Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност и мотивите към него

СПРАВКА за отразяване на получени възражения при съгласуването на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност на интернет страницата на Министерството на финансите и Портала за обществени консултации Подател Предложение Приема/не приема/ предложение то Мотиви 19 септември 2024 г. 18:31 ч. Aziti ДДС или безлихвени краткосрочни търговски заеми и кредити Закона за данък върху добавената стойност или Закон за данъчните кредити и заеми ?! Моля да обясните на хората на по-прост език кой на кого и през кого дава кредит или заем, и кой кога на кого трябва да върне кредита или заема и каква е ролята на държавата в тази игра. Становището няма характер на предложение. 19 септември 2024 г. 18:43 ч. Aziti служебно прекратяване по чл. 110 ал. 3 Хубаво го прекратявате автоматично, но как и по какъв канал ще информирате регистрираното лице... Становището няма характер на предложение. 20 септември 2024 г. 11:45 ч. binel Предложение към проект на ЗИДЗДДС, публикуван за обществено обсъждане на 18.09.2024 г. В чл. 176в, ал. 4, т. 2 думите „десет на сто“ се заменят с „две на сто“. В чл. 176в, ал. 16 думите „10 на сто“ се заменят с „2 на сто“. Мотиви за направените предложения: Предлаганият процент, а именно 2 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период, реално също ще преобезпечи задълженията на задължените лица за ДДС, като няма да създаде рискове за фиска, но ще облекчи данъчната тежест на икономическите оператори. Защото предложението касае само доказано изрядните търговци, които през три последователни години са извършвали дейности по този член, без да са констатирани нарушения. С тази промяна в размера на Не се приема Направеното предложение не е по проекта на ЗИДЗДДС, изготвен от МФ. Независимо от това с направеното изменение, в сила от 2024 г. бяха прецизирани текстовете по отношение предоставеното допълнително обезпечение към направено вече годишно обезпечение от лицата търгуващи с течни горива. Преди изменението допълнителното обезпечение при промяна на обстоятелства беше в размер на 20 на сто, независимо че данъчно задълженото лице е предоставило годишно обезпечение в размер на 10 на сто, тъй като е отговаряло на условията за това. За тези случаи се измени размера на допълнителното обезпечение към направено вече годишно обезпечение също (в размер на 10 на сто), с което се постига уеднаквяване на прилагания размер на обезпечението. Въведаното 2 обезпечението ще се освободи огромен ресурс, който дружествата ще могат да ползват за други цели в дейността си. В повечето случаи това са банкови гаранции, които са немалък разход за банкови такси, нотариални такси, ипотеки, блокирани суми за гарантирането им и други подобни. Намаляването им неминуемо би довело до намаляване на цената на горивата на вътрешният пазар. Именно по този начин повлия предходното изменение на нормата, а статистическите данни не показват негативен ефект като увеличение на нарушенията от ДЗЛ. Цифрата 2 процента е повече от достатъчна за обезпечение на реално събираните суми от ДДС от ДЗЛ. Информацията за упоменатите данни е налична в отговори на въпроси от НАП, зададени по ЗДОИ. облекчение от 20 на сто на 10 на сто е за лоялните търговци. Към момента не е установена необходимост за допълнително намаляване размера на обезпечението. 20 септември 2024 г. 14:42 ч. yantrova Стига увеличавахте административната тежест върху фирмите! “(11) Регистрираните по този закон лица декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност както следва: 1. общата сума на наличните дълготрайни активи към края на съответното календарно тримесечие по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби, оценени по цена на придобиване; 2. общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти; за лицата, които не са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти са националните счетоводни стандарти.“ В последните години се умопомрачихме от деклариране на какво ли не! Сега на тримесечие и материалните запаси и ДМА. Стига глупости! Оставете хората да работят! Щом ви притесняват запаси и ДМА, декларираме ви ги веднъж годишно - предостатъчно да си направите анализите и изводите. Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са 3 На всичкото отгоре постоянно твърдите, че намалявате административната тежест, докато правите точно обратното! По този начин ще принудите фирмите да назначат допълнителни счетоводители. Канторите не смогваме да направим всичко в кратките срокове, в които претендирате за това вие. Съответно трябва да назначим още хора, за да се справим с утежнените изисквания, което ще повиши таксата за счетоводно обслужване на клиентите. С това увеличавате освен административната и финансовата тежест на фирмите, за да се облагодетелства държавата, като направи проверки по определени критерии и изкара някой лев от допълнителни данъци. Смятам, че и на този етап имате предостатъчно информация, която ви дава представа кое ДЗЛ изпълнява задълженията си по данъчните закони и кое не. На базата и на наличната ви към момента информация тормозите фирмите с купища проверки. Какво още искате от нас? Оставете ни на мира да работим! Съберете си данъците от големите фирми, стига сте тормозили малките и стига сте действали на принципа "на когото можем"! Когато законите започнат да важат еднакво за всички фирми, когато се справите с ДДС измамите и запушите пробойните в бюджета, няма да се налага да тормозите хората с непрекъснати декларираници и проверки! В последна сметка нека ви кажа какъв ще е ефектът от мярката за фирмите - нека направя предварителен анализ на финансовия ефект: Като противодействие на безумните изисквания за все повече и повече деклариране на какво ли не, колегите счетоводители ще се съберем и ще приемем Единна тарифа за минималния размер на таксите за счетоводно обслужване, като ще ги актуализираме с всяко допълнително изискване към счетоводното и данъчното отчитане на фирмите, която налагате. Сумите, които ще постъпят в бюджета допълнително от постоянното увеличаване на изискванията за деклариране и увеличаване на административната тежест ще бъдат нищожно малки в сравнение с финансовата тежест, която ще трябва да понесат фирмите, заради критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 4 непрекъснато повишаващите се административни изисквания към финансовата отчетност. Също така българският данъкоплатец ще трябва да издържа допълнителните служители, които ще трябва да назначите в данъчните служби, за да обслужват допълнителните купища проверки! Не забравяйте, че заплатите ви идват от нашите данъци! В крайна сметка пак ще го отнесе българският данъкоплатец - фирми и физически лица, които винаги са плащали за безумията на управляващите, а кучето ще си лае, администрацията ще си върви, тормозът ще е на ниво, а държавата ще си свирка! Стига безумни предложения от чиновници! Спрете се! 20 септември 2024 г. 20:51ч. mnruse Предложение към проект на ЗИДЗДДС Уважаеми господа, преди 3-4 години се говореше за намаляване на административната тежест. През последните 2-3 години се случва точно обратното. Непрекъснато се увеличават изискванията и бумащината, която се изисква от бизнеса. Предлагам вече да се поспрете малко, защото ще стане така че няма да има кой да плаща данъци. Вече наистина не ви разбирам - сивия сектор си работи от години и не предприемате никакви мерки за неговото изсветляване. За сметка на това хората работещи на светло се натоварват ежегодно с допълнителни тежести. Абсолютно безобразие е конкретното предложение да се декларират на тримесечна база материални запаси и ДМА. Имате ли представа за какъв допълнителен труд говорим. Дали са правени проучвания за баланса между работата и ефекта от мярката? Да не говорим, дружествата нямат задължения да инвентаризират на всяко тримесечие. Като се замисля всички големи фирми и търговски обекти не работят на 01.01. защото се прави инвентаризация. От вашето предложение това трябва да се прави 4 пъти в годината. Предлагам ви да изпратите ваш представител в нашия офис - малка провинциална счетоводна къща и да ви демонстрирам нагледно какво представлява едно Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени 5 годишно приключване и какво ще коства 80% от него да се прави 4 пъти в годината. Вече наистина не ви разбирам - сивия сектор си работи от години и не предприемате никакви мерки за неговото изсветляване. За сметка на това хората работещи на светло се натоварват ежегодно с допълнителни тежести. В заключение ако престанете за увеличавате административната тежест мога да ви предложа някои идеи за ограничаване на сивия сектор в страната. Също така подобни предложения демотивират хората да гласуват за такива като вас. Резултата се видя на предните избори. Сега се очертава още по-голяма трагедия. вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 6 1. „Пампорово“ АД с адрес на управление: к.к. Пампорово, хотел Орловец, ЕИК-830166943, представлявано от Изпълнителния директор Мариян Веселинов Беляков; 2. ”Бороспорт” АД с адрес на управление: област София, община Самоков, гр. Самоков-2010, кк 2. "Боровец”, ЕИК- 122002603 представлявано от Василия Дучева Константинова и Георги Георгиев Кочов; 3. “Юлен” АД, с адрес на управление: гр. Банско, община Банско, обл. Благоевград, ул. “Пирин” № 94, ЕИК - 101156430, представлявано от изпълнителния директор Мая Веселинова Христоскова; 4. “Витоша ски” АД с адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Средец”, ул. “Любен Каравелов” № 4, ЕИК 175230799, представлявано от изпълнителния директор Ян Симеонов Калчев Относно: подкрепа за връщане на данъчна ставка по ЗДДС от 9% от предишните 4 години за използване на спортни съоръжения (въведена в началото като компенсаторна мярка във връзка с Ковид пандемията) включваща и продажбата на карти и билети за достъп до ски пистите Уважаеми дами и господа, С наближаването на поредния зимен сезон и след многократно поставяне на този въпрос на вниманието на държавата, вече сме поставени повече от всякога на ръба на оцеляването на ски туризма в България. В моментното положение, нашият ски туризъм става категорично неконкурентоспособен с далеч по-висока данъчна ставка прилагана за лифт картите, във време в което другите държави от източна Европа развиват и пряко подпомагат ски туризма си и отнемат от нас все по-голям клиентски дял. Тази данъчна ставка е неразривно свързана с развитието на зимния и летния планински туризъм, а и предвид факта, че засяга използването на всякакъв вид спортни съоръжения и със здравето на хората, в условията на продължаваща инфлация и непрекъснато увеличаващите се разходи за работни заплати, спекула, нелоялна конкуренция и какво ли още не. Всъщност, връщането на 20 процентната ставка показва и отношението на държавата към спорта и здравната превенция, която не е на дневен ред, а е много по-лесно да се харчат много повече пари за лекарства и болнично лечение, вместо да се инвестира в превенция чрез спорт и дейности на открито. Всички знаят, че с прекия и периферния ефект върху Брутния вътрешен продукт (БВП), туризма носи около 15%-20% от него. Тези проценти, превърнати в работни места, осигуряват доста по-голяма заетост на пазара на труда, тъй като туризма се характеризира с голям брой обслужващ персонал, включително и с бизнесите, обслужващи туристическите продукти. Покрай туризма например, драстично може да се увеличи заетостта в земеделието, строителството, мебелното производство, хранително вкусовия сектор и т.н. Ефектите са на практика Не се приема Прилаганата дългогодишна данъчна политика в България е за ниски ставки за преките данъци (корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица) и за неутралност на ставките за косвените данъци, в т.ч. единна ставка на ДДС, тъй като ДДС не се счита за разходно-ефективен и целенасочен инструмент за икономическа политика. За срока на прилагане на временните намалени ставки на данъка, не е отчетен ефект за потребителите. Анализите показват, че въвеждането на намалени ставки, не води автоматично до по-ниски цени на продаваните стоки и услуги или до увеличаване на доходите на лицата, тъй като не са налице фиксирани цени, а водещ е либерализма при пазарното определяне цената на предлаганите стоки или услуги. В същото време намаляването на ставките за определени групи стоки или услуги води до провокиране на напрежение в други отрасли и сфери на икономическия живот. Използването на намалени ставки не е подходящ инструмент за постигане на преразпределение към бедните домакинства и окуражаване на потреблението на социално полезни стоки. На следващо място, прилагането на намалени ставки предпоставя въвеждане на допълнителни задължения за отчетност на задължените лица, което води до увеличаване на административната тежест и разходите за бизнеса. Също така намалените ставки увеличават рискът от данъчни измами и укриването на ДДС, тъй като се създава възможност за неправилно деклариране и неправомерно прилагане на режима на намалената ставка с цел минимизиране на данъчните задължения за ДДС. Мярката изисква прилагане на засилен контрол с цел предотвратяване на данъчни измами и укриване на ДДС, което от 7 неизброими. Бихме искали да обърнем внимание на зимния ски и летен планински туризъм, при който една от основните услуги е свързана с предоставяне на достъп до ски пистите и трасетата за колоездене, вело трасета за планински спускане и туристическите пътеки за достъп до иначе трудно достъпните горни части в планините. Според нас държавните и общинските власти в повечето случаи силно подценяват няколко основни факта по отношение на важността на съоръженията в планинските курорти, а именно лифтовите съоръжения, не само в качеството им на транспортно средство за достъп до спортни съоръжения, а и в качеството им на бърз достъп до цялата ски зона в даден курорт в случаи на природни бедствия, пожари, наводнения, издирвателно- спасителни операции, включително и на планинско- спасителна служба. Същите могат да се ползват и от всякакъв вид държавни органи с цел изпълнение на служебните им задължения. Достъпа е и извън зимата до наличните ски писти, които в летните месеци играят ролята на противопожарни просеки, а системите за изкуствен сняг на пистите, които осигуряват заснежаване през зимата могат и в действителност се използват за хидранти, към които могат да се закачат пожарникарски маркучи и да се гасят пожари в граничните на пистите горски масиви или даже да се пълнят с вода противопожарни автомобили. Следва да отбележим, че както лифтовите съоръжения, така и инсталациите за изкуствен сняг, са изключително скъпи и сложни съоръжения, които изискват от инвеститорите да влагат значителни ресурси за изграждане на инсталации за вода, ток, включително и за изкуствени водоеми (микро язовири), които на практика представляват критична инфраструктура в полза на обществото. Всички тези елементи са неразривно свързани и категорично представляват най-основната част от туристическата услуга в зимните курорти. Облагането отново с 20% ДДС на услугите, свързани с използването на спортни съоръжения, включващо и продажбата на карти и билети за ползване на ски своя страна увеличава административните разходи за приходната администрация. Не на последно място облагането с намалена ставка на ДДС води до намаление на бюджетните приходи, което поставя въпроса за тяхното компенсиране. Следва да се отбележи, че подобна е и традиционната гледна точка на Европейската комисия, изразявана многократно в нейни проучвания и документи. Становището на Европейската комисия, отразено в Съобщение до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет относно бъдещето на ДДС е за една по-опростена, по-сигурна и по-ефективна система на ДДС, отговаряща на нуждите на единния пазар (COM (2011) 851 final от 06/12/2011). В съобщението Комисията отбелязва, че при реформиране на данъка следва да се постигане по-голяма ефективност и неутралност, което означава разширяване на данъчната основа и въвеждане на принцип на облагане със стандартна ставка за постигане на повече приходи при по-ниска цена, като по-специално изтъква следното: „Икономическите оценки потвърждават заключенията, направени в по-ранни проучвания (Copenhagen Economics, Study on reduced VAT applied to goods and services in the Member States of the European Union, Final Report, 21 June 2007), че използването на намалени ставки често не е най-подходящия инструмент за осъществяване на политически цели, особено за постигане на преразпределение към бедните домакинства и окуражаване на потреблението на социално полезни стоки.“. 8 пистите, които са основен източник на приходи от предоставяните от нас туристически услуги, ще постави всички зимни курорти на България в категорична катастрофална неконкуретноспособност спрямо други пазари с такава услуга. Прилагането на намалената ставка по ДДС за ползване на спортни съоръжения приключи на 30.06.2024 год. Тази тема е от изключително значение за всички зимни курорти и оператори на ски и туристически зони в България. Основен привлекателен елемент за туристите, които посещават подобни планински и ски курорти е възможността да бъде ползвана ски и туристическа инфраструктуктура на конкретния курорт, което се реализира през заплащането на карти за ползване на лифтовите и влекови съоръжения. В този смисъл единствено и само по отношение на планинския и ски туризъм, поне според нас, покупката на лифт карта, която осигурява достъп до ски пистите, вело-трасетата и планинските маршрути, следва да се третира като част от основната туристическа услуга, а не да се разглежда като допълваща туристическа услуга, и е аналогично на услугата транспорт от и до мястото на настаняване. Всъщност услугата достъп до обработените ски писти, което се реализира чрез покупката на лифт карта, не може да се разглежда като аналог на достъпа до плажа и ползването на чадър и шезлонг, защото двете неща нямат почти нищо общо. Услугата продажба на лифт карта не е продажба на шезлонг, защото ски пистата не е просто достъп до наклонен, обезопасен и информационно обезпечен планински участък, а достъп до специфично спортно съоръжение, отговарящо на определени изисквания - наклон на писта, ширина, заравненост, обезопасеност, обезпеченост със система за изкуствен сняг и обработена по определен начин със специализирана техника, която се използва единствено и само за ски писти. Нещо повече - без ползването на лифтове или влекове е практически невъзможно ползването на ски пистата, защото условията - теренни и климатични, априори не го позволяват. За разлика от ползването на чадъри и шезлонги през лятото, без които ползването на морския бряг и слънчевите лъчи и 9 теоретично, и на практика, е възможно. За да се постигне достатъчно безопасна и перфектно обработена ски зона, се изискват неимоверно големи инвестиции в покупка и учредяване на права на строеж, право на преминаване и прокарване, покупка на скъпи лифтовите и влекови съоръжения, покупка и прокарване на системи за изкуствено заснежаване. Обработката на ски пистите изисква и изключително големи оперативни разходи свързани със заплащане на горива за работа на машините, електрически ток за производство на сняг и за задвижване на двигателите за лифтовете и влековете, разходи за ремонт и обезпечаване на функционирането на съоръженията, както и предполага ползването на висококвалифицирани работници и служители, работещи при тежки метрологични условия, като част от тях работят през нощта за да обезпечат условия за карането на ски през деня. Като цяло осигуряването на добре обработени ски зони в България се постига с почти същите разходи, на които се осигурява и в останалите европейски курорти, тъй като цената на лифтовите съоръжения, ратраците, машините и системите за изкуствен сняг, за контрол на достъпа и консумативите, мрежите, коловете, резервните части и др., се закупуват директно от водещите европейски производители. Единствената разлика е в цената на труда, но и тя все повече се изравнява с тази в големите европейски ски курорти, тъй като обучените служители са напълно конвертируеми и често работят в чужбина. Цените на лифт картите и броят на посетителите в европейските курорти е далеч по-голям от тези в българските ски и планински дестинации. В тази връзка, за да бъдат конкурентоспособни българските ски и планински курорти на добре развитите алпийски зимни курорти и да продължат да привличат чуждестранни туристи е необходимо ски услугите да останат с доста по-ниски цени. В този смисъл маржовете на печалбите в България са изключително малки. В същото време ДДС ставката на туристическите услуги (включително и ДДС върху ски картите) в тези страни към момента са по-ниски, т.е. са 10 преферинциални, в сравнение със стандартната ставка по този данък, което е свързано с пост-ковидните мерки с цел компенсиране на бизнеса като следствие от затварянето по време на пандемията и неговото бързо възстановяване. Евентуалното повишаване на ДДС на услугите, свързани с предоставяне на достъп до спортни съоръжения в България от 9% на 20% ще постави в риск българските планински и ски курорти. Зимните курорти в РБългария ще трябва да се конкурират с европейските зимни курорти, където ставката на ДДС е значително по-ниска. За сравнение ще посочим данъчните ставки в някои от водещите страни в зимния туризъм и в близките ни европейски държави. Например в Австрия и във Франция при стандартна ставка на ДДС от 20 %, данък добавена стойност на лифт-картите е 10 %. В Италия при основна ставка на ДДС в размер на 22% ставката за туристически услуги може да е 10%. В Швейцария при основна ставка на ДДС в размер на 7,7% туристическите услуги са със ставка 3,7%, в Словения при стандартна ставка на ДДС в размер на 22 % за лифт картите данък добавената стойност е в размер на 9.5 %, в Словакия при стандартна ставка на ДДС в размер на 20 % данък добавената стойност за лифт-картите е в порядъка на 10 %. В съседната на нас Румъния при стандартна ставка на ДДС от 19 % данък добавена стойност на лифт-картите е 5 %. Освен това, поради трайно усложнената обстановка в Европа и огромната конкуренция, се налага нашите дружества да поемат и голяма част от риска на самолетните седалки при някои чартърни програми. Това е единствения начин да убедим даден партньор от определен пазар да запази, или да започне нова чартьрна програма към нашите ски курорти. Този разход е допълнителен и никой не го отчита, а той сам по себе си понякога достига и 50% от стойността на една самолетна седалка по даден маршрут. При това данъчно третиране на този вид услуга нашите зимни курорти стават неконкурентни в сравнение с останалите дестинации. Като последица от малките маржове на печалбите в България, големите инвестиционни и оперативни разходи, повишаването на 11 данъчната ставка ще доведе ефективно до същото повишение в крайната цена и то без да бъде отразена текущата инфлация за последната 1-1,5 година. Това естествено ще се отрази върху вътрешното търсене на услугата, т.е. ще доведе за предстоящия сезон до намаление на българските туристи. За предстоящия сезон чужденците няма да почувстват това 11-15% нарастване на цените, защото предвид свитото потребление и намалението на туристите от Великобритания, операторите и собствениците на инфраструктурата не успяха да имплементират 11 % увеличение на ДДС, а дори и бяха натиснати да намалят цените за определени периоди за следващата година, предвид липсата на сняг от последните години през декември и в началото на м, януари. Договорите с туроператорите за сезон 2024/2025 са сключени и по тях не може да се предоговарят вече потвърдените цени, т.