Закон за изменение на Закона за обществените поръчки

Проект! З А К О Н ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2016 г., бр. 63, 85, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 17, 24, 30, 49, 77, 80, 86, 102 и 105 от 2018 г., бр. 17, 83 и 102 от 2019 г., бр. 23 и 107 от 2020 г., бр. 62 от 2022г., бр. 84, 86, 88, 105 и 108 от 2023 г. и бр.11 от 2024 г.) § 1. В чл. 5 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 т. 16 се отменя; 2. В ал. 3 думите „ал. 2, т. 1 – 16“ се заменят с „ал. 2, т. 1 – 15“. § 2. В чл. 17 ал. 2 се отменя. § 3. В чл. 23, ал. 3 думите „чл. 5, ал. 2, т. 8, 9, 14 и 16“ се заменят с „чл. 5, ал. 2, т. 8, 9 и 14“. § 4. В чл. 75, ал. 9 думите „чл. 5, ал. 2, т. 8, 9, 14 и 16“ се заменят с „чл. 5, ал. 2, т. 8, 9 и 14“. § 5. В § 2, т. 43 от допълнителните разпоредби думите „Лечебно заведение - търговско дружество, чийто капитал е поне две трети частна собственост, финансирано с повече от 50 на сто от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации; или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавните, регионалните или местните органи или от други публичноправни организации, и което има промишлен или търговски характер, макар да задоволява нужди от общ интерес, не е „публичноправна организация” по смисъла и за целите на Закона за обществените поръчки.” се заменят с „Публичноправна организация е и лечебно заведение по чл. 36-37 от Закона за лечебните заведения, което е финансирано с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации.“. Преходни и заключителни разпоредби § 6. (1) Лечебните заведения, за които възниква задължение за възлагане на обществени поръчки, привеждат дейността си в съответствие с чл. 244 и чл. 245 в двумесечен срок от влизането в сила на този закон. (2) Договорите, сключени от лечебните заведения по ал. 1 до влизането в сила на този закон, се приключват с изтичане на срока, определен в тях. § 7. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2011 г., бр. 38, 60, 82 и 102 от 2012 г., бр. 15, 27, 66 и 109 от 2013 г., бр. 28, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 60, 79 и 100 от 2015 г., бр. 13, 15, 57, 61 и 95 от 2016 г., бр. 13, 58 и 103 от 2017 г., бр. 17, 1 77 и 83 от 2018 г., бр. 1 и 17 от 2019 г., бр. 21, 79 и 109 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 11, 67, 102 и 106 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 43, ал. 3, т. 3 думите „100 и“ се заличават. 2. В чл. 95 ал. 1 се отменя. 3. Член 100 се отменя. 4. Член 110 се отменя. 5. В чл. 114, ал. 1 думите „наредбата по чл. 95, ал. 1“ се заменят с „наредба на Министерския съвет“. 6. В чл. 115 се правят следните изменения: а) в ал. 1: аа) в основния текст думите „добив или за“ се заменят с „продажба с цел“; бб) точка 2 се отменя; б) алинея 2 се отменя. 7. В чл. 116: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Държавните предприятия по чл. 163, както и общините - собственици на гори, могат да сключват с търговци договори за продажба на дървесина за срок до 15 години.”; б) алинея 2 се отменя; в) в ал. 4 думите „по чл. 95, ал. 1“ се заменят с „по чл. 114, ал. 1“. 8. В чл. 116б, ал. 4 думите „наредбата по чл. 95, ал. 1“ се заменят със „Закона за обществените поръчки“. 9. В чл. 120: а) в ал. 1: аа) в т. 1 думите „и продажбата на продуктите в сурово и/или преработено състояние“ се заличават; бб) създава се нова т. 2: „2. продажбата на продуктите в сурово и/или преработено състояние;“ вв) досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4; б) в ал. 2 думите „по ал. 1, т. 1 и 2“ се заменят с „по ал. 1, т. 2 и 3“; в) в ал. 5 думите „ал. 1, т. 1 и 3“ се заменят с „ал. 1, т. 2 и 4“, а думите „по чл. 95, ал. 1“ се заменят с „по чл. 114, ал. 1“. 10. В чл. 165, ал. 5, т. 4 думите „при условия, определени в наредбата по чл. 95, ал. 1, и“ се заличават. § 8. В шестмесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник” Министерският съвет приема наредбата по чл. 114, ал. 1 от Закона за горите. 2 § 9. Приетата на основание на отменената разпоредба на чл. 95, ал. 1 от Закона за горите наредба се прилага, доколкото не противоречи на Закона за обществените поръчки и до приемането на наредбата по § 8. § 10. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник“. 3

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Агенция по обществени поръчки Нормативен акт: Закон за изменение на Закона за обществените поръчки периода 1 януари-30 юни 2024 г. Лице за контакт: Боряна Евлогиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, Агенция обществени поръчки по Телефон и ел. поща: 02 9859 71 25 b.evlogieva@aop.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Образувана процедура за комисия (ЕК) за неправилното изискванията на Директива 2014/24/ЕС.“ Кратко опишете проблема/проблемите и причините за Срещу Република България е образувана Европейската комисия (ЕК) за неправилното изискванията на Директива 2014/24/ЕС и Един от проблемите, констатирани в подход при определянето на лечебните лечебните заведения с поне две трети възложителите по силата на § 2, т. 43 (трети се прави разграничение между субектите, организация, въз основа на формата на в областта на обществените поръчки не ал. 2, т. 16 от ЗОП е посочено, че възложители капитала е държавата и/или общините. Друг проблем, произтичащ от посочената дейности в горски територии за създаване продукти. По силата на чл. 17, ал. 2 от ЗОП дейности се осъществява по реда на Закона официалното уведомително писмо, Директива нарушение транспониране неговото/тяхното Директива посочената заведения частно абзац) собственост. предвиждат на към за № 2018/2268 по описа на Европейската в националното законодателство на възникване. По възможност посочете числови стойности. процедура за нарушение № 2018/2268 по описа на транспониране в националното законодателство на 2014/25/ЕС. процедура за нарушение, е липсата на единен като възложители по ЗОП. Към момента капиталово участие са изключени от кръга на от Допълнителните разпоредби на ЗОП. С него които отговарят на условията за публичноправна Изразеното становище на ЕК е, че директивите такова разграничение. Същевременно в чл. 5, са само лечебните заведения, чийто собственик на процедура за нарушение е свързан с възлагането на гори, добив на дървесина и недървесни горски момента сключването на договорите за посочените горите (ЗГ). Според позицията на ЕК, изразена в 2014/24/ЕС не съдържа изрично изключване от 2 приложното й поле на този вид дейности, което означава, че по принцип те са включени в нейния обхват. Същевременно Законът за горите не е нотифициран до ЕК като съдържащ мерки за транспониране на Директива 2014/24/ЕС. Поради това Комисията презюмира, че този закон не съдържа такива транспониращи мерки и че правилата, приложими за посочените горски дейности, не се подчиняват на правилата на Директива 2014/24/ЕС. В тази връзка Комисията счита, че България неправомерно е ограничила приложното поле на Директива 2014/24/ЕС, по отношение на дейностите, свързани със създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти. В изпълнение на ангажиментите на Република България по процедурата за нарушение е подготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, с който се предлага включването в кръга на възложители по ЗОП на частните лечебни заведения, които отговарят на условията за публичноправна организация, както и отмяната на чл. 17, ал. 2, така че посочените в разпоредбата дейности да бъдат включени в обхвата на ЗОП. Поради предсрочното прекратяване на правомощията на 48-то Народно събрание не се стига до окончателното гласуване на законопроекта. Същият законопроект е внесен за разглеждане от 49-то Народното събрание, като посочените предложения са приети на първо гласуване. На пленарното заседание за разглеждане на законопроекта на второ гласуване, проведено в началото на месец октомври 2023 г., коментираните предложения, свързани с процедурата за нарушение, не са приети от парламента. Същевременно на 24.04.2024 г. ЕК издаде допълнително мотивирано становище по цитираната процедура, в което се разглежда изключването на частните лечебни заведения от прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки. След извършен преглед на приетия на 5 октомври 2023 г. Закон за изменение и допълнение на ЗОП, Комисията установява, че поставеният въпрос не е решен, съответно нарушението не е преустановено. Необходимостта от изменение в ЗОП е заложено в Плана за действие за 2024 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС – мярка № 6. