Проект на Постановление на Министерския съвет за структурни промени в системата на здравеопазването

Приложение № 2.2 1 ОДОБРИЛ, ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ОТНОСНО: проект на Постановление на Министерския съвет за структурни промени в системата на здравеопазването 1. Мотиви и цел за внасяне за разглеждане в Министерския съвет на проекта на акт В системата на Министерството на здравеопазването (МЗ) има 4 домове за медико- социални грижи за деца (ДМСГД), които са лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, юридически лица на бюджетна издръжка, които имат специфични функции по диагностициране, лечение, рехабилитация, продължително медицинско наблюдение и специфични грижи за деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми. Те са второстепенни разпоредители с бюджет по бюджета на Министерството на здравеопазването. Съгласно приетата през 2010 г. Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ е предвидено всички ДМСГД, като институции за отглеждане на деца, да бъдат закрити, което е регламентирано и в Закона за социалните услуги. В изпълнение на Актуализирания план за изпълнение на горепосочената стратегия МЗ е планирало като алтернатива на ДМСГД, да бъдат създадени услуги и форми на грижа в общността, подпомагащи отглеждането на децата в семейна среда. Целта е създаването на услуги в подкрепа на родителите, които да изпълняват своите отговорности към децата, а не държавата, чрез институциите да поема тези отговорности. В тази връзка е планирано създаването на нов вид лечебни заведения във всяка област – центрове за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания (ЦКОДУХЗ), както и 26 интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа (ИЗСУРГ) за деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи и деца с високо-рисково поведение. ЦКОДУХЗ са лечебни заведения, създавани от държавата със специфични функции, които ще поемат тази част от функциите на ДМСГД, обвързани с грижата за децата с тежки увреждания от общността, като провеждане на ранна диагностика, диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация. Целта на ИЗСУРГ е да се осигури най-добрата грижа в среда, близка до семейната, съобразена със здравните потребности на децата. ИЗСУРГ, в които се осигурява 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности, включително потребностите от медицински грижи, са центровете за специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи (ЦСЗСГДУППМГ) и центровете за специализирана здравно-социална грижа за деца с високорисково поведение и потребност от здравни грижи (ЦСЗСГДВРППЗГ). 2 ЦСЗСГДУППМГ ще поемат грижата за децата с увреждания от ДМСГД с потребност от постоянни медицински грижи, които на този етап не могат да бъдат отглеждани в семейна среда. ЦСЗСГДВРППЗГ е друг вид ИЗСУ, в която ще се предоставя консултативна, терапевтична и друга високо квалифицирана подкрепа за деца с високо рисково поведение и потребност от специални здравни грижи, както и възможност за предоставяне на временна резидентна грижа в случай на необходимост от 24-часова непрекъсната грижа и подкрепа. До момента са разкрити 10 ЦКОДУХЗ и са изградени 7 ИЗСУРГ – 6 ЦСЗСГДУППМГ (един в гр. Кърджали, един в гр. Хасково, два в гр. Казанлък и два в гр. Стара Загора), и 1 ЦСЗСГДВРППЗГ в гр. Кюстендил. През 2023 г. и 2024 г. усилията за извеждане на децата се насочиха основно към два от ДМСГД – в гр. Кърджали и в гр. Стара Загора, в близост до които е изградена необходимата инфраструктура, която може да поеме част от децата с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи, настанени в ДМСГД. Към 30.04.2024 г. в ДМСГД – Кърджали са настанени 14 деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи, за които се предвижда през м. юли 2024 г. да бъдат изведени от дома и настанени в двата изградени ЦСЗСГДУППМГ в гр. Кърджали и гр. Хасково. В тази връзка се предлага от 1 август 2024 г. да се закрие ДМСГД – Кърджали, а на негово място да се разкрие ЦКОДУХЗ, който да поеме грижата за децата с увреждания от общността, които към момента посещават Дневния център в ДМСГД – Кърджали, както и управлението на ЦСЗСГДУППМГ в гр. Кърджали. Тези две дейности са изключително важни за процеса на деинституционализация на децата, от една страна за предотвратяване на институционализирането на деца от общността, чрез подкрепа на семействата им при отглеждането на деца с увреждания и хронични заболявания, а от друга – за да се подкрепят семействата на вече изведените деца с увреждания от ДМСГД. В ЦКОДУХЗ – Кърджали, освен амбулаторни дейности за назначаване и провеждане на ранна диагностика, диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация на децата с увреждания и хронични заболявания, се планира да се извършват стационарно специални грижи за деца до една година и дългосрочни грижи за деца до 18 г., които включват продължително лечение до три месеца след проведено активно болнично лечение, специализирани палиативни грижи за деца в терминално състояние, както и физикална терапия и рехабилитация до шест месеца. ЦКОДУХЗ – Кърджали се планира с общ капацитет за 158 деца, което е съобразено както с потребностите на област Кърджали и съседните области Хасково и Смолян, така и с възможностите на материалната база и човешките ресурси. За да се осигури непрекъснатост на грижата за децата с увреждания от общността, посещаващи Дневния център в ДМСГД – Кърджали, както и на децата, които се предвижда да бъдат изведени от дома, се планира ЦКОДУХЗ – Кърджали да бъде разкрит от 1 юли 2024 г. Разкриването на ЦКОДУХЗ следва да се предшества от редица административни стъпки, част от които са свързани с регистрацията на лечебното заведение, издаване на лиценз за доставчик на интегрирани здравно-социални услуги, подбор и обучение на персонала за ЦСЗСГДУППМГ, подготовка за приемане на децата и др. Така ще бъде създадена необходимата организация от страна и на двете структури – ДМСГД и ЦКОДУХЗ, което ще осигури плавен преход и непрекъсваемост на грижата за децата, както и плавен преход за персонала. Трудовите правоотношения с работещите 50 медицински и немедицински специалисти в ДМСГД – Кърджали ще бъдат уредени съгласно чл. 328, ал. 1, 3 т. 1 от Кодекса на труда. Предвижда се персоналът от закрития ДМСГД да бъде нает в ЦКОДУХЗ, което ще осигури качество на грижите и ще предотврати загуба на квалифициран персонал при закриване на ДМСГД. Финансирането на двете структури в гр. Кърджали за времето, в което ще функционират едновременно, ще