Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници

Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предлага изменения, които имат за цел да въведат в националното законодателство разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС, изменена с:1. Регламент (ЕС) 2022/2036, по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (Регламент (ЕС) 2022/2036) и2. Директива (ЕС) 2024/1174 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (Директива (ЕС) 2024/1174).С Регламент (ЕС) 2022/2036 се въвеждат се унифицирани правила за непрякото записване на инструменти, приемливи за изпълнението на вътрешното минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИСКПЗ) в рамките на групи за преструктуриране при прилагане на „подхода за верижните структури“, което спомага за предотвратяване на двойното отчитане на тези инструменти за целите на МИСКПЗ и за функционирането на механизмите за поемане на загуби и рекапитализацията в рамките на групата.Директива (ЕС) 2024/1174 е насочена най-общо към осигуряване на условия за спазване на принципа на равнопоставеност между различните структури на банковите групи и пропорционално отразяване на някои рискове, установени при въвеждането на Регламент (ЕС) 2022/2036 и по-конкретно на механизма за приспадане на непряко записани инструменти за целите на изпълнение на МИСКПЗ, определено за субекти от групи за преструктуриране, които не са субекти за преструктуриране.Със законопроекта се предлагат технически и редакционни изменения на разпоредби от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, обусловени от установени в хода на прилагането на нормативния акт неточности, както и непълноти при въвеждането в националното законодателство на Директива 2014/59/ЕС.В преходните и заключителните разпоредби към законопроекта се предвиждат технически и редакционни изменения в Закона за кредитните институции, които имат за цел да отстранят неточности и непълноти при въвеждането на Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Директива 2013/36/ЕС по отношение на освободените субекти, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност, възнагражденията, надзорните мерки и правомощия и мерките за запазване на капитала.Предложени са промени и в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), които целят изпълнение на решението на Европейския съд за правата на човека от 2 юни 2016 г. по делото „„Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“ и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека, приета с Решение на Министерския съвет № 586 / 06.08.2021 г.С измененията в ЗБН се предвижда и отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по банкова несъстоятелност, с което се постига консистентност на уредбата, съобразена с характера и правомощията на отделните органи, и се гарантира независимостта на Фонда за гарантиране на влоговете в банките като контролен орган в производството по банкова несъстоятелност.Отговорна дирекция:Регулация на финансовите пазариE-mail:rfp@minfin.bg

Приложение № 1 1 към чл. 16 от Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието 1 Приета с ПМС № 301 от 14.11.2016 г. Обн. ДВ. бр.91 от 18 ноември 2016 г., изм. ДВ. бр.5 от 17 януари 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 29 септември 2020 г. 2 Образецът на частична предварителна оценка на въздействието е в сила от 1 януари 2021 г. Частична предварителна 2 оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници Лице за контакт: Мария Боева Телефон и ел. поща: 02/ 9859 2432; e-mail: rfp@minfin.bg Калоян Симеонов 02/ 9859 2479; e-mail: k.simeonov@minfin.bg 1. Проблеми за решаване: Проблем 1. „Необходимост от мерки за разпоредби от Директива 2014/59/ЕС, изменена парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 на глобални системно значими институции, преструктуриране с множество входни инструменти, приемливи за покриване на приемливи задължения“. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и възможност посочете числови стойности. На 25 октомври 2022 г. в Официален вестник Регламент (ЕС) 2022/2036 на Европейския изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 пруденциалното третиране на глобални стратегия за преструктуриране с множество инструменти, приемливи за покриване на приемливи задължения (Регламент (ЕС) наречения „подход за верижните структури“. Този записване на инструменти, приемливи за собствен капитал и приемливи задължения съответствие с условията по чл. 45е, параграф парламент и на Съвета от 15 май 2014 година преструктуриране на кредитни институции и Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС въвеждане в националното законодателство на с Регламент (ЕС) 2022/2036 на Европейския г. по отношение на пруденциалното третиране които са обект на стратегия за точки, и методи за непряко записване на минималното изискване за собствен капитал и причините за неговото/тяхното възникване. По на Европейския съюз (ЕС) беше публикуван парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. за и Директива 2014/59/ЕС по отношение на системно значими институции, които са обект на входни точки, и методи за непряко записване на минималното изискване за собствен капитал и 2022/2036). Посоченият регламент е свързан с така подход включва конкретни правила за непряко изпълнението на вътрешното минимално изискване за (МИСКПЗ) в рамките на групи за преструктуриране, в 2 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския за създаване на рамка за възстановяване и инвестиционни посредници и за изменение на 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 3 Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (Регламент (ЕС) № 575/2013); 2 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2014/59/ЕС), съответно въведен в чл. 70а, ал. 5 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗВПКИИП). Регламент (ЕС) 2022/2036 е насочен към осигуряване на съответствие на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/20133 с тези на Директива 2014/59/ЕС по отношение на изчисляването на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения за глобалните системно значими институции (Г-СЗИ) със стратегия за преструктуриране с множество входни точки. С него се цели създаване на механизъм, който предотвратява двойното отчитане на приемливи инструменти за целите на вътрешното МИСКПЗ и осигурява поемането на загуби и рекапитализация в рамките на групата за преструктуриране. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Описаният проблем не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Не е налице възможност привеждането на режима на възстановяването и преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2036 да се осъществи в рамките на съществуващото законодателство. За да се осигури нормативният ефект на измененията в Директива (ЕС) 2014/59/ЕС на територията на Република България, е необходимо предприемане на национална транспозиционна мярка, изразяваща се в приемане на изменения и допълнения на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, чрез който първоначално е въведена в националното право Директива 2014/59/ЕС. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Съгласно чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2036 държавите членки на ЕС, следва да извършат промените, необходими за въвеждане на измененията на Директива (ЕС) 2014/59/ЕС в националните законодателства в срок до 15 ноември 2023 г. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях. Законът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници не попада в хипотезата на чл. 22, ал. 2 от Закона за нормативните актове, поради което не е извършена последваща оценка на въздействието на нормативния акт. Проблем 2. „Необходимост от мерки за въвеждане в националното законодателство на разпоредби от Директива (ЕС) 2024/1174 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения 2.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 3 Промените, въведени с Директива (ЕС) 2024/1174 имат за цел да уредят специфични случаи на определяне на МИСКПЗ за субекти от група за преструктуриране, които сами по себе си не са субекти за преструктуриране, а също така да опростят някои изисквания по отношение на институциите и дружествата, за които в плановете за преструктуриране се предвижда прекратяване на дейността чрез производство по несъстоятелност или за които не се предвижда упражняване на правомощия за обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти и приемливи задължения (субекти за ликвидация). Директива (ЕС) 2024/1174 е насочена най-общо към осигуряване на условия за спазване на принципа на равнопоставеност между различните структури на банковите групи и пропорционално отразяване на някои рискове, установени при въвеждането на Регламент (ЕС) 2022/2036 и по-конкретно на механизма за приспадане на непряко записани инструменти за целите на изпълнение на МИСКПЗ, определено за субекти от групи за преструктуриране, които не са субекти за преструктуриране. 2.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Описаният проблем не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 2.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Не е налице възможност привеждането на режима на възстановяването и преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2024/1174 да се осъществи в рамките на съществуващото законодателство. За да се осигури нормативният ефект на разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1174 на територията на Република България, е необходимо предприемане на национална транспозиционна мярка, изразяваща се в приемане на изменения и допълнения на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, чрез който първоначално е въведена в националното право Директива 2014/59/ЕС, изменена и допълнена с Директива (ЕС) 2024/1174. 2.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Съгласно чл. 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2024/1174 държавите членки на ЕС следва да приемат и публикуват в националното си законодателство разпоредбите на чл. 1 от директивата в срок до 13 ноември 2024 г. 2.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях. Законът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници не попада в хипотезата на чл. 22, ал. 2 от Закона за нормативните актове, поради което не е извършена последваща оценка на въздействието на нормативния акт. Проблем 3. „Констатирани неточности и непълноти в националната правна рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и необходимост от привеждането ѝ в пълно съответствие с правото на ЕС“ 3.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Установени са несъответствия при въвеждането в националното законодателство на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 4 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2014/59/ЕС), което налага необходимост от изменение и допълнение на съответните законови норми в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Наличието на несъответствия между разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС и съответните от ЗВПКИИП създава предпоставки за неправилно прилагане на рамката за преструктуриране. Измененията имат за цел да се хармонизира националната правна рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници с разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС. В допълнение в преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗВПКИИП се предлагат и промени в Закона за кредитните институции (ЗКИ), свързани с отстраняване на несъответствия при въвеждането в националното законодателство на Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Директива 2013/36/ЕС по отношение на освободените субекти, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност, възнагражденията, надзорните мерки и правомощия и мерките за запазване на капитала (Директива (ЕС) 2019/878). 3.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Описаният проблем не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 3.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Не е налице възможност за привеждане на действащата нормативна рамка в съответствие с приложимото законодателство на ЕС без да се извършат необходимите законодателни изменения в националното законодателство. 3.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Установените несъответствия произтичат от въвеждането в националното законодателство на Директива 2014/59/ЕС, което е задължение за всяка държава членка на ЕС. В тази връзка следва да се предприемат действия за изменение и допълнение на съответните законови норми в ЗВПКИИП, с който Директива 2014/59/ЕС е въведена в националното законодателство. 3.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях. Не е извършвана последваща оценка на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници по смисъла на чл. 22 от Закона за нормативните актове. Проблем 4. „Липса на мерки за изпълнение на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България (жалба № 7031/2005)“ 4.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. По делото е установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за правата на човека и основните свободи (Конвенцията) по отношение отнемането на банковия лиценз на банката- жалбоподател. По делото е констатирано нарушение и на чл. 6 § 1 от Конвенцията поради липсата на надлежно процесуално представителство на банката в производството по несъстоятелност, тъй като в рамките на процедурата по откриване на производство по несъстоятелност банката е била представлявана от квестори, определени от Българска народна банка (БНБ). Както към момента на 5 настъпване на фактите по това дело, така и понастоящем разпоредбите относно представителството на банка в производството по несъстоятелност не отговарят на изискванията на чл. 6 от Конвенцията, защото квесторите и синдиците, представляващи банката, са зависими от БНБ. Поради това с решение от юни 2018 г. Комитетът на министрите прие решение с конкретни препоръки към България за изпълнение на горецитираното решение и отново прикани българските власти да приемат законодателни мерки, регламентиращи независимото представителство на банката в производството по несъстоятелност в съответствие с Конвенцията. Междувременно през декември 2020 г. ЕСПЧ е комуникирал на българската държава жалби № 46564/15 и № 68140/16 – „Корпоративна търговска банка“ АД срещу България, които съдържат сходни оплаквания във връзка с правото на собственост и на справедлив съдебен процес. В случай че не бъдат предприети действия в изпълнение на решението на ЕСПЧ Република България ще продължи да бъде в нарушение на Конвенцията (поради липсата на надлежно процесуално представителство на банката в производството по несъстоятелност) и ще остане под наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Това сериозно засяга имиджа на страната, която е цитирана като една от държавите членки на Съвета на Европа с най-висок брой неизпълнени решения, която все още има сериозни структурни или комплексни проблеми, някои от които не са били разрешени повече от 10 години. 