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работ а и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемите не могат да се решат в рамките на съществуващото законодателство. В ЗОП са въведени разпоредби, които ограничават кръга на възложителите и такива, които въвеждат изключения от приложното му поле, които не са предвидени в Директива 2014/24/ЕС. По този начин неправомерно е ограничено прилагането на директивата, поради което се налага да бъдат извършени нормативни промени. 1.1. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява разрешаването на посочения проблем, тъй като е необходимо да се отмени чл. 17, ал. 2 от ЗОП, като несъответстващ на изискванията на европейското законодателство в областта. Установяването на единен подход в ЗОП при определяне качеството възложител на лечебните заведения е възможно само чрез промяна в чл. 5, ал. 2, съответно и на дефиницията за „публичноправна организация“ по § 2, т. 43 от Допълнителните разпоредби на ЗОП. 1.2. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. В съответствие с чл. 4, пар. 3, ал. 2 от ДЕС всяка държава членка има задължението да предприеме всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. 3 Неизпълнението на този ангажимент и предвид полученото мотивирано становище по образуваната процедура, съществува реален риск от налагане на санкции на държавата от Съда на Европейския съюз. 1.3. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последващи оценки и анализи за изпълнението на предложената мярка не са извършвани. 2. Цели: Цел 1: „Привеждане на националното законодателство в съответствие с приложимите европейски актове“ Цел 2: „Eлиминиране на риска от налагане на санкции на Република България поради неспазване на задълженията, произтичащи от членството в ЕС“ Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Отмяната на чл. 17, ал. 2 от ЗОП ще се отрази върху лицата по чл. 2 и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти. Във връзка с промените в чл. 7 от ЗОП (в сила от 22.12.2023 г.) - възложители на обществени поръчки за дейностите, определени в предложената за отмяна разпоредба, следва да бъдат ръководителите на държавните предриятия, посочени в Приложение № 1 към чл. 163, ал. 1 от ЗГ, които към настоящия момент са Северозападно държавно предприятие, Северноцентрално държавно предприятие, Североизточно държавно предприятие, Югоизточно държавно предприятие, Югозападно държавно предприятие, Южноцентрално държавно предприятие. Измененията в ЗОП ще се отразят върху частни лечебни заведения, които понастоящем не са припознати като възложители по смисъла на закона и не са задължени да разходват средствата си по правилата на ЗОП. На етап предварителна оценка на въздействието не може да бъде предвидено каква част от тези лечебни заведения ще бъдат засегнати от нормативната промяна. Определянето им като възложител изисква цялостен анализ на условията за публичноправна организация, едно от които например е размерът на финансирането от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). По отношение на стопанските субекти непряко засегнати от предложената отмяна на чл. 17, ал. 2 от ЗОП, ще бъдат стопанските субекти, които биха били потенциално заинтересовани да участват в обществени поръчки, когато същите се обявяват по правилата на ЗОП. Техният брой не може с точност да се посочи, с оглед широкия кръг лица, както и предвид обстоятелството, че при възлагането на поръчките могат да участват и икономически оператори от други държави членки на ЕС и трети страни. Косвено засегнати от предложените изменения в ЗОП са органите с контролни функции по прилагане на законодателството по обществени поръчки, каквито са Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата. Нормативните промени ще рефлектират и върху дейността на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“, Управляващите органи на оперативните програми, инспекторатите и вътрешните звена с одитни функции в министерствата 4 и други възложители. Всички изброени органи ще трябва да проследяват и проверяват изпълнението на предприетите мерки. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др. ). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Неприемане на Закон за изменение на Закона за обществените поръчки Описание: При този вариант на действие няма да бъдат изпълнени поетите от страната ангажименти по процедурата за нарушение № 2018/2268. С издаденото допълнително мотивирано становище по цитираната процедура, в което се разглежда изключването на частните лечебни заведения от прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки, Комисията приканва страната в срок от два месеца да вземе необходимите мерки. В случай че законът не бъде приет ще бъдат налице всички процесуални предпоставки Комисията да сезира Съда на Европейския съюз. Наред с това няма да бъде изпълнена мярка № 6, заложена в Плана за действие за 2024 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се установяват положителни въздействия върху групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни икономически въздействия: При този вариант е налице риск от налагане на санкции за българската държава в особено големи размери, доколкото определянето на финансовата санкция е в пряка зависимост от продължителността на нарушението. Предвид продължителния период от образуването на процедурата, своевременното изпълнение на поетите ангажименти е от съществено значение. Отрицателни социални въздействия: Липсата на задължение за частните лечебни заведения да прилагат ЗОП при разходване на средствата, предоставяни от НЗОК, не осигурава постигане на целта на закона за ефективност при разходване на публичен ресурс. Това от своя страна оказва негативно влияние върху бюджета на касата и е предпоставка за отрицателни социални въздействия върху обществото. Отрицателни екологични въздействия: Не се идентифицират отрицателни екологични въздействия при този вариант на действие. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При този вариант на действие не се очаква да се промени действащото положение за малките и средните предприятия. Потенциалните им възможности за участие и достъп до обществени поръчки се свеждат до кръга на възложителите, които към момента са определени като такива и удовлетворяват потребностите си в условия на конкуренция. Административна тежест: Вариант „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. 