се осъществява със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. Към 30.04.2024 г. в ДМСГД – Стара Загора са настанени 68 деца с увреждания, част от които са с потребност от постоянни медицински грижи. За 32 от тях се предвижда през м. юли 2024 г. да бъдат изведени от дома и настанени в четирите изградени ЦСЗСГДУППМГ в гр. Казанлък и гр. Стара Загора. На този етап ДМСГД – Стара Загора не може да бъде закрит. Мерки за закриване на дома ще се предприемат след извеждане на останалите 36 деца с увреждания, за които следва да се осигури семейна или близка до семейната среда. В тази връзка се предлага до закриването на ДМСГД – Стара Загора, поради извеждане на 32 от децата да се намали капацитетът на дома и да се преструктурира дейността му. Част от дейностите, свързани с грижата за недоносените деца, както и дейността на дневния център за деца с увреждания от общността ще преминат в новата структура – ЦКОДУХЗ – Стара Загора, който е предвидено да бъде разкрит от 1 юли 2024 г. На този етап ЦКОДУХЗ – Стара Загора ще стартира с по-малък капацитет и обем дейности, съобразно потребностите и възможностите на материалната база и човешките ресурси. Предвижда се амбулаторно да се провежда ранна диагностика, диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация за деца с увреждания и хронични заболявания от общността, както и стационарно да се предоставят специални грижи за деца до една година. На този етап ЦКОДУХЗ – Стара Загора се предлага да бъде с общ капацитет от 180 деца. След закриването на ДМСГД – Стара Загора ще се разшири капацитетът и дейността на ЦКОДУХЗ в пълния му обем - ще се предоставят и стационарни дългосрочни грижи за деца до 18 г., включващи продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи, които са изключително важни дейности не само за област Стара Загора, но и за съседните области Пловдив и Пазарджик. Предвижда се на по-късен етап ЦКОДУХЗ – Стара Загора да поеме и управлението на двата ЦСЗСГДУППМГ в гр. Стара Загора. Организацията и управлението на дейността на двата ЦСЗСГДУППМГ в гр. Казанлък и на ЦСЗСГДУППМГ в гр. Хасково се предлага да бъдат възложени на вече разкритите и функциониращи ЦКОДУХЗ в с. Бузовград и гр. Хасково, а организацията и управлението на дейността на ЦСЗСГДВРППЗГ в гр. Кюстендил – на ЦКОДУХЗ – Благоевград, тъй като на територията на област Кюстендил не е създаден ЦКОДУХЗ, както и в близките 3 години не се предвижда да се създаде такъв център. Съобразно потребностите на децата с увреждания и хронични заболявания от област Силистра и област Сливен и увеличения обем дейност на функциониращите ЦКОДУХЗ в гр. Силистра и гр. Сливен, се предлага да се разшири капацитетът на центровете и да се увеличи щатната численост на персонала с общо 9 бройки. Необходимите бройки са за осигуряване на допълнителен специализиран персонал (лекар, рехабилитатор, психолози, логопеди, специален педагог и др.). Във връзка с гореизложеното, за разкриването на двете нови структури и за да се осигури необходимата квалифицирана грижа за децата в новите ИЗСУРГ, следва да се увеличи щатната численост на персонала на ЦКОДУХЗ. За осъществяване на всички гореизброени промени ще са необходими допълнително 376 медицински и немедицински специалисти. В съответствие с разпоредбите на чл. 4 от Наредбата за условията и реда за ликвидация на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, предстои определяне от страна на министъра на здравеопазването на ликвидационна комисия, която да извърши всички правни и фактически действия по ликвидацията на ДМСГД – Кърджали. Разходите по ликвидацията ще бъдат за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването. Предвид намеренията на МЗ да закрие ДМСГД – Кърджали, да разкрие два нови ЦКОДУХЗ, както и да увеличи щатната численост на 5 от функциониращите ЦКОДУХЗ, се предвиждат компенсирани промени в числеността на персонала, а именно - увеличаване на персонала на ЦКОДУХЗ за сметка на намаляване на общата численост на персонала, зает в ДМСГД, определени с Постановление № 148 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 60 от 2017 г.). Общата численост на персонала на ДМСГД се променя от 889 на 513 щатни бройки, а общата численост на персонала на ЦКОДУХЗ се променя от 502 на 878 щатни бройки. Предложената промяна в щатната численост ще бъде съпроводена с компенсирана промяна и в бюджетите между ДМСГД и ЦКОДУХЗ. 2. Очаквани резултати от предлагането на проекта на акт Приемането на Постановлението на Министерския съвет за структурни промени в системата на здравеопазването представлява конкретно действие по изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, с което се очаква на територията на област Кърджали да бъде преустановено предлагането на институционална грижа за деца в ДМСГД, а в областите Кърджали, Стара Загора, Хасково и Кюстендил да бъдат създадени условия за грижа за децата в семейна или близка до семейната среда. 3. Мотивирана оценка за размера на необходимите допълнителни разходи/ трансфери/ други плащания, които се предлага да бъдат одобрени по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет или по сметка за средства от ЕС, за сметка на бюджети по държавния бюджет За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/ трансфери/ други плащания. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. ПРЕДЛОЖИЛ, Д-Р ГАЛЯ КОНДЕВА Министър на здравеопазването Съгласували: Теодора Табакова – началник на политическия кабинет: ……………………………… Добромира Карева - заместник министър: ……………………………………………… Мария Беломорова - директор на дирекция „БФ“: ……………………………………… Живка Савова - началник отдел „Бюджет“: ……………………………………………... Изготвил: Даниела Владова – държавен експерт, отдел „Бюджет“: ……………………………………03.06.2024 г. 4

