29% в ЮЗР, СИР и СЗР. Най-нисък отново е ръста в ЮИР. Коефициентът на безработица намалява съществено след 2014 г. и през 2019 г. достига 4.2% на национално ниво. Под средното за страната са стойностите за ЮЗР, ЮЦР и ЮИР (2.3, 3 и 4%). Над два пъти и половина двойно по-висока от средната за страната е стойността за СЗР за 2019 г. През 2020 г. стойностите нарастват в резултат от кризата с Covid-19, но в петте от регионите стойностите на цели 2020 са постигнати въп- реки това. Изключение прави СЗР, в който през целия период след 2011 г. коефици- ентът на безработица остава по-висок от цел 2020 г. Проследяването на данните обаче показва, че след 2022 г. и в СЗР безработицата продължава да намалява и постига целта за 2020 г. с над 25%. Общият доход на лице от домакинство нараства съществено в периода 2010- 2017 г., като стойността за 2017 г. от 5 861 лв. Стойностите за 2017 г. за всички райони от ниво 2 надхвърлят междинните целеви стойности и целеви стойности 2020. Изключе- ние по отношение на целева стойност 2020 прави единствено СЗР, но дори и за него пос- тигната стойност от 5104 лева значително се доближава до цел 2020 (5 300 лв.). Тази тенденция се запазва и в следващите години, като през 2020 г. всички региони надхвър- лят цели 2020, вкл. и СЗР. Нарастването на общия доход на домакинство за периода 2011- 2020 г. на национално ниво е с 85 п.п., като най-значимо е то в СИР и СЦР – 95,2 и 93,4 п.п., следвани от ЮЗР и СЗР с 84 и 79,7 п.п. В периода 2021-2023 г. нарастването на показателя във всички региони продължава със значително ускорени темпове, като в ЮЗР достига стойности от близо 13 000 лева, а в СИР и СЗР над 10 000 лева. Средната стойност за страната през 2023 г. е 10 846 лева. Положителна е тенденцията по отношение на дела на населението, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води – нарастването за периода 2010- 2020 г. е с 19% или с близо 1/5 от населението на страната. На регионално ниво най- значимо е това нарастване в СЦР – над 32%, ЮИР и ЮЦР с около 27%. На областно ниво най-голяма е положителната промяна в областите Русе, Ямбол, Стара Загора, Силистра, Кърджали и Търговище, където нарастването се движи между 68% в Русе и 32% в Тър- говище. Съществено намалява и дела на населението на режим на водоснабдяване, стр. 20 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. като през 2020 г. този дял е 3,9%, а през 2022 г. – 2,8%. Остава относително висок дела в СЦР, СИР и ЮЗР. Инвестициите в инфраструктурата за управление на отпадъци оказват поло- жително въздействие върху процесите във всички региони. За периода 2010-2020 г. 99,8% от населението в страната е обхванато от системи за събиране на отпадъци при начална стойност на индикатора от 98,2. През 2022 г. стойността достига до 99,0%. 11 През 2022 г. образуваните битови отпадъци са намалели с над 22% спрямо 2010 г., като най-значимо е намалението в ЮЦР и СЗР. В ЮЗР, ЮИР и СИР обаче е регистри- рано увеличение. Количеството на директно депонираните битови отпадъци е нама- ляло на национално ниво в изключителна степен с над 73% в периода 2010-2020 и с над 75,6% към 2022г. Разходите за ДМА с екологично предназначение на национално ниво се увели- чават с около 30% за периода 2010-2021 г. ДМА с екологично предназначение са разпре- делени в различна степен по регионите – най-значима е концентрацията им в ЮЗР, ЮИР и ЮЦР, а най-ниска в СИР. НСРР не определя изходни и целеви стойности по отношение на индикатора „Сък- ращаване на емисиите на СО2“ нито на национално, нито на регионално ниво. НСИ пре- доставя данни на национално ниво, съгласно които в периода 2011-2022 г. количествата на отделяния в атмосферата въглероден диоксид са намалели с 11,7%. За периода 2011-2020 г. това намаление е 20%, като данните за 2020 г. са усреднени на база 2019 и 2021 г. предвид въздействието на Covid-19 върху работата на предприятията през 2020 г. Наблюдава се известно съкращаване на емисиите на СО2 за периода на изпълнение на НСРР, но неговата степен не може да бъде оценена предвид отсъствието на целеви стойности, които да бъдат постигнати в периода на изпълнение на стратегическия доку- мент. Към момента, НСИ не проследява на ниво NUTS2 промените на индикаторите по целите 20/20/20 по отношение на климата и енергийното потребление. На национално ниво следва да се отбележи значителното надхвърляне на поставените за 2020 г. цели по дял на ВЕИ в брутното крайното енергийно потребление. 