4.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Поставеният проблем не може да бъде решен в рамките на съществуващото национално или европейско законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 4.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Изпълнението на решението на ЕСПЧ налага нормативни промени в Закона за банковата несъстоятелност с цел да се гарантира правото на защита на кредитна институция в производство по несъстоятелност, като се предвиди възможност за акционерите и лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори, да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ и да обжалват решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност. Действащата нормативна рамка и по-конкретно чл. 11, ал. 3 от ЗБН предвижда, че банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗБН временни синдици, или от упълномощени от тях лица. Член 11, ал. 4 от ЗБН предвижда ограничена възможност за встъпване в производството по разглеждане на искането на БНБ за акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на банката. За акционерите, обаче, не е предвидена възможност за обжалване на решението на съда по чл. 13, ал. 1 от ЗБН, с което се открива производството по несъстоятелност, обявява се неплатежоспособността на банката, определя се началната ѝ дата, банката се обявява в несъстоятелност, правомощията на органите ѝ се прекратяват и др. 4.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Необходимите нормативни изменения са в изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „„Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005) и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от ЕСПЧ, приета с Решение на Министерския съвет № 586/ 06.08.2021 г. 6 В изпълнение на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) със заповед на министъра на финансите ЗМФ-1137 от 30.11.2021 г. беше създадена работна група, която изготви анализ на правната рамка и практика по прилагането ѝ във връзка с представителството на банка в производството по обжалване на индивидуални административни актове на Българската народна банка (БНБ), и в частност – на акта на БНБ за отнемане на лиценза, както и в производствата по несъстоятелност и преструктуриране на банка 4.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях. Не са извършвани последващи оценки на въздействието на Закона за банковата несъстоятелност по смисъла на чл. 22 от Закона за нормативните актове. Проблем 5. „Неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка“ 5.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. С промените на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) от 24.03.2015 г. (чл. 29, ал. 1, т. 7), е предвидена възможност Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, Фондът) да освобождава синдика по предложение на министъра на финансите, когато синдикът не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите. Законодателят, обаче, не е предвидил ред, по който министърът да следи за изпълнението на тези задължения, съответно за действия на синдика, с които последният би могъл да застраши интересите на кредиторите, нито правомощия в тази насока. Единственият документ, от който министърът се информира за дейността на синдика, е месечния му отчет (съгласно чл. 32, ал. 6 от ЗБН, ФГВБ публикува месечния отчет на синдика на страницата си и го изпраща на министъра на финансите.) Органът, който разполага с пълни правомощия да осъществява контрол относно законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдиците, съответно да извършва „ревизия“ на дейността им, е ФГВБ. Фондът е самостоятелно и независимо юридическо лице, създадено със Закона за гарантиране на влоговете в банките, чиято дейност се подчинява на изискванията на закона. Наред с друго, тези функции на ФГВБ са свързани с факта, че Фондът е и най-големият кредитор на банката в несъстоятелност. Наред с това производството по банкова несъстоятелност е производство, което се развива пред съд и няма основание министърът на финансите, като орган на изпълнителната власт, да се намесва в това производство. 5.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Поставеният проблем не може да бъде решен в рамките на съществуващото национално или европейско законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 5.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. На основание формално възложените правомощия на министъра на финансите да получава месечния отчет на синдика (чл. 32, ал. 6 от ЗБН) и да дава предложения за освобождаване на синдика (чл. 29, ал. 1, т. 7 от ЗБН), в периода от влизане в сила на посочените разпоредби до днес към министъра на финансите са отправени множество въпроси на народни представители и граждани с искания за информация за действия на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.). Това води до натоварване на администрацията на Министерството на финансите без реална възможност за отговор по същество и забавя процеса на достъп на народните 7 представители и обществеността до търсената информация, предвид необходимостта от изпращане на получаваните въпроси и сигнали по компетентност до ФГВБ – единственият орган, оправомощен да осъществява контрол относно законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдиците. В тази връзка без изрична промяна на посочените разпоредби от ЗБН, правомощията на министъра на финансите остават приложими. 5.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените изменения в ЗБН не са свързани с въвеждане на актове от правото на ЕС. 5.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях. Не са извършвани последващи оценки на въздействието на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 7 и чл. 32, ал. 6 от ЗБН. 2. Цели: Цел 1 Въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС, изменена с Регламент (ЕС) 2022/2036 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г., по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. Целта на измененията, предложени със ЗИД на ЗВПКИИП, е да въведат в националното законодателство изискванията на Директива 2014/59/ЕС, изменена с Регламент (ЕС) 2022/2036, по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, в съответствие със задължението по чл. 3, параграф 1 от регламента. Промените ще постигнат хармонизиране на националната правна рамка в областта на преструктурирането със съответните разпоредби в европейското законодателство. Цел 2 Въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1174 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. Целта на измененията, предложени със ЗИД на ЗВПКИИП, е да въведат в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2024/1174, с която се правят изменения в Директива 2014/59/ЕС по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. С измененията в режима на МИСКПЗ се предвижда дискреционна възможност за органите за преструктуриране при определени условия да могат да определят вътрешно МИСКПЗ на консолидирана основа за дъщерни дружества, които не са субекти за преструктуриране, но са дъщерни предприятия на субекти за преструктуриране и контролират други дъщерни предприятия, в рамките на същата група за преструктуриране. Посоченото ново правило има за резултат освобождаване на междинното предприятие от задължението да приспада експозиции към дъщерни дружества от групата в обхвата на консолидация на междинното предприятие, тъй като консолидацията би имала подобен ефект на този на приспадането. Предвидената дискреция за органите за преструктуриране е приложима независимо от структурата на банковата група (холдингова или оперативна), към която принадлежи междинното предприятие. Новите правила в Директива (ЕС) 2024/1174 относно определянето на вътрешно МИСКПЗ се предвижда да бъдат въведени чрез изменения в чл. 70а от ЗВПКИИП, в това число чрез въвеждане на нови ал. 4, 7 и 8 от посочената разпоредба. 8 В уредбата на институциите и дружествата, за които на етапа на планиране на преструктурирането е предвидено дейността им да бъде прекратена чрез производство по несъстоятелност, Директива (ЕС) 2024/1174 въвежда ново легално понятие – субект за ликвидация, симетрично на съществуващото легално понятие – субект за преструктуриране. Новите правила относно субектите за ликвидация се въвеждат чрез изменения в чл. 69б от ЗВПКИИП, в това число чрез ал. 3 - 9 от посочената разпоредба, както и чрез изменения в чл. 72б, ал. 7 от ЗВПКИИП и включване на легална дефиниция за субект за ликвидация в § 1, т. 71а от Допълнителните разпоредби на ЗВПКИИП. Цел 3 „Прецизиране на националната правна рамка в областта на преструктурирането с цел отстраняване на констатирани неточности и непълноти и привеждането ѝ в пълно съответствие с изискванията на Директива 2014/59/ЕС“ Предвиждат се технически и редакционни изменения в ЗВПКИИП, които имат за цел да отстранят неточностите и непълнотите при въвеждането на Директива 2014/59/ЕС в националното законодателство. В чл. 55, ал. 5, т. 7, в чл. 91, ал. 5 и в заглавието на чл. 90 се добавят думите „и приемливи задължения по чл. 89“, тъй като правомощието по чл. 89 от ЗВПКИИП се отнася до обезценяване и преобразуване на капиталови инструменти и приемливи задължения, а не само на капиталови инструменти. В чл. 52а, ал. 3 и чл. 101, ал. 6 думата „влогове“ се заменя с „отговарящите на условията влогове и по-специално влоговете“ с оглед синхронизиране с определението на понятието по чл. 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/49/ЕС. При определяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения по чл. 69а, в хипотезата на ал. 9, органът за преструктуриране прилага изискванията на ал. 7 и 8 от същия член, а не само на ал. 7, както е в настоящата редакция. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 относно европейските колегии за преструктуриране е прецизирана, така че да отговоря на съответната разпоредба от Директива 2014/59/ЕС. В приложение № 5 към чл. 28а, в т. 3, букви „а“ – „г“ след думите „чл. 69б – 69е“ се добавя уточнението „изразен като процентен дял от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013“. С въвеждането на това пояснение разпоредбата се прецизира и се привежда в стриктно съответствие с чл. 16a, параграф 6, ал. 1, т. а) – г) от Директива 2014/59/ЕС. В преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗВПКИИП се предвиждат технически и редакционни изменения в ЗКИ, които имат за цел да отстранят неточности и непълноти при въвеждането на Директива (ЕС) 2019/878 в националното законодателство. Цел 4 „Изпълнение на решението на ЕСПЧ от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005) и гарантиране на правото на защита на кредитна институция в производство по несъстоятелност“ За изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България“ и с цел да се гарантира правото на защита на кредитна институция в производството по несъстоятелност следва да се предвиди възможност за акционерите и лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори, да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ и да обжалват решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност. По-конкретно са необходими изменения и допълнения: - в чл. 11, ал. 4 от ЗБН да се предвиди правото на лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори от БНБ по чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции 9 (ЗКИ), да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност; - в чл. 16, ал. 1, изр. трето от ЗБН да се разшири кръга на лицата, които имат право на жалба срещу решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност до всички страни по делото, вкл. лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори от БНБ по чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ. Нормативни промени в изпълнение на цитираното решение на ЕСПЧ са предвидени като мярка и в Пътната карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския с съд по правата на човека (ЕСПЧ), приета с Решение на Министерския съвет № 586 / 06.08.2021 г. Цел 5 „Оптимизация на дейността на администрацията чрез заличаване на неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по банкова несъстоятелност“ За постигане на посочената цел и за решаване на проблем 4 е необходимо: - в разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 7 от ЗБН правомощието на министъра на финансите да предлага освобождаване на синдика да бъде заличено; - в разпоредбата на и чл. 32, ал. 6 от ЗБН, изречение трето относно задължението на синдика да изпраща ежемесечните отчети за дейността си на министъра на финансите да бъде заличено. 3. Заинтересовани страни: Заинтересованите страни могат да бъдат основно обособени в следните категории: По проблем 1 - 3: Преки заинтересовани страни: 1. Кредитните институции в Република България, клоновете на кредитни институции от държави членки на Европейския съюз и клонове на банки от трети държави - към 22.12.2023 г.: 17 кредитни институции, лицензирани в Република България, 6 клона на банки от държави членки на ЕС, oт които 1 клон на банка от трета държава; 2. Инвестиционните посредници в Република България - към 05.08.2024 г.: 37 инвестиционни посредници, лицензирани в Република България и 4 клона на инвестиционни посредници от трета държава; 3. Българската народна банка; 4. Комисията за финансов надзор. Косвени заинтересовани страни: 1. Фондът за гарантиране на влоговете в банките; 2. Фондът за компенсиране на инвеститорите; 3. Фондът за преструктуриране на банки; 4. Фондът за преструктуриране на инвестиционни посредници. По проблем 4: Преки заинтересовани страни: 1. Кредитни институции, лицензирани в Република България – 17 бр.; 2. Кредиторите на банка в несъстоятелност – не може да бъде дефиниран конкретен брой; Косвени заинтересовани страни: 1. Фондът за гарантиране на влоговете в банките; 10 2. Българската народна банка. По проблем 5: Преки заинтересовани страни: 1. Министърът на финансите и администрацията на Министерство на финансите; 2.