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ........... от ...................... 2024 година за структурни промени в системата на здравеопазването МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Закрива Дом за медико-социални грижи за деца – Кърджали, считано от 1 август 2024 г. Чл. 2. (1) Министърът на здравеопазването да определи състава на ликвидационната комисия и да сключи договор с членовете й до 15 август 2024 г. (2) Ликвидационната комисия по ал. 1 да извърши всички действия по ликвидация на лечебното заведение по чл. 1 до 15 февруари 2025 г. Чл. 3. Трудовите правоотношения с работещите в лечебното заведение по чл. 1 да се уредят съгласно чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Чл. 4. Активите и пасивите, както и другите права и задължения на лечебното заведение по чл. 1 се поемат от Министерството на здравеопазването. Чл. 5. Документите от архива на закритото лечебно заведение по чл. 1 с изключение на документите, предадени от ликвидационната комисия по чл. 2, ал. 1 на регионален държавен архив и териториално поделение на Националния осигурителен институт в гр. Кърджали, се предават за съхранение до изтичането на определените им за това срокове на Регионална здравна инспекция – Кърджали. Чл. 6. Разходите за ликвидацията на лечебното заведение по чл. 1, включително за обезщетенията по Кодекса на труда, се изплащат от бюджета на Министерството на здравеопазването. Чл. 7. Създава от 15 юли 2024 г. Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – Кърджали и Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – Стара Загора към Министерството на здравеопазването като юридически лица на бюджетна издръжка за специфичните си функции със седалища гр. Кърджали и гр. Стара Загора и с предмет на дейност: 1. подкрепа на семействата на деца с увреждания и хронични заболявания за назначаване и провеждане на ранна диагностика, диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация; 2. продължително лечение и рехабилитация на деца с увреждания и тежки хронични заболявания и обучение на родителите им за поемане на грижата в семейна среда; 3. осигуряване на посещения от медицински специалисти за оказване на специфични грижи за деца с увреждания и тежки хронични заболявания, отглеждани в семейна среда и в социална услуга резидентен тип; 4. осигуряване на специализирани палиативни грижи за деца. Чл. 8. (1) Определя обща численост на персонала на Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – Кърджали от 110 щатни бройки. (2) Определя обща численост на персонала на Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – Стара Загора от 147 щатни бройки. (3) Трудовото правоотношение с директорите на центровете по чл. 7 възниква въз основа на конкурс. Конкурсът се обявява от министъра на здравеопазването. Чл. 9. (1) Центърът за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – Кърджали се създава на основата на материално-техническата база, ползвана от Дома за медико-социални грижи за деца – Кърджали. (2) Центърът за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – Стара Загора се създава на основата на част от материално-техническата база, ползвана от Дома за медико-социални грижи за деца – Стара Загора. (3) Министърът на здравеопазването да издаде заповеди за предоставяне на недвижимите и движимите вещи – държавна собственост, ползвани от домовете за медико- социални грижи за деца в гр. Кърджали и гр. Стара Загора, които преминават към съответните центровете по чл. 7. (4) Документите относно недвижимите и движими вещи по ал. 3 се предават на центровете по чл. 7. Чл. 10. (1) Увеличава общата численост на персонала на Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – Благоевград с 40 щатни бройки, на Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – Бузовград с 49 щатни бройки, на Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – Хасково с 21 щатни бройки, на Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – Силистра с 6 щатни бройки и на Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – Сливен с 3 щатни бройки. Заключителни разпоредби § 1. В Приложението към чл. 2, ал. 3 от Постановление № 148 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 60 от 2017 г., изм. и доп., ДВ, бр. 1 и 100 от 2018 г., бр. 26, 54 и 97 от 2019 г., бр. 6 и 12 от 2020 г., бр. 10 от 2021 г., бр. 41 и 85 от 2023 г.) се правят следните изменения: 1. В пореден № 14 в колона „Обща численост на персонала“ числото „889“ се заменя с „513“. 2. В пореден № 19 в колона „Обща численост на персонала“ числото „502“ се заменя с „878“. § 2. (1) В срок до три месеца от влизането в сила на постановлението министърът на здравеопазването да обяви и проведе конкурс по Кодекса на труда за заемане на длъжността „директор“ на центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания по чл. 7. (2) До провеждането на конкурс длъжността „директор“ на центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания по чл. 7 се заема по трудово правоотношение, възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. § 3. В срок до 1 август 2024 г. министърът на здравеопазването да утвърди структурата на центровете по чл. 7, броя на леглата и щатното разписание по длъжности. § 4. В срок до 15 август 2024 г. министърът на здравеопазването да издаде заповедите по чл. 9, ал. 3. § 5. Постановлението се приема на основание чл. 35, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за ликвидация на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, приета с Постановление № 28 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 20 от 2000 г., изм. и доп., бр. 16 от 2001 г., бр. 96 от 2005 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 44 от 2013 г. и бр. 26 от 2019 г.). § 6. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ И.Д. ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА _________________________________________________________________________________ Главен секретар на Министерството на здравеопазването: Галина Стоева Директор на дирекция „Правна“: Христина Гетова Съгласували: Доц. д-р Петко Стефановски, дм, зам.-министър …………………… Д-р Лучия Добрева, директор на дирекция „ЛД“ …………………… Мария Беломорова, директор на дирекция „БФ“ …………………… Надежда Бранковска, нач. отдел „НА“, дирекция „Правна“ …………………… Живка Савова, нач. отдел „Бюджет“, дирекция „БФ“ …………………… Д-р Нели Иванова, нач. отдел „МДЗ“, дирекция „ЛД“ …………………… Изготвил: Анна Темелкова, държавен експерт в дирекция „Лечебни дейности“ …………………… Невена Цветкова, главен юрист консулт в дирекция „Правна“ ……………………