11 Данните са разгледани към 2022 г. предвид ограничената активност през 2020 г., свързана с Covid-19 стр. 21 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Делът на ВЕИ в крайното енергийно потребление нараства с близа 10% в периода 2010-2020 г. Намалението на енергийната интензивност на икономиката в периода 2010- 2022 г. е с 16%. Този показател обаче остава все още над 3,5 пъти по неблагоприятен от средното за ЕС27. Индексът на Първична енергийна интензивност (ПЕИ) в периода 2008- 12 2021 намалява над 21 п.п., като основното намаление е в период 2014-2021 г . 12 Анализ на състоянието на енергийната ефективност в страната и на годишния напредък по изпълнението на политиката и мер- ките за повишаване на енергийната ефективност през 2022 г. в България, март 2023 г., Агенция за устойчиво енергийно развитие стр. 22 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. таблица 5. Степен на постигане на целите на ключовите индикатори по райони от ниво 2 (цели 2020 по РПР) Легенда: Степен на постигане на Принос към постигане на целите на ключовите индикатори заложеното изменение. 5  Постигнат планиран принос, значително над планирания 4  Постигнат принос над планирания 3 ( Задоволителен принос 2  Ограничен принос 1  Ограничен принос 0 ( Без принос стр. 23 от 58 Степен на постигане на заложеното изменение Ключови индикатори СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР 2020/РПР 2020/РПР 2020/РПР 2020/РПР 2020/РПР 2020/РПР БВП към 2020 5  5  5  2  5  5  на човек от населението, лв. към 2022 5  5  5  5  5  5  Дял на БВП на човек от населението към 2020 3 ( 2  2  0 ( 4  4  от средната стойност на ЕС 28, % към 2022 5  5  5  2  5  5  Коефициент на безработица на към 2020 0 ( 5  5  3 ( 5  5  населението на 15 и повече навършени години, % към 2022 5  5  5  4  5  5  Коефициент на икономическа към 2020 2  3 ( 2  2  2  2  активност на населението на 15 и повече навършени години, % към 2022 2  2  2  2  2  1  Общ доход на лице от домакинство, към 2020 5  5  5  5  5  5  лв. към 2022 5  5  5  5  5  5  ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Анализираното развитие на ключовите индикатори разкрива сравнително устой- чиви тенденции в рамките на ограничена динамика до 2020 г. Значително ускорение на растежа се наблюдава до 2023 г., като това се отнася особено за индикаторите БВП на човек от населението и Общ доход на лице от домакинство. 4. Оценка на общото въздействие от изпълнението на НСРР 2012-2022 г. към края на периода на действие въз основа на сравнителен анализ на общата социално-икономическа ситуация Измененията в демографския профил на страната показват устойчива тенденция на намаляване на населението – в периода 2008-2022 г. намалението е с 15.23%. Към края на 2022 г. населението на България е 6 838 937 души. В периода са извършени две национални проброявания на населението – през 2011 и 2021 г., като намалението на населението между двете преброявания е само със 6,66%. Прави впечатление бързото намаление на населението в относително по-кратките периоди 2008-2011 – с 3,72% и 2021-2022 с 5,72%. Намалението на населението на страната в периода на действие на НСРР е с 12%, като особено изразен е спадът през последната година и около 40% от него се дължи на областите в СЦР и СИР. Населението на всички райони от ниво 2 намалява, като за периода 2011 – 2022 най- значително е намалението за в трите региона на Северна България - СЗР – 19,7%, СЦР – 19.6% и СИР – 14,4%. Намалението на населението в ЮЗР за периода е 5.4%, следван от ЮИР и ЮЦР съответно с 11,56 и 11.6%. Тази картина се различава значително от състоянието, представено в Междинната оценка за изпълнението на НСРР, когато намалението на населението за десетгодишния период 2008-2017 е било съответно за СИР – 5.8%, ЮИР - 7.3% и ЮЦР - 7.8%. Налице е ускоряваща се тенденция на намаление на населението във всичски региони на страната. стр. 24 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. графика 3. Население в България и по райони от ниво 2 за периода 2008-2022 г. и прогнозни данни за 2025, 2030, 2035 и 2040 г., брой 8 000 000 7 000 000 6 000 000 5 000 000 4 000 000 3 000 000 2 000 000 1 000 000 0 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2025*2030*2035*2040* Общо за страната СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР Източник: НСИ Към момента СЗР и СЦР не отговарят, а към 2030 г. и СИР няма да отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1059/2003 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) за административните единици от ниво 2. 