е опрераторите на лифтовете и влекови съоръжения ще следва да се лишат пряко от част от и без това ограничените си приходи и вместо да мислят за обновяване на съоръженията и повишаване на заплатите на служителите си, ще трябва да търсят средства, за да рефинансират старите си заеми и ще бъдат поставени в трудна ситуация за да оцеляват и то при ситуация и на намалено външно търсене, предвид военните действия в Украйна, водещи се на 300-500 км. от границите ни и рефлексиите от последния остър конфликт в Близкия Изток. Всичко това ще е следствие от липсата на повече резерви за компенсиране на данъчната тежест предвид и продължаването на инфлационния натиск на цените на горивата, електрическия ток, заплатите, резервните части и специализираните съоръжения. Нарастването на цените на картите предвид 11%-тното увеличение на ставката по ДДС в крайна сметка може да доведе не до нарастване на крайния размер на тези приходи в бюджета, а дори и до нетно намаление. От друга страна намаляването на клиентите по ски зоната ще доведе и до по-малко туристи в курортите и малките ски зони, което ще се отрази и в намаляване на туристите в хотелите, хижите, къщите за гости в тези 12 региони, до намаляване на приходите от ресторантски, кетъринг услуги, както и всички останали приходи, свързани с осигуряване на допълнителни туристически услуги. Тези процеси ще рефлектират в намаление на оборота и на търговците, осигуряващи хранителни и други продукти, ще намали инвестиционните разходи в курортите. Като в този случай косвеният ефект от вдигането на ставката за достъп до спортните съоръжения ще доведе със сигурност до значително намаление на приходите от ДДС в регионите като Смолян, Самоков и Банско през зимния сезон, където ски ваканциите са основен стимул за туризъм. Не на последно място практикуването на ски и сноуборд, спускането с велосипеди и други активности в планината и изобщо физическата активност на населението, което е свързано по един или друг начин с достъпа до спортни съоръжения е от ключово значение за запазване на здравето на хората и предпазването им от социално значими заболявания като: затлъстяване, диабет, остеопороза, различни автоимунни и метаболитни заболявания. В тази връзка дългосрочното запазване на намалена ставка на ДДС за достъпа до спортни съоръжения може да се третира и като част от липсващата в последните 20 години държавна политика за повишаване физическата активност на населението, а спортните съоръжения да се разглеждат като центровете за превенция на здравето чрез спорт. В заключение искаме да Ви напомним отново, че зимният туризъм, както и целия останал туристически бизнес, пострада значително, както по време на Ковид пандемията, така и носи последиците от войната в Украйна и бойните действия в ивицата Газа, поради факта, че България се възприема като близко разположена и несигурна държава, а операторите и собствениците на ски инфраструктурата са оставени да поемат всички негативи от изключително голямото нарастване на цената на природния газ, дизела, тока, хранителните продукти и нарастването на цените на специализираното оборудване. Разбираме желанието Ви да осигурите допълнителни приходи за държавния бюджет, но понякога запазването на част от 13 компенсаторните механизми, може да се окаже много по-благоприятно и да бъде от ключово значение за съхраняването и развитието на ключов за държавата отрасъл, какъвто е туризмът, като в средносрочен план би донесъл доста повече приходи в държавния бюджет от работещи и нефалирали компании (или ако щете спестяване на много повече разходи за социални плащания и помощи), отколкото събиране на няколко милиона приходи в бюджета за останалите 6 месеца на 2024 и за цялата 2025 г. Според нас запазването на ставката на ДДС за достъп до спортни съоръжения в размер на 9% не само до края на 2024 г., както това е прието за ресторантите, а и за период до края на 2025 г. в светлината и на предстоящото през септември месец планиране на бюджет 2025 г, ще е от изключително значение и полза за съхраняването на конкурентоспособността на българския ски туризъм, за което настойчиво ви призоваваме. Дългосрочната ни категорична позиция е че трябва промяна в ЗДДС тази става да бъде 9% за постоянно. Въз основа на цялата обосновка по-горе, още веднъж се обръщаме към Вас с апел спешно да ни подкрепите в тази борба за оцеляването на българската ски услуга и нейната по- голяма достъпност за българските граждани. 14 27 септември 2024 г. 11:16 ч. Илка Гачева Кого обслужват промените в чл. 123 от ЗДДС Новата ал.11 създава допълнителна административна тежест за данъкоплатците, без да е ясно дали въобще ще е от полза за фиска. Така или иначе тези данни се декларират веднъж годишно в справките за статистиката и при фрапантни несъответствия, са достатъчен ориентир за данъчната администрация при наличие на капацитет да предприеме контролни действия. Сега ще ги добавим и към тримесечните декларации по чл.55, за да не могат счетоводителите на предприятията да не могат да вдигнат глава от безсмислено деклариране. Какъв е проблемът на НАП да взима тази информация от справките за статистиката? В мотивите е посочено, че промяната няма да доведе до допълнителна финансова тежест за лицата, което абсолютно не е вярно. Допълнителните справки ще са или допълнително ръчен труд, който струва пари или допълнителни средства за софтуер, който да го замести. Мярката за пореден път цели счетоводителите да свършат работата на НАП за сметка на данъкоплатеца. Ако НАП има капацитет да прави анализи, агенцията разполага с достатъчно информация за това и сега. Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; 15 ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 27 септември 2024 г. 11:21 ч. Илка Гачева Направо променете и Закона за счетоводството Чл.28 ал.1 и 2 от ЗС предвиждат инвентаризация да се прави веднъж годишно, а за предприятия с нетни приходи от продажби до 200000 лева изобщо да не правят такава. С промяната на чл.123 всъщност тези две алинеи се обезсилват и оставаме да работим само в изключенията по алинея 3. Узаконяваме изключенията. Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще 16 предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 17 От: Стоян Николов мейл:stoyan88888@gmail.co m Дата и час: 04.10.2024 10:41 ч. Здравейте, Мисля че отмяната на чл. 149, а именно промяната за изчисляване прага за регистрация по ДДС на дилър на стоки втора употреба или туроператор ще има обратен ефект - ще увеличи сивия сектор, ще се прехвърлят фирми близо до прага на "несвързани лица" и. т.н. Причината е, че подобни дилъри рядко имат възможност да ползват данъчен кредит, поради това че купуват стоката си от физически лица и на практика по-бързото достигане до прага на регистрация по ДДС увеличава данъка им от 10% на 25%. Нагледен пример - новорегистрирана фирма за покупко-продажба на употребявани автомобили купува луксозен бус за 80000€ и го продава след месец за 85000€. С измененията в закона за ДДС, след въпросната продажба, дилърът е длъжен да се регистрира по ДДС, като от там насетне върху всяка разлика по маржа, е длъжен да плаща не само корпоративен, а и ДДС. Не се приема Съгласно решение на СЕС по дело 388/18, данъчната основа за целите на определяне на годишния оборот, съответно годишния праг, при доставки на стоки втора употреба и на доставки на обща туристическа услуга, извършени от данъчно задължено лице, прилагащо режимите за малки предприятия, е възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика. С оглед привеждане в съответствие с решението на действащата уредба в закона и данъчната практика, е предложено облагаемият оборот на данъчно задължени лица, които извършват доставки на стоки втора употреба или доставки на обща туристическа услуга да не се формира по специалния ред на облагане на маржа, чрез сборът от маржовете. От: Веселина Цветкова Е-мейл: vvvv_666@abv.bg Дата и час: 07.10.2024 12:10 ч. Коментар: Относно § 34. В чл. 123 се създава ал. 11: Декларирането на данните за съответното тримесечие ще доведе до допълнително увеличаване на административната тежест на задължените лица. По този начин се вменява задължение на задължените лица да подават информация на тримесечие, след като срокът за подаване на годишния финансов отчет е до 30.06.на следващата година. По този начин информацията подавана на тримесечие може да не е точна и да се разминава с информацията в ГФО и ГДД по ЗКПО. Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. 18 Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. КТ „Подкрепа“ Подкрепя по принцип предложените промени в проекта на ЗИД на ЗДДС. КТ „Подкрепа“ е загрижена за увеличаващата се бюрократична тежест върху фирмите, което обикновено води до увеличаване на разходите за обслужване, във връзка с новите режими за въвеждане на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица на тримесечие. Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по 19 приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 20 15 октомври 2024 г. 19:29 ч. poptolev-tn Относно чл. 123, ал. 11 Категоричен съм, че новата алинея 11 на член 123 е абсолютно безсмислена и няма да свърши абсолютно никаква работа на данъчната администрация и ще въведе до още повече бюрократични и административни тежести на данъчно задължените лица. Каква информация ще получи данъчната администрация от общата сума на наличните дълготрайни активи? Абсолютно никаква. В тази обща сума няма нито видове активи, нито тяхната стойност - просто едно общо число. Абсолютно същото е и с общата сума на наличните материални запаси - тази стойност пак нищо няма да говори - хайде да не навлизаме в подробности, че ако имаме незавършено производство, покупки продажби, то сумата може да си остане същата поради една простичка компенсация на стойностите по отделните видове материални запаси. Аз не мога обаче да разбера - защо периодично данъчната администрация ни засипва с такива фикс идеи? Например предлагаше да се иска информация за неплатените фактури, сега пък стойности на активи и Бог знае още какво друго ще се измисли. Моето предложение е, текста на чл. 123, ал. 11 да отпадне! Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; 21 ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) С настоящото предоставям становището на Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) относно предложения за изменения и допълнения в Закона за данъка върху добавената стойност, представени с проект на ЗИД на ЗДДС с дата на откриване на процедура за обществено обсъждане 18.09.2024 г. I. Относно: Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси В изготвения проект на ЗИД на ЗДДС от МФ в § 34 чрез нова ал. 11 в чл. 123 е предложено да се въведе задължение за всички регистрирани по ЗДДС лица, включително и неупражняващите дейност, включително и физическите лица, регистрирани по ЗДДС, да предоставят на тримесечна база следните две суми поотделно: 1. общата сума на наличните дълготрайни активи към края на съответното календарно тримесечие с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по- голяма от 5000 лв., оценени по цена на придобиване; Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще 22 2. общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. АССП не подкрепя предложените промени, защото считаме, че това ще доведе до значително увеличаване на административната тежест за бизнеса и счетоводителите. Данъчно задължените лица, които са предприятия, вече декларират тези данни веднъж годишно в НСИ с подаването на Годишният отчет за дейността. За да се декларират посочените данни, е необходимо всеки път преди подаването им да се направи инвентаризация на всички дълготрайни активи, стоки, продукция и материални запаси, след което да се направят необходимите изчисления, попълване и подаване на необходимата декларация. Инвентаризацията е процедура, която Законът за счетоводството (чл. 28) изисква да се извършва минимум веднъж годишно. За малките предприятия, които са над 90% от предприятията в България, тази процедура обикновено се извършва веднъж годишно във връзка с годишното счетоводно приключване. С посоченото предложение в законопроекта задължението за задължителна инвентаризация се увеличава на минимум четири пъти годишно и то в много кратки срокове, а именно до края на месеца следващ тримесечието. Считаме, че е непосилно всяко лице, регистрирано по ЗДДС, да направи инвентаризация на тези активи, след това да направи необходимите изчисления, за да декларира посочените две суми към края на всяко тримесечие. За годишната инвентаризация на тези активи срокът би бил до 30-ти януари на следващата година, който срок е твърде кратък, предвид това, че срокът за годишното приключване е до 30-ти юни на следващата година. Кратките срокове поставят в риск данъчнозадължените лица от деклариране на непроверени и неверни данни, което влече след себе си глоби и санкции. Освен значително увеличената административни тежест, считаме че целите, които се поставят в мотивите на законопроекта за изискването на декларирането на тези две общи суми (на предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 23 дълготрайни активи и материални запаси), не могат да бъдат постигнати, а именно: В разрез с посоченото в мотивите към законопроекта на база на тези две общи суми не може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срокът за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки, нито да се прави извод за показателя „рентабилност“ на база активи и доколко една дейност е ефективна. Тези две общи суми не могат да бъдат критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди, дали има извършване на плащания в брой, начина на третиране на осъществените сделки с дълготрайни активи, доставки, договори и други, както е посочено в мотивите към законопроекта. Всички тези подробни данни и обстоятелства данъчнозадължените лица декларират при всяко данъчно ревизионно производство. Затова считаме, че допълнителното деклариране на тримесечна база на тези общи суми ще утежни административната тежест за бизнеса и счетоводителите, която отбелязваме, че в последните години се увеличи многократно. Относно: § 50. В част осма се създава глава двадесет и първа „б“ с чл. 1686 - 168л: „Глава двадесет и първа „б“ Специални режими за малки предприятия, чл. 168в, ал. 1, т. 4 В член 168в, ал. 1, т. 4 доставките на недвижими имоти вече изрично са включени в задължителния оборот за регистрация по ЗДДС. Предложението ни е да уточните в т. 4, че става въпрос за доставки на недвижими имоти, които са облагаеми с ДДС. Према се частично В годишният оборот се включват всички доставки на недвижими имоти, без значение дали са освободени или облагаеми, с изключение на съптстващите доставки. Това е в съответствие с чл. 288, пар. 1, т. 4 от ДДС Директивата. 24 Относно: §52. В чл. 176 се създава се т. 7:„7. привидно извършва независима икономическа дейност.“ Предлага се компетентен орган по приходите да може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което привидно извършва независима икономическа дейност. Подкрепяме предложението, но само ако се създаде ясно и недвусмислено определение за „привидно извършване на независима икономическа дейност.“, защото в противен случай се създават съществени правни и финансови рискове за коректните данъчно задължени лица, които могат да бъдат регистрирани по ЗДДС на база на това основание. Не се приема По повод предложението за въвеждане на дефиниция за „привидно извършва независима икономическа дейност“, не следва да се въвежда в законодателството подобно определение, тъй като това ще затрудни прилагането на нормата и ще създаде законова рамка, при прилагането на която би се създала реална опасност формалното прилагане на дефиницията да доведе до неправилно третиране на лицата. Формулирането на законово определена дефиниция може да доведе до невъзможност същата да бъде приложена спрямо недобросъвестни лица, които макар и формално да не отговарят на съдържанието на определението, всъщност реално да не извършват като цяло независима икономическа дейност. Дефиницията ще е обща и съответно ще има същите недостатъци, ще доведе до неяснота, вместо да улесни тълкуването. По този начин ще се загуби ефектът на мярката срещу недобросъвестни лица, симулиращи извършване на независима икономическа дейност. Освен това на практика е невъзможно да бъде изчерпана възможната съвкупност от конкретни юридически факти, които формално да бъдат предварително дефинирани, и чието наличие да доведе, по несъмнен начин, до категоричния извод за съществуването на „привидно извършва независима икономическа дейност“. При такова формализиране на съдържанието на понятието, много по-лесно би било избягването от неговия обхват с цел злоупотреба. Органите по приходите биха били много по- уязвими в действията си, целящи предотвратяване на злоупотреби свързани с включването в системата а ДДС на недобросъвестни лица, които симулират извършване на независима икономическа 25 дейност с единствено с цел данъчни злоупотреби. Понятията „независима икономическа дейност“ и „привидно“ имат утвърдено правно значение, прилагат се от десетилетия в практиката и сами по себе си не могат да предизвикат неразбиране. Кога дейността, а не отделни доставки или елементи от нея, се извършва привидно е въпрос на преценка на множество факти и обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. 17 октомври 2024 г. 08:44 ч. Baievan74 По повод предлаганите промени в чл. 123, ал. 11 Мое мнение, а и на цялата колегия е, че тези промени не само няма да изсветлят сивеещата в момента икономика, ами още по-лошо, ще доведат до допълнително и потъмняване. Причината - създаване на ПОРЕДНАТА ненужна административна тежест спрямо бизнеса и обслужващата го счетоводната гилдия, което освен всичко по никакъв начин няма да доведе до допълнителна увеличена събираемост. Между другото, последното не е обоснован от практическа гледна точка мотив за предложената промяна. За да се предоставя на всеки три месеца предлаганата от вас информация, счетоводството на всяко данъчно задължено по ЗДДС лице ще трябва да организира своеобразно счетоводно приключване за съответния период. Трудът става още по-непосилен (и още повече ненужен), когато иде реч за сложно и многокомпонентно производство, или за земеделска дейност. Неща, които само в практиката стават ясни. Практика, с която предложителите на промените явно нямат никаква допирна точка. Още нещо - за да се говори за някаква достоверност на изискваната с предложените промени информация , абсолютно наложително е провеждането и на инвентаризация. Това веднъж противоречи на останалата счетоводна нормативна база, втори път води Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени 26 до извода, че цифрата има чисто и просто декларативен характер и не се опира на никаква обективна действителност. Нали разбирате, че последното предполага и предразполага декларирането по предложения от вас начин на практика да се прави абсолютно автоматизирано и единствено с насоченост да не предизвиква вниманието на данъчната администрация. Това от своя страна напълно обезсмисля предложените от вас промени. За да обобщя - тези промени са практически необосновани, противоречат на останалата счетоводна нормативна база и по никакъв начин няма да доведат до увеличена събираемост. Те единствено увеличават и без това неадекватно високата административна тежест, както и създават предпоставки за допълнително ненужно изсивяване на останалата жива икономика в страната. вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 17 октомври 2024 г. 11:12 ч. VPS Относно предложенията в чл.123, ал.11 към ЗИДЗДДС В последните години се декларират голям обем данни в кратки срокове. Част от декларираните данни се подават месечно, след това се налага да се обобщават и декларират и/или тримесечно, съответно декларират и/или годишно отново. Електронният портал на НАП дори и сега се затруднява в определени периоди да приеме всички декларации в определените срокове. Поредното деклариране няма да промени събирането на данъци, каквато би трябвало да е целта на промяната. Административната тежест се увеличава и насочва с тези предложения само върху фирми регистрирани по ЗДДС, които редовно декларират данни. Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява 27 равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 28 Българската стопанска камара (БСК) 1. Относно мерки за създаване на специални режими за малки предприятия Понастоящем малките предприятия, които извършват сделки в други държави-членки, трябва да се регистрират и да изпълняват задълженията по ДДС във всяка държава-членка, в която е дължим ДДС. Това оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на вътрешния пазар за предприятията, които не са установени в държавата- членка, в която е дължим ДДС. В този смисъл, БСК изразява подкрепа за направените предложения за създаване на разпоредби, които предоставят възможност за ползване на специални режими за малки предприятия, насочени към намаляване на относително по-високите им разходи спрямо тези на големите предприятия, за справяне със сложната системата на ДДС в ЕС. Оценяваме положително предложената мярка, насочена към намаляване на административната тежест и опростяване на правилата за малките предприятия. 2. Относно предложения за промени, свързани с въвеждане на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси Параграф 34 от представения проект на ЗИД предвижда създаване на нова ал. 11 в чл. 123 от ЗДДС, съгласно която се създава задължение за регистрираните лица да декларират поотделно за всяко календарно тримесечие данни от текущата си счетоводна отчетност, както следва: „1. общата сума на наличните дълготрайни активи към края на съответното календарно тримесечие по смисъла на §1, т. 83 от допълнителните разпоредби, оценени по цена на придобиване; 2. общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти; за лицата, които не са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти са националните счетоводни стандарти“. Българската стопанска камара категорично възразява срещу предложения текст и въвеждането на поредната Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните 29 нова, непропорционална и с неясен принос към очакваните резултати административна тежест върху всички български предприятия. В мотивите към законопроекта е посочено, че промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест, но подобна мярка без съмнение ще доведе до увеличаване на разходите на бизнеса, необходимост от промяна в организацията на работните процеси, поради необходимостта от непрестанна инвентаризация на активите и превръщане на отчетността за данъчни цели в основно занимание на предприятията. Разпоредбите ще имат отчетливо негативно въздействие върху микро- и малките предприятия. Остава неясно по какъв начин предложените текстове кореспондират с проектите на приходната администрация за предаване на информация чрез стандартен одитен файл за данъчни цели (SAF-T) и очакваното въвеждане на задължително електронно фактуриране. В допълнение, не разполагаме с публично оповестена информация за ефекта от действащата вече повече от 15 месеца подобна мярка относно деклариране на общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица. (чл. 123, ал. 10, в сила от 01.07.2023 г.) Във връзка с гореизложеното БСК настоява текстът на §34 от ЗИД на ЗДДС да бъде оттеглен. 3. Относно предложения за промени, свързани с намаляване на административната тежест БСК приветства предложените изменения в чл. 118 и създаването на възможност при продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване, които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, фискалният бон, регистриращ продажбата, да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 30 18 октомври 2024 г. 10:24 ч. maneva Относно чл.123, ал.11 Категорично съм против въвеждането на нови задължения за деклариране със Справката по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО. Ръководител съм на счетоводна кантора и това от практически опит ще доведе до увеличаване на задълженията на физическите и юридическите лица, които обслужвам. За да се осъществи това задължение , което искате да бъде въведено ще се наложи още веднъж на тримесечие да бъде провеждано приключване и инвентаризация на активите. Инвентаризацията понякога отнема повече от месец. С разпоредбата се нарушават и основни постулати на Закона за счетоводството. Подкрепям категорично написаното по този въпрос от колегията в коментарите. Предлагам да отпадне чл.123, ал.11. Стига безумни закони. Преди да си помислите за някоя нова безумица, помислете как на практика тя ще бъде изпълнена. Обещахте намаление на данъчната тежест. С това, което правите бизнеса не усеща това. Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; 31 ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 32 Сдружение „БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ“, представлявано от Изпълнителния директор Добромир Георгиев Иванов Сдружение “БЪЛГАРСКИ КЛЪСТЕР ЗА ДИГИТАЛНИ РЕШЕНИЯ И ИНОВАЦИИ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО”, Сдружение "БЪЛГАРСКА ФИНТЕХ АСОЦИАЦИЯ" Сдружение "ГЕРМАНО- БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНО- ТЪРГОВСКА КАМАРА" Сдружение "ПРОФЕСИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ПО РОБОТИКА И АВТОМАТИЗАЦИЯ” Във връзка с публикуваните за обществени консултации проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС) и на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД на ЗКПО), от името на долуизброените организации бихме искали да използваме възможността да предложим на Вашето внимание следните изменения и допълнения, които да уредят още един важен за бизнеса и гражданите въпрос, а именно създаването на възможност за съхранение на данъчните документи и касовите бележки, издадени на хартиен носител, като дигитални копия на оригинала. В годините това е въпрос, който е бил нееднократно повдиган от нашите членове и партньори, а в последните месеци предвид съществуващи и предстоящи европейски законодателни инициативи, предприехме действия за по-широко и експертно обсъждане на темата. Проведените разговори и анализи ни карат да вярваме, че има полезни стъпки, които могат да бъдат направени в посока дигитализация и модернизация на тези обществени отношения, които да доведат до намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица. Ето защо, отчитайки усилията, които Министерството на финансите прави в посока усъвършенстване на действащото законодателство и привеждането му в съответствие с целите и ценностите на Европейския съюз, бихме искали да използваме възможността, със следното изложение, да насочим Вашето внимание към тази широко обсъждана тема, като същевременно Ви предложим възможни варианти за преодоляването на разглеждания проблем и развитието на действащото национално законодателство. Не се приема Съгласно ЗДДС всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма. Разпоредбата напълно съответства на ДДС Директивата. Наличието на данъчен документ е основание за упражняване на право на данъчен кредит. Предприемане на промяна в посока на направеното предложение би поставило в риск правото на данъчен кредит на регистрираните лица, както и би довело до данъчни измами. Предвид предстоящото въвеждане в бъгарския ЗДДС на директивата за електронно фактуриране не би било удачно към този момент да се предприемат такива измемения. 33 В сега действащото данъчно законодателство е уредено задължението за всяко данъчно задължено лице да осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи, в оригиналния им вид. В условията на все по-бърза дигитализация във всички сфери на обществения живот, задължението за съхранение на документи на хартиен носител едновременно от издателя и от получателя създава съществени затруднения за данъчно задължените лица, както за по-големите юридически лица, така също и за по-малките такива. От една страна, по-големият оборот генерира по-голям брой хартиени документи, за съхранението на които е необходим и по-голям ресурс като обезопасени помещения за съхранение, необходимост от пренасянето им от едно място на друго, по-трудното обработване на данните и др. От друга страна, подобни разходи за по-малките икономически субекти значително натоварват и техния бюджет. Всичко това добавя допълнителна административна тежест за икономическите субекти и значително затруднява спазването на законовите изисквания. Проблемът с цифровизацията на счетоводните документи отдавна е идентифициран от институциите на ЕС и работата по решаването му на равнище ЕС вече е започнала. Още през 2010 г. Европейската комисия в „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа“ призна потенциала на електронното фактуриране (eInvoicing) като ключов фактор за развитие на цифровата икономика и средство за насърчаване на вътрешния пазар. През същата година Европейската комисия препоръчва приемането на електронното фактуриране и разработването на стандарт за всички държави-членки. През годините, както държавите- членки, така и Европейският парламент се застъпваха за действия за насърчаване на електронното фактуриране и настояваха за задължително прилагане на електронното фактуриране при обществените поръчки, което доведе до приемането през 2014 г. на Директива 2014/55/EС на 34 Европейския парламент и на Съвета относно електронното фактуриране при обществените поръчки. Директивата имаше за цел да улесни електронното фактуриране B2G (Business-to-Government) и B2B (Business-to-Business), да намали сложността и да понижи разходите за всички страни, участващи в транзакциите. Тя задължи публичните администрации да приемат електронни фактури, съответстващи на европейския стандарт за електронно фактуриране, за договори за обществени поръчки, като държавите- членки имаха краен срок до април 2019 г. за въвеждане на електронно фактуриране в B2G на централно равнище и до април 2020 г. за подцентрално равнище. Очакваното въздействие на директивата беше да подобри оперативната съвместимост, да се увеличи разпространението на електронното фактуриране и да се опростят процедурите за фактуриране и бизнес потоците. Неотдавнашното важно развитие на политиката на ЕС в областта на фактурирането е свързано със законодателните предложения "ДДС в цифровата ера" (ViDA). На 8 декември 2022 г. Европейската комисия предложи поредица от мерки за модернизиране и превръщане на системата на ЕС на данъка върху добавената стойност (ДДС) в по-добра работа за предприятията и по-устойчива на измами чрез възприемане и насърчаване на цифровизацията. Целта на ЕК е данъчната отчетност в реално време, базирана на електронни фактури, да стане абсолютно задължителна за всички държави-членки като естествена следваща стъпка в цялостната цифровизация на ЕС, която се очаква да се случи до 2028 г. В този смисъл предприемането на стъпки на национално ниво, които ще насърчат и ще доведат до все по-широка дигитализация на данъчните и счетоводните документи е естествена крачка напред към постигането на целите, които Европейският съюз вече е заложил и които ще станат част от действащото общностно законодателство в обозримо бъдеще. Предвид горното, бихме искали да предложим промени, които се изразяват в предоставяне на 35 възможност, в случаите когато данъчните и/или счетоводните документи се издават на хартиен носител, хартиеният оригинал да се пази само на едно място, а именно при неговия издател. Считаме, че тези промени ще допринесат за облекчаване на получателите на данъчните/счетоводните документи, тъй като те вече ще имат възможност да съхраняват само дигиталното копие на документа, което в по-голямата част от случаите е и по-надеждният вариант за съхранение. По- високата надеждност при съхранението в електронен вид се дължи най-малко на спецификите на хартиените документи при дългосрочно съхранение най- съществените, от които е избледняване на мастилото и невъзможността за четимост на оригиналния документ. Също така съхранението на хартиени оригинали води до по-висок риск от повреждане и унищожаване, например при пожар, наводнение и други неблагоприятни и непредвидими условия. От друга страна, съхранението в електронен формат позволява съхранение в облачни хранилища, което облекчава получателя и повишава сигурността, тъй като в тези случаи може, от една страна, да съхранява две или повече дигитални копия на различни носители, респективно на различни места за съхранение, а от друга, да използва професионална облачна или сходна услуга за съхранение, при която ще получи професионални условия и защита от рискове като физическо унищожаване на информацията/носителите. В същото време, ще се запази и хартиеният оригинал, но само при издателя, от когото всъщност ще зависи в какъв формат ще бъдат издадени данъчните и/или счетоводните документи. Така, при необходимост от сравняване на дигиталното копие с оригинала, такъв все пак ще съществува и ще може да бъде приложена насрещна проверка. Тази промяна ще облекчи получателите на данъчни и счетоводни документи, тъй като те не биха могли да направят избор дали да получат съответния документ на хартия или в електронен формат, това е избор на издателя, който би могъл да прецени, както рисковете, 36 така и разходите, съпътстващи издаването, респективно съхранението на хартиени данъчни документи и да направи избор да ги издава като електронни такива. Считаме, че след като задължението за съхранение на оригинала във формата, в който е издаден, остане само за издателя, това несъмнено ще стимулира субектите, издаващи данъчни документи, да преминат към издаването им именно в електронен вид, като това, от своя страна, ще ускори и цялостния процес по дигитализация и по-бързо постигане на целите, заложени и от ЕС, а именно отчитането на данъчните документи в реално време, базирано на изцяло е- фактуриране, а така също и безспорно ще доведе до намаляване на административната тежест за голяма част от данъчно задължените субекти. Горните изводи изцяло се подкрепят и при по- детайлното проучване на сега действащата нормативна уредба и установената практика, при която, когато издателят сканира издадения като хартиен данъчен документ и го изпрати по електронен път до получателя, то така полученият сканиран документ се счита за електронен данъчен документ и получателят има задължението да го съхранява именно като такъв и в този случай единственият хартиен оригинал се съхранява от издателя му. Видно от практиката това не е създало проблем, нито в процеса на доказване на определени факти и обстоятелства, нито в цялостния документооборот, свързан с данъчното облагане. Още повече, че и към настоящия момент задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията и документите, от значение за данъчното облагане, използват информационни системи, продукти или архиви, трябва да съхраняват създадените данни в електронен вид, независимо от съхранението им на друг носител. Ето защо считаме за ненужно да продължава да съществува задължението за получателя да съхраняват получените на хартиен носител данъчни документи в техния оригинален вид на хартия, а е достатъчно да съхраняват, в законоустановения срок, дигитално 37 копие, което да съдържа цялата информация, съдържаща се и в хартиения оригинал и респективно да гарантира автентичността на произхода, целостта на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост през целия срок на съхранение, съгласно изискването на чл. 121, ал. 2 от Закона за данъка върху добавена стойност Нещо повече, считаме, че съхранението на хартиения оригинал би създало значително по-големи проблеми, например с разчитане на документа след като мастилото е избледняло в края на определения срок за съхранение, отколкото ако се съхраняват като дигитално копие. И тъй като промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), които въвеждат задължението данъчните документи да се съхраняват в оригиналния им вид се въвежда през 2013 г., в резултат на задължението за транспониране на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране, следва да обърнем внимание, че текстът на Директивата казва, че държавите-членки могат да изискват фактурите да бъдат съхранявани в оригиналния им вид, в който са били изпратени или предоставени, независимо дали това е в електронен вид или на хартиен носител. В този смисъл предлаганата промяна няма да доведе до противоречие с Директивата, респективно до противоречие на националното право с приложимото право на ЕС. Напротив, както вече беше изяснено, считаме, че тази промяна ще ускори процеса по дигитализация и преминаване към изцяло електронно фактуриране, към което се стреми ЕС повече от 10 години след приемането на Директивата. Следва да се отчете и тенденцията нормативната уредба във всички сфери на обществения живот, включително процесуалното законодателство, да се изменя и усъвършенства като се въвеждат разпоредби, регламентиращи издаването, съхранението и връчването на електронни документи и/или дигитални копия на хартиени документи, включително способите 38 за доказване чрез такива документи. В тази връзка съвсем естествен процес е да бъде усъвършенствано и адаптирано към новите условия и технологии и националното ни данъчно законодателство. В допълнение на вече изложеното, с предлаганите промени в Закона за данък върху добавената стойност, Закона за счетоводството и Закона за корпоративното подоходно облагане, се цели цялостна уредба, позволяваща постигането на последователност и предвидимост в регулацията, свързана със съхраняването на данъчните и счетоводните документи, а също и на съпътстващата ги документация. Тези промени ще допринесат за уеднаквяване на режимите за съхранение, което ще намали значително административната тежест и ще осигури еднакво третиране на сходни по вид документи и тяхното съхранение в обвързани помежду си производства. Предвид горното, в светлината на все по-бързата дигитализация на всички аспекти от обществения живот, съпътствани от бързоразвиващите се информационни технологии, ведно с усилията на европейските институции за въвеждане във всички държави-членки на изцяло електронно фактуриране в кратък срок, както и отчитайки изминалото време от транспониране на Директивата до днес, предлагаме промени, които следват естествения ход на събитията и са крачка напред към ускоряване на преминаването към изцяло електронното фактуриране. Също така считаме, че промените, които предлагаме, ще подпомогнат процеса по дигитализация на данъчните отношения като прилагането им, преди възникване на задължението за изцяло електронно фактуриране, ще подпомогне процеса по усъвършенстване, както на технологичните решения, така и на нормативната уредба в тази област и ще дадат време, през което да бъдат тествани взаимовръзките при прилагането на бизнес процесите, технологичните решения и нормативната уредба, така че, когато задължението за електронно фактуриране бъде въведено, всички тези 39 компоненти и процеси да бъдат прилагани като вече работещи решения. Предвид гореизложеното, предлагаме на Вашето внимание, предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, Закона за счетоводството и в Закона за корпоративното подоходно облагане (приложени към настоящата комуникация). В друга своя кореспонденция до Вас – писмо от 15-00-109/19 септември 2024 г – сме се обърнали с искане за среща по същата тема. Предварително благодарим за отделеното време да се запознаете с нашите предложения, оставаме на разположение и вярваме в ползотворното сътрудничество и експертния диалог между държавата и бизнеса за постигане на работещи решения, които да гарантират и защитят, както правата и интересите на държавата, така и тези на бизнеса и всички данъчно задължени субекти. Приложение Предложения за изменения и допълнения - на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС) и Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД на ЗКПО) В ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ: В чл. 121 се създава нова алинея 2 със следното съдържание: „(2) Данъчно задълженото лице, в срока по ал. 1, може да съхранява получените от него данъчни документи на хартиен носител, като дигитални копия, позволяващи при възпроизвеждането им тяхното съдържание да съответства напълно на оригинала. В тези случай дигиталното копие замества изцяло хартиения оригинал.“ Досегашните ал. 2 и ал. 3 стават съответно ал. 3 и ал. 4. 40 ССИ Съюз за стопанска инициатива Относно т.1.1 Предложения за промени, свързани с въвеждане в ДДС на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз Съюзът за стопанска инициатива подкрепя предложението. С разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 са приети правила, с които се предоставя стимул за стартиращите предприятия - специален режим за малки предприятия в страната и режим на малки предприятия в чужбина. Тези. режими имат за цел да намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия поради по- ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в ЕС. Относно т.1.2 Мярка, свързана с въвеждане в ЗДДС на Директива (ЕС) 2022/542 Съюзът за стопанска инициатива подкрепя предложението. Директива (ЕС) 2022/542 въвежда ново правило, с което се променя мястото на изпълнение на доставка на услуги по достъп и съпътстващите достъпа услуги, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп, мястото на изпълнение на доставката се променя спрямо сега действащите правила в закона. Със законопроекта се предлага промяна на определяне 41 на мястото на изпълнение на услугите, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп. Относно т.1.3 Мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2831 Съюзът за стопанска инициатива подкрепя предложението. Предложените изменения са във връзка с влизането в сила на Регламент (ЕС) № 2023/2831, свързани с прилагането на специалния ред за начисляване на данък при внос за инвестиционни проекти. По този начин с разпоредбите на ЗДДС, регламентиращи издаването на разрешение за прилагане на специален ред за начисляване ДДС при внос и/или възстановяване на данък в 30- дневен срок, във връзка с инвестиционни проекти, ще се позволи на данъчно задължените лица да ползват помощта de minimis в условията на правна сигурност. Относно т.1.4 Мярка по прилагането на Регламент (ЕС) № 2021/1060 Съюзът за стопанска инициатива подкрепя предложението. Действащата редакция на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС обхваща референция единство към отминалия програмен период 2014-2020 г. В тази връзка е предложено уредбата да се адаптира към програмен период 2021-2027 г. Относно т.1.5 Мярка, свързана с въвеждане в ЗДДС на решение от 29 юли 2019 г. на СЕС по дело 388/18, Finanzamt Съюзът за стопанска инициатива подкрепя предложението. С тази промяна действащата уредба в закона и данъчната практика се привежда в съответствие с решение на СЕС по дело 388/18 облагаемият оборот на данъчно задължени лица, които извършват доставки на стоки втора употреба или доставки на обща туристическа услуга, да не се формира по специалния ред на облагане на маржа, чрез сбора от маржовете. Относно т.2 Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на задължение за предоставяне на 42 данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя предложението. Чрез предложените промени е се въвежда задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси на всеки три месеца от регистрираните по закона лица. Предложено е данните да се декларират в края на календарно тримесечие от регистрираните лица по ЗДДС поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Данните ще обхващат сумата на наличните дълготрайни активи с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв., оценени по цена на придобиване и общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. С направеното предложение се увеличава административната тежест за данъчно задължените лица, тъй като задълженията за предоставяне на данни са един от елементите, които пораждат такава административна тежест. Понастоящем декларирането размера на дълготрайните активи и на материалните запаси се извършва веднъж годишно. Това означава, че тази информация на годишна база вече е достъпна на Националната агенция по приходите и позволява извършването на анализи на равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки и изчисляването на рентабилност на активите. В предложението не се посочва какъв е размерът на очакваните допълнителни приходи от ДДС от въвеждането на тази мярка и дали НАП разполага с административния капацитет да обработва получените по този начин данни. Сигурният ефект за данъчно Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; 43 задължените лица обаче е, че на всеки 3 месеца те ще трябва да попълват и изпращат допълнителни декларации, които ще отнемат време и ще пораждат допълнителни разходи. Това предложение противоречи и на цялостния стремеж за намаляване на административната тежест и създаване на по-благоприятни условия за правене на бизнес (както и на предложението в следващата точка). Относно т.З Предложения за промени, свързани с въвеждане в закона на разпоредби с цел намаляване на административната тежест, контролни мерки и прецизиране на разпоредби, включително и във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона Съюзът за стопанска инициатива подкрепя предложението. С предложението се намалява срокът за проверка за регистрация от 14 дни на 7 дни. При търговията с горива е предложено при регистриране и отчитане на продажби в обекти за търговия/зареждане на течни горива чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване фискалният бон, регистриращ продажбата да може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Предложените мерки ще понижат административните разходи за бизнеса и поради това трябва да бъдат приети. ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 44 18 октомври 2024 г. 12:10ч. naty122 Нова ОГРОМНА административна тежест за всички ни! Предлаганата промяна в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с която се създава нова алинея 11 към чл. 123, налага редица допълнителни задължения на лицата, регистрирани по закона. Тези задължения включват деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по отношение на налични дълготрайни активи и материални запаси на тримесечна база. Следните аргументи обосновават негативното ни становище относно приемането на предложената промяна: 1. Утежняване на работата на счетоводителите: Въвеждането на тримесечно деклариране на информация за дълготрайни активи и материални запаси значително ще утежни работата на счетоводителите. Тази нова административна тежест ще изисква изготвяне на допълнителни справки, преглед на текущи данни и подготовка на информация, която не се изисква в момента на такава база. За да се проследи реално наличността на СМЗ, трябва да бъде извършвана инвентаризация на всяко тримесечие, което противоречи със закона и е непосилно за много от предприятията. Това ще доведе до сериозни затруднения, особено за счетоводителите на по-малки предприятия, които често работят с ограничени ресурси и по-малки екипи. 2. Вдигане на таксите за счетоводни услуги: Поради допълнителната административна тежест, която тази промяна ще наложи, е неизбежно счетоводните фирми и специалисти да увеличат своите такси към клиентите. Тази промяна ще постави допълнителен финансов натиск върху бизнеса, особено малките предприятия, които са най-уязвими към увеличаване на разходите. Това е контрапродуктивно за общата бизнес среда и икономическата стабилност. 3. Нереалистични стойности на материалните запаси: Оценяването на материалните запаси на тримесечна база, особено в различни сектори, може да доведе до предоставянето на нереални или колебливи стойности, които не отразяват точно Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; 45 финансовото състояние на предприятията. Причината е, че материалните запаси често са обект на сезонни колебания и различни външни фактори, които правят оценката им на всяко тримесечие особено предизвикателна и трудоемка. Инвентаризацията на един обект отнема много време, в зависимост от стоката. Има фирми с множество обекти. Как си представяте всички бизнеси поне 4 пъти годишно да правят инвентаризация на обектите си? Това е немислим труд и ще доведе до фалшиви стойности, тъй като ще се декларират приблизителни стойности, колкото да има подадена декларация. 4. Тримесечно приключване: Тази промяна в закона на практика въвежда изискване за тримесечно приключване на счетоводните книги, което е изключително трудно за изпълнение за голям брой предприятия и счетоводни специалисти. Традиционно, счетоводните приключвания се извършват годишно, а тримесечните приключвания значително ще увеличат работното натоварване и ще изискват допълнителни ресурси, които много счетоводители и предприятия не могат да си позволят. Предвид гореизложените аргументи, считам, че предложената промяна е неподходяща и ще доведе до значителни трудности за счетоводния бранш и бизнеса като цяло. Вместо да улеснява и модернизира отчетността, тя ще създаде допълнителни пречки и разходи, които ще навредят на бизнеса, особено на малките и средните предприятия. Предлагам този текст да не бъде приеман в настоящия му вид. ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 46 СТАНОВИЩЕ НА ИНСТИТУТА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СЧЕТОВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ (ИПСБ) ОТНОСНО: НОВА АЛ. 11 НА ЧЛ. 123 ОТ ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ (ЗДДС) Ние, от Института на професионалните счетоводители в България (ИПСБ), в качеството си на представляващи най-голямата счетоводна общност в България, изразяваме отрицателно становище по отношение на предложенията за промени, свързани с въвеждане в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси (нова ал. 11 на чл. 123 от ЗДДС). Мотивите ни са следните: 1. По отношение на мотивите по предложенията в Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност Съгласно мотивите, приведени в предложението, се изтъква, че мярката се основава на възможността, предвидена в чл. 273 от Директива 2006/112/EO. Въпреки това ние, от ИПСБ, сме на мнение, че предложената мярка не е в съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285, която предвижда възможност за извършване на ефективен контрол върху по- големите данъчно задължени лица и отчитане на разходите на малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия поради по- ограничените ресурси на малките предприятия. В случая не са взети под внимание административната и финансовата тежест, които посочените промени ще имат върху микропредприятията и малките предприятия, и Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; 47 същевременно не са оценени ползите/приходите от тази мярка, които ще има за данъчната администрация и държавния бюджет. Ние, от ИПСБ, поддържаме мнението, че предложените промени създават по-голяма финансова тежест за микропредприятията и малките предприятия. Предприятията следва да извършват регулярна инвентаризация на материалните си запаси и дълготрайните си активи, за да установяват реалното количество, качество, налични липси и излишъци на материални запаси и ДМА, подлежащи на бракуване, предвид, че задължените лица следва да не нарушават чл. 313 от Наказателния кодекс и да не декларират неверни или неточни данни. В допълнение, задължените лица е необходимо да водят допълнителен регистър за ДМА поради различната дефиниция на понятието в параграф 1, т. 83 от ЗДДС и приложимите счетоводни стандарти. 2. По отношение на оценката на въздействието от проекта В Стратегията за развитие на държавната администрация (приета с Решение № 140 на Министерския съвет от 17.03.2014 г.) българската администрация се ангажира да продължи „принципите и практиките на интелигентното регулиране“, въведени на европейско ниво, налагайки активно оценката на въздействието като ключов инструмент за въвеждане на нови регулации и осъществяване на политики. С приетите изменения на Закона за нормативните актове (обн. в ДВ, бр. 3 от 3 май 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на въпросния нормативен акт, като при изработването на нови закони и норми ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 48 в тях се изисква оценка на въздействието. Видно, такава е направена – но само частична, и по-конкретно според нас не е детайлно анализирано съотношението между формулираните цели и очакваните резултати. Все пак целта на оценката на въздействието е повишаване на качеството на нормативните актове чрез изследване на социалните, икономическите, екологичните и други ефекти от тяхното прилагане, включително върху малките и средните предприятия, неправителствените организации и гражданите, при зачитане на принципите на откритост, обоснованост, съгласуваност със заинтересованите страни, пропорционалност, ефикасност и ефективност. Като заинтересована страна, не сме убедени и не виждаме аргументи, че приетите правила и методология от Министерския съвет чрез Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието са изцяло спазени. Предвид изложеното в настоящото становище, настояваме посочените промени в частта на чл. 123 от ЗДДС да отпаднат в този си вид. С уважение: Евгени Руйков Председател на УС на ИПСБ 49 18 октомври 2024 г. 16:55 ч. Balinova Отново сме пред края на една календарна и финансова година и традиционно за обществено обсъждане бяха предложени промени в данъчните закони за 2025г. от Министерство на финансите. Наред с промените, предложени във връзка с имплементирането на изискванията на нормативни документи на ЕС и ОИСР, специално впечатление прави предложената нова ал. 11 на чл. 123 от ЗДДС . Поредното задължение за деклариране на счетоводни данни, а не на данъч ни задължения е изключително смущаващо и безспорно води до административна тежест за бизнеса. Наред с описаното и въведените вече изисквания в чл. 123 ал. 10 от ЗДДС, няма как да се постигне целта , заложена в Проекта за изменение на данъчното законодателство за 2025г., а именно създаване на по- добри условия за бизнеса. Прави впечатление, че има съществено разминаване между предложението и текущото законодателство, както и вътрешни противоречия между мотиви и предложения. В мотивите на предложенията в Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е записан следния текст: „С разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 са приети правила, с които се предоставя значителен стимул за стартиращите предприятия и се осигурява възможност за извършване на ефективен контрол върху по-големите данъчно задължени лица, за заделяне на повече ресурси за борба с измамите с данък върху добавената стойност (ДДС) и за подобряване на прилагането на настоящата система на ДДС. В изпълнение на задължението за въвеждане в ЗДДС на Европейското право са направени предложения за създаване на разпоредби ....... Специалните режими за малките предприятия имат за цел да намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия поради по-ограничените им Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; 50 ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в ЕС. „ Както и следното в част II: ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват „Финансови и други средства, необходими за прилагането на мярката: За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата. „ Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС не отговаря на мотивите цитираните в следните направления: 1. Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС по никакъв начин не облекчава малките и микро предприятия и не води до ефективен контрол върху големите предприятия, тъй като създава НОВА административна тежест върху малките предприятия, едновременно разводнява и претрупва базата данни от информация с такава за малките предприятия, а отделно проверяващите органи нямт необходимия капацитет от човешки ресурс, който да следи текущо и да проверява цялата база данни на ВСИЧКИ предприятия. Предложението ни в тази връзка е изискването за предоставяне на отчетни данни за тримесечието , касаещи ДМА и МЗ да касаят само предприятията, чиито отчетни данни за предходната финансова година надхвърлят най-малко на два от следните три показателя: всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 51 1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*], изм. - ДВ, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) балансова стойност на активите - 10 000 000 лв.; 2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*], изм. - ДВ, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) нетни приходи от продажби - 20 000 000 лв.; 3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души. И да бъдат декларирани не в декларация по чл. 55, а в отчетни форми на тримесечие към НСИ, както при попадане в извадка за деклариране на текущи данни към НСИ. Заложените в предложението данни не касаят данъчни задължения, за да бъдат декларирани в декларация по чл.55. Те следва да се предоставят като отчетни такива към институцията, занимаваща с отчетни данни. 18 октомври 2024 г. 16:56 ч. Част 2 Не се приема Декларирането на данни за наличните Balinova 2. Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС е в пряк разрез с обявените цели, мотиви и намерения на Минисерството на финансите. Неминуемо всяко едно предприятие ще трябва да заплати допълнтелно за труда на наетите лица или счетоводни предприятия за декларираните за толкова данни. Тук не се касае за пренос на едни цифри в декларация от отчетните регистри. Касае се за извършване на инвентаризация на тримесечие в точно определен ден. При наличие на няколко обекта в страната изобщо не е предвидено от предлагащият орган колко души допълнително трябва да бъдат назначени само за извършването на тази инвентаризация, за да може да се декларират верни данни. Не е направен качествен анализ и становището, че „За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, 52 финансова тежест за лицата” е невярно, несъобразено с действителността и икономически неефективно. Предложението ни в тази връзка е: предприятията, които следва да декларират тези данни да бъдат компенсирани от бюджета в размер на направените за текущите инвентаризации и отчети разходи, тъй като декларирането на тези данни обслужва единствено и само данъчната администрация без реално изчислен икономически ефект в полза на държавата или предприятията, и без необходимост, заложена от Европейското законодателство, както сам посочва вносителят на предложението за изменение. 3. Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС не е съобразена с настоящото законодателство и се предлага в пряк разрез с чл.28 от Закона за счетоводството, а именно: Чл. 28. (1) Предприятията извършват инвентаризация на активите и пасивите най- малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети. (2) Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация по ал. 1. (3) Инвентаризация се извършва и по решение на ръководителя на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон. Внесените предложения изискват инвентаризация по своята същност, тъй като за деклариране на неверни данни се носи отговорност. Предложението за промяна касае пряко материя, която вече е регулирана в друг действащ закон с други поставени времеви граници. Предложението ни в тази връзка е: исканите данни да се декларират в НСИ с предварително регламентирани механизми за корекция на допуснати технически грешки. съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. 53 18 октомври 2024 г. 16:57 ч. Част 3 Balinova 4. В мотивите на предложението е изложено и следното: „Очаквани резултати от прилагането на мярката Очаква се предлаганите промени да окажат ефект върху приходите от ДДС, който на този етап не може да бъде изчислен с точност. Анализ за съответствие с правото на ЕС С проекта на акт не се въвеждат норми на правото на ЕС, поради което не е изготвена справка за съответствие с европейското право.” В Европейския съюз регламентите по ДДС за малките предприятия имат за цел да намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия поради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в ЕС. Предвид обосновката по-горе с предложените промени от законодателния орган в предприятията ще се постигне точно обратен ефект- увеличаване на разходите и спад в продажбите заради затваряне на обектите за инвентаризация. Същевременно сивият сектор няма да спре да работи. В такъв случай въвеждането на такова изискване не просто не е в синхрон, но и в разрез с Европейското законодателство. Обръщаме внимание на вносителя, че съгласно чл. 27 от Закона за счетоводството, с някои изключения предприятията съставят финансов отчет веднъж годишно. С изискванията за тримесечно деклариране, заобикаляйки Закона за счетоводството, на практика се вменява и тримесечно счетоводно приключване. Същото, обаче, не предвижда подаване на данъчни декларации за облагане на финансовия резултат на тримесечие, а се ориентира към събирането на информация за счетоводни показатели „на парче“, без дефинирана 54 цел на последващото им използване от приходната агенция. С други думи, не е видна конкретната полза за фиска от това допълнително натоварване на счетоводителите през годината. Ще отбележим, че всяко допълнително натоварване означава повече вложен труд от счетоводителите, по-високи такси, за счетоводно обслужване , които допълнително обременяват бизнеса. 5. В мотивите е изложено също” От данните, които ще се предоставят на НАП ще може да се правят изводи за наличие на отклонения от данъчно облагане, свързани с ДДС, както и да се вземат мерки за правилното събиране на ДДС... При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ▪ третиране на осъществените сделки с дълготрайни активи, доставки, договори; ▪ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ▪ ползване на данъчен кредит; ▪ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ▪ внасяне на видовете задължения по отношение на размер и срок; ▪ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. „ Министерство на Финансите е наясно, че тези цели няма да бъдат постигнати, а само ще се наливат в базата данни информация, която ще се дублира и е крайно ненужна. Предвид и огрничения човешки ресурс на НАП и другите проверяващи органи, не може да се достигнат поставените цели дори и при наличните изисквания за деклариране на данни. 55 18 октомври 2024 г. 17:01 ч. Част 4 Balinova Пример за подобна ненужна и икономическо неефективна практика и въведено законодателство е дублирането на данни относно доходите на физическите лица. Анализът показва, че приходната агенция не е повишила събираемостта и прозрачността, нито е свила дейността на сивия сектор благодарение на подаването на следните данни: • месечно до 25 число - персонално осигурителни вноски п о лица по трудови и извънтрудови правоотношения ; • месечно до 25 число - дължими осигурителни вноски и данък общ доход по трудови доходи - сумарно ; • тримесечно до последния ден на месеца следващ отчетнот о тримесечие - дължим данък общ доход по извънтрудови правоотношения сумарно • годишно до 28 февруари - отново персонално изплатени су ми , удържани осигуровки за сметка на лицето и удържан данък общ доход по трудови правоотношения ; • годишно до 28 февруари- персонално изплатени суми, удържани осигурителни вноски и данък общо доход по извънтрудови взаи мотношения ; • годишно до 30 април - подаване на декларации по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица за дължимите осигурителни вноски по фондове за предходна година 56 • годишно до 30 април – персонално изплатени суми от работодателите за доходи по трудови правоотношения в полза на чуждестранни физически лица, местни на държава – членка на Европейския съюз Практиката показва, че целият този труд и стрес не води до никакви ползи за държавния бюджет, а е само в разход и стрес за бизнеса. 6. Искаме да обърнем внимание и на един срок в проекта "§ 65. (1) За всяко данъчно задължено лице с облагаем 166 000 лв. или повече за предходната календарна година към 31 декември 2024 г. включително, към 1 януари 2025 г. възниква задължение за регистрация по § 14 относно чл. 96, ал. 1, като подава до 3 януари 2025 г. включително заявление за регистрация по образец, определен в приложение 1 към чл. 74, ал. 1 от правилника за прилагане на закона" . При положение, че 01.01.25 е почивен ден, технически е невъзможно да се подаде заявление за регистрация предвид факта, че този оборот не може да се установи за 1 работен ден и на втория вече да е докоснат краен срок. Предлагаме срокът за регистрация да е седемдневен. В заключение искаме да обърнем внимание, че законодателната тъкан е единна и взаимосвързана. Всяко необмислено изменение, нарушаващо стройната логика на правните принципи, подкопава доверието в стабилността на законодателната рамка за бизнеса в България. С уважение: Нели Балинова, Илка Гачева Приема се 57 1. Дата и час: 17.10.2024 21:55ч. От: Бойко Дерменджиев Е-мейл: bdobrev@gmail.com Коментар: До Министъра на Финансите Гр. София От Бойко Добрев Дерменджиев Гр. София, ж.к. Стрелбище 8 вх. В ап. 4 Тел: 0899994222 e-mail: bdobrev@gmail.com Относно Проектозакон за Не се приема В контекста на борбата с измамите с ДДС, което е в съответствие с целите, определени от ЕС за малките предприятия, е предвидено всяко данъчно задължено лице, без значение изменение на ЗДДС Уважаеми Господа, Във възка с проектозакон за изменение на ЗДДС считам, че има съществени недомислици в проекта: 1. Ако се приеме закона в този вид, това ще означава, че всички физически лица, които са решили да продадат 1 гараж или 1 апартамент, който е нов ще трябва да се регистрират по ЗДДС? Ако говорим за 1 апартамент тази сделка не се облага съгласно ЗДДФЛ ако са минали 3 години от придобиването, НО искате да задължите лицето да се регистрира по ЗДДС и да плати 20% ДДС за сделка за 15-20 000 лева, дори да не извършва никакви други сделки??? 2. Съгласно Директива 2006/112/ЕО на Съвета не може да изключвате сделките с недвижими имоти от прага за малки предприятия. Това е регламентирано в чл. 288 т.4 от директивата. При всяко положение сделките с недвижими имоти според мен трябва да бъдат обвързани с минимален праг на оборота за последните 12 месеца. 3. Ако бъде приет закона в този вид ще се създаде огромен хаос в данъчната администрация, която ще трябва всекидневно да регистрира по ЗДДС безброй физически лица решили да продават свои имоти, които са нови. 4. В проекта чл. 96 ал. 6 т. 1 сте предвидили задължиелна регистрация на лица които продават прилежащи терени към нови сгради.... Практика е физически лица да запазват земята (терена) към новопостроена сграда с обезщетение и впоследствие след завършване на строежа да прехвърлят идеални части от земята на всики собственици. Според проекта, ВСИЧКИ собственици на тази земя ще трябва да се регистрират по ЗДДС предварително, независимо, че сделките са на минимални стойности. Голяма част от тези физически лица са възрастни и пенсионери. Как тези хора ще изпълняват закона и защо??? Те не правят някакви големи обороти и печалби.... сделките им ще бъдат под прага от 166 000 лв 5. В проектозакона сте описали: (6) Всяко данъчно задължено лице е длъжно да се къде е установено, да се регистрира по реда на ЗДДС, независимо, дали годишният му оборот в страната надвишава националния праг в страната, преди датата, на която данъкът става изискуем за облагаемата доставка на нови сгради или на части от тях, на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, както и за прехвърляне на правото на собственост или учредяването или прехвърлянето на право на строеж върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията. В тези случаи, лицето ще може да продължи да прилага режимите за малки предприятия за доставки, в обхвата на режимите, ако отговаря на условията за това. В допълнение, разпоредбата е относима към данъчно задължените лица, извършващи независима икономическа дейност. Задължението за регистрация се отнася до такова данъчно задължено лице, на което предстои да извърши доставка, свързана със земя и сгради. 58 регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната на.... А какво е определението на тази първа облагаема сделка??? Първа сделка от както съществува лицето ли е, първа сделка за годината ли е, първа сделка за последните 12 месеца ли е? И какво ще стане ако лицето извърши своята първа сделка и след 13 месеца се дерегистрира? След това при какви условия пак ще следва да се регистрира по ЗДДС, след като неговата първа сделка вече е в миналото и той е спазил закона? Ами на старите фирми първите сделки са отпреди 5-10- 15 години.... Тогава за тях закона няма да важи ли? 6. В чл. 103 сте предвидили, че датата на регистрацията е датата на първата сделка??? НО коя е първата сделка? Ами ако първата сделка е от преди 20 години? НЯМА ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЕРМИНА „ПЪРВА СДЕЛКА”. Според мен се прави опит за съществени промени в ЗДДС без да са обмислени всички аспекти на действителността и традиции в страната. Особено обезпокоително е задължение за регистрация без да се съобразява закона с минималния праг на оборот. Така мноооого лица без печалби и без иконоическа логика ще трябва да се ресистрират по ЗДДС, да наемат счетоводители, даподават декларации ежемесечно, да си вадят ел. подписи, да посещават банките ежемесечно за да заплащат някакви минимални суми ДДС и т.н. Не виждам причина да се иска регистрация по ЗДДС преди какъвто и да е оборот, при условие, че е предвидено датата на регистрация да бъде следващия ден след достигане на оборота. Това е достатъчна гаранция за недопускане на отклонение от данъчното облагане. Така Директива 2006/112/ЕО ще бъде спазена и малките сделки ще останат извън обхвата, каквато е и нормата на ЕС за малки предприятия и лица. АСОЦИАЦИЯ НА БАНКИТЕ В БЪЛГАРИЯ (АББ) По ЗИД на ЗДДС В изготвения проект на ЗИД на ЗДЦС е предложено въвеждане на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица. По предложението имаме следните съображения: Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в 59 - Предвид активната работа на НАП по имплементиране на SAF-T стандарта (Standard Audit File for Tax) в България, включването на данните в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДЦФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО изглежда неоправдано, доколкото SAF-T би осигурил получаването на същия по обем информация от НАП; - Банките преимуществено оказват финансови услуги и не извършват производствена или търговска дейност, за която да поддържат съществени обеми материални запаси, продукция или стоки; - По отношение на дълготрайните активи и заявената цел на мярката (от данните, които ще се предоставят на НАП, да може да се правят изводи за наличие на отклонения от данъчно облагане, свързани с ДЦС, както и да се вземат мерки за правилното събиране на ДЦС), обръщаме внимание, че финансовите институции извършват в значителната си част освободени доставки и ползваният от тях данъчен кредит е в минимален размер, в сравнение с дружествата регистрирани по ЗДЦС и ползващи пълен данъчен кредит за своите покупки на стоки и услуги; С оглед гореизложеното предлагаме да се обмисли въвеждането на минимален дял облагаеми доставки спрямо общия обем дейност, под който регистрираните по закона лица да бъдат изключени от новото задължение за предоставяне на данни. В заключение, считаме, че целите, които се поставят с предложената мярка, не съответстват на допълнителната административна тежест, която кредитните институции биха понесли в изпълнение на предложеното въвеждане на задължение за периодично предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси. План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални 60 запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ (АИКБ) AИКБ категорично възразява срещу предложените промени в ЗДДС, свързани с въвеждането на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси. Считаме, че tor а е поредна мярка, която ще увеличи значително административната тежест за бизнеса, без да доведе до осезаеми резултати относно увеличение на данъчните бюджетни приходи. Не е извършен анализ на влиянието върху бюджетните приходи па въведеното в края на 2023 г. тримесечно деклариране на касовите наличности в предприятията, което безспорно значително затруднява бизнеса с допълнителна бюрокрация. Вместо това се предлага ново задължение за деклариране на данни, което ще създаде сериозни затруднения и огромна административни тежест за предприятията, без ясна обосновка за ползата от тази информация. Задължението за инвентаризация се увеличава от веднъж годишно на четири пъти, при това в нереалистично кратки срокове. Това е особено проблематично за малките предприятия, кои то са над 95% от фирми те в България. Кратките срокове за деклариране крият сериозен риск от грешки и неточности, което може да доведе до санкции за бизнеса. Трябва да се отбележи, че при МСП, които ползват външно счетоводно обслужване, често съществува забавяне в документооборота и постъпването па документите в счетоводството па предприятията. Декларирането на тези две общи суми е недостатъчно за постигане на целите, заложени в мотивите на законопроекта. Общата стойност на дълготрайните активи по стойност па придобиване и над определен праг не предоставя съществена информация за: степен на амортизиране, използван метод па амортизация, полезен срок на ползване, дали ДМА се използват за Не се приема Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: 61 лични нужди, ползване на данъчен кредит по ЗДДС при придобиването им и т.н. Аналогично - общата сума на материалните запаси не дава представа за: видове материални запаси (материали, стоки, незавършено производство), бизнес модел на предприятието относно управлението на запасите, методи за изписване при влагане в производството, периоди за доставка и нуждите от презапасяване, производствения цикъл, модели за оценка па незавършеното производство, производствени фири и бракувани материални запаси, използване на материални запаси за лични нужди, ползване на данъчен кредит по ЗДДС при доставката и т.н. Тези аспекти са ключови за анализа, който НАП трябва да извърши при проверка за спазване на данъчното законодателство от данъчнозадължените лица по отношение на дълготрайните активи и материалните запаси. Подобен задълбочен анализ е невъзможно да бъде направен само въз основа на декларирането па две обобщени числа. Вместо контролната дейност да се фокусира върху конкретни рискови области - данъчни измами и избягване на данъчно облагане, предложението въвежда задължения за всички регистрирани по ЗДДС лица и то с цел анализ на подадените данни и подобряване на дейността на НАП. Този подход ние смятаме за напълно неприемлив и непропорционален. Като представители на бизнеса смятаме, че тези промени са необмислени и ще навредят на предприятията, без да донесат реална полза за държавата. АИКБ настоява тази мярка да бъде оттеглена, тъй като тя ще създаде допълнителни сериозни проблеми за бизнеса, без да доведе до реално подобряване на контрола върху декларирането и плащането на данъци. ✓ третиране на осъществените сделки с дълготрайните активи, доставки, договори; ✓ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ✓ ползване на данъчен кредит; ✓ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ✓ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане.