5 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Закон за изменение на Закона за обществените поръчки“ Описание: Констатираните проблеми, относно липсата на единен подход при определянето на лечебните заведения като възложители по ЗОП, както и изключението по чл. 17, ал. 2, налагат необходимостта от приемане на нормативни промени в ЗОП. Със законопроекта се предлага отмяна на чл. 5, ал. 2, т. 16 и изменение на частта от дефиницията в § 2, т. 43 (трети абзац) от ДР на ЗОП, която изключва частните лечебните заведения от кръга на публичноправните организации. Промените отразяват констатациите на ЕК в процедурата, а именно, че директивите в областта на обществените поръчки не предвиждат разграничение между субектите, които отговарят на условията за публичноправна организация, основано на формата на собственост. Друго предложение, произтичащо от посочената процедура за нарушение е отмяната на чл. 17, ал. 2. Разпоредбата препраща към ред за възлагане на дейности по създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти, определен в ЗГ. Към момента не е установено, че този ред съответства на европейското законодателство. Доколкото освен общите правила на директивата, които осигуряват провеждането на принципите, законът съдържа разпоредби, свързани с процеса на електронно възлагане на обществени поръчки, за да се осигури съответствие с директивите, редът определен в ЗГ трябва да е напълно идентичен с този по ЗОП. От една страна, това към момента не е направено, а от друга не е целесъобразно и противоречи на принципа за правна сигурност. В тази връзка се предлага посочените дейности да бъдат обхванати от приложното поле на ЗОП. В § 7 от ПЗР са уредени изменения в Закона за горите, които произтичат от предложената отмяна на чл. 17, ал. 2. Предвидени са и срокове за привеждане на подзаконовата нормативна уредба в съответствие с промените в Закона за горите. При този вариант на действие ще се постигне съответствие на националното законодателство с приложимите европейски актове, ще се изпълнят ангажиментите по процедурата за нарушение, което от своя страна ще елиминира риска от налагане на санкции на Република България поради неспазване на задълженията, произтичащи от членството в ЕС. Този вариант не засяга пряко необходимостта от осигуряване на ресурси за изпълнението, доколкото предложенията касаят единствено реда за възлагане на определени дейности от възложители, както и статута на определени юридически лица, които след промяната ще придобият качеството възложител по ЗОП. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: С въвеждането на задължение за частните лечебни заведения да прилагат ЗОП при разходване на средствата, предоставяни от НЗОК, ще се създадат условия за ефективно разходване на публичен ресурс. Очаква се това да окаже положително влияние върху бюджета на касата и да подобри качеството на предоставяните здравни услуги. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни икономически въздействия: При този вариант на действие не се идентифицират отрицателни икономически въздействия. Отрицателни социални въздействия: Прилагането на този вариант като цяло няма да доведе до отрицателни социални въздействия. 6 Не достъп развитието Не се 1.1. 1.2. информиране, Отрицателни се Специфични Въздействия Увеличаването до Административна очаква въздействия, Опишете екологични въздействия: идентифицират отрицателни екологични (върху всяка заинтересована въздействия: върху малките и средните на броя на възложителите ще пазара на обществени поръчки в на стопанската им дейност и бизнес тежест: този вариант да окаже влияние Опишете качествено (при възможност – и количествено) включително върху всяка заинтересована страна/група значителни и специфичните въздействия с акцент върху малките такси, регулаторни режими, административни услуги въздействия при страна/група заинтересовани предприятия: предостави допълнителни условията на конкуренция, климата в България. върху административната всички значителни потенциални заинтересовани страни. кои второстепенни. и средните предприятия и и др.) този вариант на действие. страни) възможности за което ще тежест. икономически, социални и Пояснете кои въздействия се очаква административната тежест МСП за благоприятства екологични да бъдат (задължения за 5. Степени Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в Цел 1: „Привеждане на националното законодателство в съответствие с приложимите европейски актове“ 3 1 и т к е ф Е Цел 2: „Eлиминиране на риска от налагане на санкции на Република България поради неспазване на задълженията, произтичащи от членството в ЕС“ 3 1 т с о н с Цел 1: „Привеждане на националното законодателство в съответствие с приложимите европейски актове“ 3 1 а к и ф Е Цел 2: “Eлиминиране на риска от налагане на санкции на Република България поради неспазване на задълженията, произтичащи от членството в ЕС“ 3 1 т с о н а в Цел 1: „Привеждане на националното законодателство в съответствие с приложимите европейски актове“ 3 1 у с а л г ъ С Цел 2: „Eлиминиране на риска от налагане на санкции на Република България поради неспазване на задълженията, произтичащи от членството в ЕС“ 3 1 7 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: Вариант 2 „Приемане на Закон за изменение на Закона за обществените поръчки“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се установява промяна в административна тежест за физическите и юридически лица при прилагането на препоръчителния Вариант 2. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Предложеният проект на Закон за изменение на ЗОП не съдържа разпоредби, с които се засягат действащи и не се предвижда създаването на нови регулаторни режими по отношение на всички разгледани проблеми. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 8 В резултат на приемане на препоръчителния вариант не се предвижда създаване на нов регистър. Възлагането на обществени поръчки се извършва чрез националната електронна платформа от регистрирани потребители. След приемане на промените и придобиване на качеството възложител, частните лечебни заведения ще следва да се регистрират в ЦАИС ЕОП, при което автоматично ще се допълни списъкът на възложителите. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Приемането на нормативните промени би могло да окаже положително въздействие за малките и средните предприятия, тъй като ще се увеличат възможностите да участват на конкурентни начала и да изпълняват поръчки. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са констатирани потенциални рискове от прилагане на препоръчителния вариант по разгледания проблем. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. В съответствие с чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове ще бъдат проведени обществени консултации на Портала за обществени консултации с продължителност 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? С приемането на акта се очаква да се осигури необходимото съответствие с европейското законодателство в областта. 9 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Официално уведомително писмо № С (2019) 457 относно процедура за нарушение № 2018/2268; 2. Допълнително официално уведомително писмо С (2019) 8244 относно процедура за нарушение № 2018/2268; 3. Допълнително мотивирано становище № C(2024)2183/24.4.2024; 4. Закон за горите - https://www.mzh.government.bg/odz- razgrad/Libraries/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8/ZG.sflb.ashx; 5. Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти - https://www.iag.bg/data/docs/naredba.pdf; 6. План за действие за 2024 г. с мерките, произтичащи от членството на Р България в ЕС - https://pris.government.bg/document/09c205f716ca9f7d887943b671b6f5a9. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Боряна Евлогиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, Агенция по обществени поръчки Дата: 25.06.2024 г. 25.6.2024 г. X Боряна Евлогиева Signed by: Boryana Antonova Evlogieva Подпис:

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията Съгласуването се извършва на Становище на на Министерския основание чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на допълнение на Закон за изменение и Закона за обществените Становище по ред: Единствено съгласуване поръчки (ЗОП) Номер и дата: 9 . 5 . 2 0 2 4 г . 0 4 .0 1 - 1 2 0 / 0 9 .0 5 .2 0 2 4 г . X S ig n e d b y : V io le t a P e t r o v a Y o r d a n o v a В отговор на №: 03-00-456/02.05.2024 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и Устройствения правилник на неговата администрация на Министерския съвет I. Справката 2023г. е внесъл Относно законодателната в системата на Народното два законопроекта за промени инициатива: събрание показва, че в ЗОП (49-302-01-50 Министерският съвет през /22.08.2023 г. и 49-302-01- 26/27.04.2023 г.). Във връзка с това и независимо, че в оценката е изяснено защо се налага настоящото за да се избегнат законодателни законопроект. II. Предлагаме проведените в предлагаме да необходими във комисия (ЕК) за на Директива съответните предложение е произтичащи от III. Предлагаме санкции на членството в ЕС, на уредбата на При предложение за промени в ЗОП честите промени в инициативи по отношение Относно раздел 1 „Проблем/проблеми при представянето на Народното събрание обсъждания се опише по-подробно връзка с процедурата за неправилното транспониране 2014/24/ЕС и Директива мерки не бъдат предприети. в изпълнение на мярка членството на Р България Относно раздел 2 „Цели“: заедно с целите, свързани Република България поради да се формулират цели на ниво ЕС. определяне на целите могат да бъде разгледано отново, законите, е необходимо на съответния закон за решаване“: проблема да се включи и резултатите от тези какви действия и мерки от нарушение № 2018/2268 в националното 2014/25/ЕС, както и какви биха Предлагаме също да № 6 от Плана за действие в ЕС. с избягване на неспазване на национално ниво, които да се използват насоките обръщаме внимание, че по възможност всички да се обединяват в общ повече информация относно обсъждания. Също така страна на държавата са по описа на Европейската законодателство на изискванията били последствията, ако се посочи, че настоящото за 2024 г. с мерките, последствията от налагане на задълженията, произтичащи от да кореспондират с целите от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 IV. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Приложеният подход в оценката при определяне на заинтересованите и засегнатите страни да се отчита нормативната уредба и посочените в нея субекти е добра практика, която позволява да се обхванат основните групи засегнати и заинтересовани от промените страни. За допълнителна яснота и изчерпателност предлагаме да се обособят подгрупи и да се посочи брой на тези от тях, за които това е възможно (например на частните лечебни заведения, на лицата по чл. 2 и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти и др.). V. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализи на въздействията“: При разработване на вариантите може и следва да се използва информацията, предоставена в раздел 1, раздел 2, раздел 3 от оценката, след допълването им в съответствие с препоръките по т. 2, 3 и 4 от настоящото становище. Целта е за всеки от вариантите да има максимално пълна и точна информация относно предвидените действия и мерки, които съдържа даденият вариант. В тази връзка предлагаме във Вариант 2 заедно с описанието на предвидените нормативни промени да се опишат по-подробно и произтичащите от тях ефекти за всички засегнати и заинтересовани страни, както и какви ще бъдат допълнителните ангажименти за органите, прилагащи съответните разпоредби. VI. Относно раздел 6.3.: Заедно с избора на съответния отговор в раздел 6.3. е необходимо да се включи и по- подробна информация относно предвидените допълнителни регистрации в националната електронна платформа и допълване на списъка на възложителите. За попълване на този раздел може да се използва например информацията от раздел 4 след неговото допълване и структуриране в съответствие с препоръките по т. 2, 3, 4 и 5 от настоящото становище. VII. Относно раздел 11 „Информационни източници“ : Ако някой от описаните източници е достъпен в интернет, предлагаме да се посочи съответен линк. VIII. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 9.5.2024 г. X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov ИСКРЕН ИВАНОВ

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон Закона за за изменение и допълнение на възстановяване и преструктуриране Становище по ред: Единствено съгласуване на кредитни институции и инвестиционни Номер и дата: 1 2 . 8 . 2 0 2 4 г . 0 4 .0 1 - 1 9 6 / 1 2 .0 8 .2 0 2 4 г . X посредници S ig n e d b y : V io le t a P e t r o v a Y o r d a n o v a В отговор на №: 03-00-786/06.08.2024 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. В този същността на последиците за отстраняване на преценка - формулирани отстраняването възникване на За да въпроса до какво на компетентните практика няма съответствие със системно значими входни точки, минималното съответно – (по 2024/1174 на Директива минималното въпроси). При потърсят и реални мерки, След на тези проблеми Относно раздел 1 „Проблем/проблеми раздел е необходимо да се проблема, какви са причините засегнатите и заинтересованите проблема. Във връзка с това проблем 4, е препоръчително да проблем 1 и проблем 2, а е на евентуални проблеми, а проблема, а не какъв е самият се преформулират проблем 1 и (до какви конкретни проблеми органи, нарушаване на права реализирани мерки за стандартите на ЕС по отношение институции, които са обект и методи за непряко записване изискване за собствен капитал проблем 2) не е осигурено Европейския парламент и на 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № изискване за собствен капитал такъв подход ще е възможно да опишат причините за тези проблеми които да осигурят съответствието формулиране на проблем 1 и е необходимо да се представи за решаване“: дефинира проблем/проблеми, за възникването страни, ако не обръщаме внимание, че се преформулират, тъй посочено какво е проблем 4 по-скоро проблем. проблем 2 например в правоприлагането, на определени групи привеждане на националното на пруденциалното на стратегия за на инструменти, и приемливи съответствие с Съвета от 11 април 2024 806/2014 по отношение и приемливи задължения се изведат реалните (например причина на уредбата на проблем 2 и посочване на тяхната същност и в да се опише каква е му, какви са/биха били се предприемат мерки за проблем 1, проблем 2 и по като към момента няма необходимо да се направи за насочва към причината за може да се отговори на ефективността на работа и др.) води това, че на законодателство в третиране на глобални преструктуриране с множество приемливи за покриване на задължения (по проблем 1) и разпоредби от Директива (ЕС) година за изменение на на някои аспекти на (и/или други подобни проблеми, след това да се е липсата на предприети национално ниво с тази в ЕС). причините за възникване конкретния случай – да се гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 опишат по-подробно какви са ангажиментите на страната във връзка със осигуряване