13 Прогнозите на НСИ потвърждават устойчивостта на тенденцията – през 2030 г. се очаква населението на България да намалее до 6 007 657 души, а през 2040 г. до 5 637 361 души. Социалното и икономическото развитие на България през периода 2012-2022 г. се характеризира с положителна промяна на ключовите макроикономически индикатори. Това се дължи основно на общата динамика на развитието на страната след 2012 г., из- разяваща се в нарастване на БВП с темпове по-бързи от средните за ЕС, които, макар и частично, възстановяват в известна степен растежа от преди 2009 г. Данните потвържда- ват очакваните прогнози за по-бърз растеж на БВП на страната от средния за ЕС 27. Здравната криза с Covid-19, разразила се в световен мащаб през 2020 г. прекъсна този период на растеж както на национално, така и на световно ниво. Данните обаче по- казват, че икономиките на страната и на ЕС се възстановяват и въпреки сравнително нис- ките показатели за 2023 г. в следващите години се очаква растеж на показателя, като темпът на нарастване на БВП на страната ще остане по-висок от средния за ЕС 27. 13 НСИ, прогноза I вариант (при хипотеза за конвергентност) стр. 25 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. графика 4. Динамика на растежа на БВП за периода 2005-202023 г. и прогнозни данни за 2024-2024 г. (ЕС27) 10,0% 7,70% 7,2% 8,0% 6,4% 6,8% 6,6% 6,0% 6,1% 3,4% 4,0% 6,00% 3,9% 4,0% 3,0% 2,7% 2,7% 2,9% 2,4% 3,0% 1,8% 1,9% 2,0% 2,5% 2,1% 3,3% 0,6% 1,8%2,2% 0,7%-0,1% 0,9%1,6% 2,3% 2,0% 2,8% 2,1% 1,8% 3,5% 1,6% 0,0% 1,0% 0,5% -0,7% -… 0,4% -2,0% -4,0% -4,3% -4,0% -3,4% -6,0% -5,6% -8,0% България ЕС 27 Източници: НСИ, ЕВРОСТАТ, ЕК Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" графика 5. Ръст на БВП за периода 2007-2022 г. на национално ниво, (млн. лв.) и принос на районите от ниво 2, % 60,0% 180 000 170 000 160 000 50,0% 150 000 140 000 130 000 40,0% 120 000 110 000 100 000 30,0% 90 000 80 000 70 000 20,0% 60 000 50 000 40 000 10,0% 30 000 20 000 10 000 0,0% 0 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 България СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР Източник: НСИ, ЕВРОСТАТ Ръстът на БВП на национално ниво е сравнително равномерен със слаб растеж в периода 2014-2019 г. След здравните и икономически ограничения през 2020 г. нараст- ването на показателя е значително за годините 2021 и 2022. СЗР устойчиво изостава, като приносът му в националното ниво спада до 6,7% през 2022 г. при максимална стойност от 7,2% през 2011 и минимална от 6,4% през 2019 г. Сходна тенденция се наблюдава за СЦР и СИР. В СЦР стойностите се движат между 8 и 8,3% в периода 2012-2014 г., след което устойчиво намаляват до 7,2% през 2022 г. В стр. 26 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. СИР приносът остава сравнително постоянен, с по-малки флуктуации – максимален 11,1% през 2014 г. и минимален от 9,9% през 2022 г. Като негативна може да се разг- лежда тенденцията в ЮИР, където приносът в националния БВП е сравнително устой- чив в периода 2011-2017 г., след което намалява. Изключение прави 2022 г., за която стойността е 13,2% - най-високата за разглеждания период. Следва да се отчита, че ос- новна причина за този рязък скок (от 11,6% през 2021 г.) може да се търси в рязкото поскъпване на електроенергията и суровините за нейното производство – икономически дейности с висок дял в икономиката на ЮИР. Останалите два района ЮЗР и ЮЦР са с устойчива тенденция за принос в БВП на страната през целия период. На практика, ЮЗР формира около половината от БВП на национално ниво. графика 6. Ръст на БВП за периода 2011-2022 г. на национално и регионално ниво, (млн. лв.) 180000 160000 140000 120000 100000 80000 60000 40000 20000 0 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 България СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР Източник: НСИ, ЕВРОСТАТ В периода 2011-2020 г. БВП на човек от населението в страната нараства с над 57%, като най-значимо е нарастването отново в СЗР и ЮЦР – съответно с 62,9 и 62,8%, следвани от ЮЗР и СЦР – с 59 и 57%, СИР – 46,2% и ЮИР – 36%. Сравнението с данните от междинната оценка (за 2015/2016 г.) показват значителен ръст и разместване на тенденциите между регионите. ЮИР запазва относителния си темп на растеж, докато за останалите региони растежът за 2020 спрямо 2011 г. е значителен. За периода 2011- 2020 г. БВП на човек от населението в ЮЦР нараства с 2.4% спрямо средното за страната, стр. 27 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. в СЗР нарастването е с 2,2%, а в ЮЗР – с 1.7% спрямо средното за страната. В СЦР тен- денцията е минимално негативна със спад от 0,2 процентни пункта, докато намалението в ЮИР и СИР е значително – съответно с 11 и 5,8% спрямо средното за страната. През 2020 стойностите на индикатора БВП на човек от населението в пет от шестте райони от ниво 2 надхвърлят определените целевите стойности за 2020 г., заложени в Регионалните планове за развитие. Изключение прави ЮИР, като постигнатата стойност е с 10% по-ниска от заложената. Изводите от междинните и последващите оценки