Фондът за гарантиране на влоговете в банките; 3. Синдиците. Косвени заинтересовани страни: 1. гражданите и техните организации. 4. Варианти на действие по посочения проблем. Анализ на въздействията: По проблем 1 Необходимост от мерки за въвеждане в националното законодателство на разпоредби от Директива 2014/59/ЕС, изменена с Регламент (ЕС) 2022/2036 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г., по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (Регламент (ЕС) 2022/2036) Вариант 1„Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъде приета нормативна уредба за въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива 2014/59/ЕС, изменена с Регламент (ЕС) 2022/2036 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. ЗВПКИИП ще съдържа разпоредби, които ще противоречат или няма да съответстват на хармонизираната рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, установена с Директива 2014/59/ЕС и съответно изменена с Регламент (ЕС) 2022/2036. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се идентифицират положителни въздействия при прилагане на Вариант на действие 1 „Без действие“. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Нормативната уредба в националното законодателство няма да съответства на разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС, изменена с Регламент (ЕС) 2022/2036. Ще се създаде правна несигурност при определянето на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, особено в случаите на Г-СЗИ със стратегия за преструктуриране с множество входни точки, което може да доведе до различно третиране на кредитните институции и инвестиционните посредници, лицензирани в Република България в сравнение със субектите, установени в други държави – членки на ЕС. Ще е налице празнота по отношение на правомощията на органите за преструктуриране при определянето и прилагането на МИСКПЗ. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При избор на вариант 1 „Без действие“ не е налице въздействие върху малките и средните предприятия. 11 Административна тежест: При избор на вариант 1 „Без действие“ не следва промяна (вкл. увеличаване) на административната тежест за заинтересованите страни. Вариант 2 „Приемане на ЗИД на ЗВПКИИП“ Описание: При този вариант действащата нормативна уредба в областта на възстановяването и преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници ще бъде приведена в съответствие с измененията на Директива 2014/59/ЕС, въведени с Регламент (ЕС) 2022/2036, по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. В подготвения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници се предлагат изменения на чл. 69е, ал. 4 и чл. 71, ал. 6-8 от ЗВПКИИП, според които при изчисляване на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения за Г-СЗИ със стратегия за преструктуриране с множество входни точки, се вземат предвид и всички субекти от трети държави, които са част от Г-СЗИ и които, ако бяха установени в Европейския съюз, биха били субекти за преструктуриране. Наред с това, чрез измененията на чл. 69е, ал. 4 и чл. 71, ал. 6-8 от ЗВПКИИП се осигурява и прилагането на режима на приспаданията на позиции в приемливи за вътрешно МИСКПЗ инструменти по чл. 72д от Регламент (ЕС) № 575/2013. Чрез предложените изменения и допълнения на ЗВПКИИП ще се постигне: - съответствие между предвидените в Регламент (ЕС) № 575/2013 пруденциални изисквания за изчисляване на собствения капитал и приемливите задължения на глобалните системно значими институции с множество субекти за преструктуриране (със стратегия за преструктуриране с множество входни точки), от една страна, и регламентацията на МИСКПЗ за всички кредитни институции, установена в Директива 2014/59/ЕС, от друга страна; - съобразяване със Стандарта за общия капацитет за поемане на загуби, като при изчисляване на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения за Г-СЗИ със стратегия за преструктуриране с множество входни точки, се вземат предвид и всички субекти от трети държави, които са част от Г-СЗИ и които, ако бяха установени в Европейския съюз, биха били субекти за преструктуриране; С влизане в сила на предложените изменения и допълнения на ЗВПКИИП кредитните институции и инвестиционните посредници, лицензирани в Република България, ще функционират при нормативни условия, които са хармонизирани с условията в другите държави – членки на ЕС. Това от своя страна ще съдейства за синхронизирано определяне на МИСКПЗ в случаите на групи за преструктуриране на глобалните системно значими институции със стратегия за преструктуриране с множество входни точки. Промяната на законодателството е в интерес на правната сигурност и единния пазар. Със ЗИД на ЗВПКИИП не се предвижда създаването на нови режими, но се доразвиват редът и условията за определяне и прилагане на МИСКПЗ. Със ЗИД на ЗВПКИИП не се въвеждат нови и не се засягат съществуващи регистри. След влизане в сила на предложените изменения и допълнения на ЗВПКИИП при изчисляването на налаганото от органа за преструктуриране допълнително изискване за собствен капитал и приемливи задължения по отношение на определени кредитни институции и инвестиционни посредници (представляващи субекти за преструктуриране, които са част от една и съща Г-СЗИ със стратегия за преструктуриране с множество входни точки) ще следва да се вземат предвид и 12 всички субекти от трети държави (част от Г-СЗИ), които, ако бяха установени в Европейския съюз, щяха да бъдат субекти за преструктуриране. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант на действие 2 „Приемане на ЗИД на ЗВПКИИП“ с приемането на измененията в ЗВПКИИП националната уредба на възстановяването и преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници ще бъде приведена в съответствие с изискванията на Директива 2014/59/ЕС, изменена с Регламент (ЕС) 2022/2036. По отношение на кредитните институции и инвестиционните посредници, лицензирани в Република България, ще се прилагат нормативни изисквания относно МИСКПЗ, които са хармонизирани с изискванията в другите държави – членки на ЕС. Това от своя страна ще съдейства за синхронизирано определяне на МИСКПЗ в случаите на групи за преструктуриране на глобалните системно значими институции със стратегия за преструктуриране с множество входни точки и е в интерес на правната сигурност, защитата на конкуренцията и единния пазар. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се идентифицират негативни въздействия в случай на избор на Вариант на действие 2 „Приемане на ЗИД на ЗВПКИИП“. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Предложената промяна не е насочена спрямо малките и средни предприятия като отделен субект на регулация/обслужване. Административна тежест: Вариант 2 „Предприемане на мерки в националното законодателство, необходими за прилагане на изискванията на нормативен акт на органите на Европейския съюз“ няма значителен ефект върху административната тежест. Проблем 2. „Необходимост от мерки за въвеждане в националното законодателство на разпоредби от Директива (ЕС) 2024/1174 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения Вариант 1„Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъде приета нормативна уредба за въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1174 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. Законът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници ще съдържа разпоредби, които ще противоречат или няма да съответстват на хармонизираната рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, установена с Директива 2014/59/ЕС и съответно изменена с Директива (ЕС) 2024/1174. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се идентифицират положителни въздействия при прилагане на Вариант на действие 1 „Без действие“. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Нормативната уредба в националното законодателство няма да съответства на разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1174. Ще се създаде правна несигурност при определянето на минималното 13 изискване за собствен капитал и приемливи задължения, определено за субекти от групи за преструктуриране, които не са субекти за преструктуриране и основания за неравнопоставено третиране на структурите на банковите групи. Ще е налице празнота по отношение на правомощията на органите за преструктуриране при определянето и прилагането на МИСКПЗ. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При избор на вариант 1 „Без действие“ не е налице въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: При избор на вариант 1 „Без действие“ не следва промяна (вкл. увеличаване) на административната тежест за заинтересованите страни. Вариант 2 „Приемане на ЗИД на ЗВПКИИП“ Описание: При този вариант действащата нормативна уредба в областта на възстановяването и преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници ще бъде приведена в съответствие с Директива (ЕС) 2024/1174 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. В подготвения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници се предлагат изменения на чл. 69б, ал. 3-9 и чл. 72б, ал. 7 от ЗВПКИИП, които дават право на органа за преструктуриране при конкретни обстоятелства да определи за даден субект за ликвидация МИСКПЗ на индивидуална основа в размер, надхвърлящ размера, достатъчен за поемане на загубите. В § 1, т. 71а от допълнителните разпоредби на ЗВПКИИП е предложено включване на легална дефиниция на понятието „субект за ликвидация“. С измененията в чл. 70а от ЗВПКИИП - въвеждане на нови ал. 4, 7 и 8, се дава дискреция на органите за преструктуриране при определени условия да определят МИСКПЗ на консолидирана основа за дъщерни дружества, които не са субекти за преструктуриране, но са дъщерни предприятия на субекти за преструктуриране и контролират други дъщерни предприятия, в рамките на същата група за преструктуриране.. Чрез предложените изменения и допълнения на ЗВПКИИП в националното законодателство ще бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) 2024/1174, с която правилата за определяне и прилагане на МИСКПЗ се доразвиват съобразно особеностите на банковите групи и нивото на консолидация. Със ЗИД на ЗВПКИИП не се предвижда създаването на нови режими и не се въвеждат нови и не се засягат съществуващи регистри. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант на действие 2 „Приемане на ЗИД на ЗВПКИИП“ с приемането на измененията в ЗВПКИИП националната уредба на възстановяването и преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници ще бъде приведена в съответствие с изискванията на Директива 2014/59/ЕС, изменена с Директива (ЕС) 2024/1174. По отношение на кредитните институции и инвестиционните посредници, лицензирани в Република България, ще се прилагат особеностите на нормативни изисквания при определяне на МИСКПЗ, които са хармонизирани с изискванията в другите държави – членки на ЕС. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 14 Не се идентифицират негативни въздействия в случай на избор на Вариант на действие 2 „Приемане на ЗИД на ЗВПКИИП“. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Предложената промяна не е насочена спрямо малките и средни предприятия като отделен субект на регулация/обслужване. Административна тежест: Вариант 2 „Предприемане на мерки в националното законодателство, необходими за прилагане на изискванията на нормативен акт на органите на Европейския съюз“ няма значителен ефект върху административната тежест. Проблем 3 Констатирани неточности и непълноти в националната правна рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и необходимост от привеждането ѝ в пълно съответствие с правото на ЕС Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъде хармонизирана националната правна рамка по възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници с Европейската правна рамка и определени разпоредби oт Директива 2014/59/ЕС няма да бъдат въведени с точност в националното законодателство. Създават се рискове за неправилно прилагане на рамката за преструктуриране и неспазване на разпоребите на Директива 2014/59/ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се идентифицират положителни въздействия при този вариант. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че не бъдат приети необходимите нормативни промени, няма да бъде актуализирана националната правна рамка по възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и определени разпоредби от Директива 2014/59/ЕС няма да бъдат въведени изцяло и точно в националното законодателство. Някои разпоредби от ЗВПКИИП ще продължат да са в противоречие с Директива 2014/59/ЕС. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При избор на вариант 1 „Без действие“ не е налице въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: При избор на вариант 1 „Без действие“ не следва промяна (вкл. увеличаване) на административната тежест за заинтересованите страни. Вариант 2 „Приемане на ЗИД на ЗВПКИИП“ Описание: Чрез този вариант в националното законодателство ще бъдат приети мерки, чрез които ще се осигурят условия за ефективното и точно въвеждане на Директива 2014/59/ЕС. Измененията в ЗВПКИИП имат за цел отстраняване на технически неточности и подобряване на досегашната редакция на разпоредбите, така че да се постигне максимално съответствие с Директива 2014/59/ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант в националната правна рамка по възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници ще бъдат точно и изцяло въведени определени разпоредби на Директива 2014/59/ЕС с цел стриктно приложение на европейското законодателство. 