на съответствие на националното законодателство с уредбата на ниво ЕС и какви са/биха били последствията за заинтересованите страни, ако не се предприемат мерки за преодоляване на това несъответствие (по проблем 1 и по проблем 2). Подобен подход може да се приложи и по отношение на проблем 4. Проблем 4, както е формулиран към момента, също насочва по-скоро не към проблем, а към причината за проблема, която реално е свързана с постановеното решение на ЕСПЧ и риска от това да има други осъдителни решения, ако не се предприемат конкретни мерки. Реално проблемът може да се изведе от мотивите на решението на ЕСПЧ. Видно от изложеното, проблем евентуално е, че не е осигурено правото на защита на кредитна институция в производството по несъстоятелност и разпоредбите в нашето законодателство относно представителството на банка в производството по несъстоятелност не отговарят на изискванията на чл. 6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (и/или друго). Липсата на предприети мерки може да бъде евентуална причина за проблема (интересите на определена група да останат незащитени в производството по несъстоятелност). Последиците, ако не се предприемат съответните мерки, могат да бъдат изведени например с отговор на въпроси като какво се очаква да се случи, ако не се извършат съответните нормативни промени и не се изпълнят цитираните в при представянето на проблема в оценката конкретни препоръки. Напомняме, че при представянето на проблемите в този раздел могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. II. Относно раздел 2 „Цели“: След дефиниране на проблемите в раздел 1 в този раздел, ако е необходимо, предлагаме да се дефинират цели, чието реализиране ще доведе до решаване на проблемите (в съответствие с новата им формулировка). За целта предлагаме също да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. III. Относно раздел 4 „Варианти на действие“: След актуализиране на информацията в предходните раздели от оценката в раздел 4 при представянето всички варианти и особено при представянето на Вариант 2 е необходимо да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Вариант 2 следва да се разработи в съответствие с тези насоки и като заключение да се включат направените към момента изводи относно необходимостта от предвиждане на финансови, организационни, технически и др. ресурси за реализиране на промените, да се опише как ще бъдат осигурени тези ресурси, какви са конкретните ангажименти на отделните структури в процеса, както и какви са основните идентифицирани въздействия за заитересованите страни. Видно от изложеното в оценката, предложеният законопроект засяга съществуващия режим за определяне и прилагане на МИСКПЗ. Във връзка с това е необходимо да се даде кратка информация относно уредбата на този режим, до каква степен става дума за режим по смисъла на Закона за ограничаване на административното регулиране и на административния контрол върху стопанската дейност (и/или друго). Видно от изложеното в оценката, необходими са и са предвидени промени и в други нормативни актове. Във връзка с това при представянето на Вариант 2, заедно с описанието какво съдържа варианта, какви нормативни промени се предвиждат в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и в другите закони, предлагаме да се посочат кои са съответните заинтересовани страни от промените и в другите нормативни актове и да се оценят ефектите за засегнатите и заинтересованите страни от гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 промените във всеки нормативен акт, както е направено за Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. IV. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите“: След актуализиране на информация в предходните раздели от оценката и особено след формулирането на целите в раздел 2 е необходимо раздел 5 също да се актуализира. V. Относно раздел 6.1., 6.2., 6.3., 6.4.: Напомняме, че заедно с избора на един от отговорите в тези раздели е необходимо за всеки отговор да се обоснове защо е избран съответния отговор като се даде по-подробна информация например защо се твърди, че препоръчителният вариант няма да засегне съществуващи регистри, няма ефект върху МСП и т.н. VI. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 1 2 .8 .2 0 2 4 г . X S ig n e d b y: Isk r e n Pa vlo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ

ДО ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ – МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ КОПИЕ ДО Д-Р ГАЛЯ КОНДЕВА – МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА – ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ТАНЯ ГЕОРГИЕВА – ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ДИАНА ДРАГНЕВА – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРАВНА“ НА МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ СТАНОВИЩЕ ОТ БЪЛГАРСКА БОЛНИЧНА АСОЦИАЦИЯ ЕИК 176903298, чрез адв. Свилена Димитрова, Председател на Управителния съвет, с адрес в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85 Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, публикуван за обществено обсъждане на 27.06.2024 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗДРАВЕН МИНИСТЪР, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КОЗАРЕВА, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДРАГНЕВА, Обръщаме се към Вас във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки от дата 27.06.2024 г. Българска болнична асоциация, в качеството си на сдружение представляващо голяма част от частните лечебни заведения в България, изразяваме активното становище на нашите членове по предложените поправки на текстове в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и по-конкретно от частта, в която се променя определението на „публичноправна организация“ относима към лечебните заведения. С промените за “публичноправна организация” ще се приема и лечебно заведение, което е финансирано с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи. Така предложена промяната поставя в обхвата си частните лечебни заведения да бъдат задължение да осъществяват обществени поръчки. Ние от ББА не еднократно сме изразявали нашето становище против въвеждането на обществени поръчки в частните лечебни заведения, подкрепено с аргументация закрепена във вътрешното ни и европейското законодателство. Мотивите на сегашния проект са, че промяната е с цел отстраняване на несъответствието с Директива 2014/24/ЕС като се твърди, че изразеното становище на ЕК в рамките на процедурата за нарушение е, че директивите в областта на обществените поръчки не предвиждат разграничение, основано на формата на собственост между субектите, които отговарят на условията за публичноправна организация. В мотивите обоснованата промяна не съдържа конкретна информация за несъответствие в конкретна разпоредба на цитираната Директива или друг нормативен акт на България или Европейския съюз, а само навежда възможни нарушения. В тази връзка е важно е да разгледаме дефиницията на „публичноправна организация“ уредена в чл.2, параграф 1, алинея 4, точки а и в от Директивата, а именно: 1. Да е създадена с конкретната цел да задоволяват нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер; 2. Да има правосубектност, както и 3. Да се финансира в по-голямата си част от държавни, регионални или местни органи или от други публично-правни организации; или са обект на управленски контрол от страна на тези органи; или имат административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавните, регионалните или местните органи или