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на здравеопазването Рег. № ………………../………………………. ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от Д-Р ГАЛЯ КОНДЕВА МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Относно: Проект на Постановление на Министерски съвет за структурни промени в системата на здравеопазването. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация и във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, внасям за разглеждане от Министерския съвет проект на Постановление за структурни промени в системата на здравеопазването. В системата на Министерството на здравеопазването (МЗ) има 4 домове за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), които са лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, юридически лица на бюджетна издръжка, които имат специфични функции по диагностициране, лечение, рехабилитация, продължително медицинско наблюдение и специфични грижи за деца с хронични заболявания и медико- социални проблеми. Те са второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на здравеопазването. Съгласно приетата през 2010 г. Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ е предвидено всички ДМСГД, като институции за отглеждане на деца, да бъдат закрити, което е регламентирано и в Закона за социалните услуги. В изпълнение на Актуализирания план за изпълнение на горепосочената стратегия МЗ е планирало като алтернатива на ДМСГД, да бъдат създадени услуги и форми на грижа в общността, подпомагащи отглеждането на децата в семейна среда. Целта е създаването на услуги в подкрепа на родителите, които да изпълняват своите отговорности към децата, а не държавата, чрез институциите да поема тези отговорности. В тази връзка е планирано създаването на нов вид лечебни заведения във всяка област – центрове за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания (ЦКОДУХЗ), както и 26 интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа (ИЗСУРГ) за деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи и деца с високо-рисково поведение. ЦКОДУХЗ са лечебни заведения, създавани от държавата със специфични функции, които ще поемат тази част от функциите на ДМСГД, обвързани с грижата за децата с тежки увреждания от общността, като провеждане на ранна диагностика, диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация. ИЗСУРГ ще се предоставят чрез два вида центрове - център за специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи (ЦСЗСГДУППМГ) и център за специализирана здравно-социална грижа за деца с високорисково поведение и потребност от здравни грижи (ЦСЗСГДВРППЗГ). Те ще осигуряват, в среда, близка до семейната, 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности, включително потребностите от медицински грижи на деца с увреждания и на деца с високорисково поведение. ЦСЗСГДУППМГ ще поемат грижата за децата с увреждания от ДМСГД с потребност от постоянни медицински грижи, които на този етап не могат да бъдат отглеждани в семейна среда. ЦСЗСГДВРППЗГ ще предоставят консултативна, терапевтична и друга високо квалифицирана подкрепа за деца с високо рисково поведение и потребност от специални здравни грижи, както и възможност за предоставяне на временна резидентна грижа в случай на необходимост от 24-часова непрекъсната грижа и подкрепа. До момента са разкрити 10 ЦКОДУХЗ и са изградени 7 ИЗСУРГ – 6 ЦСЗСГДУППМГ (един в гр. Кърджали, един в гр. Хасково, два в гр. Казанлък и два в гр. Стара Загора), и 1 ЦСЗСГДВРППЗГ в гр. Кюстендил. През 2023 г. и 2024 г. усилията за извеждане на децата се насочиха основно към два от ДМСГД – в гр. Кърджали и в гр. Стара Загора, в близост до които е изградена необходимата инфраструктура, която може да поеме част от децата с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи, настанени в ДМСГД. Към 30.04.2024 г. в ДМСГД – Кърджали са настанени 14 деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи, за които се предвижда през м. юли 2024 г. да бъдат изведени от дома и настанени в двата изградени ЦСЗСГДУППМГ в гр. Кърджали и гр. Хасково. В тази връзка се предлага от 1 август 2024 г. да се закрие ДМСГД – Кърджали, а на негово място да се разкрие ЦКОДУХЗ, който да поеме грижата за децата с увреждания от общността, които към момента посещават Дневния център в ДМСГД – Кърджали, както и управлението на ЦСЗСГДУППМГ в гр. Кърджали. Тези две дейности са изключително важни за процеса на деинституционализация на децата, от една страна за предотвратяване на институционализирането на деца от общността, чрез подкрепа на семействата им при отглеждането на деца с увреждания и хронични заболявания, а от друга – за да се подкрепят семействата на вече изведените деца с увреждания от ДМСГД. В ЦКОДУХЗ – Кърджали, освен амбулаторни дейности за назначаване и провеждане на ранна диагностика, диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация на децата с увреждания и хронични заболявания, се планира да се извършват стационарно специални грижи за деца до една година и дългосрочни грижи за деца до 18 г., които включват продължително лечение до три месеца след проведено активно болнично лечение, специализирани палиативни грижи за деца в терминално състояние, както и физикална терапия и рехабилитация до шест месеца. ЦКОДУХЗ – Кърджали се планира с общ капацитет за 158 деца, което е съобразено както с потребностите на област Кърджали и съседните области Хасково и Смолян, така и с възможностите на материалната база и човешките ресурси. За да се осигури непрекъснатост на грижата за децата с увреждания от общността, посещаващи Дневния център в ДМСГД – Кърджали, както и на децата, които се предвижда да бъдат изведени от дома, се планира ЦКОДУХЗ – Кърджали да бъде разкрит от 15 юли 2024 г. Разкриването на ЦКОДУХЗ следва да се предшества от редица административни стъпки, част от които са свързани с регистрацията на лечебното заведение, издаване на лиценз за доставчик на интегрирани здравно-социални услуги, подбор и обучение на персонала за ЦСЗСГДУППМГ, подготовка за приемане на децата и др. Така ще бъде създадена необходимата организация от страна и на двете структури – ДМСГД и ЦКОДУХЗ, което ще осигури плавен преход и непрекъсваемост на грижата за децата, както и плавен преход за персонала. Трудовите правоотношения с работещите 50 медицински и немедицински специалисти в ДМСГД – Кърджали ще бъдат уредени съгласно чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Предвижда се персоналът от закрития ДМСГД да бъде нает в ЦКОДУХЗ, което ще осигури качество на грижите и ще предотврати загуба на квалифициран персонал при закриване на ДМСГД. Към 30.04.2024 г. в ДМСГД – Стара Загора са настанени 68 деца с увреждания, част от които са с потребност от постоянни медицински грижи. За 32 от тях се предвижда през м. юли 2024 г. да бъдат изведени от дома и настанени в четирите изградени ЦСЗСГДУППМГ в гр. Казанлък и гр. Стара Загора. На този етап ДМСГД – Стара Загора не може да бъде закрит. Мерки за закриване на дома ще се предприемат след извеждане на останалите 36 деца с увреждания, за които следва да се осигури семейна или близка до семейната среда. В тази връзка предлагаме до закриването на ДМСГД – Стара Загора, поради извеждане на 32 от децата да се намали капацитетът на дома и да се