15 Предложените редакционни и технически изменения в ЗВПКИИП спомагат за пълното и точно въвеждане в националното право на Директива 2014/59/ЕС. Промените ще имат положително въздействие върху ефективността на дейностите на органите за преструктуриране и заинтересованите страни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Субектите, попадащи в обхвата на ЗВПКИИП не се очаква да бъдат засегнати негативно от измененията. Не се очакват допълнителни разходи за заинтересованите лица. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При избор на вариант 2 не е налице специфично въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: При избор на вариант 2 не следва промяна (вкл. увеличаване) на административната тежест за заинтересованите страни. Проблем 4 „Липса на мерки за изпълнението на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005)“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариант “Без действие” означава да не бъдат предприемани нормативни промени за изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: По отношение на банките не са идентифицирани положителни въздействия. По отношение на кредиторите на банката в несъстоятелност и ФГВБ: Следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗБН решението на съда подлежи на незабавно изпълнение, а според чл. 16, ал. 2 от ЗБН обжалването на решението не спира неговото изпълнение, поради което запазването на ограничения кръг лица, които имат право да встъпят в производството и да обжалват решението на съда няма да доведе до забавяне на производството, съответно на удовлетворяването на кредиторите и ФГВБ от масата на несъстоятелността. Наред с това, съдът по несъстоятелност няма право на преценка относно състоянието на неплатежоспособност на банката. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗБН в искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност се посочват само основанието или основанията по чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, въз основа на които е отнет лицензът. Чл. 11, ал. 5 от ЗБН предвижда, че ако актът на БНБ за отнемане на лиценз е влязъл в сила, съдът открива производство по несъстоятелност за банката. От друга страна, с оглед възможността за обжалване на решението на съда по несъстоятелност относно определената дата на неплатежоспособност на банката, запазването на ограничен кръг страни, които имат право да встъпят в производството и да обжалват решението на съда за откриване на производството по несъстоятелност означава по-голяма сигурност относно определената от съда по несъстоятелност дата на неплатежоспособност на банката, която е от значение за отменителните искове по чл. 60 от ЗБН. По отношение на БНБ не са идентифицирани положителни въздействия. Следва да се има предвид, че обжалването на решението на съда по несъстоятелност на засяга валидността на акта на БНБ за отнемане на лиценз за банкова дейност. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Вариант 1 „Без действие“ би довел до неизпълнение на решението на ЕСПЧ, Република България ще продължи да бъде в нарушение на Конвенцията (поради липсата на надлежно процесуално 16 представителство на банката в производството по несъстоятелност) и ще остане под наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Това сериозно засяга имиджа на страната, която е цитирана като една от държавите членки на Съвета на Европа с най-висок брой неизпълнени решения, която все още има сериозни структурни или комплексни проблеми, някои от които не са били разрешени повече от 10 години. По отношение на банките този вариант няма да гарантира в достатъчна степен правото на защита в производство по несъстоятелност. По отношение на кредиторите на банката в несъстоятелност, ФГВБ и БНБ този вариант няма да доведе до отрицателни въздействия. Вариант 1 не предполага екологично въздействие върху заинтересованите страни. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При избор на вариант 1 „Без действие“ не е налице въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: При избор на вариант 1 „Без действие“ не следва промяна (вкл. увеличаване) на административната тежест за заинтересованите страни. Вариант 2 „Приемане на изменения в ЗБН в изпълнение на решението на ЕСЧП от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“. Описание: При този вариант се предлагат нормативни промени, с които се предвижда възможност за акционерите и лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори, да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ и да обжалват решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност. По-конкретно се предлагат изменения и допълнения: - в чл. 11, ал. 4 от ЗБН да се предвиди правото на лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори от БНБ по чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции , да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност; - в чл. 16, ал. 1, изр. трето от ЗБН да се разшири кръга на лицата, които имат право на жалба срещу решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност до всички страни по делото, вкл. лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори от БНБ по чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: По отношение на кредитните институции: При този вариант България ще съобрази нормативната рамка в областта на банковата несъстоятелност с решението на ЕСПЧ, като по този начин ще гарантира правото на защита на банка в производство по несъстоятелност. По отношение на кредиторите на банка в несъстоятелност, ФГВБ и БНБ не се идентифицират специфични положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: По отношение на кредитните институции не са идентифицирани отрицателни въздействия. 17 По отношение на ФГВБ и останалите кредитори на банка в несъстоятелност разширяването на кръга на лицата, които имат право да встъпят в производството и да обжалват решението на съда за откриване на производството по несъстоятелност означава по-ниско ниво на сигурност относно определената от съда по несъстоятелност дата на неплатежоспособност на банката, която е от значение за отменителните искове по чл. 60 от ЗБН. Вариант 2 не предполага екологично въздействие върху заинтересованите страни. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При избор на вариант 2 не е налице специфично въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: При избор на вариант 2 не следва промяна (вкл. увеличаване) на административната тежест за заинтересованите страни. За реализирането на вариант 2 не са необходими други мерки и не възникват допълнителни ангажименти за органите и структурите, участващи в процесите. С Вариант 2 не се въвеждат административни санкции и не се променят / не се въвеждат нови такси. С вариант 2 не се засягат съществуващи режими и услуги, и не се въвеждат нови такива. С предложените нормативни промени не се създадат нови регистри и не се засяга дейността на съществуващи регистри. Проблем 5 „Неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариант „Без действие“ би означавало да не бъдат предприети законодателни действия за отмяна на неприсъщите и необезпечени функции на министъра на финансите в производството по банкова несъстоятелност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: За министъра на финансите не са идентифицирани положителни въздействия от прилагането на вариант „Без действие“; За ФГВБ и синдиците не са идентифицирани положителни въздействия от прилагането на вариант „Без действие“; За гражданите и техните организации вариант „Без действие“ оставя възможността да отправят сигнали и запитвания до още един орган. Независимо от това следва да се има предвид, че и без изрична уредба получаването на сигнал или запитване при липса на компетентност на получаващата администрация води до задължение за изпращане до компетентния орган. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще бъдат запазени неприсъщите и необезпечени правомощия на министъра на финансите. Администрацията на Министерството на финансите ще бъде ангажирана с дейности по препращане на сигнал и искания за информация без реална възможност за отговор по същество. За ФГВБ и синдиците ще остане задължението да се отчитат пред още един орган. По отношение на ФГВБ това застрашава и изискването за независимост. За гражданите и техните организации вариант „Без действие“ забавя процеса на достъп до търсената информация, предвид необходимостта от изпращане на получаваните въпроси и сигнали по компетентност до ФГВБ – единственият орган, оправомощен да осъществява контрол относно законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдиците. Специфични въздействия: 18 е и не Въздействия налице Вариант Министърът освободени в възможност При Вариант Вариант банкова информация. Специфични Въздействия специфично При частност необходими участващи се въвеждат засяга върху малките и специфично въздействие Административна тежест: При административната тежест за 2 „Приемане на изменения Положителни на финансите и от неприсъщи функции посока и на общите усилия за фокусиране върху този вариант ще се производството по банкова 2 ще доведе до намаляване 2 ще доведе до по-голяма несъстоятелност, което Отрицателни идентифицирани отрицателни въздействия: върху малките и въздействие върху Административна тежест: избор на вариант 2 ще се за администрацията на други мерки и не в процесите. С Вариант въвеждат нови такси. С нови такива. С предложените дейността на съществуващи средните предприятия: При върху малките и средните избор на вариант „Без заинтересованите страни. в ЗБН“ (икономически/социални/екологични) администрацията на в производството по банкова за оптимизация на дейността основните задачи от компетентност гарантира независимостта на несъстоятелност. на административната яснота относно компетентните от своя страна ще ускори (икономически/социални/екологични) въздействия върху заинтересованите средните предприятия: При малките и средните предприятия. намали административната тежест Министерство на финансите. възникват допълнителни 2 не се въвеждат административни вариант 2 не се засягат нормативни промени регистри. избор на вариант „Без действие“ предприятия. действие“ не следва промяна въздействия: Министерство на финансите ще бъдат несъстоятелност. Този вариант на администрацията и ще на министъра на финансите. ФГВБ като контролен орган тежест за синдиците. органи в производството процеса на достъп до търсената въздействия: При този вариант не страни. избор на вариант 2 не е налице за заинтересованите страни, За реализирането на вариант 2 не ангажименти за органите и структурите, санкции и не се променят съществуващи режими и услуги, и не не се създадат нови регистри и не не на е даде в по са и в са / се се 5. Степени 5.1. По Сравняване на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на ЗИД на ЗВПКИИП“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1 Въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС, изменена с Регламент (ЕС) 2022/2036 на Европейския парламент и на Съвета 3) ниска 1) висока 19 от 19 октомври 2022 г. по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. т с о н с а к и ф Е Цел 1 Въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС, изменена с Регламент (ЕС) 2022/2036 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. 3) ниска 1) висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1 Въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС, изменена с Регламент 3) ниска 1) висока 20 (ЕС) 2022/2036 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. 5.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на ЗИД на ЗВПКИИП“ т с о н в и т к е ф Е Цел 2 Въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1174 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. 3) ниска 1) висока т с о н с а к и ф Е Цел 2 Въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1174 на Европейския 3) ниска 1) висока 21 парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2 Въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1174 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. 