от други публично-правни организации. Съгласно съдебната практика на СЕС изброените по-горе условия са кумулативни, което означава, че всички те трябва да бъдат изпълнени от една организация, за да се счита тя за публичноправна. (така дело Ing. Aigner (C-393/06, т. 36) и дело Комисия/Франция (C‑237/99, т. 40). С оглед изложената дефиниция, частните лечебни заведения НЕ покриват трите критерия, за което подробно излагаме нашите аргументи по-долу. 1. Първото условие в Директивата изисква субектите да бъдат зададени с конкретна цел да задоволяват нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер. СЕС пояснява, че независимо дали от създаването си или от по-късен етап, съответният 1 субект трябва да осигурява ефективно задоволяването на нужди от общ интерес , като поемането на такива нужди трябва да може да се констатира обективно, така дело Universale- Bau и др. (C-470/99, т. 63). По отношение на преценката дали дейността е от промишлен или търговски характер, тя се прави на база на всички правни и фактически елементи – начина на създаване на съответната организаци, условията, при които тя упражнява дейността си, липсата на конкуренция на пазара, липсата на намерение за преследване на печалба, непоемането на рисковете, свързани с упражняването на дейността, както и евентуалното публично финансиране на съответната дейност. СЕС също така е постановил, че ако въпросната организация действа при нормалните условия на пазара, преследва печалба и понася загубите, свързани с извършването на тези дейности, е малко вероятно нуждите, които цели да задоволи, да имат характер, който не е промишлен или търговски. Съпоставяйки критериите на първото условие за “публичноправна организация” към характера на частните лечебни заведения в България и тяхната дейност се стига до извода, че то не е изпълнено. Тези лечебни заведения са организации поставени в работа при нормални пазарни условия – т.е. по презумпция се стремят да имат печалба, но понасят и риска от загуби в резултат на дейността – и ако тя не се води правилно – ерго – мотивирани са по подразбиране да избират най-изгодната за тях цена, и нямат нужда от външен контрол, какъвто налага ЗОП. Тази теза намира подкрепа в практиката на Съда на Европейския съюз, в следните решения: - Решение по дело С-360/96 от 10.11.1998 г. – Gemeente Arnhem and Gemeente Rheden vs. BFI Holding B.V. - Решение по дело С-283/00 от 16.10.2003 г. – Комисия на ЕО срещу Кралство Испания Освен това приходите на търговските дружества-лечебни заведения са от търговска дейност – продажба на медицински услуги, а не са бюджетни приходи. На следващо място, лечебните заведение, независимо от собствеността им, изначално предоставят медицински услуги на отделни граждани – т.е. говорим за индивидуално предоставяне на медицинска грижа, а не грижа за обществото като цяло. Правото на здравни услуги в Българи е лично право, уредено в Конституцията на Р. България. Индивидуалното право на достъп до медицински грижи не се влияе от здравословното състояние на останалата част от обществото, поради което и правоотношенията на пациента с лечебното заведение се разглеждат индивидуално от тези на останалите пациенти. С оглед на което болниците по принцип задоволяват нужди от частен интерес. Доста честно частните лечебни заведения предоставят медицински услуги, които не са покрити от НЗОК, което е аргумент в полза на стопанския характер на тези болници. Важно е също да обърнем внимание на чл.10 от Преамбюла на Директива № 2014/24 където е уредено, че: „За целта следва да се поясни, че организация, която действа в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба и понася загубите в резултат от извършването на дейността си, не следва да се счита за „публично-правна организация“, тъй като нуждите от общ икономически интерес, за задоволяването на койтое създадена или има задача да задоволява, имат промишлен или търговски характер.“ СЕС също така е постановил, че ако въпросната организация действа при нормалните условия на пазара, преследва печалба и понася загубите, свързани с извършването на тези дейности, е малко вероятно нуждите, които цели да задоволи, да имат характер, който не е промишлен или търговски, така дело Комисия/Испания (съединени дела C‑283/00 т. 81 и 82). Друг фактор, който доказва стопанският характер на частните лечебни заведения е фактът, че те преследват печалба и плащат данък печалба за това. Закон за корпоративно подоходно облагане определя като свои субекти търговските дружества, каквито частните лечебни заведения са, и не предвижда облекчение или по-специфичен режим на облагане спрямо предмета на дейност или браншова принадлежност 2. Второто условия по Директивата изисква „публичноправната организация“ да има правосубектност, което в настоящия случай за частните лечебни заведения е приложимо. 3. Третото условие по Директивата се отнася до публичния характер на финансирането или контрол от страна на държавата, като се има предвид и че са изброени алтернативни възможности за финансиране В практиката си СЕС пояснява, че финансирането от държавата представлява прехвърляне на финансови средства без конкретна насрещна престация, с цел да се подкрепи дейността на съответната организация или образувание, така дело IVD (C-526/11 т. 22) и дело University of Cambridge (C‑380/98, т. 21). Финансирането включва освен директните трансфери на средства, така и непрякото финансиране, например такси установени със закон. В настоящия случай, НЗОК предоставя финансови средства както на държавните, така и на частните лечебни заведения в България. Средствата, които се предоставят на частните болници обаче са за извършени медицински дейности от тях според фиксирани цени, а не за обща издръжка, което е регламентирано в чл.2, ал.3 от Закона за здравното осигуряване. Всички други разходи, които едно частно лечебно заведение има, се определят от неговата търговска дейност. Освен това НЗОК сключва с лечебните заведения договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. НЗОК не превежда предварителни средства за осъществената болнична помощ, както споменахме и по-горе, което да налага прилагането на ЗОП, с цел осигуряване на ефективност при разходването им. Контролът по осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните средства се извършва преди това – при определянето на фиксираните цени, по които НЗОК заплаща клиничните пътеки – процес, вкойто лечебните заведения не участват. В тази връзка не следва лечебното заведение да бъде определено като субект на ЗОП, когато трябва да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на стоки – медицински изделия, лекарствени средства и други, които и без друго не се заплащат от НЗОК или с бюджетни средства. Плащането от страна на НЗОК към изпълнителите на медицинска помощ не са плащания от държавен, регионален или местен орган, нито са от бюджетни трансфери- НЗОК не е такъв орган. Обръщаме внимание, че „финансирането“ от бюджета на НЗОК по договорите за изпълнение на медицински услуги е изцяло на търговски принцип, а именно ако едната страна „изпълнител“ извърши и отчете определени в договора услуги по предварително определени от „възложителя“ цени, втората страна „възложител“ ще заплати извършените дейности. Поради твърде разширеното тълкуване на този критерии, би се създало опасност от изопачаване на необходимостта да се докаже съществуването на тясна зависимост на въпросната организация от публичната власт, както и да лиши от полезно действие другите два критерия. Поради което считаме, че и това