Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи

Приложение № 1 към чл. 16 от Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на 1 въздействието 1 Приета с ПМС № 301 от 14.11.2016 г. Обн. ДВ. бр.91 от 18 ноември 2016 г., изм. ДВ. бр.5 от 17 януари 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 29 септември 2020 г. 2 Образецът на частична предварителна оценка на въздействието е в сила от 1 януари 2021 г. 3 Приет с Решение на МС № 344/22.05.2022 г. Частична предварителна 2 оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи За включване в законодателната програма на Министерския съвет за периода: Дата: Лице за контакт: Калоян Симеонов Телефон и ел. поща: 02/ 9859 2479; e-mail: k.simeonov@minfin.bg Мадлен Манчева 02 / 9859 2482; e-mail: m.mancheva@minfin.bg Надя Даскалова 02 / 9859 2469; e-mail: n.daskalova@minfin.bg 1. Проблеми за решаване: Проблем 1 „Националната правна рамка в съответствие с Националния план за необходимо адаптиране с оглед предстоящото Въвеждането на еврото като парична единица основание Решение на Съвета на Европейския България, прието в съответствие с чл. 140, Европейския съюз, изисква промени в адаптирането му към новата парична единица. В 3 еврото в Република България са идентифицирани отношение на банковото законодателство, в т.ч. Изпълнението на мерките от Националния план въвеждане на еврото в Република България подготовка на страната ни за членство в еврозoната. С новия Закон за Българската народна банка (Oбн., в Решение на Съвета на Европейския съюз за обезпечава правната интеграция на българската на еврото като парична единица на Република правните несъответствия, отчетени в Докладите (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) за 2022 конвергенция сa изготвени от ЕЦБ и ЕК на ЕС (ДФЕС). областта на плащанията не е приведена в пълно въвеждане на еврото в Република България и е въвеждане на еврото в страната“ на Република България, което ще се осъществи на съюз за приемането на еврото от Република параграф 2 от Договора за функционирането на действащото национално законодателство с оглед тази връзка в Националния план за въвеждане на необходимите изменения, включително по и на платежните услуги и платежните системи. се следи регулярно от Координационния съвет за с оглед завършването навреме на техническата ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от датата, посочена приемането на еврото от Република България) се централна банка в Евросистемата при въвеждане България. Посредством акта се преодоляват за конвергенция на Европейската централна банка г., както и в предходни доклади. Докладите за основание чл. 140 от Договора за функциониране на 4 Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО 5 Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО 2 Чрез приетия на 07.08.2024 г. Закон за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България. Конкретно с оглед платежните услуги и системи ЗВЕРБ урежда правилата за двойното обозначаване при предоставяне на финансови услуги, превалутирането на сметки и изпълнението на платежни операции. Същевременно чрез преходните и заключителните разпоредби на акта референциите към стойности в левове в редица закони се заменят с такива в евро в съответствие с предвидения в Националния план за въвеждане на еврото в Република България подход. С оглед отразяването на всички промени, които ще настъпят в областта на платежните услуги в България след замяната на лева с еврото като национална валута и в изпълнение на мерките, залегнали в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, беше изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) С предложените в закона промени ще се адресират неточности и непълноти, свързани с: 1.1. В действащата уредба липсва съответствие в техническото представяне на съответни 4 стойности в евро, съгласно съответните разпоредби на Директива (ЕС) 2015/2366 и Директива 5 2009/110/ЕО . В допълнение, съгласно изискванията на ЕЦБ, след решение на Съвета на Европейския съюз за въвеждане на еврото в България, БНБ трябва да въведе разпоредбите на Правилата на TARGET относно предоставяне на кредит, които са приложими за централни банки от Евросистемата. 1.2. Липса на хармонизация на надзорните практики на Българската народна банка (БНБ) в областта на платежния надзор с практиките на Евросистемата във връзка с надзора върху лицата, управляващи функционирането на електронни платежни инструменти, схеми и споразумения. Съгласно чл. 127, параграф 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 3.1. от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка една от основните задачи на централните банки е да насърчава нормалното функциониране на платежните системи. Безопасността и ефективността на платежната система е от съществено значение за стабилността и доброто функциониране на финансовата система и допринасят за доверието във валутата. Терминът „платежна система“ включва както отделните платежни системи, така и наборът от електронни платежни инструменти, които позволяват прехвърляне на стойност между крайни ползватели (платци и получатели), схемите, определящи стандартизирани процедури за такива електронни платежни инструменти и споразуменията, предоставящи функционалности, поддържащи използването на електронните платежни инструменти и не на последно място услугите, предоставяни от доставчиците на платежни услуги. На 15 ноември 2021 г. Управителният съвет на ЕЦБ е приел Рамката за надзор над електронните платежни инструменти, схемите и споразуменията (PISA Framework), съгласно която лицата, които управляват електронните платежни инструменти, схеми и споразумения за плащане, които използват валута евро, минават под надзора на Евросистемата и евентуално на самата ЕЦБ, когато са достигнати определени количествени прагове. Към момента българското законодателство има изисквания за надзор по отношение на доставчиците на платежни услуги и над операторите на платежни системи, но липсата на правна уредба по отношение на надзора над лицата, управляващи функционирането на електронни 6 Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции 3 платежни инструменти, схеми и споразумения. Тази празнота ще попречи на пълното интегрирането на БНБ в дейностите на Евросистемата, свързано с насърчаване нормалното функциониране на платежните системи след приемането на еврото като валута в Република България. На следващо място, ако БНБ не хармонизира надзорните си практики с Евросистемата по отношение на надзора над лицата, установени в Република България, управляващи функционирането на електронни платежни инструменти, схеми и споразумения, ще бъде налице неравнопоставеност спрямо такива лица, установите в други държави от еврозоната, които извършват същата дейност. Не на последно място, липсата на надзорни правомощия на БНБ ще засегне неблагоприятно и ползвателите на електронни платежни инструменти, схеми и споразумения, доколкото Рамката за надзор на Евросистемата предвижда изисквания към правната сигурност, управлението, управлението на риска, ефективността и др. Проблем 2 „Констатирани неточности и непълноти в националната правна рамка в областта на плащанията, включително във връзка с обезпечаване на ефективното осъществяване на платежния надзор, както и липса на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/886“ Сега действащото законодателство в областта на платежните услуги въвежда в националната правна рамка редица изисквания на европейски правни актове. Сред тях са директивата за платежните услуги (Директива (ЕС) 2015/2366), директивата за електронни пари (Директива 6 2009/110/ЕО), директивата за платежните сметки (Директива 2014/92/ЕС ) и др. В допълнение, ЗПУПС и съответната подзаконова нормативна база регламентират осъществявания от БНБ надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на доставчиците на платежни услуги и на издателите на електронни пари в страната. В резултат от натрупания опит в осъществяването на платежния надзор, както и във връзка с необходимостта от предвиждане на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/886 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година за изменение на регламенти (ЕС) № 260/2012 и (ЕС) 2021/1230 и на директиви 98/26/ЕО и (ЕС) 2015/2366 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро (Регламент (ЕС) 2024/886), се налагат съответни изменения в ЗПУПС. 2.1. Констатирани непълноти в националната правна рамка в областта на плащанията при транспонирането на отделни разпоредби от Директива (ЕС) 2015/2366. В ЗПУПС не са прецизирани предвидените в Директива (ЕС) 2015/2366 задължения, свързани с изискванията за незабавно уведомяване на компетентните органи на изпращащите държави членки за определени нарушения, извършени от платежни институции или дружества за електронни пари, осъществяващи дейност на територията на Република България, за предприемане на надзорни мерки, едновременно с презграничното сътрудничество и до предприемането на мерки от страна на компетентните органи на държавите членки по произход, както и за предварително и без неоснователно забавяне уведомяване на съответните компетентни органи за наложените надзорни мерки. 2.2. Установени са неточности и непълноти в хода на осъществяването на платежния надзор, в частност необходимост от изменение и допълнение на определени разпоредби, с цел създаване на допълнителни механизми и подобряване на отделни аспекти при осъществяването на платежния надзор и предоставянето на определен вид платежна сметка, свързани с: - изискванията към размера на средствата от собствения капитал на платежна институция и дружество за електронни пари, които те могат да използват за отпускане на кредити, свързани с платежните услуги по чл. 4, т. 4 или т. 5 от ЗПУПС; - постигане на съответствие на нормативно определения кръг от органи, на които може да бъде предоставяна информация, представляваща професионална тайна по чл. 159, ал. 1, т. 6 от ЗПУПС, 4 с предвидения в проекта на Съвместни насоки за създаването на система на Европейските надзорни органи за обмен на информация, относима към оценката на надеждността и пригодността на лицата, притежаващи квалифицирано дялово участие, на директорите и лицата, заемащи ключови позиции във финансови институции и участници на финансовите пазари от компетентните органи, и обезпечаването на възможността за предоставяне на информация от страна на БНБ във връзка с тези насоки; - условията и реда за ползване на платежна сметка за основни операции при облекчени условия от страна на потребителите; - едно от условията по чл. 121, ал. 2, т. 5 от ЗПУПС, при които банка може едностранно да прекрати рамков договор за платежна сметка за основни операции. Посочените проблеми не могат да бъдат решени в рамките на съществуващото национално законодателство или чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 2.3. Без приемането на Регламент (ЕС) 2024/886 няма да бъде изпълнен ключов ангажимент от Стратегията на Комисията за плащанията на дребно за 2020 г., чиято цел е пълното навлизане в практиката на незабавните кредитни преводи в ЕС. Единствено чрез тяхното широко разпространение и бързо увеличаване на ниво ЕС могат да бъдат реализирани изцяло мрежовите ефекти на незабавните кредитни преводи в евро, които да доведат до значителни ползи като повишена икономическа ефективност за ползвателите и доставчиците на платежни услуги, намалена пазарна концентрация, повишена конкуренция и избор на електронни плащания, по- специално за презграничните плащания в точката на взаимодействие. Вече съществуват отделни национални регулаторни решения за разширяване на използването на незабавни кредитни преводи в евро, включително чрез засилване на защитата на ползвателите срещу изпращане на средства до нежелан получател или чрез конкретизиране на процеса на спазване на задълженията, произтичащи от приети от ЕС ограничителни мерки. Различията при тези национални регулаторни решения обаче създават риск от фрагментация на вътрешния пазар и съответно до увеличаване на разходите за спазване на изискванията поради различните национални изисквания и до по-трудно изпълнение на презграничните незабавни кредитни преводи. Следователно, за да се предотврати възникването на такива пречки, са необходими единни правила за незабавните кредитни преводи в евро, включително презграничните такива. Ефективното разпространение на незабавните кредитни преводи в евро е възможно само след адресирането на някои допълнителни рискове и проблеми: - рискове от потенциално повишаване на размера на налаганите такси за изпълнение на незабавни кредитни преводи в евро, което да демотивира клиентите от ползването им; - несигурност от страна на потребителите във връзка с липсата на надеждни и актуални мерки за разкриване и предотвратяване на платежните измами; - неефективни механизми за проверка относно спазването на задълженията, произтичащи от ограничителните мерки, приети от ЕС в съответствие с член 215 ДФЕС спрямо лица, органи или образувания, по отношение на които е наложено замразяване на активи или забрана за пряко или непряко предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на тяхно разположение или в тяхна полза; - невъзможност за пряко участие на платежните институции и дружествата за електронни пари в платежни системи с окончателност на сетълмента, което води до тяхното неравнопоставено третиране спрямо банките. Посочените проблеми не могат да бъдат решени в рамките на съществуващото национално законодателство или чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Приемането на мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2024/886 чрез 5 ЗПУПС ще способства