3) ниска 1) висока 5.3. По проблем 3: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на ЗИД на ЗВПКИИП“ т с о н в и т к е ф Е Цел 3 „Прецизиране на националната правна рамка в областта на преструктурирането с цел отстраняване на констатирани неточности и непълноти и привеждането ѝ в пълно съответствие с изискванията на Директива 2014/59/ЕС“ 3) ниска 1) висока 22 т с о н с а к и ф Е Цел 3 „Прецизиране на националната правна рамка в областта на преструктурирането с цел отстраняване на констатирани неточности и непълноти и привеждането ѝ в пълно съответствие с изискванията на Директива 2014/59/ЕС“ 3) ниска 1) висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 3 „Прецизиране на националната правна рамка в областта на преструктурирането с цел отстраняване на констатирани неточности и непълноти и привеждането ѝ в пълно съответствие с изискванията на Директива 2014/59/ЕС“ 3) ниска 1) висока 5.4. По проблем 4: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на изменения в ЗБН в изпълнение на решението на ЕСЧП от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“. т с о н в и т к е ф Е Цел 4 „Изпълнение на решението на ЕСПЧ от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005) и гарантиране на правото на защита на кредитна институция в производство по несъстоятелност“ 3) ниска 1) висока 23 т с о н с а к и ф Е Цел 4 „Изпълнение на решението на ЕСПЧ от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005) и гарантиране на правото на защита на кредитна институция в производство по несъстоятелност“ 3) ниска 2) средна т с о н а в у с а л г ъ С Цел 4 „Изпълнение на решението на ЕСПЧ от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005) и гарантиране на правото на защита на кредитна институция в производство по несъстоятелност“ 3) ниска 1) висока 5.5. По проблем 5: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на изменения в ЗБН“ т с о н в и т к е ф Е Цел 5 „Оптимизация на дейността на администрацията чрез заличаване на неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по банкова несъстоятелност“ 3) ниска 1) висока т с о н с а к и ф Е Цел 5 „Оптимизация на дейността на администрацията чрез заличаване на неприсъщи и необезпечени правомощия на 3) ниска 1) висока 24 министъра на финансите в производството по банкова несъстоятелност“ т с о н а в у с а л г ъ С Цел 5 „Оптимизация на дейността на администрацията чрез заличаване на неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по банкова несъстоятелност“ 3) ниска 1) висока 6. По По По в По и По и Избор Препоръчва Препоръчва При прецизиране пълно Препоръчва Препоръчва отношение тежест, на препоръчителен проблем 1: се избор на вариант съгласуваност, което обуславя проблем 2: се избор на вариант съгласуваност, което обуславя проблем 3: сравняване на вариантите на съгласуваност се постига чрез на националната съответствие с изискванията проблем 4: се избор на вариант несъстоятелност и се изпълнява съгласуваност, което обуславя проблем 5: се избор на вариант оптимизация на както и се гарантира ефективност, което обуславя вариант: 2, тъй като същият се неговото предимство пред вариант 2, тъй като същият се неговото предимство пред вариант действие се установи, че Вариант 2. При Вариант 1 правна рамка в областта на на Директива 2014/59/ЕС. 2, тъй като при него се гарантира решението на ЕСПЧ. Вариант неговото предимство пред 2, доколкото при него е налице дейността на администрацията и независимостта на ФГВБ. Вариант неговото предимство пред вариант отличава с висока ефективност 1. отличава с висока ефективност 1. най-голяма ефективност, ефикасност няма да бъде постигната целта преструктурирането и привеждането правото на защита на банката 2 се отличава с висока ефективност вариант 1. положителен ефект в резултат намаляване на административната 2 се отличава с висока ефикасност 1 „Без действие“. и и и за ѝ в по По 6.1. прилагането ☐Ще ☐Ще ☒Няма Промяна в административната на препоръчителния проблем 1 и 4: се увеличи се намали ефект тежест за физическите вариант (включително и юридическите лица по отделните проблеми): от 25 По проблем 5: ☐Ще се увеличи ☒Ще се намали ☐Няма ефект 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По проблем 1 и 2: ☒Да Предложеният законопроект засяга съществуващия режим за определяне и прилагане на МИСКПЗ. Подобрява се режимът на определяне на МИСКПЗ. ☐Не По проблеми 3-5: ☐Да ☒Не 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По проблеми 1-5: ☐Да ☒Не 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? По проблеми 1-5: ☐ Актът засяга пряко МСП ☒ Актът не засяга пряко МСП 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По проблеми 1-5: Не са идентифицирани рискове по прилагането на препоръчителните варианти. Не се очакват потенциални рискове от приемане на предложените промени в ЗИД на ЗВПКИИП. Разпоредбите на нормативния акт целят да доразвият действащата към настоящия момент правна уредба и да я адаптират към приетото европейско законодателство. 7. Консултации: По проблеми 1-5: ☒ Проведени са консултации По проблем 4 са проведени консултации с Министерството на правосъдието, БНБ и ФГВБ …………………………………………………………………..……………………… Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. 26 ☒Предстоят обществени консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, по проекта на закон за изменение и допълнение на ЗВПКИИП ще бъде проведено обществено обсъждане, като целесъобразните бележки и предложения ще бъдат взети под внимание. Законопроектът ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите и на портала за обществени консултации – www.strategy.bg . По законопроекта ще бъде проведено и съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. По проекта ще бъде изготвено и становище на РГ 26 „Финансови услуги“. Индикативен график – изработване на нормативния акт до края на месец юли 2024 г. Очаквано приемане на законопроекта от Министерския съвет – до края на месец октомври 2024 г. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? По проблеми 1 и 3 ☒Да ☐Не По проблеми 4 и 5 ☐Да ☒Не 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? По проблеми 1 - 5 10. Приложения: 11. Информационни източници: Проблем 1: L_2022275BG.01000101.xml (europa.eu) Проблем 2: L_202401174BG.000101.fmx.xml (europa.eu) Проблем 5: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7075 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: За Надя Даскалова, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ Дата: 06.08.2024 г. Подпис: 27

Проект З А К О Н за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (обн., ДВ, бр. 62 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2016 г., бр. 85, 91 и 97 от 2017 г., бр. 15, 20 и 106 от 2018 г., бр. 37 от 2019 г., бр. 12 от 2021 г., бр. 25 от 2022 г., бр. 8 и 85 от 2023 г. и бр. 13 от 2024 г.) § 1. В чл. 6, ал. 5 след думата „използването“ се добавя „на“. § 2. В чл. 28б, ал. 3, т. 4 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. § 3. В чл. 29, ал. 6, т. 13, б. „б“ думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. § 4. В чл. 55, ал. 5, т. 7 накрая се добавя „и приемливите задължения по чл. 89“. § 5. В чл. 66, ал. 2, т. 8 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. § 6. В чл. 69, ал. 9 думата „тяхната“ се заменя с „неговата“ и накрая се поставя запетая и се добавя „включително за решенията по чл. 70а, ал. 4“. § 7. В чл. 69а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 6: а) в т. 1 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“; б) в т. 3 думите „ал. 1 – 4“ се заменят с „ал. 1 – 5“ и думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. 2. В ал. 9, в текстa преди т. 1 след думите „ал. 7“ се добавя „и 8“. § 8. В чл. 69б се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 3, 4 и 5: „(3) Не се определя изискване по чл. 69, ал. 1 за субекти за ликвидация. (4) Органът за преструктуриране по чл. 2, съответно по чл. 3, може да прецени, че е обосновано да определи изискване по чл. 69, ал. 1 на индивидуална основа за субект за ликвидация в размер, който надхвърля размера, достатъчен за поемане на загубите в съответствие с ал. 2, т. 1. При преценката органът за преструктуриране взема предвид всяко възможно въздействие върху финансовата стабилност и върху риска от разпространение на проблемите във финансовата система, включително по отношение на капацитета за финансиране на ФГВБ. (5) В случаите по ал. 4 определеното изискване по чл. 69, ал. 1 се изпълнява от субекта за ликвидация чрез едно или повече от следните: 1. собствен капитал; 2. задължения, които отговарят на условията по член 72а от Регламент (ЕС) № 575/2013, с изключение на задълженията, посочени в член 72б, параграф 2, букви „б“ и „г“ от същия регламент; 3. задължения по чл. 69а, ал. 3.“ 2. Създават се ал. 6-9: „(6) За субектите за ликвидация, за които органът за преструктуриране не е определил изискване по чл. 69, ал. 1, не се прилагат член 77, параграф 2 и член 78а от Регламент (ЕС) № 575/2013. 1 (7) Освен в случаите по ал. 8, приспаданията по член 72д, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 не се прилагат за позициите в инструменти на собствения капитал и инструменти на приемливите задължения, емитирани от дъщерни институции, които са субекти за ликвидация, за които органът за преструктуриране не е определил изискване по чл. 69, ал. 1. (8) Субект по чл. 1, ал. 1, т. 1-5, който не е субект за преструктуриране, но е дъщерно предприятие на субект за преструктуриране или на субект от трета държава, който би бил субект за преструктуриране, ако беше установен в Европейския съюз, приспада позициите си в инструменти на собствения капитал в дъщерни институции, които принадлежат към същата група за преструктуриране и които са субекти за ликвидация, за които органът за преструктуриране не е определил изискване по чл. 69, ал. 1, когато съвкупният размер на тези позиции е равен на или надвишава седем процента от общия размер на собствения му капитал и задължения, отговарящи на условията за приемливост по чл. 70а, ал. 6. (9) Съвкупният размер на позициите в инструменти на собствения капитал по ал. 8, се изчислява ежегодно към 31 декември като средна стойност за предходните 12 месеца.“ 3. Досегашната ал. 3 се отменя. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 10 и в нея думите „и 3“ се заличават. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 11 и в нея думите „ал. 2 – 4“ се заменят с „ал. 2 – 10“. § 9. В чл. 69е, ал. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „6 - 8“ се заменят с „6 - 14“, а думите „субекта за преструктуриране, които принадлежат към една и съща Г-СЗИ“ се заменят с „Г-СЗИ субекта, които са част от една и съща Г-СЗИ и са субекти за преструктуриране или са субекти от трета държава, които биха били субекти за преструктуриране, ако бяха установени в Европейския съюз“. 2. В т. 1 накрая се добавя „или субект от трета държава, който би бил субект за преструктуриране, ако беше установен в Европейския съюз“. § 10. В чл. 70 се създава ал. 3: „(3) Не се включват в консолидацията по ал. 1 ипотекарните кредитни институции, учредени и регулирани съгласно законодателството на друга държава членка, които са финансирани с покрити облигации и не могат да приемат влогове, и които са освободени от минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения при условията на законодателството на тази държава членка, въвеждащо чл. 45а, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 173/190 от 12 юни 2014 г.).“ § 11. В чл. 70а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: 2 „(4) Органът за преструктуриране може да определи за дъщерно предприятие по ал. 1 или 2 съответното изискване по чл. 69б - 69д на консолидирана основа, когато прецени, че са изпълнени едновременно следните условия: 1. дъщерното предприятие отговаря на някое от следните условия: а) притежава се пряко от субекта за преструктуриране и едновременно: аа) субектът за преструктуриране е финансов холдинг майка от Европейския съюз или смесен финансов холдинг майка от Европейския съюз; бб) дъщерното предприятие и субектът за преструктуриране са установени в Република България и са част от една и съща група за преструктуриране; вв) субектът за преструктуриране не притежава пряко други дъщерни институции или дъщерни дружества по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5, за които се прилагат изискванията по ал. 1-3 или изискванията по чл. 69б – 69д; гг) приспаданията, изисквани съгласно член 72д, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013, биха засегнали непропорционално дъщерното предприятие; б) по отношение на дъщерното предприятие чл. 103а, ал. 2 от Закона за кредитните институции, съответно чл. 276, ал. 1, т. 11 от Закона за пазарите на финансови инструменти, се прилага само на консолидирана основа и определянето на съответното изискване по чл. 69б - 69д на консолидирана основа не би довело до надценяване на нуждите от рекапитализация на подгрупата, състояща се от субекти от съответния консолидационен периметър, за целите на чл. 69б, ал. 1, т. 2 и по- специално когато в рамките на същия консолидационен периметър преобладават субекти за ликвидация; 2. спазването на съответното изискване по чл. 69б - 69д на консолидирана основа вместо на индивидуална основа не засяга съществено: а) надеждността и осъществимостта на стратегията за преструктуриране на групата; б) способността на дъщерното предприятие да спазва определените му капиталови изисквания след упражняване на правомощията за обезценяване и преобразуване и в) адекватността на механизма за вътрешно прехвърляне на загуби и рекапитализация, включително обезценяването или преобразуването на съответните капиталови инструменти и приемливи задължения на дъщерното предприятие или на други субекти в групата за преструктуриране, в съответствие с чл. 89.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „съответно спазване“ се заменят с „прилагане“, а думите „в съответствие с“ се заменят с „при спазване на съответните изисквания по“. 3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея: а) в текста преди т. 1 думите „задължения и собствен капитал, както следва“ се заменят с „от следните“ и б) навсякъде думите „ал. 1 – 3“ се заменят с „ал. 1 – 4“. 4. създават се нови ал. 7 и 8: „(7) За субект по ал. 1 – 4, който спазва изискването по чл. 69, ал. 1 на консолидирана основа, размерът на собствения капитал и приемливите задължения включва следните задължения, емитирани в съответствие с ал. 6, т. 1 от дъщерно 3 предприятие, установено в Европейския съюз и включено в консолидацията на този субект: 1. задължения, емитирани под условие за закупуване от субекта за преструктуриране и закупени от него, пряко или непряко чрез други субекти в същата група за преструктуриране, които не са включени в консолидацията на субекта по ал. 1 – 4; 2. задължения, емитирани под условие за закупуване от съществуващ собственик на дялове или акции, който не е част от същата група за преструктуриране. (8) Размерът на задълженията по ал. 7 не може да надвишава сумата, получена, като от размера на изискването по чл. 69, ал. 1, приложимо към дъщерното предприятие, включено в консолидацията на субекта по ал. 1 – 4, се извади сборът на следните елементи: 1. задълженията, емитирани под условие за закупуване от субекта, спазващ изискването по чл. 69, ал. 1 на консолидирана основа, и закупени от него, пряко или непряко чрез други субекти в същата група за преструктуриране, които са включени в неговата консолидация; 2. размера на собствения капитал, емитиран в съответствие с ал. 6, т. 2.“ 5. Досегашната ал. 6 става ал. 9 и в нея в текста преди т. 1 думите „ал. 1 – 5“ се заменят с „ал. 1 – 8“. 6. Досегашната ал. 7 става ал. 10 и в нея в текста преди т. 1 думите „ал. 1 – 5“ се заменят с „ал. 1 – 8“. 7. Досегашната ал. 8 става ал. 11 и в нея в текста преди т. 1 думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 9“. 8. Досегашната ал. 9 става ал. 12 и в нея думите „ал. 8“ се заменят с „ал. 11“. § 12. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 навсякъде думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. 