трето условие, както първото не е приложимо за частните лечебни заведения в България. Считаме, че тълкувайки Директива № 2014/24/ЕС на Европейския парламент на съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки, частните болници не са публично-правни организации и по тази причина спрямо тях не следва да прилагат нормите на ЗОП. Директивата е основният акт в сферата на обществените поръчки на ниво ЕС и законодателството на страните членки следва да се хармонизира с нея. За да бъде прилагана нормативната уредба в сферата на Обществените поръчки, съответния частно-правен субект трябва да има характеристика на „публичноправна организация“. Обръщаме поглед и към други европейски държави, които въвеждат изискванията на европейското законодателство по същия начин както Р. България до момента и не присъединяват частните лечебни заведения в обхвата на обществените поръчки. Така например Германия въвежда на федерално ниво директивата чрез Закон за модернизирането на обществени поръчки (VergRModG). VergRModG въвежда със своя член 1 промени в Закона срещу ограничаването на конкуренцията (GWB), където чл. 98 и 99 въвеждат от своя страна понятията “възложител на обществени поръчки” и “публичноправна организация” съгласно текстовете на Директива 2014/24 без да се правят пояснения свързани с частните лечебни заведения в Германия. В Австрия, подобно на България и Германия въвежда изискванията на директивата, като не добавя изключения или пояснения за болниците, независимо от техния частен или държавен характер. Освен гореизложената правна рамка, която обосновава неотносимостта на частните лечебни заведения към категорията на „публичноправна организация“, акцентираме и върху някои от същинските практически проблеми при прилагането на ЗОП от частните лечебни заведения. Медицинската наука се развива интензивно в последните десетилетия като учените постоянно разработват и откриват нови и нови терапии, произвеждат се нови медикаменти и медицински консумативи. В тази връзка се случва за едно заболяване да се генерират годишно различни лекарствени продукти, които да заменят старите или да показват по-добро въздействие върху заболяването, за което са предвидени съвместно с друг продукт. Когато като субект си обвързан да закупуваш продукт по обществена поръчка, си ограничен от това да можеш да дадеш най-подходящото, иновативното и доброто на своите пациенти, поради първоначалния предмет на възложеното. Второ, поради факта, че процедурно, обществените поръчки отнемат месеци, се получава забавяне в доставките. Противно на това, при частните търговски отношение е въпрос на дни, понякога часове, лечебното заведение да се снабди с най-подходящото, най-новото и на най-изгодната цена лекарство и/или медицински консуматив. В тази връзка, предвид факта, че частните лечебни заведения по занятие носят отговорност за навременна диагностика и лечение на своите пациенти, и от друга за финансиране на разходите за лечението по най-оптимален за страните начин, всяко ръководство на частна болница е длъжно да осигури доставки на медикаменти и консумативи на възможно най-добра (най- ниска) цена, с цел минимизиране на загуби, които понася самостоятелно. Сектор здравеопазване се характеризира именно с интензитета и степента на достъпност на основни медицински продукти, които са необходими, за да функционира здравната ни система. Освен това при фиксирани цени на клиничните пътеки стопанската логика не позволява на частните лечебни заведения да купуват на друга освен най-добрата продажна цена. На тях няма да им бъде заплатен действителния разход, а само толкова колкото е предвидено по клинична пътека. Освен гореизложеното сектор здравеопазване има особено изразени специфики, които усложняват прилагането на правилата за обществени поръчки. Тези специфики са свързани с комплексност на обществените поръчки заради медицинска същност на продуктите и услугите, намалената естествена пазарна конкуренция в сектора, необходимостта от медицинска компетентност, устойчиви инвестиции за здраве, стратегически характер на обществените поръчки в здравната сфера и взаимодействието между заинтересованите страни. Един от начините държавите членки да отчетат структурната важност на сектор здравеопазване, е да се транспонира директивата по начин, по който да не обременяват сектора с бюрократични задължения и без да се ограничава свободния пазар, в следствие на което да пострада качеството на услугите и в частност пациента като потребител. На следващо място считаме, че липсва преценка на въздействието върху частните лечебни заведения при приемането на предложените промени. Не е направена преценка на факта, че при обвързването на частните лечебни заведения със ЗОП, те ще бъдат принудени да ангажират допълнителни финансови и човешки ресурси, което от своя страна ще генерира и разходи, както и евентуални загуби. Не е направена оценка и на факта, че частните лечебни заведения не получават допълнителни средства от държавния или от общинския бюджет. Като търговски дружества, действащи в условията на пазарна икономика, те могат и действително се случва, да претърпят загуби при осъществяване на дейността си. Тези загуби винаги са били за собствена сметка, а не за сметка на публични средства – като при държавните и общинските лечебни заведения, при които загубите се покриват със средства от бюджета. Българската държава не е кредитор за тях или дружество-майка, което да поема евентуално финансови загуби в следствие на грешни управленски решения. Случаите, когато държавата спасява болници от фалит в България, са винаги свързани с държавни или общински лечебни заведения. В този смисъл увеличаването на разходите ще доведе до увеличаване на цените на услугите, което винаги е в ущърб на пациента. Отрицателното въздействие ще доведе до оскъпяване на услугата за пациента. Прилагането на ЗОП от частните лечебни заведения ще доведе до забавяне за снабдяване с необходимите медикаменти и медицински консумативи. Това се корени най-вече във факта, че подобно на останалите лечебни заведения, които вече работят чрез обществени поръчки, несъмнено ще се стигне до спиране на процедурите поради обжалване и нарушения на процедурите. Това от своя страна ще доведе до забавяне в снабдяването на лечебното заведение с необходимия медикамент и неудовлетвореност на пациентите. А какво следва за едно търговско дружество, което действа в условията на пазарна икономика при неудовлетвореност на своите потребители, загуби. Тези загуби за частните субекти, както изложихме и по-горе се понасят само и единствено лично от тях. С оглед на което предложените промени са неоснователни и несъобразени с характера и дейността на частните лечебни заведения. Считаме, че наказателната процедура от ЕК срещу България не е основание, което да налага въвеждането на незаконосъобразна и необоснована промяна във вътрешното ни законодателство. Важно е да се отбележи, че практиката на СЕС е установила, че правото на Съюза не засяга компетентността на държавите членки да уреждат своите системи за обществено здравеопазване и за социална сигурност. С аргументи като гореизложените България следва да защити пред ЕК позицията ни по този въпрос, която е в интерес на държавата и пациентите. Освен това България е имала възможност още при влизането си в Европейския съюз да приобщи частните лечебни заведения към дефиницията на „публичноправна организация“ и втори път при приемането на новата Директива 2014/24, което не е направено, с голяма вероятност поради изложените по-горе аргументи. С УВАЖЕНИЕ: Адв. Свилена Димитрова Председател на УС на ББА