Проект! Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (oбн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 г. и 111 от 2021 г., бр. 14, 18, 52, 58, 99 и 102 от 2022 г., бр. 66, 106, 108 от 2023 г. и бр. 42 и 70 от 2024 г.) § 1. В чл. 15а, ал. 10 след думите „са унищожени“ се поставя запетая и се добавя „загубени“. § 2. В чл. 20б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 след думите „чл. 156, ал. 16“ се поставя запетая и се добавя „чрез регистрация по чл. 168ж за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз“. 2. В ал. 6 думите „чл. 96, ал. 9“ се заменят с „чл. 96 “. § 3. В чл. 21 се създават ал. 12 и 13: „(12) Мястото на изпълнение при доставка на услугите по достъп и съпътстващите достъпа услуги по ал. 4, т. 3 се определя по ал. 2, когато се предоставят виртуално на данъчно задължено лице. (13) Мястото на изпълнение при доставка на услуги и съпътстващите ги услуги по ал. 4, т. 4, буква „а“ е мястото, където данъчно незадълженото лице е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато услугите по ал. 4, т. 4, буква „а“ са свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.“. § 4. В чл. 25, ал. 3 т. 5 се отменя. § 5. В чл. 46, ал. 1, т. 6 думите „Фонд на фондовете по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове“ се заменят с „Фонд на фондовете и Холдинговия фонд по реда на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление“ и след думите “(OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.)” се добавя „и споразумение за финансиране по чл. 59, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (OB, L 231 от 30 юни 2021 г.), включително за възстановени средства;“. 1 § 6. В чл. 57б, т. 2 думите „чл. 96, ал. 1“ се заменят с „чл. 96“. § 7. В чл. 69, ал. 2, т. 1 накрая се добавя: „това не се прилага за доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат специалния режим за малки предприятия в Европейския съюз по глава двадесет и първа „б“;“. § 8. В чл. 70 се създава ал. 6: „(6) Няма право на данъчен кредит данъчно задължено лице за стоки и услуги, по отношение на които прилага в страната специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“.“ § 9. В чл. 74, ал. 1 числото „97“ и запетаята след него се заличават. § 10. В чл. 78а, ал. 1 думите „чл. 116, ал. 2, 3 и 6“ се заменят с „чл. 116, ал. 2, 3, 6 и 8“. § 11. В чл. 81, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на използваните за целите на извършвани доставки, за които прилагат в друга държава членка режима за малки предприятия в Европейския съюз“. § 12. В чл. 87 ал. 3 се изменя така: „(3) Първият данъчен период обхваща времето от датата на регистрация, включително тази дата, до края на данъчния период, освен в случаите по глава осемнадесета. В случаите по чл. 132, ал. 1 първият данъчен период обхваща времето от датата на вписването на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или вписване в регистър БУЛСТАТ, включително датата на вписването на обстоятелството, до края на данъчния период. В случаите по чл. 132, ал. 5 първият данъчен период обхваща времето от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице, включително датата на създаването му, или от датата на регистрация по закона на съдружник, когато същият се регистрира след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, включително датата на регистрацията му, до края на данъчния период.“. § 13. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) С издаване на акт за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 - 4 и 6, чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99, ал. 1 и 7 или чл. 100, ал. 1 и 2 на лицето се определя идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG". С връчването на акта за регистрация органът по приходите вписва в регистъра по ал. 1 определения идентификационен номер за целите на ДДС на лицето и датата на неговата регистрация по този закон.“. 2. Създава се ал. 4: „(4) В регистъра по ал. 1 се вписват идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 на лицата, които прилагат режима за малки предприятия в Европейския съюз, датата на регистрация и датата на прекратяване на регистрацията по режима и за съответната държава членка: 2 1. датата, от която се прилага режимът (активиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прилага режима); 2. датата на прекратяване на прилагането на режима (деактивиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прекратява прилагането на режима).“. § 14. Член 96 се изменя така: „Задължителна регистрация по общия ред Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление, а когато няма такова седалище, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната е длъжно да се регистрира по този закон, когато годишният оборот в страната определен по реда на чл. 168в, надвиши националния праг от 166 000 лв. (2) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление, а когато няма такова седалище, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка и прилага в страната режим за малките предприятия в Европейския съюз по чл. 168к, е длъжно да се регистрира по този закон, когато: 1. годишният оборот в страната, определен по реда на чл. 168в, надвиши националния праг от 166 000 лв. или 2. годишният оборот в Съюза, определен по реда на чл. 168в, надвиши прага в Съюза от 100 000 евро. (3) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление, а когато няма такова седалище, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка и не прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз по чл. 168к е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за доставка, за която лицето прилага режим в Съюза или за която данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82, ал. 2. (4) Всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, независимо дали има постоянен обект на територията на Европейския съюз, е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за доставка, за която лицето прилага режим в Съюза, режим извън Съюза или за която данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82, ал. 2. (5) В случаите по ал. 1 - 4 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация, или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация. (6) Всяко данъчно задължено лице е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната на: 1. нови сгради или на части от тях, на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях; 3 2. прехвърляне на правото на собственост или учредяването или прехвърлянето на право на строеж върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията. (7) Всяко данъчно задължено лице, което е длъжно да се регистрира по този член, подава заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите: 1. в 3-дневен срок от датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза – в случаите по ал. 1 и 2; 2. не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за първата облагаема доставка, с място на изпълнение на територията на страната, става изискуем – в случаите по ал. 3, 4 и 6.“. § 15. Член 97 се отменя. § 16. В чл. 97а, ал. 5 числото „97“ и запетаята пред него се заличават. § 17. В чл. 99 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102“ се заменят с „чл. 96 или чл. 100, ал. 1“. 2. В ал. 3 думите „ ал. 2“ се заменят с „ал. 1“. 3. В ал. 6 думите „и 97“ се заличават. § 18. В чл. 101 се правят следните изменя и допълнения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) Заявлението по ал. 1 трябва да съдържа основанието за регистрация и датата по чл. 96, ал. 7, т. 1 и 2, на която възниква основание за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона. В случаите на чл. 100, ал. 5 при заявяване за вписване на първоначална регистрация пред Агенцията по вписванията лицето не прилага справка за годишен оборот.“. 2. В ал. 5, изречение второ след думите „приходната администрация“ се добавя „чрез подаване на ново заявление по ал. 1“. 3. В ал. 6 след думите „за регистрация“ се добавя „и издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията,“. 4. Алинея 7 се отменя. 5. В ал. 8 думите „ал. 6 и 7 регистрацията по чл. 96, ал. 9, чл. 97, 97а и 99“ се заменят с „ал. 6 регистрацията по чл. 96, ал. 3, 4 и 6, чл. 97а и 99“. § 19. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Датата на регистрация на лицето по закона е датата на връчване на акта за регистрация.“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) В акта по ал. 1 се посочват основанието и датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок.“. 3. В ал. 3 т. 1 и 2 се изменят така: „1. за периода от датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите; 4 2. за периода от датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.“. 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) За определяне на данъчните задължения на лицето, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, от датата, следваща датата на надвишаване на националния праг и/или прага в Съюза, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период.“. § 20. Член 103 се изменя така: „Чл. 103. За дата на регистрация по този закон се счита: 1. датата, следваща датата на надвишаване на националния праг и/или прага в Съюза – при регистрация на основание чл. 96, ал. 1 и 2, освен при постановен отказ по чл. 96, ал. 5; 2. по-ранната от двете дати – датата на първата облагаема доставка или датата на връчването на акта за регистрация – при регистрация на основание чл. 96, ал. 3, 4 и 6; 3. датата на връчването на акта за регистрация – при регистрация на друго основание, освен когато законът предвижда друго.“. § 21. В чл. 104 ал. 1 и 2 се отменят. § 22. Член 105 се отменя. § 23. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3, буква „а“ думите „,ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2“ се заличават. 2. В т. 4, буква „б“ след думите „от настъпване на обстоятелството“ се добавя „или пред Агенцията по вписванията при подаване на заявление за вписване на прекратяване на юридическото лице по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“. 3. Създават се т. 8 и 9: „8. регистрация в друга държава членка за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз в друга държава членка на данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 2, 3 или 6, когато страната е държава членка на освобождаване по смисъла на чл. 168б, ал. 4, т. 3. 9. прекратяване/заличаване на лицето по законодателството на държавата, в която е установено по седалище и адрес на управление.“. § 24. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: a) точка 1 се изменя така: „1. за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, когато не е налице основание за задължителна регистрация и годишният оборот в страната за предходната календарна година, определен по реда на чл. 168в, не надвишава националния праг;“; 5 б) точка 5 се изменя така: „5. за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 2 или 3, когато не е налице основание за задължителна регистрация и годишните му обороти в страната и в Съюза за предходната календарна година, определени по реда на чл. 168в, не надвишават съответно определените национален праг и праг в Съюза за предходната календарна година;“; в) създават се т. 7 и 8: „7. за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 4, когато през текущия данъчен период и през предходните 12 данъчни периода не е извършвало облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната; 8. за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 6, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация едновременно са налице следните условия: а) изминали са 12 данъчни периода след последния данъчен период, през който е извършена доставка по чл. 96, ал. 6; б) не е налице основание за задължителна регистрация; в) годишният му оборот в страната за предходната календарна година, определен по реда на чл. 168в, не надвишава определения национален праг за предходната календарна година; г) годишният му оборот в Съюза за предходната календарна година, определен по реда на чл. 168в, не надвишава определения праг в Съюза за предходната календарна година - само когато лицето е установено по седалище и адрес на управление или по постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на друга държава членка.“ 2. Алинеи 2 и 3 се отменят. 3. В ал. 4 думите „чл. 96, ал. 9“ се заменят с „чл. 96, ал. 2 – 4 и 6“. § 25. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „в случаите по чл. 107, т. 3“ се добавя „и т. 9“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) В случаите по чл. 108, ал. 1 регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В случаите по чл. 108, ал. 4 регистрираното лице подава в 14 - дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство заявление за дeрегистрация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.“. § 26. В чл. 110 се създава ал. 3: „(3) Регистрацията се прекратява служебно по инициатива на органа по приходите, когато за регистрираното лице е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 8 при получаване на потвърждение от държавата членка, в която лицето е установено, че същото е регистрирано за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз.“. § 27. В чл. 113, ал. 4 се създава изречение второ: „При регистрация на основание чл. 96, ал. 1 и 2 фактура за доставка, данъчното събитие за която е възникнало след датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза и до датата на връчване на акта за регистрация, както и за авансово плащане, получено след датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза и до датата на връчване на акта за регистрация, се издава не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация.“. 6 § 28. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 5 и 8 думите „чл. 94, ал. 2“ се заменят с „чл. 94“; 2. Алинея 7 се изменя така: „(7) Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12, 14 и 15, когато: 1. лицето прилага някой от специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“; 2. сумата на данъчната основа и данъкът не превишават 100 евро или тяхната равностойност в левове, с изключение на документиране на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на вътреобщностни доставки и на дистанционни продажби на стоки.“. 3. Създава се ал. 13: „(13) Данъчно задължено лице, регистрирано в страната за прилагане в други държави членки на режим за малки предприятия в Европейския съюз, задължително посочва идентификационния си номер по чл. 168ж, ал. 11 във фактурите, с които документира извършените доставки с място на изпълнение на територията на държавите членки по освобождаване по смисъла на чл. 168б, ал. 4, т. 3. Това не се прилага за фактури, с които се документират доставки с място на изпълнение на територията на страната. Данъчно задължено лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане в страната на режим за малки предприятия в Европейския съюз, задължително посочва идентификационния си номер с окончание „–EX“ във фактурите, с които документира извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната.“. § 29. В чл. 115, ал. 5 след думата „Известието“ се добавя „на хартиен носител“. § 30. В чл. 116 се създава ал. 8: „(8) При регистрация на основание чл. 96, ал. 1 и 2 фактури и известия към тях, издадени след датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза и до датата на връчване на акта за регистрация, се коригират по реда на този член не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация.“. § 31. В чл. 117а, ал. 3 думата „получателя“ се заменя с „издателя“. § 32. В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.“. 2. Създава се нова ал. 3а: „(3а) В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.“ 3. Досегашна ал. 3а става ал. 3б. 7 4. В ал. 4 се създава т. 10: „10. редът и начинът за комуникацията между ИАСУТД и информационни системи/софтуери, използвани от лицата.“. 5. В ал. 5 се създава изречение второ: „При работа с ЕСФП лицата сключват писмен договор за сервизно обслужване и ремонт на средствата за измерване, включени в състава на ЕСФП.“. § 33. В чл. 119 се създава ал. 5: „(5) Лице, регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1, ако е регистрирано и за прилагане на някой от специалните режими по чл. 154, 156 и/или 157а, за доставките, за които прилага тези режими, съставя отделен отчет за извършените продажби по ал. 1, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се посочва общата сума на данъчните основи.”. § 34. В чл. 123 се създава ал. 11: “(11) Регистрираните по този закон лица декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност както следва: 1. общата сума на наличните дълготрайни активи към края на съответното календарно тримесечие по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби, оценени по цена на придобиване; 2. общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти; за лицата, които не са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти са националните счетоводни стандарти.“. § 35. В чл. 125, ал. 1 думите „чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2“ се заменят с “чл. 96, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2“. § 36. В чл. 131, ал. 1 след думите „е регистрирано по този закон лице“ се добавя „на основание, различно от чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2“. § 37. В чл. 132, ал. 1 накрая се добавя „по чл. 96 и чл. 100, ал. 1.“. § 38. В чл. 133, ал. 1 и 2 думите „или регистрация по избор“ се заличават. § 39. Член 149 се отменя. § 40. В чл. 151а се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в основния текст думите „чл. 96, 97 и чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96 и чл. 100, ал. 1“; б) точка 1 се изменя така: „1. имат годишен оборот в Съюза не повече от 500 000 евро;“. 8 2. В ал. 5, изречение първо думите „и 7“ се заличават и в изречение второ думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 6“. § 41. В чл. 159 се създава ал. 17: „(17) В справка-декларацията по ал. 4 се посочват само доставки на стоки и услуги, в обхвата на режим в Съюза, с място на изпълнение на територията на държави членки, за които данъчно задълженото лице не е регистрирано да прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз.“. § 42. В чл. 159б се правят следните изменения: 1. В ал. 1 след думите „за прилагане на режим извън Съюза“ се поставя запетая и се добавя „ако не е регистрирано на основание чл. 96“. 2. В ал. 2 и 5 думите „чл. 96“ се заменят с „чл. 96, ал. 4 или 6“. 3. В ал. 3 и 4 думите „чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96, ал. 2, 3, 4 или 6“. 4. В ал. 6 думите „чл. 96“ се заменят с „чл. 96, ал. 1, 4 или 6“. § 43. В чл. 159в, ал. 1 и 2 думите „чл. 96, 97 или 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96“. § 44. В чл. 164 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието накрая се добавя „при прилагане на схема за минимална помощ“. 2. Създава се ал. 6: „(6) Размерът на помощта се определя съгласно Регламент (ЕС) № 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 2023/2831 от 15 декември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2023/2831.“. § 45. В чл. 166 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието накрая се добавя „за прилагане на схема за минимална помощ“. 2. В ал. 1: а) в основния текст след думите „30 - дневен“ се добавя „за прилагане на минимална помощ“; б) точка 4 се изменя така: „4. налице са изискванията за предоставяне на минимална помощ съгласно Регламент (ЕС) № 2023/2831;“; в) създава се т. 5: „5. попада в обхвата на приложното поле по чл. 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2023/2831.“. 3. В ал. 3 т. 6 и 7 се изменят така: „6. декларация от лицето за размера на получени минимални помощи, за период от три години, преди датата на предоставяне на разрешението; в случаите на преобразуване на дружества и прехвърляне на предприятие лицето подава декларацията съгласно условията на чл. 3, параграфи 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 2023/2831; 7. декларация от лицето/лицата за размера на получените минимални помощи за период три години преди датата на предоставяне на разрешението, когато отговарят на 9 определението за „едно и също предприятие“ по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2023/2831.“. 4. Алинеи 4 и 5 се изменят така: „(4) Получените минимални помощи по ал. 3, т. 6 и 7, независимо от тяхната форма и източник, за периода от три години преди датата на предоставяне на разрешението, не трябва да надхвърлят праг от левовата равностойност на 300 000 евро, независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз. (5) Минималната помощ за одобрения инвестиционен проект може да се натрупва с минимална и държавна помощ при условията на чл. 5 от Регламент 2023/2831.“. 5. Създава се нова ал. 11: „(11) Разрешението по ал. 6 е актът за предоставяне на помощта по смисъла на чл. 11 от Закона за държавните помощи.“. 6. Създава се ал. 12: „(12) Дата на предоставяне на помощта е датата на издаване на разрешението по ал. 6.“. 7. Досегашната ал. 11 става ал. 13. § 46. В чл. 167 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Разрешение по чл. 166, ал. 6 не се издава, когато с получаване на минималната помощ по чл. 166 са надхвърлени: 1. прага по чл. 166, ал. 4; 2. прага и максимално допустимия интензитет за одобрена държавна помощ.“. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) В срок 6 месеца след издаване на разрешението по чл. 166, ал. 6 се допуска издаването на ново разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на одобрения вече инвестиционен проект. Издаването на ново разрешение се разглежда като нова минимална помощ. Корекции в издадено разрешение не се допускат.“. § 47. В чл. 167а, т. 3 думите „чл. 96, 97“ се заменят с „чл. 96“. § 48. В чл. 168, ал. 1 думите „чл. 97а, ал. 1 и 2 и чл. 99“ се заменят с „чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 или чл. 100, ал. 2“. § 49. В чл. 168а се създава ал. 5: „(5) Специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“ не се прилагат за следните доставки: 1. доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, когато мястото на изпълнение на доставката е в Северна Ирландия; 2. доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице, установено в Северна Ирландия, когато мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.“. § 50. В част осма се създава глава двадесет и първа „б“ с чл. 168б – 168л: „Глава двадесет и първа „б“ Специални режими за малки предприятия 10 Раздел I Общи положения Специални режими за малки предприятия Чл. 168б. (1) Специалните режими по тази глава са режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в Европейския съюз. (2) Данъчно задължено лице, установено на територията на страната, може да прилага или режим за малки предприятия в страната, или режим за малки предприятия в Европейския съюз в страната и в други държави членки, или режим за малки предприятия в Европейския съюз само в други държави членки. (3) Данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, може да прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз. (4) Данъчно задължено лице, което прилага някои от режимите за малки предприятия, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги по отношение на които се прилагат тези режими. (5) За целите на специалните режими за малки предприятия по тази глава: 1. „годишен оборот в страната“ е общата сума от данъчните основи на доставките на стоки и услуги, с място на изпълнение на територията на страната, извършени през календарната година; 2. „годишен оборот в Съюза“ е общата сума от данъчните основи на всички извършени от данъчно задължено лице доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на Европейския съюз, за период от една календарна година; 3. „държава членка на освобождаване“ е държава членка, която предоставя необлагане с данък върху добавената стойност на доставките на стоки и услуги, с място на изпълнение на нейна територия от данъчно задължени лица, отговарящи на условията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз; 4. „държава членка на установяване“ е държавата членка, в която данъчно задълженото лице, прилагащо режима за малки предприятия, е установено; 5. „данъчно задълженото лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната; 6. „данъчно задълженото лице, установено на територията на Европейския съюз“ е лице, което със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, с изключение на лицата, установени на територията на Северна Ирландия.