за по-широкото разпространение на незабавните кредитни преводи в евро едновременно с гарантиране на интересите на ползвателите на платежни услуги. Проблем 3 „Липса на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/606 за изменение на Регламент (ЕС) 2015/760 по отношение на изискванията, свързани с инвестиционните политики и условията за дейността на европейските фондове за дългосрочни инвестиции, и обхвата на допустимите инвестиционни активи, изискванията за състава на портфейла и за диверсификацията, както и заемането на парични средства и други правила на фондовете“ Основната цел на Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (Регламент (ЕС) 2015/760) е осигуряването на правна рамка относно дейността на европейските фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ), които осигуряват финансиране за продължителен срок за различни инфраструктурни проекти, за нелиствани дружества или за листвани малки и средни предприятия (МСП). След прилагането на Регламент (ЕС) 2015/760 са констатирани недостатъчният ръст на броя на ЕФДИ в Съюза, малкият размер на нетните активи и малкият брой юрисдикции, в които са установени ЕФДИ. Същевременно, на европейско ниво е констатирано, че към настоящия момент липсва необходимата осведоменост и познания от страна на непрофесионалните инвеститори по отношение на този вид фондове поради твърде строгите изисквания за инвестиции в тези фондове. Тези проблеми следва да бъдат преодолени с цел ЕФДИ да станат по-достъпни и привлекателни сред непрофесионалните инвеститори. С приемането на Регламент (ЕС) 2023/606 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2015/760 по отношение на изискванията, свързани с инвестиционните политики и условията за дейността на европейските фондове за дългосрочни инвестиции, и обхвата на допустимите инвестиционни активи, изискванията за състава на портфейла и за диверсификацията, както и заемането на парични средства и други правила на фондовете (Регламент (ЕС) 2023/606) се цели отстраняването на горепосочените слабости и улесняване набирането и насочването на капитал към дългосрочни инвестиции в реалната икономика, включително към инвестиции, които насърчават Европейския зелен пакт и други приоритетни области, и да гарантира, че капиталовите потоци са насочени към проекти, които ориентират икономиката на Съюза по пътя към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Посочените проблеми не могат да бъдат решени в рамките на съществуващото национално законодателство или чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. С приемане на мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2015/760 чрез Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ) ще се улесни предлагането на акции или дялове на ЕФДИ на непрофесионални инвеститори. Към настоящия момент Комисията за финансов надзор не е издавала разрешения за ЕФДИ в България. 2. Цели: Цел 1 „Адаптиране на националната правна рамка в областта на плащанията във връзка с предстоящото въвеждане на еврото в страната, в съответствие с Националния план за въвеждане на еврото в Република България“ За постигане на посочената цел и за решаване на проблем 1 е необходимо адаптиране на нормативната база, регламентираща предоставянето на платежни услуги и дейността на платежните системи в страната, за да се обезпечи безпроблемното въвеждане на еврото като парична единица на Република България. 1.1. Осигуряване на техническото представяне на съответните стойности в ЗПУПС в евро в съответствие с Директива (ЕС) 2015/2366 и Директива 2009/110/ЕО. Предвиждане на всички необходими законодателни изменения в областта на банковото законодателство, в т.ч. на 7 Приет с Решение на МС № 344/22.05.2022 г. 6 платежните услуги и платежните системи, идентифицирани в Националния план за въвеждане на 7 еврото в Република България . 1.2. Хармонизиране на предвидените в националната правна рамка надзорни практики на БНБ в областта на платежния надзор върху лицата, управляващи функционирането на електронни платежни инструменти, схеми и споразумения, с практиките на Евросистемата. С това се цели да се спомогне интегрирането на БНБ във функциите на Евросистемата, да се гарантира равнопоставеното третиране на лицата, управляващи функционирането на електронни платежни инструменти, схеми и споразумения, както и да се постигнат ползи за ползвателите им. Последното ще допринесе цялостно за нормалното функциониране на платежните системи след приемането на еврото като валута в Република България. Приемането на акта е в съответствие с намеренията на България за присъединяване към еврозоната и приетия в тази връзка Национален план за въвеждане на еврото в Република България. Цел 2 „Актуализиране и прецизиране на националната правна рамка в областта на плащанията във връзка с осъществяването на платежния надзор и въвеждането на мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕС) 2024/886“ Целите, поставени с предложените нормативни промени, са привеждане на националното законодателство в пълно съответствие със законодателството на ЕС и създаване на предпоставки за осъществяване на ефективен платежен надзор. За постигане на посочените цели и за решаване на проблем 2 следва да бъде прецизирана правната рамка в областта на плащанията, като се направят изменения в Закона за платежните услуги и платежните системи с цел стриктно приложение на съответните европейски правни актове и подпомагане осъществяването на платежен надзор върху операторите на платежни системи, доставчиците на платежни услуги и издателите на електронни пари в страната. 2.1. Осигуряване на пълно съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/2366 относно времевите изисквания по отношение на задълженията на БНБ като компетентен орган при констатирани нарушения от платежна институция, извършваща дейност в РБ, при налагане на надзорни мерки по чл. 33, ал. 12 от ЗПУПС, както и във връзка с предприемането на надзорни мерки по чл. 169 и чл. 170, ал. 1, т. 2 – 4 от ЗПУПС спрямо платежна институция, извършваща дейност на територията на Република България. 2.2. Прецизиране на текстове по необходимост, идентифицирана от надзорните органи в хода на осъществяването на платежния надзор. Последните ще осигурят допълнителни механизми и подобряването на отделни аспекти при осъществяването на платежния надзор. 2.3. С приемането на Регламент (ЕС) 2024/886 е изпълнен ключов ангажимент от Стратегията на Комисията за плащанията на дребно за 2020 г., чиято цел е пълното навлизане в практиката на незабавните кредитни преводи в ЕС. С регламента е направено изменение в Регламент (ЕС) № 260/2012 от 2012 г. (с който на практика е регламентирана нормативно единната зона за плащания в евро - SEPA), в който вече се съдържат общи разпоредби за всички кредитни преводи в евро, като се добавят специфични разпоредби за незабавни плащания в евро (SEPA Instant Credit Transfer). Основната цел на нормативните изменения е да се осигури разпространението на незабавните плащания в евро, доколкото Регламент (ЕС) 2024/886 предвижда задължение за всички доставчици на платежни услуги, които предоставят кредитни преводи в евро, да обезпечат и предлагането и на услугата за незабавни кредитни преводи в евро. За последната са определени редица технически изисквания, включително възможност за получаване на платежни нареждания и за осигуряване на достъп до незабавните кредитни преводи в евро 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, без възможност за ограничения само до работни дни. Това отличава този вид плащания от другите кредитни преводи в евро, които се обработват от доставчиците на платежни услуги само в работно 7 време, като средствата могат се превеждат на получателя до края на следващия работен ден. Незабавните плащания представляват ключова технологична иновация в областта на платежните услуги, тъй като позволяват освобождаване на средства, блокирани във финансовата система, да станат незабавно достъпни за потребление и инвестиции от страна на потребителите и предприятията. Необходимо е обезпечаване на прилагането на Регламент (ЕС) 2024/886, чрез който ще бъдат адресирани някои допълнителни рискове и проблеми, както следва: - ограничаване на размера на налаганите такси за изпълнение на незабавни кредитни преводи в евро; - въвеждане на задължение за проверка за съответствие между името на получателя и идентификатора на сметката като ефективна мярка срещу определени видове наблюдавани на пазара измами; - установяване на задължение за проверка на клиентите за включването им в санкционни списъци; - предоставяне на възможност за пряко участие на платежните институции и дружествата за електронни пари в платежните системи с окончателност на сетълмента, с оглед обезпечаване на предоставянето на незабавни кредитни преводи в евро по ефективен и конкурентен начин, както и с оглед гарантиране на равнопоставеност между банките и останалите доставчици на платежни услуги. Цел 3 „Въвеждане на мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/606“ В националното законодателство следва да се въведат мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/606, с оглед създаването на благоприятни условия за предлагането на акции или дялове на ЕФДИ на непрофесионални инвеститори. В тази връзка се предвиждат промени в ЗДКИСДПКИ, с които се въвеждат мерките, необходими за разширяване на достъпа на непрофесионалните инвеститори до ЕФДИ. За целта се въвежда изискване за прилагане на правилата за управление на продукти, установени в Директива 2014/65/ЕС от страна на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове с произход от България или друга държава членка, както и изискване за извършване на тест за пригодност по отношение на непрофесионалните инвеститори когато се предлагат акции или дялове на ЕФДИ. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1 Смяната на официалната парична единица в България, преминаването към плащания в евро и произтичащото от това присъединяване към инфраструктури, процедури и практики, действащи в еврозоната, засягат практически всички физически и юридически лица в страната – ползватели на платежни услуги, доставчиците на платежни услуги, издателите на електронни пари, операторите на платежни системи, както и бюджетните организации. Все пак заинтересованите страни могат да бъдат основно обособени в следните категории: 1. Основни заинтересовани страни, върху които правната уредба ще окаже пряко въздействие: ✓ Доставчици на платежни услуги и издатели на електронни пари, лицензирани от БНБ или осъществяващи дейност на територията на Република България чрез клон: - 17 бр. банки, лицензирани от БНБ и 6 бр. клонове на чуждестранни банки в Република България; - 9 бр. дружества за електронни пари, лицензирани от БНБ; - 5 бр. платежни институции, лицензирани от БНБ и 2 бр. клонове на чуждестранни платежни институции в Република България; 8 ✓ Оператори на платежни системи- 1бр.; ✓ Лица, управляващи функционирането на електронни платежни инструменти, схеми и споразумения, установени в България- 1 бр. 2. Основни заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже косвено влияние, са: ✓ Ползвателите на платежни услуги в страната – клиентите на доставчици на платежни услуги и издателите на електронни пари – не може да бъде дефиниран конкретен брой; ✓ Държавни органи, организации, юридически лица със стопанска и нестопанска цел, гражданите и бизнеса, вкл. чрез техни организации, в качеството им на заинтересовани страни в отделни случаи (като засегнати участници в обществените консултации). 3. Засегнат орган за надзор: ✓ Българска народна банка По проблем 2 1. Основни заинтересовани страни, върху които правната уредба ще окаже пряко въздействие: ✓ Доставчици на платежни услуги и издатели на електронни пари, лицензирани от БНБ или осъществяващи дейност на територията на Република България чрез клон: - 17 бр. банки, лицензирани от БНБ и 6 бр. клонове на чуждестранни банки в Република България; - 9 бр. дружества за електронни пари, лицензирани от БНБ; - 5 бр. платежни институции, лицензирани от БНБ и 2 бр. клонове на чуждестранни платежни институции в Република България ✓ Оператори на платежни системи- 1бр.; 2. Основни заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже косвено влияние, са: ✓ Ползвателите на платежни услуги в страната – клиентите на доставчици на платежни услуги и издателите на електронни пари – не може да бъде дефиниран конкретен брой; ✓ Държавни органи, организации, юридически лица със стопанска и нестопанска цел, гражданите и бизнеса, вкл. чрез техни организации, в качеството им на заинтересовани страни в отделни случаи (като засегнати участници в обществените консултации). 3. Засегнат орган за надзор: ✓ Българска народна банка. По проблем 3 1. Основни заинтересовани страни, върху които правната уредба ще окаже пряко въздействие: ✓ Лица, получили лиценз за извършване на дейност по управление на алтернативни инвестиционни фондове – към 30.04.2023 г. – 4 броя; ✓ Към 30.04.2023 г. Комисията за финансов надзор не издавала разрешения за ЕФДИ. 9 ✓ Към 30.04.2023 г. в Комисията за финансов надзор не са получавани нотификации за предлагане на акции или дялове на ЕФДИ; 2. Основни заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже косвено влияние, са: ✓ Инвестиционни посредници – към 30.04.2023 г. дружествата, лицензирани от Комисията за финансов надзор да извършват дейност като инвестиционни посредници, са 35 бр. и 3 бр. клонове на инвестиционни посредници; ✓ Банки – инвестиционни посредници – към 30.04.2023 г. - 17 бр. банки и 3 бр. клонове на банки са лицензирани от Българската народна банка да предоставят инвестиционни услуги и да извършват инвестиционна дейност; ✓ Управляващи дружества – към 30.04.2023 г. – 31, от които 1 клон на чуждестранно управляващо дружество; ✓ Всяко физическо и юридическо лице, което възнамерява да се възползва от възможността да инвестира средства в дялове или акции, издадени от ЕФДИ. 3. Засегнат орган за надзор: Комисията за финансов надзор - определена като компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2015/760. 