М О Т И В И към проекта на Закон за изменение на Закона за обществените поръчки С проекта на Закон за изменение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) се предлагат промени, които са свързани с отстраняване на някои несъответствия на разпоредби от закона с изискванията на европейското законодателство. 1. Причини за приемането на нормативния акт На 25.01.2019 г. в Постоянното представителство на България в ЕС е получено официално уведомително писмо на Европейската комисия (ЕК) № С (2019) 8244 final от 28.11.2018 г. относно процедура за нарушение № 2018/2268 на европейското законодателство за неправилно транспониране на разпоредби от директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС. Една от констатациите в процедурата се отнася до частните лечебни заведения, които към настоящия момент са изключени от кръга на възложителите по ЗОП. От друга страна, директивите в областта на обществените поръчки не предвиждат разграничение между субектите, които отговарят на условията за публичноправна организация, основано на формата на собственост. Процедурата за нарушение разглежда и нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗОП, съгласно която възлагането на дейности в горски територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти се осъществява по реда на Закона за горите, който не е нотифициран до ЕК като съдържащ мерки по транспониране на Директива 2014/24/ЕС. В резултат на това ЕК презюмира, че правилата за възлагането на тези дейности не се подчиняват на изискванията на Директива 2014/24/ЕС. 2. Цели на нормативния акт Целта на предложения проект на акт е националното законодателство да се приведе в съответствие с приложимите европейски актове, което от своя страна ще елиминира риска от налагане на санкции на Република България поради неспазване на задълженията, произтичащи от членството в ЕС. 3. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Проектът на акт не изисква осигуряване на ресурси за изпълнението, доколкото предложенията касаят единствено реда за възлагане на определени дейности от възложители, както и статута на определени юридически лица, които след промяната ще придобият качеството възложител по ЗОП. За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на Министерството на финансите, респективно по бюджета на Агенцията по обществени поръчки за 2024 г. и следващите бюджетни години.. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което към него е приложена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 4. Основни изменения, предлагани с проекта за изменение на нормативния акт Със законопроекта се предлага промяна в разпоредбите, които определят собствеността като основен критерий, въз основа на който се преценява качеството възложител при 1 лечебните заведения. Промените отразяват констатациите на ЕК в процедурата, а именно, че директивите в областта на обществените поръчки не предвиждат разграничение между субектите, които отговарят на условията за публичноправна организация, основано на формата на собственост. Доколкото не се поставя под съмнение въпросът, че и частните лечебни заведения са създадени в обществен интерес, то и тези, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и/или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, следва да прилагат закона, независимо от собствеността на капитала. На 24.04.2024 г. е постъпило мотивирано становище, в което ЕК излага допълнителни аргументи относно статута на частните лечебни заведения, съгласно които, когато държава членка или регионален орган реши да финансира лечебно заведение (независимо от неговата собственост) с повече от 50 % публични средства, това се прави поради необходимост да се гарантира, че дейността на тези заведения отговаря на нуждите от общ интерес. Това не може да бъде опровергано или неутрализирано от факта, че тези субекти могат да извършват успоредно стопанска дейност с цел печалба и да понасят собствените си загуби, както е посочено в § 2, т. 43 от допълнителните разпоредби на ЗОП. Също така Комисията извежда, че лечебните заведения са равнопоставени, независимо от собствеността им, както и че медицинската дейност на всяко лечебно заведение подлежи на държавен контрол, който изисква дейността им да се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ. Поради това Комисията не приема българската мярка за транспониране, която предвижда, че лечебните заведения, когато в по- голямата си част се финансират от държавата/регионите (включително от бюджета на Националната здравноосигурителна каса) или когато се контролират от тях, се изключват от прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки единствено поради това, че са 2/3 частна собственост и поради това функционират при „нормални пазарни условия“, имат търговски или промишлен характер и понасят собствените си загуби. Със законопроекта се предлага отмяна на чл. 5, ал. 2, т. 16 и изменение на частта от дефиницията в § 2, т. 43 (трети абзац) от ДР на ЗОП, която изключва частните лечебните заведения от кръга на публичноправните организации. Предвидени са разпоредби, които уреждат преходен период, в който частните лечебни заведения, които придобиват качеството възложител, да приведат дейността си в съответствие със ЗОП. Уредено е и приключването на сключените от тях договори преди влизането в сила на предлаганите промени. Друго предложение, произтичащо от посочената процедура за нарушение е отмяната на чл. 17, ал. 2. Разпоредбата изключва от обхвата на закона възлагането на дейности в горски територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти. Според позицията на ЕК, изразена в официалното уведомително писмо, Директива 2014/24/ЕС не съдържа изрично изключване от приложното й поле на този вид дейности. В тази връзка Комисията счита, че България неправомерно е ограничила приложното поле на Директива 2014/24/ЕС, по отношение на дейностите, свързани със създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти, което представлява нарушение на директивата. В § 7 от ПЗР са уредени изменения в Закона за горите, които произтичат от предложената отмяна на чл. 17, ал. 2. Предвидени са и срокове за привеждане на подзаконовата нормативна уредба в съответствие с промените в Закона за горите. 5. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт С приемането на законопроекта ще се осигури съответствие на закона с приложимото европейско законодателство в областта. С включването на частните лечебни заведения сред 2 кръга на възложителите по ЗОП ще се осигури изпълнение на основната цел на закона за ефективност при разходването на публични средства в съответствие с принципите по чл. 2 от закона. Прилагането на реда по ЗОП за възлагане на дейностите, свързани със създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти ще създаде предпоставки за по- голяма конкуренция в сектора. 6. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С приемането на законопроекта ще се осигури съответствие на закона с приложимото европейско законодателство в областта, поради което той се придружава от справка за съответствие с Директива 2014/24/ЕС. Законопроектът не подлежи на нотификацията съгласно Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (OB, L 241/1 от 17 септември 2015 г.). 7. Информация за проведени обществени консултации Предстои провеждането на обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове за срок от 30 дни от публикуването на законопроекта на Портала за обществени консултации. 3