“ Годишен оборот в страната и годишен оборот в Съюза Чл. 168в. (1) Годишният оборот в страната е общата сума от данъчните основи на извършените с място на изпълнение на територията на страната от данъчно задълженото лице: 1. доставки, които биха били облагаеми, ако са извършени по общия режим на закона, включително облагаемите с намалена и нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47; 4. доставки на недвижими имоти. (2) В годишният оборот в страната по ал. 1 не се включва: 1. вносът на стоки; 11 2. вътреобщностните доставки по чл. 7, ал. 2; 3. вътреобщностните придобивания; 5. доставките по ал. 1, т. 2, 3 и 4, когато тези доставки са съпътстващи доставки; 5. доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето; 6. доставки, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3. (2) При последователното извършване на еднородна дейност в един и същ търговски обект в страната от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в годишния оборот в страната на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него в течение на календарната година, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите. (3) Не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, когато е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице до датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда по ал. 2. (4) При определяне на годишния оборот в страната на дилър на стоки втора употреба или туроператор се прилагат разпоредбите на този член, като сумата от данъчните основи на извършените доставки на стоки и услуги от дилъра или туроператора не се намалява със сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от дилъра или туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги. (5) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, което извършва и доставки на инвестиционно злато по чл. 160, ал. 1 се прилагат разпоредбите на този член, като се включват сумите от данъчните основи на всички извършени от лицето доставки на стоки и услуги, включително и на инвестиционно злато. (6) При определяне на годишния оборот в страната по ал. 1 се включват и доставките с място на изпълнение на територията на страната, за които се прилага режим в Съюза, когато данъчно задълженото лице е регистрирано по чл. 156 или е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза. (7) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, се включват и сумите от получените авансови плащания за доставките по ал. 1, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1. (8) При определяне на годишния оборот в страната се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие за доставката. (9) При определяне на годишния оборот в страната се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по чл. 96 или 100, ал. 1 в течение на календарната година на преобразуването или прехвърлянето в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, както и по т. 3 само при непарична вноска на предприятие или обособена част от него. При отделяне или разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлените дейности от преобразуващия се или отчуждителя, а при невъзможност същият да бъде определен в зависимост от дейностите – пропорционално на прехвърлените активи. 12 (10) При определяне на годишния оборот в Съюза се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната, които се включват при формиране на годишния оборот в страната, определен по реда на този член, и доставките с място на изпълнение на територията на всички останали държави членки, които се включват в годишния оборот съгласно законодателството на съответната държава членка. (11) При определяне на годишния оборот в Съюза по ал. 10 се включват и доставките с място на изпълнение на територията на други държави членки, за които се прилага режим в Съюза, когато данъчно задълженото лице е регистрирано по чл. 156 или е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза. Доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия Чл. 168г. (1) Специалните режими за малки предприятия по тази глава се прилагат по отношение на извършени от данъчно задълженото лице облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, включително с нулева ставка. (2) Алинея 1 не се прилага за извършени от лицето: 1. внос на стоки; 2. вътреобщностни придобивания по чл. 2, т. 2; 3. доставки, за които данъкът е изискуем от лицето като получател на основание чл. 82, ал. 2 и 3; 4. вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 2. (3) Данъчно задължено лице, за което възникне задължение за регистрация по чл. 96, ал. 6, не може да прилага специалните режими за малки предприятия по тази глава за всички извършени от него облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, до отпадане на основанията за задължителна регистрация по общия ред. (3) В случаите, когато данъчно задължено лице избере да прилага специален режим за малки предприятия, режимът се прилага за всички доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия. (4) Данъчно задължено лице, което избере да прилага в друга държава членка режима за малки предприятия в Европейския съюз, не облага с данък върху добавената стойност извършените облагаеми доставки с място на изпълнение в тази държава членка, които попадат в обхвата на режима съгласно законодателството на тази държава. (5) Данъчно задължено лице, което прилага специалните режими за малки предприятия, може едновременно да прилага и специалния режим в Съюза по глава осемнадесета. (6) Данъчно задължено лице, което прилага режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по глава осемнадесета не може да прилага специалните режими за малки предприятия по тази глава. Раздел II Режим за малки предприятия в страната Условия за прилагане и прекратяване на прилагането на режим за малки предприятия в страната Чл. 168д. (1) Режимът за малки предприятия в страната може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия: 1. лицето е установено на територията на страната; 13 2. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага режима; 3. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година. (2) Националният праг за годишния оборот в страната е в размер на 166 000 лв. (3) Когато данъчно задълженото лице отговаря на условията по ал. 1 и е избрало да прилага режим за малки предприятия в сраната, лицето не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат тези режими. (4) Правото за прилагане на режим за малки предприятия в страната по ал. 1 се счита за упражнено, когато данъчно задълженото лице не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 и 6 или чл. 100, ал. 1. (5) Прилагането на режима за малки предприятия в страната може да се прекрати по инициатива на данъчно задълженото лице, когато лицето се регистрира по чл. 100, ал. 1, независимо, че националният праг не е надвишен в течение на календарната година. (6) Прилагането на режим за малки предприятия в страната задължително се прекратява по инициатива на данъчно задълженото лице, когато националният праг в течение на календарната година е надвишен и лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1 или по чл. 96, ал. 6. (7) Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява, когато орган по приходите установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си по ал. 6 за задължителна регистрация по 96, ал. 1 и 6. (8) Лицето не може да прилага режима за малки предприятия в страната за период от една календарна година, ако националният праг е бил надвишен през предходната календарна година. Раздел III Режим за малки предприятия в Eвропейския съюз Условия за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз Чл. 168е. (1) Режимът за малки предприятия в Европейския съюз може да се прилага от всяко данъчно задълженото лице, за което са налице едновременно следните условия: 1. лицето е установено на територията на страната; 2. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държава членка, по отношение на които в съответната държава може да се прилага режим за малки предприятия; 3. годишният оборот в Съюза на лицето не надвишава прага в Съюза, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година; 4. сумата от данъчните основи на доставките на стоки и услуги в държавата членка, в която данъчно задълженото лице не е установено, не надвишава приложимия в тази държава членка национален праг за прилагане на режима за малки предприятия в тази държава членка, през текущата календарна година и през предходната календарна година (както и през годината, предхождаща предходната календарна година, когато това е определено със законодателството на съответната държава членка). (2) Режимът за малки предприятия в Европейския съюз може да се прилага от всяко данъчно задълженото лице, за което са налице едновременно следните условия: 1. лицето е установено на територията на друга държава членка; 14 2. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които се прилага режим за малки предприятия; 3. годишният оборот в Съюза на лицето не надвишава прага в Съюза, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година; 4. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година. (3) Прагът в Съюза за годишния оборот в Съюза е в размер на 100 000 евро. (4) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по ал. 1, независимо дали е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или 6, или по чл. 100, ал. 1, може да прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз в страната и в други държави членки, или режим за малки предприятия в Европейския съюз само в други държави членки. (5) Данъчно задължено лице по ал. 1, което прилага в друга държава членка режим за малки предприятия в Европейския съюз, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги, по отношение на които в тази държава се прилага режима. (6) Данъчно задълженото лице по ал. 2, което прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги, по отношение на които в страната се прилага режима. Регистрация за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лица, установени на територията на страната Чл. 168ж. (1) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по чл. 168е, ал. 1 и което избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, подлежи на регистрация за целите на този режим. (2) Правото на избор по ал. 1 се упражнява, като лицето подаде до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите предварително заявление за регистрация по образец - приложение № 4. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис. (3) В предварителното заявление по ал. 2 лицето посочва най-малко следните данни: 1. наименование, дейност, правно-организационна форма и адрес; 2. държави членки, в които желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз; 3. идентификационен номер за целите на данък върху добавената стойност в държави членки, в които желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, ако лицето има такъв; 4. идентификационен номер за целите на прилагане на режим в Съюза, ако лицето има валиден такъв; 5. годишен оборот в страната, определен по чл. 168в, и годишен оборот за всяка държава членка поотделно, определен по реда на законодателството ѝ, реализиран през текущата календарна година до датата на подаване на заявлението - за държавите членки, в които лицето желае да прилага режима, и за всички останали държави членки; 6. годишен оборот в страната, определен по чл. 168в и годишен оборот за всяка държава членка поотделно, определен по реда на законодателството ѝ, реализиран през предходната календарна година - за държавите членки, в които лицето желае да прилага режима, и за всички останали държави членки. (4) Когато държава членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, изисква информация за реализирания годишен оборот в 15 тази държава членка и за годината, предхождаща предходната календарна година, лицето посочва в заявлението и тези данни. (5) Когато държава членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, за целите на прилагане на режима е определила национални секторни прагове, лицето посочва в заявлението и данни за реализирания годишен оборот в тази държава за съответните години и по съответните сектори. (6) Сумите на данъчните основи по ал. 3, т. 5 и 6, ал. 4 и 5 се посочват в евро, като се прилага обменният курс на първият ден от календарната година, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или, ако няма публикуван такъв, за следващия ден, за който има публикуван. (7) Когато лицето не е извършвало доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държава членка, за съответните суми на данъчните основи по ал. 3, т. 5 и 6 се посочва „0“. (8) В срок 35 работни дни от датата на постъпване на предварителното заявление по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличието на основание за регистрация на лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всяка от посочените в заявлението държави членки, в които лицето желае да прилага режима. В хода на извършване на проверката органът по приходите изисква потвърждение от компетентните органи на всяка от държавите членки, че лицето отговаря на условията за прилагане на режима в тази държава членка. (9) Допуснати грешки в подадено предварително заявление по ал. 2 могат да бъдат отстранени от лицето в срока по ал. 8 като подаде коригирано предварително заявление за регистрация по реда на ал. 2, което замества предходно подаденото. В този случай срокът по ал. 8 започва да тече, считано от датата на постъпване на коригираното заявление. Когато в подадено предварително заявление лицето е пропуснало да посочи държава членка, в която желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, се счита, че не е налице допусната грешка, като се прилага реда на ал. 18. (10) Проверката за регистрация на лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки, посочени в предварителното заявление, не може да надвишава срока по ал. 8. Когато компетентният орган на държава членка, в която лицето желае да прилага режима, е уведомил органа по приходите, че с цел предотвратяване на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци се нуждае от допълнително време, за да извърши проверка дали лицето отговаря на условията за прилагане на режима в тази държава, срокът по ал. 8 може да бъде удължен съответно. (11) За целите на регистрация за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз на лицето се издава идентификационен номер, пред който е поставен знакът „BG“, а след него е поставен знакът/суфикс „–EX“. (12) Идентификационният номер по ал. 11 подлежи на вписване в регистъра по чл. 94, ал. 4. (13) След получено потвърждение от компетентния орган на една/няколко държави членки, посочени в предварителното заявление, орган по приходите, който установи, че лицето изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз, издава своевременно акт за регистрация на лицето за прилагане на режима, като го информира за издадения му идентификационен номер по ал. 11 и за тази/тези държави членки на освобождаване, в които може да прилага режима. При получаване на потвърждение от компетентния орган на една/няколко други държави членки, посочени в предварителното заявление, след издаване на акта по изречение първо, органът 16 по приходите издава акт на лицето за прилагане на режима в тази/тези други държави на освобождаване под същия идентификационен номер. Проверката за регистрация на лицето за прилагане на режима във всички държави членки, посочени в предварителното заявление, не може да надвишава срока по ал. 8, освен в случаите по ал. 10, само по отношение на държавата членка, изпратила уведомление, че се нуждае от допълнително време. Връчването на акта се извършва по електронен път. (14) Датата, от която лицето може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в съответната държава членка на освобождаване, посочена в предварителното заявление, е датата на връчване на акта за прилагане на режима в тази държава по ал. 13. (15) Когато в срока по ал. 8, при извършване на проверката, органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице не са изпълнени условията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият издава акт, с който мотивирано отказва да регистрира лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки. Актът може да бъде обжалван по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на ревизионни актове. (16) Когато в срока по ал. 8 се получи отказ от компетентен орган на държава членка, посочена в предварителното заявление, органът по приходите издава акт, с който мотивирано отказва на лицето да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка като прилага и доказателство за получения отказ. В акта се посочват редът и срокът за обжалване в държавата членка, отказала прилагане на режима. (17) Когато в срока по ал. 8 не е получено потвърждение или отказ от компетентен орган на държава членка, посочена в предварителното заявление, и органът по приходите не е установил, че лицето не изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка на освобождаване, същият издава акт на лицето за прилагане на режима в тази държава. (18) Лице, регистрирано по ал. 1, в срок 3 работни дни от настъпване на промяна в идентификационните данни или откриване на грешки в данните в предварителното заявление, подава по реда на ал. 2 заявление за актуализиране на данните, в което задължително посочва идентификационния си номер по ал. 11. В този случай органът по приходите извършва проверка на данните, посочени в заявлението за актуализиране, като съответно се прилагат ал. 8, 10, 13 - 17. (19) Лице, регистрирано по ал. 1, което желае да прилага режима в държава членка или държави членки, различни от посочените в предварителното заявление за регистрация, подава по реда на ал. 2 заявление за актуализиране на предварителното заявление, в което задължително посочва идентификационния си номер по ал. 11. В този случай органът по приходите извършва проверка на данните, посочени в заявлението за актуализиране, като съответно се прилага ал. 8, 10, 13 - 17. (20) В заявлението за актуализиране по ал. 18 и 19 се посочват оборотите по ал. 3, т. 5 и ал. 5 за текущата календарна година от началото на календарната година до датата на подаване на заявлението. Прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лица, установени на територията на страната Чл. 168з. (1) Регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в една или няколко държави членки на освобождаване се прекратява по 17 инициатива на лице, регистрирано по 168ж, чрез подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление, когато: 1. избере да прекрати прилагането на режима в тази/тези държави; 2. преустанови дейност в тази/тези държави и прекрати извършването на доставки с място на изпълнение на територията на тази/тези държави; 3. през текущата календарна година годишният оборот, определен по реда на законодателството на тази/тези държави, надвиши определения национален праг. (2) Заявлението по ал. 1 се подава по реда на чл. 168ж, ал. 2, като се посочва съответната държавата членка на освобождаване, в която се прекратява прилагането на режима, и датата на настъпване на съответното обстоятелство. Заявлението се подава предварително в случаите по ал. 1, т. 1 и 2, а по т. 3 - в срок 15 работни дни от датата на надвишаване на националния праг на държавата членка на освобождаване. (3) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 е: 1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие; 2. първия ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие. (4) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 3, когато е надвишен националният праг на съответната държава членка, е датата, определена в законодателството на тази държава членка. (5) На датата на прекратяване на прилагането в държава членка на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 3 и 4 идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 се деактивира от орган по приходите и от тази дата същият е невалиден за целите на прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка. (6) За прекратяването на прилагане в една или няколко държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 орган по приходите издава акт, в който посочва основанието за прекратяване на прилагането на режима и съответната държава членка, в която се прекратява прилагането на режима. Актът се връчва на лицето по електронен път. (7) Прилагането в една или няколко държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато се установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си по ал. 1, т. 3 или когато е получено уведомление от компетентния орган на държава членка по освобождаване, че държавата членка прекратява прилагането на режима от лицето. (8) Когато лицето прекрати прилагането в една или няколко държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз, то продължава да прилага режима в останалите държави членки на освобождаване, за които лицето е регистрирано в страната за прилагане на режима. Прекратяване на регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лица, установени на територията на страната 18 Чл. 168и. (1) Регистрацията във всички държави членки на освобождаване за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на лице, регистрирано в страната по 168ж, чрез подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление, когато: 1. избере да прекрати регистрацията за прилагане на режима във всички държави членки, в които прилага режима; 2. през текущата календарна година годишният му оборот в Съюза надвиши прага в Съюза; 3. преустанови дейността си; 4. премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление, а когато няма такова седалище – постоянният си адрес или обичайно пребиваване на територията на друга държава членка. (2) Заявление за актуализиране на предварителното заявление по ал. 1 се подава по реда на чл. 168ж, ал. 2 като се посочва и датата на настъпване на съответното обстоятелство. Заявлението се подава предварително в случаите по ал. 1, т. 1 - 3, а по т. 4 в срок 15 работни дни от датата на надвишаване на прага в Съюза. (3) Датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 1, 3 и 4 е: 1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие; 2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие. (4) Датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 2 е датата на настъпване на обстоятелството. (5) В случай на прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1 и 2, когато са налице условията на чл. 168д, ал. 1, лицето може да прилага режим за малки предприятия в страната. (6) Регистрацията по чл. 168ж за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато: 1. установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си по ал. 1, т. 2 ; 2. установи наличие на обстоятелство по чл. 107, което води до заличаване на лицето или прекратяване на дейността му; 3. лицето не е декларирало по чл. 168л извършвани доставки, по отношение на които се прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, за период от 8 последователни календарни тримесечия; това не се прилага, когато органа по приходите разполага с доказателства, че лицето продължава да извършва дейност. (7) Датата на прекратяване на регистрацията на лицето за прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 6 е: 1. датата на надвишаване на прага за годишния оборот в Съюза – в случаите по ал. 6, т. 1; 2. датата на настъпване на съответното обстоятелство - в случаите по ал. 6, т. 2; 3. датата на връчване на акта за прекратяване на регистрацията на лицето по режима - в случаите по ал. 6, т. 3. 