4. Варианти на действие по посочения проблем. Анализ на въздействията: По проблем 1 „Националната правна рамка в областта на плащанията не е приведена в пълно съответствие с Националния план за въвеждане на еврото в Република България и е необходимо адаптиране с оглед предстоящото въвеждане на еврото в страната“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъде нормативно уреден кръгът от въпроси по т. 1.1. - 1.2. от Раздел 1 на настоящия формуляр, свързани с адаптиране на националната правна рамка в областта на плащанията за обезпечаване въвеждането на еврото в страната. В резултат на гореизложеното съществува риск от неизпълнение на Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват положителни въздействия от изпълнението на Вариант 1. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че не бъдат приети необходимите нормативни промени, очертани в Раздел 1 от настоящия формуляр, ще бъде възпрепятствано въвеждането на еврото в Република България, както и ефективното прилагане на европейското законодателство в областта на плащанията. Вариант 1 не предполага екологично въздействие върху заинтересованите страни. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При избор на вариант 1 „Без действие“ не е налице въздействие върху малките и средните предприятия. 8 Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО 9 Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО 10 Административна тежест: При избор на вариант 1 „Без действие“ не следва промяна (вкл. увеличаване) на административната тежест за заинтересованите страни. Вариант 2 „Адаптиране на националната правна рамка в областта на плащанията във връзка с предстоящото въвеждане на еврото в страната, в съответствие с Националния план за въвеждане на еврото в Република България“ Описание: При този вариант ще бъде уреден нормативно кръгът от въпроси по т. 1.1. -1.2. на Раздел 1 на този формуляр, целящи правното обезпечаване на въвеждането на еврото в страната в областта на плащанията. За нормативното уреждане на посочените въпроси ще бъдат предложени следните основни нормативни изменения в ЗПУПС, свързани с въвеждане на еврото в Република България: - Промени от техническо естество, свързани с представяне на стойности в евро, съгласно 8 9 съответните разпоредби на Директива (ЕС) 2015/2366 и Директива 2009/110/ЕО ; - Запазване и след въвеждането на еврото в Република България на използваната и към настоящия момент в националното законодателство опция по чл. 86 от Директива (ЕС) 2015/2366 относно въвеждане на по-кратки максимални срокове за изпълнение на платежни операции; - Преустановяване от датата на въвеждане на еврото в Република България на функционирането на оперираната от БНБ платежна система за брутен сетълмент в реално време РИНГС; - Редакции в съответствие с правилата на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET); - Промени, целящи хармонизиране на надзорните практики на БНБ в областта на платежния надзор с практиките на Евросистемата, вкл. създаване на нов раздел IVа „Надзор над електронни платежни инструменти, схеми и споразумения“ към глава девета от ЗПУПС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Въвеждането на описаните нормативни промени ще повиши ефективността на националната платежна система и ще създаде условия за безпроблемно въвеждане на еврото като национална валута в областта на плащанията. Нормативното уреждане на кръга от въпроси по т. 1.1.-1.2. на Раздел 1 на настоящия формуляр ще създаде стабилна правна рамка, позволяваща на БНБ, доставчиците на платежни услуги, издателите на електронни пари и операторите на платежни системи в страната да мигрират успешно системите и процесите си към национални плащания в евро. Това ще даде възможност и за успешно изпълнение на съответните мерки от Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Във връзка с преустановяването на функционирането на оперираната от БНБ платежна система за брутен сетълмент в реално време РИНГС, от датата на въвеждане на еврото в Република България, е възможно да възникнат дейности и разходи на някои доставчици на платежни услуги, които все още не са станали участници в Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент 11 на експресни преводи в реално време в евро (TARGET), където БНБ оперира национален системен компонент. Понастоящем 18 от общо 24 банки, извършващи дейност на територията на страната, участват директно в националния системен компонент TARGET–BNB. Вариант 2 не предполага екологично въздействие върху заинтересованите страни. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При избор на вариант 2 не е налице специфично въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: При избор на вариант 2 не следва промяна (вкл. увеличаване) на административната тежест за заинтересованите страни. С предвиденото допълнение в чл. 154, ал. 2 от закона по отношение на лицата – обект на осъществявания от БНБ платежен надзор, както и във връзка със създаването на раздел IVа „Надзор над електронни платежни инструменти, схеми и споразумения“ в глава девета на закона, не се създава нов лицензионен или регистрационен режим, ефекта от прилагането на който да се характеризира с увеличаване на административната тежест. Установеният контрол е последващ, аналогично на предвидения в Раздел IV надзор, като същият не оказва съществено въздействие върху съществуващите регулаторни режими, услуги и регистри. По проблем 2 „Констатирани неточности и непълноти в националната правна рамка в областта на плащанията, включително във връзка с обезпечаване на ефективното осъществяване на платежния надзор, както и липса на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/886“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъде осъвременена националната правна рамка по отношение на плащанията и платежния надзор и определени разпоредби на Директива (ЕС) 2015/2366 и Директива 2009/110/ЕО няма да бъдат въведени с точност в националното законодателство, както е описано в т. 2.1. - 2.3. от Раздел 1 на този формуляр. В допълнение, няма да бъдат осигурени условия за прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2024/886 чрез изменения в посоченото по-горе секторно национално законодателство. Липсата на съответствие на националната правна уредба с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2024/886, може да доведе до предприемане на наказателна процедура по чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС срещу Република България. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват положителни въздействия от изпълнението на Вариант 1. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че не бъдат приети необходимите нормативни промени, очертани в Раздел 1 от настоящия формуляр, няма да бъде осъвременена националната правна рамка по отношение на плащанията и платежния надзор и определени разпоредби на Директива (ЕС) 2015/2366 и Директива 2009/110/ЕО няма да бъдат въведени с точност в националното законодателство, както е описано в т. 2.1. - 2.2. от Раздел 1 на този формуляр. При този вариант Република България няма да изпълни задължение, произтичащо от правото на Европейския съюз относно прилагането на мерки по спазване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2024/886 в местното законодателство поради липсата на разпоредби в ЗПУПС, които да обезпечат предлагането на незабавните кредитни преводи в евро. Вариант 1 не предполага екологично въздействие върху заинтересованите страни. Специфични въздействия: 12 Въздействия върху малките и средните предприятия: При избор на вариант 1 „Без действие“ не е налице въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: При избор на вариант 1 „Без действие“ не следва промяна (вкл. увеличаване) на административната тежест за заинтересованите страни. Вариант 2 „Актуализиране и прецизиране на националната правна рамка в областта на плащанията и във връзка с осъществяването на платежния надзор“ Описание: При този вариант ще бъде осъвременена националната правна рамка по отношение на плащанията и платежния надзор и ще се допринесе за точното въвеждане в националното законодателство на определени разпоредби на Директива (ЕС) 2015/2366 и Директива 2009/110/ЕО, както е посочено в т. 2.1. – 2.2. от Раздел 1 на настоящия формуляр. Също така в националното законодателство ще бъдат приети мерки, чрез които ще се осигурят условия за ефективно прилагане на Регламент (ЕС) 2024/886 – т. 2.3. от Раздел 1 от настоящия формуляр. За постигане на посочените цел 2 и за решаване на проблем 2 следва да бъде прецизирана правната рамка в областта на плащанията, като се направят изменения в Закона за платежните услуги и платежните системи с цел стриктно приложение на съответните европейски правни актове. Във връзка с последното са предложени следните промени: - изменения на разпоредбите на чл. 33, ал. 7, 8, 9, 10 и 12 от ЗПУПС, свързани с извършването на дейност на територията на Република България от платежна институция и дружество за електронни пари, лицензирани в друга държава членка; - редакция в чл. 74, ал. 8 от ЗПУПС по отношение на предприемани действия от страна на БНБ при получаване на уведомление от доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка за отказан достъп до платежна сметка на доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка или на доставчик на услуги по иницииране на плащане. В хода на осъществяването на платежния надзор е констатирана необходимост от прецизиране на отделни текстове на ЗПУПС с целсъздаване на допълнителни механизми и подобряване на отделни аспекти при осъществяването на платежния надзор. Във връзка с последното са предложени са следните промени: - Редакции в дефинициите за платежни услуги по чл. 4, т. 3 и 5 и параграф 1, т. 45 от допълнителните разпоредби на ЗПУПС; - Създаване на нова ал. 3 в чл. 21 от ЗПУПС, съгласно която в случай че платежна институция използва средства от собствения си капитал за отпускане на кредити, свързани с платежните услуги по чл. 4, т. 4 или 5 от ЗПУПС, размерът на тези средства не може да е по-голям от превишението на собствения капитал на платежната институция над нормативно изискуемия му размер. Предложената промяна съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗПУПС се отнася и до дружествата за електронни пари, които отпускат кредити, свързани с платежните услуги по чл. 4, т. 4 или 5 от ЗПУПС; - Редакция на едно от условията, при които банка може едностранно да прекрати рамков договор за платежна сметка за основни операции с цел постигане на пълно съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 5, т. 2 от ЗПУПС във връзка със случаите, в които банка може да откаже откриване на платежна сметка за основни операции на потребител; - В чл. 159, ал. 1, т. 6 от ЗПУПС е предвидено разширяване на кръгa на органите, на които може да бъде предоставяна информация, представляваща професионална тайна по аналогия на чл. 64, ал. 1, т. 7 от Закона за кредитните институции. Предложеното допълнение е свързано с обезпечаване възможността за предоставяне на информация от страна на БНБ в съответствие с проекта на Съвместни насоки за създаването на система на 13 Европейските надзорни органи за обмен на информация, относима към оценката на надеждността и пригодността на лицата, притежаващи квалифицирано дялово участие, на директорите и лицата, заемащи ключови позиции във финансови институции и участници на финансовите пазари от компетентните органи, чието приемане се очаква. С предвиждането на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/886 ще бъдат създадени предпоставки за по-широко разпространение на незабавните плащания в евро, включително във връзка с изричното задължение съгласно Регламента всички доставчици на платежни услуги, които предоставят кредитни преводи в евро, да обезпечат предлагането и на услугата за незабавни кредитни преводи в евро. За целта са предвидени изменения в ЗПУПС и Закона за Българската народна банка (ЗБНБ), чрез които се гарантира прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/886. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: В допълнение, уреждането на въпросите по т. 2.1. – 2.3. от Раздел 1 ще даде възможност за осъвременяване на националната правна рамка в областта на плащанията, както и лицата, обект на платежен надзор да изпълняват с повишена ефективност задълженията си, произтичащи от приложимата национална и европейска правна рамка. Приемането на предложения нормативен акт се очаква да има положително въздействие върху ефективността на дейностите на БНБ, публичните органи и бюджетните организации, посочени като заинтересовани страни в раздел 3 от настоящия формуляр, в областта на нареждането и получаването на плащания, включително (трансгранични) незабавни кредитни преводи в евро, и осъществяването на платежен надзор. Осъвременяването на правната рамка в областта на плащанията ще способства за постигането на по-оперативен работен процес и съответствие със стандартите и практиките, заложени в европейското законодателство в областта на плащанията. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Както субектите, влизащи в обхвата на ЗПУПС, така и техните клиенти, не се очаква да бъдат засегнати негативно от измененията. Не се очакват допълнителни разходи за лицата, обект на платежен надзор по ЗПУПС. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При избор на вариант 2 не е налице специфично въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: При избор на вариант 2 не следва промяна (вкл. увеличаване) на административната тежест за заинтересованите страни. По проблем 3 „Липса на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/606 за изменение на Регламент (ЕС) 2015/760 по отношение на изискванията, свързани с инвестиционните политики и условията за дейността на европейските фондове за дългосрочни инвестиции, и обхвата на допустимите инвестиционни активи, изискванията за състава на портфейла и за диверсификацията, както и заемането на парични средства и други правила на фондовете“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъдат осигурени условия за прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2023/606 чрез изменения в посоченото по-горе секторно национално законодателство. Липсата на съответствие на националната правна уредба с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2023/606, може да доведе до предприемане на наказателна процедура по чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС срещу Република България. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: 14 При този вариант не се очаква положително въздействие върху горепосочените заинтересовани лица. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант Република България няма да изпълни задължение, произтичащо от правото на Европейския съюз относно прилагането на мерки по спазване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2023/606 в местното законодателство поради наличието на разпоредби в ЗДКИСДПКИ, които не улесняват предлагането на ЕФДИ на непрофесионални инвеститори. Налице е висока вероятност настоящата липса на предлагане на акции и дялове на ЕФДИ на капиталовите пазари в България да се запази, което от своя страна е индикатор за липсата на развитие на ЕФДИ в страната. При Вариант 1 „Без действие“ ще се запази липсата на осведоменост и познания от страна на непрофесионалните инвеститори по отношение на този вид фондове. Няма данни, че Вариант 1 „Без действие“ ще има пряко или косвено отрицателно въздействие върху екологията. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант 1 „Без действие“ има пряко или косвено въздействие върху МСП, засегнати от проблем 1. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 2 „Въвеждане на мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/606“: Описание: Чрез този вариант в националното законодателство ще бъдат приети мерки, чрез които ще се осигурят условия за ефективно прилагане на Регламент (ЕС) 2023/606. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Изпълнението на този вариант би способствало предлагането на акции и дялове на ЕФДИ на капиталовия пазар в България. От своя страна това би улеснило набирането и насочването на капитал към дългосрочни инвестиции в реалната икономика на страната, включително към инвестиции, които я насърчават по пътя към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В допълнение, предлагането на дяловe и акции на ЕФДИ на непрофесионални инвеститори ще доведе до увеличаване разнообразието на предлаганите финансови инструменти на капиталовия пазар и до ръст на индивидуалните инвеститори. При вариант 2 „Въвеждане на мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/606“ с висока вероятност ще се повиши осведомеността по отношение на ЕФДИ ще се преодолеят ниски равнища на достъп на непрофесионалните инвеститори до ЕФДИ, както и ще се повиши доверието и надеждността по отношение на финансовия сектор, за да станат ЕФДИ по-достъпни и популярни сред непрофесионалните инвеститори. Няма данни, че Вариант 2 ще има пряко или косвено положително въздействие върху екологията. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват отрицателни въздействия от икономически, социален и екологичен характер върху заинтересованите лица. Специфични въздействия: 15 Въздействия спрямо това се страната. необходими няма върху малките и малките и средни очаква положително инвеститорите и в частност на Административна тежест: Вариант за прилагане на ефект върху административната средните предприятия: предприятия като отделен субект въздействие върху тях чрез МСП, в качеството им на 2 „Предприемане на мерки изискванията на нормативен акт тежест. Предложената промяна не е насочена на регулация/обслужване. Въпреки повишаване информираността участници на капиталовия пазар в националното законодателство, на органите на Европейския съюз“ на в 5. По Степени Сравняване на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Адаптиране на националната правна рамка в областта на плащанията във връзка с предстоящото въвеждане на еврото в страната, в съответствие с Националния план за въвеждане на еврото в Република България“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1 3) ниска 1) висока т с о н с а к и ф Е Цел 1 3) ниска 1) висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1 3) ниска 1) висока По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Актуализиране и прецизиране на националната правна рамка в областта на 16 плащанията във връзка с осъществяването на платежния надзор и въвеждането на мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕС) 2024/886“ т с о н в и т к е ф Е Цел 2 3) ниска 1) висока т с о н с а к и ф Е Цел 2 3) ниска 1) висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2 3) ниска 1) висока По проблем 3: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Въвеждане на мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/606“ о н в и т к е ф Е т с Цел 3 Ниска Висока т с о н с а к и ф Е Цел 3 Ниска Висока 17 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 3 Ниска Висока 6. По за с 1 в По Избор проблем Вариант връзка с въвеждане Препоръчва съгласуваност, Изборът на Ефективност: Ефикасност: при дадено Съгласуваност: документи. При Вариант идентифицирана Сравнението ниво на предприемане постигнати. При Вариант на оглед ще е съответствие проблем Вариант плащанията Изборът на Ефективност: Ефикасност: при дадено Съгласуваност: документи. на препоръчителен вариант: 1 2 „Адаптиране на националната предстоящото въвеждане на на еврото в Република се избор на Вариант 2, тъй което обуславя неговото препоръчителен вариант се степента, до която вариантът степента, до която целите равнище на финансови ресурси, степента, до която сравняване на вариантите на действие на действие 2, при който ще ефективност при предприемане на вариантите по критерий разходите от всички заинтересовани на Вариант на действие 1 сравняване на вариантите на действие действие 2, националната правна обезпечаване въвеждането на еврото най-ниска, тъй като изискванията на с изискванията за въвеждане 2 2 „Актуализиране и прецизиране и във връзка с осъществяването препоръчителен вариант се степента, до която вариантът степента, до която целите равнище на финансови ресурси, степента, до която правна рамка в еврото в страната, в съответствие България“ като същият се отличава предимство пред Вариант 1. извършва въз основа на следните е вероятно да постигне могат да бъдат постигнати или при по-ниски разходи. вариантите съответстват на може да се установи, че бъдат постигнати напълно на Вариант на действие ефикасност показва, че страни ще е при не се предвиждат разходи, може да се установи, че рамка в областта на в страната. Съгласуваността правната рамка в областта на еврото в страната. на националната на платежния надзор“ извършва въз основа на следните е вероятно да постигне могат да бъдат постигнати или при по-ниски разходи. вариантите съответстват на областта на плащанията във с Националния план с висока ефективност основни критерии: целите. чрез даден вариант на действие действащите стратегически най-голяма ефективност поставените цели. Няма 1. постигането на целите с най-ниско Вариант на действие 2. При но целите няма да бъдат най-голяма съгласуваност има плащанията ще бъде адаптирана при Вариант на действие на плащанията няма да бъде правна рамка в областта основни критерии: целите. чрез даден вариант на действие действащите стратегически и има на 18 При сравняване на вариантите на действие може да се установи, че най-голяма ефективност има Вариант на действие 2, при който ще бъдат постигнати напълно поставените цели. Няма идентифицирана ефективност при предприемане на Вариант на действие 1. Сравнението на вариантите по критерий ефикасност показва, че постигането на целите с най-ниско ниво на разходите от всички заинтересовани страни ще е при Вариант на действие 2. При предприемане на Вариант на действие 1 не се предвиждат разходи, но целите няма да бъдат постигнати. При сравняване на вариантите на действие може да се установи, че най-голяма съгласуваност има Вариант на действие 2, при който ще бъде прецизирана националната правна рамка по отношение на плащанията и платежния надзор, както по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/886, така и във връзка с определени разпоредби на Директива (ЕС) 2015/2366 и Директива 2009/110/ЕО. Съгласуваността при Вариант на действие 1 ще е най-ниска, тъй като изискванията на ЗПУПС няма да съответстват на европейското законодателство. По проблем 3 Вариант 2 „Въвеждане на мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/606“ Изборът на препоръчителен вариант се извършва въз основа на следните основни критерии: Ефективност: степента, до която вариантът е вероятно да постигне целите. Ефикасност: степента, до която целите могат да бъдат постигнати чрез даден вариант на действие при дадено равнище на финансови ресурси, или при по-ниски разходи. Съгласуваност: степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. При сравняване на вариантите на действие може да се установи, че най-голяма ефективност има Вариант на действие 2, при който ще бъдат постигнати напълно поставените цели. Няма идентифицирана ефективност при предприемане на Вариант на действие 1. Сравнението на вариантите по критерий ефикасност показва, че постигането на целите с най-ниско ниво на разходите от всички заинтересовани страни ще е при Вариант на действие 2. При предприемане на Вариант на действие 1 не се предвиждат разходи, но целите няма да бъдат постигнати. При сравняване на вариантите на действие може да се установи, че най-голяма съгласуваност има Вариант на действие 2, при който се постига пълно съответствие на националната правна уредба с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2022/858. Съгласуваността при Вариант на действие 1 ще е най- ниска, тъй като изискванията на ЗДКИСДПКИ няма да съответстват на европейското законодателство. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По проблем 1 - 3: ☐Ще се увеличи ☐Ще се намали ☒Няма ефект 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 19 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По проблем 1 - 3: ☐Да ☒Не 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По проблеми 1 - 3 ☐Да ☒Не 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? По проблеми 1 - 3 ☐ Актът засяга пряко МСП ☒ Актът не засяга пряко МСП 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По проблем 1 и 2: Не са идентифицирани рискове от приемане на промени на ЗПУПС. По проблем 3: Не са идентифицирани потенциални рискове от приемане на промени на ЗДКИСДПКИ. Разпоредбите на нормативния акт целят да доразвият действащата към настоящия момент правна уредба и да я адаптират към приетото европейско законодателство. 7. Консултации: ☐ Проведени са консултации …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. ☒Предстоят обществени консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове По законопроекта ще бъде проведено обществено обсъждане, като целесъобразните бележки и предложения ще бъдат взети под внимание. Законопроектът ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите и на портала за обществени консултации – www.strategy.bg. По законопроекта ще бъде проведено и съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Индикативен график – изработване на нормативния акт до края на месец юли 2023 г. Очаквано приемане на законопроекта от Министерския съвет – до края на месец октомври 2023 г. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? По проблеми 1 - 3 ☒Да ☐Не 20 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? По проблеми 1 - 3 10. Приложения: • Без приложения. 11. Информационни източници: По проблем 1: Национален план за въвеждане на еврото в Република България https://www.minfin.bg/upload/51887/Euro+Changeover+Plan-BG.pdf Eurosystem oversight framework for electronic payment instruments, schemes and arrangements (europa.eu) По проблем 2: https://ec.europa.eu/finance/docs/law/221026-impact-assessment_en.pdf По проблем 3: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52021SC0342 https://www.esma.europa.eu/document/register-authorised-european-long-term-investment-funds-eltifs 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Надя Даскалова, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ Дата: 30.08.2024 г. Подпис:

СПРАВКА за отразяване на получените предложения при обществените консултации на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи 1 Участник в обществената консултация Предложение / Мнение Приема/не приема предложението / мнението Мотиви АТД Нередно е подобно предложение Уважаеми законотворци, Всеки с познания по аритметика, би се досетил, че при предложеното от Вас закръгляне 2:1 ще бъде ощетен. Давам ви примери с някои от цифрите залегнали като промени в законопроекта: 100 лв. след конвертиране в евро при курс на еврото 1.95583, следва да 51.13 евро - ощетяване с 1.13 евро. 600 лв = 306.78 евро - ощетяване с 6.78 евро; 100 000 лв = 51 129.19 евро - ощетяване с 1 129.19 евро; 200 000 000 = 102 258 376.24 евро = ощетяване с 2 258 376.24 евро; Подписан: Атанас Димитров Не се приема Предложените от вносителя изменения в цитираните от адресата на консултацията стойности в евро, а именно в чл. 2, ал. 1, т. 12, буква „а“ и „б“, чл. 8, т. 2, чл. 9, ал. 1, т. 4, не са резултат от осъществено по методиката, разгледана в коментара, конвертиране. Разпоредбите от ЗПУПС, които въвеждат норми от правни актове на ЕС и които съдържат парични стойности, се променят като стойността в лева се заменя със стойността в евро както е посочена в разпоредбата от правото на ЕС. Aziti Редното да стане уж нередно Това е простичък трик да "изнасилиш" събитията. За да няма загуби и нередности, просто търговците трябва да увеличат цените предварително и така на всеки 200 000 000 лв ще влязат предварително 2 258 Не се приема Направеният коментар е неотносим към предмета на регулация на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи. Разпоредбите от ЗПУПС, които въвеждат норми от правни актове на ЕС и които 2 376.24 евро "в държавата". Пък после нека си разпраят за нердедности търговците колкото си щат и да извиват ръце и ce поставят в ролята на жертва. Цените трябва да се вдигнат така или иначе, та колкото по-рано по-добре и колкото повече, толкова повече... съдържат парични стойности, се променят като стойността в лева се заменя със стойността в евро както е посочена в разпоредбата от правото на ЕС. Асоциация на банките в България Във връзка с публикувания за обществена консултация проект на Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) бихме искали да изразим следните предложения за промени: На първо място, по чл. 120а, ал. 1, т. 2 предлагаме изразът „или ПОС“ да отпадне („… общо до три операции по теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ или ПОС на обслужващата банка, …“), тъй като теглене на ПОС не е в обхвата на услугите, предлагани чрез платежна сметка за основни операции (ПСОО), описани в чл. 118, ал. 1 от ЗПУПС, както и не е включена в Приложение № 1 „Услуги по платежна сметка за основни операции, които се предоставят на потребителите безплатно или срещу приемливи такси“ към чл. 34 от Наредба № 3 на БНБ. По принцип, тегленето на ПОС е нестандартна и рядко ползвана от клиентите платежна операция. Не се приема Съгласно действащото законодателство, в частност чл. 120а, ал. 3 от ЗПУПС, услугата по теглене на пари от ПОС на обслужващата банка е включена в каталога от основните услуги, които се предоставят чрeз платежната сметка за основни операции. Няма правно основание за ограничаване на предвидените в ЗПУПС видове платежни услуги, които се предостaвят на потребителите чрез сметката за основни платежни операции. Освен това, включването на услугата теглене от ПОС на обслужващата банка би могло да допринесе за разширяване на употребата ѝ от страна на потребителите в бъдеще. Асоциация на банките в България На второ място, по отношение на влизането в сила на предвидените промени в ЗПУПС смятаме, че следва да се предвиди по-дълъг Приема се Направено е съответно допълнение в Заключителните разпоредби на законопроекта. 3 срок за влизането им в сила след обнародване в ДВ. В публикувания проект на ЗИД на ЗПУПС не се предвижда особен срок за влизане в сила на промените в законопроекта, поради което те би следвало да влязат в обичайния тридневен срок от обнародването им в ДВ. Същевременно, промените в чл. 120а налагат промени, които освен формална промяна в съответните вътрешни правила, биха изисквали технически настройки, промени в тарифите на банките, за което предвиден нормативен срок съгласно чл. 64 на ЗПУПС, промяна в процесите на обслужване на клиентите и др. Имайки предвид изброеното по-горе, смятаме, че е необходим минимален срок от 2 месеца за влизане в сила на предвидените промени в чл. 120а. Асоциация на банките в България На трето място, бихме искали да обърнем внимание на добавената нова ал. 8 към чл. 120, която според нас нас е доста неясна и създава предпоставки за произволно въвеждане на „специални режими“, при които банките да бъдат задължавани да не събират никакви такси по платежна сметка за основни операции. Няма яснота какви са тези услуги от общ икономически интерес, какви платежни услуги биха се включвали, за които няма да се налагат такси за потребителите. В тази връзка предлагаме разпоредбата в ал. 8 да се прецизира или да отпадне. Приема се Разпоредбата на чл. 120, ал. 8 е премахната от законопроекта. 4 Асоциация на банките в България С промените в ЗПУПС се правят промени чрез заключителните разпоредби в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Сега действащият текст на чл. 250, ал. 1, който остава непроменен изрично сочи, че дялове или акции на алтернативни инвестиционни фондове от лице с произход от друга държава членка не могат да бъдат предлагани на непрофесионални инвеститори, а промененият текст на чл. 250, ал. 2, т. 1 урежда условията, при които такива фондове могат да бъдат предлагани на непрофесионални инвеститори. В тази връзка, считаме, че е необходимо да се прецизира ал. 1. Промените в чл. 242 и чл. 250 създават неравнопоставеност между лицата, които управлява и дистрибутират чуждестранни АИФ и лицата, които управляват и дистрибутират местни такива, доколкото след влизане в сила на промените ще бъде предоставена възможност за предлагане на дялове от чуждестранни АИФ на непрофесионални инвеститори, а такава липсва по отношение на дялове от местни фондове. Не намираме основание за подобно законодателно решение, което поставя в неблагоприятно положение някои управляващи дружества и дистрибутори и ограничава достъпа на част от клиентите до инвестиционни продукти. Не се приема Както е посочено и в мотивите към законопроекта, с него се въвеждат единствено мерки по прилагането на измененията в Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ). Посоченият регламент, който е пряко приложим, разширява достъпът на непрофесионалните инвеститори до ЕФДИ, които са вид алтернативни фондове, чрез предлагането на дялове и акции на ЕФДИ от страна на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) до непрофесионални инвеститори при условия, че спазват изискванията по Директивата относно пазарите на финансови инструменти за оценка на уместността на продуктите по отношение на клиентите. Същевременно, и към момента, Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове забранява предлагането на АИФ на непрофесионални инвеститори, което е залегнало и в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Изключение от тази забрана е предвидената в директивата опция, която позволява на държавите членки да разрешат при условия, посочени в националното им 5 законодателство, АИФ да се предлагат на тяхна територия на непрофесионални инвеститори. В тази връзка, при въвеждането на режима на националните инвестиционни фондове, които са вид АИФ, в ЗДКИСДПКИ е въведена и посочената опция, именно поради което НИФ могат да се предлагат в България на непрофесионални инвеститори. Аналогично, местните АИФ могат да се предлагат на територията на други държави членки, при условие, че се спазва съответното местно законодателство на държавата членка (вж. чл. 247а от ЗДКИСДПКИ), както и когато другата държава членка е допуснала АИФ да се предлагат на непрофесионални инвеститори на нейна територия. Предвид изложеното, във връзка с възможността ЕФДИ да се предлагат на територията на Република България от чуждестранни лица, управляващи АИФ и обратното, чрез законопроекта се адаптира рамката, като допуска предлагането на такива ЕФДИ, а в случай, че чуждестранни лица, управляващи АИФ желаят да предлагат и други АИФ на непрофесионални инвеститори, то те следва да отговарят съответно на условията предвидени за НИФ, именно с оглед недопускане на неравнопоставеност при предлагането на такива фондове. Видно от посоченото, действащите режими по чл. 242 6 и 250 от ЗДКИСДПКИ относно предлагане на АИФ, включително НИФ, не се променят, а се добавят единствено изрични правила по отношение предлагането на ЕФДИ на непрофесионални инвеститори.

Проект! ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 20 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 17, 37, 42 и 94 от 2019 г., бр. 13 от 2020 г., бр. 12 от 2021 г., бр. 25 и 45 от 2022 г. и бр. 8, 66 и 84 от 2023 г.) § 1. В чл. 2 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 12: а) в основния текст думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“; б) в букви „а“ и „б“ думите „600 лв.“ се заменят с „300 евро“. 2. В ал. 3 думите „2 млн. лв.“ се заменят с „1 млн. евро“. § 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 в основния текст думите „на ползвателя“ се заличават, а след думите „доставчика на платежни услуги“ се добавя „на ползвателя“. 2. В т. 5 думите „плащания с платежни инструменти“ се заменят с „платежни операции“. § 3. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „40 000 лв.“ се заменят с „20 000 евро“. 2. В т. 2 думите „100 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро“. 3. В т. 3 думите „250 000 лв.“ се заменят със „125 000 евро“. § 4. В чл. 9, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „10 млн. лв.“ се заменят с „5 млн. евро“. 2. В т. 2 думите „10 млн. лв.“ се заменят с „5 млн. евро“, а думите „20 млн. лв.“ се заменят с „10 млн. евро“. 3. В т. 3 думите „20 млн. лв.“ се заменят с „10 млн. евро“, а думите „200 млн. лв.“ се заменят със „100 млн. евро“. 4. В т. 4 думите „200 млн. лв.“ се заменят със „100 млн. евро“, а думите „500 млн. лв.“ се заменят с „250 млн. евро“. 5. В т. 5 думите „500 млн. лв.“ се заменят с „250 млн. евро“. § 5. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 9: „(9) Когато в резултат на преобразуване на банка, за което е издадено разрешение по реда на чл. 29б, ал. 1 или 2 от Закона за кредитните институции, участието на банката в капитала на лицензирана от БНБ платежна институция стане квалифицирано по смисъла на член 4, стр. 1/6 параграф 1, точка 36 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или достигне или надхвърли някой от праговете, посочени в ал. 1, не се издава предварително одобрение по реда на този член.“ 2. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думата „Сделките“ се заменя с „Извън случаите по ал. 9“. 3. Досегашните ал. 10, 11 и 12 стават съответно ал. 11, 12 и 13. § 6. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) В случай че платежната институция използва средства от собствения си капитал за отпускане на кредити, свързани с платежните услуги по чл. 4, т. 4 или 5, размерът на тези средства не може да е по-голям от превишението на собствения капитал на платежната институция над изискуемия му размер .“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и 3“. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5. 4. Създава се ал. 6: „(6) Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член.“ § 7. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „държава - членка на Европейския съюз, по която платежните институции депозират“ се заменят с „държава членка или в централна банка на държава членка, по която платежните институции, предоставящи платежни услуги по чл. 4, т. 1-6, депозират“. 2. В ал. 5 след думите „чл. 209а, ал. 9“ се поставя запетая и се добавя „т. 1“. § 8. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 7, изречение първо думата „представител“ се заменя с „представители въз основа на правото на установяване“. 2. В ал. 8 след думата „уведомява“ се добавя „незабавно“. 3. В ал. 9 след думите „държава членка“ се добавя „и извършваща дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване“. 4. В ал. 10, изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „едновременно с презграничното сътрудничество с компетентния орган на държавата членка по произход и до приемането на мерки от страна на компетентния орган на държавата членка по произход.“. 5. В ал. 12 след думата „предварително“ се добавя „без неоснователно забавяне“ и се поставя запетая. § 9. В чл. 38 думите „700 000 лв.“ се заменят с „350 000 евро“. стр. 2/6 § 10. В чл. 39, ал. 1, изречение първо след думите „дружество за електронни пари“ се поставя запетая, добавя се „включващ един или повече от елементите, посочени в чл. 26, параграф 1, букви „а“ – „д“ от Регламент (ЕС) № 575/2013“ и се поставя запетая. § 11. В чл. 41, ал. 4 след думите „чл. 209а, ал. 9“ се поставя запетая и се добавя „т. 1“. § 12. В чл. 48, в основния текст думите „60 лв.“ се заменят с „30 евро“, а навсякъде думите „300 лв.“ се заменят със „150 евро“. § 13. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 6 думата „левове“ се заменя с „евро“. 2. Създава се ал. 7: „(7) Алинея 6 не се прилага, когато съгласно чл. 5б, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 260/2012 от доставчик на платежни услуги се изисква да наложи по отношение на незабавен кредитен превод в евро такса, която би била по-ниска от таксата, която би била наложена по отношение на същия незабавен кредитен превод в евро при условията на ал. 6.“ § 14. В чл. 69 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, в основния текст думите „60 лв.“ се заменят с „30 евро“, а навсякъде думите „300 лв.“ се заменят със „150 евро“. 2. В ал. 3, в основния текст думите „300 лв.