2. Алинея 6 се изменя така: „(6) Когато е орган за преструктуриране на субект за преструктуриране, който е Г-СЗИ субект и заедно с други субекти за преструктуриране или субекти от трета държава, които биха били субекти за преструктуриране, ако бяха установени в Европейския съюз, е част от една и съща Г-СЗИ, БНБ, съответно Комисията, участва в обсъждането и, когато е целесъобразно и в съответствие със стратегията за преструктуриране на Г-СЗИ, съгласува прилагането на чл. 72д от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и корекциите за свеждане до минимум или премахване на разликата между сбора на сумите по чл. 69е, ал. 4, т. 1 и по чл. 12а, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 за отделните субекти за преструктуриране или субекти от трети държави, и сбора от сумите по чл. 69е, ал. 4, т. 2 и по чл. 12а, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 575/2013.“. 3. В ал. 7 след думите „държави членки“ се добавя „или трети държави“, а след думите „експозиции между“ се добавя „различни“. 4. Алинея 8 се изменя така: „(8) В случаите по ал. 6 сборът от сумите по чл. 69е, ал. 4, т. 1 и по чл. 12а, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 за отделните субекти за преструктуриране или субекти от трети държави, които биха били субекти за преструктуриране, ако бяха 4 установени в Европейския съюз, не може да бъде по-малък от сбора от сумите по чл. 69е, ал. 4, т. 2 и по чл. 12а, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 575/2013.“. 5. Алинея 15 се отменя. § 13. В чл. 72, ал. 4 навсякъде думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. § 14. В чл. 72б се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. 2. В ал. 6, т. 1 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. 3. Алинея 7 се изменя така: „(7) Изискванията по ал. 1 и 6 не се прилагат за субектите за ликвидация, освен когато БНБ, съответно Комисията, в съответствие с чл. 69б, ал. 4 е определила изискване по чл. 69, ал. 1. В тези случаи съдържанието и честотата на задълженията за отчетност и оповестяване за субектите за ликвидация се определят от БНБ, съответно Комисията, като не могат да надхвърлят необходимото, за да се следи спазването на изискването, определено съгласно чл. 69б, ал. 4 и 5. Органите за преструктуриране съобщават задълженията за отчетност и оповестяване на субектите за ликвидация.“ § 15. В чл. 72в, ал. 1, т. 2 думите „28в“ се заменят с „28б“. § 16. В чл. 85, ал. 5 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 4“. § 17. В чл. 89, ал. 5 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. § 18. В заглавието на чл. 90 накрая се добавя „и приемливи задължения“. § 19. В чл. 91, ал. 5 след думите „преобразуване на капиталови инструменти“ се добавя „или приемливи задължения по чл. 89, ал. 5“, а след думите „тези капиталови инструменти“ се добавя „или приемливи задължения“. § 20. В чл. 93, ал. 1, т. 2 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“ и думите „ал. 1 - 4“ се заменят с „ал. 1 – 5“. § 21. В чл. 101, ал. 6 думата „влогове“ се заменя с „отговарящи на условията влогове и по-специално влогове“. § 22. В чл. 122 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Когато институция от трета държава или предприятие майка от трета държава има институция - дъщерно дружество или предприятие майка от Европейския съюз, лицензирани в Република България, както и дъщерни дружества или предприятия майки от Европейския съюз, установени в други държави членки, или значим клон, установен в Република България, както и значими клонове, установени в други държави членки, съответният орган за преструктуриране по чл. 2, ал. 1 или по чл. 3, ал. 1 и органите за преструктуриране на държавите членки, в които са установени дъщерните дружества, предприятията майки от Европейския съюз и значимите клонове създават европейска колегия за преструктуриране.“. 2. В ал. 5 думата „институции“ се заменя с „предприятия“. 3. В ал. 7 навсякъде думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. § 23. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: 5 а) създава се т. 5б: „5б. „Г-СЗИ субект“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 136 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“; б) в т. 56 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“; в) в т. 59 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 173/190 от 12 юни 2014 г.)“ се заличават; г) създава се нова т. 71а: „71а. "Субект за ликвидация" е: а) установено в Европейския съюз юридическо лице, по отношение на което планът за преструктуриране на групата или — за субекти, които не са част от група — планът за преструктуриране предвижда субектът да бъде прекратен чрез обичайно производство по несъстоятелност, или б) субект в рамките на група за преструктуриране, различен от субекта за преструктуриране, по отношение на който планът за преструктуриране на групата не предвижда упражняване на правомощия за обезценяване и преобразуване.“; д) досегашната т. 71а става т. 71б. 2. Параграф 4 се изменя така: „§ 4. Този закон въвежда изискванията на: 1. Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета; 2. Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и на Директива 98/26/ЕО (ОВ, L 150/296 от 7 юни 2019 г.); 3. Директива (ЕС) 2024/1174 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (OВ, L, 2024/1174 от 22 април 2024 г.) .“ 3. Създава се § 4б: „§ 4б. Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2036 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на Директива 2014/59/ЕС по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (ОВ, L 275/1 от 25 октомври 2022 г.).“ § 25. В приложение № 5 към чл. 28а, в т. 3 навсякъде след думите „чл. 69б – 69е“ 6 се добавя „изразен като процентен дял от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с чл. 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013“. § 26. Навсякъде в закона думите „чл. 31, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1093/2010“ се заменят с „чл. 31, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1093/2010“. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 27. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 от 2006 г., бр. 53 и 59 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 22, 41, 50, 61, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33 и 95 от 2016 г., бр. 91 и 103 от 2017 г., бр. 20 и 22 от 2018 г., бр. 33 и 83 от 2019 г., бр. 12 от 2021 г.; Решение № 8 от 2021 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 48 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 25 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 8: а) в ал. 1 думата „лицензията“ се заменя с „лиценза“; б) в ал. 4 навсякъде думата „лицензията“ се заменя с „лиценза“, а думите „нейното отнемане“ се заменят с „отнемането му“; в) в ал. 5 навсякъде думата „лицензията“ се заменя с „лиценза“. 2. В чл. 11: б) в ал. 7 думата „банката“ се заменя с „лицата по ал. 3 и 4“. 3. В чл. 12а: а) в ал. 2, т. 1 думите „отнета лицензия“ се заменят с „отнет лиценз, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3“; б) в ал. 6 изречение трето се заличава. 4. В чл. 13, ал. 4 след думите „на фонда“ се поставя запетая и се добавя „на лицата по чл. 11, ал. 3 и 4“. 5. В чл. 16, ал. 1 думите „квесторите или временните синдици на банката и Централната банка“ се заменят със „страните по делото“. 6. В чл. 29, ал. 1, т. 7 думите „или по предложение на министъра на финансите“ се заличават. 7. В чл. 32, ал. 6 изречение трето се заличава. 8. В чл. 92: а) в ал. 1 думата „лицензия“ се заменя с „лиценз“; б) в ал. 2 думите „условна лицензия“ се заменят с „лиценз“, а думата „лицензията“ се заменя с „лиценза“; 7 а) в ал. 3 думите „назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временни синдици“ се заменят с „лицата, които са я представлявали до датата на решението на Централната банка за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или до датата на назначаването на квестори по чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции или на временни управители по чл. 46, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.“; в) в ал. 3,изречение първо думите „условна банкова лицензия, която“ се заменят с „лиценз, който“, а в изречение второ думата „Лицензията“ се заменя с „Лицензът“; г) в ал. 7 думата „лицензията“ се заменя с „лиценза“. 9. В останалите текстове на закона думата „лицензията“ се заменя с „лиценза“. § 28. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 66, 84 и 85 от 2023 г. и бр. 13 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 90, ал. 6 думите „ал. 4 и 5“ се заменят с „ал. 2, 4 и 5“ . 2. В чл. 92a, ал. 1, т. 2 и чл. 92б, ал. 1, т. 2 в началото се добавя „мерките за третиране на всички важни въпроси и съществени констатации, свързани с надзора върху ликвидността и“. 4. В чл. 103a, ал. 2, т. 2 след думите „73а, ал. 1 и 2“ се поставя запетая и се добавя „чл. 73б“. 8

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон Закона за за изменение и допълнение на възстановяване и преструктуриране Становище по ред: Единствено съгласуване на кредитни институции и инвестиционни Номер и дата: 1 2 . 8 . 2 0 2 4 г . 0 4 .0 1 - 1 9 6 / 1 2 .0 8 .2 0 2 4 г . X посредници S ig n e d b y : V io le t a P e t r o v a Y o r d a n o v a В отговор на №: 03-00-786/06.08.2024 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. В този същността на последиците за отстраняване на преценка - формулирани отстраняването възникване на За да въпроса до какво на компетентните практика няма съответствие със системно значими входни точки, минималното съответно – (по 2024/1174 на Директива минималното въпроси). При потърсят и реални мерки, След на тези проблеми Относно раздел 1 „Проблем/проблеми раздел е необходимо да се проблема, какви са причините засегнатите и заинтересованите проблема. Във връзка с това проблем 4, е препоръчително да проблем 1 и проблем 2, а е на евентуални проблеми, а проблема, а не какъв е самият се преформулират проблем 1 и (до какви конкретни проблеми органи, нарушаване на права реализирани мерки за стандартите на ЕС по отношение институции, които са обект и методи за непряко записване изискване за собствен капитал проблем 2) не е осигурено Европейския парламент и на 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № изискване за собствен капитал такъв подход ще е възможно да опишат причините за тези проблеми които да осигурят съответствието формулиране на проблем 1 и е необходимо да се представи за решаване“: дефинира проблем/проблеми, за възникването страни, ако не обръщаме внимание, че се преформулират, тъй посочено какво е проблем 4 по-скоро проблем. проблем 2 например в правоприлагането, на определени групи привеждане на националното на пруденциалното на стратегия за на инструменти, и приемливи съответствие с Съвета от 11 април 2024 806/2014 по отношение и приемливи задължения се изведат реалните (например причина на уредбата на проблем 2 и посочване на тяхната същност и в да се опише каква е му, какви са/биха били се предприемат мерки за проблем 1, проблем 2 и по като към момента няма необходимо да се направи за насочва към причината за може да се отговори на ефективността на работа и др.) води това, че на законодателство в третиране на глобални преструктуриране с множество приемливи за покриване на задължения (по проблем 1) и разпоредби от Директива (ЕС) година за изменение на на някои аспекти на (и/или други подобни проблеми, след това да се е липсата на предприети национално ниво с тази в ЕС). причините за възникване конкретния случай – да се гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 опишат по-подробно какви са ангажиментите на страната във връзка със осигуряване на съответствие на националното законодателство с уредбата на ниво ЕС и какви са/биха били последствията за заинтересованите страни, ако не се предприемат мерки за преодоляване на това несъответствие (по проблем 1 и по проблем 2). Подобен подход може да се приложи и по отношение на проблем 4. Проблем 4, както е формулиран към момента, също насочва по-скоро не към проблем, а към причината за проблема, която реално е свързана с постановеното решение на ЕСПЧ и риска от това да има други осъдителни решения, ако не се предприемат конкретни мерки. Реално проблемът може да се изведе от мотивите на решението на ЕСПЧ. Видно от изложеното, проблем евентуално е, че не е осигурено правото на защита на кредитна институция в производството по несъстоятелност и разпоредбите в нашето законодателство относно представителството на банка в производството по несъстоятелност не отговарят на изискванията на чл. 6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (и/или друго). Липсата на предприети мерки може да бъде евентуална причина за проблема (интересите на определена група да останат незащитени в производството по несъстоятелност). Последиците, ако не се предприемат съответните мерки, могат да бъдат изведени например с отговор на въпроси като какво се очаква да се случи, ако не се извършат съответните нормативни промени и не се изпълнят цитираните в при представянето на проблема в оценката конкретни препоръки. Напомняме, че при представянето на проблемите в този раздел могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. II. Относно раздел 2 „Цели“: След дефиниране на проблемите в раздел 1 в този раздел, ако е необходимо, предлагаме да се дефинират цели, чието реализиране ще доведе до решаване на проблемите (в съответствие с новата им формулировка). За целта предлагаме също да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. III. Относно раздел 4 „Варианти на действие“: След актуализиране на информацията в предходните раздели от оценката в раздел 4 при представянето всички варианти и особено при представянето на Вариант 2 е необходимо да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Вариант 2 следва да се разработи в съответствие с тези насоки и като заключение да се включат направените към момента изводи относно необходимостта от предвиждане на финансови, организационни, технически и др. ресурси за реализиране на промените, да се опише как ще бъдат осигурени тези ресурси, какви са конкретните ангажименти на отделните структури в процеса, както и какви са основните идентифицирани въздействия за заитересованите страни. Видно от изложеното в оценката, предложеният законопроект засяга съществуващия режим за определяне и прилагане на МИСКПЗ. Във връзка с това е необходимо да се даде кратка информация относно уредбата на този режим, до каква степен става дума за режим по смисъла на Закона за ограничаване на административното регулиране и на административния контрол върху стопанската дейност (и/или друго). Видно от изложеното в оценката, необходими са и са предвидени промени и в други нормативни актове. Във връзка с това при представянето на Вариант 2, заедно с описанието какво съдържа варианта, какви нормативни промени се предвиждат в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и в другите закони, предлагаме да се посочат кои са съответните заинтересовани страни от промените и в другите нормативни актове и да се оценят ефектите за засегнатите и заинтересованите страни от гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 промените във всеки нормативен акт, както е направено за Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. IV. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите“: След актуализиране на информация в предходните раздели от оценката и особено след формулирането на целите в раздел 2 е необходимо раздел 5 също да се актуализира. V. Относно раздел 6.1., 6.2., 6.3., 6.4.: Напомняме, че заедно с избора на един от отговорите в тези раздели е необходимо за всеки отговор да се обоснове защо е избран съответния отговор като се даде по-подробна информация например защо се твърди, че препоръчителният вариант няма да засегне съществуващи регистри, няма ефект върху МСП и т.н. VI. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 1 2 .8 .2 0 2 4 г . X S ig n e d b y: Isk r e n Pa vlo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ

Проект! МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗИД на ЗВПКИИП) се предвиждат изменения и допълнения в националната правна рамка на преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници. I. Основни изменения, предлагани в ЗИД на ЗВПКИИП 1. Изменения, свързани с Регламент (ЕС) 2022/2036 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2014/59/ЕС по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (Регламент (ЕС) 2022/2036) 1 С Регламент (ЕС) 2022/2036 се въвеждат изменения в Регламент (ЕС) № 575/2013 (чл. 1 от Регламент (ЕС) 2022/2036) и Директива 2014/59/ЕС2 (чл. 2 от Регламент (ЕС) 2022/2036) във връзка с така наречения „подход за верижните структури“. Този подход включва конкретни правила за непряко записване на инструменти, приемливи за изпълнението на вътрешното минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИСКПЗ) в рамките на групи за преструктуриране, като по този начин се предотвратява двойното отчитане на тези инструменти и се осигурява функционирането на механизмите за поемане на загуби и рекапитализация в рамките на групата. Регламент (ЕС) 2022/2036 е насочен към осигуряване на съответствие на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013 с тези на Директива 2014/59/ЕС по отношение на изчисляването на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения за глобалните системно значими институции (Г-СЗИ) със стратегия за преструктуриране с 1 Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (Регламент (ЕС) № 575/2013). 2 Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета. множество входни точки. Доколкото измененията на Регламент (ЕС) № 575/2013 имат пряко и непосредствено действие на територията на Република България, проектът на ЗИД на ЗВПКИИП предвижда само изменения въвеждащи изискванията на чл. 2 от Регламент (ЕС) 2022/2036 относно промените в Директива 2014/59/ЕС. По-конкретно, в съответствие със Стандарта относно общия капацитет за поемане на загуби се предлагат изменения в чл. 69e, ал. 4 и чл. 71, ал. 6-8 от ЗВПКИИП, според които при изчисляване на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения за Г-СЗИ със стратегия за преструктуриране с множество входни точки, се вземат предвид и всички субекти от трети държави, които са част от Г-СЗИ и които, ако бяха установени в Европейския съюз, биха били субекти за преструктуриране. Наред с това, чрез посочените изменения се осигурява и прилагането на режима на приспаданията на позиции в приемливи за вътрешно МИСКПЗ инструменти по чл. 72д от Регламент (ЕС) № 575/2013. Изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2036 следваше да бъдат въведени в националното законодателство до 15 ноември 2023 г. 2. Изменения, свързани с въвеждане в националното законодателство на Директива (ЕС) 2024/1174 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения Директива (ЕС) 2024/1174 е насочена най-общо към осигуряване на условия за спазване на принципа на равнопоставеност между различните структури на банковите групи и пропорционално отразяване на някои рискове, установени при въвеждането на Регламент (ЕС) 2022/2036 и по-конкретно на механизма за приспадане на непряко записани инструменти за целите на изпълнение на МИСКПЗ, определено за субекти от групи за преструктуриране, които сами по себе си не са субекти за преструктуриране. За целта на органите за преструктуриране се дава дискреционна възможност да определят вътрешно МИСКПЗ на консолидирана основа за дъщерни дружества, които не са субекти за преструктуриране, но са дъщерни предприятия на субекти за преструктуриране и контролират други дъщерни предприятия, в рамките на същата група за преструктуриране. Посоченото ново правило има за резултат освобождаване на междинното предприятие от задължението да приспада експозиции към дъщерни дружества от групата в обхвата на консолидация на междинното предприятие, тъй като консолидацията би имала подобен ефект на този на приспадането. Предвидената дискреция за органите за преструктуриране 2 е приложима независимо от структурата на банковата група (холдингова или оперативна), към която принадлежи междинното предприятие. Новите правила в Директива (ЕС) 2024/1174 относно определянето на вътрешно МИСКПЗ се предвижда да бъдат въведени чрез изменения в чл. 70а от ЗВПКИИП, в това число чрез въвеждане на нови ал. 4, 7 и 8 от посочената разпоредба. По отношение на институциите и дружествата, за които на етапа на планиране на преструктурирането е предвидено дейността им да бъде прекратена чрез производство по несъстоятелност или за които не се предвижда упражняване на правомощия за обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти и приемливи задължения, Директива (ЕС) 2024/1174 въвежда ново легално понятие – субект за ликвидация, симетрично на съществуващото легално понятие – субект за преструктуриране. Наличието на яснота за това какво представлява субект за ликвидация е от съществено значение за правилното прилагане на механизма на приспадане, определяне на обхвата на консолидация и за изчисляването на МИСКПЗ за определени субекти. При определени обстоятелства органът за преструктуриране може да определи за даден субект за ликвидация МИСКПЗ на индивидуална основа в размер, надхвърлящ размера, достатъчен за поемане на загубите. Новите правила в Директива (ЕС) 2024/1174 относно институциите и дружествата, за които е предвидено прекратяване на дейността чрез производство по несъстоятелност, се въвеждат чрез изменения в чл. 69б от ЗВПКИИП, в това число чрез ал. 3 - 9 от посочената разпоредба, както и чрез изменения в чл. 72б, ал. 7 от ЗВПКИИП и включване на легална дефиниция за субект за ликвидация в § 1, т. 71а от Допълнителните разпоредби на ЗВПКИИП. Изискванията на Директива (ЕС) 2024/1174 следва да бъдат въведени в националното законодателство в срок до 13 ноември 2024 г. 3. Отстраняване на непълноти и прецизиране на разпоредби от ЗВПКИИП Със законопроекта се предлагат технически и редакционни изменения на разпоредби от ЗВПКИИП, обусловени от установени в хода на прилагането на нормативния акт неточности, както и непълноти при въвеждането в националното законодателство на Директива 2014/59/ЕС. Наличието на несъответствия между разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС и съответните от ЗВПКИИП създава предпоставки за неправилно прилагане на рамката за преструктуриране. 3 В чл. 101, ал. 6 думата „влогове“ се заменя с „отговарящи на условията влогове и по- специално влогове“ с оглед синхронизиране на разпоредбата с определението на понятието за „отговарящи на условията депозити“ съгласно чл. 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/49/ЕС. На следващо място, в чл. 55, ал. 5, т. 7, в чл. 91, ал. 5 и в заглавието на чл. 90 се добавят думите „и приемливи задължения по чл. 89“, тъй като правомощието по чл. 89 от ЗВПКИИП се отнася до обезценяване и преобразуване на капиталови инструменти и приемливи задължения, а не само на капиталови инструменти. Също така, се предлага допълнение съгласно което при определяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения по чл. 69а, в хипотезата на ал. 9, органът за преструктуриране следва да прилага изискванията на ал. 7 и 8 от същия член, а не само на ал. 7, както е в настоящата редакция. В допълнение, разпоредбата на чл. 122, ал. 1 относно европейските колегии за преструктуриране е прецизирана, така че да отговоря на съответната разпоредба от Директива 2014/59/ЕС. В приложение № 5 към чл. 28а, в т. 3, букви „а“ – „г“ след думите „чл. 69б – 69е“ се добавя уточнението „изразен като процентен дял от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013“. С въвеждането на това пояснение разпоредбата се прецизира и се привежда в стриктно съответствие с чл. 16a, параграф 6, ал. 1, т. а) – г) от Директива 2014/59/ЕС. В преходните и заключителните разпоредби към ЗИД на ЗВПКИИП се предвиждат технически и редакционни изменения в Закона за кредитните институции, които имат за 3 цел да отстранят неточности и непълноти при въвеждането на Директива (ЕС) 2019/878 в националното законодателство. 4 . Изменения в други закони, предлагани в ЗИД на ЗВПКИИП В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за изпълнението на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 2 юни 2016 г. по делото „„Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005) (МБТР срещу България) и на Пътна карта за 3 Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Директива 2013/36/ЕС по отношение на освободените субекти, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност, възнагражденията, надзорните мерки и правомощия и мерките за запазване на капитала 4 изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), приета с Решение на Министерския съвет № 586 / 06.08.2021 г., както и с необходимостта от отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка. 4.1. Изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „МБТР срещу България“ По делото „МБТР срещу България“ е установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията) по отношение правната рамка, приложена към банката-жалбоподател във връзка с процесуалните гаранции при отнемането на банковия ѝ лиценз. По делото е констатирано нарушение и на чл. 6, § 1 от Конвенцията по отношение на липсата на адекватно процесуално представителство на банката в производството по несъстоятелност, тъй като в рамките на процедурата по откриване на производство по несъстоятелност банката е била представлявана, както се изисква по закон, единствено от квестори, определени от Българска народна банка (БНБ). Действащата нормативна рамка и по-конкретно чл. 11, ал. 3 от ЗБН предвижда, че банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗБН временни синдици, или от упълномощени от тях лица. Чл. 11, ал. 4 от ЗБН предвижда ограничена възможност за встъпване в производството по разглеждане на искането на БНБ за акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на банката. За акционерите обаче не е предвидена възможност за обжалване на решението на съда по чл. 13, ал. 1 от ЗБН, с което се открива производството по несъстоятелност, обявява се неплатежоспособността на банката, определя се началната ѝ дата, банката се обявява в несъстоятелност, правомощията на органите ѝ се прекратяват и др. В тази връзка, през юни 2018 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа прие решение с конкретни препоръки към България за изпълнение на горецитираното решение и отново прикани българските власти да приемат законодателни мерки, регламентиращи независимото представителство на банката в производството по несъстоятелност в съответствие с Конвенцията. 