19 (8) От датата на прекратяване на регистрацията по ал. 3, 4 и 7 идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 се деактивира от орган по приходите и от тази дата е невалиден за целите на прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки. (9) За прекратяване на регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 и 6 орган по приходите издава акт, в който посочва основанието за прекратяване на регистрацията за прилагане на режима във всички държави членки. Актът се връчва на лицето по електронен път, освен в случаите, когато то е заличено. Прилагане и прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лице, установено на територията на друга държава членка Чл. 168к. (1) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по чл. 168е, ал. 2, може да избере да прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, когато е регистрирано за целите на този режим в държавата членка на установяването му. (2) При постъпване в Националната агенция за приходите на искане за потвърждение от компетентните органи на държавата членка на установяване на лицето, в срок 35 работни дни от датата на постъпване на предварителното заявление в тази държава членка, орган по приходите извършва проверка за наличие на основание за прилагане в сраната на режима за малки предприятия в Европейския съюз. Когато с цел предотвратяване на отклонението от данъчно облагане или избягването на данъци орган по приходите се нуждае от допълнително време, за да извърши проверка, същият уведомява компетентния орган на държавата членка на установяване на лицето за необходимия срок, с който да се удължи проверката. (3) След приключване на проверката по ал. 2, органът по приходи уведомява компетентния орган на държавата членка на установяване на лицето, че са изпълнени условията за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз. (4) Когато в срока по ал. 2, при извършване на проверката, органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице не са изпълнени условията за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият издава акт, с който мотивирано отказва на лицето да прилага режима в страната, уведомява държавата членка на установяване на лицето и ѝ изпраща акта. Актът може да бъде обжалван по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на ревизионни актове. (5) Данъчно задълженото лице по ал. 1 прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз от датата, определена от компетентния орган на държавата членка на установяването му, като използва издадения от този орган идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз, съдържащ накрая знак/суфикс „–EX“. (6) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз задължително се прекратява по инициатива на лице, регистрирано в друга държава членка на установяване, когато: 1. през текущата календарна година годишният му оборот в страната надвиши националния праг и/или годишният му оборот в Съюза надвиши прага в Съюза, като за него възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 2; 2. извърши облагаема доставка по 168г, ал. 3, като за него възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 6; 20 3. избере да прекрати прилагането в страната на режима, като за него на датата на прекратяване на прилагането на режима в страната възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 3; 4. преустанови дейност на територията на Европейския съюз или само на територията на страната и преустанови извършването на доставки с място на изпълнение на територията на страната; 5. промени държавата членка на установяването си. (7) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната от лицето в случаите по ал. 6, т. 1 и 2 е по-ранната от трите дати: а) датата на надвишаване на националния праг в страната, когато през текущата календарна година годишният му оборот в страната надвиши националния праг за прилагане на режима, или б) датата на надвишаване на прага в Съюза, когато през текущата календарна година годишният му оборот в Съюза надвиши прага в Съюза за прилагане на режима или в) датата, предхождаща датата, на която става изискуем данъкът за извършената от него облагаема доставка по чл. 168г, ал. 3 с място на изпълнение на територията на страната. (8) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната от лицето в случаите по ал. 6, т. 3, 4 и 5 е: 1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на заявяване на съответното обстоятелство пред държавата членка на установяване на лицето - когато заявяването е направено през първия или втория месец на календарното тримесечие; 2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на заявяване на съответното обстоятелство пред държавата членка на установяване на лицето - когато заявяването е направено през последния месец на календарното тримесечие. (9) Прилагането в страната на режим на малките предприятия в Европейския съюз от лице, установено на територията на друга държава членка, се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато установи, че лицето отговаря на условията за задължителна регистрация по 96, ал. 2, 3 или 6 и не е изпълнило в срок задължението си за регистрация по общия ред на закона. (10) При установяване на основание за регистрация по чл. 96, ал.2, 3 и 6 на лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане в страната по режима за малки предприятия в Европейския съюз, органът по приходите уведомява незабавно по електронен път компетентния орган на държавата членка на установяването му за датата, на която лицето е престанало да отговаря на условията за прилагане в страната на този режима. (11) Когато лице, което прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната, е закъсняло с подаване в държавата членка на установяване си на отчет за реализираните обороти за календарно тримесечие с повече от 30 дни или последователно е подало два или повече такива отчети със закъснение, орган по приходите може да инициира прекратяване на прилагането на режима от лицето в страната чрез уведомление по електронен път до компетентния орган на държавата членка на установяването му. (12) Прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната от лице, установено в друга държава членка, се прекратява, когато по законодателството на държавата членка на установяването му лицето е заличено или прекратено. Дата на прекратяване на прилагането на режима в страната е датата на настъпване на съответното обстоятелство, посочена от компетентния орган на държавата членка на установяване. 21 Раздел IV Деклариране на извършените доставки от данъчно задължено лице, регистрирано в страната за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз Задължение за деклариране при прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз Чл. 168л. (1) Лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, подава отчет за реализираните обороти за всяко календарно тримесечие, през което прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в една или повече държави членки на освобождаване, който съдържа следните данни: 1. наименование, дейност, правно-организационна форма и адрес; 2. идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11; 3. реализираните обороти през календарното тримесечие – общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната или „0“, когато не са реализирани такива обороти; – общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на всяка държава членка поотделно, независимо дали лицето прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в нея, или „0“, когато не са реализирани такива обороти. 4. реализираните обороти през календарното тримесечие – общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на всяка държава членка, поотделно по сектори, когато тази държава членка прилага различни национални прагове по сектори, или „0“, когато не са реализирани такива обороти. (2) Отчетът за реализираните обороти по ал. 1 се подава по образец, съгласно приложение № 5, в срок до края на месеца, следващ края на календарното тримесечие, за което се отнася, по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс не се прилага. (3) Сумите на реализираните обороти по ал. 1, т. 3 - 4 се посочват в евро, като се използва обменният курс, приложим в първия ден от календарната година, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или - когато няма публикуван такъв за този ден – за следващия ден, за който има публикуван. (4) Отчет по ал. 1 се подава, независимо дали през календарното тримесечие лицето е извършвало доставки на стоки и услуги, за които се прилага режима (5) Първото календарно тримесечие, за което възниква задължение за подаване на отчет за реализираните обороти, обхваща периода от датата на подаване на предварителното заявление за регистрация, до края на календарното тримесечие, през което лицето е регистрирано в страната за прилагане на режима. (6) Последният период обхваща времето от началото на календарното тримесечие, през което е прекратена регистрацията на лицето за прилагане в страната на режима до датата на прекратяване на регистрацията, включително. (7) Когато прагът в Съюза е надвишен през текущата календарна година, отчетът за реализирания оборот за последния период по ал. 6 се подава в срок 15 работни дни от датата на надвишаване на този праг. (8) Когато лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, не подаде в срока по ал. 2 отчет за реализирания оборот по ал. 1 за съответното календарно тримесечие Националната 22 агенция за приходите изпраща напомнително съобщение до лицето по електронен път в 10 - дневен срок от изтичането на срока за подаване на отчета. (9) Допуснати грешки (неотразени или неправилно отразени суми, погрешно съставени или поправени документи, които са анулирани) в резултат, на които стойностите по ал. 1, т. 3 - 4 следва да бъдат променени в подаден отчет за реализираните обороти за календарното тримесечие се коригират, чрез подаване за същото календарно тримесечие на нов отчет за реализираните обороти.“ § 51. В чл. 169, ал. 1, т. 4 думите „чл. 96, 97, 97а, 99, чл. 100, ал. 1 и 2, чл. 151а и чл. 156, ал. 1 и 16“ се заменят с „чл. 96, 97а, 99, чл. 100, ал. 1 и 2, чл. 151а, чл. 156, ал. 1 и 16 и чл. 168ж, ал. 11“. § 52. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 6 накрая точката се заменя с точка и запетая. 2. Създава се т. 7: „7. привидно извършва независима икономическа дейност.“. § 53. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Алинея 1 се прилага и за регистрирано по чл. 168ж лице, което е длъжно, но не подаде заявление за актуализиране на предварително заявление за регистрация в установените по чл. 168ж, ал. 18 или чл. 168и, ал. 2 срокове.“. § 54. В чл. 179 се създава ал. 4: „(4) Алинея 1 се прилага и за регистрирано по чл. 168и лице, което не подаде за календарното тримесечие отчет за реализирания оборот по чл. 168л или не го подаде в предвидения срок.“. § 55. Член 182 се изменя така: „Чл. 182. (1) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издаден или получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, или не състави отчет за извършените продажби по чл. 119, ал. 1, или не отрази съставения отчет в дневника за продажбите за съответния данъчен период, поради което определи резултат за периода данък за внасяне в по-малък размер или данък за възстановяване в по- голям размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 1000 лв. (2) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ, или е съставило или отразило отчета в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден, съставен или отразен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 250 лв.“. § 56. В чл. 186, ал. 1, т. 4, буква „а“ накрая се добавя „или в състава им функционират средства за измерване, които не са изпитани и одобрени за работа с тях“. 23 § 57. В чл. 187, ал. 4 думата „молба“ се заменя със „заявление“. § 58. В чл. 192 в основния текст след думите „фискални устройства“ се добавя „или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“. § 59. В чл. 192а, ал. 1 след думите „чл. 123, ал. 10“ се добавя „или 11“. § 60. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) точки 11 и 12 се изменят така: „11. „Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или с постоянен обект на територията на страната, а когато няма такова седалище или обект – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната. 12. „Лице, установено на територията на Европейския съюз“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз или с постоянен обект на територията на Европейския съюз, а когато няма такова седалище или обект, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз.“. б) точка 67 се изменя така: „67. „Интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“ е система за регистриране и отчитане на продажби/сторно операции на стоки или услуги чрез издаване на системни бонове. ИАСУТД осигурява автоматичен контрол върху движението на стоката или изпълнението на услугата от постъпването/заявяването в търговския обект до счетоводното отчитане на реализацията ѝ. Допуска се част от тези дейности, с изключение на дейностите, свързани с регистрирането и отчитането на продажбите и сторно операциите, да се осъществяват в друга информационна система /софтуер при условие, че е осигурена постоянна свързаност за автоматизиран обмен на данни между системата/софтуера и ИАСУТД.“; в) в т. 93 думите „чл. 96, ал. 10“ се заменят с „чл. 168в, ал. 2“; г) създава се т. 105: „105. „Съпътстваща доставка“ по смисъла на чл. 168в, ал. 2 е доставка, която не е свързана с основната икономическа дейност на лицето, има второстепенен или случаен характер и за извършването и са използвани стоки и услуги, за които размерът на ползвания данъчен кредит е незначителен.“. 2. В § 1а се създава т. 26: „26. Директива (EС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия (OB, L 62 от 2 март 2020 г.).“. § 61. Създава се приложение № 4 към чл. 168ж, ал. 2: „Приложение № 4 към чл. 168ж, ал. 2 24 ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ по чл. 168ж, ал. 2 от ЗДДС за режим за малки предприятия в Европейския съюз Навсякъде в предварителното заявление, където се изисква поставяне на отметка, отбележете с „х”. Част І – Предварителното заявление се подава за Част ІІ – Идентификационни данни за данъчно задълженото лице 25 Попълва се от приходната администрация Териториална дирекция на НАП Входящ № и дата 1. Регистрация за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз 2. Актуализиране на данни в 2.1. Актуализиране на идентификационни данни подаденото предварително заявление за регистрация за прилагане на режим за 2.2. Добавяне на нова държава членка, в която желаете да прилагате режима за малки предприятия в Европейския съюз и/или прекратяване на прилагането на режима в Европейския съюз в държава членка малки предприятия в Европейския съюз 2.3. Уведомяване за надвишаване на годишния оборот в Съюза 2.4. в Прекратяване на регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия Европейския съюз 1. ИН по ЗДДС, ако такъв лицето има 2. Наименование/ фамилия на данъчно име, презиме, задълженото лице 3. ЕГН/ЛНЧ/ЛН/ЕИК БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ/Служебен регистъра на НАП по номер от Част ІІІ – Държави членки на прилагане и/или прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз 3.1. Държава членка, в която желаете да прилагате режима за малки предприятия в Европейския съюз: 26 4. форма Правноорганизационна 5. прилагане на предприятия в (посочва актуализиране заявление) Идентификационен режим за Европейския се само при на предварително номер за малките съюз 6. Регистрация Съюза (OSS) по режим в 7. режим в Съюза Идентификационен (OSS) номер по 8. Код за вид дейност 9. Седалище и адрес на управление/по стоянен адрес или обичайно пребиваване 9.1. Държава 9.2. Област 9.3. Община 9.4. Населено място (гр./с.) 9.5. код Пощенски 9.6. Улица, №, ж.к., бл., вх., ап. 10. Адрес за кореспонденц ия Адресът съвпада с този по 10.1. Държава 10.2. Област 10.3. Община 10.4. Населено място (гр./с.) т. 9 (ако сте 10.5. Улица, №, ж.к., бл., вх., ап. 10.6. код Пощенски отбеляз али с „Х”, не попълва йте тази точка) 11. Телефон/и 12. Електронен адрес/и 13. Интернет страница/и Държава (посочват прилгате режима членка се за малки държавите членки, предприятия в които в Европейския желаете да съюз) * В случай че редовете не достигат, добавете допълнителни редове в същата форма. ** В случай на актуализиране на данни се добавят само новите държави членки, в които желаете да прилагате режима за малки предприятия в Европейския съюз 3.2. Държава членка, в която желаете да прекратите прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз: * В случай че редовете не достигат, добавете допълнителни редове в същата форма. Част ІV – Годишен оборот от общата сума от данъчните основи на доставките на стоки и/или услуги, извършени от данъчно задълженото лице 4.1. Обща сума от данъчните основи на доставките на стоки и/или услуги, извършени от данъчно задълженото лице през текущата календарна година 4.2. Обща сума от данъчните основи на доставките на стоки и/или услуги, извършени от данъчно задълженото лице през предходната календарна година 27 прекратите Европейския Държава членка (посочват се държавитe прилагането на съюз) членки, в които желаете да режима за малки предприятия в Чек- бокс за задълж ителен секторе н праг Държава членка Бизнес сектор Обща стойност на доставките EUR 1 2 3 4 Обща сума от данъчните основи на доставките за съответната държава членка: Обща сума от данъчните основи на доставките: Чек- бокс за задълж ителен секторе н праг Държава членка Бизнес сектор Обща стойност на доставките EUR 1 2 3 4 4.3. Обща сума от данъчните основи на доставките на стоки и/или услуги, извършени от данъчно задълженото лице през предходната на предходната календарна година Част V – Прекратяване прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз Част VI – Уведомяване за надвишаване на годишния оборот в Съюза 28 Обща сума от данъчните основи на доставките за съответната държава членка: Обща сума от данъчните основи на доставките: Чек- бокс задълж ителен секторе н праг за Държава членка Бизнес сектор стойност доставките Обща на EUR 1 2 3 4 Обща сума от данъчните основи на доставките за съответната държава членка: Обща сума от данъчните основи на доставките: Чек- бокс Ч Причина за прекратяване на прилагането на режима Дата 1 2 3 или Реших да се предприятия в Европейския Внимание! малки предприятия в първия ден на получаването на – когато тази календарното тримесечие следващото календарно откажа от прилагането на режим съюз считано от: Прекратяването на прилагането на Европейския съюз поражда следващото календарно тримесечие информацията от данъчно задълженото информация е получена през последния – от първия ден на втория тримесечие. за малките режима за действие от след лице месец на месец от Прекратявам дейността, считано от: Премествам своето членка, считано от: Държава членка: установяване от България в друга държава Информирам Ви, че съм надвишил прага на годишния оборот в Съюза на: Обща сума от данъчните основи на доставките на стоки и/или услуги, извършени от началото на текущата календарна година до датата на надвишаване на прага на годишния оборот в Съюза, включително Част VII – Декларации *задължителни за отбелязване § 62. Създава се приложение № 5 към чл. 168л, ал. 2: 29 д ен месец година Д ата Чек- бокс за задълж ителен секторе н праг Държава членка Бизнес сектор Обща сума от данъчните основи на доставките EUR 1 2 3 4 Обща сума от данъчните съответната основи на доставките за държава членка: Обща сума от данъчните основи на доставките: Чек- бокс Декларации 1 2 от номер за предприятия Декларирам, целите в Директива на друга че 2006/112/ЕО. нямам държава регистрацията издаден членка, индивидуален за прилагане съгласно чл. идентификационният на режим за малките 284, параграф 3, б. „б“ точна.* Декларирам, че посочената в този формуляр информация е вярна и д ен месец година Подпис на “ Д ата представляващия: „Приложение № 5 към чл. 168л, ал. 2 ОТЧЕТ ЗА РЕАЛИЗИРАНИТЕ ОБОРОТИ по чл. 168л, ал. 1 от ЗДДС за режим за малки предприятия в Европейския съюз Част І – Данни за отчета за реализираните обороти *Попълва се само в случаите, когато данъчно задълженото лице следва да подаде отчет за непълно календарно тримесечие Част ІІ – Идентификационни данни за данъчно задълженото лице 30 Попълва се от приходната администрация Териториална дирекция на НАП Входящ № и дата 1. Период, за който се подава отчета тримесечие година (Посочете съответния период, за който се отнася отчета) Начална дата* ден месец година Крайна дата* ден месец година 1. Идентификационен прилагане режим за малките предприятия в Европейския номер съюз за 2. Наименование/ фамилия на данъчно име, задълженото презиме, лице 3. ЕГН/ЛНЧ/ЛН/ЕИК БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ/Служебен регистъра на НАП номер по от 4. Правно-организационна форма Част ІІІ – Обща сума от данъчните основи на доставките на стоки и/или услуги, извършени от данъчно задълженото лице през календарното тримесечие Част IV – Декларации *задължително за отбелязване Преходни и заключителни разпоредби § 63. Първият период, за който се декларират данни при условията и по реда на чл. 123, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност, е първото календарно тримесечие на 2025 г. § 64. (1) Периодът от три години преди датата на предоставяне на разрешението по чл. 166, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност се определя съгласно член 3, параграф 1, точка 2 и член 3, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (OB, L 124 от 8 юни 1971 г.). (2) Прагът по § 45, т. 4 относно ал. 4 се определя по официалния валутен курс на лева към еврото към датата на разрешението до датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с 31 Чек- бокс за задълж ителен секторе н праг Държава членка Бизнес сектор Обща сума от данъчните основи на доставките EUR 1 2 3 4 Обща сума от данъчните съответната основи на доставките за държава членка: Обща сума от всички данъчните държави основи членки на доставките за за тримесечието: Чек- бокс Декларации 1 2 точна.* Декларирам, че посочената в този формуляр информация е вярна и д ен месец година Подпис на Д ата представляващия: „ чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. (3) Специалният ред за начисляване на данък при внос при прилагане на схема за минимална помощ се прилага до 31 декември 2030 г., включително. § 65. (1) За всяко данъчно задължено лице с облагаем 166 000 лв. или повече за предходната календарна година към 31 декември 2024 г. включително, към 1 януари 2025 г. възниква задължение за регистрация по § 14 относно чл. 96, ал. 1, като подава до 3 януари 2025 г. включително заявление за регистрация по образец, определен в приложение 1 към чл. 74, ал. 1 от правилника за прилагане на закона. (2) Лице, за което са изпълнени условията по § 50 относно чл. 168д, ал. 1 към 1 януари 2025 г., може да прилага режима за малки предприятия в страната, когато за календарната 2024 г. годишният му оборот в страната не надвишава прага от 166 000 лв. и не е регистрирано по чл. 96 или 100 от закона. (3) Лице, за което са изпълнени условията по § 50 относно чл. 168е, ал. 1 към 1 януари 2025 г., може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, когато за календарната 2024 г. годишният му оборот в Съюза не надвишава прага в Съюза и съответния национален праг, определен със законодателството на държавата членка, в която лицето избере да прилага режима. (4) Всички лица, които към датата на влизането в сила на този закон са регистрирани по реда на чл. 96 от Закона за данък върху добавената стойност, се смятат за регистрирани по § 14 относно чл. 96. В тези случаи идентификационният номер по чл. 94 се запазва. (5) Започналите и неприключили процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията по реда на глава девета и десета от Закона за данък върху добавената стойност се довършват по реда на § 14 - § 26. § 66. За данъчните периоди след влизане в сила на този закон се прилагат образците на документите, регламентирани с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, в сила към 1 януари 2025 г. § 67. Законът влиза в сила от 1 януари 2025 г. 32