“ се заменят със „150 евро“. § 15. В чл. 74, ал. 8, изречение второ думите „може да“ се заличават, а след думата „действия“ се поставя запетая, добавя се „ако е необходимо“ и се поставя запетая. § 16. В чл. 80, ал. 1 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“. § 17. В чл. 83 се създава ал. 5: „(5) Независимо от разпоредбите на ал. 2-4, моментът на получаване на платежно нареждане за незабавно плащане в левове е моментът, в който то е получено от доставчика на платежни услуги на платеца, независимо от часа или календарния ден. Ако платецът и доставчикът на платежни услуги на платеца уговорят, че изпълнението на платежното нареждане за незабавно плащане в левове трябва да се извърши в определен момент в определен ден или в момента, в който платецът предостави средства на разположение на доставчика на платежни услуги, за момент на получаване на платежното нареждане за незабавно плащане в левове се счита уговореният момент, независимо от часа или календарния ден.“ § 18. Създава се чл. 86а: „Изпълнение на незабавни кредитни преводи в евро Чл. 86а. (1) Доставчик на платежни услуги, лицензиран от БНБ, не е длъжен да предлага на ползвател на платежни услуги платежната услуга за нареждане на незабавен кредитен стр. 3/6 превод в евро в случаите по чл. 5а, параграф 2, алинея 1 от Регламент (ЕС) № 260/2012, ако е получил предварително разрешение от БНБ въз основа на извършена оценка за достъпа му до ликвидни средства в евро. (2) Българската народна банка издава наредба по прилагането на ал. 1.“ § 19. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието думите „в левове, евро и платежни операции, свързани с еднократна обмяна на валута между лев и евро“ се заличават. 2. Алинея 1 се изменя така: „(1) Сроковете за изпълнение на платежни операции по този член се прилагат за платежни операции в евро.“ 3. В ал. 3 думите „в левове между доставчиците на платежни услуги, участващи в платежна система по чл. 145 или в платежна система по чл. 149, ал. 2“ се заменят с „между доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, както и клонове на доставчици на платежни услуги, извършващи дейност на територията на Република България“. 4. Алинея 4 се отменя. § 20. В чл. 118, ал. 1, в основния текст думата „левове“ се заменя с „евро“. § 21. В чл. 120 се създава ал. 8: „(8) Когато с акт на Министерския съвет е възложено извършването за сметка на държавния бюджет на услуга от общ икономически интерес, включваща предоставянето на платежни услуги чрез платежна сметка за основни операции, със закон може да се определи за тези услуги да не се начисляват такси на потребителите.“ § 22. Член 120а се изменя така: „Чл. 120а. (1) Когато по платежна сметка за основни операции по чл. 118 постъпват и се съхраняват средства от трудови възнаграждения, пенсии, помощи и обезщетения по социалното осигуряване и социалното подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти и лихвите върху тях: 1. не се начислява такса за регулярно обслужване на сметката; 2. потребителят ежемесечно може да инициира общо до три кредитни превода, включително чрез системите за онлайн банкиране на обслужващата банка, и общо до три операции по теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ или ПОС на обслужващата банка, за които не се начисляват такси. (2) Алинея 1 не се прилага за теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ и ПОС на доставчици на платежни услуги, различни от обслужващата банка, както и за теглене на пари в брой на каса в офис на банка. стр. 4/6 (3) Потребителят декларира пред обслужващата го банка вида на получените средства по смисъла на ал. 1. При промяна на обстоятелствата, потребителят актуализира своевременно предоставената на банката информация.“ § 23. В чл. 121, ал. 2 т. 5 се изменя така: „5. потребителят притежава в банка повече от една платежна сметка, различна от сметката за основни операции, която му дава възможност да ползва изброените в чл. 118, ал. 1 услуги;“ § 24. В чл. 126 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Разпоредбата на чл. 125 не се прилага по отношение на платежни системи, съставени изключително от доставчици на платежни услуги, които са част от една група.“ 2. В ал. 2 думите „система по ал. 1, т. 1“ се заменят с „платежна система по Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, изменена с Директива 2009/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г.“. § 25. В чл. 129 ал. 4 се отменя. § 26. Създава се чл. 130а: „Условия за участие в платежна система с окончателност на сетълмента Чл. 130а. (1) Платежна институция и дружество за електронни пари, лицензирани от БНБ, които желаят да участват в платежна система с окончателност на сетълмента подават до БНБ писмено заявление. (2) Платежна институция и дружество за електронни пари, подали заявление по ал. 1, трябва да разполагат с: 1. описание на мерките, предприети за защита на средствата на ползвателите на платежни услуги; 2. описание на свързаните с членове 6 и 7 от Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор и за изменение на регламенти (ЕО) № 1060/2009, (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 600/2014, (ЕС) № 909/2014 и (ЕС) 2016/1011 управленска рамка и механизми за вътрешен контрол, свързани с платежните услуги или услугите за електронни пари, които възнамеряват да предлагат, включително на механизмите за управление на риска, административните и счетоводните процедури, описание на механизмите за използване на услугите в областта на информационните и комуникационните технологии; стр. 5/6 3. план за прекратяване в случай на несъстоятелност. (3) Управленската рамка, механизмите за вътрешен контрол и механизмите за използване на информационните и комуникационни технологии, посочени в ал. 2, т. 2, трябва да са пропорционални, подходящи, надеждни и достатъчни. (4) Планът за прекратяване по ал. 2, т. 3 трябва да е съобразен с предвидения обем на дейността и бизнес модела на платежната институция или дружеството за електронни пари. (5) Платежните институции и дружествата за електронни пари предоставят документи и информация, определени с наредба на БНБ, които удостоверяват изпълнението на изискванията по ал. 2-4. (6) В срок от два месеца от получаването на заявлението по ал. 1 или ако заявлението е непълно – след получаването на необходимите документи и информация, БНБ се произнася относно изпълнението на изискванията на ал. 2-4. (7) Платежната институция и дружеството за електронни пари уведомяват БНБ незабавно за всяка промяна в информацията и документите, представени във връзка с участието си в платежна система с окончателност на сетълмента. (8) Платежните институции и дружествата за електронни пари трябва да отговарят на изискванията по ал. 2-4 през целия период на своето участие в платежна система по Директива 98/26/ЕО. (9) Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член.“ § 27. В чл. 136, ал. 1, т. 2 думите „5 млн. лв.“ се заменят с „2,5 млн. евро“. § 28. В чл. 141 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Българската народна банка може да изисква от системен оператор и от участниците в платежна система да създават гаранционни механизми за сетълмента на плащанията на участниците в съответната система.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „чл. 136 и на този член“ се заменят с „този раздел“. § 29. Създава се чл. 141а: „Клиринг и сетълмент на платежни операции, свързани с карти Чл. 141а. (1) Клиринг и сетълмент на платежни операции в евро, свързани с карти, се извършват от системен оператор на система с окончателност на сетълмента, лицензиран от БНБ, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. издателите на картите са доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, или клонове на доставчици на платежни услуги, извършващи дейност на територията на страната; стр. 6/6 2. мястото на продажба или терминалното устройство АТМ се намира на територията на Република България. (2) Мястото на продажба по ал. 1, т. 2 се определя съгласно чл. 2, т. 29 от Регламент (ЕС) 2015/751. (3) Системният оператор по ал. 1 определя и оповестява публично недискриминационни правила за достъп и условия за участие в платежната система в съответствие с чл. 130, включително по отношение на непреките участници.“ § 30. В глава осма раздел III с чл. 145 – 152 се отменя. § 31. В чл. 146 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 3: „3. банки от държави членки, извършващи дейност на територията на Република България чрез клон;“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Участници в РИНГС могат да бъдат: 1. лицензирани от БНБ платежни институции и дружества за електронни пари, извършващи дейност на територията на страната; 2. платежни институции и дружества за електронни пари, лицензирани в държави членки, извършващи дейност на територията на Република България чрез клон.“ 3. В ал. 4 след думата „системата“ се поставя запетая и се добавя „определени в правилата и процедурите по чл. 145, ал. 4“. 4. Създават се нова ал. 5: „(5) Платежните институции и дружествата за електронни пари, отправили искане за участие или участващи в РИНГС, трябва да отговарят по всяко време на условията на параграф 1, чл. 35а от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО.“ 5. Създава се ал. 6: „(6) Платежните институции и дружествата за електронни пари, отправили искане за участие или участващи в РИНГС, предоставят потвърждение от съответния компетентен орган за удостоверяване изпълнението на условията по ал. 5.“ 6. Досегашната ал. 5 става ал. 7. § 32. В чл. 148, т. 1 думите „имат сметки за сетълмент при БНБ“ се заменят със „са участници по чл. 146, ал. 1, т. 1-3“. стр. 7/6 § 33. В чл. 149, ал. 2 след думите „Платежни системи“ се поставя запетая и съюзът „и“ се заличава, а думите „книжа, на които БНБ е агент по сетълмента“ се заменят с „книжа и клирингови къщи, на които БНБ е агент по сетълмента на парични средства“. § 34. В чл. 152, ал. 2 думите „системен оператор и от участниците в платежна система или в система за сетълмент на ценни книжа“ се заменят със „системен оператор и клирингова къща, и от участниците в платежна система, система за сетълмент на ценни книжа и клирингова къща“. § 35. В глава осма наименованието на раздел IV се изменя така: „Системен компонент на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време, опериран от БНБ (TARGET-BNB)“ § 36. В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Системен компонент TARGET-BNB” 2. Алинея 1 се изменя така: „(1) Българската народна банка е оператор на системен компонент на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET).“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Оператор на спомагателна система съгласно правилата по ал. 2 може да използва сметки в TARGET, по които средствата не принадлежат на спомагателната система, но се държат от името на нейни участници или се използват за сетълмент на нареждания за превод от името на участниците ѝ. Операторът поддържа данни за размера на средствата на всеки участник към всеки момент в такава сметка. Върху средствата по такава сметка не може да се налага запор и да се извършва принудително изпълнение за задължения на оператора.“ 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) При откриването на производство по несъстоятелност за оператора на спомагателна система, средствата по сметка по ал. 3 не се включват в масата на несъстоятелността, а се нареждат за изпълнение от синдика съразмерно на данните от оператора за размера на средствата на участниците.“ 5. Създава се ал. 5: „(5) Принудително изпълнение и запор върху средства на участник в спомагателна система по сметка по ал. 3 могат да бъдат извършени само до размера на средствата, собственост на съответния участник съгласно данните от оператора по ал. 3.“ § 37. В чл. 154, ал. 2 се създава т. 7: стр. 8/6 „7. лицата, управляващи функционирането на електронни платежни инструменти, схеми и споразумения.“ § 38. В чл. 159, ал. 1, т. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „както и на други органи на държави членки, на които е възложено задължение да упражняват надзор над предприятията от финансовия сектор и финансовите пазари“. § 39. В чл. 167, ал. 2 след думите „Регламент (ЕС) № 260/2012“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на чл. 5г от него“. § 40. В глава девета се създава раздел IVа с чл. 172а: „Раздел IVa Надзор над електронни платежни инструменти, схеми и споразумения Надзорни мерки спрямо лицата, управляващи функционирането на електронни платежни инструменти, схеми и споразумения Чл. 172а. (1) Българската народна банка упражнява надзор за спазване на Рамката на Евросистемата за надзор над електронни платежни инструменти, схеми и споразумения спрямо лицата, управляващи функционирането им, когато тяхното седалище е в Република България. (2) В случай че БНБ установи нарушения в дейността на лице по ал. 1, в зависимост от характера и тежестта на установените нарушения, тя може: 1. да отправи писмено предупреждение и/или да даде задължителни указания; 2. да задължи лицето да преустанови и да отстрани нарушенията в предварително определен срок; 3. да изиска извършването на промени във вътрешните правила и процедури; 4. да забрани извършването на дейност, докато не се отстранят констатираните нарушения. (3) Българската народна банка издава наредба по прилагането на този раздел.“ § 41. В чл. 184, ал. 1 след думите „чл. 43, ал. 3“ се поставя запетая и съюзът „и“ се заличава, а след думите „ал. 10“ се добавя „и чл. 130а, ал. 6“. § 42. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения: 1. Точка 15 се изменя така: „15. „Институция“ е: стр. 9/6 а) участваща/участващ в система с окончателност на сетълмента и отговорна/отговорен за изпълнението на финансовите задължения, произтичащи от нареждания за превод в рамките на системата: аа) банка по смисъла на чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции, кредитна институция по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително институциите, изброени в чл. 2, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО; бб) инвестиционен посредник съгласно Закона за пазарите на финансови инструменти и чл. 4, параграф 1, т. 1 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС, с изключение на институциите, изброени в чл. 2, параграф 1 от директивата; б) участваща/участващо в система с окончателност на сетълмента, чиято дейност се състои в изпълняването на нареждания за превод, и отговорна/отговорно за изпълнението на финансовите задължения, произтичащи от нареждания за превод в рамките на тази система: аа) платежна институция съгласно чл. 5 от закона и чл. 4, т. 4 от Директива (ЕС) 2015/2366, с изключение на физическо или юридическо лице, за което се прилага освобождаване съгласно чл. 32 или 33 от директивата; бб) дружество за електронни пари съгласно чл. 36, ал. 1 от закона и чл. 2, т. 1 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на Директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО, с изключение на юридическо лице, за което се прилага освобождаване съгласно чл. 9 от директивата.“ 2. Точка 24а се отменя. 3. Създава се т. 24б: „24б. „Незабавен кредитен превод в евро“ е кредитен превод съгласно чл. 2, т. 1а от Регламент (ЕС) № 260/2012.“ 4. В т. 45 навсякъде думите „плащания с платежни инструменти“ се заменят с „платежни операции“. Заключителни разпоредби § 43. В срок до 9 юни 2028 г. Управителният съвет на Българската народна банка приема наредбата по чл. 86а, ал. 2. стр. 10/6 § 44. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г., бр. 42, 76 и 95 от 2016 г., бр. 62, 95 и 103 от 2017 г., бр. 15, 20, 24, 27 и 77 от 2018 г., бр. 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 84, 85 и 106 от 2023 г. и бр. 70 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 242 ал. 2 се изменя така: „(2) Лицето по ал. 1 може да предлага на територията на Република България на непрофесионални инвеститори по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти дялове или акции на: 1. национален инвестиционен фонд по чл. 171 при спазване изискванията на част трета, дял първи; 2. европейски фондове за дългосрочни инвестиции след извършване на оценка за уместност в съответствие с чл. 78 и 81 от Закона за пазарите на финансови инструменти и при спазване на изискванията на чл. 69, ал. 2, чл. 70, ал. 2 и 3, чл. 82, ал. 1 и 2 и чл. 99, ал. 1 - 4 от същия закон.“ 2. В чл. 247а ал. 4 се отменя. 3. В чл. 250 ал. 2 се изменя така: (2) Лицето по ал. 1 може да предлага на територията на Република България на непрофесионални инвеститори по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти дялове или акции на: 1. алтернативни инвестиционни фондове от лице с произход от друга държава членка при съответно спазване изискванията на част трета, дял първи; 2. европейски фондове за дългосрочни инвестиции след извършване на оценка за уместност в съответствие с чл. 78 и 81 от Закона за пазарите на финансови инструменти и при спазване на изискванията на чл. 69, ал. 2, чл. 70, ал. 2 и 3, чл. 82, ал. 1 и 2 и чл. 99, ал. 1 - 4 от същия закон.“. 4. В § 2а от допълнителните разпоредби се създават т. 9 и 10: „9. Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (ОВ, L 352/1 от 9 декември 2014 г.); 10. Регламент (ЕС) 2023/606 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2015/760 по отношение на изискванията, свързани с стр. 11/6 инвестиционните политики и условията за дейността на европейските фондове за дългосрочни инвестиции, и обхвата на допустимите инвестиционни активи, изискванията за състава на портфейла и за диверсификацията, както и заемането на парични средства и други правила на фондовете (OВ, L 80/1 от 20 март 2023г.).“ § 45. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 46 от 1997 г.; изм., бр. 49 и 153 от 1998 г., бр. 20 и 54 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 10 и 39 от 2005 г., бр. 37, 59 и 108 от 2006 г., бр. 52 и 59 от 2007 г., бр. 24, 42 и 44 от 2009 г., бр. 97 и 101 от 2010 г., бр. 48 и 62 от 2015 г., бр. 51 и 59 от 2016 г., бр. 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 106 от 2018 г., бр. 37 и 83 от 2019 г., бр. 13 и 14 от 2020 г., бр. 12 от 2021 г., бр. 25 и 104 от 2022 г., бр. 84 от 2023 г.; отм., бр. 13 от 2024 г.; изм. и доп. бр. 29 от 2024 г.) в чл. 39 ал. 1 след думите „приема от банките“ се добавя „от платежните институции и дружествата за електронни пари във връзка с участието им в платежни системи, от системен оператор на платежна система с окончателност на сетълмента“ и се поставя запетая. § 46. (1) Параграф 1, § 3, § 4, § 9, § 12, § 13, т. 1, § 14, §16, § 19, § 20, §25, §27-30, § 35, § 36, § 37, § 40 и § 42, т. 2 влизат в сила от датата на въвеждане на еврото в Република България, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. (2) Параграф 44 влиза в сила от 10 януари 2024 г. (3) Параграфи 7, т. 1, § 24, § 26, § 31, § 32, § 39 и § 42, т. 1 влизат в сила от 9 април 2025 г. (4) Параграф 13, т. 2 влиза в сила от 9 януари 2027 г. (5) Параграф 18 влиза в сила от 9 януари 2028 г. стр. 12/6

ПРОЕКТ! МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи предлага изменения, които имат за цел да подготвят платежните услуги и системи за мерките, залегнали в Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Тези промени адаптират националната правна рамка, регламентираща платежния надзор и предоставянето на платежни услуги, за периода след присъединяването на България към еврозоната. В законопроекта са включени и изменения, с които се въвеждат мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/606 (с оглед създаването на благоприятни условия за предлагането на акции или дялове на европейските фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ) на непрофесионални инвеститори) и на Регламент (ЕС) 2024/886 (с цел обезпечаване на предоставянето на незабавни кредитни преводи в евро по ефективен и конкурентен начин). Със законопроекта са предвидени и други промени за прецизиране на правната рамка и обезпечаване на ефективното осъществяване на платежния надзор. I. Промени в Закона за платежните услуги и платежните системи, свързани с въвеждане на еврото в Република България Редакциите в чл. 2, ал. 1, т. 12 и ал. 3, чл. 8, чл. 9, ал. 1, чл. 38, чл. 48, чл. 68, ал. 6, чл. 69, ал. 1 и ал. 3, чл. 80, ал. 1 и чл. 118, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) са от техническо естество и се налагат с цел подготовка на платежните услуги и платежните системи за предстоящото въвеждане на еврото като парична единица в България. Със законопроекта се транспонират разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2366 1 на Европейския парламент и на Съвета за платежните услуги във вътрешния пазар и Директива (ЕС) 2009/110 на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите 1 Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО стр. 1/3 ПРОЕКТ! 2 за електронни пари, които съдържат посочвания на еврото . В тези разпоредби се съдържат конкретни изисквания на правото на ЕС, в които са посочени точно определени суми в евро. Законопроектът в частта относно въвеждане на еврото в България ще влезе в сила от датата на въвеждане на еврото в България. Промените в чл. 87 от ЗПУПС целят запазване и след въвеждането на еврото в Република България на използваната и към настоящия момент в националното законодателство опция по чл. 86 от Директива (ЕС) 2015/2366, съгласно която за националните платежни операции държавите членки могат да предвидят по-кратки максимални срокове за изпълнение от общо предвидените в директивата. От датата на въвеждане на еврото в Република България ще бъде преустановено функционирането на оперираната от БНБ платежна система за брутен сетълмент в реално време РИНГС, като в тази връзка е предвидената отмяна на раздел III от глава осма на ЗПУПС, както и на т. 24а от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗПУПС. Променено е систематичното място в закона на чл. 148а от ЗПУПС, който урежда клиринга и сетълмента на платежни операции, свързани с карти. Предвидени са редакции в чл. 153 от ЗПУПС в съответствие с правилата на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET). С оглед на необходимостта от хармонизиране на надзорните практики на БНБ в областта на платежния надзор с практиките на Евросистемата е предвиденото допълнение в чл. 154, ал. 2 от ЗПУПС по отношение на лицата – обект на осъществявания от БНБ платежен надзор, както и създаването на раздел IVа „Надзор над електронни платежни инструменти, схеми и споразумения“ в глава девета от ЗПУПС. Предложените промени ще обезпечат ефективното прилагане от страна на БНБ на Рамката на Евросистемата за надзор над електронни платежни инструменти, схеми и споразумения (Eurosystem oversight framework for electronic payment instruments, schemes and arrangements – PISA framework). Гореописаните изменения и допълнения на ЗПУПС следва да влязат в сила от датата на въвеждане на еврото в Република България. 2 Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО стр. 2/3 ПРОЕКТ! II. Други промени 1. Предложени са и други изменения в ЗПУПС, свързани с осъществявания платежен надзор, както и във връзка с констатирани непълноти, както следва: С оглед прецизиране на нормативната уредба и в съответствие с чл. 30, параграф 1, ал. 1, параграф 2 и параграф 4, чл. 68, параграф 6 и чл. 100, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2366 се предлагат съответни изменения в чл. 33, ал. 8, 9, 10 и 12 и в чл. 74, ал. 8 от ЗПУПС. Предвидено е създаването на нова ал. 3 в чл. 21 от ЗПУПС, съгласно която в случай че платежна институция използва средства от собствения си капитал за отпускане на кредити, свързани с платежните услуги по чл. 4, т. 4 или 5 от ЗПУПС, размерът на тези средства не може да е по-голям от превишението на собствения капитал на платежната институция над нормативно изискуемия му размер. Предложената промяна ще подпомогне осъществяването на надзор от страна на БНБ за изпълнение на изискването на чл. 18, параграф 4, буква „г“ от Директива (ЕС) 2015/2366, съответно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗПУПС, собственият капитал на платежна институция да е достатъчен по всяко време с оглед общия размер на отпуснатия кредит. В тази връзка е предвидено и създаването на ал. 6 в чл. 21 от ЗПУПС, препращащ към наредба на БНБ относно прилагане на разпоредбите, свързани с отпускане на кредити от платежна институция. Предложено е допълнение, свързано с разширяване на кръгa на органите, на които може да бъде предоставяна информация, представляваща професионална тайна по аналогия на чл. 64, ал. 1, т. 7 от Закона за кредитните институции. Съгласно направеното допълнение в чл. 159, ал. 1, т. 6 от ЗПУПС информация, представляваща професионална тайна, може да бъде предоставяна освен на органите на държави членки, посочени в чл. 160 от ЗПУПС, и на други органи на държави членки, на които е възложено задължение да упражняват надзор над предприятията от финансовия сектор и финансовите пазари. Предложеното допълнение е свързано с обезпечаване възможността за предоставяне на информация от страна на БНБ в съответствие със Съвместни насоки за създаването на система на Европейските надзорни органи за обмен на информация, относима към оценката на надеждността и пригодността на лицата, притежаващи квалифицирано дялово участие, стр. 3/3 ПРОЕКТ! на директорите и лицата, заемащи ключови позиции във финансови институции и участници 3 на финансовите пазари от компетентните органи . Предложена е промяна в чл. 121, ал. 2, т. 5 от ЗПУПС по отношение на едно от условията, при които банка може едностранно да прекрати рамков договор за платежна сметка за основни операции, която цели постигане на пълно съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 5, т. 2 от ЗПУПС във връзка със случаите, в които банка може да откаже откриване на платежна сметка за основни операции на потребител. Въведените изменения в чл. 4, т. 3 и 5 и § 1, т. 45 от допълнителните разпоредби на ЗПУПС са с цел прецизиране и привеждане в стриктно съответствие с чл. 4, т. 44 и т. 3 и 5 от Приложение I „Платежни услуги (съгласно член 4, точка 3)“ към Директива (ЕС) 2015/2366, в чл. 33, ал. 7 от ЗПУПС, както и изменението в чл. 39, ал. 1 от ЗПУПС в съответствие с чл. 29, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2366. Предвидена е редакция на чл. 39, ал. 1 от ЗПУПС с оглед синхронизиране с чл. 5, параграф 1 от Директива 2009/110/ЕО. 2. Изменения във връзка с въвеждането на мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕС) 2024/886: С част от предложените в ЗПУПС законодателни промени се предвиждат мерки, обезпечаващи прилагането на Регламент (ЕС) 2024/886 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година за изменение на регламенти (ЕС) № 260/2012 и (ЕС) 2021/1230 и на директиви 98/26/ЕО и (ЕС) 2015/2366 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро (Регламент (ЕС) 2024/886). С приемането на Регламент (ЕС) 2024/886 е изпълнен ключов ангажимент от Стратегията на Комисията за плащанията на дребно за 2020 г., чиято цел е пълното навлизане в практиката на незабавните кредитни преводи в ЕС. С регламента по същество е направено изменение в Регламент (ЕС) № 260/2012 от 2012 г. (уреждащ единната зона за плащания в евро - SEPA), в който вече се съдържат общи разпоредби за всички кредитни преводи в евро, като се добавят специфични разпоредби за незабавни плащания в евро (SEPA Instant Credit Transfer). Основната цел на нормативните изменения е да се осигури разпространението на незабавните плащания в евро, доколкото