преструктурира дейността му. Част от дейностите, свързани с грижата за недоносените деца, както и дейността на дневния център за деца с увреждания от общността, да преминат в новата структура – ЦКОДУХЗ – Стара Загора. На този етап ЦКОДУХЗ – Стара Загора ще стартира с по-малък капацитет и обем дейности, съобразно потребностите и възможностите на материалната база и човешките ресурси. Предвижда се амбулаторно да се провежда ранна диагностика, диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация за деца с увреждания и хронични заболявания от общността, както и стационарно да се предоставят специални грижи за деца до една година. На този етап се предлага ЦКОДУХЗ – Стара Загора да бъде с общ капацитет от 180 деца. След закриването на ДМСГД – Стара Загора ще се разшири капацитетът и дейността на ЦКОДУХЗ в пълния му обем, тоест ще се предоставят и стационарни дългосрочни грижи за деца до 18 г., включващи продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи, които са изключително важни дейности не само за област Стара Загора, но и за съседните области Пловдив и Пазарджик. Предвижда се на по-късен етап ЦКОДУХЗ – Стара Загора да поеме и управлението на двата ЦСЗСГДУППМГ в гр. Стара Загора. Организацията и управлението на дейността на двата ЦСЗСГДУППМГ в гр. Казанлък и на ЦСЗСГДУППМГ в гр. Хасково се предлага да бъдат възложени на вече разкритите и функциониращи ЦКОДУХЗ в с. Бузовград и гр. Хасково, а организацията и управлението на дейността на ЦСЗСГДВРППЗГ в гр. Кюстендил – на ЦКОДУХЗ – Благоевград, тъй като на територията на област Кюстендил не е създаден ЦКОДУХЗ, както и в близките 3 години не се предвижда да се създаде такъв център. Съобразно потребностите на децата с увреждания и хронични заболявания от област Силистра и област Сливен и увеличения обем дейност на функциониращите ЦКОДУХЗ в гр. Силистра и гр. Сливен, се предлага да се разшири капацитетът на центровете и да се увеличи щатната численост на персонала с общо 9 бройки. Необходимите бройки са за осигуряване на допълнителен специализиран персонал (лекар, рехабилитатор, психолози, логопеди, специален педагог и др.). Във връзка с гореизложеното за разкриването на двете нови структури и за да се осигури необходимата квалифицирана грижа за децата в новите ИЗСУРГ, следва да се увеличи щатната численост на персонала на ЦКОДУХЗ. За осъществяване на всички гореизброени промени ще са необходими допълнително 376 медицински и немедицински специалисти. В съответствие с разпоредбите на чл. 4 от Наредбата за условията и реда за ликвидация на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, предстои определяне от страна на министъра на здравеопазването на ликвидационна комисия, която да извърши всички правни и фактически действия по ликвидацията на ДМСГД – Кърджали. Разходите по ликвидацията ще бъдат за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването. Предложеният проект на акт няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и приложена финансова обосновка, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Предвид намеренията на МЗ да закрие ДМСГД – Кърджали, да разкрие два нови ЦКОДУХЗ, както и да увеличи щатната численост на 5 от функциониращите ЦКОДУХЗ, се предвиждат компенсирани промени в числеността на персонала, а именно - увеличаване на персонала на ЦКОДУХЗ за сметка на намаляване на общата численост на персонала, зает в ДМСГД, определени с Постановление № 148 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 60 от 2017 г.). Общата численост на персонала на ДМСГД се променя от 889 на 513 щатни бройки, а общата численост на персонала на ЦКОДУХЗ се променя от 502 на 878 щатни бройки. Приемането на Постановлението на Министерския съвет за структурни промени в системата на здравеопазването представлява конкретно действие по изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, с което се очаква на територията на област Кърджали да бъде преустановено предлагането на институционална грижа за деца в ДМСГД, а в областите Кърджали, Стара Загора, Хасково и Кюстендил да бъдат създадени условия за грижа за децата в семейна или близка до семейната среда. Проектът на постановление не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което не се налага по него да бъде изготвена справка за съответствие с правото на Европейския съюз. Проектът на постановление, заедно с доклада, извършената предварителна частична оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет, е публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, в съответствие с разпоредбите на чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове и чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, за срок от 14 дни, с оглед необходимостта да се продължи грижата за децата с увреждания, съобразено с поетите ангажименти за осигуряване на устойчивост на изградените услуги, както и с цел най-целесъобразно и икономично разходване на финансов ресурс. Своевременното разкриване на ЦКОДУХЗ е необходимо, за да се продължи грижата за децата с увреждания от общността, които имат нужда от диагностика, ежедневна рехабилитация и физиотерапия, логопедични и психологични услуги. Увеличаването на щатната численост е необходимо за обезпечаване на грижата за децата с тежки множествени увреждания, които имат потребност от постоянни медицински грижи, както и за децата с високо рисково поведение. Важно е да се осигури възможност за непрекъснатост и приемственост при изпълняваните дейности, и то в създадена и поддържана във времето сигурна и безопасна среда, отговаряща на специфичните потребности на децата с увреждания. Нарушаването на принципите на приемственост и непрекъсваемост в грижата би създало повишен риск от забавяне на своевременното диагностициране и затруднение и/или прекъсване на проследяването и рехабилитацията на деца с увреждания и като резултат – негативни последици по отношение на тяхното здраве. Проектът на постановление е съгласуван с останалите министерства. Прилагаме справка за отразяване на постъпилите предложения от обществените консултации. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 52, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме предложеното Постановление за структурни промени в системата на здравеопазването. С уважение, Д-Р ГАЛЯ КОНДЕВА МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Съгласували: Добромира Карева, зам.-министър ……………………(подпис) ..…………(дата) Доц. Д-р Петко Стефановски, дм, зам.-министър ……………………(подпис) ..…………(дата) Мария Беломорова, директор на дирекция „Бюджет и финанси“ ……………………(подпис) …..………(дата) д-р Лучия Добрева, директор на дирекция „Лечебни дейности“ ……………………(подпис) …..………(дата) д-р Нели Иванова, началник отдел „МДЗ“, в „Лечебни дейности“…………………(подпис) …..………(дата) Изготвил: Анна Темелкова, държавен експерт в Д ЛД ……………………(подпис) …..………(дата)