на РПР 2014-2020 показват, че в голяма степен този напредък по отношение на постигане на це- левите стойности се дължи на твърде подценено планиране при тяхното определяне. Данните за периода 2011-2020 г. показват, че растежът на БВП на глава от населе- нието на регионите спрямо средното за страната също е с променени тенденции – най- значителен ръст е регистриран в ЮИР – 8,4% (с голяма степен на вероятност дължащ се на рекордно високите цени на електроенергията през 2022 г.). СЗР също регистрира ма- кар и минимален растеж спрямо средното за страната – с 0,7% за 10 годишният период. Няма изменение в ЮЦР и СЦР, докато ЮЗР и СИР отбелязват намаление на БВП на глава от населението спрямо средното за страната – съответно с 9,5 и 3,8%. За периода 2012-2020 г. не се наблюдава напредък в преодоляването на между- регионалните различия. Последващите оценки на РПР 2014-2020 показват липса на напредък и по отноше- ние на степента на преодоляването на вътрешнорегионалните различия в отделните райони от ниво 2. Единствено в ЮЗР се наблюдава ограничен напредък през целия пе- риод на изпълнение на регионалните планове за развитие за периода 2014-2020 г. Постигнатите резултати от изпълнението на НСРР в областта на пазара на труда в общия случай определят и сравнително ефективното въздействие в тази сфера на осъ- ществените мерки от стратегията. Ниските нива на безработица на регионално ниво обаче не кореспондират с тенденциите в част от областите в различните региони, където през 2020 г. коефициентът на безработица (15-64) остава между 2 и 4 пъти по-висок от средното за страната. С най-високи стойности към 2020 г. са областите Монтана и Видин (съответно 24,1 и 19,3 пункта), Силистра (15,6 пункта), Смолян и Шумен и Перник (съответно 11,9 и 11,3 пункта). Влиянието на Covid-19 е преодоляно частично през 2023 стр. 28 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. г., но отново областите Видин, Враца и Силистра са с около 3 пъти по-висока безрабо- тица от средното за страната. Към тази група се присъединяват и областите Перник и Търговище (2,5 пъти по-висок показател от средното за страната). Развитието на малките и средни предприятия илюстрира устойчив, но нисък ико- номически растеж в периода до 2020 г. На национално ниво известно ускоряване се ре- гистрира в периода 2017-2019 г., но съществено нарастване на индикатора „Приходи от дейността на МСП“ се наблюдава от 2021 г. В периода 2010-2020 нарастването на наци- онално ниво е с 67%, колкото е и нарастването за периода 2020-2022 г. За периода 2010- 2020 на регионално ниво е най-съществено нарастването в СЦР (84%), ЮЦР (78%) и ЮЗР, а най-малко е в ЮИР (36%). Делът на приходите от дейността на МСП на отдел- ните региони от общото за страната намалява в четири от регионите, като нарастване се наблюдава само в ЮЗР и СЦР. Младежката безработица продължава да е един от най-съществените негативни яв- ления на пазара на труда в страната. Различните възрастови интервали, в които се разг- лежда младежката безработица, както и налични методически ограничения по отноше- ние набиране на данни, правят статистическата информация ограничена по отношение наблюдението на показателя на регионално ниво. Въпреки това, анализът на дела на без- работните лица във възрастовата група 15-24 години идентифицира наличния проблем в СЗР, който продължава и към 2020 г. въпреки намалението на показателя на национално ниво да 2019 г. Темпът на намаление на младежката безработица на национално ниво е значим до 2019 г. вкл. като разликата спрямо 2011 г. е 16,1 процентни пункта. След на- растването по време на пандемията от Covid-19 през 2023 г. показателя постига стой- ности от 12,1 пункта или по-ниски от тези през 2018 г. Делът на безработните младежи на национално ниво спада през 2015 под средното за ЕС, като тенденцията показва устойчивост до 2023 г. На регионално ниво не са налични данни след 2018 г. с изклю- чение на СЗР до 2020 и ЮЗР до 2023 г. Динамиката в регионалните стойности в периода 2011-2018 и в националните в периода до 2023 г. дава основание да се счита, че висок дял на безработните между 15 и 24 г. след 2019 г. вероятно се наблюдава в СЗР и СЦР. Приходите от нощувки нарастват значително в периода 2012-2019 г., като основен принос за този ръст има туристическия сектор в ЮИР, СИР и ЮЗР. Останалите три ре- гиона приходите от нощувки намаляват още през 2019 спрямо 2012 г. На национално стр. 29 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. ниво възстановяването на приходите в сектора от Covid-19 се регистрира още през 2022 г., като през 2023 г. приходите достигат ръст от 40% спрямо максимума от 2019 г. Нарас- тване на дела на регионите в средното за страната през 2023 спрямо 2012 г. обаче е отче- тен само в ЮЦР и ЮЗР, докато делът бележи най-значим спад за десетгодишния период в СИР. Съществен спад има в СЦР. На практика, приносът в средното за страната в СЗР остава непроменен в целия периода от 2012 до 2023 г., като достига своя връз през 2020 г. Подобен пик отчитат и приходите от нощувки през 2020 в СЦР, като е вероятно в го- дината на най-сериозни ограничения, свързани с Covid-19 двата региона да привличат туристи поради наличието на значим брой къщи за гости. 