М О Т И В И към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС) е изготвен с цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз, както и с усъвършенстване на данъчното законодателство. В тази връзка са направени следните предложения за промяна: I. Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз Причини, които налагат приемането на предложените мерки В предложеният проект на ЗИД на ЗДДС се съдържат мерки, изготвени във връзка с изпълнение на задължение за въвеждане в националното законодателство на: 1. Разпоредби на Директива (ЕС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия (Директива (ЕС) 2020/285); 2. Разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/542 на Съвета oт 5 април 2022 година за изменение на директиви 2006/112/ЕО и (ЕС) 2020/285 по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност (Директива (ЕС) 2022/542); 3. Мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis във връзка с изтичане на срока на действие на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis“ (Регламент (ЕС) 2023/2831); 4. Мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезиониия фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, включително за възстановени средства (Регламент (ЕС) № 2021/1060); 5. Решение от 29 юли 2019 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело 388/18, Finanzamt. 1. Мерки, свързани с въвеждане в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на Директива (ЕС) 2020/285 С разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 са приети правила, с които се предоставя значителен стимул за стартиращите предприятия и се осигурява възможност за извършване на ефективен контрол върху по-големите данъчно задължени лица, за заделяне на повече ресурси за борба с измамите с данък върху добавената стойност (ДДС) и за подобряване на прилагането на настоящата система на ДДС. В изпълнение на задължението за въвеждане в ЗДДС на Европейското право са направени предложения за създаване на разпоредби за специални режими за малки предприятия - режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в 1 Европейския съюз (EС). Специалните режими за малките предприятия имат за цел да намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по- високи от разходите на големите предприятия поради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в ЕС. Съгласно действащите разпоредби в ЗДДС към момента малките предприятия могат да се ползват от освобождаване от задължението за начисляване на ДДС (освобождаване) до прага за регистрация, само ако са установени в страната. В резултат на това, малките предприятия, които извършват сделки в други държави членки, в които не са установени, трябва да се регистрират и да изпълняват задълженията по ДДС (подаване на периодични справки-декларации за ДДС, издаване на пълни фактури, сметка за ДДС и т.н.) във всяка държава членка, в която е дължим ДДС. Това оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на вътрешния пазар за дружества, които не са установени в държавата членка, в която е дължим ДДС, в сравнение с установените там, поради което е необходимо да се изменят правилата, уреждащи специалните режими за освобождаване. С цел този проблем да бъде разрешен и да се избегнат други изкривявания малките предприятия, установени в държави членки, различни от тази, в която е дължим ДДС e предложено тези предприятия също да могат да се ползват от освобождаването. В този смисъл се разграничат две нива на приложение на специалните режими - прилагане на специалния режим от малки предприятия само в страната, в която са установени и прилагане на специалния режим в ЕС от малки предприятия в една или повече държави членки, различни от страната на установяване, независимо дали режима се прилага на национално равнище или не. Предвид това със законопроекта са предлага регламентация в ЗДДС на условията за прилагане на специалните режими за малки предприятия както за лицата, установени на територията на страната, така и за тези, които са установени на територията на друга държава членка. Режимът за малки предприятия в страната ще може да се прилага от всяко данъчно задълженото лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година. С Директива (ЕС) 2020/285 е предоставена възможност държавите членки да освободят доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия от данъчно задължени лица, които са установени на същата територия и чийто годишен оборот в държавата членка, свързан с тези доставки, не надвишава праг от 85 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута. Предвид това, със законопроекта е предложено годишния оборот в страната, до който ще се предоставя освобождаване в страната, да не надвишава национален праг от 166 000 лева. С предложените разпоредби се гарантира, че при прилагането на националния праг, не се прави разлика между установени и неустановени в страната данъчно задължени лица. Режимът за малки предприятия в ЕС ще може да се прилага от всяко данъчно задълженото лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държава членка. Предложените разпоредби позволяват на данъчно задължените лица, установени в страната, да не облагат с ДДС доставките на стоки и услуги, извършени в държави членки, в които не са установени, и да се възползват от опростени задължения по ДДС, при условие че техният годишен оборот в някоя от тези държави членки не надвишава националния праг в съответната държава членка и при условие че годишният им оборот в Съюза не надвишава сумата, регламентирана с Директива (ЕС) 2020/285, от 100 000 EUR. Прагът на годишния оборот, който представлява основата за освобождаването, въведено със 2 специалния режим, установен в Директива (EС) 2020/285, се състои само от общата стойност на доставките на стоки и услуги, извършени от малко предприятие в държавата членка, в която се предоставя освобождаването. За да се избегнат несъответствията при изчисляването на годишния оборот в държава членка, който служи като отправна точка за прилагане на освобождаването, както и на годишния оборот в Съюза, със законопроекта са уточнени елементите на оборота, които се вземат под внимание, като е определен обхвата на доставките, чиито данъчни основи се включват в годишния оборот в страната. Като общо правило в годишния оборот се включват всички доставки, с изключение на вътреобщностните придобивания, вносът на територията на страната, както и получените услуги от, за които се прилага режим на самооблагане. При определянето на годишния оборот в страната е предложено запазване на досегашната регламентация за включване в облагаемия оборот на оборота, реализиран в обект от всички лица, извършвали последователно еднородна дейност в един и същи обект, действащи съгласувано. По аналогичен начин са уредени и получените авансови плащания за доставките, изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие при вътреобщностни придобивания. Запазена е и регламентацията, действаща до момента, по отношение на оборота, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС. В съответствие с Директива (EС) 2020/285 при определянето на годишния оборот в страната са предложени специални правила за дилърите на стоки втора употреба, туроператорите, данъчно задължените лица, които извършват доставки на инвестиционно злато, както и за данъчно задължени лица, които извършват дистанционни доставки на стоки и електронни доставки на услуги. Законопроектът съдържа разпоредби, с които се регламентира, че при определянето на годишния оборот в Съюза се включва, както годишният оборот в страната, определен по реда на този член, така и годишния оборот в останалите държави членки, определен по реда на законодателството на съответната държава членка, независимо дали лицето е избрало да прилага специалния режим за малки предприятия в тези държави. Специалните режими не са задължителни за данъчно задължените лица. Предлаганите разпоредби предоставят на данъчно задължените лица правото да избират между общия режим на ДДС и специалния режим за малките предприятия. За целта е предвидено, данъчно задълженото лице, установено на територията на страната, с годишен оборот в страната, който не надвишава националния праг да има право на избор за прилагане на общия ред за облагане с ДДС или на специален режим за малки предприятия в страната, независимо дали е превишен прага на Съюза. Освен това, когато данъчно задължено лице отговаря на условията за прилагане режима за малки предприятия в ЕС във всички държави членки, в които извършва доставки на стоки и услуги, включително в страната, лицето може да избере да прилага режима за малки предприятия в ЕС, но не е длъжно да избере да прилага режима във всички държави членки, включително и в страната. В случаите, когато данъчно задължено лице не отговаря на условията за прилагане режима за малки предприятия в ЕС в някои от държавите членки, в които извършва доставки на стоки и услуги, прилага общия ред за облагане с ДДС в тези държави членки, като може да избере режима за малки предприятия в ЕС в държавите членки, в които отговаря на условията. Когато данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което е избрало да прилага само режим за малки предприятия в страната и извършва доставки на стоки и услуги на територията на други държави членки, прилага общия ред за облагане с ДДС в тези държави членки. Предвидено е, че когато данъчно задължено лице, установено на територията на страната, е регистрирано по ЗДДС (задължителна регистрация или 3 регистрация по избор), може да избере да прилага режим за малки предприятия в ЕС само в други държави членки. Данъчно задължените лица, които изберат да прилагат специалните режими за малки предприятия, нямат право да приспадат ДДС върху получените от тях покупки на стоки и услуги, използвани за сделки, обхванати от режима за малки предприятия. С цел опростяване в законопроекта не е предвиден регистрационен или уведомителен режим за данъчно задължените лица, които изберат да прилагат режим за малките предприятия в страната. Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява чрез доброволна регистрация или задължителна регистрация по закона при надвишаване на националния праг. За да се даде възможност за ефективен контрол на прилагането на освобождаването и да се гарантира, че държавите членки имат достъп до необходимата информация, данъчно задължените лица, които желаят да се възползват от освобождаването в държава членка, в която не са установени и изберат да прилагат режима за малки предприятия в ЕС е предвидена задължителна регистрация. С цел опростяване и намаляване на разходите за привеждане в съответствие тези данъчно задължени лица следва да бъдат идентифицирани с индивидуален номер само в държавата членка на установяване. Със законопроекта се предвижда данъчно задължено лице, регистрирано за прилагане на режим за малки предприятия в ЕС, задължително да посочва идентификационния номер за целите на регистрацията по режима във фактурата, с която се документират доставки с място на изпълнение на територията в други държави членки. В съответствие с Директива (EС) 2020/285 е предложено данъчно задължените лица, които се възползват от освобождаването в страната да прилагат опростени правила за отчитане. Предложени са текстове относно декларирането на доставките по режима за малки предприятия в ЕС. Само лицата, установени на територията на страната, регистрирани за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС, ще подават отчет за годишен оборот, в срок от един месец, следващ края на календарното тримесечие, за което се отнася декларацията, по електронен път чрез въвеждане на данните или подаване на предварително генериран файл. Предложени са и разпоредби за начина на коригиране на подадени тримесечени отчети за годишния оборот. Регламентирани са и ограничения за прилагане на специалните режими за малки предприятия, при които данъчно задълженото лице не може да прилага тези режими. Предвидени са и правила за прилагане и прекратяване на прилагането на режим за малките предприятия в страната. Също така са предложени и правила за регистрация, прилагане, прекратяване на прилагането и прекратяване на регистрацията на режима за малки предприятия в ЕС от лица, установени на територията на страната. Правилата са изготвени при спазване на правилата на Директива (ЕС) 2020/285. Във връзка с предложените промени, наложени от въвеждането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285, е необходимо да се направят промени и в общите правила за регистрация и дерегистрация по ЗДДС. Предвид това, със законопроекта са предложени промени в общите правила за регистрация и дерегистрация по реда на ЗДДС. Регламентирано е задължение за всяко данъчно задължено лице, което прилага режима за малки предприятия в ЕС с годишен оборот в страната, без значение дали е установено на територията на страната, при надвишаване националния праг от 166 000 лв., задължително да се регистрира по ЗДДС. Задължение за регистрация е регламентирано и за лице, установено в друга държава членка, което не прилага режим на малките предприятия в ЕС независимо от годишния оборот в страната, като същото следва да се регистрира по този закон преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, освен в случаите, когато извършваните доставки са на 4 стоки с монтаж и инсталиране и получателят е регистрирано по закона лице. Аналогично е регламентирано задължение за регистрация за лице, което не е установено на територията на ЕС, което е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, освен в случаите, когато лицето е регистрирано за режим извън Съюза. Всяко данъчно задължено лице, което се регистрира за целите на ЗДДС, прекратява прилагането на специалните режими за малки предприятия, а ако лице, което при започване на независимата си икономическа дейност се регистрира се счита че е упражнило правото си на избор да не прилага в страната специалните режими за малки предприятия. Предвидени са разпоредби относно процедурата за регистрация за случаите, когато лицето е длъжно да се регистрира, както и за случаите, когато то се регистрира по избор по ЗДДС. В контекста на борбата с измамите с ДДС, което е в съответствие с целите, определени от ЕС за малките предприятия, е предвидено всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, да се регистрира по реда на ЗДДС, независимо, дали годишният му оборот в страната надвишава националния праг в страната, преди датата, на която данъкът става изискуем за облагаемата доставка на нови сгради или на части от тях, на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, както и за прехвърляне на правото на собственост или учредяването или прехвърлянето на право на строеж върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията. 2. Мярка, свързана с въвеждане в ЗДДС на Директива (ЕС) 2022/542 Директива (ЕС) 2022/542 въвежда ново правило, с което се променя мястото на изпълнение на доставка на услуги по достъп и съпътстващите достъпа услуги, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп, мястото на изпълнение на доставката се променя спрямо сега действащите правила в закона. С цел да се гарантира начисляването на данъка в държавата членка, където се извършва потреблението, е необходимо всички услуги, които може да бъдат предоставени на потребител по електронен път, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп, да се облагат на мястото, където е потребителят е установен. В тази връзка, със законопроекта се предлага промяна на определяне на мястото на изпълнение на услугите, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп. 3. Мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2831 Във връзка с влизане в сила на новия Регламент (ЕС) № 2023/2831 са предложени изменения, свързани с прилагането на специалния ред за начисляване на данък при внос за инвестиционни проекти. С привеждане в съответствие на разпоредбите на ЗДДС, регламентиращи издаването на разрешение за прилагане на специален ред за начисляване ДДС при внос и/или възстановяване на данък в 30- дневен срок, във връзка с инвестиционни проекти с тези на Регламент(ЕС) 2023/2831, ще се позволи на данъчно задължените лица да ползват помощта de minimis в условията на правна сигурност. В действащите разпоредби в ЗДДС относно специалния ред за начисляване на данък при внос при прилагане на схема за минимална помощ, следва да се предвидят мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/2831. Предложено е отстраняване на несъответствия между националната уредба и европейската в някои от изискванията към лицата, поискали разрешение от Министерството на финансите за прилагане на специалния ред за начисляване на ДДС при внос или за възстановяване на данъка в 30- дневен срок, и съвместимостта и натрупването на минималната помощ за инвестиционен проект с друга. 5 4. Мярка по прилагането на Регламент (ЕС) № 2021/1060 Действащата редакция на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС обхваща референция единство към отминалия програмен период 2014-2020 г., чрез позоваването на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета. В тази връзка е предложено уредбата да се адаптира към програмен период 2021-2027, включително по отношение функцията на Фонд мениджър на финансови инструменти в България като изпълняващ „Холдингов фонд“ (чл. 5 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление), което съответства на чл. 59, пар. 5 от Регламент (ЕС) № 2021/1060, както и да се реферира към Регламент (ЕС) № 2021/1060. 5. Мярка, свързана с въвеждане в ЗДДС на решение от 29 юли 2019 г. на СЕС по дело 388/18, Finanzamt Съгласно решение на СЕС по дело 388/18, данъчната основа за целите на определяне на годишния оборот, съответно годишния праг, при доставки на стоки втора употреба и на доставки на обща туристическа услуга, извършени от данъчно задължено лице, прилагащо режимите за малки предприятия, е възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика. С оглед привеждане в съответствие с решението на действащата уредба в закона и данъчната практика е предложено облагаемият оборот на данъчно задължени лица, които извършват доставки на стоки втора употреба или доставки на обща туристическа услуга да не се формира по специалния ред на облагане на маржа, чрез сборът от маржовете. Цели, които се поставят с предложените мерки Целта на предложените промени в ЗДДС е постигане на съответствие на българското ДДС законодателство с Европейското право. Основната цел на предложения законопроект е предприемане на изменения в ЗДДС в съответствие с въведените с Директива (ЕС) 2020/285 правила, приложими за малките предприятия. Директива (ЕС) 2020/285 съдържа правила за опростяване, предназначени за малките предприятия, насочени към намаляване на понасяната от тях административна тежест и подпомагане на създаването на фискална среда, която да улеснява растежа им и развитието на трансграничната търговия. Общите цели на предложените нови правила за малки предприятия, които съответстват на заложените такива в Директива (ЕС) 2020/285 са за допринасяне за създаването на среда, благоприятстваща растежа на малките предприятия, за създаването на ефикасна и стабилна за гладкото функциониране на един по-задълбочен и по- справедлив единен пазар. Специфичните цели са насочени към намаляване на разходите за спазване на изискванията за ДДС за МСП на две равнища - на национално равнище и в рамките на ЕС, по-конкретно към разходи за привеждане в съответствие за местните малки предприятия, произтичащи от сложните национални правила за ДДС и към разходите за привеждане в съответствие за малките предприятия, извършващи трансгранична търговия, произтичащи от разнообразието на правилата за ДДС в целия ЕС. Следваща специфична цел е намаляване на нарушенията в резултат на липса на неутралитет между малките предприятия, които прилагат опцията за освобождаването до определен праг за регистрация и малките предприятия, които не се възползват от освобождаването, както 6 и между местните доставчици и доставчиците, установени в други държави членки. Друга цел е намаляване отрицателното въздействие на ефекта на прага (малките предприятия забавят растежа си, за да избегнат превишаване на прага за регистрация) - разглеждано и в контекста на осигуряването на по-равнопоставени условия на конкуренция. Не на последно място с въвеждането на нови правила за малките предприятия се цели улесняване спазването на правилата от страна на същите и наблюдението от страна на данъчните администрации, както и намаляване на загубите на приходи, причинени от случайни търговци. Целите на мерки 2-5 са свързани освен с привеждане на ЗДДС в съответствие с Европейското право и с осигуряване спазване на основни принципи на системата на ДДС - за правна сигурност и неутралност на ДДС. Финансови и други средства, необходими за прилагането на мярката За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата. Очаквани резултати от прилагането на мярката Очаква се предлаганите промени да окажат ефект върху приходите от ДДС, който на този етап не може да бъде изчислен с точност. Анализ за съответствие с правото на ЕС С проекта на акт се въвеждат норми на правото на ЕС, поради което е изготвена справка за съответствие с европейското право. II. Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси Причини, които налагат приемането на предложената мярка В изготвения проект на ЗИД на ЗДДС от МФ е предложено въвеждане на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица. Предложено е данните да се декларират в края на календарно тримесечие от регистрираните лица по ЗДДС поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Данните ще се предоставят от текущата счетоводна отчетност на лицата и ще обхващат сумата на наличните дълготрайни активи с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв, оценени по цена на придобиване и сумата на общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, а за лицата, които не са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството - приложимите счетоводни стандарти са националните счетоводни стандарти. От данните, които ще се предоставят на НАП ще може да се правят изводи за наличие на отклонения от данъчно облагане, свързани с ДДС, както и да се вземат мерки за правилното събиране на ДДС. С разпоредбата на чл. 273 от Директива 2006/112/EO е предоставена възможност на държавите членки да наложат на данъчно задължените лица задължения, които са необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане. На това основание е изготвен и законопроектът за изменение на ЗДДС, с който ще се въведе задължението за деклариране на данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси. 7 Декларирането на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. Цели, които се поставят с предложената мярка Събираната информация ще предостави възможност на органите по приходите да съпоставят данните, съдържащи се в различни носители на информация, и да изготвят анализи въз основа на тези данни, което значително ще подпомогне ревизионните производства. Също така, на база на декларираните данни ще може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срока за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки. Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други. При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното: ▪ третиране на осъществените сделки с дълготрайни активи, доставки, договори; ▪ определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС; ▪ ползване на данъчен кредит; ▪ начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове; ▪ внасяне на видовете задължения по отношение на размер и срок; ▪ извършване на плащания в брой. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. Финансови и други средства, необходими за прилагането на мярката За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата. Очаквани резултати от прилагането на мярката Очаква се предлаганите промени да окажат ефект върху приходите от ДДС, който на този етап не може да бъде изчислен с точност. Анализ за съответствие с правото на ЕС С проекта на акт не се въвеждат норми на правото на ЕС, поради което не е изготвена справка за съответствие с европейското право. III. Предложения за промени, свързани с въвеждане в закона на разпоредби с цел намаляване на административната тежест, контролни мерки и прецизиране на разпоредби, включително и във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона Причини, които налагат приемането на предложените промени С цел намаляване на административната тежест на лицата са предложени мерки за въвеждане на епизод от живота „Стартиране на бизнес“ и епизод от живота „Закриване на бизнес“. С предложението се намалява