Регламент (ЕС) 2024/886 предвижда задължение за всички доставчици на платежни услуги, които предоставят кредитни преводи в евро, да 3 Joint Guidelines on the system established by the European Supervisory Authorities for the exchange of information relevant to the assessment of the fitness and propriety of holders of qualifying holdings, directors and key function holders of financial institutions and financial market participants by competent authorities стр. 4/3 ПРОЕКТ! обезпечат и предлагането и на услугата за незабавни кредитни преводи в евро. За последната са определени редица технически изисквания, включително възможност за получаване на платежни нареждания и за осигуряване на достъп до незабавните кредитни преводи в евро 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, без възможност за ограничения само до работни дни. Това отличава този вид плащания от другите кредитни преводи в евро, които се обработват от доставчиците на платежни услуги само в работно време, като средствата могат се превеждат на получателя до края на следващия работен ден. Незабавните плащания представляват ключова технологична иновация в областта на платежните услуги, тъй като позволяват освобождаване на средства, блокирани във финансовата система, да станат незабавно достъпни за потребление и инвестиции от страна на потребителите и предприятията. Основните изменения се състоят от мерки за ограничаване на размера на налаганите такси за изпълнение на незабавни кредитни преводи в евро; въвеждане на задължение за проверка за съответствие между името на получателя и идентификатора на сметката като ефективна мярка срещу определени видове наблюдавани на пазара измами; предоставяне на възможност за пряко участие на платежните институции и дружествата за електронни пари в платежните системи с окончателност на сетълмента, с оглед обезпечаване на предоставянето на незабавни кредитни преводи в евро по ефективен и конкурентен начин, както и с оглед гарантиране на равнопоставеност между банките и останалите доставчици на платежни услуги. За въвеждането на отделните мерки по прилагането на регламента са въведени различни срокове (в това число мерките по чл. 86а, по чл. 68, т. 2, както и по чл. 23, ал. 2, чл. 126, 130а, чл. 146, чл. 148, чл. 167, ал. 2), съобразени изцяло с предвидените в регламента. 3. Предложени са промени в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране: На 20 март 2023 г. в Официален вестник на Европейския съюз беше публикуван Регламент (ЕС) 2023/606 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2015/760 по отношение на изискванията, свързани с инвестиционните политики и условията за дейността на ЕФДИ, и обхвата на допустимите инвестиционни активи, изискванията за състава на портфейла и за диверсификацията, както и заемането на парични средства и други правила на фондовете. Мерките, осигуряващи прилагането на Регламент (ЕС) 2015/760 в националното законодателство, се съдържат в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за стр. 5/3 ПРОЕКТ! колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ). С измененията в Регламент (ЕС) 2015/760 се цели преодоляване на регулаторната тежест, за да станат ЕФДИ по-достъпни и популярни сред непрофесионалните инвеститори, което да улесни набирането и насочването на капитал към дългосрочни инвестиционни проекти. Посочените изменения в Регламент (ЕС) 2015/760 налагат необходимостта в националното законодателство да се разшири достъпът на непрофесионалните инвеститори до ЕФДИ чрез улесняване предлагането на дялове и акции на ЕФДИ от страна на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове с произход от България или друга държава членка. Съгласно чл. 2 от регламента, посочените промени следва да се прилагат считано от 10 януари 2024 г. III. Финансови средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени със Закон за изменение и допълнение на ЗПУПС няма да имат пряко отражение върху държавния бюджет на Република България, като тяхното прилагане няма да бъде свързано с допълнителни разходи/ трансфери/ други плащания, които да подлежат на одобрение по държавния бюджет. Предлаганите със законопроекта изменения не водят до увеличаване на административната тежест за заинтересованите страни. С предвиденото допълнение в чл. 154, ал. 2 от закона по отношение на лицата – обект на осъществявания от БНБ платежен надзор, както и във връзка със създаването на раздел IVа „Надзор над електронни платежни инструменти, схеми и споразумения“ в глава девета на закона, не се създава нов лицензионен или регистрационен режим, ефекта от прилагането на който да се характеризира с увеличаване на административната тежест. Установеният контрол е последващ, аналогично на предвидения в Раздел IV надзор, като същият не оказва съществено въздействие върху съществуващите регулаторни режими, услуги и регистри. IV. Очаквани резултати от прилагането Във връзка с прилагането на предложените промени в ЗПУПС очакваните резултати се състоят в повишаване на ефективността на осъществявания от Българската народна банка платежен надзор и обезпечаване на изпълнението на отделни надзорни правомощия. Предложените изменения и допълнения са предвидени с оглед прецизиране на нормативната уредба и постигане на стриктно съответствие с европейското законодателство. В допълнение, въвеждането на мерки по прилагане на Регламент (ЕС) стр. 6/3 ПРОЕКТ! 2024/886 ще доведe до по-широко разпространение на незабавните кредитни преводи в евро, които ще осигурят значителни ползи като повишена икономическа ефективност за ползвателите и доставчиците на платежни услуги, намалена пазарна концентрация, повишена конкуренция и избор на електронни плащания. Въвеждането на мерките по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/606 цели действащата към момента правна уредба да бъде развита и адаптирана към приетото европейско законодателство. Конкретната цел, която ще бъде постигната, е разширяване на достъпа на непрофесионалните инвеститори до ЕФДИ чрез улесняване предлагането на дялове и акции на ЕФДИ от страна на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове с произход от България или друга държава членка. V. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Съгласно чл. 1, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (Директива (ЕС) 2015/1535), същата не се прилага за правилата, свързани с въпросите, които са предмет на законодателството на Съюза в областта на финансовите услуги, както са изброени неизчерпателно в приложение II към посочената директива. Наред с това, в законопроекта не се съдържат елементи и правила, които имат характеристиките на технически регламент по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535, включително няма технически спецификации, отнасящи се до предлагани на пазара продукти или услуги. В резултат на изложеното, не се налага нотифициране до Европейската комисия на посочения законопроект. стр. 7/3

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон Закона за за изменение и допълнение на платежните услуги и платежните Становище по ред: Единствено съгласуване системи Номер и дата: 1 2 . 8 . 2 0 2 4 г . 0 4 .0 1 - 1 9 8 / 1 2 .0 8 .2 0 2 4 г . X S ig n e d b y : E m a M it o v a B o g o e v a В отговор на №: 03-00-787/06.08.2024 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. В този изясни каква е засегнатите и заинтересованите с това предлагаме същността на еврото, какви са етап от България, какви необходимо да последиците за определени осигури сетълмент на практики на Евросистемата електронни За включат в цялостна България и информация от Трансевропейската време (TARGET), Относно раздел 1 „Проблем/проблеми раздел е необходимо да се същността на проблема, какви заинтересованите страни и какви страни, ако не се предприемат представянето на проблем 1 проблема като се включи например предприетите и реализирани до изпълнението е цитираният Национален още стъпки следва да се се посочат кои са засегнатите тях, ако не се предприемат разпоредби на Директива (ЕС) съответствие с правилата на експресни преводи в реално време Българската народна банка (БНБ) във връзка с надзора върху платежни инструменти, схеми и попълване на необходимата информация изложението относими изводи и предварителна оценка на въздействието цялостна предварителна оценка на Директива (ЕС) 2015/23664 автоматизирана система за информация и изводи от за решаване“: дефинира проблем/проблеми, са причините за са/биха били мерки за отстраняване да се допълни с по-подробна кратко описание на момента стъпки, какво план за въвеждане предприемат и др. и заинтересованите конкретни мерки за 2015/23664 и Директива Трансевропейската автоматизирана (TARGET), ако не се в областта на платежния лицата, управляващи споразумения. в този раздел статистически данни на Закона за въвеждане въздействието на и Директива брутен сетълмент на доклади относно контролната но и да се опише и възникването му, кои са последиците за засегнатите и на проблема. Във връзка информация относно процеса по въвеждане на представлява и на какъв на еврото в Република След това в изложението е страни и какви ще бъдат осигуряване на съответствието с 2009/110/ЕО5, ако не се система за брутен хармонизират надзорните надзор с практиките на функционирането на могат да се използват и да се например от извършените на еврото в Република Закона за БНБ, съответната 2009/110/ЕО5, информация за експресни преводи в реално дейност на БНБ и др. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 Подобен подход може да се използва и за представянето на проблем 2 и проблем 3 като в описанието на проблем 2 предлагаме да се включи по-подробна информация относно очакваните последствия за засегнатите и заинтересованите страни и органи с ангажименти в процесите, ако не се предприемат съответните мерки за отстраняване на посочените неточности във връзка с обезпечаване на ефективното осъществяване на платежния надзор, както и за осигуряване на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/886. Представянето на проблем 3 например също може да се допълни с необходимата информация относно очакваните ефекти за засегнатите и заинтересованите страни, ако не се предприемат съответните мерки за решаване на проблема. Напомняме, че при представянето на проблемите в този раздел могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Обръщаме внимание също, че в образеца за частична предварителна оценка на въздействието съгласно Приложение № 1 към чл. 16 от Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието към всеки раздел има помощни въпроси/стъпки за структуриране на информацията (1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.).1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите.1.4.Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС.1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях?). Във връзка с това предлагаме информацията по всеки от проблемите в раздел 1 да се структурира спрямо тези помощни въпроси и да се включи на съответното място (под съответния въпрос). II. Относно раздел 2 „Цели“: Напомняме, че за определяне на целите също могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Във връзка с това предлагаме заедно с формулираните до момента цели да се определят и да се посочат какви са стратегическите цели, които ще се постигнат в резултат на предложените нормативни промени, както и да се включат конкретни цели с измерим качествено и/или количествено резултат. III. Относно раздел 4 „Варианти на действие“: Обръщаме внимание, че вариантът на действие включва не само предприемането на нормативни промени, но и всички други действия и мерки, които следва да се предприемат за решаване на съответен проблем. Във връзка с това предлагаме представянето на всеки вариант по всеки проблем да започне с информация за това какво съдържа вариантът (например нормативни промени, осигуряване на определени ресурси, промяна в организацията на работа и др.) и след това да продължи с неговото описание и със съответните изводи относно очакваните въздействия върху заинтересованите страни, промяната на административната тежест и т.н. Заедно с горното, след актуализиране на информацията в предходните раздели от оценката напомняме, че в раздел 4 при цялостното представянето всички варианти и особено при представянето на Вариант 2 е необходимо да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Вариант 2 по всеки от проблемите следва да се разработи в съответствие с тези насоки и като заключение да се включат направените към момента изводи относно необходимостта от предвиждане на финансови, организационни, технически и др. ресурси за реализиране на промените, да се опише как ще гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 бъдат осигурени тези ресурси, какви са конкретните ангажименти на отделните структури в процеса, както и какви са основните идентифицирани въздействия за заинтересованите страни. IV. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите“: След актуализиране на информация в предходните раздели от оценката и особено след формулирането на целите в раздел 2 е необходимо раздел 5 също да се актуализира. V. Относно раздел 6.1., 6.2., 6.3., 6.4.: Напомняме, че заедно с избора на един от отговорите в тези раздели е необходимо за всеки отговор да се обоснове защо е избран съответният отговор като се даде по-подробна информация например защо се твърди, че препоръчителният вариант няма да засегне съществуващи регистри, няма ефект върху МСП и т.н. VI. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 1 2 .8 .2 0 2 4 г . X S ig n e d b y: Isk re n Pa vlo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