14 Към 2020 г. дължина на пътната мрежа в страна е общо 19 917 км, като спрямо 2011 г. се е увеличила с общо 405 км, от които 348 км магистрали и 155 км третокласни пътища. Намаление е регистрирано в първокласните – с 87 км, и във второкласните пъ- тища – с 11 км. Увеличението в дължината на автомагистралите е формирано на терито- рията на пет от шестте региона – ЮЗР, ЮИР, ЮЦР съответно със 140, 136 и 51 км и СИР и СЗР съответно с 11 и 10 км. На територията на СЦР все още няма изградени и пуснати в експлоатация автомагистрални пътища. Видна е концентрацията на този вид инфраст- руктура в южните региони на страната. В периода до 2022 г. общата дължина на пъти- щата в страна е нараснала с 25 км, от които 16 км автомагистрали в СИР и 3 км в ЮЗР. Съгласно данните от Годишните доклади за наблюдение на РПР общата дължина на рехабилитирана/ реконструирана пътна мрежа в страната в периода 2014-2020 г. е 8 461 км. Следва да се има предвид, че това включва не само пътищата от републиканската пътна мрежа, но и общинските пътища. Въпреки направените инвестиции, през 2022 г. делът на пътната настилка в добро 15 състояние в страната е 41% . В добро състояние са близо 48% от пътищата в ЮЗР и ЮЦР, както и в СИР – близо 46%. С най-малък дял на пътна настилка в добро състояние е СЗР – 36%. На областно ниво най-високи стойности на показателя са отчетени в Сливен и Благоевград – 68 и 63,9%, а най-ниски в Монтана и Разград – съответно 23 и 26,2%. 14 Автомагистрали, пътища първи, втори и трети клас, по данни от НСИ 15 Регионални профили, ИПИ, https://www.regionalprofiles.bg/bg/ стр. 30 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. В периода 2014-2020 г. са в процес на реализация няколко значими за националната транспортна инфраструктура проекта - изграждане на транспортен тунел под вр. Шипка и свързаната с него довеждаща пътна мрежа и инфраструктура, изграждане на лотове от Автомагистрала „Хемус“, изграждане на лотове от Автомагистрала „Струма“, проекти- ране и подготовка на АМ ,,Русе - Велико Търново“, изграждане на високоскоростен път Ботевград – Видин, изграждане на лотове от Автомагистрала „Европа“. Към края на 2023 г. в експлоатация са въведени Лот 3.1, Лот 3.3 и тунел Железница на Автомагистрала „Струма“, части от Автомагистрала „Европа“, ограничени части от Автомагистрала „Хе- мус“ до пътен възел Боаза. В процес на проектиране е транспортен тунел под вр. Шипка, а реализацията на проекта е определена като приоритетна за периода 2021-2027 г. В края на 2023 г. стартира изграждането на АМ ,,Русе - Велико Търново“. Основен принос към постигане целите за опазване на околната среда имат мерките, свързани с рехабилитацията и разширяването на ВиК мрежата в страната. Въздействието на постигнатите резултати от осъществените дейности във ВиК сектора може да бъде оценено чрез показателите за дела от населението с достъп до водни услуги, проследя- вани от НСИ. Към 2020 г. 99,4% от населението на страната има достъп до обществено водоснабдяване, което представлява нарастване спрямо дела от 99,1% през 2010 г. Най-нисък остава този показател в ЮЦР – 98,2%, дължащ се на по-ниските нива на свър- заност в областите Кърджали и Смолян. Под 99% процента свързаност се отчита и об- ластите София, Габрово, Монтана. Загубите на вода при общественото водоснабдяване намаляват в периода 2010-2020 с 14%, а в периода 2010-2020 с 15,1%. Разходите за НИРД нарастват в периода след 2014 г., като ръстът за 2015 г. е пиков за СЗР, СЦР и ЮЦР, като в последващият период този тип инвестиции намаляват в СЦР и в по-малка степен в СЗР и ЮЦР. Сравнително увеличение на разходите за НИРД спрямо изходните нива от 2010 г. се наблюдава в ЮЦР и СИР, като нарастването е около 2 пъти. Ръстът на показателя в периода 2015-2016 г. се свързва с инвестиции в НИРД и новостартиращи фирми, финансирани в рамките на ОПИК 2014-2020, приоритетно на- сочени към СЗР и СЦР. Въпреки последващи оценки, подчертаващи, че прилагането на подобен подход не е изцяло ефективно поради ниската преживяемост на новосъздаде- ните предприятия по принцип, както и необходимостта от капацитет и изградена инф- раструктура за обслужване на НИРД, осъществяването