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на транспорта и съобщенията /МТС/ Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции ……………………………………………… Лице за контакт: Женета Рогова – държавен експерт, дирекция „Цифрова свързаност“, МТС Телефон и ел. поща: +359 2 9409475 jrogova@mtitc.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 Действащите Наредба № 35 от изграждане и въвеждане в експлоатация на прилежащата им инфраструктура (ДВ, бр. правилата за изграждане на мобилни отпаднало правно основание и не могат да новите технологични и правни изисквания. уредба, която изисква приемането на нов 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното Предлаганият проект на наредба отчита установени на основата на Наредба № 35 от изграждане и въвеждане в експлоатация на прилежащата им инфраструктура (ДВ, бр. 99 от на транспорта, информационните технологии развитие и благоустройството на основание съобщения (ЗЕС) и Наредба № 21 от 2007 далекосъобщителни мрежи и съоръжения, информационни технологии и съобщения благоустройството (ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 далекосъобщенията (отм.). 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, кабелни електронни съобщителни мрежи и 99 от 2012 г.) и Наредба № 21 от 2007 г. за далекосъобщителни мрежи и съоръжения са с бъдат изменяни или допълвани, за да отразят Поради това е налице празнота в нормативната единен акт. възникване. По възможност посочете числови стойности. правилата и практиките в регулираната област, 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, кабелни електронни съобщителни мрежи и 2012 г.) (Наредба № 35/2012), приета от министъра и съобщенията и министъра на регионалното чл. 286, ал. 5 (отм.) от Закона за електронните г. за правилата за изграждане на мобилни приета от председателя на Държавната агенция за и министъра на регионалното развитие и г.) на основание чл. 167, ал. 2 от Закона за съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа съвместни инспекции между няколко органа и др.). 2 Проектът запълва празнота и внася нормативна яснота, като заменя актове с отпаднало основание. Поради липсата на валидна правна делегация тези актове не биха могли да бъдат изменяни и допълвани, за да се отчетат новостите в развитието на технологиите или общата правна рамка. Създаването на единен нормативен акт, включващ всички видове физическа инфраструктура, и съдържащ съвременни правила в урежданата област, ще улесни проектирането и изграждането на физическата инфраструктура и ще изпълни изискването на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Проектът ще допринесе да се създадат условия за успешна реализация на инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, заложена за изпълнение в НПВУ. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Не е възможно проблемът да бъде разрешен при действието на съществуващата нормативна уредба, поради липсата на валидна правна делегация. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените промени са в изпълнение на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Съгласно тази разпоредба, създадена с последните промени на закона (обн., ДВ, бр. 35 от 2025 г.), Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. Проектът на Наредба е част от пакета нормативни актове, които имат за цел да облекчат процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да насърчат инвестиционния процес, както и да гарантират изпълнението на инвестициите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнение на политиката. 2. Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията до края на 2025 г. Предложеният проект на постановление за приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции е в изпълнение на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Съгласно тази разпоредба, създадена с последните промени на закона (обн., ДВ, бр. 35 от 2025 г.), Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. 3 Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н., с което ще се осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. Наред с трайно установените правила предвид развитието на технологиите, проектът включва редица новости, най-вече по отношение на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции, което отразява тенденциите за все по-широко използване на мобилни комуникации. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Бизнес сектор: оператори на електронни съобщителни мрежи и/или услуги съгласно Регистъра на лицата, уведомили КРС за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, оператори на физическа инфраструктура, строителни и проектантски фирми, както и екплоатационни дружества,чиито съоръжения често се използват за разполагане на мрежи. 2. Държавни и общински органи: компетентните държавни органи по ЗЕСМФИ, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, 265 общини, които по смисъла на ЗЕСМФИ са мрежови оператори, 28 областни администрации, органите на ДНСК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която има ключова роля в прилагането,контрола и решаването на спорове. 3. Гражданско общество и индивидуални субекти: крайните потребители/граждани, които ще усетят пряк ефект от подобреното качество и достъп до услуги, особено в отдалечените райони, както и собствениците на сгради и имоти, засегнати от правилата за изграждане и съвместно ползване на инфраструктура. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант, няма да се запълни празнотата и да се внасе необходимата нормативна яснота, като се заменят актовете с отпаднало основание. Поради липсата на валидна правна делегация тези актове не биха могли да бъдат изменяни и допълвани, за да се отчетат новостите в развитието на технологиите или общата правна рамка, което ще окаже влияние: 4 • За мрежовите оператори – продължаваща правна несигурност, затруднен инвестиционен процес и липса на ясни правила за съвместно ползване, водещи до по-високи разходи и дублиране на инфраструктура. • За държавните и общински администрации – затруднено правоприлагане поради липса на валидна нормативна база, неефективни процедури и риск от съдебни спорове. • За строителните и проектантските фирми - несигурност в проектите, забавяне и несъответствие с актуалните стандарти. • За крайните потребители – ограничен достъп до високоскоростни услуги, забавено разгръщане на мрежи и риск от изоставена инфраструктура. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При прилагането на Вариант 1, не са идентифицирани положителни въздействия по отношение на нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант, няма да се запълни празнота и да се внасе необходимата нормативна яснота, като се заменят актовете с отпаднало основание. Поради липсата на валидна правна делегация тези актове не биха могли да бъдат изменяни и допълвани, за да се отчетат новостите в развитието на технологиите или общата правна рамка. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Няма идентифицирана административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции“: Описание: Предлаганият проект на наредба отчита правилата и практиките в регулираната област, установени на основата на Наредба № 35 от 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура (ДВ, бр. 99 от 2012 г.) (Наредба № 35/2012), приета от министъра 5 на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 286, ал. 5 (отм.) от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и Наредба № 21 от 2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения, приета от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и министъра на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г.) на основание чл. 167, ал. 2 от Закона за далекосъобщенията (отм.). Тъй като тези актове са с отменено правно основание, след приемането на новата уредба и от съображения за правна сигурност те ще бъдат изрично отменени от приелите ги компетентни органи (министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството). Наред с това и предвид развитието на технологиите, проектът включва редица новости, най-вече по отношение на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно- предавателни станции. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Създаването на единен нормативен акт, включващ всички видове физическа инфраструктура, и съдържащ съвременни правила в урежданата област, ще улесни проектирането и изграждането на физическата инфраструктура и ще изпълни изискването на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Проектът ще допринесе да се създадат условия за успешна реализация на инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, заложена за изпълнение в НПВУ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни икономически, социални, екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Предложеният проект на постановление е в изпълнение на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Съгласно тази разпоредба, създадена с последните промени на закона (обн., ДВ, бр. 35 от 2025 г.), Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. Новата наредба е част от пакета нормативни актове, които имат за цел да облекчат процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да насърчат инвестиционния процес, както и да гарантират изпълнението му. Наред с трайно установените правила предвид развитието на технологиите, проектът включва редица новости, най-вече по отношение на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции. 6 В националното законодателство и европейското право се обръща все повече внимание на съвместното разполагане на мрежи и съвместното използване на физическа инфраструктура, тъй като това води до редица икономии и предимства за операторите и потребителите. Затова при проектирането и изграждането на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и на приемно-предавателни станции, трябва да се отчита възможността за бъдещото развитие на електронните съобщителни мрежи, както и да се осигурява възможност за съвместното ѝ използване от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Този подход е изцяло в синхрон с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2024/1309 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за мерки за намаляване на разходите за разполагане на гигабитови електронни съобщителни мрежи, за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Директива 2014/61/ЕС (Акт за гигабитовата инфраструктура). В глава втора „Физическа инфраструктура, предназначена за подземно разполагане на електронни съобщителни мрежи“ в три отделни раздела са включени общите изисквания за изграждането на такава инфраструктура, а също и специалните изисквания, в зависимост от това дали инфраструктурата се изгражда във или извън границите на урбанизираните територии. Осъвременени са изискванията по отношение на маркировката на този вид физическа инфраструктура. Тя включва директно маркиране върху повърхността на тръбната физическа инфраструктура, наземни репери, активни или пасивни подземни честотни маркери и положена в изкопа сигнална лента, като така се отчитат новостите в технологиите. Минималната информация, която се маркира директно, позволява идентифициране на собственика на мрежата и трайното посочване на данни за самата мрежа, като са дадени алтернативи за нейното поставяне с цел осигуряването на гъвкавост, надеждност и икономичност при маркирането. Предлаганите правила за маркирането на инфраструктурата отчитат стремежа да се избегне засягане на електронни съобщителни работи и интереса на потребителите от електронни съобщителни услуги с добро качество, несмущавани от чести повреди в мрежата. В глава трета „Физическа инфраструктура, предназначена за въздушно разполагане на електронни съобщителни мрежи“ е направено препращане към ЗУТ относно категоризацията на строежите на тази инфраструктура, което има за цел яснота и избягване на спорове при правоприлагането. В глава четвърта „Физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно- предавателни станции“ в четири раздела са регламентирани общите и специални изисквания за изграждането на този тип инфраструктура, в зависимост от вида ѝ. Отчетена е необходимостта по време на изграждането на физическата инфраструктура да се осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, като е указана приложимата специална правна уредба. Включено е изброяване на органите и лицата, натоварени с осъществяването на контрол по време на строителството на физическата инфраструктура. 