5 Междувременно, през декември 2020 г. ЕСПЧ комуникира на българската държава жалби № 46564/15 и № 68140/16 – „Корпоративна търговска банка“ АД срещу България, които съдържат сходни оплаквания във връзка с правото на собственост и на справедлив съдебен процес. На 30.08.2022 г. ЕСПЧ постанови решението по делото „Корпоративна търговска банка“ АД срещу България“, по което наред с нарушение на чл. 1, Протокол № 1 към Конвенцията е установено и нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, тъй като интересите на КТБ не са били надлежно представлявани в производството за откриване на производство по несъстоятелност. В решението ЕСПЧ се произнася съгласно чл. 46, § 1 и § 2 от Конвенцията, предписвайки конкретни общи мерки, които да бъдат взети на национално ниво. В тази връзка след анализ на приложимото законодателство, ЕСПЧ изрично изтъква, че нарушението на чл. 6, § 1 от Конвенцията, свързано с начина на представителство на „Корпоративна търговска банка“ АД в процедурата за откриване на производство по несъстоятелност, произтича пряко от разпоредбите на чл. 11, ал. 3 ЗБН (обн. ДВ бр. 92/2002 г.) и чл. 16, ал. 1, in fine от ЗБН (§ 209 от решението). Предвид изложеното, с изменението на ЗБН се цели изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „МБТР срещу България“ и гарантиране правото на защита в производство по несъстоятелност, като се предвиди, че банката се представлява по делото от лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори. За тези лица, както и за акционерите с повече от 5 на сто от капитала на банката, които могат да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ, е предвидена нормативна възможност да обжалват решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност. В закона е уредено и призоваването на тези лица за делото, както и задължение на съда да им изпрати препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност. 4.2 Изменения свързани с необходимостта от отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка С промените в ЗБН, в сила от 24.03.2015 г. (ДВ, бр. 22 от 2015 г.), в чл. 29, ал. 1, т. 7 е предвидена допълнителна възможност Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, Фондът) да освобождава синдика по предложение на министъра на финансите, когато синдикът не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите. Същевременно не е предвиден ред, по който министърът на финансите да 6 следи за изпълнението на тези задължения, съответно за действия на синдика, с които последният би могъл да застраши интересите на кредиторите, нито правомощия в тази насока. Единственият документ, от който министърът се информира за дейността на синдика, е месечният му отчет (съгласно чл. 12а, ал. 6 и чл. 32, ал. 6 от ЗБН, ФГВБ публикува месечния отчет на временния синдик / синдика на интернет страницата си без информацията, защитена със закон, и същият отчет се изпраща на министъра на финансите). Описаната промяна в чл. 29, ал. 1, т. 7 от закона е конюнктурна и не съответства на логиката на цялостната уредба на отношенията във връзка с банковата несъстоятелност и правомощията на органите на несъстоятелността, включително не отчита спецификите на техния статут. Също така, ФГВБ е самостоятелно и независимо юридическо лице, създадено със Закона за гарантиране на влоговете в банките, чиято дейност се подчинява на изискванията на закона. Фондът е единственият орган, оправомощен да осъществява контрол относно законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдиците. Наред с друго, тези правомощия на ФГВБ са в пряка връзка с общата му функция да защитава интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност на банка, както и се основават на факта, че Фондът е най-големият кредитор в производство по несъстоятелност на банка. С предложените промени се цели постигане на консистентност на уредбата, съобразена с характера и правомощията на отделните органи, като се отменят неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по банкова несъстоятелност. II. Финансови средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени със ЗИД на ЗВПКИИП не водят до въздействие върху държавния бюджет на Република България. Предлаганите със законопроекта изменения не водят до увеличаване на административната тежест за заинтересованите страни. За прилагането на предложените нормативни промени не са необходими други мерки и не възникват допълнителни ангажименти, включително финансови, за органите и структурите, участващи в процеса. III. Очаквани резултати от прилагането Въвеждането в националното законодателство на измененията, предвидени в Директива 2014/59/ЕС по силата на Регламент (ЕС) 2022/2036 и Директива (ЕС) 2024/1174, цели развиване и адаптиране на действащата към момента правна уредба към приетото 7 европейско законодателство. Новите хармонизирани правила ще осигурят съответствие между предвидените в Регламент (ЕС) № 575/2013 пруденциални изисквания за изчисляване на собствения капитал и приемливите задължения на Г-СЗИ със стратегия за преструктуриране с множество входни точки и регламентацията на МИСКПЗ за всички кредитни институции, установена в Директива 2014/59/ЕС. Също така, ще гарантират, че непрякото записване на собствен капитал и приемливи задължения за целите на изпълнението на вътрешното МИСКПЗ се извършва по обоснован от пруденциална гледна точка ред, като се предотвратява двойното отчитане на приемливи за целите на вътрешното МИСКПЗ инструменти и се осигурява функционирането на механизмите за поемане на загуби и рекапитализация в рамките на групата. С Директива (ЕС) 2024/1174 се доразвива уредбата на МИСКПЗ като се дава възможност на органите за преструктуриране при определени условия да определят (вътрешно) МИСКПЗ на консолидирана основа за субекти от група за преструктуриране, които сами по себе си не са субекти за преструктуриране, и се въвеждат опростени изисквания по отношение на институциите и дружествата, за които в плановете за преструктуриране се предвижда прекратяване на дейността чрез производство по несъстоятелност или за които не се предвижда упражняване на правомощия за обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти и приемливи задължения (субекти за ликвидация). Тези субекти нямат задължение да спазват МИСКПЗ, освен ако органът за преструктуриране не реши друго. С влизане в сила на предложените изменения и допълнения на ЗВПКИИП кредитните институции и инвестиционните посредници, лицензирани в Република България, ще функционират при нормативни условия, които са хармонизирани с условията в другите държави членки на Европейския съюз. Това от своя страна е в интерес на правната сигурност и единния пазар в ЕС. В допълнение, приемането на предложените изменения и допълнения в ЗВПКИИП, целящи прецизиране на нормативната уредба, ще осигурят пълна хармонизация с европейското законодателство. С приемането на предложените с предходните и заключителни разпоредби на законопроекта изменения в ЗБН ще се постигне съобразяване на правната рамка в областта на банковата несъстоятелност с Конвенцията, като по този начин ще гарантира правото на защита на банка в производство по несъстоятелност. Наред с това ще бъде гарантирана независимостта на ФГВБ като контролен орган в производството по банкова 8 несъстоятелност и ще бъде постигната по-голяма яснота относно компетентните органи в производството по банкова несъстоятелност. IV. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Съгласно чл. 1, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (Директива (ЕС) 2015/1535), същата не се прилага за правилата, свързани с въпросите, които са предмет на законодателството на Съюза в областта на финансовите услуги, както са изброени неизчерпателно в приложение II към посочената директива. Наред с това, в законопроекта не се съдържат елементи и правила, които имат характеристиките на технически регламент по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535, включително няма технически спецификации, отнасящи се до предлагани на пазара продукти или услуги. В резултат на изложеното, не се налага нотифициране до Европейската комисия на посочения законопроект. 9

СПРАВКА за отразяване на получените предложения при обществените консултации на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници 1 Участник в обществената консултация Предложение / Мнение Приема/не приема предложението / мнението Мотиви Фонд за гарантиране на влоговете в банките В Преходните и заключителни разпоредби към законопроекта: § 27. В Закона за банковата несъстоятелност се правят следните изменения и допълнения: В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения: Създава се нова алинея 7: „(7) При прехвърляне на имуществени права, включени в масата на несъстоятелността, които са предмет на висящи съдебни производства, съдът по искане на някоя от първоначалните страни или на приобретателя на правото, конституира последния като страна и със съгласието на синдика освобождава банката от участие в делото. Ако приобретателят откаже да участва в делото, по искане на която и да е от досегашните страни то се прекратява.” Мотиви: 1.Промените в чл. 76 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) са свързани с Не приема Основната цел на ЗИД на ЗВПКИИП е да се въведат в националното законодателство измененията, предвидени в Директива 2014/59/ЕС по силата на Регламент (ЕС) 2022/2036 и Директива (ЕС) 2024/1174. Изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2036 следваше да бъдат въведени в националното законодателство в срок до 15 ноември 2023 г., а разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1174 следва да се въведат в срок до 13 ноември 2024 г. В Министерство на финансите постъпи официално уведомително писмо от Европейската комисия за процедура за нарушаване на ангажимента на страната да въведе в срок до 15 ноември 2023 г. изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2036 в националното си законодателство. Предложените в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта изменения и допълнения в 2 гарантиране на участието в искови производства на лица, придобили имуществени права, предмет на такива производства, при осребряване на масата на несъстоятелността. Към настоящия момент при прехвърляне на имуществени права, предмет на искови производства, приобретателят на правото би могъл да вземе участие в процеса единствено по реда на чл. 226 ГПК, като тази му възможност е ограничена от кратките срокове за привличане и встъпване на трети лица. За да замести главната страна, а именно банката в несъстоятелност, е необходимо съгласието на двете първоначални страни. С предложената нова алинея 7 се цели гарантиране участието на приобретателя на спорното право в процеса, независимо от етапа, на който делото се намира, и без значение от становището на останалите страни. Предложеното изменение не засяга правата на насрещната страна да иска заплащането на разноски, тъй като при заместване на банката, те ще се дължат от приобретателя на правото, а не от банката в несъстоятелност, която би отнесла вземането в реда по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. В случай че приобретателят не желае да понесе разноски, свързани със защитата на придобитото от него право, той би имал възможност да се противопостави на ЗБН са предмет на отделен Закон за изменение и допълнение на ЗБН, който е одобрен с РМС № 816 от 2022 г. и е внесен в 48-то Народно събрание. Предвид прекратяване на законодателните процедури от 48-то Народно събрание, законопроектът не е приет, което наложи включването на измененията в ЗБН в преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗВПКИИП. Важно е да се отбележи също, че по предложените изменения в ЗБН са проведени няколко обществени консултации (веднъж по ЗИД на ЗБН и два пъти по ЗИД на ЗВПКИИП) и съответно междуведомствени съгласувателни процедури по реда на чл. 32 от УПМСНА. Предложените oт ФГВБ допълнения в ЗБН са съществени и излизат извън обхвата на съгласуваните до момента разпоредби в ЗИД на ЗВПКИИП. В тази връзка налагат провеждането на обществени консултации по реда на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, както и по-широко обсъждане с Министерство на правосъдието и Българска народна банка. Това неоснователно ще забави процеса на приоритетно приемане на законопроекта. 3 конституирането си като главна страна. В този случай е предвидена възможност за досегашните страни да поискат прекратяване на делото. Така в основната хипотеза, при която ищец е банката в несъстоятелност, за нея ще отпадне необходимостта от продължително участие в съдебни дела с предмет вече осребрени имуществени права. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изр. първо изразът „в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределяне за неполучените или оспорените вземания.“ се заменя с израза „по отделна сметка, открита на името на фонда в банка, сумите по всички одобрени сметки за разпределяне, които не са получени или са заделени за оспорените вземания.“; 2. Създават се нови алинеи 2, 3 и 4: „(2) Фондът се разпорежда с депозираните суми, като изпълнява одобрените сметки за разпределяне от момента на откриване на банковата сметка по предходната алинея до изтичане на предвидените в закона срокове. (3) При възобновяване на производството по несъстоятелност по реда на чл. 111, наличните суми в сметката по ал. 1 се предават на синдика с разпореждане на председателя на фонда. (4) След изтичане на сроковете по ал. 2 и този по чл. 111, непотърсените суми Не приема Аргументите са изложени по-горе. 4 увеличават средствата на фонда за гарантиране на влоговете.“ Параграф 27 относно измененията в Закона за банковата несъстоятелност се прилага по отношение на производства по несъстоятелност, открити към датата на влизането му в сила. Мотиви: 2. Предложените промени в чл. 108 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) са необходими поради наличието на празнота в действащия закон и по-конкретно в Глава девета „Приключване на производството по несъстоятелност.“ Прегледът на съществуващия текст показва, че законодателят е заимствал разпоредби от търговската несъстоятелност без да отчита спецификите на производството по банкова несъстоятелност. Промените в чл. 108 от ЗБН целят изрично да се уреди на чие име се открива сметката, по която се съхраняват сумите по всички одобрени сметки за разпределяне, които не са получени или са заделени за оспорените вземания, както и да се посочи лицето и реда, по който ще се изпълняват одобрените сметки за разпределение от момента на откриване на банковата сметка до изтичане на предвидените в закона срокове, като се даде/осигури максимална защита на интересите на всички кредитори на несъстоятелната банка. 5 Съгласно предложението сметката, по която синдикът ще депозира сумите, ще се открива на името на Фонда и именно той ще се разпорежда с тях, като изпълнява всички одобрени сметки за разпределяне в посочения период. Именно на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, Фонда) са възложени тези отговорности, защото действащото законодателство е отредило водещата му роля на основен кредитор в производството по банкова несъстоятелност, който да защитава интересите на всички кредитори и да осъществява контрол относно законосъобразното и целесъобразно упражняване на правомощията на синдика (чл. 38 ЗБН). Фондът, чрез неговите органи – председател и УС, има редица правомощия в производството по банкова несъстоятелност, част от които са да назначава и освобождава синдика на банката, да осъществява контрол върху дейността му, да одобрява програмата за осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и да следи за нейното изпълнение, да одобрява изготвените от синдика частични сметки за разпределение, както и окончателната сметка за разпределение и др. Предвид извършваните от ФГВБ дейности, уредени в ЗБН и ЗГВБ, Фондът разполага и с необходимия капацитет да изпълни новите 6 отговорности, възложени му с промените в чл. 108 от ЗБН. Не на последно място, възлагането на допълните правомощия на Фонда е и икономически целесъобразно, защото няма да доведе до извършването на нови/допълнителни разноски по несъстоятелността.