на тези мерки оказва положи- телно въздействие като акселератор на инвестициите в НИРД в повечето региони, като стр. 31 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. се регистрират между 70 и 100% увеличаване на този тип разходи. Изключение правят само ЮИР и ЮЗР. Инвестициите в НИРД оказват положително влияние и върху броя на персонала зает в НИРД. Общата тенденция е положителна и за периода 2010-2020 нарастването на национално ниво е близо 70%, а в два от регионите достигнатото съотношение е 2,6 пъти за СЗР и 2,3 пъти за ЮЦР. Тенденцията продължава и към 2022 г., когато персоналът зает с НИРД в СЗР нараства 2,7 пъти спрямо 2010 г. 5. Принос към постигане целите на Стратегия "Европа 2020" Изпълнението на НСРР следва да допринася изпълнението на поетите от България национални ангажименти по отношение постигане целите на Стратегията "Европа 2020”. Дефинираните индикатори обективно измерват напредъка при реализацията на най-важ- ния стратегически документ на ниво ЕС и до голяма степен отразяват и постигането на стратегическите цели на НСРР. За тяхното проследяване НСРР определя целеви стойности и на регионално ниво. графика 7. Коефициент на заетост на населението графика 8. Коефициент на заетост на на възраст 20-64 г., % населението на възраст 55-64 г., % 90 80 80 70 70 60 60 50 50 40 40 30 30 20 20 10 10 0 0 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 цел 2021 2022 2023 2020* ЕС 27 България ЮИР ЮЦР ЕС 28 България ЮИР ЮЦР ЮЗР СИР СЦР СЗР ЮЗР СИР СЦР СЗР стр. 32 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. графика 9. Инвестиции в научноизследователска графика 10. Дял на преждевременно напусналите и развойна дейност, % от БВП образователната система (на възраст 18-24 г.), % 3,5 30 3 25 2,5 20 2 15 1,5 10 1 5 0,5 0 0 ЕС 28 България ЮИР ЮЦР ЕС 28 България ЮИР ЮЦР ЮЗР СИР СЦР СЗР ЮЗР СИР СЦР СЗР графика 11. Дял на 30-34 годишните със завършено графика 12. Население в риск от бедност или висше образование, % социално изключване, хил. души 60 4 000,0 3 500,0 50 3 000,0 40 2 500,0 30 2 000,0 1 500,0 20 1 000,0 10 500,0 0 0,0 ЕС 28 България ЮИР ЮЦР България ЮИР ЮЦР ЮЗР ЮЗР СИР СЦР СЗР СИР СЦР СЗР Източник: НСИ, ЕВРОСТАТ таблица 6. Принос на НСРР към постигането на националните цели на Стратегията на ЕС "ЕВРОПА 2020" стр. 33 от 58 Индикатори "Европа 2020" Степен на постигане на заложеното изменение Принос на РПР към постигането на националните цели СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Коефициент на заетост на населението на 2020 1  4  5  3 ( 5  2  2  Ограничен възраст 20-64 навършени години (%) 2022 1  4  5  3 ( 5  2  2  принос Коефициент на заетост 2020 5  5  5  5  5  5  5  Постигнат на населението на възраст 55-64 г.* 2022 5  5  5  5  5  5  5  планиран принос, значително над планирания ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. * Индикаторът "Коефициент на заетост на населението на възраст 55-64 г." не е включен в системата за наблюдение на НСРР, но присъства в системите за наблюдение на всички РПР. Представената оценка на напредъка е изготвена въз основа на целевите стойности, определени в РПР за всеки от районите от ниво 2. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, като процент от БВП, се увеличават в периода от 2011 г., като по-значителен е техния ръст през 2015 и 2016 г. Значителният ръст през 2015 г. в СЗР и СЦР се дължи на приоритетното финансиране от ОПИК на проекти, насочени към иновации на територията на двата района. През 2016 г. стойностите на показателя и в двата района намаляват, но все още остават значително по-високи от тези преди 2015 г. През 2016 г. значително нарастване е регистрирано в СИР. В периода 2017-2020 г. показателят нараства в ЮЗР, ЮЦР и ЮИЗ, докато в север- ните райони тенденцията е към относително задържане в СЦР, нарастване с рязък спад през 2020 за СИР и намаляване в СЗР. Инвестициите в НИРД във всички региони не постигат определените цели 2020 и имат ограничен принос за постигане на Стратеги- ческа цел 1 на НСРР. През 2021 г. се затвърждава тенденцията за намаляване на стойнос- тите на показателя, като то е по-значимо в трите южни региона, отколкото в трите се- верни. Стойността на национално ниво също намалява през 2021 – до 0.77% от БВП (колкото през 2017 г.), което определя постигането на целевата стойност на индикатора на национално ниво за 2020 г. като ограничено. Въпреки това, на национално ниво пос- тигната стойност за 2020 г. е с над 88% над базовата стойност през 2008 г. На регионално стр. 34 от 58 Индикатори "Европа 2020" Степен на постигане на заложеното изменение Принос на РПР към постигането на националните цели СЗР СЦР СИР ЮИР ЮЗР ЮЦР БГ БГ Инвестиции в