7 По отношение на стълбове, кулите и другата физическа инфраструктура, трайно прикрепена към терена чрез бетонов фундамент в съответния раздел отново е посочена категоризацията в различните хипотези на изграждане, както и в случаите на реконструкция и основен ремонт. Относно проектирането са регламентирани необходимите елементи на проекта, специфичните допълнителни документи, които са част от строителната документация (актове за скрити работи при изграждане на заземители и при полагане на силови захранващи кабели, протоколи за измерване на съпротивлението на защитното заземяване, протоколи за измерване на параметрите на мълниезащитната уредба, протоколи за измерване на нивата на електромагнитните полета и оценка за съответствието им с изискванията на Наредба № 9 от 1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти, технически паспорт, съставен при спазване на изискванията на Наредба № 5 от 2006 за техническите паспорти на строежите). Тези специфични елементи, създават допълнителни гаранции за спазването на характерните за тези строежи технически правила, включително относно нивата на електромагнитните полета, като така се подчертава особеното значение на грижата за здравето на гражданите. В глава пета „Физическа инфраструктура в сгради“ са посочени приложимите към физическата инфраструктура правила, по-специално с оглед противопожарна безопасност и отстояния от друга сградна инфраструктура – отоплителна или газова инсталация и електрическа инсталация. С цел свободно използване на вече създадена инфраструктура в сградите и осигуряване на „мобилност“ на потребителите, както и за лесно и несмущавано обслужване на мрежите, се изисква точките за достъп на сградите да разполагат със свободно пространство за съвместно разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи, и да бъдат подходящо разположени, така че операторите на електронни съобщителни мрежи да имат лесен достъп до тях. В глава шеста „Премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и на приемно-предавателни станции“ са регламентирани конкретните срокове и отговорните лица за премахването на физическа инфраструктура и едновременния демонтаж на електронната съобщителна мрежа, разположена в премахваната инфраструктура.Уредбата има за цел да преодолее негативните практики на „изоставена“ инфраструктура и мрежа, която се наблюдава в редица сгради, чрез създаването на ясни правила. Това ще окаже положителен ефект в т.ч.: • За мрежовите оператори – ускорен инвестиционен процес, по-ниски разходи, правна сигурност и насърчаване на съвместното ползване. • За държавните и общински администрации – уеднаквени правила, улеснено правоприлагане, по-ефективни процедури и по-нисък риск от спорове. • За крайните потребители – по-бърз достъп до високоскоростни услуги, по-голяма сигурност чрез премахване на изоставена инфраструктура и засилен контрол върху електромагнитните полета. Въздействия върху малките и средните предприятия: 8 улеснява мрежи. Няма 1.1. 1.2. Приемането по-достъпни. проектиране предавателни Административна въздействия, Опишете на Наредбата ще има процедурите, намалява Чрез ясни и унифицирани и изграждане, а облекчените станции създават нови тежест: идентифицирана административна (въздействията върху малките Опишете качествено (при възможност – и включително върху всяка заинтересована специфичните въздействия с акцент върху информиране, такси, значително положително административните пречки и правила се условия за изграждане възможности за участие тежест. и средните предприятия; количествено) всички значителни страна/група заинтересовани страни. значителни и кои второстепенни. малките и средните предприятия регулаторни режими, административни въздействие върху МСП, тъй рисковете, правейки инвестициите намаляват разходите и сроковете на инфраструктура за приемно- на МСП в развитието на мобилните административна тежест) потенциални икономически, социални и екологични Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат и административната тежест (задължения услуги и др.) като за за За действие разрешаване на съществуващия № 2. проблем е препоръчително да бъде избран вариант на 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: проблема : 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно- предавателни станции.“ т с о Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията 3) ниска 1) висока н в и т к е ф Е Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н. , с което ще се 3) ниска 1) висока 9 осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията 3) ниска 1) висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н. , с което ще се осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. 3) ниска 1) висока т Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията 3) ниска 1) висока с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н. , с което ще се осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. 3) ниска 1) висока 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване степента, в която вариантите ще изпълнят ефективност, чрез която се измерва която отразява степента, до която целите съгласуваност, която показва степента, до която на ключовите им положителни определените цели, съгласно степента, до която вариантите могат да бъдат постигнати при разходи; вариантите съответстват на и отрицателни въздействия. основните критерии за сравняване на вариантите: постигат целите на предложението; определено ниво на ресурсите или при най-малко действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: 10 По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции.“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 11 Не се идентифицирани възможни конкретни рискове от при прилагането на Вариант 2. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. На основание чл. 26, ал. 3 и ал. 4, изр. първо от Закона за нормативните актове, проектът на акт ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. На основание чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, проектът на акт ще бъде съгласуван със заинтересованите министерства и ведомства. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Предложеният проект на постановление на Министерския съвет не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага по акта да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (Обн. ДВ, бр. 35 от 25 април 2025 г.) Регламент (ЕС) 2024/1309 (Акт за гигабитовата инфраструктура) Документи на ЕС „Digital Decade Targets 2030“ Национален план за възстановяване и устойчивост (част „Свързаност“). Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Златина Николова директор на дирекция „Цифрова свързаност“, МТС Дата: 27.08.2025 г. Подпис: X Златина Николова Директор на дирекция "Цифрова свързан. . .