научноизследователска 2020 2  1  0 ( 0 ( 1  1  1  Ограничен и развойна дейност (% от БВП) 2021 2  1  0 ( 0 ( 1  1  1  принос Дял на преждевременно напусналите 2020 2  2  5  0 ( 0 ( 1  1  образователната система (на възраст 18- 24 г.) (%) 2022 2  5  5  0 ( 0 ( 4  1  Ограничен принос Дял на 30-34 годишните 2020 0 ( 2  2  0 ( 2  2  2  Ограничен със завършено висше образование (%) 2022 0 ( 2  2  0 ( 2  2  2  принос Население в риск от бедност или социално 2020 5  5  5  5  3 ( 4  5  Постигнат планиран изключване (хил. души) 2022 5  5  5  5  3 ( 4  5  принос, значително над планирания ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. ниво това нарастване е над 4 пъти за СЗР и 2 пъти за ЮИР. В останалите райони нараст- ването за периода 2008-2020 г. е между 57 и 80%. Коефициентът на заетост на населението на възраст 20-64 навършени години 16 нараства след 2012 г., като през 2017 г.(71.3 ) успява да надхвърли стойностите, постиг- нати през 2008 г. Развитието в положителна посока през следващите години водят до постигане на цели 2020 на регионално ниво още през 2019 г. за три от регионите – ЮЗР, СИР и СЦР, а ЮИР е близо до постигане на цел 2020. Пандемията от Covid-19 възпира положителния ръст, но въпреки това тези четири региона постигат (ЮИР) и зна- чително надхвърлят цели 2020 и през тази година. Ограничен принос в постигането на целите имат СЗР и ЮЦР. В периода 2021-2023 г. се наблюдава значим ръст на заетостта във всички региони, като единствено ЮЦР и СЗР все още са под определените цели 2020, но растежът е устойчив. Коефициентът на заетост на населението на възраст 55-64 г. нараства след 2011 г., като ръстът е по-значителен през 2014 и 2015 г. и се запазва и през 2016 г. с изключе- 17 ние на СЗР. Целевата стойност на индикатора за 2020 г. е надхвърлена значително за всички райони от ниво 2 и тази тенденция остава валидна и през 2020 г. В периода 2021- 2023 г. показателят нараства съществено във всички региони, като разликата за 2023 г. спрямо изходната 2008 г. достига от 20 (за ЮЗР) до над 27 пункта (за ЮЦР). След 2015 г. показателят остава значително по-висок от средното за ЕС. Промените в дела на преждевременно напусналите образователната система (на възраст 18-24 г.) са разнопосочни на годишна база през целия период, като през 2019 г. отново нарастват във всички региони. Единствено СИР постига заложената цел 2020. Тенденциите към 2023 г. са положителни с изключение на ЮЗР и ЮИР, където се наб- людава лек ръст на показателя. Като цяло динамиката на показателя е неустойчива на годишна база, вкл. и на национално ниво, което е в противовес на тенденцията на плавно намаление на ниво ЕС27 и осигурява ограничен принос към постигането на съответната стратегическа цел. Въпреки това, делът на преждевременно напусналите образовател- ната система на възраст 18-24 г. на национално ниво за целия период остава по-нисък от стойността през 2008 г. 16 Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/web/europe-2020-indicators/europe-2020-strategy/headline-indicators-scoreboard 17 Целевите стойности са определени в РПР на всеки от районите от ниво 2 стр. 35 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. Нарастването на дела на 30-34 годишните със завършено висше образование също е неустойчиво. До 2012 г. показателят нараства в петте региона с изключение на СЗР, където на практика липсва напредък по изпълнението на целите. До 2020 г. този растеж се запазва само в ЮЗР. Четири от шестте региона не постигат поставените цели 2020 както през 2020, така и през 2022 г. Изключение правят ЮЗР и СЦР през 2020 г. На на- ционално ниво постигнатия принос в изпълнение на цел 2020 също е ограничен. Из- мененията в стойностите на показателя за 2022 спрямо 2008 г. са положителни с изклю- чение на СЗР, където намалението е с 2,3 пункта и ЮИР, в който е отчетен ръст от 0,6 пункта. На национално ниво положителната промяна за периода 2008-2022 г. е 6,2 пункта при 11,1 пункта на ниво ЕС. Делът на населението в риск от бедност или социално изключване намалява след 2010 г. Заложената национална цел за 2020 г., както и тези на регионално ниво са пос- 18 тигнати. Тенденцията се запазва и към 2023 г . Постигнатият напредък по последните пет индикатора (по данни за 2020 и 2022 г.) потвърждават оценката за напредък в изпълнението на по Стратегическа цел 2 на НСРР. Към момента, НСИ не проследява на ниво NUTS2 промените на индикаторите по целите 20/20/20 по отношение на климата и енергийното потребление. На национално ниво следва да се отбележи значителното надхвърляне на поставените за 2020 г. цели по дял на ВЕИ в брутното крайното енергийно потребление. НСРР не определя изходни и целеви стойности по отношение на индикатора „Сък- ращаване на емисиите на СО2“ нито на национално, нито на регионално ниво. НСИ пре- доставя данни на национално ниво, съгласно които в периода 2011-2022 г. количествата на отделяния в атмосферата въглероден диоксид са намалели с 11,7%. За периода 2011-2020 г. това намаление е 20%, като данните за 2020 г. са усреднени на база 2019 и 2021 г. предвид въздействието на Covid-19 върху работата на предприятията през 2020 г. Наблюдава се известно съкращаване на емисиите на СО2 за периода на изпълнение на НСРР, но неговата степен не може да бъде оценена предвид отсъствието на целеви стойности, които да бъдат постигнати в периода на изпълнение на стратегическия доку- мент. 18 След 2020 г. е валидна нова дефиниция за формирането на показателя по данни на Евростат стр. 36 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. 6. Резултати от последващата оценка на изпълнението на регионалните планове за развитие През 2021 г. са изготвени последващи оценки последващи оценки за изпълнението на Регионалните планове за развитие за периода 2014-2020 г. за шестте региона за пла- ниране. Последващите оценки включват обобщена оценка за изпълнението на всеки от шестте РПР, както и препоръки за подготовка за следващия програмен период след 2020 г., относими към всички региони за планиране, съответно и към изпълнението на поли- тиката за регионално развитие на национално ниво. Общото изпълнение на приоритетите на РПР на СЗР може да бъде определено като постигащо и надхвърлящо заложените цели по специфичните индикатори, но е на- лице неизпълнение на целите на редица ключови индикатори и на четири от шестте индикатора за постигане целите на Европа 2020. Най-голямо предизвикателство ос- тава забавянето и обръщането на негативната тенденция в икономическото разви- тие на СЗР, вкл. по отношение дял на БВП на човек от населението от средната стойност на ЕС 27, принос на СЗР в националния БВП на човек от населението, приходи от дей- ността на МСП, инвестиции в НИРД. Негативни остават тенденциите и по отношение нивата на преждевременно напусналите образователната система, дял на 30-34 годиш- ните с висше образоване, както и нивата на заетост на населението на възраст 20-64 г. В заключение, направеният анализ на изпълнението на РПР на СЗР показва, че оп- ределената в него рамка на политиката за регионално развитие в СЗР като цяло се изпъл- нява чрез инструментите на политиката за сближаване и съответното национално съфи- нансиране. Същевременно е ясна необходимостта от по-конкретно адресиране на бъде- щите мерки към специфичните икономически и социални проблеми на района, в контек- ста на общите структурни предизвикателства пред развитието, свързани с конкурентос- пособността на района и способността му да предложи привлекателна и устойчива среда за предприятията и местните жители – инфраструктура, работещи институции, опростя- ване на бизнес средата, технологична готовност. В заключение, анализът на изпълнението на РПР на СЦР показва, че определената в него рамка на политиката за регионално развитие на СЦР като цяло се изпълнява чрез инструментите на политиката за сближаване и съответното национално съфинансиране. Същевременно е ясна необходимостта от по-конкретно адресиране на бъдещите мерки към специфичните икономически и социални проблеми на района, в контекста на общите структурни предизвикателства пред развитието, свързани с конкурентоспособността на стр. 37 от 58 ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2012-2022 Г. района и способността му да предложи привлекателна и устойчива среда за предприяти- ята и местните жители – инфраструктура, работещи институции, опростяване на бизнес средата. В заключение, анализът на изпълнението на РПР на СИР показва, че определената в него рамка на политиката за регионално развитие на СИР като цяло се изпълнява чрез инструментите на политиката за сближаване и съответното национално съфинансиране. Същевременно е ясна необходимостта от по-конкретно адресиране на бъдещите мерки към специфичните икономически и социални проблеми на района, в контекста на общите структурни предизвикателства пред развитието, свързани с конкурентоспособността на района и способността му да предложи привлекателна и устойчива среда за предприяти- ята и местните жители – инфраструктура, работещи институции, опростяване на бизнес средата. Същевременно е ясна необходимостта от по-конкретно адресиране на бъдещите мерки към специфичните икономически и социални проблеми на района, в контекста на общите структурни предизвикателства пред развитието, свързани с конкурентоспособ- ността на района и способността му да предложи привлекателна и устойчива среда за предприятията и